A burial stela to Flavia Frontina from 178 AD, found in the vilage of Gradnitsa , Sevlievo region

нацИонален ИсторИческИ музей – соФИяИзвестия, том ХХVII, 2015

113

надГроБен ПаметнИк на ФлавИя ФронтИна от 178 Г. н.е., открИт в землИЩето на

с. ГраднИца, севлИевско

Калин Стоев, Иван Христов

A bURIAL STELA TO FLAVIA FRONTINA FROM 178 AD, FOUND IN THE VILLAGE OF GRADNITSA, SEVLIEVO REGION

Kalin Stoev, Ivan Hristov

през пролетта на 2000 г. в Националния исторически музей е транспортирана над-гробна стела, открита в околностите на с. градница, Севлиевско (Инв. №42524). про-вер ката на място показва, че паметникът е открит заедно с други шест надгробни памет-ника, по всяка вероятност вградени в север-ната стена на средновековната крепост при с. градница. предметите са заснети на дъно-то на тясна и дълга речна долчина, влизаща в западния си край в коритото на р. боазка, приток на р. видима (обр. 1). при огледа не

In the spring of 2000, a burial stela discov-ered in the vicinity of. gradnitsa, Sevlievo region (Inv. №42524) was transported to the National Museum of History. the on-site survey showed that the monument was found together with six other stelae, probably built in the northern wall of the medieval fortress at the village of gradnitsa. the objects were documented at the bottom of a narrow and deep river valley entering by its west-ern end into the river bed of boazka, a tributary of the Vidima river (Fig.1). No other archaeological materials were found during the survey, except for

обр 1. крепостта при с. градница, Севлиевско.Fig. 1. the fortress at the village of gradnitsa, Sevlievo region.

114

са открити други археологически материали с изключение на множество ломени камъни и скални късове, използвани в градежа на спо-мената крепостна стена.

откритата стела, която е цялостно запа-зена, е с размери: дължина 1,33 м; широчина 0,95 м; дебелина от 0,25 до 0,33 м.

върху лицевата ѝ страна са изсечени в три-надесет реда латински букви с височина от 5 до 5,5 см. Надписното поле е с широчина 0,45 м и дължина 1,14 м. Налична е лигатура в р. 6 (ro).

отстрани надписното поле е украсено с растителни орнаменти (гроздове). Стелата е изработена от мраморизиран варовик. На лич-ни са отчупвания в горния край веднага след първия ред букви (обр. 2).

текстът е на места нечетлив заради шу-пли или малки отчупвания в надписното поле. лакуните обаче не са големи и контекстът позволява следното разчитане на надписа:

d(is) M(anibus) Flavia Fr- ontina vixit an-5. nos (XX) II (?). Fl(avius) F(ro)nto una cum Flavia Pi[n?]- na filia10. b(ene) m(erenti) pos(uit) V Idus Maias orfito et Rufo co(n)s(ulibus).

от текста става ясно, че лицето, за кое-то е поставен паметникът, е била флавия фронтина, починала на 22 (а може би на 12) години. Несигурността при определянето на точната възраст на починалата произтича от една черта, преминаваща през горния десен край на римското X, която може да е нароч-но направена от каменоделеца, за да означи цифрата XX, а може просто да е дефект на камъка. Стелата е поставил Flavius Fronto, заедно с дъщеря си. Flavius Fronto вероятно е баща на починалата, ако се съди по името Frontina, образувано като форма на неговия когномен (Fronto – Frontina). когноменът на споменатата на последно място Flavia, оче-

a great amount of broken stones and rock pieces used in the construction of the fortress wall.

the stela, which is fully preserved, has the fol-lowing dimensions: length 1,33 m; width 0,95 m; thickness varying from 0, 25 m to 0,33 m.

thirteen lines of Latin letters with a height of 5 to 5.5 cm were inscribed on the front side of the stele. the inscription field is 0,45 m wide and 1,14 m long. A ligature occurs in the sixth line (ro).

on both sides, the inscription field is deco-rated with floral ornaments (bunches of grapes). the stele was made from marbleized limestone. there are chips from the topside of the slab imme-diately after the first line of letters (Fig. 2).

