Проект PlanCoast I Адриатическо Балтийско Черно мореНастоящият Наръчник е първа компилация ... (gis) предоставят

1

Проект PlanCoast I Адриатическо | Балтийско | Черно море |

НАРЪЧНИК за

Интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства

> Опит > Средства и инструменти > Казуси

от проекта PlanCoast Частично финансиран от по програма INTERREG III B Европейския съюз проект CADSES

2

Отпечатано от

s.Pro Устойчиви проекти Адрес: s.Pro sustainable projects Bundesallee 130 12161 Berlin тел. +49 (30) 32 66 74 60 факс +49 (30) 32 66 74 59 info@sustainable- projects.eu www.sustainable- projects.eu

Автори:

Ангела Шулц-Зееден, Кайра Джий, Катаржина Шибиор

(s.Pro) от името на всички партньори по проекта

PlanCoast

Разстановка & дизайн от:

betzemeier usp design, www.betzemeiercom

Фотографски материали с любезното съдействие на:

Джина Сийгел (BMVBS)

Лаурента Александров (NIMRD Констанца)

Славко Мезек (RCC, Копер)

Юрген-Фридрих Ауч (Министерство на транспорта, строителството и регионалното развитие Мекленбург-Горна Померания)

Хания Войчешик (WBPP Слупск)

PAP / RAC Хърватия

Април 2008 г.

Единствено авторите са отговорни за съдържанието на настоящия доклад. Материалите, включени тук не представят мнението на Европейската общност и Европейската общност не е отговорна за начина, по който ще бъдат ползвани.

Проект PlanCoast I Адриатическо | Балтийско | Черно море |

3

Предговор

Добре дошли в настоящия Наръчник за интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства (ИТПКМП).

Неговата цел е да осигурим на хората от практиката, както и на ръководителите и заинтересованите страни средствата, необходими за изработването на план за интегрирано териториално управление за крайбрежните и морски зони.

Всяка глава на Наръчника съдържа:

> въведение/общи бележки

> основният текст Ви води през съответните етапи, модели и списъци

за бърза справка,

> серия от допълнителни информационни полета

> илюстративни примери от пилотни проекти по PlanCoast и

> поле с резюме на основните послания на главата

Първите две глави са адресирани към политическите ръководители и другите отговорни за политиката в контекста на морското и териториалното планиране. Те обясняват защо ние спешно се нуждаем от нов подход към крайбрежното и морското планиране и представяме ИТПКМП като средство за избор.

Водена от въпроса “какво превръща един териториален план на крайбрежните и морски пространства в успешен”, втората част на Наръчника изяснява практическите стъпки, които съставителите на териториалните планове трябва да предприемат.

Третият раздел съставя политическата и административна рамка за ИТПКМП

Наръчникът не е сборник с рецепти, които да бъдат следвани в строг порядък от начало до край, а по-скоро един "разкрепостен" подход, в който съответните раздели могат да бъдат адаптирани към конкретните обстоятелства. Това също се дължи на факта, че ИТПКМП не е линеен, а комплексен процес, който трябва да отчете различни фактори на всеки етап.

При съставяне на настоящия Наръчник, интегрираното териториално планиране на крайбрежните и морските пространства е все още в своето начало. Очакванията са, че ще продължи да се развива така за да отговори по-добре на нуждите на всички заинтересовани страни. Федералното Министерство на транспорта, строителството и урбанизацията е готово да проследи и активно да насочва това развитие в Германия, точно както постъпват и други партньори на проекта PlanCoast по програмата INTERREG IIIB в своите страни.

Все още има много да се прави, и много да бъде откривано във връзка с проблемите на управлението на крайбрежните и морските пространства и тяхното разрешаване. Обратната връзка с ползватели на настоящия Наръчник е особено желателна. Все пак ние се надяваме, че настоящият Наръчник ще Ви даде като читател, едно добре обосновано запознаване с въпроса и ще Ви подпомогне в процеса на вземане на решения.

Манфред Зинц

Федерално министерство на транспорта, строителството и урбанизацията на Германия (BIVIVBS)

4

Бреговете и вътрешните морета са в много отношения най-ценните зони в целия свят. Това са места с изключителна природна красота, желано място за живот и активен икономически източник на влияние, осигуряващ работа за нарастващия брой хора. Колкото по-многолюден става брегът, толкова повече нови и все по- широкопространствени нужди изискват дял от морето. Ръстът на водния транспорт, офшорното производство на енергия, аквакултурите или морските защитени зони са само някои от примерите.

Нужни са нови подходи за да се отсъди правото между тези често влизащи в конфликт или конкуриращи се дейности. Още през 2001 г. министерството, отговорно за регионалното развитие в Мекленбург-Предна Померания (Германия) поде идеята да използва силните страни на териториалното планиране за развитие на интегриран подход към крайбрежните и морските зони. Проектът BaltCoast, в който министерството действаше като водещ партньор и който се изпълняваше в региона на Балтийско море до 2005 г., беше първият проект, който приложи концепцията за ИУКЗ към развитите градски и офшорни зони и я комбинира със силните страни и средства на териториалното планиране. Така наречените препоръки на проекта BaltCoast оттогава насам намериха своето отражение в много политически документи, и не само в концепцията за Интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства, което сега активно се стимулира в Синята книга на ЕС. Интегрираното териториално планиране на крайбрежните и морските пространства се разви като комбинация от средства и процедури взети от териториалното планиране на земите и принципите на интегрираното управление на крайбрежните зони (ИУКЗ).

С проекта PlanCoast ние отведохме още по-далеч нашите усилия, не само териториално, като обменяме опит с партньори в Адриатическо и Черно море, а също изразено в осигурени инструменти. Настоящият Наръчник е първа компилация от възможни средства и инструменти, които могат да бъдат приложени за разработване на ефективно интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства. Ние се надяваме, че настоящият документ ще служи да споделим опита на нашия проект PlanCoast с още по-широка публика, като осигурява справочен материал за всички онези, които се готвят да се впуснат в новите смели действия на ИТПКМП.

Д-р Бернхардт Хайнрихс

Водещ партньор по проекта PlanCoast

Министерство на транспорта, строителството и регионалното развитие

Мекленбург-Предна Померания

5

1 Въведение

1.1 Проекта PlanCoast 1.2 Развитие на ЕС политиката в периода на проекта PlanCoast 1.3 Подход към ИТПКМП 1.4 Наръчник за проекта PlanCoast 1.5 Резюме на ключовите послания на проекта PlanCoast

2 Защо Интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства?

2.1 Нарастващо и променящо се напрежение 2.2 Ползи от интегрираното териториално планиране на

крайбрежните и морските пространства 2.3 Предизвикателства / Трудности

3 ИТПКМП-процеса

3.1 Дърво на решенията на ИТПКМП 3.2 Комплексен процес 3.3 Организиране

4 Полагане основите на ИТПКМП

4.1 Основната роля на инвентаризацията 4.2 Териториално влияние и съвместимост на дейностите като

ключови параметри 4.3 Признаване важността на участието

5 ИТПКМП - стъпките

Стъпка1 Стъпка2 Стъпка3 Стъпка4 Стъпка5 Стъпка6 Стъпка7 Стъпка 8

Оценка на контекста и установяване на обща рамка за ИТПКМП Съставяне на водеща визия Детайлизиране на инвентаризацията и картиране Анализ: определяне на въпроси и проблеми Разработване на решения за идентифицираните проблеми Съставяне на план Внедряване Оценка

Политическата рамка

6.1 Обхват и отговорности 6.2 Международни политически процеси 6.3 Финансиране на Мерките по ИТПКМП

7 Приложения

7.1 Списък на акроними 7.2 Други материали по проекта PlanCoast 7.3 Литература 7.4 Общи съпровождащи писмени материали за ИТПКМП 7.5 Данни за контакт с партньорите по проект PlanCoast

6

Въведение

7

Въведение

1.1 Проектът PlanCoast

1 Интегрираното териториално планиране на крайбрежните и морските пространства (ИТПКМП) се превърна в признат и препоръчван управленчески подход в ЕС. Независимо от това, все още липсва опит и налични възможности на хората от политиката и практиката да внедрят тези препоръки.

Структура на проекта PlanCoast

Работен пакет 1

Анализ на ролята на териториалното планиране в ИУКЗ

Работен пакет 3 Планиране ползването на морето в действие

Работен пакет 2 GIS

Работен пакет 4 ИУКЗ

в действие

Работен пакет 1

Засилване ролята на териториалното планиране в препоръките за ИУКЗ

Работен пакет 5

Транснационално разпространение на резултатите и опита

Проектът PlanCoast (2006-2008) по програмата INTERREG IIIB CADSES, проект с общ бюджет от € 2 млн. събра заедно 16 партньора, представляващи отделите по териториално планиране и околна среда или отговорни регионални органи от Албания, Босна-Херцеговина, България, Хърватия, Германия, Италия, Черна гора, Полша, Румъния, Словения и Украйна. Водещият партньор по проекта PlanCoast, Министерството на транспорта, строителството и регионалното развитие на Мекленбург-Предна Померания (Германия), управляваше проекта със съдействието на Sustainable-projects (s.Pro), фирма със седалище в Берлин.

Целта на проекта PlanCoast беше да идентифицира най-добрите практически примери и средства за ефективно интегрирано планиране в крайбрежните и морски зони. Ключова цел беше да се покажат силните страни на инструментите за териториално планиране при облекчаване на действащото ИУКЗ и морската политика. Бяха създадени работни пакети за анализиране на ролята на териториалното планиране в рамките на ИУКЗ, практическото планиране на ползването на морето и ИУКЗ в действие.

Друг работен пакет се занимава със специалната роля и потенциал на модерната Географска Информационна Система (GIS) и информационен обмен, като необходима предпоставка за добро териториално планиране на крайбрежните и морските пространства. Бяха създадени пилотни проекти за да се внедрят различни аспекти на ИТПКМП.

8

Конференции по проекта PlanCoast Специфичен фокус Стартова Конференция: Юли 2006 / Анкона, Италия

u Преглед на развитието в международен мащаб на ИУКЗ / МТП (Морско териториално планиране)

u Изложение на зоните по пилотен проект ИТПКМП

u Среща на заинтересованите страни: Паломбина бийч

Втора Конференция: Май 2007 / Констанца, Румъния

u Обмяна на опит по пилотни проекти u Подготовка за приноса на проекта PlanCoast ЕС

към Зелената книга u Среща на заинтересованите страни: Румъния,

Черноморското крайбрежие Проучвателна обиколка посветена на МТП: Юли 2007 / Северна Германия

u Въведение в конкретни методи за разрешаване на конфликти / методи прилагани в зоната от 12 морски мили в немската част на Балтийско море;

u Въведение в Кадастъра на Мекленбург-Предна Померания и GIS средствата

u Въведение в немския МТП за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Северно и Балтийско море; Морска агенция - Хамбург

Трета Конференция: Септ. 2007 / Сплит, Хърватска

u Представяне на преглед на актуалното състояние на МТП в Адриатическо море

u Първо обсъждане на посланията от проекта PlanCoast с фокус върху пусковите механизми на ИТПКМП

u От Адриатическа към Средиземноморска Перспектива

Четвърта Конференция: Ноем. 2007 / Берлин, Германия

u Вътрешна работна среща по посланията от проекта PlanCoast и Наръчника

u Представяне на първия вариант от резултатите и посланията от проекта PlanCoast

u Нови средства за ОТП: какво може науката да предложи на планиращите?

u Развитие на международната политика: От Зелената към Синята Книга на ЕС

u Последици и влияние на климатичната промяна върху ИТПКМП

Последна Конференция: Март 2008 / Равена, Италия

u Представяне / Излизане на Наръчник по проекта PlanCoast

u Окончателни резултати от пилотния проект u Конкретни въпроси по ИТПКМП: офшорната

вятърна енергия и добив на пясък

9

В първия етап на проекта PlanCoast, беше събрана информация във всички партньорски страни по съответните национални рамки за териториално планиране в крайбрежните и морски зони. Освен Германия, всички партньорски страни заключиха, че все още съществува значителна законодателна празнота по отношение на ИТПКМП. Мероприятията по проекта PlanCoast, публикациите и постоянното оповестяване на резултатите по проекта на широката публика целяха да създадат много необходимото политическо съзнание за нуждата и процеса на развитие на ИТПКМП

През 2007 г. ключовата част на проекта започна с внедряването на пилотни проекти от партньорите по Проекта PlanCoast. Зоните по пилотния проект, разположени на балтийския, черноморския и адриатическия бряг и морета, бяха избрани да отразят териториалните конфликти на интереси с различен обхват. Бяха търсени решения под формата на нови, интегрирани териториални планове. Вече инсталираните Геоинформационни Системи (GIS) предоставят техническа помощ за картиране и анализиране на различните начини на ползване и конфликти. Подробните описания на 18 казуса могат да бъдат свалени от Уебсайта на проекта PlanCoast (www.plancoast.eu).

Казусите по проекта PlanCoast ясно илюстрираха необходимостта от Интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства. Настоящият Наръчник е резултат от желанието да се гради върху опита, натрупан по време на проекта и да се предоставят резултатите пред широката публика на планиращите и други заинтересовани страни.

Фигура 1.

Карта на регионите по проекта PlanCoast

Партньори по проекта PlanCoast

Балтийско море

Адриатическо море Черно море

Германия: Министерство на транспорта, строителството и регионалното развитие Мекленбург-Предна Померания Федерално Министерство на транспорта, строителството и урбанизацията Полша: Морска служба, Гдиня Регионална служба за териториално планиране, Поморски воеводства

Албания: FCAT, Тирана Босна & Херцеговина: Neretva Cantonal, Министерство на физическото планиране Хърватия: Програма за приоритетни действия /Регионален център за действия (PAP/RAC) Италия: Регион Емилия-Романя, Държавна служба по околната среда Община Анкона Черна гора: Публично предприятие за управление на крайбрежната зона Словения: Център за регионално развитие, Копер

България: Център към Областна Администрация, Варна Черноморска мрежа на НПО Румъния: Национален Институт за морски проучвания и развитие, „Григоре Антипа" Национален институт за проучване и развитие по териториално и градско планиране „Урбанпройект" Украйна: Украински научен център по екология на морето (UkrSCFS)

10

Въведение

ИТПКМП означава териториален подход, който покрива както крайбрежни зони от страната на брега, така и прилежащи зони от страната на морето (офшорни зони)

1.2 Развитие на ЕС политиката по време на проекта PlanCoast

Проектът PlanCoast е разработван във време на големи промени в рамките на международната рамка, която регламентира управлението на крайбрежията и морските пространства. В началото на проекта през 2006 г., ИУКЗ и планирането на ползването на морските пространства бяха все още считани за отделни подходи. Едва на консултационния процес във връзка със Зелената Книга на ЕС по морската политика, за която проектът PlanCoast допринесе, стана ясно, че това са всъщност две страни на една и съща монета. Вече бяха обсъждани различни подходи към териториалното планиране на крайбрежните и морските пространства и бяха използвани редица термини за обозначаване на териториалното планиране в крайбрежните и морските зони. Синята Книга по морската политика, публикувана през октомври 2007 г., беше първата, която официално даде терминологията на тези подходи Интегрираното териториално планиране на крайбрежните и морските пространства (ИТПКМП), което означава подход за териториално планиране, който в равна степен покрива крайбрежните, от страната на брега и прилежащите от страната на морето (офшорни) зони. Синята Книга признава, че от ИТПКМП ще се извлече максимална полза само, ако всички крайбрежни държави-членки въведат подобни системи, ако използват съвместими и сравними системи, и се учат от опита си една от друга. Точно това възнамерява да направи проектът PlanCoast.

Получаването на широка подкрепа за идеята на ИТПКМП беше дълъг процес и не би бил възможен без работата на транснационални организации като UNEP-MAP, UNESCO, VASAB или HELCOM. Многобройни конференции също дадоха своя принос, а не само конференциите по проекта PlanCoast.

Как Синята книга на ЕС разглежда ИТПКМП

ИТПКМП като средство

"Планирането на морските пространства е основно средство за устойчиво развитие на морските зони и крайбрежните региони."

"Зелената книга по морска политика определя увеличаването на често конкуриращи се дейности по брегове и морета като източник на потенциални конфликти, който трябва да бъде управляван. Като част от цялостния интегриран управленчески подход, териториалното планиране се разглежда като потенциално средство в това отношение."

ИТПКМП като изискване

Интегрираното териториално планиране на крайбрежните и морските пространства във водите на ЕС е фундаментално изискване за непрекъснато устойчиво развитие на дейностите

11

от морската икономика, тъй като осигурява неутрално средство за арбитраж между влизащи в конфликт или конкуриращи се дейности или интереси.'

1.3 Подход към ИТПКМП

Интегрираното териториално планиране на крайбрежните и морските пространства комбинира средствата и процедурите на териториалното планиране на земята с принципите на интегрираното управление на крайбрежните зони (ИУКЗ). ИТПКМП разглежда бреговете и моретата като съставни части на една интегрирана система, както по отношение на екологията, така и на социално-икономическите фактори. Чрез интензивно участие на заинтересованите страни и използването на Геоинформационни Системи (GIS), ИТПКМП прехвърля териториалното планиране и принципи за ИУКЗ към откритото море. Поради многото взаимовръзки между земята и морето, ИТПКМП счита сухоземните и морски пространства за важни в еднаква степен.

12

За да се улесни интеграцията на процедурно и техническо ниво, ИТПКМП заема редица гъвкави средства от ИУКЗ. Настоящият Наръчник обаче, не е посветен на ИУКЗ като такъв. Както показва неговото заглавие, то има единствено за предмет ИТПКМП и процеса на ИТПКМП. За заинтересования читател, съществуват много други по-специализирани публикации за спецификата на по-неформалния ИУКЗ подход (виж Приложението).

Ние използваме термина Интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства (ИТПКМП), а не Морско териториално планиране или Крайбрежно и морско териториално планиране, за да бъдем в съответствие с новата терминология в ЕС.

ИТПКМП заема гъвкаво средства от ИУКЗ

1.4 Наръчник за проекта PlanCoast

Цел

Настоящият Наръчник беше създаден първоначално за планиращите да се покаже какво могат да направят. Той е също адресиран до ръководителите и политиците да се повишат познанията им за ИТПКМП. Замислен като практически Наръчник за планиране и внедряване на ИТПКМП, той превежда читателите през различните етапи на ИТПКМП-процеса и обяснява ключовите елементи, които са необходими за успех. В частност, Наръчникът съдържа:

> препоръки към ръководителите за създаване на ИТПКМП рамка,

> препоръки към планиращите как да се справят със съществуващите

проблеми,

> структуриран подход за планиране и внедряване на ИТПКМП

> конкретни средства и инструменти,

> конкретни примери на казуси от пилотните проекти от проекта PlanCoast.

Наръчникът също предоставя информация къде да се намерят други основни материали по интегрираното териториално планиране на крайбрежните и морските пространства.

Целева група

Принципно, настоящият Наръчник се обръща към всички заинтересовани страни, които участват в планирането на крайбрежните и морските пространства, ИУКЗ и управлението на крайбрежните и морските пространства. Той също е адресиран към ключовите ръководители на различни политически нива, за да се повишат познанията им за нуждите и ползите от ИТПКМП.

Първите две глави обясняват целта и потенциалните ползи от ИТПКМП и особено са адресирани към ръководителите, политиците и планиращите. Следващите глави представят различните стъпки при внедряване на ИТПКМП и са замислени като практическо помощно средство за планиращите. Макар, че е полезен в това отношение, Наръчникът не е необходим да се чете в хронологичен ред.

Всички партньори по проекта PlanCoast имат принос към текста, примерите с казуси, цифрите и други материали. Той следователно отразява широка гама от опита, общата обстановка и условия. Макар, че проектът PlanCoast беше ситуиран в балтийски, адриатически и черноморски контекст, Наръчникът може очевидно да бъде приложен където и да е в Европа и извън нея.

13

Въведение

1.5 Резюме на ключовите послания на проекта PlanCoast

Послание 1 Извършвайте редовна инвентаризация на крайбрежните и морските начини на ползване Поддържайте актуализирана база данни за дейностите и тяхното влияние

Послание 2 Подгответе интегрирани и постоянно актуализиращи се карти за ползване на морското пространство повсеместно (текущ териториален обсерваторен мониторинг) Послание 3 Подготвяйте интегрирани териториални планове на крайбрежните и морските пространства, само където и когато са необходими Послание 4 Използвайте по всякакъв начин партиципативното планиране, като използвате неформални средства, като опосредствувани срещи, работни групи и медии Послание 5 Създайте национална стратегия за интегрирано офшорно развитие, което:

- е базирана на водеща визия - третира земята и морето - координирана е между различните сектори - свързана е с развитието в международен мащаб - може да бъде по-нататък усъвършенствана в регионални

стратегии (да позволява гнездови подход) - преразглежда се на редовни интервали

Послание 6 Помогнете да се създаде законова рамка за ИТПКМП

- идентифицирайте основната политика, която регламентира крайбрежното и офшорното развитие

- активирайте съществуващите закони и стратегии чрез директиви

- подгответе и приемете конкретно законодателство за крайбрежието и морските пространства за офшорните зони.

Послание 7 Подобрете качеството, сравнимостта и достъпността на териториалните данни, като използвате директивата EU INSPIRE. Договорете се за системен обмен на информация

- свържете събраните данни по крайбрежните и морските пространства

- съберете заедно събраните данни по крайбрежните и морските пространства и управлението на данните в една институция

- формализирайте потока от данни: създайте редовно актуализиран кадастър на крайбрежните и морските пространства

Събирайте данни според нуждите - за мониторинг на тенденции и ползване на морето

използвайте съответните данни регулярно и без прекъсвания - за конкретизирано планиране на ограничени морски зони,

събирайте данните според най-острите проблеми с пространствата

Послание 8 Фазите на Стратегическата оценка на околната среда могат да се използват за да се структурира ИТПКМП-процесът. Въведете териториална оценка на влиянието (ТОВ), като продължение на Оценката на влиянието върху околната среда (ОВОС) за проекти Послание 9 Териториалните планове на крайбрежните и морските пространства трябва да се считат за база за всички решения в сектора. ИТПКМП е повече от техническо упражнение – това е политическа отговорност. Необходимо е повишаване на политическото съзнание в тази област. Послание 10 Възможно е да не са необходими нови институции ...

- но съществуващите институции може да се нуждаят от внасяне на подобрения;

- трябва да се вменят ясни отговорности - трябва да има един координиращ орган.

14

Използвайте различни нива за различните задачи - Международно ниво: договорете се за общи регламенти - Национално ниво: отговорни са за цялостната рамка - Регионално ниво: агенции на хоризонтален принцип, които

да поемат водещата роля при внедряването - Местно ниво: конкретни решения според специфичния

случай, разрешаване на остри конфликти, контрол Послание 11 Подобрете ефективността от трансграничните консултации за офшорни планове и проекти за развитие Използвайте и укрепвайте транснационалните единодушно одобрени планове за офшорни инфраструктурни коридори. Интегрирайте съществуващите резултати от проекти и препоръки в международна политика

15

Защо Интегрирано

териториално планиране на

крайбрежните и морските

пространства?

16

Защо интегрирано

териториално планиране

на крайбрежните и

морските пространства?

2

ИТПКМП е необходимо тъй като ...

u Все повече и повече дейности изискват дял от морските

пространства

u естеството на ползване на морските ресурси се променя

u дейностите на земята влияят върху морето и обратно

u не всички видове влияние могат да бъдат управлявани там, където те възникват. Някои, като корабоплаването ще изискват по-широк регионален или дори международен подход

Сектори, свързани с немските брегове и морета:

> Добивна и минна промишленост > Селско стопанство > Аквакултури и морски култури > Кабели и тръбопроводи > Крайбрежна отбрана > Развитие на морските пристанища > Изхвърляне на отпадъци в морето > Риболов > Морски защитени зони и крайбрежни природни резервати > Добив на нефт и газ > Дейности в открито море > Корабоплаване > Туризъм > Вятърна енергия и офшорни вятърни ферми

2.1 Нарастващо и променящо се напрежение

Бреговете отдавна са фокусни точки за широка гама от дейности. Морето, също, е било ползвано по различни начини в продължение на векове. Концепцията за устойчиво управление на ресурсите беше разработена, за да се отговори на нарастващия натиск върху крайбрежните и морски ресурси, с особено внимание върху жизнеспособността и разумното ползване на eкoсистемите. Също беше създаден подходът за интегрирано управление на крайбрежните зони (ИУКЗ) с цел да се осигури устойчивото управление на бреговете.

Докато тези подходи доведоха до някои успехи, изразени в опазване на природната среда и интегрирано управление, започна да се проявява допълнителна тенденция. Тъй като все повече и повече дейности изискват достъп до морски ресурси, самото пространство става ценен ресурс. Донякъде удивително, но морето, това открито и недокоснато пространство, се видимо 'изпълва'. При пространство, което вече не е неограничено, става необходим структурирания подход за ползване на пространството. Интегрираното териториално планиране на крайбрежните и морските пространства служи на настоящата цел в аспекта, че то конкретно третира пространствата.

Да се разберат по-добре ползите, а също и конкретните особености на ИТПКМП, е полезно да се огледат причините за днешното нарастване на търсенето на територия. Защо пространствата изведнъж отесняха, и ще продължи ли да нараства напрежението върху крайбрежните и морските пространства?

Една причина за увеличаващото се териториално напрежение е, че старите морски дейности просто ставап по-интензивни. Корабоплаването например нарастна в огромни мащаби, изразено в транспортен обем и честота, като се очаква още по-голям ръст. Пристанище Хамбург, например, се предвижда, че почти ще утрои своя товарооборот до 2025 г. в сравнение с цифрите от 2004 г., което отговаря на темп на ръста от 5.3%

17

(ПЛАНКО 2007).

Напрежението върху морските пространства също расте поради нови форми и нови типове дейности.

Някои от тях отправиха предизвикателтсво към съществуващите концепции как ползваме морето, в частност морските пространства. Енергията на вятъра и вълните, морските култури и морските природни резервати са примери на дейности, които са статични и териториално интензивни. Веднъж установени, статичните дейности трудно се преместват, било защото те зависят от ключов ресурс (например конкретен хабитат) или поради инфраструктурна инвестиция (например нефтена платформа). Не само че тези дейности изискват обширни зони, но също и значително постоянство. Следователно е необходимо известно уверение, че ще могат да заемат тези пространства без каквато и да е промяна за дълъг период от време.

Промените в околната среда представляват трета причина за териториално напрежение върху бреговете. Климатичната промяна е специален вид грижа. Заплахите от покачващото се ниво на морето, например, може да доведат до нарастване на напрежението по крайбрежието: ако стане необходимо преместването на съществуващите дейности, може да се получи в резултат допълнителен натиск върху интензивно ползваните крайбрежни земи или зони още по-навътре в сушата. Подобни сценарии може да се съставят за морските зони в контекста на увеличаване на явления като бури или промени в ключовите екологични параметри като солеността.

18

Взаимнообусловени промени и широкообхватно повлияване като източници на напрежение

Напрежението върху пространствата също води началото си от индиректните ефекти на развитие върху разположените в съседство пространства или по-далечни зони. Това става там, където участват различни видове взаимообусловени промени.

