КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНАor restoration (the Mausoleum of Georgi Dimitrov, the monument to the Soviet army and the monument "1300 years Bulgaria" in

КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНА

ИЗВЕСТИЯ НА СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ – ВАРНА 2012

92

ДЕКОДИРАНЕ НА ТОТАЛИТАРНИТЕ МОНУМЕНТИ

Станчо Веков

Предмет на изследването са архитектурните и скулптурни монументи, останали в наследство от тоталитарния режим, установил се в България за цели 45 години, от 09. 09.1944 до 10.11.1989 г.

Разглежда се актуалния въпрос за бъдещето на тези монументи, построени из цялата страна и в частност наследството на Варна от този период.

Ако се направи опит за определяне на най-популярните символа на тоталитарното изкуства у нас, то без съмнение, това ще са Мавзолея на Георги Димитров и Паметника на съветската армия в София.

Не само защото предизвикват до днес нестихващи дебати по темата, но и поради факта, че се намират на знакови за столицата, представителни обществени пространства.

Abstract: The paper deals with the topical issue of the future of the memorial sculpture and architecture created during the totalitarian regime (1944 - 1989) in general and Varna’s legacy of this period in particular.

The method of the so-called socialist realism is analysed, as the prevalent method in the artistic practice of the time and a means of ideological propaganda and ensuring the legitimacy of the political system.

The paper reveals the mechanisms of influence and subordination of the country's intellectual and artistic elite with a view of achievement of the political goals of the party / state.

The independent value of the architectural and artistic qualities of the created works is justified as a synthesis of social and spiritual memory, although within the dominant ideology of the totalitarian regime.

Examples are given of two possible alternatives for the future of these monuments - demolition / removal or restoration (the Mausoleum of Georgi Dimitrov, the monument to the Soviet army and the monument "1300 years Bulgaria" in Sofia, the monument to the Bulgarian Socialist Party on Buzludzha, etc.).

Destruction is rejected and the idea of protecting and integrating the plastic cultural heritage is promoted: architecture, sculpture, murals and paintings within the modern image of the city, using a differentiated approach to each project.

Based on our own experience, as well as on the worldwide experience (Student projects on reconstruction of buildings, Museum of socialism in Sofia, German archive in Nuremberg, German military museum in Dresden, etc.) a method for remodeling has been suggested of the architectural and artistic fabric of totalitarian monuments to achieve adequate visual image / evaluation of the historical memory, conceived as decoding.

The author's concept of revitalization and socialization of the Monument of Bulgarian-Soviet friendship in Varna is also explained. Decoding the historical / plastic memory of the monument and its transformation into a sculpture park of communism in Varna.

The monumental and decorative sculpture legacy of the totalitarian period, exhibited in the same place in the exterior and interior of the monument creates its own context, stimulating modern interpretation. By changing its visual code from sacred into utilitarian, the objective is pursued of making it an attractive site of international cultural tourism.

Key words: monument, memory, decoding, desacralization, remodeling, synthesis, plastic arts.



93

И двата паметника са изградени още в първите години на установилата се „народна власт”, но са дело на едни от най-видните български творци по това време: - архитектите Георги Овчаров, Рачо Рибаров и Иван Данчов/ Мавзолея, 1949 и - скулпторите Ив. Фунев, проф. Л. Далчев, М. Георгиева, В.Eмануилова и архитектите Д. Митов, Ив. Васильов, Л. Нейков, Б. Капитанов и др., /Паметника на Съветската армия, 1953.

Веднага след свалянето на Тодор Живков, правителството на Aндрей Луканов взема решение за изваждане мумията на Димитров от Мавзолея, което се осъществява на 8 декември 1989.

Това поставя въпроса за мястото на сакралния, за бившия комунистически режим обект в условията на демократични промени в България.

Провежда се специален конкурс за нова функция на тоталитарния паметник, в който участват художници и архитекти. Един от проектите (Румен Серапионов), предлага интересно деконструктивно решение, като разрязва паметника по дължина и запазва само фасадата към „Двореца”. Останалата част от него, към Градската градина, се премахва и на нейно място се изгражда водно огледало, в което се отразява получената нова фасада/ разрез.

