Assessing the quality of education in higher medical schools, Оценяване качеството на обучение във висшите медицински училища

Тракийски университет

Медицински факултет, Стара Загора

катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт“

Катя Генова Пеева

Оценяване качеството на обучение във

висшите медицински училища

Автореферат

на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна

степен „ДОКТОР“

Научна специалност

03.01.53. Социална медицина и организация на здравеопазването и

фармацията

Научен ръководител:

доц. д-р Невяна Георгиева Фесчиева, дм

Официални рецензенти:

проф. Георги Петков Иванов, дпн

доц. Мирчо Иванов Вуков, дм

Стара Загора

2012 г.

Стр. 2 от 56

Дисертационният труд съдържа 186 страници и е илюстриран с 31 фи-

гури, 42 таблици и 3 приложения. Използвани са 131 информационни

източника, от които 33 на кирилица и 98 на латиница.

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от разширен

Катедрен съвет на катедра Социална медицина и здравен мениджмънт

при Медицински факултет на Тракийски университет в Стара Загора.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 18 декември, 2012 г.

от 12.00 часа в Академичната зала на Медицински факултет.

Материалите по защитата са на разположение в отдел „Научен“ на

Медицински факултет.

Стр. 3 от 56

Съдържание

Въведение 4

Теоретико-методологични основи на проблема за оценка качеството на

обучението 4

Качество в областта на образованието 5

Цел, задачи и методика 8

Материал и методи 9

Инструментариум 10

Търсени зависимости 12

Резултати и обсъждане. Анализ на теорията и практиката за оценка

качеството на обучение във висшите медицински училища 13

Емпирично проучване 15

Стажант лекари 27

Положителни страни на обучението по медицина 28

Отрицателни страни на обучението по медицина 29

Резултати от едновариантен логистичен регресионен анализ 30

Логистичен регресионен анализ за зависимостта между оценката на

досегашното обучение по медицина и фактори на качественото обучение 31

Избор на зависими променливи 37

Логистичен регресионен анализ за зависимостта между средния успех от

предходната учебна година и фактори на качественото обучение 38

Логистичен регресионен анализ за зависимостта между посещаемостта на

лекции от предходната учебна година и фактори на качественото обучение 40

Множествен логистичен регресионен анализ 41

Множествен логистичен модел за зависимостта между

оценката на качеството на обучение до момента и

всички значими фактори на качественото обучение 42

Множествен модел за зависимостта между средния успех и всички

значими фактори на качественото обучение 43

Множествен модел за зависимостта между посещаемостта на лекции и

всички значими фактори на качественото обучение 44

Изводи и заключения 47

Приноси 50

Списък на научните публикации във връзка с дисертационния труд 52

Резюме 53

Abstract 55

Стр. 4 от 56

Качеството не е еднократен акт, а навик.

Аристотел

Въведение

Процесите на икономическа и културна глобализация поставят все по-настоя-

телно проблема за качеството на образованието. Нарастващата взаимосвърза-

ност на икономиките и обществата, предизвикана от бума на информацион-

ните технологии и все по-свободното движение на капитала, обвързва все по-

видимо просперитета на страната и индивида със знанието, технологиите и

способността за учене. Първостепенно значение в този контекст придобива

формирането на национални образователни цели и съответните политики.

Условие за успешното вписване на българските образователни реалности в

европейската регулаторна рамка и в един съвременен образователен проект е

актуализирането на концепцията за качество на системите за неговия контрол

и управление.

В непрекъснато променящия се социокултурен контекст все по-остра става

необходимостта от идентифициране на показатели за качество на образова-

нието. В различните страни по света определянето на показатели и прилага-

нето им служи да се контролира качеството на образованието. А контролът на

качеството се превръща в приоритет на образованието като фактор на

социалната и културната обвързаност и като икономически потенциал. Това

разбиране произтича от стратегическата цел на Европейския съюз – превръ-

щане в най-конкурентноспособната и динамична икономика в света, осно-

вана на знанието.

Теоретико-методологични основи на проблема за оценка качеството на

обучението

Качество (lat.: qualitas = свойство, белег) е определено според БДС EN ISO

9000:2007, като "Степен, до която съвкупност от присъщи характеристики

удовлетворяват изисквания".

С развитието на термина във времето и от различни автори, могат да се раз-

граничат различни интерпретации:

1. Съответствие на спецификации - Фил Кросби (Phil Crosby).

2. Съответствие за използване - Джоузеф Джуран, (Joseph M. Juran) –

дефинира се от потребителя.

3. Двумерен модел за качеството на Нориаки Кано (Noriaki Kano et

all). Качеството има две измерения: “трябва да е качество” и “при-

влекателно качество”.

4. Стойност за отделен индивид - Джералд Уинбърг (Gerald M.

Weinberg)

5. Брой дефекти на милион възможности - Six Sigma (стратегия за

управление на бизнеса, разработена от Motorola).

Стр. 5 от 56

6. Качеството е количествена мярка за съвършенство и предпочи-

тание на клиента - Прияврат Тарея (Priyavrat Thareja).

7. Качеството се определя от степента, до която продуктът или

услугата служат успешно на целите на потребителя в процеса на

използването им, а не само в процеса на продажбата - доц. Юрий

Алкалай.

В началото на 21 век най-съществената характеристика на качеството и най-

прогресивна гледна точка е, че то се определя изцяло от клиента и е бази-

рано на оценката на клиентския опит с продукта или услугата. Този опит

е съвкупността от всички допирни точки, които клиентът има с продукта или

услугата и по дефиниция е комбинация от всички тях.

Качество в областта на образованието

Образованието е осъзната човешка дейност, целяща усъвършенстване на лич-

ността в определена област, но то е и организирана дейност на обществото,

което е заинтересовано от качеството на това образование. В началото на 21

век, в условията на нова среда за обучение, с използване на най-новите ин-

формационни технологии е необходимо намирането на подходящи форми и

методи за обучение, с цел да се постигнат максимални резултати и качествено

образование.

Образованието може да се разглежда като продукт или процес в широк или

технически смисъл. Според философа на образованието Джордж Кнелер, в

широк смисъл „образование” се отнася за всяко действие или опит, който

има формиращ ефект върху ума, характера или физическата способност

на индивида. В техническия му смисъл „образованието е процес, чрез кой-

то обществото чрез училища, колежи, университети, както и други ин-

ституции, умишлено излъчва своето културно наследство - натрупаните

знания, ценности и умения, от едно поколение на друго”.

В „Глобални стандарти за подобряване на качеството“ на Световната федера-

ция за медицинско образование (WFME) се обръща внимание на стандартите

в медицинското образование, тъй като за да се гарантира, че компетенциите

на лекарите са приложими в световен мащаб, от съществено значение е лесно

достъпната и прозрачна документация за нивото на качеството на образова-

телните институции и техните програми. WFME предлага Световен регистър

на медицинските училища, разработен с цел да предостави списък на качест-

вените медицински учебни заведения, в който включените институции са дос-

тигнали световно признати и утвърдени стандарти за медицинско образо-

вание.

Научната основа на медицината е универсална, а задача на медицинското об-

разование навсякъде е предоставяне на здравни грижи. Независимо от раз-

ликите, е налице висока степен на еквивалентност на структурата, процеса и

продукта на медицинските училища по света. Общият набор от стандарти за

медицинско образование не трябва да се приравнява с глобална учебна про-

Стр. 6 от 56

грама. Основата на учебния план по медицина се състои от фундаментална

теория и практика на медицината, по-специално основни биомедицински, по-

веденчески и социални науки, общи клинични умения, клинични умения,

способности за комуникация и медицинската етика, и трябва да се адресира

към всички медицински училища, които искат да произвеждат качествени

практикуващи лекари, на които може да се разчита. Тези елементи са от зна-

чение за концепцията на международните стандарти в медицинското обра-

зование, но те не се отнасят до детайли по отношение на съдържание и ко-

личество.

Не съществува еднозначно определение за качествено образование. Всяка

световна организация има своя дефиниция, опитваща се да фиксира недвус-

мислено най-важните характеристики за едно образование, което да е в със-

тояние да гарантира постигането на най-високи резултати. Качеството в обра-

зованието се разглежда като степента, до която съвкупност от свойства и

присъщи характеристики (състояние и получени резултати) на оценявания

обект (звено, структура, процес, дейност), съответства на динамично про-

меняща се цел, потребност или очакване (мисия на Висшето училище, ака-

демичен стандарт, цел на специалност, учебна дисциплина и др.).

Оценяването в образованието е процес, който цели характеризиране и

оценка на някои аспекти на образователния процес. Има две широко раз-

пространени цели в образованието. Образователните институции изискват

оценъчни данни, за да докажат ефективност на финансиращите организа-

ции и другите заинтересовани страни, както и да осигурят мярка на ефек-

тивността си с цел маркетинг. Образователното оценяване е и професионал-

на дейност, която преподавателите трябва да извършват, ако планират непре-

къснато преразглеждане и подобряване на обучението, за което отговарят.

Уилиам Деминг, водещ специалист в областта на качеството, подчертава не-

обходимостта от осигуряване на качеството в областта на образованието

изобщо: „Не е достатъчно просто да правите най-доброто, на което сте

способни или да работите усилено. Трябва да знаете върху какво да

работите” ("It is not enough to just do your best or work hard. You must know

what to work on.").

Практиката в България се базира на Закона на висшето образование. Съгласно

този закон външното оценяване и акредитацията имат за цел да стимулират

висшето образование да развива своя потенциал, да повишава и поддържа

качеството на предлаганото образование, като резултатите от акредитацията

се отчитат при формиране политиката на държавата към висшето училище.

Основни принципи на системата за оценяване и поддържане качеството на

обучение се разработват във всеки университет съобразно критериите на

Националната агенция за оценяване и акредитация НАОА и критериите на

Европейска асоциация за осигуряване на качеството във висшето образование

ENQA.

Стр. 7 от 56

Качеството и неговата оценка са в сърцевината на модерното управление на

образователния процес. Поради това то присъства в мисията, целите и задачи-

те на висшето учебно заведение и се детайлизира в дейности по събиране и

анализ на необходимата информация, и на тази база вземане на адекватни уп-

равленчески решения. Обратната връзка със студентите трябва да бъде част

от базовата информация, която да участва в управлението на образователния

процес във висшите училища.

Измерването на удовлетвореността на студентите от съдържанието и органи-

зацията на учебната работа, материалните условия, преподавателите и инфор-

мационното обезпечаване е труден и сложен процес. Обичайно той носи спе-

цификата на профила на висшето училище. Студентите в медицинските учи-

лища се срещат с една бързо развиваща се наука. При тези условия предизви-

кателство за тях е да могат да дадат адекватна оценка на качеството на пред-

ставянето на тази наука пред тях, което определи интереса към темата за

оценка на качеството на медицинското обучение.

Стр. 8 от 56

Цел, задачи и методика

Цел: Да се разкрият факторите, които определят качествено медицинско об-

разование и се разработи модел (като критерии и методика) за оценка качест-

вото на обучение във висшите медицински училища.

Обект: качеството на обучение във висшите медицински училища.

Предмет: обективното оценяване качеството на обучение във висшите меди-

цински училища.

Модел за установяване на качеството на обучение

Целевият компонент съдържа удовлетвореността на обществените потреб-

ности; личностовите потребности; професионалните потребности.

Съдържателният компонент дава теоретични определения на термините ка-

чество на обучението, специфика на преподаване.

Процесуалният компонент съдържа начина на оценяване и измерване на ка-

чеството.

Резултативният компонент съдържа полезност на оценката и перспектива.

Той съдържа оценъчен компонент – оценка на студентите и рефлексивни

елементи - оценка на оценката.