В морето, взаимнообусловените промени са особено важни поради специалната природа на морската среда. Макар, че то не е само по себе си средство за опазване на природата, ИТПКМП може да бъде използвано в подкрепа на екологичната цялост на крайбрежните и морски системи. Там може да се разположат дейности, например, където те причиняват най-малко влияние върху околната среда. Това също се отнася до широкообхватното повлияване, някои видове от което може да не са непосредствено очевидни. Като хипотетичен пример, определянето на един район за добив на офшорна вятърна енергия би могло да е разумно, като териториално планиране в морето, но същото това вече не е разумно планирано решение, ако офшорните ветрогенераторни паркове се окажат, че влияят върху миграционното поведение на защитени видове птици.

Морските дейности може да имат широкообхватно влияние върху териториалното ползване на сушата. Корабоплаването може да се развива в морето, обаче се нуждае от пристанища, разположени на сушата, както и транспортна инфраструктура за да функционира. С нарастването на броя и интензивността на дейностите, териториалните форми на взаимообусловените промени от връзката земя-море ще станат по-интензивни.

Струва си да си припомним, че териториалните индиректни ефекти могат също да бъдат кумулативни и могат да бъдат почувствани много по-далеч от своята точка на възникване. Има също и косвено териториално влияние, което възниква от нарастващите морски дейности. Добивът на офшорна вятърна енергия или газовите платформи, например, зависят от редовното обслужване, което би могло да открие работни места в крайбрежните региони, което може да доведе до търсене на допълнителни жилища и транспорт. Всичко това би трябвало да бъде отчетено в поземлените териториални планове.

Причини за ИТПКМП:

> нарастващата гъстота на дейностите по ползването > нарастващата териториална интензивност на ползване > климатичната промяна, водеща например до по-голяма пренаселеност на крайбрежието > нарастващи взаимовръзки между сушата и ползването на морските пространства > кумулативни и косвени видове влияние

Какво всъщност предизвиква тези промени?

За да се разберат както текущите, така и възникващите напрежения, е полезно да се разгледат водещите сили, които оформят както текущите, така и възникващите модели на ползване. Къде възникват напреженията, и какво биха могли планиращите да очакват в краткосрочен и средносрочен план?

Тенденциите - както и видимото влияние - се оформят от два основни вида движещи сили. Първите са така наречените външни движещи

19

сили, които често възникват в по-широк международен обхват. Полезен пример е глобалната икономическа либерализация, която може да стане забележима чрез промяна на моделите на търговия.

Типично влияние би могло да бъде нарастването на обема на транспортираните товари или нарастващата важност на конкретен корабоплавателен път. Климатичната промяна е друга външна движеща сила, като и по-широкомащабните социално-политически събития, например на ЕС ниво. Директивата на ЕС за хабитатите, например, предизвиква развитие в смисъл, че тя наложи изискването за определяне на морски защитени зони.

20

Защо

Интегрирано

териториално

планиране на

крайбрежните и

морските

пространства?

Движещи сили които трябва да се отчетат:

> търговски бариери или начинания > цени на стоки и пазари

> технологично развитие > макроикономическа политика > обществени норми и ценности, както и свобода на избор

> климатичната промяна > социална и политическа рамка

> демография > институционална и културна глобализация

> суровини и енергия

Външните движещи сили задават по-широката икономическа и социално-политическа сцена и обикновено се налагат на крайбрежните страни отвън. На отделните страни или крайбрежните региони, например, ще им е трудно да повлияят на климатичната промяна, и променящите се модели в глобалната търговия просто 'ще се случат' независимо дали една страна е подкрепяла подобни промени или не. Това също е и по-непредсказуемо, в смисъл, че малки промени може да имат значително влияние, и, че направленията им може да сменят посоката си бързо и тотално.

Вътрешните движещи сили, обратно, се генерират в държавата. Този път се касае страната, или дори конкретен крайбрежен регион, който активно предизвиква промени. В Германия например, крайбрежнита провинция Шлезвиг-Холщайн се домогва до лидерство в определени морски дейности и е предоставила редица начинания в подкрепа на съответни инициативи. Националните или регионалните политически рамки, които облекчават конкретни развития, например възобновяемите енергии или биоразнообразието също представляват вътрешни движещи сили. Вътрешни и външни движещи сили може да се усилват една друга, което може да доведе до бързи темпове на промяна и ръст на ключовите сектори. Отличен пример е бързият ръст на офшорните възобновяеми енергии, което се стимулира от международната и националната политика, икономическите начинания и широката подкрепа на обществото.

Съществува йерархия на външните и вътрешните движещи сили. Вземането на решения на по-високи нива повлиява на фактори, които са външни за ръководителите на по-ниски нива. Например, международните пазари колективно определят световните цени на стоките, докато националните правителства може да повлияят на цените с търговски и производствени данъци и субсидии. Националното правителство може да наложи стандарти за замърсяването на водите, които да засягат емисиите от отделните инсталации за третиране на отпадни води. За управителя на инсталацията, регламентът е външен. Някои фактори могат да бъдат външни в краткосрочен план, и да подлежат на промяна от ръководните фактори в по-дългосрочен план (MILLENIUM REPORT 2005).

21

КАЗУС >>>

Енергийната политика, като движеща сила зад добива на офшорна вятърна енергия в Германия

В Германия, изборът на енергия се движи от комбинация от фактори. Една от тях е увеличаващото се задължение за възобновяеми източници на енергия, както на международно, така и на национално ниво. В международен план ЕС е постигнал съгласие за нарастване дела на възобновяемите източници на енергия в неговото общо енергопотребление до 20% до 2020 г. (ЕС - КЛИМАТИЧНАТА ПРОМЯНА - 2005). Немските национални цели се опитват да увеличат този дял до 50% до 2050 г. Това задължение се придружава от промени в традиционния енергиен микс. Има национална политика постепенно да се извади от употреба ядрената енергия, а и на електростанциите, работещи с въглища и газ се гледа все по-критично, поради техните високи емисии от C02. Но как да се допълни недостигът? Що се отнася до възобновяемите източници на енергия, слънчевата енергия, биомасата и вятърът – всички те имат ограничения. За ветрогенераторните паркове липсват подходящи места, и има нарастващ публичен отпор на ветрогенераторните паркове, разположени на сушата. Следователно не е учудващо, че офшорното производство на енергия се превърна в облагоприятстван избор на енергия в Германия.

Федералното правителство оценява, че 20.000 - 25.000 MW инсталирана офшорна мощност може да бъде постигната до 2030 г., което е равно на 15% от нуждите на страната от електричество. За да се ускори офшорното развитие, наскоро беше предприета серия от стъпки, за да се улесни лицензирането и изграждането на офшорните ветрогенераторни паркове, включително и икономически начинания. Те включват въвеждане на преференциални зони за развитие на офшорни ветрогенераторни паркове, по-голяма сигурност при планирането, чрез осигуряване на инструменти за териториално планиране на крайбрежните и морските пространства за Изключителна икономическа зона и минимална цена от 6.19 цента/квч за електричество генерирано от офшорните ветрогенераторни паркове (заложено в германския Закон за възобновяемите енергийни източници от 2004 г.). Технически поне, всички фактори са налице, за да се извърши бързо разгръщане на добива на офшорна вятърна енергия.

22

Проблемът с несигурността

Нито движещите сили, нито видовете влияние са напълно предсказуеми. Климатичната промяна, например, е значителна движещи сила, но ние не можем да бъдем сигурни за точното влияние, изразено например в повишаване морското равнище, бури или температура на водата. Още по-трудно е да се определят обхвата, силата и влиянието на тези промени върху екологията и човешките системи. Но несигурност дори съществува за вътрешните движещи сили, че политиките може да нямат желаното влияние или да пропаднат по икономически причини.

Въпросът е, че промяната носи също така и благоприятни възможности. Движещите сили заслужават внимателно наблюдение и тълкуване за да се забележат бъдещите тенденции, благоприятните възможности и пречките колкото е възможно по-рано. Докато не всички напрежения могат да бъдат повлияни, видовете влияние винаги изискват структуриран отговор. Ролята на изготвящите планове за крайбрежните и морски пространства ще бъде да осигурят точно това, чрез внимателно оценяване на видовете влияние и да предложат балансиран отговор.

Планиращите ще е необходимо да предложат балансиран отговор

От земя-море към интегрирана пространствена перспектива

Подпомогнато от политиката напоследък, съществува значителен интерес в рамките на ЕС за превръщане на регионалните морета в икономически източник на влияние. С ясен интерес към укрепване на ключовите морски индустрии, може да се очаква ръст в области като корабоплаването и морските култури, а също в иновативните технологии като производството на водород или сините биотехнологии. Има също значителен интерес в събирането в клъстер на съвместими морски дейности и максимизиране на синергизма. Изглежда напълно вероятно, че все повече и повече ключови индустрии ще бъде разположени в морето или ще изискват достъп до морски ресурси.

Какво означава това за съставителите на териториалните планове? Ясно е, че външни и вътрешни движещи сили ще подлагат на нарастващо напрежение крайбрежните и морски пространства. Пространствата, вече отеснели, ще станат още по-ценни.

à Планиране на морските пространства Морски защитени зони Морски агенции Заинтересовани лица от морския сектор

Местно правителство Агенции

Защитени зони Териториално планиране

Крайбрежни общности ß

Фигура 2 Как интегрираме сушата и морето? (ROBERTS, 2007)

Съставителите на териториалните планове ще играят важна роля в осигуряване устойчивото управление на крайбрежните и морски зони, и справедлив и равен достъп до пространствата като ключов ресурс. Те ще трябва да претеглят възможностите внимателно, като не забравят, че морските дейности имат влияние върху сушата и обратно. Те също ще трябва да осигурят необходимото пространство за адаптация към промяната, както на сушата, така и в морето.

23

Защо Интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства? Успешният ИТПКМП, обаче, изисква решителна промяна в мисленето. Често, планирането все още проявява склонност да мисли за сушата и морето поотделно. С нарастване ползването на морето по интензивност и разнообразие, подходът за интегрирано планиране трябва да стане норма. Гореописаните фактори изясняват, че сушата и морето представляват истински континуум - не само говорейки от екологична гледна точка, а също изразено и в пространствено влияние на дейностите. Текущо управление на неудачите Текущото управление на крайбрежните и морски ресурси може да бъде критикувано, че подхожда към въпросите „на парче”. Малко внимание се обръща на оценката на кумулативното влияние или на прегледа на компетенциите. Управлението на морските дейности е обикновено основано на разрешителни, като разрешителните се дават щом оценките за влияние върху околната среда покажат добри резултати. Макар, че принципът на устойчиво развитие се превърна в широко приет, интеграцията изразена в крайбрежното и териториалното планиране на крайбрежните и морските пространства е все още трудна за постигане.

ИТПКМП има много ползи, не само по-добра координация при вземането на решения

2.2 Ползи от Интегрираното териториално планиране на крайбрежните и морските пространства

► Средство за поощряване на интеграцията и поглед към 'по-голямата картина'

Най- значителната цел на ИТПКМП и в същото време неговото най-голямо предимство, е неговата способност да улеснява интеграцията. ИТПКМП е предназначено да оптимизира вземането на решения по начин, който осигурява най-доброто ползване на наличните ресурси, като комбинира онези дейности, които са съвместими и ограничава онези, които са несъвместими. Поради неговия интегративен подход и поради неговото отчитане на ползването на множеството, а не само на единичния ресурс, ИТПКМП е средство за активно поощряване на синергизма и облекчаване на съвместното ползване. Изразът ‘по-голямата картина', следователно се отнася, както към често комплексния пространствен контекст, в рамките на който се извършва МТП, така и към комплекса от интереси на заинтересованите страни, които се сблъскват в крайбрежната зона. МТП предоставя средство за стратегическо разрешаване на конфликти на регионално, а не на проектно ниво. ► Координация Една от целите е свързана с идеята да събере заедно „под един покрив” често разнородни режими за вземане на решения. В този случай, ИТПКМП има централна координираща функция. Спомага да се преодолеят ограниченията на административните граници, да се облекчи подхода за регионалните морета към управлението на морските ресурси и да се достигне до по-добро вземане на решения. ► Осигурява сигурност за инвеститорите ИТПКМП е основно средство за водещи в бъдеще морски дейности в смисъл, че то предоставя индикативна рамка за действие. ИТПКМП е следователно средство за нарастване на увереността на инвеститорите в регулаторните процеси и вземането на решения, специално ако се комбинира с механизми, като например лицензирането (също поощрявано от ЕС).

24

КАЗУС Защо Словения е заинтересована от въвеждането на ИТПКМП?

Словения има брегова линия от само 47 km и 180 km2 териториални води. В национален мащаб, крайбрежната зона е високо ценена, не само поради найното голямо биоразнообразие и културно наследство, а също поради нейното икономическо значение. Допълнителен елемент е високото символично значение на бреговата линия, която се счита за прозореца на Словения към света.

Брегът и морето са вече обект на значително напрежение от сектори като корабоплаването, туризма, риболова и яхтените пристанища. Допълнителни напреженията вероятно ще се добавят от разширяването на енергийния сектор, плановете за разширяване на пристанищните мощности в Копер и специално ръста в туризма с неговата съпътстваща инфраструктура.

Интересът от въвеждането на ИТПКМП произтича от два източника. Първо, международнният контекст, където изборите трябва да бъдат направени, отчитайки бъдещето на Северния Адриатик. Второ, има национален контекст, при който голямо значение се отдава на крайбрежната и морската зона, но там също съществуват и териториални пречки и конфликти, заедно с различни взаимовръзки „земя-море” и нарастващо напрежение върху морската среда.

Постигането на подобен сгъстен микс от дейности по устойчив начин, ще бъде възможно само чрез холистичен подход към планирането като ИТПКМП. ИТПКМП също предоставя средство за постигане на международен консенсус по бъдещото ползване на морската и крайбрежната повърхност в Северния Адриатик, като не се забравят нарастващите кумулативни напрежения и свързаните с тях конфликти.

ИТПКМП може да облекчи устойчивото икономическо развитие

ИТПКМП като средство за защита на морското биоразнообразие

ИТПКМП може да бъде използвано да се създаде кохерентна мрежа от защитени обекти на национално и международно ниво. Нуждата от опазване на околната среда може да се счита за равностойно с другите морски дейности и да й бъде даден териториален приоритет, където е необходимо. Поради неговия изчерпателен подход, ИТПКМП е полезно за създаване на мрежи от защитени зони или приоритетни зони за опазване на природата, в частност, когато са комбинирани със зонирането на морските дейности.

Проактивно, а не реагиращо управление

В миналото, управлението на морските ресурси е било често реагиращо в смисъл, че то отговаряло на нежелани видове влияние или развитие. Поради неговата способност да интегрира перспективи, ИТПКМП може да поеме една проактивна роля в планирането, поставянето на бъдеща рамка и цели за териториално ползване. Прогресивното планиране може следователно да допринесе или дори да замести често целево създаваната система за вземане на решения и регулиране.

Облекчаване конкурентността, предприемачеството и иновацията, както и подпомагане на изостанали райони

ИТПКМП предоставя средство за визуализиране на бъдещи тенденции и нужди и предоставя рамка за отговор на същите. Отговаряйки на нуждите на ЕС залегнали в Синята Книга, то може да осигури по-добър достъп до пазари, например чрез осигуряване на транспортни връзки с други страни, или подкрепа на развитието на пристанищата като ключ за бъдеща конкурентоспособност.

Заливът на Пиран, Словения

25

Защо Интегрирано

териториално планиране на

крайбрежните и морските

пространства? Създаването на клъстери на морската индустрия във вътрешността и на брега е друг пример за това. В съответствие с неговата прогресивна природа, ИТПКМП е средство за непрекъснато осигуряване на налични пространства по крайбрежните и морски зони за бъдещи нужди. ИТПКМП може също да бъде ползвано за активно поощряване на изостанали райони и да осигури по-равен достъп до морските ресурси и облагите произтичащи от тяхното ползване. Отново, разположението на ключовите индустрии може да бъде средство за насочващо развитие, например в селските или структурно слабите райони на брега и крайбрежния хинтерланд. Косвено, ИТПКМП може също да бъде ползвано, за да се улесни регенерирането на градовете, като тези на бившите пристанищни зони. Възможност да бъде внедрен в различен обхват ИТПКМП не е предписателно, по отношение на пространствения обхват, който се ползва. ИТПКМП може да бъде извършено на регионално, национално или международно ниво, в зависимост от локалния контекст и преди всичко от нуждата. Има също възможност за създаване на гнездови подход, с различни планове създадени за различни морски зони. Също като поземлените, те могат да станат още по-подробни и по-локализирани. Предимството на този гнездови подход е, че осигурява по-голяма цялостна кохерентност на планиране.

ИТПКМП трябва да привлече много заинтересовани страни в процес на активно участие

Нарастване участието на заинтересовяните страни За да постигне наистина интегриран подход, ИТПКМП трябва да привлече широка гама от заинтересовани страни и интереси. В съответствие с изискванията в ИУКЗ, трябва да бъдат взети предвид по-масови участие за вземане на решения. Това е във връзка с въпросите за равно представителство на заинтересованите страни и привличането на 'тихи' заинтересовани страни, които са малцинство в текущите процеси на вземане на решения. По-голяма прозрачност

В комбинация с участието на съответната заинтересована страна и използвайки съответните техники на оповестяване, ИТПКМП предоставя по-голяма прозрачност по текущото развитие и очакваните тенденции на ползватели и общности по интерес. При дадени подходящи системи за събиране на данни и управление, информацията може да бъде предоставена, което ще позволи на заинтересованите страни да преценят, как техните дейности биха могли да повлияят върху другите дейности и околната среда. Това може да допринесе още веднъж за по-прогресивното, а не реагиращо управление и също да допринесе за намаляване на конфликтите на интереси поради по-голямото количество по-лесно достъпна информация.

Подобряване на информацията и управлението на данни

ИТПКМП ще бъде ефективно само ако съответните данни се събират и предоставят чрез карти за ползването на морските пространства. Като такова, ИТПКМП е средство за налагане създаването на ясно разбираемо картиране на морето. Където ресурсите са малко, ИТПКМП може да помогне да се даде приоритет на събирането и обработката на данни чрез даване приоритет на нуждите от информация и мониторинг. Тъй като е с присъщ хоризонтален характер, ИТПКМП може да облекчи обмена на информация и данни между различни агенции и институции.

26

Резюме на очакваните ползи от ИТПКМП

u по-добра огласеност на съществуващите и предложени начини на ползване, поглед към „по-голямата картина"

u по-добра координация на начините на ползване u осигурява най-доброто възможно съвместно съществуване на начините на ползване, като

взема предвид кумулативното влияние и синергизма между тях u осигурява по-голяма сигурност за инвеститорите u проактивно, а не реагиращо прогресивно планиране u облекчаване на равния достъп до морски ресурси u по-дългосрочно планиране, като се вземат предвид търсенето на нови и все още

непланирани форми на потребление u по-голяма цялостна последователност чрез гнездови подход u осигуряване на по-голяма приемливост на морските форми на ползване между участниците в

процеса и субектите

КАЗУС

Потенциални ползи от ИТПКМП в Северния Адриатик

Северният Адриатик е повлиян от променящите се глобални и национални условия. Като море, той става по-важен гео-стратегически, което вероятно ще доведе до ръст в морския транспорт. Също, районът е добре ситуиран за установяване на терминал за газ, който може да снабдява ЕС с енергийни продукти. В същото време, се подготвя инициатива, с която да се обяви Адриатическо море като Особено чувствителен морски район, който ще изисква съответното управление. Така ще бъде необходимо да се развие хармонизирана визия за Северния Адриатик на международно стратегическо ниво, включително Словения, Хърватия и Италия. ИТПКМП може да бъде използвано да координира бъдещите нужди на Северния Адриатик между трите страни в рамките на трансграничен териториален план на крайбрежните и морски пространства.

Фигура 4 Интензивност на корабоплаването в Северния Адриатик през 2005 г. (проект DAMAC, Марке Реджоне, Италия 2007)

27

Защо Интегрирано териториално

планиране на крайбрежните и

морските пространства?

ИТПКМП не е самостоятелен инструмент за устойчиво управление на брегове и морета

2.3 Предизвикателства / Трудности

Какви основни предизвикателства среща ИТПКМП?

Едно от главните предизвикателства на ИТПКМП е, че то прехвърля един основно поземлен подход към среда, която значително се отличава от сухоземната околна среда. По-малко е известно за морската среда, отколкото за сухоземната околна среда; по-трудно и скъпо е да се получат данни, и много от нашето сегашно познание се базира по-скоро на предположения, а не на доказани факти. Водата и другите ресурси (например рибата) не може да бъдaт ограничени до административните граници, и представляват ресурси, които трябва да бъдат управлявани в международен контекст. И макар, че има ясни въпроси по обхвата, морската среда не може бъде управлявана напълно независимо от континенталната част.

Друго предизвикателство е, че ИТПКМП не представлява самостоятелен инструмент в устойчивото развитие на морските ресурси. То може да разпределя пространства, да допринася за намаляване на конфликтите и максимизация на синергизма, но не може да контролира качеството на дейностите. Следователно, други инструменти трябва да бъдат използвани успоредно с ИТПКМП.

Плановете са добри само като бъдат внедрени. В морски контекст, това има значение, защото е много по-трудно да се контролират морските дейности, отколкото дейностите на сушата.

Най-важното, вероятно е, че ИТПКМП не взема решения самостоятелно. Бъдещето ползване на морските пространства е въпрос на избор за дълго време и определяне на приоритети. Това отново изисква диалог между привлечените заинтересовани страни, вземайки предвид взаимнообусловените промени „земя-море” и понякога далечното влияние на морските дейности върху земята и обратно. Това също изисква участие във вземането на решения в контекста на равен достъп до ресурси.

За страни без традиция или установено планиране на земепотреблението, тези предизвикателства могат да бъдат значителни и дори да изглеждат плашещи. В същото време, ИТПКМП е добра възможност за ангажираност в нещо напълно ново. Участието на заинтересованите страни, привличането и участието на обществеността са особено важни тук и може да доведе до напълно нов начин за възприемане и ползване на морските пространства.

28

Критерии за успех

u ИТПКМП изисква международна и трансгранична кохерентност

u ИТПКМП изисква съвместимост между управлението на земята и ползването на морските пространства

u ИТПКМП трябва да бъде адаптивен процес, а не еднократно упражнение

u ИТПКМП изисква договорени критерии за измерване и оценка на влиянието на начините на потребление върху пространствата (научна задача)

u ИТПКМП изисква договорени критерии за установяване на приоритети за бъдещо ползване (обществен избор)

u ИТПКМП трябва да прави разлика между резултат, като постигане на поставените цели и резултат, като ефект и промените, предизвикани от първия

u ИТПКМП изисква съответни средства и процеси за внедряване

u Като например оценка на влиянието или ИУКЗ стратегии, както и широко привличане на заинтересованите страни

29

ИТПКМП-процесът

_______*L_________

30

ИТПКМП-процесът

3

Преди да се спрете на какъвто и да е процес на планиране, обмислете следните важни точки:

Дали ИТПКМП наистина е необходимо? В морска зона без каквито и да са конфликти при ползване, може да не бъде необходимо да се създаде териториален план. Една обща инвентаризация и оценка на териториалните тенденции са полезни средства, които да помогнат да се реши дали ИТПКМП е необходимо или не.

ИТПКМП е партиципативен (в който вземат участие всички заинтересовани) процес на участие. Вие трябва да се борите да привлечете колкото е възможно по-рано заинтересованите страни, ако териториалния план трябва да бъде широко приет и успешно внедрен. Ще можете ли да се ангажирате с прозрачен, открит процес и да спазите това задължение?

ИТПКМП е трудоемък и отнема много време. Няма смисъл да се съставя план, ако Вие не сте подготвени да го следвате или нямате подкрепата на другите заинтересовани страни.

3.1 Дърво на решенията на ИТПКМП

► Откъде да знам дали ИТПКМП е необходимо или не? Графиката по-долу представлява дърво на решенията за всеки, който обмисля основан на ИТПКМП подход за конкретен район. То не е предназначено да бъде нормативно и признава, че може да има основателни причини за съставяне на ИТПКМП, независимо дали съществуват териториални конфликти. ► Дърво на решенията на ИТПКМП заедно с ключовите резултати, в смисъл постигане на поставените цели, на различни етапи

> Решете ... кой точно район Вие желаете да обмислите. Дали той е географски очертан или дали има административни граници? Ако е необходимо, преминете към различен мащаб и пространствено оразмеряване.

> Направете инвентаризация

... на крайбрежната и морската среда във вашия район (Глава 4.1). Вземете предвид:

> крайбрежната и морска eкcoсистема: какви са конкретните характеристики?

> социално--икономическата система, която зависи от използването на бреговете и моретата

> днешния политически и институционален контекст > днешните движещи сили, които биха могли да доведат до

повлияване на пространствата или да се промени напрежението при ползване.

31

Ранни индикации за ИТПКМП: чувствителни и/или крехки eкoсистеми, обширни по обхват дейности, бързи промени в социално--икономическата или политическата система (силни движещи сили)

Ключовият резултат, в смисъл постигане на поставените цели, на този етап може да бъде серия от карти, изобразяващи текущите модели на ползване. > Оценете тенденциите за ползване ... резултантните напрежения и териториални заплахи на брега и в морето. Обмислете както интензивността, така и разнообразието от дейности (Глава 4.2). o интензивността и разнообразието от дейности се увеличават ..................... >индикация за ИТПКМП o интензивността и разнообразието от дейности са стабилни ..................... >може да не е нужно ИТПКМП o интензивността и разнообразието от дейности намаляват ..................... >може да не е нужно ИТПКМП

Ключовият резултат, в смисъл постигане на поставените цели, на този етап може да бъде допълнителна серия от карти, които показват конкретни напрежения, взаимнообусловени промени „земя-море” или степени на уязвимост.

> Оценете влиянието върху пространствата

... на текущите и вероятни бъдещи нужди и териториални конфликти, които биха могли да възникнат (Глава 4.2).

o влиянието върху пространствата вероятно ще се увеличи ..................... >индикация за ИТПКМП o влиянието върху пространствата остава същото.......... >може да не е нужно ИТПКМП o влиянието върху пространствата намалява ..................... >може да не е нужно ИТПКМП o териториалните конфликти се увеличават ..................... >индикация за ИТПКМП o териториалните конфликти остават същите ..................... > индикация за ИТПКМП* o териториалните конфликти намаляват ..................... >може да не е нужно ИТПКМП

* ако конфликтите са вече проблематични.

> Решете

... въз основа на горното, решете дали ИТПКМП е необходим на този етап или не. Независимо от вашето решение, извършвайте редовно мониторинг на горните параметри. Ако и когато е необходимо, ревизирайте Вашето решение.

32

ИТПКМП-процеса

> ако Вие решите да започнете ИТПКМП

... реалният процес по планирането ще се състои от следните стъпки:

Стъпка 1: Оценете контекста

... и установете една обща рамка, в която ИТПКМП ще бъде извършен. Резултатът, може да бъде списък от благоприятни възможности и пречки, произтичащи от националната и международната политика и законите или националната стратегия по ИТПКМП.

Стъпка 2: Създайте визия

... и набор от намерения и цели за въпросния район. Ключовият резултат, представлява кратък документ, който съдържа визия, заедно със специфичните намерения и цели за брега и морето.

Стъпка 3: Детайлизирайте инвентаризацията

... по отношение на намеренията и целите съставени по.рано. Резултатът може да представлява по-подробни карти.

