ИЗДАНИЕ НА ЦК НА ДКМС - haripetrovharipetrov.com/chitanka/gogomir/PDF_DjVu/1967 08.pdfЮрий Долгорукий, Кремъл е бил дървен, а при

И З Д А Н И Е НА ЦК НА Д К М С

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Сърцето на Москва 1

Побеснелият тигър 4

Съветска наука и техника 11

Надбягване с щрауси 14

Кой е Леонардо? 15

България в тропиците 19

Криминалистика 20

Зрение по поръчка 25

Машини играят шахмат 27

Билка на храбростта 30

Черният поток на смъртта 31

Пътища, измервани със

светлина 35

Дискове или не? 37

По широкия свят 39

Предава „Космос" 40

Забавни страници 44

Решава логиката 42

Неизвестни факти за из-

вестни хора 48

Приложение:

Киното

Корица:

Египетска стенопис — борци

Гръб на корицата:

В научноизследователска био-

логична лаборатория

„Земята започва, както е известно, от Кремъл".

В. Маяковский

Едва ли някой гост на съветскатастолица ще пропусне да отиде наЧервения площад. Не за туй, четой е най-големият от близо стотенейни площади — 70 декара площ,— или пък защото осем столетия ебил свидетел на безброй историческисъбития. В летописа му са отбеля-зани страници за отблъскването нане един вражески пристъп, за из-пълнени тук смъртни присъди, запобедния щурм на болшевиките пре-ди половин век. Той помни скром-ните паради, когато един-единственсамолет прелетя над него, когато понего премина първият съветски ка-мион. Той видя хилядите възторженидоброволци през Отечествената вой-на, отиващи срещу хитлеристкия на-шественик. Този площад не ще за-брави и парада на триумфа надфашизма, хвърлените трофейни зна-мена с пречупен кръст. Не случайнов левия край на площада се намиранай-древният от стоте паметници встолицата — на Минин и Пожарски,в който скулпторът И. П. Мартосе вложил идеята за защитата на ро-дината.

Главната причина да дойда и азпърво тук обаче е това, че от Чер-вения площад започва Кремъл! Заогромната част от човечеството не-говото име означава увереност запо-хубаво бъдеще, синоним на кре-пост на мира и дружбата между на-родите. Всъщност думите „кром"

или „крем" значат крепост в древно-руските градове. В сменяването накремълските отбранителни съоръже-ния като в огледало се отразява бър-зото развитие на Москва.

Да разгледаме сърцето на съвет-ската столица, чиито стени са по-строени във вид на неправилен три-ъгълник. Някога, по времето наЮрий Долгорукий, Кремъл е билдървен, а при Дмитрий Донски —белокаменен. В края на 15 век билииздигнати стени и кули от големичервени тухли. В такъв вид той се езапазил и до днес. Неговата проста,строга и величествена красота, не-говите назъбени стени, стройни хра-мове и други забележителности съ-бират всеки ден върху 280-декаро-вата му площ хиляди екскурзианти.Между дългите общо 2235 метракремълски стени, широки от 3 до 6метра и високи от 5 до 19 метра,между извисяващите се по тях 20различни по големина и форма кулисе намират извънредно интересни завсеки посетител обекти.

Погледът ни още отдалеч е при-влечен от 71-метровата Спаска кулас намиращия се на нея, по думитена В. И. Ленин, „главен часовникв държавата". През 17 век той ебил наричан от посетилите Москвачужденци „чудото на света". Раз-рушаван неведнъж от пожари ислед това възстановяван, през днитена Октомврийската революция ча-

совникът е бил засегнат от артиле-рийски снаряди. Още на другата го-дина неговите звуци отново се по-несли над работническа Москва. Кам-баните на Спаската кула започватсвоята песен през строго определениинтервали. Механизмите се контро-лират от разстояние чрез електронни

2

уреди. Целият часовник е с общотегло 25 тона, всеки от четирите ци-ферблата има диаметър 6,12 метра,а позлатените стрелки за минутитеса дълги по 3,28 метра.

Както Спаската, така и другикули в Кремъл са украсени на върхаси с петолъчни рубинени звезди.Всяка една от тях е с размери налъчите от 3 до 3,75 метра и тежиот I до 1,5 тона. Петолъчките сапокрити с чисто злато.

Стана дума за позлатени върхове.Огромно количество злато покрива ибезбройните църковни кубета в Кре-мъл. Благовещенската църква, с пра-во наричана някога от народа „зла-товърха", има не само девет златни„глави" — кубета,но с благороднияметал е покрит и част от покривай. Храмът поразява и с изрази-телността на фреските по стените.Наред с многофигурните компози-ции с религиозен характер могатда се видят изображения на визан-тийски императори и руски князе.

На декоративността на тази срав-нително малка църква контрастирамонументалността и стройността наУспенската катедрала, изградена отбял камък през 1475 —1479 г. подръководството на италианеца Ари-стотел Фиоравенти. Храмът, койтопокорява своите съвременници с ве-личествената си архитектура, е билмясто, където князе от различнитеобласти на Русия давали клетва завярност на Москва, за сватби, за ко-роноване на царе и най-важни ре-лигиозни церемонии.

Шедьовър на древноруското строи-телство с основание се смята ар-хитектурният център на целия „пло-щад на църквите" в Кремъл —камбанарията „Иван Велики", из-висила златното си чело на 81 метра.По внушителното й тяло се вие въ-трешна стълба, чиито 329 стъпалаизвеждат горе на терасите и гале-риите. Там висят камбаните, наиме-новани Мечка, Рев и с други харак-терни прозвища. Най-тежката оттях — успенската, 64 тона — билаотлята от майсторите Русинов иЗавялов през 19 век. Основата натази камбанария достига сто метрадълбочина!

Да ускорим крачките си. Преднас са още толкова достойни заразглеждане обекти! Ето ГолемиятКремълски дворец, където работиВърховният съвет на СССР. Наблизое величествената парадна зала, зае-маща 495 кв. метра площ, където вминалото са били празнувани круп-ните победи на руското оръжие, а

сега се организират новогодишнитържества за младежите и официалниправителствени приеми.

Любимци на всеки посетител сакремълските „Цар-камбана" с ней-ните 200 тона тегло, 6,14 метра ви-сочина и 6,60 метра диаметър в ос-новата и никога не гръмналото„Цар-оръдие" с дължина 5,34 мет-ра, 40 тона тегло и 890 милиметракалибър.

От другата страна на площада сеоткроява грамадното триъгълно зда-ние, където работят Съветът наминистрите на СССР и Президиумътна Върховния съвет на СССР. Вкръглата зала „Свердлов", чийтозелен купол се вижда от Червенияплощад, се връчват Ленинските пре-мии и награди. На третия етаж саработният кабинет и квартирата наВ. И. Ленин, отличаващи се съсскромната си обстановка. Онова, кое-то плени моето сърце, е неописуе-мото съдържание на Оръжейнатапалата. Наистина поговорката гласи,че „един път видено е повече от стопъти слушано".

Разглеждах и записвах данни заекспонатите в най-стария музей вСССР, съкровищница на великитекнязе и царе. Събраното в тази сгра-да доставя истинска наслада. По-казани са в светли витрини, на от-крити кътове и в цели зали уникалнитворби от злато и скъпоценни ка-мъни, от сребро и перли. Без на-сита човек се радва на пъстрата гамаот колекции на какви ли не облеклаот кожи и тъкани, на получени откъде ли не подаръци, на парадниснаряжения за конски екипажи. Дъл-го със захлас очите се любуват напотъналите в разкош единични идвойни тронове, на чудно украсенитекарети — това е най-богатата всвета колекция от такива експонати,направени през 16—18 векове в Ру-сия Полша, Германия, Англия, Фран-ция, Австрия. Какъв замисъл и из-пълнение имат показаните корони,скиптри, жезли и безброй дървениоръжия! Финесът на изложените ми-ниатюрни украшения, икони кри-стални и порцеланови предмети иособено на накитите за жени е про-сто удивителен! Богатството се ре-дува с оригиналността, разнообра-зието — с великолепието. Сякашпред нас е обстановката от „Хилядаи една нощ", сякаш тези превъз-ходни свирещи „стъклени" часовни-ци, красивите сервизи са направенипо мотиви от предългата приказкана сладкодумната Шехерезада. . .

Изкусните ръце на строителитена комунизма попълниха архитек-турния облик на Кремъл с нов мо-нументален паметник — Двореца наконгресите. Неговите прозрачни сте-ни са дълги 120 метра и широки70 метра. Височината му надхвърля32 метра, а главната му зрителназала — висока 19 метра — побира6000 души. Декоративната металназавеса, равна на 450 кв. метра, тежи65 тона. На сцената се намират де-сетки микрофони. Тя е снабдена с530 прожектора, 40 проекционниапарата и 1800 лампи. Едновремен-но се превежда на 29 езика. Когатоима кинопредставления, филмите сепрожектират върху най-големия насвета киноекран — дължина 39 мет-ра и тегло 30 тона.

През първите години на съвет-ската власт в Кремъл живя и работибезсмъртният В. И. Ленин. А наЧервения площад, където по ду-мите на поета „всеки камък знаеЛенин", могат да се видят безкрайниколони от хора, дошли от четиритекраища на нашата планета, за дапосетят Мавзолея. Те с благовейностотдават почит към паметта на ти-тана на революционната мисъл идело, който посочи на всички тру-дещи се пътя за изграждането нановия свят. За тържеството на идеи-те на марксизма — ленинизма отда-доха пламенния си живот плеядасъветски родолюбци и пролетарскиинтернационалисти, чиито имена, из-дълбани върху плочите на кремъл-ската стена зад Мавзолея, навеки

Кът от работния кабинет на Ленинв Кремъл

ще вдъхновяват прогресивните хораот всички кътчета на Земята. Надве от тези свещени паметни плочи,покрити със свежи цветя, прочетохимената и на пионерите в овладява-нето на Космоса — на изключител-но талантливия конструктор С. П.Королев и на славно загиналия вслужба на своя народ и човечествотокосмонавт В. М. Комаров.

Сърцето на Москва заедно с ця-лата столица и огромната съветскастрана празнуват юбилея на Ок-томврийската революция, стреми-телно вървят по пътя, който им от-кри преди половин столетие Вели-кият Октомври — пътя на комуниз-ма!

ЕМИЛ ДИНЕВ

— Ксюша? — попита Иванов. —Не може да бъде! Наоколо немци,танкове, само тя липсваше!

Ложкин отвърна, като продължа-ваше да гледа през бинокъла:

— Да, тя е. И каква умница!Отначало вървеше по отсрещнатастрана на насипа, а после се прех-върли през бетонната тръба на наша-та страна.

Иванов протегна ръка:— Дай и аз да погледна, нима се е

случило нещо с Кирил!

а в т о рС Е Р Г Е Й Ж Е М А Й Т И С

— Защо ли се съгласихме да гооставим при стареца — Ложкин муподаде бинокъла.

Иванов съзря момичето сред ви-соката блатна трева. Ксюша вече беминала през обраслите с камъш мочу-рища и приведена ниско, бързо вър-веше направо към тяхното мъничкоостровче. Мярна се мургаво, изпла-шено личице и се скри в тревата. Ива-нов насочи бинокъла към селото нахълма. От селото излезе камион,вдигна облаци прах. Край ковачни-цата двама фашистки войници ти-чаха около танка и се мъчеха да хва-нат една бяла кокошка, трети савтомат на шията стоеше и ги гле-даше.

— Като че ли всичко е спокойно —каза Иванов.

— Не, нещо се е случило с Кирил.Те млъкнаха и с тревога зачакаха

момичето, като мислеха за раненияси другар.

Кирил Свойски бе ранен в кракаоще когато преминаваха фронтоваталиния. Няколко дни издържа, каз-ваше, че раната му е незначителна,но дългите преходи, нощуванията наоткрито, влагата влошиха състоя-нието му. Снощи трябваше да го но-сят на ръце.

И ето призори се натъкнаха населце, в което нямаше хитлеристи.

Старият ковач настоя да оставятКирил при него.

— Тъй ще го скрия, че сам нямада го намеря — шегуваше се той,като гледаше бащински разузнава-чите. — Не се безпокойте, другари,ние с Ксюша ще се грижим за вашияКирил. До довечера ще полежи вплевнята, а през нощта ще го отка-рам в гората, там имам пчелин.Жалко, че не можем да тръгнем вед-

и л ю с т р а ц и иИ В А Н К О Ж У Х А Р О В

нага, мъглата скоро ще се вдигне.Курорт, а не пчелин. Може и вие даостанете ден-два. При нас е тихо.Само вчера се отби техен разезд намотоциклети. Повъртяха се, па ситръгнаха обратно по насипа. Скоропак няма да се появят. Е, какво ре-шихте, ще останете ли да поживеетепри нас?

За голямо неудоволствие на Ива-нов Ложкин не прие поканата.Изпълнили си били задачата. Тряб-вало колкото се може по-скоро да севръщат.

— Щом е тъй, ще трябва да дену-вате в блатата. Наистина там имаостровче, доста сухо. Ксюша ще випридружи.

— Ние и сами ще го намерим —каза Иванов, като се намръщи не-доволно.

— В никакъв случай. Ще се за-блудите. Ето вземете хляб, сланина.

Тъничкото момиченце, което седе-ше на кревата, скочи.

— Недай бог и в тресавището можеда попаднете! — каза тя, — а аззнам всички пътечки.

— Хайде, вървете, докато мъглатане се е вдигнала. Макар че хоратани тук са добри, но може някой чужд,

който е на гости. По-добре да бъдемпредпазливи. Който сам се пази,казват, и бог го пази.

На сбогуване Кирил Свойски каза:— Ех, че местенце ми избрахте

момчета! Цял живот съм мечтал даживея в такова село всред гори.Птиците пеят, чувате ли? И войнаняма. Като на необитаем остров.В такава обстановка след седмица щесе ремонтирам.

Ксюша дълго ги води в гъстатаутринна мъгла по невидима пътечкавсред сивосинкави от роса камъши.

Отведе ги до островчето и каза:— Тук ще сте добре. А аз се връ-

щам. Ще дойдете ли пак?— Ще дойдем — Иванов я по-

глади по мократа главица, — непре-менно ще дойдем. Само ти нали,никому нищо. . .

— Та нима може! — Ксюша плам-на от обида и хукна обратно.

Изгря слънцето, вятърът разпръс-на мъглата, разузнавачите изсуши-ха мокрите си дрехи и полъгани оттишината заспаха на меката влажназемя. Събудиха се към пладне и ви-дяха, че врагът е в селото. И етосега Ксюша тича насам с някаквоизвестие. Явно, с лошо.

Момичето дотърча задъхано. Визплашените му очи светна радост:

— Ой, А аз мислех, че. . . —Тя се струполи на земята, вдигнахая, дадоха и да пие.

— Нещо с Кирил ли? — попитаИванов.

Тя бързо закима.— Нека се успокои — каза Лож-

кин.— Не, не, нищо ми няма. . . Ей

сега. . .— Успокой се, Ксюша — Иванов й

подаде манерката, — пийни си още.— Не, не. . . благодаря. . . тан-

кистите го. . .Иванов се хвана за главата.— Предали са Кирюха! Ех. . .— Не, не са го предали! Как може

да говорите така!Иванов я погледна в големите сиви

очи и замърмори:— Ама аз не за теб, не за дядо

ти. . . Някой друг. . .— Никой не го е предавал? В на-

шето село няма предатели? Чуватели? Няма!

— Извинявай, Ксюша. Тогава как?— Сам! Може би нищо нямаше да

се случи, ако си беше седял в плев-

нята. Сам се измъкнал оттам. Из-глежда, не е искал да го намерят унас. Не забелязахме кога е излязъл.Дядо беше в ковачницата, а аз гот-вех обед в лятната кухня. Отначалозапълзял през зеленчуковата гра-дина, после през канавката и се скрилв копривата. И точно тогава при-стигна танкът, не откъм насипа,откъм другата страна. Останалитенякъде закъсали. . . Спря край нас.От него излязоха четирима фашистии право в къщи. Затършуваха нався-къде, дори в тенджерите надзъртаха.Смеят се. С тях куче, с тъпа муцуна.Страшно — престрашно. Като за-ръмжа насреща ми! Изгониха го.Видяха кошничката с яйцата, чакзатанцуваха от радост. Един почнада пържи яйца. Друг донесе водка —ей такава бутилка. Слага я на масатани, като че е у дома си. Трети седна,като барин се разположи. А четвър-тият излезе нанякъде. В зимника,мисля си, е отишъл. Излизам давидя, чувам, кучето, тяхното, лае вкопривата. А към него тича четвър-тият и вади револвер от кобура. До-тича и почна да крещи нещо на свояси език. А от копривата — бац, бац!И той падна. Ония тримата отначалоне обръщаха внимание, после единиятизлезе, завика: „Ханс, Ханс!" Атоя Ханс излиза, не е убит, а саморанен. Надига се от вадата, държисе за рамото. Останалите, като говидяха, наизвадиха пистолети. Вди-гнаха врява. После обкръжиха ко-привата. Не стрелят, а по тях откопривата — бац, бац!. . .

— От пистолет? — попита Ива-нов.

— Навярно. Това оръжие дядо госкри. — Тя посочи автомата на Ива-нов.

— Заловиха ли го?— Да. Доведоха го в нашия двор.

Лежи целият в кръв, ръката му изпо-хапана. Дълго лежа. Очите му затво-рени. После ги отвори, видя ме. . .И се усмихна. . . Казва: „Жалко,нямаше повече с какво да ги. . .На момчетата предай — не се преда-дох. Кучето. . . проклетото. . . ръ-ката ми. . ." Говореше унесено. Пос-ле дядо ме извика. Изтичах в ко-вачницата. И дядо ме изпрати привас. Нареди да ви предам: хайка щеима. Веднага да тръгнете към гората,към селището зад блатата. Акоостанете дълго в гората и няматекакво да ядете, накрая на селищетоима дом с жълти капаци на прозор-ците. Там живее леля ми, Елена Или-нична. Тя ще ви нахрани и скрие.Само кажете, че Василий Михайло-

вич ви праща. Дядо, де. А сега вър-вете. Трябва да се връщам. Хайде,довиждане!

— Чакай, Ксюша, спря я Ложкин,— колко танкисти има у вас?

— Сега трима. Ранения го откара-ха. И още един офицер и двама вой-ници обикалят из селото, кокошкиловят, а трети стои на пост предкъщи. Казват, че триста души сатръгнали към гората да търсятнашите.

— Ясно — каза Иванов. —Ксюша,ако още не са откарали нашия Ки-рил и имаш някаква възможност,прошепни му, че другарите му мислятза него и няма да го изоставят.Засега още не виждам как ще можемда му помогнем. Ако знаехме понекога и накъде ще го поведат! Но товае невъзможно. Благодаря ти, мила!И внимавай, много е опасно. Предайна дядо си да се прибере в пчелина.И си изтрий очите. На война не бивада се плаче.

— Знам. . . знам. . . — момичетоне можеше повече да се сдържа.

Масата в дома на ковача беше отру-пана с храна, бутилки. Танкистите имайорът — командир на пехотен ба-тальон — празнуваха първата сипобеда. Пленникът седеше на стол доотсрещната стена край кревата.

— Все пак това комунистче не седържи лошо, дявол да го вземе! —каза майорът, като отпи от чашата. —Мисля, че заслужава глътка ром пре-ди панихидата.

Сержантът, водач на танка, станаот масата, приближи се, залитайки,до пленника и му подаде чаша с ром.Свойски взе чашата със здравата сиръка, усмихна се.

— Добре, за вашата гибел, занашата победа!

Изпи чашата, огледа седящите намасата и я хвърли със сила на пода.Танкистите избухнаха в смях. Майо-рът леко се усмихна.

— Дори е жалко да предадеш та-къв в ръцете на есесовците. На вашемясто сам бих го изпратил на онясвят. Заслужава честен войнишкикуршум.

— Прекрасна идея, хер майор! —Извика един от танкистите с нежнорозови бузи и мъх по горната устна.

Вратата скръцна. В стаята влезеКсюша. Постоя на прага и като гле-даше обърналите се към нея немци,каза с развълнуван глас.

— Чичо Кирил! Другарите нямада ви забравят. Те ще ви спасят! —Погледна Свойски, обърна се и изти-ча навън.

— Вили — каза лейтенантът, —изглежда, малката дивачка съобщи,че козето рагу е готово. Иди в кух-нята, виж не е ли още жилаво ме-сото!

Невисок широкоплещест танкистскочи веднага и излезе от стаята.

— На момичето му е мъчно за ко-зата — заговори майорът, като гле-даше печално празната бутилка, —но нали и те са длъжни да понасятнякакви жертви в тая ужасна война.

Отвън нещо изтрополи, издрънча.— Страх ме е за рагуто — засмя

се розовобузестият танкист. — Сръч-ността на Вили е известна. Ханс,я виж какво става там.

Високият танкист с малка главич-ка и полегати рамене се засмя иизлезе.

Свойски се вслушваше в шумоветезад вратата. Помисли си, може би садругарите му. Това беше невероят-но. Съзнаваше, че нищо не може даго спаси и се бе приготвил за смърт-та, още когато фашистите влязоха вселото. Ако не беше проклетото куче,нямаше да го заловят жив. Но сегаКирил за първи път се изплаши ис-тински — не за себе си, за другаритеси. Разбираше: в желанието си да госпасят те са готови да отидат наявна гибел.

Пак нещо изтрополи. Кирил опи-та да стъпи на ранения си крак,болка прониза цялото му тяло, при-тъмня му пред очите! „Три крачкисамо — реши той. — До майора нямаповече, ще го съборя с главата".Обзе го радост от предстоящатасхватка, по тялото му преминаханервни тръпки. „Не, няма да бъдав тежест на момчетата, мога да пъл-зя, да стрелям с лявата ръка."

Вратата широко се отвори и в стая-та влезе танкистът с малката глава,а зад него се виждаше ухиленатафизиономия на несръчния Ханс.Носеха тава с печено козе месо.

След като Ксюша си тръгна, Лож-кин дълго лежа по гръб, най-сетнезапита Иванов:

— Никога ли не ти се е случвалода караш танк?

— Не, само веднъж се возих на„тридесет и четири", седях на мяс-тото на картечаря до водача. Няманищо сложно в управлението. При-лича на трактор.

— Ами ако се наложи?— Какво го усукваш? Направо

питай: ще можеш ли да караш „Ти-гъра"? Кой знае? Трябва да опитам?

— В къщата са само петима. . .— А батальонът в селото?

5

— Той не влиза в сметката.— Най-трудното е как да се при-

ближим незабелязано до къщата.— Незабелязано няма да можем.— Че тогава как?— Ще се приближим открито.Иванов загледа приятеля си с

тревога.— Да не си полудял?Ложкин измъкна от трофейната

раница панталон и куртка на хитле-ристки войник.

— Прекрасно! А аз кой знае защомислех, че съм ги изхвърлил. — Тойпогледна в очите Иванов. — Ти мизавиждаше, когато тръгнах на раз-ходка с тоя костюм, ето и ти ще имаштакава възможност.

— Ролята на глухоням ли щеиграя? Навярно и глухонемите имне ломотят по нашенски

— Работата е по-проста. Ще играешролята на пленник.

Иванов се смая.— Това се казва глава? Гледай

какво си намислил? Пленник! Наисти-на кой може да се досети що за плен-ник съм?

— И аз тъй мисля. Автоматът тище трябва да скрием тук. Там щесе снабдиш с нов. Сега окачи грана-тите на колана, измъкни от поясарубашката, револвера в ръкава. Ко-гато наближим къщата, не забравяйда се държиш като пленник.

— Не ми се е случвало.— А ти опитай! И на мен не ми се

е случвало да служа на фюрера.— Ясно, ясно — мърмореше Ива-

нов, като вадеше от раницата писто-летните пълнители и ги пъхашев джобовете си. — Ех, дали е ощежив Кирил?

Ложкин погледна часовника си.— Два и половина. В три ще бъдем

при ковачницата.— По това време патрулът ще е на

другия край на селото.— Отначало ще тръгнем*към наси-

па.— Така. А после все по храстите

край пътя и ще стигнем до ковачни-цата. Хайде, дай си лапата, всичкосе случва.

Двамата здраво си стиснаха ръцете.Докато се промъкваха през камъ-

ша, по пътя преминаха два камионаи префучаха трима мотоциклетисти.

