България България 1945 1945 - - 1989 1989
Jan 04, 2016
БългарияБългария БългарияБългария
19451945 - - 1989198919451945 - - 19891989
9.10.1944 г. 22 часа
Сталин,Молотов,А.ИдънЗа Румъния- Русия - 90%; Други – 10%
За Гърция- Великобритания – 90 %,Русия – 10%
За Югославия 50 -50- %,Унгария 50 -50 %
За България Русия – 75 %, други 25 %. Настъпи мълчание.
“За да не се сметне, че сме подходили безцеремонно и цинично към въпроси,
които са съдбовни за милиони хора, нека да изгорим листа.”
“ Не, запазете го!”
Изпаднала в международна изолация, България трябва да сключи примирие с победителите. Условия:
българските войски да напуснат заетите гръцки и югославски територии. Това е краят на илюзиите за обединението.;
28.10.1944 Москва – примирие; За да облекчи своята участ на
победена, още 09.1944 България се включва във войната с/у Германия.
• До май 1945 българската армия участва в освобождението на Македония и Южна Сърбия и в настъплението през Унгария към Австрия.
• Въпреки хилядите жертви, тя не е призната за “съвоюваща”, но приносът й за разгрома на хитлеризма е важен аргумент в полза на България.
В присъствие на съветски войски на територията на България (8.09.), на 8/9. 09. 1944 г. в София, спечелени за делото на ОФ офицери, извършват преврат. В основата на тези действия е БРП/k, организатор на въоръжената съпротива в годините на войната. Тя действа по указание на Москва, подпомогната от съветските войски .
• Преходният период на “Народна демокрация” – 1944 -1945:
• Правителство на ОФ –то има коалиционен х-р, мин. председател К.Георгиев:
Комунистите държат ключови министерства, местните комитети на ОФ са доминирани от комунистите;
Водещи партийното ръководство –Трайчо Костов, Антон Югов,Цола Драгойчева – Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков;
Позициите на ком.партия се засилват в резултат на репресиите след 9.09. 1944 г.
Новата власт заявява,че извън ОФ “няма демокрация”;
Програмата на ОФ правителството има пропаганден характер, властта започва овладяване и прочистване на държавния апарат във всички посоки;
Наредба-закон за съдене от Народен съд на фашистките престъпници, 30.09.1944; - 130 процеса с 11 хил. обвиняеми, създаване на лагери за “политически опасни лица”;
политика на разединение- Г.М.Димитров (БЗНС)-Н. Петков, БРДСП- Коста Лулчев-Кр.Пастухов.
Т.нар. Народен съд:▼
►Издадени са общо 10 897 присъди в 131 процеса. На смърт да осъдени 2730 души, сред които са регентите, княз Кирил, братът на цар Борис ІІІ, повечето от министрите и народните представители от периода след 1941 г. 1305 души получават доживотен затвор. На затвор от 1 до 20 години са осъдени 4348 души, условно - 808. Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими имоти и вещи.
◙ (Изт. - "От девети до десети", съставител Д. Иванов, издателство, "Захарий Стоянов")
• Подготовка за парламентарни избори 1945г. Избирателния закон е в противоречие с ТК – намален е възрастовият ценз, допуска се отзоваване на депутати, ако не се подчиняват на партийната дисциплина…
• 26.08.1945 – опозицията бойкотира изборите, настоява да се проведат под “международен контрол”, липсват условия за демократични избори… - 18.11.1945 г. –легитимност на властта – 26 ОНС;
• 14.08 1945 г СССР оповестява възтановяване на диплом. отн. с България.
• В политическа обстановка на чистки и репресии се провежда референдум за формата на държавно управление – 8.09. 1946 – избирателите предпочитат републиката пред монархията – 94%…; 15.09. 1946г. България е обявена за република;
• ОФ правителство начело с Г.Димитров (11.1946-07.1949)
• Започва период към окончателно изграждане на комунистическа политическа система.
• На 27.10.1946 – избори за ВНС (функции), което да промени ТК;
• Границите на България се запазват по съществуващите към 1.1.1941 г.