Стъпка 4: Анализирайте конкретните териториални конфликти

..., които възникват в този район и определете процес за справяне с конфликтите.

Стъпка 5: Разработете решения

... за конкретните идентифицирани проблеми. Това обикновено е съвместно упражнение, включващо много заинтересовани страни и широката общественост.

Стъпка 6: Пренесете тези констатации в плана за пространствата

... за морето и брега. Планът трябва да бъде съставен в писмена форма, както и карта.

Стъпка 7: Улеснете внедряването на плана

... направете го колкото е възможно по-лесно за другите да внедрят неговите решения в практиката.

Стъпка 8: Оценете резултатите от плана за пространствата

... след определен период (например 5 г.). Дали са постигнати намеренията и целите? Преразгледайте плана при необходимост и повторете първоначалната инвентаризация.

33

3.2 Комплексен процес

Досега трябваше да стане очевидно, че процесът на планиране е много повече от просто съставяне на план. Тук е описан цикличен подход, който съдържа както политически, така и технически елементи, и в който участието и приемането играят решаваща роля. Макар, че има логическа последователност в представените стъпки, ИТПКМП не е задължително линеен процес. Някои етапи може би трябва да бъдат направени извън тази последователност, или да се повторят, а различни етапи на ИТПКМП може също така да възникнат паралелно. Не очаквайте гладък процес и бъдете подготвени, че ИТПКМП е времеемък.

Също е важно да се запомни, че действителният процес на планиране не може да бъде разглеждан изолирано. Обратно на това, той е повлиян от редица външни фактори. Те включват политическата и юридическа среда, международните политически рамки, а също и практическите съображения, като наличие на данни. Данните играят роля на различни етапи на процеса, с ясна връзка между водещата визия, планирането и събирането на данни.

по-широка среда за ИТПКМП Фигура 4 ИТПКМП-процесът

конкретна област за планиране

ИТПКМП-процеса

Наличие и качество на данните

Публично приемане

Институционална и законова рамка

Др. стратегии, засягащи морската и крайбрежнат

а

Формулирайте визия, цели, приоритети 2

Оценете състоянието 1

Переспектива на участника

Оценете резултатите 8 Внедрете

плана 7

Създайте устройствен план 6

Предложете решения 5

Анализ на пространствени конфликти 4

Подредете по важност 3

Природната и Социално -- икономическа

среда

34

ИТПКМП-процеса

3.3 Организиране

Има няколко организационни въпроси, които трябва да бъдат изяснени в самото начало на процеса на планиране. Те включват:

> Подходящ мащаб и очертаване на включените в плана пространства: Какъв е пространствения размер на въпросния проект?

> Какви са крайният срок и план-графика на проекта?

> Какви са финансовите възможности и ограничения на проекта?

> Кой трябва да бъде привлечен и на какъв етап на ИТПКМП-процеса? Кои са основните заинтересовани страни за района, и какъв е най-добрия начин да се подходи към тях? Както заинтересованите институции, така и широката публика трябва да бъдат отчетени, като преодоляването на противоречията с тях трябва да стане с прехвърлени със закон права или юридическо влияние. Занимаващите се с бизнес заинтересовани страни трябва да бъдат конкретно включени. Привличането е особено важно, когато става въпрос за развиване на водеща визия, която ще се нуждае от широко приемане от многобройни заинтересовани страни. Също е важно да се пита, кой се нуждае от достъп, до каква информация и на кой етап.

> Как ще бъдат пренесени резултатите от всяка една стъпка към следващата стъпка? Какви са конкретните резултати, в смисъл постигане на поставените цели и резултати от всеки етап на планиране?

> Кой ще води процеса на планиране и ще действа като координатор?

> Кой ще бъде отговорен за внедряване и оценка на плана?

35

Полагане основите на ИТПКМП

36

Полагане основите на ИТПКМП

4

Инвентаризацията е важна сама по себе си, тъй като предоставя основни териториални данни и основа за редовен териториален мониторинг Карти, показващи актуалните морски дейности или модели на ползване не се приравняват на териториален план. Те отразяват актуалното състояние, а не визия за бъдещето на района. 4.1 Основната роля на инвентаризацията

Каквито и да са решенията, касаещи ИТПКМП, те трябва да бъдат базирани на инвентаризация. Какво се случва в крайбрежните и морските зони, и какво вероятно ще се случи през следващите няколко години?

Инвентаризация е средство за събиране на информация за днешното актуално състояние на крайбрежната и морската среда. Нейната цел е да събере на едно място голям обем базова информация: за околната среда и социално-икономическия статус на даден район, ключовите взаимнообусловени промени в системата, институционалната рамка и заинтересованите страни. Естествено, трябва да бъдат покрити както крайбрежните, така и морските зони. Една инвентаризация трябва също да вземе под внимание всички очевидни тенденции и развития, за да може да оцени териториалните напрежения в по-късен етап. Обмислете следващите въпроси при водене на инвентаризацията:

> Какво са конкретните характеристики на крайбрежната и морската среда? Има ли някакви особено чувствителни или деликатни зони, например?

> Има ли някакви конкретни икономически и социални фактори, които трябва да бъдат отчетени? Има ли някакви сектори, които критично да зависят от определен вид ползване на крайбрежието или морето, например? Под каква друга форма може да се оценят брега и морето, например като места с особена красота или места за рекреация?

> Какъв е днешният политически и институционален контекст? На кои институции им са прехвърлени по закон права, свързани с брега и морето, и какви доброволни организации играят някаква роля? Има ли някакви ключови политики за района?

> Какви са основните напрежения на брега и в морето и има ли някакви конкретни заплахи? Какви са основните движещи сили, които вероятно ще оформят крайбрежното и морско развитие в близко бъдеще? Тук може да е полезно да се разгледа влиянието на крайбрежните и морски дейности и да се претеглят положителните и отрицателните ефекти.

Инвентаризацията може да бъде направена на някакво териториално ниво и на различни нива на детайлизация. Макар, че инвентаризацията трябва да се опитва да бъде колкото е възможно по-изчерпателна, събирането и подреждането на цялата необходима информация вероятно ще бъде постепенен процес. На този етап, инвентаризацията се използва просто за събиране на информация, осигуряваща необходимата съпроводителна информация за да се реши дали ИТПКМП е необходимо или не. Инвентаризацията може би трябва да бъде прецизирана на по-късен етап за да се отразят конкретни планови цели. Важно съображение при провеждане на инвентаризацията е, че тя трябва да се извърши с оглед на редовния териториален мониторинг. Мониторинг означава, че информацията събрана при инвентаризацията редовно ще бъде преоценявана и актуализирана, ако е необходимо.

37

Ползите от кадастър на морските дейности Полезно средство, с цел да се контролират нещата и за да се структурира информацията, е кадастърът на крайбрежните и морски дейности. Основно, кадастърът е база данни, съдържаща териториална информация за голям обем от дейности. Подобен кадастър би трябвало да бъде редовно актуализиран и се изисква институциите и другите заинтересовани страни редовно да подават данни.

КАЗУС

Кадастър на дейности в Мекленбург-Предна Померания

Терминът 'регистър за регионално планиране' или кадастър (Raumordnungskataster) описва гео-информационна система, която е използвана за продължително регистриране, съхраняване и анализ на планирането, свързано с територията и съответните мерки. Отделно от ползването му по предназначение, той също показва всички териториално значими планове и проекти, както и разрешителния режим, свързан с ползването на определени ресурси. Някои от най-важните ползи от кадастъра включват:

> Помага да се направи най-добрия възможен и актуален преглед на текущото ползване на територията, състоянието на околната среда и най-острия териториален интерес,

> Помага да се хармонизират плановите мерки,

> Предоставя основна информация на висшестоящите органи по териториално планиране за одобрение или отхвърляне на заявления, свързани с плана,

> Предоставя информация за сектори, повлияни от планираното развитие и кой ще трябва да бъде включен в официалните консултативни процеси,

> Предоставя информация за конфликти при ползването.

В Германия, кадастърът се поддържа от висшите органи за планиране във всяка провинция.

Ново явление в Германия е, че регионалният регистър за планиране ще бъде за в бъдеще разработван на база ArcGIS, с цел създаване не само на кадастър, а на информационна система за териториално планиране. Тя ще бъде предоставена до три групи потребители с различни нива на достъп: професионални ползуватели, които ще имат достъп до пълната гео-обработка на Arclnfo, полу- професионални ползуватели, които ще могат да ползват ArcView за основни въпроси, свързани с картите и анализ, и широката публика, която ще има достъп до “GIS за всеки” на база viewer за фото-картен материал.

В Мекленбург-Предна Померания , четирите регионални служби за планиране ще могат да редактират всички планове и използвани мерки за дигитализация в ArcGIS и да получават изображения на тематични карти в ArcView. Темите, които са регистрирани в регионалните служби за планиране включват населени зони, защитни строителства, защитени зони, селскостопански зони, горски фонд, комунални услуги и производства, изхвърляне на отпадъци, за военни цели, транспорт, тръбопроводи и кабелизация. Допълнително, външни бази данни могат да бъдат ползвани да се покажат зоните, свързани с опазване на природата, защитени местности, природни паркове, зони по Натура 2000 и защитени зони с подземни води. Карти, генерирани от кадастъра могат да бъдат ползвани за целите на публичната информация и ще бъдат предоставяни в web-мрежата. В Мекленбург-Предна Померания , през 2006 г. беше открит публичен гео-портал, който дава възможност на всички да търсят географска информация по бърз и лесно достъпен начин. Специален фокус върху дейности, които надхвърлят обсега на сушата и морето Инвентаризацията трябва да обърне особено внимание на дейности, които имат влияние, както върху сушата, така и върху морето. Примери за подобни интегрирани теми са ползването на плажовете, управлението на устията на реките, големите и малки пристанища. Туризмът е друг добър пример за това, че се влияе върху сушата чрез строителството на хотели, транспортна инфраструктура и качеството на изградената инфраструктура, и на морето чрез теми като ползването на плажовете, бункероване и шипшандър в яхтените пристанища ипристанищните съоръжения. Не трябва да забравяме социално--икономическото влияние на морските дейности във вътрешността на страната на този етап.

38

Какъв е резултатът, в смисъл постигане на поставените цели, от инвентаризацията?

Отделно от първоначалния преглед на днешната ситуация, ключовият резултат, в смисъл постигане на поставените цели, от инвентаризацията е карта на актуалните дейности и напреженията. Картата трябва да покрие както сушата, така и морските зони. Важното обаче е, че инвентаризацията е дейност с непрекъснат процес. Мониторингът на напреженията, териториалните нужди и видовете влияние не е еднократна дейност, а трябва да бъде извършвана на редовни интервали за да се откроят тенденциите и развитието. Картата на дейностите и напреженията, следователно, също трябва да бъде редовно актуализирана за да се отразят случващите се събития.

КАЗУС

Картиране на морски дейности по румънското черноморие

Понастоящем се съставя териториален план за морските пространства за южното румънско черноморско крайбрежие . Районът, визиран от плана са румънските териториални води и съседната зона. Засега корабоплавателните пътища, котвените стоянки, зоните със защитена природа (Натура 2000, RAMSAR обекти и Световно наследство), газопроводите и нефтопроводите, риболовните зони и телекомуникационните кабели бяха картирани. Картирането също идентифицира горещите точки на замърсяване, дефинирани като точки на доминантни източници на черноморския бряг, засягащи Румъния. Има също някои области, които трябва да бъдат картирани, и където информацията не е достъпна, а именно местата за добив на пясък и чакъл, и зони за военно обучение.

Фигура 5 Морски дейности по румънското Черноморие

39

КАЗУС

Развитие на Немските карти за ползване на морските пространства (ИИЗ)

В Германия териториалното планиране в ИИЗ се превърна във федерална отговорност през 2004 г. Федералната Морска и Хидрографска Агенция (BSH) е отговорна за съставяне на плана за пространствата, извършване на стратегическа оценка на околната среда, и организиране участието на обществеността, включително и транснационални консултации. Планът за пространствата ще бъде внедрен, със закон от федералното Министерство на транспорта, строителството и урбанизацията (BMVBS).

Работейки в рамките на UNCLOS, и водени от националната законова рамка, планът за пространствата може да визира следните дейности: корабоплаването (частично), експлоатацията на ресурси, подводни кабели и тръбопроводи (частично), морски научни проучвания (частично), вятърната енергия, риболов (частично) и защита на морската среда. Планът за пространствата ще се опита пространствено да отдели влизащите в конфликт дейности, където е възможно и да присвои приоритет към определени дейности в съответствие с UNCLOS, например корабоплаването. Целите и принципите ще бъдат също дефинирани, за да се минимизират конфликтите.

Около 1997 г., BSH започна да прави инвентаризация на актуалните дейности в ИИЗ. Бяха разработени карти както за Северно море, така и за Балтийско море. Това положи началото на един продължителен процес, с все повече информация добавяна на всеки етап. Картите оттогава претърпяха много ревизии и актуализации, за да се отразят промените в модела на ползване, и също бяха съставени предложения за приоритетни или изключителни зони (например за офшорните ветрогенераторни паркове). Картите по-долу показват развитието на картите, съставяни през 2002 г., 2004 г. и 2007 г. Важно е, че картите не отговарят на териториалния план, а просто отразяват съответното актуално състояние по него време.

Фигура 6 – Зони, в които са получени молби за строителство на офшорни ветрогенераторни паркове (червено) и защитени зони (зелено) в Северно море. Сините линии са корабоплавателни пътища, и синята щриховка е пилотна зона за производство на водород (BSH 2002) Фигура 7 - Всички дейности в Северно море. Розовите линии са данни за кабели, зелените линии - газопроводи, сините и зелените точки са обекти по Натура 2000, оранжевите зони са обекти за добив на седиментни материали, а червените кутийки са офшорните ветрогенераторни паркове (най-вече планирани и очакващи одобрение) (BSH 2004) Важното е, че никоя от тези карти не представлява териториален план за ИИЗ. Те са обаче, основни средства за осветляване на въпроса с гъстотата на разполагане на дейностите и различните териториални нужди. Териториалният план за ИИЗ, понастоящем все още на етап „развитие”, ще започне с определяне на зоните за корабоплаване и тогава ще се добавят други зони, предназначени за други дейности.

Фигура 8 - Начало на териториален план. Сините линии са корабоплавателни пътища, червените зони са преференциални зони за офшорните ветрогенераторни паркове, а сините зони са обекти по Натура 2000

40

Послание 1

Извършвайте редовна инвентаризация на крайбрежните и морските дейности Поддържайте актуализирана база данни за дейностите и тяхното влияние

Въпроси на обхват

Инвентаризацията трябва да вземе предвид факта, че дейностите и видовете влияние възникват с различни обхвати. Някои дейности може само да се извършват в конкретни местности и да имат само ограничено, локално влияние. Други биха могли да покриват обширни зони и да имат обширно по обхват национално или дори международно влияние.

Картите трябва да бъдат съставени със съответния обхват. Това ще засегне тяхната резолюция. Националните карти може да представляват общ план, докато локалните планове биха могли да показват много по-конкретни детайли. Целта трябва да бъде да се разработи серия от гнездови карти, които да се напаснат заедно като бродерия.

Послание 2

Подгответе интегрирани и постоянно актуализирани карти на дейностите в морските пространства навсякъде (текущо наблюдение/ мониторинг на постранствата)

4.2 Териториалното влияние и съвместимост на дейности като ключови параметри

Дейностите винаги имат влияние, но не всички видове влияние се вписват в ИТПКМП.

ИТПКМП трябва да бъде извършвано само където дейностите имат отчетливо териториално влияние и където териториалните несъвместимости водят до конфликти.

Като общо правило, планирането е необходимо само в случаи на конфликти, произтичащи от несъвместими териториални нужди. Няма нужда да се разработва териториален план, където дейностите не са в конфликт една с друга.

За да се реши дали е необходим териториален план, е добре да се огледат по-отблизо териториалните нужди и териториалното влияние. Обмислете следващите водещи въпроси:

> Кои дейности какви териториални нужди имат, и има ли някакви дейности, които се развиват особено бързо? Морските култури и добивът на офшорна вятърна енергия са примери на дейности, които се нуждаят от много пространство и са особено бързи в своето развитие, което означава, че те са динамични и териториално интензивни.

> Кои форми на ползване вероятно ще имат особено сериозно териториално влияние? И кои се ограничават до конкретни зони поради специфични ресурсни нужди?

> Кои са териториално съвместими една с друга и кои са несъвместими? Една бърза схема може да е достатъчна да се установи това.

Привличането на отговорни институции и от двете страни на планирането е добре на този етап на оценка. Институциите, занимаващи се с поземлени въпроси, трябва да бъдат привличани в оценки на морски пространства и обратно, в частност където са засегнати съответните министерства.

41

Териториалното влияние като ключов параметър

ИТПКМП предполага, че е възможно да се идентифицират териториалните нужди и териториалните видове влияние на дейностите. Териториалното влияние е полезна концепция, когато става въпрос да се отчетат индиректните ефекти на конкретни дейности върху околните райони или други дейности.

Какво означава териториалното влияние? Тук ние го използваме за да опишем действителните изисквания, които конкретно ползване има към пространствата. То е различно от териториална нужда в смисъл, че се отнася към заетото действително пространство, а не към теоретичната необходимост. Фактът, че добивът на офшорна вятърна енергия има големи териториални нужди, например, не означава автоматично, че обширни зони трябва да бъдат предадени за това ползване. Териториалното влияние на добива на офшорна вятърна енергия може следователно да бъде твърде малко. Териториалното влияние не е абсолютна мярка, а относителна концепция, която винаги зависи от съответния регионален контекст.

Всякакви фиксирани зони предадени за конкретно ползване, като военни зони или природни резервати, фиксирана морска инфраструктура, като нефтени терминали или морски пристанища, рибарници, миграционни коридори на птици или корабоплавателни коридори, представляват териториално влияние. Директивата за хабитатите, която изисква държавите в ЕС да определят морски защитени зони, също води до териториално влияние в тези приоритетни зони, тъй като ще трябва да бъдат определени зони за опазване на природата. Някои дейности имат вторично или косвено териториално влияние или териториално индиректни ефекти, като кабелните връзки от офшорните ветрогенераторни паркове до вътрешността или нуждата да се изгради повече транспортна инфраструктура за да се справим с увеличения товаропоток през морските пристанища. Като не се забравя триизмерността на морето - тоест водна повърхност, воден стълб и морско дъно - териториалното влияние може да варира по размер и форма, както и по време, не само засягайки видимата повърхност на морето, но също и различните водни дълбини и седименти. Териториалната несъвместимост, като втори ключов параметър Силното териториално влияние само по себе си не винаги е проблематично. Проблеми възникват само, когато несъвместими изисквания се отправят към пространствата. В някои зони, дейностите ще бъдат несъвместими с поддръжка на функциите на ключовите eкoсистеми. Конфликти може също да възникват, когато две взаимноизключващи се форми на ползване поставят изисквания към едно и също пространство.

Териториалната несъвместимост е ситуация, в която различните видове на ползване не могат съвместно да съществуват в същата зона. Макар, че известно смекчаване на ситуацията може да е възможно чрез съответното управление, известна обща идея за териториална съвместимост може вероятно да бъде установена за повечето видове дейности. Офшорните ветрогенераторни паркове например, вероятно ще бъдат несъвместими с корабоплавателните пътища по причини, свързани със сигурността, независимо какъв е режимът на управление или вида на морето. Един специализиран развъдник на риба вероятно няма да бъде съвместим с добива на пясък и чакъл, както в Балтийско, така и в Адриатическо море. Офшорните ветрогенераторни паркове, от друга страна, са пространствено съвместими с определени видове морски култури в смисъл, че тези морски дейности не си взаимодействат пространствено една с друга. Териториалната несъвместимост може също да възникне от взаимодействието между сушата и морето, или по-малко очевидни връзки между дейностите развивани на земята и дейностите, развивани в морето, като крайбрежният туризъм, който изисква безпрепятствена гледка към хоризонта по естетически причини. Териториалните видове влияние върху напреженията могат да бъдат:

> Краткосрочни и дългосрочни > непосредствени и с широкобхват, както и > преки и косвени

42

Визуализиране на териториалните съвместимости

За целите на планирането, е важно да се визуализира какви могат да бъдат териториалните несъвместимости в дадена зона. Един списък за бърза справка, съставен на базата на здравия разум е полезна отправна точка. В примера по-долу, дейностите се съпоставят една с друга, като се отбелязват дейностите, които са териториално съвместими, потенциално съвместими и несъвместими.

Несъвместими условно съвместими съвместими

Офшорни

вет

ро-

генераторни

паркове

Морски защит

ени зони

Рибарници

Морет

о като

обществено

благо

Окабеляване

Туризъм

Корабоплаване и

корабоплават

елни

Големи и малки

пристанищ

а

Селско ст

оп-во/

пресуш

аване на

терени

Добив

на пясък и чакъл

Проучване

за нефт

и газ

Депониране на

драгажни

маси

Морски култ

ури

Центрове

на бреговит

е служби

Опазване на

природата

Брегова

защ

ита

Военни нужди

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 Офшорни ветро-генераторни паркове

1

Морски защитени зони

2

Рибарници 3 Морето като обществено благо

4

Окабеляване 5 Туризъм 6 Корабоплаване и корабоплавателни пътища

7

Големи и малки пристанища

8

Селско стоп-во/ пресушаване на заблатени терени

9

Добив на пясък и чакъл

10

Проучване за нефт и газ

11

Депониране на драгажни маси

12

Морски култури 13 Центрове на бреговите служби

14

Опазване на природата

15

Брегова защита 16 Военни нужди 17

Фигура 9: Оценка на териториалната съвместимост на различни видове

ползване на морските пространства (GEE et al. 2006)

43

Важността на регионалната диференциация

Един списък за бърза справка, както горния, може да действа като основен Наръчник. Една по-диференцирана оценка на териториалните нужди, видове влияние и съвместимости все пак трябва да бъде извършвана за да се отчетат конкретните ситуации и специфичните екологични, икономически или социално--политически обстоятелства. Напреженията при ползване, например, могат да бъдат твърде различни в различните страни, в зависимост от скоростта на развитие, съответната сила на напреженията и вътрешните движещи сили. Различните страни може също да имат различни приоритети на развитие. По-долу е даден пример от Адриатическо море, който изяснява, че към различните начини на ползване се отнасяме различно, по отношение на напрежението, което те упражняват и спешността на мерките, които те изискват.

Послание 3

Подгответе интегрирани териториални планове на крайбрежните и морски пространства само където и когато е необходимо

Емилия-Романя

Словения Хърватия

Босна и Херцеговина

Черна гора

Албания

Подводен туризъм

+ + + + + + + + + +

Морски транспорт

+ + + + + + + +

Риболов + + + + + + + +

Аквакултури + + + + + + + +

Качество на водите

+ + + + + + + + + + + +

Производство на енергия

+ + + + + + + + +

Военни дейности

+ + +

Фигура 10. Примери на най-важните въпроси и морските дейности в Адриатическо море

4.3 Признаване важността на участието

Тъй като е партиципативен процес, ИТПКМП привлича широк кръг заинтересовани страни

Заинтересованите страни са институции, организации и лица, заинтересовани от или повлияни от управлението на района, за който се подготвя план.

Традиционно, териториалните планове и други политически документи се изработват основно чрез линеен процес. Плановете преминават през няколко етапа на консултации със специалисти. Консултациите със заинтересовани страни обикновено се провеждат към края на процеса на планиране.

Обратно, партиципативното планиране означава, че целият процес на съставяне на план и етапите водещи до него, се споделят с всички онези, които са заинтересовани от или повлияни от него. Макар, че все пак е един процес с определен резултат, той вече не е строго линеен в смисъл, че той може да поема по различни пътища за да завърши това, което трябва да се постигне.

Има много причини, защо работейки тясно със заинтересованите страни е необходимо те да

Интензивното участие е важно през целия ИТПКМП-процес

44

присъстват на всяка стъпка от процеса на планиране. От Конвенцията в Аарус през 1998 г., фундаменталният достъп до информация и привличането на гражданите станаха изисквания по закон в целия свят. В процеси като традиционно планиране и управление, обаче, реалното привличане на граждани във вземането на решения е все още много ограничено. Партиципативното планиране не е същото като информирането на широката публика, но и двете са важни и трябва да вървят ръка за ръка

Това изисква незабавна промяна. Органите трябва да знаят, че широкото привличане на заинтересованите страни не се извършва само за себе си, а е мощно средство за постигане на по-широко приемане на ситуацията с развитието на крайбрежията. Макар, че е изначално по-времеемко, партиципативното планиране може да доведе до икономии в по-дългосрочен план. Близкото сътрудничество със заинтересованите страни извлича следните значителни предимства:

> често пъти тесният поглед на експертите се обогатява с ценна вътрешна

информация

> ефективност от гледна точка на разходи и време като се избягват евентуални

спорове и съдебни дела

> подобрява се рекламата и политическото приемане

Последната точка в частност е решаваща за успеха на даден териториален план на крайбрежните и морски пространства: внедряването на предвидените в плана мерки силно зависи от желанието на заинтересовите страни да сътрудничат.

Важно е да се прави разлика между привличането на заинтересовани страни, консултациите и даването на информация. Привличането на заинтересовани страни означава партиципативно планиране, както беше описано по-горе. Консултация означава, че със заинтересованите страни се провеждат консултации на определени етапи на процеса, вероятно като се иска техния коментар. Информацията не дава на заинтересованите страни възможност да повлияят на плана, и е едностранен, пасивен процес.

За широката публика, минималното изискване трябва да бъде да се осигури информация по достъпен и прозрачен начин на различни етапи от процеса. Трябва също да има добра възможност да бъде по-активно привлечена, ако желае, като само информацията не е достатъчна за наистина партиципативен ИТПКМП-процес.

Примери за доброволни информационни мерки са бюлетините, флайерите, срещи със заинтересовани страни и работни срещи, изложения и панаири, уеб-сайтове и сътрудничество с медиите. Тези мерки може също да бъдат ползвани за да се превърнат консултативните процеси в истинско участие

45

Целта на събирането на различни заинтересовани страни не е да бъде постигнат компромис, а да се постигне сътрудничетсво и съгласие по решения, които са приемливи за всички!

Използване на нарочен служител В партиципативния подход, цялостната отговорност и координацията на планирането в сътрудничество със заинтересованите страни в идеалния случай се пада на едно лице, определено да движи работата напред. Не е необходимо това лице да бъде напълно сведущо във всички аспекти, тъй като неговата роля е да се улесни диалога и организацията, а не писане на съдържанието на плана. Един професионален служител – модератор ще допринесе значително за осигуряване на чувствително и ефективно управление и привличане на заинтересованите страни. Това изисква социална компетентност и професионално разбиране на комуникационните процеси.

Определяне на заинтересованите страни

Общата инвентаризация, описана в Глава 4.1 трябва да определи всички съответни заинтересовани страни в района. Широката публика трябва също да бъде отчетена, без да се ограничаваме само до онези на които по закон са им прехвърлени задължения, свързани с брега и морето или юридическо влияние. Занимаващите се с бизнес заинтересовани страни трябва да конкретно да бъдат включени.

На предварителния етап е полезно да се определят най-силните и влиятелни заинтересовани страни в района. Това не трябва да бъде трудно, тъй като обикновено има ясна връзка между ключовите заинтересовани страни и конфликтите, които активират подготовката на даден териториален план.