— Разшаваха се гадовете — казаИванов, като спря да си отдъхне.— Сигурно са вдигнали на крак всич-ки гарнизони. Чуваш ли стрелбатав гората?

— Прочистват я.— Добре че не почнаха от нашето

блато.

— Изглежда, не им се струва подо-зрително.

— Не, не за това. Кирил ги е на-сочил към гората. Нали копривата еоткъм гората.

Стигнаха насипа. Оттук започвашемлада горичка от трепетлики и бре-зи, която стигаше почти до саматаковачница. Разузнавачите извървяхагоричката незабелязани от никого испряха да си починат пред последнияпреход. От падината се виждахасамо покривът на къщата, куполътна танка и на самия хълм — ковачни-цата с широко разтворени порти. Впещта гореше огън, Ксюша го раз-духваше с меховете. Ковачът извадиот пещта парче бяло желязо, от кое-то се посипаха искри, остави го нанаковалнята. Зачуха се удари на чукпо мек метал. На портите застанахадвама войници с автомати. Стояха игледаха как работи ковачът. Ударитена чука станаха по-звънки: желязотоизстиваше. Войниците се спогледа-ха, изломотиха нещо и поеха къмдругия край на селото.

Разузнавачите трябваше да изми-нат двеста метра с уморена, бавнакрачка, както се полага да вървятпленник и охраняващият го войник.Най-трудни бяха първите десетинакрачки, когато излязоха на открито.Краката им сякаш се наляха с олово,искаше им се да се върнат назад.Едва сега разбраха необмисленосттана плана си. Не бяха взели предвид

най-простите и очевидни случай-ности.

„Заех се да карам танк — мислешеси Иванов, — а ще успея ли поне дазапаля мотора?"

Ложкин се измъчваше от мисълта,че е вкарал другаря си в безнадежднодело и сега го води на сигурна смърт.Но тренираната воля надви съмнение-то. Крачките станаха по-леки, по-уверени. На всяко „може" и „ако"се намираше решение. Страхът из-чезна.

Първа ги видя Ксюша. Тя из-пусна въжето от ковашкия мех иплахо извика. Дядото се обърна ивидя руснака, който се изкачвашепо склона, а зад него немеца с авто-мат. Излезе от ковачницата. По един-ствената улица вървеше към гората,като вдигаше облаци прах, поделе-ние пехотинци. Зад пътя димешепоходна кухня. Край плета стояхавойници от патрули и лениво секараха с готвача. От къщата се чу-ваше музика и смях. Часовият,проточил дълга шия, надзърташе презпрозореца и се смееше.

— Ксюша, бягай при леля си и мечакай там! Бързо! — Ковачът граб-на желязото за точене. Ксюша сесви в ъгъла зад меховете.

— Стой, дядо — каза тихо Ива-нов, когато наближи ковача. —Това е Николай! Къде е другарят ни?Жив ли е?

6

— Не ме ли позна, дядо? — запи-та Ложкин.

Желязото падна от ръцете на ко-вача.

— Не те познах. . . Какъв гряхщях да сторя. Там е, с тях. Къде дави дяна сега?. . .

Влязоха в ковачницата и започна-ха да наблюдават къщата през проце-па в стената.

Иванов зашепна:— „Ще тръгнем с танка. Ще спа-

сим Киря. А ти, дядо, бягай оттук.Отивай си веднага. Колко са там?. . .Макар че сега е все едно?

— Четирима останаха и часовият.Ох, беда, къде да ви скрия?...

— Не сме дошли да се крием. Къдее автоматът на Кирил?

— В градината го зарових.— Жалко. Но нищо и с това ще

свършим работа.— Не бързай, сине — строго каза

ковачът. — И аз съм бил разузна-вач. — Ковачът грабна желязото. —Да вървим! Кирил е мой гост и азотговарям за него. Пък без меннищо няма да излезе. Четирима са встаята и автоматчик в пруста. Ча-кайте. — Той излезе, огледа встрани,върна се и каза: — Наблизо няма ни-кой. Пръв ще тръгна аз, ще се спра-вя с постовия. . .

— Не, ще вървим всички заед-но — каза Ложкин. — По-бързо!Ти върви напред, дядо, но скрий же-лязото! Иван, ръцете отзад!

Кирил седеше до стената и мисле-ше за думите на Ксюша.

„Какво ли са намислили момче-тата? Къде ли са ? Навярно нейденаблизо, щом момичето се е видялос тях."

В главата му се оформяше дързъкплан за нападение на колата, с коятощяха да го откарат. Не му изглеж-даше много сложно, във всеки слу-чай не по-сложно от преминаванетопрез вражеската отбрана „И аз съмвече по-добре: кракът не ме боли,ръката може да се изтърпи. На дяс-ната пръстите се движат. — Той свипръсти и неволно се намръщи отболка. — Мога да разчитам само налявата. Нищо, няма да им бъда втежест".

От грамофона се разнесе нежнамелодия. Глъчката на масата стих-на. Майорът впери поглед в пленни-ка. Кирил разбра, че майорът искада го убие. Да го убие ей сега, тук.Майорът измъкна от кобура валтераси и като гледаше втренчено жерт-вата си, бавно вдигна пистолета.

Кирил Свойски каза сподавено:

— Мерзавец! Стреляй! — Тойскочи рязко. Застана на левия сикрак, като се държеше за облегалотона стола. — Хайде, защо не стреляш,гад!

Майорът избухна в смях и се обър-на към танкистите.

— Нали ви казах? Такъв да убиеше наслаждение. Ще го улуча точномежду очите. Кой иска да се хванена бас?

— Приемам — отвърна розово-бузестият лейтенант.

— На сто марки.— Само не окупационни.— Съгласен съм!В това време отвън се зачуха

тежки стъпки, гласове, нещо изтро-поли.

— Шулц, какво става там, говедо?— Закрещя майорът.

Вратата се разтвори, на прага за-стана Ложкин с насочен автомат.

— Горе ръцете! Никой да не мърда!Вили и танкистът с малката глава

бавно вдигнаха ръце. Розовобузе-стият извади пистолета си. Ложкинстреля в него, а след секунда откъм

пруста се раздаде втори изстрел имайорът изпусна валтера си и рухнав краката на Свйски. На прозорецасе появи ковачът и внимателно гозатвори. . . Свойски се наведе, вдиг-на пистолета на убития майор и каза.

— Така ви чаках, момчета, ух,омръзна ми цялата тая компания отгадове.

Седна на стола, за да не падне отобхваналата го изведнъж слабост.Всичките си сили, цялата си воля бесъбрал, за да срещне достойно смърт-та, и сега настъпи реакцията. Катопрез мъгла виждаше как другаритему обискират пленниците.

— Киря! — Над него стоеше Ива-нов и го друсаше за рамото. — Ки-ря, да вървим, прегърни ме за врата!

— Да вървим!В стаята надзърна стопанинът.

Той зашепна задъхано.— Насам идват двама. Какво да

правим?— Спокойно, дядо! Иван, му-

зика! — Ложкин пооправи кепето си,излезе в пруста и застана отвън предвратата.

7

Пак се разнесе нежната мелодия.Патрулна двойка мина край новия

часови:— Ти сега ли се смени?— Ъхъ.— Пленника пречукаха ли го?— Не още.— Видяхме го в двора. И стрелба

чухме.— Изведоха го до клозета. Танкис-

тите и нашият майор стреляха пофотографиите на стареца.

— А-а — разочаровано каза вто-рият войник. — А ние се върнахме,мислехме да погледаме. Ти ни махнис ръка, когато го... — войникът на-мигна, — ще бъдем край кухнята.А ти от попълненията ли си?

— Да.— Та ще ни дадеш знак, нали?— Добре. Ще предам молбата ви на

майора, той ще ви махне с ръка.— Подмазва се, телето му, „же-

лезен кръст" иска да получи —каза първият войник като отминаха.

Войниците от патрула стояха нанасипа и пушеха, когато от къщатаизлязоха двама танкисти и се качихав танка. Скоро танкът забуча, зада-ви се, после изрева, зави и спря сноса към пътя. От къщата излязохаоще двама танкисти, като мъкнехапод ръце пленника.

Бойниците от патрула ги наблю-даваха и си приказваха:

— Не съм видял досега да каратпленници с танк.

— Казват, че в гората червените санаправили десант. Върви им на тиятанкисти, бронята им половин метърдебела, още не пристигнали и етона — взеха пленник. Ще грабнатнаградата, без да са помирисалибарут.

— Гледай, и стареца взимат съссебе си.

— Веднага се усъмних, че е свър-зан с партизаните.

— Волф! Подпалват къщата!— Е, това е вече свинство! Ще

изгори покъщнината. А там имашекакво да се вземе.

— Да вървим! Може да успеем не-щичко да вземем, докато не се е раз-горяла.

Затичаха към горящата къща.— Назад! — От купола на танка

се подаде танкист с автомат. — На-зад!

Проклинайки, войниците от пат-рула се дръпнаха встрани. Танкътсе разтресе, изрева и потегли. Отковачницата изскочи момиче и хук-на към танка, като викаше с про-стряни напред ръце, сякаш искашеда спре стоманената грамада. И

танкът спря. Войниците от патрулас удивление видяха как същияттанкист, който ги заплаши с авто-мата, скочи на земята, вдигна моми-чето и го подаде на друг, подал се откупола танкист. И танкистите, и мо-мичето се скриха в танка.

Танкът излезе на пътя и покла-щайки се тежко, се понесе към го-рата.

Войниците от патрула бавно се за-пътиха към горящата къща.

— Ото! Не мислиш ли, че зарадитакива ахмаци фюрерът може дазагуби войната?

— Не говори глупости, Волф —Ото се огледа. — Някой ден ще сеозовеш в наказателната рота зарадидългия си език. Но къде се дянахачасовият и майорът?

— Странно. Майорът и часовиятизчезнаха, къщата гори и тозипроклет танкист, дето замалко не низастреля. . .

Когато „кралският тигър" наближипоследната къща на селото, Ложкинвидя на улицата жена с две деца. Отедин прозорец изхвърча вързоп и сетъркулна по земята. В къщата има-ше много войници: ходеха по двора,тълпяха се около кладенеца, надзър-таха през прозорците, облещилиочи към приближаващия се танк.

Жената вдигна вързопа, хвана заръце децата и прекоси улицата.

Ложкин заповяда:— Иван, закачи лявата къща.„Кралският тигър" изхвърли облак

черен дим, кривна от пътя и ударис лявата верига къщата. Стенатарухна, вдигна се прах.

Танкът отмина нагоре по пътя.Подире му затичаха войници, каторугаеха и махаха с ръце, но скороизостанаха.

На мястото на водача седеше дъл-гият танкист с мъничка глава. Донего се бе настанил Иванов и с ду-лото на пистолета му сочеше къдеда кара. Танкистът управлявашетежката машина най-старателнокато на учение и угоднически следешевсеки жест на своя страшен съсед.Само преди половин час той седешена масата, ядеше печено месо, пиешеводка. И изведнъж всичко отиде подяволите. Пленник е, в страната му еопряна цев на пистолет, той помагана руските разузнавачи. Но какво лиоще не би сторил само да остане жив!

До Иванов на мястото на карте-чаря седеше Кирил Свойски. Ксюшаму превързваше ръката ; в танка на-мериха аптечка.

Свойски хвана със здравата си ръкакартечницата.

— Стойте мирно! — подвикна мумомичето. — Ето, разлях йод върхупанталона ви. — Защо се смеете?

— Прекрасно, Ксюша! Разбирашли, всичко е наред! Момчетата щеахнат, когато пристигнем с „Тигъра"!

Ксюша надзърна през люка.— Ой, гледайте! Колко войници!

Защо ни махат с ръце?— За свои ни взимат. Идва им

подкрепление, мислят.Танкът мина край войниците,

изпратени от майора да прочистятгората. След половин час завивстрани, прекоси ливада с високатрева и спря в началото на гората.

Ложкин надникна в кабината наводача.

— Ксюша! Хайде излизай.Свойски стисна тънката ръчичка

на момичето.— Благодаря ти за всичко, мила.— Довиждане, чичо Кирил! Утре

да си смените превръзката.Иванов помогна на момичето да се

прехвърли в купола, после самсе прехвърли, като остави водача подохраната на Свойски. Ложкин по-могна на водача да слезе, после наКсюша и скочи в тревата. Отидохавстрани. Ковачът се ослуша и казатихо:

— Не излизайте от гората. Карай-

те ей натам — той "посочи на севе-роизток. — До сечището пътят едобър, а там оставете тоя дявол ихайде при партизаните — те са око-ло блатото. Ще ви помогнат.

На земята тежко скочи Иванов.Отиде при тях, като присвиваше очиот ярката светлина. Ложкин въпро-сително го изгледа.

— Не се бой — каза Иванов. —На подофицера вързах белите ръ-чички. Искам да попитам КузмаЕфимович как да излезем на шосето.То минава през гората, нейде тукнаблизо. Я извади картата, Коля. . .

От танка се зачу сподавеният гласна Свойски.

Докато разглеждаха картата, те незабелязаха, как от купола изскочиподофицерът. Сега, когато се обър-наха при вика на Свойски, видяха, чеподофицерът бяга към гората.

Иванов хукна след фашиста. За-пращяха клони, загърмя автомат.Иванов дълго не се връщаше. Откъмгората още веднъж се чу стрелба.

Ложкин размахваше ядосано юм-рук.— Ех, каква грешка допуснахме!— Да, ако избяга, лошо ще бъде —

съгласи се ковачът.— За вас е време да тръгвате —

Ложкин протегна ръка на ковача. —Довиждане и много, много ви благо-даря, скъпи хора.

— Стига благодарности, кали смесвои. Къде се забави Иван?

— Ще се върне — Ложкин поглед-на Ксюша. — Вие вървете.

Ковачът кимна и тръгна, катодържеше за ръка внучката си. Ощене бяха затихнали стъпките им, ко-гато се върна Иванов. Той дишашетежко и виновно се усмихваше.

— Ох, каква беля сторих, Коля!— Избяга ли?— Не съвсем.. . Почти. . .— По точно?— Стрелях по него, падна, само не

знам дали съм го убил или ранил.— Това е важно, Иван.— Знам. Но на поляната имаше

войници. Не исках да ме видят и севърнах.

— Сега си постъпил правилно.Из гората проехтяха изстрели от

винтовка, след тях затракаха авто-мати. Над главите им изсвири кур-шум.

— Изглежда, още не са разбрали —каза Ложкин, когато се качваха втанка.

— Да, мислят, че стрелят по пар-тизани. Включи радиостанцията ичуй какво говорят за нас.

Иванов се настани на мястотоси и попита Свойски:

— Е, как се държа моят кръщел-ник?

— Този е кротък, тих.Ложкин заповяда на водача да

обърне танка. Танкът изрева завии запълзя през поляната.

Ложкин нагласи картечницата и ко-гато в края на гората се показа вери-га от войници, започна да стреля потях. Фашистите, като видяха, четехен танк открива огън по тях,отчаяно замахаха с ръце. Офицер спистолет в ръка се спусна към тан-ка, като крещеше нещо и изведнъжрухна в тревата. Падаха войници,ос-таналите залегнаха, но не стреляха,махаха с ръце и крещяха.

Танкът навлезе в гората. Ложкиностави картечницата и викна наИванов:

— И тук още не знаят за нас.Явно не си оставил онзи жив.

Танкът се движеше по горския път.Ложкин погледна от купола. Отредне се виждаше никой.

Радиостанцията беше последенмодел. С много точна настройка.Нечий уморен, равнодушен глас мо-нотонно повтаряше:

— Т шест, двадесет и осем! Лей-тенант Мадер!. . . Лейтенант Ма-дер!. Вика ви майор Шелмахер. Отго-ворете! Приемам. . . Приемам. . .

— И там нищо не знаят, но сапочнали да ни търсят — каза Лож-кин на Иванов.

— Нека търсят. Или може би систрува да поговориш с тях? Ти симайстор на такива шеги. Кажи им,че ловим партизани или нещо по-добно.

— Радиостанцията е от високакласа и ще познаят по гласа.

— Вярно. Тогава размени няколкодуми с нашите. Да предупредят арти-леристите, иначе ще помислят, че еатака на „тигри".

— Не бива. Иван. Трябва да гово-рим с открит текст.

— Да, ще се смутят. Може би ко-гато съвсем наближим. Ще трябвада се предупредят и сапьорите, за дамахнат мините край рекичката.

— Киря заспа ли?— Спи, умори се, бедният. Все с

картечницата се занимаваше. Яповърти и ти оръдието. Такава силане бива да оставяме неизползувана.

— Ще опитам. А ти разбра ли каксе управлява танка?

— Разбрах. По-добре ще е тояжълтозъбият да ни закара до нашите.Но много вяра му нямам. Виж мусамо очите. Кой го знае дали няма да

9

свърне неочаквано в канавката и даобърне нашето желязно добиче. Етого и шосето. Я аз да седна на него-вото място!

Ложкин повика в купола плененияводач и с негова помощ научи как дазавърта купола с оръдието, да го на-сочва, зарежда и стреля.

Танкът изпълзя на шосето и се по-несе на изток. Сега го управлявашеИванов. Отпред светнаха и угаснахафарове на камион. Танкът не свивстрани. Камионът намали скорост ипродължавайки да дава сигнали сфаровете, изви съвсем в края на шо-сето. Иванов насочи танка право къмнего. Шофьорът подаде глава от ка-бината. Очите му щяха да изскочатот орбитите. Чу се трясък и огром-ният петтонен камион с пехотинциполетя надолу по урвата.

— Иван! — викна му Ложкин. —Остави техниката на противникана мира.

— Не се бой, тези вече няма да нинастигнат.

— Могат да ни настигнат други.До Павловка има още към три кило-метра.

— Ясно! Ще карам като на парад,дано само те не ме закачат.

— Постарай се, приятелю, а азще слушам новини.

Ложкин въртеше ръчката на на-стройката. Чу немска реч. Първитеняколко думи приковаха вниманиетому. Говореше, по-точно крещеше яв-но някакво много важно началство:

— Или е луд, или предател! Отна-чало ловите шпионин и загубватедвама войници, после командирът натанка, Шелмахер, на ваш танк, под-палва къщата и хуква да гони митиченпротивник. . . Но къде са команди-рът на трети батальон и войницитему? А сетне дявол знае какво става!Загива вашият Прайслер? Защо на-пусна танка? Кой го застреля в гър-ба? Защо вашият танк разстреляротата на капитан Хофман? Капи-танът и десетина войници са убити!Двадесет и пет ранени! Къде е тозиубиец, питам ви аз? Къде е тозипроклет побеснял „Тигър"? Да сеарестува незабавно Мадер! Чуватели?.. . Жив да се залови! Чуватели, полковник Шелмахер? Срок —два часа! Край!

Ложкин изключи радиостанциятаи каза на Иванов:

— Положението се усложнява.— Досетиха се. Дявол да го вземе!

Гледай, насреща ни идва цяла колона.Ще ме ослепят с фаровете.

— Дай им път. Засега още всичковърви добре. Виж, ракета! Десетина

километра има до предните позиции,не повече. При нашата скорост —двадесет минути. — Ложкин погледначасовника си. — Сега ще има връзкас нашата полкова радиостанция.

— Включвай, Коля. Нека ни по-срещат.

Иванов гледаше сивото платно напътя, заобиколено от двете страни счерни стени от дървета. Внезапностените изчезнаха, от двете стра-ни на пътя се ширнаха невидимиполя. Над предните позиции свет-наха ракети.

Пътят започна да се спуска. В ни-зината пламна и веднага угаснасноп светлина, като освети за миггрупи дървета и покриви на къщи.И пак всичко потъна в мрак.

Когато влизаха в селото, регули-ровчикът опита да спре танка, катомахаше с червен фенер. Иван замалко не го сгази. Фенерът отскочивстрани и „Тигърът" се понесе потъмната улица.

Иванов дочу гласа на Кирил.— Свърза ли се?— Началник щаба заповяда да

минем направо през левия гребен —отвърна му Ложкин.

— Може би си струва да рискувамеи да минем по брега? Оттам е по-близо.

— Не може. Противотанкови мини.— Коля, къде зяпаш? — викна

Иванов, като закри очи от яркатасветлина.

Отпред по средата на пътя стоешекамион със запалени фарове. Офи-церът махна с ръце. До него се виж-даха войници.

— Киря! — закрещя Иванов. —Киря, дай и ти огън!

Светлината заслепяваше очите му.Той извърна глава и видя в полу-мрака напрегнато отворената устана Свойски. Кирил викаше за помощ.Пленникът се мъчеше да издърпапистолета от ръцете му. Иванов уда-ри танкиста с юмрук по главата и тойсе свлече в краката на Свойски.

— Говедо! Ама че говедо! —ругаеше Кирил.

— Можеш ли да стреляш? —попита го Иванов.

— Мога.— Бий по пехотата.Танкът се разтресе. Отпред из-

бухнаха пламъци и светлината нафара угасна.

„Тигърът" излезе от селото, когатонощните бомбардировачи окичиханебето с осветителни балони. Станасветло като ден. По пътя притичвахавойници, Свойски натисна спусъка.По бронята нещо изскърца. Ложкин

изтри с ръка челото си: цялата муръка беше в кръв. „Кога е станало?"— помисли си той, като погледнаназад към селото.

Над окопите отпред се изви ракета.Предните позиции бяха съвсем близо.

„Само да преминем хълмчето. Не,няма да успеем. Размърдаха се гадо-вете! — Той се засмя: — такъм шумвдигнахме! Сега ще загърмят оръ-дията, няма да ни оставят да преми-нем последния километър. . ."

На голия хълм те бяха беззащит-ни. Явно вражеската артилериятрескаво подготвя данните за стрел-ба, а сапьорите минират пътя.

Огневата атака ги настигна припоследния километър от пътя. Сна-ряди и мини избухваха наоколо им.Танкът стремително се носеше в не-прогледен мрак.

Ето „Тигърът" клюмна глава и за-почна да вие.

„Ще заглъхне, проклетият!" —помисли си Иванов и превключискоростта. Танкът зарева и изпълзяот ямата. Снарядите избухваха многонаблизо. Парчета звънтяха по бро-нята, но огневата вълна остана назад.Отпред се простираше безмълвназемя, насечена с дълбоки ровове,цялата изровена от снаряди.

„Тигърът" премина през траншеи,като сгази картечно гнездо, и започнада се спуска по склона, подминавайкителените мрежи. Под веригите сепръскаха противопехотни мини.

„Тигърът" прекоси тясната ивицаничия земя, премина хълмчето испря.

— Пристигнахме! — Иванов дръп-на шлема си.

— Тихо. . . — Свойски въздъх-на. — Нали всички обичаме тиши-ната. Дори и моят съсед, виж каккротко лежи.

— Какво му е? — запита изпла-шено Иванов.

— Нищо му няма. Жив е. Ти мукажи, Коля, да запали осветлението.Тук трябва да има нещо за хапване ипийване.

Около танка ходеха войници, чука-ха с приклад по бронята.

— Ей, чуми, до гуша ни дойдохте!Ако ще се предавате, предавайте се.Хайде, излизайте от вашата тенекия.

— Братчета! — Иванов се задъ-ха от радост. — Ама това е. . . Тава еКучук!

— Той е — съгласи се Свойски. —Коля! Ще запали ли най-сетне на-шият „език" осветлението? И некаотвори долния люк. Трябва да почер-пим пехотата.Превела от руски Цвета Христова

10

СЪВЕТСКА НАУКА И ТЕХНИКАТРИКОТАЖНИ. . .АРТЕРИИ

Хирурзите изпробват мно-жество най-неочаквани мате-риали — слонова кост, плати-нови и сребърни тръби, дажепилешки кости, за да заменятповредени кръвоносни съдове.Обаче несъвършенството на те-зи материали наложи да сетърси още и още.

Известно е, че кръвта се съ-сирва, ако влезе в съприкосно-вение с чужди тела. Но акосе постави кръв в съд с ненамо-крящи се, мазни стени, съсир-ване не настъпва. Поради товапластмасите изведнъж при-влякоха вниманието на меди-ците. Кръвоносните съдове-протези се изготвят по два на-чина: чрез тъкане (както сетъче плат) и чрез изплитане. Впървия случай редките тъканизаплашват болния от голямакръвозагуба. Във втория слу-

чай дебелите стени на плетени-те протези прорастват трудносъс съединителна тъкан. По-ради това протезите стават при-чина за образуване на кръвнисъсиреци, които запушват съ-довете и довеждат до опаснипоследици.