the text is illegible in places because of pores or small chips in the inscription area. the hiatus, however, are not large and the context allows the following reading of the inscription:

d(is) M(anibus) Flavia Fr- ontina vixit an-5. nos (XX) II (?). Fl(avius) F(ro)nto una cum Flavia Pi[n?]- na filia10. b(ene) m(erenti) pos(uit) V Idus Maias orfito et Rufo co(n)s(ulibus).

the text makes it clear that the person to whom the monument was set up was Flavia Frontina who died aged 22 (maybe 12). the un-certainty in determining the exact age of the de-ceased comes from an incision passing through the upper right corner of the roman X, which may be purposely made by the stonecutter, to in-dicate the number XX, or it may just be a defect in the stone. the stele was set by Flavius Fronto, together with his daughter Flavia . Flavius Fronto was probably the deceased’s father, judging by the name Frontina, patterned as a form of his cognomen (Fronto – Frontina). the cognomen of Flavia, mentioned at the end and obviously Fronto’s second daughter, has not been preserved in its entirety. It appears that one or maximum two

Калин Стоев, Иван Христов

115

видно втора дъщеря на Fronto, не е запазен в цялост. Изглежда в края на осми ред е имало една или максимум две букви, а съчетанието NA в началото на следващия ред би трябвало да дава окончанието на името. в такъв случай то трябва да се възстанови като Pinna. ако това е така, антропонимът ще има паралели в Италия, а също в други западни провинции на империята. Някои примери оттам са оп-ределени като тракийски антропоними1, но и като италийски имена2. Също така са налич-ни сходни имена в далмация (Диоклея), къ-дето е засвидетелствана една Flavia Pinnia3 . гентилно име, образувано от Pinnes4, се сре-ща и другаде в далмация5. подобно име е за-свидетелствано веднъж и в провинция тракия като мъжкото име Πιννας6. повечето носи-тели на името Pinna от латиноезичния запад също са от мъжки пол7. Само един случай по-казва Pinna като женско име8. Недостатъчно добре запазеното име и наличните паралели не позволяват със сигурност да определим дали става въпрос за местно име или не, както и да твърдим със сигурност дали споменатите са представители на местно романизирано на-селение, преселници от Италия или запада на империята или наследници на такива.

Интересна и сравнително рядка за над-гробните паметници, но много полезна ин-формация ни дава долната част на надписно-то поле, в която е отбелязана точната дата на издигането на паметника. Използван е тради-ционният римски календар, съчетан с имена-та на консулите в длъжност от съответната година в аблатив. въпреки силно повредената повърхност можем да различим думата Maias в края на р. 11. това ни дава основание да при-емем, че окончанието VS e принадлежало на думата Idus, а предходният знак не е буква, а

1 Schulze, W. Lateinische eigennamen. berlin, 1904, S. 31.2 Kajanto, J. the Latin Cognomina. Helsinki, 1965, p. 332.3 Alföldy, G. die Personennamen in der römischen Pro-

vinz Dalmatia. Heildelberg, 1969, с. 265.4 Πίννης е исторически засвидетелствано като панон-

ско име, вж. Schulze, W. цит. съч., с. 31, бел. 4.5 CIL III 9275 .6 Dumont, A. Inscription et monuments fi gurés a la thra-

ce. Paris, 1876, с. 12 (No. 15).7 Напр. L. Lollius Pinna, CIL VIII 6783; Pinnae servo,

CIL 14 1658; Pinna Neronianus, CIL IV 2387; CIL VI 25712, t. Sabinius Pinna; CIL VI 25718, t. Aelius Aug. lib. Pinna.

8 CIL XI 7180b – Atilia Publi f. Pinna.

letters occurred at the end of the last line and the NA combination at the beginning of the next line probably indicates the ending of the name. In this case, the name should be reconstructed as Pinna . If so, the anthroponym will have parallels in Italy and also in other western provinces of the empire. Some examples from there are defi ned as thracian anthroponyms1 but also as Italic names2. Also available are similar names in dalmatia (Doclea), where a Flavia Pinnia was documented3. A gener-ic name formed from Pinnes4, occurs elsewhere in dalmatia5. A similar name is attested once in thrace as the male name Πιννας6. the majority of bearers of Pinna from the Latin-west are also male7. only in one case Pinna appears as a girl’s

