6.Б.5. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ …kab-sofia.bg/images/stories/normi/6-b-5_roads_agagrian.pdf · Технически норми

6.Б.5. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПЪТИЩА

Глава първаОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. (1) Тези норми се прилагат при проектирането на нови и реконструк-

цията на съществуващи селскостопански пътища.

(2) Нормите се прилагат за трайните пътища, чието предназначение е да обс-

лужват производствената дейност на селскостопанските организации. Те се отнасят

към групата на местните пътища и не се включват в републиканската пътна мрежа.

Чл.2. Селскостопанските пътища са служебни по своето предназначение и

се разделят на:

1. главни - които са с ежедневно и целогодишно използване и свързват сто-

пански дворове, животновъдни комплекси и ферми, селскостопански скла-

дове и бази, обекти, преработващи селскостопанска продукция, селскосто-

пански летища, зеленчукови комплекси, големи сеитбооборотни масиви,

сеитбообращения с участие на захарно цвекло и пасищни комплекси с:

а) пътища от републиканската пътна мрежа;

б) населени места;

в) други основни селскостопански обекти;

2. второстепенни - които са с ограничено използване и обслужват производ-

ствените процеси на територията на отделните сеитбообращения и кул-

турни видове и пътищата за движение на верижни машини;

3. вътрешнофермски пътища (в животновъдни и птицевъдни комплекси и

ферми) и пътища в селскостопански дворове.

Чл.3. Категорията на пътя се определя в генералния земеустройствен проект

и земеустройствения проект на селскостопанската организация, а когато такъв не

е разработен - от инвеститора.

Чл.4. Според релефа на местността селскостопанските пътища са три терен-

ни категории, характеристиките на които се определят по табл. 1.

Таблица 1

Чл.5. (1) По отношение на превоза селскостопанските пътища трябва да:

1. отчитат възможностите за рационална организация на селскостопанското

производство, социално-икономическото развитие на района и разработките

в териториалноустройствените и генералните земеустройствени планове;

2. осигуряват най-голям икономически ефект на превоза;

3. гарантират безопасността на движението.

Теренни категории

Характеристика на релефа

I категория Равнинен терен с надлъжен наклон до 3% или напречен наклон до 15%

II категория Хълмист терен с надлъжен наклон от 3 до 5% или напречен наклон от 15 до 30%

III категория Предпланински и планински терен с надлъжен наклон над 5% и напречен наклон над 30%

6.Б

5

1

Строителна библиотека - Том 6 Комуникация и транспорт

Норми за проектиране на селскостопански пътища

(2) Като инженерно съоръжение селскостопанските пътища трябва:

1. да осигуряват максимално използване на благоприятните релефни, инже-

нерно-геоложки и хидрогеоложки условия, като по възможност се избяг-

ват безотточни участъци и високи подпочвени води;

2. да използват земята съобразно действащите нормативни документи за

опазване на земята и околната среда. За целта:

а) да се предвиждат мероприятия срещу заблатяване или преовлажнява-

не на площите, водна и ветрова ерозия на почвата и капилярно преов-

лажняване;

б) широчината и дължината на пътя да бъдат минимални и да включват

само принадлежностите му;

3. да притежават необходимите:

а) здравина, устойчивост и дълготрайност на съоръженията и пътя;

б) оптимални експлоатационни качества;

4. да създават условия за:

а) икономичен разход на строителни материали, като се използват макси-

мално местни материали;

б) механизирано извършване на строителните и ремонтните работи;

в) етапност на строителството.

Чл.6. Селскостопанските пътища се категоризират по приетата интензив-

ност на движението, съответстваща на очакваните селскостопански превози, съг-

ласно табл. 2, изготвена въз основа на:

1. стандартен товарен автомобил ГАЗ-53А с товароподемност 4 t;

2. разчетните брой дни - 292 за 1 година (изчислени с коефициент за метео-

рологични условия 0,80);

3. количеството селскостопанска продукция, в kt/авт., от прилежащите на

пътя територии.

Таблица 2

Чл.7. Последователността и сроковете за строителство или реконструкция

трябва да са съобразени с териториалноустройствения план за развитие на райо-

на и генералния земеустройствен проект.

Чл.8. (1) При излизане на селскостопански път на път от републиканската

пътна мрежа се проектира кръстовище с дължина 50 m на пътя от по-високия

клас и 30 m - по направление на селскостопанския път и със същата настилка ка-

то тази на пътя от по-високия клас.

(2) Сигнализацията им маркировката на кръстовището по ал. 1 се проекти-

рат съгласно Наредба № 2 за сигнализацията на пътищата с маркировка (ДВ, бр.

30 от 1975 г.) и Наредба № 21 за сигнализация на пътищата и улиците с пътни зна-

ци (ДВ, бр. 97 от 1984 г.).

Категория на движението

Интензивност на движението,

в бр. авт./24 часа

Брой на курсовете за година, в курса/авт.

