1 Р Е З ЮМ Е на научните трудове на д-р Лидия Стоянова Велкова, доцент в катедра „Лидерство”, факултет „Национална сигурност и отбрана”, Военна академия „Георги С. Раковски” за участие в конкурс за академична длъжност „професор“ за цивилен служител в катедра “Мениджмънт на сигурността и отбраната” в област на висшето образование „Сигурност и отбрана”, професионално направление „Национална сигурност”, научна специалност 05.02.24 „Организация и управление извън сферата на материалното производство” (отрасъл “Управление на сигурността и отбраната”) по учебните дисциплини „Мениджмънт на сигурността и отбраната”, „Публична администрация на отбраната”, „Икономическа сигурност”, „Икономически основи на сигурността и отбраната”, „Икономически основи на корпоративната сигурност”, „Корупционни практики и превенция на корупцията”. Номерацията на трудовете е идентична с тази в таблицата с наукометрични данни (№ 06 от списъка с документи) 3. МОНОГРАФИЯ 3.1. Велкова Л., Корупцията – заплаха за икономическата сигурност, ДиоМира, С., 2015. В научната литература има голям брой авторитетни публикации на български и на чуждестранни учени и международни организации, посветени както на теоретичното осмисляне на корупцията като феномен на съвременното обществено развитие, от една страна, така и на икономическата сигурност като основен елемент на националната сигурност, от друга. Известна част от тях са намерили отражение в монографията, която е резултат на траен интерес и дългогодишни натрупвания на автора и в тази „гранична” област, като в рамките на научните дирения в България досега няма изследване, посветено на връзката между корупцията и икономическата сигурност. Особеното в нашия подход е, че причините и последиците от корупцията, отчитащи не само количествените, но и качествените измерения на този
41
Embed
Р Е З ЮМ Е Военна академия „Георги С. Раковски”rnda.armf.bg/wp/wp-content/uploads/2015/10/Rezume_NT.pdf · 2015. 10. 28. · 1 Р Е З ЮМ
This document is posted to help you gain knowledge. Please leave a comment to let me know what you think about it! Share it to your friends and learn new things together.
Transcript
1
Р Е З ЮМ Е
на научните трудове на д-р Лидия Стоянова Велкова,
доцент в катедра „Лидерство”,
факултет „Национална сигурност и отбрана”,
Военна академия „Георги С. Раковски”
за участие в конкурс за академична длъжност „професор“ за цивилен служител
в катедра “Мениджмънт на сигурността и отбраната” в област на висшето
образование „Сигурност и отбрана”, професионално направление „Национална
сигурност”, научна специалност 05.02.24 „Организация и управление извън
сферата на материалното производство” (отрасъл “Управление на сигурността и
отбраната”) по учебните дисциплини „Мениджмънт на сигурността и
отбраната”, „Публична администрация на отбраната”, „Икономическа
сигурност”, „Икономически основи на сигурността и отбраната”,
„Икономически основи на корпоративната сигурност”, „Корупционни практики
и превенция на корупцията”.
Номерацията на трудовете е идентична с тази в таблицата с наукометрични
данни (№ 06 от списъка с документи)
3. МОНОГРАФИЯ
3.1. Велкова Л., Корупцията – заплаха за икономическата сигурност,
ДиоМира, С., 2015.
В научната литература има голям брой авторитетни публикации на
български и на чуждестранни учени и международни организации, посветени
както на теоретичното осмисляне на корупцията като феномен на съвременното
обществено развитие, от една страна, така и на икономическата сигурност като
основен елемент на националната сигурност, от друга. Известна част от тях са
намерили отражение в монографията, която е резултат на траен интерес и
дългогодишни натрупвания на автора и в тази „гранична” област, като в
рамките на научните дирения в България досега няма изследване, посветено на
връзката между корупцията и икономическата сигурност.
Особеното в нашия подход е, че причините и последиците от корупцията,
отчитащи не само количествените, но и качествените измерения на този
2
феномен, са изведени и дефинирани през призмата на икономическата
сигурност на страната. Необходимостта от разрез на корупцията по отношение
на качествените й измерения е обоснована от разбирането, че тя се проявява
твърде нееднородно в отделните страни, като в зависимост от ценностите,
нормите и особеностите в разпределението на властта в обществото,
различните практики могат да бъдат окачествени като корупционни или не.
