Великден е един от най - светлите празници в православния кален- дар. Това е денят, в който християните п р а з н у в а т възкресението на своя Господ Иисус Христос, Божият Син, който със смъртта си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал надежда за живот след смъртта. Като един от най- големите и важни за християните праз- ници, Великден е свързан с множество обичаи. Всяка година Възкре- сението се пада на различна дата. Източната православ- на църква се съобразява с Юлиан- ския, а католическата с Григорианския календар. Също така Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица и за всеки ден има опредени традиции, които християните трябва да спазват. Това е и последната седмица от Великия пост, продължаващ осем седмици. Според православната църква, докато трае постът, не трябва да се ядат храни от живо- тински произход и също така са забранени развлеченията. Някои от традициите са доста променени и позабравени в днешно време, но християните са запазили най- хубавото от празника. Това са традицията с боядисването на яйцата и приготвянето на специална трапеза. Някои народи имат и собствени обичаи. В повечето западноев- ропейски страни един от основните символи на празника е големият великденски заек. В Полша пък на празничната трапеза слагат фигурка на агне направена от масло или захар. В Чехия момичетата пръскат момчетата с вода, за да измият от тях това, което е останало от зимата. Финландците посрещат Великден и с традиционната „пасха― - вид чийзкейк от извара и сметана, които се пресоват в специален съд с формата на пресечена пирамида. На големия празник италианските католици непременно се гощават и с агнешко. За гарниту- ра се поднася печен в жар артишок – апетитно неаполитанско изобре- тение. То прекрасно си пасва с агнешки бъбре- ци, задушени със сире- не, грах и яйца. Италианският великден- ски козунак се пече във формата на гълъб и се нарича „коломба―. На другия край на света, в Австралия, са особено популярни шоколадо- вите и захарните яйца. Те се правят и много големи, и миниатюрни, във формата на зайче или билби - торбесто животинче, подобно на мишка, което за австра- лийците се превръща във великденски символ на страната им. За Великден шведите украсяват домовете си в жълто, зелено и бяло. На трапезата им има ястия, които не се отличават особено от коледните. Год. ХІV бр. 45 Април-Maй 2011 1 април 24 май 2 3 Гергьовден Патронен празник на училището 4 5 Фоторепортажи Татул Перперикон 6 7 Каменната сватба Златоград 8 9 Спорт Филми 10 11 Зелено училище– ІІв Хулио Иглесиас 12 13 Silkroad Online Астерикс и Обелиск Нарвал Енрике Иглесиас 14 15 16 В броя: Ученически вестник, издание на 120 ОУ ―Г.С.Раковски‖ и СтЦРД—Лозенец Иван —7б Александра—6б
16
Embed
Ученически вестник, V издание на 120 ОУ ―Г.С.Раковски‖ …вода, за да измият от тях това, което е останало
This document is posted to help you gain knowledge. Please leave a comment to let me know what you think about it! Share it to your friends and learn new things together.
Transcript
Великден е един от н а й - с в е т л и т е п р а з н и ц и в православния кален-дар. Това е денят, в който християните п р а з н у в а т възкресението на своя Господ Иисус Христос, Божият Син, който със смъртта си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал надежда за живот след смъртта. Като един от най-големите и важни за християните праз-ници, Великден е свързан с множество обичаи. Всяка година Възкре-сението се пада на различна дата. Източната православ-на църква се съобразява с Юлиан-ския, а католическата с Григорианския календар. Също така Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица и за всеки ден има опредени традиции, които християните трябва да спазват. Това е и последната седмица от Великия
пост, продължаващ осем седмици. Според православната църква, докато трае постът, не трябва да се ядат храни от живо-тински произход и също така са забранени развлеченията. Някои от традициите са доста променени и позабравени в днешно време, но християните са запазили най-хубавото от празника. Това са традицията с боядисването на яйцата и приготвянето на специална трапеза. Някои народи имат и собствени обичаи. В повечето западноев-ропейски страни един от основните символи на празника е големият великденски заек. В Полша пък на празничната трапеза слагат фигурка на агне направена от масло или захар. В Чехия момичетата пръскат момчетата с вода, за да измият от тях това, което е останало от зимата. Финландците
посрещат Великден и с традиционната „пасха― - вид чийзкейк от извара и сметана, които се пресоват в специален
съд с формата на пресечена пирамида. На големия празник италианските католици непременно се гощават и с агнешко. За гарниту-ра се поднася печен в жар артишок – апетитно неаполитанско изобре-тение. То прекрасно си пасва с агнешки бъбре-ци, задушени със сире-не, грах и яйца. Италианският великден-ски козунак се пече във формата на гълъб и се нарича „коломба―. На другия край на света, в Австралия, са особено популярни шоколадо-вите и захарните яйца. Те се правят и много големи, и миниатюрни, във формата на зайче или билби - торбесто животинче, подобно на мишка, което за австра-лийците се превръща във великденски символ на страната им. За Великден шведите украсяват домовете си в жълто, зелено и бяло. На трапезата им има ястия, които не се отличават особено от коледните.
