Политика в (И)КТ – актуални въпроси

Държавна агенция за информационни технологии и съобщения

Политика в (И)КТ – актуални въпроси

доц.д-р инждоц.д-р инж. Камен Рангелов. Камен РангеловДиректор, дирекция “Политика в Директор, дирекция “Политика в

съобщенията”съобщенията”

Конференция АСТЕЛ 12-13 май 2009 г., НДК, гр. Конференция АСТЕЛ 12-13 май 2009 г., НДК, гр. СОФИЯСОФИЯ

www.daits.government.bg


Основни моменти

1. Електронните съобщения в Европа и света

2. Новата регулаторна рамка на Европейския съюз (ЕС)

3. Политика в електронните съобщения на Република България

4. Проект на Закон за публичното радиоразпръскване

5. Съвет по националния радиочестотен спектър (СНРЧС)

6. Проект на Национална стратегия за широколентов достъп в Република България

7. Основни акценти от Четвъртия световен форум по политика в телекомуникациите (WTPF), проведен в гр. Лисабон, Португалия


1. Електронните съобщения в Европа и света

Необходимост от създаване на една наистина многоезична и мултикултурна Европа.

Гражданите на Европа желаят:

- по-бърз и по-евтин достъп до електронни комуникации, Индустрията иска:

- по-малко бюрокрация;

- честна конкуренция;

- добър инвеститорски климат.


Електронните съобщения в Европа и света (1)

Телекомуникационният сектор продължава да бъде ключов за европейската икономика, като приходите от него за 2007 г. са оценени на 293 млрд. евро.

Предприятията в ЕС отделят 20% от инвестициите си за ИКТ и формират около 3% от БВП на ЕС.

Приходи от телекомуникационни услуги по региони за 2007 г.

Други страни

33,9%

Европа31,7%

САЩ20,5%

Япония13,8%



В ЕС мобилните услуги от трето поколение (3G) вече се

предлагат във всички страни-членки от общо 86 предприятия.

Броят на абонатите на 3G услуги за 2007 г., е 88 млн. (20% от

общия брой абонати на мобилни услуги в ЕС). Най-високо

проникване на 3G услуги в Европа се наблюдава в Люксембург и

Ирландия (съответно 29% и 28% от всички мобилни абонати в

тези страни използват 3G мрежи), както и в Италия и Португалия.

Делът на потребителите с предплатени карти в света през 2007

г. е 60%. В рамките на ЕС този процент е сходен – 61%, като в

някои страни като Малта и Италия той продължава да бъде много

висок – съответно 91% и 89%.



Повече от 26 млн. широколентови връзки са изградени в страните от ЕС през 2007 г. Броят на широколентовите връзки в ЕС е около 99 млн., като съществуват значителни различия в проникването на този вид достъп по страни. Общо за страните-членки на ЕС проникването на широколентовия достъп е 20%, сравнено с 15,7% за 2006 г.

През последните три години се увеличава делът на услугите, свързани с изпращането на кратки текстови съобщения (SMS), в приходите от пренос на данни. Приходите от SMS услуги през 2007 г. възлизат на 52,5 млрд. щ.д. и се очаква да нараснат до 67 млрд. щ.д. през 2012 г. Общият брой изпратени съобщения през 2007 г. е 2,4 трилиона, като се очаква до 2012 г. тази бройка да достигне 3,7 трилиона.



Друга услуга, която отбелязва бърз растеж, е мобилната

телевизия. Общите приходи от мобилна телевизия

(разпространявана както ефирно, така и като поток от данни) през

2007 г. са почти 2 млрд. щ.д.

Приходите в световен мащаб, генерирани от общо над 300

виртуални мобилни оператори в 37 страни, през 2007 г. са около

38 млрд. щ.д. Броят на абонатите на виртуални оператори през

2007 г. достига 3% от общия брой абонати на мобилни услуги

(почти 100 млн.).


