Високотехнологични лидерски умения за Европаeskills-scale.eu/fileadmin/eskills_scale/country_reports_high-tech... · умения през

www.eskills-scale.eu

Високотехнологични лидерски умения за Европа»

Отказ от отговорност

Нито Европейската комисия, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, носи отговорност за начина, по който би могла да бъде използвана информацията, която следва. Изразените гледни точки са тези на авторите и те не отразяват непременно гледните точки на Европейската комисия. Нищо в тази брошура не изразява косвено или пряко каквато и да било гаранция. Резултатите следва да бъдат използвани единствено като насока като част от цялостна стратегия.

© European Communities, 2017. Възпроизвеждането е разрешено, при условие че е посоченизточникът.

«2»

Издателско каре

Тази брошура е изготвена от empirica Gesellschaft für Kommunika-tions- und Technologieforschung mbH от името на Европейската комисия, GROW - Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“. Това е публикация по европейската инициатива за e-Leadership съгласно договор за услуги „Лидерски умения за цифрови и главни базови технологии” (www.eskills-lead.eu)

Редактори

Редактори: Werner B. Korte, Tobias Hüsing, Eriona Dashja, empirica GmbHДизайн и формат: www.mediadesign-bonn.de

Високотехнологични лидерски умения за Европа »

Предговор

Цифровите и главните базови технологии създават нови пазарни

възможности и насърчават нови и понякога подривни бизнес

модели. За да се възползват максимално от тези технологии, всички

видове предприятия от всички сектори се нуждаят от служители с

високотехнологични умения – и съвсем не на последно място на

ниво екипно лидерство. Търсенето на такива умения е силно в

световен мащаб, като е малко вероятно текущото предлагане от

образователните и обучителните институции да го задоволи.

Насърчаването на високотехнологични лидерски умения и

осигуряването на голям контингент от специалисти със заложби

изискват дългосрочни, целенасочени и последователни усилия в

множество области на политиката. Това също така изисква активен

принос от множество заинтересовани страни и публично-частни

партньорства с гъвкав мащаб. За да се осъществи това е необходимо

по-задълбочено разбиране на характеристиките и големината на

предизвикателството, както и на съответното решение.

Този документ предлага резюме на съвременните

високотехнологични лидерски умения в Европа и извежда конкретни

предложения за действия и за най-добрия начин за изпълнение на

програма за целия ЕС на равнище държави членки и на европейско

равнище. Тези предложения се основават на резултатите от

консултативен процес, в който специалистите споделиха опита и

възгледите си за високотехнологичните лидерски умения за периода

до 2020 г. и след това.

«3»

Сериозни усилия следва да бъдат положени, за да се увеличи

контингентът на специалисти със заложби в Европа и да се намалят

празнините, несъответствията и недостигът на умения. Това ще

изисква промяна на нагласите сред политиците и заинтересованите

страни и най-вече ще е наложително да се признае, че ученето през

целия живот и подобряването на уменията са от ключово значение

за успеха на Европа, и с оглед на това националните образователни

и обучителни системи трябва да могат да отговорят и да действат

подобаващо.

Това означава повече инвестиции във високотехнологични лидерски

умения, в чиито център са хората. Частният и публичният сектор

споделят отговорността да направят това един приобщаващ процес.

Без ангажимент от заинтересованите страни – на регионално,

национално равнище и на равнище ЕС – няма да съумеем да

отговорим на потребностите на Европа от високотехнологични

умения.

Сега е моментът за съвместни действия!

Slawomir TokarskiДиректор

„Иновации и авангардни производствени технологии“Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост,

предприемачество и МСП“Европейска комисия


«4»


Влиянието на високите технологии върху уменията и работните места в Европа

Скорошната и бърза еволюция на автоматизацията отвъд рутинни

дейности, както и навлизането й - в съчетание с изкуствения

интелект - в машинното обучение и мобилната роботика, разкриха

по-широк набор от по-сложни задачи, което ще окаже влияние върху

търсенето на работни места и умения в Европа през следващите

десетилетия. Приблизителните изчисления показват, че до 54 % от

съществуващите работни места в ЕС28 могат да бъдат

компютъризирани, включително голям брой работни места,

изискващи средно до ниско ниво на уменията, в областта на

производството, строителството, транспорта и логистиката.

Последиците от тези тенденции се усещат масово в предприятията:

през 2016 г. в четвърто поред проучване се регистрира увеличаване

на значимостта на автоматизацията и подобряването на бизнес

процесите според данни от McKinsey Global Survey1. Те са посочени

от повече от половината респонденти като трите най-важни

приоритета за тяхната организация.

Същевременно наблюдаваме появата на съвсем нови професии,

които ще съпътстват значителните промени в търсенето на умения.

Високите технологии, като например авангардните производствени

технологии, съчетани с повишените разходи за труд в трети страни

(напр. Китай), предлагат нови възможности за Европа по отношение

на създаването на работни места. Това може да позволи връщането

на производства в развитите страни. В проучване2 сред американски

производствени предприятия, проведено от Бостънската

консултантска група през 2016 г., 37 % от предприятията с годишни

продажба над $1 млрд. посочват, че планират или активно обмислят

да преместят производствените си мощности от Китай в Америка. От

големите предприятия, тези с продажби над $10 млрд., 48 % са

отговорили, че ще върнат мощностите си. Множество специалисти

гледат на връщането на производството като потенциален източник

на възобновено създаване на работни места, по-специално в силно

засегнати сектори, като например производствения, които в

миналото пострадаха в най-голяма степен от преместването на

мощности.

Подривни промени чрез нови технологични, индустриални и бизнес тенденции

Свидетели сме на мощен иновационен тласък като следствие от

новите тенденции в информационните технологии (ИТ) и главните

базови технологии (ГБТ) микро и наноелектроника, нанотехнологии,

промишлени биотехнологии, авангардни материали, фотоника и

авангардни производствени технологии). Трансформацията, до

която те ще доведат в икономиката и обществото през следващите

години, ще повиши драстично търсенето на нови умения, по-

специално на умения за високотехнологично лидерство.

Търсенето варира в зависимост от различните технологични

тенденции и видове умения, но, според мненията на специалисти,

големите данни, интернет на нещата, както и съчетанието от

когнитивни системи и роботика се очаква да бъдат най-подривни и

най-търсени. Около 70 % от специалистите, участвали в проучването

за нашия доклад, са съгласни, че повишеното търсене ще доведе до

недостиг на умения в Европа. Най-вече съчетанието на цифрови и

главни базови технологии ще създава все по-нарастваща

необходимост от мултидисциплинарни умения.

«5»

През 2020 г. 65% от сега съществуващите работни места вече ще бъдат съвсем различни вследствие на развитието на технологиите. Важно е всеки да развие уменията си, за да остане конкурентен в цифровата икономика. Европейските индустриални лидери по-специално трябва да придобият технически, бизнес и стратегически лидерски умения, за да инициират и осъществят цифрови иновации.

Saskia Van UffelenГлавен изпълнителен директор на Ericsson BeLux, Digital Champion Белгия

1. Economic Conditions Snapshot, декември 2016 г.: Резултати от проучването McKinsey Global Survey, декември 2016 г.: http://www.mckinsey.com/business-functions/strategy-and-corporate-finance/our-insights/economic-conditions- snapshot-december-2016-mckinsey-global-survey-results 2. Бостънска консултантска група: Transformation: Delivering and sustaining breakthrough performance, 2016: http://media-publications.bcg.com/transformation-ebook/BCG-Transformation-Nov-2016.pdf


Оплакванията за това колко трудно е да бъдат намерени

необходимите умения не винаги се преобразуват в увеличена

заетост, дори и след като такива бъдат открити. Налице са огромни

несъответствия между търсенето и предлагането, вследствие на

нереалистични очаквания, погрешно избран момент или географско

положение. В Европа предлагане невинаги съществува там, където

има търсене. Търсенето на високотехнологични умения ще се

преобразува в търсене на нови видове обучение и сертифициране за

съвременната работна сила и мениджъри, както и в създаването на

нови, допълнителни работни места.

Иновативната природа и технологичните профили на тези

тенденции, особено на големите данни, интернет на нещата (ИН),

авангардните технологии и останалите главни базови технологии, е

много вероятно да доведат до търсене на напълно нови умения и,

където има повишение на приходите на предприятията, до

създаването на нови работни места.

Значимост на уменията за високотехнологично лидерство

Уменията, необходими за осъществяването на успешни

технологични иновации, са от ключово значение за повишаването на

конкурентоспособността и иновативния капацитет на Европа.

Съвременната икономика стъпва на личности, способни да създават

нови бизнес модели и да се възползват от възможностите,

използвайки в максимална степен новите технологии, за да

предоставят стойност.

T-образната схема заедно с представянето на триъгълника на

лидерските умения е удобен начин да се опишат професионалистите

„подготвени за бъдещето”, които са гъвкави иноватори,

притежаващи необходимите заложби от високотехнологични и

лидерски умения.

T-образна схема на професионалистите 3

«6»

Основните характеристики на четвъртата индустриална революция, на която сме свидетели в момента, са безпрецедентната й скорост и мащаб, които ще променят правилата на бизнеса и традиционните вериги на стойност. Необходими са ни нови високотехнологични лидери, които осъзнават това и са способни да използват възможностите, които тя предлага.

Maria Laura FornaciСтарши консултант Fondazione ISTUD

3. Взет от следния източник: T Summit 2016 Event: http://tsummit.org/t

КОМПЛЕКСНИ КОМПЕТЕНЦИИЕкипна работа, комуникация, планиране в перспектива, мрежи, критично мислене,

цялостно разбиране, управление на проекти и т.н.

МНОЖЕСТВО ДИСЦИПЛИНИРазбиране и комуникации

МНОЖЕСТВО СИСТЕМИРазбиране и комуникации

ВИСОКО НИВО В

НАЙ-МАЛКО ЕДНА

ДИСЦИПЛИНААналитично

мисленеи решаване

на проблеми

ВИСОКО НИВО В

НАЙ-МАЛКО ЕДНА

СИСТЕМААналитично

мисленеи решаване

на проблеми

АЗ


Триъгълник на уменията за високотехнологично лидерство

Те притежават следните умения:

>> Стратегическо лидерство: да ръководят

интердисциплинарен екип и да влияят на

заинтересованите страни от различни функционални

и географски области

>> Бизнес нюх: да създават иновативни бизнес и

оперативни модели, които да предоставят стойност на

организациите

>> Компетенции в областта на високите технологии:

да имат визия и амбиция за промяна в бизнеса за

постигане на по-високи резултати, използвайки

възможностите за иновации при тенденциите във

високите технологии.

Предприети действия

След като публикува своето Съобщение относно „Електронните

умения през 21-ви век“ (2007 г.), Европейската комисия съдейства за

подобряване на цифровите умения и за създаване на по-голям

контингент от ИТ специалисти със заложби, които ЕС трябва да

притежава, за да бъде иновативен и конкурентен на световния

пазар. През 2012 г. Европейската комисия прие „Европейска

стратегия за главните базови технологии – мост към растеж и

заетост“ 4

, в която очертава стратегията за насърчаване на

разгръщането на ГБТ в Европа. Няколко държави членки стартираха

мащабни национални инициативи, особено Германия5, Франция6 и

Италия7 .

