Глава първа Превод: pokera336 Редакция: Vampire Lady Падането от дърво не беше моята представа за забавление. Птици безброй минават през това всяка година по целият свят, но те трябва да го правят само веднъж и за тях е просто – успей или умри, опитвайки се. Аз не съм птица или готова да умра. Не и лесно все пак. Аз бях дампир, рожба на новосъздаден вампир, чиито умиращи семена някак са попаднали във върколака, който го е убил и са създали живот, освен това костите ми са изключително силни. Да ме бутнат от дърво не би ме убило както тези птичета. Но, за Бога, все още боли. Имам предвид, че вълците не са направени да летят и мускулите, които използват жените или вълците трудно се нагаждат към летене. Не, че практически исках да съм птица. И не птицата, в която сега мога да се превръщам. Имам предвид, чайка? Плъхът на морето? Защо това? Защо не нещо по- величествено и страшно, като орел или сова? Нещо с повече оръжия, като нокти или клюн за разкъсване? Но не. Съдбата е избрала чайка. Сигурно е искала сега да ми се подиграва. Разбира се сигурно мога да стана нещо друго. Наркотика, който попадна в системата ми вероятно може да ме превърне и в нещо друго, но не бих рискувала. Другите се превърнаха в толкова много неща, че загубиха способността си да стават хора, но това не беше проблем, срещу който исках да се изправям. Особенно не и когато вече изпитах момент на объркване след първата ми трансформация в чайки, когато енергията не можеше да си спомни човешката ми форма първоначално. Ужаси ме. Толкова, колкото мразех да бъда чайка. Щях да остана в тази форма докато тялото ми свикне с нея толкова колкото с формата на жена и вълк. Може би тогава ще си играя пробвам други форми. Може би. - Райли, не можеш да останеш на земята завинаги. - дълбок глас измърмори над мен. - Да се научиш да летиш е въпрос на оцеляване. И височина. Аз промърморих нещо неприятно и се претърколих по гръб. Дузина различни натъртвания се обадиха по гръбнакът, раменете и ръцете и ме върнаха към спомена за дълга и приятна баня. Въпреки, че тя надали би помогнала за синините, които започва да събирам. Не че ваната беше в скорошните ми планове, ако зависеше от Хенри поне. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
This document is posted to help you gain knowledge. Please leave a comment to let me know what you think about it! Share it to your friends and learn new things together.
Transcript
Глава първа Превод: pokera336
Редакция: Vampire Lady
Падането от дърво не беше моята представа за забавление.
Птици безброй минават през това всяка година по целият свят, но те трябва да го
правят само веднъж и за тях е просто – успей или умри, опитвайки се.
Аз не съм птица или готова да умра. Не и лесно все пак. Аз бях дампир, рожба на
новосъздаден вампир, чиито умиращи семена някак са попаднали във върколака, който
го е убил и са създали живот, освен това костите ми са изключително силни. Да ме
бутнат от дърво не би ме убило както тези птичета. Но, за Бога, все още боли.
Имам предвид, че вълците не са направени да летят и мускулите, които използват
жените или вълците трудно се нагаждат към летене.
Не, че практически исках да съм птица. И не птицата, в която сега мога да се
превръщам. Имам предвид, чайка? Плъхът на морето? Защо това? Защо не нещо по-
величествено и страшно, като орел или сова? Нещо с повече оръжия, като нокти или
клюн за разкъсване?
Но не. Съдбата е избрала чайка. Сигурно е искала сега да ми се подиграва.
Разбира се сигурно мога да стана нещо друго. Наркотика, който попадна в
системата ми вероятно може да ме превърне и в нещо друго, но не бих рискувала.
Другите се превърнаха в толкова много неща, че загубиха способността си да стават
хора, но това не беше проблем, срещу който исках да се изправям. Особенно не и когато
вече изпитах момент на объркване след първата ми трансформация в чайки, когато
енергията не можеше да си спомни човешката ми форма първоначално.
Ужаси ме.
Толкова, колкото мразех да бъда чайка. Щях да остана в тази форма докато тялото
ми свикне с нея толкова колкото с формата на жена и вълк.
Може би тогава ще си играя пробвам други форми.
Може би.
- Райли, не можеш да останеш на земята завинаги. - дълбок глас измърмори над
мен. - Да се научиш да летиш е въпрос на оцеляване. И височина.
Аз промърморих нещо неприятно и се претърколих по гръб. Дузина различни
натъртвания се обадиха по гръбнакът, раменете и ръцете и ме върнаха към спомена за
дълга и приятна баня. Въпреки, че тя надали би помогнала за синините, които започва
да събирам.
Не че ваната беше в скорошните ми планове, ако зависеше от Хенри поне.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Той седеше на горните клони на много високо дърво. Неговата ярко червена
тениска контрастираше силно на зловещо жълтите цветчета, с които беше окичено
дървото. Неговата сребърна коса блестеше на светлината и лешниково кафявата му кожа
беше като кората на самото дърво.
Той не беше властна натура, по- скоро приятел на Джак. Той също се превръщаше
в сова и неговото семейство очевидно имаше далечно връзки с това на Джак. Бях
опитала по- деликатен подход да го разпитам, но засега Хенри се доказа като лош в
клюките.
Райли. - той каза строго.
Хенри. - имитирах го, повтаряйки властният му глас. - Скоро няма да ми остане
и сантиметър бяла кожа, ако продължаваме в същия дух.
Джак каза, че трябва да се научиш, колкото се може по- бързо.
Джак не е падал от дърво милиони пъти.
Той се засмя – дълбок, сърдечен смях, който разкри усмивка на лицето ми,
въпреки моята раздразнителност.
Само 20 за днес. На Джек му отне поне по 30 на ден и то за седмица преди да го
научи.
Джак може да е вампир сега, благодарение на кръвната церемония през която е
минал преди осем хиляди години, но той е роден със способността да се променя в сова
и има предимството да е от семейство на променящи се. Ако на него му е отнело
толкова време, небесата да са ми на помощ.
Аз повдигнах вежда и се надигнах в седяща позиция.
Ти си учил Джак?
Аз не съм толкова стар, малко вълче. Това е просто легенда, която се носи из
нашето гнездо. Някой сови се учат толкова бавно. - той се засмя отново. - Някой казват,
че затова е плешив. Той е загубил косата си защото се е приземявал прекалено често на
главата си.
Аз се ухилих.
Радвам се, че разбрах, че не сме само ние, чайките.
Ти си прекарала по- голямата част от живота си като вълк. Естествено е да
намираш летенето за трудно. - той разклати въжето около краката си и го върза за
близкият клон. - Ела.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Ако беше лесно като катеренето, щях да бъда естествена. - изправих се и изохках
когато усетих няколко нови натъртвания. До вечерта ще бъда в цялата в синини. Не, че
наистина имаше значение. Не, че имаше някой при който да се прибера вече.
Болката се появи отново като стар призрак. Аз бързо спрях да мисля за Келън и
прибрах спомените в кутия с надпис „Не отваряй!“ . После се протегнах към въжето и
започнах да се катеря. Минаха два месеца, откакто се разделихме. Трябваше вече да го
преживявам. Трябваше вече да съм го преживяла.
Но не бях, нито съм сигурна, че ще го преживея някога. Аз го обичах, а той си
тръгна. Не защото бях инжектирана и полу, а защото бях пазител и не исках да се
откажа. И фактът, че не можех, благодарение на наркотика, а и разрушението в
организма ми тепърва започваше.
Той си тръгна. Стана поредният мъж, който не можеше да приема каква съм.
Поредният, който успя да смачка сърцето ми.
Бях получила достатъчно от т.н. „любов и връзки“ . И така от както се разделихме
не е имало друг. Разбира се това, че бях върколак подсигуряваше частта със секса в
моят живот. Но една седмица беше достатъчно за мен и за мъжете. Изглежда любовта и
аз никога нямаше да намерим златната среда и колкото и да ми се искаше идеалът за
бялата ограда нямаше да го запълня с капризи и мъже точно сега.
Шоколадът, кафето и сладоледът бяха много по- надеждни за добро прекарване и
никога не ме предаваха.
Трябва да благодаря на бързият вълчи метаболизъм, че не съм качила килограми
през последните месеци. Ако бях човек до сега да съм станала с размерите на къща.
Аз достигнах клонът на Хенри и внимателно преминах. Седнах и отпуснах
краката си. Ръцете ми бяха стегнати около дървото и не гледах надолу. От последното
ми падане от скала, благодарение на което спечелих формата на чайка, стомахът ми
потрепваше само от идеята за падане. Въпреки, че скачам без да си счупя кост, като
всеки път падам по лице на земята под мен няма да излекува лесно безпокойството ми.
Поех си дълбоко въздух и издишах.
Сега ми го обясни още един път.
Птицата не лети просто като маха с криле. - каза той търпеливо. - Задръж си
ръцете нагоре и се опитай да ги махаш много силно.
Изглеждах наистина абсурдно, но за щастие бяхме на територията на Хенри
хълмовете Данденог, тоест далеч от любопитни посетители.
Сега се опитай да ги завъртиш докато ги движиш. Става по- голямо движение на
въздухът докато ги въртиш, нали?
Аз кимнах, въпреки, че според мен разликата беше незабележима. Но може би
кожата ми беше станала безчувствена от толкова удари на земята.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Това е основният механизъм да си птица. По долното течение на вятъра ъгълът
трябва да е по- малък отколкото по горното. И не те движи само назад, а назад и надолу,
осигурявайки си движение напред и задържане.
Да, схванах го напълно. - изобщо не.
Той ме удари по ухото.
Достатъчно остроумничене, млада госпожице. Ти можеш да се справиш. Просто
имаш нужда да помислиш.
Всички клетки за мислене са прекалено натъртени или безчувствени. -
промърморих и се придвижих към края на клона, за да не може да ме удари по- силно.
Всеки би си помислил, че съм тийнейджър в училище. И тогава ме удряха по
ухото.
Мисли. - каза той. - Надолу, назад и после нагоре, а не първо нагоре и после
надолу.
Аз издишах и смених позиция, повиках източника на енергия който лежеше
дълбоко в душата ми, магията която ме превръщаше както във вълк, така и в чайка.
Енергията ме погълна, заобиколи ме, променяйки тялото ми, формата му, промени ме от
човек до чайка за секунда.
Върви. - каза Хенри.
Аз разтворих крила, затворих очи и скочих. Усетих познатото усещане за падане,
което пораждаше в мен паника, която заплашваше да ме превземе. Да ме вцепени.
Вместо това се концентрирах върху движението на крилете. Надолу, назад, надолу,
назад.
И учудващо вече не падах. Аз стиснах очи и надникнах. Земята се отдалечаваше
от мен. Аз летях!
Това е! - каза Хенри. - Ти го разбра, момичето ми!
Ухуууу! - звукът излезе като квакане, отколкото като истинска дума, но не ми
пукаше, аз летях. И беше толкова невероятно и силно и усещане.
За нещастие не продължи дълго. Може би съм била толкова погълната от
сензационното усещане, че съм забравила да махам с криле, защото изведнъж земята се
приближи и аз се търкалях из тревата отново.
Аз се върнах към човешка форма и.
Страхотна гадост.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Хенри се засмя. Беше добре, че не бях при него, защото вероятно щях да го
избутам от клона.
Не е смешно Хенри.
Не, истерично е. Най флегматичните се научиха поне да кацат до сега. Мисля, че
с Джак сте в една купа.
Аз се претърколих по гръб и погледнах към небето, което изглеждаше недостъпно
както винаги.
Ако всичко това ме направи плешива като него не бих била щастлива.
Ти летя Райли, дори за кратко. Скоро ще разбереш как става. - гласът му все още
звучеше развеселен.
Дори с моята координация? Или липса на ориентация?
Дори с тях.
Аз изсумтях и се надявах, че е прав. Когато погледнах към часовникът си видях,
че е почти 3. цялото това нещо с падането продължил 6 часа и ми е достатъчно за днес.
Разбира се падането в летенето ми беше най- малкият проблем. Чаках толкова
време да кажа на Джак за промяната и напоследък се възползваше от всяка
възможност да ми се скара. Според него разбитото сърце не е извинение за глупостта.
Започвам да мисля, че никога не се е влюбвал. Или е станало толкова отдавна, че е
забравил болката.
Мисля, че е достатъчно за днес, Хенри. Костите ми се чувстват малко смачкани.
Върви да се изкъпеш, а аз мисля да полетя малко и да раздвижа, някой от
болежките по крилата ми.
Ще се видим ли утре?
Ще ме видиш, момиче, ще ме видиш.
Той промени формата си, скочи от клона и се носеше ниско покрай мен докато не
се издигна в небето. Наблюдавах златисто- кафявият му силует докато не изчезна.
Докато го гледах не можех да спра промъкващата се завист. Искаше ми се да летя като
него, наистина, но започвах да се съмнявам, че някога ще стане.
С въздишка отидох до дървото и се облякох. Магията, която ни превръщаше не
винаги се грижеше добре за дрехите ни, затова за тези уроци махнах горните слоеве от
облеклото си и останах с долно памучно бельо и тениска. Разбира се това означаваше
повече синини и одрасквания, които бих избегнала с дънки и по- солидно горно. Но
както повечето вълци и променящи се, аз се лекувах много бързо. Дънките и другите
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
горни дрехи не бяха лесни за поправяне и заместване. Не и с брат, който непрекъснато
напряга семейният бюджет.