Електронните съобщения в Европа (5)

Брой абонати на мобилни услуги по технологии

GSM

80,60%

Други 2G

1,47%

EV-DO

2,69%

Аналогови

0,03%

CDMA

9,32%

3GSM (WCDMA)

5,89%

GSM

3GSM (WCDMA)

CDMA

EV-DO

Други 2G

Аналогови



Към края на 2007 г. потребителите на Интернет в световен мащаб са 1,319 млрд. или 20% от населението. Интернет потребителите в Европа са 348 млн., а в рамките само на ЕС –273 млн.

Броят на VoIP абонатите в края на годината достигна 80 млн. В Европа те са 28,9 млн., като този тип комуникация е най-разпространена във Франция, (34% от домакинствата използват VoIP мрежи за пренос на глас).


2. Новата регулаторна рамка на ЕС


Предстоящи изменения на Регулаторна рамка 2002

Директива за по-доброто регулиране, която обединява измененията в Рамковата директива (2002/21/ЕО), Директивата за разрешението (2002/20/ЕО) и Директивата за достъпа (2002/19/ЕО);

Директива за защита на гражданите, обединяваща измененията в Директивата за универсалната услуга (2002/22/ЕО), Директивата за неприкосновеността на електронните съобщения (2002/58/ЕО) и Регламент 2006/2004 за сътрудничество в областта на защита на потребителите);

Регламент за създаване на Европейски орган за пазара на електронни съобщения.

Предложенията на Европейската комисия (ЕК) акцентират върху усъвършенстване на механизмите и взаимоотношенията между институциите за по-добро регулиране в сектора, приоритетна защита на потребителите на електронни съобщителни услуги и доизграждане на функциониращ единен пазар. Пакетът от документи, разработен от ЕК включва:


Основни акценти на предлаганите промени в пакета от директиви

По-добро регулиране за конкурентни електронни съобщения намаляване на ex-ante регулирането там където пазарното развитие

позволява това; опростяване на процедурата за преразглеждане и нотифициране на

пазарите, отпадане на някои от пазарите на дребно от списъка; разширява се взаимодействието с ЕК по отношение на пазари, които

са от изключителна важност за конкурентоспособността на Европа; повишена независимост и ефективни правомощия на националните

регулаторни органи в рамките на съответните национални законодателства с цел подобряване ефикасността на прилаганите регулаторни механизми.


Основни акценти на предлаганите промени в пакета от директиви (2)

въвеждане в изключителни случаи на допълнително специфично задължение на вертикално интегрирани предприятия със значително въздействие върху пазара - функционално разделяне с цел постигане на прозрачност и равнопоставеност в действията на това предприятие;

създаване на условия за доброволно функционално разделяне от вертикално интегрирано предприятие. Националният регулаторен орган следва да оцени въздействието на планираното разделяне върху съществуващите задължения на предприятието да проведе координиран анализ на различните пазари, свързани с мрежата за достъп.

По-нататъшно укрепване на пазарите на електронни съобщения и развитие на конкуренцията



В управлението на радиочестотния спектър задълбочаване на хармонизацията на дейностите в ЕС за постигане

на Общностно стратегическо планиране и координация в областта на радиочестотния спектър;

въвеждане на принципа за технологична неутралност; въвеждане на принципа за неутралност по отношение на

предоставяните електронни съобщителни услуги; последователно преминаване към общо оправомощаване за ползване

на честоти, като се въвежда тенденция за стесняване приложението на индивидуалните разрешения за право на ползване на радиочестотен спектър.



Особено внимание към защитата на потребителите подобряване на информираността на гражданите за предлаганите

услуги и най-вече по отношение на разбираемост и съпоставимост на цените и ценовите пакети на различните доставчици;

сигурност, поверителност и защита на личните данни, включително защита срещу финансови загуби, произтичащи от интернет престъпления и вируси;

улесняване на преносимостта на номерата; съгласуване в рамките на ЕС на подхода за осигуряване на качеството

на услугите и равнопоставеността при обслужване на крайните потребители, като се обръща внимание на потребителите с увреждания и специфични социални потребности.