Стана ясно за всички •—нужно е ново решение на въ-проса. Тогава се появи мисъл-та: да се изпробва трикотаж?

Първите съдови протези, из-плетени на трикотажни маши-ни, се оказаха по-удачни отсвоите предшественици. Трико-тажът е порест по структура,бримките му са равномерни,величината им може да се опре-деля, след топлинна обработкане се разпуска. И въпреки товапротезите се оказаха не безу-пречни: стените им пропуска-ха много кръв. Тогава в помощна медиците се яви колективътна [научноизследователската

С Ъ В Е Т С К И У Ч Е Н И В А Н Т А Р К Т И Д А

лаборатория при ленинград-ската трикотажна фабрика

„Червено знаме". Изобрета-телните инженери съчетахаобикновената нишка с еластич-на. Това изведнъж даде ефект.Дебелината на стените на про-тезите се намали два пъти, ко-личеството на бримките на еди-ница повърхност се увеличи,а самите пори на тъканта ста-наха по-малки почти десет пъти.

Изкуствените трикотажни съ-дове отначало бяха щателноизучени в лабораторията, следкоето се проведоха опити на ку-чета. Наблюденията над живот-ните траяха около половин го-дина. През това време изпроб-ваните протези „работеха" чу-десно. Те не възпрепятствувахадвижението на кръвта, нитоповлияваха нейния състав, несе разширяваха, не се пукаха идобре предаваха пулсацията,на кръвта.

Скоро след това везаните,гофрирани съдове намерихаприложение и в болниците.Те издържат добре не само нор-малното, но и болестно повише-но кръвно налягане.

Понастоящем е започналосерийно производство на трико-тажни артерии. Протезите впластмасова опаковка могат дасе изпращат и по пощата. Съ-ветските трикотажни съдове сезакупуват в голямо количе-ство и от много чуждестраннитърговски фирми.

Лекарите се надяват, че вблизко бъдеще синтетичнитетрикотажни протези често пътище помогнат да се предотвра-тява смъртоносният инфарктна сърцето.

В обсерваторията в Мирний съвет-ските учени пускат специална сон-да за изследване на атмосферата и заизмерване интензивността на Кос-мичните лъчи

11

И М Р

Нашата епоха роди истинскиградове — лаборатории, огромнинаучни центрове, където сто-тици изследователи, инжене-ри, конструктори всестранноразработват научни проблеми.Такъв град — лаборатория щебъде и Институтът за медицин-ска радиология (ИМР) , койтосе строи близо до атомната еле-

ктроцентрала в град Обнинск.Той ще бъде един от най-голе-мите медико — биологични цен-трове в света. Главните задачина института са: да се изследвавлиянието на радиацията вър-ху целия организъм, върхуотделните му части — органи,тъкани, клетки, върху състав-ните части на клетката. Каквидози са допустими и безвред-ни за човека? Как влияе ра-

Генераторът „НГ-160", предназна-чен за медико — биологични изследва-

диацията на наследствения апа-рат на клетката? Как да сепредпазим от пораженията налъчевата болест, как да се ле-куваме? Как да се обясни това,че има микроорганизми, коитосе боят от десетки части отрьонтгена, а други се развиватвъв водите на атомните реак-тори въпреки десетките милио-ни рьонтгена. В ИМР работятпатофизиолози, биохимици,рьонтгенолози, фармаколози,биолози. Скоро Институтът помедицинска радиология ще за-работи с пълна мощ. Той щебъде отлична илюстрация намогъществото на съвременнатанаука. Учените ще накаратрадиацията да положи начало-то на живота, да служи наблагото на хората.

НАЙ-ВИСОКАТА ТОЧКАНА МОСКВА

В дните, когато в съветскатастолица тържествено празнуватпетдесетгодишния юбилей наОктомври, новата московскателевизионна кула изпраща ветера първите предавания.

Огромният телевизионен цен-тър е построен в Останкино,един от районите на Москва.Кулата е висока 385 метра,а грандиозната железобетоннаигла — 525 метра. А самопреди няколко години най-трудното беше да накараш хо-рата да повярват, че такавакула може да бъде построена.И не само защото тя е два пътии половина по-висока от най-високото съоръжение от тозирод — кулата в Щутгарт(висока 220 метра). Спороветебяха главно за дълбочинатана основите. И наистина самопет метра под земята — то-

12

ва не е шега. Естествено въз-никва въпросът: ще бъде лиустойчиво такова съоръжение?Разбира се, ще бъде, защотовсичко е изчислено съвсем точ-

рина". При постройката накулата за пръв път на толко-ва висок строеж се приложипредварителното напрежение.Стеблото на кулата е изкустве-но пристегнато със специалнасистема въжета. Така силата напритеглянето е много по-го-ляма от теглото на самия ствол.

Това прави кулата устойчивана всякакъв вятър. Гъвкава,тя може да се отклонява отоста си на повече от тридесет

метра. Разбира се, това ще станесамо когато бушуват урагани.А те не са чести гости в съвет-ската столица. В Москва на

височината на кулата ураганиима средно веднъж на петдесетгодини. Всичко е направенотака, че и при най-силен вятърколебанието на кулата няма дасе чувствува. Така че бъдещитепосетители на московската те-левизионна кула и тези, кои-то ще се любуват на столи-цата от специалните за тази целбалкони, и тези, които ще посе-тят ресторанта с въртящ се подна триста метра височина, щемогат да бъдат спокойни. Ивсе пак огромната височинаще ги накара да изпитат непо-дозирани дотогава усещания.Височината си е височина!

13

но. И все пак е някак си необик-новено смело за досегашнатастроителна практика.

Изобретателната инженернамисъл използува и друга „хи-

Н А Д Б Я Г В А Н Е С Щ Р А У С ИЩраусите, пренесени от Аф-

рика в Калифорния, няматвреме да крият главите си в пя-съка, както се разказва за тях,защото волю-неволю станахаучастници в един нов видспорт — надбягване с щрауси.Това надбягване се състои отдва рунда. Кандидатът за

„щраусов жокей" трябва най-напред да „обязди" своя щраус,без да падне на земята. Едватогава той може да бъде допус-нат до състезанието.

И ето виждате самото състеза-ние! Явно, съвсем не е лесно дасе обязди щраус даже с чуждапомощ. А и надбягването е

трудничко — без седло гърбътна щрауса е доста неудобен.Освен това птицата бяга сбързината на кон. . .

Ежегодните надбягвания сщрауси привличат многоброй-ни зрители, защото събитиекато това не може да се видивсеки ден!

„Чети ме, о читателю, ако ти прави удоволствие на-писаното от мен, защото не след много време аз отновоще се върна на тази Земя. . . Елате, хора, да узнаетеза чудесата, които чрез подобни изследвания всекиможе да открие в природата. . ."

Колко внушително и загадъчно звучат тези думи,когато човек успее да ги разчете в старинния ръкопис...Но това не може да се постигне изведнъж. Страницитеносят следите на няколко изминали столетия. Гъстонаписаните редове на пръв поглед изглеждат като без-смислени драскулки. Когато човек се вгледа малкопо-внимателно, те заприличват на писмени знаци, ноостават съвършено непонятни. Необходимо е да бъдатпоставени пред огледало. Едва тогава загадката сеизяснява: техният огледален образ представляваиталиански букви. И макар, че не е лесно да се разчететози почерк, търпеливият изследовател малко по малкоуспява да вникне в смисъла на написаното.

Но именно тогава загадката става още по-непрони-цаема. В тези записки има всичко: и философски раз-съждения, достигащи до мъгляви и непонятни обобще-ния; и чертежи, обясняващи действието на обикновенимеханизми; и обикновени бележки, свързани с всеки-дневието; и проекти за създаването на нечувано смелитехнически средства, които ще бъдат осъществени едваслед четири-пет века. .

Кон е авторът на тези необичайни бележници, коитосъдържат няколко хиляди страници? Откъде се е взелау него невероятната откривателска сила, която мупозволява да изпревари със стотици години бъдещитематематици, механици, физици, астрономи, геолози,ботаници, анатоми и физиолози? И как е успял той данаправи удивителните си открития и проучванияв различни области на науката, след като е посветилне малко време на изкуството? Та нали той е един отнай-великите художници на всички времена, автор нанякои от най-прекрасните картини, които човечествотопознава? Какво означават тези странни думи „. . . азотново ще се върна на тази Земя. . ."?

Всички тези и още много подобни въпроси изникват,когато четем записките на Леонардо да Винчи. Не-говото име е добре познато на всички. Но то никак не нипомага да разпръснем загадъчната завеса, която об-гръща невероятната му откривателска и научна дей-ност.

Роден през 1452 година, той живее в една епоха, вкоято науката и техниката все още не са започнали дасе развиват истински. И ето че Леонардо — съвремен-никът на хората, които не познават най-елементарнифизически закони, предлага да се създаде вертолет ипарашут. . .В онова време, когато не съществуват до-статъчно бързи и сигурни превозни средства по суша ипо вода, той разработва теорията на летателните апа-рати. Тогава, когато все още няма никакви фабрики,той нахвърля конструкции на механични тъкачни ста-нове, устройства за шлифоване на стъкла, дървообра-ботващи машини. Докато занаятчиите не са помис-лили дори да потърсят по-съвършени материали, Лео-нардо проектира металургични пещи, търси начини задобиване на висококачествени сплави. Хората гледатс безразличие пустеещите земи, а той разработва ог-

Автопортрет, рисуван, когато художникъте бил на 62 години

ромни хидротехнически съоръжения и земекопни ма-шини за прокопаване на канали. . . На фона на общататехническа изостаналост неговата фигура прави нео-бикновено впечатление: сякаш сред хората е пристиг-нал представител на много по-напреднала извънземнацивилизация, който бърза да сподели своите знания собитателите на изостаналата планета. . .

Разностранността на интересите у Леонардо да Винчие наистина поразителна. Той пръв се опитва да определикоефициента на триенето, да изследва съпротивлениетона различните материали и проучва редица основнивъпроси на механиката. В същото време го занимаваособеният цвят на лунните лъчи и произходът на вка-менелостите по Земята. С изключителна точност сеотличават анатомичните му рисунки, придружени снякои бележки, в които се прави опит за обяснение нажизнените процеси. Чисто математичните проучванияна неуморимия изследовател не му пречат да посветимного време на оптични изследвания, както и да се за-нимава с ботаника. . .

Наред с всеобхватността на погледа друга харак-терна черта на Леонардо да Винчи е стремежът да седоведе докрай започнатото дело — независимо от това,дали става въпрос за научно изследване или художе-ствено произведение. Довеждането докрай според негоозначава не просто завършване, а постигане на въз-можно най-добър резултат. Само благодарение на тозинепрестанен порив към съвършенство е било възможнода се създадат неповторимите картини на великиямайстор.

От друга страна, между художествените творби и

15

КОЙ Е ЛЕОНАРДО?

научните записки на Леонардо да Винчи има съще-ствена разлика в начина на изразяване. Като художниктой се отличава с яснота и достъпност, а като учен об-кръжава своите изследвания с някаква необичайнатайнственост. Наистина той се отказва от латинскияезик (използуван от всички тогавашни учени) и пишена италиански, като заявява, че се гордее с родния сиезик. Но ето че всеки негов ред е писан отдясно налявои нито една дума не може да бъде разчетена без помощтана огледало. Защо е било необходимо да се вземат тезипредпазни мерки и да се скрива написаното? Нали са-мият Леонардо не е скъперник по отношение на своитезнания и щедро приканва хората да прочетат за чуде-сата на природата! Да, той не е пестял време и труд дазапише всичко, което е смятал достатъчно важно, за даго сподели с потомците. Но той е трябвало да се пазиот някои свои съвременници — от представителите намогъщата по онова време католическа църква. С по-мощта на инквизицията тя не е допускала по-смелипрояви на човешката мисъл. Затова един от най-блестя-щите умове на Възраждането е бил принуден да се при-тули зад своеобразен шифър, да пръсне между мислитеси неясни, неразбираеми изречения. . .

За съвременния изследовател не е лесно да се ориен-тира в огромното писмено наследство на Леонардо.До края на миналата година бяха известни около седемхиляди страници с негови бележки. Те са разединении се пазят в различни библиотеки: в Париж, Лондон,Уиндзор, Милано и Торино. Научните трудове на неу-моримия откривател са били издадени с голямо закъс-нение; подготовката им за печат е отнела доста време.Публикуването им е започнало във втората половинана миналия век и е завършило към 1930 година. Смя-Л

еопа

рдов

ият

па

раш

ут

и ед

ин

от

том

овет

е с

ново

отк

рит

ите

рък

опи

си

таше се, че всички останали Леонардови ръкописи сазагубени.

Но ето че на 14 февруари 1967 година световният печатсъобщи за едно забележително откритие: в Мадридскатанационална библиотека били намерени 700 неизвестнидосега страници, изписани със странния почерк наЛеонардо да Винчи. Това станало съвсем случайно.Американският професор Джул Пикъс, специалист посредновековна литература, проучвал текстове на на-роди от ранното Средновековие в Мадридската би-блиотека. Неочаквано той се натъкнал на празнота впоредицата от каталожни номера. Предполагайки, челипсващите в индекса номера също съдържат стариннибалади, той почнал да търси въпросните две книги.Така били намерени двата тома, съдържащи записки наЛеонардо. Смята се, че те са „изпаднали" от каталогав началото на 18-я век при промяна в цифровата системана библиотечния индекс.

Специалистите вече сочат пътя, изминат от новоот-критите томове. По всяка вероятност Леонардо ги езавещал на своя ученик Франческо Мелци. От него гие купил скулпторът Помпео Леони, чието семейство сепреселило в Испания. Там наследниците му препрода-ли ръкописите на дон Хуан де Еспина. От неговатаколекция те попаднали най-напред в кралската съкро-вищница, а после в Националната библиотека.

Леонардо е разработвал всевъзможни механизми до най-малки подробности

Чертежи за огнестрелно оръжие — предшественик напушката кремъклия

Усмивката на Мона Лиза

Като се има предвид, че новата находка представляваедна десета от обема на досега известните Леонардовиръкописи, нейното съдържание се посреща от ученитес голям интерес. Седемстотин страници биха могли даразкажат още много за живота и творчеството на ге-ниалния творец. От първите проучвания се вижда, чепо-голямата част са от времето между 1491 и 1493 го-дина — т. е. спадат към така наречения „миланскипериод" от живота му. Някои страници имат дата 1505година, която принадлежи към същия период и се смятаза голина на най-големи творчески успехи на Леонар-до да Винчи.

Без да се оспорва значението на откритието, може дасе усъмним в окончателното разрешаване на много отзагадките, свързани с името на Леонардо ще ни дадатли новите седемстотин страници всичко онова, коетонапразно сме търсили в досегашните седем хиляди?Безспорно от тях ще научим за неизвестни досега от-крития и планове, но ще узнаем ли нещо за истин-ския образ на техния автор? Навярно те не само нямада отговорят на главните ни питания, но ще предизви-кат и нови въпроси. Да, в тях има например чертежи ирисунки, които доказват, че Леонардо е открил вериж-ното предаване, но нищо не подсказва как се е зароди-ла тази идея. . . С каква точност и сигурност са изпъл-нени и те, и останалите илюстрации — сякаш не сапроекти за бъдещи механизми, а копия на вече съще-ствуващи модели. Рисунките заемат общо двеста стра-ници от двата „мадридски"тома. Както и цялата научнадейност на Леонардо, те се отнасят до най-разнообразнипроблеми. Между тях има и проучвания върху мор-ските ветрове с оглед маневреността на ветроходнитекораби; и всевъзможни схеми на оригинални и ценнимеханизми; и планове за постройка на канали; и пред-ложения за създаване на мощни оръжия; и подробниуказания за направата на огромна конна статуя (занея трябвало да се изразходват над 100 тона бронз);и проект за отбиване течението на река Арно. . .

Едно заключение, което се налага още при бегълпоглед върху дейността на Леонардо да Винчи, е, четой не е бил задоволен от изкуството. За разлика отвсички останали велики художници той не се е посве-тил изцяло на художественото творчество. Въпрекиче е рисувал с лекота, той е създал сравнително малъкброй картини. Главният му интерес сякаш е насочен къмпроблеми на науката. Но епохата, в която живял, нему предлага условия да осъществи своите гениалниидеи. Господствуващата религия старателно подтискавсички изблици на търсещия разум. На тогавашното чо-вечество не са известни подходящи материали и източ-ници на енергия, които биха дали плът и кръв на Лео-нардовите изобретения. Изпреварилият времето симислител е принуден да се задоволява с блестящи, нонеосъществени хрумвания. Но това не го отчайва. Ивъв всичките му прояви сякаш се долавя някаква почтинеуловима, загадъчна усмивка. Вече пет столетия по-томците се мъчат да го разберат, тъй както се опитватда разгадаят и тайнствената усмивка на неговата МонаЛиза. А той сякаш със задоволство наблюдава нашитеусилия: „Желязото ръждясва, когато не се употребява,а човешкият ум запада, ако не действува. . ." — пишетой. И неговото предсказание от преди пет века се сбъд-ва: той се връща при нас — всичките му изобретения,едно по едно, биват осъществени и стават част от нашетовсекидневие.

П. СТЕФАНОВ

Родно, познато на всекиго е Черноморе. Може би поради това като на старпознайник и скъп приятел ние не забеляз-ваме неговите недостатъци, приемайкиго като нещо неизменно, отдавна оформенов този му вид от природата. Учените обачеса на друго мнение по този въпрос и непрестанат да работя г върху проекти за не-говото „благоустрояване".

Черноморието — субтропична зонаСамо няколкостотин километра ни делят

от Средиземно море, а климатът у нас е сдоста континентален оттенък. Затова понашите места липсват маслинови и порто-

избутва по-леката и заема долната частна съда, като минава и в долната част навторото рамо. При това изтласканата внего по-лека течност покачва нивото там иможе да прелее. Нещо подобно става отдвете страни на Босфора.

Благодарение на многобройните си и пъл-новодни притоци като Дунав, Днестър,Южен Буг и Днепър и сравнително слаботоизпарение от повърхността му водите наЧерно море са значително по-слабо насите-ни със соли и поради това по-леки от водитена богатото със соли Мраморно море. За-това по-тежките води на Мраморно моресе устремяват по дъното на Босфора към

Един поглед само е достатъчен, за да сеубедите, че именно в тази област от север-ното крайбрежие на Черно море са събраниустията на такива реки като Дунав, Дне-стър, Южен Буг и Днепър. Пак на товамясто през тесния Керченски протоксе втичат в Черно море и излишните води наАзовско море, в което завършват своя пътреките Дон и Кубан. 275 кубически кило-метра, почти 3/4 от годишния приток напрясна вода в Черно море, се вливат презтози сравнително малък участък от негово-то крайбрежие. Затова именно там, някъдепред Одеса, се намира и най-високата му.

Но това е добре дошло! — решава инже-

калови гори, не растат и палми. Зимите ниса прохладни, с резки колебания на темпе-ратурата, а и валежите са недостатъчни.Явно е, не успява Черно море да се преборис влиянието на континента. Пречи му него-вият затворен „отшелнически" характер.Но това не е непоправимо. Учените считат,че Черно море може да бъде „ремонтирано"и субтропиците привлечени на север по не-говите брегове. Достатъчно е само с някол-ко градуса да се повиши средната годишнатемпература на водите му и по крайбре-жието ни ще израснат палми, зимите щестанат по-меки и реките по-пълноводни.Да, само няколко градуса и нашата роди-на ще стане субтропична страна.

Още в 1930 година съветският професорЧаплигин изказва идеята, че ако се усилипритока на топли води от Мраморно в Черноморе, това ще бъде напълно достатъчно заповишаване на температурата му.

Почакайте, почакайте — може би щевъзрази някой. — Ако правилно сме раз-брали, става дума да се усили, а не да сеорганизира притока на топли води от Мра-морно в Черно море, нали? Щом таковатечение съществува и сега. не би ли тряб-вало водите на Черно море непрекъснатода се затоплят и по нашите места отдавнада са се настанили средиземноморски ра-стения и животни?

Да, наистина, не греши ли професор Ча-плигин? Съществува ли топло течение вБосфора и ако съществува, защо Черноморе не се затопля?

Такова течение действително съществува.Пръв го е открил и обяснил научно произ-хода му още през 1891 — 1892 годинавидният руски учен и мореплавател адми-рал Макаров. Тайната се оказала многопроста. . .

Както е известно, Черно и Мраморноморе са свързани помежду си с Босфора,древна речна долина, потопена в моретопрез четвъртичния период. Образувалиятсе на мястото й проток е дълъг 31.7 кило-метра и на места достига до четири кило-метра ширина. По такъв начин двете мо-рета образуват един огромен скачен съд.Но за скачените съдове е в сила следниятинтересен природен закон. Ако в дветерамена на такъв един съд налеем различнипо плътност течности, например масло ивода или вода и живак, веднага се забеляз-ва, че по-тежката течност от едното рамо

Черно море, а изтласканите от тях по-лекичерноморски води се насочват по повърх-ността в обратна посока. При това повърх-ностното течение е почти два пъти по-пълноводно от придънното. Поради тазипричина и още поради факта, че повърх-ността на Черно море е. . . наклоненапри Одеса (то е с 30 сантиметра по-високо,отколкото при Цариград), топлото течениепрез Босфора не може да затопли сега во-дите на Черно море. В това няма нищо чуд-но. Погледнете географската карта. ЩомЧерно море е най-високо при Одеса, ясное. че още оттам започва повърхностнототечение в Босфора и прекосявайки почтицялото Черно море, непрекъснато отнасясъс себе си повърхностния му слой, а заед-но с него и събраната в тези води слънчеватоплина, като не й позволява да проникнев дълбоките слоеве.

Откривайки двойствения характер натечението през Босфора и наклона на Чер-но море, учените дошли до извода: Черноморе може да се сгрее, ако се. . . наклонив обратна посока! И знаете ли, оказало се,че това съвсем не е трудно да се осъществи.

Щом повърхностното течение в Босфорае по-пълноводно — разсъждавали учени-те, — това означава, че реките внасят вЧерно море повече вода, отколкото се из-парява от повърхността му. Именно изли-шъкът от тази вода се излива през Босфоракъм Мраморно море. В такъв случай доста-тъчно е да пресечем притоците и повърх-ностното течение ще изчезне. Падналатавърху повърхността на морето слънчеватоплина няма повече да се отнася къмМраморно море и освен това ще се увеличипритокът на топли води през Босфора. Врезултат на всичко това Черно море ще сезатопли и климатът по крайбрежието муще стане по-мек. Всичко като че ли билоясно. Оставало само да се даде отговор навъпроса: Какво да се направи с водите напритоците, които възлизат на около 400кубически километра годишно?

Отговор на този въпрос дава съветскиятинженер Шулга. Решението, което тойпредлага, е много просто и оригинално.Спомнете си за наклона на Черно море. Тойе най-висок при Одеса. Оттам води нача-лото си и повърхностното течение през Бос-фора. Причината за това е. . . Но, да небъдем голословни. Нека се обърнем ощеведнъж за съвет към географската карта.

нер Шулга. — Групирането на най-големитепритоци върху сравнително малка част отбреговата линия на морето дава възмож-ност леко да се реши въпросът за отрязва-нето им от него. Достатъчно е пред делтатан Дунав да се построи невисока стена,к ято да отклони водите на реката на северкъм околностите на град Вилково. Оттампо права линия през морето, което на товамясто няма дълбочини, по-големи от 50метра, ще се издигне землен вал, дълъг 400километра. Другият му край ще опре вПерекопския провлак. Така в морето ще сеобразува гигантски язовир, който ще пре-сече пътя на реките Дунав, Днестър, ЮженБуг и Днепър. Посредством канал в Пере-копския провлак те ще се насочат в Азовскоморе, което не е трудно да се отдели отЧерно море, като се прегради плиткия Кер-ченски проток Ще се получи грамадно пре-сноводно море. водите на което ще се из-ползуват за напояване на жадуващатаземя в Добруджа, Южна Украйна, Кримскияполуостров и Прикаспийската низина.