Изследователски задачи:

1. Да се направи преглед и анализ на теорията и практиката за оценка

качеството на обучение във висшите медицински училища.

2. Да се проучат очакванията на студентите, като участници в процеса

на обучение относно:

a. Фактори, които определят съдържанието на термина „ка-

чество на обучителния процес”

b. Мотивацията на участниците в процеса на обучение

3. Да се разработят характеристики и критерии, които определят ка-

чественото медицинско обучение.

Целеви компонент - Защо се измерва качеството на обучението?

Съдържателен компонент – Какво е качеството на обучение?

Процесуален компонент – Как точно се оценява качеството?

Резултативен компонент – Как се интерпретира оценката за качеството на обучение?

Стр. 9 от 56

4. Да се определи значимостта на факторите, които определят удовлет-

вореността на студентите от медицинското образование.

5. Да се разработи икономичен (с малък брой фактори) модел, който да

предсказва вероятността за положителна/отрицателна оценка от

обучението за оперативни изследвания.

6. Да се проследи променя ли се мнението на студентите през различни-

те етапи на обучение, като оценка на качеството на обучение и като

значимост на различните му компоненти.

Материал и методи

Проведена е пряка индивидуална анкета с 541 студенти по медицина в нача-

лото, средата и края на обучението им, т.е. след завършване на първи и трети

курс (във втори и четвърти курс) и по време на стажа в шести курс. Студенти-

те са от Тракийски Университет, Медицински факултет в Стара Загора, Меди-

цинския университет, Варна и Медицинския университет, София. Проучване-

то е за периода от октомври 2010 до ноември 2011 г. От студентите, които са

поканени да попълнят въпросници, са отговорили 79.5% (541 от 681).

Методи

1. Теоретико-методологичен анализ на документи върху научни изслед-

вания и практики.

2. Анкетен метод за събиране на първична информация – пряка групова

анкета.

3. Статистически методи за обработка на получената информация:

a. Описателна статистика на качествени и количествени промен-

ливи.

b. Единичен и множествен логистичен регресионен анализ с оценка

на риска. Този анализ дава възможност да се оцени силата на

действие между дихотомна променлива и всяка от независимите

променливи, без значение в коя скала са измерени. Като оценка на

относителния риск се изчислява отношение на шансовете (cross-

sectional odds ratio). Чрез анализа се създава модел, който дава

възможност да се изчисли вероятността за оценката „качествено

обучение” в зависимост от стойностите на относително малък

брой независими променливи. Моделът може да бъде използван и

за прогнозиране.

c. Тест на Shapiro-Wilk за нормалност на разпределение. Той се из-

ползва за проверка на нормалност на разпределението на коли-

чествена променлива за различните категории на качествена про-

менлива.

d. Тест на Kolmogorov-Smirnov за нормалност на разпределение.

Стр. 10 от 56

e. Точен тест на Fisher за сравняване на променливи от независими

извадки. За търсене на зависимост между две качествени промен-

ливи. Той е подходящ, когато в таблицата на взаимното честотно

разпределение има клетки с малък брой очаквани стойности.

f. Непараметричен тест на Man Witney. Това е тест за сравняване на

разпределенията на една количествена променлива за двете кате-

гории на качествена променлива, когато количествената промен-

лива няма нормално разпределение.

Инструментариум

Това проучване е създадено като наблюдателно срезово проучване за оценка,

на основата на въпросници. Преди окончателното оформяне на въпросника е

проведено полуструктурирано интервю с експерти и студенти. Експертите са

преподаватели по различни дисциплини, които имат над 10 години опит в

обучението на студенти по медицина. Създадена е анкетна карта и проведено

пилотно проучване с 92 студенти от 2, 4 и 6 курс. На базата на резултатите от

това проучване и анализа на литература е съставен окончателния въпросник.

От анализа на литература, свързана с оценката на качеството на обучение,

стигаме до извода, че повечето автори обсъждат и използват различни фак-

тори, като:

1. Оценяване на преподавателите – ентусиазъм, клинична компетент-

ност и практика, професионализъм, научна дейност, умение да обяс-

няват, да бъдат на разположение, да предоставят безопасна и спокой-

на среда за обучение, да мотивират студента, да имат ясни, обектив-

ни и справедливи критерии за оценка, научни знания, да стимулират

групова дискусия, да притежават комуникативни умения.

2. Оценяване на обучението - достъп до документация и компютри в

библиотеката, учебни материали, клинична насоченост на обучение-

то, използване на нови технологии, организация на учебния процес,

форми на професионална подготовка, учебни резултати, стимулиране

клиничното мислене на студентите, екипна работа, дейности по про-

цеса на преподаване, социално взаимодействие и интеграция, добра

комуникация, студентско обслужване, обратна връзка.

Към намерените фактори допълнихме още следните фактори:

качествена и количествена оценка на досегашното обучение по меди-

цина

мотивацията за изучаване на специалността медицина,

различните форми на оценяване,

характеристики на лекционното преподаване и практическите

занятия поотделно,

като по този начин формирахме потенциалното множество от фактори, които

разглеждаме в дисертацията.

Стр. 11 от 56

Използваните в тази работа индивидуални въпросници за проучване мненията

на студентите за обучението им по медицина са анкетни карти с 15 въпроса за

2 и 4 курс и 20 въпроса за стажант-лекарите. От тях 2 въпроса са количест-

вени, а останалите са качествени. По групи въпросите са:

1. Качествена оценка на досегашното обучение по медицина (качестве-

но/ некачествено)

2. Мотиви за избор на специалността медицина

3. Характеристики на преподавателя, които определят високо качество

на обучението

4. Форми на оценяване на знанията, които определят високо качество


5. Характеристики на лекционното преподаване, които определят висо-

ко качество на обучението

6. Характеристики на практическите занятия, които определят високо

качество на обучението

7. Информираност на студентите

8. Елементи на студентското обслужване, които определят високо ка-

чество на обучението

9. Текущото оценяване на преподавателите от студентите отразява ли

се положително върху качеството на обучението

10. Честота на посещаемост на лекциите

11. Среден успех от последната учебна година

12. Курс, Пол, Възраст в навършени години, Националност

13. Количествена оценка на качеството на досегашното обучение по

медицина

За стажант-лекарите има още 5 въпроса:

1. Степента, до която всеки от посочените елементи е съществен за ви-

сокото качество на обучението по медицина: Личността на препо-

давателя; Съдържанието на лекционното преподаване; Добрата кли-

нична база; Нивото на практическите занятия; Обемът и характерът

на информацията за студентите; Студентското обслужване; Клинич-

ната практика в 6 курс.

2. Ако сега трябва да избирате професия, бихте ли избрали медицината?

3. Ако не бихте избрали медицината като Ваша професия, кои са при-

чините?

4. Какво Ви допадна във Вашето обучение по медицина?

5. Какво не Ви допадна във Вашето обучение по медицина?

Така формулираните въпроси в анкетната карта отразяват различните аспекти

на понятието „качество на обучението“. Независими променливи са всички

Стр. 12 от 56

фактори, които характеризират обучението. Последните 6 въпроса са от

групата лични данни и данни за успеваемостта на студента. Зависими (резул-

тативни) са оценките на качеството на обучение до момента на провеждане на

проучването, средния успех и посещаемостта на лекции от последната учебна

година.

Оценяването на отделните елементи е по пет степенната скала на Ликерт – от

абсолютно съгласен до абсолютно несъгласен. Оценката за качеството на обу-

чението до момента е по два начина – с дихотомна оценка (качествено/ нека-

чествено) и върху отсечка с дължина 100 mm, като студентите поставят точка

върху нея, за да определят количествено стойността на оценката си. Тя се

интерпретира като количество, със стойности от 0 до 100. Първичните данни

са въведени в IBM SPSS Statistics 19 и са използвани подходящите статисти-

чески методи, описани по-горе, за обработка и оценяване значимостта на

предложените критерии.

Търсени зависимости

Формулираните предположения за зависимости между фактори на обучение-

то и зависимата променлива оценка на качеството на обучение се отнасят до

следните връзки:

1. Зависимост между характеристики на преподавателя и удовлетворе-

ността на студентите от обучението.

2. Зависимост между характеристики на лекционното преподаване и

практически занятия, и студентската удовлетвореност от обучението.

3. Формите на оценяване на знанията и удовлетвореността на сту-

дентите

4. Студентската информираност относно стажове, международен обмен

и възможности за продължаващо обучение и удовлетвореност от обу-

чението.

5. Елементи на студентското обслужване и студентската удовлетворе-

ност от обучението.

6. Посещаемост на студентите на лекции и студентската удовлетво-

реност от обучението.

Стр. 13 от 56

Резултати и обсъждане

Анализ на теорията и практиката за оценка качеството на обучение във

висшите медицински училища

Лекарите са ключов фактор в качественото медицинско обслужване, поради

което подготовката им във висшите училища става все по-често значим

предмет на проучване. Предизвикателство за висшето медицинско образова-

ние е да отговори от една страна на стремителния прогрес на медицинската

наука и бързо развиващите се медицински технологии и от друга на изисква-

нията и очакванията на новото поколение студенти медици. Проучвания

върху мнението на студентите и получаване на обратна връзка от обучението

им се разглеждат като важен ресурс за оценка качеството на университет-

ското образование по медицина и за неговото подобряване.

Проучването на факторите на студентската удовлетвореност в медицинското

обучение в България са най-интензивни в периода 1977-1987 год., след което

има продължителен период на затишие и едва в последните години, във

връзка с акредитационните процедури на висшите училища, започват да се

провеждат регулярно анкети със студенти за оценка на качеството на обуче-

нието. В по-новите изследвания, изключително чуждестранни, се установява

силен акцент върху оценката на студентите и факторите, както от страна на

преподавателите и студентите, така и на околната среда, които я обуславят.

Заключение от направеното теоретично изследване:

1. Изследвани са 54 информационни източника, включително и 5 източ-

ника с метаанализ.

2. Най-често се използват анкети, структурирани и неструктурирани ин-

тервюта, с не голям брой студенти, най-често количествено, по-редки

са качествените изследвания. Анкетите включват въпроси за скали-

рано оценяване за измерване на удовлетвореност – в повечето случаи

това е петстепенна скала на Ликерт.

3. Оценяват се различни страни на образователния процес по медицина:

a. човешки фактор – преподаватели и лекари, дисциплини, курсо-

ве, предклиника и клиника и др.

b. работна среда и ресурси – размер на учебната група, форми на

обучение - клинична практика и стаж, учебни материали, медии,

библиотеки, компютри, онлайн обучение, уеб-базирани учебни-

ци, хорариум на преподавания предмет, семестър, в който се

предлага предметът, студентско настаняване

c. резултати от обучението – постигнати нива на компетентност,

оценки - семестриална и други

d. комуникации между участниците в образователния процес.

4. Разширява се използването на студентските рейтинги като възмож-

ност да се чуе мнението на студентите - потребители в образователния

Стр. 14 от 56

процес. Те насърчават комуникацията между студенти и преподава-

тели, и могат да бъдат използвани от други студенти за избор на

дисциплини, курсове, преподаватели и университети.

5. Обръща се внимание върху характера на противоречивостта на техни-

ките за събиране на информация за качеството на учебния процес. От

една страна студентите са основен източник за ефективността на обу-

чителния процес, а от друга оценките им се влияят от субективното

им разбиране и техни индивидуални характеристики (пол, курс, на-

ционалност и др.).

