КОМПЛЕКТ ЗА СТУДЕНТА - shu.bgshu.bg/sites/default/files/harakteristiki/ftn/RTT_komplekt_za...5.Импулс на сила и ... 12.Момент на импулса

KONSTANTIN

PRESLAVSKY

UNIVERSITY

S H U M E N

Ш У М Е Н С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т

“ Е П И С К О П К О Н С Т А Н Т И Н П Р Е С Л А В С К И ”

Ф А К У Л Т Е Т П О Т Е Х Н И Ч Е С К И Н А У К И

КАТЕДРА КОМУНИКАЦИОННA И КОМПЮТЪРНА ТЕХНИКА

КОМПЛЕКТ ЗА СТУДЕНТА

Шумен

201 г.

Област на висшето образование: шифър 5

Професионално направление: шифър 5.3.

Специалност: РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ

Образователно-квалификационна степен: Бакалавър.

Форма на обучение: Редовна.

Срок на обучение: 4 години

Катедра: КОМУНИКАЦИОННA И КОМПЮТЪРНА ТЕХНИКА

Съдържание

1. Висша математика - І част

2. Физика

3. Техническа безопасност

4. Теоретична електротехника - І част

5. Висша математика - ІІ част

6. Теоретична електротехника - ІІ част

7. Електрически измервания

8. Полупроводникови елементи

9. Материалознание

10. Приложна геометрия и инженерна графика

11. Английски език

12. Висша математика - ІІІ част

13. Програмиране - І част

14. Компютърни системи

15. Токозахранващи устройства

16. Аналогови и цифрови сигнали и устройства

17. Радиокомуникационна техника

18. Радиовълни, антенно-фидерна и микровълнова техника

19. Електромеханични устройства

20. Измервания в радиокомуникациите

21. ИД1 CADCAM системи за проектиране

22. ИД1 Програмиране в средата на MATLAB

23. ИД1 Системи с изкуствен интелект

24. Оптоелектроника и оптични комуникации

25. Предаване на данни и компютърни комуникации

26. Теория на веригите и сигналите

27. Надеждност на радиокомуникационната техника

28. Теоретични основи на радиолокацията

29. Обработка на радиолокационната информация

30. Системи за локация

31. Компютърни мрежи

32. Практическа подготовка

33. ИД 2 Симулационно програмиране в средата на SIMULINK

34. ИД2 Евроинтеграция

35. ИД2 Защита при бедствия и първа долекарска помощ

36. Радиолокационен комплекс за управление на въздушното движение

37. Навигационни системи

38. ИД3 Мобилни и персонални комуникации

39. ИД3 Обработка на изображение и звук

40. ИД3 Проектиране и разработване на мултимедиини продукти

41. ИД3 Цифрова обработка на сигналите

42. ИД4 Програмиране на PIC процесори

43. ИД4 Телевизионна, аудио и видеотехника

44. Моделиране и проектиране на радарни системи

45. Спътникови комуникации

46. ИД5 Електромагнитна съвместимост

47. ИД5 Икономика

48. ИД5 Теория на автоматичното регулиране

49. ИД6 Технико-икономически анализ на предприятие

50. ИД6 Управление на проекти

51. ФД4 Инженерна психология

52. ФД4 Философия

Учебна програма по Висша математика 1, Издание 2, Редакция 2, 2012 г.

К О Н С П Е К Т

за изпит по ”Висша математика 1”

за специалност “РТТ”

1. Детерминанти - детерминанти от втори и трети ред, детерминанти от n-ред, свойства,

адюнгирани количества и поддетерминанти.

2. Матрици - определение, операции с матрици, обратна матрица и матрични уравнения.

3. Векторно пространство. N-мерен вектор. Линейна зависимост и независимост на

вектори.Основна теорема. Ранг на система вектори и ранг на матрица.

4. Системи линейни уравнения - формули на Крамер метод на Гаус, теорема на Руше.

Фундаментална система от решения на система линейни хомогенни уравнения.

5. Пространство на свободните вектори. Афинни операции с вектори. Афинна координатна

система в равнината и пространството. Ориентация.

6.Скаларно,векторно и смесено произведение на вектори. Ортонормирана координатна

система в равнината и пространството.

7. Уравнения на права в равнината – параметрични уравнения, общо уравнение, обикновено

(декартово) уравнение и нормално уравнение. Взаимно положение на две прави в равнината. 8. Параметрични уравнения на права и равнина в пространството. Общо и нормално

уравнение на равнина. Взаимни положения на прави и равнини в пространството. 9. Криви от втора степен - елипса, хипербола и парабола.

10. Забележителни повърхнини от втора степен.

11. Цилиндрични конични и ротационни повърхнини.

12. Линейни пространства. Размерност, базис, координати. Смяна на координатите при смяна

на базиса.

13. Линейни оператори. Матрица на линеен оператор. Смяна на матрицата при смяна на

базиса.Собствени вектори и собствени стойности на линеен оператор. Характеристични корени на

матрица.

14. Евклидово пространство.Метод на Грам и Шмид за ортогонализация.

15. Симетрични и ортогонални оператори.

ІV. Литература:

1. Гаврилов, М., Гр. Станилов. Линейна алгебра и аналитична геометрия, София, Наука и

изкуство, 1991г.

2. Дочев, К., Д. Димитров. Линейна алгебра, София, Наука и изкуство, 1977г.

3. Петров Н., Н.Зяпков. Линейна алгебра и аналитична геометрия- І част. Шумен, Унив.

Издателство, 2002 г.

4. Станилов, Гр. Аналитична геометрия, София, Наука и изкуство, 1979 г.

V. Форми на самостоятелна работа

1. Реферативен преглед на литература

2. Реферати или курсови работи

VІ. Условия за допускане до изпитна процедура

Преподавателят конкретизира формите на самостоятелна работа в началото на курса.

1. Всеки студент извършва реферативен преглед на литература по зададена тема.

2. Всеки студент разработва реферат или курсова работа по тема от учебното съдържание.

3. Всеки студент полага две писмени контролни работи по раздели от учебното съдържание.

Минималният среден успех от двете контролни работи трябва да е среден (3,00).

VІІ. Схема за оценяване и присъждане на кредити

Оценката от изпита се оформя на базата на:

1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на реферата или курсовата работа и

контролните работи.


2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от писмения изпит /писмено решени задачи/

и устния изпит /писмено разработени два въпроса от конспекта на дисциплината или на части от

тях/.

Окончателното оценка е слаб (2,00) ако поне една от оценките в точка 1 и 2 е слаб (2,00).

Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка от изпита е средна

аритметична от тези оценки, закръглена до единица.

При успешно полагане на изпита на студента се присъждат 7 кредита.

Учебна програма по Физика, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по Физика

за специалност “Радиолокационна техника и технологии”

1. Кинематика на материална точка. Основни физични величини. Права и

обратна задача на кинематиката.

2. Движение по окръжност-кинематични характеристики, връзка между

векторите на ъгловата скорост и ускорение с векторите на линейната скорост и

ускорение.

3. Принципи в динамиката, Принцип за относителността.

4. Механика на неинерциалните отправни системи, Инерчни сили.

5. Импулс на сила и импулс на тяло, Отправна система “Център на масите”,

Закон за запазване импулса (ЗЗИ).

6. Движение на тяло с променлива маса – уравнения на Мещерски и

Циолковски.

7. Работа на сила. Кинетична енергия на материална точка.

8. Потенциална енергия. Консервативни и неконсервативни сили.

9. Закон за запазване на механичната енергия.

10. Кинематика и динамика на идеално твърдо тяло, Основно уравнение в

динамиката на въртенето на идеално твърдото тяло.

11. Инерчен момент, Тензор на инерцията.

12. Момент на импулса на идеално твърдо тяло и на материална точка спрямо

ос.

13. Кинетична енергия на идеално твърдо тяло.

14. Хармонично трептене, Елонгация, амплитуда, скорост и ускорение при

хармонично трептене.

15. Динамично условие за хармонично трептене - квазиеластична сила. Енергия

на хармоничния осцилатор.

16. Свободни незатихващи и затихващи хармонични трептения, Декремент и

логаритмичен декремент ва затихване, Апериодичен режим.

17. Принудени трептения. Резонанс.

18. Формални методи за представяне на хармонично изменящи се величини,

Събиране на хармонични трептения с еднакво направление, Биене.

19. Събиране на хармонични трептения с взаимно перпендикулярни

направления, Фигури на Лисажу.

20. Вълнообразно движение. Видове вълни, Дължина на вълната, Честота, Фаза,

Фазова скорост, Уравнение на линейна монохроматична вълна.

21. Дисперсия на вълните, Нормална и аномална дисперсия, Групова скорост.

22. Вълни, излъчени от движещ се източник – надлъжен ефект на Доплер.

23. Вълни на Мах и на Келвин.

24. Принцип на Хюйгенс, Отражение и пречупване на вълните,

25. Интерференция и дифракция на вълни, Кохерентност.

26. Стоящи вълни в обемна среда, Полувълнов и четвърт – вълнов вибратор,

Обемни резонатори.

27. Налягане и енергия на звуковата вълна.

28. Взаимодействие на неподвижни, точкови електрични заряди, закон на Кулон,

Принцип за независимост; Метод на изибраженията.

29. Електрично поле – интензитет; Работа на електричните сили; Електричен

потенциал – еквипотенциални повърхности.

30. Връзка между интензитета и потенциала на електричното поле.


31. Метал в електрично поле; Електричен капацитет; Капацитет на плосък

кондензатор; Свързване на кондензатори.

32. Диелектрик в електрично поле; Видове диелектрици; Диелектрична

поляризация; Индукция на електричното поле; Сегнетоелектрици; Прав и

обратен пиезоелектричен ефект; Тензодатчици.

33. Закони на постоянния електричен ток: Закон на Ом за част от веригата и за

цялата верига; Закон на Джаул – Ленц, Правила на Кирхоф за анализ на

разклонени вериги.

34. Източници на ЕДН; Коефициент на полезно действие на източник на ЕДН;

Съгласуване на източници.

35. Електричен ток в метали и полупроводници; Елементи на зонната теория на

проводимостта; p-n преход.

36. Магнитно поле на електричния ток; Магнитни индукционни линии; Закон на

Био – Савар .- Лаплас; Теорема за циркулацията.

37. Действие на магнитно поле върху проводник с ток; Закон на Ампер; Сила на

Лоренц; Взаимодействие на проводници; Действие върху токова рамка;

Магнитен момент на токова рамка; Принцип на действие на електродвигателя.

38. Електромагнитна индукция; Взаимна индукция и самоиндукция; Принципно

действие на трансформатора и генератора на променливо ЕДН; Екстратокове.

39. Хармонично променящо се напрежение и ток - характеристики; Метод на

комплексните числа за описание – комплексен импеданс; Индуктивни и

капацитивни елементи на вериката; Комплексни реактивни съпротивления.

40. Електричен трептящ кръг – свободни незатихващи и затихващи

електромагнитни колебания; Принудени електромагнитни колебания – резонанс;

Излъчване на електромагнитни вълни.

41. Основни закони на геометричната оптика – отражение и пречупване на

светлината; Пълно вътрешно отражение; Оптични влакна.

42. Оптични елементи – огледала и лещи; Построяване на образи.

43. Оптични устройства – лупа и далекоглед; Увеличение и разделителна

способност.

44. Вълнова оптика; Интерференция на светлината; Кохерентност;

Интерферометри; Приложение в техниката.

45. Източници на кохерентна светлина; предимства в измервателната техника.

46. Поляризирана светлина; Закон на Малю; Оптически активни вещества –

въртене на равнината на поляризация; Изкуствена оптическа активност – ефект

на Фарадей – възможности за фазова модулация на светлинната вълна.

47. Естествено и изкуствено двойно пречупване на светлината; Клетка на Кер;

Възможности за фазова модулация на светлинната вълна; Управление на

светлинни потоци.

48. Приложение на изкуственото двойно пречупване за изследване на механични

напрежения в макети на детайли и конструкции.

49. Корпускулярен характер на светлината; Фотоелектричен ефект – основни

закони; Уравнение на Айнщайн за фотоефекта; Вътрешен фотоефект.

50. Характеристики на фотоелектрични приемници на светлина: фотоклетка,

фотоумножител, фотодиод и фототранзистор.

51. Оптоелектронни елементи- оптрон; електрооптичен преобразовател.

ІV. Литература

1. Н.Иванчев, С.Петров и др., "Физика за нефизични специалности",1975г.

2. Страхил Тошев и др., Физика, София, НИ, 1987


3. В.М.Яворски, А.А.Детлаф, Л.В.Милковская, "Курс физики"I,II и III том, 1977

или 1989г.

4. И.В.Лаврова "Курс физики", 1981г.

5. В. Дечева, Молекулна физика, София, Изд. “Д-р Иван Богоров”, 2005

6. Д. Рибаров, Физика, Шумен, Антос, 2001

7. М. Андреев и др., Лабораторна физика, София, НИ, 1975


1. Защита на реферат или курсова работа

2. Провеждане на колоквиум върху практическите лабораторни упражнения


1. Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план.

2. .Успешно полагане на колоквиум върху практическите упражнения.

3. Средната оценка от три проведени теста да е по-голяма от 3.50

4. До датата на редовната изпитна сесия студентите да са направили

разработка на реферат или курсова работа по предварително зададена тема.


Оценката от изпита се формира на базата на оценките от колоквиума върху

практическите упражнения, защитата на курсовата работа (реферата) и писмен изпит

върху въпрос от конспекта.

Окончателната оценка се оформя на базата на трите компонента.

След изпълнение на всички поставени задачи по самостоятелната работа и

успешно полагане на изпита, на студента се присъждат 7 кредита.

Учебна програма по Теоретична електротехника – I част, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ” Теоретична електротехника – I част”

за специалност “РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ”

1. Основни понятия и характеристики на електрическото поле. Интензитет. Теорема

на Гаус.

2. Електрическо напрежение и електрически потенциал. Електродвижещо

напрежение.

3. Поляризация на диелектриците. Електрически капацитет.

4. Видове електрически ток. Плътност на тока.

5. Магнитно поле и магнитна индукция. Магнитен поток.

6. Закон за електромагнитната индукция.

7. Основни понятия и закони за електрическите вериги. Топологични елементи на

електрическите вериги.

8. Видове съединения на резистори и кондензатори. Еквивалентни преобразувания.

9. Метод на клоновите токове за изчисление на електрически вериги. Приложения.

10. Метод на контурните токове за изчисление на електрически вериги. Приложения.

11. Метод на възловите потенциали за изчисление на електрически вериги.

Приложения.

12. Метод на наслагването (суперпозицията) за изчисление на електрически вериги.

Приложения.

13. Метод на еквивалентния генератор на напрежение (Теорема на Тевенен) за

изчисление на електрически вериги. Приложения.

14. Метод с еквивалентния генератор на ток (Теорема на Нортън) за изчисление на

електрически вериги. Приложения.

15. Характеристики и параметри на нелинейни елементи. Симетрични и

несиметрични характеристики.

16. Магнитни свойства на веществата. Закони за магнитните вериги.

17. Периодични напрежения и токове. Ефективни и средни стойности на

периодичните величини.

18. Синусоидален ток във вериги с идеален резистор, бобина и кондензатор. Мощност

и енергия.

19. Установен процес във верига от последователно съединени резистор, бобина и

кондензатор. Установен процес във верига от паралелно съединени резистор, бобина и

кондензатор.

20. Основи на символичния метод. Символични образи на синусоидални функции,

техните производни и интеграли.

21. Вериги с последователно и паралелно свързани бобини. Приложение.

22. Сложни вериги при наличие на взаимна индукция. Приложение.

23. Многофазни системи и вериги. Симетрични многофазни системи.

24. Несиметрични многофазни системи. Пулсиращо и въртящо се магнитно поле.


1. Савов С.В., Теоретична електротехника – част 1 (Електромагнетизъм), В., ”Колор

Принт”, 1999.

2. Савов С.В., Теоретична електротехника – част 2 (Електрически вериги), В., ”Хеликс

Прес”, 2006.

3. Георгиев Г.П., Теоретична електротехника – част 1 и 2, Ш., НВУ, 2005.

4. Фархи С., Папазов С., Теоретична електротехника - част 1, С., “Техника”, 1992.

5. Фархи С., Папазов С., Теоретична електротехника - част 2, С., “ Техника”, 1988.

6. Нейман Л. Р., Демирчян К. С., Теоретические основы электротехники, том 1 и 2, М.,

“Энергоиздат”, 1981.


7. Фархи С. и колектив, Решени примери по теоретична електротехника - част 1, С.,

“Техника”, 1989.

8. Фархи С. и колектив, Решени примери по теоретична електротехника – част 2, С.,

Издателство на ТУ, 1996.

9. Станев И. В., и колектив, Примери и задачи по теоретични основи на

електротехниката, част 1, С., “Техника, 1993.

10. Станев И. В. и колектив, Примери и задачи по теоретични основи на

електротехниката – част 2, С., “Техника, 1994.


1. Реферативен преглед на литература.

2. Курсови работа.

VІ. Семестриален контрол


2. Курсова работа.

3. Изпълнение на практически задачи на упражненията.

VІI. Условия за допускане до изпитна процедура

Преподавателят конкретизира условията за допускане до изпитна процедура в

началото на курса - присъствие и форми на контрол в процеса на изучаване на учебната

дисциплина:


2. Всеки студент разработва курсова работа по тема от учебното съдържание.

Минималният среден успехи от двете форми на самостоятелна работа трябва да е

среден (3,00).

VІІІ. Изпитна процедура Писмен изпит, процедурата е съгласно правилата за провеждане на писмен

семестриален изпит.

IX. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на

студентите, на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити.

- за знания: специализирани и теоретични знания по електротехника, основните

процеси и закони за електромагнитните явления, методите за анализ на линейни и нелинейни

електрическите вериги при постоянен и променлив ток;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения за творческо използване

на основните закони на електротехниката;

- за компетентност:

Умение за прилагане на знанията в практиката.

Умение за изпълнение на взети от друг решения.

Умение да се учи на място, където работи.

Умение за предлагане на решения на поставени проблеми.

Умения за самостоятелно учене и събиране, анализ и използване на информация.

Изследователски умения.

Умения за изследване на електрическите и енергийните характеристики на линейни и

нелинейни електрическите вериги при постоянен и променлив ток.

X. Принципи на формиране на оценката


1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на курсовия проект.

2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от писмения изпит.

Окончателната оценка е слаб (2,00) ако поне една от оценките в точка 1 и 2 е слаб

(2,00).





Учебна програма по Техническа безопасност, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


За семестриален изпит по дисциплината „Техническа безопасност”

за специалността РТТ.

1. Основни задължения по техническа безопасност.

2. Основни форми по техническа безопасност.

3. Фактори на производствената среда.

4. Осветление в производствените помещения.

5. Микроклимат и въздушна среда в работната зона. Влияние на микроклимата върху

работоспособността и здравето на човека. 6. Действие на вредни вещества върху човешкия организъм и защита от тях.

7. Методи и средства за осигуряване на нормална въздушна среда в работната зона.

8. Шум и вибрации. Характеристика на шума и вибрациите. Въздействие на шума и

вибрациите върху човешкия организъм.

9. Защита от шум и вибрации.

10. Влияние на електрическия ток върху човешкия организъм.

11. Видове злополуки от електрически ток определящи степента на поражение от

електрически ток.

12. Фактори определящи степента на поражение от електрически ток. Големина на

електрическия ток. Продължителност на действие на електрическия ток.

13. Съпротивление на тялото на човека по пътя на тока.

14. Големина на напрежението подадено между две точки от повърхността на тялото.

15. Път на електрическия ток през тялото на човека.

16. Влияние на честота на електрическия ток.Влияние на околната среда.

17. Влияние на физическото и психическо състояние на човека.

18. Причини за злополуки от електрически ток.

19. Въздействие на електромагнитно поле върху живия организъм.

20. Определяне големината на тока през тялото на човека.

21. Действие на електромагнитното поле (ЕМП) върху човека.

22. Защита от електромагнитно поле с промишлена честота.

23. Степени на защита на електрически машини.

24. Първа помощ при злополука от електрически ток. Оценка на състоянието на

пострадал от електрически ток. Изкуствено дишане и външен масаж на сърцето.

25. Защитни мероприятия при ремонтни работи на електротехнически устройства.

26. Защитни мероприятия при монтаж, ремонт и експлоатация на електронна

апаратура.

27. Защитни мероприятия при ремонт и експлоатация на токозахранващи устройства.

28. Защитни мероприятия при монтаж и експлоатация

на компютърна техника.

29. Функционални възли на компютърна система.

30. Монтаж и експлоатация на компютърна техника.

31. Защитни мерки при работа с персонален компютър.

32. Противопожарна профилктика. Причини за възникване на пожар.

33. Мероприятия на противопожарната профилактика. Мероприятия предотвратяващи

възникване на пожар.

34. Методи и средства за гасене на пожар.

35. Защита от атмосферно и статично електричество.


1.Митов Б.С., Вълчев М.Г., Иванов И. К., Основи на техническата безопасност,

Издателство “ Техника “ – София – 1977.

2.Вълчев М.Г., Охрана на труда, Издателство “ Техника “ – София – 1990.

Учебна програма по Техническа безопасност, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.

3.Иванов И.К., Ръководство за лабораторни упражнения по Техническа безопасност,

Издателство на ТУ – София – 1996.

4.Наредба № 4 от 14.08.2003 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на

електрически уредби в сгради.

5.Каталог на фирма Шнайдер Електрик – България – 2007.

6.http://www.paradise-electric.









Преподавателят конкретизира условията за допускане до изпитна процедурав






среден(3,00).

VІІІ.Изпитна процедура Писмен изпит, процедурата е съгласно правилатаза провеждане на писмен


IX. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите

настудентите, на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити.

- за знания: специализирани и теоретични знания по техническа безопасност,

методите и средствата за защита от различните въздействия на електрически и на

неелектрически фактори и осъзнаване на границите на тези знания;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения необходими за

изследване на работната среда по отношение на нейната безопасност;


Умениеза прилагане на знанията в практиката.

Умениеза изпълнение на взети от друг решения.


Умениеза предлагане на решения на поставени проблеми.







Окончателното оценка е слаб (2,00) ако поне една от оценките в точка 1 и 2 е слаб

(2,00).





за изпит по ”Висша математика 2”

за специалност “Радиокомуникационна техника и технологии”

1. Функции на една независима променлива – основни понятия, графика на функция, сложна

функция

2. Граница на функция – определение и свойства. Едностранни граници. Безкрайно малки и

безкрайно големи функции

3. Непрекъснатост на функция в точка – определение и свойства. Свойства на непрекъснатите

функции в краен и затворен интервал

4. Понятие за обратна функция. Основни елементарни функции

5. Производна на функция – определение, геометричен и механичен смисъл. Основни правила

за диференциране. Производни на основните елементарни функции

6. Диференцируемост на функция. Производни и диференциали от по-висок ред

7. Основни теореми на диференциалното смятане: теореми на Рол, Лагранж и Коши

8. Разкриване на неопределености. Теореми на Лопитал

9. Теорема на Тейлър. Представяния на някои елементарни функции

10. Монотонност и локален екстремум на функция

11. Изпъкнали и вдлъбнати функции. Инфлексни точки

12. Неопределен интеграл – определение и свойства. Таблица на основните интеграли

13. Основни методи за интегриране. Интегриране на някои класове от функции

14. Определен интеграл – определение и основни свойства

15. Интеграл с променлива горна граница. Формула на Лайбниц-Нютон

16. Интегриране по части и смяна на променливата в определения интеграл

17. Някои геометрични и физични приложения на определения интеграл

18. Несобствени интеграли. Критерий за сравнение

19. Функции на две и повече променливи – основни понятия, граница, непрекъснатост и частни

производни от първи ред

20. Диференцируемост на функция на две и повече променливи

21. Диференцируемост на сложна функция. Производна по направление. Градиент

22. Частни производни и диференциали от по-висок ред. Локален екстремум на функция на две

променливи

23. Числови редове. Сходомост на числов ред. Необходимо условие за сходимост

24. Критерий за сравнение на редове с неотрицателни членове. Интегрален критерий на

Маклорен-Коши. Критерии на Коши, Даламбер и Лайбниц

25. Степенни редове. Ред на Тейлър

Програмата е разработена от: доц. д-р Кр. Цвятков и гл.ас. Ц. Георгиев.

Програмата е приета на Катедрен съвет на катедра “Математически анализ” (протокол №

8/11.04.2006 г.). Програмата е актуализирана и приета на катедрен съвет на катедра

“Математически анализ” (протокол № 1/13.09.2012 г.).

Ръководител на катедра:....................................

/доц. д-р Г. Славчева/

Учебна програма по Висша математика 2 Издание 1 Редакция 2 13.09.2012 стр. 1 от 6


І. Извадка от учебния план:

1. Семестър, в който се изучава – II семестър

2. Общ хорариум: 90 часа, от които:

40 часа лекции (30 часа АЗ и 10 часа ИРС)

50 часа семинарни упражнения (40 часа АЗ и 10 часа ИРС)

3. Форма на контрол: изпит – II семестър

ІІ. Анотация

Изучават се основите на диференциалното и интегралното смятане на функции на една

независима променлива и диференциалното смятане на функции на няколко променливи. Изучават

се също числовите и степенните редове. Специално внимание се отделя на геометричното и

физическото тълкуване на въвежданите понятия и формулираните твърдения. Привеждат се

доказателствата само на тези твърдения, които следват директно от други твърдения чрез използване

на основни понятия, разглеждани в курса. В упражненията се формират умения за прилагане на

двете основни математически операции: диференциране и интегриране.

.

ІІІ. Учебно съдържание:

Тематичен план на лекционния курс:

№

Т е м а

Брой

учебни

часове

1. Функции на една независима променлива. Граница и непрекъснатост.

Функция на една независима променлива – основни понятия, графика на

функция, сложна функция. Граница на функция – определение и свойства.

Едностранни граници. Безкрайно малки и безкрайно големи функции.

Непрекъснатост на функция в точка – определение и свойства. Свойства на

непрекъснатите функции в краен и затворен интервал. Понятие за обратна

функция. Основни елементарни функции..

8

2. Диференциално смятане на функции на една независима променлива.

Производна на функция – определение, геометричен и механичен смисъл.

Основни правила за диференциране. Производни на основните елементарни

функции. Диференцируемост на функция. Производни и диференциали от по-

висок ред.

Основни теореми на диференциалното смятане: теореми на Рол, Лагранж и

Коши. Разкриване на неопределености. Теореми на Лопитал. Теорема на Тейлър.

Представяния на някои елементарни функции.

Монотонност и локален екстремум на функция. Изпъкнали и вдлъбнати

функции. Инфлексни точки.

11

3. Интегрално смятане на функции на една независима променлива.

Неопределен интеграл – определение и свойства. Таблица на основните

интеграли Основни методи за интегриране. Интегриране на някои класове от

функции.

Определен интеграл – определение и основни свойства. Интеграл с променлива

горна граница. Формула на Лайбниц-Нютон. Интегриране по части и смяна на

променливата в определения интеграл. Някои геометрични и физични

приложения на определения интеграл.

Несобствени интеграли. Критерий за сравнение.

8


4. Диференциално смятане на функции на няколко променливи.

Функции на две и повече променливи – основни понятия, граница,

непрекъснатост и частни производни от първи ред. Диференцируемост на

функция на две и повече променливи

Диференцируемост на сложна функция. Производна по направление. Градиент.

Частни производни и диференциали от по-висок ред. Локален екстремум на

функция на две променливи.

8

5. . Числови и степенни редове.

Числови редове. Сходомост на числов ред. Необходимо условие за сходимост.

Критерий за сравнение на редове с неотрицателни членове. Интегрален критерий

на Маклорен-Коши. Критерии на Коши, Даламбер и Лайбниц.

Степенни редове. Ред на Тейлър.