Водещата идея на изследването е корупцията да се представи като
основна заплаха за икономическата сигурност, възпрепятстваща обществено-
икономическото развитие за много страни по света в началото на ХХІ век и
особено за страните в преход, към които се отнася България. Това извежда на
преден план необходимостта от ефективно противодействие на нейните прояви,
като ключов критерий за утвърждаването на демократичните институции и за
въвеждането на съвременните стандарти на прозрачност и демократичен контрол в уп-
равлението на обществото.
По тези причини се опитахме да дадем отговор на въпроса кои са
механизмите за противодействие на корупцията, насочени не просто към
ликвидиране на последиците, а към разкриване на причините и зоните с най-
висок корупционен риск с цел превенция и предотвратяване на всевъзможни
корупционни прояви. Като отчетохме натрупаният дългогодишен
международен опит стигнахме до извода, че ефективната антикорупционна
политика се основава на две съществени предпоставки, чието незачитане прави
изпълнението на всякакви инициативи напълно безсмислено, а именно -
наличието на силна политическа воля и недвусмисленото и безпрекословно
върховенство на закона за всеки. Наличието на политическа воля се разглежда
като един от базовите инструменти на антикорупционната политика и заедно с
върховенството на закона правят възможно прилагането на всички останали
антикорупционни механизми.
В този смисъл изследването може да бъде окачествено като нова и
оригинална конструкция от знания за параметрите на пагубното въздействие на
корупцията върху целия обществен организъм, което я превръща в значима
заплаха за икономическата сигурност.
3
Изложението е структурирано в шест глави, в които посредством анализа
на същностните характеристики и форми на проявление на корупцията
последователно и аргументирано се защитава тезата, че тя е пряка и
непосредствена заплаха за икономическата (и националната) сигурност на
страната.
Първата глава е посветена на разкриване съдържанието на корупцията
като присъщ на съвременното обществено развитие феномен. Отчетено е, че
към сегашния момент темата за корупцията е широко застъпена в
изследванията, с тази особеност, че по-скоро става въпрос за корупцията,
основаваща се на неформалните плащания, както и че с помощта на
съществуващите международни индикатори е натрупано относително голямо
по обем знание за универсалните причини и последици от разпространението
на тези корупционни форми, което е актуално за всички страни. От тази
позиция корупцията е анализирана като синтетична категория с определено
правно, социално, политическо, институционално и икономическо значение,
чиято същност и съдържание окончателно се формира, когато тя става
неразделна част от обществения живот в повечето европейски държави.
Посредством изведеното и структурирано определение на корупцията е
даден отговор на едно от основните методологични предизвикателства при
нейното изследване – да се разкрие съдържанието на това сложно и
противоречиво обществено явление в контекста на неговата неразривна връзка
с държавната служба, публичния сектор, държавното управление и влиянието,
което тя оказва върху същността, характера и авторитета на властта в
обществото.
Като са отчетени разнообразните критерии за разграничаване на
различните форми на корупция и са представени най-често срещаните
класификации, е направена типологизация на корупцията, при която основният
критерий за разграничаването на различните форми на корупцията е степента
на публичен достъп до корупционните услуги, предоставяни от длъжностни
лица. Това разграничение ни позволи да класифицираме корупционните
практики по качествен признак в две основни групи – пазарна и мрежова, както
4
и съпътстващата ги смесена корупция, които на практика задават корупционния
континуум.
Предимствата от класифицирането на корупцията на пазарна и мрежова
се открояват при комплексното сравнително изследване на двете форми и на
причините и последиците от тях, направено във втората глава на
монографията. Това позволява да се направи изводът, че макар пазарната и
мрежовата корупция да са проявление на някои социални дисфункции, те са
предизвикани от различни причини и фактори и затова имат различни
последици за развитието на икономиката, в резултат на което са изследвани и
анализирани двете съвременни конкуриращи се хипотези за влиянието на
корупцията върху икономическото развитие. Първата е, че „корупцията смазва
колелата на икономиката” (corruption grease the wheels of economy), и се
основава на идеята, че разпространението на корупцията дава възможност да се
намалят негативните последици от неефективното държавно регулиране на
икономиката. Противоположната хипотеза, че "корупцията блокира колелата на
икономиката" (corruption sand the wheels of economy), не изключва
възможността корупцията да има някакъв положителен ефект при ниско
качество на държавното управление, но в същото време предполага, че
корупцията често води до допълнителни, може би дори по-големи разходи за
икономиката. Формулиран е изводът, че пазарната и мрежовата корупция
възникват при различни условия и имат както негативни, така и положителни
последици, което обуславя необходимостта от оценка на конкретната среда, за
да се изведат факторите, повишаващи вероятността за проявление на едната
или другата форма на корупция, както и да се изследват икономическите
последици от корупцията и в пазарната, и в мрежовата й форма.