Взех купчината дрехи и се запътих към къщата на Хенри на дървото. Не, че беше
истинска къща на дърво, просто стара къща построена на кокили, така, че да се скрие
сред дърветата. Светлината в нея винаги беше слаба и винаги беше изпълнена с
евкалиптова миризма. Винаги се чуваха птичи песни. Обожавах я въпреки моят страх от
височини. Би трябвало да е рай за променящите се в птици.
Из качих се по стълбите и се насочих към банята, взех кратък горещ душ и се
облякох. Ресането на косата ми отне повече време от обикновено, тъй като последните
месеци расте много бързо. Сега червени слоеве минават под раменете ми. Единственият
проблем бяха листата върху, които падах.
Веднъж щом я изчистих от тях я вързах на опашка, взех си ключовете за колата и
излязох навън. Но едва стигнах до колата когато мобилният ми звънна.
Без съмнение знаех, че ще е Джак. И не беше усилващата се проницателност,
която ми го подсказа.
Беше опитът.
Джак имаше склонността винаги да ми се обажда, когато най- малко се нуждаех от
работа. Разрових се из неподредената ми чантичка, докато не намерих телефонът ми.
Даде ми седмица да се науча да летя. - казах вместо поздрав. - Минали са само 3
дена.
Е, кажи го на лошите. - гласът на Джак му звучеше уморен, колкото големи бяха
и сенките под очите му. - Копелетата са намерили да бъдат начини да създават проблеми
напоследък. Както някой пазители , които познавам.
Вече му се извиних стотици пъти , задето не му казах за птичата история, така че
,ако си мисли, че ще получи още едно няма да му провърви. Падането на земята безброй
пъти изби всяко усещане за съжаление от мен и колкото и да го харесвах, като шеф и
като вампир, той може да ми даде почивка поученията.
Е, какво имаш за мен този път?
Мъртъв бизнесмен на улица Колинс. На края на Париж.
Аз вдигнах вежди. Така нареченият Парижки край на улица Колинс беше
изпълнена с красиви стари сгради и мега богати компании и бизнесмени. Те трябваше
да са способни да наемат там. Не беше типът място, на което очакваш да бъдеш
повикан. Въпреки, че смъртта нямаше уважение към здравето или мястото.
Значи говорим за улична смърт или в сграда?
В сграда. Бил е намерен в офисът от секретарката. Няма следи от взлом и от
наранявания.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Замръзнах.
Значи, защо сме повикани тогава? Звучи по- скоро като за обикновени ченгета,
не е като за нас?
Наше е защото жертвата е Джерард Джеймс.
Който очевидно беше някой, който трябваше да познавам, не беше така.
Е?
Е, Джералд Джеймс беше глава на организацията за защита на нечовешките
права– партия, която ръководи няколко нехора кандидати в съседни щати за федерални
избори.
И неговата смърт е политическият горещ картоф, затова ченгетата са ни го
прехвърлили?
Именно.
Което означава, че натискът ще идва отвисоко да разрешим случаят бързо.
Чудесно.
Предполагам, че самият той не е човек?
Не. Той е .. бил променящ се в сова.
Има ли семейство в Мелбърн?
Възрастни родители, живеещи в Колбрун. Джералд е бил самодеен и има слухове
за договор преди няколко месеца.
Сигурно има хиляди хора, които искат да спрат нечовек да влезе в
правителството.
Слухът беше изследван и не излезе нищо.
Тогава защо сега е мъртъв във офисът си?
Повика ли почистващият екип?
Кол и неговият екип вече са там. Къде ще те чака пред сградата на „Мартин и
Плезанс“ след половин час.
Аз погледнах часовникът си. Почти 3:30 е, което означава, че дневните
задръствания вече са започнали.
Ще ми отнеме повече да стигна до там.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Не и ако побързаш.
Вълна от удоволствие мина през мен. Имам доказано минало с колите. Последната
кола, която притежавах я забих в едно дърво и още нямам спомени какво е станало.
Въпреки, че веднага след това попаднах в лечебницата на мадам, предполагам, че
инцидентът не е бил по моя вина. Но имам няколко предишни сблъсъка при шофиране
от тогава, оттук и моята изненада от заповедта на Джак. Егати, едва миналата седмица
той ми се кара, че още няколко подобни из цепки и бюджетът му отива на червено.
Ако ми заповядваш да карам бързо превозно средство, то трябва да е спешно.
Само не съсипвай колата повече, отколкото вече си го направила. - колебливо той
добави. - Или себе си.
Леле, благодаря за грижата, шефе.
Райли, просто млъкни и стигни до там. - каза то й и затвори.
Млъкнах и тръгнах.
Отне ми едни хубави 40 минути да стигна до града. Още 10 ми отне докато да
стигна до улицата. Може да имах разрешение да карам супер бързо, но точно с тази кола
нямах право на сирени. Въпреки, че може би с моята шофьорска история това не е
толкова добра идея.
Каде вече чакаше пред сградата. Беше седнал на колата си, краката му бяха
опънати напред а стегнатите му ръце бяха пред тялото му. Може да не бързам да се
обвързвам емоционално с някой точно сега, но все пак бях вълк и все още бях способна
да се наслаждавам на добре-изглеждащи мъже. Къде беше това и още много повече. Той
се превръщаше в кон и неговата окраска беше червеникаво- кафява, неговата коса е
наситено черна, а очите му са копринено кафяви. Той е добре възпитан, с широки
рамене, стегнати бедра и прекрасни дълги крака.
Аз издухах кичур коса, докато се опитвах да игнорирам вълнението на хормоните
си. Дори да бях на сексуална вълна Кейд пак ще е недосегаем. Джак беше
изключително ясен, в денят, в който Кейд завърши, че не иска колеги да стават
любовници.
Което не спря Кейд да флиртува, нито мен, но не стигахме по- далеч. Джак ми
беше достатъчно ядосан.
Извадих ключовете от стартера и излязох от колата. Той се изрази ясно като се
загледа в часовникът.
Това беше най- дългият половин час.
Джак очакваше чудеса. Нямаше кратък път или чрез летене, което още не съм
схванала, да стигна до града за половин час, поне не и от Данденонг. Тогава натиснах
копчето на дистанционното и се отдалечих.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Неговият поглед се плъзна по тялото ми с грижа, която ме изпълни с топлина и
желание. По много начини беше срам, че не можех да си играя с Кейд, защото той беше
единственият, който беше напълно безопасен. Колкото до двама ни, той не искаше нищи
повече от секс. Той не се интересуваше, че съм наполовина птица, че не можех да имам
деца, че съм пазител, че ДНК-то ми може да се променя за лошо, не за добро. Той не
настояваше да съм само с него, да стоя далеч от други мъже. Единственото, което
искаше беше да си прекара добре, докато можеше.
И наистина ми се искаше да стане, но просто не си заслужаваше адът, в който
щеше да се превърне животът ми, ако Джак разбереше. Бях го виждала ядосан няколко
пъти и не исках нещата да стигат отново до там. И да се изправиш срещу ядосаният
Джак не беше приятно нещо за гледане или дори да си около него.
Знаеш ли, колко скучно беше чакането? - каза той с мек и секси глас. - Нямаше
хубаво сцени за гледане.
Усмивка се оформи на устните ми.
Имаш предвид страстни.
Забавлението се изписа в крайчетата на очите му.
Обожавам страстта. Всичко е еднакво.
Както и да е. Но отказвам да повярвам, е на улица пълна с офиси, сред
толкова секретарки и работници, не е имало нито едно хубаво момиче.
Е, може би едно или две. Все пак в джоба ми има няколко телефона,
които трябва да проверя. - той вдигна ръката си и махна кичур коса от лицето ми.
Пръстите му бяха топли и тръпка на удоволствие мина през мен, но устоях на
желанието да се оставя в неговите грижи и отстъпих крачка назад.
Той стисна устни.
Джак. - каза той тежко. - е голям дразнител.
О, той може да бъде много повече от това, ако се замесим повече,
повярвай ми. - пристъпих настрана и го повиках. - Е, какво ти каза Джак за случая?
Вероятно същото като на теб. Имаме променящ се, чиито политически
идеи са го направили прекалено скандален за обикновената полиция. - той отвори
стъклената врата и ме изчака да мина. - Предполагам, че си е довел опашка и е получил
сърдечен удар, докато и е разяснявал накратко официалностите.
Вдигнах вежда.
На колко е?
45.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Не, че някой би го нарекъл стар, особено за променящ се.
Имал ли е сърдечни проблеми преди?
Не, но е имал репутация на женкар приживе. И дори на най- здравият женкар
може да му дойде в повече, нашият човек не е бил от най- здравите.
Аз извадих баджа си и го показах на полицаите на смяна, като се запътихме към
асансьорите. Стъпките ни ехтяха по мраморният под. И изглежда звукът се усилваше от
високите тавани. Би трябвало да е ужасен звукът когато тук е пълно с хора от офисите.
Но ако беше просто сърдечен удар, тогава нямаше да ни викат.
Кейд изсумтя меко и натисна бутона на асансьора.
Да, нямаше. Всеки път щом умре политик при съмнителни обстоятелства има
разследване, но този път искат да са сигурни, че не е убийство. Тъй като той е първият
нечовешки политик и така нататък.
През цялото време на ръкопляскане че е представил политическите заплахи за
които се е погрижил много добре, няма съмнение.
Без съмнение. Джерард Джймс не се е готвил да се сприятелява и се съмнявам,
че има много от тях, както на политическата сцена, така и извън нея. Не, че има
значение за тези, които са се интересували от патрията му.
Аз вдигнах вежда.
Подкрепяш ли партията за правата на нехората?
Да, по дяволите. - вратите на асансьора се отвориха. Той притисна гърба си към
врата и ме пусна първа. - Харесваше ми това, което се опитваха да постигнат.
Което беше?
Да ни позволят на нас, нехората, да участване в решенията, които биват взимани
за нас.
Да, сякаш хората някога ще поискат това. - натиснах бутонът за тринайсетия
етаж, който беше последен, после погледнах към Кейд. - Е, щом не е имал толкова
приятели, защо тогава е бил толкова популярен?
Защото всичко беше до имидж, а той беше добър в това. Може да е бил противно
копеле зад кулисите, но на политическата арена и в социалните среди беше спокоен и
приятелски настроен.
Значи ако е бил неприятен и плейбой, защо тогава човешките политици не са
направили скандал?
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
О, те се опитаха, не Джерард беше много добър в задкулисните машинации и
публично успя да ги обърне в своя полза.
Погледнах към екрана и видях, че сме изминали само три етажа.
Как?
Кейд предложи.
В повечето случай с дами той обръщаше нещата на расизъм, имайки предвид, че
повечето бяха хора.
Умно.
Но все пак задник. Въпреки, че не би ме спряло да гласувам за него. Искам по-
справедлив свят за децата ми и мисля, че той можеше да помогне за тази цел.
Е, нямаше правило което противоречеше на това. Ако имаше, нямаше да има
никой в парламента. Но може ли само един политик да направи толкова много? Някак
се съмнявах.
Погледнах нагоре към екранчето и показваше, че сме почти стигнали.
Как е Сабел, между другото?
Сабел беше негова кобила, която той беше успял да опази от хайката преди да
бъде примамен и хванат в развъдникът на луд. Така го срещнах и аз, бях хваната в
същият развъдник. Ние избягахме заедно и след това разбрах, че не е цивилно копеле, а
подмамен следовател.
Като Кейд, Сабел беше променяща се в кон, зашеметяваща, грациозна черна
кобила, чийто движения бяха грациозни и доказваха класата й. Виждала съм я на живо
само веднъж, но съм я гледала по телевизията. Жената беше феномен с шоу с рейтинг
до покрива и книги за билките, които все още са най- продаваните. Разбира се тя не
беше единствената кобила, която той сега имаше. Той беше събрал до сега поне още
седем, до колкото знам и непрекъснато се оглеждаше за още, който да добави към
стадото си. Явно на един жребец му трябваха колкото се може повече. Защо по дяволите
вълците бяха набелязани като луди за секс лунатици, за разлика от променящите се в
коне не можех да разбера. Знаех от надежден източник, че Кейд беше ненаситен за секс.
Сексът беше нещо, на което ние върколаците се наслаждавахме независимо от фазата на
луната.
Когато техните сърца не биваха разбивани, естествено.
Сабел е много бременна, много дебела и мърмореща задето трябва да напусне
нейната зелена конюшня, за да живее с мен. - неговата внезапна усмивка прерасна в
гордо мъжествено изражение. - Друга кобила вчера потвърди, че е бременна от мен
също.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Значи това ги прави пет. По дяволите всичко си е наред с плувците ти.
За нас е знак на мъжественост и сила не само големината на стадото, но и броят
на малките жребчета. Аз съм решил да направя най- голямото стадо в Мелбърн.
Фукльо. - асансьорът спря рязко и аз се хванах, за да се задържа. - Заплата ти
няма да е достатъчна, за да издържа всички.
И не трябва. Стадото работи като система за издържане. Всеки допринася за
другите.
Какво ще стане, ако ти умреш?
Той сви рамене.
Личната ми осигуровка ще се погрижи за тях, а тя е доста щедра.
Трябваше да знам, за да избегна цялото „умрял по време на мисия“ начин на
мислене. Което предполагам беше глупаво, дори животът на пазителите не беше
сравним с дълъг, освен ако не си вампир или неразрушим. Но ако нещо стане с мен не
мисля, че Роан ще се притеснява за пари, нито пък аз, ако ситуацията беше обратна.