Опитът да се визуализира съвременен прочит на паметника и осмисли неговата нова функция, остава нереализиран.

Построеният за 9 (според други източници за 5 ) дни Мавзолей е разрушен само за 7 дни, 50 години след построяването му, по решение на тогавашния министър на МРРБ Евгени Бакърджиев.

Разрушаване или запазване на тоталитарните паметници – дилемата остава 23 години след демократичния преход, без изгледи за скорошен финал.

Разрушаването на Мавзолея е

„разрушаване не просто на сграда, а олицетворение на тоталитарната система” 1, и съвсем не изчерпва възможните алтернативи относно бъдещето на тоталитарните монументи днес, напротив, подновява дебата за тяхната съдба и дава нова посока за възможни решения.

Една смела арт-акция на неизвестен автор/и, преобразява паметника на Съветската армия, който за една нощ се превръща в пъстър шарж на познатите

1 Константин Събчев, „Мавзолеят, който разделяше хората”, в. Стандарт,/19.08.2003



94

американски герои от комиксите. Находчивото хрумване, да се боядисат в ярки тонове “героите” и надписът „ В крак с времето”, предизвикват полярни оценки на българската общественост и веднага се превръща в световна новина.

Последвалата специална анкета на в. „Дневник”, дава следната статистика по дебата за паметника: 70/40 % е отношението „за” /„ против”, което е далеч от необходимия консенсус по този въпрос.

Колкото до мнението на един от авторите на паметника, това на Любомир Далчев, (изпратено с писмо), то е за изместването му на по-скромно място, извън центъра на столицата.

Именно недостига на категоричен граждански вот за тоталитарната същността на режима на БКП е причината за неясната съдба на монументалните символи от това време. „Забрави своето минало” / „Forget your past”2 е надписът, открит от фотографа Никола Михов, изписан над входа на разрушаващия се Дом паметник на БКП на връх Бузлуджа, един от обектите на неговата експедиция за документиране състоянието на тоталитарните монументи в България днес. Разрушаващи или саморазрушаващи се, монументите от времето на Живков са част от документалната история на страната, чиято историческа стойност не може да бъде пренебрегвана, въпреки социалните негативи които олицетворяват. Безспорно е едно, разрушаването, като метод се отхвърля и се предлага тезата за опазване и интегриране на

2 Никола Михов, Forget your past, Изд. Жанет 45, Пловдив, 2012

това пластическо културно наследство (архитектура, скулптура, стенопис) в съвременната градска/ландшафтна среда.

Макар да носят белезите на режим, строго дефиниращ творческата не/ свобода на автора, творбите от това време са незаменими свидетелства за репресивната партийна системата и за цената на творческия компромис.

Интересно е да се отбележи тънката граница между наложения партиен канон и собствения, този на автора, който разкрива сложната рефлексия на социалния му и етичен, артистичен опит.

Начинът по който е реализиран този дуалистичен спор в отделните творби/автори дава ключ за разкриване сложната и понякога противоречива природа на всяка отделна творба и обяснява, до голяма степен, необходимостта от разграничаване на двата аспекта в комплексната оценка на обекта- естетическа и историческа.

Не бива да се пренебрегват други два аспекта на това наследство- трайността (вида



95

на конструкцията) и мащаба/формата, когато става въпрос за неговото съществуване.

И ако цитираните до тук примери, изпълнени като монолитни стоманобетонови конструкции, остават почти непокътнати с годините, то именно годините (на прехода), разкриват истинската бутафория на част от тоталитарните монументи.

Построеният на бързо, паметник „1300 години България” пред НДК (Валентин Старчев и арх. Атанас Агура, 1981), започва бавно да се разпада, оставяйки жалък скелет от ръждясали стоманени конструкции и пръти.

Оспорваният от самото си появяване монумент, изостря противопоставянето на взаимно отричащи се становища и разгорещава старите спорове за неговото бъдеще. В този случай, би следвало да се подхожда диференцирано 3 , конкретно към всеки от тоталитарните паметници, отчитайки както естетическите му качества, така и неговото физическо състояние и трайността на неговата конструкция.