В Съобщението на Европейската комисия „За възраждане на

европейската промишленост”8 (2014 г.) се подчертава, че цифровите

технологии са основата за увеличаване на производителността

посредством преосмисляне на традиционните стопански модели и

създаването на нови продукти и услуги. Чрез Форума за

стратегическа политика в областта на цифровото

предприемачество9 (създаден от Европейската комисия през 2014 г.)

бяха представени множество доклади, включително „Ускоряване на

цифровата трансформация на промишлеността и предприятията в

Европа“ (март 2016 г.) и „Подобряване на уменията в европейската

промишленост: търсене на нови оперативни инструменти“

(юли 2016 г.).

«7»

Съвременните лидери трябва да могат да се ориентират в сложните ситуации на една бързопроменяща се среда. Умения за високотехнологично лидерство означава способност да се откриват рисковете и възможностите, които иновациите ще предложат на хората, организациите и на обществото като цяло.

Nicolas SchmitМинистър на труда, заетостта и социално-солидарната икономика, Люксембург

4. https://ec.europa.eu/growth/industry/key-enabling-technologies/european-strategy_en5. http://www.hightech-strategie.de/de/The-new-High-Tech-Strategy-390.php6. http://www.economie.gouv.fr/files/files/PDF/pk_industry-of-future.pdf7. http://www.fabbricadelfuturo-fdf.it/?lang=en8. https://ec.europa.eu/growth/industry/policy/renaissance_en9. http://ec.europa.eu/growth/sectors/digital-economy/entrepreneurship/strategic-policy-forum_en

Стратегическолидерство

Бизнеснюх

Компетенции във

високите технологии


Тези дейности са добре познати и разпознаваеми в експертните

среди. През 2016 г. проучване сред специалисти, проведено от

empirica, потвърди, че тези анализи и инициативи се признават като

изключително актуални по отношение на справянето с

предизвикателствата, породени от подривни цифрови

нововъведения и промишлената модернизация, а също и за

създаването на контингенти от специалисти със заложби, които ще

бъдат необходими, за да се разкрият максимално възможностите,

предоставени от технологичните новости и тенденции.

Време е дейностите, свързани с умения в областта на цифровите и

главните базови технологии, да бъдат включени в една цялостна

програма за високотехнологични умения. Последните развития в

тези области показват, че мултидисциплинарните умения са от

основно значение за промишлената модернизация,

конкурентоспособността, а оттам и за създаването и запазването на

работни места в ЕС.

Европа се нуждае от допълнителни 50 000 високотехнологични лидери годишно

Интердисциплинарните лидерски умения, които използват новите

цифрови и главни базови технологии в полза на предприятията и

промишлеността за върхови резултати от дейността, представляват

ключови фактори за високотехнологичната икономика.

Изчисленията ни показват, че през 2015 г. броят на работещите

лидери с набор от цифрови, бизнес и стратегически експертни

умения съгласно Т-образната схема, е бил 600 000. Що се отнася до

ГБТ, изчисленията ни показват, че общият брой на

високотехнологичните лидери през 2015 г. е бил 200 000. С оглед

определяне на целевата група, която трябва да бъде достигната и

насърчена по тази политика, в обобщение можем да кажем, че в

ЕС28 има 800 000 високотехнологични лидери.

Разработихме няколко сценария и при сценария за консервативен

растеж очакваме ежегодно да има необходимост от средно 43 000

нови лидера в областта на цифровото лидерство и от 7 000 лидера в

областта на ГБТ.

Ако съберем цифрите, това означава, че съгласно горния сценарий

ще е необходимо Европа да създава всяка година допълнително

около 50 000 високотехнологични лидери в периода до 2025 г. или

общо около 450 000 до 2025 г., като за целта им осигури подходящи

образователни възможности и организира натрупването на

практически и лидерски опит. Ако Европа не успее да насърчи

създаването на такъв брой високотехнологични лидери, тя ще бъде

изправена пред сериозната опасност да пропусне възможностите за

иновации и така да ги предостави в ръцете на своите конкуренти.

Значението на лидерите като движеща сила за иновации на всички равнища

Общността на високотехнологичните лидери е много разнообразна

и в нея влизат лидери, заемащи длъжности на различни нива във

фирмите. Освен главни директори (като например главни

изпълнителни директори, главни технически директори, директори

по информационни технологии и т.н.), които са част от висшето

фирмено ръководство, има и по-голяма група от лидери на „средно

управленско ниво“. Тук попадат лидери на бизнес подразделения,

отдели, на проектни екипи и други подгрупи.

«8»

Развитието на цифровизацията не е ера на промени, а промяна на една ера. Ето защо хората трябва да адаптират способностите, уменията и отношението си към новия начин на мислене, тълкуване, действие и на откриване на взаимовръзки в тази нова екосистема, ако искат да останат конкурентни и да оцелеят в новата професионална среда.

Nacho de Pinedo Главен изпълнителен директор на ISDI - Institu-te for Internet Development

10. Harvard Business School (2013) ”Danger in the middle: Why midlevel managers aren’t ready to lead” Harvard Business publishing; наличен на: http://www.harvardbusiness.org/sites/default/files/PDF/17807_ CL_MiddleManagers_White_Paper_March2013.pdf 11. Alexander S. (2016) “Key to Sustainable Success: Developing Middle Managers”, публикуван на Everwise на 20 май 2016 г., наличен на: https://www.geteverwise.com/talent-development/key-to-sustainable- success-developing-middle-managers/12. пак там


Лидерите от средно управленско ниво са от ключово значение за

успешното изпълнение на бизнес стратегията и за извършваната

организационна трансформация. В много случаи това са хора с

визия и амбиция за иновации, мотивирани, с възможности и голям

потенциал.

Макар важността на лидерите от средно управленско ниво да

нараства, уменията им често не отговарят на изискванията на

пазара10. При организации, които желаят да се конкурират и да

просперират, е налице ясна необходимост да вложат достатъчно

големи ресурси в развитието на лидери от средно управленско

ниво11. Успешното развиване на лидерски способности стъпва на

съчетаването на практически опит, наставничество и обратна връзка

с формално обучение. Добрите практически програми предвиждат

обучение, което е максимално близко до ежедневната работа на

лидера12.

Повечето организации нямат изготвени програми за развитие на

лидери от средно управленско ниво. Възможни алтернативни мерки,

които да насърчат тяхното развитие, включват търсене на наставник,

влизане на самите тях в ролята на ментори на лица, които желаят да

се развиват, проучване на собствените таланти и начините за

развиването им, търсене на възможности, които предполагат нови

предизвикателства, и отделяне на време за споделяне на

нестандартни идеи. Заинтересованите страни биха приветствали

подкрепа на равнище ЕС за съставянето на списък с подходящи

съществуващи инициативи в тази област и/или разработване на

проектен вариант на програма за развитие на лидери от средно

управленско ниво в областта на високите технологии.

Необходимост от ново поколение лидери

Мултидисциплинарното естество и бързото развитие на ГБТ, както и

тяхната силно конкурентна и трудно предвидима пазарна среда,

изискват ново поколение лидери, особено в областта на ГБТ, които

са способни да откриват, създават и работят на напълно нови пазари.

Това оказва пряко влияние на уменията, които се изискват от тези

лидери. По-долу сме посочили някои от основните умения, които

това ново поколение от лидери в областта на ГБТ трябва да

притежава:

>> Умения за учене, включващи най-вече способността за

поемане и постоянно актуализиране на знания, както и за

надграждане с нови знания, стъпващи на вече

съществуващите.

>> Бдителност като способност да се следят постоянно

новостите във вътрешната и външната среда (т.е.

икономически, социални, културни, политически,

технологични и т.н.) и така да се поддържа осведоменост за

най-новите тенденции, както и способност да се реагира

бързо на тях.

>> Адаптивност – тя предполага отвореност към промени

(положителни или отрицателни) и за голяма гъвкавост на

работното място, способност за приемане, подготовка за и

справяне с промените.

>> Непрекъснато изпробване на новости и способност за

извеждане на поуки от неуспехите, както и приемане на

евентуалните неуспехи и способност те да бъдат

превръщани в ценни уроци, а по възможност и в ползи.

>> Мултидисциплинарни и комбинативни умения,

включващи способността да се използват и комбинират

различни области в общи решения на сложни проблеми,

което се постига най-добре на колективно равнище

(т.е. работа в екип). Комбинативните умения вървят ръка за

ръка с нагласа за създаване и разработване на

информационни системи, мислене, насочено към откриване

на подривни нововъведения и умения за решаване на

сложни проблеми.

«9»

Не се отделя достатъчно внимание на задържането на хората в силно капиталоемки среди. Практическото обучение на скъпо оборудване е голямо предизвикателство. За такива среди следва да бъдат разработени нови образователни методи.

Rudy Lauwereins Вице-президент, IMEC (научно-развойна организация, съчетаваща технология за микрочипове и експертна база в сферата на софтуера и ИКТ)


Уменията за високотехнологично лидерство в резюме

Изхождайки от обстоятелството, че прякото измерване на

разпространението на уменията за високотехнологично лидерство в

момента не е възможно на базата на съществуващите официални

статистически данни и тези за дяловете на професиите, създадохме

европейска скала, която използва свободно достъпни данни, чрез

които може да се проследи напредъкът в области, свързани с

уменията за високотехнологично лидерство.

На първо време началната версия на тази експериментална скала

обхваща само подгрупата на уменията за високотехнологично

лидерство, свързани с цифровите технологии, наричани още и

умения за e-Leadership. Не сме разработили съпоставима скала за

всяка от шестте главни базови технологии, тъй като това би

изисквало значителни усилия и ресурси, които към момента са извън

обхвата на работата ни.

Тя е съставена от области като:

>> Образование за e-Leadership,

>> Дял на работната сила с потенциал за e-Leadership,

>> Структурни променливи, които позволяват използването на

възможности за e-Leadership, и

>> политики и други движещи сили за реализация на

e-Leadership.

Въз основа на 24 индикатора от първични и вторични източници

скалата съпоставя „представянето“ на държавите членки на ЕС и

посочва силни и слаби страни на екосистемите за e-Leadership, които

да се използват при обсъждането на политики на национално

равнище и на равнище ЕС.

Тя измерва факторите, които вероятно ще повлияят на търсенето и

предлагането на умения за e-Leadership във всяка държава, и така

предоставя важни данни за конкретни области на e-Leadership.

Скалата може да се използва от лицата, разработващи политики, и

от индустрията, висшето образование и

«10»

Представяне в e-Leadership по отделните индикатори


Източник: empirica 2017 г.

Инициативи в областта на политиките и от заинтересованите страни - умения

за цифрово предприемачество

Инициативи в областта на политиките и от заинтересованите страни -

образование и обучение по e-Leadership

Инициативи в областта на политиките и от заинтересованите страни - умения на

ИКТ специалисти

Състояние на развитието на клъстъри

Влияние на ИКТ върху новиуслуги и продукти

Капацитет за иновации

Навлизане на технологиите на фирмено ниво

Наличие на най-съвременни технологии

Предприятия, използващи социални мрежи

Предприятия, използващи РЧИД

Предприятия, които наемат ИКТ специалисти

Предприятия в сектори с активно използване на ИКТ

Образователни програми за магистри/висш ръководен персонал, съчетаващи

ИКТ и бизнес

Програми за e-Leadership кандидати

Наемане на работа в ИКТ сектора

Бързоразвиващи се предприятия в сектори с активно използване на ИКТ

Бързоразвиващи се предприятия в ИКТ сектора

Новозавършили „Бизнес администрация“

Новозавършили „ИКТ“

Тесни специалисти по „ИКТ“

ИКТ мениджъри, архитекти и анализатори

Линейни мениджъри

Качество на училищата по мениджмънт

Корпоративно обучение на ИКТ/ИТ специалисти

EU DE (2016 г.) DE (2015 г.)