Вратите на асансьора най- после се отвориха и Кейд ме изпроводи навън. Фоайето
беше празно, но чух гласове отдясно и един от тях беше познат. Насочих се натам.
Кол се огледа когато влязохме. Той беше висок , сивокос, превръщаше се във вълк,
имаше костеливо лице и остър характер, поне около мен, въпреки, че трябва да призная,
че вероятно го заслужавам. Обожавах да се закачам с него и още много повече над
приемливото. Разбира се не помагаше и това, че твърдеше, че твърдеше, че не е
заинтересован, въпреки че знаех със сигурност, че е. Макар променящите се във вълци
твърдяха, че са по- добри от нас върколаците, дори те не можеха да скрият миризмата на
възбудата.
О, чудесно. - каза той, въпреки, че гласът му беше тежък, светлосините му очи
блестяха от радост. - Красавицата и звярът пристигнаха.
Бих попитала кой е звярът, но се боя, че няма да харесам отговорът. - аз спрях и
огледах стаята- имаше огромно бюро, няколко дивана и машина за кафе с много опции.
Джералд Джеймс не бил земен в изборът си. - Къде е тялото?
Кол посочи друга врата.
В главният офис. Личната му асистентка го е намерила проснат на бюрото в 2.45
следобеда.
Това е доста късно начало, нали?
Той сви рамене.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Явно е било едно еднократно начало.
Може би защото е водил някой след почивката, някой с който не е искал да бъде
видян? В такъв случай офисът би бил последното място, за което ще очакваш да доведе
някой. Пресата определено ще наглежда офисът му.
От дълго време ли е мъртъв?
Трудно е да се каже. Разпадането се развива по- бързо ако е бил активен преди
смъртта си.
И бил ли е? Имам предвид активен?
Много. - каза той със сух глас. - По груби сметки бих казал, че е умрял някъде
около 6 тази сутрин.
Къде е детективката сега?
Долу на третия етаж в кафенето. Има полицайка с нея. Предполагам, че така
правят мързеливите ченгета след като ни го прехвърлиха.
Означава ли това, че няма нищо подозрително? - попита Кейд.
На пръв поглед да. - предположи Кол. - Но в тази работа не можеш да си сигурен
в нищо докато не изследваш всичко. И преди съм грешал.
Не. - казах аз, слагайки най- шокираното си лице. - Кажи ми, че не е така.
Усмивка се появи на лицето му променяйки го от обикновено към „о, боже мой“
тип.
Защо не си замъкнеш кльощавият си задник в офисът и не свършиш малко
работа за разнообразие?
Кльощав задник. - погледах към Кейд. - Мислиш ли, че задникът ми е кльощав?
Скъпа, мисля, че е достатъчно секси, за да го целуна, но ти няма да ми
позволиш.
Не, Джак няма да ти позволи. Той разваля купона, не аз. - погледнах навреме към
Кол, за да видя как си върти очите си и се хили. - Е, тогава какво правиш ти тук, като
тялото е в другата стая?
Събирам телесни течности. Изглежда нашето момче е имало нещо като
сексуален маратон снощи.
Банг, право в моята теория за нелегалната среща. Буквално.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Мога ли да я забия или какво? - Кейд каза самодоволно. - Сексуалният му
партньор наблизо ли е? Може да се наложи да говорим с нея. Или сега, ако е такъв
случаят.
Нея, бих казал. Има следи от женски парфюм и определено не е на секретарката.
Въпреки, че няма следа от взлом, все пак поисках да ни донесат охранителните записи.
- той се наведе и зави бюрото. - Която и да е била тя е имала достъп до кодовете на
охраната, защото когато е дошла секретарката е било заключено.
Може да е използвала неговите ключове. - все пак защо би избягала ако е
получил удар по време на секс. Не е против закона, но може би е политическа лудост.
Освен ако не е била жена на негов партньор, това със сигурност би обяснило бягството.
Кол ме погледна.
Ключовете все още са на бюрото.
О.
Да, това е странно. Той направи пауза и после добави със светнали очи. -
Вероятно затова Джак ви е пратил двамата.
Продължавай да се заяждаш и ще ти разваля местопрестъплението.
Най- вероятно ще го направиш. - неговото забавление посърна и той посочи към
главният офис. - Не докосвай вратата, още не съм свалил отпечатъци.
Правили са секс и на вратата?
Очевидно да.
Аз погледнах към Кейд.
Сигурен ли си, че този тип е бил върколак, а не променящ се?
Той се ухили и ме бутна с пръст по гърба към стаята.
Не. Той е просто твоят прекалил със секса политик.
Защо не могат да си го задържат в гащите?
Заради силата и достъпността.
Което не върви с публичността и опитите да спечели гласове.
Минах през втора врата, стъпвайки в огромно петно от кафе и изоставена чаша
пред вратата. Двамата мъже в отборът на Кол – променящ се в котка и в птица, чиито
имена не знаех и не изглеждаха заинтересовани да ми се представят, присъстваха.
Единият изучаваше столът, а другият внимателно снимаше.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Самият Джералд Джеймс беше проснат чисто гол на бюрото с широко разтворени
ръце и неговият блестящ задник беше блеснал точно срещу прозореца, за да може всеки
да го види. Или поне тези, които бяха в отсрещните офиси. Обзалагам се, че
засрамващите снимки ще са във вестниците утре на първа страница.
Миризмата на секс и страст беше във въздухът. Усещаше се и миризмата на
жасмин и портокал, както беше предположил Кол – женски парфюм. Но имаше още
нещо, което караше психическите ми способности да потръпват.
Не беше смърт, нещо подобно.
Аз замръзнах и погледнах към тялото, очаквайки енергията на мъртвеца да се
размеси с усещанията ми. Очаква неговата душа да излезе и да ми разкаже.
Не го направи.
Всъщност имаше странно чувство на празнота в тази стая. Сякаш някой тук преди
мен беше дошъл в стаята и беше изсмукал всичката топлина. Нямаше никакви останки
от живот.
Аз изтръпнах и потърках ръцете си. Ясновидството можеше да е досадно, ако ми
даваше само „Нещо не е наред“ . Кейд спря зад мен, топлината от тялото му
притискаше гръбнакът ми.
В тази стая има странно усещане.
Погледнах го. Кейд беше чувствителен към емоции, а не към души или смърт,
значи ако той чувстваше нещо странно, трябва да е много силно. И нещо много
различно от каквото и да съм усетила.
Той също владееше телекинеза, която се оказа доста ценна когато се биеше с
вампири, които естествено бяха по- бързи от него.
По какъв начин?
Той беше замръзнал и поглъщаше стаята преди да се върне в останалата част от
тялото си.
Тук има силно усещане за екстази и страст.
Би имало, ако са го правили на маси, стени, врати и на каквато и да е част от
мебел са видели.
Кадифеният му поглед беше наполовина отнесен и неговите устни бяха свити. Не
слушаше наистина, просто се концентрираше на това което усещаше.
Повече от това е. Сякаш е бил на високо и не е могъл да слезе.
Погледът ми се концентрира върху Джерард.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Наркотици? - определено няма да е първият път когато политик бива хванат да
използва нелегални субстанции. И може да обясни защо е дошъл тук и е оставил
мястото открито.
Не бих могъл да усетя надрусан, но усещам това. - той замръзна. - Има нещо
обвито във височина, нещо, което преди не съм усещал.
Какво имаш предвид?
Той се поколеба за момент, после погледът му се върна към моят.
Нещо много старо, много силно и изключително смъртоносно е било в тази
стая.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Глава втора Превод: sp_gc
Редакция: Vampire Lady
Изненадано повдигнах вежда.
- Ами, очевидно не е нещо мъртво, защото иначе бих го почувствала.
Моето ясновидство е настроено за души и мъртви неща, което вероятно е
причината да съм чувствителна към присъствието на вампири, дори когато тази ми
способност не е извадена от килера с помощта на ARC1-23.
Приближих се до тялото на Джерард и долових по-силен аромат на женски
парфюм. Уханията на жасмин и портокал бяха остри, но смесени и между тях имаше
нотки на люляк и рози. Намръщих се.
- Познавам този парфюм.
- Не мислех, че използваш парфюм – отговори Кейд почти автоматично.
Той пристъпи около мен, ноздрите му пламтяха, докато издърпваше гумени
ръкавици от кутията в ъгъла на бюрото.
- Така е, но онзи ден минах покрай магазина на Чанъл и една дама изпробваше
нещо, което миришеше точно като това.
Естествено, не се задържах наоколо, за да установя какво точно беше. Такова
голямо количество парфюм, идващ от такова малко пространство, направо щеше да
взриви обонятелните ми сетива. И следващите пъти, когато минавах през този магазин
го правех от безопасното разстояние от другия край на улицата. Грабнах някои
ръкавици и ги нахлузих. Кейд се навеждаше върху тялото, изучавайки врата на
Джерард.
- Какво откри?
- Белези от драскотини.
Придвижих се около бюрото, за да погледна. Лъскавите задни части на
Джерард заемаха видно място. Фитнесът и внимателното хранене очевидно не
присъстваха в дневния му ред. И все пак някои от най-властните мъже в историята са
били също и някои от най-непривлекателните, по отношение на физическите се
качества. В живота, тяхната власт бе това, което привличаше. В смъртта, властта не
винаги бе очевидна.
- Какъв вид драскотини?
- Мисля, че от котка. – Той посочи трите разреза, гравирани дълбоко във врата
на Джерард. – Раната мирише като нова.
Миризмата на кръв, обаче неясна, бе доказателство толкова близо до тялото.
Тихо се приведох по-близо и леко натиснах една от раните. Тя леко се отвори при
допира ми, показвайки колко дълбоко ноктите бяха проникнали в плътта.
- Раните не са се излекували, следователно той не е променил формата си
преди смъртта. – Хвърлих поглед към Кейд. – Мислиш ли, че е възможно партньорката
му да е била котешки шифтър.
- Ами, съмнявам се, че е имал котка за домашен любимец. Птиците шифтъри и
котешките любимци се отвращават едни от други.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Отново погледнах към раната.
- Тези разрези определено са от котешки нокти, а не човешки. Защо тогава тя
би била в котешка форма, ако са дошли тук да правят секс?
Развеселение проблесна в очите на Кейд и погледът му срещна моя.
- Може би той просто е искал малко да си поиграе с котенце, преди да се
залови с истинската работа.
- Тази игра на думи – казах тежко – не струва. Би било интересно да видим
записите от камерите и за да разберем дали са заснели влизането или излизането й в
която и да е нейна форма.
- Защо?
- Просто предчувствие. Тя не е съобщила за неговата смърт, не е била тук,
когато ЛА* (*ЛА – Лична асистентка) са я открили и мястото определено беше добре
заключено. Всичко това намирисва на потайност. Тогава защо тя би позволила да бъде
видяна как влиза в сградата?
- Допускайки, разбира се, че наистина имаме работа с жена.
Този парфюм определено изглеждаше женски, но при положение, че не
използвах такива неща, не можех изобщо да твърдя, че съм експерт.
- Имало ли е слухове, че Джерард е гей?
Кейд разклати глава.
- Но политиците са много добри в прикриването на тези неща. И позицията на
тялото е порнографска.
Погледът ми се плъзна от гръбнака му надолу до задните му части.
- Не и ако тя е била под него по времето на смъртта и просто го е преместила
достатъчно, за да се измъкне.
Той свали ръкавиците си и ги остави така, че да са му на разположение.
- Не мисля, че ще открием още нещо тук. Искаш ли да отидем към апартамента
му и да видим дали има нещо – или някой - там?
- Ти го направи. Аз ще поговоря с ЛА.
Той кимна и излезе от стаята. Погледнах за последно към Джерард, малко по-
дълго, за да видя дали душата му няма да излезе да си поиграе, след това свих рамене и
се насочих към външната стая.
- Тръгваш си толкова скоро? – Погледна Коул нагоре.
- Ще остана, ако искаш толкова много – усмихнах се аз.
- Страхувам се, че не искам.
- Лъжеш, човеко вълк.
Не го отрече, което беше добра промяна, но сините му очи все още бяха
студени. Той беше мъж, който не се поддаваше лесно на хормоналните влечения, не че
исках да стигна донякъде, поне не в точно този момент, но половината от забавлението
бяха самите опити. Не съм сигурна какво точно ще направя, ако наистина каже „да”.
Освен шока, който би причинило едно такова събитие, Джак беше този, който имаше
правото да произнесе тежката си дума.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Посочих с ръка в посоката към главния офис.
- Забеляза ли драскотините по врата му?
- Да.
- Искаш ли да ми изпратиш пълния анализ и резултатите от аутопсията, когато
са готови?
- Ще го направя.
- Благодаря. Отивам да си поговоря с ЛА. Между другото, как й е името?
- Роузи Енес. Можеш да я пуснеш да си върви след като свършите.
- Благодаря. Ще го направя.
Запътих се надолу, избирайки стълбите пред асансьора, тъй като исках да
избегна резките спирания, които караха стомахът ми да се бунтува.
Усетих миризмата на кафе веднага щом отворих вратата и си поех дълбоко
въздух. Не беше особено свеж аромат и леко намирисваше на изгоряло, но всяко кафе
ставаше за пиене след като сте пристрастени към тези неща като мен.