45 мил.$ репарации на Гърция и 25 мил.$ на Югославия;
от 15.09.1947 в сила.4.12.1947 г.е приета новата
конституция на “народна република “България – изграждане на социализма
10.02.1947 г. – Париж;
5 конгрес на БРП/к;и априлски пленум
1956, в атмосфера на секретност
5 конгрес на БРП/к;и априлски пленум
1956, в атмосфера на секретност
►Изграждане на социалистическо общество;► Утвътждаване на нови “местни” предани на Москва комунисти, ново поколение политици,
зависими от Хрошчов;►Олицетворения “култ към личността” на В. Червенков
(1950-56) е понижен, издига се Т. Живков; ►Събитията в Полша и Унгария п/з 1956 са стряскащ
пример за управляващите,показват заплахата от излязлото извън партиен контрол
недоволство, либерализма заплашва нейните устои и задейства защитните
си механизми чрез репресии.
1947 -1948 БРП/к провежда политика на одържавяване,национализация на собствеността; индустриализация – металургия, енергетика, химия,машиностроене;
Пазарната икономика е заменена с централно контролирана и планирана система на управление;
Съветски опит в сел. стопанство – уедряване чрез коопериране на земеделието – насилие и принуда;
• Първа стъпка към централизирано планиране е 2 г-ят план 1947/48г – предвижда се -53 нови индустриални предприятия,високи темпове на промишлено производство (обща политика на СИВ);
• 5-и конгрес/1948/ - “За 10,15 г. да постигнем това,което другите народи са направили за столетия”;
• 1949/53г. –форсирана индустриализация
• Леката промишленост трябва да осигури стоки за потребление в по-скромни постижения;
• Страната получава бързи и лесни кредити /СИВ/;
• През втората петилетка 1953/57 се разширяват капиталовложенията в леката промишленост; изгражда се широка енергийна база 1957 –ТЕЦ,ВЕЦ;
• Промишлен ръст 1956г. -32 пъти повече от 1939- внедрени нови машини;
• До края на 1951 г. 52% от селяните силово са вкарани в ТКЗС и 60% от обработваемата земя;
• Българското село се съпротивлява чрез неизпълнение на сеитбените планове, фалшифициране на отчети,масово напускане на селата /д.1/;
• 1956 г. – в ТКЗС са 80% от селяните, с което завършва кооперирането на българското село.
• На пореден партиен конгрес (8) в началото на 60-те г. са приети решения, според които България би трябвало да доизгради материално техн. база на социализма и премине към изграждане на комунизма – интензификация на икономиката! /прилагане постиженията на науката, изисква се завръщане към отречените принципи на пазарна икономика, която да постави предприятията в естествена конкурентна среда; допуска се нова система на планиране,но при запазване общата рамка на централното планиране.
• Реформата е половинчата,както и резултатите- складове и магазини са пълни със застояла продукция;
• Осъществява се нова трансформация на българското село – 1971 – АПК;
• Опити за реформи в икономиката се правят до края на 70-те, но не се преодоляват недъзите на централно планираната икономика;
• През 80 г. се очертава обща криза на социализма; Т. Живков лансира икономическата реформа – при запазване на политическата система да трансформира централното планиране в пазарна икономика;
• При нарастващ вътрешен и външен дълг,влошена международна конюнктура, опитът е неуспешен….
Външна политика след 2 СВВъншна политика след 2 СВ• Със съседите – засилва се
значението на идеологическите мотиви,положението на България като победена страна и най-вече указанията на Сталин;
• Най-значими са проблемите с Югославия : тя иска да обедини населението от Пиринска, Вардарска и Егейска Македония, което според нея е отделна “македонска нация”, в една македонска държава в рамките на федеративна Югославия.
• Тя е улеснена и от БРП/к, която се придържа към противоречащата на историческите факти и национални интереси теза на Коминтерна от есента на 1944. България отклонява натиска за откъсване на Пиринския край, а след това и за изграждане на южнославянска федерация, в която по-късно да бъде погълната ; ролята на арбитър играе Сталин;
• През 1946 г. се изисква България да развива “македонско съзнание” сред българите в Пиринския край; насилствено принуждаване там да се обявяват за “македонци” /д.3/
• В отношенията с Гърция – влошени поради гръцките финансови и териториални претенции; Умерен тон с Анкара до 1947 г. -установява духът на студената война. България се опасява за южната си граница – проводник на турско влияние сред българите в района, Турция се чувства застрашена от комунистическата идеология на София.