Предполагаемо превозно натоварване от селскостопански

товари, в kt/авт.Средна от 41 до 200 от 11,97 до 58,40 от 47,88 до 233,60

Лека от 11 до 41 от 3,21 до 11,97 от 12,85 до 47,88

Много лека от 11 до 3,21 до 12,85

6.Б

5

2


УЛИЦИ И ПЪТИЩА

Глава втораОСНОВНИ ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЛАН И ПРОФИЛ НАПЪТИЩАТА

Чл.9. (1) Техническите параметри за селскостопански пътища се определят

по табл. 3.

Таблица 3

(2) Допуска се при доказана технико-икономическа целесъобразност второс-тепенните пътища в отделни участъци да се проектират с параметрите на главни-те пътища.

рав

ни

нн

а

хъл

ми

ста

пл

ани

нск

а

рав

ни

нн

а

хъл

ми

ста

пл

ани

нск

а

1. Проектна скорост в km/h 40 30 25 25 20 17

2. Минимален радиус на хоризонталните криви, в m 60 35 30 30 25 20

2.1. По изключение 50 30 25 25 20 15

3. Минимален надлъжен наклон, в % 0,5 0,5 0,5 0,5 0,5 0,5

4. Максимален надлъжен наклон, в % 7 8 8 9 9 9

4.1. По изключение - за отсечка с дължина до 1000 m - - - - - 15

5. Минимален радиус на изпъкнали вертикални криви, в m 1500 1000 1000 400 300 200

6. Минимален радиус на вдлъбнати вертикални криви, в m 1000 599 500 400 300 300

7. Минимален радиус на хоризонтални криви в серпентини, в m - 30 20 - 15 15

8. Ленти за движение, в бр. 1 1 1 1 1 1

9. Широчина на пътната настилка в прав участък, в m 3,5 3,5 3,5 3 3 от 2,50

до 3,00

10. Широчина на банкетите, в m 1,25 1,25 1,25 1,5 1,25 1

11. Широчина на пътното платно, в m 6 6 6 6 5,5 от 4,50

до 5,50

12. Максимален едностранен напречен наклон в прав участък, в % 2 2 2 2 2 2

13. Максимален едностранен напречен наклон в крива, в % 6 6 6 7 7 7

14. Широчина на мостовете между бордюрите, в m 4,5 4,5 4,5 4,5 4,5 от 3,50

до 4,50

15. Широчина на мостовете между парапетите, в m 6 6 6 5,5 4,5 от 3,50

до 4,50

16. Разстояние за видимост на повърхността на настилката, в m 35 25 20 20 20 20

17. Разстояние за видимост при срещнат автомобил, в m 70 50 40 40 35 30

Интензивност на движение, в бр. авт./24 h

Второстепенни пътища

Главни пътища

Технически нормиХарактер на местността

по-малко от 41от 200 до 41

6.Б

5

3



(3) Когато се предвижда движение на автовлакове, селскостопанските пъти-ща се проектират с минимални хоризонтални радиуси:

1. до 30 m - при движение на автовлакове с един или два прицепа, а също ис извънгабаритни товари;

2. до 50 m - при движение на автовлакове с три прицепа.(4) При настилка без гладко покритие (асфалтобетонно покритие или битум-

на запечатка) се допуска максималният напречен наклон в права да се завиши до3% с оглед бързо оттичане на повърхностните води.

Чл.10. (1) Техническите норми за вътрешнофермски пътища и пътища в сто-панските дворове са дадени в табл. 4.

Таблица 4

(2) Вътрешнофермските пътища и пътищата в селскостопански дворове се

проектират:

1. ситуационно - съгласно генералния план;

2. при еднолентов път пътното платно се проектира с широчина 3,5 m;

3. при двулентов път пътното платно се проектира с широчина от 5 до 6 m;

4. при затворен път (тупик) - в края на пътя с площадка а обръщане на тран-

спортното средство с дължина 1,5 пъти дължината му и с наклон за отвод-

няване от 0,5 до 6%;

5. хоризонтални криви с радиус, не по-голям от 50 m;

6. с открита водоотвеждаща система за оттичане на атмосферните води. До-

пуска се проектиране на закрита водоотвеждаща система, когато във фер-

мите или стопанските дворове има изградена такава;

7. с широчина на банкетите от 0,5 до 1,5 m;

8. настилки, съгласно приложение 1, тип Г.

(3) Допуска се при проектиране в труден участък (пресечена местност, го-

лям надлъжен наклон и др.), застрашен от заледяване, максималният надлъжен

наклон да се намали с 2%.