Третата глава на изследването е фокусирана върху т.нар.
„контагиозност” на корупцията, която чрез различни механизми и сфери на
разпространение, произвежда обширно множество от ефекти и последици,
проявяващи се в общ „разлагащ” ефект, водещ до деформация в регулаторите
на социалното поведение. Представени са процесите на двата основни типа на
разпространение на корупцията в обществото – т.нар. „вертикално
5
разпространение на корупцията” - от държавата към гражданите и
„хоризонтално разпространение на корупцията”, предаването на корупцията
между членовете на обществото, които са валидни на микроравнище и се
отнасят до предаването на корупцията между индивидите вътре в страната.
Отстоява се твърдението, че щом корупцията е способна подобно на
епидемия да прогресира и да се разпространява сред обществото, то има
основания да предполагаме, че по аналогичен начин е възможно тя да се
прехвърля между отделните страни, т.е. на макроравнище, а ефектът,
характеризиращ се с разпространението на корупцията подобно на болест и
изразяващ се в нейната всеобща мултипликация посредством нарастване на
корупционните сделки и на лицата, въвлечени в тях, е определен като
контагиозност (заразност). Тази тематика представлява голям интерес за
изследване, тъй като това сравнително ново направление в научните търсения по
отношение на корупцията, прави възможно да се разграничат две насоки на
нейното разпространение: между отделните страни и между субектите вътре в
страните, чийто анализ ни дава всички основания да предположим
съществуването на пряк ефект от разпространението на корупцията както между
териториалните субекти вътре в страната, така и между съседните страни.
Сферите на това разпространение също са подложени на дисекция, с
акцент върху изпълнителната, законодателната и съдебната власт, тъй като
извличането на корупционна „рента” постепенно се превръща в основен, водещ
мотив при вземането на управленски решения, които играят стратегическа роля
за социално-икономическото, научно-техническото и културното развитие на
страната, за формирането на политическата инфраструктура, за поддържането
на отбранителната способност и дееспособността на системите за контрол,
обществен ред и национална сигурност.
В четвърта глава е очертана връзката между отрицателните ефекти от
корупционните процеси, които в икономическата сфера придобиха системен
характер и се превърнаха в пряка и непосредствена заплаха за икономическата
сигурност на страната.
6
Представено е съвременното разбиране за същността и мястото на
икономическата сигурност в системата за националната сигурност. Защитена е
тезата, че на национално равнище икономическата сигурност все повече се
превръща в главен компонент за стабилността на държавата. Разкрита е нейната
сложна вътрешна структура, в която са откроени три главни елемента -
икономическа независимост, стабилност и устойчивост на стопанската система
и способност за саморазвитие и прогрес. Върху тази основа е построена единна
концепция за икономическата сигурност, при решаването на значимия
методологичен въпрос за нейното дефиниране.
Архитектурата на икономическата сигурност е конструирана като
цялостна, единна и целенасочена система. Този подход позволява не само ясно
да се опише икономическата сигурност на страната, но и да послужи като
методологична основа за анализиране на останалите равнища на нейното
проявление. Подчертано е, че за осигуряването на икономическата сигурност в
нейната система трябва да бъдат включени обектите и субектите на
икономическа сигурност, механизмите за нейната защита, както и
практическите действия по реализирането й, в двата основни аспекта на
нейното проявление (вътрешен и външен), които са изследвани и
систематизирани в контекста на въздействието на корупцията върху
икономическата и националната сигурност.
Петата глава на работата извежда на преден план корупционните
заплахи за икономическата сигурност. Прерастването на риска в опасност, а на
опасността в заплаха е направено при отчитане на степента на управляемост на
процесите в тази сфера, а изострянето на противоречията в стопанството като
резултат от разпространението на корупционните прояви и невъзможността да
се намери безконфликтно решение са представени като непосредствена заплаха
за икономическата сигурност.