насърчаване на инвестициите за изграждане и развитие на съвременни електронни съобщителни мрежи и съоръжения, по-специално в отдалечени селски райони;

съгласуваност между компетентните местни и централни органи и опростяване на процедурите по отношение на дейностите по изграждане на електронни съобщителни мрежи;

гарантиране на целостта и сигурността на обществените електронни съобщителни мрежи;

съдействие от националния регулаторен орган за съвместно разполагане и съвместно ползване на мрежови съоръжения.

Изграждане на съвременни обществени електронни съобщителни мрежи и поддържане на тяхната цялост и сигурност


Какво стана с новата регулаторна рамка?

На 6 май 2009 г. Европейският парламент прие с голямо мнозинство на второ четене измененията на Регулаторна рамка 2003 за електронни съобщения (EU 2003 regulatory framework for electronic communications („Telecoms Package”);

В последния момент, Парламентът взе решение да подкрепи първоначалното предложение за изменение 138 за достъпа до интернет като основно право, въпреки постигнатия компромис между Парламента и Съвета;

Малко е вероятно „Telecoms Package” да бъде приет от Съвета на 12 юни. Очаква се третото четене да стане през септември 2009;


Какво стана с новата регулаторна рамка? (2)

Европейският парламент прие доклада за изменение на директивата за GSM и на 6 май 2009 г. прие законодателно решение относно предложените изменения за директивата за GSM;

Понастоящем директивата за GSM изисква държавите-членки да резервират 900 MHz от радиочестотния спектър за GSM услуги;

Изменената директива би позволила използването на UMTS в тази честотна лента;


Какво стана с новата регулаторна рамка? (3)

На 22 април 2009 г. Европейският Парламент на първо четене прие

предложението за “Roaming II Regulation”;

Парламентът и Съвета се договориха за по-нискък ценови таван за

гласовия роуминг, отколкото този, предложен от Комисията;

“Roaming II Regulation” ще бъде до 2012 г., а не както предложи

Комисията - до 2013 г.


Какъв изход се очертава


3. Политика в електронните съобщения на Република България


Стратегическа цел на Политиката в електронните съобщения е да осигури достъп на бизнеса и населението до съвременни, ефективни и качествени електронни съобщителни услуги.

Целите на политиката са: насърчаване на развитието на конкуренция при осъществяване на :

електронните електронни електронни съобщения; развитие на пазара на електронните съобщителни мрежи и услуги в

условията на свободна и ефективна конкуренция; развитие на съвременна електронна съобщителна инфраструктура; ефективно управление на ограничените ресурси; преодоляване на изоставането в развитието и изграждането на

електронната съобщителна инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони.


За постигане на целите на Политиката трябва да бъдат изпълнени следните задачи: Развитие на нормативната уредба:

- промяна в нормативната уредба в съответствие с измененията на Регулаторна рамка 2002.

Осигуряване на условия за развитие на:

- мрежи от ново поколение (NGN - Next Generation Networks);

- мрежи за наземно цифрово радио и телевизионно радиоразпръскване;

- мрежи за широколентов достъп;

- мрежи за спътникови електронни съобщения;

- електронна съобщителна мрежа и пунктове за управление във връзка с националната сигурност (ЕСМПУВНС).

Задачи пред Политиката


Осигуряване условия за ефективно управление и ползване на ограничените ресурси ефективно управление на ограничените ресурси:

- хармонизиране на националния план за разпределение на радиочестотния спектър;

- управление на Националния номерационен план и спазване на принципите за разпределение на номера, адреси и имена;

- използване на позициите на геостационарна орбита, определени с международни споразумения за Република България.