равнинна хълмиста планинска1. Максимален радиус в хоризонтални криви за единично

превозно средство, в m8 8 8

2. Минимален радиус в хоризонтални криви за двойно

превозно средство, в m12 12 12

3. Максимален надлъжен наклон за пътна отсечка с дължина

до 100 m, в %12 12 12

3.1. По изключение - за отсечки с дължина до 100 m 15 15 15

3.2. Минимален надлъжен наклон за пътна отсечка, в % 0,4 - -

3.3. Минимален надлъжен наклон по изключение за пътна

отсечка, не по-дълга от 25 m, в %0 - -

4. Минимален радиус на вертикални (изпъкнали и вдлъбнати)

криви, в m- 50 50

5. Минимален едностранен напречен наклон в прав участък, в 0,5 0,5 0,5

6. Минимален едностранен напречен наклон за площадки и

пред входове, в %9 9 9

Характер на местността

Вътрешнофермски пътища и пътища в стопанските дворове

Технически норми

6.Б

5

4



Чл.11. (1) Преминаването от прав участък в крива да се проектира чрез пре-ходна рампа, която при скорости, по-малки или равни на 40 km/h, замества пре-ходната крива. Дължината на минималната преходна рампа, в зависимост от ско-ростта, се определя по табл. 5.

Таблица 5

(2) Уширението, което се оформя едностранно с преходната рампа, е съсстойностите, посочени в табл. 6.

Таблица 6

(3) Едностранният напречен наклон в права се преоформя в едностраненнапречен наклон в крива посредством преходна рампа, като:

1. едностранният напречен наклон в хоризонтална крива, в зависимост отскоростта и радиуса �, се определя по табл. 7.

Таблица 7

2. рампата на надвишението се оформя като крива, а винелетните чупки в нача-

лото и край ��се окръглят с възможно най-голям радиус, определен по табл. 8.

Таблица 8

(4) Банкетите се проектират с едностранен напречен наклон 5% по посока на

наклона на пътното платно.

30 40Минимален радиус на закръгляне рампата на надвишението, в m 500 1000

Проектна скорост, в km/hПоказател

30 402,00 от 3000 до 135 от 3000 до 300

2,50 от 135 до 110 от 300 до 225

от 2,50 до 3,00 от 110 до 85 от 225 до 175

от 3,00 до 3,50 от 80 до 70 от 175 до 140

от 3,50 до 4,00 от 70 до 60 от 240 до 115

от 4,00 до 4,50 от 60 до 50 от 115 до 90

от 4,50 до 5,00 от 50 до 46 от 90 до 75

от 5,00 до 5,50 от 45 до 40 от 75 до 65

от 5,50 до 6,00 от 35 до 30 60

7,00 от 30 до 25 50

7,00 от 25 до 20 -

7,00 15 -

Радиус на хоризонтална крива, в m, при скорости, в km/hЕдностранен напречен наклон в кривата, в %

Радиус на хоризонтална крива, в m

15 20 25 30 35 50от 70 до 80

от 100 до 125

от 150 до 200

Уширение, в m 2,1 1,6 1,25 1,1 0,9 0,65 0,5 0,3 0,2

Минимална дължина на преходната рампа, в m Проектна скорост, в km/h20 40

15 30

15 25

6.Б

5

5



Чл.12. (1) При главните селскостопански пътища се проектират уширения

за разминаване на превозни средства най-много през 250 m, а при второстепенни-

те - през 750 m, като уширенията:

1. са с минимална дължина 20 m и широчина 3 m. Допуска се увеличаване

на размерите в зависимост от габаритите на предвиждащите се превозни

средства;

2. се проектират в отсечки на пътя с надлъжен наклон до 7%;

3. се проектират едностранно, като между тях се спазват изискванията за

разстоянията за видимост при срещнат автомобил по т. 17 на табл. 3;

4. се сигнализират трайно в хълмист и планински терен;

5. се проектират с предпазна ограда при напречен наклон на терена, по-го-

лям от 30%, като широчината на банкета се увеличава с 0,5 m.

(2) На всеки 2 km в стръмни участъци с надлъжен наклон, по-голям от 7%

се проектират участъци с дължина най-малко 150 m и надлъжен наклон до 5%, в

които се предвиждат уширенията за разминаване. Необходимо е уширенията за

разминаване да могат да се ползват и като площадки за спиране.

Глава третаПРЕСИЧАНЕ НА ПЪТИЩА С КОМУНИКАЦИИ

Чл.13. Пресичането на селскостопанските пътища с комуникации (водопро-

вод, канализация, газопровод, нефтопровод, топлопровод, електропроводи, ка-

белни линии за телефон или електроснабдяване и др.) се проектира при спазване

изискванията на нормите за проектиране на тези комуникации, като:

1. пресичането, по възможност, да е под прав ъгъл, с изключение на въздуш-

ните електропроводи;

2. полагане на комуникации, успоредно на оста под насипите на селскосто-

панските пътища, не се допуска.

Чл.14. (1) При пресичане на електропроводи с пътища вертикалното разсто-

яние на пътната настилка до проводниците е:

1. до пресичащите пътя въздушни телефонни и телеграфни линии - най-мал-

ко 5,5 m при максималното провисване на кабелите, а при извънгабарит-

ни товари - съобразно с височината им;

2. до електропроводи - съгласно приложение 2.

(2) Минималното хоризонтално разстояние от основата на стълба на възду-

шен електропровод, пресичащ или успореден на селскостопанския път, до ръба

на земното платно (банкета) трябва да бъде най-малко равно на височината на

стълба плюс 5,0 m.