извършили, но достатъчно е да кажем, че те са създали
нашата азбука. Разбира се, преди да стигне до този вид, който е в момента, тя е
преминала през много промени – от глаголица до кирилица…
На този ден портретите на
светите братя в училищата се
украсяват с ръчно плетени
венци от цветя, учениците
минават с празнично шествие
по главната улица в града, а в
София има специално честване
пред ,,Народната библиотека
Кирил и Методий”.
Интересно е обаче да видим
дали на датата 24 май са се
случили и други важни събития
по света.
На 24 май 1844 г. Самюъл
Морз (1791-1872) успява да
изпрати първото телеграфно
съобщение на морзова азбука от Вашингтон до Балтимор. На 1 февруари 1999 г.
морзовата азбука официално излиза от употреба. Заменена е от глобална спътникова
система за безопасност на корабоплаването, която се въвежда постепенно от 1992 г.
На 24 май 1993 г е обявена независимостта на африканската държава Еритрея.
На тази дата се отбелязва и европейския световен ден на парковете. Чевства се от 1999
г. по инициатива на Европейската федерация на природните и националните паркове
(EUROPARC). Всъщност този празник е свързан с Годишнина от създаването на първите
девет национални парка в Швеция през 1909.
Отбелязва се и Празникът на народните читалища - от 1990 г.
Цвета—5 б
Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети
Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република
България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като
главен празник на овчаря. Гергьовден е най-празнуваният имен ден в
България преди Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души. Той е
имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо,
Генка, Галина, Галя, Габриела и други имена, подходящи за празника. В
българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници
през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Джурджовдън,
както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан -
празнувал се е на 23 април (днес се празнува на 6 май) и се чества във всички територии, населени
с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.
Това му разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност,
обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Гергьовден се празнува в
чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието
(отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите),
покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Трапезата е обикновено е
общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина - обикновено при оброчище, параклис
или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета,
обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други
подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително
присъства на трапезата.
Жертвоприношение Първото обагнило се агне през годината се пренася в жертва на свети
Георги. Това е важен момент от празника и се извършва от най-възрастния
мъж в къщата. Той е празнично облечен и закичен с китка. Отлъченото от
майка си агне се почиства и сресва. Окичва се с венец. Преди обаче да го
заколят, то трвбва да бъде захранено символично с трици, сол и трева.
Триците означават плодородие през годината, солта е за ситост, а тревата
я свързваме с изобилна паша за овцете.
Като отзвук от миналото, когато жертвеното животно е било изгаряно, е останал моментът с
прекадяването или паленето на свещ на дясното рогче на агнето. Също се изгаря и малко от
вълната на агнето. За да не влизат лошотии и магии в къщата, с кръвта на закланото животно се
намазват стената и прага на къщата. Децата и добичетата пък се бележат по челото и брадичката, за
да са здрави и читави.
Обредни хлябове За Гергьовден се приготвят обредни хлябове и гергьовски краваи. Пластичната украса на тези
хлябове символизира основните поминъци на българина – земеделие и животновъдство. Месят се
и по-специални хлябове, свързани с овцевъдството. Символично върху тях се изобразяват овце и
агнета, кошара и овчар. В Шуменско замесват гергьовски хляб "Кошара". В Южна България
приготвят специални хлябове и за мъртвите. Наричат ги подавки или просурки.