6. Всички автори признават полезността на такива рейтинги, но под-

чертават:

a. да не се приемат статично и като окончателна „присъда“ за пре-

подавателя, а да се намира сигнала в тях

b. да се разнообразяват подходите за оценка на студентското мне-

ние - съвременните технологии дават нови възможности, както

за обогатяване на самия образователен процес, така и на процеса

по оценяване

c. да се усъвършенстват техниките за оценка на студентското мне-

ние, като се акцентира върху зависимости между факторите на

качественото обучение и крайната оценка на обучаемите. Това

предполага изследователска работа с приложение на подходящи

методики

7. Изследвания върху фактори, влияещи върху удовлетвореността на

студентите от медицинското образование показват, че преподаватели-

те се оценяват предимно като ентусиазъм, яснота, начин на предста-

вяне, клинични знания и умения, а пол, възраст и научна степен не

оказват значимо влияние. Особено ценени са стимулирането на кли-

нично мислене и формирането на умения за екипна работа.

8. Ресурси като библиотеки и компютри са на второ място по влияние

върху студентската оценка след характеристиките на преподавателя.

Като се има пред вид мощното навлизане на новите технологии в

учебния процес, би трябвало внимателно да се следи тяхното влияние

върху студентската оценка.

9. Въвличането на студентите в процеса на акредитация на висшето

учебно заведение чрез представяне на тяхното мнение е важно усло-

вие за изграждане на политиката му и намира място както във вътреш-

ното, така и във външното оценяване на дейността.

10. Проведените анкети служат за управленски решения и действия от

страна на университета, свързани с:

a. Промени в качеството на преподаване

b. Обсъждане и промяна на изискванията за оценяване

Стр. 15 от 56

c. Улесняване на социалното взаимодействие и интеграция в рам-

ките на учебната програма и чрез социални събития

d. Подобряване на комуникацията със студентите

e. Внимание към достъпа на студентите до библиотеки, учебни ма-

териали, ресурси и др.

Има изключително разнообразие в подходите, което говори, че трябва да бъде

направен подходящ избор и обобщение, което е цел и на настоящата работа.

Липсата на проучвания в България върху тежестта на отделните елементи на

образователния процес в оценката им от студентите засили мотивацията ни за

работа по настоящата работа.

Емпирично проучване

Резултатите на оценката се базират на проведена пряка индивидуална анкета

с 541 студенти по медицина след завършване на 1 и 3 курс (във 2 и 4 курс), и

по време на стажа в 6 курс от Тракийски Университет, Медицински факултет

в Стара Загора, Медицинския университет във Варна и Медицинския универ-

ситет в София, за периода октомври 2010 до ноември 2011 г. Резултатите

съдържат описателна част и търсене на зависимости между оценката на ка-

чеството на обучение и група потенциално възможни фактори, влияещи

върху нея.

Най-голям относителен дял имат студентите от втори курс – 45.3%, четвърти

курс са ¼ от изследваните, а стажант лекарите са почти 1/3. По-голямата част

от анкетираните студенти (59.5%) са жени, 40.5% са мъже. Разпределени по

курсове и пол съотношението е подобно. Възрастта на анкетираните е от 18

до 38 г. (Mean = 22.26±2.366).

Фигура 1. Посещаемост на лекции в предходната учебна година по курс.

Стр. 16 от 56

В началото на анкетата студентите оценяват качеството на обучението си по

медицина до момента на анкетирането с дихотомна качествена оценка (ка-

чествено/ некачествено). Общо от всички анкетирани студенти оценка „ка-

чествено“ са дали 69%. Оценките по курс имат статистически значима разли-

ка (Р<0.0001) – най-голям дял от студентите във втори курс са дали оценка

„качествено“ - 81.6%, докато в четвърти курс това са половината студенти

(55.8%), а от стажант лекарите - 60.5%. Най-голяма разлика по пол има при

стажант лекарите, където оценка „качествено“ дават 56% от мъжете и 64% от

жените. Въпреки това няма статистически значими различия на оценките по

пол в курсовете (Р>0.05). Разпределението на тази оценки по курсове и пол е

представено на Фигура 2.

Фигура 2. Разпределение на дихотомните оценки на качеството на обуче-

ние на студентите по пол и курс.

В края на анкетата студентите оценяват отново качеството на обучение до мо-

мента на анкетирането с количествена оценка (от 0 до 100). Разпределението

на тази оценка по пол е представено на Фигура 3.

Стр. 17 от 56

Фигура 3. Разпределение на оценката за качество на обучението до

момента на анкетиране по пол.

Общата средна оценка за качеството на обучението до момента (измерена в

количествена скала) е 55.70, с 95% CI (53.79, 57.61). При сравнение с OneWay

ANOVA тест по курсове, има статистически значими различия с ниво на зна-

чимост Р<0.0001. Най-високи оценки дават 2 курс (Mean = 62.77, 95% CI

(60.29; 65.24)), а най-ниски – 4 курс (Mean = 47.38, 95% CI (43.37; 51.39)). За

стажант лекарите тези стойности са: Mean = 51.75, 95% CI (48.20; 55.31).

Както и при качествената оценка, така и тук няма статистически значими раз-

лики на оценките по пол в различните курсове, Р>0.05 (Фигура 4).

Фигура 4. Количествена оценка за обучението до момента по курс и пол.

Стр. 18 от 56

На фигурата ясно се вижда, че за всеки курс поотделно съответните отсечки,

които са средната и 95% интервал на доверителност, имат обща част и следо-

вателно различията по пол не са статистически значими.

Наблюдава се голям интервал, в който стойностите на оценката за качествено

и некачествено обучение съвпадат (Фигура 5). Голямото вариране на стой-

ностите на тази оценка се дължи на голямото разнообразие индивидуални

критерии за качествено и некачествено обучение на студентите. Средната

аритметична за оценката на качеството на обучение при оценка „качествено“

е 65.53±16.63, с 95% CI (63.84, 67.23), а в групата „некачествено“ е

33.86±18.43, с 95% CI (31.06, 36.67), като разпределенията по отделните групи

качествено/ некачествено и по пол са нормални. Въпреки това голямо ва-

риране, двете средни се различават статистически значимо, т.е. те принадле-

жат на различни по характер извадки.

Фигура 5. Връзка между оценката качествено/некачествено и количест-

вената оценка.

От разпределението на количествената оценка на качеството на обучение по

пол и дихотомна оценка се вижда, че оценките на жените са по-малко варира-

щи, отколкото тези на мъжете. В групата „некачествено обучение“ има много

голямо вариране, както при жените (36.2±17.1), така и в групата на мъжете

(31±19.7), т.е. варирането е по-голямо от 33% и групите са нееднородни по

тази променлива (Фигура 6).

Когато се разгледат тези оценки по курсове, прави впечатление, че оценките

във 2 курс са най-високи, а оценките в 4 курс са най-ниски. Най-голямо е ва-

рирането на количествената оценка за категорията „некачествено“ и то е най-

силно изразено при мъжете, оценили обучението като некачествено. Мъжете

Стр. 19 от 56

имат и много различаващи се критерии за „некачествено обучение“ – мини-

малната стойност на количествената оценка там е 0, но максималната е 80.

Фигура 6. Средни аритметични и 95% интервали на доверителност за ко-

личествената оценка на качеството на обучение по пол и курс, разделени

според дихотомната оценка на качеството на обучение.

Разгледани са оценките, дадени от студентите в зависимост от това, колко

често са посещавали лекции. Курсът на обучение в комбинация с посещае-

мостта на лекции има връзка с количествената оценка на качеството на обу-

чение. На Фигура 7 е представена тази връзка.

Фигура 7. Количествена оценка на качеството на обучение по курс и

посещаемост на лекции.

Стр. 20 от 56

При втори курс и стажант лекарите най-високи оценки дават студентите, най-

много посещавали лекции, т.е. по-голямата посещаемост на лекции в пред-

ходната учебна година е свързана с по-висока оценка на качеството на обуче-

ние. Тази връзка е статистически значима с ниво на значимост Р<0.001.

Такава зависимост има и между количествената оценка на качеството на обу-

чение и средния успех от последната учебна година. Студентите с по-висок

успех са по-удовлетворени от обучението си и дават по-високи оценки на

неговото качество.

За втори и четвърти курс по-високият среден успех означава и по-висока

оценка на качеството на обучение, като тази зависимост е статистически зна-

чима (Р<0.012). За стажантите не се установява такава зависимост (Фигура 8).

Фигура 8. Количествена оценка на качеството на обучение според

средния успех от последната учебна година и качествената оценка

При оценка на мотивите за избор на специалността медицина престижността

на лекарската професия е основен мотив за най-голяма част от студентите –

84.7% и само за 5.9% това не е вярно.

Лекарската професия се определя с възможности за лична изява и профе-

сионално израстване от 80.4% от студентите (Фигура 9). Други мотиви за

избор на специалността медицина са: личен интерес, призвание, детска мечта,

удовлетворение от работата с хора и като израз на добро деяние и помощ към

хората, хуманност.

62.5

63.3

65.6

69.6

23.0

31.2

35.3

35.7

0 20 40 60 80

среден

добър

много добър

отличен

некачествено качествено

Стр. 21 от 56

Фигура 9. Разпределение на мотивите за избор на професията медицина

по курсове.

При оценяване характеристики на преподавателя, които определят високо ка-

чество на обучението, студентите са много категорични. Достъпността и яс-

нотата при преподаване, връзката на учебното съдържание с бъдещата

професионална работа, създаването на творческа атмосфера и стимули-

рането на творческо мислене са безапелационно изискване към преподава-

нето и са първите три най-високо ценени характеристики. Те са избрани от

около 95% от всички студенти.

Следват толерантността и зачитането личността на студентите, познава-

нето на съвременните начини на преподаване и представяне, умението на

преподавателя да владее аудиторията, високата му обща култура и взис-

кателността. Всички тези качества са високо оценени от над 86% от анкети-

раните студенти.

На Фигура 10 е показана ранговата листа на характеристиките по курс на обу-

чение. Не се намират статистически значими разлики в оценките на студенти

(Р>0.05).

87.8%

48.2%

86.9%

23.3%

27.8%

75.9%

87.6%

42.6%

77.5%

30.2%

41.1%

65.1%

77.8%

25.7%

73.1%

35.3%

38.9%

57.5%

0% 20% 40% 60% 80% 100%

Работата на лекаря е престижна

Има добро заплащане

Има възможност за лична изява и

професионално израстване

Семейна традиция

Лични преживявания, свързани с

медицината

Добро обществено положение

стажант лекари четвърти курс втори курс

Стр. 22 от 56

Фигура 10. Рангова листа на избралите тези характеристики на препода-

вателя студентите, по курс на обучение.

Общо според изследваните студенти най-важни характеристики на лекцион-

ното преподаване, които да определят високо качество на обучението са:

Използване на видеоматериали и филми и

Мултимедийно представяне,

избрани от 85% от всички анкетирани. Не по-малко важни са и:

Наблюдения на пациенти

Интегративен подход

Разширяват и обогатяват даденото в учебника

Интерактивно преподаване.

Всички характеристики са съществени, тъй като над ¾ от анкетираните сту-

денти са съгласни, че те определят високо качество на обучението, но има

съществени различия според опита им, курса на обучение.

Навлизането в клиничната практика обуславя мнението на стажант лекарите,

за които най-важна характеристика е наблюдението на пациенти, избрано от

88%. Стажантите, като по-опитни студенти и на базата на целия си опит,

установяват, че „не е важно лекциите да са мултимедийни, а съдържателни“.