Заинтересованите страни могат да бъдат групирани на такива, които са изначално активни по политически, икономически, социални, технологични, законодателни или екологични въпроси. Съответните връзки с всяка от групите може в такъв случай да бъде планирана и управлявана. Важно е обаче, броят им да не стане толкова голям, че да се се опорочи конструктивното обсъждане и договарянето да стане трудно. Важните заинтересовани страни, които опонират или са скептични към плана за развитие трябва да не бъдат пренебрегвани, обратно, тяхното спечелване може да бъде жизнено важно за изготвянето на действащия план.

Установяване на добра комуникация

Първата стъпка към успешно привличане на заинтересованите страни е да се установи добра работна атмосфера между членовете на групата, която подготвя плана. Взаимните връзки и доверие няма да възникнат в резултат на една среща, а ще се развиват постепенно през целия процес. Това не значи, че няма да има разногласия или трудности, но в процеса на диалог между участниците ще се прояви тенденция да се извършва работа в екип и чувство на отговорност за плана и неговите постулати. Този първоначален етап на работата обичайно е най-дълъг, тъй като установяването на работните методи на общуване със заинтересованите страни е често много времеемко. Усилието инвестирано тук, обаче, трябва да се разглежда като инвестиция: Веднъж установено, взаимното доверие, контактите и начините на общуване ще бъдат от полза на следващите етапи на проекта и ще ускорят значително процесите.

Партиципативните процеси трябва да бъдат активно разработени - това отнема време и усилия

46

Бъдете ясни относно целите и резултатите, в смисъл постигане на поставените цели

Разрешаването на конфликти става по-добре, ако всички привлечени страни, независимо от различните си позиции представени от тях, стартират с обща цел, тоест определени подобрения в даден район. Иначе страните или не са подготвени да навлязат в процеса изобщо или работят с различен дневен ред.

Важно е да бъдете ясни относно желаните резултати като постигане на поставените цели и резултати като ефект и промените, предизвикани от първите, преди да се впуснете в инициативата ИТПКМП. Дали това ще бъде просто упражнение по картиране, с което се показват дейности и промени от различни видове на териториалните карти? Или дали резултатът (в смисъл постигане на поставените цели) от ИТПКМП е действителна стратегия, а може би план за териториално управление? Дали е ИТПКМП средство за спазване на ЕС регламентите (например Директивата за хабитатите), или дали се използва да се внедри една много по-широка, обща визия? Или ИТПКМП е просто процес, начин на получаване на сектори покрай масата и дебатиране за бъдещото ползване на морски ресурси? Всъщност, напълно е възможно желаните резултати (в смисъл постигане на поставените цели) от ИТПКМП да бъдат всички тези.

Привличането на заинтересовани страни не е еднократна дейност

Партиципативните процеси не се развиват автоматично. Различните участници в процеса трябва да бъдат стимулирани да участват в процеса не само веднъж, а редовно по време на ИТПКМП-процеса. Това изисква насочване от страна на модератора, който трябва да тласка процеса напред по график, крайни срокове и документирани междинни резултати. Това е от полза, ако цялостната цел може да бъде подразделена на ред измерими цели, които да бъдат постигани стъпка по стъпка. Заинтересованите страни трябва да видят ясно видимите и осезаеми ползи от цялото изпълнение. В същото време, те трябва да не бъдат подведени в нереалистични очаквания, които в края на краищата може и да не бъдат изпълнени.

47

Дейност Предимства Недостатъци Коментар

Форум на заинтересова-ните страни

Добър PR, истински добра възможност за реална обмяна на възгледи, може да доведе до тематични групи и други по-подходящи механизми.

Конфликтите може да излязат от контрол, изисква се умело боравене, обсъжданията могат да бъдат доминирани от силните личности, трудно да се спазва дневния ред, лош начин за въвеждането на нови идеи

Нуждае се от внимателно представяне, да се осигури място за срещи, съставя се дневен ред, времеемко, но често е необходимо

Работна среща Окуражава хората от народа да изразяват мнения; хората чувстват, че мненията им са ценени; могат да бъдат много креативни, гъвкави, целеустремени, като дебатират вероятно ще се конфронтират по-малко, привличат се заинтересованите и добре информираните, помага да се сложи началото на общите възгледи

Може да възбуди очаквания, които да не могат да бъдат изпълнени, нуждае се от внимателно направляване, продължителността и последващите действия зависят от качеството на подпомагането; не е необходимо да се представи балансирана гледна точка.

Резултатите зависят много от участниците. Полезно е в редица случаи, например по-малки общински сесии, да се раздробят по-големите срещи, понякога са известни като сценарийни работни срещи.

Бюлетин

Дава трибуна за диалог, добра възможност за всички да допринесат нещо, силен имидж на проекта, могат да бъдат координирани с уебсайт.

Открито задължение, може да „страда от умора” ако процесът се удължи, може да ползва също силно професионална терминология

Полезно средство за комуникация, задължително е да бъде атрактивно, достъпно и ясно

Изложения

Могат да бъдат видяни от цялата общност, добра възможност с въображение да се представят контекста и въпросите, полезно за разпространение на бюлетини, листовки и въпросници или като фон за срещи, екипът може директно да отговаря на въпроси и да предизвиква интереси

Могат да бъдат слабо посетени, не всички места за срещи са в равна степен привлекателни, има риск от отегчение

Полезен ресурс когато са комбинирани с по-широка информационна програма.

Местни медии

Потенциално широка публика, сравнително евтино, добро за PR, повишава информираността

Несигурност как медиите ще ползват материала; може изобщо да не го ползват, да изопачат историята или да акцентират върху конфликтите.

Необходими са добри PR умения, все пак резултатите могат да бъдат разочароващи.

Флайери

Полезно е да се определят ключовите въпроси, лесни са за производство, полезни са за PR, широко покритие

Изисква време и средства за производство, може да представят нещата твърде опростенчески, а може да предизвикат неоправдани претенции.

Вероятно този метод работи най-добре с целеви групи по конкретни въпроси, иначе е също скъп, заинтересованите страни вероятно ще искат пълните документи.

Уебсайт базиран на GIS

Потенциално широка публика, повишава информираността и предоставя открит достъп до данни, положителен имид.

Плашеща среда за много групи от населението, нуждае се от постоянна актуализация за да остане актуален, може да бъде скъп и безличен

Уебсайт без GIS може също да бъде добра идея.

Фигура 11 Средства, усилващи привличането на заинтересовани страни (HYDER 1999, 77-85)

48

Обучение и квалификация Партиципативното планиране работи по-добре, ако се предхожда от информираност и обучение. Заинтересованите страни, които разбират заплахите за крайбрежната и морската среда, взаимнообусловените промени на крайбрежната и морската среда, и важността на интеграцията на различни нива ще бъдат по-добре подготвени и склонни да се ангажират в процеса. Отново, информираността не е краткосрочна мярка, а вероятно трябва да се разширява във времето. Различните форми на повишаване на информираността ще трябва да са адресирани към различни видове заинтересовани страни, например политиците и планиращите. Обичайно ползваните средства, които могат да бъдат адаптирани от ИУКЗ включват работни срещи, бюлетини или web-базирана информация и обучение.

Беше създадено електронно учебно средство, наречено IKZM-Lernen, което поддържаше изображения, видео, аудио, анимационни и текстови документи. Целта беше да се предадат научни и други основни познания, необходими за ИУКЗ в района на р. Одер. Средството осигурява модули върху широка гама от теми (например туризъм, еутрофикация, Дневен ред 21, Натура 2000, ИУКЗ средства и т.н.) и беше безплатно. Опитът показа, че е важно да се обърнем директно към практиците. Също е по-добре да се адаптират съществуващите програми, а не да се установяват нови. Тъй като пасивното електронно обучение обичайно не е успешно, полезна е комбинация от електронно обучение с лично обучение, като се използват различни образователни методи (презентации, ролеви игри, ...). Такъв е особено случая с младите професионалисти и бъдещите професионалисти, тъй като позволява активно прилагане на това, което вече са научили по електронен път. Електронното средство IKZM-D-Lernen обаче работи за различни учебни нива. Информационното разпространение е другата фокусна точка на ИУКЗ Одер. Следните принципи могат също да бъдат адаптирани към ИТПКМП проектите. Разпространение на информацията: Как и към кого да адресираме? (адаптирано от С Маак) Заинтересовани страни и експерти

Планиращи, политици, учени, представители на сектори, администрация и т.н.

Широката публика

Регионално Информирайте за регионалните нужди и дейности

Съберете регионална информация

Национално Засилете националните брегови и морски мрежи

Информирайте за резултатите от проекта

Международно Дайте достъп до националната информация

Повишете информираността Вестници, информационни брошури, уеб, мероприятия

Фиг. 1.2 Преглед на информационното оповестяване на различни териториални нива (MAACK 2007)

КАЗУС >>>

Обучение и квалификация в района на устието на река Одер

Обучението на ключовите заинтересовани страни и ръководителите е специална фокусна точка на националното проучване по проект "ИУКЗ Одер" в Германия. Конкретно целевите групи за свързаните с проекта дейности включват утвърдени професионалисти, млади професионалисти и бъдещи професионалисти. Бяха избрани различни формати да се осигури обучението и квалификацията за всяка от тях: он-лайн учебна платформа за утвърдените професионалисти, летни школи и следдипломна професионална квалификация за млади професионалисти, и зелени училища и училищни проекти за бъдещите професионалисти.

49

Опитът с информационното оповестяване показа, че е най-добре да ползва и развива съществуващите мрежи за разпространение на информацията. Комбинацията с други съответни информации (например като част от редовен бюлетин) може да направи продукта по-атрактивен. Когато стане въпрос до уеб-сайтове е полезно да се комбинира уеб-сайт за проекта с базите данни, тъй като това прави уеб-сайта по-атрактивен. За широката публика, повишаването на информираността се нуждае от конкретни и „хващащи окото” мероприятия,, с които всеки може да се свърже. Естествено, проектната информация за широката публика трябва да бъде представена по ненаучен, лесен за преразказване начин (MAACK 2007).

Послание 4

Напълно ползвайте партиципативното планиране като прилагате неформални средства като срещи с модератори, работни групи и медии КАЗУС

Институционална съгласуваност и сътрудничество в Емилия-Романя

Регион Емилия-Романя, със законодателно решение №. 20/2000 г. във връзка със земеползването и защита на земята, въведе следните принципи, които бяха приложени към процеса на планиране: субсидираност, институционална съгласуваност и сътрудничество, устойчивост ( както по отношение на околната средаa, така и териториално), опростяване на процеса на планиране.

В регион Емилия-Романя субсидирането е важен принцип, защото планирането и управлението трябва да бъдат възложени на орган, който е по-близо до гражданите, като търси най-подходящия мащаб, с който може да работи и да решава проблемите, генерирани от планирането.

Конференцията по планиране е нова стъпка в процеса на планирането. Той е нещо като публично участие, което трябва да бъде осъществено за плановете за земеползване и секторните планове с териториални резултати, с цел да се оценят целите на плана, връзката с други свързани планове, стратегии, резултатите от познавателната рамка и съответствие с търсената устойчивост.

Всъщност конференцията включи както публични, така и частни субекти в създаването на съвместна диагноза на състоянието на територията и на нейното евентуално развитие. Властите, които бяха привлечени в конференцията бяха: провинцията, граничещите местни общини, други сдружения от местни общини, агенции по защита на околната среда, комуналните услуги, търговски и промишлени асоциации, представители от опазване на околната среда, здравния и транспортния сектор, органите по управление на реката, техническите услуги и пречистване на водите и т.н.

Първата фаза на Конференцията по планиране беше посветена на представяне на свършената дотук работа и съответно материалът беше разпространен. При втория етап участниците представиха някои договорености, полезен принос или мерки, които трябва да бъдат включени в плана.

Между първия и втория етап се извършиха тематични срещи. Паралелно, администрацията, която е отговорна за плана проведе обществена консултация с гражданите и резултатите от тези срещи се дискутираха с участниците на конференцията по планиране.

По време на третия етап, администрацията, която е отговорна за плана, отговаряше на всякакви въпроси и приемаше или отхвърляше получените коментари. Четвъртият етап обобщи постигнатите полезни резултати, преди конференцията да бъде закрита, и които трябваше да бъдат включени в целите, стратегиите и политиките на плана.

Конферентната процедура предвижда интензивни реципрочни комуникации и серия от институционални споразумения преди приемане и одобрение на плана.

50

Фази Процес на планиране

Процес на оценка

Скрининг Предварителна оценка

Предварителен документ на плана

Оценка на предварителна стратегия

Общи цели Определяне на обхват

Специфични цели Външна съгласуваност

Вътрешна съгласуваност

Идентифициране на стратегиите за планиране

Оценка на изпълнението

Конф

еренция по

планиране

Предварителни документи на плана

Политики за планиране

Оценка на алтернативни опции

Консултационни процедури и приемане/одобрение

Проект на плана

Конференция по планиране

Доклад по околната среда съпоставен с мониторинга

Приемане/одобрение на плана

Анализ на обществените възражения

Процес на

планиране

и оценка

Изпълнение на планираното

Администрация по плана

Корективни действия

Ноу

-хау

– публична консултация

Оценка на

околната среда

Мониторинг и преглед

Фиг.13 Конференция по Планиране в Емилия-Романя (ROMANI 2008)

Интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства - стъпките

5

Вие сте решили, че ви е необходимо Интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства Очертали сте област на интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства и сте готови да започнете изпълнение на процеса на интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства Време е да разгледате индивидуалните стъпки по-подробно

51

Стъпка 1;

Оценка на контекста и създаване на обща рамка за ИТПКМП

Без оглед на мащаба, интегриран план за управление не може да бъде съставен самостоятелно. Лицата извършващи планирането трябва да вземат предвид широк обхват от възможни решения и тенденции, оказващи влияние върху бреговата зона и морето извън специфичната ИТПКМП област.

* Първата задача: разгледайте съществуващата мрежа в рамките на която ще се извърши ИТПКМП.

Като първа и ключова стъпка в процеса на ИТПКМП, лицата извършващи планирането трябва да разгледат съществуващата политика относно морските и брегови зони. Това включва национална и регионална политика, но конкретно включва и международна политика като например директиви на ЕС и други договори и разпоредби. Целта на това е да се установят обектите, плановете и целите, поставени за бреговите и морските зони, които са взети предвид при планирането. Примери за това могат да бъдат задачи за подобряване качеството на водата в икономически аспект, енергоспестяване и екологична защита. Освен това бига могли да бъдат по-общи цели, като например улесняване на устойчивото развитие или подобряване на биологичното разнообразие. И двете задължителни политика и доброволни споразумения трябва да бъдат взети предвид в този контекст.

Въпреки че анализът отнема време, преимуществото е, че това ще предостави на ИТПКМП по-ясна рамка, с която да оперира. Ще подчертае съществуващите възможности и ограничения по отношение на заложените приоритети на териториалното планиране. Програми като Натура 2000 например по всяка вероятност се приемат за даденост, което оставя на планиращите ограничено пространство за действие. Доброто познаване на текущата рамка ще позволи на планиращите да окуражат конкретни проекти докато ограничават онези, които противоречат на ключовите цели. Преглед на съществуващите политически тенденции и по-обхватни цели може да помогне при очертаването на визия за въпросните специфични морски и крайбрежни зони.

Следните примери са документация която да бъде взета предвид, но без да претендира за изчерпателност:

> ICZM стратегии > Национално и регионално законодателство > Директиви на ЕС и други документи на ЕС, напр. Синя Книга на ЕС > Международни споразумения, напр. IMO, UNEP-MAP, HELCOM > Възгледи за морските и крайбрежни зони, възобновяеми енергийни източници, биологично разнообразие и т.н.) > Карти показващи международни транспортни маршрути или тръбопроводи Където е възможно подгответе насочваща рамкова стратегия за ИТПКМП на национално равнище

За да улесните всички етапи на изпълнение на ИТПКМП, препоръчително е да се изготви национална стратегия за интегрирано офшорно развитие. Под интегрирано се има предвид териториално интегриране в смисъла на интегриране между суша и море, както и институционално интегриране в тези сектори, като административните равнища трябва да си сътрудничат. Националната стратегия трябва да очертава общите цели и приоритети на офшорното развитие, включително икономически, стратегически и екологични въпроси. Стратегията трябва да взема предвид взаимните морски и крайбрежни територии. По-специфични идеи относно съдържанието на ИТПКМП стратегията могат да бъдат включени в състава на Синята книга на ЕС и предстоящите Насоки на ЕС в тази област. Интегрираното управление на крайбрежните и морските териториални зони (ИУКМТЗ) може да бъде полезна рамка за установяване на общите проблеми, както и стратегическите крайбрежни и морски цели. От тези стратегически цели може да се изготви рамкова стратегия за планиране бъдеща употреба на морски и крайбрежни територии. Това на свой ред

52

може да бъде подобрено при бъдещо териториално планиране и подходи като райониране Съгласно издадената Синя книга, ЕК

> Покани страните-членки на среща за изготвяне на национални интегрирани морски стратегии

> До лятото на 2008 г. ще предложи набор от насоки за тези национални интегрирани политики и ще разработи подробен план за териториално планиране

> Ще организира консултативен процес на заинтересованите страни до 2009 г. и > ще изгради система за обмен на най-добри практики между органите на властта

^ Изграждане на правна рамка за ИТПКМП

Въпреки че самите планиращи не винаги имат възможност да окажат влияние върху законодателния процес, важно е да се оказва влияние върху подходяща правна рамка за ИТПКМП. Това може да означава продължаване на действащия закон за териториално планиране за крайбрежните води и извънредната икономическа зона или изискват изготвяне на цял нов комплект разпоредби. Какъвто и начин да бъде избран, интегрираното териториално планиране трябва да се базира на закона, който се отнася за земни и морски територии.

Планиращите могат да допринесат към този процес като идентифицират всички политики и закони, оказващи влияние върху крайбрежното и офшорното развитие. На това основание пропуските могат да бъдат подчертани и да се извърши проверка на ефективността на текущата правна рамка.

И докато присъствието на силна правна рамка е важно, практическото приложение и прилагането й са действително важните фактори. В случаи, в които изпълнението е слабо, планиращите могат да лобират за подобряване на операционализацията чрез директиви, поощрителни мерки или санкции.

Известие 5

Изготвяне на национална стратегия за интегрирано офшорно развитие, което: - е базирано на насочващи възгледи, - взема предвид морските и крайбрежни области,

- осъществена междусекторна координация,

- обвързано е с международни разработки

- подлежи на допълнително подобрение от страна на регионалните стратегии (позволява локален подход),

- преразглежда се и се коригира регулярно.

Известие 6

Помощ при създаване на правната рамка на ИТПКМП - идентифициране на основните стратегии, управляващи крайбрежните и офшорните разработки

- операционализация на съществуващите закона и стратегии чрез изграждане на директиви

- подготовка и приемане на специфично морско законодателство за офшорни области

53

Стъпка 2:

Изготвяне на водеща насока

Успехът на ИТПКМП зависи от изготвянето на ясна насока, конкретни цели и насоки за съответната област. Тези три компонента трябва да бъдат договорени от съответните заинтересовани страни с цел да се осигури положителното приемане.

^ Какво представлява насоката?

Казано просто, насоката е описание на това, което е желателно да бъде постигнато във въпросната област. Може да бъде изказана в едно изречение или чрез брошура или план и може да бъде обща или конкретна. Пример на по-обхватна и обща насока е тази по програма SMAP III за Средиземно море: "Повишаване на осведомеността и позволяване на политическа рамка за интегриране и развитие на околната среда в Средиземно море, фокусирана върху интегрирано управление на крайбрежните и морски зони ".

Паломбина Бийч

КАЗУС>>>

Паломбина Бийч

Паломбина Бийч е разположен в Анкона на Западното адриатическо крайбрежие на Италия. Понастоящем плажът не се намира в състоянието, желано от обитателите и градския съвет. Инфраструктурата и плажното оборудване са възниквали на случаен принцип без продължителна концепция. Тъй като плажът е тясно вклинен между пристанището, един от главните пътища, железопътна линия и градско летище и има много

занижени рекреационни качества (мръсотия, шум, замърсяване на въздуха).

За да се подобри общото качество на плажната област, градския съвет взема решение за изготвяне на интегриран план за териториално планиране в сътрудничество с местни заинтересовани страни. В началната фаза от работата по проекта бяха предложени следните три насоки:

1. Крайбрежен булевард с транспортно оборудване, скрити в тунел 2. Изкуствени острови за обслужващата инфраструктура 3. Обогатяване на пясъка за разширяване на плажа

В рамките на няколко срещи на заинтересованите страни беше избрана третата насока и реализирана чрез публично-частно партньорство с пристанище Анкона

Фиг. 14 Различни насоки за Паломбина Бийч

^

54

^ Развитие на насоките

Насоката може да бъде извлечена от съществуващите документи за политика, например национални или регионални ИУКМТЗ или морски стратегии или да бъде създадена изцяло за съответната област. Насоките могат да съществуват в различни мащаби, вариращи от национален до локален мащаб. Използването на сценарии може да помогне при противопоставяне на различните възможности за бъдещо развитие и по-ясно разбиране на последиците от тяхното прилагане.

Най-важно от всичко, насоката трябва да бъде възприета и изпълнена от съответните заинтересовани страни. Най-добрият начин да се постигне това е чрез включването им в прозрачен процес на участие при създаване на насоката. Важно е да се отиде отвъд заинтересовани страни с право на законов отказ или правно влияние, а да се включат и страни с икономическо и социално влияние.

След поставяне на насоката, същата трябва да бъде посочена във връзка с конкретни цели. Какви са целите на тази насока? Същите ще послужат като наръчник за насочване на целия процес на планиране, които ограничават количеството работа, пари и данни, необходими за постигане на този предварително определен обхват.

КАЗУС >>>

Сценарии за западния бряг на Шлезвиг-Холщайн

Като част от националния изследователски проект, 'Брегово бъдеще’, бяха изготвени сценарии, показващи различни възможности за развитие на западния бряг на Шлезвиг-Холщайн. Вземайки предвид днешната дата като начална точка, какво би могъл да представлява региона през 2030 г.? Това е упражнение в “разумна екстраполация”, което описва допусканията и задава въпроси относно това какви водещи сили, социални предпочитания и обстоятелства биха могли да доведат до това крайно състояние. Петте сценарии в "Зукунфт Кусте – Брегово бъдеще" описват различни схеми на териториално използване, всяка от които поставя различни приоритети за ползване и дава различна тежест на социални, политически и технологични механизми. Във всяка схема се прилага начин на употреба с различно значение от останалите.

> Брегова и морска зона (основно) като естествено пространство, > Брегова и морска зона (основно) като пространство за отдих и туризъм, > Брегова и морска зона (основно) като възобновим енергиен източник, > Брегова и морска зона (основно) като индустриално пространство, > Брегова и морска зона (основно) като пространство за транспорт.

За всеки един от тези пет сценарии, движещите сили са посочени и описани (напр. различни стойности за общества с различни икономически условия). Натиска от страна на естествените и антропогенните системи също е описан. Офшорните вятърни ферми са събирателна точка за Брегово бъдеще, всеки сценарий включва допускания във връзка с развитието на офшорните вятърни ферми). Като се използва периода от 1995 г. до 2005 г. като основна насока, възможно е да се моделират частично екологичните и регионални икономически ефекти за всеки сценарий. Влиянието на различните степени на развитие на офшорни вятърни ферми също може да бъде частично моделиран.

Петте сценарии често се използват като работна среща на заинтересованите страни за обсъждане на последиците от различните видове развитие и предпочитания. Същите разработват предпочитаната възможност и насока за бъдещето развитие.

55

^ Участие на заинтересованите страни

Както е описано в предходната глава, ключово е да се разглеждат процесите на планиране на ИТПКМП като съвместно усилие на планиращите. В следващото описание същите се наричат екипа по планиране Разработването на насоките е първото съвместно задание на екипа по планиране. Първото ключово събитие е да се постигне свободен обмен на информация и конструктивна дискусия относно областта. Освен доброто опознаване на областта, това ще даде по-добро разбиране на възгледите, чувствата и ползите за всяка от страните. КАЗУС Залив Западен Гданск Поради близостта с агломерацията Гданск-Сопот-Гдиня и уникалните й естествени ресурси (цялата област е покрита с обекти по НАТУРА 2000), залив Гданск е със сигурност най-интензивно използваната и конфликтна област от полското крайбрежие. При подготовката на новия план за морско и крайбрежно териториално планиране за западната част на залива Гданск, планиращите от Гданския морски университет проучиха няколко хиляди страници документи за областта. Освен това преди изготвянето на плана, на заинтересованите лица беше дадена пряка възможност за участие. Те подадоха исковете и коментарите и взема участие в предварителната среща на заинтересованите страни. Тази среща показа някои от различните насоки, цели и искания на всяка от заинтересованите страни. Регионалните екологични власти изискват съобразяване с плановете за управление съгласно НАТУРА 2000 като се оказва специално внимание върху мерките за запазване на застрашените видове (в допълнение към общия подход към екосистемите). Екологичните НПО изрично подкрепят това искане. Морската обсерватория Хел настоява мерките за защита на рибите да се превърнат в съставна част от плана. Асоциацията на рибарите настоява за защита на рибарите като социална група (“Птиците са тук само по няколко месеца годишно, а ние сме тук постоянно!”). Морският музей Гданск желае да разшири зоната за археологична защита върху още по-обширни области на залива и да открие нови подводни корабокрушения във връзка с туризма (подводни обиколки като във музей Васа в Швеция). Община А желае да разработи яхтклуб с 300 места за акостиране. Съседната община Б желае да увеличи изливането на непречистени води в морето. Община В заявява, че ИТПКМП мерките трябва да бъдат с нисък приоритет за да не пречат на собственото планиране на общината. Всички общини наблягат на туризма като основен сектор за развитие. Местното самоуправление на Поморски включва риболова като основен фокус на развитие. ^ Проблемът с оценка на стойността

Малко вероятно е заинтересованите страни да имат еднакво разбиране относно въпросите, заплахите и проблемите съществуващи в тази област. Всеки от тях има свои идеи относно това, което трябва да бъде направено. Струва си да се запомни, че всяко отчитане на териториалното влияние и предпочитанията за бъдещо развитие включват оценка на стойността. Текущият дебат относно видимото влияние върху офшорните вятърни ферми в Германия е добър пример, демонстриращ как дори незначителните пространствени влияния могат да бъдат определени като неприемливи от определени заинтересовани страни. Ще бъде необходим процес на обсъждане за постигане на договореност относно приемливите равнища на влияния и договаряне на оптималния баланс на употреба. За достигане до решение е необходимо да се зададе въпрос кои са съответните стойности, съществуващи извън действителните аргументи. Кое е с най-висока степен на важност за определените заинтересовани страни и до каква степен са готови на компромис? След като са обсъдени тези проблеми би трябвало да е възможно да се постигне договореност за няколко основни точки, представляващи интерес за и касаещи заинтересованите страни. Тези идеи могат да бъдат трансформирани като обща насока за областта, насока, с която всички страни са съгласни Развитието на насоката е етап, в който е позволено движение. Планирането не се отнася до това, което изглежда като възможност в настоящия момент, а до бъдещата насока. Не се ограничавайте в мислене за текущи проблеми и привидни възможности, а се целете високо!

56

Стъпка 3:

Усъвършенстване на инвентаризацията и картографирането

На този етап данните се превръщат в ключов ресурс. Структурите и механизмите трябва да се създадат с цел улесняване на информационния поток. Събирането и управлението на данни за крайбрежните и морски региони в идеалния случай се събират в рамките на една институция.