образованието на висши ръководни кадри както за противодействие

на опасностите, така и при изготвянето на предложения за търсене

на нови възможности.

Сравнителен индекс за високотехнологично лидерство

Експерименталният индекс съчетава всяко от различните измерения

на скалата за e-Leadership, за да направи съпоставка между

различните политики на държавите членки на ЕС в тази област.

Индексът съчетава показатели за бизнес климата и политическия

климат, инфраструктурата и съответните последици за e-Leadership.

Така той разделя представянето на държавите членки на четири

групи:

>> (Група 4) Ирландия, Нидерландия, Финландия, Обединеното

кралство, Швеция, Белгия и Дания заемат челните места с

представяне, което е повече от 20% над средното за ЕС;

>> (Група 3) Люксембург, Малта, Австрия, Германия, Франция,

Словения и Естония демонстрират представяне, което

надхвърля средното за ЕС с по-малко от 20% или е близо

до него;

>> (Група 2) Испания, Литва, Чешката република, Латвия,

Унгария, Португалия и Полша постигат представяне, което е

в рамките на до 20% под средното за ЕС.

>> (Група 1) Кипър, Хърватска, Словакия, България, Италия,

Гърция и Румъния показват резултат, който е повече от 20%

под средния за ЕС.

«11»

Европейска карта на квартилите на индекса за e-Leadership

Подреждане на ниво ЕС на европейските стълбове на върхови постижения в ИКТ ”ICT Pole of Exellence”, IRC (2014)

Места 1-3Места 4-11Места 12-34

Източник: empirica 2017 г.

IE

NLFI

UKSEBEDKLUMTATDEFR

SIEE

EUESLTCZLV

HU

PTPLCYHRSKBG

IT

GRRO 2,9

3,2

3,63,8

3,93,9

3,94,04,04,1

4,34,34,3

4,34,95,15,1

5,3

5,55,7

5,75,8

6,06,26,2

6,46,76,7

6,9

Група 1: повече от 20% под средното за ЕС Група 3: по-малко от 20% над средното за ЕС

Група 2: по-малко от 20% под средното за ЕС Група 4: повече от 20% над средното за ЕС

Хелзинки

Лондон

Стокхолм

АмстердамАйндховен

Льовен

Париж Дармщат

КарлсруеМюнхен


Ирландия постига най-добро представяне за 2016 г., следвана

плътно от Нидерландия и Финландия. Разпределенията по групи

като цяло са сходни с тези за 2015 г. с изключение на Хърватска,

която преминава в по-долната Група 1, а Португалия и Полша се

изкачват в Група 2.

Най-добри практики при уменията за високотехнологично лидерство

С развитието в областта на обученията за умения за

високотехнологично лидерство се откроиха няколко успешни

обучителни програми и инициативи, които започнаха да се

обединяват в най-добри практики.

Този раздел посочва тези най-добри практики, които са насочени

към аспекти на уменията за високотехнологично лидерство,

съдържащи се в нашия анализ на програмите и инициативите.

Те включват примери за

>> Нови образователни, обучителни програми

и платформи,

>> Програми за високи постижения и наставничество в

партньорство с множество заинтересовани страни,

>> Инициативи за постигане на съответствие между

образованието в областта на авангардни

производствени и други иновативни технологии и

потребностите на индустрията

>> Усъвършенствана инфраструктура за обучение по

авангардни производствени технологии, създадена по

инициатива и ръководена от индустрията и

>> Схеми за обучение по предприемачество и стартиращи

предприятия и акселератори.

ПРИМЕР ЗА НАЙ-ДОБРА ПРАКТИКА

IMEC INTERNATIONAL – сливането на imec и iMinds, създаде водещ

световен център в областта на високотехнологичните

изследвания, който е двигател на цифровата икономика, Белгия

Imec е световен лидер в изследванията в областта на

нанотехнологиите и предлага технологичния решения за

индустрията. Централата на Imec се намира в гр. Льовен, Белгия,

като фирмата има подразделения в Белгия, Нидерландия, Тайван,

САЩ, Китай, Индия и Япония и в нея работят около 2 500

изследователи, включително почти 800 души, заети пряко в

индустрията, както и гост-изследователи.

«12»

В AGFA имаме нужда от висши ръководни кадри, които да бъдат двигатели на иновациите. През годините сме инвестирали в цифровата трансформация на нашите дейности в областта на печата и здравеопазването. Макар да сме глобален и иновативен играч, намирането на хора с подходящото образование за висши ръководни кадри продължава да представлява трудност. Тази инициатива идва тъкмо навреме, за да започне да създава ново поколение лидери, способни да извлекат ползи от нови компетенции в ИТ.

Freddy Van den Wyngaert Директор по информационни технологии, Agfa ICS


Imec вече 30 години заема челното място в областта на

наноелектрониката и е създала иновативни приложения за

интелигенти системи за интернет на нещата (ИН), интернет в

здравеопазването и интернет в енергетиката.

Фирмата е изградила мащабна мрежа от партньори в целия свят, а

също и във Фландрия, като е създала и успешни спин-оф фирми.

Дейността на iMinds обхваща изследвания в сферите на ИН,

поверителност и сигурност при цифровите технологии и

преобразуването на сурови данни в знание. Фирмата е получила

широко признание за експертното си ниво в областта на софтуера и

първокласната си предприемаческа дейност във Фландрия.

В миналото iMinds беше центърът за изследвания и

предприемачество на Фландрия, към който работеха близо 1 000

изследователи в пет фламандски университета, провеждайки

стратегически и приложни изследвания в области като медии,

здравеопазване, интелигентни градове и производство. Съвместно с

изследователските си партньори – предприятия, правителства и

организации с нестопанска цел – iMinds превръща цифровото

ноу-хау в конкретни продукти и услуги. Освен това iMinds подкрепя

изследователи и (стартиращи) предприемачи за успешното

навлизане на идеите им на пазара.

В края на 2016 г. изследователският център за наноелектроника на

imec и центърът за развитие и цифрови изследвания се сляха в един

високотехнологичен хъб за научно-развойна дейност. Под името

imec новото предприятие в момента създава първокласен център за

високотехнологични изследвания за цифровата икономика,

съчетаващ утвърдената водеща позиция в технологията за

микрочипове и експертната база в сферата на софтуера и ИТ.

http://www2.imec.be/


Софтуерен кампус – иновативна програма за високи постижения

във високотехнологичното лидерство, Германия

Софтуерният кампус представлява единствено по рода си

сътрудничество между държавата, образованието и индустрията,

което подкрепя млади изследователи по пътя им към завършени

високотехнологични лидери. Всеки участник работи по академичен

проект, финансиран от софтуерния кампус. След подбор на

участниците се кандидатства за грантове от Министерството на

образованието и научните изследвания. Кандидатите също така

преминават висококачествено обучение по лидерство от

участващите партньори от индустрията. По този начин те си

сътрудничат с партньорска компания, където са под

наставничеството на опитен мениджър и дават принос с

изследването си.

Софтуерният кампус се появява като резултат от идеята да се

създаде ново поколение мениджъри със задълбочени познания по

ИТ, тъй като новите високотехнологични лидери на бъдещето трябва

да притежават както икономически (и инженерни) компетенции, така

и отлични умения и знания в областта на ИТ.

Общо 19 заинтересовани страни, между които университети,

изследователски институции и предприятия, участват в

партньорството от страната на заинтересованите страни. От

страната на индустрията се отличават големи имена като Deutsche

Post DHL, Siemens и SAP. Един от основните приоритети беше да се

привлекат за участие предприятия от различни икономически

сектори и да се насърчи платформа за съвместна работа на

конкурентни компании.

http://www.softwarecampus.de/en/home/

«13»

Смелите предприемачи в областта на високите технологии са важни за цифровизиращата се икономика, но да бъдеш лидер в реални условия изисква по-широк и по-задълбочен подход и означава усъвършенстване на уменията за високотехнологично лидерство на работната сила, за да се насърчат успешните иновации в бъдеще.

Roger De KeersmaeckerИзпълнителен консултант, IMEC



PROMPT – Специализирана магистърска програма по

разработване на софтуер, Mälardalen University, Швеция

Разширената образователна програма PROMPT има за цел да

осигури подготовка и предлагане на специалисти за индустрията и

да повиши индустриалната конкурентоспособност посредством

специализирани безплатни университетски курсове за инженери и

разработчици.

PROMPT стартира като национална образователна инициатива в

сътрудничество с няколко представителя на академична общност и

няколко промишлени предприятия и организации от Швеция.

Страните си сътрудничат по разработката на курсове за напреднали,

които са адаптирани за професионални инженери и софтуерни

разработчици. Целта е на индустрията да бъде гарантирано

предлагане на разширени софтуерни компетенции и иновативност.

Всички курсове са на ниво „магистър“ и са разработени така, че да са

подходящи за работещи, които желаят да съчетаят работата с

ученето. Те са създадени в сътрудничество с предприятия, които

имат нужда от конкретната компетенция, а обучителният процес е

адаптиран за специалисти, които трябва да съчетават ученето с

работата. Курсовете комбинират конвенционално образование с

дистанционно, уеб-базирано учене и преподаване на място в

участващите предприятия.

Целта на проекта е от една страна да повиши умения, които ще

подобрят съществено конкурентоспособността в индустрията, и от

друга страна, да подкрепи разработването на иновации, базирани на

софтуер. Партньорските предприятия получават летящ старт по

отношение на интегрирането на нови изследвания в областта, в

която развиват дейност. PROMPT е отворена инициатива, която

приветства участието и на допълнителни предприятия и висши

учебни заведения (ВУЗ). Проектът PROMPT е финансиран от

програмата „Експертни знания и умения за иновации“ на шведската

„Фондация за знание“, а също и от участващите ВУЗ-ове и

предприятия.

http://www.promptedu.se/


Университет по информационни технологии - Копенхаген, Дания

Университетът по информационни технологии - Копенхаген е

автономен датски университет с глобална насоченост, създаден през

1999 г. в Копенхаген, Дания. Университетът по ИТ има само един

факултет, който предлага мултидиспиплинарен подход, и е най-

младият университет в Дания с около 2000 студенти. В изпълнение на

мисията си да даде принос за превръщането на Дания в държава на

ИТ, създаващи стойност, университетът по ИТ се стреми да предлага

международно признато образование и да провежда най-актуални

изследвания.

Университетът по ИТ - Копенхаген предлага 3 бакалавърски

програми, 4 магистърски и разширена докторска програма, както и

специализирани магистърски програми и дипломна програма,

включващи интердисциплинарно обучение в областта на природните

науки, хуманитарните науки, дизайна и икономиката. Студентите,

които се обучават, идват от различни среди и много от тях са от

чужбина, което им дава възможност да предложат нови гледни точки

и подходи. Предприемаческият дух както на университета, така и на

студентите, е силен, което е видно от списъка с около 50 стартиращи

предприятия, основани от студенти по ИТ.