Наблюдават се статистически значими разлики по пол (Р<0.05), избрани като

съществени повече от жените, отколкото от мъжете. Може да се предположи,

91.4%

91.8%

91.8%

92.2%

93.1%

94.3%

96.7%

96.7%

83.7%

77.5%

90.7%

89.1%

89.1%

94.6%

91.5%

91.5%

89.8%

86.2%

92.8%

89.8%

89.2%

94.0%

93.4%

95.8%

50% 60% 70% 80% 90% 100%

Притежава висока обща култура

Взискателност

Толерантност, зачитане личността на

студентите

Умее да завладява аудиторията

Запознат със съвременните начини на

преподаване и представяне

Създава творческа атмосфера и

стимулира самостоятелно мислене

Свързва учебното съдържание с бъдещата

работа на лекаря

Преподава ясно и достъпно


Стр. 23 от 56

че жените са отворени в по-голяма степен към новите съвременни и инова-

тивни форми на обучение (Фигура 11).

Фигура 11. Разпределение на характеристиките на лекционното препода-

ване, определящи високо качество на обучението по медицина, по пол.

Според анкетираните студенти най-важни характеристики на практическите

занятия, които да определят високо качество на обучението по медицина са:

Наблюдения и контакт с пациенти

Решаване на клинични и други казуси

Дискусия с участие на студентите

избрани от над 90% от анкетираните (Фигура 12).

Наблюденията и контакта с пациенти и Решаване на клинични казуси

категорично са най-високо ценени характеристики от всички курсове и не се

намират статистически значими различия в мненията на студентите в зависи-

мост от техния опит в обучението и пола. Използването на видеоматериали

и филми е високо оценено от втори курс (85%), докато 28% от стажант лека-

рите и 35% от четвърти курс смятат, че тази характеристика няма значение за

доброто качество на обучението им по медицина.

Самостоятелната работа и представянето пред групата е характеристиката

с най-ниска оценка – само за 58% от анкетираните студенти във втори и чет-

върти курс тя е съществена за високото качество на обучението им по меди-

цина. При стажант лекарите тази характеристика е избрана от 65% от студен-

тите. Съществената разлика идва от по-големия опит в обучението на стажант

лекарите (Р<0.05). Тези данни показват по-ниската привлекателност на

самостоятелната работа и представянето на предварително подготвена задача

пред учебната група, като част от практическото занятие. Причините за нея

могат да бъдат предмет на сериозен анализ - липса на такава практика, непо-

пулярност сред преподаватели, а от там и сред студентите.

74.2%

82.6%

89.4%

82.9%

76.7%

85.4%

74.9%

75.3%

78.1%

70.3%

68.5%

80.4%

50% 60% 70% 80% 90% 100%

Разширяват и обогатяват даденото в

учебника

Наблюдения на пациенти

Използване на видеоматериали и филми


Интерактивно преподаване

Мултимедийно представяне

общо жени мъже

Стр. 24 от 56

Фигура 12. Разпределение на характеристиките на практическите заня-

тия, които определят високо качество на обучението, по курс.

В българските изследвания от преди 30 години активните форми на обучение

също са получавали висока степен на предпочитание, но явно този проблем

дълго е бил неглижиран или като практика, или като предмет на обсъждане.

Според анкетираните студенти най-важният елемент от изискванията им за

желана информация е тази, относно възможностите за продължаващо обу-

чение след дипломиране, избрани от над 90%. Не по-малко важни са и всич-

ки останали елементи, тъй като са избрани от 83 до 90% от анкетираните

студенти (Фигура 13).

Фигура 13. Разпределение на елементите на информираността на

студентите, които определят високо качество на обучението, по курс.

84.5%

95.9%

91.4%

94.3%

80.4%

58.0%

65.1%

93.8%

89.1%

90.7%

69.0%

58.1%

71.9%

94.6%

89.2%

92.8%

74.3%

65.3%

40% 50% 60% 70% 80% 90% 100%

Използване на видеоматериали и филми

Наблюдения и контакт с пациенти

Дискусия с участие на студентите

Решаване на клинични и други казуси

Предварителна подготовка по темата за

деня и задължителна проверка

Самостоятелна работа и представяне пред

групата


85.3%

86.9%

87.8%

92.2%

93.5%

95.1%

95.9%

80.6%

74.4%

79.8%

80.6%

78.3%

86.8%

86.8%

83.8%

82.6%

83.8%

90.4%

85.0%

91.0%

83.8%

50% 60% 70% 80% 90% 100%

Изнасяне на текуща информация в сайта

на ВУЗ

Възможности за участие на студентите в

научни проекти

Международни обменни студентски

програми

Пълна учебна документация за

текущата учебна година

Предварително обявен регламент за

формиране на крайната оценка

Възможности за продължаващо

обучение след дипломиране

Източници на материали за

самоподготовка

Стажант лекари Четвърти курс Втори курс

Стр. 25 от 56

Информираността по отношение на международни обменни студентски

програми и изнасянето на текуща информация в сайта на учебното за-

ведение са избрани от 84% от всички анкетирани студенти, като при разделя-

не по курс не се намира статистически значима разлика (Р>0.05).

Най-важните елементи по отношение на студентското обслужване са достъ-

път до Интернет (90%), достъпът до библиотечни ресурси и осигуряването

на стипендии (88%). Опитът на студентите не влияе върху оценките им за

тези фактори на качественото обучение, свързани с обслужването - не се на-

мират статистически значими различия по курс на мненията им (Р>0.05).

Фигура 14. Разпределение на елементите на студентското обслужване,

определящи високо качество на обучението, по пол.

Текущото оценяване на преподавателите от студентите присъства във

всички системи за оценяване и поддържане качеството на обучение в меди-

цинските висши училища. Такова оценяване се прави редовно като неотменен

елемент на системата за под-

държане и повишаване качест-

вото на обучение в университе-

та, за създаване на надеждна

база за ефективни управленски

решения и за собствен монито-

ринг на преподавателите по

проблемите, свързани с качест-

вото на преподаване. Почти

половината анкетирани студен-

ти (47%) са съгласни, че то е

съществен елемент за осигуря-

ване на качествено обучение

(Фигура 15).

Фигура 15. Текущо оценяване на преподавателите от студентите

91.3%

92.9%

62.7%

70.2%

81.1%

91.6%

83.1%

86.3%

67.6%

71.2%

71.2%

84.0%

50% 60% 70% 80% 90% 100%

Библиотека

Достъп до Интернет

Студентско хранене

Възможности за спорт

Общежитие

Стипендии

Мъже Жени

Стр. 26 от 56

Въпреки това може да се отчете, че всеки пети анкетиран студент не е съг-

ласен, а за една трета то няма значение.

По курс се отчитат статистически значими разлики (Р<0.0001) - 54% от сту-

дентите във втори курс са съгласни с този начин на оценяване на препода-

вателите, докато при четвърти курс това са само 34%, а при стажант лекарите

те са 46%. С увеличаване на курса расте делът на студентите, които считат, че

този фактор не определя обучението като качествено.

Причината може да е в това, че стажант лекарите задават въпроса „до къде

достига получената от тези анкети информация?“. Предполага се до констата-

ции и при атестирането на преподавателите, а това достатъчно ли е? Необхо-

димо е освен институционално центрираната дейност на сектора по качество

във всеки университет, да действа и друг орган, представител на всички

структурни звена, чиято основна задача е да генерира и инициира дейности,

да разработи и следва програма за определен период, със срокове и отго-

ворници.

Фигура 16. Сравнение на оценките на студентите за текущото оценяване

на преподавателите от студентите, по пол и курс.

По пол не се намират статистически значими различия в оценките на теку-

щото оценяване на преподавателите от студентите (Р>0.05), както и вътре в

курсовете по пол.

Стр. 27 от 56

Стажант лекари

На стажант лекарите е предложено комплексно да оценят фактори, от които

зависи качественото обучение, както и да изразят в свободен текст свои

мнения, предложения по обсъжданите проблеми. Активността им да споделят

мнения в свободен текст е сравнително ниска (31.6%). В този параграф се

позоваваме както на отговорите на закритите въпроси, така и на мненията,

изразени в отговорите на откритите въпроси.

Според стажант лекарите високото качество на обучение на първо място се

определя от добрата клинична база и качественото лекционно преподаване и

практическите занятия (Фигура 17.). Това потвърждава тезата, че усилията,

вложени в усъвършенстване на учебния процес, могат да повлияят значител-

но качеството на обучение и от там на неговата висока оценка.

Фигура 17. Ранжиране на елементите на обучението по медицина,

съществени за осигуряване на неговото високо качество.

Всеки трети студент, който е на изхода на висшето си образование при хипо-

тетичната възможност за нов избор, не би потвърдил първоначалния, т.е. не

би избрал отново медицина. Причините са в сблъсъка между представите за

професията и опознаване на реалността, както от позицията на обучаващ се

студент, така и като гражданин на страната, който влиза в контакт със здрав-

ната система. В „неуредици в здравната система“ се съдържа вероятно личен

опит на студента, но това е и отражение на общественото мнение в медиите.

Прави впечатление, че младите хора не се страхуват от големия обем

информация, която трябва да усвоят, нито от необходимостта от непрекъс-

нато учене през целия живот, а от вътрешни противоречия (Фигура 18, сту-

дентите са имали възможността да избират повече от една причина).

74.2%

78.5%

86.2%

86.8%

89.2%

89.8%

92.9%

0% 20% 40% 60% 80% 100%

Студентското обслужване

Kлиничната практика в шести курс

Личността на преподавателя

Обема и характера на информацията за


Практическите занятия

Лекционното преподаване

Добрата клинична база

Стр. 28 от 56

Фигура 18. Причини, поради които стажант лекарите не биха избрали

професията медицина.

Стажант лекарите дават допълнителна оценка на обучението си по медицина,

като определят какво в обучението им е харесало и какво не е.

Положителни страни на обучението по медицина

Това, което стажант лекарите харесват в преподавателите си е тяхното високо

ниво на знания, старанието да изнасят новости в съответната дисциплина, из-

ползването на иновативни методи, всеотдайността им: „някои асистенти и

доценти дават всичко от себе си за добрата подготовка на студентите“.

Високо е оценена предоставената от някои преподаватели възможност да спо-

делят опита си, да отделят време на студентите за въпроси и допълнителни

разговори, възможността за изява и самостоятелна работа по време на упраж-

нения и в клиниките: „възможност да докажем себе си и да ни бъде гла-

сувано доверие“.

Студентите оценяват старанието на преподавателите да канят лектори от дру-

ги университети: „имах възможност да общувам с високо образовани и ши-

роко скроени лекари“, ценят високо младите и мотивирани преподаватели,

възможността да разширят представите си за социалното положение на

лекаря и ролята му в обществото „медицината ме научи да бъда отговорно

лице, силна духом и физически“. Всички тези възможности водят според тях

до по-високи резултати и по-големи възможности след завършване на обу-

чението.

Добрият преподавател трябва винаги да провежда обучението с предварител-

но поставени цели в обучението и регламенти за оценяване, без субективност,

да прави връзка между изучавания материал и практическата дейност в кли-

никата, да предоставя допълнителни източници и новости, да проявява инте-

рес и ангажираност към студентите, „да предава не само знания, но и да

вдъхновява“. Стажантите установяват на базата на целия си опит, че доброто

5.9%

5.9%

19.6%

45.1%

78.4%

0% 20% 40% 60% 80%

Поради сложността на работата с пациенти

Поради огромния обем информация, която

трябва да се изучава непрекъснато

Поради голямата отговорност на лекарите

Несъвпадение между предварителни

представи и сегашен опит

Поради неуредици в здравната система

Стр. 29 от 56

обучение предполага и ангажираност на един преподавател, който да отго-

варя за малка група студенти и следи развитието им през годините.