Огледах се за двете жени, забелязвайки синята полицейска униформа в
далечния ъгъл, и грабнах две кафета със сметана и две парчета шоколадов кекс. След
като вече бяха платени, добавих захар и прекосих стаята.
- Мога ли да ви помогна с нещо? – Попита полицайка със зелени очи, студени
колкото и гласа й.
- Райли Дженсън, Директората. – Оставих кафетата и кекса на масата, след
това издърпах значката от джоба си и й я показах.
Не изглеждаше впечатлена. Нито дори изненадана. Въпреки, че полицията
като цяло беше благодарна за нашето присъствие – особено като се има на предвид, че
не им се налагаше да се занимават с нечовешките крайности – все още се намираха
такива, които ни смятаха за малко повече от убийци с разрешително. Което в много от
случаите беше самата истина. Изглежда тази жена бе една от тях.
Или това, или просто не беше привлечена от очарователната ми личност или
способността ми добре-да-се-разбирам-с-хората.
- Не бях осведомена, че Директората има пазители в Дневна смяна. – Каза тя,
разглеждайки значката по-внимателно от нужното.
Все едно има някой, който съзнателно би фалшифицирал значка на пазител.
- Нова група, обявена преди няколко месеца. – Тикнах значката обратно в
джоба си и устоях на нуждата да й предложа да започне да чете вътрешните хроники
малко по-често. – Ще поема нещата тук за малко. Благодаря.
Тя подсмъркна и се изниза крадешком. Седнах на нейното място, ноздрите ми
пламнаха, щом долових аромата на Роузи. Тя миришеше на лавандула и евкалипт,
както и на човек. Побутнах кафе и парче кекс към нея.
- Ето. Изгледаш сякаш имаш нужда от това.
Тя игнорира кекса и уви ръце около стироопорната чаша, усмивката й бе
изморена и си личаха бръчки. Предположих – грешно, - че някой като Джерард Джеймс
би имал млада и атрактивна лична асистентка. Някоя, която хваща окото и е
работоспособна. От малкото, което научих от Кейд, той просто изглеждаше такъв тип.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Но Роузи трябваше да е в края на петдесетте си години- без грим и със сива
коса, подстригана късо по старомоден начин, изглеждаше дори и по-стара. Може би
подхранваше политическия си имидж с по-възрастна асистентка или просто тя бе адски
добра в работата си.
- Боя се, че трябва да ви попитам за този следобед и това, как сте открили
Джерард Джеймс. – Махнах капака на кафето си и леко го хвърлих в близкото кошче. –
Използвай колкото ти е нужно време. За никъде не бързаме.
Тя кимна, но няколко секунди не каза нищо. Просто седна с ръце, увити около
чашата с кафето си, и сведени надолу очи.
- Роузи? – казах нежно.
- О, да. – Тя подскочи леко. – Гласът и трепереше, но продължи. – Беше малко
след два и половина, когато пристигнах в офиса.
- Винаги ли започваш толкова късно?
- Не, но миналата вечер беше на благотворително събиране и ми даде свободна
сутрин. Щяхме да работим до късно, за да наваксаме.
- Значи офисът беше напълно заключен, когато дойде?
- Да.– Тя отпи от кафето си и добави – Аз също имам ключове, понеже
обикновено идвам преди него. Той обича – обичаше – да има готова чаша кафе веднага
щом пристигнеше.
- Кога започваше смяната му тогава?
- Не по-рано от три, но той по принцип подраняваше с петнадесетина минути.
– Тя се поколеба, в бледите й сини очи плуваха сълзи. – Влязох в офиса му, за да оставя
кафето, както винаги. И тогава видях…
Спря и си пое голяма глътка въздух. Ръцете й трепереха толкова силно, че
кафето й заплашваше да се разлее от чашата и да опари пръстите й. Протегнах се,
внимателно издърпах стироопорната чаша и я поставих на масата. Но не можех да не се
зачудя, дали силните й реакции се дължаха на шока или на нещо още по-лошо. Нещо,
което нямаше общо със секса, защото след всичко, което чух за Джерард Джеймс,
силно се съмнявах, че Роузи беше негов тип. Но това не значеше, че не е възможно тя
да е имала увлечение по него. Със сигурност нямаше да е първият случай, в който ЛА
си е паднала по шефа. Все пак са били заедно повече от десет години. Не много, в
цялата схема.
- Забеляза ли нещо необичайно или не на място?
Тя поклати глава.
- Само той върху бюрото. – Устната й потрепна и една самотна сълза се
изтърколи по бледата й буза. – Знаеш ли, беше голям шок да го видя по този начин.
- Знам. – Поколебах се. – Видяхте ли дрехите му някъде?
Аз със сигурност не бях, но може би групата на Коул вече ги бяха опаковали.
- Не, - отговори тя – но най-вероятно висят в банята. Той винаги беше чист и
спретнат.
Дори и в разгонен период? Трудно ми бе да го повярвам, но той все пак бе
политик. Те бяха доста различна от нас порода.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Каква функция изпълняваше той миналата нощ?
- Беше в Кристъл Палас в Св. Килда. Беше поканен да говори на някакво
благотворително събиране.
- Знаете ли кой го придружаваше?
Сумтенето й не беше за подценяване. За първи път открих нещо повече от
печал в изражението й.
- Алана Бърнс. Тя бе една от Проститутките Турак.
Устните ми се извиха от смях. Нямаше нужда да питам Роузи какво мислеше
за „Проститутките”, защото то много ясно се разбираше от хапливия й тон.
- Кои са те?
Тя размаха ръка е си приближи така че имаше опасност да бутне кафето.
Протегнах се и отново го преместих от пътя й.
- Има около дванайсет свободни или разведени дами Турак, които са на
разположение да изпълнят най-добрите функции. Само с най-възпитаните мъже,
разбира се.
- Значи са скъпи курви?
Тя се намръщи.
- Не. Не вземат пари, доколкото знам. Можете ли да си представите в какъв
скандал можеше да се забърка Господин Джеймс? Не, те са проста добре възпитани и
комуникативни мръсници, чисто и просто.
Усмихнах се, на се запитах дали е показвала тези свои чувства на шефа си.
Някак си подозирах, че не е.
- Той често ли излизаше с Алана?
- Няколко пъти, въпреки, че мисля, че тя започна да му омръзва.
- Защо? – Попитах след като отпих от кафето си.
Тя се поколеба.
- Като цяла предпочиташе да не задълбочава нещата.
И ако Алана е започнала да настоява, но без резултат, това можеше да обясни
убийството му. Зарязаните жени не винаги се задоволяваха с шоколад. Някои се
ядосваха – а други си го връщаха.
- Как зарязваше любовниците си обикновено?
- С цветя на следващия ден. По принцип аз ги поръчвах и затова знам, че
Алана му омръзваше. Каза ми да проверя цените на розите.
Добре, поне не я беше зарязал с нарциси.
- Но излязоха миналата нощ?
- Да, аз и се обадих следобеда, за да потвърдя датата, както правя винаги. Тя
беше в много раздразнително настроение. – Роузи подсмъркна. – Повечето от тези хора,
се мислят са прекалено добри, за да се занимават с обикновените хора.
И може би Проститутките не са били единствените с товар на раменете.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Алана ли е първата Проститутка, с която шефа ви се е срещал?
- Не. – Тя обви ръце около кафето и отново го придърпа към себе си. – Все му
повтарях, че някой ден ще се забърка в неприятности заради тях, но той харесваше
контактите, които те му предоставяха.
- Тогава с кого още се е срещал?
- Имаше няколко от тях. Беше с една за около година, но тя стана много
досадна и той се отказа.
Това означава, че най-вероятно е искала сериозно обвързване. Горката жена.
Чудя се дали е получила рози или просто й е била показана вратата.
- Как се казваше тя?
Роузи се начумери.
- Чери някоя. Трябва да я има в регистъра, но смятам, че е сменила адреса си,
така че информацията няма да е полезна. Води се на буквата „П”.
Този път не се сдържах и се разхилих. В Роузи определено имаше повече огън,
отколкото изглежда на пръв поглед.
- Има ли и информация за Алана? Трябва да говоря с нея.
- Да.
- Има ли още нещо, което можеш да ми кажеш? Нещо от полза?
Докато я питах, я достигнах телепатично и леко се свързах със съзнанието й. В
мислите й бе бъркотия от тъга и скръб за шефа й и притеснения за възрастта й и това
дали в действителност ще си намери друг шеф. Не можех да намеря нищо,
наподобяващо лъжи, полуистини или прикриване. Затова нежно се оттеглих.
Тя отпи от кафето и се намръщи.
- Като какво?
- Ами, разболявал ли се е напоследък? Получавал ли е някакви заплахи?
Случвало ли се е нещо необикновено през последните две седмици.
- Не, за всичко това.
- Тогава, за момента, не можеш да ми помогнеш с нищо друго. – Повиках
обратно ченгето и добавих: Ще накарам полицая да те заведе у дома, ако искаш.
Полицаят не изглеждаше много доволен, че ще бъде понижен на шофьор, но
Роузи бе облекчена.
- Това бе било прекрасно. Благодаря.
Взех кафето си и недояденото парче кекс, казах довиждане и излязох от там.
Изхрупах шоколадовия кекс, докато отново се качвах по стълбите и оставих пътечка от
трошици след себе си.
Коул вдигна поглед, щом влязох в офиса.
- Очакваш от мен просто да си легна с теб, а дори нямаш приличието да ми
донесеш една чаша кафе. Днешните жени. Толкова егоистични.
Изсмях се.
- Да, всичко опира до моите желания и предпочитания, приятелче, не твоите.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Развеселеност премина за кратко през сините му очи.
- Какво мога да направя за теб сега?
- Виждал ли си визитника?
- Второто чекмедже. – Той помахах с ръка към бюрото.
Оставих кафето си, сложих си ръкавици и отворих чекмеджето, изваждайки
визитник. Адресът на Алана наистина се водеше под буквата „П” като Проститутки.
Всъщност, имаше общо седем жени в списъка. Очевидно Джерард си е проправял път
през йерархията на Проститутките. Нахвърлих си набързо имената и адресите им, след
това отново взех кафето си и кимнах на Коул за довиждане. Почти бях излязла, когато
се сетих какво каза Роузи за дрехите, и спрях.
- Коул, откри ли вече дрехите на Джерард?
Той отговори без да вдига глава.
- Да, те са спретнато подредени в банята.
- Наистина?
Не можах да скрия изненадата си и той ме погледна с усмивка.
- Да. Подозирам, че нашето момче е чистник. И двамата полицаи са
необичайно спретнати.
- Предполагам, че няма нищо чисто в това, което са правили миналата нощ.
- Ами, да, но дори и политик не би мислил, че има нещо чисто в секса. – Той
направи пауза, за да вземе кичур коса и да го постави в торбичка. – Прозореца в банята
е счупен, което е странно.
Повдигнах вежда.
- Значи ако убиецът е котешки шифтър, може да е избягала от там.
- Ако изключим падането върху павета от петия етаж, да. – Раздразнение се
промъкна в гласа му. – Ще го включа в доклада си. Ако изобщо успея да го завърша,
това е.
Разбирах от намеци, като „това е”. Обърнах се и отново се насочих към
стълбите.
Щом влязох в колата, включих компютъра и въведох името на Алана,
проверявайки всичко, което имаме за нея. За мой късмет, нямаше абсолютно нищо.
Най-лошото нещо, което е правила в живота си, бе да плати със закъснение глоба за
шофиране с превишена скорост. Проститутките можеше и да бъдат трудни за обичане,
наслаждаващи се на живота жени, но изглежда тази като цяло нямаше проблеми със
закона.
Два пъти проверих дали адресът, който имахме, съвпадаше с този от
визитника, след това запалих колата и потеглих.
Да кажа, че Турак бе добро предградие, би било откритието на годината. Само
милионери или дори по-богати можеха да си позволят да живеят там, въпреки, че в
последно време по-заможните се местеха в по-модерните крайбрежни предградия като
Брайтън.
Единствения път, когато дойдох по свое желание в Турак, беше за да посетя
Дия – психоложка от ведомството на Директората, с която бяхме станали приятелки –
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
или да отида на шопинг за вдовици по улица Чапъл. Всъщност, купуването на нещо по-
скъпо от кафе бе немислимо – Директорат не ни плащаше чак толкова – и дори и
кафето бе прекалено скъпо в това предградие.
Силното изсвирване на клаксон върна вниманието ми към пътя и аз свих, за да
избегна насрещната кола. Игнорирайки доста оживените жестове на шофьора, включех
навигационната система на компютъра си и го оставих да ме води към Алана.
Оказа се, че не живее в един от озеленените блокове, които се намираха в края
на богатия Турак, и въпреки че апартамента бе близо до река Яра в края на шосе Куянг,
той все още струваше милиони. Най-малко.
Слязох от колата и погледнах нагоре към сградата. Беше само на три етажа и с
модерен дизайн, направена би от бетон и имаше много стъкла. Етажите не бяха
директно един върху друг, а под малък ъгъл, разкривайки пред всички гледка и
придавайки болен вид на сградата.
Не грозна, не чудесна, просто поредната сграда, която най-вероятно ще бъде
съборена и сменена с някоя по-голяма и внушителна през следващите двайсет години.
