Основи на финанситеblogs.unwe.bg/vyotzov/files/2016/11/Лекция-6...Операции на открития пазар • ЦБ купува ценни книжа

Основи на финансите

Лекция 6

Цели и инструменти на паричната политика

План на лекцията

1. Цели на паричната политика– Крайни

– Междинни

– Оперативни

2. Видове парична политика– Количествена

– Качествена

3. Инструменти на паричната политика– Преки (административни)

– Косвени (пазарни)

1. ЦЕЛИ НА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

Цели на паричната политика

Ценова стабилностВисок икономически растеж

Стабилност на лихвените проценти

Осигуряване на пълна заетост

Стабилност на финансовата система

Стабилност на валутния курс

Понякога целите могат да си противоречат!

Стратегия на централната банка

Инструменти • Операции на открит пазар• Сконтова политика• Депозити на правителството

Оперативни цели • МЗР• Парична база• Краткосрочни лихви

Междинни цели• Парични агрегати• Лихвени проценти• Валутен курс

Крайни цели• Ценова стабилност• Заетост• Растеж• Финансова стабилност

2. ВИДОВЕ ПАРИЧНА ПОЛИТИКА

Парична политика

Централната банка може да се фокусира върху:

– Паричната база (М0) – т.е. централната банка влияе върху паричното предлагане чрез резервните пари и паричния мултипликатор. Този тип политика се нарича “количествена”.

– Лихвените проценти – т.е. централната банка влияе върху краткосрочните лихвени проценти като променя паричното предлагане. Този тип политика се нарича “качествена”.

Количествена

SM

DM

ME

EiE

Ли

хвен

пр

оц

ент

Пари

DM2

DM1

iE1

iE2E2

E1

Паричното предлагане се таргетира.

Качествена

SM

DM

ME1

iE

Ли

хвен

пр

оц

ент

Пари

Лихвеният процент се таргетира.

ME ME2

SM1 SM2

Експанзионистична политика

SM2SM1

i2

i1i1

i2

Количествена Качествена

DME2

E1

SM1

SM2

DM

E1

E2

Ли

хвен

пр

оц

ент

Ли

хвен

пр

оц

ент

Пари Пари

Рестриктивна политика

i1

i2i2

i1DM

DM

E1E1

E2

E2

Количествена Качествена

SM2 SM1

SM1

SM2

Ли

хвен

пр

оц

ент

Ли

хвен

пр

оц

ент

Пари Пари

3. ИНСТРУМЕНТИ НА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

Инструменти на паричната политика

• Преки (административни)– Кредитни лимити

– Лихвени лимити

– Ликвидни правила

– Инвестиционно регулиране

• Косвени (пазарни)– Търсене и предлагане на банкови резерви

• Сконтова политика

• МЗР

• Операции на открития пазар

Търсене на банкови резерви

Защо банките търсят резерви?

– Централната банка изисква поддържането на МЗР

– Банките държат свръхрезерви за да се подсигурят срещу изтичане на депозити

– Основният лихвен процент (ОЛП) дава представа за минималната доходност която би могла да се постигне.

– С намаляването на ОЛП алтернативните разходи за държане на резерви намаляват

Средствата държани като резерви не носят доход!!

Търсене на банкови резерви

ОЛП

Резерви

iолп,2

iолп,1

R2 R1

RD

Предлагане на банкови резерви• Предлагането на резерви има два компонента

– Незаемни резерви(NBR)• Банковата система получава резерви чрез операциите на открития

пазар провеждани от ЦБ (например: ТБ продава ц. книжа на ЦБ)

– Заемни резерви(BR)• Резерви получени по линия на рефинансирането на ТБ от ЦБ

• Разходите за получаване на заем от ЦБ се описват от сконтовата лихва (id).

• Докато ОЛП е по-нисък от сконтовата лихва, BR = 0– По-евтино е да заемеш резерви на междубанковия пазар,

отколкото от ЦБ.

• Когато iолп > id, за ТБ е по-евтино да заемат от ЦБ– Допускаме, че ЦБ е склонна да отпуска толкова заеми, колкото се

търсят от ТБ.– Това (общо взето е вярно), но ЦБ няма задължение да отпуска

заеми и може да прилага диференцирана политика.