Стажант лекарите оценяват добрата база в някои от клиниките и заедно с до-

бре проведените практически упражнения това създава у тях осъзнат интерес

към клиничната работа. Те оценяват натрупания по време на обучението си

опит за работа в колектив, екипната работа с участието на преподаватели и

студенти, това, че вече са запознати с много нови източници на специализи-

рана информация.

Конкретните примери са недвусмислени: „в катедрата по … ни уважават и

се постараха да ни научат“, „учебникът по анатомия е много добър“, „има

много хора, които бих нарекла не само преподаватели, а и учители. Благода-

ря им!“. Има и мнения, които звучат колкото добре, толкова и болезнено:

„обучението ми е добра инвестиция, с оглед възможност за емиграция в

чужбина и достойно оценяване на лекарския труд, включително и за спе-

циализация там“.

Отрицателни страни на обучението по медицина

Макар и единични, заслужават да бъдат отбелязани и отрицателните мнения

за обучението по медицина. Всички положителни характеристики присъстват

с отрицателен знак за някои от преподавателите и елементите на обучението

по медицина.

Стажант лекарите по време на шестгодишното си обучение по медицина са

очаквали добри преподаватели, с педагогически опит и подготовка, заин-

тересовани, с високи изисквания, но справедливи и обективни на изпитите, с

ясни критерии за оценяване, преподаватели, които „да предадат знанията си

и да вдъхновяват студентите“, а не „безотговорни, ограничени в собствени-

те си знания от преди 20 г.“, „знанията не покриват самочувствието им“.

Непрецизният регламент и честите промени в програмата по време на учебна-

та година, непостоянството в изискванията, разногласията между клиниките

се отразяват първо на студентите и на тяхното качествено обучение.

Нежеланието на клиничните асистенти да обучават, лошото отношение и ри-

гидността в преподаването водят до скучни и неефективни лекционни кур-

сове, лошо проведени или липсващи най-вече клинични упражнения, неефек-

тивно проведени стажове. Студентите не виждат ползата от оценяването на

преподавателите, като резултат от многото анкети, в които са участвали.

Други отрицателни страни са липсата на връзка и комуникация между препо-

давател и студент, връзка на изучавания материал с клиничната и практи-

ческата дейност, лоша клинична база, невъзможност за упражняване на меди-

цински манипулации, липса на контрол върху тях, няма допир с пациенти

„излизаме абсолютно незапознати със задълженията си в бъдещата си

работа“.

Съществен момент е липсата на сигурност за развитие в бъдеще поради неу-

редиците в здравната система, мненията и нагласите в обществото „няма

Стр. 30 от 56

респект към медицината“, липсват възможности за специализация в Бъл-

гария. В тази връзка е и неглижирането от някои преподаватели и обслужва-

щи университета структури към студентите, подценяване на умните студенти,

липса на възможност да проявят самоинициатива и изява, лошо отношение на

медицинските сестри в клиниките „гонят ни от стаж“.

Лошо впечатление са направили на стажант лекарите предлаганите понякога

некачествени и скъпи учебници, с правописни и фактически грешки, зле пре-

ведени и сглобени без логическа връзка, с остаряло съдържание. Те не одоб-

ряват изискването да се чете само от един учебник, който трябва доказано да

бъде с автор съответния лектор.

Като предложения за подобряване на обучението по медицина стажант

лекарите предлагат:

модулно обучение

осигуряване на извънаудиторно време при желание на студентите

упражнения в малки групи, които биха били много по-ефективни

до края на следването да има оценяване на преподавателите, които

познават, което да бъде публикувано на общо достъпни места.

Както в мненията, така и в предложенията, се съдържа идеята за по-близка

връзка на студентите с преподавателите (малки групи, един преподавател,

ангажиран с група студенти и тяхното развитие). Подобни форми са познати в

чужди образователни системи като асистенти „супервайзори”, настойници

или асистенти-отговорници на студентска група по време на целия курс на

обучение. Най-често това са малка група студенти, прикрепени за практичес-

ко обучение и оценка към лекар по време на преддипломния стаж.

Резултати от едновариантен логистичен регресионен анализ

(univariate logistic regression analysis)

Чрез едновариантния логистичен регресионен анализ установяваме дали има

статистически значима зависимост и колко силна е тя между зависими про-

менливи (в случая това са дихотомната оценка на качеството на обучение,

средния успех и посещаемостта на лекции от предходната учебна година) и

всеки един от потенциалните фактори на качеството на обучение (независи-

мите променливи). Независими променливи в този анализ са всички потен-

циални фактори, характеризиращи обучението, които са определени от автора

след направената литературна справка и пилотно проучване. Това са:

1. Мотиви за избор на специалността медицина

2. Характеристики на преподавателя

3. Форми на оценяване на знанията

4. Характеристики на лекционното преподаване

5. Характеристики на практическите занятия

6. Информираност на студентите

7. Елементи на студентското обслужване

Стр. 31 от 56

8. Текущо оценяване на преподавателите от студентите

Едновариантните анализи представят ефекта на една независима променлива,

без контролиране за други променливи в модела. Многовариантният модел

включва повече фактори, като оценява въздействието на дадена променлива,

след приемането на всички други променливи за константи.

Използван е логистичен регресионен анализ от пакета за статистическа обра-

ботка на данни SPSS, като е използвана база данни от събраната първична ин-

формация в анкетите на изследваните студенти. Тъй като проучването е

срезово (за периода октомври 2010 - ноември 2011 г.), то отношението на

шансовете тук се нарича cross sectional OR.

Логистичен регресионен анализ за зависимостта между оценката

на досегашното обучение по медицина и фактори на качественото

обучение

За групата променливи, свързани с мотивацията, подредени по сила на

действие (според отношението на шансовете):

1. Добро обществено положение

2. Работата на лекаря е престижна

3. Има възможност за лична изява и професионално израстване

4. Има добро заплащане

5. Семейна традиция

като цяло са статистически значимо (Р<0.05) свързани със зависимата про-

менлива. Отговорът „несъгласен” в мотивът „Добро обществено положение“

и „Работата на лекаря е престижна“ увеличава риска за отрицателна оценка

на качеството на обучение около 3 пъти в сравнение с този риск в рефе-

рентната група (анкетираните, дали отговор „съгласен“, като в тази група

рискът се приема за единица).

В популацията на студентите по медицина тези, за които мотивите Добро об-

ществено положение и Работата на лекаря е престижна не са съществени

при избора на тази специалност, имат 3 пъти по-голям риск да дадат отрица-

телна оценка на качеството на обучение, отколкото тези, за които това е съ-

ществен мотив. Този риск в популацията се очаква да бъде от 1.1 до 6.3 с 95%

степен на сигурност. На Фигура 22 са показани отношенията на шансовете и

техните 95% доверителни интервали за всички мотиви, които влизат в

модела.

Стр. 32 от 56

Фигура 19. Отношения на шансовете и техните 95% доверителни интер-

вали за статистически значимите независими променливи от групата мо-

тиви в модела.

На базата на данните от проучването се установява, че отговорите „несъг-

ласен“ за характеристиките на преподавателя:

1. Да притежава висока обща култура

2. Да бъде толерантен, да зачита личността на студентите

3. Да е запознат със съвременните начини на преподаване и пред-

ставяне на учебния материал и да използва най-подходящия

4. Да преподава ясно и достъпно

5. Да бъде взискателен

са рискови за избирането на оценка „некачествено обучение“. Отговорът „не-

съгласен” в характеристиката „висока обща култура“ увеличава риска за

отрицателна оценка на качеството на обучение около 18 пъти в сравнение с

този риск в референтната група; толерантността и зачитането личността на

студентите – 13 пъти; познаването на съвременните начини на преподаване и

представяне на учебния материал – 9 пъти; ясното и достъпно преподаване –

почти 6 пъти, а взискателността на преподавалите – над 2 пъти.

Това води до извода, че в популацията на студентите по медицина тези от тях,

за които характеристиките на преподавателя: висока обща култура, толе-

рантност и зачитане личността на студентите, познаване на съвременни-

те начини на преподаване и представяне на учебния материал, взиска-

телност, ясно и достъпно преподаване не са съществени, имат от 18 до 3

пъти по-голям риск да дадат отрицателна оценка на качеството на обучение,

отколкото тези, за които те са определящи за високото качество на обуче-

5.30

6.30

4.89

3.24 2.44

1.84 1.47 1.36 1.42

1.02

3.12 3.04 2.58

2.15 1.58

0

2

4

6

8

Добро

обществено

положение

Работата на

лекаря е

престижна

Има

възможност за

лична изява и

професионално

израстване

Има добро

заплащане

Семейна

традиция

Стр. 33 от 56

нието. Този риск в популацията за посочените променливи се очаква да бъде

от 1.1 до 148 с 95% степен на сигурност (Фигура 20).

В същото време за характеристиките на преподавателите:

1. умение да създават творческа атмосфера и стимулират самостоятел-

ното мислене;

2. да свързват учебното съдържание с бъдещата работа на лекаря и

3. умение да завладяват аудиторията

на базата на данните се установява, че не са статистически значими и затова

нямат място в модела.


вали за статистически значимите независими променливи от групата

характеристики на преподавателя в модела.

Може да се отбележи, че почти 70% от студентите, посочили теоретично ка-

кви трябва да бъдат характеристиките на преподавателя, дават оценка „ка-

чествено“ на тяхното досегашно обучение.

От данните от проучването се установява, че отговорите „несъгласен“ на ха-

рактеристиките лекционното преподаване:

1. Мултимедийно представяне

2. Разширяват и обогатяват даденото в учебника

3. Използване на видеоматериали и филми

4. Интегративен подход

148.54 109.87

44.31

29.70

6.73 18.41 13.12 9.30 5.70 2.73 0

50

100

150

Да притежава

висока обща

култура

Да бъде

толерантен и да

зачита

личността на


Да е запознат

със

съвременните

начини на

преподаване и

представяне на

учебния

материал

Да преподава

ясно и

достъпно

Да бъде

взискателен

Стр. 34 от 56


съгласен” за използването на мултимедийно представяне увеличава риска за

отрицателна оценка на качеството на обучение около 4 пъти в сравнение с

този риск в референтната група; разширяването и обогатяването на

даденото в учебника, използване на видеоматериали и филми и интегра-

тивен подход – над 2 пъти. В същото време на базата на събраните данни се

установява, че характеристиките на лекционното преподаване, свързани с на-

блюдението на пациенти и интерактивното преподаване не са статистически

значими и няма да подобрят точността на модела.


за които характеристиките на лекционното преподаване: мултимедийно

представяне, използване на видеоматериали и филми, интегративен

подход, разширяват и обогатяват даденото в учебника не са съществени,

имат от 4 до 2 пъти по-голям риск да дадат отрицателна оценка на качеството

на обучение, отколкото тези, за които те са определящи за качественото

обучение (Фигура 21).

Друг интересен извод е, че от 77 до 86% от студентите, посочили теоретично

кои характеристики на лекционното преподаване определят качественото

обучение, дават оценка „качествено“ на тяхното досегашно обучение.


вали за статистически значимите независими променливи от групата ха-

рактеристики на лекционното преподаване в модела.

На базата на данните от проучването се установява, че отговорите „несъг-

ласен“ на характеристиките на практическите занятия:

1. Дискусия с участие на студентите

2. Наблюдения и контакт с пациенти

12.17

4.45

5.55 4.72

1.44 1.54 1.10 1.02

4.18

2.61 2.47 2.19

0

5

10

15

Мултимедийно

представяне

Разширяват и

обогатяват даденото в

учебника

Използване на

видеоматериали и

филми


Стр. 35 от 56


4. Предварителна подготовка по темата за деня и задължителна

проверка


съгласен” при използването на дискусия с участие на студентите увелича-

ва риска за отрицателна оценка на качеството на обучение около 6 пъти в

сравнение с този риск в референтната група; наблюденията и контакта с

пациенти – над 5 пъти; използването на видеоматериали и филми – почти

4 пъти и предварителната подготовка по темата за деня и задължи-

телната проверка – 2 пъти.