5

Общо: 40 часа

Тематичен план на семинарни занятия :

№

Т е м а

Брой

учебни

часове

1. Функции на една независима променлива. Граница и непрекъснатост.

Функция на една независима променлива – основни понятия, графика на

функция, сложна функция. Граница на функция – определение и свойства.

Едностранни граници. Безкрайно малки и безкрайно големи функции.

Непрекъснатост на функция в точка – определение и свойства. Свойства на

непрекъснатите функции в краен и затворен интервал. Понятие за обратна

функция. Основни елементарни функции.

9

2. Диференциално смятане на функции на една независима променлива.

Производна на функция – определение, геометричен и механичен смисъл.

Основни правила за диференциране. Производни на основните елементарни

функции. Диференцируемост на функция. Производни и диференциали от по-

висок ред.

Основни теореми на диференциалното смятане: теореми на Рол, Лагранж и

Коши. Разкриване на неопределености. Теореми на Лопитал. Теорема на Тейлър.

Представяния на някои елементарни функции.

Монотонност и локален екстремум на функция. Изпъкнали и вдлъбнати

функции. Инфлексни точки.

14

3. Интегрално смятане на функции на една независима променлива.

Неопределен интеграл – определение и свойства. Таблица на основните

интеграли Основни методи за интегриране. Интегриране на някои класове от

функции.

Определен интеграл – определение и основни свойства. Интеграл с променлива

горна граница. Формула на Лайбниц-Нютон. Интегриране по части и смяна на

променливата в определения интеграл. Някои геометрични и физични

приложения на определения интеграл.

Несобствени интеграли. Критерий за сравнение.

10

4. Диференциално смятане на функции на няколко променливи.

Функции на две и повече променливи – основни понятия, граница,

непрекъснатост и частни производни от първи ред. Диференцируемост на

функция на две и повече променливи

Диференцируемост на сложна функция. Производна по направление. Градиент.

Частни производни и диференциали от по-висок ред. Локален екстремум на

функция на две променливи.

10


5. Числови и степенни редове.

Числови редове. Сходомост на числов ред. Необходимо условие за сходимост.

Критерий за сравнение на редове с неотрицателни членове. Интегрален критерий

на Маклорен-Коши. Критерии на Коши, Даламбер и Лайбниц.

Степенни редове. Ред на Тейлър.

7

Общо: 50 часа


1. В. А. Илин, В. А. Садовничи, Бл. Хр. Сендов, Математически анализ, том I, Изд."Наука

и изкуство", София, 1979 г.

2. Я. Тагамлицки, Диференциално смятане, Изд."Наука и изкуство", София., 1978 г.

3. Я. Тагамлицки, Интегрално смятане, Изд."Наука и изкуство", София, 1978 г.

4. С. Манолов, А. Петрова-Денева, А. Генов, Н. Шополов, Висша математика, II част,

София, 1977 г.

5. Л. Д.Кудрявцев, Краткий курс математического анализа, Москва , 1989 г.

6. Славова, Сл., Д. Станков, Математика (за специалност Биология и химия) – I и II част,

Хелиос, Шумен, 1991 и 1994 г.

7. Д. Станков, Математически анализ за студенти по икономика, 2007 г.

8. Сл . Славова, Д. Станков, Г. Славчева, Ж. Желев, Методическо ръководство за

решаване на задачи по математика I и II част, Хелиос, Шумен, 1991 г.

9. Ив.Проданов, Н.Хаджииванов, Ив.Чобанов, Сборник от задачи по диференциално и

интегрално смятане, Изд."Наука и изкуство",София, 1976 г.

10. Димова-Нанчева, В. и др. Методическо ръководство за решаване на задачи по висша

математика – II и III част , Техника, София, 1975 г.


1. Контролни и домашни работи

2. Изработване на курсова работа, съдържаща решенията на определени задачи

3. Разработка на части от теоретичните въпроси от конспекта (реферативен преглед).

VI. Семестриален контрол

1. Явяване на две задължителни контролни по време на семестъра

2. Представяне на курсовата работа

VII. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие, форми на контрол в

процеса на изучаване на учебната дисциплина)

1. Активно присъствие на учебните занятия (поне 50 %) и явяване на двете контролни по

време на семестъра

2. Представяне на възложената курсова работа

VІII Изпитни процедури /Схема/компоненти, процедура на изпита/

Изпитът е двукомпонентен и се провежда по следната схема:

1. Разработване на тема, изискваща отговор на основни въпроси (или на части от такива

въпроси) от конспекта, която се определя чрез изтегляне от студента от поне две

подготвени от преподавателя теми. В темата може да се включат също основни

въпроси от реферативния преглед, чиито отговори ще покажaт доколко предложената

разработка е дело на самия студент.


2. Решаване на практически задачи, свързани със заложения материал в учебната

програма. В темата от задачи може да се включат също основни задачи от курсовия

проект, чиито решения ще покажат доколко този проект е дело на самия студент.

IX. Критерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на студентите, на

оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити.

Всеки въпрос от изпитната тема носи определен брой точки в зависимост от неговата

трудност. Въпросите, изискващи просто възпроизвеждане на учебния материал носят по-малко

точки от тези, изискващи творческо изложение на материала от студента. В зависимост от събрания

общ брой точки се поставя оценка на теоретичните въпроси. По аналогичен начин се поставя оценка

от решаването на задачи.

При успешно положен изпит на студента се присъждат 5 кредита .

X. Принципи на формиране на оценката.

Текущият контрол се осъществява чрез две контролни работи в семинарните упражнения.

Ако средната оценка от двете контролни е по-голяма или равна на 4,00, то студентът по време на

изпита получава само теоретични въпроси, като за оценка на задачите се приема оценката от

контролните. За останалите студенти, ако по време на изпита оценката на практическия компонент

се окаже по-ниска от средната оценка от двете контролни, оценката на задачи се формира като

средно аритметичното на оценките на практическия компонент на изпита и средната оценка от

двете контролни.

Крайната оценка се формира като средно аритметичното на оценките на задачи и от изпита

по теоретични въпроси.

Студент, който е получил положителна оценка по някой от двата компонента на изпита, се

явява на поправителна сесия само на този компонент, на който е получил оценка Слаб (2).

Учебна програма по Теоретична електротехника – II част, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ”Теоретична електротехника – II част”


1. Резонанс на напреженията. Честотни характеристики.

2. Резонанс на токовете. Честотни характеристики.

3. Резонанс на напреженията и токовете в сложни вериги. Резонанс в индуктивно

свързани вериги.

4. Основи на анализа на периодични несинусоидални напрежения и токове.

5. Ефективни стойности на периодични несинусоидални напрежения и токове.

Мощност при наличието на висши хармоници.

6. Понятие и класификация на четириполюсниците. Определяне на параметрите им

чрез съпротивленията на празен ход и късо съединение.

7. Характеристични параметри на четириполюсниците. Входно и характеристично

съпротивление.

8. Видове свързвания на четириполюсниците. Приложение на четириполюсниците.

9. Обща методология на анализа на преходни процеси. Закони на комутацията и

начални условия.

10. Преходни процеси във верига от кондензатор и бобина при постоянно и

синусоидално напрежение.

11. Преходни процеси във верига от резистор, кондензатор и бобина при постоянно и

синусоидално напрежение.

12. Същност на операторния метод за анализ на преходни процеси. Операторни

образи на функции, производни и интеграли.

13. Преходни процеси в електрически вериги при произволни по вид въздействия.

Приложение на интеграла на Дюамел.

14. Преходни процеси при некоректни начални условия. Честотен метод за анализ на

преходни процеси.

15. Периодични процеси в електрически вериги с нелинейни елементи. Периодични

процеси в електрически вериги с безинерционни нелинейни елементи.

16. Ферорезонансни явления в последователни и паралелни вериги. Приложение на

ферорезонанса.


1. Савов С.В., Теоретична електротехника – част 1 (Електромагнетизъм), В., ”Колор

Принт”, 1999.

2. Савов С.В., Теоретична електротехника – част 2 (Електрически вериги), В., ”Хеликс

Прес”, 2006.

3. Георгиев Г.П., Теоретична електротехника – част 1 и 2, Ш., НВУ, 2005.

4. Фархи С., Папазов С., Теоретична електротехника - част 1, С., “Техника”, 1992.

5. Фархи С., Папазов С., Теоретична електротехника - част 2, С., “ Техника”, 1988.

6. Нейман Л. Р., Демирчян К. С., Теоретические основы электротехники, том 1 и 2, М.,

“Энергоиздат”, 1981.

7. Фархи С. и колектив, Решени примери по теоретична електротехника - част 1, С.,

“Техника”, 1989.

8. Фархи С. и колектив, Решени примери по теоретична електротехника – част 2, С.,

Издателство на ТУ, 1996.

9. Станев И. В., и колектив, Примери и задачи по теоретични основи на

електротехниката, част 1, С., “Техника, 1993.

10. Станев И. В. и колектив, Примери и задачи по теоретични основи на

електротехниката – част 2, С., “Техника, 1994.

Учебна програма по Теоретична електротехника – II част, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.



2. Курсови работа.

















- за знания: специализирани и теоретични знания по електротехника, основните

процеси при резонанс в електрическите вериги, основните понятия и класификацията на

четириполюсниците, методите за анализ на линейни и нелинейни електрически вериги при

променлив периодичен ток;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения за творческо използване

на основните закони на електротехниката, включително да изчисляват електрически вериги

при установени и преходни процеси;








Умения за изследване на преходните процеси в линейни и нелинейни електрически

вериги при постоянен и променлив ток.






(2,00).




Учебна програма по Електрически измервания, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ”Електрически измервания”


1. Основни понятия и определения за електрическите измервания. Параметри на

сигналите. Системи измервателни единици. Средства и методи за осъществяване на

измервателни процедури.

2. Точност на измерванията. Грешки на средствата за измерване. Грешки при

измерванията.

3. Уреди от магнитоелектрическа система. Логомери от магнитоелектрическата

система.

4. Уреди от магнитоелектрическа система. Уреди от магнитоелектрическата система с

преобразуватели. Детекторни уреди. Термоелектрически уреди.

5. Уреди от електродинамичната система. Електродинамични механизми.

Феродинамични механизми. Измервателни уреди от електродинамичната система.

6. Измервателни преобразуватели на електрически величини в електрически.

Електрически шунтове. Допълнителни резистори. Делители на напрежение.

7. Измервателни трансформатори. Напрежителни трансформатори. Токови

трансформатори.

8. Измерване на ток и напрежение с електромеханични аналогови уреди. Измерване

на електрически ток. Измерване на електрическо напрежение.

9. Измерване на съпротивление. Измерване на съпротивление с уреди за

непосредствена оценка. Косвени методи за измерване на съпротивление.

10. Измерване на електрическа мощност и енергия във вериги за постоянен и

еднофазен променлив ток.

11. Измерване на честота и фазова разлика. Измерване на честота с уреди за

непосредствена оценка. Измерване на честота чрез сравняване.

12. Компенсатори за постоянно и за променливо напрежение. Предимства на

компенсаторите.

13. Измервателни мостове за постоянен ток и за променлив ток.

14. Мостове за измерване на капацитет и индуктивност.

15. Електронни аналогови измервателни уреди. Електронни волтметри, амперметри и

омметри.

16. Общи характеристики на електронните цифрови измервателни уреди. Цифрови

честотомери и фазомери.

17. Цифрови волтметри. Цифрови волтметри с двойно интегриране. Компенсационни

цифрови волтметри.

18. Електронни цифрови електромери.

19. Измервателни преобразуватели на неелектрически величини в електрически.

Статични характеристики на феромагнитните материали. Динамични характеристики на

феромагнитните материали.

20. Изследване на феромагнитни материали при постоянно намагнитване.

Определяне на магнитния поток. Определяне на загубите във феромагнитните материали.

21. Изследване на феромагнитни материали при променливо намагнитване.

22. Електростатични преобразуватели на неелектрически величини в електрически.

Капацитивни преобразуватели. Пиезоелектрически преобразуватели.

23. Термочувствителни преобразуватели. Терморезисторни преобразуватели.

Термоелектрически преобразуватели. Пирометри.

24. Резисторни преобразуватели. Реостатни преобразуватели. Тензорезисторни

преобразуватели.


1. Ананченко В. Н., Гофман Л.А. Теория измерений. Учебное пособие. М.: Высшая

школа, 2001.

2. Георгиев Г. П., Електрически измервания, НВУ, Ш., 2005.


3. Електрически измервания – под общата редакция на проф. Борис Матраков, ТУ,

София, 1999.

4. Електрически измервания – под общата редакция на проф. Александър

Балтаджиев, София, Техника, 1977.

5. Желев С. С. Надеждност и експлоатация на комуникационната апаратура. ВИ,

София, 2001.

6. Журавин Л. Г., Мариненко М. А., Семенов Е. И., Цветков Э. И.; под ред. Э. И.

Цветкова. Методы электрических измерений: Учеб. пособие для вузов Л.: Энергоатомиздат.

Ленингр. отделение, 1990.

7. Козлов М. Г., Метрология и стандартизация Учебник Московский

государственный университет, 2002.

8. Конов, К., Цифрово радио и телевизионно разпръскване, Диос, С., 2010. 324 стр.

9. Кравцов А. В., Электрические измерения, Москва, 1988.

10. Куликов К. В., Курс лекции: Основы метрологии, электрических измерений и

стандартизации. Ивановский государственный энергетический университет, 2005.

11. Кушнир Ф. В., Радиотехнические измерения. Москва, Связь, 1980.

12. Матраков Б.И., Русев Д.С., Туренков В.Н., Електрически измервания, Техника,

София, 2000.

13. Русев Д.С. и други, Ръководство за лабораторни упражнения по електрически

измервания, ТУ София, 2000.

14. Brindley K., Sensors and transducers, London, 1988.

15. Bernard Sklar, Reed-Solomon Codes, Digital Communications: Fundamentals and

Applications, Second Edition, Prentice-Hall, 2001.

16. Mazda F. F., Electronic instruments and measurement techniques. Cambridge university

press. 1990.




















- за знания: специализирани и теоретични знания по електроизмервателна техника,

методите и средствата за измерване на електрически и на неелектрически величини и

осъзнаване на границите на тези знания;


измерване на електрически и на неелектрически величини;









Умения за изследване на електрическите, енергийните и информационните параметри

на сигналите и анализиране на динамичната и спектралната им форма като носители на

информация.






(2,00).




Учебна програма по Полупроводникови елементи, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


За изпита по „Полупроводникови елементи”

1.Общи сведения за полупроводниковите елементи. Преглед на развитието на

полупроводниковите елементи. Полупроводникови материали.

2. Зонна теория. Основи на зоннатa теория. Собствен полупроводник. Примесни

полупроводници.

3.Проводимост на полупроводниците. Собствена проводимост на полупроводниците.

Проводимост на легиран полупроводник.

4. Проводимост на полупроводниците. Движение на токоносителите. Дифузни и

дрейфови токове.

5.Електронно – дупчест преход. PN- преход при отсъствие на външно напрежение.

PN- преход при прилагане на външно напрежение.

6.Полупроводникови диоди. Общи сведения и квалификация на полупроводниковите

диоди. Видове диоди. Основни параметри нa изправителните диоди.

7.Приложение на диодите. Амплитудни ограничители. Еднополупериоден

токоизправител и двуполупериоден мостов токоизправител.

8.Ценерови диоди. Основни параметри на ценеровите диоди. Амплитудни

ограничители с ценерови диоди.

9.Тиристори. Общи сведения и конструктивни особености. Принцип на действие и

волт – амперна характеристика..

10.Тиристори. Статични и динамични параметри. Приложение на тиристорите.

Видове тиристори.

11.Биполярни транзистори. Структура на биполярния транзистор. Режими на работа.

Схеми на свързване.

12.Биполярни транзистори. Действие на транзистора. Статични параметри и статични

характеристики. Постояннотоково захранване на транзистора.

13.Биполярни транзистори. Работа на транзистора при малки променливи сигнали.

Четириполюсни параметри.

14.Биполярни транзистори. Динамичен режим на работа на биполярни транзистор.

Усилвателни стъпала с биполярен транзистор.

15.Полеви транзистори. Общи сведения и класификация. Структура на полевия

транзистор с PN- преход и принцип на действие.

16.Полеви транзистори. Статични характеристики. Схеми на свързване.

Постояннотоково захранване на полевия транзистор.

17.Полеви транзистори. Приложение на полевите транзистори.

18.МОS транзистори. Общи сведения. МОS транзистори с индуциран канал.

19.МОS транзистори с вграден канал

20.МОS транзистори. Максимално допустими параметри. Влияние на температурата.

Постоянно токово захранване.

21.МОS транзистори. Приложение на МОS транзисторите. Мощни МОS транзистори.

22.Интегрални схеми. Общи сведения. Класификация. Проектиране.

23. Интегрални схеми. Цифрови интегрални схеми. Биполярни ИС.

24. Интегрални схеми. CMOS ИС.

25. Интегрални схеми. Аналогови ИС.


1.Атанасов, А. Микроелектроника., С., Техника, 2002.

2.Велчев, Н. Микроелектроника., С., Техника, 1989.

3.Велчев, Н. Технология, Конструкция и физика на полупроводникови прибори и

интегрални схеми., Пд., 1993.

4.Вълков, С, И. Ямаков, Р. Дойчинова, М. Христов и Т. Василева. Електронни и

полупроводникови елементи и интегрални схеми. С., Техника, 2002.

5.Вълков, С. Аналогова електроника., С., Техника, 2002.

6.Вълков, С. Микроелектронна схемотехника., С., Техника, 2002.


7.Георгиев А С. Р. Б. Пранчов. Конструиране и технология на електронна апаратура.

ТУ-Варна, Вн., 2003.

8.Георгиев, А. С. Ръководство за лабораторни упражнения и курсова работа по

конструиране и технология на електронна апаратура. ТУ-Варна, Вн., 2002.

9.Георгиева, Н. Г. Полупроводникови елементи - ръководство за лабораторни

упражнения, Вн., 2005.

10.Георгиева, Н. Г., Полупроводникови елементи. ТУ-Варна, Вн., 2004.

10.Р. и И. Ямаков, Специални и силови полупроводникови елементи. С, Техника,

1990.

11.Конов, К. И. Импулсни и цифрови схеми с интегрални ТТЛ елементи. С., Техника,

1988.

12.Куцаров, С. Интегрални схеми. С., Народна просвета, 1990.

13.Стоянов, И. С. Електронни и полупроводникови прибори. С., Техника, 1999.

14.Соклоф, С. Приложения на аналогови интегрални схеми. С., Техника, 1992.

15.Филипов, Ф. И. Конструиране и технология на полупроводниковите прибори. С,

Техника, 1988.

16. Христов, М. и Т. Василева. Ръководство за лабораторни упражнения по

електронни и полупроводникови елементи и интегрални микросхеми. С., Техника, 1988.

17.Шишков, А. И. Полупроводникова техника, част1 -Полупроводникови прибори. С,

Техника, 2002.

18.Шишков, А. И. Полупроводникова техника, част II- Усилватели и ИС. С, Техника,

2002.







3. Изпълнение на практически задачи на упражненията и оформяне на протоколи.

VІI. Условия за допускане до изпитна процедура.

1.Присъствие на не по-малко от 80% от лекционните и лабораторни упражнения на

учебната дисциплина.

2.Всеки студент представя протоколи по проведените лабораторни упражнения.

3.Всеки студент извършва реферативен преглед на литература по зададена тема.

4.Всеки студент разработва курсова работа по тема от учебното съдържание.

Минималният среден успехи от горепосочените форми на самостоятелна работа

трябва да е среден (3,00).

VІІІ. Изпитна процедура. Писмен изпит, процедурата е съгласно правилата за провеждане на писмен




- за знания: специализирани и теоретични знания по полупроводникови елементи,

методите и средствата за изследване на техните електрически параметри и осъзнаване на

границите на тези знания;


изследване на електрически параметри на полупроводниковите елементи;

















(2,00).




Учебна програма по “Материалознание”, Издание 1, редакция 1, 2012 г.


за изпит по ”Материалознание”

за специалност “Радиолокационна техника и технологии” – редовно обучение

1. Вътрешен строеж на материалите

2. Кристализационен процес

3. Теория на сплавите

4. Диаграми на състоянието

5. Стомани - класификация, структура, свойства.

6. Чугуни - класификация, структура, свойства.

7. Същност и класификация на метoдите за Т.О. и Х.Т.О.

8. Цветни метали – мед, алуминий и сплавите им

9. Лагерни метали, припои и твърди сплави

10. Корозия – същност и видове

11. Методи за добиване на чугун

12. Методи за добиване на стомана

13 .Методи за добиване на цветни метали

14. Неорганични материали

15. Пластмаси

16. Методи за изпитване на опън, натиск, твърдост

17. Методи за изпитване на ударна жилавост и умора. Технологични изпитвания


1. Балевски А. , Материалознание. Ту. С. 1988г.

2. Калев Л., Технология на машиностроителните материали , Техника, С. 1995 г.

3. Ангелов Г. , Леене на металите, Техника, С. 1993 г.

4. Цанков Ц. , Обработване на металите чрез пластична деформация. , Техника, С.,

1996 г.

5. Арзамасов Б.Н. , Материаловедение, М. 1998 г.

6. Чернокожев П., Калев К. Материалознание І част, Ш., 2004.

7. Prof. Dipl.-Ing. Hans-Jurgen Bargel, Werkstoffkunde, VDI Verlag






1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на реферата или курсовата работа

и контролните работи.

2. Положителна оценка /минимум среден (3,00) от устния изпит /писмено

разработени два въпроса от конспекта на дисциплината или на части от тях/.

VІІ. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на

контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина)

1. Преподавателят конкретизира формите на самостоятелна работа в началото на

курса.


3. Всеки студент разработва реферат или курсова работа по тема от учебното

съдържание.

4. Всеки студент полага две писмени контролни работи по раздели от учебното


Учебна програма по “Материалознание”, Издание 1, редакция 1, 2012 г.

Минималният среден успех от двете контролни работи трябва да е среден

(3,00).

VІІІ. Изпитни процедури /Схема/компоненти, процедура на изпита/

Изучаването на дисциплината приключва с изпит.Изпита се осъществява под формата на

тестове и задачи по темите от програмата.



При оценяването на курсовата задача, писмените разработки и устните отговори се

вземат предвид следните моменти:

- широта и задълбоченост на информацията;

- степен на самостоятелност и способност за анализ и обобщения;

- използвани източници на информация;

- степен на оригиналност при решаване за курсовата задача;

- общо оформление на писмената работа/обща постройка на устните изказвания.


Крайната оценка по дисциплината се формира на базата на оценка от текущия контрол и

оценката от изпита по формулата:

Окр.оц = 0.3(Оц. тек. к-л) + 0.7(Оц. от изпита)

Оценката от текущия контрол се се формира на основата на представената индивидуална

курсова задача и средна оценка от семестриалния контрол по формулата:

Оц тек к-трол = 0.4(Оц. ср. ар. писмени работи) + 0.6(Оц. курс. зад.)

При слаба оценка по който да е компонент, оценката е слаб 2.00.

При успешно полагане на изпита на студента се присъждат 4 кредита

Учебна програма по „Приложна геометрия и инженерна графика“, Издание 1, Редакция 1, 2012 г.


1. Генов, Г. и колектив, Инженерна графика - ръководство - Издателство "Фабер" Велико

Търново, 2009.

2. Христова, Ц., Техническо чертане, ВИК, С., 1992.

3. Ангелов, П., Техническо чертане и стандартизация, Техника, С., 1982.

4. ЕСКД - справочник, Техника, С.,


1. Изработка на чертежи


Текущата оценка се оформя на базата на:

1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) от чертежите.

2. Положителна оценка /минимум среден (3,00) от контролната работа.

VІІ. Изпитни процедури /Схема/компоненти, процедура на изпита/

1. Изучаването на дисциплината приключва с текущата оценка.

VІІІ. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на


При оценяването се вземат предвид следните моменти:

- широта и задълбоченост на информацията;

- степен на самостоятелност и способност за анализ и обобщения;

- използвани източници на информация;

- степента на фундаментална подготовка

IX. Принципи на формиране на оценката

Крайната оценка по дисциплината се формира на базата на оценка от текущия контрол

и оценката от изпита по формулата:

Кр.оц = 0.7(Оц. от изр. черт. ) + 0.3(Оц. от к.р)

При слаба оценка по който да е компонент, оценката е слаб 2.00.

При получена положителна оценка на студента се присъждат 4 кредита

ИЗПИТА

П О

ПРИЛОЖНА ГЕОМЕТРИЯ И ИНЖЕНЕРНА ГРАФИКА

К О Н С П Е К Т за изпит по английски език

за специалност “ Радиолокационна техника и технологии ”

1. Съществително име. Образуване. Род. Число. Падеж. Бройни и небройни съществителни

имена

2. Членни форми, определителен , неопределителен и нулев член

3. Прилагателно име. Степени за сравнение

4. Наречие. Видове, значение и употреба. Степенуване. Място на наречието в изречението

5. Местоимение. Лични местоимения. Притежателни местоимения. Неопределителни

местоимения. Въпросителни местоимения. Относителни местоимения.

6. Числително име. Бройни и редни числителни имена

7. Предлози. Значение и употреба

8. Съюзи. Видове и употреба

9. Глагол. Лични и нелични форми. Основни форми. Класификация. Пълнозначни глаголи.

Спомагателни глаголи.

10. Глагол. Лични и нелични форми. Основни форми. Класификация. Пълнозначни глаголи.

Спомагателни глаголи.

11. Модални глаголи can, could, be able to, should, have to. Значение и употреба

12. Време на глагола. Прости (неопределени времена). Сегашно просто време. Минало

просто време. Бъдеще просто време

13. Време на глагола. Продължителни времена. Сегашно продължително време. Минало

продължително време. Време на глагола.

14. Перфектни времена. Сегашно просто перфектно време. Минало просто перфектно

време.

15. Време на глагола. Начини за изразяване на бъдеще действие. Бъдещи времена в

миналото. Начини за изразяване на обичайно действие в миналото с used to

16. Залог на глагола. Страдателен залог. Форми, употреба и особености

17. Трансформация на пряка в непряка реч. Разказни изречения в непряка реч.

Въпросителни изречения в непряка реч.

18. Наклонение. Изявително и повелително наклонение

19. Наклонение. Условно наклонение. Условни изречения от първи и втори вид.

20. Нелични глаголни форми. Инфинитив, герундий, причастие.

21. Подлог. Местоимението it като подлог. Въвеждащо there

22. Прости и сложни изречения. Особености.

23. Пряк и непряк въпрос.

ІV. Литература 1. Foley, Mark, and Diane Hall. Total English Elelementary. Pearson Longman, 2005

2. Acklam, Richard, and Araminta Crace. Total English Pre-Intermediate. Pearson Longman, 2005

3. Murphy, Raymond. Essential Grammar in Use. Cambridge University Press. Просвета

4. Murphy, Raymond. English Grammar in Use. A self- study reference and practice book for

intermediate studens. Cambridge University Press. Просвета

5. Harrison, J., Dianne Hall et al., Front line English Grammar, Lettera, 2001

6. Alexander, L.G., Longman English Grammar Practice, Longman, 1990

7. Allsop, J., English Grammar Exercises with answers, Cassell, 1984

V. Форми на самостоятелна работа. Превод на 50 стр. специализиран текст (0-20 т.).

Критерии за оценяване на самостоятелната работа

Специализиран превод:

� Първо равнище (3-8 т.) –невярно предаване или пропуски при предаването на

смисъла на значителна част от текста от изходния език. Съществени пропуски в

езиковите компетентности. Неточност в значителна част от използваните

термини – Среден (3);� Второ равнище (9-12 т.) – невярно предаване или пропуски при предаването на

смисъла на несъществена част от текста от изходния език. Незначителни

пропуски в езиковите компетентности. Точност в използваните термини –

Добър (4);� Трето равнище (13-16 т.) – минимални пропуски при предаването на смисъла

на текста от изходния език. Много добро владеене на езиковите компетентности.

