Нов Microsoft Word Document

Въведение................................................................................................................................................2

Национална стратегия за детето 2008 - 2018 г.....................................................................................3

Правата на детето - като методология на гражданското образование и предмет на учебно познание.................................................................................................................................................14

Светът на детството и светът на възрастните: Новите реални отношения.....................................15

“Съвременни характеристики на децата от предучилищна възраст. Права на децата.”...............17

“Рискове за детското здраве и необходимостта от предоставяне на здравно образование в предучилищна възраст”.......................................................................................................................18

Поведенчески проблеми на децата, които преживяват тежки конфликти в семействата си поради развод или раздяла на родителите.........................................................................................19

Европейски практики при екологичното образование на децата от предучилищна възраст.......21

“Технологии на педагогическата ситуация в детската градина”.....................................................22

Ситуацията – съзнателно и безсъзнателно /психологически аспекти/............................................26

Европейският съюз – история, институции. Мисия и политики на Европейския съюз................27

Принципи и характеристики на европейското образование............................................................29

Педагогически принципи и характеристики на европейското образование – част І.....................31

“Педагогически принципи и характеристики на Европейското образование – част ІІ”...............35

Интерактивни методи на обучение в европейската образователна традиция – I част..................35

Интерактивни методи на обучение в европейската образователна традиция– част ІІ..................39

Процесът на европейска интеграция на България и Македония в Европейския съюз..................40

Педагогически принципи на Европейското образование.................................................................42

Педагогически принципи и характеристики на Европейското образование..................................43

Разработване и управление на проекти..............................................................................................44

Жизнен цикъл на проекта....................................................................................................................48

ВъведениеНастоящият наръчник се издава с финансовата подкрепа на Европейския съюз в рамките на проект „Съвместни дни на ученето през целия живот”, ВG2005/017-456.02.002, Програма „Добросъседство” ФАР-Трансгранично сътрудничество „България – Македония 2005”.

В него са събрани материали, предоставени от лекторите в обучителните семинари, проведени в рамките на проекта, и са предназначени за педагозите от предучилищната, начална и средна степен на образование, които, въпреки сходните проблеми, с които се срещат, има какво да научат едни от други.

Цялата отговорност за съдържанието на наръчника е на Община Благоевград. При никакви обстоятелства то не трябва да бъде приемано за позиция на Европейския съюз.

Изказваме горещата си благодарност на партньорите ни по проекта: ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, Педагогически факултет – гр. Щип, Сдружение „Октагон” – гр. Кочани и Регионално дружество „Знание” за оказаното съдействие при осъществяването на този проект. Надяваме се и в бъдеще да работим все така успешно.

Специални благодарности поднасяме и на доц. д-р Димитър Димитров, доц. д-р Веска Вардарева, доц. Владо Петровски, доц. Снежана Ставрева – Веселиновска, доц. д-р Анастасия Пашова, ас. Соня Стефанова, доц. Снежана Мирасчиева, доц. Соня Петровска, доц. Нурие Муратова, доц. д-р Георги Апостолов, доц. д-р Пелагия Терзийска и ас. Кирил Барбареев за отделеното време и всеотдайността, която проявиха като лектори в семинарите. За нас беше чест.

С нетърпение очакваме да продължим и близкото си сътрудничество и плодотворна работа с колегите ни от Общинска администрация – гр. Делчево, Република Македония, които адекватно и професионално изпълниха задълженията си по проекта и ни впечатлиха с гостоприемството си.

От екипа по управление на проекта

Национална стратегия за детето 2008 - 2018 г.

Лектор: доц. Димитър Димитров

Националната стратегия за детето е политически документ, който определя приоритетните направления и действия за подобряване благосъстоянието на децата в България. Стратегията се приема в изпълнение на чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и се базира на основните принципи, залегнали в Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации (ООН).Европейски рамкиОт страна на Европейската комисия (ЕК) са предприети действия за разработването на Общоевропейска стратегия за правата на детето, както и за административно осигуряване на новите политики. По време на Европейския съвет от Лисабон от 2000 г. Европейският съюз си постави целта да стане "най-конкурентоспособната и динамична, основана на знанието, икономика в света, способна да има стабилно икономическо развитие с повече и по-добри работни места и по-голяма социална кохезия". Приет беше и "Откритият метод на координация за социална защита и социално включване" - една от най-важните части, в който е грижата за децата. Национални измеренияДържавната политика за детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на Закона за закрила на детето. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет приема Национална програма за закрила на детето. Стратегията е разработена след оценка на положението на децата в България и е съобразена с Конституцията на Република България, законите и подзаконовите нормативни актове, изследвания и национални стратегически документи. Изпълнението на предишните две стратегии за детето доведе до провеждане на ефективна реформа за повишаване на детското благосъстояние. Настоящата стратегия разширява своя времеви обхват и поле на действие.За постигането на оперативните цели на стратегията са формулирани дейности и мерки, както и механизми за финансирането им, и интегриране на политиките за детето. Стратегията е структурирана в три части. В първата част е представено положението на децата в България. Във втората част са формулирани основната цел и оперативните цели на стратегията, както дейностите и мерките за изпълнението им по приоритетни области. В третата част са представени ресурсите за прилагането на стратегията, очакваните резултати и механизмите за мониторинг на изпълнението на стратегията.

Част първаПОЛОЖЕНИЕТО НА ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯДемографско развитиеСериозно влияние върху демографското развитие на страната оказват общите за развитите страни демографски процеси, като засилена урбанизация, намаляваща брачност и раждаемост, както и характерните за развиващите се страни увеличена смъртност и интензивна емиграция. Съвременната демографска ситуация се характеризира с продължаващата през последните 10 години тенденция на абсолютно и относително намаляване на детското население в Република България, което показва трайно наложил се процес на застаряване на нацията. Основните причини за това са ниската раждаемост, значителна емиграция на деца, заминаващи за чужбина със своите родители, и запазващата се относително висока детска смъртност.Анализът от демографска гледна точка показва, че спадът на раждаемостта в страната се дължи на понижената плодовитост на жените в родилна възраст и на намаляването на техния брой. Усилията на държавата трябва да бъдат насочени към създаване на подходящи условия за раждането, отглеждането, възпитанието, материалната осигуреност и социалната реализация на децата.Въпреки забелязаната положителна тенденция за увеличение на раждаемостта друг значим проблем е ранната раждаемост (под 20-годишна възраст на майката). Физическата незрелост на майките, опитите за предизвикване на аборт и проблемите, свързани с раждането на детето, водят до различни нарушения във физическото и психическото развитие на децата. Ранното майчинство може да бъде фактор за социално изключване на майката със съответните последици и за детето.Модели на семейно поведениеПроцесът на постепенно преминаване от тридетен през двудетен към еднодетен модел на семейството е твърде сложен и се осъществява в рамките на 50 години. За съвременните българи приоритет продължава да бъде семейството с две деца като репродуктивен идеал и това е още един от факторите за ниска раждаемост.България е на едно от първите места сред източноевропейските страни по относителен дял на извънбрачни раждания от всички родени деца. Високата извънбрачна раждаемост може да се обясни със значителното нарастване на броя на фактическите съпружески съжителства – при 60 % от извънбрачните раждания бащинството на детето е установено, откъдето може да се предположи, че тези деца живеят в семейна среда.. По брой на абортите сред най-младите - момичетата и жените до 20-годишна възраст България е на едно от първите места сред европейските страни. Националната статистика и изследванията констатират тенденция на промяна и в брачното поведение - продължават да намаляват сключените бракове и да се запазва броят на разводите. Сключените бракове през 2006 г. са 32 773, или със 728 по-малко от предходната година, като броят на регистрираните разводи е 14 828, по-голямата част от които (12 144 развода) се регистрират в градовете.Детската бедностСпоред Изследователския център на УНИЦЕФ "Иноченти", "детската бедност е ситуация, при която детето има стандарт на живот, който не допринася за неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие". Рискът от бедността е най-голям при децата със самотен родител и при децата в многодетни домакинства. Последица от бедността при децата е също така нарушаване на техните права и лишаването им от равни възможности за бъдещо развитие. Друго следствие от бедността е, че тя влияе индиректно върху процеса на социализация.Намаляването на риска от изпадане в бедност и социално изключване е един от основните дългосрочни приоритети на българското правителство. Налице е тенденция за намаляване равнището на бедност сред населението, но все още рискът от бедност е по-силен за някои от идентифицираните рискови групи (етнически малцинствени групи, възрастни жени, самотни родители, деца в риск, дългосрочно безработни и други).ЗдравеПромените в детската смъртност са чувствителен показател за икономическото и културното развитие на обществото. През 2006 г. коефициентът на детска смъртност е 9,7 %, като остава по-висок при някои от етномалцинствените общности и особено при ромите. Въпреки че през последните години детската смъртност в България непрекъснато намалява, тя продължава да е по-висока от тази в европейските страни. Само в Румъния има по-висока стойност на показателя от нашата страна - 15,0 %.Детската смъртност се свързва с теглото под установените норми, честотата и тежестта на инфекциозните заболявания, които от своя страна в голяма степен се повлияват от храненето. Основни причини за смъртта на деца под 1-годишна възраст през 2004 г., които могат да имат отношение към храненето в тази възраст, са: болести на дихателната система, инфекциозни болести и паразитози, болести на храносмилателната система. Основните причини за високата детска смъртност, особено висока при малцинствените групи, могат да се търсят в по-лошите материално-икономически условия на живот, затруднения достъп до здравни грижи и здравни ресурси и, особено за ромската общност, значително по-ниското образователно ниво. Проучване, проведено в рамките на проект по Програма ФАР посочва, че ромските жени и деца в България са специална рискова група по отношение на здравния статус.

Рисковите фактори на средата и храненето определят появата на отдавна забравени заболявания, каквото е туберкулозата. През 2005 г. общият брой регистрирани заболявания от активна туберкулоза на деца до 17 години са 781, като 227 от тях са новооткрити. През 2006 г. на 100 000 деца новооткритите случаи средногодишно са 16,6. През последните 10 години в редица представителни за страната изследвания и статистически данни бяха констатирани изключително тревожни тенденции по отношение на здравето на децата и младите хора, свързани с тяхното поведението, като:• рисково сексуално поведение, висока честота на ранната бременност (до 19 г.) и увеличаване броя на абортите в същата възраст;• широко разпространение на употребата и злоупотребата с психоактивни вещества (цигари, алкохол, наркотици, лекарствени средства);• разпространяване на агресивността и насилието;• нарастване броя на сърдечно-съдовите заболявания и смъртността от тях.По брой на ражданията и абортите на момичета във възрастта от 15 до 19 години България заедно с Русия е на първо място в Европа (на 1000 жени - 36,1 % раждания на момичета до 19 години и 35,8 % аборта в същата възраст). Броят на официално регистрираните случаи на заразяване със сифилис на млади хора до 17 години е нараснал от 4,4 на 100,000 през 1990 г. на 36,7 на 100,000 през 2001 г. Тревожно нараства и броят на младите хора, заразени с ХИВ. Осем процента от ХИВ-позитивните лица са на възраст от 15 до 19 години, 46 % са на възраст от 20 до 29 години.Проучване на здравния риск при деца в предучилищна възраст показва, че само 28 % от децата живеят в среда без тютюнев дим (Изследване на Министерството на здравеопазването.). Активното и пасивното тютюнопушене от страна на майката през време на бременността са свързани с намалени функционални показатели на дишането при 4 - 7-годишните изследвани деца.Психичното здраве на децата е друг значим обществен проблем за страните от ЕС, включително за България. Психично-здравното благополучие на децата зависи от осигуряване на благоприятни условия за емоционалното им развитие. Тези условия предполагат родителите и училището да осигурят отношения на доверие, което постепенно да позволи изявата на естествените таланти и формирането на личността и светогледа на децата през призмата на умения за разбирателство, общуване и капацитет за социално участие. Задачите около развитието се изпълняват от родителите, а впоследствие - и от училището. На настоящия етап капацитетът на българските семейства и училища да предоставят отношения, чрез които децата да постигат самостоятелност и психично здраве, е нисък. Този проблем изисква изграждане на политики, стратегии и нормативна база, позволяващи въвеждане на услуги за деца, родители и представители на училището.ОбразованиеПроцесите на икономическа и културна глобализация поставят все по-настоятелно проблема за качеството на образованието. Нарастващата взаимосвързаност на икономиките и обществата, предизвикана от бума на информационните технологии и все по-свободното движение на капитала, обвързва все по-видимо просперитета на страната и индивида със знанието и технологиите, със способността за учене и за осмисляне на опита.Изключително неблагоприятно въздействие върху бъдещото развитие оказват и увеличаването на неграмотността и влошаването на образователната структура сред младите хора до 24 години. Всеки пети от тях има по-ниско от средно образование. Неграмотността в редица случаи се съпровожда със социални рискове - безработица, бедност, липса или недостатъчни грижи за здравето и образованието на детето, отклоняващо се понякога поведение. Всичко това оказва отрицателно въздействие по отношение на децата и тяхното развитие.Тревожен е фактът, че при съществуващата обща тенденция за намаляване на раждаемостта относителният дял на децата, непосещаващи училище, остава висок през последните години. По данни на регионалните инспекторати по образование (РИО) за учебната 2004/2005 г. са отпаднали 19 193 ученици, записани в началото на годината, от общо 963 051, което прави 1,99 % от учениците. Анализът показва, че най-висок е процентът на отпаднали ученици в най-горните класове - 1,67 % са отпадналите от 9 - 13 клас. Причините за отпадането от училище обикновено се групират в няколко основни категории: икономически, етнокултурни, социални, педагогически. Основните фактори, които оказват силно влияние върху отпадането от училище, са:1. Лошо икономическо състояние на семейството, в което детето живее. Този факт става още по-значим, когато по-голяма част от семействата в лошо икономическо състояние са част от етническите малцинства.2. Придържането към определени културни стереотипи, особено когато семейството живее в компактна група сред представители на собствения етнос. 3. Третата основна група мотиви за отпадане от училище се определя от училищната среда: трудности, които детето среща в училище; интерес към учебния процес и произтичащото от него желание/нежелание да се посещава училище; конфликтни отношения със съученици и/или учители; качество и методи на преподаване и подкрепа на децата с трудности при усвояване на учебния материал.Съществуват и някои обективни страни на училищната среда, които влияят върху отпадането от училище и върху броя на прекараните от детето години в училище - наличие и ефективност на предучилищната подготовка, качество и сложност на учебното съдържание, квалификация на учителите, обучение в смесени и непълни паралелки, брой прекарани години на детето в училище и др.Статистката сочи, че всяко 5-о дете в България има емоционално разстройство, процентът на грубиянско поведение и употребата на наркотици се покачва. Оттук следва и ролята на училището като най-значимата социална територия, предоставяща грижи за децата и юношите. Мнението на експертите и учителите потвърждава необходимостта от повишаване на квалификацията им относно партниране на учениците и техните семейства при наличие на емоционален или поведенчески проблем. Необходимо е да се разработват училищни политики за повишаване здравното благополучие на учениците.Деца с изявени дарбиПонастоящем в училищата по изкуствата и в училищата по културата се обучават над 7000 деца с дарби. Голяма част от тях са лауреати на различни национални и международни конкурси, участват във фестивали, изнасят концерти.През 2007 г. 154 деца с дарби са получили закрила от Министерството на културата чрез стипендии и еднократно финансово подпомагане. В системата на общообразователните училища се обучават много даровити деца с доказана изява на дарбата, независимо от това, че не са постъпили в специализирано училище в съответната област. Социалните работници от отделите за "Закрила на детето" могат да дават консултация и да дават информация за възможностите за постъпване в училища по изкуствата и в спортни училища. Направеният преглед на нормативната уредба показва, че е необходима национална политика за откриване, стимулиране и изява на дарбата както на спечелилите призови места деца, така и на тези, които не са класирани, но притежават талант и способности.Деца в риск. Деца, настанени в специализирани институцииОбщият брой на децата в специализираните институции през 2006 г. е 8653. Проследяването на данните от 2001 до 2006 г., категорично показва, че се утвърждава трайна тенденция към намаляване броя на децата в специализирани институции, но въпреки това техният брой все още е голям. През 2006 г. се увеличава и броят на децата на чужди граждани и бежанци, настанени в специализирани институции в България. Подобен проблем съществува и в останалите страни - членки на Европейския съюз, което е основание за предприемане на специални мерки в социалната политика.Националното проучване на ДАЗД показва, че през 2006 г. повече от 80 % от децата, намиращи се в специализирани институции, имат семейство и са настанени поради невъзможност да бъдат отглеждани в семейна или близка до семейната среда. Основните фактори, които обуславят настаняването на децата в специализирани институции, са трудностите, които се срещат при отглеждането им, съчетани с липсата на достатъчно алтернативни на институционалната грижа услуги. Основните рискове, на които са подложени децата в тези семейства, са свързани с качеството на живот, климата в семейството и достъпа на децата до образование. Тези данни показват необходимостта от съответни превантивни и подпомагащи политики с цел ограничаване на риска "бедност", както и необходимостта от нови гъвкави форми за социални услуги и подкрепа на семейството като основен фактор за развитие на детето.Деца със специални образователни потребностиС промените в нормативната база започна процесът на поетапно въвеждане и осъществяване на интегрираното обучение. Важна стъпка в този процес бе изграждането на екипите за комплексно педагогическо оценяване (ЕКПО) към регионалните инспекторати по образование. Основната цел на комплексното педагогическо оценяване от ЕКПО е да се извърши първична оценка на общото развитие на детето или

ученика, въз основа на която да се препоръчат видът и формата на обучение, детската градина или училището, към което се насочва за обучение детето или ученикът, и видът на ресурсното осигуряване или подпомагане.В резултат на образователната политика, насочена към развитие на интегрираното обучение, през учебната 2006 - 2007 г. се обучават интегрирано 4400 деца и ученици със специални образователни потребности, които се подпомагат от 700 ресурсни учители и специалисти. Наблюденията върху резултатите от дейността на ЕКПО през изминалите няколко години, както и оценката на процеса на включване на децата със специални образователни потребности в общообразователна среда показват, че е необходима екипна работа за създаване на подкрепяща среда в детските градини и в училищата за усъвършенстване на методологията и модела на оценката на образователните потребности на децата с увреждания и насочването им към общообразователни училища.Деца - жертви на насилие и експлоатацияПроучванията и анализите на ДАЗД показват, че насилието срещу децата е актуален за България проблем - 77,4 % от регистрираните случаи на насилие са в семейна среда. Световната практика показва, че когато една система работи добре, това води до увеличаване броя на случаите, за които се сигнализира и по които се работи. През 2006 г. подадените сигнали за насилие над деца са 2855, като по 1742 са предприети мерки от отделите "Закрила на детето". Увеличението е с 22 % спрямо предходната година. Анализът на случаите, по които са работили отделите "Закрила на детето", показва, че при децата, отглеждани от двама родители, най-често се среща физическо и психическо насилие спрямо детето, докато при децата, отглеждани от самотен родител, най-често майка, по-често съществува риск да станат жертва на сексуално насилие и пренебрегване. Във възрастов план най-голямата група деца - жертва на насилие, е между 8 и 14 години (57 % от всички деца - жертва на насилие).Устойчива тенденция през последните години е насилието в образователна институция да е най-разпространено след насилието в семейството. Ставаме свидетели на все по-често проявяващи се актове на агресия и насилие, които не само системата за закрила на детето, а обществото като цяло не може да предвиди, да обясни и адекватно да реагира, защото са резултат на дълбоки и комплексни причини и влияния. Анализите показват, че в голяма част от училищата детето не получава разбиране и подкрепа, което води до нарастване на проявите на насилие и агресивност в училище. Учителите и педагогическите съветници не са подготвени да се справят с този проблем. Голяма част от училищата нямат капацитет за създаване на училищни програми по превенция на насилието и не могат да посрещнат необходимостта от повишаване компетентността и на учителите, и на децата за справяне с агресивното поведение и конфликтите.Ескалацията на агресивното и проблемно поведение на децата показва, че в работата по превенция на насилието е необходим междуинституционален и интердисциплинарен подход на местно ниво и изграждане на партньорска мрежа с ясно очертана роля на всеки от партньорите, които работят като мултидисциплинарен екип. Деца на улицатаДецата на улицата са една от най-уязвимите групи на деца в риск. Тези деца изпадат в състояние на безнадзорност поради липса на контрол и родителска безотговорност. Животът на улицата често замества проблемната семейна среда и насилието в дома. Повечето от децата от тази рискова група произхождат от семейства, чието материално състояние е под социалния минимум. Те са изложени на риск от недохранване, трудова експлоатация, физическо и сексуално насилие, злоупотреба с упойващи вещества, въвличане в престъпна дейност.Тежки форми на детски трудДруг тежък проблем, за чието решаване се изискват усилията на всички държавни институции и гражданското общество, е защитата на децата, които са въвлечени в най-тежки форми на труд. Данни от различни източници очертават следните характеристики на детския труд в България:1. Най-тежките форми на детски труд по-често се срещат в домашното стопанство (селско стопанство и домакински труд) и в неформалната икономика (ресторантьорство, строителство, хотелиерство, труд на улицата и др.).2. Факторите за предлагане на детски труд имат комплексна природа: бедността и изключването от пазара на труда на семействата в някои общности (селски, етнически), отпадането на детето от образователната система, включително от системата за професионално обучение, груповите обичаи или семейните традиции, дисфункционалност на семейството (насилие).3. Факторите за търсенето на детския труд са: ниско заплащане, ниски инвестиции за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, затруднения при осъществяването на контрол относно детския труд, особено при сезонна или почасова работа, и в неформалната икономика.Деца - жертви на трафикПоследният доклад за трафика в държавите от Югоизточна Европа сочи, че България е страна на произход, както и транзитна страна за трафик на хора. Основните фактори, които способстват за повишаване уязвимостта на жертвите на трафик, са икономическите условия, семейните отношения, образованието и заетостта. Децата - жертви на трафик, представляват 69,2 % от жертвите на трафик с цел просия и други незаконни дейности за 2003 г. и 45,5 % за 2004 г. Представителите на етническите малцинства са особено уязвима група за трафика с цел сексуална експлоатация, принудителен труд, просия, други незаконни дейности и осиновяване.Деца - жертви на престъпленияПо данни на Министерството на вътрешните работи (МВР) за периода 2001 - 2004 г. е налице тенденция на увеличение броя на децата, пострадали от престъпни посегателства. Малолетните и непълнолетните основно са обект на престъпления срещу собствеността, като тази тенденция се запазва през целия разглеждан период. Сравнително малък е относителният дял на престъпленията срещу личността с обект малолетни и непълнолетни.Деца - извършители на престъпленияПроблемът с противодействието на противоправното поведение на малолетните и непълнолетните е особено актуален през последните години. Кризата по време на прехода засегна най-чувствително децата. Повиши се рискът от различни отклонения в поведението им, увеличиха се формите на проява на тези отклонения. Данните от полицейската статистика за последните две години сочат, че се запазва тенденцията на сериозно намаляване на броя и относителния дял на детската престъпност в страната като цяло. По данни на МВР през 2005 г. през детските педагогически стаи са преминали и са били взети на отчет общо 4201 малолетни и непълнолетни лица, от които: за извършени престъпления - 3172, за извършени противообществени прояви - 966, и на други основания - 63. Разкритите криминални престъпления, извършени от деца, са 9901 - с 8,5 % по-малко в сравнение с предходната година.Националният анализ на ДАЗД, отразяващ резултатите от проверката на социално-педагогически интернати (СПИ) и възпитателни училища - интернати (ВУИ), извършена през 2006 г., сочи редица проблеми, свързани с настаняването на децата и удължаването на престоя им в тези институции. Една от предпоставките за извършване на противообществени прояви и настаняване в СПИ остава липсата на подходящи условия за живот, на родителски грижи и контрол. На практика това означава, че децата се настаняват в СПИ с цел отглеждане и възпитание в заобикаляне на Закона за закрила на детето и в нарушение на правата на детето. Други проблеми, изтъкнати в анализа, са свързани с недостатъчния капацитет на персонала на СПИ и ВУИ за работа с децата и за координиране на действията със системата за закрила на детето, както и с недостатъчните ресурси и методика за възпитателна работа и лошата материална база на интернатите. В тази връзка с необходимо да продължи работата по укрепване на взаимодействието между органите и институциите за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и органите и институциите за закрила на детето, както и работата за подобряване на материалната база и усъвършенстване на професионалната компетентност на персонала и специализираните училища.Деца в интернетПрез последните години все повече започнахме да обръщаме внимание на световната информационна мрежа - интернет, предвид неизчерпаемия ресурс от информация, с който разполага, както и предвид все по-мащабното навлизане и напредъка на модерните технологии. За съжаление всичко това изправя пред нас едно ново предизвикателство, свързано с негативи като вредното и незаконно съдържание и възможностите за злоупотреби. На специализираната интернет страница, поддържана от ДАЗД, по темата "Сексуална експлоатация на деца с търговска цел" през 2006 г. са получени 217 сигнала, които се отнасят за насилие - физическо, психическо, сексуално; пренебрегване/неглижиране; незаконно и вредно съдържание в интернет.Деца - жертви на пътнотранспортни произшествия

Статистически данни показват, че пътнотранспортните произшествия са втората поред водеща причина в света, която предизвиква смърт сред младите хора на възраст между 5 и 25 години.За съжаление България е сред страните, които се нареждат на първите места по най-висок брой на пътни инциденти в Европейския съюз. Данните показват, че всеки ден през годината жертви на пътнотранспортни произшествия са били повече от три деца. Най-често те са ставали жертва на произшествия като пътници в автомобилите. В повечето от случаите пострадалите са превозвани, без да са използвани обезопасяващи средства, като колани и защитни седалки. Втората по големина група пострадали деца са пешеходците.Деца - бежанциПрез периода 1993 г. - 31 януари 2007 г. в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет са регистрирани общо 2704 деца - бежанци от 38 държави. През 2006 г. са регистрирани 73 непридружени деца, главно непълнолетни, от 6 страни на произход (Афганистан - 66, Иран - 2, Нигерия - 2, Бангладеш - 1, Ирак - 1, Грузия - 1). Децата - бежанци получават първоначални грижи в съответствие със Закона за убежището и бежанците.

Част втораСТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ, ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ И МЕРКИ ЗА ТЯХНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ ЦЕЛСтратегията си поставя за цел осигуряването на условия за ефективно упражняване на правата и подобряване качеството на живот на децата като условие за свободното и пълноценното им личностно развитие.

ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИСтратегията за детето набелязва следните оперативни цели:1. Намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на децата.2. Осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и училищно образование на всички деца.3. Подобряване здравето на децата.4. Насърчаване участието на децата при формиране и изпълнение на политики, свързани с техните права и отговорности.

ДЕЙНОСТИ И МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПЕРАТИВНИТЕ ЦЕЛИ ПО ПРИОРИТЕТНИ ОБЛАСТИСемейна среда• Осигуряване правото на детето да живее със своите родители.• Зачитане на отговорностите, правата и задълженията на родителите.• Осигуряване правото на детето да поддържа контакти с родителите си при временна раздяла.• Оказване на необходимата помощ за родителите.Политиките в тази област за периода на действие на стратегията ще бъдат насочени към следните приоритети и ще се изразят във:1. Предприемане на мерки за подкрепа на доброто и отговорно родителство:1.1. популяризиране на различни форми, методи и услуги за семейно планиране и предотвратяване на нежелана бременност;1.2. предлагане на услуги и форми за подкрепа по време на бременност и раждане;1.3. предлагане на услуги и форми за развиване на уменията за полагане на грижи и възпитание на детето съобразно неговата възраст;1.4. разработване и въвеждане в практиката на стандарти за ранно детско развитие;1.5. предлагане на услуги за преодоляване на кризи в семейните отношения;1.6. предлагане на мерки за превенция и санкциониране проявите на безотговорно родителство.2. Предприемане на мерки в подкрепа на родителите при наличие на риск за детето от изоставяне:2.1. осъществяване на дейности по предотвратяване на изоставянето;2.2. развиване на професионалните умения на социалните работници за ранно идентифициране на риска от изоставяне и предприемане на мерки за закрила;2.3. предприемане на мерки за закрила и повишаване на тяхната ефективност.3. Предлагане на социални услуги в Общността за подкрепа на децата и семействата съобразно местните потребности.4. Изграждане на мрежа от съпътстващи социалните услуги - форми за подкрепа на родителите, като: обучение за родители, семейно консултиране, профилирано психологическо консултиране и други.5. Осигуряване на допълнителни гаранции за установяване произхода на детето независимо от формата на семеен живот на родителите (фактическото съпружеско съжителство), включително чрез участието на детето в установяването и оспорването на произхода.6. Осигуряване на разнообразни и достъпни услуги за родителите и детето, които да улеснят поддържането на лични отношения между детето и родителите при развод или раздяла между тях и между детето и неговите роднини или близки в интерес на детето, като:6.1. държавата стимулира развиването на услуги като развиване на родителски умения, семейна медиация, семейно консултиране и терапия, центрове за контакти с деца;6.2. семейното законодателство стимулира родителските споразумения относно грижите за децата след развод или раздяла между родителите, включително чрез намаляване намесата на съда при решаването на тези въпроси;6.3. се предприеме ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно контактите с деца от 2003 г. и се осигури нейното прилагане чрез вътрешното право, включително чрез развиване на системата от гаранции за осъществяване на контактите от деца, предложени от конвенцията.7. Въвеждане на правна възможност за възлагане извършването на определени действия за защита на отделни права и интереси на детето на лица, които не са родители или осиновители, но на които по съответния законов ред са възложени грижи за детето.8. Осигуряване на правна помощ.Жизнен стандарт и социално подпомагане• Осигуряване на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на детето.• Семейно социално подпомагане.• Създаване на условия за съвместяване на личния и професионалния живот на родителите и трудова реализация на жените.• Развитие на дневните грижи - ясли, детски градини.Политиките в тази област ще бъдат насочени към:1. Подкрепа доходите на семействата, чиито деца са застрашени от социално изключване, чрез:1.1. развиване на икономическото подпомагане или т. нар. "подкрепа на доходите" за намаляване на бедността сред уязвимите семейства, като самотните родители, родители и деца с увреждания, многочленните семейства, семействата с безработни родители и други; да продължи актуализирането на размера на помощите, като се отчита динамиката на основните макроикономически показатели, и да се пристъпи към тяхното диференциране според поредността на децата в семейството и възрастта на детето;1.2. да продължи прилагането на по-благоприятни условия за достъп до финансово подпомагане за деца от семейства с ниски доходи и повишаване размера на социалната помощ за децата, които редовно посещават училище; социалното подпомагане, обусловено от отговорното родителство, да съчетава финансово подпомагане и услуги като пакет от мерки, предлагани от дирекциите "Социално подпомагане", с цел успешното социално включване на децата;1.3. развиване на политики за поемане от държавата на част от жилищните кредити за млади и многодетни семейства;1.4. актуализиране на законодателството относно определянето и изплащането на издръжката на децата от родителите в интерес на детето.2. Подкрепа на родителите за съчетаване на професионалния и семейния живот чрез:2.1. насърчаване ролята на бащата, включително чрез създаване на стимули в законодателството за бащите да ползват родителски отпуск;