В различните програми на Университета по ИТ - Копенхаген се

преподават теми, които са от основно значение за и са свързани със

създаването на иновации и стойност чрез ИТ в предприятията

сега и в бъдеще посредством интердисциплинарен подход и активно

използване на софтуер и анализ на данни в изследователската

дейност и образованието.

http://en.itu.dk/

«14»

Инициативата PROMPT надгражда успешните изследвания, проведени в сътрудничество между научните среди и индустрията. Мотивацията на изследователите произтича от това, че могат да работят с изследователските си партньори по нов начин; като обучават специалисти, а в замяна получават информация за предизвикателствата пред индустрията и начините на работа.

Malin RosqvistРъководител на проекти по проекта PROMPT, School of Innovation, Design & Engineering, Mälardalen University



DiTex – Програма за висши ръководни кадри в цифровите

технологии, Испания

DiTex – Програмата за висши ръководни кадри в цифровите

технологии е насочена към директори „Човешки ресурси“,

мениджъри по управление на потенциала на служителите,

специалисти по мениджмънт, както и към обучение и развитие на

мениджъри, на които предстои да оглавят програмите в областта на

цифровите технологии в бизнеса и трансформацията на таланти.

Целта е да се преподават и усвояват знания за сектора на цифровите

технологии, за да се ръководи трансформацията на таланти във

фирмите от отделите по човешки ресурси, да се управляват

служителите със заложби в областта на цифровите технологии и да

се получи по-широка представа за цифровите инструменти като

начин за управление на новите ключови показатели за ефективност

(KPI) на човешките ресурси. Програмата се състои от 8 модула,

провеждани в кампуса, и комбинира теория с разработването на

основен проект. Преподавателите в ISDI са признати действащи

специалисти по цифрови технологии и експерти в преподаваните

области.

DiTex вероятно е една от малкото програми от този вид, насочени

изцяло към пазара / индустрията, предлагана от нов участник на

тясно специализирания пазар за обучение в „цифровата“ област и

„цифровата трансформация“, насочена към висши ръководни кадри

която се преподава от работещи специалисти по цифрови

технологии и експерти, вместо от научни работници и професори, и

която лесно и бързо може да бъде адаптирана към променящите се

потребности на пазара.

http://www.isdi.education/ditex

«15»

Цифровите иновации се превърнаха в ключ към икономически растеж, но много водещи предприятия не успяват да усъвършенстват лидерските си кадри и да ги направят иноватори. Необходими са им специалисти, които да бъдат електронни лидери и да катализират цифровите умения на своите екипи така, че да създават печеливши идеи.

Силвия ЛийлНаучен директор на програми по ИТ, IE Business School



Festo Didactic „Трансферна фабрика“ – Платформа за

изследвания и обучение, Германия

Цифровизацията в авангардните производствени процеси изисква

от работниците да натрупат задълбочени познания за структурата и

програмирането на мрежите в цифровите съоръжения. Такива

умения се преподават най-добре в реална контролирана среда, до

която доставчиците на образование и предприятията обикновено

нямат достъп. Платформата за обучение и изследвания CP Factory

(Кибер-физична фабрика) е инициатива, частно финансирана от

Festo Didacticle, и отговаря на това предизвикателство, като

предоставя на висшите учебни заведения и предприятията достъп

до технологии и приложения от Индустрия 4.0.

В основата на обучителната платформа стои MPS® Transfer Factory.

Платформата демонстрира производствения процес на утрешния

ден в локално контролирана интелигентна мрежа и е разработена за

гъвкаво обучение по широк набор от технологии и теми. Тези теми

включват работа на съоръженията в мрежа, програмиране на ПЛК,

движеща технология, технология за безопасност, роботика,

сглобяване, както и анализ и оптимизация на стойностния поток.

Festo Didactic предлага и индивидуални обучителни курсове във

връзка с MPS® Transfer Factory, които обхващат комуникация,

роботика, симулация, обработка на изображения, програмиране на

ПЛК, промишлена мрежа за данни (fieldbus), RFID технология,

симулация на заводи и отстраняване на неизправности.

Това е една от малкото частно финансирани обучителни инициативи

за цифровизация на авангардните производствени процеси и в това

отношение е единствена по рода си. Към това трябва добавим, че

най-модерната обучителна база е уникална за Европа.

www.festo-didactic.com


Програмата UK Futures – Умения за иновации в

производството, Обединеното кралство

Програмата UK Futures е поредица от обучителни програми, които са

насочени към точно определени възникващи или трайно

съществуващи проблеми при развитието на работната сила.

В състезателния кръг „Умения за иновации в производството“

заинтересовани страни от бизнеса и академичните среди бяха

поканени да представят предложения за проекти, акцентиращи на

развитието на умения за управление на процеса по иновации и за

използване на иновативни продукти или услуги за търговски цели.

Всеки награден проект ще изпита процеса на развиването на умения

на работното място и като резултат ще бъде създадена поредица

обучителни програми, насочени към уменията, необходими за

конкретното работно място. Те получават съфинансиране от UKCES

(Комисия за заетост и умения на Обединеното кралство) в размер на

до £150 000 на проект.

Инициативата е уникална по рода си, тъй като няма друга

инициатива в Европа, която да е насочена конкретно към развитието

на умения за управление на процеса по иновации и за използване на

иновативни продукти или услуги в авангардното производство.

«16»

Без Образование 4.0 Индустрия 4.0 няма как да успее. Цифровата индустрия ще разчита на цифровите умения на служителите и на експертни познания в областта и поради тази причина цифровата трансформация зависи от наличието на подходящо образование и обучение.

Marius RiegerРеферент за образователна политика в ZVEI - Zentralverband Elektrotechnik- und Elektronikin-dustrie e. V. (Централен съюз на електротехническата и електронната индустрия)


Сред организациите, които са представили успешни предложения,

се нареждат водещ производител от Обединеното кралство,

представителна работодателска организация и университети от

Обединеното кралство. Проектите се осъществяват в Белфаст,

Кардиф, Глазгоу, Суонси и Ланкастър.

https://www.gov.uk/government/organisations/uk-commission-for-

employment-and-skills


Start-up Estonia - Стартиращи предприятия - Естония

В края на 2011 г. естонското правителство сложи началото на

„Стартиращи предприятия - Естония“ – програма за насърчаване на

стартиращи предприятия в области с висок растеж и силно

застъпено използване на ИТ. „Стартиращи предприятия - Естония“ е

инициатива за подкрепа на стартиращи предприятия в цифровото

предприемачество, като за целта тя подпомага местни студенти и

изследователи за разработването на бизнес стимули в областта на

ИТ. „Стартиращи предприятия - Естония“ привлича ментори от

целия свят, които да споделят знанията си с местните предприемачи,

организира семинари, открити лекции и събития по нетуъркинг, чрез

които да бъде подпомогнато сътрудничеството и да се осъществи

взаимноизгоден обмен на информация.

Инициативата има за цел да развие способността на участниците на

пазара (напр. чрез финансиране на възникването на нови

акселератори) да предлагат обучение за стартиращи предприятия,

вместо да им предлагат директна подкрепа (грантове).

От 2014 г. инициативата е тясно обвързана с финансиращи

организации. От 2016 г. и към момента програмата се управлява от

фондация „KredEx“. Преди тази дата тя е била управлявана от

естонския фонд за развитие, който през 2014 г. поема тази функция

от организацията Enterprise Estonia (Развитие на

предприемачеството в Естония). Очакванията са, че до 2020 г.

необходимостта от „Стартиращи предприятия - Естония“ ще отпадне

и пазарът сам ще създава проекти за стартиращи предприятия.

http://www.startupestonia.ee

«17»

Иновациите се създават от талантливи личности. За да има иновацията търговски успех, трябва да има талантливи личности и лидери, подготвени за дигиталната ера: трябва да притежават способността да ръководят и вдъхновяват виртуални и мултикултурни екипи, да се адаптират към променящи се среди и да са готови да възприемат нови начини за правене на бизнес. Работата на Европейската комисия по e-Leadership и умения за високотехнологично лидерство е от първостепенна важност за всички правителства, предприятия, организации и онези, които се опитват да превърнат технологичните иновации във възможности.

Bruno LanvinИзпълнителен директор за Global Indices, INSEAD, член на съвета на ICANN и GovTech

Дошло е времето индустрията и администрацията да наложат двуаспектно мислене по отношение на образованието и развитието на тактически умения като фактор за предприемачески успех. Организации, които пренебрегват необходимостта от цифрови умения, ще бъдат изтласкани от цифровизацията на икономиките.

Christian PagelРъководител на отдела за управление на информационни технологии/Директор по информационни технологии, ThyssenKrupp Industrial Solutions


Предложение за европейска програма за умения за високотехнологично лидерство

Препоръките ни са изготвени с цел да се подпомогне осигуряването

в бъдеще на достатъчен контингент от високотехнологични лидери в

Европа. Изготвянето им е резултат от консултации със специалисти

по време на семинари, чрез проучвания и интервюта.

В проучването и интервютата участваха над 700 специалисти. Близо

1000 специалисти изразиха интерес да дадат принос към

разработването на програмата и около 50 направиха конкретни

предложения.

Представените тук препоръки и действия са насочени към

предизвикателствата и възможностите, които стоят пред Европа, да

развива умения за високотехнологично лидерство, да

рационализира образованието и обучението и да насърчава

талантливи личности по шест стратегически приоритета:

Препоръките предоставят пътна карта за действия на всички

равнища в Европа, за индустрията, академичните среди,

правителствата и други национални заинтересовани страни, както и

институциите на Европейския съюз. Те са изложени по-долу заедно с

времеви рамки за основните действия.

«18»


Авангардно производство

Микро инаноелектроника

Промишлени биотехнологии

Авангардниматериали

ФотоникаНано-

техноло-гии

По-стариИТ системи

Изчисления воблак

Анализ наголеми данни

Интернет на нещата

УМЕНИЯ ЗАВИСОКО-

ТЕХНОЛОГИЧНО ЛИДЕРСТВО

Мобилност Социалнимедии

Наблюдение,сравнителни анализи и

прогнозиране

Базирани на платформа цифрови услуги за

кариерно развитие и т.н.

Индустрия, образованиеи обучение

По-добра координацияи финансиране

Национални стратегии за цифрови и

високотехнологични умения

Популяризиране и повишаване на

осведомеността

Дефиниции, класификации

Скала и индекс

Измерване, прогнозиране

Световни най-добри практики

Единен източник за наблюдение

Университет за УЦЖ с нови партньорства и участници

Бързо адаптиране на програмите

Европейски софтуерни университети

Повишена мобилност

Изграждане на екосистеми

Квалификационно сертифициране на работната сила

Мултидисциплираност на учебните програми

Нетехнически курсове

Умения на учители/ преподаватели

Реверсивно наставничество

Създаване на рамкови условия

Внедряване на иновации в обществото чрез насърчаване от държавата

Ваучерна система и данъчни облекчения

Европейска програма за бързо повишаване на качеството

Ангажимент за политики

Национални консултативни съвети за информирано разработване на политики

Екосистема от цифрови услуги • Диагностика • Самооценка • Кариерно развитие

Популяризиране на европейско равнище • Партньорство между множество заинтересовани страни • Кампания за повишаване на осведомеността • Образци за подражание и примери за успехи

Стратегически приоритет 1 – Наблюдение, сравнителен анализ и прогнозиране

1.1 Дефиниции, сегментиране и класификации по отношение на

уменията за високотехнологично лидерство за икономиката

Във все по-голям голям брой професии се налага уменията на

работната сила да претъпят съществени промени вследствие на

новостите и тенденциите в технологиите, индустрията и бизнеса.