Обредни хороводни песни По традиция на Гергьовден се изпълняват и обредни хороводни песни. Основният сюжет в песните
е свързан със свети Георги, който наглежда посевите. Християнският елемент е много слаб, защото
на преден план е изведена идеята за зреещия плод, за съдбата на патриархалното семейство.
Правят се и Гергьовденски благословии. Лили Манова V „б‖
4
14.04.2011г. се навършиха 190 години от рождението
на Раковски. На този ден ние празнуваме патронния
празник на училището - Георги С. Раковски. Мероприятието започна в 10 часа с поставяне на
цветя на паметника на Георги С. Раковски. Тази година имахме специален гост – Прошко
Прошков, кмет на район „Лозенец‖ и бивш ученик на 120 ОУ. Речта, която г-жа Тонева произнесе,
бе много вярна - наистина тя се опитва да направи така, че да ни е много уютно в училище.
Затова трябва да го пазим чисто и да не го замърсяваме. След словото на Директора на
училището Виолета и Калина от 6 клас прочетоха своите есета за патрона на училището.
Официалното откриване завърши със специален ритуал – минаване под знамето на училището.
По-късно изработвахме всякакви чудесии в ателиетата в училище .
5б беше в приземния етаж и създаваха картини с боб, леща, ориз и пуканки. Други украсяваха
дървени лъжици, създаваха цветя от пластмаса, макети на мелници, оцветяваха гипсови
фигурки. 6а клас апликираха народни носии от различни платове. Седмите класове изработваха
рамки. Всички вложиха много труд, старание и наистина станаха чудесни. За целта г-жа
Надежда Недялкова изпече няколко курабийки, които се оказаха… орнаменти за рамките. Всички
много се забавляваха. Имаше толкова много и толкова различни артикули - стилни, забавни,
готини и малко пренатруфени.
Г-н Прошков и г-жа Тонева посетиха ателиетата и похвалиха усърдието и фантазията на
учениците. 5а клас му подариха едно ръчно оцветено шише
Материалите от различните ателиета са предназначени за Благотворителния базар. С парите от
него ще се ремонтират кабинетите по биология, физика, химия, география и изобразително
изкуство.
Това беше едни много важен и вълнуващ ден за нашето училище.
Репортери: Димитър Ангелов, Йована Нойкова -5а, Диана, Яница – 5б,
5
На 28.04.2011. година отидохме да разгледаме
Татул. Той се намира в планината Родопи,
област Кърджали, община Момчилград. Основан
е ХIХ век преди Христа. Историята му е
разделена на три периода. През първия период
е бил обитаван от Орфей, през втория период -
е бил астрономическа обсерватория, а през
третия период бил вила на Георги
Палеонтолог. Там също е гробът на Орфей и
свещенният кладенец.
За музиканта Орфей се разказват много и различни легенди.
Има легенда за Орфей и приятелката му Евридика. Той свирел толкова хубаво, че карал
всеки камък да се движи, даже и дърветата вървели и го слушали в захлас. Веднъж
Евридика събирала цветя с приятелката си, но я ухапала змия. Тя умряла и Орфей я
оплаквал много дълго. Най-накрая отишъл при Хадес, посвирил му и той се съгласил
да освободи приятелката му. Но имало едно условие: да не поглежда назад. Но Орфей
се спънал и погледнал назад. Тогава Евридика изчезнала завинаги. След това разярени
вакханки го разкъсали и пуснали главата му по реката.
На Татул са намерили и фигурка на Орфей.
Татул е много впечатляващо място. Там се почувствахме сякаш сме с Орфей. Много ни
хареса слънцето, изсечено в стената. От дясната страна беше разрушено, от лявата –
запазено. Не знаем как траките са го направили, защото беше 50-100 метра. Бяха
измислили и как на 21 март лъчите на Слънцето да огряват това в скалата, като първо
минават през няколко камъни, наредени като кромлех. Като се огледаш, се открива
страхотна гледка,
но е много
страшно. Видяхме
това понеже с още
няколко деца се
к а ч в а х м е п о
к а м ъ н и т е и
гледахме. Беше
много забавно и
интересно.
Стефани, Симона,
Мария, Андрея,
Лора, Стилиан и
Борис - 5а клас
6
Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15
км североизточно от днешния гр. Кърджали.