След установяване на общата рамка за ИТПКМП и след изготвянето на основните насоки, време е да се върнем към инвентаризацията и да я анализираме по отношение на целите ни във връзка с насоките.

^ Какво трябва да направим в тази фаза на процеса?

Инвентаризацията, извършена по-рано предоставя добра обща гледна точка относно текущото състояние на крайбрежните и морски региони. В случай че инвентаризацията е изготвена за по-голям пространствен мащаб от плановия регион, може да се наложи да се прецизира за да се вземат предвид конкретните обстоятелства на плановия регион. Това може да означава по-подробно събиране на данни и изготвяне на по-подробни карти.

Картите са точно толкова В случай че инвентаризацията вече е предоставила необходимата добри, колкото са добри информация спрямо правилния мащаб. В какви области очаквате данните, на база на които възникване на основни пространствени конфликти в плановата зона? са съставени Картите които подчертават конкретни рискове или уязвими места за

определени области, които подлежат на промяна или оказване на влияние, могат да бъдат много полезни в тази фаза за подчертаване на чувствителни региони или региони, които са подложени на особено високо напрежение при ползване. Това обаче предполага че правилните области на напрежение са били определени с използване на съответните индикатори.

.

Очертаване на текущите начини на ползване и натиск е свързано с издаването на данни. Картите и плановете са добри дотолкова, доколкото е добра информацията, на която са базирани. Използването на географска информационна система (ГИС) може да доведе до голямо разнообразие от карти, които представляват още по-голямо предизвикателство за планиращите при избора на технически възможности най-добре подготвени за конкретна задача за планиране.

^ Проблеми при събирането на данни

Данните често са разпределени между различни източници, така че получаването на обобщение относно наличните данни може да отнеме време. Освен това достъпът до брегова и морска информация често е ограничен, тъй като някои брегови участници не желаят да споделят своите данни. Пространствените данни често са предмет на сделки между частния сектор и финансово ограничените планиращи институции. Някои публични или частично-публични институции, като например хидрографски агенции, имат желание да спечелят от данните, които събират или от картите, които издават.

57

КАЗУС >>>

Община Анкона

За гореспоменатия нов пространствен план за Паломбина Бийч, община Анкона изпитва сериозни проблеми при събирането на данни. Основното затруднение се отнася за собственост върху данни и конфиденциалност на събраните данни от публични и публично-частни отношения. В някои случаи достъпът до данни е ограничен от конфиденциалността, дори когато не се отнася за нито един разумен аспект от потребителя или неговата общност. В други случаи данните се събират от частни агенции, изискващи такса за консултации. За нещастие това е често срещана ситуация за Италия, където инвентаризацията, събирането на данни и предоставянето на данни за публични цели все още не се регулира от законодателството. ^ Официален кадастър като възможно решение?

Едно удобно решение на проблеми от подобен вид е намерено в германската система за териториално планиране, където потоците данни са формализирани от т.нар. кадастър. Всички съответни власти и дружества са задължени по закон да предоставят конкретни данни на координационно звено на редовни интервали, т.е. на всеки шест месеца. Освен това законът посочва формата и другите параметри на необходими данни. След като веднъж бъде изготвен, кадастърът е достъпен на всички участници и публични институции, така че всички страни могат да го използват. Прилагането на такъв крайбрежен и морски кадастър от националната законодателна система може да бъде сериозна стъпка към опростяване и ценова ефективност на крайбрежното териториално планиране.

В повечето страни наблюдението на морските и крайбрежни зони са институционализирани. Често това включва голям брой власти. Опитът на PlanCoast показва, че чрез възлагане на тази задача на една централна институция, вероятно с регионални или местни клонове, може да се избегне дублиране и объркване. Тази институция действа като фокусна точка за събиране и разпространение на морски данни и управление на морския кадастър.За да се осигури безпристрастно публично обслужване, същото следва да се предостави с адекватна финансова и методологична подкрепа от страна на правителството.

Повече информация относно кадастъра в раздел 4.1

^ Публичен достъп до данни

Съществува значителна връзка между събирането на данни (инвентаризация) и публично участие. От една страна публичното участие може да предостави важни данни относно методите на ползване на крайбрежните и морски зони. От друга страна, публичното участие е силно зависимо от достъпността на информация. Участието при непрозрачни условия може да доведе до неразбирателство, липса на приемане и дори допълнителни конфликти. Данните в едно ИТПКМП трябва не само да бъдат събирани, но също така и споделени.

Проблемите относно достъпа до пространствени данни понастоящем са на дневен ред в ЕС заедно с ново предложение за директива, наречена INSPIRE. INSPIRE е съкращение от „инфраструктура за пространствена информация в Европа" и изисква от правителствата да направят географските данни по-съвместими в трансграничен контекст. Идеята е да се осигури събирането на пространствени данни чрез прилагане на еднакви стандарти и мащаби в Европа и на разположение на всички.

Достъпът до данни и информация подобрява приемането

58

Предложено през Януари 2007 г. от ЕК, директивата INSPIRE гарантира, че:

> Пространствените данни се събират само веднъж на равнище най-добре пригодено за тази задача;

> Данните от различните източници трябва да бъдат споделени с много потребители и приложения;

> Всички управленски равнища трябва да разполагат с достъп;

> Възможно е събраните пространствени данни на едно равнище от публичните власти да бъде споделено с другите публични власти;

> Данните необходими за добро управление трябва да бъдат на разположение при условия, които не ограничават извънредната им употреба (ЕС INSPIRE 2005).

Приложението на директивата INSPIRE е скъпо и представлява предизвикателство за всички европейски органи на властта, които поддържат електронни карти и бази данни, съдържащи пространствени данни: мета-данните трябва да бъдат редовно обновявани и съществуващата информация трябва да бъде хармонизирана. Всичко на всичко това би следвало значително да подобри условията за крайбрежно и морско планиране.

^ Какви данни трябва да се събират за конкретен пространствен план?

Преди да започне събирането на всякакъв вид данни, струва си да се запомни, че в ИТПКМП става въпрос основно за пространство. Въпреки че основните параметри на околната среда предоставят съществени познания на планиращите, основната цел на пространствената инвентаризация и картографирането е оценката на текущите начини на ползване с допълнителен фокус върху пространствените нужди и потенциалните бъдещи пространствени искания.

Ето защо когато казваме прилежащи данни, ние имаме предвид данни, които предоставят информация относно териториите и териториалното въздействие. Като вземем това предвид, първата стъпка е да оценим наличните ни данни.

Събирането на данни отнема време и трябва да бъде селективно – фокус върху качество на данни, надеждност и приложимост

► Необходимостта от селективност

Ясно е, че цялостно проучване на цялата налична информация и попълване на съществуващите празноти е времеемко и разходоемко, тъй като е много по-трудно да се събират данни в морето, отколкото на сушата. За да се избегнат излишните изследвания. Следователно за да се избегнат излишните разследвания, има смисъл да се ограничи обхвата на данни за събиране. Когато стане въпрос за ограничаване на броя и вида данни за събиране, качеството на данните е добро място да започнем. Много данни могат да бъдат създадени относно всички видове теми и под много различни, но не всички данни са полезни за конкретния пространствен проблем. Сортирането на наличните данни често е по-времеемко от самото събиране на данни. Полезно общо правило е, че данните за териториалното планиране трябва да бъдат осъвременени, обективни, надеждни, релевантни и сравними. Обработените данни – или мета-данните – които са анализирани, окачествени и квантифицирани – са с

59

много по-голяма стойност за целите на картографирането от необработените данни. С изключение на качеството на данните, приложимостта също е друг ограничаващ фактор. В ранната фаза на процеса на ИТПКМП може да бъде доста трудно да бъде известно дали определена информация ще бъде приложима или не. В контекста на устойчивото интегрирано планирани всички данни са потенциално приложими, тъй като променливите условия и взаимовръзките между сушата и морето и различните видове начини на ползване трябва да бъдат взети предвид.

Добър метод за установяване на приложимостта и ограничаване на обема информация за събиране е като се използва сравнителна матрица, представена на страница 36. Най-сериозните конфликти, причинени от матрицата, са в същия времеви фокус като най-интензивното събиране на данни.

Дървовидна схема за вземане на решение за подбор на данни може да бъде следната:

Всички налични данни

Обработени данни (метаданни)

Фиг. 16 Възможна дървовидна структура за подбор на данни

60

КАЗУС >>>

Одеса 12 SMZ

Разливите на петрол представляват сериозна заплаха за Черно море. Украинския научен център за морска екология (УНЦМЕ) изготвя морски пространствени планове и интерактивна карта, базирана на геоинформационна система и показваща случайни разливи на петрол за да позволи по-бърза и адекватна реакция при подобни инциденти. Основните набори на данни за тези карти на екологична чувствителност са: метеорологични, хидрологични и геоложки данни, данни за съществуващото замърсяване и природните активи (фитопланктон, бентос, риба, птици и т.н.).

Транспортните пътища, корабните параметри и аспектите на разпространение във времето са други важни параметри.

Подводната инфраструктура като например тръбопроводи, би била пример за излишна информация за това специфично планиране. Те могат да бъдат пренебрегнати без загуба на общата функционалност на плана.

Фиг. 17 Данни събрани за 12 морски план на Одеса

Послание 7 Подобряване на качеството ■ сравнимост и достъпност на пространствените данни чрез прилагане на директивата на ЕС INSPIRE Съгласие относно систематичен обмен на данни - Свързване на събиране на данни от сушата и морето

- Събиране на брегови и морски данни и управление на данни в една институция

- Формализиране на поток от данни: създаване на редовно обновяем брегови и морски кадастър

Събиране на данни според нуждите - За наблюдение на тенденции и начини на ползване на морските области редовно и продължително се събират данни

- За конкретно планиране в ограничените морски области, съберете данни в съответствие с най-сериозните пространствени проблеми

61

Стъпка 4:

Карта на конфликтите може да бъде движещата сила при съставянето на крайбрежното и морско териториално планиране

Анализ: идентификация на въпросите и проблемите

Преките последици от предходната фаза на планиране е специфична карта на текущите начини на ползване. До тази фаза вече трябва да имате понятие кои начини на ползване са сравними един с друг, кои имат по-големи пространствени нужди и кои се развиват особено бързо. Изготвяне на карта на конфликтите може да бъде много полезно с цел демонстриране на спешността и сериозността на съществуващите начини на ползване и очертаване на потенциалните бъдещи конфликти.

^ Подход на участие в анализите

Вместо традиционния подход, ръководен от експерти, добър начин за начало на трудна фаза на анализ е да се поканят страните-участници да се присъединят към екипа по планирането и да се превърне анализа в упражнение при съвместно участие.

Тематични групи могат да бъдат използвани за обсъждане на основните въпроси/проблеми/заплахи, които са установени. На всяка група трябва да бъде възложено по-задълбочено навлизане в конкретна тема. Тези дискусии трябва да се обсъждат в рамките на неформална работна атмосфера и да завършат с пленарна сесия, в която резултатите на всяка тематична група се споделят с тези на останалите.

Изходът от тази аналитична фаза е ограничаване на проблемите до възможно най-малък брой. Резултатът трябва да бъде списък със силни и слаби страни, възможности и заплахи (т.нар. СУОТ анализ), които са приети и споделени между участниците.

Планирана промяна (насока)

Фигура 18 Пример за обща схема за планиране (ППД/ЦРД)

Проблемът като изходна точка

Екологична среда Критерии за уязвимост (екологични, културни или и двете) Модели за уязвимост за екологични системи

Социални изисквания Критерии за привлекателност на различните начини на ползване на сушата (селскостопански, индустриален, туристически, жилищен и т.н.) Модели на привлекателност за нови проекти

Конфликти на интереси при нови проекти и съхранение Алтернативи на план A1, A2, A3, … An Оценка на алтернативите Преговори – подбор на алтернативи за изготвяне на план

ПЛАН

62

^ Оценка на уязвимостта като аналитичен инструмент

Оценките на уязвимостта могат да помогнат при решаването на най-добър и подходящ начин на ползване и дали трябва да бъдат наложени каквито и да е ограничения. Оценката на уязвимостта е инструмент на стратегическото планиране, основно предназначен да идентифицира потенциални заплахи за околната среда възникващи от планираното използване. Допълнителните ползи включват обмяна на познания между експерти, политици и обществеността, както и интеграция на публичните стойностни ориентации при вземане на решения относно териториалното планиране и управление.

Следните условия са необходими за изготвяне на оценка на уязвимостта на дадена област:

> Природни и териториални данни

> Набор от официално одобрени или общо договорени цели за защита на околната среда за съответната област (включително ЗП, защитени водни площи, земеделски земи и т.н.)

> Набор от планирани начини на ползване на земи, проекти и мерки и техните подробни (доколкото е възможно) характеристики, съответстващи на въпросната област

> Познанията относно причинно-следствените взаимоотношения (въздействие върху околната среда); обикновено е налично като експертна оценка, дадена от експерти

> Познания относно приоритети, ценностни ориентации (събрани от съответните заинтересовани страни, обществеността; повторно формулирани в случай на нужда при изпълнението на процеса)

> Хардуер и софтуер за обработка на данни

В идеалният случай оценката на уязвимостта се изготвя като се използва подкрепата на GIS. Това я прави по-динамичен и гъвкав инструмент, готов за осъвременяване с нови или подобрени екологични данни и приложим за нови предизвикателства пред планирането и изисквания.

Всички потенциални потребители следва да участват активно в изготвянето на оценката, тъй като ще я използват като инструмент за подкрепа на процеса на вземане на решения и планиране.

63

КАЗУС >>>

Оценка на уязвимостта по крайбрежието на Ферара в Емилия-Романя, Италия

Крайбрежната зона на Ферара е разположена в долината на делтата на р. По и се характеризира с ниска топография и обширни области под морското равнище, интензивно морфодинамично развитие и високо равнище антропоморфно влияние и туристическа експлоатация на плажовете.

Този пилотен проект проверява приложението на регионалните насоки на ИУКМТЗ на местно равнище в плана за териториално координиране на Ферара Според препоръките на ИУКМТЗ е извършено подробно оценяване на уязвимостите с конкретно внимание обърнато на оценяването на най-критичните фактори, като например брегова ерозия, наводнения и навлизане на солена вода в подземните водоизточници. Най-важните данни са анализирани и съчетани в ГИС като се използва пространствен многокритериен анализ. За всеки критичен фактор са определени индекси на уязвимост, както е посочено в таблицата по-долу:

Критични фактори Индекси на уязвимост

Брегова ерозия Ширина на плажа, кота на плажа, брегови склон, увеличение/ерозия на бреговата ивица, изкуствена защита

Наводнение Топография, степен на слягане, климатични условия (състояние на морето). Повишение на равнището на морето. Навлизане на

солена вода в подземните водоизточници

Геоложко положение. Хидродинамични параметри. Устойчивост. Експлоатация на водите.

Получената в резултат класификация на е посочена в няколко тематични карти, показващи най-критичните зони от крайбрежието на Ферара.

Фиг. 19 Карти на уязвимостта спрямо: 1) повишаване и намаляване на

морското равнище

2) брегова ерозия

Уязвимост: Много ниска Ниска Умерена Умерено висока Висока Много висока

При следващата стъпка пилотния проект проверява последователността при различните избори за планиране и уязвимостта. По тази причина първоначалната поредица критерии или предложения в подкрепа на планирането. Вниманието е насочено върху области с текущи проекти за планиране и други инвестиции или при които естественото положение е критично. Крайните резултати са представени с конфликтни цели на планиране с цел установяване на конфликтите и предлагане на коригиращи действия. За всеки

3) намаляване и установяване на височината

64

анализиран критичен случай могат да бъдат предвидени последиците за градските административни органи (виж матрицата по-долу).

ЦЕЛИ И ПОЛИТИКИ НА ПЛАНИРАНЕТО Завършване на градоустройствения план за градската област

Концентрация на производството

Развитие на пристанищна система

Реституиране на сгради

Подобряване на туристическата инфраструктура

Навлизане на солена вода в подземните водоизточници – високо

– Връзка с водопроводните съоръжения – Намаляване на добива на подземни води

Наводня-ване на крайбре-жието – висока уязвимост за дългосро-чен период

– Връзка с водопроводните съоръжения – Намаляване на добива на подземни води – Повторно използване на пясъка, извлечен при строителни работи за захранване на плажната ивица

– Не е позволено ново строителство на сгради в плажната област – Връзка с водопроводните съоръжения – Намаляване на добива на подземни води

– Не е позволено ново строителство на сгради в плажната област

РАЗУМНИ КОМПОНЕНТИ НА СИСТЕМАТА ЗА ПЛАНИРАНЕ Уязвимост

Брегова ерозия – ниска

– Развитие на пристанището според литоралните морфодинамични и брегови процеси

65

КАЗУС >>>

Уязвимостта при разливи на петрол – повод за предложения за международно териториално планиране в централно Адриатическо море

D.A.M.A.C. (Екологична защита и комуникации в Адриатическо море) представлява партньорство между регион Марше (Италия) и област Задар (Хърватско) за подпомагане на интегрираното управление и устойчивото развитие на централния адриатически регион. Петролните разливи и тяхното влияние върху Адриатическо море представляват основен фокус на проекта.

За да се изчислят рисковете е разработена методология, която взема предвид рисковете, уязвимост, изложение на опасност. Рисковете са пресметнати на базата на броя морски съдове, превозващи опасни товари (петрол, химикали), концентрация на морски трафик при общи и естествени явления (напр. буря, вълнение, течения). Уязвимостта се отнася за морските екосистеми и за човешката популация. Изложението се изчислява на базата на претеглени стойности на природните екосистеми, както и икономическата стойност на риболовната и туристическа индустрия. На базата на тази информация са изготвени рискови карти, моделиращи въздействието при потенциален разлив на петрол в Адриатическо море. Мерките за планиране са предложени с цел минимизиране на риска от разлив на петрол до минимална възможна степен.

Примерът за изчисление на незначителни злополуки са базирани на модела MEDSLIK. Допуснат е петролен разлив от 1920 литра. Тази карта показва ситуацията 450 часа след първия разлив.

Засегнати са общо 47 километра от крайбрежието. При положение че това ще доведе до тримесечно затваряне на всички повлияни плажове през летните месеци, икономическите загуби за туристическата индустрия могат да бъдат изчислени за всички засегнати общности (напр. загуби от нощувки, загуби на ресторантите и другите туристически обекти).

Черните точки на фиг. 21 са важни риболовни зони (например за улов на калмари). Това показва потенциалните опасности от разлив на петрол за риболовната индустрия.

Фиг. 21 Рискове от разлив на петрол за риболовната индустрия в северната част на Адриатическо море (проект на DAMAC, регион Марше, Италия, 2007 г.)

66

Фиг. 2

ФФиг.22 Планирана адриатическа морска магистрала, заедно с екологичните защитени зони (DAMAC проект на DAMAC, регион Марше, Италия, 2007 г.)

Мярка за планиране, предложена в резултат на тези уязвимости и рискове е споразумението за международна морска магистрала заедно със специфични защитени екологични зони, показани на картата. Морската магистрала е показана с лилава стрелка, териториалните води са в тъмносиньо, а международните води са в светлосиньо. Второто предложение за планиране по проекта DAMAC е да се определят международните води като екологично чувствителна зона. Допълнителните инструменти за управление извън отговорностите на обществените планиращи лица ще бъде да ограничат преминаването на плавателни съдове при лошо време или да въведат автоматична идентификационна система за плавателни съдове.

67

Стъпка 5:

Развитие на решения за установените проблеми Въпреки че е препоръчително да се вземе предвид, че целия процес на ИТПКМП е съвместно упражнение, тук е мястото, в което разпространените заинтересовани страни и публичните консултации стават важни. ИТПКМП може да бъде успешно само ако планът е приет и ‘притежаван’ от колкото е възможно повече заинтересовани страни.

Оценяване на натиска и въздействието е предварително условие за изготвяне на пространствен план

^ Оценяване на териториалното въздействие

В предишната стъпка конкретните напрежения и уязвимости на планировъчната област станаха очевидни. Важният въпрос в тази фаза е по какъв начин очакваните пространствени въздействия се оценяват в специфичния контекст на плановата област. Очакваното териториално въздействие води ли до негативни влияния или не и може ли това да бъде избегнато чрез правилно управление или планиране? По какъв начин заинтересованите лица могат да постигнат договореност относно тази класификация? Освен това трябва да вземете решение на кои начини на ползване да се даде приоритет пред другите и дали следва да има ограничения спрямо конкретните начини на употреба. Последно по ред, но не и по значение, потенциалните бъдещи рискове и несигурността при планирането трябва да бъдат взети предвид. Предварителния подход може да бъде от полза в случай на съмнение. Визуализацията, сценариите и другите системи за подкрепа могат да помогнат като демонстрират силните и слабите страни на различните възможности за развитие.

КАЗУС >>>

Използването на сценарии в крайбрежното планиране в северозападна Германия

Целта на проекта на ЕС Интеррет IIIB ComCoast (Комбинирани функции в зоните на брегова защита) е да се комбинират различните концепции за използване на земя и брегова защита. Бяха разгледани иновативни технологични решения с цел разработване от единична степен на брегова защита до многофункционална крайбрежна защитна зона. Извършените процеси на участие и оценка в рамките на германския казус по проект ComCoast ясно демонстрира преимуществата на концепцията за пространствена териториална защита. Пилотната област съдържа различни брегови защитни елементи като бариерни острови, широки носове, както и главни и вторични насипи.

Целта на казуса е обмисляне и създаване на нови методи на използване на сушата за 2050 г. Следователно бяха разработени три сценарии за описване на бъдещите обстоятелства за различните сектори.

Сценарий A „бизнес както обикновено"

Сценарий Б: най-лошия случай: поддръжка на статуквото, липса на комуникация между потребителите, влошени икономически условия и природни бедствия

Сценарий В: „устойчиво развитие”, природни бедствия, положителни и иновативни импулси и положителни икономически условия. Основният принцип на казуса е постигане на консенсус между обхват 'играчи';

1) Първата стъпка е обсъждане на местните въздействия и ефекти върху сценариите. Участниците трябва да постигнат консенсус относно желаните бъдещи обстоятелства и за различните потребителски перспективи.

68

2) Във втората стъпка играчите трябва да обмислят собствените си възможни реактивни стратегии спрямо новите обстоятелства през 2050 г. След това идеите трябва да бъдат споделени с другите присъстващи. Целта на втората стъпка е постигане на консенсус относно бъдещите начини на ползване на земя през 2050 г. за всеки сценарий. В рамите на виртуална кутия „Елементи на проектиране" са предоставени като парчета от пъзел с цел създаване на визуален образ на изгледа на природната среда. Тези елементи на проектиране са приложени в географска информационна система, показваща съответната икономическа, екологична и социална стойност.

3) Третата стъпка е претегляне на различните елементи на проектиране. Намерението е идентифициране на степента на мултифункционалност на елементите на проектиране. Беше предоставена матрица с резултати, според която присъстващите трябва да изразят предпочитанията си за елемент на проектиране спрямо определена потребителска перспектива. Тежестта на различните елементи на проектиране се изчислява чрез комбиниране на точки на предпочитания от всички потребителски перспективи. Тежестта показва важността на различните проектни елементи например, елемента на проектиране „залята площ” е приложима за запазване на природната среда и брегова защита. Като се използва матрицата на резултатите, трите сценарии са сравнени във връзка с устойчивото развитие и мултифункционалността на техните съставящи елементи на проектиране. Сценарий В спечели.

Интересен резултат от този процес е, че матрицата с резултатите е помогнала при процесите на определяне и преговори. Отбелязването на резултатите е извършено на срещи лице в лице с изхода от работната среща за консенсус не е доминирана от един представител, но всички групи са взети предвид. Обратната връзка с присъстващите показва, че всички са щастливи от участието си в рамките на възможностите си в процес на изготвяне на съответни стратегии за близкото бъдеще: (KRAfT и т.н. 2007 г.) ^ Основната роля на целите на планиране

Целите представляват връзката между аналитичната и конструктивна част между текущия статус и желания бъдещ статус. Съществува йерархия между целите и предметите:

> Общи цели (сходни с насоките) напр. 'устойчиво развитие'

> Водещи цели, напр. 'подобряване на качеството на

управлението на сухоземните територии’

> Стратегически цели, напр. ‘подкрепа за маргинализирани

територии'

> Конкретни цели, напр. 'създаване на научна база данни относно

регион X' Предвид високата степен на зависимост на качеството на плана от конкретните цели и предмети, поставянето на цел е доста подценявана задача. Целите трябва да бъдат определени в процес на участие в сътрудничество, последващ идентифицирането на ключови въпроси и проблеми, посочени по-горе. Тук един обикновен трик може да се окаже полезен, а именно обръщането на проблемите с главата надолу с цел трансформиране на мисленето от насочено към проблемите към насочено към решенията.

Ако проблемът е например: „Не съществува достатъчно пространство за хвърляне на хайвера на рибата и това води до ограничен улов” целта трябва да бъде: "гарантиране на достатъчно съществуващи защитени области за хвърляне на хайвера на рибата...".

Целите на планирането варират от общи към специфични

69

Този прост процес обаче зависи от ясно разбиране на естеството и причината на проблема. Може да изглежда сякаш в някои крайбрежни области проблемите са далеч от прости, но работа в рамките на групите може да ги ограничи до договорен набор.

Анализ на рентабилността: кой има желание да заплати за какво?

^ Анализ на рентабилността

Анализът на рентабилността е икономически инструмент, подпомагащ процесите на вземане на решение, обичайно използван от правителствата за да оценят привлекателността на определена намеса. Целта е оценка на ефективността на намесата в сравнение със съществуващото положение. Рентабилността на въздействията от намесата се оценяват по отношение на желанието на обществеността да заплати за тях или да ги избегне (разходи). Приносът се измерва от гледна точка на пропуснати ползи – стойността на най-добрата алтернативна употреба. Ръководния принцип е да се изброят всички страни, повлияни от намесата и да се постави парична стойност върху ефекта, който тази намеса оказва върху тяхното положение според тяхната собствена преценка.

Трудностите при анализа на рентабилността приложен в областта на териториалното планиране е, че се прилага в област, в която не съществуват пари и пазарни цени. Този инструментариум, ориентиран към проекти, се опитва да даде количествена стойност на конкретни мерки за планиране, противно на щетите, причинени от липса на действие. Измерване на паричните разходи и ползите при проектите, ориентирани спрямо околната среда, е много трудно. Друг често критикуван аспект на този подход е техния фокус на парите като еквивалентна единица, докато общите аспекти като природата, пространството и околната среда са считани за притежаващи качества отвъд онези на обикновени потребителски стоки. Ето защо през последните години наблюдавахме нарастваща популярност на многообразни методи на оценка, базирани на индикаторни матрици и правила на т.нар. неясна логика – описателна квалификация вместо квантификация.

СООС, ОВОС и оценките на въздействие могат да бъдат използвани като инструменти за оптимизация

^ Оптимизиране на използването на морето и сушата като ръководен принцип

Следващата стъпка е да се вземе предвид по какъв начин могат да бъдат постигнати тези цели. Целта на териториалното планиране разбира се е да се оптимизира начина на ползване на морето и сушата и да се разрешат конфликтите за ползване. Могат да бъдат предприети различни видове действия, като всяко от тях включва поредица от специфични инструменти.