Задачи пред Политиката (2)


Очакват се следните резултати от изпълнението на поставените задачи: нормативна уредба в съответствие с Европейското законодателство

в сектора; ефективен пазар на електронните съобщения, отворен за

конкуренция; по-добри условия за развитие и изграждане на електронната

съобщителна инфраструктура; фокусиране на обществения интерес върху конвергентните платформи

и услуги; стимулиране на инвестиции за навлизането на иновативни технологии

и услуги;

Очаквани резултати


защита на интересите на потребителите; гарантиране предоставянето на универсалната услуга при отчитане

нуждите на хората с увреждания; развитие на широколентовия достъп, преодоляване на

„широколентовото разделение” между отделните региони; ефективно използване на ограничените ресурси: радиочестотен

спектър, номера, адреси и имена и позиции на геостационарна орбита;

осигуряване на условия за наземно цифрово радио и телевизионно радиоразпръскване.

Очаквани резултати (2)


Анализ на регулаторна рамка 2002- напълно хармонизирано законодателство;- процесите на либерализация на ползването на радиочестотния спектър се задълбочават в посока облекчаване на регулирането;

Нова регулаторна рамка 2009- предложенията на ЕК акцентират върху усъвършенстване на механизмите и взаимоотношенията между институциите за по-добро регулиране в сектора, приоритетна защита на потребителите на електронни съобщителни услуги, облекчен достъп и ефективно използване на радиочестотния спектър.

Регулиране- насърчаване на конкуренцията;- поощряване на инвестициите в сектора;- съкращаване на ненужните разходи и и премахване пречките пред бизнеса.

Изводи


Развитие на технологиите- конвергенция на технологичните платформи за електронни съобщения, информационни технологии и електронни медии, както и разгръщане и надграждане на инфраструктурата за пренос на различни услуги и приложения;- NGN; Интернет; LTE;- максимална хармонизация на радиочестотния спектър в съответствие с документи на ЕС и други международни организации и техните компетентни органи с цел ефективното му използване;- създаване на оптимални условия в Република България за реализацията на Европейската космическа политика;- предвижда се мащабна цифровизация на наземното телевизионно радиоразпръскване;- очаква се цифровият дивидент да стане реално достъпен след окончателното приключване на прехода към цифрова телевизия и цялостното освобождаване на заетия от аналоговите предаватели честотен ресурс.

Изводи (2)


Развитие на пазара за електронни съобщения- динамичният ИКТ сектор се сблъсква със световната икономическа криза.- фиксираните услуги отчитат спад;- мобилните услуги нарастват бързо;- ускорено развитие на широколентов достъп;- мобилният пазар на широколентов достъп става все по-важен;- налагат се промени в регулаторните практики;- преминаване към IP-базирани платформи, свързаните с тях услуги, както и изграждане и разгръщане на национални и регионални IP-базирани опорни мрежи;- мрежи от следващо поколение (Next Generation Networks - NGN) позволяващи разделянето функциите на мрежата, свързани с услугите от функциите, свързани с преноса.

Изводи (3)


Електронна съобщителна мрежа и пунктове за управление във връзка с националната сигурност (ЕСМПУВНС)- изградената ЕСМПУВНС ще направи възможно функционирането на е-правителство и ще даде възможност за независимо управление на страната в екстремни ситуации.

Инвестиции- да се продължи държавната политика за навлизане на частни, включително и чужди, инвестиции в сектора на електронните съобщения;- засилване ролята на държавата при представянето пред потенциални инвеститори на предимствата от реализиране на инвестиции у нас, чрез участие във форуми, информационни интернет страници, печатни материали и други.

Човешки ресурси Международна дейност

Изводи (4)


Актуален анализ на развитието на технологиите и тенденциите на пазара, формиращ компетентна визия и активни действия при изготвянето и прилагането на нормативната уредба.

Активно участие в изготвяне на европейската регулаторна рамка в областта на електронните съобщения.

Стриктно и в срок въвеждане на Актове на Европейския съюз в националното законодателство.