Установява се, че характеристиките на практическите занятия, свързани с ре-

шаването на клинични и други казуси, както и самостоятелната работа и

представянето й пред групата, от данните в проучването не са статистичес-

ки значими и нямат място в модела.


за които характеристиките на практическите занятия: дискусия с участие на

студентите, наблюдения и контакт с пациенти, използване на видеомате-

риали и филми и предварителна подготовка по темата за деня и задъл-

жителна проверка не са съществени, имат от 6 до 2 пъти по-голям риск да

дадат отрицателна оценка на качеството на обучение, отколкото тези, за

които те са определящи за качественото обучение (Фигура 22).


вали за статистически значимите независими променливи от групата ха-

рактеристики на практическите занятия в модела.

16.73

29.35

6.79 3.67

2.05 1.08 2.14

1.13

5.86 5.63 3.81

2.03 0

10

20

30

Дискусия с участие на


Наблюдения и

контакт с пациенти



филми

Предварителна

подготовка по темата

за деня и задължителна

проверка

Стр. 36 от 56

Друг интересен извод е, че над 80% (80 до 95%) от студентите, посочили тео-

ретично кои характеристики на практическите занятия определят качествено-

то обучение, дават оценка „качествено“ на тяхното досегашно обучение.

В популацията на студентите по медицина тези от тях, за които информи-

раността им по отношение на: пълна учебна документация, източници на

материали за самоподготовка, ясен, предварително обявен регламент за

формиране на крайната оценка, международни обменни студентски про-

грами, стажове и пътувания не е съществена, имат от 6 до 3 пъти по-голям

риск да дадат отрицателна оценка на качеството на обучение, отколкото тези,

за които тази информираност е определяща за високо качество на обучението

(Фигура 23).

Интересно е да се подчертае, че около 90% от студентите, посочили теоретич-

но кои елементи на тяхната информираност определят обучението като ка-

чествено, дават оценка „качествено“ на тяхното досегашно обучение.


вали за статистически значимите независими променливи от групата ин-

формираност на студентите в модела.

17.92 17.17

9.56

7.27

2.19 2.11 1.33 1.09

6.27 6.01

3.57 2.81

0

5

10

15

20

Пълна учебна

документация за

текущата учебна година

Източници на

материали за


Предварително

обявен регламент за

формиране на крайната оценка

Международни

обменни студентски

програми, стажове и пътувания

Стр. 37 от 56

Избор на зависими променливи

Количествената скала за оценка на качеството на обучение е така построена,

че стойности по-близки до десния край на скалата (оценка 100), показват по-

висока стойност на оценката на качеството на обучение. Две други променли-

ви са свързани с количествената оценка на качеството на обучение. Първата

променлива е честота на посещаемост на лекциите. От Фигура 24 се вижда, че

с увеличаване на посещаемостта на лекции се увеличава и средната оценка на

качеството на обучение.

Фигура 24. Средни стойности на оценката на качеството на обучение

според честотата на посещаемост на лекции.

Втората променлива е сре-

дният успех от последната

учебна година. От Фигура

25 се вижда, че с нараства-

не на средния успех нара-

ства и средната оценка за

качеството на обучение.

Фигура 25. Средни

стойности на оценката на

качеството на обучение

според средния успех от

последната учебна

година.

Изложеното дотук дава ос-

нование да разглеждаме тези две променливи, като непряко свързани с ка-

чеството на обучение, но представящи определен аспект на това качество. Ето

защо към първата зависима променлива (оценка на качеството на обучение)

добавихме и тези две променливи, като зависими променливи.

Стр. 38 от 56

Логистичен регресионен анализ за зависимостта между средния

успех от предходната учебна година и фактори на качественото

обучение

Анализът е направен и описан в Таблица 1 по-долу по групи фактори, подре-

дени по стойността на отношението на шансовете им.

Таблица 1. Отношения на шансовете за статистически значимите

фактори

Променлива Sig. P

EXP(B), OR

отношение на

шансовете/риск

95% C.I. for

EXP(B)

долна

граница

горна

граница

Характеристики на преподавателя, които определят високо качество на


Създава творческа

атмосфера и стимулира

самостоятелно мислене

<0.0001 4.722 2.173 10.261

Свързва учебното

съдържание с бъдещата

работа на лекаря

0.001 3.824 1.778 8.224

Толерантност, зачитане

личността на студентите 0.001 2.958 1.582 5.534

Притежава висока обща

култура <0.0001 2.728 1.577 4.717

Преподава ясно и достъпно 0.008 2.945 1.323 6.553

Умее да завладява

аудиторията <0.0001 4.201 2.285 7.724

Запознат със съвременните

начини на преподаване и

представяне

0.014 2.107 1.166 3.807

Форми на оценяване на знанията, които определят високо качество на


Текущ контрол през

семестъра 0.001 2.182 1.392 3.418

Финален устен изпит 0.021 1.581 1.070 2.337

Формиране на комплексна

оценка 0.002 1.957 1.272 3.012

Характеристики на лекционното преподаване, които определят високо



видеоматериали и филми <0.0001 2.808 1.740 4.531

Стр. 39 от 56

Интегративен подход <0.0001 2.243 1.480 3.400

Мултимедийно

представяне <0.0001 2.527 1.594 4.004

Характеристики на практическите занятия, които определят високо


Дискусия с участие на

студентите 0.002 2.524 1.424 4.474

Решаване на клинични и

други казуси 0.001 3.058 1.563 5.984

Предварителна подготовка

по темата за деня и

задължителна проверка

0.006 1.763 1.175 2.645

Самостоятелна работа и

представяне пред групата 0.004 1.696 1.178 2.441

Информираност на студентите

Предварително обявен

регламент за формиране на

крайната оценка

0.047 1.684 1.007 2.816


самоподготовка 0.029 1.882 1.066 3.321

Пълна учебна

документация за текущата

учебна година

0.008 2.084 1.212 3.584

Изнасяне на текуща

информация в сайта на

ВУЗ

<0.0001 2.518 1.583 4.006

Възможности за участие на

студентите в научни

проекти

0.016 1.750 1.111 2.758

Международни обменни

студентски програми,

стажове и пътувания по

международни програми

0.001 2.157 1.342 3.467

Възможности за

продължаващо обучение

след дипломиране

0.031 1.977 1.063 3.680

Елементи на студентското обслужване, които определят високо качество


Библиотечни ресурси 0.008 2.041 1.208 3.447

Общежитие 0.004 1.823 1.207 2.753

Стипендии 0.001 2.433 1.425 4.153

Стр. 40 от 56

Логистичен регресионен анализ за зависимостта между

посещаемостта на лекции от предходната учебна година и

фактори на качественото обучение

Анализът е направен и описан в Таблица 2 по-долу по групи фактори, подре-

дени по стойността на отношението на шансовете им.

Таблица 2. Отношения на шансовете за статистически значимите

фактори

Променлива Sig. P

EXP(B), OR

отношение на

шансовете/риск

95% C.I. for EXP(B)

долна

граница

горна

граница

Форми на оценяване на знанията, които определят високо качество на


Формиране на комплексна

оценка

0.046 1.541 1.007 2.359

Характеристики на лекционното преподаване, които определят високо


Разширяват и обогатяват

даденото в учебника

0.004 1.778 1.201 2.632

Наблюдения на пациенти 0.016 1.684 1.101 2.575


видеоматериали и филми

0.009 1.900 1.173 3.079

Характеристики на практическите занятия, които определят високо



видеоматериали и филми

0.034 1.537 1.033 2.288

Самостоятелна работа и

представяне пред групата

0.002 1.754 1.239 2.484

Информираност на студентите



0.030 1.900 1.063 3.394

Изнасяне на текуща

информация в сайта на ВУЗ <0.0001

2.782 1.706 4.539

Възможности за участие на

студентите в научни проекти

0.003 1.990 1.259 3.145

Възможности за продължаващо

обучение след дипломиране 0.043 1.935 1.022 3.667

Стр. 41 от 56

Множествен логистичен регресионен анализ

(Multiple Logistic Regression)

Използването на множествения логистичен регресионен анализ цели да се

установи дали има и колко силна е зависимостта между зависима променлива

и един или повече фактори вътре във всяка група потенциални фактори от

анкетното проучване (независими променливи). След това в един общ модел

се включват всички статистически значими променливи от всяка група. По

този начин се получава оптимален предсказващ модел за зависимите промен-

ливи – средния успех от предходната година и посещаемостта на лекции.

Разнообразието на мненията определя възможността или не за добър пред-

сказващ модел. В това проучване има твърде много мнения, според които

някои от предложените фактори се оценяват повече положително и много по-

малко отрицателно, което води до модел със сравнително ниска предсказваща

стойност за оценката „некачествено обучение“.

Множествен логистичен модел за зависимостта между

оценката на качеството на обучение и

всички значими фактори на качественото обучение

При извършване на множествения логистичен анализ тук са включени всички

фактори, показали статистическа значимост във всяка една от групите факто-

ри при едновариантния логистичен анализ. Точността на предсказване за

попадение в групата с негативна оценка на обучението е 40.5%, а в другата

група – 92.2%. Общата точност на предсказване тук е 76.2%.

Последният синтезиран модел включва 6 променливи:

1. Мотивът за избор на професията лекар Добро обществено поло-

жение

2. Характеристиката на преподавателя Толерантност, зачитане лич-

ността на студентите

3. Начинът на оценяване Финален писмен изпит

4. Характеристиките на практическите занятия Използване на видео-

материали и филми и Дискусия с участие на студентите и

5. Оценяването на преподавателите от студентите

Най-големите отношения на шансовете са на характеристиката на преподава-

теля Толерантност, зачитане личността на студентите – 5.98 и на Оценя-

ването на преподавателите от студентите – 4.15. Отговорът „несъгласен” в

характеристиката на преподавателя Толерантност, зачитане личността на

студентите увеличава риска за отрицателна оценка на качеството на обуче-

ние около 6 пъти в сравнение с този риск в референтната група. Отговорът

„несъгласен” при Оценяването на преподавателите от студентите увелича-

ва риска за отрицателна оценка на качеството на обучение около 4 пъти в сра-

Стр. 42 от 56

внение с този риск в референтната група. При останалите статистически зна-

чими независими променливи в модела този риск е около 2 пъти.

Дискусията с участие на студентите като самостоятелен фактор има отно-

шение на шансовете 5.86, което е статистически значимо. При множествения

анализ категориите на този фактор вече не са статистически значими, а само-

то отношение на шансовете вече е 2.63. Това означава, че значението на този

фактор в контекста на останалите фактори е по-малко.

От данните в извадката се установява, че студентите, които считат, че тези

фактори не са от значение за високото качество на обучението, имат от 2.2 до

4.2 пъти по-голям риск да му дадат отрицателна оценка в сравнение с риска в

референтната група. Този риск в популацията за разглежданите променливи

се очаква общо да бъде от 2.2 до 6 пъти по-голям, с най-малка долна граница

на 95% доверителните интервали от 1.3 и най-голяма до 17.2 (Фигура 26).

Фигура 26. Отношения на шансовете и техните 95% доверителни ин-

тервали за статистически значимите независими променливи в оптимал-

ния предсказващ модел за зависимостта между оценката на качеството

на обучение и негови фактори.