Точен превод на използваните термини – Мн. добър (5);� Четвърто равнище (17-20 т.) – вярно разбиране и предаване на смисъла на

текста, точност и умело боравене с терминологията, отлично владеене на

езиковите компетентности – Отличен (6).

VІ. Семестриален контрол Mеждинни тестове от отворен тип, включващи граматични и лексикални единици.

Максималният брой точки е 40. За всеки верен отговор се присъждат определен брой точки.

Отнемат се точки за граматически, правописни и лексикални грешки.

VІІ. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина)

1. До края на семестъра студентите да са направили превод на 50 стр. специализиран текст

2. Да са реализирали аудиторната си заетост съгласно учебния план.

3. Да имат положителна средноаритметична оценка на междинните тестове.

VІІІ. Изпитни процедури/Схема/компоненти, процедура на изпита/ Крайната оценка на студента се оформя като средноаритметична величина от оценките

на междинните тестове през семестъра и специализирания превод.

ІХ. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на студентите, на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити

Критерии за оценяване на знанията и уменията на студента:

Mеждинни тестове от отворен тип, включващи граматични и лексикални единици. Максималният брой точки е 40. За всеки верен отговор се присъждат определен брой точки. Отнемат се точки за граматически, правописни и лексикални грешки:

� Първо равнище (8-15 т.)– Среден (3);� Второ равнище (16-24 т.) –Добър (4);� Трето равнище (25-33 т.) – Мн. добър (5);� Четвърто равнище (34-40 т.) – Отличен (6).

Х. Принципи на формиране на оценката Крайната оценка на студента се оформя като средноаритметична величина от оценките

на междинните тестове през семестъра и специализирания превод.

Оформянето на крайната оценка по описания начин не важи в случай, че студентът е

получил оценка Слаб (2) на специализирания превод или междинните тестове.

Присъждане на кредити

След изпълнение на всички поставени задачи по самостоятелната работа и успешно

полагане на изпита, на студента се присъждат предвидените по учебен план кредити – 4+4

кредита.



по Висша математика III част за специалност

Радиолокационна техника и технологии

1. Измерими множества в равнината. Свойства на измеримите множества.

2. Интегрални суми. Дефиниция на двоен интеграл .

3. Свойства на двойния интеграл.

4. Пресмятане на двойния интеграл.

5. Смяна на променливите в двойния интеграл. Полярна смяна на променливите.

6. Троен интеграл – дефиниция, свойства и пресмятане.

7. Смяна на променливите в тройния интеграл.

8. Приложения на двойния и тройния интеграл.

9. Векторнозначна функция на една независима променлива – диференциране и интегриране.

10. Уравнение на крива в пространството. Допирателен вектор и допирателна права.

11. Дължина на крива в пространството – естествен параметър.

12. Придружаващ триедър. Формули на Френе.

13. Криволинеен интеграл от първи род – дефиниция и свойства.

14. Пресмятане на криволинейния интеграл от първи род. Приложения.

15. Криволинеен интеграл от втори род – дефиниция, свойства и пресмятане.

16. Криволинейни интеграли по затворена крива. Формула на Грийн.

17. Независимост на криволинейния интеграл от втори род от пътя на интегриране.

18. Повърхнинен интеграл от първи род – дефиниция, свойства и пресмятане.

19. Повърхнинен интеграл от втори род – дефиниция, свойства и пресмятане.

20. Формули на Остроградски и Стокс.

21. Обикновени диференциални уравнения – основни понятия. Диференциални уравнения от

първи ред с отделящи се променливи.

22. Хомогенни диференциални уравнения от първи ред. Линейни диференциални уравнения

от първи ред.

23. Интегриране на някои видове диференциални уравнения от втори ред.

24. Линейни диференциални уравнения от втори ред с постоянни коефициенти – общо

решение.


1. В. А. Илин, В.А. Садовничи, Бл. Хр. Сендов, Математически анализ, т. ІI, Наука и

изкуство, С. 1979 г.

2. Я. Тагамлицки, Диференциално смятане, Изд."Наука и изкуство", София., 1978 г.

3. Я. Тагамлицки, Интегрално смятане, Изд."Наука и изкуство", София, 1978 г.

4. Л. Д. Кудрявцев, Краткий курс математического анализа, Москва , 1989 г.

5. С. Манолов, А. Петрова-Денева, А. Генов, Н. Шополов, Висша математика, III част,

София, 1977 г.

6. Сл . Славова, Д. Станков, Математика I и II част, Хелиос, Шумен, 1991 г. и 1994 г.

7. Д. Станков, Математически анализ за студенти по икономика, 2007 г.

8. Сл . Славова, Д. Станков, Г. Славчева, Ж. Желев, Методическо ръководство за решаване

на задачи по математика I и II част, Хелиос, Шумен, 1991 г.

9. Ив. Проданов, Н.Хаджииванов, Ив.Чобанов, Сборник от задачи по диференциално и

интегрално смятане, Наука и изкуство, С. 1976 г.

10. В. Димова-Нанчева и др. Методическо ръководство за решаване на задачи по висша

математика – II и III част , Техника, София, 197

V. Форми на самостоятелна работа.

1. Изработване на курсова работа, съдържаща решенията на определен брой задачи.

2. Разработка на теоретичен въпрос от конспекта.

3. Домашни работи.


VІ. Форми на семестриален контрол

1. Две задължителни контролни по време на семестъра.

2. Представяне на курсова работа при поискване от преподавателя.

VІI. Условия за допускане до изпитна процедура .

1. Явяване на две задължителни контролни по време на семестъра.

2. Представяне на курсова работа при поискване от преподавателя.

Изпитът е двукомпонентен:

1. Писмен изпит за решаване на задачи (практическа част).

2. Писмен изпит по въпросите от конспекта (теоретическа част).

Студентът се допуска до теоретичния изпит след успешно положен практически изпит.

VІII. Схема за оценяване и присъждане на кредити.

По време на изпита всеки студент получава от 3 до 5 задачи, които трябва да реши в

рамките на определеното време. При положителен резултат, той получава 2 въпроса от

конспекта.

Формиране на крайната оценка: 25% от текущия контрол, 25% от писмен изпит

(практическа част) и 50% от писмен изпит (теоретическа част).

Ако средната оценка от двете контролни е по-голяма или равна на много добър 4.50, то

студентът по време на изпита получава само теоретични въпроси, като за оценка на задачите се

приема средната оценка от контролните.

При успешно положен изпит на студента се присъждат 6 кредита.

Учебна програма по Програмиране 1 , Издание 1, Редакция 3, 2012 г.


за изпит по ”Програмиране 1” за специалност “РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ”

1. Алгоритъм.Неформално определение на понятието. Особености и свойства на алгоритмите. Значение на алгоритмите. Описание на алгоритми. Идея за формално определение на понятието алгоритъм. Трудности, възникващи при използване на естествени езици за описание на алгоритми. Алгоритмични езици. Обща характеристика на алгоритмичните езици - свойства, значение и начини за описване.

2. Компютърни системи.Хардуер - основни функционални блокове. Предназначение и характеристики. Софтуер. Базисен софтуер, Системи за програмиране. Езици за програмиране. Транслатори - интерпретатори и компилатори. Среда за програмиране - основни компоненти и предназначение.

3. Въведение в езика Паскал. Формално описание на езика.Общи характеристики на езика Паскал. Основни елементи на езика. Азбука - букви, цифри, специални знаци, резервирани думи. Идентификатори. Константи. Операции. Изрази. Декларации. Оператори. Определяне на езика -синтаксис и семантика. Метаезици. Метаезик на Бекус-Наур. Синтаксис на езика Паскал - азбука, металингвистични променливи, правила. Синтактични диаграми

4. Данни, изрази и оператори за присвояване.Постоянни и променливи данни. Прости типове данни. Стандартни типове. Числови типове. Обявяване на променливи. Операции над числови данни. Определяне стойност на числов израз. Оператори за присвояване. Представяне на примерна програма.

5. Въвеждане и извеждане на данни.Необходимост от средства за въвеждане и извеждане на данни. Стандартни процедури за извеждане на съобщения и данни. Параметри на процедурите WRITE и WRITELN. Форматиране на данните. Стандартни процедури за въвеждане на данни. Параметри на процедурите READ и READLN.

6. Логически тип. Условни оператори.Логически тип и логически променливи. Операции над логически данни. Пълен условен оператор. Действие на оператора. Съставен оператор. Непълен условен оператор. Вложени условни оператори. Структура на оператор от тип CASE. Параметър на оператора за избор. Етикети на случаите. Действие на операторите за избор.

7. Символен тип. Оператори за цикли.Символен тип и символни данни. Операции над символни данни. Управляващо условие и тяло на цикъл. Оператор за цикъл с предусловие. Начин на действие на операторите с предусловие. Оператор за цикъл с пост условие. Начин на действие на операторите с пост условие.

8. Функции.Аналогия с математическото понятие функция. Вградени функции и използването им. Описание на функции. Формални параметри. Локални и глобални променливи. Указатели на функции. Фактически параметри и изисквания към тях. Идея за рекурсивни функции.

9. Оператори за цикли с параметър.Оператор за цикъл с параметър. Изисквания към параметъра на цикъл, към изразите, определящи началната и крайна стойност на параметъра. Вложеност на оператори за цикъл.

10. Масиви.Изброими типове и типове поддиапазон. Определения на типове и обявяване на променливи от тип масив. Граници на изменения на индексите. Анонимни типове и особености при използването им Променливи с индекси и включването им в изрази. Тип на компонентите на масиви. Масив от масиви. Многомерни масиви. Идея за вътрешно представяне на масиви

11. Процедури.Прилики и отличия между процедури и функции. Вградени процедури. Описание на процедури. Параметри, замествани по стойност и по име. Използване на процедури. Оператори за процедури. Идея за рекурсивни процедури. Вложени процедури и функции. Процедурен тип. Формални параметри от тип функция и процедура.

Учебна програма по Програмиране 1 , Издание 1, Редакция 3, 2012 г.

12. Множества.Определение на тип множество. Базов тип. Ограничения. Операции над данни от тип множество. Идея за вътрешно представяне на данни от тип множество.

13. Текстови данни. Текстови файлове.Стандартен тип STRING. Обявяване на текстови данни. Вградени функции и процедури за работа с текстови данни. Отношения между текстови данни. Масиви от текстови данни. Подреждане на текстови данни. Текстови файлове. Връзка между променливи от тип файл и външни файлове. Файлове за четене и за запис. Инициализация на файл. Процедури и функции за работа с текстови файлове.

14. Тип запис.Определяне на типове записи и обявяване на променливи. Компоненти на записи. Операции с компоненти на записи. Специален оператор за работа с променливи от тип запис. Масиви от записи. Формални параметри от тип запис.

15. Типизирани файлове.Концепция за работа с файлове. Определение на типове файлове. Процедури и функции за работа с типизирани файлове. Основно приложения на файловете.


1. Азълов, П. Програмиране. Основен курс. София, Изд.АСИО, 19952. Аладжем М., Паскал за персонални компютри. София, 19863. Грогоно П., Программирование на языке Паскаль. Мир,1982.4. Документация на Турбо Паскал 5.0, 5.5, 6.0, 7.05. Раденски, Ат. Увод в програмирането с изучаване на езиците Паскал и Фортран,

София, Наука и изкуство. 1985г.Грогоно П., Программирование на языке Паскаль.Мир. 1982г. 6. Смит Т., Принципи и методи на програмирането с Паскал, София, Изд. Техника, 20017. Тодорова, М. Програмиране на Паскал. София, 1993г.8. Швертнер Й., Информатика. Университетско издателство "Kл. Охридски", 1990.9. Фаронов В., Программирование на персональных ЭBM в среде ТУРБО-ПАСКАЛЬ,

Изд. МГТУ, 1991.


1. Реферативен преглед на литература2. Реферати или курсови работи


Преподавателят конкретизира формите на самостоятелна работа в началото на курса. 1. Всеки студент извършва реферативен преглед на литература по зададена тема.2. Всеки студент разработва реферат или курсова работа по тема от учебното

съдържание. 3. Всеки студент полага две писмени контролни работи по раздели от учебното

съдържание. Минималният среден успех от двете контролни работи трябва да е среден (3,00).


Оценката от изпита се оформя на базата на: 1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на реферата или курсовата работа и

контролните работи. 2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от писмения изпит /писмено решени

задачи/ и устния изпит /писмено разработени два въпроса от конспекта на дисциплината или на части от тях/.

Окончателното оценка е слаб (2,00) ако поне една от оценките в точка 1 и 2 е слаб (2,00). Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка от изпита е средна

аритметична от тези оценки, закръглена до единица. При успешно полагане на изпита на студента се присъждат 4 кредита.

Учебна програма по „Компютърно системи”, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


по ”Компютърни системи” за специалност “РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ”

1. Компютърна система (КС). Блокова схема и основни функции. Основниархитектурни модели и направления за развитие на КС.

2. Централен процесор. Обща типова схема на опростен микропроцесор.Принцип на програмното управление.

3. Формат на инструкциите в КС. Направления за развитие на централниямикропроцесор.

4. Бройни системи за представяне на информацията. Преобразуване от десетичнав двоична и шестнадесетична бройна система и обратно.

5. Формат на данните в КС. Формат на данните с фиксирана точка. Формат наданните с плаваща запетая. Представяне на символи и логически данни.

6. Основни аритметични и логически операции в КС.7. Основни алгоритми за умножение на числа с фиксирана точка.8. Основни алгоритми за деление на числа с фиксирана точка.9. Обработка на числа с плаваща запетая.10. Йерархия на паметта. Видове памети. Работа на оперативната памет (ОП).

Разпределение и управление на ОП. 11. Кеш памет. Виртуална памет. Дисков кеш. Външна памет. Файлови системи..12. Производителност на компютрите. Общи подходи за повишаване на

производителността на микропроцесорите. Конвейерна обработка. 13. Суперскаларни архитектури. RISC – архитектури.14. Входно/изходна подсистема. Режим на работа на каналите . Шини и шинни

архитектури. 15. Видове прекъсвания и схема на обработка на прекъсванията.16. Паралелизми в работата на компютрите. Високопроизводителни компютри.17. Паралелизми в работата на компютрите. Суперкомпютри.18. Операционни системи Windows и Linux.19. Фамилия микропроцесори Intel Pentium. Особености. Програмен модел.

Съвременни процесори на Intel.


1. Боровска Пл., Компютърни системи, Сиела, София, 2003.2. Иванов Р., Асенов О., Архитектура и системно програмиране за Pentium

базирани компютри, Габрово, 1998.3. Линк В., Програмиране на Асемблер. Техника, София 1998.4. Минаси, М., Компютърна енциклопедия.1999.5. Пресс, Б. , Компютърна енциклопедия. 2000.6. Станев С., Смит П., Иванов Ф., Компютърни системи и мрежи. Шумен,

2002. 7. Тянев Д., Организация на компютъра, http://www.tyanev.com8. Harris D., Harris S., Digital Design and Computer Architecture, Elsevier

Inc, 2007.9. Stallings W., Computer Organisation and Architecture, 8th edition, Elsevier

Inc, 2010.


1. Реферативен преглед на литература.2. Курсова работа.



Учебна програма по „Компютърно системи”, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.

2. Курсова работа.3. Изпълнение на практически задачи на упражненията.


Преподавателят конкретизира условията за допускане до изпитна процедура в началото на курса - присъствие и форми на контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина:

1. Всеки студент извършва реферативен преглед на литература по зададена тема.2. Всеки студент разработва курсова работа по тема от учебното съдържание.Минималният среден успех от двете форми на самостоятелна работа трябва да е




IX. Критерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на


- за знания: специализирани и теоретични знания по компютърни системи, устройството, програмирането и приложението на универсални и специализирани процесори и микроконтролери;

- за умения: познавателни и практически умения за прилагане на основните концепции за проектиране и програмиране на компютърни системи;

- за компетентност: • Умение за прилагане на знанията в практиката.• Умение за изпълнение на взети от друг решения.• Умение да се учи на място, където работи.• Умение за предлагане на решения на поставени проблеми.• Умения за самостоятелно учене и събиране, анализ и използване на

информация.• Изследователски умения.• Умения за програмиране на Асемблер за универсални и специализирани

микропроцесори.


Текущата оценка се оформя на базата на: 1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на курсовата задача.2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от изпита.Окончателното оценка е слаб (2,00), ако поне една от оценките в точка 1 и 2 е слаб

(2,00). Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната текуща оценка е средна

аритметична от тези оценки, закръглена до единица. При положителна оценка/минимум среден (3,00) на текущата оценка на

студента се присъждат 5 кредита.

Учебна програма по Аналогови и цифрови сигнали и системи, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ”Аналогови и цифрови сигнали и устройства”

1.Видове електронни усилватели.2.Електрически сигнали. Източници на електрически сигнали и съгласуването им с

товара. 3.Основни електрически параметри на усилвателите.4.Усилватели. Амплитудно-честотна характеристика на усилвателите.5.Усилватели. Честотни изкривявания. Честотна лента. Нелинейни изкривявания.6.Основни свойства на транзисторите като усилвателни елементи. Физическо

обяснение на усилвателните свойства на транзисторите. 7.Основни величини и понятия при анализиране на усилвателните стъпала8.Обратни връзки в усилвателите. Влияние на ООВ върху параметрите на

усилвателите. 9.Усилвателни свойства на схемата с общ емитер. Усилвателни свойства на схемата с

общ колектор. 10.Работна точка на усилвателите. Режими на работа на усилвателните стъпала.11.Усилватели на мощност.12.Схемотехника на диференциалните усилватели.13.Диференциални усилватели. Симетричен и несиметричен вход. Диференциален

входен сигнал. 14.Основни параметри на реалния диференциален усилвател. Коефициент на

усилване на диференциалните входни сигнали Кu.диф. Коефициент на предаване на синфазните входни сигнали Ки синф. СМR фактор.

15.Основни параметри на реалния диференциален усилвател. Амплитудно-честотнахарактеристика. Предавателни характеристики на ДУ.

16.Общи сведения за операционните усилватели.17.Основи свойства на операционните усилватели без ООВ.18.Инвертиращ операционен усилвател с ООВ.19.Неинвертиращ операционен усилвател с ООВ.20.Честотни свойства на операционните усилватели.21.Балансиране на ОУ.22.Приложение на ОУ. Суматор. Логаритмичен усилвател Диференциатор.

Интегратор 23.Диференциращи вериги.24.Интегриращи вериги.25.Прехвърлящи вериги.26.Амплитудни ограничители. Диодни ограничители.27.Усилвател-ограничители.28.Регенеративни импулсни устройства. Тригери с дискретни елементи.29.Тригери с интегрални логически елементи. Асинхронни и синхронни RS-тригери.30.Тригери с интегрални логически елементи. D-тригери. JK-тригери. Т-тригери.31.Мултивибратори с дискретни елементи.32.Блокинг- генератори.33.Генератори на линейно-изменящо се напрежение.34.Генератори на линейно изменящ се ток.35.Основи на Булевата алгебра. Булеви функции.36.Логически схеми. Карти на Карно.37.Цифрови импулсни устройства. Дешифратори.38.Цифрови импулсни устройства. Шифратори.39.Броячи на импулси.Асинхронни броячи. Синхронни броячи.40.Регистри. Паралелни регистри.41.Последователни и паралелно-последователни регистри.


42.Мултиплексори и демултиплексори.43.Памети. Статични запомнящи устройства с произволен достъп.44.Памети. Динамични запомнящи устройства с произволен достъп.45.Памети. Постоянни запомнящи устройства.46.Цифрово-аналогови преобразователи на информация.47.Аналого-цифрови преобразователи на информация.


1.Ж.Ташева. Импулсни и цифрови устройства.Шумен,2006 г.2. Желязов и др., “Импулсни и цифрови устройства”, Шумен, 1994.3. К. Конов, “Импулсни и цифрови схеми с интегрални ТТЛ елементи”, ч. I и II, С.,

Техника, 1984. 4. М. Димитрова, И. Ванков, “Импулсни схеми и устройства”, ч. I и II, С., Техника,

1981.




1. Реферативен преглед на литература.2. Курсова работа.3. Изпълнение на практически задачи на упражненията.


1. Присъствие на лекции и упражнения над 80% от общия обем от учебни часове и:2.Всеки студент извършва реферативен преглед на литература по зададена тема.3.Всеки студент разработва курсова работа по тема от учебното съдържание.Минималният среден успехи от двете форми на самостоятелна работа трябва да е

среден (3,00). 4. Всеки студент разработва протокол по тема от всяко лабораторно упражнение.





- за знания: специализирани и теоретични знания по импулсни и цифрови сигнали и устройства, методите и средствата за изследване на електрически аналогови и цифрови величини и осъзнаване на границите на тези знания;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения необходими за изследване на параметрите на аналоговите и цифрови устройства и системи;

- за компетентност: Умение за прилагане на знанията в практиката. Умение за изпълнение на взети от друг решения. Умение да се учи на място, където работи. Умение за предлагане на решения на поставени проблеми. Умения за самостоятелно учене и събиране, анализ и използване на информация. Изследователски умения. Умения за изследване на електрическите, енергийните и информационните параметри

на сигналите и анализиране на динамичната и спектралната им форма като носители на информация.



Оценката от изпита се оформя на базата на: 1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на курсовия проект.2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от писмения изпит.Окончателното оценка е слаб (2,00) ако поне една от оценките в точка 1 и 2 е слаб

(2,00). Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка от изпита е средна


Учебна програма по Токозахранващи устройства, Издание 2, Редакция 1, 2012 г.


за изпит по ”Токозахранващи устройства” за специалност “РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ”

1. Еднофазен еднополупериоден токоизправител при активен товар. Недостатъци на тозитокоизправител.

2. Еднофазен мостов токоизправител при активен товар. Предимства и недостатъци.3. Трифазен еднополупериоден токоизправител при активен товар.4. Трифазен мостов токоизправител при активен товар.5. Токоизправители с активно-капацитивен характер на товара.6. Еднофазна схема на несиметричен токоизправител с удвояване на напрежението.7. Регулиране на изправеното напрежение чрез изменение на постоянното или

променливото напрежение. 8. Управляеми изправителни схеми. Методи за регулиране. Управляем еднофазен

еднополупериоден токоизправител с активен товар. 9. Управляем еднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка при активен

товар. 10. Управляем еднофазен двуполупериоден токоизправител със средна точка при активно-

индуктивен товар и обратен диод. 11. Общи сведения за изглаждащите филтри. Пасивни изглаждащи филтри.12. Активни изглаждащи филтри. Филтър с последователно свързан транзистор и

емитерен товар. Филтри с паралелно включване на транзистора към товара. 13. Параметрични стабилизатори на постоянно напрежение с ценерови диоди.14. Компенсационни стабилизатори на постоянно напрежение.15. Защита на транзисторните стабилизатори. Защита с общо предназначение.

Електронната защита. 16. Компенсационни стабилизатори на напрежение с интегрални схеми.17. Импулсни стабилизатори на напрежение.18. Автономни инвертори на ток.19. Автономни инвертори на напрежение.20. Система за управление на инверторите.21. Преобразуватели на честота.22. Химични източници на електроенергия. Галванични елементи. Вторични химични

източници. Алкални акумулатори.


1. Георгиев Г. П., Цикъл лекции по токозахранващи устройства, Шумен, 2005.2. Желев С. С., Токозахранващи устройства, Ш., УИ, 2011.3. Желев С. С., Надеждност и експлоатация на комуникационната апаратура, С., ВИ, 2001.4. Игнатов М. Т., Маноилов А. Г., Лясков В., Токозахранващи устройства

(Електрозахранващи системи и техните елементи), С., Техника, 2003. 5. Лопухин А. А., Источники безперебойного питания без секретов, М., [email protected],

2007. 6. Стефанов Н. Й., Токозахранващи устройства, С., Техника, 1985.7. Стефанов Н., Атанасов Т., Маноилов А., Наръчник по токозахранващи устройства,

Техника, София, 1992





Учебна програма по Токозахранващи устройства, Издание 2, Редакция 1, 2012 г.




1. Всеки студент извършва реферативен преглед на литература по зададена тема.2. Всеки студент разработва курсова работа по тема от учебното съдържание.Минималният среден успехи от двете форми на самостоятелна работа трябва да е среден

(3,00).

VІІІ. Изпитна процедура

Писмен изпит, процедурата е съгласно правилата за провеждане на писмен семестриален изпит.

IX. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на студентите,

на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на кредити.

- за знания: специализирани и теоретични знания за построението и принципите на работа на неуправляемите и управляеми еднофазни и многофазни токоизправители, пасивни и активни изглаждащи филтри, стабилизатори и преобразуватели на напрежение и ток, методите и средствата за стабилизиране и преобразуване на напрежение и ток;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения необходими за изследване на неуправляемите и управляеми еднофазни и многофазни токоизправители, изглаждащи филтри, стабилизатори и преобразуватели на напрежение и ток;

- за компетентност: Умение за прилагане на знанията в практиката. Умение за изпълнение на взети от друг решения. Умение да се учи на място, където работи. Умение за предлагане на решения на поставени проблеми. Умения за самостоятелно учене и събиране, анализ и използване на информация. Изследователски умения. Умения за изследване на параметрите на неуправляемите и управляеми еднофазни и

многофазни токоизправители, изглаждащи филтри, стабилизатори и преобразуватели на напрежение и ток.


Оценката от изпита се оформя на базата на: 1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на курсовата работа.2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от писмения изпит.Окончателното оценка е слаб (2,00) ако поне една от оценките в точка 1 и 2 е слаб (2,00). Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка от изпита е средна


Учебна програма по Радиокомуникационна техника, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


За изпита по „Радиокомуникационна техника”

1.Принцип на изграждане на РКС. Общи положения

2.Основни зависимости между сигналите и каналите за връзка

3.Класификация на РКС. Общи положения.

4.Класификация на РКС според вълновия обхват.

5.Радиопредавателни устройства на РКС.Общи сведения.

6.Блокови схеми на РПД с различно предназначение. Обикновени схеми.

7. Блокови схеми на РПД. Сложни схеми.

8. Блокови схеми на РПД за честотно модулирани сигнали.

9.Особености на използваните в РПД активни елементи.

10.Честотни синтезатори. Директни честотни синтезатори.

11. Честотни синтезатори с верига за ФАПЧ (PLL синтезатори).

12.Многокръгови PLL синтезатори.

13.Хибридни честотни синтезатори.

14.Модулатори. Амплитудни модулатори. Базова модулация.

15. Амплитудни модулатори. Колекторна модулация.

16. Амплитудни модулатори. Комбинирана модулация.Формиране на балансно

модулирани радиосигнали. Формиране на еднолентов АМС.

17.Импулсни модулатори.

18.Радиоприемни устройства. Предназначение на РпмУ.

19.Линеен приемник.

20.Суперхетеродинен приемник.

21.Параметри на РпмУ. Чувствителност и шумоустойчивост.

22. Параметри на РпмУ. Избирателност.

23.Входни устройства за филтриране и усилване на сигналите по радио- и междинна

честота.

24. Радиочестотни и междинночестотни усилватели

25.Детектори на сигнали.Амплитудни детектори.

26.Диодни амплитудни детектори.

27.Нелинейни изкривявания при диодното детектиране.

28.Детектори на импулсни сигнали.

29.Фазови детектори.

30.Честотни детектори.

31.Честотно амплитудни детектори.

32.АРУ. Видове и характеристики на автоматичното регулиране на усилването.


33. Схеми за регулиране на коефициента на усилване на РЧУ и МЧУ

34.Автоматично поддържане на честотата на приемания канал

35. Основни характеристики и параметри на системите за АПЧ

36.Автоматично съгласуване на радиопредавателя и радиоприемника с антената.