Лишено от притоците си, Черно море щезапочне да линее. Всяка година слънцетоще изсмуква от него над 75 кубическикилометра вода и нивото му ежегодно ще сепонижава с двадесет сантиметра. Но не себезпокойте. Морето няма да пресъхне.Ще го спаси „водопреливането" от Мрамор-но море, което в резултат на това линеенеще се усили. Черно море ще се наклони вобратна посока. Повърхностното течение вБосфора, насочено към Мраморно море. Щеизчезне и цялата слънчева топлина, падна-ла върху повърхността на Черно море, щесе натрупва и „складира" във водите му,постепенно повишавайки тяхната темпера-тура. Това ще се отрази, разбира се* и вър-ху климата по Черноморието. Валежите щесе увеличат и зимите ще станат много ме-ки. Тъй че Балканите ще се превърнат вистинска Ривиера.

Като осъществи този величествен проект,човекът ще се утвърди като фактор, съиз-мерим по мощ и творчески размах с при-родните сили.

Учените обаче не бързат с изпълнението,въпреки че то е по силите на съвременнататехника. Много са още неизвестностите вповедението на атмосферата, „кухнята", вкоято се „готви" времето, и затова трудное да се предвидят всички последици оттакива големи преобразования.

инж. КУЗО КУЗОВ

19

В края на 1965 и началото на 1966 година в един тихпланински град станаха няколко тежки престъпления.Изтекоха няколко месеца, а все още не бяха разкрити.В помощ на местните органи беше изпратен следователот окръжното управление на МВР. Енергичен и уменслужител, капитан Ранков вече беше разкрил няколкоособено трудни случаи, макар че нямаше особено дългаслужба.

С дълбока убеденост в криминалистиката като наукатой успешно прилагаше разработените от нея научниметоди и това му помагаше за разкриването на пре-стъпленията. При всяко по-сложно дело Ранков упо-рито прелистваше томовете, пазени още от универси-тета, и редовно закупуваните след това нови издания.У някои негови приятели това предизвикваше скептичнаусмивка. Той обаче не се дразнеше.

„Все още — мислеше Ранков — сме във времето,когато науката бавно си пробива път и в други областина живота. Много е трудно на хората да повярват, чепрестъплението може винаги да бъде разкрито. Още по-невероятно изглежда, че, изучавайки причините и усло-вията, които способствуват престъпленията, кримино-логията ще съумее да предпише на социалистическоточовечество и мерките за ликвидиране на това социалнозло, може би преди медицината да успее да ни спаси отрака."

А беше чудна, буйна пролет. Но раззеленелите поля,бухналите в цвят овощни градини, пенливите потоцине пораждаха у него чувство на радост, сякаш цялатаприрода беше в крещящо противоречие със събитията,които проучваше Ранков.

Огледите на местопрестъпленията, анализът на на-чина и средствата, използувани при извършването наотделните кражби, показаха, че в града действува орга-

Отпечатък от пръстпод увеличение с лупа

низирана група. Фактът, че не беше разкрита толковадълго време, правеше тяхната дейност все по-дръзка.Чувството, че са неуловими, сякаш тласкаше към новиавантюри извършителите. Те бяха вече посегнали и наедна лека кола. След като бяха пропътували с нея

Отпечатъците от пръсти при големи увеличения

няколко часа, бяха я повредили и изоставили на пътя.Като подреди по вид и брой ценностите, върху които

досега бяха посегнали крадците, Ранков откри, че тебяха винаги по три—транзистори, магнетофони, тури-стически ножове, шушляци. Само хранителните про-дукти — шоколадът, халвата и захарните изделия —се крадяха в количества, сякаш нужни за цяла рота.Следователят направи извод, че по всяка вероятносттова са младежи, а повторението на цифрата три гово-реше от само-себе си за евентуалния брой на групата.Липсата на посегателства върху предмети, които по

20

своя вид и количество да подсказват, че са отнети с целда бъдат продадени, потвърждаваше извода — трима,които притежаваха добър апетит.

Дали в нашата страна в недалечното бъдеще престъ-пленията ще намаляват или ще се увеличават зависи отмножество фактори. Между тях обаче най-важен из-глежда да е развоят на престъпността всред младежите.Ако броят на младежите, извършили престъпления,расте, утре у непълнолетните, които сега все още могатда бъдат превъзпитани,ще укрепят тези вредни пороци и„обогатявайки своя опит", ще израснат като опаснипрестъпници — рецидивисти.

Капитан Ранков за първи път идваше в този град.В разказите на своите местни колеги той долови и тре-вогата им от необичайните престъпления. Но той забе-ляза, чете недоумяват над неговите категорични изводи,че се касае до престъпници младежи.

Никога един. отпеча-тък от пръст не съв-пада с друг

С известна недоверчивост и неверие те слушаха не-говите мисли за борбата с тези престъпления Само направилна, научна основа, казваше той, трябва да сеизгражда борбата с непълнолетните правонарушители.Твърде често причините, поради които един младежизвършва престъпленията, не се изучават. Набелязватсе мерки, без да се вземат пред вид интересите на тезимладежи, техните желания, способности и дарования.

Такива мисли вълнуваха Ранков, когато разглеждашенежните дактилоскопни следи, снимките на теснитеотвори, през които се бяха провирали крадците. „Да,мислеше той, ще разкрием бандата, но това са все пакдеца."

А още същата вечер — нов удар. Този път кражбатабе извършена в музея на революционното движение.Управителят съобщи, че са откраднати два пистолета —единствените годни там.

Ранков не се учуди. Докато се запознаваше с намере-ните следи, вълнуваше го тежко предчувствие. Досегаш-ният успех не може да не възбуди апетита на тройката.От последната кражба беше изтекло повече от месец —а оттам те се бяха сдобили едва с 65 лева. Изведнъж мустана ясно в каква опасна насока беше повлякла фанта-зията и авантюризмът неизвестните младежи.

Когато ведно с местния си колега и оперативнатагрупа огледаха музея, тези негови опасения го завла-дяха още по-твърдо. Начинът на проникването, стреме-жът да се действува безшумно, сравнително малкитеразмери на изваденото стъкло говореха, че голяма евероятността това да са същите крадци. Така действу-ваха те и в другите похищения. А това, че не бяхавзели нищо друго, освен двата годни пистолета, гово-реше, че това беше част от вече сложен в действиеплан. Оръжието им трябваше, за да стрелят. Фактът,че из десетките бройки обезопасени оръжия бяха взетисамо тези, показваше, че авторите бяха предварителнонаясно кои са нужните им екземпляри.

Над някого беше надвиснала смъртна опасност. Встремежа да придобият пари крадците очевидно се гот-веха за грабеж. Трябваше да се действува бързо. Теоще може би нямаха патрони? Може би още не бяхаопитали дали пистолетите ще стрелят. Това сигурнощяха да сторят още днес. А един лек натиск върхуспусъка утре щеше да отнеме един живот, щеше да на-прави трите деца убийци. Това трябваше да се пред-отврати на всяка цена. Задачата беше трудна, но Ран-ков помнеше думите на своя професор — „неуспехът нанякои следователи да разкрият престъплението винагие свързано със слабото владеене на научните методина разследването, непознаването възможностите накриминалистиката, липсата на изкуството да бъдат теприложени към конкретния случай".

От работата по извършените преди кражби бяха съ-брани редица следи от пръсти, обувки, от използува-ните отвертки, щанга и клещи. Бяха установени мар-ките и фабричните номера на някои от откраднатитепредмети. А в сладкарницата на ТПК „Амброзия" презянуари беше намерено шалче, за което персоналътзаяви, че е изоставено от крадците, защото вечерта при

21

почистването не бяха го забелязали на това място.Ранков нареди да донесат в музея шалчето. Пуснаха

по миризмата на шалчето кучето „Владик", което заведеводача си право в дома на управителя на музея. Тамкучето загуби дирята. Управителят на музея не позна-ваше шалчето. Вдовец, той живееше със семействотона дъщеря си, а по-малкият му син от есента бешестудент в София. Синът не беше идвал дълго, защотоимаше изпитна сесия.

Управителят се засегна, когато научи защо го раз-питват. Беше му обидно, че уликите водеха към неговиядом.

След това започна огледа. Непрекъснато уморителнотърсене, вглеждане, проявяване, зафиксирване, опа-коване, снимане и писане.

Огледът завърши. Снимка на музея и околната пано-рама, после десетките извадени от следователскатачанта инструменти и прибори се_ прибират след почи-стване всяко на своето място.

Следите от веществените доказателства, намерени наместопроизшествието, се изследват в основни линии влабораторни условия. Следователят поставя въпросите,а експертите му отговарят. С помощта на лупата, мик-роскопа, стерео и сравнителните микроскопи, инфрачер-вените и ултравиолетовите лъчи, луминесцентния, рент-геновия, радиоактивния и спектрален анализ, химичес-ките и физическите изследвания, психологията и матема-тиката, медицината и фотографията може да се видиневидимото, да се научи как е действувал престъпни-кът, да се научи кой е той.

Но разкриването на престъплението е сложен и тежъкпроцес. Науката може да отговори, ако съумееш пра-вилно да съставиш въпроса, ако имаш материали, коитода бъдат изследвани и да дадат отговора. Това е изку-ството на тази професия.

Ако тези кражби бяха извършени от крадци-рецидиви-

Намерен е пистолет. Дали с него е изстрелян съдбо-носният куршум)

сти, те отдавна щяха да бъдат заловени по пръстовитеотпечатъци . Но намерените отпечатъци бяха на лица,които досега не бяха се проявили криминално. Следо-вателно, за да се установи кой е крадецът по пръсто-вите отпечатъци, трябваше да се отговори върху коилица можеше да се отправи такова подозрение. А поданните, че това са трима младежи, означаваше да сепроверят няколко хиляди такива, които живееха, уче-ха или работеха в този хубав град.

Затова първата задача естествено беше да се ограничиброят на заподозрените. Те и тримата имаха транзи-стори марка „Стандарт", магнетофони „Тесла", маслено-зелени шушляци и туристически ножове с червена седе-фена дръжка. Най-малко един ох тях умееше да каралека кола, а сега двама вече притежаваха оръжие, два-ма от тях носеха обувки номер 38, а единият номер 40,единият от тях беше слаб и гъвкав. Този, който си бешезабравил шала, имаше кестенява коса. Единият оттях можеше да се окаже жена.

Това ще се установи при пробно изстрелване на кур-шум от същия калибър

Да, това бяха достатъчно белези, по които в един ма-лък град може постепенно да се стесни кръгът околокрадците. Но те бяха се снабдили с оръжие. Съществу-ваше нова и тежка опасност.

Ранков тръгна по най-кратката следа. Кучето го за-веде в дома на управителя на музея. Това гласеше, чеслед като са излезли от музея, крадците са били тук.Защо? За да оставят оръжието. Нали беше вече ясно, чете са знаели какво търсят. Та това знае кажи — речиединствен той. А те са негови близки иначе няма отгде те да го узнаят. Управителят — не е! Син, зет,дъщеря — това е семейството. През януари, когатосладкарницата беше обрана, синът беше в града. БойчоРусев — студент по философия, отличник в гимназията,активист в комсомола, артист и поет в казармата —това е синът на управителя. Не, не е той, нито една отданните не съвпада, а обувки носи № 43.

И за малко дирята щеше да бъде изоставена. Посред

Залата в музея, където е извършен грабежът

нощ, когато следователят се готвеше да тръгне към хо-тела, дойде запъхтян полският пазач. Близо до карие-рата, на около 8 км от града, чул отдалеко изстрели.Бил предупреден, че ако се чуят гърмежи, трябва давземе мерки да се заловят стрелците. Отправил се къммястото. Когато пристигнал, там вече нямало никого.Поради 'липса на превоз, дошъл с колело да съобщи.

Най-напред Ранков отиде в дома на Русев. Поставе-ната там охрана заяви — освен живеещите в дома,външни лица не са влизали и излизали. От 21 часа вдома няма никакво движение.

На мястото на стрелбата с мощни фарове и метало-търсачи намериха 4 гилзи. Пазачът твърдеше, че из-стрелите са толкова. На сутринта издълбаха от стволана дъба 3 куршумчета. Можеше да се предполага, че е

Сличаване на релефа от удара на жилото е намерена-та и пробната гилза

Стреляно с откраднатите пистолети поради идентичностна калибъра. Но ако това е така, значи пистолетите неса били оставени в дома на управителя. А защо крадцитеса се отбили тук и защо бързат толкова? Откъде и когаса взели патроните? Не са ли се отбили за тях в дома наРусев?

Същността на криминалистическата идентификациясе заключава в установяване еднаквост между даденияконкретен обект по неговите признаци. Установяванетосе извършва по пътя на сравнителното изследване напризнаците, използувайки от най-прости до специалнинаучни методи.

На разсъмване Ранков отиде да извърши обиск вдома на управителя. Пред изпадналото в недоумениесемейство той заяви: „Имам основание да предполагам,че у вас се намират патрони, част от които или всичкиснощи след кражбата в музея са взети. Моля да ми пре-дадете тези, които са налице, както и да ми посочитекъде ги държите. В случай на отказ веднага ще извър-ша претърсване."

Докато Ранков говореше, зетят побледня и затърсиочите на жена си. Но като разбра безизходното положе-ние, заведе следователя в своята стая, предаде му 10патрона и заяви, че са били 25, но снощи в дома му еидвал Жоро Пинтев, който до миналата година е билсъквартирант на неговия шурей. Като сравни фабрич-ните белези, следователят помисли: „11 патрона сатвърде много, за да се подценява опасността — нямавреме за губене".

Балистиката е наука за движението на снаряда. Вкриминалистиката балистиката изучава три групиобекти: ръчното огнестрелно оръжие, боеприпасите къмнего и следите, възникващи върху боеприпасите и по-разените предмети след изстрела. Правилно проведениятоглед на мястото, гдето е произведен изстрелът, създававъзможност следователят да намери по откритите следиотговор на десетки въпроси. Но в момента Ранков имашенужда от отговор само на един от тях — „Намерени лиса край каменоломната гилзи, изстреляни от пистоле-тите, откраднати от музея?" Отговорът на този въпросму трябваше, за да реши да арестува ли Жоро Пин-тев с обвинение в кражбата им.

Всеки пистолет оставя върху гилзата на куршумаследи, които са толкова различни, че са практическинеповторими. За да се докаже, че дадена гилза е из-стреляна от някой пистолет, достатъчно е с него дасе изстреля още един патрон и двете гилзи да се фото-графират и сравнят.

Всички пистолети, които се внасят или излизат отскладовете, за да се предадат за въоръжение, се проб-ват за точност в стрелбата. По едно куршумче и гилзасе запазват за идентификация при нужда. Налице бяхагилзите на двата откраднати пистолета. Сега трябвашесамо време, за да се направят необходимите изследва-ния. А именно време липсваше. . .

Като обясни на експерта задачата и му предаде мате-риалите, Ранков събра групата, обясни как ще се дей-ствува и всеки поотделно се отправи към дома на Пин-тев, за да арестуват заподозрения.

Не се ли готвеше Ранков да извърши едно беззако-ние? Нали той все още нямаше резултата от експерти-зата на гилзите. На следователя му беше ясен риска,който поема. Ако Жоро без никаква връзка с кражбатана пистолетите точно тая вечер беше взел патроните исега ги покажеше, ако неговите пръстови отпечатъци

23

не съвпаднеха с тези, намерени в музея и при остана-лите кражби, ако у него не се окаже нито един от от-краднатите транзистори, магнетофони или други вещи?Подозрението срещу него щеше да отпадне, а той нео-снователно щеше да бъде обезпокоен. А ако не го обез-покоеха, въпреки че той беше взел патроните сп същиякалибър, както откраднатите пистолети? Ако той съссвоите още неизвестни съучастници заминеше нейде иизвършеха нещо, което можеше да струва живота и нанападнатия, и на нападателите? Кой ще отговаря затези последици?

Всичко това Ранков беше вече премислил. По тозивъпрос той беше спокоен. Тревожеше го мисълта, чеможе да не е дообмислил нещо, което да постави в опас-ност живота на участвуващите в ареста.

Тези тревоги се оказаха напразни. Когато Жоро сеприбра у дома по панталон и блуза, беше ясно, четой не носи в себе си оръжието. На непознатите се учуди,а когато разбра кои са, не направи опит да се противи.

Трасеологията е наука, която изучава като единотрасъл на криминалистиката един вид следи — ма-териално зафиксираните изображения на външниястроеж на един обект, отразил се върху друг.

Дактилоскопията е наука, която изучава пръстовитеотпечатъци, тоест следите, оставени от папиларнителинии ма човешките ръце. Със своите три качества —пълна индивидуалност и неповторимост, неизменяемостот употребата до смъртното разложение и абсолютнатавъзстановимост, те са неопровержимо доказателствоза идентичност между лицето, което е оставилоследата, и този, който носи тези белези на кожата наръцете си.

Затова, още когато Жоро каза своето първо „не" навъпроса, вършил ли е кражба и влизал ли е снощи вмузея, следователят извика дактилоскопа. Само заняколко минути бяха снети отпечатъци на десеттепръста, а не след дълго дактилоскопът подаде листасъс списъка на обектите, в които при огледа след краж-бите е била открита следа, която беше оставена от пръс-тите на Пинтев. Разпитът още продължаваше, когатоРанков получи и заключението — гилзите в каменолом-ните бяха изстреляни по две от двата откраднати пис-толета.

Жоро гледаше безсмислено представените му дока-зателства и чувствуваше нелепостта на дадените отрица-телни отговори. Той ясно си представяше какво ще на-стъпи след малко, когато от дома му донесат краденитевещи, които той беше скътал в един сандък на тавана,а някои стояха и съвсем наяве в стаята. И когато в ка-бинета дойдоха онези, които бяха останали в дома изапочнаха да внасят сандъка, куфарите, магнетофонаи другите крадени вещи и всички негови обувки, авсред тях и гуменките на Минчо и сандалите на Братан,той заяви, че ще започне да говори самата истина.Очите му се напълниха със сълзи. Грозното и изпълненодосега със злоба лице доби някакви мили детски чертии сякаш изведнъж стана ясно — тук седеше едно човеш-ко създание, което в утрото на своя живот се беше под-хлъзнало. Загубило почва под краката си, то беше сепрегърнало в стръвно зверче, опасно за околните,страшно в озлоблението си и страха, че може да бъдезаловено. И като търсеше разкаяние, то направи ипървата стъпка към едно по-добро бъдеще.

Дълга, тежка, а на някои места трудна и неразби-раема се оказа историята на падението на Жоро, Бра-тан и Минчо. Едва ли би могла да се предаде точно-

Ранков я слуша три пъти по веднъж от всеки обви-няем и всеки път оставаше дълбоко развълнуван. Ноот Жоро той първия път не можа да я изслуша докрай.Когато стана ясно, че само след час те трябваше да сесрещнат, за да изпълнят следващия удар, Ранков пре-крати разпита. . .

Прокурорът бързо се ориентира в обстановката,образува делото, разпореди арестите и помоли да годържат непрекъснато в течение на делото.

На мястото на срещата Братан дълго чака Жоро иМинчо. Нито един от двамата не се яви. Когато го аре-стуваха, той поиска да се види с Жоро. След това раз-каза онова, което вече беше известно.

У дома Минчо, разбира се, го нямаше. При обискане се намери. Трябваше да се бърза. Един 19-годишенмладеж с два пистолета в себе си, с майсторството даовладее и кормува лека кола, надарен с фантазия исмелост, можеше да извърши сериозни престъпления.

Да се предаде неговият фотообраз в страната засегавсе още е нещо, което изисква повече време. Значителнопо-лесно и бързо е да се състави по външните признацина човека словесният портрет, да се съобщи на всичкиподеления и служители той да бъде задържан и каквоще трябва да се направи, за да не се допусне да влязатв действие пистолетите.

Методиката за идентифициране на лица по „словес-ния портрет" беше разработена научно в 80-те годинина миналото столетие и обхваща пол, възраст, ръст,телосложение, глава, коси, лице, чело, очи, вежди,нос, уста, зъби, уши и други нормални и особени бе-лези на тялото, говора, мимиката и други.

И зазвъняха телефоните, записукаха позивните нарадиостанциите, затракаха телексите и образа на Мин-чо стана известен на няколко хиляди бдителни очи.Един от тях разпозна зад кормилото на един „Москвич"търсения, помоли го да надуе балончето за проверкана трезвеността и когато Минчо поемаше дъх, за дадокаже, че не е пиян, чу властния глас: „Ръцете горе,вие сте задържан."

Всяко престъпление ще бъде разкрито. Развоят нанауката със своите постижения ще направи това всепо-леко, по-бързо и по-сигурно. Следователят ще въз-становява станалите събития и ще решава въпроса, койи как е извършил престъплението, ще установяваистината с все по-модерни средства. И хората всеповече и още в своите младини ще осъзнават по нов на-чин понятието за чест и честност.

Сега на Ранков всичко му беше ясно. Той трябвашеда изпрати тези трима с наведени глави в затвора. До-брото дело не може да остане недовършено. Да серазкрие истината, значи да се отвори и очисти ранатадокрай, колкото това и да боли. Да, той знае, че днеспричинява на тях и на техните родители мъки и сълзи,но ако те в действителност разберат своята грешка,утре ще бъдат спокойни и съдбата им ще бъде ясна.Грижа за човека — да, но не за да му създадеш единщастлив ден, а за да му осигуриш едно щастливо бъ-деще. Тежки са мъките на следствието. Разобличението,самопризнанието, угризението — това са огньове, кои-то горят. Осъзнаването на вината, решимостта да из-търпиш наказанието и да се върнеш изпълнен с вяра,че може да се живее честно и да гледаш хората, своитедругари с чисти очи, това е спасението. И ако бешеуспял да стори това, тези трима щяха да го уважа-ват през целия си живот.

ИСАК ФРАНСЕС

24

В днешно време фотография-та стана надежден помощник начовека в борбата му за опазванена законността. Фотографиятапомага да се залавят престъп-ници, допринася за взимане направилни решения на бойнотополе, измени коренно библио-течното дело и провежданетона научните изследвания. Спомощта на фотографията бесъздадена карта на морскотодъно; тя посочи на хората мяс-тото за кацане на Луната. Без-краен е списъкът на видоветечовешка дейност, където можеда бъде използувана фотогра-фията.

Сигурен помощник!

Снимките на недрата на вул-каните, направени от самолетсъс силно чувствителен на ин-фрачервени лъчи филм, поз-воляват да се предскажат пред-стоящите изригвания. За даизучат фазите на ядрената ек-сплозия, учените използувалифотоапарати, които снимат съсскорост 200 хиляди кадъра всекунда. Силно увеличената фо-тография на дланта на новоро-дено дете, върху която могатда се проследят и най-малкитеотклонения от нормалното,позволяват на лекаря да поста-вя точна диагноза на заболява-нето.

Фотографията се използуваи в психиатрията. Когато наболни, които са занемарилисебе си и са станали равнодуш-

ни към външния си вид, пока-зали техни снимки от миналото,те неочаквано започнали да семият, вчесват и да се грижатза себе си.

Специалистите покриват са-молети с фотолента, облъчватги с рьонтгенови лъчи, за даопределят има ли на повърх-ността на самолетното тяло инай-малки пукнатини, коитомогат да предизвикат по-къс-но катастрофи.

За да създадат малък размерелектрическа схема, ученитефотографират необходимата схе-ма, намаляват я до 0,008 сан-тиметра в напречен разрез, следкоето я проектират върхустъкло, пластмаса или метал,покрити със светлочувствител-ни вещество. Тази нова областна микроелектрониката се из-ползува главно в програмата заовладяване на Космоса и щепозволи в близко време да сенамали размерът на електрон-ната изчислителна машина доголемината на кутия за обувки.

Фотографията помогна да серазкрият и някои тайни. На-пример тя позволи да се узнаесъдбата на американската атом-на подводница „Трешър", из-чезнала на 10 април 1963 годи-на в дълбините на Атлантикасъс 123 души на борда. Потова време още нямаше доста-тъчно надеждна фотоапаратураза снимки на толкова голямадълбочина. Учените си поста-виха задача да открият гробана подводницата, въпреки чедълбочината в района на ката-строфата достигаше три кило-метра. В резултат на тези уси-лия бе конструирано устрой-ство с тегло един тон и дължинатри метра, което моряците на-рекоха „Риба". „Рибата" беснабдена с магнитометър и трифотокамери с мощни лампи-

25

светкавици. Когато „Рибата"получи магнитен импулс отскала или някакъв друг пред-мет, намиращ се пред нея, лам-пите светват и включват кино-камерите. Именно те откриха„Трешър" и разказаха за ста-налата трагедия.