1 Schulze, W. Lateinische eigennamen. berlin, 1904, 312 Kajanto, J. the Latin Cognomina. Helsinki, 1965, 3323 Alföldy, G. die Personennamen in der römischen

Provinz Dalmatia. Heildelberg, 1969, 265.4 Πίννης is historically attested as Pannonian name:

Schulze, w. op.cit. 31, ref. 4.5 CIL III 92756 Dumont, A. Inscription et monuments fi gurés a la thra-

ce. Paris, 1876, 12 (No. 15).7 eg. L. Lollius Pinna, CIL VIII 6783; Pinnae servo,

CIL 14 1658; Pinna Neronianus, CIL IV 2387; CIL VI

Надгробен паметник на Флавия Фронтина...

обр 2. Надгробен паметникна флавия фронтина от 178 г. от н. е.

Fig. 2. the burial steleto Flavia Frontina from Ad 178

116

цифрата 5 (V). това е отбелязване на петия ден преди майските Иди в годината на консу-лите орфит (Sex. Cornelius Scipio Salvidienus Orfitus) и руф (D. Velius Rufus), с други думи паметникът е датиран на 11 май 178 г.

такава прецизна датировка е рядко явление в надгробните паметници. познат е случай на надгробен паметник, датиран на петия ден пре-ди юнските иди (9 юни) от томи (констанца) в провинция долна мизия, поставен по случай празника на розалиите10. (ISM II 370: V Idus Iunias ob die rosaliorum). този празник е отбе-лязван предимно през май или юни, но според други извори в Италия датата на честването му е била 11 май9. На розалиите всяко семейство е ходило на гробищата, за да прави възлияния, организирали са се надгробни угощения, имало е обичай гробовете на мъртвите да се окичват с рози10. в случая обаче трябва да предполага-ме, че на тази дата и вероятно по случай деня на розалиите е бил поставен паметникът за починалата. ако това е така, надписът е сви-детелство за добър романизъм на семейството (въпреки че номенът Flavius говори за романи-зация едва от времето на флавиите), възприело този италийски празник, а, от друга страна – че в селището или областта, където са живеели споменатите в стелата, римският календар и практики са били достатъчно познати, за да се разбере какъв повод отбелязва датировката по паметника и без изричното поставяне на наи-менованието на празника. дали става въпрос за местно население, романизирано до такава сте-пен, че да възприеме този празник в календара си (може би в синкретизъм с някакъв местен празник), или за наследници на римски заселни-ци, е трудно да се каже със сигурност. за вто-рата възможност може да говори фактът, че става въпрос за отбелязване на "римската" дата на празника, тъй като в долна мизия, както ви-дяхме, известните ни свидетелства за розалиите отбелязват събитието по-късно – 21 и 30 май11; 9 юни. може обаче да става въпрос за израз на разликата във времето на цъфтежа на розите в различните региони12 .

9 CIL IV 1023410 тодоров, я. паганизмът в долна мизия. София,

1928, 105–107.11 CIL III 7526 = тодоров, я. цит. съч., No. 522.12 Nilsson in Pauly-wissowa realencyclopädie der Klas-

sischen Altertumswissenschaft, 2. reihe, 1.Hbbd., 1112.

name8. the poorly preserved name and the avail-able parallels do not certainly allow to determine whether it is a local name or not, and whether the mentioned individuals are representatives of a lo-cal romanized population, immigrants from Italy or the west of the empire, or descendants of such.

the bottom part of the inscription field, which marks the exact date of the erection of the monu-ment provides interesting and indeed relatively rare for tombstones, but very useful information. we see the traditional roman calendar, combined with the names of the consuls in office of the year in the ablative case. despite the heavily damaged surface, we can discern the word Maias at the end of the eleventh line. this gives us grounds to as-sume that the ending VS belongs to the word Idus, and that the previous character is not a letter but the number 5 (V). this marks the fifth day before the Ides of May in the year of the consuls orfitus (Sex. Cornelius Scipio Salvidienus Orfitus) and rufus (D. Velius Rufus), in other words, the monu-ment dates back to 178, May 11.