37.Автоматична защита на радиопредавателя при разсъгласуване на антената.


1.Д.Добрев, Лилия Йорданова.Радиокомуникационна техника. Ciela. София. 2006 г.






1.Присъствие на не по-малко от 80% от лекционните, семинарните и лабораторниупражнения на учебната дисциплина.

2.Всеки студент извършва реферативен преглед на литература по зададена тема.3.Всеки студент разработва курсова работа по тема от учебното съдържание.Минималният среден успехи от двете форми на самостоятелна работа трябва да е






- за знания: специализирани и теоретични знания по радиокомуникационна техника, методите и средствата за изследване на предавателните и приемни устройства осъзнаване на границите на тези знания;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения необходими за изследване и обслужване на радиокомуникационна апаратура;




Оценката от изпита се оформя на базата на: 1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на курсовия проект.2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от писмения изпит.



Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка от изпита е средна аритметична от тези оценки, закръглена до единица.


Учебна програма по Радиовълни, антенно-фидерна и микровълнова техника, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ” Радиовълни, антенно-фидерна и микровълнова техника ”


1. Теория на електромагнитното поле.

2. Електромагнитно поле и основни уравнения на електродинамиката.

3. Електромагнитни вълни в изотропни и анизотропни среди.

4. Вълнови явления в гранични повърхности.

5. Разпространение на електромагнитните вълни. Основни понятия и задачи на

разпространение на радиовълните.

6. Разпространение на повърхностни електромагнитни вълни.

7. Разпространение на електромагнитни вълни в различните атмосферни слоеве.

8. Особености на разпространението на електромагнитни вълни по обхвати.

9. Двупроводни симетрични и коаксиални фидерни линии.

10. Вълноводни и лентови линии.

11. Микровълнова техника. Обемни резонатори, отклоняващи и комутиращи

устройства. Съгласуващи, трансформиращи и избирателни устройства.

12. Антенни устройства. Общи сведения за антените. Антенни системи.

13. Антени със стояща и бягаща вълна на тока.

14. Апертурни антени.

15. Специализирани антенни системи.


1. Христов Х., Алтимирски Е., “Радиотехническа електродинамика и

разпространение на електромагнитните вълни”, София, Техника, 1990.

2. Додов Н., Антени и СВЧ устройства, ІІ изд., Техника, 2001

3. “Электродинамика и распространение радиоволн”, Горячая линия – Телеком,

Москва, 2003.

4. Beansen, F. A., T. M. Bensen, “Fields, Waves and Transmission Lines”, Shapan & HAU.

London. 1991.

5. А. К. Андреев, А. Д. Лазаров, Предавателни линии и СВЧ устройства, ВТС, 1980.

6. А. К. Андреев, Д. Х. Димитров, Сборник от задачи по техника на свръхвисоки

честоти, ВТС, 1985.

7. Drabowitch S. A., A. Papiernik Modern Antennas, Chapman and hall, London, 1998.
















Учебна програма по Радиовълни, антенно-фидерна и микровълнова техника, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.





- за знания: специализирани и теоретични знания по принципите разпространение на

електромагнитните вълни и принципите на построение на елементите от антенно-фидерната

и микровълнова техника и осъзнаване на границите на тези знания;


анализират предимствата и недостатъците на различни технологчни решения в областта на

антенно-фидерната и микровълновата техника;








Умения за вземане на правилни решения при изчислението и експлоатацията на

антенно-фидерна и микровълнова техника, както самостоятелно да измерват и анализират

параметрите й.






(2,00).




Учебна програма по Електромеханични устройства, Издание 2, Редакция 1, 2012 г.


за изпит по ”ЕЛЕКТРОМЕХАНИЧНИ УСТРОЙСТВА” за специалност “РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ”

1. Устройство и принцип на работа на трансформатора.2. Работа на трансформаторите на празен ход и при натоварване. Основни уравнения на

трансформатора. 3. Регулиране на напрежението и условия за паралелна работа на трансформаторите.4. Устройство и принцип на действие на асинхронните машини.5. Работа на асинхронната машина при неподвижен ротор. Построяване на векторни

диаграми на асинхронните машини. 6. Режими на работа на асинхронната машина.7. Въртящи моменти и механична характеристика на асинхронната машина.8. Пускане на трифазен асинхронен двигател и регулиране на скоростта.9. Еднофазен и кондензаторен асинхронни двигатели.10. Синусно-косинусен завъртащ се трансформатор.11. Устройство и принцип на действие на синхронните машини.12. Работа на синхронните машини на празен ход и при натоварване.13. Характеристики на синхронните машини.14. Включване на синхронни машини в паралелна работа.15. Синхронни двигатели. Пускане на синхронните двигатели.16. Устройство и принцип на действие на машините за постоянен ток.17. Намотки на машините за постоянен ток18. Реакция на котвата и комутация при машините за постоянен ток.19. Генератори за постоянен ток. Уравнение на мощността. Основни характеристики на

генератор с независимо възбуждане. 20. Двигатели за постоянен ток. Скоростна и механична характеристика. Пускане на

двигателите за постоянен ток. Условия за устойчива работа на двигателите за постоянен ток. 21. Електромашинен усилвател (ЕМУ).22. Постояннотокови изпълнителни двигатели.

ІV. Литература: 1. Ангелов, А. М. и др. Електрически машини : Част1, София, Техника, 1976.2. Вълов Й. П. Управление на електромеханични системи, Том 1, Д. Митрополия, 2002.3. Георгиев Г. П., Електрически машини, Шумен, 1994.4. Георгиев, Георги П., Обретенова, Татяна Д., Ръководство за лабораторни упражнения по

електрически машини, Шумен, 1994. 5. Георгиев, Георги П. Ръководство за проектиране на трансформатори с малка мощност София :

Военно издателство, 2003. 6. Динов, Венцислав, Електрически машини, София, Техника, 1977.7. Желев С. С., Надеждност и експлоатация на комуникационната апаратура. ВИ, София, 20018. Желев С. С., Електрически машини. УИ, Шумен, 2010.8. Кацман М. М., Електрически машини и трансформатори, ДИ „Техника”, София, 1979.9. Надеждность технических систем. Справочник, М., Радио и связь, 1985.





Учебна програма по Електромеханични устройства, Издание 2, Редакция 1, 2012 г.


1. Преподавателят конкретизира формите на самостоятелна работа в началото на курса.2. Всеки студент извършва реферативен преглед на литература по зададена тема.3. Всеки студент разработва курсова работа по тема от учебното съдържание.Минималният среден успех от двете контролни работи трябва да е среден (3,00).

VІІІ. Изпитна процедура Текуща оценка.



- за знания: специализирани и теоретични знания за трансформатори, асинхронни машини, синхронни машини и машини за постоянен ток;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения необходими за определяне на характеристиките на електрически машини;

- за компетентност: Умение за прилагане на знанията в практиката. Умение за изпълнение на взети от друг решения. Умение да се учи на място, където работи. Умение за предлагане на решения на поставени проблеми. Умения за самостоятелно учене и събиране, анализ и използване на информация. Изследователски умения. Умения за: - определяне на основни параметри на трансформатора; - изследване на асинхронни микродвигатели, еднофазни и кондензаторни асинхронни

двигатели, завъртащи се трансформатори; - изследване на ъгловите характеристики на синхронните машини, синхронни

микродвигатели и стъпкови двигатели; - изследване на постояннотокови изпълнителни двигатели.


Оценката от изпита се оформя на базата на: 1. Положителна оценка /минимум среден (3,00)/ на курсовата работа.2. Положително оценка /минимум среден (3,00)/ от писмено разработени два въпроса от

конспекта на дисциплината или на части от тях. Окончателното оценка е слаб (2,00) ако поне една от оценките в точка 1 и 2 е слаб (2,00). Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка от придобитите знания

по учебната дисциплина въз основа на преминатото обучение по тази учебна програма се закръглява до цяла единица и се получава от зависимостта:

ОЦ = 0,6.(т.2) + 0,4.(т.1) При успешно полагане на изпита на студента се присъждат 4 кредита.

Учебна програма по Измервания в радиокомуникациите, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ” Измервания в радиокомуникациите ”

за специалност “ РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ ”

1. Основни определения в измервателната техника. Характеристики на

средствата за измерване. Грешки на средствата за измерване. Клас на точност.

Грешки при измерванията.

2. Принципи на построение на измервателните генератори.

3. Нискочестотни измервателни генератори. RC – генератори.

4. Специални типове измервателни генератори. Синтезатори на честота.

5. Шум в системите за комуникации.

6. Високочестотни и свръхвисокочестотни измервателни генератори.

Класификация и основни параметри. Задаващи генератори от LC тип.

7. Високочестотни и свръхвисокочестотни измервателни генератори.

Функционални генератори.

8. Измерване на напрежение при средни и високи честоти. Общи сведения и

изисквания. Функционални схеми на електронни аналогови волтметри.

9. Измерване на напрежение при средни и високи честоти. Цифрови

електронни волтметри.

10. Измерване на ток при средни и високи честоти. Особености при

измерването на ток. Видове схеми на амперметри.

11. Измерване на мощност при средни и високи честоти. Особености при

измерване на мощност. Видове схеми на ватметри.

12. Измерване на висока и свръхвисока честота. Общи сведения за измерване

на честота. Методи за измерване на честота.

13. Измерване на висока и свръхвисока честота. Цифрови методи за измерване

на честота. Цифрови фазомери.

14. Измерване параметрите на полупроводниковите прибори.


1. Ананченко В.Н., Гофман Л.А. Теория измерений. Учебное пособие. М.: Высшая

школа, 2001.

2. Георгиев Г. П., Електрически измервания, ВИ, 2005.

3. Електрически измервания – под общата редакция на проф. Борис Матраков, ТУ,

София, 1999.

4. Желев С. С. Надеждност и експлоатация на комуникационната апаратура. ВИ,

София, 2001.

5. Журавин Л.Г., Мариненко М.А., Семенов Е.И., Цветков Э.И.; под

ред.Э.И.Цветкова. Методы электрических измерений: Учеб. пособие для вузов Л.:

Энергоатомиздат. Ленингр. отделение, 1990.

6. Козлов М.Г. Метрология и стандартизация Учебник Московский государственный

университет, 2002.

7. Котельник О.В. Общие вопросы измерений Справочник-каталог «Мир связи и

информации» № 3, 2000 г.

8. Кравцов А.В. Электрические измерения, Москва, 1988.

9. Куликов К. В. Курс лекции: Основы метрологии, электрических измерений и

стандартизации. Ивановский государственный энергетический университет, 2005.

10. Матраков Б.И., Русев Д.С., Туренков В.Н., Електрически измервания, Техника,

София, 2000.

11. Надеждность технических систем. Справочник, М., Радио и связь, 1985.

12. Русев Д.С. и други, Ръководство за лабораторни упражнения по електрически

измервания, ТУ София, 2000.

13. Brindley K. Sensors and transducers, London, 1988.

Учебна програма по Измервания в радиокомуникациите, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.

14. Mazda F. F. Electronic instruments and measurement techniques. Cambridge university

press. 1990.




















- за знания: специализирани и теоретични знания по принципите на построение на

устройствата и системите за измерване на електрическите величини, методите за измерване

на параметрите на различни електрически сигнали и осъзнаване на границите на тези знания;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения, необходими в процеса

на измерване параметрите на електрически сигнали при експлоатацията на радиолокационна

и радиокомуникационна апаратура;








Умения самостоятелно да измерват и анализират параметри на електрически сигнали,

да вземат правилни технически решения в процеса на диагностика, контрол, ремонт и

експлоатация на съвременна комуникационна техника.






(2,00).




Учебна програма по CAD/CAM системи, Издание 2, 2012 г.


за изпит по „CAD/CAM системи


1. Производствен цикъл и използването на CAD-CAM системите в него. Съдържание

на CAD-CAM системите – история и развитие.

2. CAD-CAM системи – нова инженерна технология. Интегрирани производствени

системи

3. Техническо осигуряване на CAD-CAM системите. Централен процессор –

характеристики. Работни станции. Устройства за въвеждане и извеждане на буквено-цифрова

и графична информация.

4. Обмен на данни. Обединяване на CAD- системите в мрежи

5. Програмно осигуряване на CAD-CAM системите. Нива на осигуряване. База данни.

Приложни програми

6. Процес на проектирането и ролята на CAD-CAM системите в него. Системен

подход при проектирането.

7. Математическо моделиране. Типове модели в CAD-CAM системите и изисквания

8. Етапи при решаване на инженерно технически задачи с помощта на компютър.

9. Етапи при проектиране и вземане на проектни решения

10. Основни методи за изграждане на CAD-CAM системи. Дефиниране на моделите в

CAD системите.

11. Основни принципи при изграждане на системите за автоматизирано проектиране

12. Двумерна и тримерна графика. Системи за двумерно и тримерно моделиране.

Елементи на чертежа. Библиотеки стандартни графични данни. Геометрични

трансформации.

13. Манипулации и редактиране на графика. Средства за подпомагане на графиката.

Методи за реалистична визуализация

14. Автоматизация на конструктивното проектиране. Видове методи за конструиране

на обекти. Инженерни пресмятания. Числени методи

15. Методи за инженерен анализ. Приложения и видове.

16. Инженерен анализ по метода на крайните елементи – понятия, етапи на работа,

ефективност

17. САМ системи. Елементи и структура на системите. Технологично проектиране.

18. Автоматизирано проектиране на типови, групови и индивидуални технологични

процеси.

19. Цифрово програмно управление. Програмиране на машини с ЦПУ.

20. Системи за автоматизирано проектиране

21. AutoCAD и Solid Works-взаимни връзки


1. Тодоров Н., Чакърски Д., Автоматизация на проектирането в машиностроенето,

София, Техника, 1994.

2. Проектирование технологии – под общей редакцией Ю.М.Соломенцева, Москва,

Машиностроение, 1990.

3. Ракович А.Г., Основы автоматизации проектировании технологических

приспособления, Минск, Наука и техника, 1985.

4. Корсаков Вл.С., Капустин Н., Темпельгоф К., Лихтенберг Х., Автоматизация

проектирования технологических процессов в машиностроении, Москва,

Машиностроение, 1985.

5. Грувер М., Зимерс Э., САПР и автоматизация производства, МИР, Москва, 1987.

6. Шпур Г. и Ф.Л.Краузе, Автоматизированное проектирование в машиностроении,

Машиностроение, Москва, 1988.

7. Chris McMahon, Jimmie Browne, CAD/CAM. From principles to practice. Addison-

Wesley Publishing Company, 1993.

8. Zeid Ibrahim. CAD/CAM theory and Practice. McGraw – Hill, Ins, 1991.

Учебна програма по CAD/CAM системи, Издание 2, 2012 г.








































(2,00).




Учебна програма по Програмиране в средата на Matlab, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ”Програмиране в средата на Matlab” за специалност “Радиолокационна техника и технологии”

1.ОПИСАНИЕ НА ОСНОВНИТЕ И СТАНДАРТНИ ФУНКЦИИ В MATLAB1.1. Управление на команди и функции. 1.2. Управление на променливи и на работното пространство. 1.3. Работа с файлове и с операционната система. 1.4. Управление на командния прозорец. 1.5. Активиране и дезактивиране на MATLAB. 2. ОПЕРАТОРИ И СПЕЦИАЛНИ СИМВОЛИ.2.1. Оператори и специални символи 2.2. Логически функции. 3.ЕЗИКОВИ КОНСТРУКЦИИ В MATLAB3.1. MATLAB като програмен език. 3.2. Управление на програмите. 3.3. Диалогов вход. 3.4. Настройка на програми (дебъгване) 4.ЕЛЕМЕНТАРНИ МАТРИЦИ И МАТРИЧНИ ДЕЙСТВИЯ4.1. Елементарни матрици. 4.2. Специални променливи и константи. 4.3. Време. 4.4. Действия върху матрици. 5.СПЕЦИАЛНИ МАТРИЦИ.6. ЕЛЕМЕНТАРНИ ФУНКЦИИ6.1. Елементарни математически функции. 6.2. Стандартни тригонометрични функции. 7.СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МАТЕМАТИЧЕСКИ ФУНКЦИИ.8.МАТРИЧНИ ФУНКЦИИ ОТ ЛИНЕЙНАТА АЛГЕБРА8.1. Елементарни матрични функции. 9. АНАЛИЗ НА ДАННИ.9.1. Базови операции. 9.2. Корелация. 9.3. Филтрация и конволюция. 9.4. Преобразувание на Фурие (ПФ). 10. ПОЛИНОМИАЛНИ И ИНТЕРПОЛАЦИОННИ ФУНКЦИИ.10.1. Полиноми. 10.2. Интерполация на данни. 11. НЕЛИНЕЙНИ ЧИСЛЕНИ МЕТОДИ11.1. Диференциални уравнения. - Метод на Рунге-Кута от 2-3 ред. - Метод на Рунге-Кута от 4-5 ред. 11.2.Нелинейни уравнения и оптимизация. - Минимум на функция на една променлива. - Минимум на функция на повече променливи. - Решение на системата от нелинейни уравнения. - Намиране на нула на функция на една променлива. 12. РАЗРЕДЕНИ МАТРИЦИ13. 2-D ГРАФИКИ.


13.1. Елементарни X-Y графики. 13.2. Специализирани X-Y графики. 13.3. Означения на графиките. 14. 3-D ГРАФИКИ.14.1. Извеждане на линии и запълване на области. 14.2. Контури и други 2-D изображения в 3-D графиката. 14.3. Изображение на обвивка (surface) и мрежа (mesh). 14.4. Представяне на графиките. 14.5. Означения в графиките. 15. ГРАФИЧНИ ФУНКЦИИ С ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ.15.1. Създаване и управление на графичен прозорец. 15.2. Създаване и управление на координатни оси. 15.3. Управление на графични елементи. 15.4. Управление на графични операции. 15.5. Копиране и съхраняване. 15.6. Анимация. 16. ФУНКЦИИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЦВЕТОВЕТЕ.17. ФУНКЦИИ ЗА ОБРАБОТВАНЕ НА ЗВУК.18. РАБОТА В COMMAND WINDOW18.1.Променливи 18.2. Генериране на вектори 18.3. Полиноми 18.4.Въвеждане на матрици 18.5.Индексиране 18.6. Създаване на подматрица 18.7. Операции и манипулации с матрици. Аритметични оператори 18.8. Поелементно транспониране {.), поелементно степенуване (.^) и матрично степенуване С^. 18.9. Оператори за отношение 18.10. Матрични манипулации 18.11. Матрични функции 18.12. Обработка на данни 19.ПРОГРАМЕН РЕЖИМ НА РАБОТА19.1.Създаване на М-файл с помощта на текстов редактор 19.2.Извикване (стартиране) на М-файла от командния ред или от друг М- файл 19.3. Структура на М-функция 19.4. Въвеждане на информация от потребителя 19.5. Оператор за цикъл for 19.5. Оператор за цикъл while 19.6. Условен оператор if... else...elseif...end 20.ГРАФИЧНИ ПРЕДСТАВЯНИЯ20.1.Оформяне на графиките 20.2.Чертане на тримерни графики 20.3.Въведение в операторната графика 20.4.Операторна графика (Handle Graphics) 20.5.Графичен потребителски интерфейс (Graphical User Interface) 21.ПРИЛОЖЕНИЯ НА MATLAB В РАЗЛИЧНИ ПРЕДМЕТНИ ОБЛАСТИ21.1.Решаване на система от линейни уравнения 21.2.Полиномно изглаждане и полиномна интерполация 21.3.Намиране на екстремум на функция на една променлива


21.4.Числено интегриране 21.5.Решаване на обикновени диференциални уравнения 22.ОБРАБОТКА НА ОПИТНИ ДАННИ22.1.Линеен регресионен анализ и коефициент на корелация 22.2.Квадратичен (параболичен) регресионен анализ 23. ОБРАБОТКА НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ДАННИ24.РАБОТА В SIMULINK25.РАБОТА В STATEFLOW


1. Ануфриев И, Е. Смирмов, А., Б Смирнова, MATLAB 7, Питер, 2009 г2. Лалев, Хр., Програмиране в среда Matlab, Ш., 2010 г.3. Лалев, Хр., Прoeктиране на симулационни модели в Simulink, Ш., 2011 г.4. Лалев, Хр., Идентификация на САУ, Тр., 2008 г.5. DyakonovV.P. MATLAB7. R2006 R2007 Samouchitel (DM K,2008)6. DyakonovV.P. Simulink567 Samouchitel' (DMK,2008)(ISBN7. Analysis and Design of Control System Using MATLAB8. Modern Control Design With MATLAB and SIMUUNK9. Signals_and_Systems_with_MATLAB_Computing_and_Simulink_Modeling10. A guide to MATLAB for beginners and experienced users (Hunt Lipsman,

Rosenberg - 2001 - Cambridge university







1. Всеки студент извършва реферативен преглед на литература по зададена тема.2. Всеки студент разработва курсова работа по тема от учебното съдържание.Минималният среден успехи от двете форми на самостоятелна работа трябва да е






- за знания: специализирани и теоретични знания по електроизмервателна техника, методите и средствата за измерване на електрически и на неелектрически величини и осъзнаване на границите на тези знания;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения необходими за измерване на електрически и на неелектрически величини;

- за компетентност: Умение за прилагане на знанията в практиката. Умение за изпълнение на взети от друг решения.


Умение да се учи на място, където работи. Умение за предлагане на решения на поставени проблеми. Умения за самостоятелно учене и събиране, анализ и използване на информация. Изследователски умения. Умения за изследване на електрическите, енергийните и информационните параметри






Учебна програма по Системи с изкуствен интелект, Издание 1, 2012 г.


за изпит по “Системи с изкуствен интелект”


1. Класификация на невронните мрежи. Парадигма на невронните мрежи

2. Невронни мрежи. Функция на активация, топология. Методи за обучение.

3. Стабилност и пластичност в системите за разпознаване. Анализ на методите за

самообучение на НМ

4. Алгоритъм за обучение на невронна мрежа без скрит слой.

5. Алгоритъм за настройка на синаптичните тегла и отместването

6. Алгоритъм и програма за адаптивно обучение на многослойна невронна мрежа

7. Синтез на самоорганизиращи се невронни мрежи

8. Адаптивно обучение на системите за разпознаване.

9. Графичен интерфейс NEURAL NET. Функционални възможности. Симулационни

модели

10. Системи с изкуствен интелект.Представяне и използване на знания.

11. Еволюция на системите с изкуствен интелект (СИИ). Основни понятия и

инструментариум на СИИ. Класификация.

12. Представяне и използване на знания в СИИ. Логически и продукционен модел за

представяне и използване на знания и данни.

13. Представяне и използване на знания в СИИ..Системи продукции и фреймове.

14. Моделиране и обработка на знания на логическо ниво

15. Програмен инструментариум за разработване на СИИ.

16. Създаване на СИИ с език за програмиране PROLOG.

17. Генетични алгоритми. Основни операции при генетичните алгоритми.

Приложение.

18. Симулационни модели на генетични алгоритми.

19. Размити множества.

20. Лингвистична променливи. Функция на принадлежност. Операции с размити

множества. Размити изводи.

21. Графичен интерфейс FUZZY LOGIC TOOLBOX

22. Функционални възможности. Симулационни модели.

23. Експертни системи.

24. Експертни системи. Архитектура. Етапи на разработване.

25. Създаване на експертна системи в MATLAB.

26. Входни лингвистични променливи. Изходни лингвистични променливи. База

знания. Настройки.

27. Изкуствени интелигентни агенти. Структура и основни характеристики.

28. Агентни архитектури - хоризонтална, вертикална. Софткомпютинг архитектури на

интелигентни агенти.

29. Интелектуални Internet – технологии. Виртуални и софтуерни роботи.

30. Симулация на интелигентни агенти във виртуална среда.

ІV. Литература 1. Атанасова Т., Агентна технология, Варна, 2001 г.

2. Атанасова Т., Изкуствен интелект, Варна, 2001 г

3. Атанасова Т., Интелигентни компютърни технологии, Варна, 2006 г

4. Дяконов Вл., Круглов Вл., Матеметичесие пакеты расширения MATLAB, Питер, 2001

5. Лалев Хр., Компютърно зрение, Тр., 2007 г.

6. Лалев Хр., WEB базирана среда по дисциплината"Компютърно зрение", Ш., 2006 г.

7. David Forsyte, Computer vision, University of Ilinois 2004

Учебна програма по Системи с изкуствен интелект, Издание 1, 2012 г.

8. DyakonovV.P. MATLAB7. R2006 R2007 Samouchitel (DM K,2008)

9. DyakonovV.P. Simulink567 Samouchitel' (DMK,2008)(ISBN

10. Попчев И., Даковски Л., Изкуствен интелект. Проблеми и приложения (сб. трудове),

С., 1990 г.

11. Сгурев В.Р., Павлов А., Експертни системи (сб.статии), Техника, София, 1989 г.

12. Тодоров Г., Въведение в системите с изкуствен интелект, Д., 1996 г.

13. Нишева М., Шишков Д.П., Изкуствен интелект, Интеграл, Добрич, 1995 г.




















- за знания: специализирани и теоретични знания за генетични алгоритми, невронни

мрежи, размита логика, експертни системи и агентна технология;

- за умения: да могат да дефинират предимствата и недостатъците на

инструментариума при различните интелигентни технологии; да проектират интелигентни

системи;








Умения за изследване и симулиране на интелигентни системи.






(2,00).




Учебна програма по Оптоелектроника и оптични комуникации, Издание 1, Редакция 2, 2012 г

К О Н С П Е К Т за изпит по ”Оптоелектроника и оптични комуникации”


1. Възникване и развитие на оптoелектрониката и оптичните комуникации. Обобщенаструктурна схема на ОКС. Класификация на ОКС.

2. Основни енергетични и фотометрични величини. Приложение.3. Същност на геометричната оптика. Основни закони.4. Сферични огледала и сферични лещи. Основни свойства. Приложение в ОКС.5. Същност на вълновата теория на светлината. Принципи на Хюйгенс и Френел.6. Интерференция и дифракция на светлината.7. Поляризация и дисперсия на светлината. Дисперсия на сигналите в оптичните

влакна. 8. Разпространение на светлината в оптичните влакна. Реализиране на пълно

вътрешно отражение. 9. Основни видове оптични влакна. Основни параметри. Приложение.10. Източници на светлинно излъчване. Закони, описващи излъчването на нагрети

телa. 11. Източници на светлинно излъчване. Устройство и работа на

полупроводниковите светодиоди. 12. Приемници на светлинно излъчване. Вътрешен фотоефект в полупроводниците.

Топлинни фотодетектори. 13. Полупроводникови приемници на светлинно излъчване. Основни параметри. PIN

фотодиоди. Лавинни фотодиоди. Основни параметри. 14. Възникване на лазерите. Принцип на работа на лазерите. Основни параметри.15. Устройство на полупроводниковите лазери. Сравнение на различните типове

лазери. 16. Фототранзистори. Оптрони. Принцип на работа. Основни характеристики.17. Конструкции на оптичните кабели. Основни параметри. Приложение.18. Пасивни оптични компоненти в ОКС. Оптични съединители и превключватели.

Оптични разклонители. Оптични атенюатори. Оптични изолатори. Оптични филтри. 19. Методи за уплътняване на оптичните кабели. Уплътняване на сигналите по време

(TDM) и по дължината на вълната (WDM). 20. Оптични мултиплексори и демултиплексори. Особености. Качествени показатели

на цифрова ОКС с WDM. Понятие за оптични ортогонални кодове. 21. Проектиране и изграждане на оптически комуникационни системи. Особености на

ТАОКС и КОКС. 22. Оптически интегрални схеми. Пасивни и активни елементи на оптическите

интегрални схеми.