(3) Хоризонталното разстояние от ръба на пътното платно до стълбовете на

телефонни и телеграфни линии, пресичащи пътя, не трябва да е по-малко от ви-

сочината на стълбовете.

(4) Допуска се при стеснени ситуационни условия стълбовете на въздушните

електропроводни, телефонни и телеграфни линии да се разполагат по-близо до пътя,

като разстоянието от коя да е част на стълба до външния ръб на страничния окоп или

до петата на насипа не трябва да бъде по-малко от стойностите, дадени в табл. 9.

6.Б

5

6



Таблица 9

Чл.15. При съществуващи подземни електропроводи селскостопанските пъ-

тища се проектират:

1. на хоризонтално разстояние най-малко 1 m от електропровода до канавката;

2. в случаите на пресичане на пътя с електропровода - на височина най-мал-

ко 1 m от кабела до повърхността на пътната настилка и най-малко 0,5 m

от кабела до дъното на отводнителната канавка.

Глава четвъртаСПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТИРАНЕТО НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПЪТИЩА ЗА ВЕРИЖНИ МАШИНИ

Чл.16. (1) Селскостопанските пътища за верижни машини се проектират ка-

то земни пътища от подравнена пътна лента без настилка с широчина в зависи-

мост от предвиждащите се машини съгласно табл. 10.

(2) Селскостопанските пътища за верижни машини се проектират успоред-

но на пътища с трайна настилка, по възможност по-ниско или самостоятелно.

(3) Когато, в зависимост от теренните условия, неоправдано ще се оскъпи

изграждането на нов път за верижни машини, допуска се за придвижването им да

се използва единият от банкетите на селскостопанския път, който се проектира с

широчина, съгласно изискващата се по табл. 10 широчина на лентите, и се укреп-

ва допълнително.

Таблица 10

(4) Уширения за разминаване се проектират съобразно изискванията на чл.

12, ал. 1, 2, 3 и 4.

(5) При пресичане на главен селскостопански път от път за верижни маши-

ни от двете страни на последния се проектира участък в баластрова или каменна

настилка с дължина 30 m.

Чл.17. Отводняването на пътищата за верижни машини се проектира с отк-

рити канавки.

Чл.18. (1) Селскостопанските пътища за верижни машини се проектират с

максимален надлъжен наклон 4% и по изключение за стръмни терени - 8%.

(2) Когато по цялото продължение на пътя надлъжният наклон е от 4 до 8%

най-много през 500 m се проектират хоризонтални участъци с наклон с 2% и дъл-

жина 50 m.

Междуосово разстояние на верижните машини, в m

Широчина на пътната лента, в m Широчина на земната ивица, в m

До 2,7 3,5 4,5

От 2,7 до 3,1 4,0 5,0

От 3,1 до 3,6 4,5 5,5

Над 3,6 5,5 6,5

Напрежение, в kV 20 от 35 до 220 над 220Разстояние, в m 1,5 2,5 5

6.Б

5

7



Чл.19. (1) Радиусите на хоризонталните криви за верижни машини се приемат

най-малко 100 m, като за особено трудни участъци се допуска намаляването им до

15 m. При радиуси, по-малки от 100 m, се предвиждат уширения съгласно табл. 11.

Таблица 11

(2) За верижни машини само с транспортно предназначение уширенията в

кривите се изчисляват според габаритите им.

Глава петаЗЕМНА ОСНОВА

Чл.20. Земната основа се проектира с необходимата плътност с оглед осигу-

ряване на нужната здравина и носеща способност на насипи с височина до 1 m.

Чл.21. (1) Плътността на почвите за земна основа е равна на произведение-

то коефициента на уплътняване и максималната обемна плътност, определена

съгласно действащия БДС 3214.

(2) Стойностите на коефициента на уплътняване, в зависимост от климатич-

ното райониране на страната, в съответствие с приложение 3, дълбочината на

пласта и вида на почвата се определят съгласно табл. 12.

Таблица 12

(3) Видът на почвите се определя по действащия БДС 675.

(4) При насипи с височина над 12 m необходимата плътност се определя ин-

дивидуално след изследване устойчивостта на насипите.

Чл.22. При земно легло в изкоп до дълбочина 0,6 m, мерена от повърхност-

та на терена, коефициентът на уплътняване се определя в зависимост от клима-

тичния район (съгласно приложение 3) и вида на почвата. Когато естествената

плътност на земната основа в изкоп е по-малка от необходимата, почвата се отс-

транява до 0,6 m, след което се вгражда отново и уплътнява до необходимата сте-

пен. За двата климатични района (приложение 3) за свързани и несвързани почви

коефициентът на уплътняване на изкопа е 0,95.