Саморазрушаващият се паметник пред НДК София

Колкото до мащаба и формата, то кавалетните и фигурални паметници, могат да бъдат премествани, докато за монументалните и огромните скулптурно-

3 Георги Тодоров, За тоталитарните монументи, в. Култура, бр. 30/ 14. 09.2012

архитектурни комплекси, това е невъзможно и/или неоправдано, скъпо и неприемливо.

Тенденцията да се фокусира вниманието върху наследството на тоталитарните режими се очертава веднага след падането на Берлинската стена, когато страните от бившия комунистическия блок поемат по пътя на европейската демокрация. Въпросът за истинската същност на тези режими става обект на преоценка на историята, която рефлектира в първите музеи, посветени на този период.

Повечето от тях са намират в сгради, символи на репресивните режими, или белязани от трагични събития, с които е наситена тяхната история. Такива са: - Музеят на комунизма /Прага, - Музеят на тоталитаризма /Варшава, - Къщата на терора /Будапеща, - Музей на ГДР и Музей на Щази /Берлин - Музей на социализма/ София, или българския вариант, открит през 2011 г.

Според проф. Ивайло Знеполски, неговото уместно наименование би следвало да бъде МУЗЕЙ НА ТОТАЛИТАРИЗМА, или още по-точно НА КОМУНИЗМА, както са цитираните тук примери, от страните на бившия съветски блок.

Музей на комунизма Прага



96

„Къщата на терора” Будапеща

Музей на социализма София

Отнесена на регионално ниво, темата

за бъдещето на тоталитарното наследство на Варна, като голям културен и туристически център, би предизвикала особен интерес, предвид наличието на значителния брой творби от този период. Разглежда се актуалния въпрос за съдбата на мемориалната архитектура и скулптура, създадени по времето на тоталитаризма (1944- 1989) във Варна.

Проблемът възниква непосредствено след 10 ноември 1989 година, когато тоталитарните монументи стават обект на различни форми на публични протести и изяви- от отричане/ охулване/ подигравка, до защита и демонстрация на подкрепа или неизживяна идеологическа преданост.

Прието е специално решение на Общинския съвет 1991 за демонтиране на всички паметници на бивши дейци и съратници на БКП и по-късно приведено в изпълнение, като са предоставени на Районния исторически музей, без ясна визия за по-нататъшната им съдба.

Уместно би било да се повдигне въпроса за оценката на тези творби, въпреки идеологическата им натовареност и открита партийна пропаганда, характерни за т.нар. ”социалистически реализъм”. Приет за единствено допустим метод на художествена интерпретация, той е канонизиран като инструмент за идеологическа пропаганда и легитимиране на еднопартийната политическата система, продължила почти половин столетие.

Това разкрива механизмите на влияние и подчинение на интелектуалния и художествен eлит на страната, на политическите цели на партията/държава.

От тази гледна точка, съхраняването на артефактите е от особено значение, предвид непрекъсваните загуби на културна памет, които периодично връхлитат националната ни история.

В този смисъл, да се разграничи самостойността на архитектурно-художествените качества на реализираните творби, като синтез на социална и духовна памет, въпреки/ и в идеологемите на господстващия тоталитарен режим е задача, която не е намерила своето трайно решение до днес.

Избран е Паметникът на съветската армия във Варна, най-мащабния от всички, построени през разглеждания период, като подходящ пример за илюстриране на темата (Автори – арх. Камен Горанов, Альоша Кафеджийски и Егени Баръмов/ скулптори, 1978).

Паметник в годините на неговото откриване



97

Тъмни вътрешни пространства-подходящ декор за прочит на миналото, днес

Оставен безстопанствен, паметникът постепенно е подложен на разграбване и е обект на постоянни набези от бездомни и лумпенизирани граждани. Безрезултатен остава опита на Общината, обектът да бъде включен в проекти, финансирани от различни европейски фондове.