1. Фердинантов Е. и др., Оптични комуникационни системи, С., “Техника”, 2007.2. Рабов С., Христов Л., Оптични комуникации, С.,„Нови знания", 2002.3. Колев И., Тодоров Т. Оптрони и приложението им, С., “Техника”, 1988.4. Свечников С., Интeгралная оптика, К.,“Наукова думка”, 1988.5. Фриман Роджер Л., Волоконно-оптические системы, М., „Техносфера”, 2003.6. Якушенко Ю.Г., Основы теории и расчета оптоелектронных приборов, М., „Сов.

Радио”, 1981. 7. Оптическая связь, Перевод с японского, М., „Радио о связь”, 1984.8. Колев И., Оптоелектроника, С., „Техника”, 2007.9. Недев Н., Оптоелектронни прибори, С., „Техника”, 1980.10. Пестов Э.Г., Квантовая электроника, М., „Воениздат”, 1972.11. Бакиров М.Я., Полупроводниковые приёмники излучения, Б., „Элм”,1983.12. Бузанова Л.К., Глиберман А.Я., Полупроводниковые фотоприёмники, М.,

„Энергия”,1978.


13. Убайдуллаев Р.Р., Волоконно-оптические сети, М., „Эко-Трандз”, 2001.14. Урумов Й., Камбуров Л., Киров Г., Оптоелектриника и оптични комуникации.

Ръководство за лабораторни упражнения., В. „Униздат”, 2005. 15. Лободюк В.А. и др. Справочник по элементарной физике, К., „Наукова думка”,

1975.













- за знания: специализирани и теоретични знания по принципите разпространение на на светлината при различните оптични влакна и принципите на построение на елементите от оптоелектронната техника и осъзнаване на границите на тези знания;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения необходими за анализират предимствата и недостатъците на различни технологчни решения в областта на оптоелектрониката и оптичните комуникации;

- за компетентност: Умение за прилагане на знанията в практиката. Умение за изпълнение на взети от друг решения. Умение да се учи на място, където работи. Умение за предлагане на решения на поставени проблеми. Умения за самостоятелно учене и събиране, анализ и използване на информация. Изследователски умения. Умения за вземане на правилни технически решения при изчислението и

експлоатацията на оптични линии, както самостоятелно да измерват и анализират параметрите им.







Учебна програма по Предаване на данни и компютърни комуникации , Издание 2, Редакция 2, 2012 г.

КОМПЛЕКТ ЗА СТУДЕНТА


за изпит по ”Предаване на данни и компютърни

комуникации” за специалност "РАДИОЛОКАЦИОННА

ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИ "

1. Понятие за кодиране. Класификация на кодовете.

2. Структура на комуникационна система. Основни характеристики на комуникационните

канали.

3. Оптимално кодиране. Методи на Шенон – Фано и Хафман за формиране на оптимални

кодове.

4. Шумоустойчиво кодиране. Основни параметри на коригиращите кодове.

5. Прости кодове. Код с проверка по четност. Код с постоянно тегло.

6. Кодиращи и декодиращи устройства на код с проверка по четност.

7. Систематични кодове. Код на Хеминг.

8. Построяване на кода на Хеминг.

9. Кодиращи и декодиращи устройства на кода на Хеминг.

10. Циклически кодове. Обосновка на циклическите кодове.

11. Построяване на циклически код.

12. Кодиращи и декодиращи устройства на циклически код.

13. Основи на компютърните комуникации.

14. Видове комутации в компютърните комуникации.

15. Мрежова операционна система.

16. Общи принципи за мрежово администриране.

17. Отворен модел на компютърните комуникации

18. Комуникационен сценарии в компютърните комуникации.

19. Функции на физическия слой в отворения модел.

20. Функции на каналния слой в отворения модел.

21. Функции на мрежовия слой в отворения модел.

22. Функции на транспортния слой в отворения модел.

23. Функции на сесиния слой в отворения модел.

24. Функции на представителния слой в отворения модел.

25. Функции на приложния слой в отворения модел.

Литература:

4. И. Цонев, Предаване на данни и компютърни комуникации. Университетско издателство,

Шумен, 2012.

5. И. Цонев, С. Станев, Компютърни мрежи и комуникации. Университетско издателство,

Шумен, 2008.

6. П. Милев, Теория на информацията и предаване на данни. ВТС, София, 1990.

4. Илиев, Т., Петков, Г., Стефанов, Б., „Основни принципи и свойства на турбо кодовете и

итеративното декодиране” Юбилейна Научна Сесия “120 години от Съединението”, гр.

Долна Митрополия, 2005.

5. Илиев, Т., „Турбо кодовете основни кодове за контрол на грешката”, Юбилейна Научна

Сесия 2006 “130 години от Априлското въстание”, гр. Долна Митрополия, 20-21 април 2006.

6. Илиев, Т., Петков, Г., „Цифрова обработка и пренос на сигнали”, Печатна база при РУ

„Ангел Кънчев”, 2005.

7. Berrou, C, Glavieux, А. and Thitimajshima, P. „Near Shannon limit error correcting coding:

Turbo – Codes” Proc. IEEE Int. Conf. Commun., Geneva Switzerland, 1993, pp. 1064 – 1070.

Учебна програма по Предаване на данни и компютърни комуникации , Издание 2, Редакция 2, 2012 г.

8. Burr, A. G. „Modulation and coding for wireless communication”., Prentice – Hall 2001.

9. Burr, A. G.: “Turbo – codes: the ultimate error control codes” Electron. Commun. Eng. J., 2001,

pp. 155 – 165.

10. Pyndiah, R.: “Near optimum decoding of product codes: block turbo codes”, IEEE Trans.

Commun., August 1998, 46, (8), pp. 1003 – 1010.

11. Mackay, D. J. C.: “Good error – correcting codes based on very sparse matrices”, IEEE Trans.

Inf. Theory, March 1999, IT – 45, (2), pp. 399 – 431.




Условия за допускане до изпитна процедура

Преподавателят конкретизира формите на самостоятелна работа в началото на

курса.







(3,00).

Схема за оценяване и присъждане на кредити




2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от писмения изпит /писмено

решени задачи/ и устния изпит /писмено разработени два въпроса от конспекта

на дисциплината или на части от тях/.


(2,00).

Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка от изпита е

средна аритметична от тези оценки, закръглена до единица.


Учебна програма по Теория на веригите и сигналите, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ”Теория на веригите и сигналите” за специалност “РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ”

1. Класификация на сигналите. Математически модели на сигналите.2. Понятие за ортогонални функции. Апроксимация на сигналите с ортогонални

функции. 3. Основни понятия и свойства на системите. Методи за анализ и синтез.4. Системи, които се описват с линейни диференциални уравнения с постоянни

коефициенти. 5. Системи, които се описват с диференчни уравнения с постоянни коефициенти.

Представяне на системи чрез блокови схеми. 6. Хармоничен анализ на периодичен сигнал. Основни количествени съотношения.7. Комплексна форма на реда на Фурие. Апроксимация на непериодичен сигнал с ред

на Фурие. 8. Общи сведения за сигналите и спектрите. Видове спектри. Ширина на честотния

спектър. 9. Свойства на спектрите. Методи за определяне на спектрите.10. Същност на преобразуването на Лаплас. Свойства на преобразуването.11. Приложение на преобразуването на Лаплас за намиране на изходната реакция на

линейни инвариантни във времето системи. 12. Автокорелационна функция на детерминирани сигнали. Основни количествени

съотношения. 13. Автокорелационна функция на периодична поредица с кратна продължителност.

Автокорелационна функция на периодичен сигнал. Взаимно-корелационна функция на детерминирани сигнали.

14. Общи сведения и основни зависимости при амплитудно модулираните сигнали.15. Мощност на амплитудно модулираните сигнали (АМС). Спектър на АМС.16. Основни зависимости при честотно модулирани сигнали.17. Основни зависимости при фазово модулирани сигнали.Спектър на ъглово

модулирани сигнали. 18. Теорема на Котелников. Основни количествени съотношения.19. Импулсно кодова модулация. Делта модулация.20. Структурна схема за цифрова обработка на сигнали. Преобразуване на

непрекъснати сигнали в дискретни. Основни сведения. 21. Общи сведения за импулсната модулация на сигналите (ИМС). Амплитудно

ИМС. Широчинно ИМС. Време ИМС. 22. Описание на случайните сигнали. Основни сведения от теорията на едномерните

случайни сигнали. 23. Критерии за оптимално откриване и различаване на сигналите. Постановка на

задачата. Критерий на Нейман-Пирсън. Критерий на идеалния и последователен наблюдател. 24. Основни зависимости при съгласуваната филтрация. Схеми на съгласувани филтри заразлични видове сигнали.



1.Скляр Б., Цифровая связь. Теоретические основы и практическое применение. Пер.с англ. под ред. А. В. Назаренко-М.: Вильямс, 2003

2. Данева П., Теория на електронните схеми. Симулация и анализ с ElectronicsWorkbench, Габрово, 2000

3. Данева П., Автоматизация на проектирането с програмен пакет Protel, Габрово,2002

4. Дяков В.,Круглов В. Matlab Анализ, идентификация и моделирование систем,Питер 2002.

5. Блейхут Р., Быстрые алгоритмы цифровой обработки сигналов – М.: Мир, 1989. –448 с.

6. Варакин Л. Е., Системы связи с шумоподобными сигналами - М.: Радио и связь,1985. – 384 с.

7. Вариченко И. В., Лабунец Г. В., Раков М. А., Абстрактные алгебраические системыи цифровая обработка сигналов – Киев: Наукова думка, 1986. – 248с.

8. Гольденберг Л. М., Матюшкин Б. Д., Поляк М.Н., Цифровая обработка сигналов -М.: Радио и связь, 1984. – 312 с.

9. Диксон Р. К., Широкополосные системы – М.: Связь, 1979.- 304 с.10. Нуссбаумер Г., Быстрое пробразование Фурье и алгоритмы вычисления сверток –

М.: Радио и связь, 1985. – 248 с. 11. Опенхайм А. В., Уилски А. С., Йънг Я. С., Сигнали и системи – С.: Техника, 1993.

– 662 с.12. Баскаков С. И. Радиотехнические цепы и сигналы, Высшая школа – М.:1983. –

536 с. 13. Самойло К.А. Радиотехнические цепы и сигналы, Радио и связь – М.:1982. – 528 с.14. Сиберт У. М. Цепы, сигналы, системы (Пер. с англ.), Мир – М.:1988. – т.1 и т.2.







1. Всеки студент извършва реферативен преглед на литература по зададена тема.2. Всеки студент разработва курсова работа по тема от учебното съдържание.3. Всеки студент полага две писмени контролни работи по раздели от учебното

съдържание. Минималният среден успехи от трите форми на самостоятелна работа трябва да е


VІІІ. Изпитна процедура Писмен изпит, процедурата е съгласно правилата за формиране на писмен





- за знания: специализирани и теоретични знания за математическо описание на сигналите и системите, методите за анализ и синтез на сигнали и системи във времевата и честотната област, включително чрез използване на компютърни програми, методите за непрекъсната и импулсна модулация, и основите на теорията на оптималното приемане;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения необходими за решаване на практически задачи и проблеми, свързани с оптималното използване на електромагнитния спектър и за определяне характеристиките на сигнали и системи;

- за компетентност: Умение за прилагане на знанията в практиката. Умение за изпълнение на взети от друг решения. Умение да се учи на място, където работи. Умение за предлагане на решения на поставени проблеми. Умения за самостоятелно учене и събиране, анализ и използване на информация. Изследователски умения. Умения за изследване на сигнали и системи, на техните спектри и характеристики.


Оценката от изпита се оформя на базата на: 1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на курсовия проект.2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от писмения изпит.Окончателната оценка от изпита е слаб (2,00) ако поне една от оценките в точка 1 и 2

е слаб (2,00). Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка от изпита е средна



за формиране на крайна текуща оценка по дисциплината

„Надеждност на комуникационна и компютърна техника”

1. Количествени показатели на надеждността. Показатели на безотказността

2. Количествени показатели на надеждността. Показатели на

възстановимостта.

3. Количествени показатели на надеждността. Показатели на готовността.

4. Връзка между количествените показатели на надеждността.

5. Надеждност на градивните елементи. Надеждност на резистори,

кондензатори, полупроводникови елементи, интегрални схеми, модулите и

печатните платки, електровакуумни прибори, индуктивните елементи.

6. Влияние на обективни и субективни фактори върху показателите на

надеждността.

7. Изчисляване на надеждността. Ориентировъчно изчисляване при

равнонадеждни елементи.

8. Изчисляване на надеждността. Ориентировъчно изчисляване при наличие

на елементи с различна надеждност. Оценка на надеждността като се отчита

влиянието на дестабилизиращите фактори върху градивните елементи.

9. Методи за повишаване на надеждността. Повишаване на надеждността

чрез въвеждане на излишък

10. Същност на параметричната надеждност. Определяне на параметричната

надеждност при отворени вериги от елементи. Определяне на параметричната

надеждност при затворени вериги от елементи.

11. Оценка на надеждността по експериментални данни. Методи за

определяне на точкови оценки при отсъствие на априорни сведения за вида на

функцията на разпределение.

12. Оценка на надеждността по експериментални данни. Интервална оценка

на показателите на надеждността.

13. Контрол на показателите на надеждността. Едностепенен контрол на

показатели тип наработка. Едностепенен контрол на показатели тип вероятност.

14. Контрол на показателите на надеждността. Последователен контрол на

показатели тип наработка. Последователен контрол на показатели тип вероятност.

15. Особености и критерии при оценка на ефективността. Оценка на

ефективността на функциониране на сложни системи с кратковременно действие.

Оценка на ефективността на функциониране на сложни системи с продължително

действие.

Учебна програма по Надеждност на комуникационна и компютърна техника , Издание 2, Редакция 1, 2012 г. 2


1. Гиндев, Е. Г. Избиране и нормиране на показателите на надеждността, С., Техника, 1982.

2. Гиндев, Е. Г. Увод в теорията и практиката на надеждността. Част 1 и 2, С., АИ”Проф. М.

Дринов”, 2000.

3. Желев С. С. Надеждност и експлоатация на комуникационната апаратура. ВИ, С., 2001.

4. Henley, E., Kumamoto, H. Reliability engineering and risk assissment. Prentice – Hall, Inc.,

Englewood Cliffs, 1981.

5. Ненов, Г. Надеждност на радиоелектронните изделия. С., Техника, 1983.

6. Надеждность технических систем. Справочник, М., Радио и связь, 1985.

7. Статистически методи за контрол. Сборник БДС, С., 1986.

8. Яковлев, А. В. Надежность информационных систем. Лекционный материал,

Владимирский государственный университет, Муромский институт, 2004.



2. Решаване на задачи.



2. Тест по теми от учебното съдържание.



Преподавателят конкретизира условията за допускане до изпитна процедура в началото

на курса - присъствие и форми на контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина:


2. Всеки студент полага не по-малко от четири писмени теста по теми от учебното


Минималният среден успехи от двете форми на самостоятелна работа трябва да е среден

(3,00).




- за знания: специализирани и теоретични знания за количествените показатели на

надеждността, изчисляване и оценка на показателите;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения необходими за определяне

на количествените показатели на надеждността и владеене на техниките за изчисляване на

надеждността на комуникационна апаратура и прилагане на методи за повишаването й, а също

така за оценка на надеждността по експериментални данни.








Умения за:

- определяне на количествените показатели на надеждността;

- оценка на надеждността по експериментални данни;

- изследване на влиянието на негативните ефекти върху надеждността на комуникационна

апаратура;

Учебна програма по Надеждност на комуникационна и компютърна техника , Издание 2, Редакция 1, 2012 г. 3

- изчисляване на надеждността на комуникационна апаратура и методи за повишаването й;

- оценка на ефективността на функциониране на комуникационната апаратура.



1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на реферативен преглед на литература.

2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от тестовия контрол.


Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка от придобитите знания

по учебната дисциплина въз основа на преминатото обучение по тази учебна програма се

закръглява до цяла единица и се получава от зависимостта:

ОЦ = 0,8.(т.2) + 0,2.(т.1)

При положителна текуща оценка на студента се присъждат 4 кредита.

Програмата е разработена от: доц. д-р инж. Стефан Желев

Програмата е приета на Катедрен съвет на катедра ”Kомуникационна и компютърна

техника” (протокол № 14 / 07.04.2009 г.) и актуализирана с протокол № 08 / 03.07.2012 г.

Ръководител на катедра:...............................

/доц. д-р инж. С. Желев/

Учебна програма по Теоритични основи на радиолокацията, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по”Теоретични основи на радиолокацията”

за специалност “Радиолокационна техника и технологии”– редовно обучение

1. Основни положения в радиолокацията. Задачи и приложение на радиолокацията.

Физически основи на откриването на въздушен обект (цел) и методи за определяне на

неговите координати. Технически изисквания и характеристики на радиолокационните

станции (РЛС).

2. Анализ на методите за измерване на координатите и скоростта на движение на

въздушен обект.Анализ на методите за измерване на разстоянието до въздушен обект.

Анализ на методите за измерване на ъгловите координати на въздушен обект. Анализ на

методите за измерване на скоростта на въздушен обект. Анализ на измерването на

координатите и техните производни на въздушен обект чрез изчислителни методи.

3. Отражението на електромагнитните вълни от въздушните обекти като

статистическа задача. Основни свойства, класификация и характеристика на въздушните

обекти. Статистически пространствено-временни характеристики на отразените сигнали от

съсредоточени цели. Статистически пространствено-временни характеристики на отразените

сигнали от повърхностно-разпределени и обемно-разпределени цели.

4. Радиолокационен обзор на пространството. Анализ на последователния обзор на

пространството. Видове последователен обзор. Анализ на програмирания обзор на

пространството.

5. Откриването на радиолокационните сигнали като статистическа задача.

Характеристика на откриването на радиолокационни сигнали с напълно известни параметри.

Характеристика на откриването на радиолокационни сигнали с неизвестна начална фаза и

флуктуираща амплитуда. Характеристика на откриването на радиолокационни сигнали с

неизвестна начална фаза и флуктуираща амплитуда и честота. Анализ на структурата на

оптимален приемник за откриване на радиолокационни сигнали с неизвестна начална фаза.

6. Разстояние на откриване на въздушни обекти в пространството. Разстояние на

откриване на въздушни обекти в свободното пространството. Разстояние на откриване при

активен отговор от обекта. Фактор, влияещи на разстояние на откриване на въздушни обекти

в пространството. Влияние на кривината на земята, атмосферната. рефракция, и отслабването

на енергията на електромагнитните вълни при разпространението им в атмосферата върху

разстояние на откриване.

7. Разделителна способност на радиолокационната станция. Потенциална

разделителна способност по разстояние и скорост. Съвместна разделителна способност по

разстояние и скорост. Принцип на неопределеност в радиолокацията.Статистическа оценка

на разделителна способност на два сигнала. Реална разделителна способност.

8. Точност на измерването на координатите и скоростта на въздушен обект.

Потенциална точност на измерването на координатите на въздушен обект. Потенциална

точност на едновременното измерване на координатите и скоростта на въздушен обект.

9. Индикаторни изходни устройства. Анализ на работата на основните типове

електроннолъчеви индикатори. Влияние на индикатора на разстоянието на откриване и

разделителната способност на радиолокатора. Влияние на индикатора на точността на

работата на радиолокатора.

10. Изходни устройства на радиолокационна станция, спрегнати с компютърни

мрежи за комуникация. Преобразуване на аналоговите данни за разстоянието и ъгловите

координати в цифров вид. Влияние на устройствата за инструментално снемане на данните

на разстоянието на откриване, на разделителната способност и на точността на работата на

радиолокационната станция.


1. Васин В. В.”Радиолокационни устройства (Теория и принцип построения)”

Изд.”Советское радио” Москва 1970 г.

2. Дулевич В. Е.”Теоретические основи радиолокации” Изд.”Советское радио”

Москва 1978 г.


3. Бакулев П.А.СТЕПИН В.А. Методы и устройства селекции движущихся целей

.М.Радио и связь, 1986 г .

4. ВИНОКУРОВ В.И. Морская радиолокация. ”Судостроение” 1986 г.

5. ГРИГОРИН В.В., РЯБОВ. Радиолокационные устройства, М.”Сов.радио”1970

6. ГОРЕЛИК.А.Л. Селекция и разпознавание на основе локационной информации.

М.Радио и связь 1996 г.

7. ДУЛЕВИЧ. Теоретические основы радиолокации. М”Сов.радио”1975 г.

8. ДИМОВА А.И. Радиотехнические системы. М.”Сов. радио”1975 г.

9. ШТАГЕР Е.А.Разсеяние радиоволн на телах сложной формы.М.1986.г.

10. ШИРМАН Я.Д. МАНЖОС В.Н. Теория и техника обработки радиолокационной

информации на фоне помех М.”Радио и связь”1981 г.

11. ШИРМАН Я.Д. Теоретические основы радиолокации. М. ”Сов.радио” 1970 г.
















Минималният среден успех от двете контролни работи трябва да е среден (3,00).





- за знания: основите на теорията по описанието, характеристиките на

радиолокационните цели и формирането на радиолокационните сигнали, принципите на

оптималното откриване и основните методи за обработка на радиолокационните сигнали,

основните видове смущения в радиолокацията и методите за борба с тях; основните

принципи за построяване на радиолокационни системи.;

- за умения: да използват фундаменталните си знания за самостоятелно изучаване на

нови въпроси от теорията и практиката на радиолокацията, да използват научно-

техническата литература при формиране и решаване на инженерни задачи, и да правят

изводи за практическата работа на радиолокационните системи, да прилагат успешно

придобитите знания при изучаването на конкретни радиолокационни и радиотехнически

системи.










на сигналите и анализиране на информацията от нейните носители.






(2,00).




Учебна програма по Обработка на радиолокационната информация, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ”Обработка на радиолокационната информация ”


1. Структура и задачи на системата за обработка на радиолокационната информация.

2. Показатели на качеството на радиолокационната информация.

3. Основни количествени съотношения при преобразуването на радиолокационните

сигнали в цифрова форма.

4. Структурни схеми на преобразуването на радиолокационните сигнали в цифрова

форма.

5. Общи критерии за откриване и различаване на сигналите в радиолокационните

комплекси.

6. Структурни схеми на оптималните радиолокационни приемници.

7. Оптимален алгоритъм за първична обработка на радиолокационната информация.

8. Практическа реализация на оптималния алгоритъм за откриване на пакети ехо –

сигнали.

9. Безтегловни алгоритми за откриване на пакети ехо – сигнали.

10. Показатели за качеството на работа на алгоритмите за първична обработка на

радиолокационната информация.

11. Основни задачи, решавани при ВОРЛИ.

12. Стробиране на белезите на целите.

13. Характеристика на основните операции при вторичната обработка на

радиолокационната информация.

14. Приложение на метода на най-малките квадрати за оценка на параметрите на

траекториите на радиолокационните цели.

15. Задачи, решавани при третичната обработка на радиолокационната информация.

16. Алгоритми за обединяване и отъждествяване на радиолокационната информация,

постъпваща от няколко източника.


1. Гоноровский И.С., Демин М.П. Радиотехнические цепи и сигналы: Учебник для вузов.

5-е изд., перераб. и доп. М.: Радио и связь, 1994.

2. Сосулин Ю.Г. Теоретические основы радиолокации и радионавигации: Учеб. пособие

для вузов. М.: Радио и связь, 1992.

3. Бакулев П.А., Сосновский А.А. Радиолокационные и радионавигационные системы.

М.: Радио и связь, 1994.

4. Бакулев П.А. Радиолокационные системы: Учебник для вузов. «Радиотехника», 2004.

5. Фарина А., Студер Ф. Цифровая обработка радиолокационной информации.

Сопровождение целей: Пер. с англ. М.: Радио и связь, 1993.

6. Цифровые процессоры обработки сигналов: Cправочник / Под ред. А.Г. Остапенко.

М.: Радио и связь, 1994.

7. Кузьмин С.З. Цифровая радиолокация. Введение в теорию. Киев: Изд-во ВЦ, 2000.

8. http://www.bulatsa.com







3. Изпълнение на практически задачи и решаване на тестове на упражненията.

Учебна програма по Обработка на радиолокационната информация, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.













- за знания: специализирани и теоретични знания по принципите, методите и етапите

на обработка на радиолокационната информация и осъзнаване на границите на тези знания;


анализиране принципа на работа на алгоритмите за обработка на радиолокационната

информация;








Умения за вземане на правилни технически решения при експлоатация, диагностика и

ремонт на радиолокационна техника.






(2,00).




Учебна програма по Системи за локация, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.

КОНСПЕКТ

За изпит по учебната дисциплина „Системи за локация”

За специалност ”РТТ”

Раздел I-Системи за опознаване IFF: 1. Основни понятия, предназначение и видове системи за радиолокационно

опознаване (РЛО).

2. Показатели на качеството на системите за РЛО.

3. Основни сведенияи режими на работа на системите за опознаване от серията

Mk-ХХ.

4. Основни сведения и принципи на построение на адресната система на

запитване Mode-S. Технически параметри.

5. Основни сведения, принципи на построениеи режими на работа на системи за

предупреждаване за опасност от сблъсък във въздуха (АCAS).

Раздел II-Пасивни радарни системи:

1. Излъчване и поглъщане на енергия. Спектрална плътност на мощността и интегрална

мощност на топлинното излъчване.

2. Закони на топлинното излъчване. Закон на Кирхов. Емпирически закони на Стефан –

Болцман и Вин. Закони на Релей – Джинс и Планк.

3. Топлинен шум и шумова температура. Коефициент на шума.

4. Параметри на радиотоплинните сигнали – спектрална плътност, мощност, форма и

продължителност, брой на независимите значения, енергия.

5. Откриване на радиотоплинните сигнали. Структура на енергетическия приемник.

6. Количествени показатели на ефективността на откривателя на радиотоплинни

сигнали. Работни характеристики.

7. Основни характеристики на радиометричните антени.

8. Пространствено– енергетически съотношения в радиотоплолокационния канал.

9. Антенна температура за точкови и разпределени цели.

10.Радиометрически приемници (радиометри). Компенсационни и модулационни

радиометри.

11. Радиометрически приемници (радиометри). Корелационни и нулеви радиометри.

12. Амплитудни методи за пеленгация. Метод на максимума на амплитудата. Метод на

сравняване на амплитудите.

13. Фазови методи за пеленгация. Метод на паралелно сравняване на фазите.

Раздел III-Лазерни системи за локация:

1.Физически основи на лазерната локация. Общи сведения за оптическата локация.

2.Блокова схема на оптическа локационна система.

3.Методи за приемане на оптическото излъчване.

4.Блок - схема на лазерен източник.

5.Класификация на лазерите.

6.Рубинов лазер.

7.Неодимови лазери.

8.Лазери на гранатов кристал.

9.Лазери на въглероден двуокис 2

CO .

10.Лазерни излъчватели. Източници за напомпване. Системи за насочване на

възбуждащото лъчение към активната среда (осветители).

11.Модулатор на качествения фактор на резонатора (затвор).

12.Приемни устройства. Оптически приемни устройства. Приемни системи с лещи.

13.Отражателни приемни системи. Смесени приемни системи.

14.Фотодетектори Класификация на фотодетекторите Основни параметри и

характеристики на фотодетекторите.

15.Фотодетектори с външен фотоефект Електростатически фотоелектроннни

умножители. Динамичен фотоелектронен умножител с кръстосани полета Широколентов

вакуумен фотоелемент.


16.Фотоелементи с бягаща вълна - фото ЛБВ. Фотоелемент със широколентов

вълновод.

17.Фотодетектори с вътрешен фотоефект - фоторезистори.

18.Оптически приемни устройства. Детекторни приемни устройства. Хетеродинни

приемни устройства .

19.Характеристики на отразените оптически сигнали.

20.Системи за насочване.

21.Електромеханични сканиращи устройства.

22.Пиезоелектрически сканиращи устройства.