Въпреки, че обективната действителност прави възможно вероятните за
стопанството заплахи с корупционен произход да са многобройни, анализът е
концентриран върху двете главни за икономическата сигурност на нашата
7
страна заплахи, породени от корупцията – ниските или отрицателните темпове
на икономическия растеж и криминализацията на икономиката.
При отчитане на голям брой изследвания за негативното влиянието на
корупцията върху икономическия растеж е експонирана тезата за обратната
връзка и ролята на развитието във всичките му измерения, като значим фактор
за намаляване на корупционното равнище.
Превземането на националната икономика от сенчестите структури
категорично е определено като водеща заплаха за икономическата сигурност на
страната и въпреки че мнозинството от специалистите считат, че наличието на
сив сектор в икономиките на държавите в трансформация е неизбежно, то
мащабите и размерът на сенчестата икономика у нас я превръщат в
непосредствена заплаха за икономическата сигурност на страната. Това поставя
императива за приемането на поредица от важни политически решения в
публичния сектор, които да съдействат за елиминирането на криминогенните
икономически субекти в националното стопанство и да рефлектират в
повишаване равнището на икономическата сигурност, като условие за
пресичане на незаконната икономическа дейност.
Има ли отговор на въпроса как корупцията да бъде елиминирана като
заплаха за икономическата сигурност на страната е проблем, който логично
произтича от цялото изложение и се поставя за разглеждане в шеста глава на
монографията.
Очертани са двата основни класически метода за противодействие на
корупцията - институционалните и обществено-политическите. В обхвата на
институционалните мерки са разгледани и оценени ефектите от
демонополизацията, прозрачността, контролът, отговорността и стимулите за
осъществяване на ефективна размяна между различните публични субекти.
Експонираните обществено-политическите инструменти за противодействие на
корупцията, са изследвани в контекста на разбирането, че въпреки привидно
по-лесната си приложимост и не толкова голямо многообразие, те изискват за
своята употреба високоразвити обществени отношения. Подчертано е, че
разгледаните антикорупционни методи не трябва да се приемат като
8
универсално ръководство за действие, което може да се прилага във всяка
страна и по всяко време, тъй като са общи и не отчитат индивидуалните
особености на отделните страни, а на тях може да се гледа като основа при
формирането на антикорупционната политика.
Защитена е тезата, че при нашите условия, в които корупцията е поразила
със своята зараза целия обществен организъм, че вече не говорим за корупция в
държавата, а за държава на корупцията единственото възможно ефективно
решение е, както институционалните, така и обществено-политическите мерки
да бъдат приложени с цялата им сила от управлението в борбата му срещу
корупцията. Фактите в подкрепа на твърдението, че доброто управление
на държавата е в основата на борбата с корупцията и че ниското равнище на
корупцията е предпоставка за икономическо и обществено развитие се откриват
в данните, които двете „огледални” международни класации (класацията на
страните по индекс на корупцията, „произвеждана” от най-голямата
неправителствена организация в света „Прозрачност без граници” (Transparency
International) и класацията на държавите по равнище на конкурентоспособност,
създавана от Световния икономически форум в Давос) ни предоставят през
последните години. Образът, отразен в това огледало е твърде показателен и
дава еднозначен отговор на въпроса има ли връзка между ефективността и
морала на управлението, равнището на корупцията и качеството на
икономическия и обществен живот.
Заключението, което се налага е, че през последните години от тривиален
проблем на престъпността корупцията се превърна в ключова заплаха за
икономическата сигурност на България. Подчертано е, че за да се разбере
същността на корупцията в общество от преходен тип и в тези условия да се
очертаят концептуални подходи за реализацията на ефективна политика за
противодействие, като гаранция за постигане на приемливо равнище на
икономическа сигурност, е една от важните задачи на съвременните
изследвания. Научнообоснованото противодействие на корупцията
посредством взаимодействието между властта и обществото е необходимо
условие и средство за гарантиране на икономическата сигурност на страната.
9
4. УЧЕБНИК/УЧЕБНО ПОСОБИЕ:
4.1. Методическо пособие за разработване на есе, реферат и курсова
работа от студентите в магистърска специалност „Мениджмънт на
сигурността и отбраната” и специализантите от курсовете, водени от
катедра „Мениджмънт на сигурността и отбраната”, ВА, С., 2015.