Площта му е около 12 кв.км. Разкопките там
започват през 2000 г. и продължават, разкривайки
голям скален град, чийто разцвет е през римската
епоха, макар историята му да започва няколко
хилядолетия по-рано. Името му е свързно със
златните монети Перпера, известни и
като Златица в средновековна България.
Великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на
Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие, прочуто в античността
прорицалище на бог Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род
били бесите. Тук върху специален олтар се извършвал винено-огнен обред и според
височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Тук са дадени две
важни прорицания - на бащата на първия римски император Гай Юлий Цезар
Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят и на Александър
Македонски, че ще завладее познатия свят от Египет до Индия. Счита се, че това е
епископският град, в който Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал
създадената от него тракийска азбука и християнско богослужение на тракийски език.
Свещенният хилядолетен град е унищожен от турците през ХІV в. и жителите му са
отвлечени в робство. На източния вход портата се отваря навън, за да се разбива по-
трудно. Палели са
се огньове на 6
места — така са си
к о м у н и к и р а л и .
Н а м е р е н и с а
и н т е р е с н и
находки-скелети,
каменен гроб,
скална рисунка,
която се вижда
само ако се залее
с вода, бронзово
копие и олтар.
Диана- 5б
Александра
и Геори—7а
7
Каменната сватба се намира в
близост до с.Зимзелен.Там преди
много време е било сладководно
море. В резултат на падналите камъни и търкането на водата в тях се е образувала
постановката наречена ―Каменната сватба‖. Името "Каменна сватба" е дадено, заради
няколко скални къса, оформящи една група, която, с известно въображение, може да
се оприличи на група хора. Известни са две легенди за този феномен.
Първата гласи , че сватбарите
и младоженците били вкаменени от Бог,
защото свекърът го ядосал с нечестивите
си помисли към младата булка, а втората
легенда гласи, че имало старо народно
поверие, че лицето на булката не трябвало
да се вижда по време на сватбата. Но
духнал силен вятър, отвял булото и лицето
на младата жена било видяно от всички. За
наказание природните сили наказали
всички присъстващи и те са вкаменили.
8
Това е най-южният град в България; В Източни Родопи, област Смолян; В близост до границата с Гърция, ГКПП Златоград – Термес; Около града са разположени четири хълма, които образуват ―Кръстатата гора‖.
Селището е основано преди повече от 2000 години. Населявано е от траки, славяни и българи. Градът е възпят в песента ―Излел е Дельо хайдутин‖, която се носи в космоса. Тук се намират най-старата, построена по време н а О сманското вл ади че ство , църква в Родопите - ―Успение Богородично‖, най-старата поща и килийно училище.
С к о к о в е в ъ в в о д а е професионален олимпийски с п о р т . С к о к о в е с а с е практикували още в древността, но без състезателен характер. Спортът става професионален на олимпийските игри през 1 9 0 4 г . в С е й н т Л у и с . Спортистите скачат от различна височина, като на по-ниските
височини се използва трамплин за отскок, а на големите височини се скача от плоска платформа. Състезателите изпълняват различни акробатични елементи във въздуха (салта, преобръщания и други). След края на всеки скок съдиите дават своята оценка, като се наблюдават освен акробатиката и дали гмуркането е било правилно. Съществуват и синхронни скокове във вода, които се изпълняват от двама души. При тях съдиите оценяват и синхрона между двамата.
За рождена дата на спорта се приема 29 септември 1931 г., когато са проведени първите балкански игри. Шампион на кула и трамплин става българинът Георги Гайдарджиев.
Спортисти:
Боян Савов спечели златен медал на кула на международния турнир по скокове във вода в Атина (Гърция) и покри норматив за участие на Европейското първенство за юноши и девойки, което ще се проведе в края на месец юни в Белград (Сърбия). На триметров трамплин, състезателят на НСА остана 6-ти, а съотборникът му Богомил Койнашки - 7-ми. В състезанието от еднометров трамплин Койнашки е 5-ти, а Савов 7-ми. Другите двама състезатели от НСА - Димитър Исаев и Георги Димов са съответно 14-ти и 15-ти.