• България няма възможност за самостоятелна политика поради принадлежността си към “социалистическия лагер”. Оформя се двуполюсен модел – система от двустранни договори под контрола на Москва;
• България участва в учредяването на СИВ, Варшавски договор;
• България преосмисля политиката си по македонския въпрос. От лятото на 1948 - насилствената “македонизация” на Пиринския край се преустановява, но БРП/к продължава да гледа на населението там като “македонско” /д.4/. 1949 г соц. стр. анулират всички договори с Югославия…
• Сложни са отн. с Гърция заради продължаване на Гражданската война до 1949, спорните въпроси остават нерешени.
• В Българо-турските отношения на преден план излиза изселническият въпрос - 1948-49г. той се засилва; Сталин поощрява изселването- 150 х. б.турци. Турция не желае да приеме всички, затваря 1950 г . границите си; БКП преустановява 1951 изселванията. Започва по съветски пример да изгражда “многонационална” държава – толериране и приобщаване…
• Със Западна Европа отн. са силно изострени, в духа на студената война ; особено със САЩ, Тр.Костов….;
• 1947 – България кандидатства за членство в ООН- САЩ се противопоставят;
• “Разведряването” след 1953 г. …!? ; активизиртане на търговските отн, със Западни страни, възстановяване на скъсаните диплом. отн. със САЩ;
• По македонският въпрос е възприета тактика на “временно мълчание”, сдържаност;
• С Гърция -остава репарационният въпрос… 1964 г. -12 споразумения уреждат въпросите,тормозещи отношенията на страните;
• българо-турските отношения -изселническият въпрос продължава да ги спъва;
• 60/80 г. във вън.пол. България си остава най-близък съюзник на СССР. БКП одобрява съветската интервенция в Унгария/1956/,участват в смазването на “Пражката пролет” 1968.08.;
• Прагматизмът в международните отношения, активизира вън. отношения със Западна Европа, арабските страни 70-те г.
• 80-те г.напрежението в международните отн. ескалира; Студената война налага отпечатък в/у межд. отношения на България; Провъзгласена е “българската следа”- обвинение на страната ни в международен тероризъм- Йоан Павел 2, - 1981 г., Сергей Антонов, Мехмед Али Агджа; 2002 г. папата оневини страната.
• 1989 – възродителен процес и изселническа вълна на български турци…
► По пътя към личната власт: Т. Живков – 11.1962 г.- 11.1989 г.
- образец на политическо дълголетие;
Умение да балансира м/у политическите си противници,да провежда икономически реформи при запазване на политическата система,”специално”отношение с всички съветски лидери; смяна на кадрите…
►Извършва смяна на кадрите в управлението, отстранените запазват привилегиите си…;►1963 – интегриране ,СССР!!►говори се за ”реален социализъм” – да се извини разминаването м/у реалността и идеала 70/80 г;
1965 г. опит за преврат- Иван Тодоров-Горуня, ген.Цв. Янев…
70/80 г. “фасадата” на българското общество се пропуква, разпада се внушавания идел за изключителни постижения – кризисни процеси и противоречия;
Свръхцентрализция и индустриализация, влошени икономически резултати и погрешни икономически решения – потребност от нови решения- “държавата като собственик и трудовият колектив като стопанин”;
◙ 16.05.1971 г./ 18.05 1971 – нова конституция на България – “живсковска”
■ БКП – ръководна сила в държавата; Цел –Завършване изграждането на
разв.социализъм и изграждане на комунизма; намаляване различията м/у хората,физическият и умствен труд,увеличаване ролята на интелигенцията;
• Вместо култивиране на социалистически морал - явлениятя “кариеризъм,бюрокрация,егоизъм,корупция,алчност,ходатайство,нарушаване на законите,оеснафяване,лично облагодетелстване…”
۞ Неблагоприятни глобални условия през 80 г., - усилия за спасяване на социализма… ►“българската следа” -1981. …; ►1985 г. – М.Горбачов ръководител на КПСС,
”перестройка”; ►Гластност и преустройство- за приспособяване към
новите реалности; ► “възродителен процес”- насилствено
преименуване – 1985……. ;
►раждат се неформални, екологични групи и комитети; нови неказионни профсъюзи –”Подкрепа”, “Екогластност”;
►”голямата екскурзия” 1989, над 300 х.турци…; ►9/10.11.1989- “дворцов преврат”…..