6.98

5.15 4.66

3.77

1.50

2.47

1.42 1.46 1.34

5.98

4.15

2.70 2.61 2.25

0

2

4

6

8

10

Толерантност,

зачитане

личността на студентите

Оценяване на

преподавателите

от студентите


видеоматериали

и филми

Добро

обществено

положение

Финален писмен

изпит

Стр. 43 от 56

Множествен модел за зависимостта между средния успех и всички

значими фактори на качественото обучение

Точността на предсказване за попадение в групата с по-нисък среден успех е

22%, а в другата група – 93%. Общата точност на предсказване тук е 69.9%


1. Характеристиките на преподавателя да създава творческа атмосфе-

ра и стимулира самостоятелно мислене и умението му да завладя-

ва аудиторията

2. Характеристиката на лекционното преподаване за използване на ви-

деоматериали и филми

3. Формата на оценяване на знанията с текущ контрол през семестъра.

В синтезирания модел най-големи отношения на шансовете имат характерис-

тиките на преподавателя да създава творческа атмосфера и стимулира

самостоятелно мислене – 3.1 и неговото умение да завладява аудиторията

- 2.9. От данните в извадката се установява, че студентите, които считат, че

характеристиките на преподавателя „създава творческа атмосфера и стимули-

ра самостоятелно мислене“ и „умее да завладява аудиторията“ не са от значе-

ние за високото качество на обучението, имат около 3 пъти по-голям риск да

получат по-нисък среден успех в сравнение с този риск в референтната група.

При останалите статистически значими независими променливи в модела (из-

ползването на видеоматериали и филми по време на лекции и текущия

контрол през семестъра, като форми на оценяване на знанията) студентите,

за които те не са съществени за качественото обучение по медицина, имат

около 2 пъти по-голям риск да получат по-нисък среден успех в сравнение с

този риск в референтната група.

Този риск в популацията за разглежданите променливи се очаква общо да

бъде от 1.7 до 3 пъти по-голям, с най-малка долна граница на 95% довери-

телните интервали от 1.1 и най-голяма до 7 (Фигура 27).

Умението на преподавателя да създава творческа атмосфера и стимулира

самостоятелно мислене като самостоятелен фактор има отношение на шан-

совете 4.7, което е статистически значимо. При направения множествен ло-

гистичен анализ това отношение на шансовете се променя и в получения мо-

дел то е 3.1. Умението на преподавателя да завладява аудиторията като са-

мостоятелен фактор има отношение на шансовете 4.2, което е статистически

значимо, но при направения множествен логистичен анализ това отношение

на шансовете се променя и в получения модел то е 2.9.

Стр. 44 от 56


вали за статистически значимите независими променливи в оптималния

предсказващ модел за зависимостта между средния успех и фактори на

качественото обучение.

Множествен модел за зависимостта между посещаемостта на

лекции и всички значими фактори на качественото обучение

Точността на предсказване за попадение в групата с по-нисък среден успех е

46%, а в другата група – 73%. Общата точност на предсказване тук е 59.7% .


1. Характеристиката на лекционното преподаване да разширява и обо-

гатява даденото в учебника

2. Изнасянето на текуща информация в сайта на ВУЗ, като елемент

от информираността на студентите

В синтезирания модел отношението на шансовете на изнасянето на текуща

информация в сайта на ВУЗ, като елемент от информираността на сту-

дентите е 2.6, а на характеристиката на лекционното преподаване да разши-

рява и обогатява даденото в учебника – 1.7. От данните в извадката се уста-

новява, че студентите, които считат, че тези елементи не са от значение за ви-

сокото качество на обучението, имат от 1.7 до 2.6 пъти по-голям риск да посе-

щават по-рядко лекции в сравнение с риска в референтната група. Този риск в

популацията за разглежданите променливи се очаква общо да бъде от 1.1 до

4.3 пъти по-голям, с най-малка долна граница на 95% доверителните интер-

вали от 1.1 и най-голяма до 4.3 (Фигура 28).

Информираността на студентите чрез изнасяне на текуща информация в

сайта на ВУЗ и характеристиката на лекционното преподаване да разширя-

ва и обогатява даденото в учебника, като самостоятелни фактори и при на-

правения множествен логистичен анализ имат еднакви отношения на шан-

совете.

7.02

5.52

3.58 2.80

1.34 1.51 1.29 1.08

3.07 2.89 2.15 1.74

0

2

4

6

8

Създава творческа

атмосфера и стимулира

самостоятелно мислене

Умение да завладява

аудиторията



филми

Текущ контрол през

семестъра

Стр. 45 от 56


вали за статистически значимите независими променливи в оптималния

предсказващ модел за зависимостта между посещаемостта на лекции и

фактори на качественото обучение.

Когато се използват три зависими променливи, оценка на качеството на

обучение, среден успех и посещаемост на лекции, които отразяват различ-

ни аспекти на качеството на обучение, възниква въпроса за това кои са факто-

рите, свързани статистически значимо с качеството на обучение, синтезирани

чрез тези зависими променливи. По-долу е представена обща картина, която

дава възможност да се определят най-често срещащите се фактори, тези които

се срещат при повече от една зависима променлива.

A. От факторите, статистически значимо свързани с характеристиките на

преподавателя, които определят високо качество на обучението, има

четири фактора, които се срещат по два пъти (при две от зависимите

променливи), което определя тяхното по-важно значение, като характе-

ристики на преподавателя (без да се омаловажава значението на другите

фактори). Това са факторите:

1. Да притежава висока обща култура

2. Да бъде толерантен, да зачита личността на студентите

3. Да е запознат със съвременните начини на преподаване и пред-

ставяне на учебния материал и да използва най-подходящия

4. Да преподава ясно и достъпно.

B. От факторите, статистически значимо свързани с формите на оценя-

ване на знанията, които определят високо качество на обучението, има

два фактора, посочени за две от зависимите променливи:

1. Финален устен изпит за дисциплината

2. Формиране на комплексна оценка.

C. От факторите, статистически значимо свързани с характеристики на

лекционното преподаване, които определят високо качество на обуче-

нието, има четири фактора, които се срещат при две от зависимите про-

4.32

2.47

1.61

1.11

2.64

1.66

0

1

2

3

4

5

Изнасяне на текуща информация в сайта на

ВУЗ

Разширяват и обогатяват даденото в

учебника

Стр. 46 от 56

менливи, което определя тяхното по-важно значение, като характерис-

тики на лекционното преподаване. Това са:

1. Мултимедийно представяне

2. Разширяват и обогатяват даденото в учебника


4. Интегративен подход.

D. От факторите, статистически значимо свързани с характеристики на

практическите занятия, които определят високо качество на обуче-

нието, има четири фактора, които се срещат при две от зависимите про-

менливи, което определя тяхното по-важно значение, като характеристи-

ки на практическите занятия. Това са:

1. Дискусия с участие на студентите


3. Предварителна подготовка по темата за деня и задължителна

проверка

4. Самостоятелна работа и представяне пред групата.

E. От факторите, статистически значимо свързани с информираност на

студентите, които определят високо качество на обучението, има шест

фактора, които се срещат при две от зависимите променливи, а „Източ-

ници на материали за самоподготовка“ се среща и при трите зависими

променливи. Това определя изключителното значение на всички харак-

теристики от информираността на студентите:

1. Източници на материали за самоподготовка

2. Пълна учебна документация за текущата учебна година

3. Ясен, предварително обявен регламент за формиране на край-

ната оценка на студентите

4. Международни обменни студентски програми, стажове и пъту-

вания по международни програми

5. Изнасяне на текуща информация в сайта на ВУЗ

6. Възможности за участие на студентите в научни проекти

7. Възможности за продължаващо обучение след дипломиране.

F. По отношение на елементите на студентското обслужване, които опреде-

лят високо качество на обучение, факторите Достъп до Интернет,

Общежитие и Стипендии се срещат еднократно.

В заключение може да се отбележи, че от всички разгледани фактори, свър-

зани с оценяване на качеството на обучение има такива, които статистически

значимо са свързани с повече от една независима променлива. Това е основа-

ние да считаме, че на тези променливи трябва да се обърне по-голямо внима-

ние, когато се планират и провеждат проучвания или някакви други действия

за оценяване и/или подобряване на качеството на обучение, без разбира се да

се пренебрегват останалите фактори, за които се установява статистическа

зависимост.

Стр. 47 от 56

Изводи и заключения

A. Теоретичното изследване върху проучванията на студентското мнение

за медицинското образование и неговата оценка показа:

1. Оценяват се различни страни на образователния процес - човешки

фактор, работна среда и ресурси, резултати от обучението, комуника-

ции между участниците.

2. Студентите са основни и най-логични оценителите на качеството и

ефективността на обучение, техните рейтинги създават добра връзка

между студенти и преподаватели, и могат да бъдат ползвани за

осигуряване и поддържане на качеството на обучение.

3. Прилагат се оценъчни скали, но в малка част от изследванията се

търсят сложни зависимости между оценката и нейните детерминанти.

4. Противоречиви са мненията относно приложението на рейтингите за

оценка на преподавателите и по-специално при формиране на възна-

гражденията им.

5. Съществуват различни форми за използването на рейтингите, но все

още недостатъчно в управлението на учебния процес.

6. В България липсват съвременни научни проучвания върху студент-

ското мнение за медицинското образование.

B. От емпиричното проучване въз основа на задълбочен комплексен ана-

лиз на разбиранията на студентите по медицина за качеството на обу-

чение се установи:

1. Високото качество на обучението се определя в най-голяма степен от:

Достъпността и яснотата при преподаване, връзката на

учебното съдържание с бъдещата професионална работа,

създаването на творческа атмосфера и стимулирането на

творческо мислене, като характеристики на преподавателя

Текущият контрол през семестъра и формирането на

комплексна оценка, като форми на оценяване

Използването на видеоматериали и филми и мултимедий-

ното представяне, като характеристики на лекционното пре-

подаване

Наблюденията и контакта с пациенти, решаването на

клинични и други казуси, дискусията с участие на студен-

тите, като характеристики на практическите занятия

Възможностите за продължаващо обучение след дипломи-

ране, като елемент на информираността

Достъпът до Интернет, осигуряването на стипендии и дос-

тъпът до библиотечни ресурси, като елементи на студент-

ското обслужване.

Стр. 48 от 56

2. По-удовлетворени от обучението си са студентите, които:

са в началото на обучението си,

имат по-висок успех, от предходната учебна година,

посещавали са по-редовно лекции в предходната учебна

година.

3. Текущото оценяване на преподавателите, като съществен елемент на

качественото обучение се признава от половината от студентите от

втори курс и стажант лекарите, и от 1/3 от студентите от четвърти

курс.

4. Влиянието на средния успех и посещаемостта на лекции върху сту-

дентските оценки трябва да се има предвид при интерпретацията на

текущото оценяване на преподаватели и дисциплини.

5. Отношението на студентите към активните форми на практическите

занятия е общо положително, като жените и стажант лекарите ги оце-

няват по-високо.

6. Според стажант лекарите високото качество на обучение се определя

главно от добрата клинична база, качественото лекционно препода-

ване и практическите занятия. Те дават предложения за увеличаване

на контакта с пациенти, както по време на целия курс на обучение,

така и по време на стажа.

7. В хода на анализа са разкрити някои съществени характеристики от

образа на съвременния студент медик:

1. Съвременните студенти при избор на професия на първо място

поставят престижността на професията лекар и възможността

за лична изява и професионално израстване.

2. По време на обучението увереността в правилния професионален

избор намалява: при възможност за повторен избор, всеки трети

стажант лекар не би избрал отново професията на лекаря.

Причините са на първо място в сблъсъка с неблагополучията в

българската здравна система.