Such precise dating is rare in burial monu-ments. Known is a case of a tombstone, dated to the fifth day before the Ides of june (june 9) from tomis (Constanta) in the province of Moesia Inferior that was set up on the occasion of the Festivals of the roses. (ISM II 370: V Idus Iunias ob die rosaliorum). this festival was mainly cel-ebrated in May or june, but according to other sources in Italy the date of its celebration was May 11th 9. on the rosalia festival each family attended the burial sites to offer libations; funerary feasts were organized and there was a custom to decorate with roses the graves of the dead10. In this case, however, we have to assume that the date on the memorial to the deceased indicates the time it was set up and probably it was done on the occasion of the rosalia flower festival. If so, the inscrip-tion on one hand testifies to a good romanization of the family (although the nomen Flavius speaks of romanization only since the time of the Flavii) that had adopted that Italic holiday, and on the other hand – that in the village or the area where those mentioned in the stele lived, the roman cal-

25712, t. Sabinius Pinna; CIL VI 25718, t. Aelius Aug. lib. Pinna

8 CIL XI 7180b – Atilia Publi f. Pinna9 CIL IV 1023410 тодоров, я. паганизмът в долна мизия. София,

1928, 105–107

Калин Стоев, Иван Христов

117

117

в надписа няма данни, че става въпрос за някаква официална инициатива, например на колегия или на местни магистрати, която да е способствала за поставянето на надгробието на починалата, въпреки че такава може да се предполага13 .

ако допуснем, че откритите епиграфски паметници са били преизползвани като строи-телен материал (сполии) в градежа на средно-вековната крепост, то възниква въпросът ка-къв е техният произход. твърде вероятно е да произхождат от средищно място в долината на р. видима, откъдето се е насочвало разклоне-ние на пътя Состра (дн. с. ломец, троянско) – Никополис ад Иструм на юг към русалийския проход. След долината на р. видима пътят се е насочвал на юг към село градница – пролома на р. боазка – гр. априлци – русалийския про-ход и землището на с. тъжа.

особено отчетливо през късноантична-та епоха тази пътна артерия е маркирана от крепостите от двете страни на с. градница, вр. голям острец; преградната стена на русалийския проход; крайпътната станция в неговото южно подножие, както и крепости-те в землището на с. тъжа14 .

това пътно разклонение на изток от крайпътната станция Состра е преминавало през землището на с. дамяново и местността маревото, където са открити значими антич-ни паметници с голяма концентрация.

Самата местност обхваща площ от 500 дка. от нейните предели произхождат и 4 колективни монетни находки. една от тях съдържа внушителното количество от 1200 денарии и един ауреус, обхващащи вре-мето до император Север александър15 .

от района на с. дамяново произхожда и известен латински надгробен надпис на знат-на тракийска фамилия, в която мъжът Iustus

13 вж. тодоров, я. цит. съч., с. 108.14 Попов, ат. крепости и укрепления в крънската

средновековна област. София, 1982; Христов, Ив. русалийският проход в централна Стара планина. проучвания и материали. – Старопланински про-учвания, №1, 1999, 15–22; Христов, Ив. пътища и крайпътни съоръжения в хемус. принос към исто-рическата география на древна тракия. в. търново, 2002, 78–80

15 Христов, Ив. Состра. проучване на крайпътна стан-ция и кастел на пътя ескус – филипополис. в. тър-ново, 2003, 29–30.

endar and practices were sufficiently known, to understand what was the occasion indicated by the date on the monument without the express inser-tion of the name of the holiday. whether it was local population, romanized to such an extent as to take this festival in its own calendar (perhaps in syncretism with a local holiday) or descendants of roman settlers, it is difficult to say with certainty. the second option seems to be maintained by the fact that the celebration was on the "roman" date of the holiday, because in Moesia Inferior, as we have seen, the known information on the rosalia Festival evidences a later date of the event – May 21 and 3011; june 9. However, it may be just an indication of the different time at which the roses bloom in the different regions12 .

there is no evidence in the inscription that this was a formal initiative of, for example, a col-legium or local magistrates, who might have been involved with the setting a funeral stele to the de-ceased, although such involvement may be sug-gested13 .