несвързани почви

свързани почви

несвързани почви

свързани почви

До 1 0,96 0,95 0,95 0,95

От 1 до 6 (незаливан път от течащи води) 0,92 0,92 0,92 0,92

От 1 до 6 (заливан от течащи води) 0,95 0,95 0,95 0,95

Дълбочина на земното легло при пътни насипи, в m

Климатични райониIII

15 30 50 80 100Без прицеп 1,50 0,55 0,35 0,20 -

С един прицеп 2,50 1,10 0,65 0,40 0,25

С два прицепа 3,50 1,65 0,95 0,60 0,45

С три прицепа - 2,15 1,30 0,80 0,65

Верижни машиниУширение на лентата при радиус на хоризонталната крива, в m

6.Б

5

8



Глава шестаПЪТНО ТЯЛО В НАСИП И ИЗКОП. ОТВОДНЯВАНЕ НА ПЪТЯ

Чл.23. При проектиране на пътното тяло се отчитат:1. видът и физико-механичните свойства на почвата, характерът на терена и

възможностите за приложение на механизирани начини и технологии заизпълнение, профилиране и уплътняване;

2. хидроложките, хидрогеоложките и климатичните особености на местността;3. осигуряването устойчивостта на откосите, независимо от изменящия се

през годината водотоплинен режим и степента на овлажняване;4. създаването на условия за ефикасно отводняване на повърхностните и

подпочвените води;5. възможностите за възстановяване на околната среда с оглед изискванията

за най-икономично и естетично оформяне на крайпътния ландшафт и из-пълнение на укрепителни мероприятия.

Чл.24. Пътни насипи не се проектират:1. върху кредови и талкови почви, при наличие на подпочвени води на дъл-

бочина, по-малка от 1 m от основата на насипа, и когато пътното платнолежи на заливна речна тераса;

2. направо върху торф, глинести почви - тиня, пясък с примес на торф илитиня, глини и примес на тиня;

3. върху непочистени от растителния пласт почви.Чл.25. При невъзможност да се измести трасето на селскостопанския път,

минаващ през терен с почви, посочени в чл. 24, почвите се изземват или стабили-зират така, че пътният насип да се положи върху здрава основа.

Чл.26. (1) откосите на селскостопанските пътища се проектират с наклон1:1,5, съответстващ на ъгъла на вътрешно триене на несвързани почви.

(2) Когато насипното тяло се проектира от материали, допускащи по-стръмен от-кос, съотношението се намалява съобразно ъгъла на вътрешно триене на материала.

(3) Допуска се наклон 1:4 или 1:5 за участъци с дължина, не по-голяма от 15m, когато откосът на насипа се използва като рампа за преминаване на селскосто-пански машини. Тези рампи се устройват на подходящи места по трасето.

Чл.27. (1) При височина на насипа, по-голяма от 6 m, се оформя берма с ши-рочина 2 m и наклон навън от насипното тяло 2%, като насипът се обезопасява спредпазна ограда.

(2) Насипите с височина от 6 до 12 m от ситнозърнест глинест пясък, песъч-лива глина и мергелни почви се проектират с наклон на откоса 1:1,5 в горните 5m от височината на насипа и с наклон 1:1,75 - в останалата си част до кота терен.

(3) Минималната височина на насипа в открит терен, застрашен от заснежа-ване, е 1 m.

(4) При напречен наклон на терена над 20% (1:5) на местата, където пътятще бъде в насип, се проектират стъпала с широчина най-малко 1 m.

Чл.28. Пътното платно се проектира над терена, за да се избегне влияниетона подпочвените и повърхностните води. Когато откосите на насипа са застраше-ни от повърхностни води от пътното платно, се предвиждат берми за намаляванескоростта на водата и ерозионното ��действие върху насипа.

Чл.29. (1) Наклонът на шкарпите на път и изкоп с дълбочина до 12 m с най-малко 1:1.

(2) Допуска се при изкоп в скални почви откосът на шкарпата да се проек-тира и отвесно, или да се изсече терасовидно със ли без предпазна телена мрежа.

6.Б

5

9



Чл.30. Шкарпите на изкопи с дълбочина над 12 m се проектират с укрепване.

Чл.31. Най-често прилаганите, утвърдени в практиката укрепителни и за-

щитни съоръжения за устойчивост на откосите в изкоп и насип, са дадени в при-

ложение 4.

Чл.32. (1) За стабилизиране на свлачища се проектират решения на основа-

та на хидрогеоложкия доклад.

(2) При сравнително малки по обем свлачища се проектира тяхното пълно

отстраняване.

(3) При особено сложни условия на проявление на свлачищата се проектира

ново трасе на пътя извън района на свлачището.

Чл.33. (1) Отвеждането на подпочвените и повърхностните води се проекти-

ра в зависимост от хидроложките условия и характера на терена, а отводняването

се осъществява чрез пътни окопи, реголи, предпазни окопи, отводнителни канали,

отводнителни улеи по откоса на насипите, дренажи, водостоци, мостове и др.

(2) При отвеждане на повърхностни води от платното на главните селскосто-

пански пътища се използват водоотвеждащи бетонни улеи по действащия БДС 1483.

Чл.34. При второстепенните пътища с надлъжен наклон до 5% отвеждането

на повърхностните води се проектира чрез надлъжния и едностранния напречен

наклон на платното, като на удобни места се предвижда напречно отвеждане на

водите извън пътното платно.