2.2. продължаване на системните политики за гарантиране равнопоставеността между половете на пазара на труда, в политическия, социалния и семейния живот;2.3. развиване на възможностите за гъвкава заетост (непълно работно време, работа на половин длъжност, надомна работа и др.) и професионална мобилност на работната сила;2.4. повишаване ефективността на контрола за спазване на трудовото законодателство.3. Увеличаване на достъпа до качествени дневни грижи за деца чрез:3.1. системно проучване и планиране съобразно нуждите от страна на общините и предлагане на дневни грижи;3.2. развиване на система от стимули за общинските власти от страна на правителството в сътрудничество с работодателските организации като проява на тяхната корпоративна социална отговорност за развиването на дневни грижи, включително и на алтернативи на детските ясли и градини, като показалите своята ефективност семейни центрове и други;3.3. развиване на система от стимули за родителите за записване на децата в предучилищни форми на образование и посещаване на детските градини с цел увеличаване обхвата на децата в предучилищна възраст чрез социално подпомагане под условие премахване на таксите за детски ясли или градини и др.;3.4. създаване на възможности за ранно включване на децата със специални потребности - с увреждания, в детските заведения чрез създаване на подкрепяща архитектурна и обществена среда, подготовка на персонала и на учебните материали;3.5. насърчаване предоставянето на услуги за родители на деца с увреждания с цел подкрепа за отглеждане на детето в семейството чрез дневни грижи, рехабилитационни центрове, центрове за консултиране и др.;3.6. увеличаване на инвестициите в персонала на детските заведения - чрез обучение за работа с деца с увреждания, с деца от уязвимите етнически малцинства, с деца с дарби и др.;3.7. оптимизиране на отношението между броя на персонала и броя на децата в дневните грижи.Алтернативни грижи• Развиване на алтернативна семейна грижа за деца, които не могат да живеят с биологичните си родители.• Нов тип грижа в специализирани институции за деца.Политиките в тази област ще са насочени към същите приоритети и ще се изразяват във:1. Създаване на качествени алтернативни семейни грижи1.1. да се подобрява качеството на услугите "настаняване при роднини или близки" и на доброволната и професионалната приемна грижа;1.2. да се отдава приоритет на настаняването на деца в семейства на роднини или близки и в приемни семейства пред настаняването в институции;1.3. да се развиват услуги за оказване подкрепа на семействата на роднините или близките, които отглеждат детето, на приемните родители и на децата, настанени при тях;1.4. да се развива капацитетът на органите на държавата и неправителственият сектор с цел повишаване качеството на грижи за децата, настанени в семейства на близки и роднини и в приемни семейства;1.5. да се разширява кръгът от доставчици на социалната услуга "приемна грижа".2. Осиновяване2.1. основна цел при осиновяването на децата е то да бъде обосновано от интереса на детето;2.2. приоритет при осиновяването на деца български граждани да имат българските граждани, а осиновяването от чужди граждани да е възможно, ако за детето няма подходящи осиновители - български граждани;2.3. осиновяването да дава възможност за запазване и развиване на идентичността (етническа, религиозна, културна и др.) на детето;2.4. да се развиват социални услуги за задължителна подготовка на кандидат-осиновители и на деца, на които им предстои да бъдат осиновени, и за подкрепа на осиновители и осиновени;2.5. да се усъвършенства уредбата на осиновяването, като:а) се улесни достъпът на децата до осиновяване, ако това е в техен интерес;б) се усъвършенства процедурата по осиновяване, като се търси балансът между необходимостта от подробно проучване и избор на най-подходящо семейство и желанието за възможно най-бързо предоставяне на семейна грижа на детето, ив) поддържане на национални регистри на децата, които подлежат на осиновяване, и на кандидат-осиновителите;2.6. да се развива капацитетът на органите, включени в процедурите по осиновяване.3. Институционална грижаПолитиката към съществуващите и новоразкривани специализирани институции ще бъде насочена към свеждане до минимум на настаняването на деца в тях, намаляване престоя на децата в тях и създаване на максимални условия за приближаването им към отглеждане в семейна среда (като капацитет и методология).За постигането на тези цели да бъде извършено следното:1. Да продължи процесът на децентрализация на управлението и финансирането на специализираните институции към местните власти.2. Да бъде създаден механизъм на финансиране, който да насърчава общините да развиват услуги в общността и да се основава на принципа "парите следват детето".3. Въвеждане на нови стандарти за грижа в специализирана институция, които приближават максимално отглеждането в нея до живота в семейна среда и да създават условия за добро качество на грижите в тях.4. Да се насърчава подобряването и поддържането на качеството на институционалната грижа чрез прилагане на индивидуален подход към децата, осигуряване на среда, близка до семейната, оптимизиране броя на персонала съобразно броя на децата, създаване на условия за поддържане на лични отношения между детето и семейството му, предлагане на специализирани услуги и др.5. Да се развият уменията на децата за независим и самостоятелен начин на живот след напускане на специализираната институция.6. Държавата чрез Държавната агенция за закрила на детето да продължи да оказва контрол върху качеството на грижите и услугите, предлагани за децата в специализираните институции, чрез актуализиране на стандартите за качество на грижата и системата за контрол върху спазването на стандартите.7. Да продължи процесът на преструктуриране на специализираните институции с цел трансформирането им в различни форми на социални услуги в общността. Процесът на преструктуриране да бъде воден от местните власти и да се основава на нуждите на съответната общност.Здравни грижи и обслужване• Здравно обслужване.• Достъп до качествено здравеопазване за всички социални групи.• Подобряване на здравеопазването в селските и отдалечените райони.• Намаляване на детската смъртност и подобряване на детското здравеопазване.• Подобряване на майчиното здравеопазване.• Увеличаване на достъпа до здравна информация.• Превенция на употребата на наркотици и упойващи вещества и намаляване броя на децата, злоупотребяващи с наркотици и упойващи вещества.Основен приоритет на Националната стратегия за детето е опазването, укрепването и възстановяването на здравето на детето.Подцелите в тази област са:- намаляване на детската смъртност, особено сред ромските общности;- намаляване на социалнозначимите заболявания сред децата;- намаляване броя на децата с вродени аномалии и генетични болести;- ограничаване на инфекциозните болести и паразитозите.

Стратегическите цели ще бъдат постигнати чрез улеснен достъп до медицински услуги на живеещите в отдалечени труднодостъпни райони с неизградена инфраструктура, както и на децата в риск (живеещите в семейства в неравностойно социално положение, децата с увреждания, употребяващите наркотични вещества, представителите на някои етнически групи, децата на улицата и др.).Във връзка с изпълнението на стратегическите цели трябва да бъдат предприети следните мерки:1. Повишаване на здравната култура сред населението чрез здравно образование за децата и техните родители.2. Осигуряване на профилактика на наследствените болести, предразположения и вродените аномалии.3. Повишаване обхвата и качеството на профилактичните прегледи.4. Въвеждане на системно здравно образование в училище, насочено към придобиване на знания, изграждане на умения и нагласи за здравословен начин на живот.5. Повишаване физическата активност на децата, с особен акцент към децата в училищна възраст.6. Промоция на здравословното хранене сред децата и учениците, както и стимулиране кърменето на децата до една година.7. Намаляване на тютюнопушенето, употребата на алкохол и психоактивни вещества от децата и подрастващите.8. Оптимизиране на училищното здравеопазване.9. Въвеждане на предбрачни консултации в общностите, които са застрашени от по-високи нива на наследствени заболявания.10. Обхващане на новородените и децата от общопрактикуващите лекари.11. Повишаване на обхвата с имунизации по Националния имунизационен календар сред малцинственото население.12. Актуализиране на Националния имунизационен календар.13. Стимулиране разкриването на практики в райони с малцинствено население.14. Подобряване достъпа на децата с увреждания до лечебните заведения чрез оптимизиране на инфраструктурата им.15. Утвърждаване ролята на здравния медиатор като координираща фигура между здравните институции и малцинствените общности.16. Регламентиране на взаимодействието "социални работници - лечебни заведения".17. Създаване на механизъм за осигуряване на повече видове имплантируеми медицински изделия за деца.Подобряването на достъпа до здравни услуги е в пряка зависимост от информираността на населението за вида и обема медицински дейности и за правата му.Това изисква:1. Повишаване информираността на населението и особено на лицата от уязвимите групи относно обема на предлаганите здравни услуги.2. Повишаване на здравната култура.3. Проучване мнението на потребителите на медицински услуги.Опазването на здравето и подпомагането на развитието на младите хора определят необходимостта от:1. Осигуряването на достъп на децата и юношите до съвременна адекватна научна информация по въпросите на сексуалното и репродуктивното здраве, превенция на нежелана бременност, полово предавани инфекции, HIV/СПИН и злоупотреба с психоактивни вещества.2. Осигуряване достъп на децата в българското училище до системно здравно образование в училище, насочено към изграждане на знания, нагласи и умения за безопасно поведение и избягване на рискови за здравето практики.3. Продължаване изпълнението на Националния план за действие "Храни и хранене" 2005 - 2010 г.4. Продължаване изпълнението на Националната програма за елиминация на морбили и вродена рубеола, 2005 - 2010 г.5. Провеждане на здравнообразователни кампании, насочени към младите хора и техните родители, за превенция на нежелана бременност, полово предавани инфекции, HIV/СПИН и злоупотреба с психоактивни вещества.6. Развитие на подхода "Връстници обучават връстници" във и извън училище за младите хора и уязвимите групи и на подхода "Общностно базиран аутрич" - за уязвимите групи, предоставяне на информация по въпросите на сексуалното и репродуктивното здраве, превенция на нежелана бременност, полово предавани инфекции, HIV/СПИН и злоупотреба с психоактивни вещества, включително изграждане на умения на инжекционно употребяващите наркотици за безопасно инжектиране чрез използване на индивидуално оборудване за инжектиране.7. Въвеждане на подхода "Здравни услуги, подходящи за младите хора" в медицинските служби, предлагащи услуги за юноши и млади хора.8. Осигуряване достъп на младите хора до качествени медикаменти и стоки.9. Създаване на подкрепяща децата и младите хора социална среда чрез изграждане на адекватни нагласи на възрастните и общностите към сексуалното поведение на младите хора, употребата на психоактивни вещества, както и към най-силно уязвимите групи подрастващи и към младите хора, живеещи с HIV.10. Разработване на нови планове, програми и стратегии, като: раздел "Детско здраве - околна среда" към Националния план за действие "Околна среда - здраве"; Национална програма "Здравни услуги, подходящи за младите хора"; Национална стратегия за профилактика на хроничните неинфекциозни заболявания; Национална програма за подобряване сексуалното и репродуктивно здраве; Национална програма за повишаване двигателната активност на населението и Национална програма за намаляване вредите от злоупотребата с алкохол 2008 - 2012 г.Значимостта на проблема за зависимостите, като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотични и упойващи вещества, както и проблема за HIV/СПИН налагат:1. Изпълнение и продължаване на Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето в Република България.2. Продължаване на Националната програма за профилактика и контрол на СПИН и полово предавани болести.3. Разработване на Национална програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България, основана на съвременни подходи и средства.

Право на образованиеОсигуряване на достъп до качествено образование и включващо:• предучилищно възпитание и подготовка;• основно и средно образование, и• професионална квалификация.С цел повишаване достъпа на децата до качествено образование и професионално обучение ще бъдат предприети следните мерки:1. Да се разработи и внедри единен електронен програмен продукт, който да отчита децата, които подлежат на записване в подготвителните групи и класове, както и да проследява тяхното движение в образователната система.2. Да се обогатят действащите политики за по-пълно обхващане на децата в предучилищната подготовка и началния етап, като:2.1. регионалният инспекторат по образованието, общините и училищата да координират усилията си при записването на децата в училище;2.2. продължи политиката на пълна интеграция на децата от ромски произход в общообразователната система и на подобряване на условията за възпитание и обучение на деца и ученици с различен етнически произход и на деца бежанци в смесени класове в държавните и общинските детски градини и училища;2.3. се развиват възможностите за целодневно обучение на децата от началната и прогимназиалната степен на образование;2.4. се осигури постепенно обхващането на децата от уязвимите групи от 3- до 5-годишна възраст в безплатна предучилищна подготовка;2.5. се осигуряват условия за допълнително обучение по български език в районите със смесено население за децата, които не владеят български език в степен, достатъчна за справянето им с учебния процес;2.6. се осигурява допълнителна педагогическа работа с деца в риск от отпадане чрез допълващо обучение, извънкласни форми, включително по време на ваканции, като се използва ресурсът на социални програми, насочени към безработни учители;2.7. се усъвършенства механизмът за подбор на кадрите в образователната система;2.8. се осигуряват условия за децата от селските райони да се обучават в училища, които са във възможно най-голяма близост до тяхното място на живеене, и повишаване качеството на образованието в селските училища;2.9. се разширяват възможностите на училищните ръководства да избират видовете спорт, изучавани от учениците, съобразно техния интерес, квалификация на кадрите и налична материална база при спазване на държавните образователни изисквания.

3. Да продължи политиката за включващо обучение на децата със специални образователни потребности, като:3.1. се създаде нов модел за оценяване и насочване на децата със специални образователни потребности към системата на общото образование;3.2. продължи провеждането на информационни кампании за изграждане на положителни нагласи към включващо обучение в различните общности - учители, ученици, деца и родители;3.3. продължи създаването на подкрепяща среда за обучението и възпитанието на децата със специални образователни потребности в общообразователните училища и детските градини, която да включва:а) достъпна архитектурна среда;б) екипи от специалисти в зависимост от потребностите на децата;в) диагностична, консултативна и рехабилитационна дейност;г) специални учебно-технически средства и апаратура;д) индивидуални образователни програми;е) учебни програми по специалните учебни предмети и други;3.4. продължи процесът на повишаване квалификацията и преквалификацията на педагогическите кадри за работа с деца със специални образователни потребности;3.5. продължи ресурсното осигуряване на общообразователните училища за работа с деца със специални образователни потребности;3.6. продължи оптимизирането на системата на специалните училища;3.7. се въведе програма за консултации на ученици, отглеждани от родители с психична болест.4. Да се развива подпомагането на децата и родителите с цел редовното посещаване на училище от децата, като:4.1. се развива социалното подпомагане за деца под условие, че те посещават училище, след оценка на ефекта от тези програми;4.2. се намаляват непреките разходи за образование (които включват разходи за дрехи, учебници и училищни принадлежности, хранене, транспорт) на семействата от уязвимите групи;4.3. се развива консултирането на родителите за интересите и способностите на детето и възможностите за подпомагане на семейството при записване на детето в общообразователно училище;4.4. се развиват мерки за подкрепа на родителите на отпадащите от училище деца - образователни услуги към родители, които имат ниска степен на образование или не владеят български език;4.5. се налагат санкции на родителите, които не осигуряват редовното посещение на училище от децата, като се предвиди възможност за замяна на финансовите санкции с обществено полезен труд в полза на училището.5. Да продължи развиването на услуги - образователни и социални, с цел връщане на децата, отпаднали от образователната система, чрез:5.1. развиване на политики за подкрепа на неформалното образование (неформалното учене), както и на система за финансиране включването на децата във формите му;5.2. създаване на регламентирани възможности за допълнително обучение на отпадналите ученици с цел включването им отново в образователната система;5.3. ускорено изработване на програми и учебни помагала за тези форми на обучение;5.4. осигуряване на безплатен транспорт и учебници, на малки стипендии;5.5. осигуряване на психосоциално консултиране с цел успешното връщане на детето в училище (за деца, изтеглени от най-тежки форми на детски труд, сексуална експлоатация и трафик);5.6. лицензиране на външни за образователната система доставчици на образователни услуги и развиване на политики за подкрепа на неформалното образование (неформалното учене), както и на система за финансиране включването на децата във формите му; в малките общини да се ползва базата на читалищата за развиване на такива форми.6. Да продължи създаването на условия в училище за опознаване и разбирателство между различните етнически групи, като системно се полагат усилия за преодоляване на предразсъдъците, стереотипите и дискриминацията по етнически признак чрез въвеждане на мултикултурното обучение в общообразователното училище, обучаване на учителите в неговите принципи, използване на подхода "обучение от връстници", менторски програми за децата в риск от отпадане, повишаване чувствителността на родителите срещу дискриминационните практики.7. Академизмът в образованието да се съчетае с обучение по практически умения - социални и поведенчески умения, умения за семеен живот и родителство, умения за професионално насочване, обучение по права на детето, здравословен начин на живот, поведение на ненасилие, недискриминация.8. Обучението да е насочено към придобиване на знания и развиване на умения за участие в глобалното общество чрез повишаване обхвата и качеството на чуждоезиковото обучение и на обучението по информационни и комуникационни технологии, както и чрез широко използване на тези технологии в образователния процес.9. Участието на детето в учебния процес да се разширява чрез:9.1. обучение на учителите в прилагане на интерактивни методи на обучение, които поставят ученика в активна позиция;9.2. интегриране на децата в процеса на обучение;9.3. предоставяне на реално пространство за участие на децата в органите за управление на училището, пространство на техни форуми;9.4. развиване на допълнителни извънкласни и извънучилищни дейности в съответствие с потребностите и интересите на децата, а не само с възможностите на учителите в училището.10. Да се повишава ролята на гражданското участие в организацията и управлението на образователния процес чрез активното изграждане и включване на заинтересувани за образованието общности (родители, представители на бизнеса и НПО).11. Да продължи усъвършенстването на системата за професионално ориентиране и професионално обучение и образование, като:11.1. продължи синхронизирането на учебната документация в професионалното образование на България с тази на страните от ЕС като предпоставка за бъдещата професионална реализация на младите хора на европейския пазар на труда;11.2. за учениците, които срещат трудности при усвояване на учебното съдържание и/или са застрашени от отпадане от училище, да се осигурят условия за включването им в обучение по професии за придобиване на първа степен на професионална квалификация;11.3. се въведат механизми за съвместно участие на работодателите и обучаващите институции при планирането, практическото обучение и материалното осигуряване на професионалното образование;11.4. се подобри координацията между общините, обучаващите институции и бюрата по труда в подкрепа на професионалното консултиране и насочване на учениците, като бъде изяснена важната роля на общините при подбора на изучаваните професии с оглед на променящите се условия на труд, традиции и характерни особености на местно ниво.12. Превръщане на училището в социална територия, допринасяща за здравното, психичното и емоционалното благополучие на детето, чрез:12.1. подготовка на учителите за разпознаване и прилагане на определени подходи при деца с обучителни затруднения и емоционални проблеми;12.2. въвеждане на нова организационна култура в българското училище, позволяваща ангажиране и справяне с трудностите, съпътстващи детското развитие;12.3. идентифициране и оптимизиране на елементите от училищната среда, гарантиращи здравното и психичното благополучие на детето;12.4. разработване на училищни програми, помагащи на децата да развият взаимоотношения на доверие и сътрудничество, умения за общуване, социални компетентности и ангажираност.13. Да се въведат ефективни гъвкави подходи за комуникация между родителите и учителите. Да се регламентират ролите на социалните работници и психолозите в училище.Отдих, свободно време и развитие способностите на дететоНовата социална ситуация за развитие на българското дете изисква и нов подход за развитието на неговите способности. Неговата същност са непрекъснатостта, целостността и интегрираността на въздействието на ценностните норми, културните образци и моделите на поведение през

цялото детство. В основата на осъществяването на този подход е осигуряването на равен достъп на всяко българско дете до културните ценности и образци и дейностите за тяхното създаване. За целта е необходимо:1. Да се утвърдят и осъвременят традиционните за България центрове и пространства за детска културнотворческа дейност и участие - училище, читалище и други културни институции.2. Там, където липсват, да се създадат общински детски комплекси и центрове, съобразени с етнокултурните особености на общината и региона. Да се стимулира публично-частната инициатива в тази насока.3. Да се полагат специални грижи за децата с изявени дарби, които са "национално богатство".4. Общините да разработят политики за откриване и стимулиране на децата с изявени дарби чрез финансиране от общините.5. Общините да създават възможности за осмисляне свободното време на децата през ваканциите чрез финансиране на дейности от собствените си приходи и при ежегодно приемана от общинските съвети програма.6. Културните институции, финансирани от държавния бюджет (театри, музеи, галерии, библиотеки и др.), ежегодно да разработват планове за действие съвместно с училищата и извънучилищните педагогически учреждения и да изнесат част от дейността си в общините и регионите, в които липсват културни институции.7. Да се създадат нормативни условия и стимули за по-активното участие на неправителствения сектор и търговските дружества в културната дейност за деца и с деца.8. Да продължи изграждането на спортни и игрови площадки за деца, както и на велосипедни алеи, които да отговарят на изискванията за безопасност, а съществуващите такива да бъдат приведени в съответствие с тези изисквания.9. Да се създаде достъпна среда за децата с увреждания до местата за спорт, отдих и развлечение.Децата с изявени дарби са национално богатство и незаменим ресурс за развитието на нацията, общностите и отделните техни членове. Затова е необходимо да се предвидят допълнителни мерки, които да разкрият нови възможности за ранно откриване и развитие на талантливи деца в общините по места и в общности.Медиите от посредник на културните влияния се превърнаха във фактор за личностното развитие на съвременното дете. Ето защо е необходимо:1. Обществените медии да предвидят поне една четвърт от програмата им да е за деца и в подходящо за децата време.2. Обществените медии да разработят специализирани образователни и развлекателни програми както за деца, така и за семействата и родителите им.3. Да се създадат програми и конкурси, стимулиращи детското творчество и развитието на способностите на децата.4. Да се стимулират в тази насока и медиите.5. Още в средата на срока на стратегията да се осигури достъп до интернет на всяко българско дете в училище, културните центрове и институции.6. Да се създаде по-добра система за контрол на съдържанието на достъпната на децата информация в интернет, за да не затормозява тя личностното им развитие.7. Медиите да спазват посочените в етичния им кодекс правила за отразяване на информацията за деца с цел опазване на тяхното достойнство и чест.8. Да се разработи нормативна рамка за контрол на въздействието на рекламата върху децата, за да не уврежда тя психическото им развитие и физическото им здраве.Свободното време се превръща в огромен резерв за пълноценното личностно развитие на детето. Теорията и практиката вървят от възпитание чрез свободното време към възпитание за свободното време. Тази културна тенденция изисква:1. Да се интегрира грижата за свободното време по-цялостно като специфична образователна и възпитателна практика и част от системата за учене през целия живот.2. Да се разработи политика за организиран семеен отдих и почивка, съобразена със социалните, етническите и културните особености на българските граждани.3. Да се стимулира публично-частното партньорство в изграждането на база и институции за организирано провеждане на свободното време на децата.Спортът развива не само специфични способности у децата, но влияе и върху цялостното им личностно развитие, като формира умения за самоконтрол и работа в екип. Спортната дейност и физическата активност са незаменими за трансформирането на детската агресивност. На този етап е необходимо:1. Да се увеличи броят на децата, практикуващи физически упражнения, спорт и социален туризъм, чрез подобряване и разширяване на материалната база за това.2. Да се подпомагат дейностите на спортните организации в областта на спорта за всички, туризма и свързаните с тях прояви на регионално и национално ниво.3. Да се подпомагат спортните организации, развиващи спорт за деца с увреждания и в неравностойно положение, с оглед повишаване на физическата им активност, подобряване качеството им на живот и социална интеграция.4. Да се подпомага изграждането на училищни спортни клубове с оглед подобряване на извънкласната и извънучилищната спортна дейност.5. Да се създават условия за ползването на спортни обекти и съоръжения от учениците, включително от децата с увреждания.6. Да се извърши цялостна реорганизация на системата на обучение по физическо възпитание в училищата, прилагане на нови подходи и разнообразни видове спорт с оглед повишаване тренировъчно-физиологичния ефект върху здравето на децата и учениците.Защита на децата от всякакви форми на злоупотреба, насилие и експлоатация.• Преодоляване на експлоатацията и злоупотребата с деца.• Защита от всякакви форми на насилие.• Защита на децата от всякакви форми на експлоатация, включително сексуална и трудова.• Намаляване на детския труд.• Предотвратяване на трафика и търговията с деца и защита на деца - жертви на трафик.Насилието срещу деца се превърна в нарастваща грижа в рамките на Европейския съюз през последните години. Защитата на детето срещу всички форми на насилие и експлоатация е един от приоритетите на политиката за детето в България. Законодателството за детето предоставя право на детето на защита срещу всички видове насилие. Развиват се и мерки за повишаване капацитета на професионалистите, които работят с деца и за деца. Органите за закрила, включително медиите, повишават обществената чувствителност по тази тема за недопускане на насилие и за защита на децата. Политиките в тази област ще са насочени към същите приоритети и ще се изразяват във:1. Продължаване на мерките за повишаване осведомеността на обществото, децата и на техните семейства относно правата на детето, насилието над деца и за стимулиране на активното им участие в противодействието на насилието.2. Подобряване уменията на социалните работници, лекарите, училищните психолози и учителите за разпознаване белезите на насилие и незабавно сигнализиране за случаите на насилие.3. Планиране и провеждане на обучения за придобиване на практически знания в областта на трудовите права, здравето и безопасността при работа.4. Изготвяне на специализирана програма за работа с деца - жертви на насилие или експлоатация (включително механизъм на координирано действие за предотвратяване и установяване на насилието, оценка на случая, насочване на детето към рехабилитация и проследяване на случаите), с оглед повишаване капацитета на системата за закрила на детето и осигуряване на специална закрила на децата, станали жертви на насилие или експлоатация.5. Присъединяване към международните конвенции в тази област и осъвременяване на законодателството в съответствие с международноправните задължения на Република България, като се предприемат мерки за:

5.1. промоция на поведение, съобразено със законовата забрана за прилагане на унизителни за детето методи на възпитание в семейството, включително физическо наказване;5.2. повишаване санкциите за търговците, които не спазват законодателството относно защитата на деца на обществени места;5.3. завишаване на наказанията за престъпления срещу деца, а престъпните състави да обхванат всички хипотези на насилие, включително сексуалното насилие срещу момчета;5.4. изслушването на деца - жертви на насилие, да се провежда само от подготвени специалисти и в подходящи помещения, с което да се предотврати повторното превръщане на детето в жертва.6. Повишаване на обществената ангажираност с проблемите на безопасността на децата в интернет.7. Популяризиране на правилата за безопасност на децата в компютърната мрежа за деца, родители и училищни власти и на адресите, на които може да се съобщава за вредно съдържание в интернет.8. Откриване на "национална гореща линия" за деца - жертви на насилие, експлоатация и престъпления.9. Да продължи развиването на услуги, насочени към превенция на насилието и възстановяване и реинтеграция в семейството, училището и обществото на деца - жертви на насилие, особено на сексуално насилие, трафик, най-тежки форми на детски труд, като:9.1. приоритетно се развиват услуги за психологическо и социално консултиране на жертвите, правна помощ, включване в класове или курсове за реинтегриране в образователната система, включване в професионално обучение, предоставяне на подходящи алтернативи за семействата на работещите деца, като включване на родителите в програми за заетост;9.2. се стимулира от държавата развиването на услуги в подкрепа на семейството с цел превенция на насилието, като семейно консултиране, обучение за родители, наблюдение на новородени деца в рискови семейства.10. Да се засили контролът върху медиите с цел защита на децата от вредно медийно влияние чрез излъчване на неподходящи реклами и други медийни продукти.11. Да се повиши отговорността на училището като територия на учениците в лицето на ръководствата и всички учители за създаване на среда на безопасност и сигурност за учениците, нетърпимост към дискриминационни практики, нагласа за незабавно съобщаване на случаи на насилие и предприемане на мерки за защита на жертвата и подходящо третиране на насилника.12. Изменение и допълнение на трудовото законодателство в посока предвиждане на действащи механизми за незабавно извеждане от работните места на децата, за които е установено, че са наети при неспазване на разпоредбите, закрилящи техния труд, или при опасни условия на труд и на забранени дейности във формалната икономика.Осигуряване правото на децата правонарушители на справедливо и законосъобразно отношение при зачитане на тяхното достойнствоПромените в тази посока ще продължат, за да се осигури, че системата ще се развива, за да удовлетворява нуждите на обществото и променящите се потребности на децата правонарушители при спазване на техните основни права. Мерките за постигане на тази цел ще се изразяват в следното:1. Оптимизиране на механизма за взаимодействие между органите и институциите, осъществяващи дейности и мерки за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, и органите, определящи и прилагащи мерките за закрила на деца в риск по реда на Закона за закрила на детето.2. Противообществените прояви на деца под 14 години да станат основание не само за прилагане на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, но и за тяхното определяне като деца в риск и съответно - за прилагане на мерките по Закона за закрила на детето.3. Развиване капацитета на пробационните служби да работят в сътрудничество със системата за закрила на детето и с органите по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за предприемане на ефективни мерки за насочване на детето към услуги за рехабилитация и реинтеграция в образователната система или за получаване на професионално обучение, както и за участие в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението.4. Създаване на специализация в съдебната система за налагане на наказания за престъпления, извършени от деца.5. Институтът по правосъдието ще подготви специално обучение за съдиите и прокурорите, които са специализирани в областта на младежката престъпност.Оказване на ефективна закрила на непридружени деца, децата - бежанци и имигрантиДа продължат мерките за по-ефективно прилагане на законодателството, което гарантира закрилата на непридружените деца, децата - бежанци или имигранти, и техния достъп до здравеопазване, образование и социална подкрепа. Да се създаде ефективен законов механизъм за назначаване на настойник/попечител на непридружени деца, както и да се осигури достъп до социална подкрепа във всяка община.Право на идентичност и защита срещу дискриминация• Борба срещу дискриминацията, основана на етнос, раса, религия, пол и др.• Осигуряване правото на културна, етническа и религиозна идентичност.Формите на дискриминация са различни и често пъти неразличими от пръв поглед за голяма част от обществото. За да се повиши общественото познание, чувствителност и нетърпимост към различните форми на дискриминация, за периода на стратегията е необходимо да се извърши следното:1. Образоване на обществото чрез:1.1. разработване на разяснителна кампания, чрез която на достъпен език да се покажат различните форми на дискриминация при децата и последиците от нея за развитието им; кампанията да бъде на етапи, като всеки следващ етап е надграждащ;1.2. включване на училището в разяснителната кампания, която да е насочена към учениците, родителите и учителите;1.3. включване на медиите в разяснителната кампания;1.4. формиране на ефективна медийна стратегия за борба за нулева толерантност към проявите на предразсъдъци и дискриминация спрямо пол, възраст и етническа принадлежност;1.5. създаване на постоянни дискусионни форуми на регионален принцип с участието на видни личности и младежи.2. Създаване на специално звено за борба срещу дискриминацията на децата към Комисията за защита от дискриминация.Децата могат да страдат от дискриминационно отношение или практики на основание различни признаци или в тяхната комбинация, като - увреждане, пол, етнически произход, местоживеене. Една от групите, чиито права се нарушават и за дискриминацията на която рядко се говори, е тази на децата момичета. С цел да се изгради чувствителност и нетърпимост към нарушаване правата на момичетата, да се разработят и наложат в практиката подходи за работа по преодоляване на проблема и за да се намали броят на момичетата с нарушено право на развитие, следва да се направи следното:3. Промяна на нагласите към мястото на момичетата и жената в семейството и обществото и гарантиране правото на развитие и равнопоставеност чрез:3.1. разработване на "карта на проблема" - регионите, социалните и етническите групи, в които са нарушени правата на момичетата;3.2. разработване на адекватни подходи за повишаване чувствителността на различни нива - семейство, общност, за преодоляване на проблема;3.3. наблюдение и контрол от страна на институциите за спазване на правата на момичетата - от страна на системата за закрила на детето и местните власти;3.4. налагане на рестриктивни мерки към семействата, нарушаващи или допускащи нарушение на правата на момичетата;3.5. разработване и прилагане на поощрения към семействата, които променят трайно дискриминационното си отношение към момичетата.Общовалидно е мнението, че децата от големите етнически малцинства в България са класически пример на дискриминация. За промяна на тази ситуация е необходимо:4. Наблюдение за спазването на правата на децата от малцинствата чрез:4.1. въвличане на ромски и бежански организации с конкретни ангажименти за получаване на сигнали и работа на терен;4.2. годишни доклади от съответните институции за изпълнение на държавните политики към децата от малцинствата в сферата на образованието и здравеопазването;

4.3. създаване и прилагане в практиката на специализирани програми за обучение в мултиетническа среда.Участие на децата• Осигуряване правото на детето на формиране и изразяване на мнение.• Създаване на механизъм за участието и влиянието на децата върху разработването на политики.Правото на всяко дете да изразява възгледите си свободно по всички въпроси, които го засягат, като на тези възгледи се отдава дължимото значение при вземането на всички решения, които го засягат, е основно право на детето, признато от КПД и българското законодателство. През периода на изпълнение на тази стратегия ще бъдат предприети следните мерки, за да се осигурят допълнителни гаранции за осъществяване на това право:1. Да се създадат механизми за зачитане мнението на децата при изработване и прилагане на политиките за тях.2. Да се въведе специализация на съдии, прокурори и следователи, както и в администрацията на органите на изпълнителната власт за работа с деца.3. Националният институт на правосъдието да разработи програми с участието на юристи от областта на семейното и детското право, детски психолози и социални работници и да организира периодичното обучение на съдиите, прокурорите и адвокатите от системата за правна помощ по особеностите на детското развитие и комуникацията с деца.4. Да се оборудват/адаптират специални помещения за престой, изслушване, разпит на деца, включително на деца с увреждания, в производствата, които ги засягат.5. Гражданският процесуален кодекс да въведе в пълен обем гаранции за участието на детето в процеса, както и да определи процесуалното качество на социалния работник и социалния доклад, предвидени в Закона за закрила на детето.6. Да се ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за упражняване правата на децата.7. Семейният кодекс да предвиди задължения за родителите да консултират детето по всички въпроси, които го засягат.8. Законът за народната просвета да предвиди задължителното участие на представители на ученическите съвети в срещи, на които се обсъждат ключови въпроси за живота на училището, учебните програми, извънкласните дейности, въпроси за дисциплината, налагането на санкции на отделни ученици, вътрешния ред в училище.9. Общинските администрации и съдилищата в сътрудничество с НПО да издават брошури на достъпен за децата език, които да ги информират за техните права, последиците от решенията за тях и последиците от мнението на детето.10. Детският съвет към Националния съвет за закрила на детето (НСЗД) да дава мнение при изработването на политиката за децата, включително законопроекти и проекти на други нормативни актове.11. Да се стимулират общините да създават и включват в конкретни обсъждания детски (младежки) съвети, парламенти и др. подобни. Законът за закрила на детето да предвиди механизъм, чрез който детските съвети към общините да сътрудничат с комисиите за закрила на детето.12. Да се създадат механизми и процедури за отчитане на мнението, участие и овластяване на децата в системата за закрила.13. Да се създаде капацитет, включително ресурси, подкрепа и механизми, за улесняване участието на децата в развитието и прилагането на стратегията.