Assuming that the epigraphic monuments were reused as building material (spolia) in the masonry of the medieval castle, the question arises what their origin was. quite likely they originate from a central location in the Vidima river valley, from where a fork in the road Sostra (today the village of Lomets, troyan region) – Nicopolis ad Istrum branched southwards to the rusalya Pass. After the Vidima river valley the road headed southwards again to the village of gradnitsa – the boazka river gorge. – the town of Apriltsi – the rusalya Pass and the village lands of tazha.

on the whole this road was distinctly marked in Late Antiquity by the fortresses on the two sides of the gradnitsa village, by the peak of golyam ostrets, the partition wall of the rusalya Pass, the roadside station at its southern foot, and the for-tresses within the confines of the tazha village14 .

11 CIL III 7526 = тодоров, я., op. cit. No. 52212 Nilsson in Pauly-wissowa realencyclopädie der Klas-

sischen Altertumswissenschaft, 2. reihe, 1.Hbbd., 1112.13 Cf. тодоров, я. op.cit., 10814 Попов, ат. крепости и укрепления в крънската

средновековна област. София, 1982; Христов, Ив. русалийският проход в централна Стара планина. проучвания и материали. – Старопланински про-учвания, №1, 1999, 15–22; Христов, Ив. пътища и крайпътни съоръжения в хемус. принос към исто-рическата география на древна тракия., в. търново, 2002, 78–80

Надгробен паметник на Флавия Фронтина...

118

rescupori e buleuta на неизвестна civitas16 . Според б. геров ако тракиецът не е бил член на булевтериона на Никополис, то съществува възможността да се свърже с civitas Usdicensis17 . ако това предположение е вярно, то областта е обхващала поречието на р. видима. предвид наситената с римски паметници територия в равнината част около река видима можем да предположим, че описаната по-горе стела е била част от голям римски некропол, интегри-ран към голямо антично селище.

Изхождайки от географското разположе-ние на селището при с. дамяново, както и от концентрацията на значими археологически паметници, можем да допуснем, че този отда-лечен от градската територия на Никополис ад Иструм регион е имал определен селищен, вероятно и административен статут – на-пример крайпътна станция или тържище с прилежащ некропол, маркиран с надгробни стели. датировката на описания епиграфски паметник се вписва сполучливо в епохата на засилено строителство на укрепления от раз-личен вид и реконструкция на съществува-щи крайпътни станции в провинциите долна мизия и тракия.

16 Gerov, в. Inscriptiones Latinae in bulgaria repetae. Inscriptiones inter oescum et Iatrum repertae. Serdicae, 1989, 188–189.

17 Геров, Б. земевладението в римска тракия и мизия (I–III в.). – гСУ, фкНф, 52, 1977, с. 87.

this road junction to the east of the roadside station Sostra passed through the village territory of. damyanovo and the "Mareva" locality, where significant ancient monuments of great concentra-tion were found.

the site itself covers an area of 500 decares. Four collective coin hoards from the time until emperor Severus Alexander, one of which con-taining an array of 1,200 denars, one aureus origi-nate from the confines of the site15 .

A famous Latin epitaph to a noble thracian family, which says that the man Iustus Rescupori was a buleuta in an unknown civitas16 also origi-nates from the area of damyanovo. According to b. gerov if we assume that the thracian man was not a member of the bouleuterion of Nicopolis, it may be possible to connect him with the civi-tas Usdicensis17. If this assumption is true, then the region encompassed the area along the river of Vidima. given the plane territory around the Vidima river dense with roman artefacts, we can assume that the above-described stele was from a large roman necropolis integrated to a large an-cient settlement.

based on the geographical location of the settlement at damyanovo and the concentration of significant archaeological monuments, we can suppose that this remote area of the city of Nicopolis ad Istrum had established a status of a settlement, and probably an administrative status – such as a roadside station or a marketplace with an adjacent necropolis marked by burial stelae. the dating of the described epigraphic monument corresponds successfully to the era of increased construction of fortifications of various types and reconstruction of existing roadside stations in the provinces of Lower Moesia and thrace.

15 Христов, Ив. Состра. проучване на крайпътна стан-ция и кастел на пътя ескус – филипополис. в. тър-ново, 2003, 29–30.

16 Gerov, в. Inscriptiones Latinae in bulgaria repetae. Inscriptiones inter oescum et Iatrum repertae. Serdicae, 1989, 188–189.

17 Геров, Б. земевладението в римска тракия и мизия (I–III в.) – гСУ – фкНф, 52, 1977, 87.

Калин Стоев, Иван Христов