В случаите по-голямата част от горепосочените инструменти (сценарии, оценка на уязвимостта, анализи на рентабилността) са опционални, други оптимизационни инструменти като СООС, ОВОС, НАТУРА 2000 или други видове оценки на въздействие са се превърнали в задължително изискване в много страни. Планиращите обикновено разполагат с избор между приложението на ОВОС или СООС; те просто трябва да бъдат изготвени съгласно определени правила. Тяхното приложение за интегрирано морско териториално планиране също трябва да бъдат споменати.

Последният раздел представя по-малко познат инструмент, познат като Оценка на териториално въздействие (ОТВ), който има потенциал да се превърне в перфектен допълнителен инструмент за ИТПКМП

70

^ Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)

ОВОС – Оценка на въздействието върху околната среда е най-стария член от семейството на оценка, известно още като инструмент за прилагане на устойчивото развитие. Класическото ОВОС не е предмет на настоящия Наръчник, защото:

> ОВОС е предназначено за конкретен проект и не взема предвид натрупващо въздействие, както се изисква от ИТПКМП.

> ОВОС е инструмент прилаган след извършване на оценка който не променя процеса на планиране, а само оптимизира резултатите от него.

> Мащабът на ОВОС често е само локален.

> ОВОС се фокусира върху влиянието на въздействието върху околната среда и следователно не е междусекторно.

^ Стратегическа оценка на околната среда (СООС)

СООС (Стратегическа оценка на околната среда) е интересен предмет на дейност, свързан с ИТПКМП, тъй като обвързаността на техните цели и методи често съвпада. Фазите на процеса на СООС (виж таблицата по-долу) са много сходни с фазите на ИТПКМП.

СООС е интегрируем инструмент в подкрепа на междусекторни подходи с крайна цел дългосрочна стабилност на политиките.

Създадено е да оптимизира секторни не-интегрирани документи свързани с политиката, като например свързани с програми за развитие и планове за енергетиката, изхвърлянето на отпадъци, туризъм или транспорт. Трудната част идва от факта, че СООС включва регионални и местни планове на развитие, включително пространствени планове и дори т.нар. интегрирани пространствени планове.

Какви последици може да има това върху ИТПКМП? Ограничената практика на ИТПКМП до този момент прави трудно предвиждането на взаимодействието между СООС и интегрираното териториално планиране.

Въпреки привидното съвпадение (определяне на оценка на околната среда, публично участие, изпълнение, наблюдение) може да бъде съчетано, като по този начин се спестят време и пари. Процедура за СООС, която е отлично поставена спрямо съответстващите етапи от процеса на ИТПКМП може да даде добавена стойност от гледна точка на по-добро разбиране на екологичното, социално и икономическо въздействие и взаимоотношения. Във всеки случай СООС не трябва да бъде разглеждано единствено като бюрократично изискване – по-добре е да се разглежда като 'втора проверка’ на общата устойчивост на планирането.

Съчетанието на инструменти може да спести време и пари

71

Директива 2001/42/EC, позната още като директива СООС, изисква от страните членове да разработят правно приложима процедура за оценяване с цел описание и оценка на въздействието върху околната среда във всички нормативно задължителни документи (планове, програми и опционални политики) и взема предвид тези заключения при вземане на последователни решения.

СООС е разработена като ‘подобрение’ на ОВОС и се прилага в по-горен стадий на системите за вземане на решения или по-рано от класическото проектно-ниво ОВОС. Освен това обхватът на оценените аспекти е разширен от околната среда до социални, икономически и културни въпроси (пълната пирамида на устойчивост).

Директивата определя следните фази на процеса на СООС:

7. „Защитна": разследване дали планът или програмата е подчинено на законодателството на SEA, „Обхватна": дефинира ограниченията на разследване, оценка и необходими допускания, "Доклад върху околната среда": документация относно състоянието на околната среда. Определяне на вероятните (важни) въздействия върху околната среда. Информиране и консултиране с обществеността.Оказване на влияние върху процеса на вземане на решения на базата на оценяването и наблюдение на ефектите върху плановете и програмите след тяхното изпълнение.

При широко-мащабните инфраструктурни проекти, ОТВ може да посочи преимуществата и недостатъците на различните местоположения

^ Оценка на териториалното въздействие (ОТВ) за широко-мащабни проекти

Оценката на териториалното въздействие (ОТВ) е инструмент за оценка, който може да се използва като предпоставка или дори алтернатива на IMSR. В Германия ОТВ се прилага за широко-мащабни инфраструктурни проекти в ранна фаза на планиране, в която алтернативното местоположение на предложената инфраструктура все още съществува като възможност. ОТВ може да спомогне за процеса на вземане на решения като подчертае преимуществата и недостатъците на конкретни обекти пред други. Освен това проверява дали предложената разработка е съобразена с общите цели на териториално планиране.

Примери за потенциално приложение на ОТВ са: големи офшорни вятърни ферми, петролни тръбопроводи, енергийни далекопроводи, курортни селища на брега или мащабни транспортни инфраструктури. В случай на офшорна вятърна ферма, ОТВ може да се използва като алтернативни обекти с цел минимизиране на влиянието на миграцията на птиците, рисковете от конфликт с транспорта и влияние върху туризма. В случай на петролен тръбопровод, ОТВ може да помогне при избора между няколко различни маршрута за тръбопроводите.

ОТВ споделя конкретни характеристики на оценката на въздействие върху околната среда (ОВОС) и стратегическата оценка на околната среда (СООС). Докато ОТВ се фокусира изключително върху околната среда, а СООС се прилага по-скоро за програми, отколкото за проекти, ОТВ увеличава обхвата на ОВОС спрямо цялостното териториално въздействие, включително оценка на околната среда, икономиката, обществеността и културата. Като инструмент за териториално развитие, това е средство за постигане на баланса между цели влизащи в конфликт и постигане на оптимални решения за планиране.

72

ОТВ е процес на участие, включващ всички заинтересовани страни. Те включват разработчика на проекта, съответните секторни власти, другите институции, НПО, общини и широката общественост.

Фиг. 23 Отношения между ОТВ, СООС и ОВОС (ХАЙНРИКС2007)

Основното преимущество на резултатите от ОТВ е породено от факта, че се прилага рано в процеса на планиране. Въпреки че ОТВ не е задължително изискване, резултатите от проведено ОТВ трябва да бъдат взети предвид при последващия процес на планиране. Възникват конкретни предимства в случай че ОТВ е обвързано с ОВОС, което трябва да бъде изпълнено за всички проекти. Това спестява време и прави по-ранните фази от процеса на планиране по-ефективни.

Положителни последици от оценката на териториално въздействие:

> ОТВ разрешава възникналите конфликти като улеснява ранното участие на целевите групи > ОТВ ограничава отрицателното въздействие и цената на предложеното развитие, защото оптимизира избора на разположение и маршрутизиране. Следователно това прави техническото планиране по-ефективно. > ОТВ гарантира надеждността на планирането чрез предоставяне на ранна и надеждна информация относно шансовете за реализация на техния проект. > ОТВ съкрати общия процес на планиране чрез предварителна проверка на критичните точки и изключване на неосъществимите проекти. > ОТВ гарантира спазването на целите на териториалното планиране. Резултатите от ОТА трябва да бъдат взети предвид при последващия процес. > ОТВ предоставя подкрепа на местните администрации в случай на мащабни инвестиции.

^ Преобладаващи насоки в природната защита

Защитените области и резервати далеч не са единствения начин за защита на природата и околната среда. В идеалния случай екологичните цели и мерки трябва да бъдат съобразени с преобладаващите насоки, т.е. да бъдат интегрирани във всички секторни политики, като например транспорт, туризъм, енергетика и т.н. Все пак строгата защита на някои конкретно застрашени области е незаменима за крайбрежните области, където пространството е ограничено и чувствително от екологична гледна точка.

ОТА, СООС и ОВОС Околна среда

СООС (SEA) Стратегическа оценка на

околната среда Програмно равнище

ОВОС (EIA) ОТА (TIA) Оценка на въздействие Оценка на териториално в/у околната среда въздействие

Проектно равнище

73

^ Преобладаващи насоки в природната защита Защитените области и резервати далеч не са единствения начин за защита на природата и околната среда. В идеалния случай екологичните цели и мерки трябва да бъдат съобразени с преобладаващите насоки, т.е. да бъдат интегрирани във всички секторни политики, като например транспорт, туризъм, енергетика и т.н. Все пак строгата защита на някои конкретно застрашени области е незаменима за крайбрежните области, където пространството е ограничено и чувствително от екологична гледна точка.

Известие 8 Използвайте фазите на стратегическото екологично оценяване (СЕО) за да структурирате процеса на ИТПКМП Въведете оценката на териториалното въздействие (ОТВ) като допълнение към оценката на териториалното въздействие (ОТВ) за проекти

^ Планиране на управлението на морски защитени области и оценка на въздействието

Морските защитени области (МЗО) са относително нови и са инструмент за защита на морски и крайбрежни зони с извънредни екологични и природни качества с нарастваща популярност. В ЕС е ясна последица от директивата на ЕС за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна, която окуражава определянето на специални зони на защита (СЗЗ) за птици и специални зони за охрана (СЗО) за други видове и местообитания. Заедно СЗЗ и СЗО съставят кохерентната мрежа от защитени зони на НАТУРА 2000, включително и за водни пространства. С изключение на това, много страни са определели офшорни МЗО съобразени с националното законодателство.

Съществуват два вида основни инструменти за въвеждане в мрежата на НАТУРА 2000: Оценка на влиянието на НАТУРА 2000 и планове за управление. Оценката на влиянието е необходима за всички планове и проекти, които пресичат обект влизащ в състава на НАТУРА 2000 или е разположен извън този обект, но съществуват вероятност от отрицателно въздействие. Резултатът има обвързващи правни последици и може да доведе до забраняване на проекта. От друга страна, тези оценки трябва да доведат до оптимизиране на проекта в полза на средата и хората, живущи в тази област. Задължителното планиране на управлението НАТУРА 2000 е много важен инструмент за офшорното териториално планиране За нещастие много малко обекти в Европа имат такива планове за управление и ако имат такива, те често са твърде ограничаващи и не са достатъчно оперативни, за да успеят да се съобразят с бързо-развиващата се офшорна икономика. Противно на съществуващите, добрите планове за управление трябва, освен очевидните ограничения, да показват възможните връзки и синергия между защита и икономическо развитие, здравеопазване и културни стойности. Този подход спрямо планиране на управлението е препоръчителен за обекти от НАТУРА 2000, рамковата директива за плановете за водните басейни и всъщност всички други форми на регионална защита, с изключение на ограничени централни зони на национални паркове. Особено чувствителни морски области

(ОЧМО) се определят от Международната Морска Организация (ММО) като области, нуждаещи се от специална защита поради своята екологична, социално-икономическа или научна важност. Обикновено ОЧМО се дефинират в отговор на уязвимост на международни транспортни дейности. В случаите, в които дадена област бъде определена за ОЧМО, ММО определя конкретни мерки с цел ограничаване на риска, създаван от транспортните дейности. 10 морски области понастоящем са определени като ОЧМО, включително балтийско море. Адриатическо море понастоящем е предложено за ОЧМО.

74

Стъпка 6

Изготвяне на план

В тази фаза резултатите от горепосочените стъпки се транслират в специфични документи и карта за планиране. Пространството се предоставя за различни методи на ползване чрез райониране.

^ Карта на методите на ползване / конфликти не е ли същото като териториалното планиране?

Докато картата за текущите методи на ползване е важна предпоставка в процеса на планиране, тя не трябва да бъде бъркана със самия план. Следната таблица посочва разликите:

Карта за методите на ползване

Пространствен план

Трябва да се изготви при всички случаи

За морските зони се изготвя само ако е необходима

Показва статуса и начина на използване на пространството

Показва желаната посока и методите за използване на крайбрежните и морски райони

Може да визуализира промените и развитието във времето и пространството

Анализира картите и сценариите в съответствие с посочените критерии

Необходима първа стъпка за териториалното планиране

Посочва начина, по който ще бъде постигната концепцията и посочва мерките

Пространствения план е концепция за бъдещето

В противовес с картата на ползване, пространственото планиране предполага избор и посока. То е отражение на решения, взети предвид приоритетите на ползване: насоки за това, което ще бъде, а не това, което е.

Териториалният план се състои от две части: картографска визуализация и правна документация, описваща специфичните приложени мерки.

^ Първо правило: Опростяване!

Тъй като териториалните планове са или би трябвало да бъдат, стратегически документи, тяхната практическа приложимост и от изключителна важност. Никой няма интерес от страници с теоретични експертни решения. Вместо това териториалното планиране трябва да бъде практически инструмент, предоставящ стойност срещу вложени ресурси и съвместни усилия от страна на заинтересованите страни (виж стъпка 7: Изпълнение).

^ Райониране

Районирането означава, че са посочени различни приоритети са различни раздели от планировъчния регион. То взема предвид специфичните характеристики и ограничения на планировъчния регион, включително пригодността на районите за конкретни методи на ползване, чувствителни места и уязвимости. Ето някои примери относно мерки и териториални категории, които могат да сформират основата на районирането:

75

Териториални категории: Морските екосистеми и техните компоненти не са управляеми - начините на ползване могат да бъдат управлявани!

> приоритетни области които са запазени за специфичен метод на ползване и при които се изключват другите конфликтни начини на ползване,

> защитени области, при които на определени начини на ползване се дава приоритет пред други.

> области подходящи за конкретни начини на ползване, на разположение за дефинирани начини на ползване, които се изключват от всички други области.

КАЗУС >>>

Залива Висмар, Германия

Залива Висмар в германската балтийска крайбрежна зона е област, в която недиференцирано туристическо търсене е довело до защита на околната среда, като резултатите от това оказват влияние върху регионалното развитие. Като част от проект BaltCoast е проведено проучване, което първо идентифицира природната защита и туристическото търсене. Направено е сравнение между търсенето и същото показва, че конфликтите са преувеличени и често могат да бъдат разрешени чрез териториална диференциация. Става очевидно, че туризма и природната защита са повлияни от сезонните разлики. Докато туристическия метод на ползване е концентриран в летните месеци, периода с най-високи изисквания на защита на околната среда е зимата. Освен това става ясно, че повишаването на смущенията, причинени от новите туристически строежи (напр. нови пристанища) е концентрирано основно в области, които вече са често посещавани.

На базата на тези заключения беше възможно да се представят диференцирани карти на залива Висмар с три различни вида области:

a) Области с идентифициран и оценен конфликт b) Области с приоритет за природно развитие c) Области с приоритет за икономическо развитие

При третата стъпка се търсят координирани решения и се договарят между всички заинтересовани страни за областите с установен конфликт. Процесът на териториална диференциация в рамките на залив Висмар ограничи конфликтите до минимум.

Фиг. 24 Области с приоритет за естествено развитие, залив Висмар

imfr \^

76

^ Как да извършваме райониране

Като първи принцип, районирането трябва да бъде хармонизирано с националните приоритети, политики и стратегии, както и с международните конвенции и стандарти. Същите включват стратегии за устойчиво развитие, национално стратегии за развитие, транспортна политика, енергийна политика, политика НАТУРА 2000, политика за международни транспортни маршрути и т.н.

В случаите в които не съществуват стратегии/насоки на национално или международно равнище, качеството на вашето собствено поставяне на цели, както е описано в стъпка 2, става още по-важно.

Не забравяйте, че не ни е известно какви бъдещи методи на ползване могат да възникнат в наглед безконфликтни региони. Запазване на области за бъдещо развитие е следователно един полезен принцип.

В тази рамка първата задача е да се идентифицира т.нар. “недвижимости”, тъй като първо трябва да бъде определено пространство за тях. Недвижимостите са тези методи на ползване, които изискват много специфични области и не могат да бъдат преместени на алтернативни позиции. Могат да съществуват възможности за съвместно съществуване и ограничаване на териториалния аспект на тези методи на ползване, но не и за мащабни териториални промени. Обектите по НАТУРА 2000, фиксирана инфраструктура като например пристанища, търговски пътища, разпоредени от UNCLOS (Конвенция на ООН по морско право) и обекти на добив в общи линии са недвижимости. На този етап се взема решение относно това дали областите разположени в недвижимости трябва да изключват други възможни начини на ползване или не. Недвижимостите първо трябва да бъдат разгледани в контекста на националните и международните пространствени приоритети, които трябва да бъдат установени в първата фаза на планиране. Регионалните и местните приоритети също са важни, в частност в случаите, в които важните икономически сектори и традиционалните методи на ползване са засегнати. Може да бъде изготвен списък с недвижимости, като същите са класирани съгласно важността. Недвижимостите са също така първия начин на ползване, който ще бъде картографиран. Определянето не недвижимостите по този начин очертава планировъчното пространство, което може да бъде разпределено за други начини на ползване. Като ръководен принцип, пространството трябва да се разпредели по такъв начин,че областите да са колкото е възможно по-подходящи за съответния начин на ползване (включително икономически съображения), но с най-ниско отрицателно въздействие. Тук отново се препоръчва да се работи в тясно сътрудничество с най-важните заинтересовани страни, като например местните власти, представители или пристанищни власти, търговския, природозащитния, риболовния и други сектори, споделящи крайбрежното и морско пространство.

Зоните трябва да се съобразяват със съществуващите приоритети, стратегии и "недвижимости"

77

^ Ограничения на районирането

Без оглед на чистите преимущества от районирането, то трябва да бъде, както и всички други мерки, ръководено от съществуващите нужди. В повечето случай се изисква висока степен на гъвкавост и съчетание с други форми на ресурсно управление. Това е особено важно в случаите, в които са засегнати екологични ресурси. Рибите или птиците няма да се впечатлят от териториалното планиране, а ще се движат по начин, обусловен от природните условия. Резерватите или човешките дейности следователно могат да бъдат променяни, ограничавани или по друг начин адаптирани с времето с цел изпълнение на първоначалните цели.

КАЗУС >>>

Дефиниране на пригодните риболовни зони в германското балтийско крайбрежие

В Мекленбург-Предна Померания риболовът и аквакултурата са един от възможните начини на ползване на морските региони, които са особено важни в последно време. Въпреки това той те не са взети предвид в държавната офшорна териториална програма за развитие (ТПР). Причината за изключване на риболовните зони е липсата на достатъчно информация. За да се коригира това и да се осигури включването на риболовните зони в следващата ТПР, беше създаден проект с участието на властите за териториално планиране и държавното министерство на селското стопанство и риболова. Задачата на териториалното планиране е защита на областите на хвърляне на хайвер и развъждане, запазване на спокойствието на риболовните зони и хармонизиране на останалите искания и нужди. Основният въпроси за проекта понастоящем е как да установи резервираните морски зони за риболов. Зоните използвани от рибарите и за хвърляне на хайвер са идентифицирани като първа насока с цел установяване на важните области.

След това беше назначен консултант със следната задача:

> Установяване на съответните основни данни и информация, необходима за идентифициране на риболовните области, областите на хвърляне на хайвер и рибно развъждане, > Да характеризира областите на хвърляне на хайвер и развъждане от гледна точка на потребителските конфликти и потенциалните заплахи и да представи резултатите в ГИС-базирани карти, > Да опише риболовните зони по отношение на търговски приложимите видове, инструменти за риболовна дейност, закрити сезони, териториална и временна степен на улов на риби в крайбрежните води, очаквани/потенциални конфликти в начина на ползване и да представи резултатите в ГИС-базирани карти. > Да се комбинират интересите на различните потребители, > Да се класифицират защитените зони за риболов, хвърляне на хайвер и рибно

развъждане, > Да се предложат подходящи пространствени категории.

Първоначално консултантът се занимава с проблемите за местоположението на основните риболовни зони. В действителност много малко части от бреговата област не се използва от рибарите, което води до предположението, че тази крайбрежна зона е повече или по-малко важна за риболова. Освен това се събират по-точни данни с цел определяне на съществуване и местоположение на морски защитени риболовни зони. Консултантът внася предложение, базирано на

концепцията за

> Защитени рибни зони (Eischschonbezirke) > Защитени зони за развъждане

(Laichschonbezirke) и > Специално морско местообитание за

отглеждане и други функции на рибно местообитание (напр. местообитания, необходими за възпроизвеждане и излюпване)

78

Фиг. 25 Риболовни местоположения в Мекленбург -Горна Померания (HFINRICHS, 2005)

Консултантът е съставил предложение за морски защитени риболовни зони, които са посочени на тази карта като "области със специална функция на естествен принцип на рибната фауна ".

Препоръката е да не се установяват териториални категории в териториалното планиране за "съответни риболовни зони ", а да се включат като неофициална карта.

В резултат на разговори с експерти и анализ на риболовната статистика са създадени три различни вида риболовни местонахождения с три различни степени на важност:

> Важни риболовни местонахождения, илюстрирани с напречни щрихи, > Специални риболовни местонахождения, илюстрирани с диагонални щрихи и > Допълнителни риболовни местоположения, маркирани с права линия.

Има налична добра информация и данни за източните части, но не и за останалата част от крайбрежната морска зона. Следователно трябва да бъдат събрани повече данни. Консултантите предложили тази карта считат, че тя може да бъде използвана като източник на вторична информация и да бъде включени в териториалното планиране като неформален документ вместо като програмна карта.

Задачата на властите занимаващи се с териториално планиране е да вземат решение дали да приемат това предложение или дали промените са необходими. Тази процедура продължава при тясно сътрудничество с Министерството на риболова.

79

Стъпка 7:

Приложение

^ Защото плановете трябва да се прилагат...

Прилагането е основна фаза от процеса на ИТПКМП, въпреки че не е изрична отговорност на пространственото планиране и е следователно извън обхвата на този Наръчник. Без оглед на това можем да предоставим няколко общи точки относно успешното изпълнение.

Националните разпоредби по ИТПКМП трябва да гарантират съобразяване с морското териториално планиране в максимална степен от страна на други документи

^ ... планиращите трябва да улеснят изпълнението доколкото е възможно

Териториалните планове сами по себе си рядко се изпълняват пряко. Тяхното изпълнение се извършва по непряк начин и в резултат от многобройни решения, взети на тяхно основание или поне съобразени с тях. След като бъде одобрено, териториалното планиране изживява безброй “втори животи” под формата на последващи закони и разпоредби, напр. транспорт, риболов или други секторни политики.

Независимо дали се извърши незабавно изпълнение или не, планиращите могат да предприемат стъпки за гарантиране на директността и степента на трудност на практическо приложение.

За начало, документите за пространствено планиране – т.е. картата за райониране и придружаващата я описателна част – трябва да бъдат допълнени с конкретни описание относно отговорностите на лицата. Определянето на отговорности колкото е възможно по-ясно и кратко е един от начините да се гарантира, че изпълнението може да възникне. Пространственото планиране следователно трябва да включва:

> Страната към която е насочена всяка мярка, т.е. институции или лица за изпълнение

> Приоритети на различните мерки.

Като втора стъпка, която може да бъде изпълнена като част от действителното пространствено планиране или да се превърне в отделна стратегия за изпълнение (напр. под формата на план за управление или като част от план за регионално развитие), следното може да бъде допълнително уточнено:

Срок за изпълнение на мерките, Посочени разходи и предложения относно начините, по които могат да бъдат получени необходимите средства.

Преимуществото на прецизността до такава степен на този етап е, че става много по-лесно да се проследят потенциалните проблеми. Освен това ще бъде възможно да се посочи момент във времето за извършване на оценка: дали всички получатели са предоставили това, което е трябвало да предоставят в указаните срокове? Ако са възникнали проблеми, какви са те и по какъв начин могат да бъдат коригирани? Тези и свързаните с това аспекти са разгледани в последващата стъпка за оценяване.

80

^ Предимствата при процес на участие

На този етап основната роля на интегрирането на заинтересованите страни в процеса на планиране става очевидна. Колкото по-висока степен на участие има в процеса на планиране, толкова по-малко вероятно е да възникнат конфликти при изпълнението. Не забравяйте, че изпълнението на мерки в морските територии е много трудно да се наблюдава. Колкото е по-всеобхватно общото приемане и по-високо общото 'съпричастие' или идентифициране с плана, толкова по-вероятно е всички да искат прилагането на този план – и активно да търсят неговото приложение.

КАЗУС >>>

Дебина, Полша

Добър пример за разрешаване на конфликт с общо участие се дава от страна на новия интегриран териториален план за крайбрежната община Дебина в град Поморски, Полша.

Крайбрежната зона на Дебина е разположена в блатиста зона под морското равнище в буферната зона на национален парк Словински. Единствената защита от морето е система от ниски насипи. Въпреки това старите териториални планове са определили парцелите като строителни обекти и са ги продали на частни лица. Основната цел на новия териториален план е да се предотврати строителството на къщи в тази високо чувствителна и рискова зона.

Изпълнителите на плана, регионалната служба за териториално планиране в Слупск, взема решение да отиде отвъд обичайния процес на консултиране с редовните законово-заинтересовани страни (с искове събрани от местните власти) и директно се свързва със собствениците на парцели. В поредица от неофициални срещи въздействието и рисковете, свързани със строителство на къщи в тази трудна област се обсъжда и са предложени алтернативни местоположения. Това помага да се избегнат излишните разходи и конфликти, тъй като индивидуалните решения след тази информационна кампания са изцяло отговорност на инвеститорите.

Област Дебине

81

КАЗУС >>>

Доброволни договори в Грейфсвалдер Боден

Намиращо се между град Грейфсвалд и остров Рюген, Грейфсвалдер Боден е обект включен в НАТУРА 2000, който е оценяван основно като спирка за прелетни птици и като място за размножение. В същото време е много популярна област за водни спортове и предлага отлични условия за гребане, каране на кану и въдичарство. Потенциалът за конфликт е ясен, но по какъв начин може да бъдат избегнати потенциалните сблъсъци между тези два ключови интереси?

Фиг. 26 Грейфсвалдер Боден (www.wassersport-im-bodden.de)

Официалните възможности за запазване на природната среда са очевидната възможност, но същите отнемат време. Създаване на нов национален парк например или дори прокарване на подзаконова разпоредба за регулиране на трафика на лодки, би могло да отнеме 10 или повече години. Освен това съществува проблем относно приемането на подобни низходящи възможности. По тази причина WWF започна план за “възходящо запазване на природната среда”, включващо потребители от самото начало и съвместно развитие на мерки, които да бъдат приети от всички. По този начин възниква “Доброволно споразумение относно природната защита, водните спортове и въдичарството в Грейфсвалдер Боден и Стреласунд”. Целите му са да защити областта в дългосрочен план, да регулира гребането като договаря териториални и сезонни ограничения и включва доброволното споразумение в официалния план за управление по НАТУРА 2000.

WWF изпълнява ролята на изпълнител и инициатор. Финансирането е осигурeно от INTFRRFG III, държавната лотария и фондация Манфред-Хермсен. От 2000 г., първата стъпка е да се съберат всички заинтересовани страни, които в този случай са природозащитни НПО, държавното Министерство на околната среда, както и широк набор от местни потребителски групи и асоциации. Действителните преговори отнеха пет години като последното споразумение е подписано през 2005 г. Споразуменията имат статут на разпоредба по държавен закон. Те са доброволни, но с обвързващ ефект. Те представляват рамково споразумение, подписано от държавното Министерство на околната среда, потребителски асоциации, WWF и природозащитни НПО, както и четири регионални договори, управляващи метода на ползване на специфичните области, подписани от местните потребителски асоциации. Договорът, който първоначално има срок на валидност 3 години, предвижда изпълнение на редовно наблюдение и оценяване.