Чл.35. Когато подпочвените води достигат повърхността на терена или има

опасност от наводняване от повърхностни води от съседни склонове, се проекти-

ра подходяща система от дренажи и канали за водоотвеждане.

Чл.36. Когато пътното платно е в изкоп или насип с височина до 0,5 m, се

проектират пътни откоси. При наклонен към насипа терен пътните окопи се про-

ектират, независимо от височината на насипа, откъм по-високата страна на тере-

на. При височина на насипа, по-голяма от 1 m, пътният окоп се отдалечава на 1 m

от петата на насипа чрез проектиране на берма с наклон 2% към склона.

Чл.37. Напречното сечение на пътния окоп се оразмерява за отвеждането на

повърхностния отток с обезпеченост 20% или с повторяемост един път на 5 годи-

ни за водните количества от:

1. пътното платно и прилежащия склон на пътния окоп при дълбочина на из-

копа до 3 m;

2. пътното платно и склона, гравитиращ към пътния окоп, след предпазния

окоп при дълбочина на изкопа над 3 m.

Чл.38. Най-малкият допустим наклон на необлицовани пътни окопи е 0,5%.

Чл.39. При слаби, несвързани почви и при големи наклони се предвиждат

мероприятия против изравяне на пътните окопи (напречни прагове от бетон или

зидария, облицовка на окопа с бетонни плочи и др.).

Чл.40. В участъци с нестабилни изкопни откоси отводняването се осъщест-

вява с регола. Тя се проектира на мястото на банкета, оформен с напречен наклон

с уширение на настилката, вкл. асфалтното покритие. Под реголата, успоредно на

пътната ос, се предвижда дренаж за отводняване на основата под настилката.

Чл.41. (1) При път в изкоп с дълбочина, по-голяма от 3 m, се проектира пред-

пазен окоп на разстояние 1,5 пъти височината на изкопа и не по-малък от 5 m.

(2) С изкопаната от окопа почва се оформя предпазен вал откъм долната му

(по-ниската) страна с широчина на короната, най-малко 0,4 m.

6.Б

5

10



Глава седмаПЪТНИ НАСТИЛКИ

Чл.42. Пътната настилка за селскостопански пътища се проектира в зависимост

от категорията на пътя, степента и вида на натоварването и вида на земната основа.

Чл.43. За да се запази пътната повърхност от овлажняване, пътното платно

се проектира над терена в зависимост от вида на почвата на земното платно съг-

ласно табл. 13.

Таблица 13

Чл.44. (1) За осигуряване на защита срещу замръзване на земната основа

минималната дебелина на пътната настилка се определя по табл. 14.

Таблица 14

(2) При реконструкция на пътя общата дебелина на съществуващата настил-

ка се проектира не по-малка от тази по ал. 1.

Чл.45. Пътните настилки трябва да имат необходимия модул на еластичност

Ен със стойностите, дадени в табл. 15.

Таблица 15

Категория на движението съгласно чл. 6, табл. 2 Модул на еластичност, в МРаСредно 200

Леко 155

Много леко 120

много леко и леко, в m средно, в mС надморска височина до 500 m в Южна България 0,4 0,5

С надморска височина до 500 m в Северна

България и райони с надморска височина от 500

до 1500 в цялата страна

0,5 0,6

Категория на движението съгласно чл 6, табл. 2Райони

над повърхността на терена

над нивото на подпочвени води

Пясък - едър и среднозърнест 0,30 0,30

Пясък - едрозърнест 0,35 0,50

Пясъчнопрахови и глинесто-песъчливи почви 0,45 1,00

Праховоглинестопесъчливи, песъчлива

глина, тежкопесъчлива глина,

праховопесъчлива глина и глина

0,50 1,20

Най-малка височина на пътното платно, в mВид на почвата на земното платно

6.Б

5

11



Чл.46. (1) Изборът на материали за настилките се определя в зависимост от:

1. носещата способност на земната основа, която се характеризира с ориен-

тировъчните стойности на оразмерителния модул на еластичност Ео по

табл. 16:

Таблица 16

2. минималната дебелина на настилката съгласно чл. 44;3. наличните местни кариерни материали.(2) В съответствие с изискванията на чл. 45 и ал. 1 на същия се определя ти-

повата конструкция на пътната настилка (съгласно приложение 1): типове А, Б и В.(3) Меродавният модул на еластичност на материалите, използвани за път-

ните настилки, е даден в приложение 5.(4) Минималната дебелина на конструктивните пластове, в зависимост от

материалите, се определя по табл. 17.(5) Основата на настилката се проектира като еднопластова от баластра, тро-

шен камък, шлака и от почвена стабилизация.

Таблица 17

(6) Допуска се при неблагоприятни почвени и хидроложки условия основа-

та на настилката да се проектира като двупластове.

(7) За среден и горен пласт на пътната настилка да се използват битумини-

зиран трошен камък, битуминизирана баластра и асфалтобетон с модули на елас-

тичност, дадени в приложение 5.