Предложеният за рецензиране труд по своята същност представлява
учебно пособие и по замисъл, и по реализация, тъй като е предназначено да
служи в максимална степен на студентите в магистърска специалност
„Мениджмънт на сигурността и отбраната” и специализантите от курсовете,
водени от катедра „Мениджмънт на сигурността и отбраната”, на всички
категории обучаеми във Военна академия „Г. С. Раковски”, а и в други висши
училища при разработването на широко използваните в учебния процес
академични форми като есе, реферат и курсова работа. Това е възможно, тъй
като освен като книжно тяло, учебното пособие може да бъде намерено на уеб
страницата на Военна академия като електронна книга, което позволява достъп
на широка аудитория до него.
Учебното пособие е написано при строго отчитане на изискванията на
националната нормативна база и има за цел да запознае обучаемите с основните
характеристики на писмените разработки, използвани в съвременната
академична среда, които включват общи и специфични, за различните типове
работи, структурни елементи.
Освен общата постановка на писмените разработки, Пособието включва и
три относително обособени раздела, посветени на есеистичната, реферативната
и курсовата форма на работа, възлагани на студентите. Всяка една от тях
въвежда в спецификата на съответната форма, запознава с целите, за които тя се
използва и посочва основните признаци, които трябва да притежава. С цел
недопускане на смесване и отклонения, обстойно са разгледани основните
етапи на работа, при създаването на всяка отделна академични форма,
структурата, която е характерна за нея и изискванията (вкл. формалните), на
които трябва да отговаря.
10
Полезността от учебното пособие е изключително висока, тъй като освен,
че носи на обучаемите ново знание, ефектът може да се търси в уеднаквяването
на критериите при разработването и повишаване на обективността,
съпоставимостта и прозрачността при оценяване на възложените писмени
форми, като начин и средство за стимулиране на слушателите, студентите и
специализантите към плодотворна учебна работа.
13. ДОКЛАДИ НА МЕЖДУНАРОДНИ НАУЧНИ ФОРУМИ:
13.1. Икономическата сигурност на личността – предпоставка за
обществена сигурност. Доклад на Седма международна конференция
“Сигурността в югоизточна Европа. Обществена сигурност,
непрекъсваемост на бизнеса и лична безопасност”, С., 2009, кн. 2
Докладът е посветен на проблема за икономическата сигурност на
личността, като предпоставка за постигане на високо равнище на обществена
сигурност в условията на глобална икономическа криза. Същността и
съдържанието на икономическата сигурност на личността са анализирани през
призмата на основополагащото място, което тя има по отношение на
икономическата сигурност като цяло, а мерките за нейното поддържане са
представени като средство за предпазване от ерозия на икономическите и
другите ценности на нацията.
Застъпено разбирането, че в зависимост от степента на развитието на
държавата, нейните материални възможности, социална структура и политика,
икономическата сигурност на отделния член на обществото може да е
съизмерима с гарантирането на определен жизнен стандарт, който на свой ред е
един от трите основни аспекта, които се оценяват от Индекса на човешкото
развитие (ИЧР) – HDI (Human Development Index), който на практика е
измерителят на сигурността на личността в международен план. Въпреки, че
Индексът в никакъв случай не е сумарна мярка за човешко развитие, той
поглежда отвъд брутния вътрешен продукт към едно по-широко определение за
благосъстоянието, което е пряко свързано с параметрите на основни
11
икономически показатели като заетост, безработица, равнище на доходите,
както и с мощните процеси на преразпределение, осъществявани главно чрез
икономиката в сянка, което поражда определени заплахи за икономическата
сигурност на личността.
Това на свой ред, насочва вниманието към икономическите и социалните
предизвикателства, свързани с изграждането на параметрите на икономическата
сигурност на личността, защото нейното ниско равнище може да се превърне в
заплаха не само по отношение на икономическата сигурност, а засяга и
демократичните устои на развитието, тъй като в условията на икономическа
криза, породена от неспособността на държавата (респ. на управляващите) да
изпълнява необходимите регулиращи функции, социалните проблеми са
толкова тежки и значими, че обществото лесно е готово да размени демокрация
срещу повече сигурност.