Провеждане на държавна политика за постигане на конкурентен и с висока ефективност български пазар на електронни съобщения, чрез различни механизми, включително публично-частно партньорство и други.

Насоки


4. Проект на Закон за публичното радиоразпръскване


Чрез проекта на Закон за публичното радиоразпръскване се цели регламентирането на участието на държавата в осигуряването на наземното цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио на територията на Република България и в защита на обществения характер на Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Държавата ще осигури разпространението на програмите на българската национална телевизия и Българското национално радио:

- мрежа за цифрово радиоразпръскване - мрежа за пренос Две “фирми” съответно Нов състав на КРС – 9

Проект на Закон за публичното радиоразпръскване


С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се правят изменения в ЗРТ и ЗЕС, като се дава възможност чрез националните електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване от първия и втория етап да се разпространяват и програми на оператори или свързани с тях лица, на които е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс-радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване с национален обхват, чийто срок изтича след 2010 г.

Проект на Закон за публичното радиоразпръскване (2)


5. Съвет по националния радиочестотен спектър (СНРЧС)


Държавната политика по планиране и разпределение на

радиочестотния спектър и Националния план за разпределение на

радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти се

изготвят от Съвета по националния радиочестотен спектър (СНРЧС) и

се приемат с решение на Министерския съвет. Националния план за

разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и

радиочестотни ленти се актуализира периодично от СНРЧС, като от

2004 г. до този момент е актуализиран пет пъти, отразявайки

решенията на Световната радиокомуникационна конференция и

редица решения на Европейската комисия и СЕРТ.

Съвет по националния радиочестотен спектър (СНРЧС)


Основна задача на СНРЧС е да хармонизира Националния план за

разпределение на радиочестотния спектър с разпределението на

спектъра съгласно директивите и решенията на Европейския съюз и

същевременно с това съобразявайки се разпределението на

радиочестотния спектър в страните-членки на СЕРТ, Радиорегламента

на Международния съюз по далекосъобщения и Споразумението на

НАТО за радиочестотен спектър.

Съвет по националния радиочестотен спектър (СНРЧС) (2)


6. Национална стратегия за широколентов достъп в Република

България


Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България

очертава визията, целите и насоките за разпространението, достъпността и популяризирането на широколентовия достъп в страната;

представя единен подход към развитието на широколентовия достъп в Република България за постигане на дългосрочни стратегически резултати;

изготвена е в съответствие с целите и приоритетите на: Националния план за развитие на Република България (НПР) за периода 2007 - 2013 г., Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г. (НСРР), Националната програма за ускорено развитие на Информационното общество в Република България 2008-2010 г., Инициатива на Европейската комисия за „Преодоляване на различията в широколентовия достъп” - осигуряване на широколентов достъп за всички европейци чрез използване на всички възможни политики, финансови и регулаторни инструменти за преодоляването на „широколентовата пропаст”.


Технологии за широколентов достъп

кратко описание на възможностите на различните технологии за осъществяване на широколентов достъп към момента (при фиксирани и безжични мрежи);

основни тенденции за бъдещото развитие на технологиите. Year19901980 2000 2010 2020

Mobile

Wireless

Fixed ADSL

VDSL

FTTH GPON

Fixed WiMAX

WiFi

Mobile WiMAX

GSM/GPRS/EDGE

WCDMA

3G HSPA

3G LTE

Beyond 3G


Европейски политики и инициативи за широколентов достъп

- i2010: Широколентов достъп за всички

- Инициатива на Европейската комисия за „Преодоляване на

различията в широколентовия достъп” - (COM(2006) 129)

-Европейска регулаторна рамка в областта на електронните съобщения

- Политика по радиочестотния спектър

- Съобщение на Комисията относно тенденциите в развитието на мрежите от следващо поколение (NGN) и бъдещия Интернет


Състояние на широколентовия достъп в Европейския съюз


Широколентовият достъп в света

Според прогнози на Point Topic, очаква се в края на 2013 г. броят на широколентовите линии в световен мащаб да нарасне до 683 млн., Китай да стане страната с най-голям брой широколентови линии – 153 млн., САЩ – 117 млн., Индия и Бразилия ще попаднат в страните от Топ 10.