23.Оптико-електрически сканиращи устройства Ултразвукови сканиращи устройства.

24.Електрооптически сканиращи устройства.

26.Интерференционни сканиращи устройства Вътрешнорезонансни сканиращи

устройства.

27.Принципи на обзора на пространството използвани в обзорните локационни

лазерни системи.

28.Многоканални системи с лазерни локатори.

29.Импулсни лазерни далекомери.


1. Закон за гражданското въздухоплаване.

2. Бюлетин на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".

3. Проспектни материали от представяне на фирма “BAE”- Великобритания.

4. Проспектни материали от представяне на фирма “EADS”- Германия.

5. Проспектни материали на фирма “Raytheon”- САЩ.

6. http://www.eurocontrol.int

7. http://caa.gateway.bg/

8. В. Д. Степаненко и др. Радиотеплолокация в метеорологии. Гидрометеоиздат, 1987 г.

9. Ширман Я. Д. (ред.). Радиолокация и радиометрия. Радиолокационные распознавание

и методы математического моделирования Вып. З. ..., 2000 г.

10. Финкельщейн М. И. Основы радиолокации. М., Радио и связь., 1983.

11. В. И. Гадзиковский, А. А. Колмыкова и др. Основы радиотеплолокации. Учебное

пособие. УГТУ Екатеринбург. Б. и 2001

12. Михайлов В. Ф., Брагин И. В., Брагин С. И. Микроволновая спутниковая апаратура

дистанционого зондирования Земли. Учебное пособие. СПГУАКП. С. Петербург,

2003.









1.Присъствие на не по-малко от 80% от лекционните семинарните и лабораторни

упражнения на учебната дисциплина.




среден(3,00).


VІІІ.Изпитна процедура Писмен изпит, процедурата е съгласно правилатаза провеждане на писмен




- за знания: специализирани и теоретични знания по локационната техника, методите

и средствата за измерване на параметрите на различните подвижни и неподвижни обекти,

определяне на държавната принадлежност на въздухоплавателните средства и осъзнаване на

границите на тези знания;


използване и обслужване на локационните системи;


Умениеза прилагане на знанията в практиката.

Умениеза изпълнение на взети от друг решения.


Умениеза предлагане на решения на поставени проблеми.



Умения за изследване на електрическите, енергийните и информационните

параметрина сигналитена локационните системи и анализиране на динамичната и

спектралната им форма като носители на информация.






(2,00).




Учебна програма по Компютърни мрежи, Издание 2, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ”Компютърни мрежи”


1. Обосновка и класифициране на компютърните мрежи.

2. Мрежови концепции и стандарти за локални компютърни мрежи.

3. Топологии на локални и глобални компютърни мрежи.

4. Мрежови концепции и стандарти за глобални компютърни мрежи.

5. Методи за комуникация в локални компютърни мрежи.

6. Методи за комуникация в глобални компютърни мрежи.

7. Мрежови операционни системи. Принципи на мрежовото администриране и споделяне

на мрежови ресурси.

8. Локална компютърна мрежа – стандарт IEEE 802.3 Eternet.

9. Локална компютърна мрежа – стандарт IEEE 802.4.Token Bus.

10. Локална компютърна мрежа – стандарт IEEE 802.5 Token Ring

11. Локална компютърна мрежа – стандарт IEEE 802.11.

12. Локална компютърна мрежа – стандарт IEEE 802.12 (100 VG Any LAN).

13. Глобална компютърна мрежа – стандарт Х.25.

14. Глобална компютърна мрежа – стандарт Frame Relay.

15. Глобална компютърна мрежа – стандарт ATM.

16. Глобална компютърна мрежа – стандарт ISDN.

17. Глобална компютърна мрежа Интернет. Организация и модел за комуникации.

18. Глобална компютърна мрежа Интернет. Адресиране и маршрутизиране на

съобщенията.

19. Виртуални частни мрежи. Предназначение, предимства и организация на работа.

20. Виртуални частни мрежи. Концепции на мрежови архитектури при използване на

тунелна връзка.


1. И. Цонев, Предаване на данни и компютърни комуникации. Университетско издателство,

Шумен, 2012.

2. И. Цонев, С. Станев, Компютърни мрежи и комуникации. Университетско издателство,

Шумен, 2008.

3. П. Милев, Теория на информацията и предаване на данни. ВТС, София, 1990.

4. Илиев, Т., Петков, Г., Стефанов, Б., „Основни принципи и свойства на турбо кодовете и

итеративното декодиране” Юбилейна Научна Сесия “120 години от Съединението”, гр.

Долна Митрополия, 2005.

5. Илиев, Т., „Турбо кодовете основни кодове за контрол на грешката”, Юбилейна Научна

Сесия 2006 “130 години от Априлското въстание”, гр. Долна Митрополия, 20-21 април

2006.

6. Илиев, Т., Петков, Г., „Цифрова обработка и пренос на сигнали”, Печатна база при РУ

„Ангел Кънчев”, 2005.

7. Berrou, C, Glavieux, А. and Thitimajshima, P. „Near Shannon limit error correcting coding:

Turbo – Codes” Proc. IEEE Int. Conf. Commun., Geneva Switzerland, 1993, pp. 1064 – 1070.

8. Burr, A. G. „Modulation and coding for wireless communication”., Prentice – Hall 2001.

9. Burr, A. G.: “Turbo – codes: the ultimate error control codes” Electron. Commun. Eng. J., 2001,

pp. 155 – 165.

10. Pyndiah, R.: “Near optimum decoding of product codes: block turbo codes”, IEEE Trans.

Commun., August 1998, 46, (8), pp. 1003 – 1010.

11. Mackay, D. J. C.: “Good error – correcting codes based on very sparse matrices”, IEEE Trans.

Inf. Theory, March 1999, IT – 45, (2), pp. 399 – 431.

Учебна програма по Компютърни мрежи, Издание 2, Редакция 2, 2012 г.





1. Преподавателят конкретизира формите на самостоятелна работа в началото на

курса.







(3,00).





2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от писмения изпит /писмено

решени задачи/ и устния изпит /писмено разработени два въпроса от конспекта

на дисциплината или на части от тях/.


(2,00).

Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка от изпита е

средна аритметична от тези оценки, закръглена до единица.


Учебна програма по Практическа подготовка, Издание 2, Редакция 1, 2012 г.

Практическата подготовка се провежда в предприятия и фирми, чиято дейност е в

областта на комуникационната и компютърна техника и с които Университетът има сключени

договори за съвместна дейност и сътрудничество. Провеждането на практическата подготовка се

базира на знанията на обучаемите по специалните инженерни и профилиращи дисциплини.

Основна форма за придобиване на нови умения е практическото занятие, което спомага за

формиране на самостоятелност и логическо мислене. Целта е студентите да изградят умения и

навици за работа в производствени предприятия, необходими за бъдещата им професионална

реализация.

За постигане на целта студентите трябва да изпълнят следните задачи:

- запознаване с работата на ЛЦ за ОВД Варна и РЛК Върбица;

- запознаване със структурата, организацията и основната дейност на фирмата и участие в

работата на съответното звено;

- запознаване с технологията и участие в изграждане и поддържане на радиолокационни

системи;

- участие в мероприятията по извършване на сервизна дейност на модули, платки,

захранващи устройства, вълноводи, приемопредавателни устройства, индикаторни устройства и

друга техника във фирмата;

- участие в създаване, инсталиране, настройка и поддръжка на производствени и ремонтни

продукти, използвани във фирмата;

- участие в приемопредавателни изпитания на технически устройства във фирмата;

- използване на различни средства, принципи и методи за измерване на електрически

сигнали и параметри на отделните елементи, блокове, системи и комуникационни вериги,

снемане на честотни, преходни, фазови и др. характеристики;

- участие в инсталиране, настройка и поддръжка на софтуерни продукти, използвани във

фирмата;

- други задачи.

IV. Семестриален контрол

1. Изпълнение на практически задачи съгласно заданието.

V. Условия за допускане до изпитна процедура

Преподавателят конкретизира условията за допускане до изпитна процедура в началото

на курса - присъствие и форми на контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина:

1. Всеки студент изпълнява практически задачи съгласно полученото задание.

2. Всеки студент изготвя отчет за придобитите знания и умения при изпълнение на

съответните практически задачи..

VІ. Изпитна процедура Текущи оценки в VI и VIII семестър.

VII. Kритерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на студентите,


- за знания: специализирани и теоретични знания в областта на комуникационната и

компютърна техника;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения за:

анализ на устройството и принципите на действие на аналоговите и цифрови схеми;

ползване на възможностите на съвременните операционни системи и среди, текстови

редактори, електронни таблици, база данни и програмни продукти за управление и вземане на

решение;

използване на съвременни компютърни технологии за проектиране и синтез на различни

устройства;

изследване на електрическите, енергийните и информационните параметри на сигналите;

прилагане на технологиите за организиране, подготовка и производство на елементи на

РЛС в съответните производствени звена;

Учебна програма по Практическа подготовка, Издание 2, Редакция 1, 2012 г.

изграждане и експлоатация на компютърни мрежи и системи, като използват методите за

защита на информацията;

работа с измервателна апаратура и определяне на параметрите на цифровите и аналогови

схеми и устройства, анализ и синтез на цифрови устройства в статичен и динамичен режим





Умение за работа в екип:

способност да се представят идеи и да се изслушват внимателно идеите на другите;

разбиране на динамиката на комуникацията и проследяване на съдържанието й;

умение да се конструира устойчива връзка чрез тактичност;

способност да се вземат решения, които включват различни гледни точки.

Умение за формулиране на проблеми, свързани с работата.

Умение за предлагане на решения на поставени проблеми (желателно).

Умение за работа в среда на стандартизирани писмени инструкции, правила и процедури.

VIII. Принципи на формиране на оценката


1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) от изпълнението на практически задачи

съгласно полученото задание.

2. Положително оценка /минимум среден (3,00) на отзива от наставника на студента.


Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка от придобитите знания

по учебната дисциплина въз основа на преминатото обучение по тази учебна програма се

закръглява до цяла единица и се получава от зависимостта:

ОЦ = 0,6.(т.1) + 0,4.(т.2)


Учебна програма по Евроинтеграция , Издание 1, редакция 1, 2012 г.


за изпит по „Евроинтеграция” за специалност “РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ”

1. Организация на обединените нации (ООН). Учредяване, устав, цели и главниоргани за управление.

2. Съвет на Европа. Общи положения. Структура на съвета на Европа.3. Интеграционни процеси в Европа от началото до края на “студената война”.4. Западноевропейски съюз (ЗЕС).Петерсбертски мисии. Оперативни задачи на ЗЕС

през последното десетилетие. 5. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).6. Европейски съюз. Исторически преглед от Париж – 1972 г. до Маастрихт 1992 г.7. Европейски съюз. Структура. Съвет на Европейския съюз (Съвет на министрите).

Европейски съвет. Европейски парламент. Съд на Европейските общности. Сметна палата. 8. Лисабонски договор.9.Помощни органи на Европейския съюз. Институционална реформа на ЕС.

Договорът в Ница. 10.България и членството в Европейския съюз.


1.Т. Петров, Л. Авренов,Учебник Политическа власт. Политически и военниинституции, МО, 2001 г.

2.Кр. Й. Николов, От Хага до Амстердам, трудове на ЦЕИ, 1998 г.3. Конституция на Република България.4. Геополитика и сигурност, МО, ВА “Г.С. Раковски”, 1995 г.5. Военен журнал кн. 1,2 и 3/2003 г.6. Европейското обединение – съзидание и развитие, ЦЕИ Клаус Д. Боршардт, 1992 г.7. Политика на сигурност и военно гражданските отношения на страните в преход към

демокрация, Институт за национална сигурност и международни отношения, 1997 г. 8. Сигурност чрез партньорство и интеграция. “България, НАТО и европейската

архитектура на сигурността”. Българска асоциация за изследвания на Европейската общност. 9. Европейските структури за сигурност и мирът на Балканите, Национален институт за

международни изследвания, 1996 г. 10 Европейска интеграция, ИЕИИ, Нов български университет – Европейски център за

обучение “ЛАКТЕА” , 2002 г.


1. Конспектиране на теоретични източници; решаване на казуси; решаване на

тестове .


1. Решаване на казуси.2. Решаване на тестове.

Текущият контрол се осъществява под формата на тестове и казуси по темите от

програмата.

Оценката от текущия контрол се формира на основата на средната оценка от семестриалния контрол.

Учебна програма по Евроинтеграция , Издание 1, редакция 1, 2012 г.

VІІ. Условия за допускане до изпитна процедура (вид, присъствие,форми на

контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина) 1. Всеки студент разработва реферат от учебното съдържание.2. Всеки студент полага тест по раздели от учебното съдържание.

При слаба оценка по един от разделите от учебното съдържание оценката е слаб 2.00.


Изучаването на дисциплината приключва с текуща оценка. Текущата оценка се оформя по резултатите от тестовете по темите от програмата.



При оценяването на писмените разработки и устните отговори се вземат предвид следните моменти:

- широта и задълбоченост на информацията; - степен на самостоятелност и способност за анализ и обобщения; - използвани източници на информация; - общо оформление на писмената работа/обща постройка на устните изказвания.


Крайната оценка по дисциплината се формира на базата на оценка от текущия контрол. При слаба оценка по един от разделите на текущия контрол оценката е слаб 2.00.

При успешно полагане на изпита на студента се присъждат 5 кредита

Учебна програма по Защита при бедствия и първа долекарска помощ, Издание 1, Редакция 1, 2012 г.


за формиране на крайна текуща оценка по дисциплината „Защита при бедствия и първа долекарска помощ” за специалността “РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И

ТЕХНОЛОГИИ”

1. Бедствия, аварии и катастрофи. Характеристика и класификация. Специфика набедствията, характерни за територията на РБългария.

2. Принципи, методи, форми и средства на обучението по защита при бедствия.Стратегии за оцеляване при бедствия.

3. Специализирана психофизическа подготовка на децата и учениците за действия вбедствени ситуации.

4. Силни ветрове, смерч и гръмотевични бури, снежни виелици и заледявания,свлачища и срутища – причини за възникванието им, възможни последствия, превантивни мерки за недопускане или намаляване на вредното им въздействие. Готовност за използване на способи и средства за защита.

5. Земетресения. Основни параметри – опасност, времетраене, сила и енергия наземетресенията. Поразяващи фактори и вторични поражения. Правила и действия за защита преди, по време и след земетресение.

6. Директива на Европейския парламент за оценка и управление на риска отнаводнения /25.04.2007 г./ - дългосрочен и планиран начин за адаптиране към климатичните промени. Превантивни мерки и действия за намаляване вероятността от наводнения или от тяхното въздействие в определени места. Основни правила и средства за защита при наводнение.

7. Промишлени аварии. Характеристика на отровните химически вещества. Правилаи действия за защита.

8. Радиоактивност. Основни дозиметрични величини и методи. Видоведозиметрични прибори. Основни източници за радиоактивно замърсяване. Поразяващи фактори при авария в АЕЦ. Биологично действие на йонизиращите лъчения. Радиационни увреждания. Профилактика. Правила и действия за защита.

9. Горски пожари. Пожари в предприятия, работещи със синтетични материали,каучукови изделия, багрила, взривоопасни, леснозапалими и горими течности и др. – вторично огнище на химическо заразяване. Основни методи и средства за гасене на пожарите. Поведения и действия при пожар.

10. Индивидуални и колективни средства за защита при бедствия. Поведение идействия при подаване на сигнали на Гражданска защита.

11. Методи и средства за оказване на първа долекарска помощ на пострадали прибедствие: при нарушения в дишането и кръвообращението, наранявания, счупвания, кръвотечение, измръзвания, изгаряния и др.

12. Първа помощ при увреждане на стави и кости и наранявания на меките тъкани.Видове отравяния.

13. Индивидуално и масово поведение при “временно извеждане” от “заната набедствието”. Предпоставки за паниката и жертвите при “временно извеждане” от сгради с масово пребиваване на хора в случай на бедствие. Организация и практически дейности, които осигуряват безопасност и защита при “извеждането” в конкретни бедствени ситуации.

14. Психологическа помощ на пострадали при бедствени ситуации.


1. Алексиев, Р. Оцеляване в бедствени ситуации. С. 2004.2. Бучукова, В., Е. Цветанова. За безопасността на децата. Шумен, 2004.3. Бояджиева, Н., В. Иванов. Първа помощ. Превенция на злополуки. С., 2003.

Учебна програма по Защита при бедствия и първа долекарска помощ, Издание 1, Редакция 1, 2012 г.

4. Вълчев, Р. и др. Защита при бедствия. Методическо ръководство за учителя. – С., Център“Отворено образование”, МОН, 1999.

5. Гюрова, В. Моята безопасност. С., 2005.6. Дашева, Д. Тренировка и адаптация в нестандартни условия.7. Държавна агенция ГЗ по пътя към НАТО и ЕС. РБ, Министерски съвет, 2007.8. Живков, Ив. Първа помощ в планината. С., МиФ, 1984.9. Инструкция № 2 от 5 юли 2004 г., ДВ № 70.10. Кайков, Д. и др. Регулация на физическата и ситуативната психическа готовност при

екстремални условия. – С., ВИ, 1982.11. Кайков, Д. Психофизическа подготовка за действия в екстремални ситуации. – С., ВИ,

1983. 12. Кайков, Д. Теория и методика на изследване на екстремалните ситуации. – С., ВИ, 1988.13. Кайков, Д. и др. Подготовка за действия при бедствени ситуации. – С., ВИ, 1990.14. Кайков, Д. Психофизическа подготовка за действия в бедствени ситуации. – С., ВИ, 1991.15. Кайков, Д. Бедствените ситуации. – Пловдив: ИК “Прима”, 1993.16. Кайков, Д. Научни основи на психофизическата подготовка. – С., НСА, 1997.17. Кайков, Д. Готовност за оцеляване в екстремални ситуации. С., “Сердолик”, 2004.18. Какво знаеш за стихийните бедствия. Игри и задачи за теб и твоите приятели. IDNDR,

1990-2000.19. Колев, К. и др. Учебно-методическо пособие на учителя за защита и самозащита при

бедствия, аварии и катастрофи І, ІІ, ІІІ и ІV клас. – С., МНО, ГЗ на Р. България, НСПО,БЧК, 1993.

20. Костадинова, К., Ф. Тотева и др. Сборник с образователни материали за обучение задействия при бедствия, аварии, катастрофи и пожари (за класните р-тели от 1-12 клас иучителите от детските градини). С., 2004.

21. Марков, Кр. Екстремална психология. Ш., УИ, 2007.22. Ников, Н., Ю. Богданова. Подготовка на учениците за защита при бедствия. – С., МНП,

1991. 23. Танковски, Й. и др. Първа помощ и безопасност. С., БЧК24. Търнър, А. Първа помощ и домашна безопасност. Пл., Хермес, 1994.25. Сандев, Г. Гражданска защита. Ш, УИ, 2003.26. Узунов, Р., М. Манев. Кризи и конфликти, част 2. Ш, УИ, 2005.


1. Реферат на тема в областта на защита и оцеляването в бедствени ситуации и първадолекарска помощ.


1. 80 % присъствие и активно участие при дискутиране проблемите на защита иоцеляването в бедствени ситуации и първа долекарска помощ.

VІІ. Схема/елементи, процедура на изпита, критерии за оценяване знанията и уменията

на студентите, присъждане на кредити.

1. Писмен тест по теми от учебното съдържание


Учебна програма по Симулационно програмиране в средата на Simulink, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ” Симулационно програмиране в средата на Simulink»”

1. 2-D ГРАФИКИ.

2. Елементарни X-Y графики.

3. Специализирани X-Y графики.

4. Означения на графиките.

5. 3-D ГРАФИКИ.

6. Извеждане на линии и запълване на области.

7. Контури и други 2-D изображения в 3-D графиката.

8. Изображение на обвивка (surface) и мрежа (mesh).

9. Представяне на графиките.

10. Означения в графиките.

11. ГРАФИЧНИ ФУНКЦИИ С ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ.

12. Създаване и управление на графичен прозорец.

13. Създаване и управление на координатни оси.

14. Управление на графични елементи.

15. Управление на графични операции.

16. Копиране и съхраняване.

17. Анимация.

18. ФУНКЦИИ ЗА ОБРАБОТВАНЕ НА ЗВУК.

19. ПРОГРАМЕН РЕЖИМ НА РАБОТА

20. Създаване на М-файл с помощта на текстов редактор

21. Извикване (стартиране) на М-файла от командния ред или от друг М- файл

22. Структура на М-функция

23. Въвеждане на информация от потребителя

24. Оператор за цикъл for

25. Оператор за цикъл while

26. Условен оператор if... else...elseif...end

27. Оформяне на графиките

28. Чертане на тримерни графики

29. Въведение в операторната графика

30. Операторна графика (Handle Graphics)

31. Графичен потребителски интерфейс (Graphical User Interface)

32. ОБРАБОТКА НА ОПИТНИ ДАННИ

33. Линеен регресионен анализ и коефициент на корелация

34. Квадратичен (параболичен) регресионен анализ

35. ОБРАБОТКА НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ДАННИ

36. РАБОТА В SIMULINK

37. РАБОТА В STATEFLOW



1. Ануфриев И, Е. Смирмов, А., Б Смирнова, MATLAB 7, Питер, 2009 г

2. Лалев, Хр., Програмиране в среда Matlab, Ш., 2010 г.

3. Лалев, Хр., Прoeктиране на симулационни модели в Simulink, Ш., 2011 г.

4. Лалев, Хр., Идентификация на САУ, Тр., 2008 г.



7. Analysis and Design of Control System Using MATLAB

8. Modern Control Design With MATLAB and SIMUUNK

9. Signals_and_Systems_with_MATLAB_Computing_and_Simulink_Modeling

10. A guide to MATLAB for beginners and experienced users (Hunt Lipsman, Rosenberg -

2001 - Cambridge university









































(2,00).




Учебна програма по Радиолокационен комплекс за управление на въздушното движение,

Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по РАДИОЛОКАЦИОНЕН КОМПЛЕКС ЗА УПРАВЛЕНИЕНА

ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ


1.Експлоатационни и технически параметри на обзорните РЛС.

2.Принципи на построение и функциониране на некохерентните импулсни първични

РЛС. Структурна схема.

3.Принципи на построение и функциониране на кохерентните импулсни първични

РЛС. Класификация. Структурни схеми на истинско – и псевдо – кохерентни РЛС.

4. Радиолокационен обзор на въздушното пространство на РБ. Радиолокационни

средства за обслужване на въздушното движение. Трасов първичен радиолокатор ATCR – 22.

Летищен първичен радиолокатор ATCR – 44.

5. Система за вторична радиолокация (СВРЛ). Опростена структурна схема.

Принципи за кодиране в СВРЛ.

6. Структура на международните запитващи и отговарящи кодови съобщения в СВРЛ

на гражданската авиация съгласно изискванията на ICAO.

7. Устройство и функциониране на елементите на СВРЛ. Структурна схема на

вторичен радиолокатор SIR – M. Структурна схема на типово самолетно отговарящо

устройство (СОУ).

8. Апаратура за първична обработка и изобразяване на радиолокационната

информация. Обобщена структурна схема на АПОИ. Индикаторни устройства.

9. Принцип на действие на честотен радиодалекомер. Структурна схема. Зависимост

на разстоянието от честотата на биене.

10. Принцип на действие на фазов радиодалекомер. Структурна схема. Зависимост на

разстоянието от фазовата разлика на излъчения и отразения сигнал

11. Принцип на действие на импулсен радиодалекомер. Схема на цифров измерител

на времето на закъснение на отразените импулси. Минимално и максимално разстояние на

измерване. Разрешаваща способност.

12. Амплитудни радиопеленгатори, реализиращи метода на максимума.

13. Амплитудни радиопеленгатори, реализиращи равносигналния метод.


1.П.А.Бакулев. Радиолокационньiе системьi. Учебник для ВУЗов. М.,

„Радиотехника”, 2004.

2.Н.Т.Тучков,В. Г. Лаптев. Эксплуатационно-технические характеристики РЛС

управления воздушным движение. Учебное пособие, 1982 г.

3.М. И. Финкельштейн. Основы радиолокации. М, Радио и связь, 1983г.

4.Радиотехнические системы. Под ред. Ю. М. Казаринoвa. M., изд. центр

“Академия”, 2008.

5. В. Г. Лаптев, Н. Т. Тучков. Трассовые первичные РЛС и системы вторичной

РЛС. Учебное пособие. Ленинград, 1981.

6. Радиотехнические системы. Под ред. Ю. М. Казаринoвa. M., изд. центр

“Академия”, 2008.

7. А. В. Труханский.. Системы селекции движущихся целей. Учебное пособие.

Моск. авиац. инст., 1990.

8. Давыдов П. С., Сосновский А. А., Хаймонович И. А. Авиационная

радиолокация. Справочник. 2001.




Учебна програма по Радиолокационен комплекс за управление на въздушното движение,

Издание 1, Редакция 2, 2012 г.




3. Контролни работи.









Минималният среден успех от двете контролни работи трябва да е най-малко (3,00).





- за знания: специализирани и теоретични знания










1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на контролните работи.

2. Положителна оценка /минимум среден (3,00) от писмения изпит.


(2,00).




Учебна програма по Навигационни системи, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по учебната дисциплина „Навигационни системи”

1. Общи сведения за навигацията на подвижни обекти. Класификация на навигационните

параметри и средства.

2. Далекомерен метод за определяне на местоположението на подвижни обекти с

използване на радионавигационни опорни точки.

3. Радиално – скоростен метод за определяне на местоположението на подвижни обекти с


4. Ъгломерен метод за определяне на местоположението на подвижни обекти с


5. Инерциални автономни навигационни системи.

6. Доплеровски автономни радионавигационни системи.

7. Корелационно – екстремални автономни навигационни системи.

8. Ъгломерни радиосистеми за близка навигация (РСБН) VOR.

9. Далекомерни радиосистеми за близка навигация (РСБН) DME.

10. Радиосистеми за далечна навигация (РСДН). Импулсни, импулсно – фазови и фазови

РСДН.

11. Координатни системи. Земята, нейната форма и координати.

12. Географски координати.

13. Карти и картографически проекции.

14. Спътникова радионавигационна система „NAVSTAR”. Създаване, обща

характеристика и структура на системата.

15. „NAVSTAR”. Спътникови сигнали. Обща характеристика на сигналите. Формиране

на носещите честоти.

16. „NAVSTAR”. Спътникови сигнали. Формиране на Р- кода.

17. „NAVSTAR”. Спътникови сигнали. Формиране на сигналите за време. Структура на

навигационното съобщение.

18. „NAVSTAR”. Сегмент за управление (пункт за управление). Принцип на

функциониране (блок алгоритъм) на системата.

19. Спътникова радионавигационна система „ГЛОНАСС”. Обща характеристика и състав

на системата.

20. „ГЛОНАСС”. Космически сегмент. Навигационен космически апарат.

21. „ГЛОНАСС”. Навигационни сигнали. Навигационно съобщение.

22. Фактори влияещи на точността на измерване на СРНС.


23. Диференциални СРНС.

24. Апаратура на потребителя. Характеристика на основните производители на

спътникови радионавигационни приемници.

25. Области на приложение на СРНС.


1. М. И. Финкельщейн. Основы радиолокации. М., “Радио и связь”, 1983.

2. В. В. Шкирятов. Радионавигационные системы и устройства. М., „Радио и связь”,

1984.

3. Радиотехнические системы. Под ред. Ю. М. Казаринова. М., „Академия”, 2008.

4. Б. Хофман-Веленхоф, Х. Лихтенегер, Дж.Колинс. Глобална система за определяне

на местоположение. София 2002 г.

5. Петър Хаджиатанасов. Радионавигация. София, ВИК ”Св. Георги Победоносец”

1992 г.









1.Присъствие на лекции и упражнения- не по-малко от 80% от учебните часове на

изучаваната учебната дисциплина.