Част третаПРИЛАГАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯАДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ И НАСЪРЧАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВОИнтегрирането на всички политики, имащи отношение към въпросите на детето, детството и семейството, позволява по-добро отчитане на всеобхватността на проблемите при планиране на приоритетите, мерките, необходимите ресурси, разпределението на отговорностите и други. Обединяването на средствата от различни политически сфери за постигане на общите цели води и до подобряване на мониторинга и оценката на провежданите политики, което е в основата на планирането и подобряването на мерките в областта на правата на децата и подобряване на качеството им на живот.Поставяйки акцентите в областта на социалното включване, сред които и стратегическият подход към грижата за децата, Съвместният меморандум по социално включване на Република България мобилизира ресурсите и политическите инструменти на държавните институции, социалните партньори и неправителствените организации. Предизвикателствата в меморандума ясно показват многостранния характер на политиката по социална закрила и социално включване и необходимостта от мобилизиране на всички заинтересувани страни за нейното реализиране.Политиките за детето могат да се разглеждат в перспективите на няколко среза - национално, регионално и местно ниво на прилагане на политиките; вертикални и хоризонтални връзки при осъществяването на политиките; мейнстриминг относно правата на децата; европейски измерения.Основен принцип в работата на институциите и ведомствата, чиято дейност е свързана с грижи за деца, е взаимно сътрудничество, както и сътрудничеството с юридически лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрилата на децата и повишаване на детското благосъстояние. Безспорна е ролята на неправителствените организации при инициирането и апробирането на алтернативни и иновативни политики. В осъществяването на цялостната реформа в областта на детската закрила българските неправителствени организации, както и международните организации, ангажирани с проблемите на децата, демонстрираха гъвкавост, креативност и последователна воля, готовност за подкрепа на държавните и общинските власти и непрекъснато повишаващ се капацитет. В последните години в България се следва подход, който позволява на всички заинтересувани страни, включително неправителствените организации, да участват не само при консултирането и контрола на изпълнението на политиките, но и при самото им формиране. Всички нормативни и стратегически документи в областта на закрилата на децата и повишаване на детското благосъстояние са разработени, следвайки този подход. От значение е фактът, че участието на неправителствените организации гарантира подобряване на контрола при прилагането на различните секторни политики. Като пример може да се посочи областта на предоставянето на социални услуги, където освен на контрол от страна на държавата услугите са обект и на граждански контрол чрез обществените съвети и съветите на потребителите на социални услуги, на техните настойници или попечители.Освен Националната програма за закрила на детето друг инструмент за координиране на политиките е Националният интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето 2006 - 2009 г., приет на 26 октомври 2006 г. от Министерския съвет. Планът има за цел да гарантира благосъстоянието на децата в България, като обедини националните политики и стратегии за закрила на децата и представи в по-дългосрочен план ролите и задълженията на ангажираните в тази област институции и взаимодействието между тях.Може да се направи заключението, че един хоризонтален подход към развитието на политиките за детето ще осигури по-координирана и ефективна стратегия. Успехът на тази инициатива ще зависи от участието на всички страни, по-конкретно децата, детските организации, както и родители, социални партньори, регионалните и местните власти. Следва да се спомене и важността от включването на родителите в процесите на планиране и прилагане, особено що се отнася до правата на децата и мерките за тяхната закрила. С включването на всички заинтересувани страни в разработването на Националната стратегия за детето се поставя основата на ефективно партньорство между вземащите решения, местните и регионалните власти, неправителствените организации и самите деца.Идентифицирани са различни специфични проблеми, като разконцентрирането на дейности, които имат общо с правата на децата, между различни участници и на различни нива; недостатъчен "мейнстрийминг" (преобладаващи насоки) на правата на децата в политиките, стратегиите и програмите; различни степени на прилагане на европейските и националните инструменти, осигуряващи детските права; необходимост от постигане на баланс между ситуацията в страната, регионалните и вътрешнорегионалните действия и диалог; необходимост от оптимизиране координацията на институциите при прилагането на политики, стратегии и програми, свързани с децата; отсъствието на всеобхватна визия за това, какво е било постигнато до момента, поради липсата на системни и цялостни данни и анализи; липсата на общо съгласувана добра практика за осигуряване правата на децата.Част от мерките за решаването на тези проблеми в средносрочен и дългосрочен план са:• постигане на по-голяма съгласуваност между политиките на местно, регионално и национално ниво;• подобряване на последователността, ефективността, видимия резултат и определянето на приоритетите относно политиките за децата;

• подобряване на координацията с всички заинтересувани страни и по-специално с гражданското общество и международни организации с цел обмяна на добри практики;• подобряване на комуникацията между основните участници с цел осигуряване на подходяща синергия и взаимна допълняемост;• държавата и институциите следва да предоставят необходимите ресурси, подкрепа и механизми, за да улеснят участието на децата в развитието и прилагането на стратегията;• увеличен обмен на добри практики между различните нива.

ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕРеформата в сферата на публичните финанси, която се осъществява през последните години, има за цел оптимизация на публичните разходи, децентрализация, повишаване устойчивостта на публичните финанси чрез прилагане на стратегически методи на планиране и програмиране и търсене на по-висока добавена стойност при предоставяне на публичните услуги на гражданите. Въвеждането на новия модел за програмно бюджетиране, включително на междусекторни политики, цели по-доброто интегриране на политиките в зависимост от поставените цели на общата политика. Въвеждането на подхода на програмно бюджетиране доведе до по-ефективното разпределение на наличните бюджетни ресурси, както и до тяхното ефикасно разходване по конкретни програми. Този подход позволява и ефективно и прозрачно наблюдение на изпълнението чрез оценка на постигнатите резултати.Основният източник на финансиране на дейностите в изпълнение на стратегията е държавният бюджет и общинските бюджети. Най-големият допълнителен източник за финансиране на тези политики ще бъдат Структурните фондове на Европейския съюз чрез съответните Оперативни програми.Европейската комисия ще продължи да финансира специфични проекти, насърчаващи правата на децата. Тематичните бюджетни линии, насочени към правата и нуждите на децата, са повечето от 15.

ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ. НАЦИОНАЛНА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА И СТАТИСТИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯОткритият метод на координация в областта на социалната политика между държавите - членки на Европейския съюз, налага да се работи със сравними, своевременни и надеждни статистически данни. България е поела ангажимента да предоставя хармонизирани статистически данни за социалните разходи към Европейската система за интегрирана статистика на социалната закрила (ESSPROS), за разработване на индикатор (или набор от индикатори) относно благосъстоянието на децата, както и статистически данни за бедността, материалните лишения и жилищата.Националният статистически институт осигурява информация относно: регистрация на ражданията и на умиранията, брой и структура на населението; информация за учебните заведения, преподавателите и учащите се по степен на международната стандартна класификация на образованието (ISCED-97); здравните заведения за опазване здравето на майката и детето - по местонахождението и според вида им, домове за медико-социални грижи, годишни изчерпателни наблюдения на здравната мрежа, медицинските кадри и заболеваемостта на населението, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, както и за други показатели, оказващи пряко и непряко влияние върху политиките за децата. Държавната агенция за закрила на детето е отговорният орган за създаването и поддържането на национална информационна система. Системата поддържа следните данни: децата в риск; децата с изявени дарби; от регистрите, водени от регионалните дирекции за социално подпомагане към Агенцията за социално подпомагане по реда на Семейния кодекс; специализирани институции за деца; юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за детето; децата, необхванати от училище; доставчици на социални услуги за деца; други данни от значение за закрила на детето. Националната информационна система се структурира на три информационни нива - общинско, регионално и национално.От така направения преглед се очертава необходимостта от предприемане на мерки в следните насоки:1. Разработване на набор от сравнителни индикатори за благосъстоянието и правата на децата, включително чрез включване на децата при определянето на индикатори, като по този начин се гарантира, че индикаторите отразяват детския опит и интереси.2. Разширяване и синхронизиране на действащите статистически индикатори с индикаторите на Европейския съюз по пол и възраст на детето в области като:а) семейно поведение - брой, възраст и пол на децата, засегнати от развод на родителите, брой определени издръжки, пол на родителя, който упражнява родителските права;б) здравеопазване - детайлна статистика за заболеваемост, смъртност и причини за смъртността на децата до 18-годишна възраст, пол, редки и специфични болести;в) образование;г) насилие и детски труд, включително сексуална експлоатация и трафик на деца.3. Създаване на институт или център за изследвания за детето и семейството.4. Провеждане на национални изследвания, които да послужат за формиране на политики в чувствителни области, като например: Съвременният модел на детството в българското общество; Физически и психични особености на съвременните български деца; Нивото на семейното функциониране у нас и модели на родителско поведение и очаквания.5. Гарантиране на функционирането и развитието на Националната информационна система по Закона за закрила на детето.

РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИБързото и широко разпространение на информационните и комуникационните технологии и глобализацията доведоха до създаването на нова работна среда в България. Тя има все по-тясна връзка между равнището на образованието и трудовата заетост, както и с уеднаквяването на изискванията към професионалните умения в световен мащаб. От работещите в различните сфери, имащи отношение към детето, ще се изискват все повече умение за мултидисциплинарен подход, технически способности, комуникативни умения, мотивация за продължаващо образоване през целия живот, социални умения и др.Голямо значение за успешното изпълнение на стратегията има начинът, по който се подготвят кадрите във висшите училища, които ще работят в различните сфери, засягащи политиките за детето - педагогически кадри, социални работници, здравни работници, психолози, юристи, полицаи и дознатели и други. Във висшите училища следва да се предлага модерно знание, основано на съвременните постижения на науката и изследванията на децата и семействата чрез съвременните форми на преподаване и обучение. Университетското образование следва да осигури връзка с нуждите на пазара на труда, да преодолява феминизацията на професиите, свързани с правата и закрилата на децата.Съществено значение за подобряване на качеството и ефективността на прилаганите политики за децата има подборът на хората, които са пряко ангажирани с дейности, свързани с децата и с техните семейства. Необходимо е те да се съобразяват с техните личностни и професионални качества, както и с желанието им да повишават и разширяват своята квалификация непрекъснато, за да могат пълноценно и ефективно да подкрепят децата и семействата.Да бъдат предприети следните мерки с цел развитие на човешките ресурси на системата за закрила на детето:1. Да се осигури съответствие между професионалната квалификация на специалистите и потребностите на пазара на труда с оглед изискванията на целевите групи в условията на глобализиращия се свят.2. Да се приеме държавен стандарт за съотношението "социален работник - брой клиенти" при работата с децата и техните семейства.3. Да се актуализират стандартите за съотношението брой персонал - деца при предоставянето на различни видове услуги с цел повишаване на качеството.4. Да се развият гъвкави механизми за включване в обучение за повишаване на квалификацията, както и за придобиване на различни професионални умения с практическа насоченост на специалистите, ангажирани с дейности, свързани с децата и техните семейства.5. Да се въведат разнообразни мотивационни инструменти и техники за стимулиране на специалистите и повишаване на тяхната професионална реализация чрез приемане на план за кариерно развитие на специалистите, обвързан с обучение за повишаване на квалификацията, трудовите възнаграждения, подобряване условията на труд и осигуряване на технически средства за работа в офис и на терен.

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЦЕЛИТЕ• Намалено равнище на бедност за групата 0 - 15 години (базова стойност за 2005 г. - 17,8 %);• Намалено равнище на бедност сред домакинствата с деца (цели на хилядолетието - среден месечен доход - 280 евро, дял на бедното население - 15 %, праг на бедността - 170 евро);• Развита мрежа от услуги за семействата с деца - консултиране, обучение на родители, медиация и др.;• Намален относителен дял на децата, отглеждани в специализирани институции;• Броят на децата, настанени в семеен тип среда, се равнява поне на 50 % от броя на децата, настанени извън техните биологични семейства;• Гарантиран достъп до медицински услуги за всички деца;• Снижаване на показателите за детска смъртност и доближаването им до добрите примери от страните на ЕС, за да се постигнат и целите на хилядолетието за България: смъртността сред деца до 5 години да достигне 9,5 на 1000 живородени; до 1-годишна възраст - да достигне 7,0 деца на 1000 живородени, перинаталната смъртност да достигне 8,0 на 1000 деца, делът на живородените деца с ниско тегло да достигне 6 % на 1000 живородени деца;• Повишен брой на кърмещите майки на деца до 1-годишна възраст;• Да се постигне 90 % обхват на децата с имунизация от задължителния имунизационен календар;• Подобрена профилактика на здравето при децата от всички възрастови групи;• Силно ограничаване на рисковите фактори, като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотични вещества;• Ограничаване на риска от разпространение на половопредавани инфекции, HIV/СПИН;• Развита мрежа за психиатрична помощ за деца в цялата страна;• Въведени програми за психичноздравно благополучие на децата, включително превантивни програми от грижи за деца с психични разстройства и техните семейства;• Постигане на 100 % обхват на задължителната предучилищна подготовка;• Увеличаване дела на децата от различните етнически малцинствени групи, които са интегрирани в общообразователни училища;• Подобряване владеенето на български език от децата, за които той не е майчин, което ще ги предпазва от дискриминация и ще изравни възможностите им в образователния процес с тези на останалите деца;• Увеличаване относителния дял на децата с увреждания, които са интегрирани в детските градини и общообразователните училища;• Увеличен достъп до услуги за деца - жертви на насилие, детски труд, сексуална експлоатация и трафик с цел възстановяване и връщане в образователната система или професионално образование;• Премахнати най-тежките форми на детски труд до 2016 г. в съответствие с глобалната цел, поставена от Доклада на Международната организация на труда от 2006 г.;• Във всяка община е създаден културен център или институция, които да предлагат детски културни дейности, детски спорт и организация на свободното време;• Осигурена модерна спортна база за всяко дете на територията на всяка община;• Увеличен брой предавания за децата, семейството и свободното време в обществените и частните медии;• Изградена система за мониторинг върху правата на децата и качеството на услугите за деца;• Въведени стандарти за ранно детско развитие.

МЕХАНИЗЪМ ЗА МОНИТОРИНГ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТАС цел да се гарантира наблюдението и оценката на изпълнението на целите и мерките по стратегията ще бъдат предприети следните дейности:- Наблюдение на политиките за детето и изпълнението на Стратегията - от председателя на Държавната агенция за закрила на детето чрез периодични (на всеки три години) доклади от ресорните министерства и институции и доклади от социологически проучвания за оценка на стратегията. Механизмът включва и анализ от интегрираните проверки по правата на детето на местно ниво. Той ще представя и доклад за обсъждане пред Националния съвет за закрила на детето.Ежегодно председателят на Държавната агенция за закрила на детето ще изготвя доклад с анализ на постигнатите резултати спрямо заложените цели на база на приет едногодишен план за действие. Вследствие на изготвения анализ и при необходимост председателят на Държавната агенция за закрила на детето може да инициира ревизия на стратегията.- На местно ниво наблюдението на политиките за детето се изпълнява от комисии за детето към общинските съвети, в които следва да има представители на: общинските администрации, дирекциите "Социално подпомагане", регионалните инспекторати по образование, бюрата по труда, областните инспекции по труда, регионалните центрове по здравеопазване, местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, районните полицейски управления, училища и детски градини, местни организации на гражданското общество и лицензирани доставчици на социални услуги за деца. Комисиите за детето следва да разработят местни програми за детето, които да отразяват препоръките от анализите от интегрираните проверки по правата на детето.

Правата на детето - като методология на гражданското образование и предмет на учебно познание

Конвенцията за правата на детето е част от цивилизационната програма за човешки права, която се представя на държавите като идеология за възстановяване на естественото многообразие на човека в света. Конвенцията за правата на детето налага единни стандарти, отговорности и процедури в области, които са жизнено важни за децата. Като договор за човешки права Конвенцията извежда децата от царството на добрите намерения и милосърдие, под прикритието на които нерядко се накърняват техните интереси. Тя е резултат от желанието да се рационализират усилията за опазване на децата в "света на възрастните" и това я превръща в инструмент за гарантиране на детството. Правата на детето e познавателна област, която не присъства пълноценно в нашите училищни програми. Известно е, че в продължилата повече от десет години полемика за реформата на образованието у нас, гражданското образование е полето, което събира най-противоречивите професионално-педагогически очаквания и най-крайните гледни точки относно неговия статус. Изключително силната тенденция за политизирано възприемане на гражданското образование предизвика основателна уплаха сред тези, които имаха отговорността да определят подходяща стратегия за въвеждане на гражданското образование в българското училище. В резултат на това, новият учебен план отреди на гражданското образование място, което е повече формално, отколкото функционално. Разбира се, неясното дефиниране на гражданското образование има своето оправдание в начина, по който то се развиваше у нас. Mного учители имаха необходимата ориентация в съдържанието на гражданското образование oще преди приемането на държавните образователни изисквания за гражданско образование, и успешно интегрираха негови елементи в съдържанието на преподаваните от тях учебни дисциплини. Прилаганите от тях нови програми и модели за обучение показаха лекотата, с която учениците от различни образователни степени могат да усвояват учебно съдържание, разкриващо рационалните и нравствени измерения на съвременното социално поведение. Въпреки това гражданското образование и в частност - обучението по правата на детето, продължава да предизвиква недоверие сред голяма част от учителите и особено сред тези, които не са ангажирани с преподаването на дисциплините от предметния цикъл "Философия". Недоверието на мнозинството учители към възможностите за осъществяване на гражданско образование в училище се подхранва от недостатъчната осведоменост за същността на гражданското образование и от липсата на добри методически разработки, които да показват какво повече може да се направи от това да се разкаже "урока" и да се изпита "по урока".

В резултат на общото не особено дружелюбно посрещане на гражданското образование от специалистите по общообразователна подготовка, днес съществува реалната опасност гражданската компетентност да продължи да битува скромно в ъглите на общата образованост на българина. Отношението на учителите към възможностите да се разработва дидактически съдържанието на правата на детето и съответно да се обучават децата в техните права е аналогично на това, което те вече демонстрираха спрямо въвеждането на гражданското образование. Други учители побързаха да обявят, че обучение по правата на детето винаги е присъствало в училище, но не е било определяно по този начин. Възприемането на правата на детето като отколешен предмет на учебно познание произтича от естествените за всяко образование претенции, че работи за хуманизма в името на детето. Предвидената от стандартите за гражданско образование възможност за работа по правата на детето е нов по своето съдържание акт. Тази възможност е нова изобщо за методологията на гражданското образование, дори само заради това, че Конвенцията е факт от последното десетилетие.Перспективата децата да бъдат обучавани в своите права очертава образователна реалност, която създава нови професионални ресурси и предизвиква позитивно развитие в отношенията между училищните общности. Всеки учител, който има намерението да "включи" обучението по правата на детето в конвенционалния "театър" на вече установилите се отношения в училище, без да предизвика тяхната промяна, ще постави себе си и децата в абсурдната ситуация на несъгласие с духа на самата Конвенция. Правата на детето могат да ориентират по-добре учителя по отношение на методологията на гражданското образование и на възможностите, които то разкрива за цялостното развитие на училището. Едни от първите учители, които започнаха да разработват съдържанието на обучението по правата на детето откриха нови ресурси за решаване на определени свои професионални проблеми - постигане на по-добри взаимоотношения между учениците, подобряване на дисциплината в час и развитие на широк спектър от социални умения. Заради ориентацията към развитие на социалните и личностни умения, както и заради своя интегративен характер, правата на детето дефинират област на познание, която позволява да бъде включвана в различни контексти на учебните предмети и дейности. Интердисциплинарната същност на познанието за правата на детето се проявява най-пълно в сферата на гражданското образование, защото именно правата на човека (и в частност - на детето) са методологията на гражданското поведение. Провеждането на обучение по правата на детето изисква от учителите да познават добре не само съдържанието на правата, но и да притежават богат технологичен инструментариум, чрез който да направят постулатите от Конвенцията разбираеми, функционални и необходими за децата. Тъй като при конструирането на обучение по правата на детето източник на познание е съдържанието на Конвенцията, мнозина педагози биха могли да бъдат подведени, следвайки подход на "преподаване" на нормативния документ като поредица от правни членове. Цел на обучението по правата на детето, безспорно, е развитието на социалните и личностни умения на обучаваните за отстояване на собствените права и за защита правата на другите. Тя може да се постигне с помощта на учебно съдържание, което разкрива функционалното значение на правата на детето. За да доловят техния прагматизъм, учениците трябва да възприемат спазването на правата като своя отговорност, като необходимост, която им гарантира разбирателство и коректност в ежедневните контакти с връстниците. Запознаването с Конвенцията за правата на детето в рамките на основната училищна степен (начален и прогимназиален етап) би следвало да има пропедевтичен характер и съответни модели за обучение, при чието конструиране е необходимо да се ръководим от следните принципни положения: Първо, съдържанието на правата да се разкрива от гледна точка на тяхната функционалност - като резултат от взаимна договореност на правила (забрани и разрешения) и като гаранция за равнопоставеност - еднаква мярка към всички в изходните условия и санкциите.Второ, обучението да бъде ориентирано към създаване на възможности детето да се самовъзприема като активен участник в правовия ред и като бъдещ възрастен, комуто предстои да защитава правата на децата.Трето, образователното съдържание да бъде конструирано по начин, преодоляващ традиционното представяне на правата като опозиция на задълженията. Разглеждани в тази опозиция, правата лесно се асоциират с външна принуда и назидателност, което възпрепятства превръщането им в потребности. Четвърто, технологията на обучение да разкрива възможности за прилагане на интерактивни методи и техники, чрез които да се осигурява висока мотивация на учениците, добра ориентация в съдържанието на обучението и ефективно трениране на уменията им. Пето, "носител" на образователно съдържание да бъде и самата процедура на обучение – диалог, обсъждания, дискусии, споделяне на опит, работа в групи, игри и други дейности, чрез които се развиват социални умения.Нашият опит показва, че все още се подценяват възможностите, които самото обучение предоставя на децата да мислят заедно и да играят заедно. Училището все още е място, в което учениците учат и играят един до друг, но не заедно. Да се научат децата да играят заедно трябва да бъде цел на всяка една програма за обучение по правата на детето и на нея може да се разчита като изходно условие за реализирането на останалите цели. Въз основа на изложените от нас изисквания към обучението по правата на детето разработихме дидактически модели, които могат да се използват в педагогическата практика като примерни образци. Тях отразихме в методическо ръководство "Модели за обучение по правата на детето, I-IV клас", предназначено да служи на учителя при разработване на компоненти от съдържанието на културно-образователна област "Обществени науки и гражданско образование". Като резултат от работата с учители-мултипликатори създадохме интернет-страница "Модели за обучение по правата на детето" (www.revolta.com/co-part/children_rights), която съдържа части от методическото ръководство (включително в превод на английски и немски език), отзиви, дискусии, приказки и авторски идеи по темата, антология, библиография и интернет ресурси.

Светът на детството и светът на възрастните: Новите реални отношенияС.Л. Шалаевакандидат на философските науки, доцент, зав. Катедра по предучилищна и специална педагогика на МГПИ “Н.К. Крупская”, Йошкар-ОлаВ последно време в обществото рязко нараства актуалността на изследванията на различните проблеми на Детството. Това е свързано с ясното осъзнаване на неговата роля в съществуването и възпроизводството на съдържателното и функционалното равнища на социума и природата на човека.

Проблемът за анализа на детството, като социо-културен феномен, е невъзможен без осмислянето на евристичния потенциал на културно-историческите концепции на описанието на социалната реалност.

От 30-те години на ХХ век детството става важна функционална част в изследването на културните системи на най-различни народи и едно от най-забележителните направления в тази област е било направлението “Култура и личност” (психологическа антропология).

Разглеждайки социо-културната интерпретация на детството, следва да се припомнят две позиции в разбирането на възпроизводството на културата. Едната се заключава в това, че формирането на културния човек се състои просто в разгръщането на генетическата програма, в съзряването на навици, умения и тяхната проява в определени периоди или във връзка със съответна жизнена ситуация, или с помощта на някакви събития, явяващи се като своеобразен пусков механизъм. Такъв възглед е получил названието “нативизъм”, съответстващ на социално-философската проблематика на биологизаторския подход.

Другият, по-разпространен и по-обоснован подход, разглежда детството като форма на усвояването на културни стереотипи, като се набляга на съществената роля на външните въздействия. В особеностите на детството се проявява влиянието на културната традиция, навиците се формират в процеса на дейността. Тази позиция е получила названието “емпиризъм”.

Значително влияние, в тази връзка и на сравнително-културното изучаване на детството, е оказала културно-историческата теория на Л. С. Виготски. Разглеждайки процесите, ставащи в детството, той отбелязва, че тяхната особеност е в това, че “врастването на нормалното дете в цивилизацията представлява единна сплав с процесите на органичното развитие и културното развитие и придобива напълно своеобразен характер, доколкото негов носител представлява растящият, изменящ се организъм на детето”.

Като изхождаме от тази методологическа предпоставка, анализирайки същността на новата социо-културна епоха, светът на детството в съвременния социум, ние изместваме акцента в посока на разглеждането на съвременното детство като резултат на социогенеза на взаимоотношенията на децата и възрастните.

Детството – това е период, в който детето става пълноценен член на човешкото общество. Това е време на най-бурното развитие на човека, което е невъзможно без посредническата роля на възрастния. Именно възрастният се проявява като посредник между детето и съвкупността от социо-културни ценности, нагласи, норми, които определят условията на живот на даденото общество и възможността да се живее нормално в него. От тази гледна точка е уместно отношенията между децата и възрастните да се наричат “диада”, “психологическа симбиоза”, тъй като това е цялостна система, форма на организация на съвместния живот и дейност, която обезпечава на двете страни процес на взаимна социализация.

Съществуването на такъв вид психологическа симбиоза нееднократно е отбелязвано от руско-съветските психолози.

Дори и след относителното обособяване на детето в дадената система и след превръщането му в самодостатъчен субект, то не скъсва връзките си в своята социално-психологическа общност с възрастния.

Както отбелязва Д.Б. Елконин, всяка крачка в еманципацията на децата от възрастните води до задълбочаване на тяхната връзка с живота на обществото.

Развитието на детето, обяснимо вече със самата включеност в тази система, се допълва от развитието на другия член на тази диада – възрастният, който също по необходимост се развива заедно с детето. Освен това, има доводи да се твърди, че пълноценното развитие на детето се осигурява само в случай, че се развива и възрастният, общуващ с него.

Да си отвоюват правото да бъдат пълноправни участници и творци в общуването, възрастният и детето могат само заедно и едновременно и това е едно от условията за истинска хуманизация на човешките отношения.

Взаимоотношението на света на възрастните и света на детството е проблем толкова вечен, колкото е и обществото. Тези отношения са иманентно присъщи на всеки “жив” социум и те не са безпроблемни, а са сложни и противоречиви, стигащи понякога до явна парадоксалност.

Ориентирайки се посредством света на възрастните към бъдещето, светът на детството постоянно е психологически насочен към “преодоляване на настоящето”

Светът на възрастните, предлагайки светът на децата да присвои социо-културните норми, същевременно забравя за присъствието и необходимостта на проявяването на двете тенденции на развитието, забравя за голямата еднозначност и малката вариативност на жизнените цели в детска възраст. Възниква необходимостта не просто да се подчини детето на съществуващите правила, а творчески да се осмислят и развиват. Ако това не се случва, през детството започват да се формират понякога съвсем вредни социални стереотипи, удобни за родителите и възпитателите, но започващи да пречат на превръщането на детето във възрастен, предизвиквайки в него на вътрешно-личностни и междуличностни конфликти. Л.Б. Волинска (2004), изследваща нерешените психологически проблеми на детството, обръща внимание на следните социални стереотипи:

Послушание и покорност като условие за психологическото благополучие на детето, възпитаващи хора, малодушни, жадуващи съгласие с всички и страхуващи се от конфликти.

Безусловно доверие към света като базова личностна характеристика, водещо до незащитеност и дори виктимизация на човека.

Абсолютна увереност в това, че възрастните знаят всички детски желания и това е знак на любов към децата. Последното провокира нереалистичност на изискванията към най-близкото обкръжение и нарушава взаимоотношенията с възрастните и връстниците.

Инфантилна вяра в справедливото устройство на света и усещане на лична отговорност за събитията, които са им неподвластни, самообвинявайки се в неблагоприятния изход на събитията.

Задавяне, угасяване с помощта на забрани или, обратното, чрез “познавателно изобилие” на ярката детска любознателност, без която усвояването на знания става впоследствие пасивно, механично.

Безусловно е, че съвременните проблеми с децата – това са социално обусловени проблеми.

Детството е социален феномен – идеята за детство е свойствена далеч не на всяко общество. Дори в съвременния свят вече се наблюдава подобен феномен. Телевизията е дошла и е сменила книжната култура и всекидневното общуване с възрастните и с нейна помощ децата се приобщават към културата на възрастните, за тях са разкрити всички секрети на “възрастността”.

Детството, в качеството си на структурен елемент на социума, огледално отразява всичките негови проблеми. Разрушаването на съществуващите в продължение на хилядолетия традиционни институти на социализация – семейството и детското съобщество, грубата намеса на средствата за масова информация и индустрията за развлечения в интимния свят на личността, конструиращи и натрапващи “нов морал” и предлагащи “телевизионна социализация” води до нивелиране, размиване на понятието възрастност, до “меркантилизация, вестернизация, демонизация на съзнанието на детето”. Всичко казано дотук констатира настъпването на съвсем нова социо-културна епоха на живота на детето в съвременния свят. Нейни отличителни черти са:

Разрушение на традиционните институти за социализация и заместването им с нови некласически, лишаващи детството от неговата онтологичност и идентифициращи го като свойство, инструмент на новата глобална цивилизация.