82

Разработена е сложна информационна система заедно с местните спортни асоциации, гарантираща запознаването на местните потребители и посетителите с това споразумение. Уебсайт, брошури, плакати и наръчник „Боденатлас” предоставят данни, организирано е пътуване с лодка от WWF до единадесет местни пристанища и яхтени пристанища в опит да се създаде максимално равнище на обществена осведоменост. Към настоящия момент резултатите са окуражаващи, като 86% от потребителите на лодки са спазили споразумението през 2006 г.

WWF описва проекта по следния начин: "Отне много срещи, съвместни обиколки с лодка и много търпение да постигнем взаимно разбирателство и да изготвим споразумение, което е от полза за всички, природозащитниците, практикуващите водни спортове и въдичарите. Стотици разговори с лица практикуващи водни спортове и ни показаха, че хората имат желание да се съобразят с природните нужди. Помогна ни че имаме хора в нашия екип, които обичат ветроходството, което е хубаво ако искаш да убедиш хората." Партньорите са убедени, че договорът ще се превърне в постоянна тенденция и ще послужи като модел за други области и региони. ^ Изпълнението означава ли, че трябва да бъдат приети закони?

За да се приложи изцяло инструмента за интегрирано морско и крайбрежно териториално планиране, териториалните планове трябва да се превърнат в закони. Това ще гарантира тяхното спазване от всички, дори и най-големите противници. Със сигурност в началната фаза на ‘интеграция’, ИТПКМП ще бъде наложено като повече или по-малко низходящ процес. В страни, в които законите, управляващи териториалното планиране на сушата са добре установени и работещи, може да представлява лесно разширяване на тези закони за морските територии. В страни без традиции в областта на териториалното планиране трябва да се търсят нови решения. Правните разпоредби трябва да гарантират, че изискванията посочени на по-високо пространствено равнище са изпълнени в посока надолу. Правилата или целите, заложени в регионалното териториално планиране, например, биха били безполезни ако се игнорират на местно равнище.

От друга страна би било нереалистично да очакваме всеки аспект на изпълнението да бъде управляван от законите. В случай на конкретното решение по този случай, доброволните споразумения и общото приемане (виж по-горе) могат да представляват по-добрата възможност. Това обаче изисква по-високи първоначални разходи от просто забраняване на определени дейности.

^ А какво ако все още не е налична правна рамка?

Липсата на правна рамка за ИТПКМП не следва да се превръща в извинение за несъставяне на интегриран териториален план. Точно обратното: изготвянето на териториалния план може да се превърне във важен инструмент за създаване на равнище на обществена осведоменост, която на свой ред да доведе до политически интерес и действия. Това е подход, приет при повечето пилотни проекти на PlanCoast.

83

^ Успешното изпълнение включва лобиране в полза на ИТПКМП

За да се приложи успешно интегриран териториален план, повишаването на осведомеността е ключово. Политиците и други ключови заинтересовани страни трябва да признаят множеството предимства на ИТПКМП в частност по отношение на икономическите преимущества, резултат от по-ефективното разпределение на ресурси и по-малко време изгубено в сложни преговори относно разрешителни. Планиращите лица могат да изиграят своята роля чрез лобиращи лица, вземащи решения като предоставят информация и поканят обществеността на масата за дискусии. Въпреки че добре планираният процес на ИТПКМП отнема време и средства, дългосрочните ползи от засилената сигурност на инвеститорите и ограничаване на потенциала за конфликти изплаща своите дивиденти. Икономическото и качествено наблюдение на действителните и възприети ползи във връзка с ИТПКМП следователно се превръща в много важен процес (виж Стъпка 8 - Оценяване).

Послание 9

Морското и крайбрежно териториално планиране трябва да бъде взето предвид като основа за всички секторни решения ИТПКМП е повече от техническо упражнение – то е политическа отговорност Политическото повишаване на осведомеността е необходимо

^ ИТПКМП е политическа отговорност

Въпреки че изготвянето на ИТПКМП е техническо упражнение, процесът на ИТПКМП определено има по-широка политическа отговорност. ИТПКМП може да бъде по-успешно ако бъде прието от всички заинтересовани страни и получи подкрепата на политиците, работещи в различни сектори и при различни мащаби. Планиращите могат активно да лобират за подкрепа като посочват потенциалните ползи от добре-структурирано и правилно изпълнено ИТПКМП.

84

Стъпка 8:

Оценяване

> > > >

Ако не измервате резултатите, не можете да отличите успеха от неуспеха. Ако не знаете как да измерите успеха, не можете да се поучите от него. Ако не разпознавате липсата на успех, не можете да коригирате грешките си. Ако демонстрирате успех е по-лесно да се спечели обществената подкрепа

Резултатите и продължителното уместно приложение на териториалното планиране трябва да бъдат проверявани на регулярни интервали. Елементите за разглеждане включват:

> Оригиналните цели (насоки) постигнати ли са? > Планът все още ли е подходящ или обстоятелствата са се

променили? (напр. разработване на допълнителни задвижващи механизми или поява на нови тенденции)

> Насоката трябва ли да бъде адаптирана? (напр. поява на нови приоритети)

Оценяването има смисъл ако реалната ситуация може да бъде сравнена с желаното крайно положение. Обикновено това крайно положение следва да бъде посочено в териториалния план. На базата на резултатите от оценяването могат да бъдат предприети действия за коригиране на нежеланите насоки или да се продължат успешните практики на управление.

Оценка: ключови принципи

Яснота: Разбиране на използващите прегледа, защо и по какъв начин.

Фокус: Смесица от ключови данни относно ключови цели (дългосрочни), допълнени от по-текуща информация (краткосрочни).

Баланс: Уверете се, че информацията не струва твърде много за събиране и отразява постигнатия обхват на планови цели.

Релевантност: Изпълнение на редовна проверка за оценка на съвпадение между целите на плана и желаните цели. Променили ли са се тези цели?

Устойчивост: Уверете се, че индикаторите могат да бъдат одитирано от външни органи и че те са ПИПРН (прости, измерими, постижими, реалистични, навременни). ^ Териториално наблюдение и индикатори

Съществуват два възможни подхода за териториално наблюдение:

1) Единият започва като се вземе желания резултат (който трябва да бъде изрично посочен в териториалния план и да описва желаното крайно състояние на бреговата и крайбрежна зона) и след това да се разработи набор от ключови параметри, описващи тези резултати. Индикаторите и данните трябва да бъдат определени последни.

2) Другият подход започва с развитие на възможните индикатори и след това се фокусира върху параметрите.

Възможно е да се наложи адаптиране на индикаторите спрямо местните условия или териториални мащаби и да възникне нужда от някакъв метод на класиране.

85

КАЗУС >>>

Цел № Индикатор Мярка

Контрол на развитието на неразвитите брегови зони

1 Търсене на недвижимо имущество в крайбрежните зони

- Брой и пропорции на населението, живеещо в крайбрежната зона

- Стойност на жилищното имущество

2 Области на застрояване - Процент на застрояване на земята x разстояние от бреговата линия

3 Степен на развитие на допреди това неразвита територия

- Област конвертирана от неразвита до развита област на ползване

4 Търсене на сухопътен транспорт в крайбрежната зона

- Количество трафик по бреговите магистрали и главните пътища

5 Натиск за крайбрежна и морска почивна дейност

- Брой места за акостиране и котвени места за развлекателно гребане

6 Земя използвана за интензивна земеделска дейност

- Пропорция на земеделска земя обработвана интензивно

Защита, подобрение и 7 Област на полу-естествени местообитания

Развива се

признаване на естественото и културно

8 Земни и морски области, защитени от законови предписания

- Област защитена за запазване на природата, природно или културно наследство

разнообразие 9 Ефективно управление на посочените обекти

- Степен на загуба или щети за защитени области

10 Промяна в значително крайбрежно и морско местообитание на животински видове

Развива се

11 Липса на културен облик Развива се Промотиране и подкрепа на динамична и устойчива

12 Модели за секторно използване - Пълно и частично работно време и сезонно назначение x сектор - Добавена стойност x сектор

крайбрежна икономика 13 Обем пристанищен трафик - Брой входящи и изходящи пътници x пристанище - Общо количество обработени товари x пристанище

14 Интензитет на туризма - Брой нощувки при туристическо настаняване - Заетост на легловата база

15 Устойчив туризъм - Брой туристически настанявания с обозначение FU Еко

Гарантиране чистотата на плажовете и чистотата

16 Качество на водата за къпане - Процент брегови води за къпане, съвместими с Ръководството на европейската директива за вода за къпане

на крайбрежните води 17 Количество на бреговите, устийни и морски отпадъци

- Обем отпадъци, събрани за определена дължина на бреговата линия

18 Концентрация на храни в териториалните води

- Речен и директен внос на азот и фосфор в крайбрежните води

19 Количество петролно замърсяване

- Количество инцидентни петролни разливи - Брой наблюдавани петролни петна при въздушно наблюдение

Фиг. 27 Някои примери за развитие на индикатори за ключови цели на управление в Емилия-Романя, Италия

86

^ Разделяне на резултатите и влиянието от планирането

Съществуват два елемента на оценяване: първи – пространственото влияние при планирането, и втори – изпълнението на плана. И двата трябва да бъдат взети предвид поотделно, тъй като имат различни изисквания. Критичен елемент и в двата случая е дефиницията на индикатори, позволяващи наблюдението и измерването на промените.

По отношение на пространството, оценяването означава редовно наблюдение на ключови пространственивени параметри. Оценяването на доставките е възможно само ако материалните цели и специфичните показатели са дефинирани предварително. В двата случая фундаменталният въпрос, който трябва да зададем е: “постигнати ли са търсените/очакваните резултат навреме и в рамките на определените ресурси и ако не, защо?”. В случай че не са постигнати желаните резултати е необходимо да се ревизира плана или елементите на изпълнението му. Решенията могат да се състоят в предоставяне на повече ресурси, даване на повече време за изпълнение на плана или промяна на приоритета за територии. Не забравяйте, че причините да не се постигнат желаните резултати могат да не влизат в компетенциите на планирането.

^ Оценяване на процеса на изпълнение

Когато става въпрос за оценяване на изпълнението на териториален план, трябва да се приложат различни критерии. Въпросите които се задават трябва да включват следното:

> Планът изпълнен ли е според посочения график?

> Планът изпълнен ли е според бюджета?

> Всички лица на които са поставени специални задачи изпълнили ли са ги?

>

Когато става въпрос за оценяване на действителния процес на планиране, вземете предвид следните твърдения:

> Всички съответстващи заинтересовани страни включени ли са или някоя от тях е изключена?

> Конфликтите при ползване разрешени ли са успешно или съществуват значителни различия при териториалната употреба?

> Обществеността била ли е информирана и дадена ли е възможност за участие?

> Планът общоприет ли е? Редовните разговори със заинтересованите страни и мрежовия комуникационен анализ могат да бъдат полезни инструменти в този контекст.

87

Оценяването означава определяне на постигане на желания резултат от планирането

^ Оценка на преимуществата при планирането В общия случай се има предвид въпроса относно дали териториалния план е постигнал желаните ползи за участниците. Тя включва икономически ползи по отношение на инвестиции в морските индустрии, работни места създавани от морските индустрии или пари, спестени от избягване на повторен конфликт поради неговото разрешение. Освен това може да измерва ползите, възникнали от по-ясно приложение и процедури за одобрение на новите морски начини на ползване: териториалния план помогнал ли е да се ускорят тези процедури или не и съществуват ли понастоящем ясни насоки за одобрение в определени морски области? Последно по ред, но не и по значение, ползите от плана и изпълнението на плана могат да се измерват и в удовлетвореност на заинтересованите страни: процесът на планиране довел ли е до по-добра комуникация между страните-участници, намаляване на конфликтите? Последното налага качествени инструменти, като например разговори със заинтересованите страни, които отнемат време, но със сигурност са възвръщаеми при последващо подобряване на планирането.

Очертаването на успеха на плана при предоставяне на ключови ползи е безценен инструмент в политическото повишаване на осведомеността. Демонстриране на измерими резултати от ИТПКМП гарантира и налична финансова подкрепа за ИТПКМП

88

Политическа рамка

89

6.1 Мащаби и отговорности

Без оглед на лицата извършващи действия, важно е да се осигури интегритета на целите и да бъдат взети предвид всички международни и местни цели на планирането

► Различни мащаби за различни задания Картите и плановете в различен мащаб не само имат смисъл от гледна точка на пространственото въздействие. ИТПКМП трябва да отразява факта, че различните въпроси са най-добре разглеждани на различни равнища и че ИТПКМП не може да се извършва само на едно равнище. Съществува също и проблема с продължителността: един местен план например има смисъл само ако неговите цели не противоречат с регионалния план. Различните административни равнища следователно трябва да си сътрудничат за да осигурят общ координиран подход. Важно е да бъде ясно какво може и какво не може да бъде постигнато на всяко отделно равнище. Международното равнище например е най-добре поставено да постигне договорености относно общите правила и разпоредби, но не може да се очаква да разработи местни планове. И обратно, в повечето страни няма смисъл да се възлага изготвяне на национален план на местното равнище. ► Кой носи отговорност за ИТПКМП? Като общо правило местните проблеми често се разрешават по най-добър начин на местно административно равнище. Проблеми засягащи ЕЕЗ е по-добре да бъдат делегирани на националните или международните власти. Отговорностите за ИТПКМП трябва да бъдат разпределени на този принцип. Регионалното равнище играе ключова роля в смисъл че събира транс-секторните агенции за да заеме водеща роля в изпълнението. Диаграмата по-долу е обобщено представяне на това кои административни равнища трябва да бъдат отговорни за ИТПКМП в идеалния случай при различни географски мащаби.

Международен отговорност

Национален

егионален

Местен

Крайбрежие 12smz ЕЕЗ други

Фиг. 28 Най-подходяща схема на отговорност за ИТПКМП

90

Въпреки че планиращите винаги са принудени да оперират в рамките на съществуващата административна система, в общия случай е по-полезно да се възложат отговорностите за планирането на по-ниско, отколкото на по-високо административно равнище. Размерът на една страна и дължината на бреговата линия играят роля, така че не може да има установени правила. В Германия, една голяма страна с достатъчно дълго крайбрежие, федералната поземлена комисия понастоящем притежава пълномощия за земята и зоната от 12 мили. В по-малките страни може да е по-подходящо да се възложат тези отговорности на местните общини или области. Причината за 'намаляване' на равнището на отговорност за ИТПКМП има връзка с близостта до проблемите. Действителното споразумение за начина за разрешаване на проблеми е много по-лесно ако има усещане за загриженост по въпроса (собственост) – не само на самите ресурси, нo и на проблемите за разрешаване, процеса на планиране и изпълнение. ^ Институционални въвличания и необходимост от централен координационен орган

В много страни няма нужда от нови официални институции за изпълнение на ИТПКМП. В големите страни с големи крайбрежни области и сложни ситуации обаче е възможно да е необходимо да се направи именно това. В Обединеното Кралство например понастоящем се съставя нова морска агенция, която ще съчетае различните министерства и заинтересовани страни в опит да се съчетае голям обхват от отговорности и задачи. Новата агенция е отговорна и за териториалното планиране.

Какъвто и да бъде институционалния контекст, съвместната работа пресичаща административните ограничения и секторите е ключова ако желаем постигане на координирана рамка на ИТПКМП. Конкретен аргумент е засилване на координацията между морските и крайбрежни зони. Трябва да се създаде механизъм или агенция за координация, които да бъдат поставени в рамките на съществуваща институция или да се превърнат в отделна организация. Който и да възприеме ролята на координатор не само трябва да носи отговорност, но и да поема отговорност за организиране и изпълнение на ИТПКМП Необходимостта от координация е толкова силна, че може да е рентабилно да се приема за законово изискване създаване на междусекторен координационен орган.

Успехът на ИТПКМП зависи от междусекторното сътрудничеството и териториалните мащаби

КАЗУС >>>

Румънски национален координационен орган за ИУКМТЗ

Румъния е единствената черноморска страна и една от малкото в целия свят, която е създала специална законова и институционална рамка за ИУКМТЗ.

През 2004 г., в следствие на препоръките за румънската ИУКМТЗ стратегия на националния комитет за крайбрежни зони (НККЗ) е основана към Министерство на Околната среда и устойчивото развитие на Румъния.

Техническият секретариат на НККЗ се базира на националния институт за морски изследвания и развитие „Григоре Антипа” в Констанца и работи чрез 6 тематични работни групи:

РГ 1 РГ 2 РГ 3 РГ 4 РГ 5 РГ 6

Очертаване на крайбрежната зона; Урбанизация и териториално планиране; Брегова охрана; Техническо и правно сътрудничество; Политики на ИУКМТЗ, стратегии и планове; Наблюдение и проучване; Информация и комуникация

91

Националната комисия има 46 постоянни представители, предста

вляващи 40 организации, като например министерства, общински съвети, свързани с крайбрежната зона, крайбрежни общини, администрацията на биосферата на делтата на р. Дунав, изследователски институти, НПО и много други.

Основната задача на НККЗ е да приеме планове и проучвания относно интегрираното управление на крайбрежните зони и местното и регионално териториално планиране, както и да оцени влиянието на дейностите на околната среда в крайбрежната зона. Освен прилагането на препоръките на ЕС по ИУКМТЗ, целта е и да се улесни изпълнението на рамковата директива за водните басейни, НАТУРА 2000 и други директиви, свързани с водните басейни.

На практика обаче НККЗ изпитва някои затруднения. Поради липса на финансиране

цялата работа се извършва на доброволен принцип. Работните процедури също са неясни: официално само членове на НККЗ могат да участват в работните групи, докато често специфични експерти/консултанти биха били много по-необходими. До този момент само РГ 1 и 4 са започнали своята работа. Техническия секретариат има само административна роля към момента, но желае да по-активна роля на техническа подкрепа

Среща на румънската комисия НККЗ ^ Какви дейности трябва да извършва координационния орган?

Централна задача на координационния орган е да събира информация, участници и заинтересовани страни и да извършва действие като спомагащ за изготвяне и прилагане на интегрирани морски и крайбрежни териториални планове на различни равнища. Координиращото звено трябва да бъде неутрален участник по отношение на социално-икономически въпроси и сектори. Неговата роля е изцяло техническа. Следва да се наблюдава от демократично избран орган или публична власт. Следва да има по-ясни правила за представителство в такива координационни органи като се гарантира, че всички съответни интереси на крайбрежните и морски региони ще бъдат взети предвид. Координационният орган трябва да вземе предвид интеграцията крайбрежие-море при всичките си решения.

Предложени задачи за координационния орган:

> Осигурява участието на съответните заинтересовани страни и установява диалог помежду им,

> Създава обща информационна база и се договаря на формати за създаване на данни, формати за събиране и оценки на данни,

> Улесняване на изготвянето и концентрацията на целия процес на планиране с начало идентификация на общи насоки,

> Улесняване на изпълнението като създава необходимите връзки между ИТПКМП и фазата на изпълнение,

> Изпълняване на оценяването на териториалния план.

92

КАЗУС >>> Морско Добро, Черна Гора В Черна гора тясна ивица от шест метра заедно с цяла 12 см. зона се определя като публична собственост за общи и специфични публични цели. Обществената организация за управление на крайбрежни зони (организация наричана ‘JP Морско Добро) е едноличен собственик на това пространство. Изпълнителните функции във връзка с приемането на териториални планове, издаване на лицензи и одобрения и т.н. са в ръцете на местните и държавни органи. JP Морско Добро генерира приходи от отдаване под наем на публичната собственост, инвестиране на приходите в дейности за защита, строителство и развитие на бреговата зона. Изглежда разумно на JP Морско Добро да се възложи изготвянето на морското и крайбрежно териториално планиране в Черна Гора. 6.2 Международни политически процеси

^ Равнище на ЕС

От 1970-те години насам съществува нарастващо съзнание за значимостта от здравословни и добре управлявани плажове и морето за ЕС. След световната среща през 1993 г. в Рио де Жанейро, на която ИУКМТЗ официално беше прието като подход за постигането му, започнаха съвместни дейности за най-добри методи на изпълнение. Между 1996 г. и 1999 г,, страните-членки на ЕС приложиха Демонстративна програма относно ИУКМТЗ (или ICAM), което предостави техническа информация относно устойчивото управление на крайбрежните зони, гарантира обсъждане на по-широко равнище между различните заинтересовани страни, включително планиращи, управители и потребители на крайбрежни зони. Програмата за демонстрация доведе до консенсус в мерките за ИУКМТЗ, записани под формата на препоръки за ИУКМТЗ на ЕС, публикувани през 2002 г. Препоръките изискваха от всяка страна-членка която има морска граница да изготви национална стратегия за ИУКМТС или в противен случай да предостави доклад за провеждане.

За да подпомогне изпълнението на препоръките на страните членки, експертна група на ЕС беше сформирана и бяха проведени редица срещи и форуми по периодични модели. През 2006 г. докладът Оценка на ИУКМТЗ в Европа (RUPPRECHT 2006) беше публикуван и посочи основните предизвикателства и приоритетни проблеми при управлението на крайбрежните зони в страните-членки на ЕС. Най-важното заключение от този доклад е, че само 7 страни-членки са приели национална стратегия за ИУКМТЗА във връзка с препоръката от 2002 г.. 6 страни са приели документи за териториално планиране, включително за ИУКМТЗ, докато националните стратегии все още се разработват в 11 държави.

Морската стратегия на ЕС за 2005 г. е една от седемте тематични стратегии, предложена от Комисията с цел адресирани на различните екологично области и сформиране на нов подход към екологичната политика. На базата на преглед на съществуващите политики и научни и икономически анализи, както и екстензивен консултативен процес, тя цели да защити морските екосистеми, да намали замърсяването прогресивно и да гарантира устойчивото потребление на морски услуги и продукти като прилага принципите на добро управление. Морската стратегия се разглежда като екологичен стълб в по-широкия контекст на новата морска политика на ЕС.

Послание 10

Възможно е да няма нужда от нови институции... - ... но съществуващите може би трябва да бъдат подобрени.

- Трябва да бъдат възложени ясни отговорности.

- Трябва да има един координационен орган

Използвайте различни равнища за различни задачи - На международно равнище: международни разпоредби

- Национално равнище: отговорност за общата рамкова стратегия

- Регионално равнище: междусекторни агенции вземат водеща роля в изпълнението

- Местно равнище: самостоятелни решения на казуси, разрешаване на сериозни конфликти, контрол

93

Зелената книга относно бъдещата морска политика на ЕС, 2006 г. подчертава необходимостта от интегриран подход към морското дело. Въвеждането на общи стандарти в морското териториално планиране е, освен другите въпроси, предмет на едногодишен консултативен процес със заинтересованите страни. В резултат през октомври 2007 г. беше публикувана т.нар. Синя книга на морската политика на ЕС, признаваща неоспоримата нужда от разпоредби относно морското териториално планиране. Подобно на защитата на риболовните зони и екосистеми, понастоящем съществува консенсус, че правилата “на парче” трябва да бъдат заменени от система, която взема предвид пълния обхват на човешки дейности и естествените взаимодействия в бреговата зона.

Планът за действие според Синята книга, публикуван заедно със самата Синя книга, посочва по какъв начин Комисията ще продължи да развива своята морска политика по интегриран начин, ще се вслушва в мнението на заинтересованите лица и ще поддържа прозрачност. През 2008 г. Комисията ще издаде план за действие който ще посочва стъпките за създаване на система за обмяна на най-добри практики между властите в морското териториално планиране, което ще бъде въведено през 2009 г. Освен това участието на страните-членки ще бъде окуражено, за да създаде собствени национални морски стратегии, за което ще бъде издадено Ръководство през 2009 г.

Фиг. 29 Международна рамка за ИТПКМП в Европа (EU морска стратегия 2006 г.)

^ Регион на Балтийско море

VASAB (Насоки и стратегии за Балтийско море 2010) е съвместно сътрудничество между министерствата, отговорни за териториалното планиране и териториалното развитие на региона на балтийско море. Сътрудничеството подготвя възможности за политика за пространствено развитие в региона и улеснява обмяната на познания относно териториалното планиране и развитие между страните от балтийския регион, включително Норвегия и Беларус.

94

Още от самото начало на работата си, VASAB оказа в значителна степен внимание на ролята на морското и крайбрежно териториалното планиране. През 1996 г. четвъртата конференция на министрите прие "Общи препоръки за териториално планиране на бреговата зона в региона на балтийско море ". В рамките на декларацията Висмар, приета през 2001 г., VASAB тогава изрично лобира не само за подобрено интегрирано развитие на териториалните зони и острови, но също така и разширение на териториалното планиране до офшорни области и даде начало на проект BaltCoast, който е предшественик на PlanCoast. На шестата конференция на министрите, проведена през 2005 г. в Гданск беше приет документ "Събиране на потенциал", който води до въвеждане на морско планиране като инструмент за предотвратяване на конфликти при ползване на интензивно използвани офшорни зони. Като резултат беше сформирана нова работна група на VASAB относно "планиране на начини на ползване на морето и интегрирано управление на крайбрежните зони”. Понастоящем VASAB подготвя дългосрочна перспектива 2030 за териториално развитие на региона на Балтийско море с насоки, които са ясно основани върху неговата морската идентичност

Комисията в Хелзинки (HELCOM) е една от най-важните международни и междуправителствени организации, посветени на защитата на балтийско море от всички източници на замърсяване.. HELCOM е ръководен орган в “Конвенция за защита на морските среди в региона на Балтийско море " – известна още като Конвенцията в Хелзинки. HELCOM може да изтъкне своите многобройни постижения чрез провеждана политика, напр. на по-стриктен индустриален контрол (разрешителните сега са задължителни за индустриалните емисии), подобрено съвместно наблюдение на състоянието на морската среда и елиминиране на незаконните изхвърляния от кораби в Балтийско море.

На 15 ноември 2007 г. всички страни в HELCOM приеха План за действие за Балтийско море, амбициозна програма, насочена към възстановяване на добрия екологичен статут на Балтийската морска среда до 2021 г. В глобален мащаб това е една от първите схеми за въвеждане на екосистемния подход, дефиниран в декларацията от Рио де Жанейро през 1992 г. относно управлението на човешката дейност. Общата насока за чисто и здравословно Балтийско море е определена заедно с всички участващи заинтересовани страни:

‘Здравословна морска околна среда с разнообразие от биологични компоненти, функциониращи в баланс, водещи до добър екологичен статут и оказващ положително влияние върху широкия обхват на устойчиво човешко развитие’.

Тази насока е отразена в поредица от материални екологични цели, напр. “чиста вода”, която изисква фосфорните и азотните примеси в Балтийско море да бъдат намалени с 42% и 18% съответно.

Междусекторния план идентифицира специфичните действия, необходими за постигане на договорените цели в рамките на дадена структура за основните екологични приоритети: борба с евтрофикацията, ограничаване на разливите на опасни вещества, гарантиране на морска безопасност и капацитет за реакция в случай на морски инцидент и ограничаване на разрушаването на местообитанията и последващото намаляване на биологичното разнообразие

Широко-мащабно морско териториално планиране беше една от новите концепции, приети в рамките на плана за действие за Балтийско Море на HELCOM. Партньорите на HELCOM се договориха заедно да разработят принципи за широко-мащабно междусекторно морско териториално планиране основани на екосистемния подход до 2010 г., както и да изпитват, прилагат и оценяват тези принципи до 2012 г. в сътрудничество с други международни организации.