13.2. Перспективи за развитието на отбранителната индустриална
база на Република България. Доклад на Седма международна научна
конференция „Научните изследвания – ключова роля в модернизацията
на въоръжението, техниката и системите”, Хемус 2014. (приет за печат)
Перспективите за развитието на отбранителната индустрия у нас са
разгледани, в контекста на растежа на икономиката като цяло, и на нейното
преструктуриране в частност, както и в условията на диверсификация на
производството, която се осъществява с цел намаляване проблемите на
реализацията и зависимостта от пазарната конюнктура, намиране на нови сфери
за приложение на капитала, намаляване на риска, свързан с предприемаческата
дейност и смекчаване на последствията от фазата на кризата на икономическия
цикъл, в резултат на което съвременната фирма се превръща в многоотраслов
комплекс.
Поставени са въпросите за преструктурирането на отбранително-
индустриалната база на Република България в контекста на членството на
страната в европейските структури и в НАТО, като неделими от възможността
за осъществяване на приватизационни процеси в нейните рамки и са разгледани
12
основните фактори, които влияят върху производителността, икономичността и
ефективността на отбранителното производство - работната сила, инвестиран
капитал, технологии и управление. Подчертано е, че Министерство на
отбраната трябва да отчита обстоятелството, че в съвременните условия
производството на отбранителни продукти ще продължи да играе важна и
съществена роля, в поддържането и развитието на необходимите оперативни
способности в съответствие с принципите и целите на интеграционната
политика.
Посочени са възможностите за рационализацията на отношенията на МО
с отбранителните индустриални компании, конкретните форми на
взаимодействие и насоките за тяхното развитие. Подчертано е, че
перспективите пред тази индустрия са възможни само на основата на адекватна
стратегия и политика, с решителната намеса на държавата и са очертани
основните задачи, които трябва да бъдат решени за постигането на високо
равнище на сигурност при пазарна ефективност на отбранителното
производство.
13.3. Икономически аспекти в разработването на визия за отбраната
на Република България до 2035 г. Доклад на международна научна
конференция. В: „Реформите в системата за национална сигурност на
Република България”, НБУ, С., 2014. Съавтор.
Представеният от авторите доклад стъпва на разбирането, че
икономическите аспекти при разработването на Визия за отбраната на
Република България до 2035 г. имат особена тежест, тъй като текущото
състояние на българската икономика и перспективите пред нейното развитие за
следващите 15-20 години в много голяма степен ще предопределят
възможностите на страната да реализира определена отбранителна политика,
най-вече под лимитиращото въздействие на ресурсите, които обществото ще
бъде в състояние да задели за нуждите на отбраната.
За целта са изследвани и оценени параметрите на икономическата среда и
в този контекст е даден отговор на въпроса по какъв начин състоянието на
13
стопанството се отразява върху равнището на разходите за отбрана. За целта е
проследен характерът на икономическата политика на страната и нейното
отражение върху състоянието на икономическата среда, като предпоставка за
размера на отбранителните разходи, които са в основата на създаването на
публичното благо сигурност и отбрана.
Направен е изводът, че въпреки че не разполага с ресурси, каквито имат
големите държави, България би могла да развие един адекватен за ХХІ век
отбранителен потенциал. Без да се отделят огромни средства за въоръжения
необходими за водене на тотална война, капиталовите разходи в бюджета за
отбрана трябва да се изразходват за подходящите през новото хилядолетие
въоръжение и техника. Средствата, които се изразходват от държавата под
формата на бюджет за отбрана, както и начина на тяхното изразходване,
формират държавната политика в тази жизненоважна за цялото общество
сфера.
13.4. Възможни сценарии за ресурсно осигуряване на отбраната в
хоризонта на 2035 г. Доклад на международна научна конференция. В:
„Реформите в системата за национална сигурност на Република
България”, НБУ, С., 2014. Съавтор.
Не за първи път в научното си сътрудничество, авторите на доклада
прилагат оригинален и безспорно продуктивен подход, като си поставят за цел
да се очертае рамката на бъдещото икономическо състояние на страната и на
тази основа да се опишат възможните сценарии за ресурсното осигуряване на
отбраната в дългосрочен план до 2035 г. , посредством анализ и оценка на
няколко пределно общи променливи групирани, както следва: 1. Състояние на
икономическата политика (въвеждане на модерни методи на управление на
стопанството на страната, насочени към икономическо развитие, посредством
прилагане на принципите на доброто управление за повишаване на
ефективността и намаляване равнището на корупция). 2. Равнище на
икономическото развитие на Република България и конкурентоспособност на
14
българската икономика. 3. Равнище на интеграцията на страната в европейското
икономическо пространство и в Балканския регион. 4. Състояние на
структурната реформа, насочена към модернизация на икономиката в
техническо и в технологично отношение. 5. Състояние и перспективи за
равнището на обема и качеството на чуждестранните инвестиции у нас.