Загуба от детството на самостоятелния статут в света на възрастните, макар и външно детството все повече да предоставя свободи в конструирането на собствения свят.

Освен философски фиксирани черти, не можем да не отбележим и социално-психологически процеси, конкретизиращи тези изводи.

Съвременното общество остро се нуждае от “хуманизация на пространството на детството”, смисълът на което се вижда в “очовечаване” на живота детето, особено в училищните години.

Необходимо е на детето да се осигурят условия за неговия личностен растеж, за интересно и радостно битие и затова един от най-сложните проблеми – това е да се предостави на детето право да бъде самото себе си, а не такова, каквото искат да го видят възрастните. В качеството на такъв свръх-важен фактор на хуманизацията на пространството на детството се посочва възпитателната дейност, при чиято успешна реализация възниква възпитателно пространство. Днес под възпитание се разбира организацията на общуване, сътрудничество на педагозите и учениците, на децата и възрастните, на децата и социума.

Оттук е и очевидната необходимост от построяване и реализация на личностно-ориентирани системи на възпитание и обучение на децата, които съдържат повишено внимание към възпитанието на детето. Личностно-ориентираният подход – това е оптимален модел на взаимодействие на възрастния с детето, който отчита неговата субектност и субективност и помага на детето да реализира тези качества като му осигурява емоционален комфорт, емоционално благополучие, създавайки основа за пълноценно физическо и психическо развитие, стимулирайки неговата активност и инициативност.

Понятието “субект” е особена категория, описваща човека като източник на знания и преобразуване на действителността. Тази категория отразява активното отношение на човека към обкръжаващия свят и към самия себе си.

Особено внимание изискват въпросите за разработването и практическата апробация на условията за обезпечаване на субектността на децата във възпитателно-образователните учреждения, и внедряването на конкретни междусубектни технологии. Като основни условия могат да се изтъкнат следните:

Съобщаване на децата на знания в определена логическа последователност с опора на субективния опит на детето, на неговите интереси, склонности, индивидуално-значими ценности.

Отчитане на индивидуалните психофизиологически особености на децата и предоставянето им на възможности да проявят индивидуална избирателност в работата с дидактическия материал.

Подготовка на сценария на занятието и неговата “режисура” с цел да се осъществи в определени ситуации избор от детето на най-интересните за него по съдържание, вид и форми занятия; съвместяване на фронтална, индивидуална и самостоятелна работа; използването на различни форми на общуване (монолог, диалог, полилог) при отчитане на целите на занятието; предоставяне на децата на възможности да проявят своята активност и инициативност и стимулирането им към активни действия; стремеж към създаване на ситуации на успех на всяко дете и пр.

Технологията на създаване на личностно-ориентирани ситуации изисква диалогичност, жизнена контекстуираност и лична взискателност, реализираща се в свободна, творчески изпълнима, продуктивна, понякога стресова дейност. Ако имаме предвид всички тези характеристики, това е процесът на игра.

Детството е обществено изобретение, историческо завоевание на човечеството, имащо собствена логика на развитието. Сега, както никога, е важен анализът на социо-културния статус на исторически новия тип детство, неговите психолого-педагогически особености в контекста на взаимоотношенията на света на възрастните и света на детството.

Иска ни се да вярваме, че в най-близко бъдеще научните знания за детството ще могат да станат синтетически продукт, произвеждан от съобществото от обществено-хуманитарни, естествени и технологични дисциплини, на чиято основа и образователната практика ще стане съвсем друга. Дълбокото синтетическо разбиране на съдържанието, логиката и механизмите на развитието на исторически нов тип детство и спецификата на взаимоотношенията му със света на възрастните е условие за устойчиво развитие на сложна, открита по своята същност система “свят на възрастните – свят на детството”. Това разбиране представлява научна основа на ефективното развитие и модернизация на системата на образованието, а също е и основа за устойчивото развитие на обществото като цяло.

“Съвременни характеристики на децата от предучилищна възраст. Права на децата.” Доц. Владо Петровски, Педагогически факултет – гр. Щип. 1. Мисия на предучилищното възпитание и образование

• Необходимо е да се осигури максимално обхващане на децата в риск посредством различни форми на предучилишно

възпитание (деца в икономически изостанали райони, в социално застрашени семейства, от малцинствени групи, деца с умствена изостаналост и т.н.)2. Съвременни трендове в предучилищното възпитание и образование

• Учебните планове съдържат глобални цели и задачи които се осъществяват в зависимост от конкретните потребности на детето в неговата среда, която трябва да осигури условия за развитие и учене на всяко дете.

В рамките на предучилищното възпитание и образование трябва максимално да се търси използване на съществуващите възможности на средата за успешно реализиране на възпитателно-образователната дейност и да се търси по-широко обхващане на децата от предучилищна възраст не само в рамките на съществуващите възможности, но и създаване на други институционални и алтернативни форми на обхващане на децата.

Един от важните фактори за успешно реализиране на която и да било програма, насочена към деца в предучилищна възраст е включването на родителите в програмата. Сътрудничеството с родителите, тяхното активизиране, особено в програмите за деца в предучилищна възраст, е един от факторите за успешно реализиране на всяка програма.3.Предизикателства на предучилищното възпитание и образованиеДнешното положение на предучилищното възпитание в целокупната образователна система в държавата, както и иновациите и реформите в областта на децентрализацията на обществото пораждат необходимост от качествени и съществени промени, които да могат успешно и цялостно да отговорят на поставените въпроси, нужди и условия. Разширяването на обхвата на всички деца с предучилищно възпитание е основно условие за повишаване качеството и вертикална мобилност на поколенията в образователната система, както и към заложбите за учене през целия живот.

4.Основни принципи за развитие на предучилищното възпитание и образованиеДецентрализация и либерализация- Прехвърляне на отговорността за основаване на детски градини (финансиране от местните бюджети);- създаване на условия за основаване на частни детски градини;Принцип на качеството

• Качествени програми за възпитателно – образователна работа;

• Ефикасна и качествена реализация на възпитателно-образователните програми в групите с деца в предучилищна възраст

• Осигуряване на оптимални условия за реализация на възпитателно – образователната работа

• Подобряване на първоначалното образование на възпитателно-образователните кадри;

• Постоянно и качествено усъвършенстване на възпитателно-образователните кадри;

• Изготвяне на стандарти и индикатори за предучилищно възпитание и образование на децата;

Принцип на гражданската отговорностДетето във възпитателната група е център на вниманието, уважава се като личност и се включва като субект във възпитателно-образователния процесУважението към другите е основа за демократично отношение във възпитателно-образователния процес. Уважението към личността на детето предпоставя самоуважение от страна на възпитателя.

Принцип на еднаквост/равноправностНеобходимо е да се осигурят еднакви условия за оптимално развитие на всяко дете в предучилищна възраст.Необходимо е широко и гъвкаво създаване на условия за включване на децата със специфични образователни нужди в редовните групи, като се се вземат под внимание половите различия, социалния и културен произход.

Принцип на прозрачностЗа да се осигури на детето развитие в житейски контекст, трябва да му се осигури възпитателно-образователен процес, който е отворен към всички институции, в които детето расте, развива се и комуникира.Като се взема предвид семейството като първи възпитателен фактор, то трябва да бъде преди всичко отворено към него, както и към околните изобщо с всички свои специфики.

Принцип на интегращиятаВ своите действия детето участва с всички аспекти на своята собствена личност. То наблюдава света в неговата цялост, което императивно налага необходимостта от възпитателно-образователно въздействие върху неговата личност като цяло, а не само върху отделните нейни аспекти.С оглед на това, програмите за възпитателно-образователна работа и тяхното изпълнение се основава на интеграцията на целите и съдържанието.Насърчаване на интелектуалното развитие и образованиетоНасърчаването на ефективната възпитателно-образователна работа трябва да се основава на:

-Мисия-Позитивен климат, който допринася за учене;-Високи очаквания за всички.Насърчаване на възпитателно-образователната работаВъзпитателно-образователните кадри трябва да се ръководят от следните начала:-Отговорност;-Качество;-Инициативност.Подобряване на системата за първоначално обучение и професионално усъвършенстване на учителските и ръководни кадри-Постоянното усъвършенстване да стане интегрална част от образователната система;-да се използват добрите модели, които в миналото са показани от международни и местни организации;-определяне задълженията на възпитателно-образователните и ръководни кадри;-въвеждане на система за акредитация на програми, които да осигурят обучението;-въвеждане на процес на сертификация и ресертификация на възпитателно-образователните и ръководни кадри;-въвеждане на мрежа от обучителни центрове, където да се осъществява обучението на възпитателно-образователните и ръководни кадри;-въвеждане процес на лицензиране на възпитателно-образователните кадри;Противопоставяне на изключванетоБорбата с изключването на децата с особени образователни нужди в рамките на системата на предучилищното образование и възпитание е един от приоритетите на предучилищната възпитателно-образователна система.Включването на тези групи деца има своя нормативна обосновка в измененията и допълненията на Закона за защита на децата (РМ)

Въвеждане на ИКТ в рамките на предучилищното образованиеЗа да останем в крак със световните тенденции се налага средствата за ИКТ да се използват още в предучилищния период, с цел да не се пропускат ценните възможности, предлагани от този период от развитието на човека.ЗаключенияС оглед на значението на предучилищното възпитание и образование се налага необходимостта в бъдеще всяко дете да бъде обхванато в някакъв вид предучилищно възпитание и образование

“Рискове за детското здраве и необходимостта от предоставяне на здравно образование в предучилищна възраст”

Лектор: доц. Димитър Димитров – заместник-ректор, специалист в сферата на предучилищното образование, игри и игрова терапия

Член 10 от Конвенцията за правата на детето се отнася до правото на “събиране на семейството” на децата, или родителите, които трябва да влязат или да напуснат дадена страна, за да го осъществят. Случаите, които на първо място регулира чл. 10 са семействата на така наречените “икономически мигранти” и на бежанците, въпреки че децата на родители-бежанци или родителите на деца- бежанци също могат да поискат да влязат в дадена страна по-скоро за събиране на семейството, отколкото за търсене на убежище. Въпреки че единството на семейството е фундаментален принцип на конвенцията,изказът на чл. 10 е значително по-слаб от този на чл.9, защото правото на събиране на семейството не е гарантирано безусловно (въпреки че чл. 10 прави препратка към чл. 9, т. 1). Текстът на чл. 10 не съдържа безусловно право на децата и техните родители да “останат” в дадена страна с цел събиране на семейството, като оставя открит въпроса за евентуално експулсиране на родителите.1. В съответствие със задължението на държавите – страни по конвенцията, съгласно чл. 9, т. 1 всяка молба от дете или от неговите родители да влязат или да напуснат една държава – страна по конвенцията, с цел събиране на семейство се разглежда по положителен, хуманен и експедитивен начин. Държавите – страни по конвенцията, освен това осигуряват представянето на такава молба да не води до неблагоприятни последствия за нейните автори и за членовете на техните семейства.2. Детето, чиито родители живеят в различни държави, има право да поддържа лични отношения и преки контакти с двамата си родители редовно освен при изключителни обстоятелства. За тази цел и в съответствие със задължението си съгласно чл. 9, т. 1 държавите – страни по конвенцията, зачитат правото на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна, включително собствената си, и да влизат в своята собствената страна. Правото да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в тази конвенция.Правото на дете или родител, молбата му “да влезе или да напусне държавата с цел събиране на семейството” да бъде разгледана от държавата – страна по конвенцията, “по положителен, хуманен и експедитивен начин”“Положителен”Определението “положителен”, макар и по-силно от “обективен”, не предполага, че държавата е задължена да се съгласи с молбата. Тъй като много богати нации през последните десетилетия затварят все повече границите си за трудовата миграция, събирането на семействата се превръща в главния законов аргумент за легализиране на положението на имигрантите. “Хуманен”Думата “хуманен” квалифицира и засилва думата “положителен”. Например, в случаите, когато родителите са незаконни имигранти, но техните деца са придобили правото на гражданство на страната, в която живеят, е по-хуманно да се разреши на семейството да остане в страната, отколкото да се депортират родителите – тъй като и в двата случая семейството остава заедно“Експедитивен”Всички съдебни и административни процедури, отнасящи се до деца трябва да се осъществяват по най-бързия начин. Забавянето и несигурността могат да се отразят много зле върху здравословното развитие на детето.Правото тези молби да не водят до “неблагоприятни последствия” за който и да е член от семействотоТова право се отнася до страните, в които молбите за влизане или напускане са довели до преследване или дискриминация по отношение на кандидата или неговото семейство. Такова третиране очевидно е нарушение на правата на човека при всички обстоятелства. Подаването на молба не би трябвало да поставя кандидата в опасност, дори молбата да бъде отхвърлена. Когато става въпрос за търсене на убежище, приемащата страна може неволно да предизвика неблагоприятни последствия за детето или неговото семейство, докато прави непредпазливи проучвания.Правото на детето (освен при изключителни обстоятелства) да поддържа редовно лични отношения и преки връзки с двамата си родители, когато родителите живеят в различни държави

Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (1980) подпомага осъществяването на това право, тъй като позволява на родителите да привеждат в сила съдебни заповеди за достъп (контакт) в държавите-страни по Хагската конвенция. Но не всички родители, които имат проблеми с достъпа в чужди страни имат такива съдебни заповеди, а освен това, само около една трета от страните по света са ратифицирали или са се присъединили към Хагската конвенция. При тези обстоятелства, това право на детето трябва да осигури благоприятното решение от страна на държавата, както на молбата за достъп, така и на молбите за влизане и излизане, за да се упражни този достъп. Правото на детето и родителите да напускат всяка страна (включително тяхната собствена), което може да бъде нарушено само от законови ограничения, “които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал, или правата и свободите на другите, и които са съвместими с другите права признати в тази Конвенция.”Тази разпоредба отразява съдържанието на чл. 12, т. 2 на Международния пакт за граждански и политически права, според който:“Всеки е свободен да напуска всяка страна, включително своята собствена.” Тя е съставена по времето, когато множество страни, включително от съветския блок, безпричинно отказваха да разрешат на своите граждани да напускат страната. Това все още е практика в някои страни. Правото на детето и родителите “да влязат в собствената си страна”Това право не е квалифицирано от каквито и да са ограничения. Един по-ранен проект на чл. 10 предлага детето да получи правото “да се върне” в своята страна, но този глагол е заменен с “да влезе”, за да се обхванат обстоятелствата, при които децата са родени извън държавата, чиято националност носят.

Поведенчески проблеми на децата, които преживяват тежки конфликти в семействата си поради развод или раздяла на родителите Галина Кубратова, председател на Фондация „Психологическа подкрепа”

През 2004 г. екип на фондация”Психологическа подкрепа” реализира проект “Ранна превенция на асоциално поведение при деца и подрастващи”. Отначало беше насочен само към един район на София, впоследствие към цялата столица, Софийска област и три града от страната.

Децата и родителите, които бяха консултирани, страдаха основно от разстроени семейни отношения, довели до девиантно поведение при децата и подрастващите. Това са бягства от училище, арогантно и агресивно държание спрямо родители и връстници, също и учители, слаб успех, употреба на дрога и алкохол, кражби. При децата от по-ранна възраст – агресия срещу връстници, слаб успех в начална училищна възраст, също кражби от съученици, но по други мотиви – общо вътрешно напрежение и повишен стрес, невротична симптоматика: нощно напикаване, тикове, заекване. Възрастовият обхват на участниците бе от 6 до 22-годишна възраст.

Голямата част от тях бяха деца от семейства, претърпели развод или раздяла на родителите. Най-тежките случаи на разстроено детско или юношеско поведение бяха свързани с отчуждаването на деца от родители при развод и възникналия продължителен спор за родителските права между двете страни.

Българското семейство е в криза във връзка със смяната на социално- икономическата система, започнала през 1989 г., довела до допълнително усложняване на проблема за детското поведение, отклоняващо се от общоприетите обществени норми.

Една от причините за проблема на разстроените семейни отношения намерихме в синдрома на родителското отчуждаване (parental alienation syndrome – PAS) и последиците, които той има върху психиката на детето от гледна точка на рисковете за липса на социални умения, загуба на самоконтрол, склонност към импулсивност и присъединяване към лоши компании на връстници, провокиращи алкохолна злоупотреба или опити с наркотици.

Статистиката сочи твърде нестабилно психическо състояние при деца, живеещи само с един родител, ако другият е възпрепятстван да полага грижи или пък не желае да полага такива. Данните от 1999 г. в САЩ показват, че момичетата без баща забременяват два и половина пъти по-често от останалите. Момчетата без баща са 63% от бягащите от дома и над 37% повече стават зависими от дрога. Момичетата и момчетата два пъти по-често биват изгонени от гимназия, два пъти по-често влизат в затвора и четири пъти по-често се нуждаят от помощ за своите емоционални или поведенчески проблеми. За Канада и за Западна Европа положението е малко по-меко. За Източна Европа статистиката все още е неясна, но тенденциите са подобни.

Фамилните войни, които възникват при спор за родителски права, имат сериозни последици върху психиката на детето Родителското отчуждаване е създаване на отделна/единствена взаимовръзка между дете и единия родител, като се отхвърля другия родител. Това дете загубва реална представа за чувствата си към двамата си родители. Във фамилната война за права над детето родителите могат да отключат постоянно емоционално страдание на подрастващия индивид.

Като фамилен член детето е свързано емоционално и психологически с всеки един от родителите си. То упражнява тази роля в сложната ситуация на развод и с единия, и с другия родител. Когато конфликтът е много тежък, за да защити нуждата си от вътрешно равновесие, детето употребява подсъзнателно система на изключване от конфликта, за да облекчи страданието си. То се чувства застрашено от изоставяне. За да е сигурно, декларира отказ от другия родител.

Преди това обаче то може да бъде подложено на натиск и обработка от родителя, който търси надмощие в упражняване на родителските права и на когото детето е присъдено в качеството му на настойник от съда. Трябва да различаваме обаче манипулацията на един родител спрямо детето му, която не води до трансформация на детската психика от манипулацията, типична за синдрома на родителското отчуждаване.

В PAS родителят, който постепенно отчуждава детето от другия родител, се нарича отчуждител, а насрещната страна – мишена. Отчуждителят има подчертано дълбоки чувства и емоции, останали от мъчителния за него развод или раздяла. За се справи с тях, той изработва стратегия с включване на детето. Едно разрешение е спечелването на родителските права над него с цел наказание на другия родител и пълното му изключване от живота на детето.

PAS означава безкомпромисно обръщане на детето към единия – добрия, обичания родител, и също така безкомпромисно отвръщане от другия – лошия, мразения родител в контекста на конфликтите за родителските права и правото на лични отношения на родителите с децата.

Общо три фактора оказват влияние върху агресивното отричане и отхвърляне на родителя и допринасят за възникването на това, което Ричард Гарднър формулира като PAS (родителско отчуждаване) през 1984 г.: 1. Отчасти съзнателно, отчасти несъзнателно програмиране (промиване на съзнанието, манипулация) от постоянно гледащия детето родител, чиято цел е да разруши любовта на детето към другия родител и да го елиминира от живота му. 2. Възникналите на този фон истории и сценарии на детето, често пъти фантазирани, измислени, които то представя пред съда, социалните служби, учителите. Те надхвърлят по този начин целта на манипулациите на програмиращия родител. 3. Външни ситуативни условия на живот на семейството като например по- големи финансови възможности на единия родител, помощ при програмирането на децата от близките (роднинския кръг), и др.

Родителското отчуждаване е още синдром на образа на родителите като противници. Много е важно да се посочи обаче, че става въпрос за поведението на децата, които виждат в единия родител своя враг. Говорим за детско поведение, което всъщност е дълбоко разстроено. Не става въпрос за враждебното отхвърляне на родител, който съзнателно е злоупотребил със своето дете или го е малтретирал. Засегнатите от PAS родители са “нормални” бащи и майки, които обичат децата си и са обичани от тях. Отблъскването засяга този родител, с когото детето не живее в една къща, който няма родителските права, но има право на лични отношения с детето си. Психологическото виждане за PAS:

Феноменът е познат добре от всички професионалисти, работещи по развода – съдии, адвокати, психолози-експерти в съда, социални работници.

Прекъсване на контакта между родител и дете чрез манипулация на родителя, придобил правата по съдебно решение:

В началото на раздялата на семейството общуването функционира повече или по-малко добре; родителят, който не се грижи за детето, го вижда няколко пъти месечно. Изведнъж обаче се проявяват проблеми с общуването. Детето все по-често е болно през предвидените за виждане по съдебно решение почивни дни и не може да излиза. Все повече срещи отпадат и не се наваксват по една или друга причина. Тези проблеми постепенно застрашават сигурността, трайността на връзката с родителя, който не гледа детето. Те приемат формата на все по-масивни препятствия за общуването.

Родителят, който се грижи за децата, прави атрактивни конкурентни предложения, дълго таените детски желания се изпълняват именно в този ден, предвиден за виждане с другия родител, тогава се канят гости, има празници, партита и т.н. Децата изпадат в конфликт. Те се идентифицират с потребностите на този, с когото живеят. Увеличава се страхът от загубването на този родител. Възпитателите и учителите се превръщат в инструменти и съюзници. Общуването временно се спира поради интереса за здравето на детето. Контактът се прекъсва почти от само себе си, според твърдението на отчуждителя.

Често децата са се отказали междувременно с примирение от връзката, те са смазани от караниците, които повече не понасят и които действително искат да спрат. Оттук произтича бягството в по-красивите светове на фантазиите. Реакциите на децата и младежите са в зависимост от възрастта и нивото на развитие: смущения в поведението, проблеми с успеха в училище, проблеми в развитието – това трябва да се разбира като отчаяни опити и апели на засегнатите деца. Тийнейджърите реагират с нарушение на успеха, агресия и протест срещу социалните норми, отхвърляне на авторитети. Тази криза се наслагва върху кризата на възрастта. Последиците от травматизирането продължават до зряла възраст. От това, че са отдадени от единия родител, на собствените му деструктивни чувства, те се превръщат в съучастници на несправедливата кампания за оклеветяване, очерняне и опозоряване на другия родител. Промиването на мозъка на детето, неговото програмиране е толкова голямо и оправдаващо децата, че подложените на него деца мобилизират собствените си сили и допълнително отричат обекта на отхвърлянето – другия родител по свой начин.

В около 90 % от случаите на PAS майката програмира детето срещу бащата, а в 10 % - бащата срещу майката. Социалните служби, съдиите са безпомощни. Те заявяват: “Детето не иска да вижда родителя си” – баща или майка, зависи кой е мишената на омразата. Вещите лица-психолози, изобщо всички експерти, капитулират пред мнимата воля на детето.

За специалистите по проблема трябва да се поставят следните въпроси: 1. От какво е травматизирано детето, че има това поведение? 2. Какво трябва да се направи, за да се предотвратят по-нататъшните увреждания върху психиката на детето? 3. Как може да се възстанови връзката на детето с отхвърления родител? 4. Как може да се подходи срещу по-нататъшните травматизиращи манипулации на родителя, който упражнява родителските права? Сред травматизиращите събития в живота раздялата и разводът са на второ място след смъртта на дете. Статистиката показва, че при

сравнително мирно протичащи раздели на участниците им трябват от три до пет години, докато преодолеят кризата. При тежките конфликтни разводи травмата може да трае цял живот.

Родителите, които програмират децата си срещу другия родител, действат първично от панически страх, че ще загубят и децата си. За да се отърват от него, те създават с децата си тясна коалиция, до която никой друг няма достъп. Те стават свръхпротективни и обгрижват детето си така, че да го предпазят от всички опасности на света – настоящи и бъдещи. Под формата на сърдечна любов, внимание и ласка обаче компесаторно се крие егоизмът на едно изключително желание за притежание. Така те предпазват увреденото си самочувствие от раздялата и от негативната самооценка. Започва една параноидна проекция върху партньора, с когото са се разделили. Тя се предава на детето и то може да произнесе присъда: ”Ти си виновен за всичко, татко/майко”.

Програмиращият родител не може по нормален начин да преработи мъката си от раздялата, гнева и разочарованието си. Затова той включва детето като начин на въздействие и наказание. Това може да е съзнателно, а може и да е несъзнателно.

Психическите проблеми на децата:Между три и десет години детето е особено уязвимо, защото не може да различава критично и да тълкува несъответствието между това,

което то самото възприема, и това, което му се казва или разказва. Измислените опасности и измислените твърдения на единия родител за другия принуждават детето да се откаже от проверката на реалността и да се довери на родителя, който се грижи за него и го обича. В психиката на детето се получават механизми на разделяне на реален спомен, примерно за бащата, от насаден спомен за него от страна на майката, която манипулира спомените.

Страх от загубване. Поради необходимостта от защита и зависимост детето се опира на този, с когото живее. При приблизително 90 % това е майката. Ако нейното намерение е да изолира бащата, то тя има лека задача. Колкото по- малко е детето, толкова по-бързо то взема нейна страна. Така детето бързо се освобождава от конфликта на лоялността.

Когато обаче детето е по-голямо и особено в тийнейджърска възраст, то има вече умствените способности да разграничава реалност от фантазия. Конфликтът на лоялност тук е много по-жесток и травматизиращ. Развива се силно чувство за вина към родителя, който трябва да бъде отстранен. Един от механизмите на решаване на фрустрацията и намаляването на напрежението от лъжите, които съзнателно трябва да произнасяш пред съдии, социални работници и вещи лица-психолози, е проекцията на вината върху жертвата – виновния родител.

Идентифициране с агресора заради собствената сигурност. Той е в очите на детето по-силният родител. Лицето, което постоянно действа срещу другия родител, се подкрепя, защото иначе има опасност самото дете да стане мишена на неговата ярост. Симптоматика на ПАС при децата: 1. Кампания на отблъскване и омаловажаване на родителя, който няма родителски права върху детето. 2. Абсурдни рационализации.

За своето враждебно поведение децата създават ирационални и абсурдни оправдания. Те не приемат разясняването на събитията или корекциите на погрешната информация, внедрена от родителя-манипулатор. 3. Липса на нормална амбивалентност.

Всяка човешка връзка е амбивалентна – ту обичаш някого, ту в даден момент можеш да изпиташ яд и гняв към него. При PAS децата обаче няма такава двойственост на чувствата – те са еднопосочни. Единият родител е само добър, другият е само лош. Симптомът на липсващата амбивалентност е важен при диагностиката за състоянието на детето при експертиза от вещи лица, при работа на социален работник с детето. 4. Автоматично вземане на страна.

Децата автоматично подкрепят програмиращия родител в съда при изслушване, каквото и да твърди той. 5. Разширяване на враждебността върху цялото семейство.

Всички преки и по-далечни роднини на отхвърления родител, всички негови приятели са агресивно отхвърлени със същите абсурдни рационализации. 6. Феномен на личното мнение.

Детето винаги изтъква, че това е неговото мнение и то е убедено, че не му е натрапено от никого. То винаги подчертава своята независимост, а програмиралият го родител се гордее с неговото самостоятелно мислене. Тук програмирането показва най-големите си успехи: децата са забравили да се доверяват на собствените си възприятия и да ги назовават. 7. Отсъствие на чувство за вина.

Децата не виждат нищо лошо в това, че отхвърлят и очернят един родител. Не показват благодарност за финансова подкрепа, за подаръците от мразения родител, приемат ги като нещо дължимо им. 8. Скрити сценарии.

Децата възпроизвеждат сценарии на отчуждаващия родител. Тези сценарии могат да са различни – майката се готви да изостави момчето, като се омъжи за друг баща; бащата никога не се е грижил за семейството, защото пропива парите; той или тя правят това или онова, поради което не са добри родители. Проблемите на отчуждените деца от родителите им изискват защитни мерки от страна на различните специалисти, работещи по проблема:

1. Социалните работници да могат да реагират така, че при оплакване от страна на потърпевш родител за невъзможност да осъществи правото си на лични контакти с детето да идентифицират поведението на отчужденото дете като резултат на манипулация. В тежките си степени PAS води до истинско разстройство на детската личност с непредвидими последици за избора на нормални семейни връзки в бъдеще – както създаване на собствена връзка с човек от другия пол, така и отношение към свои деца в бъдеще. 2. Да се разграничи право на детето от най-добрия интерес на детето. Най–добър интерес за детето е да има връзка с двамата си родители, защото насилственото изтриване на създадена топла връзка с родителя поради манипулации на другия родител води до тежко натоварване на психиката. Детето е объркано, тревожно, понякога агресивно, винаги със стаено чувство за вина неясно поради какво.

Нека да приемем, че тежката форма на PAS е резултат на емоционално насилие и да можем да реагираме чрез мерки за закрила на детето – задължително предписание към отчуждаващия родител за консултация, за намеса в мерките на възпитание. На първо време засегнатите родители трябва да могат да се обръщат към социалните служби за закрила на децата. На втора позиция остава възможността социалните работници в предварителния доклад до съдията по време на развода да могат да фиксират опасността от PAS, да могат да откриват манипулативното поведение на отчуждаващия родител.

Правото на лични отношения на детето с двамата му родители днес трябва да бъде защитено съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето и да се наложи по подходящ начин в проекта за промяна на Семейния кодекс. Вещите лица трябва да могат при психиатрична или психологическа експертиза да различат феномена на независимо мислене и лично мнение, скритите сценарии, липсата на амбивалентност на чувствата на децата, отсъствието на чувството за вина, враждебното отношение към родителя-мишена и да могат да преценят вредата от отчуждаването върху психиката на детето.

Европейски практики при екологичното образование на децата от предучилищна възрастПроф. д-р Снежана Ставрева-ВеселиновскаУниверзитет “Гоце Делчев“, Штип, Педагошки факултет

Реализиране на европейската територия на ученто през целия живот

През изминалата година по-малко от 10% от европейците в трудоспособна възраст са посещавали някакво обучение. Това е явно недостатъчно, и ако не се предприеме нещо по въпроса, европейците ще срещнат трудности да бъдат част от една интернационална икономика и от обществата, в които знанието и способностите стават все по-възрастни. Днес общуването осигурява на държавите-членки и на другите стопански субекти инструменти за по-ефикасно инвестиране в хора, а оттам и в устойчив растеж. Една от следващите стъпки би могла да бъде развитието на транс-европейска мрежа на знанието и науката с цел увеличаване конкурентността на човешките ресурси.

Екологизацията на педагогическата работа в международен план започва в 1977 г. На международната конференция в Тбилиси, на която е дадена оценка, че включването на екологично образование в училищните програми е на значително ниво, особено в основните училища. Участниците в конференцията констатират, че в повечето държави е нужно да се работи допълнително, за да могат учителите да осъществяват екологично образование.

Екологичното образование и възпитание в училищата започва да се осъществява през деветдесетте години на 20 век. В учебния план на Финландия през 1985 г. се въвежда учебен предмет за защита на околната среда. Една година по-късно в Германия се въвежда учебен предмет за здравето на човешката среда.

Огромен потенциал от човешки мисли в планетарен аспект днес е включен в решаването на екологичните проблеми и създаване на предпоставки за устойчив растеж. Но този потенциал от най-различни науки изразява желанието или склонността на хората, както е казал Френсис Бейкън, да живеят в хармония с природата и да си осигурят място на планетата Земя. Мислите и думите не са достатъчни.

Нужно е да се променят навиците. Всички научни доказателства ще са напразни, ако не се промени поведението на човека. Силата на навика е по-голяма от изказванията, обещанията, клетвите, родителските чувства и примамливите идеали. Затова, преди да почнем да променяме природата, трябва да променим самите себе си. Най-безболезнето се осъществяват промените попревантивен път, когато навиците още не са създадени.

Екологичното образование и възпитание не бива да бъде разбирано еднозначно само като духовна храна за фундаментални познания. То трябва да допринесе за действия на практика в посока на устойчив растеж. В известен смисъл трябва да има екологично възпитание, което да е подготовка за нов морал по отношение на екосистемата.