Създаването на нови приспо-собления за фотографиране наголяма дълбочина позволи да серазширят познанията на хоратаза морското дъно. До търсенетона „Трешър" е имало само око-ло 50 хиляди дълбочинниснимки. След издирванията наразположение на учените по-стъпиха около четвърт милионснимки, носещи нова и най-разнообразна информация заморското дъно, за поведениетона рибите, а също така и геоло-гични данни. Днес, когато хо-рата се стремят да изучат мо-рето и да използуват неговитересурси, всичко това е многоважно.

Неотдавна бе създаден новмодел фотоапарат — „Граф-чек", който вече се използував повече от хиляда спортниклубове. Фотоапаратът е сна-бден с осем обектива на базатана фотокамера „Поляроид". То-ва позволява да се получат миг-новено осем различни изобра-жения от един обект на сним-ката. Изобретението е извън-редно ценно за усъвършенству-ване на сложните удари в те-ниса, за контрол върху техни-ката на скоковете във вода, заанализ при движенията на бе-гача. Но изобретателите на„Граф-чек" никак не са подо-зирали за другите възможно-сти на своята камера. С нейнапомощ учителите изработват уучениците си правилен стоеж,а лекарите — травматолози ус-пешно следят за хода на лече-нието на своите пациенти.

Страшилище за нарушителите

Днес фотографията е сигурендокумент в процеса за изясня-ване личността на престъпни-ка; по-сигурни са само отпеча-тъците на пръстите. Хилядибанки и други финансови учреж-дения използуват скрити фото-камери, които снимат всички,които влизат и излизат отсградите.

Фотографията позволява накриминалистите да използуватвеществени доказателства, безда бъдат повреждани обектите.Рьонтгенът позволи да се уста-нови дали се съдържа наркотикв угарката, без да се подлагана химически анализ. Цветнатафотография е особено ценна,ако по време на съдебен процесе необходимо да се демонстри-рат наранявания и други следивърху тялото на пострадалия.

Кинокамерата се превърна вмощно оръжие срещу водачитена автомобили, злоупотребилис алкохола. Когато пийналиятшофьор попадне в американ-ски полицейски участък, гоподлагат на цяла серия изпи-тания. Той трябва да отговорина редица въпроси, да напишеняколко думи на черната дъс-ка, да мине по права линия, давдигне от пода шест детскикубчета. Всички негови дей-ствия се заснемат върху 16-милиметрова кинолента. Аконарушителят влезе в спор, то

и това се регистрира върхулентата.

Веднъж в един от американ-ските градове на Средния За-пад известна общественичка севръщала в къщи с колата сислед посещение в извънград-ски клуб. Тя се врязала в стру-паните коли и разбила три оттях. В полицейския участък за-почнала да твърди, че е изпи-ла с приятелките си само двечашки ракия. След прегледана филма тя веднага се приз-нала за виновна. А после по-молила полицията да й раз-реши да покаже този филм и насвоите синове. „Струваше мисе, че съм изпила две ракиеничашки, коментирала тя филмапред синовете си, но вие самивидяхте докъде може да сестигне." Децата напуснали про-жекционната зала потресени.

Фотографията е оказвалаценни услуги от време на вре-ме и на военните, особено презВтората световна война (на-пример англичаните след аеро-фотоснимки научили, че гер-манците строят площадки заизхвърляне на ракети). Обачетя стана неотменна част навоенния шпионаж през по-следните 20 години. Съвремен-ните възможности за правенена снимки за разузнавателницели станаха достояние насветовната общественост, следкато в 1960 година в Съвет-ския съюз бе свален шпионския

Любопитни фактиУчените са установили, че в женските коси се съ-

държа процентно по-голямо количество злато, откол-кото в мъжките коси. Установено е също, че в човеш-ките коси се откриват следи от манган, мед, йод,живак. Изследванията са показали, че вероятносттада се намерят двама души с коси, които имат една-къв химичен състав, е около 1:10 0000.

В Малайзия дресират маймуни — макаки за бранена кокосови орехи. Макаките бързо се изкачват погладкия ствол на кокосовата палма, а след това, като

се държат с предните си крайници за нея, късат, оре-хите с крака и ги хвърлят на земята. В продълже-ние на един ден маймуната може да обере орехите отдесетина палми. Такива дресирани макаки се ценяттвърде скъпо.

В Испания отдавна съществува клуб на ниските хо-ра. Той брои 45 члена. Главната му задача се състоив това да обезпечава за своите членове театрални би-лети на първите три реда от залите.

26

самолет „Ю-2", пилотиран отамериканския летец Пауърс.

На върха на една игла

Зрителните образи са основ-на част на възприеманата ин-формация от човека. Мозъкътобаче е малко хранилище затази информация. Въпросът заметодите на съхранение назнанията е бил винаги актуаленот създаването на писменосттадо днес. Може да се предполо-жи, че фотографията ще позво-ли да се разреши този въпрос.Работниците и чиновниците сеубедиха на практика, че мик-рофотографията позволява дасе съкрати обемът на съхраня-ваните книги с 96%.

Днес ние се намираме в ут-рото на използуването на фото-графията за запазване на инфор-мацията. Съвременните микро-скопи позволяват да се увеличиедно изображение милион пъти.Смята се, че може да се създадебиблиотека с милион тома кни-ги по обем. . . само на единтом! Според физиците намаля-ването на снимките може дасе доведе до молекулярно рав-нище, тоест една снимка дасе намали 10 милиарда пъти.Това предположение ни връщакъм спора на средновековнитесхоластици колко книги могатда се вместят на върха на еднаигла? Днес микрофотография-та е готова да отговори на този

|въпрос — хиляда тома.

„Журнал дьо Пари"от 3 март 1783 г.

„Преди 4 или 6 години бяхме научили, че един сръченмеханик е създал във Виена, в Австрия, един автомат,който твърде добре играе шахмат. Очаквахме, чеизобретателят, за своя слава и изгода, пътува съссвоята любопитна машина, и ето че сега тя пристигнав Париж. Г-н Антон, който я ръководи, я е настанил вхотел „Д'Алигре" на улица „Орлеан", като е разпро-странил печатни листове, в които се казва:

„Този автомат — играч на шахмат, представлявачовешка фигура в естествена големина, облечена потурски и седнала зад един шкаф, върху който е поста-вено шахматно табло. Преди да започне играта, г-нАнтон отваря всички врати на шкафа, за да покажевътрешността му, която е предимно заета от колела,лостове, цилиндри, пружини, циферблати и пр. Следкато се затворят вратите, автоматът започва играта,като хваща една от фигурите и я пренася на другоквадратче, пуска я и оттегля ръката си, като я слагана една възглавничка, която се намира до шахматнототабло. Ако дава шах, той предупреждава своя против-ник, като поклаща глава три пъти. Двукратно покла-щане означава, че е заплашил царицата. Ако неговиятпротивник поради небрежност или нарочно играе не-правилен ход, той поклаща глава, взема лошо игранатафигура и я поставя на нейното място и тогава ходътна противника се губи, защото автоматът играеведнага своя ход. Ако някоя от страните обяви шах имат и ако след това искат да се играе ход, автоматътотказва да играе, като поклаща глава.

Тъй като повече от 50—60 души не могат да гледатудобно, на всеки сеанс се допускат само 30 души, катодневно има по два сеанса. Входната такса е шест фран-ка. "

„Комсомолская Правда"от 25 март 1967 г.

„Изчислителните машини, които превеждат отчужди езици, съчиняват и изпълняват музика, външносе държат крайно скромно и най-вече предпочитатреда."

„С нищо обособено не се отличава и машинната залана Института по теоретична и експерименталнафизика при АН на СССР. Приблизително един пътседмично обаче при една най-обикновена смяна на про-грамите внезапно се събира необичайна за тази залатълпа. Програмите са сменени и чрез специално ус-тройство слизат една след друга няколко перфорираникарти, на всяка от които има пробити само по ня-колко дупки, и машината се замисля, замисля се внай-прекия смисъл на тази дума. Сега тя обмисля по-редния си ход в шахматния мач СССР—САЩ."

„Този мач се състои от 4 партии, които се играятедновременно. В две от тях съветските учени „играят"с белите, а в другите две — с черните фигури. От амери-канска страна всички партии се играят по една програ-ма, а от наша — две партии се играят по старата, аостаналите две — по новата програма. Резултатът отедната партия е вече известен: на 19ия ход съветскиятелектронен гросмайстор даде мат. Много добро е поло-жението ни във втората партия: топ, офицер и пешкав повече. В останалите две партии има материалноравновесие с неголямо позиционно преимущество — ведната у нас, а в другата — у американците."

„Впрочем спортните резултати тук имат второсте-пенно значение. Важното е да се отговори на любимияпроблем на научно — популярната литература за кибер-нетиката: може ли машината да мисли."

27

Партньор — кибернетичната машина

Наистина може ли да се създаде машина, която дамисли? Този въпрос от столетия е вълнувал хората имнозина — учени или ловки измамници — са се опит-вали сериозно или привидно да отговарят па тазизагадка. От механичния човек на Алберт Велики, презхомокулуса на Фауст до съвременните електроннироботи — всички тези действителни или въображаемипроизведения на човешкия ум въплъщават вечния стре-меж на човечеството — чрез собствените си създанияда опознае по-добре себе си.

Но какво общо има с всичко това шахматът — тазистранна игра, която по думите на Лайбниц „е твърдесериозна, за да бъде игра, и твърде несериозна, за дабъде нещо повече". Наистина шахматът не престава дабъде игра, спорт, въпреки че в него има елементи нанаука и на изкуство. Човешката мисловна схема намираможе би най-отчетливото си и опростено проявление пришахматното мислене. Нещо особено важно: наличиетона спортния момент, на борбата между двата мозъка,всеки от които иска да наложи на другия резултатитеот своя мисловен процес, прави особено лесно да се пре-цени кой от двамата има по-точна и дълбока мисъл.Тъкмо затова именно чрез шахмата може лесно да севложи в електронните изчислителни машини такавапрограма, която ще покаже докъде се простира механи-ческото изчисление, основано на стандартни и типизи-рани оценки, и откъде започва творческото мислене.По този начин могат да се изяснят принципите на чо-вешкото мислене и оттам — и на програмирането наелектронните машини.

Преди това обаче нека довършим историята на прочу-тия шахматен автомат на Кемпелен. Създаден в 1769година, той дълги години буди удивлението на цялаЕвропа и дори на Северна Америка. Срещу него играятФридрих Велики, руската императрица Екатерина IIи дори самият Наполеон.

Тайната на шахматния автомат бива разкрита едвав 1836 година. Както може да се очаква, в автомата се енамирал скрит човек — обикновено много силен шах-

28

матист, който чрез система от ло-стове е движел ръцете и главатана куклата. При отварянето навратичките на шкафа човекът ебил прикриван от поставени подъгъл огледала, които са давалиилюзията, че целият шкаф епълен с машинни части. Въп-реки това обаче автоматът е билнаистина едно постижение на тех-никата, тъй като сложните меха-низми, които са движили правил-но ръцете на куклата, а същотака са давали възможност наскрития играч да наблюдава по-средством железни пръстенчета иразположени над тях магнитикакви ходове се правят върхушахматното табло, са били наи-стина майсторски измислени и на-правени. Ето защо автоматът наКемпелен е събудил необикновенинтерес сред хората и станалобект на редица литературни про-изведения, и то от видни писате-ли, като Е. Т. Хофман и ЕдгарПо, докато най-после през 1854 го-

дина той изгаря при един пожар във Филаделфия.Създаването на първите електронни машини и въз-

никването на новата наука — кибернетика — дадохавъзможност да се стигне до сериозни опити за възпроиз-веждане на мисловния процес чрез машини.

Електронните сметачни машини, както впрочем иобикновените сметачни машини, работят посредствомпривеждане на всички аритметически действия към едноот тях — събирането. Обстоятелството, че тяхнотодействие се извършва с помощта на електрически им-пулси, които имат времетраене една десетмилионначаст от секундата, им дава възможност за една секундада извършват десетки хиляди аритметични операции.Второ и особено важно обстоятелство е, че те могатсъобразно от резултата на междинните пресмятанияда изменят сами своя път на изчисление и следователнода работят донякъде подобно на човешкия мозък. Товаименно се осъществява посредством вложени в тяхпрограми, които предварително се запаметяват от ма-шините, след което извършваните изчисления се изменяти насочват към постигане на определената предвари-телно цел. Следователно колкото по-пълно и подробное програмирана машината, толкова повече могат да седоближат резултатите от нейната дейност до резултатаот една мисловна дейност. Но дали това е възможно?

Тук именно може да помогне шахматът. На пръв по-глед една машина, която прави изчисления хиляди идори милион пъти по-бързо от човека, ще може да играебезпогрешно шахмат и да побеждава всеки гросмайстор.И наистина същността на шахматната игра може да сеизрази чрез числа. За целта отделните фигури и пешкисе обозначават с числа, изразяващи тяхната приблизи-телна сила. Пешката ще получи цифрата 1, конете иофицерите, които са равни по сила на приблизително3 пешки, ще получат оценка 3, топът — 5, а цари-цата — 10. Царят не е много силна фигура, но неговатастойност е най-голяма, защото загубата му води докрай на играта. То може да се обозначи с цифрата100.

Освен това силата на фигурите се мени съобразно стова, дали те се намират в центъра на дъската и могатда въздействуват върху по-голяма площ, или са огра-ничени в някой ъгъл и пр. Следователно към всяка фи-гура и пешка се добавят допълнителни стойности съоб-разно тяхната действителна полза и ефективност. Потози начин всички важни фактори в шахматната игра,превърнати в цифри, дават възможност чрез своя сборда се получи едно число, което ще отразява сбора отстойността на всички бели фигури и пешки. Подобночисло ще отразява и силата на черните. По този начин,ако например белите имат числото 402, а черните 398,може да се каже, че белите имат преимущество в размерна 4 точки.

С всеки ход, който се прави, се изменя и стойносттана своите н чуждите фигури, като се променя и разли-ката в крайните сборове. Затова машината следва даизчисли при кой ход на белите ще запазят или ще уве-личат най-много разликата между техния сбор и тозина черните фигури, като ще играе именно този ход.

Въпреки тази привидна леснота обаче машинитеиграят много по-бавно и по-лошо от хората. Това седължи главно на обстоятелството, че една машина, зада стигне до крайната оценка на един ход, следва даизчисли резултатите от всички възможни ходове набелите, възможните отговори на черните, следващитеходове на белите и т. н. съобразно с това дали в нейнатапрограма е предвидено да предвижда напред по 1, 2или повече хода. И тук възникват непреодолими труд-ности дори и за една машина. Защото, ако в даденапозиция белите имат възможност да играят 20 различнихода, машината трябва да направи 160 000 изчисления,за да предвиди 2 хода напред. За варианти от 4—5хода са нужни да се изчислят милиарди сборове, коетоне е по силите и на една електронна машина.

И тук именно се появява главната разлика междучовешкото мислене и това на машината. Един опитеншахматист никога не изчислява в една позиция повечеот 3—4 възможни продължения, като останалите ходоветой почти автоматически отхвърля. Съгласно изразана Ботвиник „По време на партията играчът анализирадвиженията на един ограничен брой фигури върху еднаограничена част от шахматното табло, което опростява

необикновено необходимия анализ. Тази именно спо-собност на човека да отстранява всичко излишно и даподбира само тези елементи, които му са необходими,за да стигне до крайното решение, засега не е възможнода се възпроизведе от машината. Именно съвкупносттаот всички фактори, определящи оценката от човешкотосъзнание на дадено фактическо положение, съставляваиндивидуалното човешко мислене, което не може дабъде възпроизведено от машината".

Нека посочим някои цифри. Така например комбина-циите от шахматните ходове и продължения са толковамного, че за да се изиграят всички възможни шахматнипартии според съветския учен — популяризатор Перел-ман, необходимо е всички хора на света да играят дено-нощно шахмат, като всяка секунда правят по един ход,и въпреки това ще им бъдат необходими толкова столе-тия, колкото могат да се изразят с едно стоцифреночисло. Друг пример: ако трябва да се изчислят всичкипродължения на дадена шахматна позиция само 5 ходанапред, на една машина с бързина на действие 1 милиардоперации в секунда ще са необходими 7 денонощия.Същевременно един добър играч анализира в една пар-тия от 40 хода не повече от 100 отделни хода.

Всички тези изчисления, показващи необятността навъзможностите в шахмата, намират пълно приложениепри всяка друга мисловна дейност, която води дотворчество в области като литературата, музиката идругите изкуства, но също и при точните науки, къдетосе изискват не само механически изчисления, но и съ-зиране на нови възможности и взаимоотношения междусъществуващите данни и неща.

Ето защо създателят на кибернетиката — НорбертВинер — писа в своята книга „Кибернетика и общество",че една електронна машина може да играе шахмат наравнището на добър любител или дори на майстор,като нейната игра ще бъде солидна, но без гъвкавост иинтересни хрумвания. Бившият световен шампионБотвиник, който е и доктор по техническите науки,преди 6—7 години беше заявил, че несъмнено електрон-ните машини ще се научат да играят шахмат по-добреот хората и тогава ще има две световни първенства: едноза машини и друго — за хора. Сега обаче, изглежда, четой е отстъпил от това свое схващане, тъй като е зая-вил пред полски журналисти, че по негово мнение„една електронна машина никога не ще може да победичовека на шахмат".

По мнението на гросмайстора Бронщайн машинитеиграят приблизително със силата на треторазрядник.При това колкото по-малко фигури остават върху дъс-ката, толкова по-трудно става за машините да „виждат"позицията, тъй като именно в крайните положения ана-литичните оценъчни способности на човека далече пре-възхождат възможностите на машината. Наистина чрезедна крайно подобрена и точно съставена програмамашините ще подобрят качеството на играта си, но теняма да достигнат дълбочината и творческите идеи наедин гросмайстор. А това, което важи за шахмата, важии за останалите области на човешката мисъл.

Но нека се върнем към шахматния мач СССР—САЩ,в който се състезават електронни машини. Разбира се,целта на това съревнование не е да се създадат по-съвършени машини за игра на шах, а да се повишатизобщо качествата на електронните машини. В случаяшахматната игра е само една от многобройните пробиза възможностите на съвременната техника.

ВЛАДИМИР ГАНЧЕВ

29

В

тоз

и

нап

ръст

ник

и

ма

60

00

тра

н-зи

стор

а!

Б И Л К А Т А Н А Х Р А Б Р О С Т Т АТази нощ, последната преди

боя, отомаките имаха многоработа. Непрекъснато присти-гаха и отиваха пратеници, из-вършваха се последните при-готовления.

Огънят осветяваше лагера имтолкова, колкото бойците давиждат около себе си. Ако ня-кое немирно пламъче се заблу-деше в тъмнината, то срещашесуровото лице на боец.

Както пред други битки,разузнавачите съобщаваха заужаса, обхванал враговете им.Не можеше да се очаква друго.Цялата мъжественост на съ-седните племена отиваше по дя-волите още в началото на сра-жението.

Каква сила обладаваха ото-маките, та крачеха към смърт-та, без да трепне нито едно мус-кулче — издайниче на стра-ха? И защо никога не се биехаденем? Да, те имаха закри-лата на боговете на нощта.Ала това не бе единственатаим тайна!

В полунощ, когато огъня зас-пиваше и изпущаше тънкиструйки дим, магьосникът из-прави слабото си, подобно наскелет тяло, и изрече неразби-раеми страшни заклинания. Тойизви ръце и понечи да хваненещо в тъмнината. Никой ненаруши тишината. А после,смълчани, войниците минахаедин по един, за да смръкнат отлулата с вълшебния прашец.

Едва сега те видяха злото,което ги дебне. Крилати змеьо-ве, огромни чудовища налитахавърху тях, искаха да ги по-гълнат. А след тях идваха про-тивниците, въоръжени и мно-гобройни. Оставаше да се хвър-

лят в боя и. . . да победят.Нито едно копие не трепна в

техните ръце, нито един вик настрах или стон от болка не из-дадоха устата им.

Зората пак не можа да видисамото сражение. Окървавенитрупове, разкривени от ужасмъртви лица и до тях. . . зас-пали отомакски бойци. А можеби Зората не познаваше нощ-ните богове?. .. И все пак за-спалите войни я вълнуваха по-вече от бягащите оцелели про-тивници.

Тайната на магьосника оста-ваше всесилна!

Заглъхна ехото от сраже-нието. Отомаките приличаха лю-тите си рани на слънцето и на-празно се мъчеха да разказватисторийки за битката. Все ед-но, те нищо не можеха да спспомнят. Мнозина от тях от-ново се страхуваха от скорпио-ните и отровните риби.

Само магьосникът — така гобяха нарекли в племето, сескри в огромната си градина,подобна на джунгла. До след-ващия бой никой нямаше дазърне това лице, изпито истрашно. Дългите му пръстилакомо шареха по храстите,чупеха клонки, кършеха ли-стенца и пълнеха голямата пле-тена кошница. Старецът замък-на товара си на малката по-лянка, където единствено сти-гаха топлите лъчи на слън-цето. Разстла набраните стрък-чета и отпусна дългото си катовърлина тяло на земята. По-лежа, протегна се и пъргавоскочи. Ръцете му отново заша-риха в купчината изсъхнали,почернели клонки.

Уморен не толкова от ра-ботата, колкото от годините,

магьосникът Готу седна на зе-ленясалия дънер. Долната мупопукана устна непрекъснатосе местеше от единия ъгъл наустата към другия. Не бешелесно да крие тайната на свое-то изкуство половин столетие.Той я бранеше с ум и непосилентруд. До залез слънце Готутрябваше да стрие всичко напихтия. Още нещо — той ни-кога не забравяше да прибавипресните цветчета от същоторастение. Около тях прилеп-ваше смолистият прах на клон-ките и дървеният съд се изпъл-ваше със сребристи зрънца. . .

Привечер, когато огнениятбог на светлината се скри задсините планини, магьосникътпотегли към колибите. Той но-сеше със себе си страшното оръ-жие за новия бой — билката нахрабростта. След полунощ сен-ките на свирепите отомаки щя-ха отново да плъзнат в тъмни-ната. Трябваше да се скриелуната.

Средните векове направихаедин европеец много по-щаст-лив, отколкото ние знаем занего. Откривателят на Америкапръв се запозна с чудните хра-сти, които срещна, когато от-кри островите на Западна Ин-дия. Христофор Колумб дадена света и билките на храб-ростта.

Днес тези растения растат вБразилия, Венецуела, Перу,Чили, Парагвай и Аржентина.Сходните на вид храсти носятразлични имена в зависимостот местата, където се срещат —себил, кобоба, курува, хатаи,курупаяра, парика, ньопо. Натяхното изучаване посвети дъл-ги години от живота си изследо-

30

вателят Фернандо Колон. Алек-сандър Хумболд ги определикато голямо отклонение от ви-да мимози и им даде названиетоАкация ниопо. В наше времеучените познават билките нахрабростта под обобщеното наз-вание пиптадении или халюци-наторни дроги. Химически дей-ствуващото им вещество съдър-жа индолова основа и имаефект, приличен на буфотенина.

Магическото действие на пип-тадениите добива още по-стра-нен характер, когато се прос-ледяват двете противоположнифази, в които изпадат подло-жените на неговото опияняващовъздействие. В първия периодте възбуждат у човека халюци-наторен делир — лоши виде-ния обхващат помраченото съз-нание, подобно на някои тежкиприпадъци при алкохолното от-равяне. Халюцинаторната дро-га разстройва емоционалнатасфера на мъжете, прави ги осо-бено жестоки и нападателни.Някои индийски племена при-месват към билките на вой-ната и тютюн, като по тозиначин „викат дявола". Вероят-но това е най-примитивният на-чин за съчетаването на дватакрайно отровни ефекта.

Във втората фаза на своетодействие пиптадениите причи-няват своеобразен сън, който вмного случаи представлява ис-тинска хипноза. Често това съ-стояние преминава в загуба насъзнанието. От него упоените сесъбуждат изтощени, без спо-мен, негодни са да мислят иимат чувството, че са отровени.А това чувство е много близкодо истината. Това е отмъщениетона билката на храбростта къмтези, които я поглъщат.