Причината - неизяснения юридически статут на монумента и терена на парковия комплекс, което прави невъзможно вписването му в листата на местните паметници, обект на опазване.

Въпреки решение от 1991 г. на Временния изпълнитлен комитет на Варна, за създаване на Център за екологична култура и „Музей на живота”, досега не е намерен удовлетворителен отговор за неговата адекватна съвременна функция.

На основата на наши и чужди примери: Музей на социализма в София, Немски архив в Нюрнберг, Немски военен музей в Дрезден

и др.), се търси български вариант за социализиране на тоталитарните символи и в частност, на този мащабен паметник във Варна.

Опитът на Германия е показателен, предвид множеството реконструкции и адаптации на обекти, останали в наследство от един друг, още по-човеконенавистен тоталитарен режим, какъвто е немския националсоциализъм.

Премоделиране и трансформация (remodeling & transformation) на тоталитарното наследство на Третия райх е метода, който арх. Гюнтер Домениг прилага към един от неговите символи, гигантския комплекс на Марсово поле в Нюрнберг, проектиран от архитекта на Хитлер, Алберт Щпеер ( 1933/1938).

Предвидената за поредния конгрес на партията огромна конгресна зала за 50000 места, е подложена на тотална „трансформация ” и е превърната в седалище на Немски архив на Нацизма.

Приложен е деконструктивен принцип на съвременна намеса, който създава завладяващи драматични пространства от бившата зловеща сграда, не просто за експониране на болезнените артефакти, колкото за постигане на осъзнат консенсус по прочита на трагичната немска история.

Конгресна зала на Третия райх, Нюрнберг, 1933/38



98

Входът на Немския Архив/ Нюрнберг след „трансформацията”, 2001

Друг пример за модернизация, вместо разрушаване е демонстриран в реконструкцията на на Военно-историческия музей в Дрезден/ 2008.

Концептуален ескиз за музея/ арх. Д. Либескинд

Противопоставяне на визуалните кодове или преобръщане на значенията е концепцията, която Даниел Либескинд прилага за еклектична сграда на дрезденския Арсенал, бивш Военен музей.

Идеята е изведена последователно в плановата схема, структурата на сградата и семантиката на визуалния образ на архитектурното тяло.

Мощното V / Victory (победа) разсича традиционната симетрична структура на сградата на Арсенала и материализира идеята за възродения Дрезден, извеждайки посетителя на върха на сградата, с панорамен изглед към града.

Заложени са много информационни кодове в цялостната обемно-пространствена концепция на проекта.

Клиновидният план на новото крило, повтаря точно ъгъла от 40º, под който е бил бомбардиран Дрезден през 1945 г.

В резултат е получена архитектура, която съответства на своята функция и комбинира геометрични предизвикателства с ясни послания.

План на музея с V-то на намесата/ новото крило и структурата по време на строеж

Архитектурата като арбитър на ценности

Реконструкциите на двата немски музея са избрани като възможна отправна



99

точка за формулиране на авторската концепция за ревитализиране и социализиране Паметника на българо-съветската дружба във Варна.

Построеният на Турна тепе монумент и прилежащия към него обширен парк, с площ 13 ха, има потенциал да поеме функциите на един съвременен музей на открито, каквито има в много страни, не само в Европа.

Ситуационен план на „Парк- паметник на българо-съветската дружба”, Варна

Безстопанственият днес паметник, в очакване на спасителна акция

Става въпрос за създаване на скулптурен парк върху цялата територията на бившия тоталитарен парк-музей в който, да се експонират всички паметници, свързани с идеологията на тоталитарната комунистическата власт, които съгласно решение на ОС на Варна №23/05.05.1993 г. са демонтирани.

Оставени безстопанствено в различни складове и музеи, това наследство е застрашено от изчезване, разграбване и/или унищожаване, което би било поредна загуба за културната памет на страната, независимо

от историческите негативи на периода в който са били създадени.

Между авторите има такива имена като Секул Крумов, Валентин Старчев, Кирил Тодоров , Иван Блажев и др., които оставят значителни следи в българската пластична култура, а за някои като Кирил Тодоров, са едни от малкото запазени негови произведения у нас.