Разпределение на широколентовите линии по региони към края на 2008 г.

4,96%

22,46%

2,54%

26,19%

21,98%

5,69%

15,89%

Източна Европа

Северна Америка

Близкия Изток и Африка

Западна Европа

Латинска Америка

Азиатско-тихоокеанския регион

Югоизточна Азия


Положението в България

Данни към 1 юли 2008 г. : - 9,5% степен на проникване - използвани технологии -

25% (205 392 броя)- xDSL е най-слабо популярна, 72% други (LAN/RLAN – 58%, кабелен достъп 14%)

- брой на широколентови линии – 730 373

Разпределение на абонатите по вид на технологията

14%

25,2%

2%

57,3%

0,08%

1%

0,25%

комутируем достъп ADSL

кабелен достъп Друг традиционен жичен достъп

оптичен достъп LAN & RLAN

WiMax

Страната ни изостава от другите държави-членки на ЕС, както по отношение на свързаност и приложение на технологиите от страна на бизнеса и потребителите, така и по отношение на ползваемостта.

Държавна агенция за информационни технологии и

съобщения

Данни предизвикващи гордост


Визия: До 2013 г. всички граждани на България да имат възможност за широколентов достъп.

Цели: Максимално покритие, надеждна свързаност, високи скорости и ниски цени за крайните потребители.

- Социални и икономически цели

- Технологични цели: свързаност, мрежи, инфраструктура Принципи

- Фокус върху гражданите

- Равнопоставеност

- Координация и сътрудничество

- Пазарно-базирани инвестиции

- Устойчиво развитие

- Съобразяване с политиките, инициативите и принципите на ЕС


Пътна карта

Широколентов достъп в:

- големите градове,

- средно населените места,

- слабо населените места и селските региони

Участници и изпълнители: държавата, общините, частният сектор,

публично-частно партньорство (ПЧП)


Свързаност и широколентов достъп за населението

Технологични цели – свързаност, мрежи, инфраструктура

Свързаност в областните и големите градове на страната: до 2013 г. 100% от населението да има възможност за широколентов достъп в

рамките на населеното място, със скорост над 20 Mb/s; да се осигури безжичен достъп на обществени места; до 2013 г. да се осигури възможност за оптична свързаност на над 80% от

домакинствата в близост до домовете им.

Свързаност в средноголеми населени места: до 2013 г. 90% от населението да има възможност за широколентов достъп в

рамките на населеното място със скорост над 10 Mb/s; да се осигури безжичен достъп на обществени места най-малко в сградите на

общините и кметствата; до 2013 г. да се осигури възможност за оптична свързаност на над 80% от

домакинствата в близост до домовете им.


съобщения

Свързаност и широколентов достъп за населението(2)

Широколентов достъп в отдалечени и слаборазвити райони до 2013 г. 50% от населението да има възможност за фиксиран достъп и 90% за

безжичен достъп в рамките на населеното място. до 2010 г.: 100% от населението на страната трябва да има възможност за достъп

до компютър и Интернет в рамките на максимум 20 км. от дома си;

Национална свързаност - да се създадат условия до 2013 г. да има устойчиви оптични инфраструктури, предоставящи свързаност до големите, средноголемите и отдалечените населени места.

Международна свързаност - да се създадат условия до 2013 г. Република България да бъде интегрирана с Европейските оптични инфраструктури с капацитети, равни на тези на развитите европейски страни. Република България може да се превърне в основен разпределителен пункт за свързаност на Балканите и един от мостовете между Европа, Близкия изток и страните от бившия Съветски съюз.