Вид на материала в пласта Минимална дебелина, в cmАсфалтобетон:

- еднопластов

- двупластов

3

7

Битуминизирани баластри и трошен камък 5

Стабилизирани баластри и трошен камък 15

Стабилизирана почва 10

Трошен камък и трошена шлака 10

Едротрошен камък и отвална шлака 15

Баластра, пясък, трошляк 10

благоприятни хидроложки условия

неблагоприятни хидроложки условия

от 40 до 45 от 35 до 40 глинест пясък

от 35 до 45 от 25 до 35 прахов глинест пясък

от 35 до 45 от 25 до 35 песъчлива глина и глина, включително прахова

от 60 до 80 от 80 до 100 пясък и едрозърнести несвързани материали

- от 80 до 100 дробени чакъли, независимо от класа

баластра 120

трошляк 150от 100 до 150 баластра, трошляк

- 150 скална маса

- от 45 до 30 глинести пясъци и песъчливи глини

Модул на еластичност Ео, в МРаВид на почвата в земната основа

А. Свързани почви

Б. Несвързани почви

6.Б

5

12



Глава осмаПЪТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

Чл.47. Пътните съоръжения за пресичане надве нива, мостове, водостоци и

подпорни стени се проектират съгласно действащите норми за проектиране и

изискванията на тази глава.

Чл.48. При доказана необходимост от органите на Контрола по автомобил-

ния транспорт при Министерството на вътрешните работи, с оглед осигуряване

безопасността на движението, се допуска проектиране на съоръжения за преси-

чане на селскостопански път с път от републиканската пътна мрежа на две нива.

Чл.49. При пресичане на водни препятствия с пътните съоръжения връхна-

та конструкция се проектира най-малко на 0,6 m над най-високото водно ниво, оп-

ределено с обезпеченост 2%, или с повторяемост един път на 50 години за тери-

ториите на селскостопанския фонд, и с обезпеченост 1%, или с повторяемост

един път на 100 години - за водни течения, преминаващи през населени места.

Чл.50. Водостоци с отвор до 5 m включително се проектират по одобрени

типови проекти, като отворът им се определя с хидравлични изчисления. Най-

малкият отвор на водосточната тръба е 0,8 m.

Чл.51. (1) Пътните мостове с отвор над 5 m се изчисляват при натоварвания,

съгласно действащия БДС 1050.

(2) За пътните мостове до 5 m се прилагат действащите типизационни раз-

работки.

(3) Подпорните стени се проектират съгласно изискванията на нормите за

проектиране на подпорни стени с прилагане, при възможност, на действащите ти-

пизационни разработки.

Чл.52. (1) Когато главните пътища ще се използват и за автобусно движение,

се проектират площадки за автобусни спирки в двете посоки с широчина 3 m и

дължина, не по-малка от 20 m.

(2) Автобусните спирки се проектират на прави участъци на пътя или на

криви с радиуси, най-малко 400 m, и надлъжен наклон на пътя, не по-голям от 4%.

(3) Спирката се означава със съответния пътен знак, като се осигурява види-

мост в двете ��посоки съгласно норматива за IV категория пътища от републикан-

ската пътна мрежа.

(4) На крайните автобусни спирки се проектират навеси. а междинните

спирки се предвижда един навес за двете посоки.

Чл.53. (1) Спирките се проектират в близост до изходите на селскостопански-

те обекти и на места, на които се очаква струпване на селскостопански работници.

(2) Надлъжните и напречните наклони на площадките са не по-големи от 3%.

6.Б

5

13



ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. Тези норми се издават на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за територи-

ално и селищно устройство.

§2. Нормите са утвърдени със заповед № РД-02-14-22 от 20 януари 1987 г. на

председателя на Комитета по териториално и селищно устройство при Министер-

ския съвет.

§3. Нормите се прилагат за обекти, които започват да се проектират, и за те-

зи, за които предстои изработване на работен проект след 1 юли 1987 г.

§4. Нормите отменят раздел III "Проектиране на селскостопански пътища"

към част II "Проектни работи" на "Правила и нормативи за проучване и проекти-

ране на съоръжения, мероприятия и технологии по борба с ерозията на почвата в

селскостопанския фонд", отпечатани като ведомствено издание на КИПП "Агроп-

ромпроект", 1977 г.

§5. Указания и тълкувания по прилагане на нормите се дават от председате-

ля на Комитета по териториално и селищно устройство.

Приложение 1към чл. 10, ал. 2, т. 8 и чл. 46, ал. 2

ТИПОВИ КОНСТРУКЦИИ ЗА ПЪТНИ НАСТИЛКИ

Приложение 2към чл. 14, ал. 1, т. 2

Вертикално разстояние от пътната настилка на селскостопански пътища до

електропроводи съгласно чл. III-4-138, ал. 1 от Правилника за устройство на елек-

трическите уредби, отпечатан от ДИ "Техника", 1980 г., изм. и доп., БСА, кн. 10

от 1979 г. и кн. 3 от 1982 г.