Как да помогнем на децата да разберат и уважават природата?

“На много деца днес им е по-лесно да останат у дома и да гледат телевизия. Децата не са съвсем наясно какво пропускат. Те не могат да желаят това, което не познават. Не могат да копнеят за нещо, което не са почувствали преди това.”

В по-голямата част от съществуването на човека, децата са преживявали детството си предимно навън, в природата, като са се свързвали с нея и са изследвали полята, ливадите и околностите на своите домове. През втората половина на 20 век детската среда за много кратко време става твърде урбанизирана. Малко по малко достъпът на децата до природата намалява, което води до все по-обезпокоителни резултати. В процеса на “взаимодействие на децата с природата и нейното значение, в развитието на децата и бъдещето на Земята” се налагат някои от тези фактори:

«Култура на страха», която включва родители, обезпокоени за безопасността на децата си. Поради този страх много деца не са вече свободни да се разхождат в своите населени места и дори из дворовете си, без да са придружени от възрастни. Много семейства, в които родителите работят, не могат да се грижат за децата си след часовете в училище. По-нататък живота на детето става структуриран и разпределен според желанията на родителите, които имат погрешното вярване, че този спорт или онзи час че направи децата им по-успешни хора. Културата на децата, които си играят навън, е приключена и ежедневието на днешните деца е прехвърлено в домовете им. В резултат на това директният и спонтанен контакт на децата с природата изчезва. Днес на децата им е нужно повече позитивно взаимодействие с природата.

Намаляването на директното общуване на децата с природата нашите учени обясняват с т.нар. биофобия или екофобия – страх от природата. Децата са изолирани от външния свят и се свързват със застрашените животни и екосистемата посредством електронните медии. Децата са изложени на една застрашаваща ги среда още от най-ранна възраст, но преди това не им е дадена възможност самите те да развият лична връзка с природата. “Ако искаме децата да цъфтят” и да станат наистина способни, тогава трябва да им позволим да пожелаят земята, преди да поискаме от тях да я запазят”!

Един от най-важните фактори в развитието на личното съзнание за природата е позитивното общуване в природата по време на детството. Отношението, което децата показват спрямо различни аспекти на околната среда (дъждът, дивите цветя, дърветата, птиците) е по-скоро настрах и нежелание, отколкото на уважение и наслаждение. Неразкритите детски страхове от природата се развиват, когато те имат много малък контакт с живите същества и получават по-голямата част от знанията си чрез електронните медии.

Тъй като днешният свят не е вече място, където децата прекарват дълго време играейки си навън и създавайки позитивни връзки с природата, родителите, бабите и дядовците, учителите трябва да подготвят дейности, които ще дадат на децата възможност дпо-добре да изучат, разберат и уважават природната среда. Колкото и да е добронамерено обучението на децата за природата, в много училища то прави повече зло, отколкото добро. Преходът от биофилия към биофобия се обяснява по следния начин:

Проблемът с повечето програми за екологично образование на децата е в това, че те получават обучението си от възрастните, а не от гледна точка на децата. Един от главните проблеми е преждевременната абстракция. Децата дори не започват да развиват способност за абстрактно мислене, докато не навършат 9 години.

Проблемът с повечето програми за екологично образование на децата е в това, че те се опитват да внушат на децата знанието и отговорността, преди да им позволят да развият любов към природата. Ние трябва да позволим на децата да развият биофилия, тяхната любов към природата, преди да поискаме от тях да я пазят.

Как тогава могат родителите и учителите да помогнат на децата да развият любов към природата по по-подходящ начин?

Децата могат да се информират за всичко по Интернет, но сигурно не значт какви дървета растат пред къщата им. Могат да гледат сериали по телевизията, но са в неизвестност за живота, който се развива отвъд прозорците им. Те преживяват невероятни и често насилствени прик;ючения сами със себе си в някоя видеоигра, но изглежда не прекарват достатъчно време в много по-значима връзка с някой възрастен, който се грижи за тях. Децата често не общуват с природата по какъвто и да било начин. Но има и нова възможност за децата да се наслаждават на дърветата, птиците, растениято и животните, и да изградят тряйни връзки с природата и възрастните, с които осъществяват изследванията в природата.

Идеите за изследване на природата са развити и специализирани за децата. Идеята е еднозначна: да се създаде един новаторски начин, да се изведат родителите и децата навън, да се свържат с природата и тя да ги вдъхнови да почитат животинския свят – днес и за в бъдеще. Важно е също така наблюдението и развитието на способностите за решаване на проблемите, които ще бъдат значими за всички субекти. Може би най-важно е обаче да бъдат насърчавани децата и възрастните да прекарват време заедно, но не в забързана и супер-организирана среда, а в отпусната, спокойна среда навън, с достатъчно време за разговор и наблюдение.

Това трябва да бъде катализатор, за да се въвлече нашето дете в постоянен интерес към природата, дърветата и тяхната среда. Целта е да се вдъхнови следващото поколение на хора, които ще садят дървета и ще се грижат за околната среда. Затова децата трябва първо да се наслаждават и да почитат природата, а не да гледат на нея като на източник на грижи.

Всички ние сме родени с интерес към света около нас. Наблюдавайте бебе или което и да е друго младо животно. То изследва и изучава заобикалящия го свят с всичките си сетива – зрение, слух, вкус, допир и мирис. От момента на раждането си ние изследваме един сложен и забележителен свят. Чудесата на природата не са ограничени само в екзотични места като тропическите гори. Те са и в нашия двор или градина, ако ги потърсим. В очите на натуралиста врабчето може бъде интересно като райска птица. Поведението на мишката е интересно като това на тигъра.

Нашата планета е доста заплетена и носи загадки, които трябва да бъдат решени. Като натуралисти никога няма да страдаме от ужасните модерни болести, наречени досада – затова нека се разходим в природата, да бъдем любопитни за нея и да и се насладим.

Трябва да се използват интерактивни, познати дейности за създаване на ново отношение и страст към природата, близо до умовете на днешните млади студенти. Всяка част трябва да е придружена от забавление, изследователски тестове, дейности, които са замислени така, че да могат да се проведат навсякъде, без значение дали учениците живеят в село или в град. Те трябва да бъдат насърчени да учат. С комбиниране на дейностите в природата, интересни приказки с учебна цел, децата ще бъдат вдъхновени и ще получат знания за полагане на повече грижи за бъдещето на планетата.

Много може и трябва да се направи в училището, но пренасянето на този опит често не е част от нашите предучилищни институции, нито от училищата. Затова за изучаване на природата е предвидено да се работи с децата и семействата. Развита е и програма за учителите. Няма да има последици от извеждането на детето навън и даването на възможност да изучава природата, придружено от родител. Резултатът ще бъде деца и родители, които в следващото поколение ще се грижат за природата. Има още много за изучаване от този свят. Трябва само да се вземат младите умове от кревата и да се изведат навън, за да общуват с природата, за която знаят толкова малко.

“Технологии на педагогическата ситуация в детската градина”Лектор: Доц. д-р Веска Вардарева

• ВЪВЕДЕНИЕ В СИТУАЦИЯТАВъведението в ситуацията – съвременни разсъждения• Разсъжденията на децата към един твърдо стоящ каталог от насърчения и поощрения, съобразени с възрастовите групи и с диференцираните методи и времеви планове.• Педагогизирането на децата, това означава разбиране на децата и общуване с тях изключително сред аспектите на поощренията. Всяка програма поставя това, от което децата се нуждаят и от какво трябва да се предпазят. Затова има твърди задачи за хода на развитието и неговата потребност.• Възпитанието трябва да е функционално, това означава подготовка на възрастните като основна роля (в семейството, професията и др.). Миналото има само поучителна стойност за по-късно.• Разделението на децата от ежедневието на възрастните (детската градина като остров и собствен детски свят) и от тяхното собствено ежедневие (детската градина като институционално пространство, от една страна, и от друга, педагогическите изпълнени ситуации).• Установяване на определени обучаващи методи, които кореспондират с целта на обучението. Способността на учителите се състои в провеждане и осъществяване на обучаващи програми в служба на външно установени цели. • Родителите са проследени като обучаващи се в света на педагогиката и поощрението към децата.Пред учителя стои задачата да отговори на следните въпроси: как бихме могли да направим хората участници в детските градини, в ежедневието на децата и възрастните, в ситуацията на институциите и да направим тяхното оплитане в близка точка до тяхната работа.

• Частните аспекти на поставените въпроси ще се изяснят от картината на децата, от ученето и ролята на възрастните.Картината на участие на детето във ситуацията

• Няколко примера трябва да помогнат за разясняването на картината на участие на децата в педагогическата ситуация:Първи пример - ситуация

• В една група от 4 – 6-годишни деца се дискутира оживено темата за полицията. Децата смятат, че полицаите хващат “лошите крадци”, карат в своите автомобили, вкарват хората в затвора, събират пари, когато колите стоят на забранени места и спирки. От това се обрисува една картина на полицаи вместо с оръжие и униформи с фишове, а на полицаите от улицата. Едно дете разкъсва картината с полицията на парченца.• Кои ситуации са познати на децата? При едни показват различни описания, които са свързани с познанията им с полицията и собствените им представи. Те си ги представят в зависимост от собствения си опит, от разкази, истории, от телевизията и в този случай – от случка от улицата. Знанията, фантазията, чувствата са свързани със собствените индивидуални представи на децата. Децата доразвиват темата по-нататък и им прави впечатление това, което те разбират или искат да разберат.От фолиото на техните собствени познания и във връзка с техния собствен вътрешен свят се доразвива темата със свои собствени форми на описание на образите. Втори пример:

• В една по-малка група повечето деца не се чувстват много щастливи, защото децата от по-големите групи ги подтискат и ги застрашават. Те разработват собствена дефиниция на думата “банда”. Децата размишляват какво биха могли да направят,за да се предпазят.Сами преценяват кога да носят бонбони и кога да помогнат на другите. Едно дете изказва желание, че “всички трябва да са в болница, за да не всяват повече страх”. Накрая на друго дете му хрумва, че трябва да се дегизира преди да излезе навън. Шапка, очила, дебел пуловер, джинсова шапка с чадър, високи обувки са принадлежностите, от които се състои промяната. Едно момче казва, той е един тенекеджия. Друго дете пита : “Кой е този?”“Възможен” анализСитуацията се състои явно в това, че децата се държат отворено със собствения им страх. Те не искат да се отказват от свободата си в игрите. Сами достигат до извода, че „бандите” могат да бъдат безопасни или те самите могат да станат по-силни: да ги подлъжат с бонбони; да намалят въздействието чрез помощта на другите деца; да се надяват на един удар, който да пропъди „бандата” от предметната картина; и накрая идеята, да се правят, че не ги познават, с различна екипировка да бъдат различни и бандата с това да я объркат или да ги научат да се страхуват.Тук децата сами общуват в своите ситуации – тяхното самоосъзнаване в зависимост от очакваното потискане. В много случаи децата са в състояние да могат да бъдат като субектите тук и днес в педагогическата ситуация и да засегнат комплексни социални проблеми, от които да стане ясно решението на конфликтите.Описание на ситуация Родителите на Мартин,който е на 3 години и 10 месеца го изпращат на детска градина. Всички са напрегнати, защото преди около година са опитали да го социализират в детска ясла, но детето е плакало много в продължение на месец и те са преустановили опита. Говорят за градината и какво да очаква от нея седмици преди началото, като го подготвят. Допълнителен факт е, че по - големия му брат посещава същата детска градина, така че те ходят заедно сутрин и детето не е самотно. Въпреки това, Мартин плаче много и не желае да ходи в градината. Сутрин се буди и първите му думи са : "Не искам да ходя, там не е хубаво". През втората седмица се разболява и остава една седмица вкъщи. Родителите се двоумят дали да продължават или да се откажат. Решават да проучат какви са причините за отказа и разговарят с момчето и учителките му. Разбират, че Мартин страда, защото не е с майка си. От учителите получават информация, че тъгува заради това, че майка му остава вкъщи заедно със сестричката му, която е бебе на два месеца. Момчето иска и то да бъде гушкано както бебето. Какво бихте препоръчали на родителите, така че автономността и социализацията на детето да се насърчат по най-благоприятния начин?

Възможни варианти за решение 1.Родителите да изчакат поне още месец-два,за да може детето да свикне с присъствието на бебето. Важно е и Мартин да бъде обгрижван с много любов и внимание,за да не се чувства пренебрегнат и отблъснат, заради новия член на семейството.2.Ако не е толкова наложително тръгването му на градина е добре да се отложи поне с половин година. Това, че то не е в група в детската градина не означава,че не се социализира в обществото. А има и по-голям брат,с който се предполага,че общува всекидневно.3.Добре е родителите да го събират да си играе по-често с други деца,за да може Мартин да свиква с присъствието на връстници около него.4. На тази възраст детето има еднаква нужда повече от семейство,обич,закрила,но и социални контакти,които ще му осигурят самочувствие,че е значимо и извън семейството. Когато се почувства сигурно в себе си, в любовта на мама,ще може да се изгражда като личност и да се социализира.5. Да бъде предвиден едноседмичен период,в който майката да държи телефонна връзка с учителките, ако се появи проблем.6.Това е огромен стрес за детето,така че е по-добре родителите да се съобразяват с неговата чувствителност. Бебето е новост и той още не успява да осъзнае значимостта и мястото,което ще заема сестра му от тук нататък. Ревнува,а тази ревност само може да се изостри с пускането му на детска градина. Така Мартин ще се чувства отхвърлен от майка си ,заради бебето. АнализНай-добрият вариант да се насърчат автономността и социализацията на детето е синтез от някои от предложените варианти.За да не се чувства изолиран и по-малко обичан Мартин трябва да бъде научен на отговорност.Така той ще се почувства значим и ще има самочувствието,че е отделна личност. Най-подходящия начин да осъзнае значимостта на си е да посещава детското заведение,където ще има възможност да докаже себе си и да изпробва своите възможности. Със сигурност ако досега детето не е общувало с връстници,трябва да се вземат мерки от родителите. Повече разходки по парка,например,биха свършили чудесна работа.Детската градина осъществява успешна социализация и ще бъде много жалко, ако родителите му се примирят с това положение. Нищо не може да замени общуването на едно дете в рамките на една социална група, каквато е детската градина. Картината на ученето в педагогическата ситуацияЗа съжаление още не е формулирано твърдението: “Децата трябва да учат...”. Практиката показва, че децата искат да учат. Те се нуждаят от:

• условия

• положително отношение в ежедневните ситуации

• компетентни личности. Но едно основно изречение в педагогическата ситуация гласи: “Учене в контекста на познанието – за да се използват възможностите за учене на децата, трябва да се съотнесат към социалното учене. Има се предвид, че децата трябва да придобият определени компетенции, за да се справят в реални ситуации (не в ситуациите по изобразително изкуство). Социалното учене е възможно, но така трябва да е организирано, че да не се разделя ежедневната биография на детето с концепцията на ученето. Децата развиват интелект и социално поведение в една богата на емоции среда, в която може не само да се види, докосва, изпробва, но и да може да се изживеят различни емоционални състояния като радост и разочарование и в която да могат се упражняват различните подбуди, интереси, отговорност към другите. В детската градина те могат да се научат при общуването в групата на отговорност и понасяне на последствия от собствените си действия, където се изискват знания и способности” “Основните изисквания за талант и образование” Учителите да се отнасят към децата като към партньор за комуникация. “Принципът” на педагогическата ситуация е единно отношение към всички участници в ситуацията, в педагогическото взаимодействие. Практически това означава, че професионалната намеса на учителите не може да бъде отделено от тази на родителите или другите “външно стоящи”. Това означава също отказ от това да направляват всичко и да искат да бъдат винаги знаещите, в повечето случаи това означава да останеш любопитен към отворените процеси. Както децата получават собствена енергия, така се изисква от учителките да участват непрекъснато.Педагогически казус

• Казус 1. Иван е дете от 3-та група,отглежда го баба му.Той е буйно и агресивно дете. За поведението му бабата обвинява учителите.

• 1.Начин: Да се поговори с детето на саме и да се уточни каква е причината за тази му реакция.

• 2.Начин: Да се поговори и с бабата и да се разбере,как детето се държи вкъщи в домашна обстановка и дали бабата не му влияе по някакъв начин за това му състояние.

• 3.Начин: Да се поговори отделно и с учителя за поведението му и той/тя как реагира в случая.Личността на учителя.

• Учителят е ключов участник в образователния процес. Това е така, защото той носи етоса (духа) на образователната система, дефинира учебните ситуации, оценява образователните постижения. Учителят участва в образователния процес с целия си психологически, професионален и нравствен потенциал. Недостатъците му се мултиплицират в системата и обуславят слаб контекст на ефективност (КЕ). И обратно неговите достойнства директно повишават качеството на образованието. Личностни качества на учителяУчителят трябва да обича децата и младите хора и това да му личи. Липсата на обич към децата, тотална доброжелателност и една мека грижовност не могат да се скрият от децата и не се симулират. Децата подобно на кучетата разпознават качеството на цялостното отношение на възрастния към тях.Учителят трябва да бъде естествено общителен. Това значи да обича да разказва и да обяснява колкото е нужно, за да постигне адекватно разбиране от страна на детето. Учителят трябва да има живо нравствено чувство – да излъчва доброта и справедливост. Децата са чувствителни към сарказми, подигравки, натрапчиво сравняване с други деца.Учителят трябва да има индивидуално присъствие – да се помни от децата с неща, присъщи за него, които много му отиват’Учителят бива уважаван от децата и учащите се, ако проявява воля. Това значи да има изисквания към учащите се, и по възможност индивидуализирани. Да бъде настоятелен в учебни ситуации, но не натрапчив.

Подготовка на учители за работа в мултикултурна среда с деца/ученици от различен етнически произход и техните семейства.

Задачи: участниците да обогатят теоретичните си познания в областта на философията на образованието без предразсъдъци; да се повиши интеркултурната комуникативна компетентност за по-продуктивно взаимодействие с деца и семейства от ромския етнос; да се усвоят техники за преосмисляне на професионалния и личния опит от позициите на толерантността; да се овладеят стратегии, техники и подходи за преодоляване на отрицателните стереотипи и дискриминационните практики в училище

Очаквания към участниците:- повишаване капацитета на училището относно преодоляване на образователната дискриминация и формиране на училищни политики за превенция;- подобрени компетентности относно отрицателните стереотипи, предразсъдъците и дискриминацията като проблеми в образователната сфера;- запознаване с технологиите за изграждане на позитивна социална мултикултурна среда;- положителна мотивация и умения за работа в условията на социокултурното разнообразие на българското училище; - професионално-личностна промяна и усет за социална справедливост и освободено от предразсъдъци поведение.

Речник на работните терминиСтереотип - общоприето наивно определение за група от хора, без да се вземат в предвид индивидуалните разлики между членовете на тази група. Предразсъдък - отношение или поредица от схващания, които оправдават несправедливо отношение към отделна личност или член на група породено от стереотип

Дискриминация – всяко поведение, базирано на разликите, правени върху основата на националната или социалната принадлежност, която не зависи нито от индивидуалните способности, качества или достойнства, нито от конкретното поведение на индивида.Колкото по-дълбок и безконфликтен е контактът между групите, толкова по-истинни са стереотипите или те се размиват.

Етническите стереотипиОсмисляне на проблема за стереотипите, предразсъдъците и дискриминацията.

Предразсъдъците относно различността поставят бариери и ограничителни прагове, които водят до духовно обедняване.Според Делгадо властта може да съществува в два варианта:

* йерархична - осигурява пълен дисбаланс между права и задължения: нагоре – разширяване на правата и намаляване на обществените задължения; надолу – намаляване на правата и увеличаване на задълженията.

* кооперативна -взаимоотношенията се изграждат върху основата на равни права и равни задълженияКогато властта подкрепя дискриминационни практики, тогава се пренебрегва политиката на социалната справедливост и равноправие.

Основните междукултурни различия се заключават в ценностите

Всички общества се изправени пред едни и същи основни проблеми: 1. съотнасяне към властта;

2. представата на човека за себе си и най-вечеа) връзката индивид-обществоб) понятието на индивида за мъжественост и женственост;

3. способи за справяне с конфликти, включително контрол на агресията и изразяване на чувства

Структура и култура на властта като механизми за поддържане на дискриминацията Хеерт Хофстеде е автор на теория за културното програмиране. Той открива, систематизира и описва ценностни различия, свързани с:• властта и неравенството, • отношенията между индивида и групата, • очакваните социални роли на мъжете и жените, • начините за преодоляване на несигурността в живота,• нашите мисли за миналото, настоящето или бъдещето

Проблемни сфери, които представляват измерения на културата:

• Властово разстояние (от голямо до малко);

• Женственост – Мъжественост;

• Индивидуализъм – Колективизъм;

• Избягване на несигурността в обществото;

• Дългосрочна и краткосрочна ориентация в живота.

Различия между общества с голямо и малко властово разстояние по отношение на образованието

голямо властово разстояние• Родителите учат децата си на подчинение• Децата се отнасят към родителите с почитание• Учителите са двигател на всички инициативи в класната стая• Учителят е гуру, който предава личната си мъдрост• Учениците се отнасят към учителите с почитание• И по-образованите и по-малко образованите имат почти еднакво авторитарни ценности

малко властово разстояние• Родителите третират децата си като равни• Децата третират родителите като равни• Учителите очакват инициативност от учениците в класната стая• Учителите са експерти, които предават обективни истини• Учениците третират учителите като равни• По-образованите индивиди имат по-слабо авторитарни ценности от по-слабо образованите

Различия между колективистичните и индивидуалистичните обществаКолективистично• Хората се раждат в разширени семейства или вътрешни групи които им предлагат защита в замяна на вярност

• Идентичността се основава на социалната мрежа, към която принадлежи човека

• Децата се научават да се възприемат като “ние”

• Целта на образованието е да се научиш как се прави

• Дипломите дават достъп до групи с по-висок статус

Индивидуалистично• Всеки човек се научава да се грижи само за себе си и непосредственото си семейство

• Идентичността се основа на самия индивид

• Децата се научават да се възприемат като “аз”

• Целта на образованието е да се научиш как се учи

• Дипломите увеличават икономическата стойност на индивида и неговото уважение.

Различия между мъжествени и женствени общества по отношение на образованиетоЖенствени• Господстващите ценности в обществото са грижата за другите и запазването• От всички се очаква да бъдат скромни • В семейството и бащите, и майките се занимават с фактите и чувствата• Средният ученик е нормата• Провалът в училище е маловажен инцидент• У учителите се цени дружелюбността• Момчетата и момичетата учат едни и същи специалности

Мъжествени• Господстващите ценности в обществото са материалния успех и напредъка• Мъжете трябва да се налагат, да са амбициозни и твърди.• В семейството бащите се занимават с фактите, а майките с чувствата• Отличният ученик е нормата• Провалът в училище е катастрофа• У учителите се цени бляскавия ум• Момчетата и момичетата учат различни специалности

Различия между общества със слабо и силно избягване на несигурността по отношение на образованиетослабо избягване на несигурността• Свободни правила за децата относно това кое е мръсно и табу• Различието е забавно• Учениците се чувстват удобно в отворени учебни ситуации и се интересуват от добрата дискусия• Учителите могат да казват “не зная”• Не бива да има повече правила от абсолютно наложителното• Точността трябва да се учи• Понасяне на нови или нестандартни идеи и поведение• Мотивиране чрез постижение и зачитане на принадлежност

силно избягване на несигурността• Строги правила за децата относно това кое е мръсно и табу• Различието е опасно• Учениците се чувстват удобно в структурирани учебни ситуации и не се интересуват от верния отговор• Учителите би трябвало да знаят всички отговори• Емоционална потребност за правила дори ако са неприложими• Точността е естествена характеристика

• Потискане на нестандартни идеи и поведение, съпротива към нововъведенията• Мотивиране чрез сигурност и зачитане на принадлежност

Ключови различия между общества с краткосрочна и дългосрочна ориентация по отношение на образованиетоКраткосрочна ориентация• Зачитане на традициите

• Зачитане на социалните или статусни задължения независимо от цената

• Очакване за бързи успехи

• Загриженост за запазване на лице

• Желание за притежание на истината

• Дългосрочна ориентация

• Адаптиране на традициите към съвременен контекст

• Зачитане на социалните и статусни задължения в определени граници

• Постоянство при бавни резултати

• Желание да се подчиняваш заради определена цел

• Желание за зачитане на изискванията на добродетелтаИзграждане на ангажирано поведение за постигане на образование без предразсъдъци

Кредото на ангажираната личност - „Всеки човек има права”Характеристики на ангажираната личност:• способността да прави избор,

• да поема отговорност за този избор

• да търси рационални пътища за решаване на проблемите• Тя изпитва:

• потребност от развитие на компетентност и чувство за способност;

• потребност от значимост;

• потребност от връзка и близост с другите, от място в общността;

• потребност от смелост.

ЛИЧНОСТНА ПРОМЯНАЛичностната промяна се реализира в три измерения:- познавателно (когнитивно) – разширяване на старите знания и обогатяване с нови понятия, идеи, стратегии;- емоционално – изграждане на позитивни чувства чрез разбиране и приемане на различността като ценност; мотивация и стремеж за равноправие в разнообразието;- поведенческо – практически подходи и дейности за установяване на социална правда.

Аспект на личностната динамика е усвояването на различни перспективи:- лична – да вижда ролята и мястото на своя „Аз” в събитията – очаквания, отговорности, вземане на решение;- локална – свързана с интересите и проблемите на общността, групата, обществото;- глобална – визията за един справедлив свят с културно многообразие, разбиране и грижа за хората в тяхната различност.

Личностна промянаВ процеса на изграждане на ангажирано поведение личността трябва да има ясна визия по няколко въпроса:- каква е крайната цел;- как да разпознаеш съмишленика/съюзника;- как да спечелиш съмишленика/съюзника;- как самият ти можеш да станеш съюзник;- как да работиш с другите за изграждане на ефективна система.

Форми на съпротива при личностната промяна1. Отричане на проблема.2. Отклоняване и отлагане на проблема. 3. Извинение и защита. 4. Обвиняване на жертвата: “Ромите трудно намирали работа, ами да научат езици, компютри ...”.5. Говорене без действия. 6. Избягване на общуване и отсъствия на желание за изслушване. 7. Избягване на публична позиция: „Не е удобно да се коментира ...”.8. Недостатъчни ресурси: „Държавата е бедна, няма пари”9. Тесен светоглед и наивна увереност в техническите решения на проблема.

ТЕХНИКИ ЗА ОБРАТНА ВРЪЗКАРефлексията е процес и способност за самопознание и самооценка. Тя е два типа: • интелектуална, насочена към предметно-операционалното движение на мисълта в сложния процес на търсене на решение, избор на знания с цел успешното изпълнение на определена дейност; • личностна, при която човек осмисля себе си не само като действащ, решаващ проблеми, но и като цялостна личност, осъзнаваща и поемаща основанията на собствените действия и взаимодействия, реализираща се и развиваща се индивидуалност.•

Ситуацията – съзнателно и безсъзнателно /психологически аспекти/Доц. д-р Веска ВардареваСъзнателното и безсъзнателното като качества на преживяването Съзнателното е многомерно качество на преживяване, което обикновено е разположено в статична рамка на преживяването (ситуация). Това качество е резултат от участието на Аза в инициирането, разгръщането и завършването на актуалното преживяване.

Безсъзнателното е качество на ситуирани преживявания, които се пораждат без участие на Аза. То изразява автоматичното действие на разнородни мотивационни, и когнитивни механизми на психиката. Някои от механизмите са вродени, други са придобити. Поведението също има безсъзнателни механизми на регулация. УговоркиСъзнателното и безсъзнателното са качества, аспекти на единни преживявания, а не самостоятелни преживявания. Няма съзнателно или безсъзнателно преживяване в чист вид. Затова следва да се говори за съзнателни и безсъзнателни измерения на конкретно преживяване. И двете качества са вплетени в структурата и динамиката на актуалната ситуация. Диференциацията на двете качества става предимно поради участието или липсата на участие на Аз а в микрогенезиса на актуалното преживяване на ситуацията.Азът - източник на съзнатост

ФУНКЦИИ Иницииране и извършване на волеви действия; Активиране и притежаване на психичните функции, желания, намерения и всякакви мимолетни подбуди; Център на актуалната ситуация; Създаване и поддържане на полова идентичност; Замисляне и осъществяване на жизнено дело и на наратив за него; Употреба на личното местоимение Аз по граматично правилен начин; Интегриране на ситуационните редове (СР-е) на всекидневието в единна реалност; Създаване на непрекъснатост на минало, настояще и бъдеще на субекта; Поддържане на чувство за достойнство; поемане на отговорност и преживяване на вина при неуспех; Осъществяване на психологически защити от травмиращи събития и преживявания Откриване на ценности и смисли, реализация на ценностни избори;Видове и функции на безсъзнателното1.Реално безсъзнателно2. Потенциално безсъзнателно3. Мотивационно безсъзнателно 4. Когнитивно безсъзнателноОт действието на безсъзнателното, съвкупно и по части, се поражда спектър от състояния и емоции на очакване, който има разнообразни тонове: съмнение, обнадежденост, остро любопитство, напрегнатост, оптимистична приповдигнатост, делово изчакване и пр. Езикът, на който безсъзнателното излъчва информация за себе си, е съставен от емоции и очаквания. Видове и функции на съзнателното Активиране от дългосрочната памет избирателно на съдържания, потенциално важни за постигане на цели; Учене “отгоре – надолу Откриване на причини за грешки в познанието и поведението; Създаване на поле от алтернативи, измежду които да се прави избор. РАЗМИСЛИ

Следва да се отбележи, че съзнателните актове и състояния на съзнанието са зависими от културно обусловени средства за овладяване на вътрешния свят, каквито са изразните средства на естествените езици, артефактите като книги, компютри, и изобщо системи за кодиране на информация. Понякога ги наричат “вещи, които ни правят по-умни” и това е вярно. Овладяването на огромен репертоар от интелектуални оръдия на културата е предпоставка на висококачественото мислене.План-указание за описание и анализ на ситуация или ситуационен ред

Според ситуационната концепция за психиката ситуацията е основна единица на преживяване във всекидневието. За различните ситуации са присъщи множество качества на преживяванията, но всички те се “претопяват” в единно качество на цялостното преживяване. Целта на настоящия наръчник е да помогне на УЧИТЕЛИТЕ да направят добро описание и валиден анализ на конкретна случка или поредица случки от живота на децата. СТЪПКИ Отдайте се на спомени и свободно асоцииране, така че да си представите преживяване с дете/деца от вашата група, което е придобило за вас достатъчна отчетливост и същевременно имате желание да го споделите. Няма преживявания, чието описание да е нежелателно, защото в случая се изпълнява научна задача. Преживяването може да е еднократно, а може да е ритуално преживяване, станало част от всекидневието. Върнете се няколко пъти към спомена, добре е това да стане в различни дни, и го разиграйте вътрешно във варианти. Опитайте се да увеличите неговата вътрешна отчетливост и да се взирате в компонентите му. Разкажете си го “за себе си” неколкократно Опитайте се да разграничите три основни съставки на преживяването: цели (желания, намерения, изобщо подбуди), емоции (радост, гняв, благодарност, напрегнатост и пр.) и очаквания. Между тези три съставки на опита има много смесени разновидности и е важно да се представят вътрешно с подходящи нюанси във времева последователност. След това запишете преживяването на лист хартия с толкова думи и детайли, колкото е нужно за разбиране на вашето преживяване. Обръщайте внимание не толкова на външната събитийност на случката, а на вашите вътрешни реакции – динамика на емоции, подбуди и очаквания. Последните съставляват сърцевината на преживяването. След това напишете свой анализ на ситуацията, разказана от вас в термините на ситуационната теория. Виж приложението с речника на ситуационните понятия накрая.