Демонтираният паметник на Димитров/ Валентин Старчев , арх. Б. Томалевски, арх. В. Маноян, 1982

Възможността да се събере на едно място цялото монументално архитектурно и скулптурно-декоративно наследство от тоталитарния период, експонирано в екстериора и/или интериора на паметника, би създал собствен контекст, стимулиращ съвременен прочит на артефактите.

Акцентът би бил върху творбата като артефакт, свидетелство за периода на т. нар. „ метод на социалистическия реализъм”, който може да бъде определен по следния начин:

- канонизирана идеологема; - унифицирана визия; - творческа не/свобода; - между съвестта и страха; - самодостатъчност на локалното; - игнориране на различното. А дефиницията, която дава за него Пламен

Дойнов е „ ..политестетическа доктрина



100

на …….еднопартийната комунистическа диктатура” 4.

Бюст на Димитров/ Христо Боев, 1963

Предлага се метод за премоделиране (remodeling) на архитектурно-художествената тъкан на тоталитарните монументи, за постигане на адекватен визуален образ / оценка на историческата памет, формулиран като декодиране.

Декодиране на паметта или деидеолигизиране на пластическата семантика на монумента, с цел извеждане на познавателно-образователната му функция, като материално свидетелство за комунистическия режим в България.

По този начин би било възможно да се състави една завършена картина на пластичната история на тоталитарния период, подобно на колекцията на белгийския мецанат Уго Вутен.

Неговият скулпурен парк, разположен на площ от 17 ха, с около 190 голямоформатни скулптури, между които има голям брой произведения на българското изкуство от този период, чието начало е поставено още през 1970 г., по времето на Живков.

Освен колекцията от монументална, декоративна и кавалетна скулптура на „детронираните герои”, бъдещия Скулптурен парк на комунизма ще съдържа следната функционална програма:

4 Светлана Куюмджиева, в. Култура, 6 април 2012

Парка на Уго Вутен, Белгия

„Детронираните герой” преди да намерят новото си място - Културно-информационен център; - Детски Арт център; - Кино и фото клуб; - Видео зали - Интернет и медиен център - Кафенета и различни заведения; - Панорамен асансьор с тераси; - Кула за наблюдение и др.

Нов визуален кода на монумента/ авторски ескиз, арх. Веков, 2012

В заключение, създаването на СКУЛПТУРЕН ПАРК НА КОМУНЗМА не е толкова смяна на името на бившия „Парк –музей на българо-съветската дружба”, колкото промяна на неговия визуален код /премоделиране; деидеологизиране на смисъла/декодиране, който от сакрален, за бившия режим, става утилитарен.

Преосмисля историческата памет.



101

Дава нов живот на паметника и го превръща в атрактивен обект на международен културен туризъм и един от новите символи на Варна в третото хилядолетие.

Информационни източници: 1. Георги Тодоров, Delenda, в. Култура бр. 30/ 14.09.2012; 2. Максимилиан Киров, Христо Стефанов, Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986, ДИ д-р Петър Берон, 1986; 3. Наталия И. Полякова, Скулптура и пространство, 1986 издателство Български художник София; 4. Николай К. Труфешев, Монументалните изкуства в България, Техника София, 1968; 5. Николай Савов, Паметниците на Варна, „Барс агенция”, Варна 2007;

6. Константин Събчев, „Мавзолеят, койторазделяше хората”, в. Стандарт/ 19.08.2003 7. Никола Михов, Forget your past, Изд. Жанет 45, Пловдив, 2012 8. Светлана Куюмджиева, в. Култура 06.04. 2012; Илюстрации: Собствен архив на автора, A. Кирова, Н. Савов, Н. Михов, Focus.bg, www.stara-sofiа.com

За контакти: доц. д-р арх. СТАНЧО ВЕКОВ е-mail: [email protected] тел: 0888 82 82 96

КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНАor restoration (the Mausoleum of Georgi Dimitrov, the monument to the Soviet army and the monument "1300 years Bulgaria" in

Documents