Д-р ПАВЕЛ БЪЧВАРОВ

Горното течение на Укаяли е можеби най-отдалечения от цивилиза-цията кът на земното кълбо. Земитепо горното течение на Укаяли са при-вличали търсачи на щастие от всичкинароди. Те са си построявали тукхациенди, засявали са плантации скафе, памук и захарна тръстика. Ноза обработването на всички тияплантации са нужни работни ръце.

Всяка сутрин, когато се събуждам,виждам планинска верига, извисява-ща се на западния небосклон. Задтази верига, недалеч от Кумарин,почти до подножията на Кордилие-рите. се простира тайнствена, малкоизучена страна, обозначена на кар-тата с бяло петно. Нарича се Гран-Пахонал. И там живее ловджийско-то племе кампа — непоробени, снаж-ни и здрави индианци.

Кампа водят скитнически живот исе препитават предимно от лов. Тепознават тези гори надлъж и нашир,много държат на свободата си и стра-нят от белите. Ръцете им са здрави ииздръжливи. Именно такива ръце санеобходими на притежателите нахациенди и на лов за кампа тръгватцели експедиции, действуващи поточно разработен план. Добре въоръ-жени хора обкръжават нощем колиби-те на кампа, хвърлят горящи стрелипо покривите и когато лумнат пожа-

рите, убиват мъжете, които оказватсъпротива, прогонват старците и же-ните, а останалите предимно деца имладежи взимат като плячка и гиотвеждат със себе си. Ето по какъвначин хациендите по Укаяли сиобезпечават работна ръка. По тече-нието на Укаяли живеят много хора,чиято професия е да ловят и продаватиндианци. За тази цел те използуватвраждите между отделните племена исами ги раздухват. Освен кампа ичама тук живеят още племената:мачигенго, пиро, кашибо, амауаса,атуарата. И тук белите разпалватвойни между жителите на горите, зада се възползуват от кръвта и мъ-ката им.

Знае ли за това правителството наПеру?

Безспорно знае, но гледа на всич-ко през пръсти. Много от държав-ните чиновници сами търгуват с ин-дианци.

Веднъж, когато бях на лов достанавътре в непроходимите гори, забе-лязах внезапно, че всички живи съ-щества наоколо са необичайно възбу-дени. Птиците като безумни подска-чаха с писъци и крясъци от клон наклон. Някакъв броненосец, очевидносъбудил се току-що, препускаше съсстрашен шум през гъсталака. Въввъздуха със силно жужене профуча-

31

ваха множество бръмбари, скакалции други насекоми. Някои от тяхизнемощели се отпускаха за мигвърху листата, но тоз час продължа-ваха бягството си. Всичко живо впанически страх препускаше в еднапосока. А когато край мен пробягаизплашен паяк - птицеяд, свиреп раз-бойник, пред когото всички трепе-рят, започнах да разбирам, че е ста-нала някаква катастрофа, хвърлилав ужас всички обитатели на гората.

Прелитането на насекомите преста-на и сега до ушите ми достигна при-

глушен шум, наподобяващ късане нахартия. Не можех да разбера откъдеточно идваха тези тайнствени шумо-ве. После усетих във въздуха въз-кисел мирис като от развалено месо.

Най-сетне всичко разбрах. Наняколко крачки от мен сред гъстатарастителност се появи черна маса:пъплеха потоци от мравки. Тезихищници, мравките ецитони, унищо-жават по пътя си всичко живо.Нищо не може да устои пред тях, ничовек, ни звяр, ни насекомо. Всичко,което не успя или не можа да избяга,

умря разкъсани от отвратителнитеразбойници.

НЯКОЛКО остри бодвания в кракатами напомниха, че е време да отстъ-пя: двадесетина мравки бяха успелида се покатерят по мен. Хукнах встра-ни, но разбрах, че да се измъкна не етака лесно. Да прескочиш плътната,почти един метър широка вълна отмравки, и то сред гъсти храсти —съвсем не е проста работа. Мравките,раздразнени от нещо, мигновено севпиваха в краката ми. Хукнах вобратна посока, но и там същата кар-тина — бавно се придвижваше без-крайна лента. В това време към дър-вото, зад което се криех, приближитрета мощна колона ецитони и поло-жението ми стана сериозно.

Обкръжен бях от три страни.Без да губя време, потърсих между

храстите място, където мравките сапо-малко, и опитах да се промъкнапрез кордона. Болката от ухапвания-та на мравките ецитони, очевидноотровни, е много силна. Ухапанитеместа веднага се подуха. Стиснахзъби и насочих цялото си вниманиевърху това, което ставаше наоколо.Мравешката процесия бе дълга къмосемдесет крачки, разделена на ня-колко групи, които се движеха еднадо друга като колони войска. Труд-но е да се каже колко мравки имаше.Може би милион, а може би и десетмилиона. Всяка колона бе широканяколко десетки сантиметра. При-движваха се със скорост четири-петкрачки в минута.

Шествуваше явно целият мраву-няк, защото имаше мравки от всичкиразмери: малки, средно големи иголеми, а на края огромни, почтисантиметър и половина. Те се дви-жеха по краищата на колоните същокато флангови и тичаха ту напред, туназад — изглежда, следяха за реда.Изключително подвижни и бързи, теизпълняваха ролята на разузнавачи,катереха се по храстите и дърветата(не по-нависоко от два метра), оттамизвършваха наблюденията си, а послесе връщаха в строя. В средата на ко-лоната в най-безопасното място мно-жество мравки мъкнеха потомствотона мравуняка — бели какавиди и ли-чинки.

Тази гладна, отчаяна, непобедима,страшна армия никому не проща-ваше. Няколко зелени гъсеници, го-леми колкото показалец, си живеехабезгрижно върху едно клонче наблизкия храст. Но ето, че ги забелязаедна мравка разузнавач и веднагадоложи на другарите си. Мигновеностотици „войни" се устремиха към

32

плячката. Без много церемонии теразкъсаха безобидните гъсеници начасти и ги потътриха със себе си.Цялата разбойническа операция про-дължи не повече от петнайсетина се-кунди.

Но имаше, изглежда, насекоми,които се ползуваха от милостта, адаже и от дружбата на черните раз-бойници. От наблюдателния си пунктвиждах добре какво става в колонитена мравките. В центъра им забеля-зах червени бръмбари, които прина-длежаха към съвсем друг разред насе-коми и все пак бодро крачеха заеднос мравките. Многочисленото племена бръмбарите бяха роби. Ецитонитеревниво пазеха пленниците си, коитоги снабдяват с вкусно ароматномасло. Това са, така да се каже, кра-вите на мравките.

Върху клоните на един храст, почтинад земята, виси голямо колкотофутболна топка гнездо на оси. Пет-найсетина ецитони — патрули го забе-лязаха и веднага се нахвърлиха вър-ху сивата обвивка на гнездото. Заострите им челюсти това беше дребо-лия: обвивката зашумя като хартия.Но във въздуха се появиха оси. Съсзлобно бръмчене те се нахвърлихавърху нападателите и мигновено гиунищожаваха. Просто ги отнасяхавъв въздуха и трудно беше да се раз-бере какво правят там с тях. След ми-нута храстът беше очистен от врага.

Но не задълго. Явно движещатасе колона бе разбрала от оцелелитепатрули за случилото се. Всред чер-ната маса настъпи объркване, посленай-дръзките мравки се покатерихапо храста. Осите не ги допускаха догнездото и смъртната схватка се за-върза сред клоните. Осата е многопо-голяма и по-силна от своя против-ник, а при това е и по-подвижна, за-щото разполага с крила и смърттакосеше много повече редиците намравките.

Мястото на загиналите се заемашеот нови все по-многочислени подкре-пления от мравки, но и осите сякашсе удвояваха, утрояваха пред очитеми. Трудно ми беше да следя в тозихаос етапите на боя. Виждах само, чеосвирепелите бръмчащи оси са сто-тици, а мравките — хиляди.

Но ето че нещо сериозно се случив самото гнездо. Изглежда, мравкитеуспяха да проникнат вътре. От разкъ-саната обвивка на гнездото неочак-вано почнаха да се сипят бели личин-ки, отначало по една, а после все по-вече и повече. На земята падаше по-томството на осите. Всред падащителичинки видях и оса: загубила сили,

облепена с мравки, тя слабо се от-браняваше и явно загиваше. Следнея западаха все нови и нови победениоси. И горе по клоните, където се во-деха най-ожесточените боеве, средбезчислените тела на мравките сетъркаляха тук-там и оси.

През това време пълчища от другимравки, не взели участие досега вбоя, се бяха покатерили по клонитена съседните храсти и оттам се спус-наха в атака. И ето везните решител-но започнаха да се накланят към стра-ната на мравките. Много от тях серазпореждаха вътре в гнездото и от-там като град се сипеха на земятабели големи личинки, мравки, оси...Гнездото на страшните оси престанада съществува, то падна под натискана по-многобройния противник.

Едновременно с тази трагедия наоколо стотина крачки пред мен станадруга схватка. Патрулите на съсед-ната мравешка колона подплашихаогромен гущер, дълъг почти метър,който, спасявайки се, се пъхна в най-близката дупка в земята. Хилядиецитони се втурнаха подире му. Бор-бата, която не можех да наблюдавам,не продължи дълго. Скоро гущерът

се показа на повърхността черен отполепналите по него насекоми. Ома-ломощената гадина запълзя бавно,но изведнъж спря като ударена отгръм, раззина широко паст, злобносе озъби на недосегаемия враг. Неможех да гледам повече мъчениятана гущера и с един изстрел на пуш-ката го довърших.

Мравките отминаха.Черният кошмар изчезна в гъста-

лака, утихнаха и виковете на мравоя-дите. Слънцето прежуряше и лъчитему, пронизвайки гъсталака, проник-ваха на места до самата земя.

Неочаквано във въздуха се появивесела пеперуда хеликонида — красивекземпляр в черна окраска с жълтипетна и червена лента. Пеперудатазаснася яйца почти до останките нагущера, грижейки се за продължение-то на рода. От тези яйца след двамесеца щяха да се излюпят зеленигъсеници, които ще водят безгрижносъществувание под лъчите на пале-щото слънчице.

Между пъновете е израснал буенхраст, обсипан с жълти цветчета.И ето към тези цветчета долетяхаот всички страни приказни птици—

33

колибри. „Тррр" — зачу се енерги-чен звук, напомнящ шума на летящв далечината самолет, и във въздухана две крачки от мен неочаквано за-мря неподвижно. . . не, не птица, апо-скоро изумруд, който мигновеносе превърна в пламтящ рубин, а послев блестящо злато. В следващия мигптицата отлетя мълниеносно и за-стина на трийсетина крачки над другожълто цветче, поставяйки в чашкатаму дългата си остра човчица.

„Тррр" - прелетя наблизо второколибри, след него трето, четвърто.Те прелетяха над най-близките цвет-чета и изчезнаха. Три други колибрис писък прорязаха въздуха. Скорооколо мен се събраха към петнайсе-тина от тези пъстри летци. Очарова-телно зрелище!

Колибри! Щедрата южноамерикан-ска природа е сътворила много чудесана красотата, но колибрите безспорнотрябва да бъдат отнесени към най-големите й шедьоври.

Тази най-малка птичка в света еобект на много по-голямо внимание,отколкото всички други представителина пернатия свят. В очите на хоратаколибрите олицетворяват красотатана цялата южноамериканска природа,много, много по-богата от природатана другите страни.

И наистина тези птички с правозаслужават това изключително вни-мание. Привлекателна е не само тях-ната външна ослепителна украса, изу-мяват — може би това е най-точниятизраз — бързината и лекотата на по-лета им, смелостта и закачливостта

им. В мъничкото телце на колибрите,понякога не по-голямо от нашиястършел, се крие поразителна сила.

Тези птици като приказни съще-ства се появяват винаги неочаквано,застиват във въздуха, накланяйки сенад цветеца, при което крилцатаим трептят така бързо, че изглеждатнеподвижни. Без да кацат, те изтик-ват от чашките на цветчетата мънич-ките бръмбарчета и изсмукват нек-тара. За тези изумруди и рубини,превърнати в птици, цветята са същотака необходими, както и за пеперу-дите.

Тропическите гори на Амазонка!Някой сполучливо бе забелязал, чечовек, попаднал в тях, на два пътиизпитва остра радост: първия ден, ко-гато, ослепен от приказните богатствана Амазонка, мисли че е попадналв рая, и последния ден, когато почтиобезумял най-сетне успява да се из-мъкне от този „зелен ад". Цяла годи-на тук цари непоносима жега и е за-душно и влажно. В продължение надевет месеца придошлите реки зали-ват огромна територия от горите. Вблатата се крият хиляди неизвестниболести. Мравки и термити, унищожа-ващи по пътя си всичко живо; обла-ци москити и комари, чиито ухапва-ния отравят кръвта; отровни змии,смъртоносни паяци, дървета, излъч-ващи опасни и упойващи миризми —всичко това превръща горите на Ама-зонка наистина в проклето място, осо-бено за белия човек, пожелал да оста-не тук завинаги.

И в същото време тези гори саистински рай, за който може само дамечтае естествоизпитателят. Навля-зъл в този пъкъл, той ще намеритук най-изумителните чудеса наприродата: цветя с невиждана фор-ма и окраска, тайнствени орхидеисъс сластен аромат, пеперуди, по-пъстри от цветята, колибри, по-яркиот пеперудите и по-малки от тях, идруги странни птици и млекопитае-щи от древни, вече изчезнали родове,мравуняци, които поразяват съссъвършенството на общественото сиустройство — с една дума естество-изпитателят ще бъде смаян от буй-ния кипеж на живота. Биологични-те проблеми, над които учените сиблъскат главите, тук в Амазонка ле-жат като на длан, само ги късайкато узрели плодове.

На нашата планета не са останалимного тайни на природата, но тук внепроходимите гори на Амазонка имаоще огромен, неизследван свят.

АРКАДИЙ ФИДЛЕР

34

Луната се намира на 382 хилядикилометра от Земята, а разстояние-то между Слънцето и Земята е око-ло 150 милиона километра. Извест-ни също са разстоянията до всичкипознати планети от Слънчеватасистема.

Изчислено е, че най-близкатазвезда до Земята, Проксима от съз-вездието Центавър, се намира наоколо четири светлинни години отнас. А на какво разстояние се на-мират другите звезди? За хилядиот тях то е известно. Например еднаот най-отдалечените звезди, „Есзлатна р и б к а — А " , с е намира н а 7 5хиляди светлинни години от Земя-та. Ако тази звезда угасне днес,астрономите ще узнаят за нейнатасветлинна смърт след 75 хиляди го-дини.

В обсерваториите се правят не-прекъснато наблюдения, фотогра-фират се в продължение на денонощияи години положенията на звездите,правят се изчисления и се намиратразстоянията на все по-отдалеченизвезди.

Как е измерено разстоянието доЛуната?

Разстоянието до Луната може дасе измери лесно с един от съвремен-ните радари. Радарът е радиопреда-вател на къси вълни. Той ги излъчваза съвсем кратко време, за миг.Те се насочват чрез антената къмЛуната. Върху екрана на радара сепоявява светла хоризонтална линияи в момента на излъчване на сигналав началото на линията се издигасветло вертикално зъбче. Вълнитедостигат до Луната, отразяват се от

нея и тяхното „ехо" се връща къмЗемята, попада върху радарнатаантена. В този момент върху свет-лата линия се появява още едно зъб-че. Върху екрана има деления и потях се вижда от местата на дветезъбчета на какво разстояние трябвада се намира Луната. Същото можеда се направи и като се насочат ра-диовълните към планетите Марсили Венера, които са най-близкидо нас. Но снопът на насоченитевълни не е много тесен и затова етрудно да се приемат от радара отра-зените вълни от тези отдалеченипланети, защото малка част от ра-диовълните попада върху планетитеи още по-малка част от тях достигаобратно до Земята.

През последните десетина годинибе изработен нов начин за получаванена тънък сноп светлина с многоголяма мощ, хиляди пъти по-голямаот тази на слънчевите лъчи. Появихасе лазерите. Вече се направиха с тяхпървите опити за получаване наотразените им лъчи от Луната. Ре-зултатите са много точни.

Преди да се открият радарът илазерът, е трябвало да минат го-дини, докато се измери разстоянието,на което се намира Луната от нас.На пръв поглед задачата е многопроста. Всеки знае, че ако е извес-тна дължината на една страна наедин триъгълник и прилежащитему ъгли, може да се построи триъ-гълникът и да се изчисли височинатакъм тази страна. Представете си, чеизвестната страна на такъв триъгъл-ник е разстоянието между две многоотдалечени точки от земната повър-хност, а върхът на триъгълника е

някоя точка от Луната. Височинатана този триъгълник, спусната отточката на Луната към основата муна Земята, ще бъде търсеното раз-стояние. Но Луната се движи. Етозащо измерванията на ъглите трябвада станат едновременно или да сеправят сложни изчисления, като сезнаят моментите на наблюденията.Тази история е свързана с измерва-нето на земния диаметър и е продъл-жила години.

Слънцето е много далеч, но колко?

По-рано и най-смелата мисъл не едопускала, че Слънцето може да епо-далеч от седем милиона километ-ра от Земята? Защо се е появилотова число и кой го е измерил нямасведения.

В началото се мислило, че нами-рането на това разстояние ще станепак чрез триъгълник. Скоро се раз-брало, че това е невъзможно . Слън-цето е толкова далеч, че ако си пред-ставим там един наблюдател, койтогледа към Земята, той би я видялкато светла точка. Това ще рече,че ако се насочат едновременно двателескопа, които се намират в дватакрая на земния диаметър към Слън-цето, няма да се измери никакъвъгъл между техните посоки, те ще сауспоредни.

Тогава оставало да се използуватблизките планети. Отпреди четиривека било известно, че Марс е едини половина пъти по-далеч от Слън-цето, отколкото Земята. Той е по-близко до Земята и може чрез опи-сания начин с триъгълник да се из-мери разстоянието до него. Наме-рили, че той се намира средно на 70милиона километра от нас. ТогаваСлънцето трябва да е отдалечено на140 милиона километра.

Другата планета между Земята иСлънцето е Венера. Понякога можеда се наблюдава нейният силует каточерна точка върху слънчевия диск.Ако в такъв случай се измерят отразлични места на Земята момен-тите, в които дискът на Венера седопира до ръба на Слънцето, можеда се изчисли на какво разстояниесе намира то от Земята. Достатъчное да се знае разстоянието на Венераот Земята. Така след многократнинаблюдения било изчислено, чеСлънцето отстои между 151,6 и153 милиона километра от Земята.

През 1898 г. бил открит астероидътЕрос. Това е малка планетка сдиаметър 25 километра, на няколкодесетки милиона километра от нас.Вместо планетата Венера използу-

35

вали през 1930 година неговия си-лует при проектирането му върхуСлънцето. Така било намерено, чеСлънцето се намира на 149 647 000км далеч от Земята, като грешкатапри това голямо разстояние е само17 000 км.

Очевидно за изчисляване на раз-стоянията до звездите не е възможнода се използуват подобни начини.Но нали Земята се движи по своятаорбита и изменя положението си впространството? Не би ли могъл дасе използува триъгълник, чиятооснова е диаметърът на земната ор-бита, а върхът му да е някоя звез-да? Достатъчно е да се наблюдаватази звезда през половин година ида се измерят прилежащите къмосновата на триъгълника ъгли.

За да се измери отдалечеността назвездите, астрономът Брадлей за-крепил неподвижно телескопа си изапочнал през всеки две седмици данаблюдава положението на звездите.Според него трябвало всяка звездада се премества в зрителното поле натръбата така, че за една година тя даопише малка елипса. Колкото звез-дата е по-близо до Земята, толковаописаната от нея елипса трябва дабъде по-голяма. Наистина звездитесе премествали и пътищата им билиелиптични, но за учудване на астро-нома елипсите били еднакви и дви-жението било" противоположно напредвижданото! Брадлей обяснилстаналото така: нали Земята се дви-жи с 30 километра в секунда по ор-битата си. Докато влезлият лъч от

звездата в телескопа премине разстоя-нието по цялата му дължина и стиг-не до окото на наблюдателя, тръбатасъс Земята се отмества. Звездата несе вижда в истинската й посока ипонеже посоката на движението наЗемята се изменя по орбитата й,изменя се и посоката на отместванетона звездата. Така Брадлей открилначин за измерване скоростта насветлината, но не успял да измериразстоянието до нито една звезда.

Пак неуспех, но и ново откритие

Неуспехът на Брадлей подсказална друг английски астроном, Хер-шел, че би трябвало да се измерваразстоянието между звезди, коитоса много близо една до друга. Акоедната е по-далеч, а другата е по-близо до нас, ще трябва в течениена годината да се изменя разстоя-нието, на което се виждат те в зри-телната тръба. Диаметърът на зем-ната орбита не е малък и би трябвалообразите на две такива близки звез-ди периодично, всяка година, ту дасе приближават, ту да се отдалеча-ват. Въпреки очакванията Хершелне успял да установи никакво отме-стване, макар че извършил наблю-денията на стотици близки и еднак-ви по светлост звезди.

Но трудът не отишъл напразно.За пръв път било открито, че в без-крайната вселена има множестводвойни звезди.

На изток изгрява нова звездаВладимир Яковлевич Струве, млад

астроном, който работи тогава ведна от най-големите в света обсер-ватории — Пулково, Русия —дълги години изучава двойнитезвезди. Не остава кътче от севернотополукълбо на небето, където да не еспряло неговото зорко око. През1835 г. Струве насочил телескопа сикъм светлата звезда Вега и една малказвездичка, недалеч от нея. Започналда следи дали е постоянно разстоя-нието между голямата и малкатазвезда. Най-после откритие! Вегасе премествала спрямо малката звез-да и това се повтаряло всяка годинапо един и същ начин. Като измерилпо това движение разстоянието, накоето се мести Вега, той изчислилразстоянието й до Земята — 27светлинни години.

Оттогава започнали в целия святнаблюденията за измерване на раз-стоянията до много звезди. Появиласе фотографията, с чиято помощ товаможе да се извърши още по-точно.Напоследък се откри, че с помощтана лазеров лъч може да се установипри сравнение на фотографскитеплаки съвсем малко отместване назвездните образи. Ако по-рано етрябвало повече от година, за да сеустанови с обикновена светлина от-местването на една звезда спрямодруга, с помощта на лазер е доста-тъчно да се направи снимка за поло-жението на звездите само през ня-колко месеца.

И този метод има своите граници.Те са триста светлинни години.

На помощ идват Цефеидите

Близко до полярната звезда имаедно съзвездие, наречено Цефей.В него били открити звезди, коитоменят периодично силата на свет-лината — ту заблестяват и се виж-дат с просто око, ту потъмняват иедва се виждат с телескопа. Един оттях „мигат" за една и повече минути,други изменят блясъка си след де-нонощия. Колкото една такава звез-да е по-бляскава при най-силнотоси светене, толкова по-продължите-лен е периодът на мигането й. Та-кива звезди били открити по цялотонебе и са наречени цефеиди.

Представете си, че някоя от тяхе на разстояние от нас, което можеда се измери, тоест по-близо от 300светлинни години. Ако наблюдаватенебето и откриете някъде другадетакава цефеида със същото времеза „мигане" и със същата сила насветене, следва, че и двете звезди сана еднакво разстояние от нас. Нокакво ще стане, ако втората звезда

е десет пъти по-малка светла? Товазначи, че тя е сто пъти по-далеч отпървата. Ако отдалечите една запа-лена лампа на два пъти по-голяморазстояние от вас, силата на свете-нето й ще намалее четири пъти —в квадрат.

Започнал лов на цефеиди и измер-

ване на техния блясък. Те са катоуказатели, като километрични ка-мъни във вселената. Достатъчно е дасе знаят разстоянията до по-близкитеот тях, за да се изчислят разстоя-нията до по-далечните, които иматсъщия период на промяна на свет-лината си.

Изминаха години, направиха сеогромни открития, усъвършенству-ваха се начините за изучаване насвета и всеки ден се потвърждаваистината, че светът е безкраен несамо по своите размери, но и по своитетайни.

проф. ПЕТЪР Г. ПАУНОВ

дискове или не?Пред метеорологията и пред физиката стои трудната

задача — да обяснят произхода на много от явленията,идентифицирани като „летящи дискове". Ние допус-каме, че понякога явленията не могат да бъдат обясненисъс сегашните средства на науката. В същото времеобаче сме дълбоко убедени, че в много случаисветлинни и оптични атмосферни явления успешно„имитират" летящи дискове.