Индустрията и бизнесът в Европа, а и глобално, изпитват нарастваща

потребност от висококвалифицирани специалисти и бизнес лидери

– личности, способни да ръководят цифровите иновации и

трансформацията на секторите, да водят успешно през трудния

период от основаването на стартиращите предприятия в областта на

цифровите и главните базови технологии до генерирането на

приходи.

Възникването на изцяло нови професии ще се случва успоредно със

съществени промени в търсенето на съществуващи умения, като

едновременно с това някои професии ще бъдат изложени на риск от

пълно автоматизиране. Сега съществуващите дефиниции и

класификации на професиите ще претъпят дълбоки промени.

«19»

Препоръка за действие 1.1 Широко участие на групи от

заинтересовани страни с цел допълнително прецизиране на

дефиниции, сегменти и класификации по отношение на уменията

за високотехнологично лидерство

Трябва да се постигне широко участие на групи от заинтересовани

страни, за да бъдат допълнително прецизирани дефиниции и

показатели за измерване на умения за високотехнологично

лидерство, които да включат както цифрови умения, така и умения в

областта на главните базови технологии. Необходимо е прецизиране

и преразглеждане на определенията по отношение работната сила и

професиите в ИТ в контекста на новостите и тенденциите в

технологиите, индустрията и бизнеса. Същото се отнася и за

уменията на работниците и лидерите в сферата на главните базови

технологии предвид възникването на нови видове работни места.

Създаване на подробни класификации и рамки за компетенции, като

например ISCO, ESCO и Европейската рамка за електронна

компетенция, и разработването на професионални профили на

равнище ЕС в рамките на съответната Работна група по ИКТ умения

на CEN.

1.2 Скала и индекс, и нови начини за

измерване и квалификация

За да се преодолее липсата на официални статистически данни за

търсенето на умения за високотехнологично лидерство,

неотдавнашна инициатива на Европейската комисия се зае с

разработването на подходи в реално време, осланящи се на данни за

незаетите работни места и анализ на големи данни.

Сходни предизвикателства съществуват и при квалификацията на

работната сила за „високотехнологичното лидерство“ и измерването

на търсенето и предлагането – още повече предвид факта, че

работната сила, която притежава умения за високотехнологично

лидерство, не е професионална категория и съчетанието от умения

от различни области, които се наблюдават при нея, не се улавя от

статистиката. Необходими са нови методологии и способи за

измерване.

Наличието на благоприятна политическа и бизнес среда, процъфтяваща цифрова и високотехнологична екосистема на европейско равнище и на равнище държави членки, както и увеличени инвестиции в иновации и осигуряването на иновативни лидери и съответните цифрови умения за работната сила, дава на Европа голям потенциал да се превърне в лидер в глобалната икономика и да произвежда стойностни стоки и услуги за успешна глобална търговия.

Werner B. KorteДиректор, empirica GmbH


«20»

Препоръка за действие 1.2 Редовна актуализацията на скалата и

индекса за високотехнологично лидерство

Следва да бъде разширен отвъд „цифровото“ и постепенно да

обхване главните базови технологии и най-вече области, в които

Европа е силна, като например фотоника, наноелектроника и

роботика. Разработване на съответните скали и индекс, които да

обхванат цяла Европа и други региони, като в този процес трябва да

участват подходящите заинтересовани страни и да се изготвят

редовни доклади за резултатите. Тези дейности следва да надградят

и разширят изпълняваните в момента в тази област, включително

провежданите от Европейската комисия, свързани с Индекса за

навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото

(DESI).

Препоръка за действие 1.3 Разработване на надеждни

методологии за измерване и количествено установяване на

търсенето и предлагането на работна сила, както и за

прогнозиране на уменията за високотехнологично лидерство

Разработване ненадеждни и достоверни методологии, индикатори,

алгоритми, които обхващат целия спектър от умения за

високотехнологично лидерство, и прогнозиране на числения размер

на работната сила, (излишък) търсене и предлагане, които да

включват и да се основават на данните за незаети работни места.

Предоставяне на надеждни изчисления и данни по категории и

групи работници, диференцирани по ниво и набор на уменията, така

че да е възможно извършването на подробен анализ и

идентификация на структурни промени в работната сила. >>

EuroCIO преработи част от курсовете, за да отговори по-подходящо на изискванията на индустрията. Всички предлагани курсове вече са по-кратки, съдържат между девет и три модула, като обичайната продължителност на един курс е един семестър, за да съответства на програмите за промени в предприятията.

Jean-Marc Guiol„Човешки ресурси“ и EuroCIO - Европейска асоциация на директорите по информационни технологии

Препоръчваме да се използва „клъстъри от компетенции“ вместо

„професии“ и да се разработят дългосрочно ориентирани подходи за

определяне на „набори/пакети от компетенции и умения“.

Обвързване на изводите с отделите по човешки ресурси в

предприятията и използването им в преподаването и обучението във

висшето образование, на висшите ръководни кадри и в

професионалното образование и обучение. При представянето

резултатите да бъдат диференцирани и да няма разделяне по пол,

където това е възможно. Да се търси сътрудничество с данни за

свободни работни места от онлайн платформи за търсене и

предлагане на работа.

1.3 Взаимно учене от най-добрите световни практики

Идентифицирането на най-добрите практики насърчава ученето от

опита, предлагайки подходи, които могат да бъдат полезни при

разработването, оценяването и прецизирането на стратегии и

програми.

Препоръка за действие 1.4 Разработване на онлайн платформа за

най-добри практики за взаимно учене

Разработване и редовна актуализация на онлайн платформа за

взаимно учене от най-добрите практики в областта на уменията за

високотехнологично лидерство и развитието на талантливи

служители. Това следва да се обвърже с ангажименти, например от

заинтересованите страни към Коалицията за умения и работни места

в областта на цифровите технологии, учредена през декември 2016 г.

Да се гарантира широкото й разпространение сред европейската

индустрия, социални партньори, образователни и обучителни

организации и съответните лица, разработващи политиките в

държавите членки на ЕС. Тя също така следва да бъде насочена към

подходящите сдружения, които да я популяризират сред своята

членска маса, а и в по-широк мащаб сред лицата, вземащи решения в

предприятията и организациите.

Да се привлече активното участие на европейски институции и

техните канали за комуникация и формати на публикуване,

включително „Панорама на уменията“ на CEDEFOP (Европейски

център за развитие на професионалното обучение) и „Статистика на

фокус“ на Евростат.14. http://eskills-lead.eu; e-Leadership Skills for SMEs: European Guidelines and Quality Labels for new Curricula Fostering e-Leadership Skills: http://eskills-guide.eu


1.4 Единен европейски източник за наблюдение и сравнителен

анализ на талантите във високите технологии

Вече съществуват данни за дигиталната грамотност, електронните

умения, уменията за e-Leadership и в областта на ГБТ, натрупани при

предишни дейности, проведени през последното десетилетие, които

обхващат по-специално цифровото изражение на и прогнозите за

търсенето и предлагането на национално равнище и на равнище ЕС.

Предоставените от нас количествени данни и изчисления за

уменията за високотехнологично лидерство следва да бъдат

добавени и всички да са публично достъпни.

Единен източник, който да хоства такава информация, може да

предостави разширен анализ на времевите редове, наблюдение и

сравнителен анализ, които да позволят на заинтересованите страни

и на създателите на политики да вземат решенията си на солидна

основа.

«21»

KNVI – Национална асоциация на специалистите по информационни технологии в Нидерландия – одобрява инициативите на Европейската комисия, насочени към e-Leadership, които демонстрират значимостта на усвояването на ИТ на всички равнища като ключов елемент за устойчив икономически растеж в Европа.

Klaas BrongersКонсултативен съвет, KNVI (Национална асоциация на специалистите по информационни технологии в Нидерландия)

15. Коалиция за умения и работни места в областта на цифровите технологии: https://ec.europa.eu/digital- single-market/en/digital-skills-jobs-coalition

Препоръка за действие 1.5 Внедряване на механизъм за

наблюдение на таланти в областта на високите технологии

Редовно актуализиране на данните за развитието на

високотехнологичната работна сила и на цифрите за търсенето и

предлагането в областта на цифровите и главните базови

технологии, а също и конкретно за лидерските умения, и изготвяне

на редовни прогнози за ЕС и за отделните държави членки.

Създаване и функциониране на механизъм за наблюдение като

единен източник за такива данни, който да подпомага създаването

на политики, основано на доказателства. Препоръчваме да се

приложат вече използвани и изпитани подходи при неговото

разработване и за редовното актуализиране на данните като тези,

прилагани при актуализацията на Индекса за навлизането на

цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).

Стратегически приоритет 2 – Индустрия, образование и обучение

2.1 Университети за учене през целия живот,

нови партньорства и участници

Предвид текущия темп на иновациите и краткия жизнен цикъл на

тенденциите, скоростта е от значение. Образованието трябва бързо

да откликне на потребностите на пазара, а образователните и

обучителните програми трябва да бъдат адаптирани и да не бъдат

времеемки за целевите групи от висши ръководни кадри. EuroCIO

например съкрати образователните си програми за висши ръководни

кадри в съответствие с изискванията от страна на мениджърите.

Университетите и бизнес училищата трябва също да адаптират

учебните си програми или в противен случай пазарният им дял ще

бъде зает от частния сектор. Примерите включват бизнес училища

като ISDI в Мадрид или курсовете, предлагани от Нов български

университет. Сертифициранията за сектора от търговците на ИТ

трябва да претъпят допълнително развитие, за да се превърнат в

програми за обучение по и сертифициране на лидерство в

иновациите.


Разнообразието трябва да е неизменна характеристика на всички

действия по направлението „Индустрия, образование и обучение“ .

Темата „високотехнологично лидерство“ предполага и участието на

жени в сектора, тъй като акцентът не е единствено върху

технологиите, които често възпират жените.

Човешките ресурси и кариерните услуги трябва да се адаптират към

глобалната природа на пазарите на труда и търсенето на

хоризонтални умения. Нови участници на пазара на образование,

като например „Ecole 42“ във Франция, добавят стойност към

съществуващите системи. Разширяването на каталога за цифрово

обучение с нетрадиционни учебни програми може да спомогне за

преодоляване на незадоволеното търсене, а тясно специализирани

съкратени програми, особено без да се изисква контакт лице в лице,

предлагат интересни модели за университетите и бизнес училищата.

«22»

Темпото, с което се увеличават познанията за цифрови умения и e-Leadership, изисква от образователните системи да поддържат актуално и подходящо учебно съдържание и да постигнат съответствие между резултатите от изследователската дейност и нуждите на индустрията. Съвместните методи на разработване на курсове следва да включат както изследователи, така и специалисти от индустрията, като курсовете трябва да бъдат базирани на електронни способи и да са гъвкави, така че да позволят съчетаването на учене и работа.