В резултат на направения анализ са очертани три възможни сценария за
ресурсното осигуряване на отбраната в хоризонта на 2035 г.– негативен,
неутрален и позитивен, които са реалистични, при определена комбинация от
стойностите на петте изследвани групи променливи:
1. „България в сивата зона на европейското икономическо пространство”.
2. „Периферна икономика”.
3. „Догонваща икономика”.
Очакваните последици при първия (негативен сценарий) са повишаване
на битовата престъпност, идеологическото и етническото напрежение в
страната. Ниско равнище на разбиране за модерната отбранителна политика.
Продължаващо свиване на бюджета за отбрана и маргинализиране на армията.
При неутралния сценарий, с екстраполация на текущо състояние и
тенденции, авторите стигат до извода, че под натиска на изискванията за
изпълнение на съюзни отговорности и постигнатата стабилизация в
стопанството, намаляването на финансирането за отбраната спира и се
стабилизира на равнище около 1-1.2 % от брутния вътрешен продукт.
Технологичното изоставане на Въоръжените сили не може да бъде
компенсирано. България закупува ново въоръжение и оборудване от
чуждестранни производители. Има примери, но по-скоро инцидентни, за
включване на български фирми и изследователски звена във "веригата от
доставчици" на основни западни производители.
При позитивния сценарий, България се очертава като регионален лидер
в доброто управление, в резултат на което отбранителната политика на страната
е ефективна, с нарастваща ефикасност. Българската армия специализира в
способности, съответстващи на два-три от посочените клъстери.
Отбранителната политика се формира по рационален начин, с ясно разбиране за
15
потребностите от сигурност и отбрана. При необходимост, икономиката на
страната може да поддържа разходи за отбрана около два процента от брутния
вътрешен продукт.
13.5. Ниското равнище на чуждестранните инвестиции – заплаха за
икономическата сигурност на Република България. Доклад на
Международна научна конференция на тема: „Югоизточна Европа: новите
заплахи за регионалната сигурност”, НБУ, 2-3 юни 2015. (приет за печат)
В доклада е застъпена идеята, че в условията на глобализираща се среда,
равнището на инвестиционната активност е важно условие за икономически
растеж на реалната икономика и е от особено значение, както за нейното
състояние, така и за бъдещото й развитие в перспектива, т.е. инвестиционната
активност има пряко отношение не само към равнището на икономическата
сигурност на съответния етап, но създава предпоставките за запазването й,
както и за нейната защита на новото й по-високо равнище в бъдеще. По тази
причина ниската инвестиционна активност може да се разглежда като пряка
заплаха за икономическите основи на развитието, тъй като тя осигурява
източниците на растежа, създава приходите в държавния бюджет и в крайна
сметка гарантира финансирането на националната сигурност като цяло.
Представено е разбирането, че за икономическата теория вече е постулат,
че инвестициите са ключов фактор на растежа, а техният ефект може да бъде
постоянен в зависимост от степента на вграждане на техническите иновации в
нововъведения капитал. С различните норми на инвестиране се обяснява до
голяма степен и диференциацията в темповете на икономически растеж. За
целта е приведена дефиницията на ООН за преки чуждестранни инвестиции и
характера на ефекта, който те имат върху социално-икономическото развитие
на държавите, към които са насочени. Проследен е пътят на движение на
преките чуждестранни инвестиции и техният мащаб в глобален план и е
представено развитието на този процес за България след 1989 г. Изведени са
предимствата и дефицитите на страната в процеса на привличане на
инвестиции. Направена е оценка на равнището на чуждите инвестиции на
16
територията на нашата страна от гл.т. не само на икономическата, но и на
националната сигурност, като са посочени позитивните и отрицателните
последици за икономическата сигурност в приемащата страна.
13.6. Лидерството в организационното проектиране. Доклад на
Международна научна конференция „Лидерство и организационно
развитие”. В: Лидерство и организационно развитие, УИ „ Св. Климент