Напрежение, в kV 110 220 400Разстояния от пътя до максималния провес на най-ниския

проводник при нормален режим, в m7,6 8,6 9

НастилкаЕн в МРаЕо в МРа 20 40 60 80 20 40 60 80 20 40 60 80

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

Плътен асфалтобетон - - - - - - - - - 4 - -

Порьозен асфалтобетон - - - - - - - - 4 3 3 3

Двойна повърхностна обработка - - - - 3 3 3 3 - - - -

Битуминизирана баластра - - - - 8 8 8 8 10 10 10 8

Баластра 40 30 20 15 35 25 15 40 40 30 20 15

Двойна повърхностна обработка - - - - 3 3 3 3 3 3 3 3

Трошен камък 35 до 70 mm - - - - 12 10 10 15 12 12 12 10

Трошен камък 75 до 120 mm 25 20 15 15 20 15 15 - 25 20 15 10

Пясък 10 10 - - 10 10 - - 10 10 - -

Категория на движение, Ео, в МРа

Тип А. Основа от баластра, в cm

Тип Б. основа от трошен камък, в cm

средно 200леко 150много леко 120

6.Б

5

14



Приложение 3 към чл. 21, ал. 2 и чл. 22

КЛИМАТИЧНО РАЙОНИРАНЕ НА НР БЪЛГАРИЯ

6.Б

5

15



Приложение 4

СЛУЧАИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВИДОВЕТЕ УКРЕПИТЕЛНИ ИЛИЗАЩИТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ И УСТРОЙСТВА

Забележка: "+" - предвижда се в проекта

"-" - не се предвижда в проекта

под

3

от 3

до

8

над

8

1. Засяване:

а) трева с чимове

б) трева

0,6

0,6

не се

допуска

не се

допуска

1:1,5

1:1,5

–

–

–

–

–

–

+

+

+

+

–

–

2. Шлакоглинобетонен

защитен пласт

1,4:1,8 не се

допуска

1:1,5 – – – + + –

3. Защитен пласт от:

а) глина

б) трошен камък 8 до 10 cm

0,7

0,9:1,4

не се

допуска

не се

допуска

1:1,5

1:1,5

–

+

–

+

–

+

+

–

+

–

–

–

4. Цялостно зачимяване с

чимове

0,9:1,4 0,2 не се

допуска

1:1,5 + – – + + +

5. Почва, обработена с

органическисвързващи

материали

5 0,5 слаба 1:1,5 + – + + + +

6. Зачимяване на ребро със

засяване на трева

1,5:2,2 0,4 не се

допуска

1:1 и по-

стръмни

– – + – – –

7. Засаждане на храсти и

дървета

3 0,5 слаба 1:1,5 – + + – – –

8. Направа на клетки от паваж

и зачимяване на вътрешността

0,9:1,4 0,2 не се

допуска

1:1,5 – – – + + +

9. Заскаляване:

а) камъни

б) настилане в заградени с

плет квадрати с камъни 15 до

20 cm в 2 пласта

3:3,5

3,5:4,5

0,4:0,5

0,7:1

слаба

слаба

1:1,5

1:1

–

–

+

+

+

+

–

–

–

–

–

–

10. Фашинно укрепване 2,5:3,5 0,2 не се

допуска

1:1 и по-

стръмни

- - + - - -

11. Зидария с ломен камък от

здрави скали на циментен

разтвор

6,5:12 2 голяма 1:1,5 + + + - - -

12. Храстова или камъшитова

настилка върху пласт от слама

02:02,5 не се

допуска

от 1:1,5

до 1:2

- - + - - -

Вид на укрепителните или защитни съоръжения и

устройства

скор

ост

на

водн

ите

те

чен

ия,

в m

/s

висо

чи

ни

на

въл

ни

те

с п

одп

ри

щва

нет

о, в

m

сил

а н

а до

пус

тим

ия

л

едох

од

за н

аси

пи

на

зал

ивн

а р

ечн

а те

рас

а

за откоси на насипи или изкопи при

височина, в m

Област на приложениеДопустими

нак

лон

на

укр

епя

ван

ите

отк

оси

за п

лъ

тен

ил

и

пр

едп

азен

ото

к

в ов

раз

и

6.Б

5

16



Приложение 5 към чл. 46, ал. 3 и 7

МЕРОДАВЕН МОДУЛ НА ЕЛАСТИЧНОСТ НА МАТЕРИАЛИТЕ

Материал и пластове на завършена настилкаМеродавен модул на еластичност, в МРа

Почва, стабилизирана с 6 до 10% цимент на място 250

Трошен камък или баластра, стабилизирани с 3 до 5% цимент на място 400

Трошен камък, баластра, стабилизирани с битум на място от 400 до 500

Пясък за основи от 100 до 150

Баластна за основи от 200 до 300

Трошен камък - заклинен или отвална шлака от 350 до 450

Трошен камък или шлака с подбрана зърнометрия от 450 до 500

Асфалтобетон плътен от 1000 до 1500

Асфалтобетон порьозен от 900 до 1000

Битуминизиран трошен камък от 800 до 900

6.Б

5

17



6.Б

5

18



6.Б.5. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ …kab-sofia.bg/images/stories/normi/6-b-5_roads_agagrian.pdf · Технически норми

Documents