Olle VogelПрограмен координатор, KK Stiftelsen („Фондация за знание“), Стокхолм

Препоръка за действие 2.1 Университетите и бизнес

училищата да се превърнат в институции за учене през целия

живот и да създадат нови партньорства (с индустрията) и появата

на нови участници

Техническите университети и бизнес училищата следва да бъдат

по-активни по отношение на развитието на таланти, свързани с

индустрията, като постигнат по-добро съответствие на учебното

съдържание и програмите с изискванията за нови умения и спечелят

признание като доставчици на обучение за специалисти и за висши

ръководни кадри в индустрията. По отношение на МСП

подобряването на учебното съдържание трябва следва да се

основава на гъвкава методология на постепенни иновации.

Традиционният каскаден модел на кариерно развитие е

несъвместим с бързата промяна в изискванията за умения в

съвременния бизнес свят.

Авангардните университети и бизнес училища вече предлагат

съчетание от практически насочени, технически и стратегически

ориентирани курсове, които са в унисон с потребностите на МСП.

Специализирани курсове по високотехнологично лидерство,

завършени в точния момент - като един вид „по бързата процедура“

или „между другото“ - могат да спомогнат за създаването на

бъдещите високотехнологични лидери и за изграждането на

национални софтуерни индустрии в държавите членки.

Препоръка за действие 2.2 Насоки за бързо адаптиране и

разработване на обучителна програма

Европейският комитет по стандартизация (CEN) следва да подкрепи

разработването на стандартизирани инструменти и насоки за бързо

разработване и адаптиране на програма за умения за

високотехнологично лидерство, стъпвайки върху натрупания опит,

като например подхода на „профил на учебната програма“,

използван при разработването на учебни програми за умения за

e-Leadership, ръководено от индустрията, включително облекчено

сертифициране или баджове, за да се повиши признаването сред

доставчиците на обучение и клиентите от индустрията. За края на

2017 г. е планирано началото на нова инициатива на Европейската

комисия, акцентираща върху насоки за развитие на учебни програми

за умения в областта на ГБТ.


«23»

2.2 „Европейски софтуерни университети“ за образование,

обучение и изследвания в областта на софтуерно базираните

иновации

Цифровата трансформация се нуждае от лидери с широки

софтуерни компетенции, както и с познания за нови бизнес модели и

екосистеми за интелигентна индустриална специализация. През

2011 г. в добилата известност статия „Защо софтуерът ще изяде

света“ Марк Андрийсън предупреждава, че всяка фирма трябва да

стане софтуерна фирма.

Докато компаниите за софтуерни платформи са прототипи на бизнес

средата на (цифровото) бъдеще, традиционните университетски

структури предлагат малко възможности за новите подходи,

необходими в образованието, обучението и изследователска

дейност, акцентираща върху софтуера. Софтуерът трябва да заеме

приоритетно място в Европа.

Софтуерно базираните иновации следва да бъдат насърчавани

по-активно, успоредно с предприемаческите подходи към

създаването и развиването на бизнес, така че лицата, вземащи

решения, да осъзнаят все по-важната роля на софтуера и на други

възникващи технологии за успеха на иновациите и бизнеса. Казано в

прав текст, в момента няма достатъчно специалисти с необходимите

лидерски умения и съответното мултидисциплинарно обучение.

Ключовият аспект, свързан със скоростта на внедряване, не може да

бъде удовлетворително реализиран на базата на остарели принципи

за разработка на софтуер и те трябва да бъдат заменени от нови

бизнес единици, които създават прототипи и готови продукти

по-бързо и същевременно развиват допълнително софтуера.

Няколко специалисти подчертават, че на софтуера трябва да се гледа

като на „суровина“, от която да се създават индустрии и бизнес

дейности, и че това разбиране трябва да се наложи в Европа.

Университетите и бизнес училищата трябва променят подходите си

към преподаването и обучението и да бъдат много по-отворени към

интерактивното учене с клиенти и доставчици. С цел да се откликне

правилно и да се извърши преходът от „използване“ на софтуер към

„създаване“ на софтуер, възниква силна потребност за много

по-тясна връзка и сътрудничество между изследователското,

дизайнерското и производственото направление в Европа и

стратегическата „програма в областта на софтуера“ за Европа.

Препоръка за действие 2.3 Европейски софтуерни

университети и програми за образование, обучение и изследване

в областта на софтуерно базираните иновации

Да се предвиди създаването на „Софтуерен университет“ във всяка

европейска държава според актуалния опит на Университета по ИТ

- Копенхаген (УИТ).

Да се насърчи развитието и реализацията на сътрудничество между

индустрията и университетите по примера на PROMPT

(Специализирана магистърска програма по разработване на

софтуер) в Швеция, насочено към повишаване на предлагането на

софтуерни компетенции и иновации в индустрията посредством

персонализирани оферти за образование и обучение, изготвени в

сътрудничество с предприятията, които изпитват нужда от такива

компетенции.

Както софтуерът, така и хардуерът са важни за икономиката на ЕС, а

съчетанието им е ключово при разработката на приложения.

Правителствата следва да предоставят стимули на институции,

които привличат голям брой достатъчно квалифицирани студенти в

мултидисциплинарните програми, разработени в сътрудничество с

индустрията и съчетаващи софтуерно-инженери умения с бизнес

компетенции и компетенции за цифрово лидерство. Работещ пример

за това е програмата на шведската „Фондация за знание“, наречена

„Експертни знания и умения за иновации“ (през която частично се

финансира PROMPT).

Авангардните производители трябва да проведат цифровизацията постепенно – еволюционно, а не революционно. Един от елементите на тази трансформация е инвестирането в набор от комбинирани умения, който съчетава ИТ, анализ на данни и производствени технологии.

Emir DemircanМениджър „Обществено-политически комуникации в ЕС“ в CECIMO


Препоръка за действие 2.4 Подобряване на разнообразни способи

за мобилност в рамките на и отвъд авангардните технологии

Потребността на (бъдещите) високотехнологични лидери да

натрупат широк работен опит, който едновременно тренира

техническите, бизнес и стратегическите умения, може да бъде

удовлетворена чрез схеми за мобилност.

Техническите университети и другите институции за

професионално, висше образование и обучение, както и тези за

висши ръководни кадри, следва да разработят и внедрят схеми за

мобилност:

>> между цифровите и главните базови технологии

(„интелигентен“ състав на екип );

>> по протежение на веригата на стойност ГБТ/Авангардни

технологии (реализирайки под един покрив изследвания и

производство, или мениджъри на иновации, които проследяват

иновацията в хода на всички TRL (Нива на технологична

готовност) (AMT) (Авангардни производствени технологии);

>> между ГБТ/АПТ и областите на приложение (в партньорство с

предприятия, занимаващи се с приложения, или в тесен контакт

с крайни потребители; и

>> между академичните среди и индустрията (създаване на

отворени екосистеми, в които индустрията и академичните

среди работят съвместно по проекти).

2.3 Изграждане на екосистеми

Най-висшето ниво на иновации изисква наличието на екосистеми,

които насърчават взаимодействието между основните участници,

които са активни на различни етапи от веригата на стойността -

индустрия, изследвания, образование и обучение - и идват от

техническа или нетехническа сфера. За да могат екосистемите да

бъдат възпроизводими, така че Европа да бъде покрита в най-голяма

степен, тези екосистеми трябва да позволяват лесно разбиране и

внедряване.

Препоръка за действие 2.5 Изграждане на екосистеми

Използване на хъбовете за цифрови иновации и центровете за

компетенции в авангардните технологии за изграждане на

екосистеми, които създават екосистеми под формата на хъбове за

иновации и координационни центрове в европейските държави,

насърчавайки местните силни страни, като например

телекомуникациите в скандинавските държави, финансите в ОК,

образованието във Финландия или автомобилостроенето в

Германия. Те следва да бъдат отворени за нови участници и за още

региони.

2.4 Квалификационно сертифициране на работната сила

Квалификационното сертифициране на работната сила се отнася до

процеса по присъждането на физически лица на признати и

доказуеми индикатори за демонстрирана квалификация, по-

специално при атестацията за готовност за определено работно

място. Това сертифициране ще представлява измерител на знанията,

уменията и компетенциите, свързани с работното представяне.

«24»

През следващите 10 години в строителния сектор ще протече зелена революция, която ще изисква от архитектите да се превърнат в иновативни лидери, способни да ръководят интегрирани конструкторски процеси.

Barbara WideraДоктор по архитектура, Научно-технологичен университет - Вроцлав

Цифровата трансформация има нужда от лидери със задълбочени компетенции по технически въпроси, в областта на софтуера, както и в сферата на бизнес моделите и цифровите екосистеми.

Проф. д-р, доктор хонорис кауза Manfred BroyZentrum Digitalisierung (Център за цифровизация), Бавария (Германия)


Различни инициативи по сертифициране на работната сила,

насочени към бъдещи служители и работодатели, спомагат за

тяхното сближаване, съставят ясна и задълбочена картина и

предоставят стандарти за качество.

Този процес включва издаването на цифрови баджове, които

придобиват все по-голямо значение като проверен индикатор за

постижения, умения, качество или интерес, постигнат в множество

среди на учене.

Препоръка за действие 2.6 Квалификационно сертифициране на

работната сила

Висшите учебни заведения и обучителните институции, както и тези

за висши ръководни кадри, следва да работят рамо до рамо с

асоциациите от индустрията за разработването на стандарти за

алтернативни варианти за сертифцирането на работната сила и

формати за присъждане на баджове за качество за специализирани и

кратки курсове. Необходими са по-добър баланс и разбиране по

отношение на успоредното съществуване на официално

сертифициране и други форми на сертифициране на работната сила,

като например цифрови баджове и микросертификати. От полза би

било създаването на работни модели, постигането на прозрачност,

изготвянето на последователни стандарти и видимост за

потенциалните служители и работодатели.

2.5 Интегриране на техническа мултидисциплираност

в учебната програма

Съществуващата образователна система традиционно създава

новозавършили, чиято специалност е само една конкретна

дисциплина - механика, електротехника или системно инженерство

- а в същото време индустрията има нужда от хора, които са обучени

в няколко дисциплини и могат да работят в областите, в които те се

припокриват – като например мехатроника. Тази

мултидисциплинарност следва да заеме централно място в учебните

програми на средно и висококвалифицираните работници.

Препоръка за действие 2.7 Интегриране на техническа

мултидисциплираност в учебната програма


за висши ръководни кадри, следва да повишат

мултидисциплинарността, обучавайки студентите едновременно в

различни дисциплини, така че те да могат да работят в „пресечните

точки“ на тези дисциплини, като например в мехатрониката.

2.6 Интегриране на нетехнически курсове

в технически учебни програми

Комбинацията от технически и нетехнически умения е онова, което

движи капацитета за трансформиране на хората в цифровите и

главните базови технологии, които демонстрират гъвкавост и

способност да решават сложни проблеми. Постигането на успехи в

дейността изисква компетенции отвъд техническата област,

включващи множество нетехнически и междусекторни сфери,

включително качество, риск и безопасност; управление и

предприемачество; комуникация; компетенции, свързани с

иновациите; и емоционална интелигентност.