3. Студентите медици рано проявяват интерес към бъдещата си про-

фесионална реализация – засилването на наблюденията и кон-

такта с пациенти и възможностите за продължаващо обучение

след дипломирането са най-често срещаните техни изисквания.

C. От приложения едновариантен логистичен регресионен анализ се уста-

нови, че за студентите, даващи оценка „качествено” на обучението си по

медицина главни фактори, които влияят върху оценката на качеството на

обучение, са (факторите са подредени по низходящ ред):

1. От характеристиките на преподавателя:

висока обща култура,

толерантност и зачитане личността на студентите,

Стр. 49 от 56

познаване на съвременните начини на преподаване и

представяне на учебния материал,

ясно и достъпно преподаване,

взискателност.

2. От характеристиките на лекционното преподаване:

мултимедийно представяне,

разширяват и обогатяват даденото в учебника,

използване на видеоматериали и филми,

интегративен подход.

3. От характеристиките на практическите занятия:

дискусия с участие на студентите,

наблюдения и контакт с пациенти,

използване на видеоматериали и филми и

предварителна подготовка по темата за деня и

задължителна проверка.

4. Информираността на студентите по отношение на:

пълна учебна документация,

източници на материали за самоподготовка,

ясен, предварително обявен регламент за формиране на

крайната оценка,

международни обменни студентски програми, стажове и

пътувания

5. Оценяването на знанията чрез финален писмен и финален устен из-

пит за дисциплината са съществени за оценката на студентите по от-

ношение на качеството на обучение.

6. Достъпът до Интернет, като елемент на студентското обслужване е

съществен елемент за определяне качеството на обучение.

D. От приложения едновариантен логистичен регресионен анализ се уста-

нови, че при планиране и провеждане на проучвания, трябва да се

обърне по-голямо внимание на следните фактори, които се срещат при

поне две от зависимите оценка на качеството на обучение, успех и

посещаемост на лекции:

Ясно и достъпно съвременно преподаване, висока обща култура,

толерантност и зачитане личността на студентите от страна на

преподавателя

Прилагане на новите технологии в обучението, дискусии, разширява-

не и обогатяване на съществуващите печатни материали, самостоя-

телна работа

Стр. 50 от 56

Информираност на студентите в сайта на ВУЗ за текущата инфор-

мация за целия учебен процес, международни студентски програми,

стажове и пътувания по международни програми, възможности за

участие в научни проекти и продължаващо обучение след дип-

ломиране.

E. Чрез направения множествен логистичен регресионен анализ са създаде-

ни три предсказващи модела.

1. Изведени са взаимни връзки и зависимости между факторите на ка-

чеството на обучение от една страна и от друга резултативните,

зависими от тях променливи - оценка на качеството на обучение,

среден успех и посещаемост на лекционния курс, като са намерени

количествени оценки на значимите зависимости.

2. Определени са характеристиките на студентите от двете групи – да-

ващи оценка „качествено” или оценка „некачествено” на обучението.

Тези характеристики имат прогностична стойност за бъдещи оценки

и практическа значимост за определяне на качественото обучение от

студентска гледна точка.

Приноси

Теоретико-методологически приноси

1. Обогатено е познанието за качество на академичната подготовка на

студентите медици и тяхното разбирането за това.

2. Разкрити са най-важните фактори, които определят удовлетвореност-

та на съвременния студент по медицина от обучението и е направен

опит за тяхното ранжиране по значимост.

3. Разработен и апробиран е оригинален въпросник за оценка на студен-

тското мнение, който отразява както резултати от собствено теоре-

тично проучване, така и идеи на автора.

Практико-приложни приноси

Обогатена е практиката по отношение на:

1. Съдържание на инструментите за оценка: разработен за целите на

медицинското образование, въпросникът, базиран на определена тео-

ретична рамка, може да бъде приложен и в други сфери на висшето

образование.

2. Технологията за оценяване на качеството на обучение: разработен

е икономичен предсказващ модел за оценката му, като е оценена си-

лата на влияние на всеки от статистически значимите фактори в мо-

дела и неговата предсказваща стойност за оценка „некачествено обу-

чение“.

3. Възможностите за подобряване на управленския процес в образо-

ванието:

Стр. 51 от 56

a. изведените научни доказателства да послужат за разработ-

ване на практически насоки за подобряване качеството на

обучение по медицина

b. да се разработят съкратени въпросници, които да се използ-

ват за текущи оперативни изследвания за оценка на качес-

твото

c. установените зависимости между оценката на качеството на

обучение и факторите, които я определят, могат да послужат

за усъвършенстване на работата на отделите по качеството

във висшите медицински училища.

Дисертационният труд има научен и управленски потенциал:

Разкрива ново изследователско поле - качеството на медицинското

образование и факторите, които влияят върху него.

Разкрива пътища за връзка между изследователската работа в тази

област и управлението на висшите медицински училища, в това чис-

ло и за генериране на обосновани правила за подобряване на качест-

вото на обучение.

Обогатена е практиката по отношение на фундаментални и оперативни из-

следвания върху медицинското образование чрез оценката на качеството му.

Критичната оценка на съдържанието и формата на анкетната карта ще оси-

гури добра основа за бъдещи периодични проучвания.

Стр. 52 от 56

СПИСЪК НА НАУЧНИТЕ ПУБЛИКАЦИИ

във връзка с дисертационния труд

1. Peeva K., N. Feschieva, Students‘evaluation about quality of

undergraduate medical education. Second Bulgarian – Greek

Scientific Conference "PUBLIC HEALTH AND HEALTH CARE

IN GREECE AND BULGARIA: the Challenge of the Cross-border

Collaboration in Times of Financial Crisis", изд. PAPAZISSIS

PUBLISHERS, 2010, стр. 667-673

2. Peeva K., Theoretical aspects of the assessment of quality in higher

education, Trakia Journal of Sciences, Trakia Journal of Sciences,

Volume 8, Suppl. 2, 2010, 429-435.

3. Пеева, К., Качеството на висшето образование – европейска

визия, Социална медицина, година XVIII, 1, 2010, 10-12.

4. Пеева, К., Д. Петров, Ю. Маринова, Св. Димитрова, Г. Чамова,

Б. Парашкевова, Г. Петрова, Образът на университетския

преподавател по медицина - желан и реален, Scripta Scientifica

Medica, Vol. 43 (4), 2011, p 334, Научна конференция “10 години

Факултет по обществено здраве”, 7-8 октомври 2011, Варна.

Стр. 53 от 56

Резюме

Цел на дисертационния труд е да се разкрият факторите, които опреде-

лят качествено медицинско образование и се разработи модел за оцен-

ка качеството на обучение във висшите медицински училища.

Изследователски задачи:

1. Да се проучат очакванията на студентите, като участници в

процеса на обучение относно фактори, които определят съдър-

жанието на термина „качество на обучителния процес” и мо-

тивацията им за обучение.

2. Да се разработят характеристики и критерии, които определят

качественото медицинско обучение.

3. Да се определи значимостта на факторите, които определят

удовлетвореността на студентите от медицинското образо-

вание.

4. Да се разработи икономичен модел, който да предсказва ве-

роятността за положителна/ отрицателна оценка от обучението

за оперативни изследвания.

Материал и методи

Проведена е пряка индивидуална анкета с 541 студенти по медицина в

началото, средата и края на обучението им, в периода октомври 2010

до ноември 2011 г. От студентите, които са поканени да попълнят въ-

просници, са отговорили 79.5% (541 от 681).

Проучването е създадено като наблюдателно срезово проучване за

оценка, на основата на въпросници. Оценяването на отделните елемен-

ти на обучението е по пет степенна скала на Ликерт. Използвани са

описателна статистика, единичен и множествен логистичен регресио-

нен анализ с оценка на риска (cross-sectional odds ratio), тестове за

нормалност на разпределение, точен тест на Fisher за сравняване на

променливи от независими извадки и непараметричен тест на Man

Witney. Първичните данни са въведени и обработени в IBM SPSS

Statistics 19.

Дисертационният труд съдържа теоретично изследване върху проучва-

ния на студентско мнение за медицинското образование и емпирично

проучване със задълбочен комплексен анализ на разбиранията на

студентите по медицина за качеството на обучение.

Чрез множествен логистичен регресионен анализ са създадени три

предсказващи модела, изведени са зависимости между факторите на

Стр. 54 от 56

качеството на обучение и зависимите от тях оценка на качеството на

обучение, среден успех и посещаемост на лекционния курс, с коли-

чествени оценки на значимите зависимости. Според оценката на обу-

чението, дадена от студентите, са определени техни характеристики,

които имат прогностична стойност за бъдещи оценки и практическа

значимост за определяне на качественото обучение от студентска

гледна точка.

Дисертационният труд има теоретико-методологически и практико-

приложни приноси в обогатяване познанието за качество на академич-

ната подготовка на студентите по медицина и разкриване на фактори,

определящи удовлетвореност им от обучението. Разработен и апроби-

ран е оригинален въпросник за оценка на студентското мнение. Обога-

тена е практиката по отношение на съдържанието на инструментите и

технологията за оценяване на качеството на обучение. Дисертацион-

ният труд има научен и управленски потенциал, като разкрива пътища

за връзка между изследователската работа в тази област и управление-

то на висшите медицински училища, както и за генериране на обосно-

вани правила за подобряване на качеството на обучение. Обогатена е

практиката по отношение на фундаментални и оперативни изследва-

ния върху медицинското образование чрез оценката на качеството му.

Стр. 55 от 56

Abstract

The goal of the dissertation is to reveal the factors that determine the quality

of medical education and to develop a model for assessing the quality of

higher education in medical schools.

Research tasks

1. To examine students’ expectations as participants in the learning

process on factors that define the term "quality of the learning

process" and their motivation for learning.

2. To develop specifications and criteria that define quality medical

training.

3. To measure the significance of the factors that determine student

satisfaction of medical education.

4. To develop a concise model to predict the likelihood of positive and

negative assessment of training for operational research.

Materials and methods

A direct individual inquiry with 541 medical students at the beginning,

middle, and end of their training was conducted, from October 2010 to

November 2011. Response rate from surveyed students was 79.5%.

The study was designed as an observational cross-sectional study for

assessing the quality of education on the basis of questionnaires. The

evaluation of individual elements of the training process was done using the

five point Likert scale. Descriptive statistics, single and multiple logistic

regression analysis with risk assessment (cross-sectional odds ratio), tests

for normality of distribution, Fischer exact test to examine the significance

of the association, and the non-parametric independent sample test of Man

Witney were used. Raw data were entered and processed in IBM SPSS

Statistics 19.

The dissertation contains a theoretical study of student opinion surveys of

medical education and an in-depth empirical study of a complex analysis of

the attitudes of medical students towards the quality of education.

Multiple logistic regression analysis was used to create three predictive

models and derive relationships between factors of the quality of teaching

and their dependents – assessment of the quality of education, average

grade and lectures attendance. Quantitative estimates of significant

relationships were also obtained. According to the students’ assessment of

the education, factor characteristics were defined that have predictive value

for future evaluation and practical significance for determining the students’

definition and expectations of quality education.

Стр. 56 от 56

The dissertation has theoretical, methodological, and applied contributions

to enriching the knowledge of the quality of medical students’ academic

training and revealing what determines their learning satisfaction. An

original questionnaire to assess student opinion was developed and tested.

The practice for assessing the quality of education in terms of content and

technology tools was enriched. The dissertation has a scientific and

management potential, opening roads to link research in this area and the

management of higher medical schools, as well as to generate reasonable

rules to improve the quality of education. The practice of fundamental and

operational research on medical education through the assessment of its

quality was enriched.

Assessing the quality of education in higher medical schools, Оценяване качеството на обучение във висшите медицински училища

Documents