Новостите в НАСА

Скайлаб е първата космическа станция, която САЩ извеждат в космоса. 75-тонната станция се движи в орбита около Земята в периода от 1973 до 1979 г. Посещавана е от екипаж три пъти, през 1973-74. Първоначално Скайлаб трябва да изучава аномалиите в гравитацията в Слънчевата система, но поради липса на интерес тази задача е изоставена. В станциията има възможност да се изследва безтегловността, освен това служи и като слънчева обсерватория.

Предвиждало се е Спейс Шатъл да се скачи със Скайлаб, но станцията навлиза отново в земната атмосфера и се разрушава преди да бъде изстреляна първата совалка.

Програма Аполо е проектирана да изпрати хора до Луната и да ги върне безпрепятствено на Земята. Аполо 8 и Аполо 10 тестват разнообразни компоненти. Докато обикалят около Луната успяват и да я фотографират. На 20 юли 1969 Аполо 11 каца на Луната и Нийл Армстронг е става първия човек, който стъпва на повърхността ѝ. Аполо 13 не успява да кацне на естествения ни спътник поради неизправност, но успява да я заснеме. Шестте извършени полета, кацнали на Луната, се връщат с много събрана информация и над 400 кг лунни проби. Изследванията включват: проверка състава на почвата, метеорити, сеизмичност, магнитно поле и изследвания върху слънчевия вятър.

На 4 декември 2006 НАСА обявавя, че планира да построи постоянна база на Луната. Скот Хоровиц от администрацията на агенцията обяви, че очакванията са базата да започне да се изгражда през 2020 и до 2024 да е напълно функционираща, което да позволи посещаването ѝ от екипаж, който непрестанно да се сменя (подобно на Международната космическа станция, на която винаги има екипаж, който се заменя от идването на следващия). НАСА смята да си сътрудничи с други агенции за този проект.

НАСА се фокусира напълно върху Спейс Шатъл в края на 1970-те и началото на 1980-те. Совалките са планирани да бъдат изстрелвани често и да бъдат космически кораби за многократно ползване. До 1985 са построени четири космически совалки. Първото си излитане Колумбия прави на 12 април 1981 г.

Совалките не са толкова перфектни, тъй като полетите са много по-скъпи от предвиденото и особено след инцидента с Чалънджър, показващ колко са опасни космическите полети, обществото губи интерес и космическите полети стават все по-обикновени. Започва работа по космическа станция Фрийдъм, за да се поддържа фокусът върху пилотираните космически програми, но вътре в НАСА има спор за това, че тези програми са много по-скъпи от по-подходящите непилотирани мисии, като сондите Вояджър например. Инцидентът с Чалънджър бележи слабия период на НАСА.

Томас Гленан (1958–1961)

Джеймс Уеб (1961–1968)

Томас Пейн (1969–1970)

Джеймс Флетчър (1971–1977)

Робърт Фрош (1977–1981)

Джеймс Бегс (1981–1985)

Джеймс Флетчър (1986–1989)

Ричард Трули (1989–1992)

Даниел Голдин (1992–2001)

Шон О`Кийфи (2001–2005)

Майкъл Грифин (2005–2009)

Барак Обама заяви, че поставя големи предизвикателства пред НАСА, но и им осигурява бюджет да ги постигнат.„До 2025 г. се надяваме да имаме космически кораб, достатъчно здрав да издържи дълги пътувания в космоса. С него се надяваме да осъществим първата мисия на човек отвъд пределите на Луната, дълбоко в открития космос. Надяваме се тогава да можем да изпратим астронавти на астероиди.Надявам се до 2030 г. да имаме възможността да изпратим хора на Марс и те да успеят да се върнат у дома”, заяви американският президент, От думите му стана ясно, че на НАСА ще бъдат отпуснати освен досегашния бюджет още 6 милиарда долара допълнително за следващите пет години.

С помощта на телескопа "Хершел" на Европейската космическа агенция астрономи откриха кислородни молекули в мъглявината Орион, съобщи ИТАР-ТАСС. Индивидуални атоми на кислорода се срещат на много места в космическото пространство, особено около масивни звезди. Молекулярният кислород обаче, съставляващ над 20 процента от въздуха, който дишаме, досега се е изплъзвал на учените. "Кислородният газ е известен на науката от 230 години, но едва сега успяхме да потвърдим, че тази проста молекула съществува в Космоса", казва Пол Голдсмит от Лабораторията за реактивни двигатели на NASA в Пасадена.

Научно изследване, финансирано от НАСА, промени фундаменталните знания от какво са изградени всички живи организми на Земята. Астробиолози, провеждащи тестове в суровите условия на езерото Моно в Калифорния, откриха първия познат на нашата планета микроорганизъм, който е способен да живее и да се възпроизвежда чрез токсичния химикал арсен, пише КРОСС.

Бактерията е открита в утайка от езерото Моно в Източна Калифорния, което е известно с високото си съдържание на соли и арсен, добавя БГНЕС, цитирайки АФП. Новооткритият микроорганизъм, щам GFAJ-1, е член на обща група от бактерии - Gammaproteobacteria. В лабораторни условия учените успешно отглеждали бактериите от езерото Моно на диета от фосфор и арсен.