Предлагане на банкови резервиОЛП

Резерви

id

iолп,1

NBR

iолп,2

iолп,3

RS

Равновесие на пазара на банкови резерви

ОЛП

Резерви

id

iолп,1

NBR

iолп,2

RS

iолп,*

Rd

Операции на открития пазар• ЦБ купува ценни книжа на открития пазар от ТБ:

– Незаемните резерви (NBR) на ТБ се увеличават тъй като ЦБ заплаща покупката на ценни книжа с пари (ликвидност)

– Нарастването на незаемните резерви ще измести кривата на предлагането на резерви надясно

– ОЛП ще намалее тъй като ТБ ще са по-склонни да си заемат ресурси на по-ниски нива

• ЦБ продава ценни книжа на открития пазар на ТБ:– Незаемните резерви (NBR) ще намалеят тъй като ТБ заменят

ликвидност (пари) за ценни книжа, които не се класифицират като резерви

– Тъй като резервите на ТБ намаляват, кривата на предлагането на резерви се измества наляво, което води до покачване на ОЛП

– Ако намалението на (NBR) е значително, ОЛП може да нарасне до нивото на сконтовата лихва

– ОЛП не може да надвиши сконтовата лихва, тъй като всеки ОЛП, който е по-висок от сконтовата лихва няма да е ограничаващ и ТБ ще заемат директно от централната банка

ЦБ купува ценни книжа на открития пазар

ОЛП

Резерви

id

iолп,1

NBR1

iолп,2

RS1

RS2

RD

NBR2

ЦБ продава ценни книжа на открития пазар

id

iолп,1

NBR1

iолп,2

RS1RS

2

RD

NBR2

ОЛП

Резерви

Предимства на операциите на открития пазар

• Централната банка има пълен контрол върху обемите– За сравнение: при сконтовата политика ЦБ определя цената

(сконтовия лихвен процент), но не контролира обема на заемите

• Гъвкави и прецизни– Може да се използва както за големи, така и за малки промени

(фина настройка) на паричната база

• Лесно обратими– Всички грешки могат лесно да се оправят с обратна операция

• Бързи за осъществяване– Няма административни забавяния за прилагане.

Рефинансиране на ТБ(сконтова политика)

• Промяната в сконтовия процент ще повлияе на банковите резерви (оттам и на паричното предлагане) само, ако:– Сконтовият лихвен процент е намален под нивото на ОЛП– Първоначално сконтовият процент е бил по-нисък от ОЛП,

но е покачен над нивото на ОЛП

• Централната банка нарочно държи сконтовия процент над нивото на ОЛП– Като резултат – промените в сконтовия процент не винаги,

дори рядко имат влияние върху паричното предлагане– ЦБ използват този инструмент за вливане на ликвидност в

банковата система (краха на борсовите пазари през 1987 г., непосредствено след 11/9/2001; 2008-2009 г.)

Намаление на сконтовия процент(невлияещо върху паричното предлагане)

id,1

iолп,1

NBR1

RS1

RD

RS2

id,2

ОЛП

Резерви

id,2> iолп,1

Няма сконтови кредити

Намаление на сконтовия процент(влияещо върху паричното предлагане)

iолп,1=id,1

NBR1

RS1

RD

RS2iолп,2=id,2

R2

ОЛП

Резерви

1

2

Има сконтови кредити

Централната банка като кредитор от последна инстанция

• Рефинансирането на търговските банки е една от най-важните функции на централната банка

• Банките с (временни) ликвидни затруднения могат да получат заеми (резерви) от централната банка

• Централната банка противодейства на голямо и/или неочаквано нарастване на търсенето на банкови резерви (недостиг на ликвидност) чрез отпускане на краткосрочни заеми за търговските банки

• Тази функция на централната банка може да помогне при овладяване на банкови кризи (паники), но може да създаде “морален хазарт”, т.е.– ТБ знаят (очакват), че ще бъдат спасени;– Това ги насърчава да отпускат повече високорискови и потенциално

високопечаливши кредити;– Ако кредитът е редовен, ТБ реализира голяма печалба и я задържа– Ако кредитът е несполучлив, ЦБ субсидира загубата

Минимални задължителни резерви• Промените в процента по МЗР води до изместване на кривата на търсене

на банкови резерви– Увеличаването на МЗР премества кривата на търсенето на резерви надясно– Намаляването на МЗР премества кривата на търсенето на резерви наляво

• Нарастването на търсенето на резерви оказва влияние върху ОЛП в посока увеличаване и води до намаляване на паричното предлагане поради намаление на паричния мултипликатор

• На практика, МЗР не са ефективен инструмент за провеждане на политика– Банките държат свръхрезерви – Промените в МЗР не винаги повлияват върху поведението на банките– Промените в МЗР ще повлияят върху ОЛП и върху паричното предлагане в

зависимост от състоянието на свръхрезервите– За банките без свръхрезерви (или с ниски нива) повишаването на МЗР може

да доведе до сериозни ликвидни затруднения– В последните години, много ЦБ се отказаха от използването на МЗР като

инструмент за провеждане на парична политика (Австралия,Канада, Нова Зеландия и др.)

Минимални задължителни резерви

• За и против олихвяването на МЗР

• Организация

• Предимства

– Стабилизира лихвите на междубанковия паричен пазар

– Служи като “буфер” при проблеми с ликвидността

• Недостатъци

– Тромав, не може да се специфицира по отделни банки

– Представлява своеобразен данък върху банките