Европейският съюз – история, институции. Мисия и политики на Европейския съюзДоц. д-р Анастасия Пашова

Европейски съюз –кратка история• Единният европейски акт – влиза в сила на 1 юли 1987. Предвижда през 31 декември 1992 г. да завърши изграждането на единния пазар със свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора в рамките на страните членки. Договорът от Маастрихт /Холандия – 1991 г./- взема решение да бъде създаден европейски съюз, с цел ускоряване процеса на интеграция. Договорът влиза в сила от 1 ноември 1993 г. Най – главните моменти на договора са:• Гражданство на съюза – всички граждани на страните – членки са граждани и на съюза и имат право да се движат свободно и да живеят на територията на съюза; да гласуват и се кандидатират за местни избори; да ползват защитата на дипломатическите служби на всяка страна – членка;• Икономически и валутен съюз – еврото е основна валута• Политически съюз, включващ обща политика в областта на външните работи, сигурността, вътрешните работи и правосъдието.

Европейски съюз – функциониране и органи на управление• Европейска комисия – носи изпълнителната власт в съюза. Членовете й са независими от правителствата на страните членки и се назначават от Съвета на министрите

• Съветът на министрите е основна институция на ЕС. В него влизат министри от правителствата на страните членки. Актовете на съвета са задължителни за членовете на съюза;• Европейски парламент е също институция на ЕС. Депутатите му се избират на всеки 5 години чрез всеобщи и преки избори; Функции – участва в процеса на приемане на законодателни актове и контролира дейността на Европейската комисия. Законодателната му роля се засилва непрекъснато с всеки общностен договор.• Европейски съд – изграден на основата на правни договори, чиито клаузи се превръщат в част от националното право на страните – членки и се нуждаят от ясна интерпретация.това придава на ЕС особено значение. • Европейски съвет – е органът който взема важните политически решения в съюза. Решенията му не са правно обвързващи, но дават насоки за бъдещото развитие на европейския съюз.

• ЕС управлява отношенията си с останалата част от света на различни нива:

• чрез международна дипломация,

• външна политика

• политика за сигурност,

• търговия,

• подпомагане на развитието и хуманитарна помощ.

• Европейската комисия има обща дирекция за външните отношения, по една дирекция за развитие и за търговия, както и Европейско бюро за подпомагане и сътрудничество , което отговоря за осъществяването на всички програми на ЕС, и Служба за хуманитарна помощ на Европейската комисия] • Генералният секретар на Съвета на министрите Хавиер Солана съвместява ролята на висш представител на Общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС и прекарва много време в трети страни, като води преговори и осъществява дипломатически мисии като представител на ЕС.

Други европейски организации и институцииСъветът на Европа• Създаден на 5 май 1949 година в Лондон от 10 държави – Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Испания, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция и Великобритания. Организатор е на множество инициативи за интеграция на европейските народи и страни:

- Конвенция за защита правата на човека и основните свободи – 1950 г.- Европейска културна конвенция – 1954 г.- Европейска социална харта – 1961 г.- Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – 1995 г.- Европейска конвенция за правата на човека и биомедицината – 1997, забраняващ клонирането на хора

Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Създаден през 1959 годинаРазглеждането на европейското гражданство би било непълно, без да се разгледат взаимоотношенията с останалата част от света. По същия начин, по който местното и националното вземане на решения е свързано с европейското вземане на решения, международните отношения на държавите-членки на ЕС с други държави извън ЕС все повече се осъществяват чрез европейските институции.

Многообразието в ЕвропаМногообразието е въплътено и в структурата на ЕС, който е създаден от държави-членки с различни култури и вярвания, както и с разнообразен расов и етнически състав. Понякога хората са третирани различно заради тяхната раса, етнически произход, религия или културна среда. Европейската идентичност е в непрекъснато развитие и Центърът на ЕС за мониторинг на расизма и ксенофобията иска да гарантира, че обхваща всички жители, независимо от тяхната раса, етническа принадлежност, вяра или национален произход. Човек може да бъде чернокож, мюсюлманин, белгиец и европеец едновременно – и това многообразие е неделима част от европейската идентичност. Центърът на ЕС за мониторинг на расизма и ксенофобията съществува, защото равноправието все още не е станало реалност. Той е създаден от ЕС като независима европейска агенция след Европейската година срещу расизма и е официално открит във Виена през април 2000 г. Центърът на ЕС за мониторинг на расизма и ксенофобията контролира обхвата и развитието на расизма, ксенофобията, антисемитизма и ислямофобията в ЕС. Европейското законодателство трябва да подпомага равнопоставеността при третирането на различните общности в рамките на Съюза. През юни 2002 г. Европейският съвет прие т.нар. Директива за расова равнопоставеност към чл. 13 от Договора за Европейския съюз, която обявява за незаконна пряка и непряка расова дискриминация в наемането на работа, образованието, обучението, здравеопазването и социалното подпомагане, както и по отношение на достъпа до стоки и услуги. Всички държави-членки трябва да започнат да я прилагат до юни 2003 г. За първи път ще има общ стандарт на защита от расова дискриминация в цяла Европа. Според представата за Европа на Центъра на ЕС за мониторинг на расизма и ксенофобията многообразието се основава на равенство и справедливост. В такава Европа хората ще имат еднакви права и възможности независимо от тяхната раса, етническа принадлежност, религия или национален произход.Ние ще живеем, учим и работим заедно, уважавайки различията помежду ни и отхвърляйки неравенствата и дискриминацията.Въпроси:Ще изчезне ли националната идентичност със създаването на европейска идентичност?Съществува ли нещо, което може да бъде наречено “европейска култура”? Ако да, какви са нейните характеристики и може ли тя да допълни моята национална или регионална идентичност?Чувствате ли, че споделяте елементи на културата с други европейци и по какъв начин (музика, телевизия, пътуване, приятели)?

Образованието като обект от страна на Съвета на Европа Образователна стратегия на Съвета включва динамично разгръщаща се концепция за подготовката на младите хора да живеят в демократична, мултикултурна и многоезикова обединена ЕвропаТопоси на концепцията на ЕС за България• Учене през целия живот;• Чуждоезиково обучение• Мултимедийни технологии;• Интеркултурно образованиеТака изброени, те предполагат:• Изготвяне на нова нормативна база в сферата на образованието;

• Изработване на нови учебни програми и учебници;

• Подготовка и преквалификации на учителите;

• Нов тип управление на образованието.

Цели • Чрез образованието да се отстояват основните човешки права и свободи;• Развитие на плурализма и демокрацията;• Сближаване между европейските страни и народи върху общото културно и историческо наследство, но без да се губят връзките със собствения език, традиция и култура.

Философия на интеркултурното образование• Образованието да се основава на множество различни ценности;• Знанието, което се дава, да е резултат от ценности и култури, да е динамично;• Да има различни образования, а не просто модификация на господстващата тенденция;• Образованието е индивидуално и то е “пространство”, в което всеки търси и намира своята “образователна траектория”• Образованието трябва да задоволява нуждите на разнообразни групи и индивиди, т.е “да няма център”;• Обучението да е последователно, демократично и диалогично. • Ценностите и интересите на учениците и богатството на техния опит трябва да са достъпни за учениците и учителя. • Ролята на учителя не е да доминира и налага решения, а да предлага, сравнява и убеждава.

Постмодерната педагогикඕ Постмодерната педагогика е педагогика на различията – тя е основана на различни етически дискурси, тя е педагогика на специфичното;• Обединяването на тези дискурси е борбата против неравенството, несправедливостта и за разширяване на основните човешки права.

Интеркултурни компетентности Ще позволят учителят да е по-ефективен в култури, различна от неговата собствена.Способност за облекчаване на обучението в познавателната, емоционалната и поведенческата област сред децата от различни етнокултури, например” мюсюлмани” и “роми”

Интеркултурност• Широк набор от преподавателски стратегии за работа с децата и родителите от малцинствата;• Познания за етнокултурната специфика и културната идентичност на децата;• Възможности и умения за анализ и адаптация на различни програми и учебни документации при работата в интеркултурна среда, без да се варира в основните принципи, да се варира в съдържанието и особено в методите и инструментариума на обучение;

• Отношения на: чувствителост към “другия” и “другата култура”, толерантност към двусмислеността, която е по-голяма при мултикултурните групи; поддържане на персонална културна идентичност; търпение; междуличностна комуникация, • интерес към децата и тяхната култура; откритост към техните проблеми и отвореност за “другата” култура;

Общуване и разбиранеВ общуването “лице в лице”, това което разкрива нашият вътрешен свят, е посланието. То е нещо повече от думите, които можем да кажем на другите. Изразено е с думи или без думи, с жест, поглед, усмивка, докосване. То е предназначено за другия и затова трябва да бъде разбрано. Общуването е непрекъсната размяна на послания;

Характеристики на интекултурните компетентности на учителя • Самосъзнание и себеразбиране: осъзнаване на своите предразсъдъци, нагласи и стереотипи, културни ценности и норми• Културно съзнание и разбиране ценностите и нормите на децата, без отрицателна нагласа; уважения на различията;• Социална чувствителност и отговорност; стремеж към увеличаване интеркултурното разбиране между хората; грижа за спазване на човешките права;• Използване на културно чувствителни педагогически технологии и стратегии при организацията на взаимодействието с децата.

Умения и компетентности на учителя за интеркултурно образование• Умение да формира базови социални качества у децата – за изслушване и разбиране на разсъжденията на другите; ясно изразяване на мислите; за свободно участие в дискусиите; за приемане на чужди аргументи и промяна на гледната точка.• Да може да формира у децата основни техники на учене, на наблюдение, слушане, разбиране, комуникиране, техники за работа в групи;• Учителят да има методически компетентности да управляват групата, да я активизира, децата да работят групово и индивидуално;

• Организационни умения за организиране работата в екип, за интеркултурен обмен и диалог със семейството и общността;

Принципи и характеристики на европейското образованиеЛектор – доц. Соня Петровска – Педагогически факултет – гр. Щип

РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ В ЕВРОПСКИЯ ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОНТЕКСТПринципи и характеристики на европейското образование

Глобализацията е комплексен икономически ,политически ,културен и географски процес при който групата ,институциите и държавите стават все по – зависими едни от други. Това оказва влияние върху достъпа до информация,обмяна на опит, свободно движение на финансовия и човешкия капитал. Компютърната технология и съвременните информационни технологии на секундата доближават далечни страни, пълни с предизвикателства в позитивна и в негативна насока. Образованието като фактор за противостоене на парадоксалния свят.Миналият век ще бъде запомнен с най – големите парадокси в човешката история.Това беше век, в който човекът беше разкъсан между забележителните научно-технически постижения и масовото унищожаване на планетата Земя, безпричинно големите разходи за оръжие и милионите гладни и усилията на държавите срещу хилядите тонове използвана хартия за пропаганда на демокрацията, както и всекидневните етнически и религиозни конфликти и потъпкване на човешките права.

Може би изглежда песимистично , но истината е че светът, създаден от човека става все по – мощен, а човекът все по – безпомощен. В условията на такава тенденция на непонятни парадокси, образованието както и много пъти до сега става факторът на спасението. Все по – интензивно се появяват инициативи и програми, които се стремят към баланс между възникналите противоречия.

Национална програма за развитие на образованието 2005-2015Република Македония се включва в глобалните интеграционни процеси в сферата на образованието, като взема предвид собствените си традиции, цели, принципи и препоръки, заложени в международни документи за развитие на образованието в Европа и света: Програма за всеобщо образование–ЮНЕСКО http://www.unesco.org/ Цели на хилядолетието на Обединените нации•Болонски процес Насоки в сферата на образованието Осигуряване на образователна и културна еднаквост Насърчаване на интелектуалното развитие и ученетоУвеличаване на възможностите за образователна и работна мобилност Увеличаване на образователната , културната и икономическата компетентност на македонското общество Диверсификация ма македонския и международен опитПодобряване на представянето на сектора на Министерството на образованието

Допълнителни програмни документиwww . mon . gov . mk Програма за развитие на Предучилищното образование;Програма за развитие на Основното образование;Програма за развитие на Средното образование;Програма за развитие на Високото образование;Програма за развитие на ИКТ в образование;Програма за професионално развитие на училищните кадри;Програма за професионално развитие на институционалната поддръжка на реформите в образованието

Тенденции в развитието на основното образование на Р. МакедонияЗначение на основното образование: Първият значителен социален контакт извън семейството на който по планово организиран и систематизиран начин се гради отношението към знанието, развива се отговорността и работните навици и се развиват социални контакти в духът на универсалните обществени отношения.Цели на основното образованиеЦелите са съгласувани с наредбите препоръчани от ЕФА - протокол на ЮНЕСКО и са съгласувани с насоките на разделяне:

Достъп до основното училище Подобряване на постиженията в училище Обучение в същинските неща от живота Основното образование определя културата на живеене

Цел 1Достъп до основното училище – то става задължително и отворено за всички и оказва допълнителна помощ за всички ученици със специални образователни нужди.

Цел 2Подобряване на постиженията в ученето – Основното образование осигурява по – висока подготовка за средното образование и подготвя децата за участие в информационното общество.

Цел 3Обучение в същинските неща от живота –развиване на компетенции при учениците необходими за живота в информационното общество. В целокупния възпитателно – образователен процес се изтъква индивидуалното развитие и общата социализация на децата.

Цел 4Основното образование определя културата на живеенеОсновното образование служи на потребностите на 21 век – развива самоуважението и уважението към другите, формулира мултикултурния характер на обществото, насърчава толерантността и интелектуалната свобода, определя ефективни модели на работа на всички нива.

Принципи на основното образованиеИзграждане на стандартни механизми за изпълнение, както и прилагане на последователна методология по отношение на универсалните индикатори за качество.Принципи на основното образованиеЗадължително основно образование с обхват 100% от подлежащите на обучение.Ключови области на интервенцияНасърчаване развитието на ефективно основно училище със следните характеристики:Ефективно ръководство – избрано лидерство,екипна работа Отвореност, отговорност, партньорство между родители и местна общностПрозрачност и подготвеност за иновации – популяризация на работатаСподелено виждане на развитието Ключови области на интервенцияРазвитие на учебните планове и програми и неутрализиране на очевидни слабости:Цялостно централизиран – липса на местен /централен / план, несвързаност и несходство между целите и очакваните резултати, отсъствие на общ критерий за оценяване на учението.Временни мерки :Определени изходи от ученето, въведени стандарти за индивидуално и общо оценяване на постиженията на учениците и нивото на постигнатите външни и вътрешни оценки; обучение на учители за оценяване, 75% държавен и 25% местен план.Уеднаквяване на преподаването и ученето и неутрализиране на очевидните слабости: пасивност, доминиране на учителя, недостиг на учебни материали Временни мерки: интензивни методико –дидактични обучения на учителите за стимулиране и насърчаване на бързото мислене, активност при учениците, които дават възможности за развиване на способностите и потребностите на живота в 21 век.Усъвършенстване на кадровите ресурси Предприети мерки :

Базово образование на учителите – съобразяване на програмите на педагогическите факултети съгласно БолоняОбучение по време на работа –представяне на екипна работа чрез проекти Професионално усъвършенстване Участие в развитието на училището

Уеднаквяване на преподаването и ученето Изграждане на степенен модел за напредване в кариерата Формиране на агенция за лицензиране на учителите Система за обучение на директори и изпит

Педагогически принципи и характеристики на европейското образование – част Ід-р Нурие МуратоваНормативна основа на съвременното европейско образование. Болонският процес в Европа Основната цел на Болонския процес е превръщането на Европа в „най-конкурентноспособната и най-динамичната икономика в Света, основана върху образованието ”. Срещите в Лисабон през 2000 и в Барселона през 2002 поставят като основна задача изграждането на Европейска Сфера на Висшето Образование.

След висшето и специализираното образование на дневен ред вече е и целия образователен сектор на 40 европейски страни, които са въвлечени в съревнование за ускоряването на конкурентноспособността и комерсиализацията на образованието.

Лисабонската стратегия през март 2000 г. в Лисабон е приета стратегия за развитие на Европейския съюз, която очертава нова роля в света за разширения Европейски съюз през 21 век. ЕС има нова стратегическа цел: “за да подобри качеството на живота на своите граждани и околната среда до 2010 г. Европейският съюз трябва да се превърне в най-конкурентоспособната и динамична икономика на знанието в света, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-добра социална интеграция”.

Лисабонската стратегия: приоритети в областта на образованието и обучението

“не само радикална промяна на европейската икономика, но и сериозна програма за модернизация на образователните системи и системите на социално осигуряване ". За да се случи това са необходимо европейските страни координирано да предприемат някои мерки в областта на образованието и обучението. Всяка от тях ще приложи мерките според своите национални особености и ще бъде насърчавана за прилагането им от сътрудничеството с останалите страни-членки на европейско ниво, чрез обмяната на опит, определянето на общи цели и усвояването на работещите добри решения от партньорите или, както се нарича в европейските институции – чрез отворения метод на координацияОтворен метод на координацияТова е метод, съответстващ на новата рамка на сътрудничество за сближаване на националните политики в областта на образованието и обучението и постигането на общи цели. Основава се преди всичко на: съвместно идентифициране и определяне на цели за постигане; съвместно дефинирани индикатори, които да позволят на държавите да следят състоянието и напредъка си по определените цели; сравнителни средства за сътрудничество, стимулиращи иновациите, качество на обучителните програми за преподаватели (разпространение на “добри практики”, пилотни проекти и т.н.). През 2001 г., в изпълнение на Лисабонската стратегия, Европейският съвет за образование приема за първи път общи цели, които трябва да бъдат постигнати през 2010 г. от системите за образование и обучение. През 2002 г. В Барселона Европейският съвет за образование и Европейската комисия приемат 10-годишна работна програма, която ще се осъществява чрез отворения метод на координация. Европейският съвет утвърждава тези две споразумения и по този начин те се превръщат в нова стратегическа рамка на сътрудничеството в областта на образованието и обучението между държавите-членки на ЕС. Цели на европейското образование, Барселона 2002:Три са основните цели приети от министрите на образованието в полза на гражданите на ЕС и съюза като цяло, които трябва да бъдат достигнати през 2010:1. Повишаване на качеството и ефективността на системите за образование и обучение в ЕС; 2. Осигуряване на достъп на всички граждани на ЕС до образование и обучение; 3. Отваряне на образователната система към другите световни системи. Възприети са няколко основни принципа или политически параметри на образованието в ЕС, които следва да се прилагат от страните-членки на ЕС, вече посочените: качество на обучението; достъп до образование за всички, и особено групите застрашени от социална изолация; обучение през целия живот.

Набелязани са също така и 13 специфични цели за различните видове и нива на образование, които да превърнат обучението през целия живот в реалност. Най-общо, според тези цели, образователните системи трябва да се усъвършенстват в различните си елементи: обучението на преподавателите; основни умения; използване на ИКТ в обучението; ефективност на инвестициите в образованието; езиково обучение; професионално ориентиране и продължаващо обучение; гъвкавост на системите, която да позволява достъп на всички европейци до образование, мобилност, гражданско образование и др.

През 2004 г. Европейската комисия предлага държавите-членки и бизнес средите да концентрират вниманието си при прилагането на националните стратегии в изпълнение на Лисабонската стратегия в 6 стратегически области: Развитие на партньорства Задълбочен анализ на образователните нужди По-високи публични и частни инвестиции в образованието Достъп до образователни възможности Оценяване на образованието Въвеждане на качествен контрол.

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СИСТЕМИ:ЕДИННИ В МНОГООБРАЗИЕТО

Политиката на ЕС в сферата на образованието се основава на суверенността на страните членки за определяне съдържанието и обхвата на образователните програми и организацията на образователните системи. Общите принципи на образователните системи в Европа са следните:

насърчаване мобилността на студенти, обучаеми и преподаватели; развитие на сътрудничеството между училищата и университетите; стимулиране изучаването на чужди езици; усъвършенстване системата на признаване на дипломи, квалификации и компетенции за образователни и професионални цели; развитие на дистанционното обучение; улесняване адаптацията към индустриалните промени, в частност чрез професионална квалификация и преквалификация; подобряване на началното и продължаващото професионално обучение с цел улесняване на професионалната интеграция и реинтеграция към пазара на труда.

Какво трябва да се разбира под LLL? (Life Long Learning) През 21 век задача на образованието е да подпомага всеки от детската му възраст през целия живот в желанието му да се сдобие с по-широки знания за света, за другите и за самия себе си. Тази образователна непрекъснатост, която съпровожда целия живот и в същото време взема под внимание обществените измерения, Европейската комисия е нарекла “Учение през целия живот”. Тази система на обучение включва всички форми и места за индивидуално и социално развитие – формално в училищата, техникумите, висшите учебни заведения и институтите за квалификация на възрастни, и неформално – у дома, на работното място, в различните общности. Това становище подчертава необходимостта детето още от ранна възраст да се подготвя за обучение, което ще продължи цял живот. Трябва да се положат усилия всеки възрастен (бил той на работа или не), който има нужда от квалификация, да получи възможност за обучение.

ЕС няма единна образователна и квалификационна система. Договорът за ЕС еднозначно посочва, че въпросите, свързани със съдържанието на обучението и организационната му структура, са единствено от компетенция на отделните страни-членки и по тях е изключена правна хармонизация. Оттук директно следва, че след присъединяването на България към ЕС не сме задължени да извършваме каквито и да било преструктурирания или изменения в системата на българското образование или неговото съдържание. В същото време има задължения, изпълнението на които напълно съвпадат с българските интереси и които трябва да се изпълняват след присъединяването. Такова е например оформянето на общото европейско съзнание за идентичност, осъзнаването на факта, че европейските народи и нации са част от една “ценностна общност”, която произлиза от общи корени, изповядва и представлява общи ценности. В оформянето на общото европейско съзнание за идентичност значителна роля играе образователната система на страните-членки, внедряването в образователните им програми на т.нар. европейски измерения.Образователни системи в страните на ЕС Кратко представяне и характеристика на европейската практика в областта на образованието по критериите: числов дял на населението, ангажирано в системата за образование, обхват на държавни и частни учебни заведения, институционални фактори, автономност

Данните са от “България в Европа на знанието “Австрия Секторът на образованието обхваща приблизително 56% от населението на възраст до 29 години, а 873 000 младежи са в задължителната за образование възраст (до 15 години). Основният език на преподаване е немски, но в региони с езикови малцинства преподаването в началните училища е разделено между немски и словенски, унгарски или хърватски в двуезични заведения. Отговорността за изработване на законите и изпълнението им се поделя между Федерацията (Бунд) и Лендера. По специфични въпроси, изброени в Конституцията, Федерацията изготвя основната структура, докато детайлите в законодателството се изготвят от Парламента на Лендера. Федерацията носи значителна отговорност за образователната система като цяло, а също за правата и задълженията на заетите в образователния сектор. Лендерът основно се занимава със законодателството, свързано със средното образование и осигуряването на държавното задължително образование. Той носи изключителна отговорност за детските ясли и детските градини. Училищата се радват на относителна автономност във формирането и управлението на бюджетите си. Белгия - Фламандска общност В края на 90-те години 35.4% от населението са под 29 години и 923 488 ученици са обхванати от задължителната възраст за посещение на училище. Езикът, на който се преподава е фламандски (дъч, холандски) Федералното правителство отпуска финансови ресурси на Фламандската Общност за образование. Различните категории училища се управляват от различни административни власти. В училищата, подчинени на Фламандската общност, тези органи са централния борд (Raad van het Gemeenschapsonderwijs) и местните бордове. Общините или провинциите са от своя страна административните органи на всички държавни училища в тяхната юрисдикция, докато частните училища, субсидирани от Общността, се управляват от отделни органи. Общностния инспекторат упражнява надзор над цялата система с изключение на висшето образование. Белгия - Френска общност 35.04%от населението принадлежи към възрастовата група на 2-29 годишните. През 2001/02 г., 974 653 деца и студенти са били записани в редовното обучение. Езикът на преподаване е френски. Френската общност притежава следните главни източници на финансиране:1) Приходи от федералното правителство, постъпили чрез данъци от частни лица и ДДС (данък добавена стойност);2) Собствени неданъчни приходи (от продажбата на собственост, такси за регистрация, продажба на публикации и т.н.);3) Заеми. Правителството на френската общност е най-високопоставения орган на властта, имащ отношение към образованието (предвид тези способности, то определя структурата му, учебния план и методите и управлява училищата като цяло), и определя наредбите за училищата, които субсидира. За да им бъде присъдена субсидия, училищата трябва да отговарят на различни наредби относно организацията на учебната програма, структура, приемането на обща система на оценяване, сигурност, здравни стандарти и т.н.

Белгия - Немска общност 34.85% от населението (71.571) са на възраст от 29 или по-малко и 11.905 ученици са били в задължителна училищна възраст. Тези цифри не са ценни от статистическа гледна точка поради граничната ситуация (с 13.92% ученици, записани в основния поток на образователната система, които идват извън Общността- предимно от френско-говорящата част на Белгия (10.87%), от Люксембург (1.2%) и от Германия (1.73%) – и много ученици с постоянно местожителство в немско-говорящата Общност, но които са записани в училища във френската общност и в Германия). Езикът на преподаване е немски. Парламентът и правителството на немско-говорящата общност са двата върховни органа за образование в Общността. Те имат законодателна и изпълнителна власт по отношение на управлението и администрирането на образованието като цяло. Отговорни за управлението и администрирането на различните типове училища са различни организационни власти. В случая на общинските училища, този орган е самата Общност, представяна от министъра на образованието.

България В края на 90-те години броят на хората на 29 и по-малко години е 3 242 600 (39% от населението), включително децата във възраст за задължително образование (1 112 176). Официалния език на преподаване е българският. Почти всички ученици (99.58%)посещават училища от обществения сектор, които биват директно контролирани и администрирани от обществените власти и финансирани от държавата. Министерството на образованието и науката определя и прилага националната образователна политика и планира и организира развитието на образованието, като съчетава дългосрочните програми и операционните проекти. Общинските органи, които отговарят за образованието, образуват част от националната структура и вземат участие в прилагането на общинската образователна политика. Те са отговорни за задължителното образование на учениците до 16-годишна възраст, предучилищното образование и финансирането. През последните години значително се е увеличила автономията на училищата. Учителският съвет, съветът за

управлението и училищните директори са административните органи на училищата и са тези, които трябва да отговарят за необходимите условия в областите на преподаването, организацията, методологията, ръководството и управлението. Инспектирането на образованието и неговите резултати са предоставени на съответните власти, главно МОН, регионалния инспекторат и учителите.Великобритания - Англия, Уелс и Северна Ирландия През 2000 г. приблизително 59 процента от населението на Обединеното Кралство на възраст между 0 и 29 години са включени в образователната система. В Англия езикът на преподаване е английски. В Уелс се преподава или на английски, или на уелски. На предпочитанията на родителите за това на какъв език да се преподава на децата им, обикновено може да се отговори, но не винаги. Когато това става, то е поради избора на конкретно училище или конкретен поток в двуезично училище. Всички ученици в Уелс трябва да следват учебна програма по уелски или като първи, или като втори език през всички години на задължителното си образование. В Северна Ирландия езикът на преподаване е английски с изключение на много малък брой от училища с преподаване на ирландски език. През 2002 г. има 23 училища, предлагащи обучение на ирландски език в основното образование и три в средното. Мнозинството от тези училища предлагат обучение само на ирландски, въпреки че малък брой от тях са училища с преподаване на английски, предлагащи и обучение на ирландски в границата на специално изработена единица.

Великобритания – Шотландия Цялото население на Шотландия е 5.1 милиона души. През септември 2003 г. в системата на училищното образование има 406,015 ученика, разпределени в 2248 държавно финансирани основни училища, 318,427 ученика в 386 държавно финансирани средни училища и 7,680 ученика в 192 обществено финансирани специални училища. Въпреки че основният език на преподаване е английския, има и няколко шотландски училища, в които се предоставя обучение на келтски език. Първият министър за Шотландия е отговорен за цялостното наблюдение и развитие на образователното обслужване. Всекидневните отговорности за образованието са делегирани на министъра на образованието и младите хора и министъра на инициативността и продължаващото учене. Те са обслужвани от Шотландския изпълнителен департамент по образованието и Шотландския изпълнителен департамент за предприемчивостта, транспорта и продължаващото образование. Осигуряването на държавно финансираното образование е отговорност на 32 единни съвета, известни като шотландски местни власти.