Напоследък така стояха нещата в Турак. Дори Дия бе получила оферта за красивата си
стара къща – очевидно планът бе да я съборят и да построят огромни апартаменти,
които да се продават по няколко милиона единия. За сега Дия устояваше на
изкушението, за което бях благодарна, защото много харесвах мястото. Беше топъл и
успокояващ за посещение дом, особено сравнен с минното поле, което беше моят
апартамент. Не бях добра домакиня. И брат ми не беше, въпреки че бе склонен да е
много по-подреден от мен.
Заключих колата и тръгнах. Телефонът ми звънна, когато започвах да изкачвам
стълбите и спрях на пърха, за да го изровя от чантичката си.
В момента, в който вдигнах, чух остър глас.
- Колко пъти съм ти казвала, че Директората не е личния ти център за
отговори.
Разсмях се, нямаше съмнение, че гласът бе на Селин, вампирката, която бе
заела мястото ми като свързващ пазител е главен асистент на Джак
- И как отново чувам сладкия ти глас, любима?
- Ухапи ме, момиче вълк.
Очевидно Джак не беше в стаята, защото иначе тя би била същинска сладост и
светлина. Тя отчаяно искаше да влезе в панталоните на Джак и предполагам, че се е
досетила, че да плюе любимия пазител на шефа й, докато той можеше да чуе, нямаше
да и помогне много.
Разбера се, досетих се, че почти нищо не би й помогнало, не само, че Джак
имаше правото да произнесе тежката си дума, но и с месеци се въздържаше от красиви
и знойни желаещи и се съмнявам, че скоро щеше да се предаде. Но чеше забавно да я
гледам как се опитва. И проваля.
- Сал, любима, нищо на този свят не би ме накарало да те ухапя. И за какво са
тези лични обаждания?
- Имам едно от Бен Уилсън. Казва, че е спешно и пита дали можеш веднага да
му се обадиш.
Намръщих се.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Бен Уилсън? Не познавам такъв.
- Той твърди друго.
Което не помогна много. Прехвърлих тежестта си от единия крак на другия и
загледах ултрависока жена, на ултрависоки червени токчета, която пристъпваше
неуверено. Носът ми се сбръчка. Миришеше на ром и цигарен дим.
- Това ли е всичко, което той каза?
- Не, каза нещо за помнене на Сянка, каквото и да означава това.
Името изникна. Бен беше Сянка, голям, черен вълк, който ръководеше
Нонпарейл, стриптийз бизнес, който обслужваше – със стриптийзьорки и коне –
партита на хора е не чак дотам хора. Срещнах го за кратко преди няколко месеца по
време на разследване и докато изпитвахме привличане един към друг, аз бях с Келън и
му бях обещала ма му остана вярна.
Това също ми се отрази и много добре.
Издишах въздух, отървах се от остатъците от душевна болка и казах:
- Той остави ли някакъв номер?
- Да. Но това е последни път, в който предавам лично съобщение.
- Не е лично. По работа е. – Което не беше лъжа, понеже в действителност си
нямах и на идея какво точно искаше Бен. Но се съмнявах, че е нещо лично. Не и след
всичкото онова време.
Тя изсумтя.
- Дори и за секунда не ти повярвах, момиче вълк. – Тя издърдори телефонен
номер. – Той каза също и че можеш да се свържеш с него в офиса, ако не отговаря по
мобилния.
- Ти си такова сладкишче, Сал.
- Знаеш къде можеш да си завреш това „ти си сладкишче” – каза тя и затвори.
Изсмях се тихичко. Джак ми беше казвал хиляди пъти да не се държа като
кучка край Сал, но да изкушавам тази жена беше прекалено забавно, за да го пропусна.
Набрах номера, който ми бе дала. Иззвъня няколко пъти и след това дълбок
глас каза:
- Бен Уилсън на телефона.
- Бен, Райли Дженсън е, отговарям на обаждането ти.
- Благодаря ти, че се обаждаш. – Имаше повече от просто облекчение в
дълбокия му тон. – Знам, че не ме познаваш или нещо такова, но имам нужда от помощ
и ти си единствения пазител, за който знам.
Е, поне бях права преди. Наистина беше бизнес. Не бях сигурна дали да съм
облекчена или разочарована, след това исках да се ударя за това че съм си помислила за
който и да е от двата варианта.
- Какъв вид помощ? – Казах малко по-остро, отколкото възнамерявах.
Той се поколеба.
- Един от стриптийзьорите ни бе убит.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Тогава се обади в полицията.
- Вече го направих. Отнасят си с нисък приоритет към случая.
- Защо?
- Защото Дени беше известен участник в БДСМ* (*На английски BDSM е
абревиатура състояща се от имената на следните три съставляващи {BD – Връзване
и Дисциплина (Възпитание), DS – Доминиране и Подчинение и SM – Садизъм и
Мазохизъм}) и смъртта му изглежда като зле завършила любовна игра.
- И ако наистина е станало така, те може и да са прави.
- С изключение на това, че Дени само се любува на БДСМ. Това, което
наистина му харесваше бе аутоасфиксиофилията* (*Вид сексуално съзнателно
действие, свързано с използването на средства за ограничаване достъпа на кислород.)
- Което е? – Намръщих се.
- Еротично задушаване. Само че той не беше намерен да виси на врата си, а на
китките си с обелен гръб и стомах.
- Харесвал е да се опитва да се самоубива?
На мен не ми звучеше особено забавно. Но пък и никой не ме хапеше толкова
по гърба и корема, че да обели част от плътта ми.
- Той не правеше самостоятелно задушаване. Винаги – винаги – беше с
партньор.
Нещо, за което Бен не можеше да бъде абсолютно сигурен, освен ако не е бил
там някой и друг път. И колкото честни и отворени бяха вълците относно секса,
повечето от нас не говореха глупости и разни други относно всеки сексуален подвиг.
- От полицията намериха ли доказателства за партньор в апартамента.
- Не, въпреки че трябва да е имало такъв според състоянието на тялото му.
- И какво искаш да направя? Да се опитам да открия партньора?
- Искам да разбера какво наистина се е случило. Да, откриването на партньора
би бил добър старт.
- Ще трябва да вляза в апартамента му. – Да подуша ароматите, да вида дали
душата му се размотава там да си поприказваме. Въпреки че не всички души го
правеха, Джерард бе доказателството за това.
- Имам ключ. Мога да те пусна.
Повдигнах вежда.
- Имаш ли ключове за апартаментите на всичките си служители?
- Не, само на тези, които се занимават с опасни неща.
- Да не искаш да кажеш, че има и по-опасни сексуални фетиши от това да се
опиташ да се удушиш?
- Може би не толкова опасни, но по ръба, да.
Влязох през главния вход на жилищната кооперация и натисна зумера за
апартамент 1Б. Докато чаках Алана да отговори, казах:
- Преди колко време е умрял всъщност.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Вчера. Не се появи на работа днес и затова му се обадих по път за вкъщи. И
тогава го открих.
Значи бяха минали поне двайсет и четири часа. Сбръчках носа си. Имаше
малки шансове душата на мъртвеца да се е задържала. Дори и да беше там,
възможностите действително да го разбирам бяха почти нулеви. До сега, колкото по-
прясно бе убийството изглеждаше, че толкова по-добре можех да вида или чуя душата
– или обратното.
- Предполагам, полицията е взела показания.
Отново натиснах зумера, след това отстъпих назад и погледнах нагоре. Никой
не отговори и не изглеждаше да има движение или звук в нито един от апартаментите
на първия етаж.
- Да. Можеш да провериш, ако мислиш, че лъжа за нещо.
Усмихнах се.
- О, ще го направя, но не защото мисля, че лъжеш. Искам да разбера какво
мислят полицаите и съдебния следовател.
- Не мислех, че съдебните следователи работят толкова бързо.
- Зависи от ситуацията.
И в тази можеше да отнеме дни преди да се появи пълен доклад. Беше прав за
едно нещо –БДСМ смъртните случаи стояха на равно със самоубийствата, най-ниско в
приоритетите, когато се стигаше до установяване на причината на смъртта. И все пак
имаха първоначално впечатления, които щяха да са в бележките по случая.
- Къде си сега?
- Вкъщи.
За последен път натисна зумера на домофона. Отново без отговор. Алана беше
или навън, или на работа.
- Можеш ли да стигнеш бързо до мястото на приятеля ти?
- Ще бъда там след петнайсет минути. – Даде ми адреса и добави – Наистина
оценявам това.
- Дължиш ми едно кафе. И се надявам, че осъзнаваш, че може да не мога да
направя нищо по въпроса.
- Знам.
- Тогава ще се срещнем там.
Затворих, след това набутах телефона обратно в чантичката си и се насочих
към колата. Мъртвият приятел на Бен живееш в Прахам, което не беше чак толкова
далеч, въпреки натоварения трафик в късния следобед.
Отидох там няколко минути по-рано. Бен все още не се виждаше никъде,
затова се облегнах на багажника на колата си и изучех сградата. Беше един от тези
скучни тухлени дизайни, който се правеха в края на двайсети век – основна право-
надолу-и-нагоре конструкция с прозорци и малко въображение. Някой наскоро я бе
боядисал в кремаво и имаше хубави и спретнати плетове отпред и от двете страни, но
зеленината не успяваше много да облекчи иронията.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Не бих живяла на такова място, най-вече защото апартаментите не изглеждаха
много просторни. Щях да се чувствам като животно в клетка.
Ръмженето на мотор привлече вниманието ми. Огледах се и видях облечен в
кожа мъж на жалко изглреждащ мотор да идва по улицата към мен ръмжейки. Помаха
ми, когато видя, че гледам, след това намали и паркира зад колата ми.
Усмихнах се и отидох до него.
- Фантастична поява – казах, когато свали каската си.
Бен потупа мотора си с обич.
- От много време не бях подкарал старото момиче. Приятно е да съм отново
върху нея.
Погледнах към мотора. Не ми изглеждаше особено специален.
- Това е просто мотор.
Изумление проблесна ж светлосините му очи.
- Не, това е 1975 GL1000 Златно Крило. Някои от екстрите и бяха много
напреднали за времето й.
- Е, очарована съм да се запозная с нея – казах с пресъхнал глас. – Сега искаш
ли да ме заведеш в апартамента на приятеля ти.
Усмивката му бе адски секси, когато слизаше от мотора, зъбите му ярко
контрастираха с черната кожа.
- Не обичаш мотори?
- Не.
Но предателските ми хормони със сигурност си падаха по тази кожа. Той е
висок мъж – почти с един фут повече от мен, около 170 см. Не бе нисък – а доста
стегнат, с изваяна фигура и плътна черна коса. И всичката тази черна коса си пасваше
идеално, подчертавайки и увеличавайки мускулите му.
Откопча яката около врата си след това разкопча ципа на якето си,
разкривайки тъмносиня тениска отдолу. Ноздрите ми пламнаха от мускусния аромат на
мъж смесен със слаб намек за пот.
Наистина много добре.
- Мисля, че трябва да се повозиш на един от моите мотори. Това ще промени
мнението ти.
Образът на притискането ми към облеченото му в кожа яке, докато препускаме
из улиците на шумната му машина, ускори пулса ми, но не бях сигурна дали е от
вълнение или паника. Искам да кажа, че обичам да гледам, – много – но не се чувствах
готова за нищо повече точно сега. Бърз танц с непознат на лунна светлина бе безопасно
както за раненото ми сърце, така и за емоциите ми.
Този вълк не беше.
Отстъпих от него и помахах напред.
- Колите са по-безопасни.
- В това е проблемът. Няма тръпка.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Има със спортните коли.
- Не е същото, повярвай ми – погледна към мен и повдигна вежда. – И как един
пазител може да си позволи спортни коли?
- Не може. Но съм се качвала в такива.
- Не е същото. – Той започна да се изкачва по външните стълби на сградата до
първия етаж, оставяйки ме в идеалното положение, за да може някой да огледа задника
ми. – Апартаментът на Дени е последният. Мразеше да има съседи и от двете страни.
- Полицаите разговаряха ли със съседа му?
Той сви рамене, свивайки якето по много приятен начин.
- Те не ми казаха особено много – хвърли поглед през рамо. – Но това може да
има нещо общо с това, че ги нарекох нищожества, които няма да разпознаят убийство,
дори когато е под носа им.
- Може – съгласих се студено.
Стигнахме до края на балкона. Той спря и отвори врата, която изглеждаше
прясно боядисана. Въздухът, който излезе имаше аромат на рози и смърт.
Пристъпих край Бен и влязох в апартамента. Не беше особено голям. Но бе
спретнат и чист, благодарение на белите стени и прозорците по тавана. Първата стая
беше комбинация от всекидневна и кухня и цялото пространство бе изключително
чисто. Дори мивката блестеше.
Прегледах декоративните снимки по стените, чудейки се дали ги е снимал сам,
и попитах:
- Къде е бил открит?
- В първата спалня.
Минах покрай L-образния диван и се насочих към първата врата. Миризмата
на смърт се засилваше, докато приближавах спалнята и кожата ми настръхна. Не заради
миризмата на смърт, а защото тук имаше нещо друго, нещо, което бе грешно.
Спрях на входа, забелязах кървавите пръски по стената и широкото тъмно
петно но килима преди погледа ми да бъде привлечен от голямата кука висяща от
тавана над петното.
- Тук ли се е случило? – Глупав въпрос, но понякога такива просто трябваше за
бъдат зададени.
- Да.
Бен бе спрял точно зад мен и плътната му топлеща горещина ме заля,
приглушавайки сетивата ми и изпращайки боцкащо кожата ми желание. Не се нуждаех
от това точно сега.