- за знания: специализирани и теоретични знания по навигационните системи,

методите и средствата за измерване на координатите на подвижни и неподвижни обекти и



използване и обслужване на навигационни системи;

















(2,00).




Учебна програма по Мобилни и персонални комуникации, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


По дисциплината „Мобилни и персонални комуникации”

за специалноста РТТ

1. Основни принципи и методи за изграждане на персоналните комуникационни

системи. Обща структурна схема на комуникационна система. Телекомуникационни услуги.

2. Клетъчна структура. Поколения клетъчни системи.

3. Обобщена функционална схема на мобилна мрежа. Основни понятия.

4. Елементи на мобилната мрежа. Бази данни.

5. Радиоканал - основни понятия и характеристики. Методи за достъп до радиосредата.

6. Структура на логическите канали. Трафични канали. Канали за контрол.

7. Особености на разпространението на радиовълните. Основни понятия и явления при

предаване – затихване, фадинг, временни промени.

8. Кодиране на речта в GSM.

9. Канално кодиране в GSM.

10. Шифриране на данните. Форматиране на серии и видове серии.

11. Модулация.

12. Принципи на изграждане и функционални възможности на мобилната клетъчна

система за персонални комуникации TETRA.


1. Пенчева Е. Мобилни мрежи, Нови знания, София 2002.

2. Дод А., “Наръчник по телекомуникации”, ИнфоДАР, 1999.

3. Добош Л., Духа Я., “Мобилни радиомрежи”, Джиев трейд, София, 2005г.

4. Попов М.К., Клетъчни радиотелефонни системи – Св.Г.Победоносец, София,

1998.

5. Уиндър С., Телекомуникации. Принципи, технологии, стандарти – Техника,

София, 1999.

6. На пути к созданию ІМТ – 2000. Электросвязь, 2000, № 6, стр. 49.

7. Lucent Technologies. Системы 3G: Детали возникающего силуэта.

Электросвязь, 2001, № 3.

8. Chaudhuri P., Mohr W., Onoe S., The 3GPP proposal for IMT – 2000, IEEE

Communications Magazine, 1999, vol. 37, № 12, pp. 72 – 81

9. Chen H.-H., Yat-Sen S., Yeh J.-F., Suehiro N., A multi-carrier CDMA architecture

based on orthogonal complementary codes for new generations wideband wireless

communications, IEEE Communication Magazine, 2001, vol. 39, № 10, pp. 126 –

135

10. Dahlman E., Gudmunson B., Nilsson M., Skold J., UMTS/IMT – 2000 based on

wideband CDMA, IEEE Communications Magazine, 1998, vol. 36, № 9, pp.70–80

11. DaSilva S., European third-generation mobile systems, IEEE Communication

Magazine, 1996, vol. 34, № 10, pp. 68 – 83

12. Dinan E. H., Jabbari B., Spreading codes for direct sequence CDMA and wideband

CDMA cellular networks, IEEE Communications Magazine, 1998, vol. 36, № 9, pp.

48 – 54.

13. http://www.etsi.org



2. Самостоятелна подготовка за тестове.


1. Работа с информационни източници.

2. Тестове.

Учебна програма по Мобилни и персонални комуникации, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.






2. Всеки студент решава тест след края на всяка тема от учебното съдържание.






- за знания: теоретични знания за принципите, методите и устройствата, използвани

при изграждането и функционирането на мобилните комуникационни системи и осъзнаване

на границите на тези знания;

- за умения: студентите да придобият базови умения за самостоятелна работа при

решаване на проблеми при експлоатацията, контрола, диагностиката и ремонта на възли от

мобилни комуникационни системи;



- за компетентност: да анализират качеството на функциониране на възли и

устройства, използвани в мобилните комуникационни системи. X. Принципи на формиране на оценката


1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на всички тестове.

Окончателната оценка е слаб (2,00), ако една от оценките в точка 1 е слаб (2,00) или

студентът не се е явил на теста.

Ако оценките в т. 1 са положителни, то окончателната текуща оценка е средна



Учебна програма по Обработка на изображение и звук, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ”Обработка на изображение и звук”

1. Основни понятия. Физическа същност на звука. Дискретизация на звука

2. Звукови карти. Видове звуковите карти. Структура на звуковите карти

3. Параметри на звуковите карти. Процес на запазване на звук

4. Обработване на звук.

5. Методи за съхраняване на звукови данни

6. Методи за съхраняване на аудио поток

7. Съвременни зукови файлови формати

8. Периферни устройства за работа със звук

9. Програмно осигуряване за създаване и редактиране на звук

10. Класифициране на видео материала

11. Обработване, смесване и запазване в подходящ формат

12. Основни понятия Аналогов видеосигнал. Цифрово видео

13. Видео декодер. Видове декодери

14. Състав на комбиниран аналогов/DVдекодер

15. Принцип на работа при прехващане на аналогов видеосигнал

16. Кодиране на видео от данни. Видове видео кодеци. Методи за кодиране

17. MPEG стандарти за компресиране на видео информация

18. Съвременни видео файлови формати. Периферни устройства за работа с видео

19. Аналогови видеокамери. Цифрови видеокамери

20. Параметри на цифровите видеокамери

21. Програмно осигуряване за създаване и редактиране на цифрово видео


1. Алексеев К.А., Вейвлет-музыка. Датчики систем измерения, контроля и управления,

2001.

2. Астафьева Н.В., Вейвлет-анализ: основы теории и примеры применения, УФН, 2006,

№11

3. Белявцев В.Г., Воскобойников Ю.Е. Алгоритмы фильтрации изображений с

адаптацией размеров апертуры, 1998.

4. Дяконов В., Круглов В., Математические пакеты расширения MATLAB, Питер,

Санкт-Петербург 2001.

5. Дяконов В.,Абраменкова И., MATLAB обработка сигналов и изображений, Питер,

Санкт-Петербург, 2002.

6. Лалев Х., Микровълнови анализ на едномерен сигнал, ЮНК-BAF- Шумен, 2006.

7. Прэтт У., Цифровая обработка изображений, М., Мир, 2002.

8. Сифорова В., Ярославского Л., Адаптивные методы обработки изображений,.М.:

Наука, 1998.

9. Смоленцев Н.К., Основы теории вейвлетов. Вейвлеты в MATLAB. Кемеровский

госуниверситет, Кемерово, 2003

10. Oshima. M.. Y. Shirai. Object Recognition Using Tree-dimensional Information.

IEEE Trans. PA.MI-5, No. 4, 2003, 353-361.

11. Reeves, A. Survey: Parallel Computer Architectures for Image Processing. Computer

Vision. Graphics and Image Processing, 25, 2004, 68-88.







Учебна програма по Обработка на изображение и звук, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


































(2,00).




Учебна програма по Проектиране и разработване на мултимедийни продукти, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ”Проектиране и разработване на мултимедийни продукти” за специалност “РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ”

1. МУЛТИМЕДИЯ. Въведение в дисциплината. История на мултимедийните системии технологии. Хипермедия/мултимедия – определения, области на приложение. Източници за последователно интегриране в мултимедиите.

2. ТЕХНОЛОГИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МУЛТИМЕДИЙНИ ПРИЛОЖЕНИЯ.Сценарий на приложението. Визуален дизайн. Разработване, реализация и разпространение на мултимедийни приложения.

3. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА ПРЕДАВАНЕ И ОБРАБОТКА НА ВИЗУАЛНАТАИНФОРМАЦИЯ. Форми и модели за представяне на изображенията в цифров вид. Същност и задачи на обработката. Основни характеристики

4. ДИСКРЕТИЗАЦИЯ И КВАНТОВАНЕ НА ИЗОБРАЖЕНИЯТА. Същност надискретизацията. Същност и особености на квантоването. Оценка на изкривяванията.

5. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ЦИФРОВОТО ПРЕДАВАНЕ НА ИЗОБРАЖЕНИЯ.Методи и системи за кодиране на изображения. Същност на статистическите и психофизиологическите методи за кодиране.

6. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА КОМПРЕСИРАНЕ НА НЕПОДВИЖНИИЗОБРАЖЕНИЯ. Формати за представяне на цифрови изображения. Принципи за компресия на данните. Методи за компресия на базата на преобразувание. Алгоритъм JPEG.

7. ПРИНЦИПИ НА КОДИРАНЕ НА ПОДВИЖНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ. АлгоритъмMPEG-1. Типове MPEG кадри и подреждането им. Декомпозиция на MPEG последователност. Прогнозиране и установяване на движението и компенсация. Управление на скоростта на изходящия поток от данни.

8. ВИДЕОКОДИРАНЕ MPEG-2. Нива и профили на MPEG-2. Специфични режими.Описание на процеса на кодиране MPEG-2.

9. КОМПРЕСИЯ НА ЗВУКОВИ СИГНАЛИ. Принципи за компресия на звуковисигнали. Звукови слоеве на MPEG. AC-3 компресия.

10. МУЛТИПЛЕКСИРАНЕ НА СИГНАЛИ. Организация на MPEG-1 мултиплекс.Организация на MPEG-2 мултиплекс.

11. КАНАЛНО КОДИРАНЕ. Въвеждане на случайност. Кодиране на Риид-Соломон.Разпределение на грешките. Спирално кодиране.

12. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА ПРЕДАВАНЕ И ОБРАБОТКА НА ВИЗУАЛНАТАИНФОРМАЦИЯ. Форми и модели за представяне на изображенията в цифров вид. Същност и задачи на обработката. Основни характеристики

13. МУЛТИМЕДИЙНИ АВТОРСКИ СИСТЕМИ. Видове авторски системи. Избор наавторска система. Интерактивност в авторските системи.

14. РАЗПРЕДЕЛЕНИ СИСТЕМИ ЗА МУЛТИМЕДИЙНИ ПРИЛОЖЕНИЯ.Проектиране на разпределена система за мултимедийни приложения. Възпроизвеждане на мултимедийни приложения.

15. СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ МЕДИИ. Мултимедия и Интернет.Видеоконферентни системи. Виртуална реалност.


1. Дамянова Т., Мултимедия, С., 2001 г.2. Мюлер А., Мултимедия и компютри, С., 2006 г.3. Рачев Б., Мултимедия и компресиране на информация, В., 2005 г.4. Смрикарова Ст., Мултимедийни системи и технологии, Р., 1999 г.


5. Мирчев С., АТМ комуникации, С., 2001 г.6. Лалев, Хр., Компютърна графика, Тр., 20067. Лалев, Хр., WEB "Мултимедийни системи" Ш., 2009 г.













- за знания: специализирани и теоретични знания по електроизмервателна техника, методите и средствата за измерване на електрически и на неелектрически величини и осъзнаване на границите на тези знания;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения необходими за измерване на електрически и на неелектрически величини;









Учебна програма по Цифрова обработка на сигнали, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за формиране на текуща оценка по ” Цифрова обработка на сигнали” за специалност “РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ”

1 Дискретни сигнали и системи. Определения, класификация. 2. Преобразуване на аналоговите сигнали в цифрови. Теорема за отчетите.3. Класификация на аналого – цифровите пробразуватели. Основни параметри.4. Основни структурни схеми на аналого – цифрови пробразуватели с

последователно действие. Основни параметри. 5. Основни структурни схеми на цифро - аналоговите пробразуватели. Основни

параметри. 6. Основни структурни схеми на на аналого – цифрови пробразуватели с паралелно и

паралелно - последователно действие. Основни параметри. 7. Същност на Z – преобразуванието. Връзка с преобразуванията на Лаплас и Фурие.8. Основни свойства на Z – преобразуванието. Приложение.9. Обратно Z – преобразувание. Приложение.10. Същност на дискретното преобразувание на Фурие. Основни свойства.11. Основни алгоритми за бързо преобразувание на Фурие.12. Приложения на бързите преобразувания на Фурие.13. Общи сведения за цифровите филтри. Предавателни функции.14. Структурни схеми на цифровите филтри. Практическа реализация.15. Основи на анализа на цифрови филтри.16. Апроксимации на рекурсивни цифрови филтри. Приложения.17. Методи за синтез на рекурсивни цифрови филтри. Приложения.18. Анализ на нерекурсивни цифрови филтри. Приложения.19. Синтез на нерекурсивни цифрови филтри. Приложения.20. Основни приложения на цифровата обработка на сигналите в комуникационно –

информационните системи.


1. Ахмед Н. и К.Рао, “Ортогональные преобразувания при обработке цифровыхсигналов”, М., Связь – 1981.

2. Железов Ог., “Компютърна обработка на сигнали и изображения”, Варна, ВМЕИ,1994.

3. Иванов Р., “Цифрова обработка на едномерни сигнали”, Габрово, ВМЕИ, 1999.4. Конов К., Л. Голденберг, “Устройства за цифрова обработка на сигнали”, София,

Техника, 1988. 5. Опенхайм А., Р.Шафер, “Цифровая обработка сигналов”, М., Связь, 1973.6. Опенхайм А., Ал. Уилски, Ян Йънг, “Сигнали и системи”, София, Техника – 1993.7. Рабинер Л., Б.Гоулд, “Теория и применение цифровой обработки сигналов”, М.,

Мир, 1978. 8. Стоянов Г., “Теоретични основи на съобщителната техника”, София, Техника, 1993.9. Ifeachor E., B.Yerwis, ”Digital signal processing – a practical approach”, Adison Wesley,

1993. 10. Proakis Y., D. Manolakis, “Digital signal. Principles, algorithms, and applications”,

Prentice Hall, 1996. 11. Shenoi K.,”Digital signal processing in telecommunications”, Prentice Hall,1995.





Учебна програма по Цифрова обработка на сигнали, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.

2. Курсова работа.3. Изпълнение на практически задачи на упражненията.


Преподавателят конкретизира условията за допускане до процедурата за формиране на текущата оценка в началото на курса - присъствие и форми на контрол в процеса на изучаване на учебната дисциплина:

1. Всеки студент извършва реферативен преглед на литература по зададена тема.2. Всеки студент разработва курсова работа по тема от учебното съдържание.3. Всеки студент полага две писмени контролни работи по раздели от учебното

съдържание. Минималният среден успехи от трите форми на самостоятелна работа трябва да е


VІІІ. Изпитна процедура Текуща оценка, процедурата е съгласно правилата за формиране на текуща оценка.



- за знания: специализирани и теоретични знания за цифровата обработка на сигнали, методите за описание на цифровите сигнали и системи, методите и алгоритмите за определяне на спектрите на цифрови сигнали, класификацията и основните параметри на аналого – цифровите и цифро - аналоговите пробразуватели, свойствата на дискретното преобразувание на Фурие и на Z – преобразуванието;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения необходими за синтезиране на цифрови филтри;

- за компетентност: Умение за прилагане на знанията в практиката. Умение за изпълнение на взети от друг решения. Умение да се учи на място, където работи. Умение за предлагане на решения на поставени проблеми. Умения за самостоятелно учене и събиране, анализ и използване на информация. Изследователски умения. Умения за изследване на цифровите сигнали и системи, на техните спектри и

характеристики.


Текущата оценката се оформя на базата на: 1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на курсовия проект.2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от текущия контрол.Окончателната текуща оценка е слаб (2,00) ако поне една от оценките в точка 1 и 2 е

слаб (2,00). Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната текуща оценка е средна


Учебна програма по ”Програмиране на PIC процесори”, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


по ”Програмиране на PIC процесори”

за специалност „РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ“

1. Архитектура на процесорите PIC16/17XX. Основни характеристики на

микроконтролерите. Програмен модел на PIC16/17XX. Вградени периферни

устройства.

2. Формат на инструкциите и данните в Асемблер. Система инструкции.

Видове адресации.

3. Организация на паметта. Организация на паметта за програми. Организация

на паметта за данни.

4. Изпълнение на инструкциите. Зареждане на програмния брояч. Пряка и

косвена адресация.

5. Структура на програма на Асемблер. Команди на асемблера – генериране на

абсолютен и обектен код. Входни и изходни файлове на асемблера.

6. Директиви на асемблера. Видове - директиви за управление, за условно

асемблиране, за данни, за управление на листинга, за обектния файл. Примери.

7. Макроси в асемблера. Същност и предимства. Синтаксис на макросите.

Директиви за макроси. Използване на макросите. Примери.

8. Байт[ориентирани инструкции файл[регистър и инструкции с константи за

обмен на данни. Синтаксис. Операнди. Функции на командите. Примери.

9. Аритметични байт[ориентирани инструкции файл[регистър и инструкции

с константи. Синтаксис. Операнди. Функции на командите. Примери.

10. Логически байт[ориентирани инструкции файл[регистър и инструкции с

константи. Синтаксис. Операнди. Функции на командите. Примери.

11. Инструкции за ротация. Синтаксис. Операнди. Функции на командите.

Примери.

12. Бит[ориентирани операции файл[регистър. Синтаксис. Операнди.

Функции на командите. Примери.

13. Управление изпълнението на програмата. Инструкции за разклонение на

програмата.

14. Подпрограми. Същност. Инструкция за извикване на подпрограми.

Инструкции за връщане от подпрограми. Примери.

15. Обработка на прекъсване. Същност. Инструкция за връщане от прекъсване.

Запазване състоянието на регистрите при обработка на прекъсване.


1. Кенаров Н., PIC микроконтролери, част 1, Млад конструктор, Варна, 2003.

2. Кенаров Н., PIC микроконтролери, част 2, Млад конструктор, Варна, 2006.

3. Смрикаров А., Василев Ц., Цанков И., Смрикарова С., Едночипови

микрокомпютри, PIC16C74, MC68HC705P9, PCB80C555, Развойни

средства, под редакцията на доц. д-р Ангел Смрикаров, “Авангард принт”

ООД, Русе 2000.

4. Ташева Ж., Програмиране на асемблер за PIC микроконтролери, Военно

издателство, 2007.

5. PIC16/17CXX Data Sheets, www.microchip.com.








Учебна програма по ”Програмиране на PIC процесори”, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.







3. Всеки студент полага писмена (тестова) контролна работа в края на учебното


Минималният среден успех от трите форми на самостоятелна работа трябва да е



IX. Критерии за оценяване знанията, уменията и компетентностите на


- за знания: специализирани и теоретични знания по програмиране на Асемблер,

методите и средствата за създаване на програми за управление на специализирани PIC

микроконтролери;

- за умения: познавателни и практически умения за прилагане на основните

концепции на програмиране на Асемблер на специализирани PIC микроконтролери;


• Умение за прилагане на знанията в практиката.

• Умение за изпълнение на взети от друг решения.

• Умение да се учи на място, където работи.

• Умение за предлагане на решения на поставени проблеми.

• Умения за самостоятелно учене и събиране, анализ и използване на


• Изследователски умения.

• Умения за програмиране на Асемблер за PIC микропроцесори.




2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от контролната работа.

Окончателното оценка е слаб (2,00), ако поне една от оценките в точка 1 и 2 е слаб

(2,00).

Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната текуща оценка е средна


При положителна оценка/минимум среден (3,00) на текущата оценка на

студента се присъждат 5 кредита.

Учебна програма по телевизионна,аудио и видео техника, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.

КОНСПЕКТ

по Телевизионна, аудио и видео техника

1. Електрическо предаване на изображение.

2. Развивка на телевизионното изображение.

3. Избор на параметрите на развивката.

4. Телевизионни стандарти. Телевизия с висока разделителна способност.

5. Системи за цветна телевизия. Система за цветна телевизия PAL.

6. Телевизионни предавателни камери. Видеосензори. Фотоелектрически ефект. CCD

видеосензори.

7. Телевизионни приемници. Предназначение и устройство. Електронна оптика на

телевизионните тръби.

8. Телевизионни приемници. Електронен прожектор. Отклонение на електронния лъч.

9. Телевизионни приемници. Приемни тръби за цветно изображение.

10. Телевизионни приемници с плосък LCD екран.

11. Телевизионни приемници с плосък плазмен екран.

12. Спътникова телевизия. Спътникови съобщителни системи.

13. Спътникова телевизия. Приемане на спътникови програми.

14. Цифрова телевизия. Цифров телевизионен сигнал. Цифрово пренасяне на

телевизионни програми.

15. 20.Цифрова телевизия. Стандарти за цифрова телевизия (MPEG). Цифрови

модулации.

16. Акустика. Звук. Звукова вълна. Скорост на трептене и скорост на разпространение на

звука.

17. Акустика. Психофизична характеристика на звука.

18. Акустика. Психофизични параметри на звука. Принципи на шумозащита.

19. Електроакустика.

20. Електроакустични преобразователи. Микрофони.

21. Електроакустични преобразователи. Високоговорители.

22. Електроакустични преобразователи. Озвучаване.

23. Запис на аудио-информация във формат CD.

24. Запис на видеоинформация в DVD формат.

25. Флаш памети. Основни характеристики.

26. Флаш карти. Основни характеристики.


1.Конов К. Телевизионна техника. Издателство ДИОС София, 2005 г.


2.Конов К. Цифрова телевизия. ДИОС София 2001 г.

3.Ерве Беноа.Цифрова телевизия. ЛИК.1998 г.

4. Маляков С., “Звукотехнически устройства и системи” – С.: Техника, 1986.

5. Маляков С., “Звукозаписни системи” – С.: Музика, 1990.

6. Попянев Д., “Електроакустични преобразуватели” – С.: Техника, 1998.









1.Присъствие на не по-малко от 80% от лекционните и лабораторни упражнения на

учебната дисциплина.





VІІІ. Изпитна процедура Писмен изпит: процедурата е съгласно правилата за провеждане на писмен

семестриален изпит(т.о).



- за знания: специализирани и теоретични знания по телевизионна и аудио-

видеотехника и устройства, методите и средствата за изследване на телевизионната техника

и осъзнаване на границите на тези знания;


обслужване на телевизионни устройства и системи;
















(2,00).





Учебна програма по Моделиране и проектиранe на радарни системи, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по”Моделиране и проектиране на радарни системи”


1. Основни принципи на построение на радарните системи. Обобщена структурна

схема на импулсна радиолокационна станция (РЛС). Основни параметри на РЛС.

2. Основни методи и етапи на проектиране на РЛС. Методи на проектиране на РЛС.

Етапи на инженерното проектиране на РЛС Основно уравнение на радиолокацията Основни

характеристики на радиолокационните цели. Качествени показатели на радиолокационното

откриване. Избор на стойността на качествените показатели. Параметри на

радиолокационното откриване и връзка между тях. Загуби в системата “Пространство –

радиолокатор - оператор”. Оценка на влиянието на загубите върху параметрите на

радиолокационното откриване.

3. Ескизно проектиране на импулсни предавателни устройства. Структурна схема на

тракта за генериране и излъчване. Изискване към техническите характеристики на

предавателните устройства. Ескизно проектиране на приемния тракт. Предварително

изчисляване на импулсен радиолокационен приемник. Изчисляване на основните параметри и

избор на схемите от приемния тракт.

4. Особенности в проектирането на системи за защита от пасивни смущения. Методи

за борба със слепите скорости. Кохерентно - импулсни системи за СДЦ. Филтрови системи за

СДЦ. Проектиране на системите за автоматична донастройка на честотата. Технически

изисквания. Варианти на реализацията.

5. Избор на метода на обзор на зоната на откриване. Влиние на загубите при обзор на

зоната на откриване. Начини за намаляване на времето за обзор. Изчисляване на ефективната

повърхност на приемната антена. Изчисляване на средната мощност и временните параметри

на сондиращите импулси.

6. Ред за изчисляване на основните параметри на РЛС за откриване и целеуказване в

процеса на ескизното проектиране.

7. Изчисляване надеждността на РЛС в етапите на проектиране и експлоатация.


1. Леонов А.И. Моделирование в радиолокации М.Сов.радио1979 г.

2. Уткин Г.М. Проектирование радиопередающих устройств СВЧ М.Сов.радио 1989 г.

3. Соколов М.А. Проектирование радиолокационных приемных устройств. М.Высшая

школа 1984 г.

4. Дулевич В.Е. Теоретические основы радиолокации М.Сов.радио 1978














Учебна програма по Моделиране и проектиранe на радарни системи, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.







- за знания: познаване на основите на построението и структурата на радарната

техника, методиката за ескизно проектиране на основните подсистеми от радарната

апаратура – антенна, предавателна, приемна, за обработка на информацията и за управление;

- за умения: да проектират самостоятелно основните подсистеми на радарната

апаратура, да анализират структурата и целесъобразността на избора на елементите от

конкретни образци, да оценяват възможностите и качествата на радарната апаратура по

информация от специализирана техническа документация.;









на сигналите и анализиране на информацията от нейните носители.






(2,00).






за изпит по ”СПЪТНИКОВИ КОМУНИКАЦИИ” за специалност “РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ”

1. Спътникови услуги. Регулаторни изисквания към спътниковите комуникации.2. Околоземни спътникови орбити. Характеристика на спътниковите орбити.3. Геометрия на спътниковата връзка при геостационарна кръгова орбита.

Определяна на разстоянието между земната станция и спътника, ъгъла на елевация и азимут. 4. Земен сигмент на спътниковата комуникационна система. Аналогови системи.

Цифрови спътникови системи. 5. Космически сигмент на спътниковата комуникационна система. Носещо

оборудване. Полезен товар. Антенна система. 6. Шум в системите за комуникации.7. Модели на канали за комуникации.8. Форматиране на сигнали от различни източници. Дискретизация на аналогови

сигнали по време. Квантуване. Кодиране при импулсно кодовата модулация. 9. Нискочестотна демодулация. Определяне на вероятността за грешка.10. Понятие за лентов сигнал и структурна схема на универсален квадратурен

модулатор. 11. Основни типове високочестотни модулации.12. Трелис модулация. Общ принцип на кодиране и декодиране при Трелис

модулация. 13. Негативни ефекти върху разпространението на радиовълните в спътниковите

комуникации. Влияние на атмосферните явления върху комуникационната връзка. 14. Загуби в свободното пространство.15. Енергиен баланс на спътниковата връзка. Елементи на енергийния баланс на

спътниковата връзка. 16. Енергиен баланс на спътниковата връзка. Оценка на връзката при нерегенеративен

ретранслатор. 17. Енергиен баланс на спътниковата връзка. Оценка на връзката при регенеративен

ретранслатор. 18. Множествен достъп при спътникови комуникационни канали. Множествен достъп

с честотно деление. 19. Множествен достъп при спътникови комуникационни канали. Множествен достъп

с времеделение на каналите. 20. Множествен достъп при спътникови комуникационни канали. Множествен достъп

с кодово деление на каналите. 21. Система с директно разширяване на спектъра. Система за разширяване на

спектъра чрез скокообразно изменение на честотата.


1. Желев С. С., Спътникови комуникации, УИ, Шумен, 2012, 262 стр.2. Конов, Кирил, Цифрово радио и телевизионно разпръскване, Диос, С., 2010, 324

стр. 3. Конов, Кирил, Цифрова спътникова телевизия, Диос, С., 2009, 90 стр.4. Пенчева Е. GSM комуникации - Нови знания, София, 2000.5. Пенчева Е. Мобилни мрежи, София, 2009.6. Пулков, Владимир. Плезиохронни цифрови мултиплексни системи

http://telecom.tu-sofia.bg/st/web_materials/MPS/lectures/pdh/html/pdh.htm 7. Оппенгейм А., Шафер Р. Цифровая обработка сигналов: Пер. с англ. - М.:

Техносфера, 2006. - 856 с. 8. Р. Морелос-Сарагоса, Искусство помехоустойчивого кодирования. Методы,

алгортмы, применение. Техносфера, М., 2005, 320 стр. 9. Сергиенко А.Б. Цифровая обработка сигналов: - СПб.: Питер, 2002. - 608 с.


10. Bernard Sklar, Digital Communications: Fundamentals and Applications, SecondEdition, Prentice-Hall, 2001.

11. Berrou C., Glavieux A., Thitimajshima P., Near Shannon Limit Error-CorrectingCoding and Decoding: Turbo Codes // Proc. of the Intern. Conf. on Commun (Geneva, Switzerland). May 1993. pp.1064–1070.