Гърция Според данни от 2003г. 75% от населението на Гърция на възраст до 29 години е обхванато в сферата на образованието. Броят на младите хора на възраст, в която образованието е задължително, е 1 135 151. Езикът на преподаване е гръцки. Частните основни и средни училища са признати за равностойни на държавните и са под наблюдението и контрола на Министерството на националното образование и религиозните работи. Те напълно се самофинансират. Не съществуват частни институции за висше образование. Министерството на националното образование и религиозните работи изготвя и прилага законодателството, координира и оценява работата на регионалните служби, управлява финансите, одобрява учебната програма на основния и среден курс и назначава учителския персонал. Директорът координира учебните занимания и е гарант, че училището отговаря на законовите разпоредби. Учителският съвет изпълнява учебната програма и наблюдава поведението и дисциплината на учениците. Институциите за висше образование се самоуправляват, но остават под покровителството на Министерството на националното образование и религиозните работи.Естония През януари, 2003 г. броят на хората на възраст 29 или по-малко е 522 714 (38.5% от населението на страната). През януари, 2003 г. броят на децата във възрастта на задължителното образование (7-16 години) е 167 948. Езикът на преподаване е естонски или руски. В началото на академичната 2004/05 г. има 519 естонски средни основни училища и гимназии, 85 руски средни основни училища и гимназии и 21 училища с преподаване на естонски и руски език; в професионалното образование през академичната 2003/04 година 34.6% са се обучавали на руски език, а във висшето образование естонският е бил език на преподаване за 87.4% от студентите, руският за 10.6%, а за 2% това е бил английския. Разходите за заплати на учителите и учебници се поемат от държавния бюджет, учениците, посещаващи частни училища, заплащат такси. Всички извънучебни и проектни дейности извън задължителния учебен план в държавните, общински и частни училища трябва да бъдат финансирани от местното правителство или родителите.Испания Според данни от 2001 г. броят на хората до 29-годишна възраст е 15.080.310, което прави 36.92% от общия брой жители на Испания. 4.457.377 от тях са на възраст между 5 и 15 години. През 2002/2003 учебна година 1.277.407 са учениците в предучилищни институции, 2 480 662 – в основното образование, 1 881 660 са се обучавали в задължителното средно образование, а 1 506 248 са включени във висшето образование. Според Конституцията на Испания официалният език в Испания е Castellano, от което следва, че испанските граждани трябва да знаят езика и имат правото да го използват. Освен Castellano, съществуват и други официални езици, разпространени в отделни автономните области. Те са Catalán, Gallego, Valenciano и Euskera. В общностите, в които има и втори официален език освен Castellano, и двата езика са задължителни за преподаване на всички нива от образованието с изключение на университета. Употребата на езиците на автономните области варира в различните области в зависимост от разпространението на съответния език и от езиковата политика, която всяка област провежда.Централното правителство запазва отговорността си за цялостното регулиране на образователната система, но от 1978г. по-голямата част от отговорността е прехвърлена на 17-те Регионални правителства (управляващи автономните области. Държавният училищен съвет е националния орган за социално участие в основното планиране в образованието и консултиране по отношение на законопроектите или планираните наредби, предложени или обявени от правителството. Всяка държавно финансирана институция има училищен съвет, който е спомагащият орган за контрол и управление на институцията. Тя се състои от управителния екип, представители на учителите, учениците, родителите, административния и обслужващ персонал, както и в случаите на частните заведения, финансирани с държавни средства, представители на собствениците на заведенията. Италия На първи януари 2001г. броят на хората на възраст под 29 години в Италия е 27.6% от общия брой на населението на страната. Езикът на преподаване в учебните заведения е италиански, но в някои региони е разрешена употребата на местни езици в образованието. Основните отговорности в сферата на образованието се падат на Министерството на образованието, университетите и научно-изследователската работа. На местно ниво Министерството се представлява от регионални и областни образователни служби. От учебната 2000/2001 година всички училища имат автономност по всички въпроси, касаещи администрацията, организацията, педагогиката, научните изследвания, експериментирането и развитието в съответното училище.Кипър Според данни от 1997г. броят на хората на възраст до 29 г. е 341100, което е 46% от общия брой на населението в Кипър. Броят на децата в задължителната за образование възраст е 97 375 (14.8% от населението). Официалните езици на преподаване са гръцки и турски. Повечето от учениците в начално и средно образование (90.5%) посещават държавни училища, които са основани и се финансират от Правителството. Частните училища се самофинансират, а ако са основани като нестопански асоциации (т.е. не декларират печалба) могат да получават допълнително финансиране от Правителството и други организации или частни лица. Министерството на образованието и културата носи отговорност за администрацията, организацията и всички решения, засягащи използването на финансовите ресурси на училищата. Франция През 2002/03 г. населението в училищна възраст във Франция и отвъдморските й департаменти (departments (DOM)) възлиза на 14 940 900 ученици и студенти (от общо население, надминаващо 60 милиона жители), което разделено по групи е: 6 529 000 деца в основното

образование (предучилищно и начално образование), 5 596 000 в средното образование и 2 209 000 във висшето образование. Езикът на преподаване е френски. Местните езици се изучават като част от клона на съвременните езици на преподаване. Във Франция образованието е подчинено на министъра, отговорен за образованието в цяла Франция и прилежащите й територии (министъра на младежта, образованието и научните изследвания). Без да се пренебрегват някои мерки за децентрализация, в резултат на които отговорността за изграждането и поддържането на държавните училищни сгради е поверена на местните власти, централното управление си запази решителната роля в сферата на образователната политика. Министерството, отговорно за образованието, изготвя детайлен учебен план за всеки учебен предмет и ниво на образованието, определя насоките за преподаване, но без да задължава учителите да използват определени методи на преподаване. Министерството организира изпити и присъжда национални квалификации (по-точно бакалавърска). В образователната система, установена на национално равнище, до известна степен училищата са независими що се отнася до тяхната административна и дейност на преподаване и на ниво средно образование (в colleges и lycees ) – тяхната финансова дейност. На практика тази сравнителна независимост се изразява в план за всяко училище, известен като projet d’ecole и d’etablissement, съответно в основното и средно образование.Норвегия През учебната 2003/2004 има 617 000 ученици в системата на образованието (1 до 10 клас) – почти 100% от населението е във възрастовата група на 6-16 годишните. Има почти 170 000 ученика в гимназиален етап и почти 200 000 студенти в третия етап на образованието (висшия). В Норвегия има два официални писмени езика: Букмол (Bokmål) и Нюнорск (Nynorsk). Всяка община решава кой език ще се използва в училищата й. Малцинственият език Сами (Sami)се използва в училищата, в сами-говорещите общини. През учебната 2003/2004 98% от всички ученици в началното училище и в прогимназиалния етап на образование са посещавали държавни образователни институции, в гимназиалния етап на средното образование около 95% посещават институции от държавния сектор. Другите деца посещават частни институции, като правителството покрива около 85% от разходите им. Делът на студентите в държавното висше образование е приблизително 90%Холандия Цялото население на Холандия е 16.2 милиона души. През 2003 г. общият брой на учениците и студентите, включени в държавно финансираното образование, е 3.578 милиона. Основният език на преподаване е стандартния холандски език. С официален статут в провинция Фрисланд се ползва фризийският език. В училищата във Фрисланд се преподава както на холандски, така и на фризийски. Други използвани местни диалекти, като Долно Саксонски, могат да бъдат използвани като езици на преподаване в образователните заведения в областите, в които се говорят наред със стандартния холандски. В Холандия съществуват както обществено, така и частно управлявани училища. Около 70 % от учениците посещават частно финансирани училища. Държавните и частните училища по закон са равностойни. Това означава, че правителствените разходи за обществено образование трябва да се сравняват с тези на частното образование. Свободата да се организира преподаването дава на частните училища свободата да определят какво да се преподава и по какъв начин. Въпреки това, тази свобода е ограничена от качествените стандарти, определени в образователното законодателство, поставено от Министерството на образованието, културата и науката. Отличителна черта на холандската образователна система е комбинацията от централизираната образователна политика с децентрализирана администрация и управление на училищата.

Европейски програми и политики в областта на образованието: Единната европейска политика, насочена към запазване на различията и приближаване на отделните системи се изразява в редица европейски програми, подчинени на общи принципи: 1. Програма Сократ е отворена за 31 европейски държави и подкрепя единствено образователни дейности с европейско измерение на транснационална основа. На практика, чрез различните си мерки Сократ предоставя подкрепа за обучение, преподаване и международен образователен обмен. Програмата подкрепя образователни институции при осъществяването на образователни проекти и при обмен на опит. Сократ помага също така на НПО да организират дейности насочени към образователни приоритети. Програмата е отворена за проекти във всички степени на образователния процес: от детската градина до университета. Коменски (Comenius) – е подпрограмата за училищно образование и мобилност. Подпомага транснационалното партньорство между училищата с цел развитието на европейски образователни проекти. 2. Младежта за Европа” (обмен между групи). Тази дейност е свързана с осъществяването на младежки обмен. Младежкият обмен събира група млади хора на възраст между 15 и 25 години, с различен социален произход от две или повече държави, предоставяйки им възможност да обсъждат и противопоставят различни гледни точки по широк кръг теми, като по този начин изучават и опознават страните и културите си. 3. Нова програма Темпус Плюс за сътрудничество между страните членки и държавите, граничещи с ЕС (вкл. държавите, които сега участват в програма Темпус) покрива целия спектър от образованието и обучението.

Предизвикателства Съществуват редица предизвикателства, пред които е изправен разширения ЕС. По отношение на инвестирането в човешки капитал, на настоящия етап според Европейската комисия е необходимо фокусиране на инструменти на ЕС (политически и финансови) в 4 области: Застаряващо общество означава повече време за учене Демографската пирамида на ЕС е с доста разширен връх. Това налага всички страни членки на ЕС да разработят политики по отношение на активното застаряване, както и да определят специфични задачи и цели, касаещи повишаване нивото на заетостта сред застаряващото население. Бързо развиващ се пазар на труда Глобализацията и новата икономика, ориентирана към познания, доведоха до драматични и бързи промени в европейския пазар на труда. В тези условия образованието и системите на обучение трябва да осигуряват европейската работна ръка с необходимите умения, за да може тя да се справи с промените. Европейските програми могат много да допринесат за осъществяването на този процес. По-многообразно общество Обществата в ЕС продължават да придобиват все по-многообразен характер и да са по-обвързани, като резултат от глобализацията и новите комуникационни технологии и от въздействието на европейския единен пазар и миграцията. Това поставя акцента върху развитието на междукултурното разбиране и уважение, и върху дисциплината и засилване на навиците за активно гражданско участие. Принос за разрешаване на проблема на социалната изолация Особено внимание трябва да се обърне на проблемите предизвикващи отпадане от училище през този период на обучение. Едновременно с това значителни усилия трябва да се насочат към онези, които отпадат от образователната система без да получат необходимата квалификация. За да бъде успешен този процес е необходимо да се прилагат иновативни педагогически подходи, както и специализирани методи за насочване, връзки с местните предприятия и други мерки, с помощта на които да се създаде мотивираща среда, в която всяка втора възможност за учене да бъде използвана до краен предел.

Неправителствени инициативи в областта на образованието Форум за дискусии около Европейските образователни политикиСмятат, че предписваните на световно равнище норми са инструменти за програмираната комерсиализация на Европейския образователен сектор. Противопоставят се, че от яслата до университета, правила на състезание и икономическа рентабилност обхващат все повече всяка една област: (де)регламентация на труда, педагогически стратегии, институционна организация, бюджети

Въпроси от неправителствените форуми Общодостъпното, критично и еманципиращо образование е основен ресурс за нашето общество. С оглед на тези развития, какво можем да правим ние, студенти, ученици, преподаватели, родители и други участници в образователния процес, за да контрираме налаганата тенденция? Какво можем да правим, така че да бъдем активни участници в процеса на вземане на решения относно пряко засягащи ни политики? Какво ще бъде мястото ни, какви ще бъдат гаранциите ни за достъп до училища и университети, превърнати в конкуриращи се икономически играчи и подчинени на корпоративните частни интереси? Каква ще бъде съдбата на всеобщото и основополагащо право на образование в една система, загрижена единствено за краткосрочната работо-пригодност в услуга на печалбарството?

... защото и друго образование е възможно “Не са приемливи нито защитата на статуквото, което поддържа възпроизводството на социалните неравенства, нито големия пазар на „Европейската Сфера на Висшето Образование”, налаган по искането на един нов световен икономически ред. Дълбоко сме убедени, че и друго образование е възможно, със свободен достъп до знанията и по-пълноценно самоопределяне. В тази насока предлагаме изкарването в преден план нуждите на нашите общества и исканията на учащите и останалите участници в сферата. Нуждаем се от независимо и критично образование, позволяващо на индивидите да се еманципират от социалните, икономически и политически пречки и препятствия. Тези ценности са неминуеми за едно демократично общество.“Европейски образователни форуми – принципи:

справедливост в образованието, достъпа до него, маргинални групи, сформиране на елитите и пр. Образованието не трябва да се обсъжда само под призмата на държавната политика, а да се въведе дистанция, която да позволява разкриването на противоречията и рисковете – повече общественост на образованието, защото общодостъпното, критично и еманципиращо образование е основен ресурс за общество.

“Педагогически принципи и характеристики на Европейското образование – част ІІ”Доц. д-р Нурие Муратова – експерт в сферата на образованието в Европейския съюз.• Приложенията на тези принципи в учебното съдържание и учебните програми по отделните учебни дисциплини. • Една от най-горещите точки е обучението по история в училище. Там са застъпени следните принципи, основани на по-големите такива:• Проблемно-тематичен подход и функционално разпределение на учебното съдържание. • Баланс между различните аспекти на историческото съдържание (общество, политика, стопанство, изкуство, всекидневие и манталитет). • Ориентация към значими ценности на съвременността (права на човека, върховенство на закона, демократични институции, национална и европейска идентичност). • Осигуряване на вариативност и свободен избор както в работата на учителите, така и на авторите на учебници.

• Търси се иновативен и ефективен начен за преподаването на историята, която да спомага за откриване както на специфичните, така и на общодемократичните ценности чрез нови технологии и разнообразие от източници и методи на преподаване – превръщане на учениците във все повече самостоятелно обучаващи се. Приоритетно е даването на възможност на учениците да мислят критично, да изградят свои преценки, свое мнение, да овладеят демократични умения и отношения.Европейски принципи в обучението по история

• Концепция за историческо съзнание – обхваща не само знанието и интереса към миналото, но и връзката между тълкуването на миналото, разбирането на настояще, но и перспективата за бъдещето. Историческо съзнание се формира чрез историческото образование в училище, но и чрез медии, музика, картини, музеи, семейство и т.н.

• МУЛТИПЕРСПЕКТИВНОСТ – да се види всеки проблем от възможните различни ъгли, за да бъде разбрана сложността на миналото. Дистанциране от общоприетата за собствената група гледна точка и поглед от гледната точка на другия

• ЕМПАТИЯ – определя способността да се вникне в мислите на хората в миналото чрез “поставяне на тяхно място”. Така постъпките

им стават по-разбираеми.

• ИЗТОЧНИЦИ – документи и вторични материали - разнообразни и представителни за отделните групиУчилищната история трябва да създаде убеждение у децата, че съществуват различни тълкувания на едни и същи събития и да търси едновременно изграждане на идентичности и критичност. Тя трябва да води към обективност – разграничаване на факти, контекст, мнения. Преодоляване на предразсъдъците, свързани с пола и етническата принадлежност, зачитане на човешкото достойнство като елементи от гражданското образование Опити за съвместно писане на учебници по история:

2007 – съвместен учебник по история на Германия и Франция опит за въвеждане на учебно помагало за история на балканските народи (в 11 страни) Промени и приемственост във всекидневния живот в Албания, България и Македония 1945-2000 г. , ЕВРОКЛИО

Опит в създаването на учебни помагала

• ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ В МИНАЛОТО XIX - XX век

• Кристина Попова, Петър Воденичаров, Снежана Димитрова

• Благоевград, Изд. "Арт Принт", 2002 г.

• http://www.history.swu.bg/WM.htmОпит в създаването на учебни помагала

• СЕМЕЙСТВО, РЕЛИГИЯ, ВСЕКИДНЕВИЕ НА МЮСЮЛМАНИ В ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ (Историко-антропологически

аспекти) http://www.history.swu.bg/sem.htm

• Да преподаваме джендър равенство, Помагало за учители

Виолета Стойчева, Кина Котларска, Велико Търново, 2006

• Мъже и жени – различни и равни, Велико Търново, 2002

Интерактивни методи на обучение в европейската образователна традиция – I част

доц. д-р Анастасия Пашова, ЮЗУ”Неофит Рилски”

Страна на съвременното образование на прехода според проф. Румен Вълчев е демократизацията на образователната система и бавното утвърждаване на новата идея за образование. Най-същественото за тази идея е , че личността на младия човек и възможностите за развитие на личността, са в центъра на образователните усилия. Изграждането на личен проект за развитие и осъществяване и на съответните социални умения и нагласи, необходими за това развитие, е цел на системата и съответно образователният процес е с насоченост към бъдещето, към познаване и предвиждане на света наоколо, както и към подготовка за живот в промените, към развитие на необходимите колективни умения за сътрудничество.

КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ Способност за комуникация на майчин език Способност за комуникация на чужд език Математически способности Основни компетенции в областта на науката и технологиите“Да се научим да учим” Междуличностни, междукултурни и социални компетенцииГраждански компетенции Способност за преминаване от идеи към действия /предприемачество/ Културни компетенции

Пет групи компетентности: Езикова грамотност Математическа грамотност Боравене с информация Комуникативни умения Социална и емоционална компетентност Междукултурни компетентности

Учебното съдържание, което се дава на децата: Глобални теми Преодоляване на фрагментарността Интегративен подход Систематизиране на знанията/защо, как, по какъв начин, дълбочина на явленията/ Нови подходи /нетрадиционни/ за анализ и оценка Нестандартно мислене Проблемност Моделиране Сравнение Включване на повече сетива при възприемане на новото Противоречиви ситуации

ОСНОВЕН ПРИНЦИП:

Повишаване на формиращите функции Намаляване на информиращите

От детето се очаква: Да задава въпроси Да поставя цели Да идентифицира проблеми Да събира, групира информация Да генерира алтернативи Да изразява собствено становище Да аргументира, обосновава личен избор Да има адекватна самооценка Да проявява търпимост към различието Да бъде толерантен към другите Да възприема дискусията като естествен обмен на различни мнения

Най-често практикуван режим на работа : “Екстраактивен” - ДЕТЕТО е обучаемо

Пасивен режим - Характерен при изнасянето на беседа от учителката

След него по честота се нарежда: “Интраактивен” - детето е субект на ученето

Потокът от информация е насочен навън

Среща се при самостоятелна работаНеобходимост от промяна : По отношение на методологията: от монологичност към диалогичност По отношение на образователната технология: от стимул-реакция към интеракция По отношение на личностния фактор: от образователен шовинизъм към плурализъм От транслиране, репродукция на истини към самостоятелно търсене, трансформиране, създаване на нова информация

Препоръчително е да се използва “Интерактивен” - двустранен информационен поток Диалог Интеракционизмът е направление в съвременната социална психология - Джон МиидПредимства:“ИНТЕРАКЦИЯ” - усилена съвместна дейност чрез взаимни действия между участниците в процеса

интензивна комуникация обмяна на дейностите промяна на състоянието на участниците /процесуалност/ рефлексия на собствената дейност /връщане към минала дейност, преосмисляне, самооценка/ взаимодействиеКласификация на интерактивните методи на обучение:

Методи за създаване на благоприятна атмосфера, организация на комуникацията Методи за обмяна на дейности Методи за провокиране на мислене Методи за създаване на краен продукт, творчество Методи за рефлексивна дейност Интегративни методи /интерактивни игри /

Активни методи на преподаване, които развиват социални уменияОбучение в сътрудничество / “ Cooperative Learning ” /

Идеята е от 20-те години на ХХ- ти век, свързва се с философията на Джон Дюи и се състои в разработката на технология за съвместно обучение в малки групи започва през 70-те години. Първо е детайлно разработено от 1987 до 1990 година от три групи психолози / Университет в Минесота, Университет Джон Хопкинс,Университет в Калифорния/. Интегрира педагогика, социална психология, теория на малките групи, групова динамика, психология на общуване, поведенческа психология

Активни методи на преподаване, които развиват социални умения

Вариант “обучение в група” / “ Student Team Learning ” /

Особено внимание се отделя на груповата цел и на груповия успех, който се постига в резултат на самостоятелна работа на всеки член от групата чрез постоянно взаимодействие с останалите членове при работата по поставената тема Цялата група е заинтересована от постигането на резултата, а отделните членове не се състезават помежду си Основни принципи -една задача за цялата група /подготовка на работни листове/ -една награда или оценка за цялата група -разпределение на роли при равни възможности /говорител на групата

Въвеждане на групови правила и норми: откритост доброжелателност зачитане на личното достойнство тук и сега не оценявай взаимно изслушване без да се прекъсва говорещия всяка идея е ценна....

Беседаедин от класическите начини за общуване в обучението и интерактивен метод, потенциалът на който се използва за увеличаване на груповото участие и пораждане на взаимодействие. Препоръчително е да се свързва с минал опит, да се насочва към решаване на практически житейски ситуации. Използва се в съчетание с други обучаващи подходи

ВизуализиранеОбразното виждане на света е характерно за децата. Осъзнава се различието във възприятията и естествеността на тези различия и те се използват за целите на образованието.

ОбсъжданеТо е един от основните методи за групова работа и основна стъпка при решаване на всеки проблем. Използват се следните похвати: “ПОЛЕВИ АНАЛИЗ” - изследване на положителни и отрицателни влияния върху проблема”ДЪРВО НА РЕШЕНИЯТА” - предлагане на алтернативни решения и изследване на положителни и отрицателни последствия”SWOT” анализ - функционален анализ чрез изследване на силни страни, слабости, опасности , алтернативи за развитие на процеса

Ролеви игри служат за обучение и възпитание на участниците в тях и обикновено се практикува под формата на театрална импровизация по зададена тема и чрез пресъздаване на конкретна ситуация се експериментират и усвоят нови поведенчески стилове. Те допринасят за промяна на нагласите и наподобяват реалния свят, като дават възможност на обучаваните да потърсят алтернативни подходи при справяне с определени ситуации

Симулационни игри определят ги като разширени ролеви игри и обикновено имат определен сценарий. не са чисто импровизационна форма, която се опира само на преживения опит на участниците, а дават възможност да се преживее предизвикателна ситуация в безопасна среда предизвикват емоционална ангажираност и са много силен инструмент за учене чрез преживяванеот голямо значение е обсъждането, споделянето на опита след симулацията Метод на проекта идеята е от 20-те години на ХХ-ти век и се свързва с хуманистичното направление във философията и образованието. Джон Дюи предлага обучението да се постави на активна основа чрез целесъобразна дейност на детето в съответствие с неговите лични интереси и потребности, като чрез него се придобиват знания, които решават реални житейски проблеми.Прилагането му води до развиване на познавателни навици на детето, умения самостоятелно да конструира своите знания и да се ориентира в информационното пространство. Ориентиран е към самостоятелна работа на детето /индивидуално, по двойки, в група /

Мозъчна атака /“Brainstorming”/ метод за раждане на нови и оригинални идеи, за решаване на проблеми

система за активиране на умствената дейност, творческото мислене, за развитие на способностите. Предложена е от Осбърн през 30-те години на ХХ век за повишаване на груповата продуктивност и качеството на вземаните групови решения. Стимулира процесът на разкриване, установяване на връзки. Насърчава приемането и разглеждането на всяка мисъл и идея, като понижава ролята на критиката в творческия процес. Акценти: пълна свобода при изказване на мисли деперсонализация в груповото решение

Шест основни правила при мозъчната атака: не критикувай всички участници са равни помежду си свобода на асоциациите поощряване на идеите - “повече идеи, по-добре” фиксиране, записване на всички идеи отделяне на момента на предлагане на идеите от момента на тяхното оценяване

Времето е точно определено. Завършва с анализ на предложенията във връзка с целта, която е поставена.Например: трябва бързо да охладим чаша с вряща вода. Как ще стане това? Нека бързо да намерим десет решения!

Теми за мозъчна атака при децата Как да изпратим тежка лодка (пирога), на Робинзон по море? Как да измерим дължините на всички отровни змии в терариума? Как да обезопасим пешеходците от падащите ледени висулки от покривите? Как да защитим язовира, от който градът ни черпи питейна вода, от къпещите се? Как да се стоплят хората на улицата, ако температурите са много ниски? Как да постъпим, за да не се скараме с мама? Какво бихте предложили да направим, за да стане много весело? Как през суровата зима да спасим птиците от глад? Какво може да се нарисува на асфалта? Как да си разбъркаме захарта в чая или млякото, ако нямаме лъжичка или бъркалка? Какво ще се случи, ако зайците увеличат десет пъти краката си? Измислете дом на бъдещето. (Променете функциите на дома, подобрете ги, променете ги, добавете противоположни на сегашните,

формулирайте нови човешки потребности, които Как да обезпечим 100%-на посещаемост в училище? Какви качества на птиците би искал да имаш? Как да бъде намерен най-умният човек в царството? С какво е полезен и с какво е вреден комарът? Семейството заминава за един месец на почивка. Трябва да се поливат саксийните растения. Как да стане това? Как можем да определим колко е часът, ако не разполагаме с часовник? Какво да направим, така че куклата Барби никога да не се загубва? Трябва да почистим отвътре мръсна тръба. Как да постъпим? Измислете ново и невиждано досега природно явление. Как ще помогнете на себе си при фантазирането? Какво щеше да стане, ако Едисон не беше измиислил електрическата крушка? За какво са ни автомобилите? Какво щяхме да правим без тях?

Метод “635”

модификация на метода на мозъчната атака предлага се на група от 6 участника всеки записва върху лист 3 свои идеи за време от 5 минути по поставения проблем след приключване участникът подава на единия си съсед своя лист и доразвива идеите от листа на другия си съсед акцентира се върху взаимното стимулиране и асоцииране на членовете на групата

ДискусияПредставлява размяна на информация за реконструиране на проблем, изясняване на алтернативите, оценяването им и споразумяване за крайния вариант, като се върви към консолидация / уеднаквяване/ на вижданията по дискутираната материя. Важни са: ясно и точно очертаване границите на дискусията изисква общо разбиране на смисъла на използваните основни понятия по темата излагането на собствена позиция е добре организирано и подкрепено с факти и доказателства внимателно се изслушва изложението на другите включва задължително изразено отношение, коментар към позицията на другите участници

Провеждане на дебатДебатът е по същество спор на няколко души по определена тема от противоположни гледни точки. Реализира се по определени правила и има специална структура. Не е достатъчно само изразяване на различни мнения – директно се отговоря на аргументите, представени от другия, като се сравнява позицията с тази на опонента. Основна цел е да се убеди трета, неутрална страна, че аргументите на едната страна са по-добри от тези на опонента. ”Уважавай другите” - воденето на дебат не засяга личността и не трябва по никакъв начин да прави по-малко значим или да унижава друг човек

Задаване на въпросиТози метод показва как общуваме, как установяваме контакт с другите, до колко сътрудничим с тях. Задаваните въпроси следва да са свързани с установяване на причинно-следствена връзка, с откриване на двигателите на някакво действие, както и въпроси, свързани с търсене на мнение, с желание да обобщим съгласието на всички по даден проблем.Децата трябва да се стимулират да задават въпроси, да бъдат питани как се чувстват в дадена ситуация, а въпросите на децата трябва да се изслушват търпеливо.

ОценяванеНеобходимо е то да бъде постоянен процес и да се извършва в тясна връзка с конкретната задача, да дава информация за извършване на корекция и в никакъв случай не се разбира като индивидуално изпитване. Оценяват се умения за изслушване, анализ, синтез, решаване на проблеми.

Рефлексия в превод от латински означава “обръщане назад”, ”отражение” като метод е свързан с размишление на индивида за самия себе си, със самонаблюдение, с анализ на собствените действия, преосмисляне на основата на опита, оценъчно съждение за самия себе си. Тя е личностно свойство, важен фактор при развитието на личността, формира цялостната психическа култура на човека

Интерактивни методи на обучение в европейската образователна традиция– част ІІЛектор – доц. д-р Анастасия ПашоваТренинг за общуване и изграждане на общност за новосформиран клас (8 - 9клас) Училището е място, където децата прекарват по-голямата част от времето си. След приема в гимназии и техникуми юношите и девойките попадат в новосформирани формални групи (класове), където предстои да изграждат междуличностни отношения, да влизат в конфликти да взимат решения. Пред класа като група, за да може да работи пълноценно, стои предизвикателството да се обособи като общност.Целите, които си поставя разработеният дизайн са следните:1. Развиване на вербални и невербални умения за общуване.2. Развиване на уменията за самопознание и самооценка.3. Развиване на уменията за разрешаване на конфликти.4. Развиване на умения за взимане на решения.5. Създаване на позитивна нагласа за предстоящите години на обучение.6. Създаване на позитивна нагласа при междуличностното общуване в класа.7. Набелязване на типовете личности, изграждащи класа.8. Набелязване на неформалните групи, които предстои да се оформят в рамките на формалната.9. Набелязване на учениците с лидерски и аутсайдерски перспективи с цел превантивна работа с тях в бъдеще.10.  Набелязване на евентуалните проблемни деца с цел превантивна работа с тях в бъдеще.

СЕСИЯ №1  Цели: 1. Запознаване на групата. Формулиране и приемане на груповите правила за съвместна работа. 2. Набелязване на типовете личности изграждащи групата. 3. Установяване на проблемите при общуването между децата в посочената възраст. 4. Търсене на решения за преодоляване на проблемите в общуването.  Методи: симулационни игри, работа в малки групи, тестуване, дискусии, ролеви игри.Дейност 1. Стимулиране и мотивиране на групата за работа. Игра за запознаване. На всеки член се дава номер на случаен принцип. Номерата се написват на листчета и на случаен принцип се избират еднакви двойки номера. Участниците с номера от всяка двойка се събират и се разпитват за имената си, семейството, къде са учили до сега и т.н. След като приключат, в голямата група всеки представя своя партньор.Дейност 2. Изработване на групови правила и норми на поведение в групата. Голямата група се разделя на три малки според номерата от първата игра. От 1 до 7; от 8 до 15; от 15 до 22. Всяка група обсъжда и изработва групови правила, които след това се обсъждат в голямата група. На тяхна база се изработват правила за голямата група, които се приемат от всички. Списъка с изработените правила се поставя на видимо място.Дейност 3 Формулиране на проблемите в общуването. Участниците се разделят на три групи, според номерата от първата игра, на принцип първите трима с последните четирима. На всяка група се поставя тема, с която трябва да работи: Първа група – Проблемите в общуването в семейството. Втора група – Проблемите в общуването в училище. Трета група – Проблемите в общуването в приятелския кръг. Всяка група дефинира поне 5 проблема. Всяка група излъчва говорител, който представя дефинираните проблеми пред голямата група. Дефинираните проблеми се изписват на постер.

Игра „Фирмен печат” На всички участници се раздават празни бланки на печат. В центъра трябва да се напише оценка за работата на групата през деня, а между двата кръга, с едно изречение да се дефинира оценката на собствената работа. Водещия събира изработените печати, чете ги на случаен принцип, а съответния член на групата, изработил печата, го мотивира и разказва за преживяванията си през деня.СЕСИЯ №2 Цели: 1. Формиране умения за самопознание и самооценка. 2. Формиране на умения за разрешаване на конфликти. 3. Формиране на умения за взимане на решения. Методи: симулационни игри, работа в малки групи, дискусии, ролеви игри.Дейност 1. Членовете на групата се разделят на двойки. В двойките всеки член споделя с партньора си в какво настроение се е събудил и с какво чувство е излязъл, за да дойде в групата. След това всеки член предава пред голямата група чувствата на своя партньор и изразява мнение какво ги е предизвикало.Дейност 2. Ролева игра.Ерик и Сю са силно влюбени един в друг. Когато родителите на Сю разбират за Ерик те са силно против него и забраняват на Сю да го вижда. Сю е против, но родителите и я заплашват, че знаят нещо за Ерик, което ще го злепостави. Сю се съгласява, за да предпази Ерик. След няколко седмици, през които Ерик се опитва да се свърже със Сю, но не успява, силно разочарован той заживява с красавица, която отдавна го ухажва. Скоро след това Сю разбира, че родителите и са я лъгали.Определят се изпълнителите на ролите: на Сю и Ерик, родителите, ухажорката. Случката и емоционалните преживявания се пресъздават като освен това трябва да се избере финал. Обсъжда се поведението на героите, обсъжда се избора за финал, обсъждат се алтернативни варианти за финал. Актьорите обясняват ситуацията от позицията на своя герой, както и от собствената си позиция.

Ролева игра

Участниците се разделят на три групи. Вие сте управителния съвет на фирма. Предстоят съкращения на персонала в рекламния отдел на фирмата, като от 7 души трябва да се уволнят трима. Решете кои да се уволнят и обосновете решенията си. 1. 25 годишен, току-що завършил студент с отлична диплома, но недисциплиниран и неизпълнителен. 2. 55 годишен дългогодишен служител, със заболяване, което му позволява да се пенсионира предсрочно, но той не желае. 3. 42 годишен служител с 10 години стаж във фирмата. Съвестен и изпълнителен, но има проблеми с алкохола. 4. 35 годишен служител с 2 години стаж във фирмата. Съвестен и изпълнителен, но без нужното образование. 5. 40 годишна, добре образована и креативна жена, с 10 години стаж във фирмата, но със семейни проблеми и на силни успокоителни. 6. 58 годишна, дългогодишна служителка, с отлични умения, но и предстои пенсиониране след 2 години. 7. 32 годишна служителка, от скоро във фирмата, с добро образование, но и липсва инициативност.

Игра 5 х 5 Аз мога.... Аз съм.... Аз зная.... Аз имам.... Аз искам ...Индивидуалната работа на всеки се представя пред групата и се дискутира.

„Горещ Стол” Пред групата се поставя стол. Някой от членовете сяда на него. Групата му задава всякакви въпроси, включително и неудобни. Той трябва да отговаря искрено, но може и да откаже да отговори. Тогава не бива да се настоява.

Рисунка. Всеки трябва да нарисува себе си като някакво животно.

Рисунките се събират от водещия и на случаен принцип се показват пред групата.

Групата трябва да познае чия е рисунката, а този, който я е нарисувал да я обясни.

Игра “Герб” На членовете на групата се раздават празни бланки на герб . Всеки от членовете изработва свой герб като в лявото поле записва свои 5 отрицателни качества, в дясното поле записва 5 свои положителни качества, а от долу записва своя девиз. Изработените гербове се дискутират в голямата група. СЕСИЯ №3Цели: 1. Формиране на умения за невербално общуване. 2. Формиране на умения за ефективни разрешаване на конфликти. 3. Формиране на умения за общуване.  Методи: симулационни игри, работа в малки групи, тестуване, дискусии, ролеви игри.

„Развален телефон”.Петима от членовете на групата излизат от стаята. Водещият разказва история пред останалите. Един от излезлите влиза в стаята и член от групата му разказва историята, колкото се може по-точно. След това влиза следващ и този, на когото е разказана я предава на следващия. След като влезе последния от излезлите и му се разкаже историята, той трябва да я разкаже пред всички. Констатира се как се е изменила историята, кое е отпаднало, кое се е запазило, кое е предадено погрешно, до колко се е запазил първоначалният и смисъл.