95

Препоръка № 28Е/9 на HELCOM относно развитието на принципи на широко-мащабно морско териториално планиране в региона на Балтийско море препоръчват на страните-участници следното:

> Съвместно да развият общите принципи на морското и крайбрежно мащабно териториално планиране за да способстват защитата и дългосрочното ползване на Балтийско море; > Да попълнят пропуските в териториалното планиране, напр. в данните за морското и крайбрежно биологично разнообразие, естествените ресурси, ползването на сухоземните и водни площи, демография, трафик, транспорт;

> Разработване на решения за проблемите, свързани с достъпа до териториални данни;

> Да предостави на HELCOM и други съответни страни необходимите териториални данни за морско и крайбрежно широко-мащабно териториално планиране;

> Да идентифицира и да отрази на картата всички конфликти на интереси, задължения и начини на ползване на морските зони, основно за да разшири ГИС на HELCOM в качеството на източник на данни, както и като ефективен инструмент за използване при морско широко-мащабно териториално планиране (съвместимо с базата данни включваща териториални данни на европейската екологична агенция);

> Да извършва консултации съвместно с други страни относно дейности, които биха могли да имат трансгранични негативни последици върху околната среда и населението в крайбрежните региони.'

За да се изпълни плана за действие за Балтийско море на HELCOM, както и съответното европейско законодателство относно морско териториално планиране, беше насрочено регионално пилотно проучване, наречено HELCOM SCALE за периода март 2007 г. до март 2008 г.

y Средиземноморски регион

Средиземноморският план за действие (СПД) полага усилия за защита на околната среда и благоприятства развитието на средиземноморския басейн. Първоначално е стартиран през седемдесетте години на XX век от ЕПООН (Екологична програма на ООН) за да защити Средиземно море от по-нататъшно влошаване и замърсяване. СПД включва 21 страни, граничещи със Средиземно море, както и ЕС.

През 1995 конвенцията за защита на Средиземно море в Барселона беше ревизирана и допълнена за да включва и крайбрежните зони. Беше обявено ИУКМТЗ като официален инструмент за гарантиране на устойчиво развитие. Дейностите по ЕПООН-СПД оказват положителна подкрепа на дейностите по ИТПКМП в средиземноморските страни и трябва да бъдат използвани допълнително за да създадат съответствие между националните и регионални инициативи.

Приоритетна програма за действие / Център за регионална дейност (ППД/ЦРД), основан през 1978 г., е основен компонент от плана за действие за средиземно море (ЕППОН-СПД). Един от шестте ЦРД в рамките на СПД има глобална репутация поради експертните си познания в ИУКМТЗ. Многообразното естество на ИУКМТЗ се изпълнява чрез Програми за управление на брегови зони (ПУБЗ). ПУБЗ цели да изпълни практически проекти за управление на крайбрежни зони в избрани крайбрежни зони на Средиземно море като прилага ИУКМТЗ като основен инструмент.

96

Фиг. 30 Изпълнени ПУБЗ проекти (ППД/ЦРД) Основната задача на Средиземноморската комисия за устойчиво развитие (СКУР), създадена през 1995 г. е да се улесни устойчивото развитие в страните от средиземноморския регион, както и други заинтересовани страни в региона. Средиземноморската стратегия за устойчиво развитие (ССУР), изготвена от СКУР и приета от всички страни-участници в Конвенцията в Барселона през 2005 г., представлява рамкова стратегия. Нейната цел е да приеме международните задължения спрямо регионалните условия, да направлява националните стратегии за устойчиво развитие и да започне динамично партньорство между страните на различно равнище на развитие. Разполага със силно участие, свързано с управление на крайбрежни зони. През Януари 2008 г. бе отбелязан крайъгълен камък в историята на инициативата на СПД за ИУКМТЗ. Чрез подписване на протокол на ЕПООН СПД относно ИУКМТЗ в Средиземноморския регион, 14-те страни Алжир, Хърватско, Франция, Гърция, Израел, Италия, Малта, Монако, Черна гора, Мароко, Словения, Испания, Сирия и Тунис са се съгласили да въведат институционални и координационни мерки, позволяващи им по-добро управление на своите крайбрежни зони, както и да се справят с възникващите екологични предизвикателства като например промяна в климата. Всички други страни-участници в конвенцията в Барселона обявиха плановете си да подпишат протокола в близко бъдеще.

Протокола за ИУКМТЗ е уникален правен инструмент за цялата международна общност. Той осигурява насоки за дефиниране на крайбрежните зони, принципите и елементите за ИУКМТЗ, координация между институциите, защита и устойчиво използване на крайбрежните зони, защита на специалните брегови екосистеми, брегова ерозия, културно наследство, публично участие, обучение, сътрудничество и научни изследвания. През 1974 беше създадено сътрудничество относно защита на Адриатическо море под формата на тристранна Хърватско-Италианска-Словенска Комисия за защита на Адриатическо море. Комисията действа чрез различни работни групи: в сътрудничество и със съвместни дейности в случай на замърсяване на Адриатическо море, навигационна система и маршрути; наблюдение на състоянието на Адриатическо море и неговата защита. Комисията също така си сътрудничи по Адриатическия основен план 2020. Словения предложи тристранната комисия да се подготви да приеме морски териториален план за северната част на Адриатическо море или поне за най-претоварената му част – заливът Триест. В рамките на този план трябва да бъдат хармонизирани интересите за защита и развитие между страните от региона.

Проект ПУБЗ на Tmp Temenfeit

97

ИНТЕРВЮ

Интервю с Държавния секретар на Министерство на Околната среда, д-р Митя Бричел

Каква е историята на тристранната Комисия?

- Д-р Митя Бричел: Историята на тристранната комисия е споразумението за защита на водите на Адриатическо море и крайбрежните води срещу замърсяване, подписано в Белград на 14 февруари 1974 г.

Каква е функцията на тристранната комисия понастоящем и по какъв начин е организирана?

Д-р Митя Бричел: Основните функции на Комисията се състоят в изучаване на всички проблеми, свързани със замърсяването на водите и крайбрежните зони на Адриатическо море и консултации на правителствата относно необходимите проучвания, двустранни програми и хармонизирането им. Ние предлагаме мерки за отстраняване на текущите причинители на замърсяване и предотвратяваме възникването на нови причинители, както и помагаме за изпълнението на международните разпоредби.

Каква роля предвиждате за тристранната комисия в реализирането на MSP в Северно адриатическо море?

Д-р Митя Бричел: Насоките на Словения като председател на комисията е активно да участва в прилагането на екосистемния подход, както и принципите за интегрирано управление на териториалните зони. Комисията е единствения интегриран орган за Адриатическо море, което има правна рамка за действие. Тя е правилният орган за иницииране на процеса за изготвяне на обща морска стратегия за екологичния регион на Адриатическо море, както и морско териториално планиране, базирано на диалог и сътрудничество.

Имате ли специфичен пример за добри практики, някой който тристранната комисия може да използва като основа за работата си по ИТПКМП?

Д-р Митя Бричел: Съществуват примери за успешно регионално сътрудничество в области свързани с морско териториално планиране – например превенция на морски инциденти и отговор на последиците от замърсяването. Заедно ние изготвяме плана за управление на водния баласт за Адриатическо море и промотиране на ИУКМТЗ като част от протокола ЕПООН СПД относно ИУКМТЗ.

Можете ли да си представите тристранната комисия постепенно да се развие и да се превърне в адриатическа комисия?

Д-р Митя Бричел: Адриатическо море е един екологичен регион, който се споделя от 7 държави. Освен това е един от европейските под-региони, определен съгласно рамковата директива за морска стратегия за 2007 г. Транс-граничното и интегрирано управление е възможно само на базата на сътрудничество и компромис. Това е причината поради която Комисията трябва да прерастне в Адриатическа комисия, която да включи държавите от адриатическото крайбрежие и да ни позволи да доразвием нашето общо море. Този процес ще бъде стартиран под председателството на Словения.

98

Черноморски регион

Подобно на HELCOM, Комисията за защита от замърсяване на Черно море (Черноморската комисия или ЧМК) е междуправителствен орган, учреден за защита от замърсяване на Черно море. Той прилага конвенцията за защита от замърсяване на Черно море (Конвенцията в Букурещ), както и протоколи и стратегически план за действие за възстановяване и защита на Черно море. Съществуват седем Консултативни групи към ЧМК, които предоставят експертна оценка и информационна подкрепа на Комисията. Една от тези групи се занимава с разработване на общи методологии за ИУКМТЗ в страните от черноморския регион. Основният продукт на консултативната група по ИУКМТЗ е регионалната ИУКМТЗ стратегия за Черно море със своя план за действие 2004-2007 г. Той представя предложения за подобряване и институционална рамка, развитие на информационни, аналитични и икономически инструменти, учредяване на система за наблюдение и отчет на ИУКМТЗ, както и изпълнение на местни пилотни проекти за ИУКМТЗ и мерки за обучение.

Въпреки че регионалната стратегия за ИУКМТЗ за Черно море до този момент е подписана и приета само от една страна (Румъния), нейните принципи са успешно изпробвани в два пилотни проекта в Акакока (Турция) и Краснодар (Русия). Най-важният урок научен от приложението на стратегията ИУКМТЗ за черноморския регион е включване и хармонизиране на плана за действие на ИУКМТЗ и осъвременения вариант на общия стратегически план за действие за Черно море.

6.3 Финансиране на мерките за ИТПКМП

Първоначални разходи за ИТПКМП като бариера

Изчерпателното събиране и генериране на допълнителни морски данни, изготвянето на проучвания и анализи или улесняване на процесите на участие са всички мерки, които са част от диференцираните морски териториални планове. Всички те всъщност изискват значителни финансови ресурси.

Настоящият Наръчник посочва много инструменти и стратегии относно избягването на излишни разходи, напр. чрез ограничение на събирането на данни до специфични области на конфликт или координация и хармонизиране на събирането на данни. Освен това дава добри аргументи относно факта, че първоначалните разходи се компенсират изцяло от финансовите ползи, генерирани от съществуването на морските планове поради засилена инвестиционна сигурност и избягване на конфликти в по-късните фази.

Въпреки това предварителното финансиране и/или изготвяне на проекти често представлява сериозна пречка за пълното развитие на ИТПКМП в много страни в Европа – и разбира се, в целия свят.

Послание 11

Подобряване на ефективността на транс-граничните консултации за офшорно развитие, планове и проекти Ползване и засилване на транс-националните координационни органи Разработка на съгласувани транс-национални планове за офшорни инфраструктурни коридори Интегриране на съществуващите резултати от проекти и препоръки за международна политика

99

^ Международни и национални източници на финансиране

Много от горепосочените международни процеси на подкрепа имат допълнителна полза поради пряката си връзка със средства.

Като част от интегрираната морска политика, Генералната дирекция за риболовни и морски въпроси например организира тръжна процедура (през 2008 г.) за пилотни проекти и подготвителни действие в области като морско наблюдение и проучване, достъп до данни и картографиране на местообитания с общ бюджет от почти 10 милиона. Освен това седмата рамкова програма на ЕС (РП7) финансира значителни изследователски дейности в областта на морските въпроси.

Голяма част от текущия напредък в управлението на крайбрежни и морски региони е постигнато чрез структурни програми на ЕС като например INTERREG (в подкрепа на икономическа, социална и териториална близост чрез ЕС и страните кандидати за членство в ЕС). ИУКМТЗ и морското териториално планиране са се превърнали във водещ елемент от програмите на INTERREG във всички региони и много от участниците понастоящем използват тези възможности за съвместно финансиране за обмяна на опит и поставяне на начало на пилотни мерки по ИТПКМП.

Много от средствата на ЕС често са отворени за съседните страни чрез външни фондови програми. Програмата за действие на ЕС 'КСПЕПД' (краткосрочни и средно-срочни приоритетни екологично програми за действие) е рамкова програма за проекти свързани със защита на Средиземно море и е важен източник на финансиране от средства на ICZM.

Освен това други международни средства са на разположение за мерките в подкрепа на тези области. Средиземноморския план за действие е финансиран чрез принос на страни, свързани с конвенцията в Барселона. Допълнителен източник на финансиране е още ГЕО (Глобална екологична организация), а дейността на Черноморската комисия например отдавна е финансирана от Световната банка.

100

Приложения

101

/ 7.1 Списък със съкращения

ИМКТП - Крайбрежно и морско териториално планиране (ние използваме Интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства )

ОВОС - Оценка на въздействието върху околната среда ИИЗ - Изключителна икономическа зона ХЕЛКОМ - Комисията в Хелзинки ICAM - Интегрирано управление на крайбрежните области, друг

термин за ИУКМТЗ ИУКМТЗ - Интегрирано управление на крайбрежните и морски зони INTERREG - Донорска програма, стимулираща сътрудничеството между

регионите в рамките на ЕС ММО - Международната морска организация ИТПКМП - Интегрирано морско териториално планиране

МПП - Морско пространствено планиране (ние използваме ИТПКМП вместо него).

SMAP - Краткосрочна и средно-срочна програма за действие относно приоритети на околната среда за средиземно море) СООС - Стратегическа оценка на околната среда СЗО - Специална защитена област (по директива НАТУРА 2000) ОТВ - Оценка на териториално въздействие UNCLOS - Конвенцията на ООН по морско право UNEP-MAP – Екологична програма на ООН за действие в Средиземно

море VASAB - Програми и стратегии за Балтийско море 2010

7.2 Други материали на PlanCoast

В рамките на проекта на PlanCoast са изготвени многобройни други материали, публикувани във връзка с интегрирано морско и крайбрежно териториално планиране. Всички материали са на разположение за теглене на уебсайта на PlanCoast: www.plancoast.eu.

Следната таблица дава общ изглед за материалите на PlanCoast:

^ Конкретни доклади

ФАРЕНКРУГ, Катрин, РЕЙВ, Торбен: Най-добри практики за морското териториално планиране – описание на четирите казуса в Европа и по света. Изготвени от Раум&Енерджи за приоритетни програми / център за регионална дейност ППД/ЦРД, окончателен доклад, септември 2007 г.

Джий, Кайра 2007 г.: Морско териториално планиране - теоретичен преглед. Изготвен от с. Про за приоритетни програми / център за регионална дейност ППД/ЦРД, окончателен доклад, септември 2007 г.

ШУЛЦ - ЗЕЕДЕН, Ангела, ШИБИОР, Катаржина: Морско териториално планиране. Текущи тенденции в крайбрежното и морско териториално планиране в адриатическия регион. Изготвено от с. Про за приоритетни програми / център за регионална дейност ППД/ЦРД, обобщен доклад, октомври 2007 г.

102

^ Национални доклади относно парична политика, процедури, правни основи и практики на морското териториално планиране

MSP АЛБАНИЯ 2007 г. от ECAT Тирана MSP БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА 2007 г. от Неретва, Кантонално министерство на физическо планиране MSP БЪЛГАРИЯ 2007 г. от Областна администрация на гр. Варна MSP ХЪРВАТСКА 2007 г. от ППД/ЦРД Сплит MSP ИТАЛИЯ 2007 г. от Емилиа, генерална дирекция Околна среда MSP ЧЕРНА ГОРА 2007 г. от JP Морско Добро MSP ПОЛША 2007 г. от WBPP Слупск и морската служба в Гдиня MSP РУМЪНИЯ 2007 г. от Урбанпроект MSP СЛОВЕНИЯ 2007 г. от регионалния център за развитие Копер

^ Документация

Заключителна конференция на PlanCoast, 27-28 март 2008 г., Равена (Италия) Повече информ. на 4-та конференция на PlanCoast, 20-22 ноември 2007 г., Берлин (Герм.) www.plancoast.eu: 3-та конференция на PlanCoast, 20-22 септември 2007 г., Сплит (Хърв.) Учебна обиколка, 3 – 6 юли 2007 г., Германия 2-ра конференция на PlanCoast, 31 май -2 юни 2007 г., Констанца(Рум.) 1-ва начална конференция, 13 -15 юли 2006 г., Анкона (Италия)

► Пилотни проекти

Материалът по пилотните проекти е на разположение за теглене след публикуването на този наръчник, тъй като някои от пилотните проекти все още се изпълняват до 2008 г.

7.3 Използвана литература:

АДРИАТИЧЕСКИ ОБОБЩЕН ДОКЛАД 2007: Текущи тенденции в планирането за крайбрежни и морски зони в региона на Адриатическо море, устойчиви проекти Берлин, наети от ППД/ЦРД Хърватско. Интернет адрес: www.plancoast.eu

BALTCOAST 2005: Проект BaltCoast: Препоръки (съкратена версия), Интернет адрес: www.plancoast.eu

COASTLEARN 2005: Мултимедиен пакет за дистанционно обучение за ИУКМТЗ на 10 езика. Интернет адрес: vvww.coastlearn.org

СИНЯ КНИГА НА ЕС 2007 г.: Интегрирана морска политика за ЕС. Комисия на европейската общност, Брюксел, 10.10.2007 SEC(2007) 1278. Интернет адрес: http:// ec.europa.eu/maritimeaffairs/

ЗЕЛЕНА КНИГА НА ЕС 2006 г.: Зелена светлина – По посока на бъдеща морска политика за ЕС: Европейски насоки за океаните и моретата. ЕК, Брюксел, 7.6.2006 г. COM (2006 г.). Интернет адрес: http://eur-lex.europa.eu

ПРОМЯНА НА КЛИМАТА НА ЕС 2005 г.: Действия на ЕС срещу промяната на климата. Водещи глобални действия до 2020 г. и след това. Люксембург: Служба за официални публикации на европейската общност.

ЕС INSPIRE 2005 г.: Предложение за директива. Интернет адрес: atwvvw.ec-gis.org/inspire/

МОРСКА СТРАТЕГИЯ НА ЕС 2006 г.: Историята на Стратегията. Люксембург: Служба за официални публикации на европейската общност,

http://europa.eu.int/comm/environment/water/marine.htm

Уебсайтът на PlanCoast предлага постоянно обновени материали относно ИТПКМП.

103

ПРЕПОРЪКА НА ЕС 2002 г.: Препоръка на европейския парламент и на съвета на европа от 30 май 2002 г. относно изпълнението на ИУКМТЗ в Европа (2002/413/EC) Интернет адрес: www.ec.europa.eu/environment/iczm/

Джий, Кайра 2007 г.: Морско териториално планиране - теоретичен преглед. Изготвен от Про за Програма за приоритетни действия /Център за регионална дейност ППД/ЦРД, Final report, September 2007 г. Интернет адрес www.plancoast.eu

Джий, Кайра; Канен, Андреас; Лихт-Егерт, Катерина; Глезер, Бернхард; Щер, Х. (2006 г.): ИУКМТЗ: Стратегии за крайбрежно и морско териториално планиране и ИУКМТЗ в устойчивото развитие на крайбрежните и морски зони. Федерално министерство на транспорта, строителството и урбанистичните дейности (BMVBS) и Федерална служба за строително и териториално планиране (ФССТП). Окончателен доклад, Берлин, октомври 2006 г. Интернет адрес на английски език :http://www.bbnbund.de/cln_005/nn_62854/EN/ResearchProgrammes/General Departmental Research/SpatialPlaning/ICZM/05_________________________Publikation.html

ХАЙНРИХС, Бернхард 2005 г.: Landesentwicklungsplan (LEP) Mecklenburg-Vorpommern. Ministerium fur Arbeit, Bau und Landesentwicklung Mecklenburg-Vorpommern, Август 2005 г.

ХАЙНРИХС, Бернхард 2007: ОТВ за офшорни проекти. Представено при учебната обиколка на PlanCoast, 4th юли 2007 г. в Шверин

ХИДЕР 1999 г.: Участие в процеса на ИУКМТЗ: Необходими механизми и процедури. Демонстративна програма на Е относно ИУКМТЗ. Консултативен офис на Хидер. Интернет адрес: underwww.ec.europa. eu/environment/iczm/

ИДЪЛ, Едуард; БАЙНС, Тим: Планиране на управлението на защитени области: Насока за добри практики и техните ръководители. Евросайт 2004 г.; Интернет адрес www.eurosite-nature.org

КРАФТ Дитмар; АЛХОРН, Франк; МАЙЕРДИРКС, Юрген 2007 г.: Работа с алтернативи: Процес на вземане на решения, сценарии и участие в териториалното планиране. РГ – интеграционно моделиране, Химически и биологически институт за морска сред (ICBM), Университет в Олденбург. Презентация на конференция на PlanCoast в Берлин на 21.11.2007 г.

МААК, Стефани 2007 г.: Образование и обучение по ИУКМТЗ в естуарен регион Одер. Презентация на конференцията на PlanCoast в Берлин на 21.11.2007 г. Интернет адрес: www. ikzm-odende

ОТЧЕТ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО 2005 г.: Екосистеми и човешко съществуване: рамка за оценка. Отчет на хилядолетието за екосистеми.

ОИСР 2001: Гражданите в ролята на партньори. Ръководство за информация, консултация и публично участие при вземането на политически решения. Интернет адрес: www.oecd.org

ППД/ЦРД 2006: ПУБЗ Словения – Концепция за териториално развитие на Южна Приморска област; Анализ, уязвимости и привлекателност, ACER Ново Место.

PLANCOAST БЕРЛИН 2007 г.: Промяна на климата и нарастващо напрежение при използването на морските зони: решения за Морско териториално планиране. Документация от 4-тата конференция на PlanCoast. Интернет адрес: www.plancoast.eu

104

PLANCOAST 2007: Прогнози за развитието на пристанищата в Германия. Презентация от дн. Георг-Дитрих Янсен, PLANCO Consulting към PlanCoast, конференцията в Берлин на 21.11.2007 г. Документация от конференцията в Берлин, интернет адрес: www.plancoast.eu/meetings

РУПРЕХТ 2006 г.: Оценка на ИУКМТЗ в Европа. Интернет адрес: www.rupprecht-consult. eu/iczm

ШУЛЦ-ЗЕЕДЕН, Ангела и т.н. 2005 г.: Ролята на териториалното планиране за ИУКМТЗ. Заключения и препоръки от проект на BaltCoast Interreg III B - Обобщение. Интернет адрес: www.sustainable-projects.eu

ШИБИОР, Катаржина 2007 г.: Полската система за териториално планиране готова ли е за ИУКМТЗ? Технически университет в Берлин. Доклади за брегови зони 8 (2007 г.) wvvw.eucc-d.de/plugins/coastline_ reports

ШИПМАН, Бриан 2006 г.: Насоки за Паломбина Бийч. Презентация на адриатическата форумна среща в Анкона на 27.07.2006 г.

7.4 Обща литература за ИТПКМП

Комисия на европейската общност (2006): Зелена светлина за бъдещите

морски политики на ЕС: Европейски насоки за океаните и моретата, Брюксел, 7.6.2006 г., COM(2006) 275 посл. версия. Том II - ПРИЛОЖЕНИЕ

Съвместна агенция, Работна група по МТП (2005): Добавена стойност на Морско териториално планиране (МТП) – неформален доклад за обсъждане. Финална версия: 23/09/05, Интернет адрес: ioc3.unesco.org/marinesp/files/

ЪРЛ, Б. (2003 г.): Териториално планиране в бреговата и морската среда: следващи стъпки за действие. Брифинг след конференцията. Интернет адрес: vvww.coastnet.co.uk/files/reports

ГЪБЕЙ, С. (2004 г.) Морски защитени области в контекста на Морското териториално планиране – обсъждане на връзките. Доклад на WWF-UK, Ноември 2004 г.

ЛАФОЛИ, Д..д'А., Малтби, Е., Винсент, M.A., Мее, Л., Дън, Е., Джилиган, П, Хамър, Дж.П., Мортимър, Д. и Паунд, Д. (2004 г.): Екосистемен подход. Кохерентни дейности за морски и брегови среди. Доклад на правителството на Обединеното Кралство. Питърбъро, английска природна среда, стр. 65.

ОСПАР (2003 г.) Доклад на секретариата по териториално планиране на среща на BDC в ОСПАР. BDC 03/4/10-E(L). Комисия OSPAR, Лондон.

ТИЛДСЛИ, Д. (2004 г.) Брегова и морска териториална рамка за планиране за пилотен проект за ирландско море. Доклад до JNCC от Дейвид Тълдсли и съдружници, февруари 2004 г.

ЮНЕСКО (2006 г.) НАСОКИ ЗА ПРОМЯНА НА МОРСКАТА СРЕДА. Доклад на първата международна работна среща относно морско териториално планиране. Междуправителствена океанографска комисия и програма Човек и биосферата, дирекция на ЮНЕСКО, Париж, Франция, 8-10 ноември 2006 г. Виж също: http://ioc3.unesco.org/marinesp/files/FinalConclusionsNextSt eps_041206.pdf

7.5 Данни за контакти на партньорите в PlanCoast

Министерство на транспорта, строителството и регионалното развитие Мекленбург-Предна Померания www.vm.mv-regierung.de Сюзан Тобен [email protected]

Федерално министерство на транспорта, строителството и градоустройствените въпроси www.bmvbs.de Джина Сийгел

105

[email protected]

Морската служба в Гдиня www.umgdy.gov.pl Анджей Чеслак [email protected]

Регионална служба за териториално планиране в област Поморска www.plancoast.pl Кшищов Войчешик [email protected] Областна администрация Варна www.vn.government.bg Петя Несторова [email protected] Черноморска НПО мрежа www.bseanetwork.org Ема Гилева [email protected]

Национален институт за морски изследвания и развитие „Григоре Антипа " www.rmri.ro Клаудия Коман [email protected]

Национален институт за изследования и развитие в регионалното планиране и градоустройство „Urbanproiect" www.incdurban.ro Валентина Думитру [email protected] Украински научен център за морска екология (UkrSCES) vvww.sea.gov.ua Инеса Лойева [email protected]

ECAT – Екологичен център за администрация и технология, Тирана www.ecat-tirana.org Мариета Мима [email protected]

Областна управа за физическо планиране на Неретва Силвана Кавар [email protected]

Програма за приоритетни действия /Център за регионална дейност (ППД/ЦРД) www.pap-thecoastcentre.org

106

Регионална служба за териториално планиране в област Поморска www.plancoast.pl Кшищов Войчешик [email protected] Областна администрация Варна www.vn.government.bg Петя Несторова [email protected] Черноморска НПО мрежа www.bseanetwork.org Ема Гилева [email protected]

Национален институт за морски изследвания и развитие „Григоре Антипа " www.rmri.ro Клаудия Коман [email protected]

Национален институт за изследования и развитие в регионалното планиране и градоустройство „Urbanproiect" www.incdurban.ro Валентина Думитру [email protected] Украински научен център за морска екология (UkrSCES) vvww.sea.gov.ua Инеса Лойева [email protected]

ECAT – Екологичен център за администрация и технология, Тирана www.ecat-tirana.org Мариета Мима [email protected]

Областна управа за физическо планиране на Неретва Силвана Кавар [email protected]

Програма за приоритетни действия /Център за регионална дейност (ППД/ЦРД) www.pap-thecoastcentre.org Марко Прем [email protected] Екологична дирекция на регион Емилия-Романя www.regione.emilia-romagna.it Джузепе Бортоне [email protected]

107

Община Анкона vvww.comune.ancona.it

Саня Вукореп [email protected]

Публично начинание за управление на крайбрежна зона www.morskodobro.com Александра Иванович [email protected]

Център за регионално развитие, Копер www.rrc-kp.si Джулиано Немарник [email protected]