Не дори и по късно, ако става на въпрос.
Обърнах се и леко притиснах пръсти към стомаха му. Почувствах железните
му мускули под памучната тениска.
- Трябва да отстъпиш. Поразяваш сетивата ми.
- Това е най-милото нещо, което ми е казвала жена напоследък.
Той не помръдна, но и аз не го бутах много. Все още не.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Някак си се съмнявам в това – леко изсумтях.
- Може да се изненадаш. – Той отстъпи няколко крачки. Наситеността на
аромата му отслабна достатъчно за да ми позволи да усещам повече от стаята. – Ние
стриптийзьорите много често сме приемани за даденост.
- Мислех си, че вече не правиш много стриптийз.
Обърнах се и направих крачка напред, отдалечавайки се още малко и
опитвайки се до открия източника на тази рядка и разбъркана миризма.
- Не правя. Но не винаги съм бил управител.
- И от колко време си в професията?
Направих още една крачка напред. Странната миризма леко се засили,
напомняйки ми все повече и повече за вампир – ако убиецът наистина беше вампир, то
той миришеше по-различно от всеки друг, на който бях попадала.
- В бизнеса съм откакто бях на седемнайсет. Нямаше много места, на които
може да работи хлапе без образование. Дори и чирачеството изискваше притежание на
минимално ниво.
Странната миризма се засилваше като приближавах леглото и аз ставах все по-
сигурна, че е от вампир. Вампир, който миришеше много по-различно от останалите, но
все пак вампир. И той е бил тук наскоро. Отметнах покривката и се наведох да подуша
чаршафите.
Излъчваха аромат на вълк и секс, но въпреки че зловонието на вампир бе
крайно високо до леглото, той – или тя – не е бил в него. Не че това означаваше нещо.
Някой, който обичаше да се задушава за наслада едва ли се ограничаваше от зрители по
време на секс.
Погледнах към Бен.
- Някой от любовниците на Дени беше ли вампир?
Той се намръщи.
- Не и такъв, за който знам. Имаше двама вълци, които спомена наскоро, но
никога вампир.
- Е, един е бил в стаята му. Може да го помиришеш близо до леглото.
Той влезе в стаята, запълвайки белотата с черната си жизненост. Той се пое
въздух и синият му поглед срещна моя.
- Нещо мирише на старо. Мъртво, почти.
- Вампир – кимнах.
Той се начумери.
- Вампирите не миришат така.
- Може би не тези, с които общуваш, а тези, с които се занимавам аз.
За момент се загледах в тежката метална кука. Нямаше трептене на сила в тази
стая, нито хлад, който да показва, че другата страна идва да си поиграе. Може би
душата му е продължила или той просто не искаше да говори.
- Мисля, че първото нещо, което трябва да направим е да опитаме да открием
името на вампира, който е бил тук. Кои клубове Дени посещаваше често?
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Бен се усмихна.
- Всичките. Обичаше да пътешества.
- Нямаше ли любими? Такива, в които ходеше по-често от другите?
- Може би. Не знам. Мога да звънна на Джили и да я попитам. Тя може да знае.
- Джили един от вълците, които спомена ли е?
- Да. Тя притежава и управлява кафе близо до „Синя Луна”.
Повдигнах вежда.
- Да не е „При Чикита”? Имат най-добрите боровинкови мъфини. А и кафето
не е лошо.
- Е, относно кафето, което ти дължа – може ли да се изплатя там?
Обмислих го за момент, виждайки развеселеността и игривостта в очите му,
усещайки отговора в стомаха си. Чудех се кога – ако – щях да се върна към това да бъда
свободен вълк.
Не знаех, наистина не знаех и знаех, че част от това бе страха да не бъда
наранена отново. Все пак сърцето ми не можеше да бъде разбито отново ако не му
позволях да се покаже. Но как можех да продължавам да игнорирам част от себе си,
част от душата си.
- Вероятно ще е по-лесно ако съм там, за да поговоря с нея, така че да, би било
добре.
Той повдигна вежда, а изражението му бе шеговито.
- Защо имам чувството, че отбягваш намерението зад въпроса ми?
- Защото е така.
Обърнах се и отворих чекмеджето на нощната масичка. Болкоуспокоителни,
книги и кондоми. Извадих един и го показах на Бен?
- Чукал е хора?
- Да. Не постоянно, но обичаше предизвикателството със задръжките, които те
имат. Използваше кондоми и нямаше нежелателни бременности.
Един вълк не се притесняваше за болести, предавани по полов път,
благодарение на способността ни да се лекуваме от всичко по време на
трансформацията.
- Презервативът не е напълно надежден.
- По-добре е от нищо. – То ме погледна за момент. – Значи въпреки, че мога да
подуша интереса ти, не искаш да излезеш с мен?
Набутах кондома обратно в чекмеджето и го тръшнах, за да се затвори.
- Не го приемай лично. В момента не излизам с никого.
- Ти си вълк. Това е физически невъзможно.
- Очевидно не говоря за лунната жега.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Пристъпих покрай него и отидох до гардероба. Когато отворих гардероба,
открих, че подредеността на Дени продължаваше и там. Всичките му дрехи бяха
подредени по вид и цвят.
- А аз не говоря за секс – каза Бен. – Само кафе и разговор. Нищо повече, нищо
по-малко.
Хвърлих му поглед през рамо, усмивка се появи на устните ми.
- Не вярвам на това дори и за момент. Ти човеко вълк си мислиш за секс.
- Не мога да контролирам мислите си. А и не правя секс на първа среща.
Почти не се задавих в недоверието си.
- Да. Сигурно. Тогава трябва да ти е трудно да си стриптийзьор.
Той махна с ръка.
- Стриптийзът е различен. Както и сексът заради нуждата от секс. Извън
работа и лунната жега – а може би дори заради тях – предпочитам да карам нещата по-
бавно. Да опозная момичето преди да спя с него.
Тогава той бе рядък мъж във вълчите редици. Затворех вратата на гардероба.
- Какво ще кажеш да направим това кафе-и-разговор нещо докато питаме дали
тази Джили наистина знае нещо и ще видим какво ще стане след това.
Взираше се в мен изучавайки ме за момент и кимна.
- Но трябва да призная, че ми е любопитен този внезапен поврат в поведението
ти. Последния път, когато се срещнахме не бе толкова неподатлива.
- Последния път, когато се срещнахме не действах и импулсивно. Въпреки
жестокото желание.
Той кимна.
- Забелязах го. Също виждам и че причината сега е различна. Това е загадка,
която ще трябва да разреша.
- Опитай прекалено упорито и няма да има кафе. Точно сега не съм в
настроение да ми прилагат психология.
Заобиколих куката. Миризмата на вампир бе по-силна тук, което ме навя на
предположението, че той имаше нещо общо със смъртта на Дени.
- Защо някой би искал да убие Дени?
- Не знам. Не беше от типа, които имат врагове.
Всеки имаше врагове. Дори и най-милите хора. Погледът ми се плъзна към
масивната метална кука. Дори не можех да си представя някой да си завързва въже
около врата и да си спира въздуха почти до смърт само за да се възбуди. Не можех и да
си представя някога да открия удоволствие в това да бъда пребита толкова жестоко, че
плът от гърба ми да виси на окървавени лентички. И все пак го бях виждала направено
и усещала чистото и пълно удоволствие, което бе изпитала жената от това.
Всеки за себе си, предполагам.
Дори и тук, мястото, където беше умрял, нямаше усещане за енергия. Никакво
чувство за завръщане след смъртта. Дени очевидно бе преминал на следващото ниво в
своя живот.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Пристъпих покрай подсушеното петно от кръв и проверих нощното шкафче от
тази страна, но нямаше нищо по-просвещаващо от чорапи. Отново погледнах към Бен
- Наистина няма какво повече да направя тук в момента. Трябва да прочета
полицейския доклад и да говоря с гаджето му преди да реша какво да правя след това.
Ако имаше какво да направя след това.
Бен погледна часовника си.
- Джили работи дневна, затова се съмнявам да я хванем там сега.
- Ами чудесно, защото в действителност имам работа. Обади й се и се
разберете за утре. – Протегнах се към чантичката си и извадих визитна картичка и
химикалка. След като надрасках номера си откъм празната страна я подадох. – Обади
ми се когато се уговорите за час.
Погледна към номера и го натика в задния си джоб.
- Благодаря, чу дойде Райли. Наистина го оценявам.
Подминах благодарностите му.
- Както казах, може и да се окаже, че няма какво да направя по въпроса.
- Но опита. Страхувам се, че това е повече, отколкото правят ченгетата.
Нямаше смисъл да питам, просто защото бе прав. Ченгетата нямаше да
преследват объркала се БДСМ сесия, толкова, колкото чисто убийство. Това бе прост
факт от живота на полицаите и трябваше да има приоритети.
Напуснахме апартамента и затрополихме по стълбите. Двойка по-възрасти
мъже бяха близо до мотора на Бен, единият бе коленичил сякаш разглеждаше
вътрешността.
- Имаш фенове. Или моторът ти има.
- Красивите мотори винаги имат почитатели. Това е нещо естествено – той сви
рамене. – Ще те видя ли утре?
- Ще ме видиш.
Леко помахах за чао, кротко наблюдавайки – и наслаждавайки се – да го
гледам шляещ се към двамата мъже, след това се качих в колата си и потеглих.
След като отново се върнах в трафика, грабнах телефона си и звъннах на Кейд.
- Здравей, човеко кон – казах, когато той отговори. – Какво се случва при теб?
- Нищо интересно при Джерард. Връщам се в Директората да се карам с Коул
за първоначалния доклад. Там може да има нещо от полза.
Караницата с Коул не проработи. Аз вече опитах.
- Значи няма и следа от котка, истинска или шифтър, при Джерард?
- Няма дори и косъмче. – И на фона музиката се промени от денс на рок. –
Какво правиш?
- Секретарката ми каза с кого се е срещал снощи. Сега отивам да говоря с нея.
- Искаш ли да дойда?
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Не, ще се справя. Ще се срещнем в Директората. Приготви ми едно кафе. Но
истинското, не черната мръсотия, която взимаме от машината.
- Вашето желание е команда за мен – каза той със задълбочен и много секси
глас.
- Няма да проработи, приятелю – изсумтях.
Той се изсмя.
- Трябваше да опитам. Ще се видим скоро.
Затворих и се насочих по пътя. Трафикът бе толкова лош, че ми отне още
двайсет минути да се върна до апартамента на Алана Бърнс. Да натисна отново зумера
имаше малък ефект този път и нямаше охрана, удобно седяща и безпокояща се във
фоайето.
Отстъпих и изучех балконите. Имаше малка бетонена стена, която разделяше
предните стълби от пътя, който водеше към подземния багаж, но дори и да се
възползвах от това, все още ми оставаше огромен скок до първия балкон.
Но може би нямаше да е далеч за неопитна чайка да прелети.
Вълнение и съмнение преминаха през мен. Летене надолу бе много по-
различно от летене нагоре, но нямаше какво да загубя като опитам. Нищо освен още
натъртвания.
Грабнах мобилния и значката от чантичката си, набутах ги в джоба си и пуснах
чантата зад един саксиен храст, разположен незабележимо настрани. След това се
покатерих на стената и призовах магията в душата си. Тя профуча през мен,
променяйки мускул, кост и тяло, докато отново не бях онази изплашена чайка. Загребах
малко по стената и след това погледнах нагоре към балкона.
Изглеждаше, че имах много, много дълъг път.
Мога да направя това. Беше само въпрос на концентрация. Пригодих опашката
си и повдигнах криле, замахвайки възможно най-силно, за да се повдигна. Надолу,
нагоре, надолу, нагоре. И изведнъж се издигах нагоре, порейки въздуха. Летях.
Искаше ми се да започна да пляскам. Вместо това се концентрирах да не падна.
Хвръкнах нагоре и над оградата и разперих перата на опашката си за спирачка.
Но промяната бе твърде внезапна и се понижих твърде бързо, насочвайки се с гърди
към бетона.
- Ау – измърморих, въпреки че се чу по-скоро като дрезгаво грачене.
Изтърколих се по гръб и отново се промених в човек. Гърдите все още ме
боляха. Още драскотини, без съмнение.
Въпреки всичко не се въздържах да не се засмея глупаво. Бях полетяла. И дори
и кацането ми да се нуждаеше от още тренировки, в действителност бях полетяла
вместо просто да падна. Може би това нещо с летенето не беше толкова лошо, колкото
си мислих.
Изправих се на крака. Както винаги, дънките ми бяха преминали чудесно през
промяната, но ризата ми бе скъсана. Обикновено бяха неизползваеми след промяна във
вълк, но разрушението тук бе дори по-лошо.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Може би имаше нещо общо с опитите ми да наблъскам всичко в по-малка
форма. Не знаех, но може би Джак или Хенри щяха.
Издърпах негодните сега остатъци от сутиен и ги натъпках в задния си джоб и
след това завързах скъсаните краища на ризата си. След като свършех тук нямаше да
ходя никъде освен в Директората, затова състоянието на дрехите ми не бе от голямо
значение. Сега оставаше само да вляза в апартамента.
Тръгнах към плъзгащата се стъклена врата и тогава ме връхлетя.
Миризмата на смърт.