казва: „Загубих контрол над колата и тя се преобърна, което доведе до това, което медиците наричат - параплегия. Това е смачкване на гръбначния стълб, в областта на шията.... Моят гръбначен мозък бе много зле в продължение на три години.―
Лекуващите го лекари, изказват мнение, че той
никога вече няма да ходи отново, но макар и
бавно, той започва да се възстановява. Като
рехабилитация, и за да се развие и увеличи
сръчността на ръцете си, започва да свири на
китара. След като възстановява здравето си,
възобновява академичното си образование, и
заминава за Англия, където започва да изучава
английски език, първо в Рамсгейт, а по-късно в
езикова гимназия в Кеймбридж.
Музикална кариера
През 1968 година Иглесиас печели първа награда
в Международния фестивал за песен в Бенигорм,
като скоро след това подписва първият си договор.
Хулио Иглесиас представлява Испания в Конкурса
за песен на Евровизия, през 1970 година, като
спечелва престижното четвърто място. На
конкурса се представя с песента „Gwendolyne“,
който е и първият му запис.
Следват няколко забележителни албума: „Flor де
Piel“ (с Европейския хит „Мануела―), „El
Амор― (1975) и „Soy“ (1978). Той пее също и на
френски език. Една от известните му песни на
френски е „Је n'ai pas changé“.
През 1978 година подписва договор със CBS
International, като добавя английски, френски,
португалски, и немски езици, към репертоара си.
През 1981 година Хулио Иглесиас издава албума
„De Niña a Mujer“, като в него е включен първия
хит на английски език - „Begin the Beguine“ (№ 1
във Великобритания).
През 1984 година той издава „1100 Bel Air Place“,
хитов албум, който му носи огромна популярност
на англоезичните пазари. Той продава около 3
милиона плочи в САЩ, с първия сингъл „На всички
момичета, които съм обичал― (на английски език -
To All the Girls I've Loved Before), който изпява в
дует с американската музикална легенда Уили
Нелсън и достига до 5-то място в класацията „Hot
100― на известното музикално списание „Билборд―.
Този албум включва още и песента „Всичко за
теб― ("All of You"), записана в дует с Даяна Рос.
През 1985 година Хулио Иглесиас е отвлечен, но е
намерен жив две седмици по-късно. Това го кара
(разведен вече със съпругата си Изабел Прейслър),
да се премести със семейството си в Маями,
Флорида, САЩ.
Иглесиас спечелва награда „Грами― за „Най-добър
Латино-поп албум― през 1988 година, както и
„Грами― за албума „Un Hombre Solo“. Записва в дует
на Франция, но без успех. Това било още един повод
хората да заговорят и да смятат, че не била достойна
жена за Луи ХVI. Тези думи огорчавали принцесата
и тя намирала утеха в хазартните игри, постоянните
забавления в салоните на Париж до 5 часа сутринта
и купуванета на скъпи обувки и пищни рокли.
Най-накрая Мария-Антоанета забременяла и на 18
декември 1777 г. родила момиченце - Мари Терез
Шарлот. По време на раждането принцесата била на
косъм от смъртта, но я спасили. На 27 април 1774 г.
Луи XV (бащата на мъжа на Мария-Антоанета) се
разболял от едра шарка и починал. Луи XVI станал
крал на Франция, а Мария-Антоанета-кралица. Новата
кралица на Франция станала още два пъти майка.
През 1785 г . родила така желания
престолонаследник Луи XVII, а през 1786 г. – София
- Беатриса, която починала едва на 11 месеца. След 4
-те бременности тя отново се отдала на безгрижния
си живот и безкрайните забавления, коета накарало
народа да негодува. Неина реплика е ,,Щом народът
няма пари за хляб, да яде пасти.‖ За съжаление
освен нещастен брак младата френска кралица имала
и трагичен край. По време на френската революция
се сложило край на
м о н а р х и я т а , к о е т о
означавало, че намало да
има повече крале и
кралици. Луи XVI бил
убит на 21 януари 1793 г.
Ж е н а м у б и л а
екзекутитирана в Париж,
Франция на 16 октомври
1793 г. (на 37 години)
Нейните деца също били
убити, но всяко по
различно време.
Мария-Антоанета на тринадесет години ; то зи м и н и а т ю р е н портрет е пратен н а ф р е н с к и я дофин, за да види съпругата си преди да я срещне (1769)