Много от предложените ни снимки на летящи дисковеприличат поразително на тъй добре познатия на со-фиянци „шопски облак". Този красив гостенин на со-фийското небе може да се наблюдава често през есентаи пролетта и по други места в България (при Вършец,Сливен, на много места в Родопите), както и на много имного други планински места в целия свят. Научнотому име е „лентикуларис" или „софийски характереноблак".

Формата на лентикулариса е лещовидна или вретено-образна. Гледан отдолу, облакът има тъмно ядро и честопъти ослепително бяла „яка", съставена от фини леде-ни кристалчета, които понякога създават явлениетоиризация (оцветяване, главно в зелено и червено, коетосе дължи на дифракцията на светлината в облаците,намиращи се на разстояние 30° и повече от Слънцетоили Луната). Няма нищо чудно, че в нощното небе ири-зиращият лещовиден облак много лесно може да сеприеме за тайнствено летящо тяло. Още по-малко чудное, че и добре регулираната дневна снимка на лентикула-рис може да се представи спокойно за летящ диск отнедобросъвестните търсачи на сензации.

Лентикуларисите се образуват главно когато духатоплият вятър, наречен фьон или „Снегояд". Надвилотона планините фьонът причинява т. нар. стояща въз-душна вълна, съставена от два въздушни пласта с раз-лични физични свойства. Водните пари, които се нами-рат на върха на тази „стояща вълна", се изстудяватсгъстяват се и образуват лентикулариси. Те стоят не-подвижно или почти неподвижно край планинскотопрепятствие, над което са възникнали. Процесът наразсейването на тези облаци често настъпва изведнъж.Тогава формата на облака се запазва още известновреме, но неговите размери намаляват бързо. Създавасе измамното впечатление, че неподвижният облак езапочнал да се отдалечава бързо от нас. Естествено е,че така може да се създаде впечатление за отдалечаващсе летящ диск.

Ако някакви неидентифицирани летящи предмети сенаблюдават нощно време, представите ни могат да сесвържат и с процесите на отражение и пречупване на

светлината на границата на така наречените задържащислоеве в атмосферата. Светлинните лъчи, преминаващипрез тази граница, се отклоняват от първоначалнатаси посока съвършено по същия начин, както припреминаването на лъчите от водата във въздуха. Пото-пете една лъжичка в чаша с вода и ще се убедите в това.Ако задържащият слой в атмосферата е не плосък, аизпъкнал, той може да действува на светлинните лъчикато лупа. Поради това даже Луната или Слънцетоможе да ни се сторят сплеснати, често обезформени илида ни напомнят на диск или паница. Това явление сенарича астрономична рефракция. Поради промените вположението или наклона на задържащия слой на наблю-дателя безусловно ще се стори, че източникът на свет-лина — Луната, Слънцето или пък лентикуларисът —се движи. Ако пък този източник се наблюдава от авто-мобил, кораб или самолет, то той може да изглежда, чесе движи с тази скорост, с каквато се движи и самият на-блюдател. Спомнете си за описаните в книжка първаслучаи на 17 април в щата Охайо с моторизиранияпатрул или пък на 13 август 1953 година, когато само-лети са преследвали непознат предмет.

При възникване на резки контрасти в температуратана въздуха близо до земната повърхност въздушнителупи могат да събират в сноп светлинните лъчи или,обратно, да ги разсейват. Поради това при определенометеорологично състояние на времето обикновениятвид на Слънцето или Луната може да бъде деформирандо неузнаваемост. Лесно може да си представим какдеформираните образи на Слънцето или Луната сепоявяват внезапно иззад облаците като някакви диско-видни тела, които след това, залязвайки, също такавнезапно изчезват. Един наблюдател, надарен с доста-тъчно фантазия, може да приеме това явление за призе-мяване на „летящ диск".

Да се върнем отново към метеорологията. Роднини налентикуларисите са т. нар. бисерни или перламутровиоблаци. По форма и начин на образуване са многосходни с лентикуларите. Те обаче се появяват на многопо-голяма височина — 22 000— 30 000 м. Установено е,че перламутровите облаци са съставени от водни кап-чици с диаметър 2,5 микрона или от миниатюрни леденикристалчета. Тези облаци също могат да бъдат приетиза летящи дискове.

През летните нощи на фона на тъмното небе могат дасе забележат едни от най-забележителните явления ватмосферата — сребристи облаци. Това са ярки, неж-ни, тънки, светещи облаци, които се появяват обик-новено в северната или северозападната част на небето

37

близо до хоризонта. Поради своеобразната светлина,която излъчват и която силно напомня метален блясък,тези облаци са получили името „сребристи". Яркосттаим е толкова голяма, че те могат да се фотографират секспозиция 1/25 сек. Прибавете към това голямата имвисочина (80—85 км), голямата им скорост (тикани ответровете в стратосферата, те се движат със скоростстотици километри до 720 км/час), голямата им близостдо хоризонта, както и нежността им, което позволявабързото им разкъсване и понякога внезапно изчезване,и вие ще можете да си представите нови летящи дискове.Природата на сребристите облаци остава още загадъчна.Но радиолокационните наблюдения през последнитегодини показват, че съществува връзка между метеор-ните потоци в атмосферата и появяването на сребристиоблаци.

Много често наблюдателите могат да бъдат заблудении да приемат за летящи дискове различните атмосфернисветлинни явления, като полярни сияния или светлин-ни явления в здрачаващото се небе. Напоследък сеоткриват все повече факти, които показват, че слабиполярни сияния могат да се видят много по-често нафона на нощното небе, отколкото сме мислели по-рано,и че са често явление не само за полярните, но и засредните и даже за екваториалните ширини.

В някои научни и научно — популярни западни списа-ния въпреки фантастичния шум за летящите дисковесе появи предположението, че прословутите летящидискове са не някакво „ново оръжие" или извънземенкосмичен кораб, а кълбовидна мълния. Тя е сравнителнорядко явление. Интересът към нея се усилва както отголямата величина на съдържащата се в нейния срав-нително малък обем енергия, така и от изключителнодългия за една мълния живот — две и повече минути.

Кълбовидната мълния се появява обикновено присилна буря, след силен разряд на линейната мълния иима вид на светя що кълбо със среден диаметър 20см. Обаче диаметърът на мълнията може да се колебаеот няколко сантиметра до няколко метра, а в някоислучаи и до няколко десетки метра! Понякога светя щотокълбо придобива форма на круша или леща.

Характерно за кълбовидната мълния е нейното не-произволно движение. Тя се движи често по крайноизвит и преплитащ се път. Понякога нейното движениесе забавя много и тя дори спира, сякаш увисва във въз-духа. Цветът на това светящо кълбо е или червеникав,или червен, или оранжев, или ослепително бял. Понякогакълбовидната мълния може да се раздели на две илиповече части. Мълнията може да се спре до земнатаповърхност или до някакви предмети, кипейки и из-хвърляйки фонтани искри. Едновременно кълбото на-грява силно предметите и оставя след себе си следи отизгаряне, а по металните повърхности — следи от разто-пяване. При движението си кълбото издава свистящили съскащ звук. Кълбовидната мълния изчезва вне-запно с оглушителен взрив или, което е поразително —изчезва напълно незабележимо.

На 12 август 1956 г. в 12 часа и 55 мин в района наКомсомолск съветският транспортен самолет ЛИ-2среща на височина 3300 м кълбовидна мълния. Пръв язабелязва пилотът. Мълнията се появява пред и малковляво от курса на самолета. Огненото кълбо с диаметър25—30 см и тъмночервен близо до оранжев цвят сеприближава бързо до самолета, достига до 30—40 смот носа му, завива вляво и се движи край кабината на

летеца. Срещайки лопатите на лявото витло, огненотокълбо експлодира и покрай тялото на самолета се стрелваогнена ивица. Ослепителният взрив заглушил шума намоторите. Радиовръзката със земята била прекъсната,а радиокомпасът трябвало да бъде изключен. Радистътна самолета се опитал да изключи антената, но получилсилен удар от електрически ток. След кацането на само-лета било установено, че едната лопата на витлото еразтопена на дължина 40 мм и на дълбочина 5—10 мм.

Всичко това не ви ли напомня, драги читатели, нанаблюденията, направени на 7 юли 1965 г. от учени отАржентинския, Английския и Чилийския научен цен-тър? Необикновеното летящо тяло, което „подлудява"геомагнитните уреди, неправолинейното движение,червенооранжевият цвят, променливата скорост, спира-нето на електромагнитните часовници, сноповете искри,които изпуска, кръглата му или лещовидна форма не вили подсказва, че може би се касае за кълбовидна мълнияс необикновени размери? Нима една кълбовидна мъл-ния не може да угаси мотора на таксито на шофьораДжеймс Ловъл и на другия автомобилист? Нима метал-ният предмет с форма на електрическа крушка, който сеиздига от земята, бавно прекосява пътя на Ловъл и сеотдалечава надясно, не може да бъде кълбовидна мъл-ния? Забележете, че след отдалечаването на неизвест-ното тяло, т. е. след изчезването на електромагнитнотому влияние, моторите на колите се запалват още припръв опит. Необикновеният летателен апарат, забеля-зан преди полунощ на 24 май 1965 г. от австралийскияпилот Дж. У. Тайлз, също може да бъде една чудесналетяща мълния, спряла се за малко на върха на голхребет, а прожекторите му, които намаляват светлинатаси, всъщност могат да бъдат периодично появяващите сеснопове искри.

Отражението на лунната светлина от ледените кри-стали, полепнали по тялото на крилата на самолетитеили просто от гладкополираните им металните повърхности,също може да създаде впечатление за „летящ диск".Понеже във въздуха липсва среден и заден план, отра-жението на светлината от плоскостите на летящия само-лет може да бъде проектирано в пространството порадизрителна измама. Тогава отразените от самолета све-тлинни лъчи могат да изглеждат идващи от някакъвдруг, тайнствен източник, разположен на няколко ки-лометра от самолета.

Защо обаче радиолокаторите понякога засичат въввъздуха някакви обекти, въпреки че в даденото направ-ление няма самолети? През юли 1952 г. в 23,40 ч радарътна Националното авиопристанище край Вашингтон за-сича 7 летящи предмета от неизвестен произход. Следняколко минути това се потвърждава и от военновъз-душните бази Ендрюс и Болингс. На следната сутринрадарите следят повече от три часа неизвестни летящитела. При това никакви самолети не са летели в наблю-давания район.

За всичко това науката може да даде следното обясне-ние. Дециметровите вълни на радиолокаторите иматсъщото поведение, както и светлинните вълни. Те същомогат да се отклоняват от първоначалния си път и дауказват мнимото наличие в една или друга посока нанякакъв обект, който в действителност се намира насъвсем друго място. През време на Втората световнавойна английските военни кораби не един път са откри-вали огън в посоката, от която идва радиоехото, въпре-ки че натам не се е виждал противник. Тогава се епредполагало, че противникът се е маскирал много из-

38

кусно. В действителност германски кораби не е ималов обстрелваните райони. Радиовълните от дециметровиядиапазон са се отразявали не от германски кораби, аот английски кораби, намиращи се в съвсем друго нап-равление. Може да се предположи, че и радиоехото от„летящите дискове" е само отражение на радиолока-ционни сигнали от самолети, летящи в съвсем другомясто и направление.

Най-добре е хората да възприемат убеждението, чеявленията в атмосферата са преди всичко оптични, ме-

теорологични или електрически, че те са резултат нанапълно определени физически процеси, а не проява насвръхестествени, тайнствени или извънземни сили.Естествено ние нямаме никакви доказателства, че летя-щите дискове не са летателни апарати, построени отразумни същества. Въпреки това обаче смятаме, чекогато открием нещо необикновено в нощното небе,трябва преди всичко да се радваме, че имаме щастиетода наблюдаваме рядко природно явление.

ХРИСТО ТИЛЕВ

по широкия святНаследственост и отпечатъци от

пръстиДосега науката не познава си-

гурни начини за доказване на род-ство. Сигурен е само отрицателниятотговор, но и той не е много чест.Изследването на кръвните групидава определени данни само в 10%,другите методи — повече или по-малко, но големият процент еоще в областта на съмнението. Обик-новено това, което казва съдебнатамедицина, е: „Родството е вероятно",или „Родството е малко вероятно".

Изучаването на отпечатъците отпръсти обаче може да даде много по-вече. Самата наука се нарича дак-тилоскопия.

Дактилоскопията съвсем не енова наука. Още преди 3 000 годинидревните вавилоняни, индуси и ки-тайци са я използвали. В библио-теката на Асурбанипал (668—626пр. н. е.) са намерени глинени таб-лички с отпечатъци от пръсти. Тевероятно са били първите „личникарти". Дактилоскопията може спълна сигурност да установи, чедаденият човек е този, който е оста-вил отпечатъка. (Вижте статията внастоящата книжка „Криминалисти-ка" от И. Франсез). Но дали рисун-ката на папиларните линии на пръ-стите се предава на потомството?

В 1923 година норвежкият ученБоневи се е опитвал да намеривръзка между папиларната рисункау родители и деца. Неговият методдава определен отговор също самов отделни случаи.

Днес благодарение на откритиятана унгарския професор Шандор Ек-реш дактилоскопията получава новоразвитие. Шандор Екреш ръководиинститута по съдебна медицина вБудапещенския университет. В те-чение на петнадесет години профе-сор Екреш събирал и изучавал от-печатъци на пръсти от родители идеца. За това време той е обходилбуквално цяла Унгария, като етърсил семейства с по 8—10 деца.

В резултат е събрал най-голямата всвета колекция от дактилоскопиче-ски диапозитиви — цял океан отпричудливи рисунки, образувани отпапиларните линии на пръстите. Товаса безчислено множество от комби-нации.

Но все пак и в това безчисленомножество професор Екреш е наме-рил известни закономерности. Спо-ред него съществуват около 60 ос-новни вида папиларни рисунки, ос-таналите са техни вариации. Проф.Екреш е съставил таблици, с коитодоказва, че в рисунките на отпеча-тъците от децата влизат по опреде-лен начин елементи от отпечатъцитена бащата и майката.

Като анализира по своите таблициотпечатъците от палците, унгарскиятучен установява дали има родственавръзка между дадени лица или не.Работата на професор Екреш вечемногократно е помагала да се ус-тановят родствени връзки междуродители и деца, разделени за дългигодини от последната война.

Мумии, които заразяват?Над входовете на гробниците на

египетските фараони и висши са-новници често може да се види ба-релеф — изображение на богинятана смъртта. Тя лети с разперени кри-ла и под нея винаги има един и същнадпис:

„Смъртта ще докосне с крилата сионя, който оскверни съня на бого-вете!"

Фараоните с основание са сестрахували да не бъде осквернен съ-нят им, защото в гробниците били по-ставяни много златни и сребърнисъдове и украшения. Изглежда оба-че, че заплахата на жреците е биланапълно реална. Неведнъж архео-лози, участвуващи в работата поразкопаването на гробниците, са серазболявали внезапно от остри въз-паления на дихателните пътища. Ми-сълта, че заразата може да идва отмумиите, обаче е била винаги от-

хвърляна като ненаучна. Сега товастановище се преразглежда. Неот-давна египетските бактериолози Мо-хамед Сайед и Изедуин Таха изоли-раха от няколко мумии вируси, кои-то са запазили своята жизнеспособ-ност и болестнотворност повече от2 500 години. Дали мумиите не сабили нарочно заразени?

Във връзка с това е уместно да сеприпомни историята с експеди-цията, която през 1929 година раз-кри гробницата на Тутанкамон, фа-раон от XIX династия, живял преди3 300 години. Гробницата бе наме-рена напълно запазена, в порази-телно великолепие. На входа нагробницата също имало предупре-дителен надпис. Разбира се, привсеобщата радост никой не обърналвнимание на надписа. Но наскоро серазболели един след друг пет душиот експедицията. Болестта била смър-тоносна и непозната за лекарите.Участниците в експедицията разтре-вожени заминали за родината си.Но повечето един след друг се раз-болявали от смъртоносната болест.В продължение на две години заги-нали 21 човека. Загадката окологробницата на Тутанкамон предизви-кала най-различни предположения.

Тайната била разкрита през 1955година. Египетски бактериолози ус-тановили по безспорен начин, чеархеолозите са загинали от едно осо-бено заразно заболяване — хисто-плазмоза. То се причинява от гъбич-ката Хистоплазма капсулатум. Отхистоплазмоза боледуват в тропиче-ските страни различни животни имного често кучета, които ставатразпространители на болестта междухората. Експедицията е била налагер в село, където и сега има ку-чета, болни от хистоплазмоза.

Откритието обаче основателно пов-дига въпроса дали египетските жре-ци съвсем целенасочено не са зара-зявали мумиите. Дали и мумиятана Тутанкамон не е била заразена ?

39

ТОЧНОСТ И УМЕНИЕ

Това са големите изисквания приреставрирането на археологически-те находки, които са повредени. На

„Мирний" продължава. Извършватсе измервания на облачността,снеговалежа, измененията в магнит-ното поле

АПН— ССР

хълма Кармир-Блур в АрменскатаССР са намерени тези статуетки,датиращи от периода Ур в Двуре-чието. Сътрудникът на Държавнияисторически музей в Армения В. М.Гаразян ги реставрира.

ПОД 70° МИНУС

Студове под —70°С не са рядконещо за Антарктида. Но въпрекижестокия студ научноизследовател-ската работа в съветската станция

ОТНОВО ЗА ПРОИЗХОДА НА

ЖИВОТА

Учените К. Метю и Р. Мозер сапредложили нова теория за произходана живота на Земята. Те са създавали„модел" на атмосферата на Земятапреди един милиард години, катосмесвали метан и амоняк. През тазисмес пропускали електрически ток.Получавал се е циановодород, койтослед това се превръщал в тъмно твър-до вещество. С вода то давало кафявапяна. Оказало се, че в нейния съставима белтъчини, изградени от амино-киселини. Учените предполагат, чепо този начин са се появили първитебелтъчини — основа на живота нанашата планета.

„Наука и религия" — СССР

ЛСД-25

В последно време в печата все по-често се появяват съобщения за нар-котика ЛСД-25. Отравянето с негопредизвиква халюцинации с изклю-чителна сила, а хроничната му упо-треба води до пълно разрушаване наздравето. В санаториума в Бохнице,ЧССР, обаче ЛСД-25 е бил приложенза лекуване на тежки форми от ду-шевна депресия. Оказва се, че в под-ходящи дози и при специален режимтази отрова действува като многодобро лекарство.

ТЕХНИЧЕСКИ МУЗЕИ

Посетителят в музея по историяна техниката — Прага, остава уди-вен от многобройните експонати,подбрани и изложени с вкус. Тукмогат да се видят оригинални локо-мотиви от средата на миналия век,редки стари автомобили и самолети.

ГРОБНИЦИТЕ НА СЛОНОВЕ

Отдавнашна загадка за зоолозитеса така наречените „гробници наслонове" — места, където се нами-рат десетки скелети от тези животни.Нима когато наближи смъртта им,слоновете отиват на мястото, къдетоса умирали родителите им, за да ум-рат и те там? Не, гробниците на сло-новете нямат нищо общо с тези ле-генди. Неотдавна белгийският ученд-р Ж. Вершурен е разкрил загадка-та. По време на големи вулканичниизригвания в миналото стадата сло-нове са се криели в долините и тамса ставали жертва на отровните вул-канични газове.

ПРОКАЗАТА И ПЛЪХОВЕТЕ

Проказата е едно от малкото забо-лявания, които почти не се поддаватна лечебните средства на съвремен-ната медицина. Изучаването па тазиболест се затруднява още и от това, чекултивирането на бактерия на про-казата извън организма на човека еизвънредно трудно. Неотдавна е билотбелязан известен успех — удало се еда бъдат култивирани бактериите напроказата върху ушите и лапите наопитни животни — плъхове. Тезиопити ще помогнат в борбата с тазиопасна болест, от която по данни наСветовната здравна организацияболедуват около 11 милиона души.

ВЕНЕРА НАНОВО УДИВЛЯВА

Анализът на инфрачервения спек-тър на Венера установява в атмосфе-рата й хлороводород и флуороводо-род — нещо необичайно за атмосфе-рите на другите планети. Какво пред-полагат учените? Може би вулканитена Венера изхвърлят тези газове в та-кова количество, че те проникват презплътните облаци и стават достъпниза спектралния анализ.

На снимките — общ изглед на музеяи модел на парен автомобил от 1815година.

ЧТК - ЧССР

ЧУДЕСА НА МИКРОЕЛЕКТРО-НИКАТА

Това, което виждате на върха напинсетата, е полупроводников блок.В него са събрани всички елементи наедин „бистабилен мултивибратор",както се нарича в техниката спе-циалният уред. Изработен е в Ин-ститута за управленческа техникав ГДР. В този институт работятнад 800 сътрудници и неговото про-изводство е предназначено както застопанството на социалистическитестрани, така и за износ — микро-електронните уредби от този роднамират пазар даже в Япония,страна, известна със своята микро-електроника.

НЕПОТЪВАЕМА

Една спасителна лодка от съвсемнов тип — изобретение на ЧарлзОтермен и Митън Брукнър. Лод-ката има оригинална форма, израбо-тена е от армирана пластмаса и емного лека. Тя е абсолютно водоне-проницаема, устойчива към високатемпература. В нея могат да сесъберат до 40 пасажери. В центъра йима малък дизелов двигател. Снаб-дена е със запас от храна, вода, ме-дикаменти, радиопредавателна ин-сталация и. . . тоалетна.

„НБИ" - ГДР

ЛЕТЯЩ ДИСК

Този път — от земен произход.Американският професор по аеро-динамика Молер е конструирал единавтолет и демонстрира неговите ка-чества. Автолетът има мотор с 90 кон-ски сили и лети на около метър от по-върхността на земята.

NBI

лунната повърхност не е намиранонещо подобно. Загадката се услож-нява и от обстоятелството, че в тях-на близост се открива и четириъгъл-на падина, която не е кратер. Шегана природата, или следи от извънзем-на цивилизация?

СВЕТЛИНАТА — ЗА ЕКРАНАТова не е снимка от вътрешността

на космически кораб, а съвременнотелевизионно студио с прожекторнауредба, направлявана от електрон-на машина. Невидимо око следивсяко движение на артистите и гиосветлява по зададена програма.

„Хоби" — ГФР

ТАКА Е ПО-УДОБНО

На пръв поглед — безсмислица.На собственика на лека кола не енужен мотоциклет. Оказва се обаче,че това е полезна комбинация. Лекатакола изисква добър път, а мотоци-клетът може да мине и там, къдетоавтомобилът отказва. Закрепванетостава лесно върху платформа, коятовсеки автомонтьор може да си при-готви.

ЛУНАТА ПРЕДЛАГА ЗАГАДКА

На 2 ноември 1966 г. „Лунар-Орби-тър 2" предаде една снимка от повърх-ността на Луната, която и до днеспредизвиква спор между специалис-тите. Близо до западния ръб на Мо-рето на спокойствието се издигатчетири конусовидни образувания,от които най-високото е около 20 мет-ра, а най-ниското е голямо колкотоновогодишна елха. Досега върху

ИЗКУСТВЕНИ МОРЕТА

Често специалистите изтъкват, чемного проблеми биха били разреше-ни, ако хората се откажат от плава-телните съдове, които се движат награницата между водната и въздуш-ната среда. Подчертава се, че е мно-го по-рационално плавателните съ-дове да се движат под водата илинад нея, отколкото по повърхността,където многобройни странични явле-ния и фактори усложняват обстанов-ката, засилват противодействието ипречат на бързото движение. Въпрекитова обаче поради редица съображе-ния и досега нито подводниците, нитокорабите, издигащи се над водата(с подводни криле или на въздушнивъзглавници), не могат да изместяткласическите морски съдове, Всесъщите сложни проблеми стоят предконструкторите при създаването навсеки нов кораб. За да се подпомогне,тяхното разрешаване, са необходимимногобройни предварителни проуч-вания.

Когато се "уточнява скоростта наедин бъдещ кораб, математичнитеформули не са достатъчни. Практи-ката винаги посочва някои недоста-тъци на теорията. За да могат да сепоправят навреме допуснатите греш-ки хидролозите разполагат със спе-циални басейни за опити. В тях сеизпробват модели на бъдещите кора-би. Всички подробности се изследватнай-точно и резултатите се иматпред вид при по-нататъшната работа.