Текст:Стойко Горанов от с. Крушуна се срещна със Сийка Николова от с. Голяма желязна. Те се харесаха и решиха да се сгодят в Полски Тръмбеш. После него го разпределиха войник в Малко Търново, а тя стана студентка във Велико Търново, като живееше и пътуваше от Лясковец. След изкарване на казармата на 11.03. той записа инженерство в Габрово през октомври и двамата заживяха в Севлиево през декември. На 13 януари решиха да сключат брак в Ловеч и църковен в Троянския манастир. Кумуваха им Надка и Кръстьо Карапенчеви от с. Черни Осъм, с които Стойко се беше запознал на гара Червен бряг при пътуването си до Мездра, през октомври.

Всеки от членовете на групата излиза и с няколко изречения описва друг член. Групата трябва да познае кой е той. Дискутират се резултатите. Всеки участник излиза пред групата и извиква при себе си друг участник, който през изминалите дни го е подразнил, направил му е неприятно впечатление или е влязъл в конфликт. Формулира проблема и с помощта на групата се стига до решение или компромис. Коментират се причините за влизане в конфликтна ситуация. Дискутират се начините за изразяване и приемане на критиката и поведението в конфликтна ситуация.

Игра Един от членовете на групата излиза отпред. Водещият му казва тихо някакво емоционално състояние, което той трябва да пресъздаде чрез жестове и мимики пред останалите. Групата трябва да го отгатне. Дискутира се важността на невербалната информация, която хората си обменят докато общуват.

Процесът на европейска интеграция на България и Македония в Европейския съюзЛектор: Доц. д-р Георги Апостолов, Югозападен университет – Благоевград

Особености на интеграционния процес Политически решения Практически договорености Аспекти на европейската образователна реформа

Болонски процес Учене през целия живот Други инициативи в сферата на образованието

Балканското образователно сътрудничество

Нива на образователната система Предучилищно образование Начално и средно училище

Традиционни и професионални училища Висше и след-висше образование

Академични образователни институции Приложни висши училища

Концепцията за учене през целия живот България и Македония в процеса на реформи

Диференциация в Европейското образователно пространство Различия в типовете училища и образователните системи Различия във видовете образователни пътеки Многообразие на получаваните компетентности Разнообразие по отношение на качеството на образованието и образователните услуги България и Македония – прилики и различия

Приоритети на образователната реформа Качество Съпоставимост и прозрачност Ориентираност към компетенции Иновативност и креативност Информационни и комуникационни технологии Езиково обучение Изграждане на мрежи

Българското и македонското участие Състояние на българската образователна реформа Аспекти на българо-македонското образователно сътрудничество Възможности за финансиране на съвместни инициативи в сферата на образованието

Програмата за учене през целия живот Структурните фондове на Европейския съюз

Програмата за учене през целия живот Програма “Коменски” – училищно образование Програма “Леонардо да Винчи” – начално и продължаващо професионално образование и обучение Програма “Грюндвиг” – образование за възрастни и други образователни модели Други програми и ключови дейности

Приоритетни области за 2008-2010 година Подобряване на качеството, достъпа и отворения характер на системите за образование и обучение в Европа Засилване ролята на образованието и обучението в контекста на Лисабонския процес По-голяма ефективност и равнопоставеност Насърчаване на междукултурния диалог Насърчаване изобретателността и иновативността Подобряване качеството на мобилността и обучението на персонала на доставчиците на образователни услуги Засилване на устойчивото развитие

Програма “Коменски” – училищно образование Приоритети на дейностите по програмата

Мобилност и партньорства Училищни партньорства Мобилност за бъдещи преподаватели и училищен персонал

Многостранни партньорства Разработване на набор от подходи за преподаване и усвояване на знания с оглед подпомагане на “преносими”

ключови умения Училищно ръководство

Изучаване на езици и езиково разнообразие Подобряване на умения, свързани с грамотността Дигитално образование и услуги

Изграждане на мрежи Разработване на разпоредби за предучилищно и ранно обучение Училищно ръководство Подпомагане на предприемачеството и връзките с деловия свят; и др.

Възможности за разработване и кандидатстване със съвместни проекти Формулиране на проектна идея и разработване на цялостния проект Попълване на формуляр за кандидатстване – най-често срещани пропуски Особености на процедурите по оценяване и селекция Принципни препоръки за разработване и представяне на проектни предложения Слабости в реализирането и отчитането на проекти в сферата на образованието

Информационни бази за програми Национални организации

Министерство на образованието и науката ЦРЧР Други координиращи организации

Международни Правителствени и надправителствени организации

Частни донорски организации, опериращи в сферата на образованието

Опитът на ЮЗУ “Неофит Рилски”

Реализирани проекти в сферата на образованието Проектът “Управление на образованието” с финансиране от програма МАТРА на холандското правителство

Текущи проекти – проблеми и предизвикателства Трансфер на “know-how” между България и Македония

Педагогически принципи на Европейското образованиеЛектор доц. д-р Георги Апостолов, ЮЗУ “Неофит Рилски”.

Образователната реформа в съдържателен аспект От “ориентираност-към-цели” към “ориентираност-към-компетенции” Осъвременяване на учебните програми и учебното съдържание на ниво Училищно образование Ревизиране на педагогическите принципи и методи на преподаване Създаване на условия за съпоставимост и преносимост на резултатите от обучението и мобилност на учащи и обучаващи

Съдържание на училищното образование: Ключови умения, които младите хора трябва да развият при завършване на началното си образование и обучение (Препоръката от

2006 г.):

◦ Основни умения : Общуване на майчин език Общуване на чужди езици Умения по математика и основни умения по точни науки и технологии Умения за работа с числа

◦ Преносими (приложни) умения : Умения за учене Социални и граждански умения Инициативност и предприемачество Културно съзнание и изява

Приоритетни насоки:◦ Модернизиране на училищното образование◦ Подобряване качеството на подготовката на учителите◦ Развитие на училищните ръководители

Проблемът за компетенциите и изходните учебни резултати Болонската рамка на квалификациите за висшето образование (бакалавър, магистър, доктор) – концептуални аспекти Европейската рамка на квалификациите – Рамка на квалификациите за Ученето през целия живот Особености на двете квалификационни рамки и съпоставимост Националните и секторните квалификационни рамки и необходимост от нови педагогически принципи

ЕКР като референтен инструмент Подходът, основаващ се на резултатите от обучението и педагогическият процес

◦ Основни понятия, термини и определения ◦ Приложни аспекти в процеса на образователната реформа

Опит за дефиниране на компетенциите и адекватността на съществуващите педагогически принципи

Характеристики на нивата на ЕКР Ниво I

◦ Основни общи знания ◦ Основни умения, необходими за изпълнение на прости задачи◦ Работа или обучение под пряко наблюдение в структуриран контекст

Ниво II◦ Основни фактически знания в дадена сфера на работа или обучение◦ Основни познавателни и практически умения за изпълнение на задачи чрез използване на прости правила и уреди◦ Работа или обучение под пряко наблюдение, с известна степен на независимост

Ниво III◦ Познаване на факти, принципи и процеси и общи понятия в дадена сфера на работа или обучение◦ Набор от познавателни и практически умения, необходими за изпълнение на задачи и решаване на проблеми чрез подбор и

прилагане на основни методи, уреди, материали и информация◦ Поемане на отговорност за изпълнение на задачи при работа или обучение, приспособяване на собственото поведение към

обстоятелствата при решаване на проблеми Ниво IV

◦ Фактически и теоретични знания в широк контекст в дадена сфера на работа или обучение◦ Набор от познавателни и практически умения, необходими за намиране на решения на конкретни проблеми в дадена сфера

на работа или обучение◦ Упражняване на самоуправление в рамките на насоките за работен или учебен контекст, който обикновено е предвидим,

но подлежи на промяна, наблюдение на обичайната работа на други, като се поема известна отговорност за оценка и подобряване на работните или учебните дейности

Основни изводи Политическите тенденции на европейската образователна реформа и практическите й измерения Разнообразни пакети от мерки на различните нива:

◦ Национално◦ Училищно◦ Методическо и методологическо◦ Персонално

Идеи за съвместни инициативи

Педагогически принципи и характеристики на Европейското образование

Кирил Барбареев, Педагогически факултет – гр. Щип.

„Училището е толкова ценно, колкото е учителят“.

Образование 2010

През м. март 2000 г., Европейският Съвет в Лисабон постави на Европейския съюз стратегическата цел до 2010 г. „Да стане най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, базирана на знанието способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-добра социална интеграция“

Създадени са няколко експертни групи, които се състоят от експерти, делегирани от:- страните- членки на ЕС- присъединяващите се страни- страните- кандидати - страните членки на Европейската икономическа общност

Ролята на експертните групи е:Да предложат теми за обмен на добри практикиДа съставят предложения за образователна политика, с която биха били постигнати целитеГлавните резултати от работата на експертната група се касаят за два ключови въпроса:Променените измерения на ролята на учителитеПодкрепа за учителите, за да могат учителите да изпълнят своята променена роля.

Експертната група идентифицира пет област на промени в ролята на учителите и компетенциите, които те трябва да развиват в течение на своята кариера.Промоция на нови резултати от ученетоПреструктуриране на работата в образователните институцииРабота “извън училището”Въвеждане на информационните и комуникационни технологииРастяща професионализация и увеличена индивидуална отговорност за професионалното развитие

Общоевропейски принципиНа 19 юни 1999 година министрите от 29 европейски държави подписаха Декларацията от Болоня – до 2010 година да се създаде кохерентно и интегрирано Европейско пространство за висше образование.Това беше потвърдено на 19 май 2001 г. на първата последваща конференция в Прага. На 19 септември 2003 г. министрите, отговорни за висшето образование от 33 европейски държави се срещнаха в Берлин, за да обсъдят постигнатия напредък и да утвърдят нови приоритети и цели с оглед ускоряване реализацията на Европейското пространство за висше образование (ЕНЕА). През м. май 2005 г. в Берген е проведена оценка на напредъка и оттогава в процесите участват 45 държави.

Общоевропейските принципи трябва да осигурят стимул за развиване на политики, които да подобрят качеството и ефикасността на образованието навсякъде в ЕС. Учителите имат ключово място в подготовката на учениците за тяхната роля като граждани на ЕС. Като такива, те трябва да признават и уважават различните култури. Освен това, поради факта, че учителите играят съществена роля в обществото, те не могат да действат сами. Те трябва да се радват на поддръжката на институциите, в които работят.

Европейски принципи Добре квалифицирана професия Професия, поставена в контекста на ученето през целия живот Мобилна професия Професия, базирана на партньорство

Какво е “Европейски учител”?Общото виждане гласи, че един европейски учител трябва да има същите основни качества, както и всеки добър учител. Терминът “европейско измерение” се използва за балансиране на националните и транснационални ценности в създаването на образователната политика. Учителите в ЕС не просто дават образование на бъдещите граждани на тяхната държава-членка, но и ги подкрепят да станат бъдещи поколения на европейски граждани. Те работят в национална рамка, която поставя необходимостта от национална идентичност като основа за транснационално съзнание в рамките на европейското общество.

Какво трябва да притежава “Европейският учител”?o Европейска идентичност o Европейско познание o Европейски мултикултурализъм o Европейска езикова компетентност o Европейски професионализъм o Европейско гражданство

Европейска идентичност : Европейският учител има определени ценности, които показват, че той не е само национален учител, но и учител, който преподава

“повече” от националното обучение. Той вижда себе си като човек, който има корени в една държава, но в същото време принадлежи на широката европейска общност. Това съвместно съществуване на националната идентичност и транснационалното съзнание осигурява една важна перспектива на проблемите на хетерогенността.

Европейско познание: Европейският учител притежава определении познания за другите европейски системи на образование и дори за образователната политика на ниво ЕС.Той оценява собствената си образователна система в сравнение с другите. Има познания за европейските и световни въпроси. Европейският учител е наясно с историята на държавите в Европа и тяхното влияние върху съвременното европейско общество.

Европейски мултикултурализъм :

Европейският учител е ангажиран с мултикултурната природа на европейското общество. Той има положително отношение към собствената култура и е отворен към другите култури. Знае как да се държи в други културни ситуации с доверие и без да доминира. Работи с нееднородни групи, оценява тяхната хетерогенност и уважава различията. Справя се с предизвикателствата на мултикултурните аспекти на базираното на знание общество и работи, за да насърчава равните възможности.

Европейска езикова компетентност : Европейският учител говори повече от един европейски език с различни нива на компетентност. Има опит и с други езици в

началното и последващо образование за учители и е в състояние да преподава на език, който не му е майчин. Прекарал е определен период от време в страна, където се говори различен от неговия език и също така общува на повече езици с колегите си и с чужденци.

Европейски професионализъм : Европейският учител има образование, което му дава възможност да преподава в която и да е европейска страна. Има европейски подход към областите, в които преподава, и включва теми, които се засягат в учебните планове в Европа. Обменя учебно съдържание и методологии с колегите си от други европейски държави. Обръща внимание и се учи от различните традиции в обучението. Използва примери от изследвания в други държави, за да разбере и обясни професионални въпроси.

Европейско гражданство: Европейският учител трябва да се държи като европейски гражданин. Той трябва да покаже солидарност с гражданите на другите европейски държави и да споделя общите ценности като зачитане на човешките права, демокрацията и свободата. Неговото критично преподаване трябва да създава независими, отговорни и активни граждани на утрешна Европа.

Европейски показатели за качество : Доколкото съществува такова нещо като “европейски учител”, тогава трябва да съществува и начин за сравняване на формалните

характеристики на образователните системи за учители в Европа. Болонският процес представлява важна крачка към академичната сравнимост и постигането на всеобхватна рамка на квалификациите в цяла Европа.

Образование на учителя

(1) Мисията на педагогическите факултети. В Европа и в света е налице тенденция на нарастване на унивеситетите, които чрез специализирани факултети (под различни имена: учителски, педагогически факултети и т.н.) изпълняват свързани дейности, фокусирани върху:а) образование и обучение на учители , обучители, преподаватели, съветници и други професионални кадри, които работят в институциите за образование и обучение, както и в други институции в рамките на образователната и обучителна система;б) изследвания в съответната област на образование и обучение в) принос към културното и икономическо развитие на национално и/или регионално ниво в сътрудничество със заинтересованите страни (държавни и неправителствени организации, медии, издатели, организации за развитие на човешките ресурси, работодатели и т.н.) (2) Професията «учител» е академична професия . Базовото образование за учители е резултат от два компонента: академичен и творчески, които водят до двойна квалификация, която дава на учителя достъп до образование в средната и висша степен и до ученето през целия живот, което е основа за високо качество и иновативна професионална работа, както и за поддържане на опита и високите постижения в професията.

Референтен материал„Образование и обука 2010“,„Подобрување на образованието на наставниците и обучувачите“, Ноември 2003„Подесување на образовните структури во Европа (Tuning project)

Разработване и управление на проектиЛектор: доц. д-р Веска Вардарева – експерт по управление на проекти

«Проектът представлява ограничено във времето нерутинно начинание, предприето, за да бъде решен конкретен проблем и да бъде постигната, конкретна цел»

«Инициатива, представляваща относително завършено цяло, насочено към промяна на съществуващите практики или дейности.»Характеристики на проекта

• Ограничен във времето – има точно начало и край;

• Предварително изградена организационна структура;

• Планирани конкретно измерими резултати;

• Планирани комплекс от дейности;

• Изчислява се количеството на ресурсите;

• Посочените характеристики са критерии за формулиране на понятието проектПредназначение на проектаПредложение за проект – документ за искане на финансова подкрепа от външна организация;Проекта трябва да е добре написан и планиран за да може да участва в “състезание” с други проекти.

Определение за проект• Постигане на определен резултат за определено време чрез необходимите за това действия

• Човешка дейност, която постига ясна цел в определено време и с определени ресурсиPазработване на проектиПроектът е писмена молба за подкрепа от фондация, стопанска, правителствена или неправителствена организация, или лице.

Проектът има следните шест аспекта:• Описва някакъв проблем – кандидатът трябва добре да аргументира нуждата от осъществяване на проекта• Описва възможно решение на проблема• Представлява план за действие – описва точно стъпка по стъпка какво точно кандидатът планира да извърши• Представлява молба за финансиране или техническа помощ• Представлява средство за убеждаване• Представлява обещание и ангажимент

Донори

• Всеки източник на финансиране има свои принципи, приоритети, цели, както и максимално допустима сума за подкрепа, затова е от особена важност кандидатът добре да проучи донорската организация. • Проектът може да се разработи в свободна форма, обикновено когато е за по-малка сума /десетина хиляди долара/, в рамките на 5 – 10 страници, но повечето финансиращи организации изискват попълването на специални формуляри. Кой може да кандидатства с проект?

• Физически лица;

• Екипи от хора;

• Нестопански граждански организации;

• Институции

Пред кого може да се кандидатства?• Под Програма се разбира съвкупност от проекти, насочени към постигането на обща – дългосрочна или стратегическа – цел(и). Когато казваме, че програмата е набор от съгласувани помежду си и взаимно допълващи се проекти (пъзел от проекти, чието правилно и пълно подреждане поражда крайния продукт):

За какво може да кандидатства?- създаване на нов продукт/услуга- изпращане на космическа сонда на Марс- провеждане на избирателна кампания- създаване на уеб-сайт

- провеждане на спартакиада

Независимо от изискванията проектът задължително трябва да съдържа следната структура:• Наименование• Обосновка – представяне на проблема• Основна цел и подцели• Целева група – за кого е предназначен проекта; колко души и какви са преките ползватели /бенефициенти/ по проекта• Времетраене – обикновено повечето проекти са до 1 година, в по-редки случаи са за 2, 3 и повече години, но тогава говорим за програма• Дейности, които ще бъдат осъществени за постигане на целите

• План – график на дейностите във времето

• Очаквани резултати – т.е. набелязаните в началото цели се очаква чрез изпълнението на дейностите да се превърнат в резултати в края на проекта

• Бюджет

• Устойчивост – т.е. как ще продължи дейността на организацията след приключване на проекта, респективно финансирането

• Мултипликационен ефект – може ли моделът /изпълненият проект/ да бъде приложен на други места

Подкрепящи документи• съдебно решение

• актуално състояние;

• устав на кандидатстващата организация;

• отчет за приходи и разходи и годишен баланс;

• писма за подкрепа – от държавни институции, други неправителствени организации, представители на целевата група и др.

Какво представлява един проект? Той трябва да съдържа следните реквизити:• Наименование

• Местоположение

• Държава или държави, област, град

• Размер на исканата сума

• EUR % от общата сума на проекта

• Резюме

• Информация за общата цел на проекта, целевите групи, основните дейности, очакваните резултати.

Конкретни цели

• Максимум 1 страница. Опишете конкретните цели на проекта.

• Коментар: Целта представлява формулировка на главния резултат /един или повече/, който проектните дейности ще се стремят да постигнат. Например: Целта на проект за насърчаване на предприемачеството сред безработни жени е чрез спазване на принципа за равнопоставеността да се даде възможност на безработни жени да се интегрират в новите икономически условия чрез обучение в стартиране на собствен бизнес като активна стратегия за повишаване на техния жизнен стандарт.

Задачите

• Задачите представляват по-конкретните, измерими стъпки за постигането на целта. Целта и задачите трябва да бъдат ясни и осъществими в сроковете на проекта. Например специфична задаче е: бизнес обучение за целевата група и подкрепа при осигуряването на кредити за стартиране на собствен бизнес

Обосновка(а) идентификация на набелязаните нужди и ограничения в целевите страни(б) списък на целевите групи и оценка на очаквания брой преки и косвени бенефициенти /ползватели на дейностите по проекта/(в) основания за избора на целевите групи и дейности (г) релевантност /съотносимост/ на проекта с целевите групи(д) релевантност на проекта с целите на програмата(е) релевантност на проекта с приоритетите на програмата

Подробно описание на дейностите

• Включете наименованието и подробно описание на всяка дейност. В тази връзка подробното описание на дейностите не трябва да се бърка с плана за действие. Например: • Дейност 1 Подбор на целевата група

• Описание:Проектът ще стартира с подбор на конкретните участници в проекта на основата на входяща анкета, която цели:

• Да оцени потенциала на безработни жени за успешно стартиране и развитие на собствен бизнес.

• Да минимизира риска от лош подбор на участничките в обучението.

• /прилага се самата анкета/

Методика

• Подробно описание на: (а) методите на изпълнение(б) основанията за предложената методика (в) начина, по който проектът е свързан с предишен проект или предишни дейности (при наличие на такива) (г) процедурите за вътрешна оценка (д) степента на участие и дейност на други организации (партньори или други) в проекта(е) основания за ролята на всеки партньор(ж) предложение за екип за изпълнение на проекта (по функции: не е необходимо да се посочват отделни имена)

Методологията описва как кандидатът планира да осъществи задачите. Когато чете проекта, оценяващият експерт трябва да може да си представи какво ще прави кандидатът на всеки етап от проекта. Например: За да изпълни дейност 1 кандидатът ще се свърже с бюрата по труда в избраните за осъществяване на проекта региони, както и ще качи анкетата в интернет страницата си за попълване от потенциални участници.Друг важен аспект на методологията е разделението на работата по проекта. Трябва да бъде описано кой какво ще върши, кой ще наблюдава, кой ще обучава, кой ще прави оценка, кой ще пише отчети и т.н. Финансиращата организация обикновено иска професионални автобиографии на ръководителя и екипа по проекта.

Срок и план за действие

Срокът на проекта ще бъде ___ месеца.

• Забележка: В примерния план за действие не следва да се посочват конкретни дати, а се започва с “месец 1”, “месец 2” и т.н. Съветваме кандидатите да предвидят в предложението за план за действие резервен период от време. Планът за действие не трябва да съдържа подробно описание на дейностите, а само техните наименования.

Планът за действие

Планът за действие трябва да бъде достатъчно подробен, за да даде представа за подготовката и изпълнението на всяка дейност. Той трябва да бъде представен в съответствие с образец, даден в комплекта с документи.

Очаквани резултати1. Очаквано въздействие върху целевите групи. Включете информация за това:(а) по какъв начин проектът ще подобри положението на целевите групи(б) по какъв начин проектът ще усъвършенства управленския и техническия капацитет на целевите групи или партньорите (при наличие на такива)

Публикации и други резултатиБъдете конкретни и представете резултатите във възможно най-голяма степен чрез количествени показатели.

Мултипликационен ефект

• Опишете възможностите за повторение и разпространение на резултатите от проекта.

Устойчивост• Направете разграничение между следните аспекти на устойчивостта: (а) финансова устойчивост (Как ще бъдат финансирани дейностите след като приключи финансирането от страна на донора?)(б) институционална устойчивост (При приключване на настоящия проект ще има ли изградени структури, позволяващи продължаване на дейностите? Ще бъде ли налице местна “собственост” върху резултатите от проекта?)(в) устойчивост на политическо ниво (в зависимост от проекта) (Какво ще бъде структурното въздействие на проекта - например ще доведе ли до усъвършенстване на законодателството, кодексите на поведение, методите и др.?)

УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ

Характеристики:Приложение на знания, опит, инструменти и техники към проектни дейности за изпълнение на проектни изисквания. Изпълнението на един проект е колективно усилие. В него са ангажирани:

• организацията, разработваща проекта /управителните й органи, служителите, външни експерти/;

• донора, предоставящ финансови ресурси;

• други партниращи организации;

• представители на целевата група

Изпълнението на всеки един проект се осъществява в условия на лимитиране на ресурсите – предварително разчетено време, планиран бюджет, наличен екип и материална база. Успешната реализация на проекта изисква планиране и създаване на организация на всеки етап от неговото реализиране. Успешната реализация на проекта зависи в много голяма степен от креативността на екипа. Индикатори:Ресурси:

• Човешки

• Материална база

• Информационен ресурс – източници на информация и ноу хау

• Организация и управление на финансови средства

Мониторинг и оценяване:

• Мониторингът и оценяването са неразделна част от управлението на проектите

• Без ефикасен мониторинг е трудно проектът да бъде детайлно оценен впоследствие

• При мониторинга се работи с количествени индикатори

• При оценяването се използват преди всичко качествени индикатори

Потенциални резултати от оценяването• Усъвършенстване на програмата

• По- ефикасно разходване на средства

• По-добра отчетност

• По-добро сътрудничество с донорите и институциите

• Промени в стратегията или в процеса на реализация на проекта

• Засилено въздействие на проекта

Междинен и финален отчет

• Съдържателен (технически) отчет /съпътстващи документи: протоколи от работни срещи, списък на участници от семинари/конференции, копия от публикации в пресата, анкети, снимки и т.н./

• Финансов отчет – отчита се по раздели и пера, абсолютно в същия ред, както е заложено в бюджета. Например раздел: Човешки ресурси – записват се разходите в отчетния формуляр, а като приложения се прилагат копия от: договор, сметка за изплатена сума, констативен протокол, time sheеt

• Тръжни процедури за подизпълнител: съгласно PRAG или ЗОП според насоките на донора.

Главна цел - изисквания• Да обосновава проекта;• Постигането да се измерва количествено и качествено;• Има общи, а не конкретни намерения:

Специфични цели• Да посочва ясно желаните промени;• Да подпомага постигането на главната цел;• Да е разбираема, реалистична и постижима;• Да е конкретна и да съдържа точни данни.Например: Въведени нови методи на обучение в дисциплината ХХХ в университета Х за срок от 2 месеца.

Целевата група трябва да е определена по следните характеристики• Географски район;• Пол и възраст;• Социална принадлежност;• Степен на образование;• Доходи;• Етническа принадлежност;• Достъп до социални услуги.

Дейности• Да бъдат изразени като действия, които да се предприемат, а не като постигнати резултати;Пример: Провеждане на извадково проучване в града Х за нагласата на българите за.......Строителство на детска площадка в Х за времето от Х месеца.Въвеждане на нов лекционен курс в Х, в Х Университет за учебната година Х.

Резултати• Продукти, или услуги, които са следствие от прилагането на дейностите, използвайки ресурсите на проекта;• Тяхната съвкупност води до постигане целта на проекта, т.е. До предоставяне на устойчиви ползи за целевите групи;• Трябва да са измерими в количествено и качествено отношение;• При една специфична цел, обикновенно са необходими няколко резултати;

Например: Обучени 120 безработни в три области...

Ресурси• Това са човешките, материални и институционални вложения, необходими за осъществяване на дейностите. Пример: Привлечен като експерт........

Разполагаме с 3 компютъра...кораб...

Индикатори• Величини, които служат за измерване на настъпили промени;• За да се направи оценка на напредъка се използват предварително определени значения на индикаторите за началното и крайното състояние на величината, която се измерва.Видове индикатори:• Индикатор за ресурси• Индикатор за резултати• Индикатор за цели

Съставни елементи на проекта План за действие; Логическа рамка; Бюджет; Рискове на проекта

• План за действие• Резултатите, които ще се получат;• Дейностите, които са необходими за получаване на резултатите;• Ресурсите и времето необходими за извършване на дейностите;• Отговорниците по всяка дейност;• Взаимозависимостите между дейностите;• Мониторинг и контрол.

Изработване на план – графици за действие; на дейностите; на ресурсите

БюджетФинансовото планиране на проекта се извършва на основата на т.нар. „предвидени разходи“, показващи приблизителната или очакваната стойност на всяка от планираните дейности. Какво включва бюджета на един проект? Бюджетът се структурира по „пера“ или бюджетни линии, сред които обикновено са тези за:• - заплати и социални осигуровки на наетия по проекта персонал

• - разходи за обучение, квалификация и преквалификация – за обучителни материали, хонорари за обучители и пр.

• - разходи за оборудване

• - разходи за работни помещения (наеми, режийни и пр.)

• - разходи за услуги, възлагани на подизпълнители (ако това е допустимо)

• - разходи за канцеларски и помощни материали

• - разходи за административна работа и комуникации и др.

Жизнен цикъл на проектаЛектор: доц. д-р Веска Вардарева – експерт по управление на проекти Фази на проектния цикъл. Времево разположение на фазитеИдентифициране на проект –първа фаза. Тук трябва да достигнем до отговор на следните въпроси:

• Кои са проблемите, които ще решаваме?

• Кои са причините за тези проблеми?

• Към кого е насочен проекта?

• Кои са заинтересованите страни?

• Кои от тях ще ни помагат и кои ще ни пречат?

• Как да ги привлечем да участват?

• Какви цели си поставяме да постигнем?

• Постижими ли са целите?

• Как можем да ги постигнем?

• Кой е най-добрият начин?

Елементи на анализа при идентифициране на проекти

• Проблеми

• Заинтересовани страни

• Цели

• АлтернативиСтъпки при анализа на елементите

• Определяне на проблема;

• Анализ на причините за проблема;

• Определяне на групите лица, които ще засегне проблема;

• Оценка на нуждите на заинтересованите страни;

• Определяне целите на проекта;

• Посочване на варианти за решаване на проблема и преценка дали това ще предизвика нови проблеми;

• Оценка на алтернативните подходи;

• Вземане на решение дали да се подходи към разработването на проект.Определяне на проблемите

• Анализ на информацията/документи, статистики/ за проблема и целевата група;

• Дискусии със заинтересованите групи;

• Анкетни проучвания;

• Интервюта;

• При определяне на проблемите ефективно може да се използва метода на мозъчната атака

Анализ на проблемите• задълбочено да се проучат корените на проблема – същност, продължителност, характер (местен, регионален, национален) и др.• да се определят водещите аспекти на проблема, валидни в рамките на проектния замисъл• да се събере изчерпателна информация за проблемната ситуация – чрез теренни проучвания, социологически проучвания, експертни оценки, срещи с ангажираните институции, интервюта и др.

• да се проучат предишни проекти и практики в тази сфера чрез преглед на дейността както на ангажираните държавни и местни институции, така и на организациите с нестопанска цел• да се изготви схема на проблемите, онагледяваща взаимната им обусловеност• да се обмислят алтернативни решения• да се дефинират проектните намерения.

Определяне на заинтересованите страни• Кои са заинтересованите страни, които по някакъв начин ще бъдат засегнати от проекта?• Кои са целевите групи, които ще се възползват пряко от резултатите от проекта?• Кои са вашите партньори, колеги, съмишленици, с които ще изпълнявате проекта?• Кои са другите организации, които могат да бъдат привлечени като партньори?Оценка на интересите на заинтересованите страни• Определете значението на заинтересованите среди за решаването на проблема;• Помислете как и до каква степен решаването на проблема ще засегне всяка от тях;• Направете сравнение на потенциалите на всяка страна да се справи с проблема;• Намерете къде има сблъсък на интереси;• Определете приоритета на различните интереси.

Определяне целите на проекта Работата на тази фаза започва с конкретизиране на целите и средствата за тяхното реализиране, т.е. да се посочи какво се стреми да постигне проектът, как ще бъдат постигнати поставените цели и към кого ще бъде насочена работата по проекта (кои са неговите целеви групи).

Проект „Моят квартал – моята гордост“Основни цели:• Ние искаме да подобрим чистотата на градската среда в квартал Х на гр. У, както и екологичната култура на неговите жители. • Целим също така да предложим временна заетост за част от безработните жители на квартала, както и ново и интересно занимание за свободното време на подрастващите в квартала. • Надяваме се също този проект да допринесе за разнообразяване на дейността и ролята на кварталното читалище.Конкретни цели:• Създаване на „зелени патрули“ от подрастващи, които да следят за чистотата на квартала и да я поддържат.• Подобряване на състоянието на съществуващия парк и превръщането му в демонстрационен.

Организационно планиране – Втора фаза• Въвличане на обществеността в проекта – НПО, местни власти, държавни институции, бизнес сектора, образователни и научни институции, медии; • Определяне на партньорите;• Изграждане на екипи – Ръководител на екип; Финансов отговорник и счетоводител; Координатори на проекта; Отговорник по разгласяването; Експерти; Изпълнителен персонал.