Образователните институции следва да предложат специални

модули, предназначени да запознаят студентите в техническите

специалности с нетехнически въпроси. Един от обещаващите

подходи предвижда събирането на студенти от технически и

нетехнически специалности за работа в екипи по съвместни проекти,

за които се изискват мултидисциплинарни знания и умения. Освен

ролята на бизнес училищата в предоставянето на нетехнически

курсове, възможен вариант би бил бутикови консултанти или МСП,

които да предложат нетехнически курсове за студенти по технически

специалности. Освен това самите технически университети могат да

предоставят както технически, така и нетехнически курсове. Също

така бизнес училищата могат да предложат (незадължителни)

технически курсове, които да помогнат на студените по

нетехнически специалности, да разберат способностите на

технологиите и бизнес възможностите, които ги съпътстват.

«25»

Учебните програми по високотехнологично лидерство могат да свържат индустрията на висше управленско и стратегическо ниво, за да извлекат ползи от цифровата икономика. ЕС следва да създаде група от водещи умове във високотехнологичното лидерство, която да помогне на държавите от ЕС да постигнат тази цел като елемент на единния пазар.

Carm CachiaГлавен изпълнителен директор / Изпълнителен координатор, Фондация за електронни умения на Малта


«26»

Препоръка за действие 2.8 Интегриране на нетехнически курсове

в технически учебни програми


за висши ръководни кадри, следва да гарантират, че техническите

програми включват нетехнически курсове по качество, риск и

безопасност; управление и предприемачество; комуникация;

компетенции, свързани с иновациите; и емоционална

интелигентност. Междуфункционалните инициативи следва да

бъдат популяризирани и насърчавани.

2.7 Актуализиране на уменията на учители/преподаватели

За да се гарантира, че образованието не изостава от новостите в

индустрията, уменията на учителите трябва да се актуализират

постоянно. Двупосочният обмен между индустрията и класната стая

може да гарантира, че ще бъде получена ценна информация за

последните нововъведения.

Препоръка за действие 2.9 Актуализиране на уменията на учители/

преподаватели


за висши ръководни кадри, следва да гарантират, че е налице добро

съответствие между образователните програми и потребностите на

индустрията, като за целта се организират посещения на

образователния персонал в предприятията, където да бъде получена

ценна информация за последните нововъведения, като

същевременно се отправят покани към висшите ръководни кадри и

водещите специалисти от предприятията за редовно преподаване в

класната стая с цел повишаване на (практическата) актуалната

насоченост на образованието.

2.8 Реверсивно наставничество

При цифровизацията знанията често заемат ниско място в

йерархията на организацията. „Реверсивното наставничество“ –

прикрепването на по-възрастни работници към по-млади с цел

взаимно обучение – може да насърчи нов начин на мислене,

по-специално във фирми, в чиято дейност технологиите са активно

застъпени.

Препоръка за действие 2.10 Създаване на програми и инструменти

за реверсивно наставничество

Предприятията следва да осигурят възможности висшите ръководни

кадри да бъдат наставлявани от младши специалисти по технологии,

социални медии и съвременни тенденции и да насърчават ученето

по двойки.

Стратегически приоритет 3 – Базирани на платформа цифрови услуги за кариерно развитие и подбор на персонал

3.1 Базирани на платформа цифрови услуги за подпомагане на

диагностиката и самооценката

Планирането на личната кариера и подборът на персонала от

работодателя, както и процесите на оценка могат да бъдат улеснени

чрез използването на цифрови услуги, които подпомагат

диагностиката и самооценката на личните умения и компетенции.

Към момента обаче тези услуги се предлагат откъслечно и са слабо

познати сред тези, които имат най-голяма нужда от тях.

Високотехнологичната икономика се нуждае от ново поколение лидери, които могат да откриват, създават и работят на нови пазари. Преработените учебни програми трябва да стимулират необходимата мултидисциплинарност и предприемаческа гъвкавост.

Д-р Kristina DervojedaСтарши мениджър „Иновации и развитие“, PwC


Препоръка за действие 3.1 Базирани на платформа

цифрови услуги за подпомагане на диагностиката и самооценката

Подкрепа за разработването на онлайн регистър с проконтролирано

качество за услуги, подпомагащи диагностиката и самооценката при

подбора на персонал, както и процеса на оценка и кариерно

развитие. Те следва да отчетат потенциала за развитие на отделните

лица, както и притежаваните сертификати. Онлайн екосистема от

инструменти, която се усъвършенства постоянно благодарение на

обратната връзка от клиентите, подавана от единен портал, може да

помогне за синхронизирането на националните системи с

европейските инициативи.

Участващите платформи и инструменти следва да използват

стандарти като ESCO16 и Европейската рамка за електронна

компетенция (e-CF) и да носят отличителен слоган ‘e-CF inside’

(„Отговаря на e-CF“) или ‘powered by e-CF’ („Със силата на e-CF“) като

форма на брандиране. Платформите следва да се запазят отворени,

да се основават на сътрудничество, като Уикипедия, и да позволяват

по-нататъшно развитие и поддръжка от общността, като всичко ще

се намира под олекотена организационна „шапка“.

«27»

Съвета на обществата на професионалните информатици в Европа (CEPIS) и инициативата му „Професионализъм в ИТ - Европа“ (ITPE) са насочени към насърчаване на професионализма в ИТ в Европа, за да се гарантира извличането на ползи от цифровата революция. Продължаващото развитие на Европейската рамка за електронна компетенция, която съдържа изисквания за умения за e-Leadership, е от жизненоважно значение за преодоляване на съществуващите в Европа различия и недостиг на цифрови умения, както и за създаването на работна сила, която притежава уменията и компетенциите, които ще са необходими на работодатели в бъдеще.

Fiona FanningГенерален секретар, CEPIS - Съвета на обществата на професионалните информатици в Европа

Стратегически приоритет 4 – По-добра координация и финансиране

4.1 По-добра информация относно и по-добро стратегическо

използване на наличното финансиране

Според специалистите създателите на политики на всички равнища

в Европа – европейско и национално – все още не са изготвили

условията на финансово-политическата рамка по отношение на

уменията и талантите, с която да се постигне повишаване на

иновациите и конкурентоспособността на европейската индустрия и

европейския бизнес.

Препоръка за действие 4.1 Създаване на рамкови

условия и разработване на нови схеми за финансиране за

подпомагане на подривни цифрови нововъведения и

промишлената модернизация

Създателите на политики трябва да осъзнаят по-задълбочено какво

представляват високотехнологичната икономика и общество, така

че Европа да може да стимулира иновациите. Тъй като иновациите и

подривните промени често произтичан от съзидателни личности

извън системата, които нямат позната предистория или

организационна или финансова стабилност, малко по размер и

кратко като срок финансиране следва да бъде предоставено, за да

подпомогне тази динамична общност да създава макети на

концепции и бизнес модели, които ще поддържат приложения за

венчър капитал или друго финансиране за по-нататъшно развитие.

Европейският социален фонд (ESF) предлага възможности за

финансиране в множество области, свързани с уменията, а лицата,

отговарящи за разпределението на финансовите средства (чрез

оперативните програми в държавите членки), трябва да вникнат

по-дълбоко в съответните проблеми и бъдещите изисквания, ако

предвиждат да ги включват в бъдещите си планове.

Програмата „Erasmus+“ за подкрепа на дейностите в областта на

образованието, обучението, младежта и спорта за периода

2014-2020 г. осигурява финансиране на сътрудничество в областта на

знанието и секторните умения, а нови „Подробни планове за

действие за секторно сътрудничество във връзка с професионалните

умения“ ще бъдат пилотно приложени в шест сектора през 2017 г.


16. ESCO – Европейска класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите: https://ec.europa.eu/esco/portal/home?resetLanguage=true&newLanguage=en; e-CF: http://www.ecompetences.eu/

«28»

Всяка част от разпределените средства трябва да е със значителен

размер, а обхватът на дейността следва да се разшири и да обхване и

други сектори, така че да се повлияе на недостига от

високотехнологични умения в Европа.

4.2 Внедряване на иновации в обществото чрез насърчаване от

държавата

Днес участниците в етапите на стартиране на предприятията,

първоначалното предприемачество и развитието на дейността могат

да очакват подкрепа предимно само от инкубатори и акселератори,

въпреки съществената им ролята в създаването на иновации. Те имат

възможността да получат известно финансиране от програмите за

научни изследвания и иновации на Европейската комисия през

инструмента за МСП и пилотния проект „Бърз път към иновации“

(FTI), който представлява мярка, насочена отдолу-нагоре, и

включена в „Хоризонт 2020“, за да насърчи дейности по иновации,

близки до пазара. Кандидатите по тези програми превишават

значително възможностите за финансиране по тях. Осигуряването на

финанси за „етапа на доказване на бизнес модела“ и „етапа на

растеж“ при нововъзникналите предприятия продължава да бъде

проблем в европейските държави.

Аспектът, който в Европа изостава дори още по-значително от САЩ,

е внедряването на иновации в обществото чрез насърчаване от

държавата, което може активно да формира и създава пазари, като

по този начин държавата придобива способността да играе активна

роля в насърчаването на дългосрочен икономически растеж, воден

от иновации. В книгата си „Държавата-предприемач. Разобличаване

на митовете за сблъсъка публичен срещу частен сектор“,

публикувана през 2015 г., Мариана Мацукато разкрива, че всяка една

от технологиите, които правят телефоните iPhone толкова „умни“, е

била финансирана от държавата чрез такива схеми: интернет, GPS,

сензорният им дисплеи и гласовият асистент Siri.

Препоръка за действие 4.2 Внедряване на иновации в обществото

чрез насърчаване от държавата

Европейската комисия от известно време работи интензивно по

автономност на процеса на обществени поръчки, но е време

държавите членки на ЕС да се активизират и да ускорят дейностите,

насочени към внедряване на иновации в обществото чрез

насърчаване от държавата, които могат действително да формират и

създават пазари, като по този начин държавата придобива

способността да играе активна роля в насърчаването на дългосрочен

икономически растеж, воден от иновации, и същевременно да

подпомага иновативни стартиращи предприятия и МСП.

Те следва избирателно да подкрепят инвестиционни предприятия,

които са активни на етап на набиране на начален капитал, за да

създават устойчив икономически модел, и да финансират закупуването

на качествено нови прототипи чрез тръжна процедура, като например

модела DARPA в САЩ, като тази процедура трябва да е отворена за

всички кандидати. При горепосочената схема Министерството на

отбраната, NASA и други публични организации са задължени да

изразходват фиксиран процент от външния си бюджет за финансиране

на иновативни стартиращи предприятия и МСП.

4.3 Стимули за физически лица

Физическите лица сами отговарят за развитието на своите умения

през целия си активен живот, от което следва, че финансирането би

могло да включва подпомагане на лица за следдипломно

образование и обучение, като например чрез ваучерна система или

данъчни облекчения за физически лица и работодатели.

Препоръка за действие 4.3 Насърчаване на ваучерна система и

данъчни облекчения за физически лица и предприятия за

подпомагане на ученето през целия живот

Финансовите и фискалните стимули за умения за

високотехнологично лидерство в Европа следва да бъдат оценени и

акцентът им да бъде изместен, за да се отчетат иновативните и

изпитаните подходи към финансиране на физически лица за

придобиване на такива умения чрез учене през целия живот.