Смърт, настъпила отдавна и дяволски изгнила.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Глава трета Превод: rescho0o
Редакция: Vampire Lady
Ако миризмата беше толкова зле тук отвън, направо не ми се мислеше какво е в
апартамента.
За съжаление, беше мое задължение за разбера.
Надникнах през прозореца и се опитах да не дишам прекалено дълбоко.
Единственото нещо, което можех да видя в малката жилищна площ, бяха прашните
мебели и жълтите вестници, които стояха на масичката за кафе – и двете
сигнализираха, че никой не е живял в този апартамент от известно време.
Значи или Алана вече не живееше тук – а ако не живееше, защо беше отговорила
на обаждането на Роси вчера? – или тя беше тук по много лош начин.
Което впечатление се допълваше от това, което миризмата предполагаше.
Също така предполагаше, че може би не Алана се е срещала с нашия мъртъв
политик.
Издишах, после хванах дръжката на плъзгащата се врата и дръпнах с всичка
сила. Притежавах силата и на вампир, и на върколак, затова малкото метални щипки,
които придържаха плъзгащата се врата, нямаха шанс. Вратата изскърца достатъчно
силно, че да събуди мъртвец, а откатът изпрати тръпка по ръката ми.
Но това не беше нищо в сравнение с миризмата, която нападна сетивата ми.
Стомахът ми запрепуска и аз си запуших устата. Зловонието беше отвратително.
Който – каквото – и да беше мъртво в този апартамент, явно е било в това
положение от известно време. Въпреки че въздухът в апартамента беше горещ –
отоплението очевидно е било оставено на максимум, така че това може би е помогнало
да се ускори процеса на разлагането на каквото и да се намираше тук вътре.
Отстъпих назад, докато вече не дишах чист въздух, после си поех дълбоко
въздух и нахлух вътре. Щеше да бъде само бърз поглед. Не можех да задържам дъха си
повече от минута и малко.
Изтичах в първата стая извън всекидневната. Оказа се, че е безупречна кухня.
Нямаше боклуци в хладилника, нито неизмити чинии, нито боклук в коша. Нищо, което
да е причинител на миризмата. Следващата стая беше баня, която също беше
безупречна.
Третата стая...
Там я намерих, лежаща полуоблечена на леглото с едната си ръка още облечена
в ръкав на пуловер – сякаш този, който я е убил, я е хванал по средата или на
обличането, или на събличането му. На долната половина от тялото си носеше само
бикини, а тялото й беше тежко и подуто, и... ужасно.
Жлъчка прогоря гърлото ми и затичах навън, гълтайки свеж въздух и опитвайки
се да не повърна. Господи, неприятно дори не беше начало на описание на това
преживяване.
Не беше като да не бях помирисвала смъртта и преди. Бях. По дяволите, бях
вълк и дивата част от мен всъщност се забавляваше да се въргаля в неща, които биха
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
накарали човешката ми част да крещи от погнуса. Но никога не бях помирисвала
толкова стара смърт преди. Или толкова дълбоко разложена.
Потръпнах, после извадих телефона си и звъннах на Джак.
- Парнел на телефона – каза той с неутрален глас. Тонът, който пазеше за
официални разговори и прес конференции. Имайки предвид кой беше мъртвия ни
човек, щеше да е печеливш залог да заложиш, че точно там се намираше в момента. –
С какво мога да ви помогна?
- Джак, Райли е. В апартамента на Алана Бърнс съм, жената, с която вероятно е
излязъл Джерард Джеймс снощи. Само дето тя е мъртва и е така от поне седмица, ако
се позоваваме на гниенето.
- Задръж секунда. – Приглушен разговор се чу в телефона, после стъпки. –
Добре, ще трябва да сме бързи. Чака ме цяла стая, пълна с репортери, които чакат
информация. Кажи пак за тази мъртва жена?
- Името й е Алана Бърнс – ако това е нейното тяло в апартамента. Според
секретарката, Джерард Джеймс е излязъл с нея снощи.
- Или някой, който се е преструвал на нея.
Именно.
- Секретарката на Джеймс се обади на Алана, за да потвърди срещата следобед.
Тя спомена, че Алана е била раздразнена, значи определено е говорила с някого. И това
определено не е била мъртвата жена в апартамента.
- Интересно. – Той направи пауза и чух странични гласове. – Кол поиска ли
записите от охранителните камери?
- Да. Въпреки че още беше в офиса на Джерард, когато си тръгнах. Мисля, че ще
остане там за малко.
- Извикай още един екип да почисти апартамента, после иди да говориш с хората
в Марбъри. Те са организатори на благотворителното събитие, на което е присъствал
Джерард снощи. И ме дръж в течение. Пресата и политиците са ме погнали за това.
- Добре.
Затворих, после набрах Директората. Далеч невеселата Сал отговори:
- Какво?
Гласът й беше равен и дори не съдържаше обикновената искра раздразнение,
когато знаеше, че аз звъня. Очевидно нещо се беше объркало след последния път,
когато говорих с нея.
- Ако не знаех, че си вампир, сериозно бих заподозряла, че си в ПМС.
- Това е, защото се разправям с кретени цял ден. Какво искаш?
Добре, тази подигравка не я разбрах напълно – и, хей, можех да бъда трън в
задника, когато пожелаех. Точно както и много други пазители можеха.
- Трябва ми почистващ екип на мястото, на което съм в момента. Намерих един
узрял.
- Очарователно. – На фона се чу звук от писане. – Добре, изпратих Мел и екипа
й. Би трябвало да са там до петнайсет минути. Нещо друго?
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Можеш ли да ми изпратиш адреса на Марбъри? Очевидно е домакин на
благотворителни събирания.
- Знам това, идиотке. – Тя направи пауза. – Изпращам ти детайлите на борда на
колата ти.
Мигнах. Сал обикновено беше супер ефикасна, но това определено беше
брилянтно обслужване, дори по нейните стандарти. И кучката в мен не можа да устои
на коментара.
- Ужасяващо професионална си този следобед. Може би трябва да си
предменструална по-често.
- Не съм яла – каза тя и затвори.
Зяпнах телефона си за момент с вдигнати вежди. Защо не беше яла Сал?
Директората държеше запаси от синтетична кръв за служителите им вампири, затова
нямаше причина да е гладна. Макар че може би беше от онези вампири, които
предпочитат кръвта си свежа, направо от вената. Определено изглеждаше дребнава. Бях
изкушена да й се обадя отново и да видя какво става, но не беше като да сме приятели
или нещо такова. Да говори с мен вероятно беше последното нещо, което искаше.
Свих рамене и оставих телефона, после се облегнах отново на перилата и
зачаках да пристигне почистващият екип. Мел се оказа висока жена с тъмна коса и
страхотна фигура, която носеше високи червени ботуши под по-разумните си дънки.
Очевидно жена след собственото ми сърце.
Тя мина по пътя, видя, че чакам, и спря.
- Райли Дженсън?
Кимнах.
- Страхувам се, че имам един доста изгнил за вас. Изглежда жертвата е мъртва от
най-малко седмица, но отоплението е било усилено докрай, затова предположението ми
може и да е грешно.
- Някакви очевидни следи за смърт?
- Не се приближих достатъчно, за да разбера.
Тя се усмихна.
- Пазител със слаб стомах. Хубаво е да се знае, че има такъв звяр.
- Това прозвуча като нещо, което Коул би казал.
Усмивка й порасна.
- С него ходехме на училище заедно, а сестра му е най-добрата ми приятелка. –
Тя се огледа наоколо, докато екипът й – мъж с дебело коремче и жена, която беше
слаба и на вид почти като насекомо – пристигна, после добави:
- Искаш ли да ти изпратя копие от доклада, веднага след като е готов?
- Би било страхотно. О, и предните врати на сградата са заключени. Ще отключа
вратите на апартамента преди да си тръгна.
- Маршал ще се оправи лесно с вратите. Нещо друго, което трябва да знам?
- Трябва ни самоличност възможно най-бързо. Може да е свързана с друг случай, който
разследваме.
- Ще бъде приоритет.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Благодаря.
Тя кимна и изчезна от погледа ми. Поех си дълбоко въздух, после нахлух вътре и
отключих предната врата. После избягах отново, прескочих балкона на една ръка и се
стоварих върху бетона.
Мел и екипът й вече бяха влезли вътре. Може би Маршал е бил крадец или
ключар в дните си преди Директората.
Събрах си нещата и се запътих към колата. Информацията за Марбъри Хаус
беше пристигнала, затова я сканирах бързо, прихващайки възможно повече
информация, без да чета всичко. Изглежда бяха били домакини на няколко събития
през годината, като основните им бенефициенти са детската болница и фондацията
Питър МакКалъм за борба с рака. Миналата година са спечелили почти половин
милион за двете организации.
Наистина не можех да разбера как биха помогнали те за разследването ни, но от
време на време се проявявах като добър малък пазител, карах до там и поговорих с
организатора на снощните събития.
Оказа се, че бях права – не можа да ми помогне особено. Но ми даде снимка,
която са смятали да използват за публични цели – една на Джерард с поразителна
блондинка до него.
Беше трудно да се каже дали беше жената, която открих мъртва на леглото,
защото тялото беше в разложено състояние, но височината изглеждаше същата, както и
русата коса.
Значи ако бях открила в апартамента Алана Бърнс, тогава коя беше тази? И защо
й беше да минава през толкова неприятности, за да излезе – и да убие – Джерард
Джеймс?
Освен ако Коул не е открил нещо в разследванията си, това можеха да са просто
въпроси без отговор. Което нямаше да направи Джак щастлив малък вампир, ама
изобщо.
Метнах снимката на седалката, после се обадих на Кейд, за да му кажа, че съм
променила решението си и тръгвам към къщи. Може и да бях обещала на Бен, че ще
видя какво казват файловете на полицията за смъртта на приятеля му, но наистина не
можех да правя още неща тази вечер.
Открих място за паркиране не много далеч от сградата на апартамента ни и
дяволски се надявах местните вандали да са се уморили от спрей гуляейки си.
Последния път, когато докарах колата на Директората вкъщи, свърши в зелено и
червено. Джак не беше много доволен.
Нощният въздух беше прохладен и учудващо освеждаващ, освободен от
обичайния нюанс на дим от магистралата. Може би вятърът беше духал в обратната
посока преди да умре по-рано тази сутрин, защото точно сега всичко, което можех да
помириша, беше най-малката нотка на човечеството, съчетана с остротата на боята,
идваща от новия пица ресторант, който строяха на няколко пресечки от тук. Ако
правеха пица за ценители, с Роан със сигурност щяхме на практика да се пренесем да
живеем там.
Отворих стъклено дървената стара врата на сградата ни и се закатерих по
стълбите. Живеехме на шестия етаж в един от най-големите апартаменти, които се
намираха в старата сграда, а през ясните летни дни се разкриваше гледка точно над
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
западните предградия. Щеше да е по-хубаво, ако се разкриваха гледки към парковете
или дори към залива, но нямаше да можем да си позволим мястото, ако беше така.
Всичко, което далечно напомняше на приятна гледка, струваше доста пари в днешно
време – дори ако сградата беше пред разпад като тази.
Грабнах ключовете за вратата от чантата си и я отворих. После спрях.
Чуваха се тъмни мърморения, които идваха от спалнята ми, а навсякъде бяха
разхвърляни дрехи. По пода, по старите кожени дивани, по чергите, пръснати по
дървените настилки, дори висящи от старите червени лампи.
Нито аз, нито брат ми бяхме от най-чистещите хора, но къщата определено беше
в по-добро състояние, когато напуснах тази сутрин.
Повиших тон и казах:
- Какво, по дяволите, си правил, Роан?
Той се появи дебнещ от стаята ми, лицето му беше червено почти като косата
ми, а сивите му очи направо горяха.
- Търся си риза.
Насочих погледа си към ризите, които бяха навсякъде по пода и мебелите.
- Коя точно риза?
- Розовата.
- Тази, която мразиш?
- Да.
- Тази, която се закле само преди няколко седмици, че ще изхвърлиш?
- Точно тази ще да е. – Той закрачи през стаята и изсипа кош с чисто пране върху
масичката за кафе.
- Мога ли да те попитам защо търсиш тази и само тази риза точно?
- Защото Лиандър ми я даде, за да отпразнуваме годишнината си, и трябва да я
нося тази вечер.
Намръщих се.
- Мислех, че ти е подарил часовник за годишнината?
- Така е. Също така ми даде нов външен вид. Иска да я нося тази вечер.
- Защо? – Пристъпих вътре и затворих вратата, после метнах чантата и
ключовете си на масичката до мен.
Той ме погледна раздразнено.
- Премиерата на филма, забрави ли?
Разбирателството изгря. Роан обикновено не ходеше на премиери на филми, с
които Лиандър имаше нещо общо, просто защото предпочиташе да стои извън
светлините на прожекторите. Но тази беше важна. Това беше първият филм, за който
компанията на Лиандър беше отговорна за всички ефекти. Което означаваше, че
Лиандър беше на тръни цяла седмица, молейки се и надявайки се филмът – и ефектите
му – да се приемат добре. Което правеше говоренето с него и брат ми купон.
Както щяха да свидетелстват и разхвърляните дрехи.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Поклатих глава и влязох в стаята на Роан. Както и всекидневната, изглеждаше
сякаш торнадо е минало през нея. Без съмнение моята стая щеше да е същата – въпреки
че никой не знае защо би си помислил, че ще открадна розова риза. Ние с розовото сме
несъвместими.