Заключение

Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България включва визия, мерки и процедури за развитието на широколентовия достъп в страната. Нейната цел е да подкрепи развитието на широколентовия достъп, като взема предвид реалното състояние на икономиката на нашата страна към настоящия момент и тенденциите за развитие в близко бъдеще. По тази причина Стратегията дефинира само цели, които са реално изпълними във времеви период, за който Република България би следвало да достигне нивата на широколентово проникване на водещите държави-членки в ЕС.

Настоящият документ дава основните рамки за развитието на широколентовия достъп, които ще бъдат детайлно доразвити в Програма включваща:

Анализ на състоянието на широколентовия достъп по региони; Разработването на проекти по региони; Финансова рамка за националният фонд за развитие на широколентовия достъп в

Република България; Организиране на процедури по приемане и изпълнение на проектите и други.


7. Основни акценти от Четвъртия световен форум по политика в телекомуникациите

(WTPF), проведен в гр. Лисабон, Португалия


Основни акценти

Конвергенция, включително обществено-политически въпроси,

свързани с Интернет;

Следващо поколение мрежи (NGNs);

Възникващите проблеми в телекомуникационната политика и

регулациите;

Преглед на Международните телекомуникационни регламенти (ITRs).


съобщения

Development of horizontal market integration

From intermodal competition to intramodal competitionFrom intermodal competition to intramodal competition


съобщения

Development of vertical market integration


съобщения

NGN vs INTERNET

NGN (as defined by ITU) differs from the Internet. The Internet is a packet-based network, but it is an open network developed through interconnection of networks; it has no guarantee of QoS and it depends on applications for security and authentification. NGN and the Internet have different philosophies concerning the construction and operation of networks. It is necessary to realize a network environment in which the high reliability and integrity of NGNs and the autonomy of the Internet may coexist under appropriate conditions.

There are different views of what constitutes the Internet and NGN. Current common use of the term "Internet" refers to the use of IP-based networks used to provide certain applications, the best-known being the world-wide-web. (Indeed, in common usage, the terms "web" and "Internet" are interchangeable). ITU has never defined the term "Internet". Instead, ITU uses the precisely defined term, "IP-based networks". NGN sits on top of IP-based networks, and is intended to provide facilities that can be used to facilitate the offer of certain services and applications.


съобщения

INTERNET-RELATED PUBLIC POLICY MATTERS Convene a new forum for multi-stakeholder policy dialogue”, called the Internet

Governance Forum (IGF), as stated in paras. 67 and 72 of the Tunis Agenda for the Information Society

Start a process towards “enhanced cooperation in the future, to enable governments, on an equal footing, to carry out their roles and responsibilities, in international public policy issues pertaining to the Internet, but not in the day-to-day technical and operational matters, that do not impact on international public policy issues” (para. 69 of the Tunis Agenda for the Information Society. “Using relevant international organizations, such cooperation should include the development of globally-applicable principles on public policy issues associated with the coordination and management of critical Internet resources” (para. 70 of the Tunis Agenda for the Information Society).

Enable ITU to continue playing its role in facilitating the coordination of Internet-related public policy issues, as expressed in para 35 d of the Tunis Agenda for the Information Society;


съобщения

INTERNET-RELATED PUBLIC POLICY MATTERS(2)

The following issues will continue to be discussed by ITU in the future:

Telecommunication infrastructure (WSIS Action Line C2), including quality of service, reliability and telecommunication protocols;

Building confidence and security in the use of ICTs (WSIS Action Line C5), including countering and combating Spam in order to promote cybersecurity (including of the DNS);

Naming numbering and addressing including ENUM, internationalized domain names, and the evolution of the numbering system and its convergence with IP systems/networks;

Capacity-building and technical assistance; IP addresses and the adoption of IPv6; Internet exchange points; International Internet Connectivity; Non-discriminatory access and use of Internet resources.

Държавна агенция за информационни технологии и съобщения 58

БЛАГОДАРЯ!

[email protected]

Политика в (И)КТ – актуални въпроси

Documents