Типични примери са ваучерите за обучение или ILA

(Индивидуалните сметки за финансиране на обучение). Тези видове

финансова подкрепа за обучение могат да се предлагат с оглед

намаляване на цялостните разходи за обучение и да бъдат

предоставяни на физически лица и на МСП.

4.4 Европейска програма за бързо повишаване на качеството за

световно признати образование и обучение за

високотехнологично лидерство

Европа не само изпитва недостиг на високотехнологични

специалисти като цяло; недостиг съществува и по отношение на

иновативни лидери с технологични познания и умения, отлични

мениджърски и лидерски способности. Съвместните обучителните

програми на университети/индустрия, като например Софтуерния

кампус, иницииран в Германия, трябва да бъдат приложени в

по-голям мащаб и в цяла Европа. Специалистите и създателите на

политики, които участваха в Срещата на високо равнище по

въпросите на ИТ, провела се в Германия през ноември 2016 г.,

настоятелно призоваха за по-активни и по-мащабни съвместни

действия, в които да участва индустрията, образователните и

обучителните институции, и създателите на политики.

Препоръка за действие 4.4 Европейска образователна и

обучителна програма за бързо повишаване на качеството на

уменията за иновации и лидерство със съвместното участие на

индустрията / университетите

Европейската комисия следва да инициира и предостави

съфинансиране за международно призната съвместна европейска

програма между университетите и индустрията за създаването на

голям контингент от високотехнологични и иновативни лидери,

която е съпоставима с други амбициозни програми, като например

Airbus или CERN. Създаването и реализацията на такава съвместна

иновация между индустрията / университетите следва да стъпи на

опита на Европейския институти по иновации и технологии (EIT),

създаден през 2008 г., за да ускори иновациите и насърчи

предприемачеството в цяла Европа, както и да спомогне за

преодоляването на някои от най-големите предизвикателства пред

него.

«29»

Цифровото лидерство е способността да се използват нови методи и инструменти, за да се трансформират фирмите в посока към принципите на цифрова организация. Систематичното насърчаване на тези колективни и индивидуални умения е от първостепенно значение за устойчивия растеж в Европа. Необходимо е възможно най-скоро да бъде създаден общ план за действие от страна на ЕС, държавите членки и големите корпоративни участници.

Д-р Dirk WerthУправляващ и научен директор, AWS-Институт за цифрови продукти и процеси


съществуващите изследвания, центрове за компетенции и хъбове за

иновации, и за осигуряването на добре оборудвани инфраструктури

за обучение по „високотехнологични лидерство“ и кариерно

развитие. Провежданите дейности в индустрията следва да бъдат

интегрирани, а националните правителства следва да се опитат да

създадат единно министерство, което да координира всички

дейности, свързани с „уменията за иновативно лидерство“.

„Споделената концепция“ за стратегия за цифрови умения,

представена при учредяването на Коалицията за умения и работни

места в областта на цифровите технологии през декември 2016 г. 17,

би могла да даде добър стимул и първоначална платформа за

сътрудничество.

5.2 Национални консултативни съвети за информирано

разработване на политики

Ако от националните правителства и съответните органи се очаква

да действат ефективно за насърчаване на иновациите,

конкурентоспособността и растежа, ще са им необходими

информация и съвети, за да разберат естеството на новостите в

областта на иновативното лидерство и изискванията за умения в

една високотехнологична икономика. Консултативните съвети биха

могли да предложат такава услуга, успоредно със съществуващите

държавните консултативни организации по икономически въпроси,

социално подпомагане, образование или наука.

«30»

Стратегически приоритет 5 – Национални стратегии за цифрови и високотехнологични умения

5.1 Дългосрочен политически ангажимент и конкретни планове за

действие

В Европа съществуват големи различия в националните политики и

инициативи, свързани с високотехнологичните умения за

високотехнологичната икономика. Така например в миналото

индексът за активност в областта на електронните умения, базиран

на данни за периода от 2009 г. до 2013 г., отразяваше подобрения, но

разкриваше и съществени различия между отделните държави.

Правителствата трябва да поемат дългосрочен ангажимент за

развитие и реализация на високотехнологични и лидерски умения,

които са от ключово значение за бъдещето на всички държави

членки.

Препоръка за действие 5.1 Дългосрочен политически

ангажимент и конкретни планове за действие по отношение на

развитието на умения за високотехнологично лидерство

ЕС следва да мотивира дългосрочен политически ангажимент на

държавите членки за създаването на центрове за

високотехнологични компетенции във всички основни региони, за

насърчаването на интелигентна специализация, стъпвайки на

Свързаността е неотменна част от развитието на бъдещата работна сила. Бъдещите висококвалифицирани работници следва да могат да взаимодействат динамично и да споделят задачи с интелигентни производствени технологии. В този контекст, образованието в производството и преквалификацията играят ключова роля за подготовката на хората за нови подходи към предаване на знания, развитие на умения и компетенции, и на разширеното обучение.

Chris DecubberТехнически директор, EFFRA (Научна асоциация „Европейски фабрики на бъдещето“)

17. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/launching-digital-skills-and-jobs-coalition- boosting-europes-digital-skills


Европа има нужда от хора, които могат успешно да планират и ръководят цифровата трансформация на нашите предприятия и обществени услуги, и които да използват възможностите на главните базови технологии. Трябва да направим необходимото, за да можем да разчитаме на широк спектър от талантливи личности в областта на цифровите технологии, за да постигнем тази цел. Цифровизация означава преобразяване на начина, по който европейците работят и живеят; необходими са ни повече отлични лидери, които да гарантират, че тази трансформация ще успее.

John Higgins CBEГенерален директор, DIGITALEUROPE

Препоръка за действие 5.2: Инвестиране в национални

консултативни съвети за информирано разработване на политики

ЕС следва да подкрепи създаването на национални консултативни

съвети по умения за иновативно лидерство във всяка държава

членка, за да се насърчи информираното разработване на политики,

обвързано с новата Коалиция за умения и работни места в областта

на цифровите технологии. Правителствата следва да отправят

покана към индустрията и академичните среди, които могат да

допринесат със своите експертни познания в области, в които има

припокриване на икономика, общество и нови технологии, като

например киберсигурност и цифрова криминалистика, електронно

правителство, иновации в цифровото общество или съчетаване на

хардуерни и софтуерни решения.

Стратегически приоритет 6 – Популяризиране и повишаване на осведомеността за лидерските умения за високотехнологичната икономика

6.1 Популяризиране в европейски мащаб на партньорствата с

множество заинтересовани страни и кампании, насочени към

лидерските умения за високотехнологичната икономика

Повишаването на осведомеността е от основно значение, за да могат

съответните заинтересовани страни да осъзнаят, че за обществото е

важно да бъдат предприети действия по такава важна тема като

„лидерски умения за високотехнологичната икономика“. Това може

да се осъществи под формата на конференции и семинари, конкурси

и награди, популяризиране на най-добри практики / примери за

успехи, бюлетини, уеб портали, видео, уебинари, блогове или

съобщения в социалните мрежи.

Препоръка за действие 6.1 Европейска кампания за

популяризиране и повишаване на осведомеността

ЕС следва да подпомага дейностите, насочени към повишаване на

осведомеността за уменията за високотехнологично лидерство, в

цяла Европа и на всички образователни равнища. Ясни послания

следва да вдъхновяват авторитетни личности и аудитории.

Образците за подражание (виж следващата препоръка) биха могли

да засилят въздействието чрез беседи от типа TED, дейности за

популяризация на нови продукти, при които се използва вече

утвърден продукт, които да се провеждат на големи европейски и

национални събития, посветени на високите технологии, както и

участие в телевизионни предавания и т.н.

6.2 Образци за подражание и примери за успехи

Значимостта на високотехнологичното лидерство трябва да бъде

широко популяризирана, особено при МСП и традиционните

сектори. Голяма е групата на онези, които изостават в усвояването

на нови цифрови и главни базови технологии и които нямат

способността да се приспособят и трансформират успешно сами. Те

ще бъдат засегнати в най-голяма степен от подривните

технологични промени. За да им се помогне, би било полезно да се

популяризират описания на конкретни пътища на кариерно развитие

и образци за подражание, чрез които да се покажат възможностите

– особено за жените – в новата икономика, и които са предназначени

да привлекат нови студенти и служители.

Препоръка за действие 6.2 Образци за подражание, бизнес казуси

и примери за успехи в областта на уменията за

високотехнологично лидерство

ЕС следва да разработи и да популяризира образци за подражание,

бизнес казуси и примери за успехи на лидери във

високотехнологичната икономика като пътища към успехи и като

възможност, която съществува също, и особено, за жените. Такива

могат да се предоставят онлайн за училища, за да мотивират

учениците от ранна възраст.

«31»

ECWT е поел ангажимент да ръководи координирани действия за равенство на половете във високотехнологичното лидерство като основен елемент на цифровите трансформации и икономическия растеж в Европа.

Eva FabryДиректор, Европейски център за жените в технологиите


Постигнатите резултати не биха били възможни без ценния принос в

хода на изпълнението на този договор за услуги на експерти от

националните заинтересовани страни от всички държави членки на

ЕС, които участваха в онлайн анкетите и интервютата, а също и в

организираните събития.

Благодарим за подкрепата и участието на членовете на

Управителния комитет: Roger de Keersmaecker, IMEC, Laurent Zibell,

IndustriAll European Trade Union и Anders Flodström, EIT ICT Labs

Master School.

Специални благодарности изказваме на националните

кореспонденти във всяка държава членка на ЕС от нашата European

Network for Innovation Research (ENIR) (www.enir.org), на специалисти

и участници в „Европейска конференция по умения за

високотехнологично лидерство за Европа“ , проведена в Брюксел на

26 януари 2017 г., на докладчиците, експертите и участниците, които

дадоха своя принос в поредицата от семинари.

«32»

Благодарности

Този договор за услуги е възложен от Европейската комисия, ГД

„Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“. André

Richier, главен администратор, звено „ГБТ, цифрови технологии в

производството и оперативна съвместимост“, беше нашето лице за

контакт в хода на това изследване.

PwC и IDC, както и колеги от Oxford Martin School към Oxford

University допринесоха пряко за работата по този договор за услуги.

Изказваме специална благодарност на Kristina Dervojeda, Mark

Lengton, Marianne Kolding, Gabriella Cattaneo, Carl Benedikt Frey и

Thor Berger. Специални благодарности изказваме и на колегите от

Япония, Канада и САЩ, включително Masajoshi Tsuru и Akira Kataoka

от Information Technology Promotion Agency (IPA), Meenakshi Gupta от

Information and Communications Technology Council (ICTC) в Канада и

Adams Nager от Information Technology and Innovation Foundation

(ITIF) в САЩ.


«33»


«34»


«35»


Повече информация

Европейска комисияГенерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ Служба F/3 „Главни базови технологии, цифрово производство и оперативна съвместимост“ 1040 Брюксел, Белгияелектронна поща: [email protected]


Високотехнологични лидерски умения за Европаeskills-scale.eu/fileadmin/eskills_scale/country_reports_high-tech... · умения през

Documents