12. Berrou C., Glavieux A., Near Optimum Error Correcting Coding and Decoding:Turbo-Codes, IEEE Trans. On Comm., Vol. 44, No. 10, October 1996.

13. Broadcom Corporation and Cisco Systems, Digital Transmission: Carrier-to-NoiseRatio, Signal-to-Noise Ratio, and Modulation Error Ratio. http://www.broadcom.com/docs/general/Broadcom-Cisco_CNR-SNR-MER.pdf

14. Clarke А. C., Extraterrestrial Relays, Wireless World, Vol. 51, pp. 305 308, October1945.

15. Clark G. C., Cain J. B., Error-Corection Coding for Digital Communications. NewYork: Plenum Press, 1981.

16. C. E. Shannon, A mathematical theory of communication, Bell Syst. Tech., 1948.17. Caire G., Tarrico G., Biglieri E., Bit Interleaver Coded Modulation. IEEE Trans. Info

Theory, vol. 44, n. 3, pp. 927–946, May 1998. 18. Dennis Roddy, Satellite communications, McGraw-Hill Professional, 2001, 569 стр.19. Deffebach H. L. and Frost W. O., A survey of digital baseband signaling techniques.

NASA Technical Memorandum NASATM X-64615, June, 1971. 20. Divsalar D., Simon M. K., Multiple Trellis Coded Modulation, IEEE, Trans. on

Commun. Theory, vol. 36, n. 4, April, 1988, pp. 410-419. 21. Floyd M. Gardner. Phaselock Techniques: 3rd edition: John Wiley & Sons 2005.22. Friis H. T., Noise Figure of Radio Receivers, Proc. IRE, July 1994, pp. 419-422.23. Gérard Maral, Michel Bousquet, Satellite communications systems: systems,

techniques, and technology, John Wiley and Sons, 2002 - 757 стр. 24. Gilhousen, K. S., et al., On the Capacity of a Cellular CDMA System, IEEE Trans. On

Vehicular Technology, 1991, pp. 303–312. 25. Hecht M. and Guida A. Delay modulation. Proc. IEEE, vol. 57, n. 7, July 1966,

pp.1314÷1316. 26. Intuitive Guide to Principles of Communications, Link Budgets,

www.complextoreal.com 27. Intuitive Guide to Principles of Communications, CDMA, www.complextoreal.com28. Intuitive Guide to Principles of Communications, Coding Concepts and Block Coding,

www.complextoreal.com 29. Intuitive Guide to Principles of Communications, Trellis Coded Modulation (TCM),

2004, www.complextoreal.com 30. Ippolito, Louis J., Satellite communications systems engineering: atmospheric effects,

satellite link design, and system Performance, JohnWiley & Sons Ltd, 2008, 396 стр. 31. Interleaving for Burst Error Correction, AHA products groop, Moscow, Idaho, USA,

www.aha.com. 32. International Telecommunications Union, www.itu.int.33. ITU-R Recommendation P.372-10, Radio noise, International Telecommunications

Union, Geneva, October 2009. 34. ITU-R Recommendation P.453-8, The radio refractive index: its formula and

refractivity data, International Telecommunications Union, Geneva, February 2001. 35. ITU-R Recommendation P.531-10, Ionospheric propagation data and prediction

methods required for the design of satellite services and systems, International Telecommunications Union, Geneva, October 2009.

36. ITU-R Recommendation P.676-8, Attenuation by atmospheric gases, InternationalTelecommunications Union, Geneva, October 2009.

37. ITU-R Recommendation P.834-3, Effects of tropospheric refraction on radiowavepropagation, International Telecommunications Union, Geneva, October 1999.

38. ITU-R Recommendation P.835-4, Reference standard atmosphere for gaseousattenuation, International Telecommunications Union, Geneva, March 2005.


39. ITU-R Recommendation P.836-4, Water vapour: surface density and total columnarcontent, International Telecommunications Union, Geneva, October 2009.

40. ITU-R Rec. P.838-3, Specific attenuation model for rain use in prediction methods,International Telecommunications Union, Geneva, March 2005.

41. ITU-R Rec. P.839-3, Rain height model for prediction methods, InternationalTelecommunications Union, Geneva, February 2001.

42. ITU-R Recommendation P.840-4, Attenuation due to clouds and fogs, InternationalTelecommunications Union, Geneva, October 2009.

43. Kiseon Kim, Insoo Koo, CDMA Systems Capacity Engineering. Artech House INC.,2005, 201 стр.

44. Koo, I., et al, Sensitivity Analysis for Capacity Increase on the DS-CDMA System,Proc.of JCCI, 1997, pp. 447–451.

45. Korn I., Digital Communications. Van Nostrand Reinhold Company, New York, 1985.46. Lathi B. P., Modern digital and analog communications systems, Third Edition,

Oxford University Press, 1998, 781 стр. 47. Lindsey W. C., Simon M. K., Telecommunication Systems Engineering. Prentice-Hall,

Inc. Englewood Cliffs, New York, 1973. 48. Liebe H. J., Hufford G. A. and Cotton M. G., Propagation modeling of moist air and

suspended water/ice particles at frequencies below 1000 GHz, AGARD 52nd Specialists’ Meeting of

the Electromagnetic Wave Propagation Panel, Palma De Mallorca, Spain, May 1993, pp. 17–21. 49. Michael O. Kolawole, Satellite communication engineering, Marcel Dekker, 2002 -

263 стр. 50. Madhu Sudan, Sanjeev Khanna, Delays and the Capacity of Continuous-Time

Channels, Proceedings of the 52nd Annual IEEE Symposium on Foundations of Computer Science, Palm Springs, California, October 23-25, 2011.

51. Nyquist H. Certain Topic on Telegraph Transmission Theory. Trans. AIEE, vol. 47,pp. 617–644, April 1928.

52. Pickholtz R. L., Schilling D. L., Milstein L. B., Theory of Spread SpectrumCommunications: A Tutorial. IEEE Transaction on Communications, Vol. com-30, No. 5, May 1982.

53. Pickholtz R. L., Schilling D. L., Milstein L. B., Revisions to Theory of SpreadSpectrum Communications: A Tutorial. IEEE Transaction on Communications, Vol. com-32, No. 2, February 1984.

54. RPC Telecommunications Ltd., http://www.satcom.co.uk/.55. Rappaport T. S., Wireless Communications, Chapter 3 and 4, Prentice Hall, Upper

Saddle River, New Jersey, 1996. 56. Robertson P., Worz T., Bandwidth Efficient Turbo Trellis-Coded Modulation Using

Punctured Component Codes. IEEE Sel Areas in comm., vol. 16, n. 2, pp. 206–218, Feb. 1998. 57. Silver J. P., Satellite Communications Tutorial, E-mail: [email protected]. Viterbi A. J., Principles of Coherent Communications. McGraw Hill Book Company,

New York, 1966. 59. Van Trees, H. L., Detection, Estimation and Modulation Theory, Part 1, John Wiley &

Sons, New York, 1968. 60. Zhili Sun, Satellite networking principles and protocols, John Wiley & Sons, 2005.

342 стр. 61. Ungerboeck Gottfried, Trellis-Coded Modulation with Redundant Signal Sets, part I

Introduction. IEEE Communications Magazine, vol. 25, n. 2, February 1987, pp. 5–11. Ungerboeck Gottfried, Trellis-Coded Modulation with Redundant Signal Sets, part II State of the

Art. IEEE Communications Magazine, vol. 25, n. 2, February 1987, pp. 12–21.













- за знания: специализирани и теоретични знания по основните принципи и техники, използвани в спътниковите комуникации;

- за умения: диапазон от познавателни и практически умения необходими за определяне на геометрия на спътниковата връзка при геостационарна кръгова орбита и владеене на техниките за съставяне на енергиен баланс на спътниковия комуникационен канал;

- за компетентност: Умение за прилагане на знанията в практиката. Умение за изпълнение на взети от друг решения. Умение да се учи на място, където работи. Умение за предлагане на решения на поставени проблеми. Умения за самостоятелно учене и събиране, анализ и използване на информация. Изследователски умения. Умения за: - определяне на геометричните параметри на спътниковата връзка; - съставяне на енергиен баланс на спътниковия комуникационен канал; - изследване на влиянието на негативните ефекти върху разпространението на

радиовълните в спътниковите комуникации; - анализиране на структурата на спътникова комуникационна система, определена

според реда за обработване на сигналите; - определяне на вероятността за грешка при различни видове модулации; - изследване на методите за поделяне на канала между потребителите.


Оценката от изпита се оформя на базата на: 1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на курсовата работа.2. Положително оценка /минимум среден (3,00)/ от писмено разработени два въпроса

от конспекта на дисциплината или на части от тях. Окончателното оценка е слаб (2,00) ако поне една от оценките в точка 1 и 2 е слаб

(2,00). Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка от придобитите знания по учебната дисциплина въз основа на преминатото обучение по тази учебна програма се закръглява до цяла единица и се получава от зависимостта:

ОЦ = 0,6.(т.2) + 0,4.(т.1)


Учебна програма поЕлектромагнитна съвместимост, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


по дисциплината „Електромагнитна съвместимост”

за специалноста РТТ

1. Обща характеристика на проблема електромагнитна съвместимост (ЕМС).

2. Критерии и параметри на ЕМС.

3. Основни задачи при оценката на ЕМС.

4. Смущения-класификация.

5. Характеристики на смущенията.

6. Естествени смущения.

7. Пълна оценка на ЕМС с помоща на модел.

8. Опростен пълен модел заоценка на ЕМС.

9. Оценка на ЕМС на радиолокационни станции чрез физически модел.

10. Метод за приблизителна оценка на ЕМС.

11. Пространствена и честотна селекция на полезните сигнали.

12. Временна, поляризационна и енергийна селекция на полезните сигнали.

13. Адаптивен метод на приемане.

14. Устройства за защита от смущения -свръхвисокочестотни филтри.

15. Селекция по честота на повторение.

16. Ограничаване въздействието на паразитни сигнали. Екраниране, замасяване и

заземяване.


1. И.Е. Коробко, Електромагнитна съвместимост на радиотехническите системи, ДИ

„Техника“.

2. Д.Д.Дамянов, Електромагнитна съвместимост на радиоелектронната апаратура, ВИ,

1983г.

3. Директива 2004/108/ЕОнаевропейскияпарламентинасъвета,

ОфициаленвестникнаЕвропейскиясъюз, L 390/24.

4. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=DD:13:47:32004L0108:BG:PDF



2. Самостоятелна подготовка за тестове.


1. Работа с информационни източници.

2. Тестове.


Преподавателят конкретизира условията за допускане до изпитна процедурав




2. Всеки студент решава тестслед края навсяка тема от учебното съдържание.


среден(3,00).

VІІІ.Изпитна процедура Текуща оценка.



Учебна програма поЕлектромагнитна съвместимост, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.

- за знания: специализирани и теоретични знания в областта на електромагнитната

съвместимост на комуникационна апаратура и осъзнаване на границите на тези знания;

- за умения: студентите да придобият базови умения за самостоятелна работа при

решаване на проблеми с електромагнитната съвместимост;




Да имат основни теоретични познания по проблема електромагнитна съвместимост в

безжични мрежи.

Да имат достатъчен практически опит относно методите за измерване на смущения и

на устойчивост към смущения.

Да имат поглед върху стандартизационните и регулаторни документи в областта на

ЕМС.

Да имат поглед върху проблемите с взаимните смущения между различни типове

комуникационни мрежи.



1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на всички тестове.

Окончателната оценка е слаб (2,00), ако една от оценките в точка 1 е слаб (2,00) или

студентът не се е явил на теста.

Ако оценките в т. 1 са положителни, то окончателната текуща оценка е средна



Учебна програма по Икономика, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ”Икономика”


1. Основни проблеми на икономиката.

2. Същност и основни категории на пазара.

3. Механизъм на пазарно равновесие

4. Потребителско търсене

5. Производствен процес.

6. Производствени разходи и приходи на фирмата. Приходи на фирмата при съвършена

конкуренция

7. Пазарна структура при несъвършена конкуренция.

8. Ценообразуване на пазарите на факторите на производството.

9. Работната заплата като факторен доход

10. Съвкупно предлагане. Брутен национален продукт и национален доход.

11. Съвкупно търсен, потребление и спестяване.

12. Икономически разтеж.

13. Финансова политика.

14. Източници на финансови средства и методи за акумулирането им в бюджета

15. Основи на държавните разходи, разходна система и разходна политика.

16. Теоретични основи, същност и класификация на държавните приходи

17. Социално осигуряване

18. Принципи на данъчното облагане

19. Бюджет – същност, значение и принципи.


1. Георгиева К., Микроикономикс, 1990.

2. Георгиева К., Микроикономикс, 1990.

3. Съев, Микроикономика, 1992.

4. Кънев М, Макроикономика, 1992.

5. Савов Ст., Микроикономика, 1993.

6. Савов Ст., Макроикономика, 1993.

7. Савов Ст., Световна икономика, 1994.

8. Якимова И., Въведение в микроикономиката, 1996.

9. Якимова И., Въведение в макроикономиката, 1997.

10. Лейдлър Д., Увод в микроикономиката, 1992







3. Изпълнение на практически задачи на семинарните упражненията.

Учебна програма по Икономика, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.









VІІІ. Изпитна процедура Изпитът е на базата на текуща оценка съгласно правилата.



- за знания: по основните проблеми на икономическата теория и тенденциите в

световната и националната икономика теоретични и специализирани познания по

управление на проекти, методите и способи за построяване на графици и тяхното следене за

изпълнение;

- за умения: да си служат свободно с категориалния апарат на икономическата наука

при интерпретацията на различни икономически проблеми и да правят изводи от

икономическата практика при своята професионална дейност;








Умения за акцентиране върху основните закони и категории на общата икономическа

теория, възловите проблеми на макро- и микроикономиката.


Оценката се оформя на базата на:


2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от събеседването.


(2,00).

Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка е средна



Учебна програма по Теория на автоматичното регулиране, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по ”Теория на автоматичното регулиране”


1. Въведение. Основни определения и понятия. Функционална схема. Принципи на

управление. Класификация на системи за управление . Модели.

2. Формиране на структурни модели. Елементи. Основни съединения и еквивалентни

преобразования. Декомпозиция на структурни модели.

3. Честотни модели на системите за управление.

4. Симулационно моделиране на системите за управление.

5. Симулация на модели във временната и в честотната област.

6. Векторно-матрични модели.

7. Системи и състояния. Уравнения на състоянието и изхода. Решение. Преходна

матрица. Матрична тегловна и преходна функция. Честотни характеристики.

8. Математически софтуер за анализ и проектиране на системите за управление.

9. Математически модели на системите за управление.

10. Дефиниране, преобразуване и конверсия на модели. Параметрично-зависим анализ

на модели във временната и честотна област.

11. Устойчивост на системи за управление.

12. Понятие за устойчивост на системи за управление. Необходимо и достатъчно

условие. Алгебрични критерии. Структурна устойчивост.

13. Честотни критерии за устойчивост на системи.

14. Принцип на аргумента. Критерий на Найквист. Критерий Боде. Сравнителен

анализ.

15. Управляемост и наблюдаемост на системи за управление.

16. Качество на управлението в системите за управление.

17. Анализ на качеството на линейни детерминирани системи за управление.

18. Структурна корекция на системи за управление.

19. Регулатори от ПД, ПИ и ПИД-тип. Динамични свойства. Влияние върху качеството

на управление.

20. Матрични методи за синтез на системи за управление.

21. Параметричен синтез на детерминирани системи управление

22. Оптимизационен подход за параметричен синтез на системи за управление по

зададено качество във временната област. Робастен синтез при неопределеност на

параметрите на обекта на управление.

23. Статистически модели на процесите в системите за управление.

24. Вероятностно-статистически подход в теорията на автоматичното управление.

Случайни процеси в системите за управление. Корелационна функция и спектрална плътност

на процеси в системите за управление.

25. Постановка на Винер за средноквадратична грешка. Аналитичен и

графоаналитичен метод.

26. Анализ на точността в стохастични системи за управление.

27. Спектрален анализ на стохастични системи. Определяне на флуктуационна и

обобщена средноквадратична грешка.

28. Синтез на стохастични системи за управление.


1. Гарипов Е. Идентификация на системи, ТУ – София, 2001.

2. Гультяев А., MATLAB 5.2 Имитационное моделирование в среде Windows, Санкт

Петербург, 1999г.

3. Колев К.Д. и колектив. Елементи на автоматиката, ВИ, С., 1984 г.


4. Колев К.Д. и колектив. Основни характеристики на системи за управление и

техните елементи, ДВИ, 1986 г.

5. Лалев Хр.Л. и колектив “Микролаб” Ръководство за лабораторни упражнения,

Шумен, 1992г.

6. Лалев Хр.Л. Мазаджиев Г.Н., Панталеев Г.Я и др. – Сборник задачи по автоматика

и техническа кибернетика, 1989 г.

7. Лалев Хр.Л.,Мазаджиев Г.Н.,Панталеев Г.Я.,Ганчева Л.В.и др. – Теория на

автоматичното управление – Шумен 1992 г.

8. Лалев, Хр., Идентификация на САУ, Тр., 2008 г.

9. Маджаров Н. Въведение в съвременната теория на автоматичното управление

ч2,Т. София, 1982 г.

10. Мазаджиев Г.Н. Компютърни технологии в анализа на динамични системи, Т.I,II,

Шумен 1996 г.

11. Мазаджиев Г.Н. Компютърни технологии в анализа на системи и сигнали, Т.I,

Шумен2003г.

12. Сотиров Л. Н., Теория на автоматичното управление ч.1. Теория на непрекъснатите

системи за автоматично управление., ТУ, Варна, 2000г

13. Хаджийски М.Б. ,Велев К.Д., Сотиров Г.Р., Калайков И.Г. Автоматизация на

технологични процеси. Методи и алгоритми за управление "Техника", С. 1992.



16. Analysis and Design of Control System Using MATLAB

17. Modern Control Design With MATLAB and SIMUUNK






































(2,00).




Учебна програма по Техникоикономически анализ на предприятие, Издание 1, 2012 г.


за изпит по ” Технико-икономически анализ на предприятие” за специалност “РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ”

1. Анализ на производството и реализацията на продукцията.

2. Анализ на производствения потенциал на предприятието и неговото използване.

3. Анализ на себестойността на продукцията.

4. Анализ на финансовите резултати.

5. Анализ на вариантите за управленски решения.


1. Белев Д. Икономически анализ, прогнозиране и планиране в предприятието.2. Гълъбов М. Финансови аспекти на стопанската дейност на фирмата. Сиела.3. Дончев Д. Финансов анализ. Софттрейд.4. Дончев Д., Ангелова Й. Ръководство за упражнения по анализ на стопанската

дейност. Софттрейд. 5. Трифонов Тр, Трифонова С. Финансов анализ на фирмата. Сиела.6. Тимчев М. Финансово-стопански анализ. Нова звезда.




1. Реферативен преглед на литература.2. Курсова работа.3. Изпълнение на практически задачи на семинарните упражненията.








- за знания: да анализират икономическите явления и процеси, тяхната взаимна връзка, да систематизират и определят влиянието на факторите, да оценяват постигнатите резултати и да определят резервите за повишаване ефективността от функционирането на предприятието;

- за умения: да си служат свободно с категориалния апарат на икономическия анализ при интерпретацията на различни икономически показатели и да правят изводи от икономическата практика при своята професионална дейност;


Учебна програма по Техникоикономически анализ на предприятие, Издание 1, 2012 г.

Умение за прилагане на знанията в практиката. Умение за изпълнение на взети от друг решения. Умение да се учи на място, където работи. Умение за предлагане на решения на поставени проблеми. Умения за самостоятелно учене и събиране, анализ и използване на информация. Изследователски умения. Умения за акцентиране върху основните закони и категории на

технико=икономическия анализ.


Оценката се оформя на базата на: 1. Положителна оценка /минимум среден (3,00) на курсовия проект.2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от събеседването.Окончателната оценка е слаб (2,00) ако поне една от оценките в точка 1 и 2 е слаб

(2,00). Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка е средна


Учебна програма по Управление на проекти, Издание 1, 2012 г.


за изпит по ”Управление на проекти”

за специалност “ РАДИОЛОКАЦИОННА ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ”

1. Същност на управлението на проекти. Определение за проект. Предназначение на

проекта.

2. Съдържание на проекта. Основни раздели. Конкретни задачи на основните раздели.

3. Моделиране на проекти. Анализ на съотношението “приходи – разходи”.

4. Организационна структура на проекта. Структура на разпределение на задачите.

5. Управление на човешките ресурси по проекта.

6. Стойност и финансиране. Срок за изпълнение. Териториален обхват и място на

изпълнение..

7. Изграждане на екип на проекта.

8. Видове ресурси. Разпределение на ресурсите. Математически модели за

разпределения ресурсите на проекта.

9. Финансиране на проекта. Съставяне бюджет на проекта. Подготовка и управление

на бюджета.

10. Използване на компютърна техника при управлението на проекта. Програмни

продукти.

11. Етапи на изпълненение на проекта. Изпълнение на дейностите. Мониторинг и

контрол върху изпълнението на проекта. Отчитане изпълнението на проекта.

12. Оценка на изпълнението на проекта. Същност на оценката. Видове оценки.

Анализ на изпълнението на проекта.

ІV. Литература: 1. Апостолов А., Основи на проекта, Projecta, София, 2004 год.

2. Гочев Ат., Е. Симеонова, Проектът от идеята до финансирането, Албатрос, 1999 год.

3. Дик Биллоз, Уравни управления проектами: как „Ура, я работаю в проекте!”,

4. Рам Майк, Управлението на проекти е организиран здрав разум,

http//www.PMStories.com., 2009

5. Брадли Кен, Управление на проекти с метода Prince 2, Projecta, София 2006.

6. Станчева А. Управление на проекти – 2009

7. Ръководство за система от знания за управление на проекти (PMBOK GUIDE) :

четвърто издание

















Учебна програма по Управление на проекти, Издание 1, 2012 г.



- за знания: теоретични и специализирани познания по управление на проекти,

методите и способи за построяване на графици и тяхното следене за изпълнение;


управлението на проекти;








Умения за съставяне на бюджет към даден проект, инструменти за планиране и

съставяне на график към даден проект, както и за неговото следене.


Оценката се оформя на базата на:


2. Положително оценка /минимум среден (3,00) от събеседването.


(2,00).

Ако оценките в т. 1 и 2 са положителни, то окончателната оценка е средна



Учебна програма по Инженерна психология, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.


за изпит по “Инженерна психология”

за специалност „Радиолокационна техника и технологии” – редовно обучение

1. История на развитие на инженерната психология.2. Предмет и задачи на инженерната психология.3. Методи на изследване в инженерната психология.4. Особености на проявление на психичните познавателни процеси.5. Особености на проявление на емоциите и чувствата.6. Темперамент.7. Характер.8. Способности.9. Психофизиологични особености – работоспособност и умора.10. Характеристика на системата човек-машина.11. Надеждността на човека в инженерната психология.12. Информационен подход към човека-оператор.13. Психологическа характеристика на работата на оператора.14. Ергономични проблеми на работната среда – оцветяване, осветление, шум, вибрации.15. Изискване за рационален режим на труд и почивка.


Йорданов, Д. Инженерна психология. С. 1991 Ломов, Б. Основы инженерной психологии. М. 1977 Смирнов, Б.А. Инженерная психология. М. 2010 Стрелков, Инженерная и професиональная психология. М. 1998 Цанева, Р. Психофизиология на труда. С. 1988 Шинева, Р., И. Иванова. Ергономия и психология на труда. В. 1991 Военна и инженерна психология. С. 1972 Инженерная психология в военном деле. М. 1983 Инженерная психология и эргономика. М. 2011 Справочник инженерной психологии. М.1982


Самостоятелна разработка на писмен текст по тема, свързана с лекционния курс и семинарите с обем от 7-8 станд. маш. стр.

ИЗИСКВАНИЯ: обем - 12-15 стандартни маш. стр. (1800 знака); да е написан на WORD 97 под Windows и по-високи версии, шрифт Ariel, големина на буквите 12; структура: титулна страница (заглавие, автор, дисциплина), увод (до 1 стр.), същинска част, заключение (до 1 стр.), цитирана литература. Начин на предаване: по E-mail: м[email protected], на дискета 3,5", отпечатана на хартия.


VІІ. Условия за допускане до изпитна процедура

Текущата оценка се формира, когато студентите съберат минимум 20 точки: a. Присъствие на семинарите: 0-15 т.b. Участие в семинарите: 0-30 т.c. Самостоятелна разработка на писмен текст по тема, свързана със семинарите с обем

от 7-8 станд. маш. стр. – 15 т.

Учебна програма по Инженерна психология, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.

При събрани 60 и повече т. от семинарите студентите получават оценка “Отличен” ”, при 50 т. – оценка “Много добър”, при 40 т. – оценка “Добър”, а при придобиване от 20 до 40 точки оценка „Среден”.


Текущата оценка се оформя в хода на семинарните занятия, като за целта студентът трябва да покаже три положителни оценки в хода на семинарите и да представи реферат по предварително зададени от преподавателя теми.


студентите, на оформяне на изпитната оценка, на присъждане на

кредити.

След завършването на курса се очаква студентите да: • познават и прилагат в практиката категорийния и понятиен апарат на инженерната

психология;• интерпретират основния понятиен апарат в реалната учебна обстановка;• познават действието на основните категории психични явления и техните

проявления при функционирането на системата човек-машина;• дискутират по представени факти и обобщения от науката;• умеят да използват натрупаните знания, умения и компетенции;• използват знанията от инженерната психология за по-нататъшното

усъвършенстване на своята дейност като специалисти инженери.


Оценката се формира на принципа: ТО1 + ТО2+ТО3+РФО/4=ТОИ Където ТО1 ....... са оценките от текущия контрол в хода на семинарите, а РФО е

оценката на реферата.

Учебна програма по Философия, Издание 1, Редакция 2, 2012 г.

Изучаването на дисциплината “Философия” има за цел да обогати познанията на

обучаемите за света, природата, човека и обществото и да формира нагласа за абстрактно

логическо мислене. Разглеждат се трудовете и схващанията на най-изтъкнатите

представители на различните философски школи и направления. За постигане на

поставените цели е необходимо обучаемите да знаят главните проблеми в развитието на

философската мисъл, основните категории и понятия на философската наука и

направленията и тенденциите в теоретичното обосноваване на съвременната философия,

както и да умеят да прилагат своите теоретични знания за анализ на тенденциите и

реалностите на съвременния свят и да ползват самостоятелно философска и друга сходна

научна литература.


1. “Въведение във философията”. ВИ, С., 1992.

2. “Философия”. Изд. “Арена”, С., 1991.

3. Хегел. “История на философията”. 1, 2, 3 том, С., 1959.

4. “История на философската мисъл в България” Изд. БАН, 1, 3 том.

5. “История на философията”. 1, 6 том, С., 1966.

6. Антология “Европейска философия 17-19 в.”, С., 1988.

7. Радев Р. “История на античната философия”. С., 1988.

8. Хегел. “Феноменология на духа”. С., 1969.

9. Мигел де Унамуно. “Есеистика”. С., 1983.

10. Ницше. “Тъй рече Заратустра”. С., 1991.

11. Ницше. “Критика на културата” С., 1947.

12. Канке. “Философия”. М., 1997.

13. Смит Л., Рийпър У. “Начален курс по философия”, Изд. “Госпъл”, С., 1996.





Ако оценките от текущия контрол са положителни на студента се присъждат 3

кредита.

КОМПЛЕКТ ЗА СТУДЕНТА - shu.bgshu.bg/sites/default/files/harakteristiki/ftn/RTT_komplekt_za...5.Импулс на сила и ... 12.Момент на импулса

Documents