808

Съществуват радиопредаватели,предназначени специално за корабо-крушенци. Тяхната роля е твърдеважна. Известно е, че често пъти прикорабокрушения спасителите са за-труднени, тъй като не знаят точнотонаходище на пострадалите. С новиявид предаватели този въпрос е раз-решен. Уредът има мощност 1 вати започва да действува веднага, щомбъде хвърлен в морето от хората, кои-то се намират в опасност. Непрекъс-нато той излъчва сигнали, коитомогат да бъдат приети на значителноразстояние. По тях спасителите щезасекат мястото на катастрофата.

ОТОПЛИТЕЛЕН КОСТЮМ

Английски конструктори са създа-ли специален отоплителен костюм.Гой може да се загрява с помощтана батерия от 12 волта. Най-важнотому предназначение е да запазва отпремръзване планинари, станалижертва на някакво нещастие привисокопланински условия. Когатоспасителите открият такъв постра-дал планинар те ще го „облекат" вотоплителния костюм и пренасянетому до населеното място ще може дастане без опасност дори и ако трябвада трае няколко часа при температурапод нулата.

РАЗГОВОР С ПЧЕЛИТЕ

Физиолозите от института „Пав-лов" в Ленинград са създали изкус-

твена пчела която се използува заважни наблюдения върху живота напчелите. Учените я присъединиликъм пчелите от един кошер. Чрездистанционно командуване й прида-вали механични трептения с подхо-дяща честота, отговаряща на „пчел-ния език". По този начин моделътуспял да се „разбере" със своите съ-братя и изследователите събралимного нови сведения из живота напчелите.

„Сианс е ви" — Франция

ски" представлява огромен завод заобработка на уловената риба 0т-личава Се от другите заводи от тозивид само по това, че сам„отива"да си търси суровината. За единрейс (който ще трае около седемде-сет дни) ще осигурява обработкатана четиринадесет хиляди тонариба.

Между другото прави впечатлениеи великолепното оборудване на ко-раба с най-нова апаратура Оси-гурена е достатъчна скорост и голя-ма маневреност. За мощта наелектростанцията може да се съдипо това, че тя е в състояние даосигури осветление на град с 80 000жители. Освен това на борда иматри радиостанции, метеорологичнастанция и две радарни устройства.Осигурени са и отлични битовиусловия — киносалон за 150 зрители,библиотека, читалня, климатичнаинсталация за всички помещения ипр. Не само екипажът, но и хоратаот цялата рибарска флотилия щесе чувствуват у дома си на бордана „Граф Поморски".

„Може" — Полша

ПЛАВАЩ ЗАВОД

От 1 януари 1967 г. в полския ко-рабен регистър е вписан „ГрафПоморски" — флагманският корабна полския риболовен флот. Негова-та дължина е 164 метра (два пътипо-дълъг от най-големия полски ко-раб — презокеанския лайнер „Бато-

ой"), ширината — 21,3 м, а водоиз-местването — 13 875 тона. Тозикораб — база може да действува и внай-отдалечени океански райони,като снабдява хората от малкитериболовни кораби с храна, гориво ивсичко необходимо. На борда му темогат да намерят ремонтни рабо-тилници, добре организирана лекар-ска помощ и т. н. По този начинтой играе ролята на пристанище заотдалечената рибарска флотилия.

От друга страна, „Граф Помор-

ТЕСТ „Завоюването на света"

Той се състои от въпроси и кар-тини. За въпросите намерете вернияотговор, а за картините кажетекакво представят. После потърсетеотговорите на следващата страница.

1. Първата експедиция на Христо-фор Колумб стигна до остров СанСалвадор през деня на: 14. I. 1487,26. V. 1488, 12. X. 1492, 10. III.1528, 3. VІІІ. 1529.

2. Северният полюс бе завладян на6 април 1909 година. Там стъпиекспедицията на: Фритьоф Нансен,Робърт Пири, Робърт Скот, РоалдАмундсен, Джеймз Кук.

3. Пръв употреби названието „Новсвят" за островите на Западна Индияи новооткрития континент: Барто-ломеу Диаш, Васко де Гама, Фер-нандо Магелан, Христофор Колумб,Америго Веспучи.

4. Къде се намира най-голяматадълбочина в Световния океан, за-воювана от човека? — Край Азор-ските острови, Марианската падинав Тихия океан, близо до Бермудскитеострови, край Мадагаскар в Индий-

ския океан, до северния бряг наИсландия.

5. Първо околосветско пътеше-ствие прави експедицията на: АлонсоОхеда, Джеймз Кук, Васко Нуньесде Балбоа, Фернандо Магелан, Джо-вани Кабото.

6. Николай Михайлович Прже-валски (1839—1888), бележит рускипътешественик, е известен със свои-те експедиции из: Сибир, СреднаАзия, Индия, Аляска, Австралия.

7. Едмунд Хилари и Норгей Тен-синг се изкачиха на Чомолунгма на29 май 1953 година. Върхът е висок:8300 м, 8882 м, 7992 м, 8994 м,9121 м.

8. Кои са изследователите, коитопокориха най-голямата дълбочина вСветовния океан? — Уйлям Биб иЖак Пикар, Пиер Вилм и Жорж Уо,Жак Пикар и Дон Уолш. Жак Кус-то и Фредерик Дюма, Филип Тайе иОгюст Пикар.

9. На коя дата излетя в КосмосаЮрий Гагарин? — 5. IV. 1960, 8.III. 1961, 12. IV. 1961, 4. V. 1962,6. VIII. 1962.

10. Шестият континент — Антар-ктида — е открит от: Джеймз Кук,Фадей Белингсхаузен и Михаил Ла-зарев, Битус Беринг, Роалд Амунд-сен, Александър Хумболд.

11. Знаменитият пътешественик наСредновековието Марко Поло (1254—1323) е роден в: Генуа, Неапол, Ка-

дис, Венеция, Париж.12. Първата съветска обсервато-

рия на брега на Антарктида е откри-та на 13. II. 1956 . Тя се нарича„Комсомолская", „Оазис", „Восток",„Мирний", „Советская".

Често ни се случва да чуем:— Човекът завладя планетата!

Сега ни очаква Космосът!Това е вярно. Човешки крак стъпи

на Чомолунгма и полюсите, батиска-фи се спуснаха на дъното на Светов-ния океан, няма кът от планетата,който да не е заснет от изкуственитеспътници. Някак много тясна стананашата стара Земя. . .

Но завоюването на света не дойдедаром. По далечни земи и безкрайниокеани загиваха смели пътешестве-ници, поколения учени седяха надпроектите за летящи машини и под-водници, хиляди вградиха труда си вкосмическите кораби. Знаете ли до-статъчно за хората, които завладя-ха планетата? Проверете! Ние випредлагаме нашия тест

44

13. Братята Жозеф и Етиен Мон-голфие са известни поради това, че...са открили Канарските острови, из-вършили са експедиция в ЦентралнаАфрика, изкачили са се на Мон-Блан,извършили са първия полет с балон,открили са подводницата.

14. От колко души беше съставенаекспедицията на Тор Хейердал, коя-то преплува Тихия океан върхусал? — двама, трима, петима, шест,осем.

15. Кой от тези учени е известенс изследванията си върху вулканите?— Огюст Пикар,, Харун Тазиев, Ев-гений Дюбоа, Майкъл Фарадей,Хайнрих Шлиман.

16. Кой от тези пионери на възду-хоплаването загива при злополукасъс самолета си? — АлександърМожайски, Лилиентал, Уилбър Райт,Блерио, Клеман Адер.

17. Южният полюс бива завоюванна 14. XII. 1911 година. От чияекспедиция? — на Робърт Скот,Роалд Амундсен, Джон Франклин,Дейвид Ливингстън, Михаил Лаза-рев.

18. С наименованието „Стълбовена Херкулес" древните пътешестве-ници са обозначавали: скалите наСицилия, Гибралтар, Ламанш, носДобра Надежда, остров Майорка.

19. Чкалов, Байдуков и Беляковизвършват знаменитото прелитанеот Москва през Северния полюс доВанкувър (САЩ) на: 12. V. 1927.18. VI. 1937, 3. IX. 1937, 27. XI.1938, 8. IV. 1932.

20. Константин Едуардович Циол-ковски (1857—1935) издава за първипът своя знаменит труд . И следванена световното пространство с реак-тивни уреди" през: 1892, 1900, 1903,1912 1924.

О Т Г О В О Р И Н А Т Е С Т А

1. 12. X. 1492, 2. Робърт Пири,3. Америго Веспучи, 4. Марианскатападина. 5. Фернандо Магелан, 6.Средна Азия, 7. 8882 м, 8. Жак Пи-кар и Дон Уолш, 9. 12. IV. 1961,10. Фадей Белингсхаузен и МихаилЛазарев, 11. Венеция, 12. „Мирний",13. Извършили са първия полет с

балон, 14. Шест души, 15. ХарунТазиев, 16. Лилиентал. 17. РоалдАмундсен, 8. Гибралтар, 19. 18.VI. 1937, 20. 1903.

Ако отговорите на не по-малко от10 въпроса, вие имате познания потемата „Завоюването на света". Припо-малко от 10 познати отговора —не сте изпълнили теста.

Картините към теста представ-ляват: Корабът на Колумб „СантаМария". Лилиентал извършва единот първите полети със самолет.Експедицията на папанинци на Се-верния полюс. Едмунд Хилари иНоргей Тенсинг побеждават Чомо-лунгма. Жак Пикар и Дон Уолш вбатискафа на дъното на Мариан-ската падина.

к р ъ с т о с л о в и ц а

80. Езеро в Хабаровския край наРСФСР. 82. Обвивка на дърво. 83.Историко - географска област в Се-верна Испания. 84. Най-големиятпромеждутък от време в историятана Земята. 85. Вид минерал.

ОТВЕСНО: 1. Известен съветскикинорежисьор. 2. Уред за освежа-ване на развален въздух. 3. Съвреме-нен съветски писател. 4. Град въвФранция, департамент Горна Мар-на. 5. Долна дреха у древните рим-ляни, която се носела под тогата.6. Река в Япония, остров Хонсю,префектура Сайтама. 7. Тропическодърво с черна дървесина, употребя-вана за направа на скъпи мебели.8. Тъкан от няколко соя клетки,която покрива тялото. 9. Френскиписател (1864—1910). 10. Спортноравенство. 11. Нито. 12. Град вПеру. 13. Съдове за вода. 14. Из-

куство да се прави анализ, наука заанализа. 19. Дълъг земен насипкрай окоп. 20. Копринен конец запревързване на кръвоносни съдовепрез време на операция. 24. Скъпо-ценен камък, прозрачен зелен мине-рал. 25. Хищен бозайник в ЮжнаАмерика и Мексико. 29. Група ин-диански племена в прериите на Се-верна Америка. 30. Африканскоплеме с нисък ръст. 34. Приспосо-бление за намаляване на трептениятана електрически ток, на звуковивълни и др. 37. Шведски физико-химик (1859—1927). 40. Двете именана наша известна естрадна изпълни-телка. 41. Приспособление за нама-ляване ударите от ресори на движе-щи се машини. 42. Немски астроном(1849—1924). 45. Вулканични въз-вишения, характерни за ДалечнияИзток. 48. Богиня на плодородието

46

ВОДОРАВНО: 1. Съзвездие вСеверното небе. 15. Определящиятположението на небесното светилоъгъл между плоскостта на меридианана дадена точка и вертикалната плос-кост, която минава през наблюдава-ното светило. 16. Голяма водна пти-ца с дълъг клюн. 17. Наш дунавскиград. 18. Наш лекарствен препарат.21. Малкото име на героиня отедноименен роман на Л. Н. Тол-стой. 22. Положителен полюс наелектрическа батерия или мрежа(мн. ч.). 23. Музикален термин.26. Марка съветски самолети. 27.Китайска императорска династия(618—907). 28. Птица от разредабекасови. 31. Малка самодвижещасе платформа за пренасяне на стокина близки разстояния. 32. Инициали-те на първия „пешеходец" в космоса.33. Откъс от писмено произведение.35. Апел, повик. 36. Полускъпоце-нен твърд минерал, вид разноцветенкварц. 38. Болнични дрехи. 39.Река в РСФСР и Казахстан, лявприток на Урал. 40. Френски море-плавател (1741 — 1788). 43. Противо-поставяне, когато втората мисълобезсилва казаното в първата, илидопълва нова мисъл, противоположнана първата. 44. Инициалите на„Щастливецът". 45. Марка швей-царски часовници. 46. Отшелник,пустинник. 47. Междуметие, изра-зяващо смисъл, обратен на онова,което е изказано преди това. 48.Австралийски гущер, покрит съсздрави и остри бодли. 49. Геройот опера на руския композитор Арен-ски. 50. Норвежки математик (1842—1899). 51. Книжни гилзи, напълненис тютюн; цигари. 52. Град във Фран-ция, департамент Горна Марна.54. Примитивно плавателно сред-ство, направено от свързани едно сдруго дървета. 55. Най-големиятморски бозайник. 56. Град в Мол-давската ССР, граничен пункт.59. Езеро в Омска област на РСФСР.61. Минерал, полускъпоценен камъкс маслинен цвят. 64. Град в Италия,област Тоскана. 65. Хълмове, обра-зувани от ледникови наноси. 66.Стъпка, танцувален номер в балета.67. Сол на азотноводородната кисе-лина. 69. Висш съдебен институт.71. Съветски игрален филм. 73. Рекав Австралия. 74. Град във Фран-ция. 75. Японска мярка за течност,равна на 18,4 литра. 76. Вид наборнапечатна машина. 78. Съветски ли-тературовед, роден през 1899 г.

и земята у древните народи в МалаАзия. 50. Музикална нота. 51. Га-зообразен въглеводород, който сеполучава при суха дестилация намного органически съединения. 53.Вид скъпоценен камък, разновид-ност на опала. 54. Музикална нота.57. Град и река в Чехословакия.

58. Тиранин в древна Спарта —(206—192 г. пр. н. е.). 60. Единицасила, която е равна на 1,36 конскисили. 62. Разтопена огнетечна маса,която излиза от кратера на вулканпри неговото изригване (мн. ч.).63. Река в СССР, ляв приток наУфа. 65. Старинна форма на мес-

тоимението той. 68. Помещение запрестояване на локомотиви, трамваии др. 70. Белег, следа на престъ-пление. 72. Българско фамилно име.77. Град в Башкирската АССР.79. Смъртоносна епидемия. 81. Отри-цание.

КАПИТАНЪТ

При инспектор Вернер идва старият му приятел,морският капитан Браун, и се оплаква:

— Моят колега, капитанът на „Нептун", ме обви-нява в много сериозно престъпление — неоказване по-мощ на кораб в открито море. В четвъртък, на седем-надесети миналия месец, „Нептун" получил повреда намашините, пробив на обшивката и други повреди по-ради сблъскване с останала от войната плуваща мина.Радиостанцията също излязла от строя. При пожараизгоряло и сандъчето със сигналните флагове. При товаположение единственият начин за сигнализиране набедствие по международните правила е обръщанетона корабното знаме „нагоре с краката", което капита-нът направил. Той твърди, че аз съм минал край „Неп-тун" с моя кораб, но не съм спрял и не съм помогнал наекипажа да се справи с повредите или да се спаси. Едваслед 6 часа друг кораб случайно минал съвсем близо дотях, видял, че „Нептун" е получил надлъжен наклоннад 35 градуса, спрял и спасил екипажа. Наистина повремето, посочено от капитана на „Нептун", аз преми-нах на миля и половина от него. Беше точно по обед,с великолепна видимост, слънчево и тихо, нищо не мипривлече вниманието и аз продължих по курса си. Сегакапитанът ме е изправил пред Морския съд и като сепозовава на нашата стара вражда, твърди, че умиш-лено не съм му помогнал. Има опасност, ако не докажаневинността си, да ми отнемат диплома на капитанот далечното плаване и да ме осъдят на затвор.

— Това няма да стане — отговорил инспекторВернер. — Вие, капитан Браун, имате доказател-ство, че не сте могли да знаете за бедственото поло-жение.

Какво е то?

ЦИАНКАЛИЯТ

Инспектор Вернер пристига на местопроизше-ствието, повикан от някой си Щромер по телефона.

Трупът на жена му лежи в спалнята върху леглото.В стаята се чувствува силно типичната миризмана горчиви бадеми. Тя е облечена в пъстър пеньоар.

Щромер и полицаите преминават през салона и вли-зат в кабинета на съпруга. На бюрото е поставена

пишеща машина с неизваден лист — писмо до него отпокойната.

„Драги Патрик,Вече не вярвам, че ще си излекувам нервите. Така

повече не мога да живея — имам непрекъснато кошма-ри, безсъние, кризи. Затова реших да приключа всичко.Вече чувствувам действието на отровата. Бъди ща-стлив и не се сърди.

Елизабет"

— Когато се върнах у дома, намерих жена си далежи, както я заварихте мъртва в леглото. Веднагателефонирах на лекаря и на полицията. Лекарят ощене е дошъл, вие го изпреварихте. Бедната ми жена,не трябваше да я оставям сама!

— Работата е ясна, шефе — прошепва сержантътна ухото на Вернер. —• Наистина трябва да изслед-ваме дали отпечатъците върху писмото са само наЕлизабет Шрьомер и дали върху клавишите на маши-ната има само нейни отпечатъци, но ми се струва,че това е истинско самоубийство.

В момента, когато влиза лекарят, Вернер слага ръкана рамото на Щромер и казва:

— Вие сте арестуван като заподозрян в убийство.Не съм уверен дали именно вие сте убиецът, това щепокаже експертизата, но тук в никакъв случай не можеда става дума за самоубийство. Вашата съпруга еотровена от лицето, което е писало писмото.

Защо?

ЛОГИКАТА РЕШИ:ОТРОВАТА

Самоубиецът, поразен от отровата в момента, вкойто пише, не би имал възможност, нито причина дазавива капачката на писалката. Следователно е отро-вен, а чашата с отрова е поставена заедно с фалшифи-цираното писмо на масата по-късно.

СВЪРТАЛИЩЕТО

От пресмятането на изстрелите излиза, че Бритъне имал в пистолета си осем куршума. Значи Гебър езастрелял с два пистолета своите гости и по погрешкае разменил местата на пистолетите, когато ги еслагал в ръцете им.

47

неизвестни Факти за известни хораОТГОВОРИ

НА КРЪСТОСЛОВИЦАТАОТ БРОЙ 7

ВОДОРАВНО: 3. Ара. 7. Кратер.8. Манган. 9. Фий. 10. Гомел. 12.Оса. 14. Нар. 16. Надир. 17. Чайки.19. Рея. 20. Титан. 22. Болид. 24.Гар. 26. Лин. 27. Нанос. 28. Рак.31. Канара. 33. Елерон. 36. Ил.37. Кос. 38. Су. 39. Атлант. 41.Пикрин. 43. Ято. 44. Октет. 46.Ява. 48. Аир. 50. Автол. 51. Лепра.53. Таз. 54. Аксон. 56. Дерма. 58.Рис. 60. Юра, 61. Танин. 62. Асо.65. Венера. 66. Органи. 67. Рен.

ОТВЕСНО: 1. Орбита. 2. Ото(Николаус). 3. Аргон. 4. Ампер(Андре). 5. Ена. 6. Парсек. 11. Ма-гелан (Фернао). 13. Мираж. 15.Басов (Николай). 16. Нит. 18. Инд.21. Изида. 23. Имаго. 24. Галак-тика. 25. Робеспиер (Максимилен).29. Талаш. 30. Леска. 31. Кра.32. Нил. 34. Рур. 35. Нен. 40.Титов (Герман). 42. Извор. 45. Ти-ранин. 47. Мотор. 49. Хегел (Георг).50. Ака. 52. Ада. 55. Кариес. 57.Мусони. 58. Радар. 59. Силон. 63.Гел. 64. Ага.

П О П Р А В К А

В брой 7 на списанието от тази

година, на страница 48, в „Отгово-

ри на теста" е допусната печатна

грешка. Изречението: „Ако сте съб-

рали над 33 точки. . ." да се чете

„Ако сте събрали над 55 точки. . ."

Проповеди. . . по геометрия

В 1626 година ученият френскимонах Мерсен издал специален на-ръчник, в който препоръчвал насвещениците да избират като темиза своите проповеди теоремите наЕвклид, Архимед, учението за па-ралакса и центъра на тежестта.Разбира се, хитрият монах съвсем

не се грижел за популяризиране нанаучните знания, а търсел да из-влече от тях аргументи в подкрепана вярата. Според Мерсен невежест-вото на богословите по научнитепроблеми подривало сериозно влия-нието на църквата.

Откритие в гората

— Аз ходех в гората за гъби,които растяха на групи в определе-ни места — разказва знаменитиятгеограф Семьонов-Тян-Шански. — Вед-нъж, като се връщах от една по-добна разходка, ми хрумна, че ихарактерните физико — географски еле-менти на Русия се разпределят визвестен порядък. След като сеприбрах у дома, въпреки уморатаведнага направих схема на товаразпределение върху карта. Тя легнав основата на публикувания през1915 г. труд „Типове местности".

Ненужни остатъци

Френският физик Монголфие билизвестен с болезнения си педантизъм.Всяка книга, писмо, дори незначи-телна бележка той отбелязвал сподпис и дата на изпращането илиполучаването. Нещо подобно тойвършел и с някои малки предмети отвсекидневието. Когато разглеждалиличните му вещи след смъртта му,наследниците открили в едно отчекмеджетата на писалището па-кетче с парченца върви, снабдени сакуратен надпис: „Върви, които

не могат да бъдат използувани занищо".

Със знанията на психологията

Съветският изследовател К. Ме-грелидзе работел над голям трудвърху мисленето и психологията начовека. Той живеел на първия етажв стая с три прозореца. Первазитена прозорците имали отвън железенпарапет и много от минувачите,особено децата, винаги изпитвалижелание да чукнат с нещо по тях.Ядосаният учен решил да свали па-рапетите. Това обаче се оказалодоста трудно и той осъществилсвоето намерение само върху среднияпрозорец. Все пак ударите по про-зорците се прекратили. Изчезванетона средното звено нарушило ритъмана тройния удар и никой не искалда чука повече.

Остарелите въпроси

Помолили веднъж Роберт Опен-хаймер да разкаже нещо за Айн-щайн. След като помислил малко,ученият казал: „Това се случи, ко-гато работехме заедно като препо-даватели в Принстънския универ-ситет. В навечерието на изпитапопитах Айнщайн дали въпроситему ще бъдат трудни.

— По никакъв начин — отвърнатой. — Аз ще задавам съвсем съ-щите въпроси, които задавах ми-налата година.

— Но нали ще чуете същите от-говори .

— Грешите, колега, — отвърна сусмивка Айнщайн. — Измина цялагодина. Правилните отговори натези въпроси трябва да бъдат съв-сем други. Нали през тази годишнашата наука направи толкова новиоткрития!"

КОСМОС — научно — художествено списание за юноши. Издание на ЦК на ДКМС. Год. VI, бр. 8

Главен редактор СТЕФАН ДИЧЕВЗам.-гл, редактор д-р СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ; редактори ПЕНЧО СИМОВ, ВАСИЛ РАЙКОВ и МАГДАЛЕНА ИСАЕВАХудожник ИВАН КИРКОВ Уредник ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ Коректор ЦВЕТАНКА АПОСТОЛОВА

Р Е Д А К Ц И О Н Е Н С Ъ В Е Тпроф. д-р А. Ю. ТОТЕВ — икономист. ДИМО БОЖКОВ — биолог, ЕМИЛ ЗИДАРОВ — химик, канд. техн. наукиЕМИЛ СТРАХИЛОВ, ЛИЛИЯ СТЕФАНОВА — биохимик, НИКОЛА ЧУПАРОВ — машинен инженер, проф.ПЕТЪР ПАУНОВ - физик, проф. РАЗУМ АНДРЕЙЧИН — физик, ХРИСТО ТИЛЕВ — географ проф. ЦВЯТКО

МУТАФЧИЕВ - химик

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА — София: бул. „Ленин" № 47, IV е т . ст. 28—29. тел. 44-26-21. вътр. 363 Ръкописи не севръщат. Годишен абонамент 3,00 лв. Цена на един брой заедно с приложенията 35 ст. Дадена за печат на 1. IX. 1967 г.Формат 1/8 от 65/92. Държавно военно издателство. Поръчка 930. Печатни коли 6. Издателски коли 2. Тираж 50 000