Разбира се, имайки предвид, че сме близнаци, на Роан също не му отиваше
розово, но поне кожата му беше с малко повече тен от моята. Което помагаше.
Игнорирах извадените дрехи и се насочих към шкафа му, издърпвайки най-
долното чекмедже. От опит знаех – и от собствените си опаковачни навици, - че там
отиваха всички нежелани дрехи.
Разбира се, там и беше, забутана в дъното под флуоресцентното розово и
жълтозелените чорапи, които му подарих за последния рожден ден. Бях предположила,
че ще ги заобича, както обичаше всичко светло. Очевидно, съм грешала.
Извадих ризата и затворих чекмеджето.
- Тази ли ще да е ризата, която търсиш? – казах, държейки я на един пръст, като
излязох.
- Да. Благодаря, Господи. – Тръгна през стаята и я взе от мен. – Къде я намери?
- В чекмеджето с умрели дрехи.
- А. – Той направи пауза, после добави: - Харесвам чорапите. Наистина.
- Горе-долу толкова, колкото аз харесвам блестящите жълти обувки, които ти ми
подари. – Гласът му беше сух. – По кое време ще дойде Лиандър?
- Каза, че ще ме вземе около седем. – Той погледна часовника си. - По дяволите,
по-добре да се забързам. Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш?
Поклатих глава.
- Зомбита, тролове и какво ли не още, търчащи наоколо и създаващи хаос не е
моят стил. – А и си имам достатъчно кръвопролития и разрушения в работата всеки
ден. Нямах нужда да го изследвам повече и на големия екран. – Виж за романтична
комедия съм навита всеки ден.
Той ме прегърна бързо.
- По сърце си си просто момиченце, нали?
- От опит го знаеш, брат.
Той изсумтя.
- Аз съм мъжът във връзките ми, много ти благодаря.
Погледнах часовника си.
- А ако мъжът не побърза, жена ти ще те набие, задето закъсняваш.
- Имаш право.
Той се забърза обратно към спалнята си, а аз се запътих към кухнята, за да си
направя кафе и сандвич. Не бях най-добрият готвач на света, но успявах да се справя с
основното без да подпаля всичко.
Но едва бях седнала на дивана, за да го изям, когато телефонът ми звънна.
- Телефонът – извика Роан услужливо.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Господи, благодаря – казах, едва устоявайки на порива си да захвърля
възглавница по главата му. Вдигнах.
- Ало?
- Райли? Бен е. Отново имам нужда от помощта ти, и то бързо. Един приятел
току-що ми се обади и има неприятности. Неприятности от типа „мъртъв до няколко
минути”.
- Ченгетата?
- Каза, че е вампир. Ченгетата няма да помогнат.
Издишах и се зачудих какво му беше на странното на това, че дама от
приятелите му бяха нападнати от вампове.
- Кажи ми адреса. – Взех химикалка и надрасках адреса върху просрочената
сметка за електроенергия до мен. – Записах. Там съм до десет минути.
До което време приятелят му, ако вампир го беше нападнал, щеше да е доста
мъртъв.
- На мен ще ми отнеме повече време, но казах на Иван, че ще ти се обадя за
помощ. Той те очаква.
Ако още беше жив. Затворих, взех сандвича си с шунка и кашкавал заедно с
чантата и ключовете, после излязох.
Можех да помириша вампира веднага, след като излязох от колата. Нощният
въздух беше станал от свеж студен, а гнилата миризма на неизмити вампири висеше
тежко във въздуха.
Прибрах ключовете си и изучавах пресечката до апартамента, докато вървях по
тротоара. Сградата беше една от онези, които правителството беше построило преди
около петдесет години, като усилие да се облекчи кризата с ниските доходи за жилища.
Разбира се, правителствата имаха навика да работят с минимални бюджети – с
изключение на случаите, в които се оправяха техните собствени проблеми, - и затова в
резултат сградите не бяха нито хубави, нито функционални. Като добавим и
наемателите, на които не им пука за мястото, и получаваме в общи линии огромна
колиба. Колиба с много счупени прозорци и врати и украсена с многобройни графити.
Не беше точно мястото, на което бих предположила, че ще живее приятел на
Бен.
Минах покрай предната част на сградата, насочила се бях към главния вход.
Смрадта на вампир стана по-силна, докато не ме заобиколи гадната нездрава миризма,
изпълвайки всеки дъх, който си поемах, и пропивайки се в дрехите ми.
Това не беше сграда за хора с ниски доходи. Вече не.
Което беше необичайно. Вампирите обикновено бяха самотни души и с
изключение на тези, които имаха млад, за когото да се грижат, рядко живееха заедно.
Със сигурност фактът, че тук живееха много, щеше да привлече вниманието на
Директората, но не можех да си спомня да съм чела нещо за вампирски лагер толкова
близо до града. Но предполагам, че ако вампирите се държаха добре, може и да са
избегнали внимателното проучване на Директората.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Стъпки прошумоляха в нощта, толкова тихо, че нормален слух не би ги доловил.
Вървяха около мен, наблюдаваха ме. Още по-лошо – суровият вкус на вълнението им и
гладът им за кръв изпълниха въздуха.
Млади вампири, помислих си, страхотно. Зарових за баджа си, държейки го към
сградата, като продължавах да вървя.
- Директоратът, младежи. Гледайте собствената си работа или ще си навлечете
проблеми.
Не си направих труда да повишавам тон. Бяха достатъчно близо, че да ме чуят,
въпреки че не можех да ги видя с нормалното си зрение. А и не исках да ги виждам
през инфрачервеното. Можеше леко да се поуплаша от броя им.
Гладът им понамаля малко, но нямаше как да не се зачудя какво ги е
разработило така. Ако бяха достатъчно стари, за да контролират глада си, тогава защо
при вида ми гладът им се покачи толкова?
Можех да се сетя само за една причина, която да докара такава реакция – кръв.
Миризмата на прясна кръв беше повик, на който малцина вампири можеха да не
откликнат, а гладът на младите се събуждаше, карайки ги да изгладняват и при най-
малкия пулс на живот.
И все пак, нощта изглеждаше лишена от този аромат. Или просто миризмата на
вампири заличаваше всичко друго?
Не знаех, но подозирах, че скоро ще разбера. И ако приятелят на Бен беше вълк
и живееше с толкова много вампири, значи беше по-смела душа и от мен.
Вампирите още ме следваха и по кожата ми запълзя усещане. Вдишах през
устата и се престорих, че ги игнорирам. Въпреки че като вампири, щяха да чуят
ускорения ми пулс. Надявах се да го приемат като готовност за действие, а не като
някакъв вид страх.
Разбира се, ако решеха да нападнат масово, щях да съм едно мъртво пале без
значение какво щяха да си помислят. Може и да имах вампирска сила и бързина, но пак
щях да съм сама срещу дузина. В чиято и книга да погледнеш, залозите не бяха добри.
Забягах нагоре по стълбите и през счупената стъклена предна врата. Жълтата
светлина от самотната крушка пречупваше светлината, карайки сенките в ъглите да
изглеждат дори по-дълбоки.
Сградата имаше два асансьора, но нито един от тях не работеше – единият беше
заседнал на петия етаж, а другият изобщо нямаше светлинки на числата. Поколебах се,
превключвайки на инфрачервено зрение преди да погледна коридора надолу вляво,
после вдясно. Както подозирах, беше доста страшничко. От другата страна на стените
имаше най-малко двайсет вампири, очите им блестяха, а острите им кучешки зъби бяха
ясно издължени.
Все още не можех да помириша кръв, но чувството на вампирите за нектара на
живота беше по-остро от моето. И очевидно продължаваше да им се обажда.
Това нямаше да бъде приятно място, ако нещата излезеха извън контрол.
Бутнах малкото устройство в ухото си, включвайки двустранната връзка – която
беше инсталирана, когато щях да ходя в леговището на лудия, но сега беше станала
стандартна за всички пазители. Джак не обичаше да губи връзка с хората си, а
устройството също така служеше за проследяване.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Вампирите се стопиха в дълбоките сенки, когато се запътих към стълбите, и се
надявах това да беше знак, че не искат неприятности.
Но не бях готова да заложа на това.
- Ехо, чува ли ме някой? – казах меко.
- Сега какво, вълче момиче? – Гласът на Сал беше дори по-остър от обичайното,
идвайки от тънките ограничители.
- Какво, двойни смени ли даваш, или нещо такова?
Тичах по стълбите, докато говорех, насочвайки се към четвъртия етаж. За
щастие, вампирите не ме последваха, въпреки че мирисът им не се намали и с малко.
Което означаваше, че пред мен има още от тях.
- Да – сопна се Сал. – Така е. Сега, какво искаш?
Аз също ставах гадна кучка, когато давах двойни смени. Съчетай това с глада и
определено си разясних поведението й.
- Разследвам възможна вампирска атака на сегашното си местоположение.
Имаме ли някого в околността в случай, че ми трябва подкрепление?
- Какво, домашният любимец на учителя има нужда от подкрепление? – Звучеше
положително развеселена от мисълта. – Мисля, че току-що ми оправи нощта.
- Толкова се радвам. – Не. – Какво имаш за пресечката на този блок?
Чу се тракане на клавиатура, после каза:
- Не много. Стара сграда на правителството е, която е включена в списъка за
събаряне през последните десет години. Очевидно се е превърнала в убежище за
скитници и бездомници.
- Е, сега е дом по-скоро на огромна общност вампири. При това млади.
- Невъзможно. Вампирите не са на групи като вас, вълците.
- Е, кажи го на тези вампири тук.
Тя изсумтя.
- Във файловете тук няма нищо.
- Тогава по-добре направи бележка и уведоми Джак. Може да иска да разследва.
- Отбелязано е. Талвин е наблизо, ако имаш нужда от него.
- Благодаря. Ще викам, ако е така.
- Не викай прекалено късно, вълче момиче. Талвин не обича да обира
остатъците.
- Е, аз не обичам да бъда остатъците.
Забавих скорост, когато приближих четвъртия етаж. Неизмитата миризма още
висеше във въздуха, а инфрачервеното ми зрение долови топлината на няколко
вампири, които се застояваха в долната част на коридора. Погледнах наляво. Нямаше
вампири.
За щастие, приятелят на Бен живееше в апартамент 41, който, съдейки по
табелите на стените, беше последният от ляво. Ботушите ми с токове щракаха рязко
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
върху овехтелия килим, звукът отекваше през тънкия въздух, стабилно като пулс. Но не
моят.
Колкото повече се приближавах до апартамент 41, толкова по-напрегната ставах.
Мекият мирис на кръв сега беше започнал да оцветява въздуха, но не се чуваха
необичайни звуци от апартамента. Никакви звуци на борба, нищо, което да
сигнализира, че се случва нещо, което не е в ред.
Може би просто приятелят на Бен беше станал леко параноичен поради факта,
че живее с толкова много вампири. А може да се е порязал, докато се е бръснал, и да се
е паникьосал от последствията.
Спрях, когато стигнах вратата, после свих пръсти и вдигнах ръка да почукам.
Тогава го чух. Мек стон, като от настръхнали косъмчета по врата.
Онзи вид, който идва от умиращия.
Отстъпих назад, вдигнах крак и ритнах вратата. Вратата се удари в стената,
изпращайки прах и гипс да хвърчат. Наситената миризма на нещо нередно и вампир се
разпръсна, претоварвайки сетивата ми и карайки ме да искам да повърна. А може би
това беше реакция на гледката пред мен.
Гол мъж висеше от тавана – не на врата, а на въже около китките. Въже, кърваво
колкото разкъсаните му гръб и дупе.
Мъжът, причинил всичките вреди, беше източникът и на вампирската миризма и
на усещането за нещо нередно. И неговият мирис беше този, който разпознах.
- Казах ти – започна той, докато се въртеше, после спря. Изражението му се
промени от раздразнено на изненадано, после, без най-малко блясване на кръвясалите
му кафяви очи, което да ме предупреди, се обърна и се затича към вратата в задната
част на всекидневната.
Затичах след него, а миризмата на кръв, пот и страх изпълни ноздрите ми,
докато тичах покрай голия мъж. Миришещият грешно вампир изчезна в нещо, което
изглеждаше като спалня.
Изтичах в стаята точно навреме, за да го видя как скача към прозореца. Стъкло
се счупи, разпръсквайки се в нощта, докато той мина през прозореца и надолу.
Падането не би убило вампир. Може да му навреди, но вампирите бяха много
устойчиви. В този случай за нещастие.
Изпсувах и се завъртях. Може би щях да мога да приема форма на чайка, но да
ударя земята от четириетажна височина щеше да е много по-трудно от това да я ударя
от върха на дърво. И докато бях летяла за кратко днес – и то успешно – нямах
намерение да оставя живота си на ръба, за да тествам новооткритите си способности.
Докато тичах през окървавения и още вързан Иван, казах:
- Той бяга. Ще се върна след минутка.
- Чакай – каза той с дрезгав глас. – Чакай...
Не го направих. Вампирите в коридора отвън се бяха приближили, може би
подканени от по-острата миризма на кръв.
- Докоснете го и всички ще си платите цената! – Извадих баджа от джоба си
отново и го изпъчих пред мен. Не знаех дали ще окаже някаква помощ, а не можех да
си позволя да остана и да проверя. Не и ако исках да спра вампира.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Защото вампир, който беше готов да измъчва жертвата си толкова екстремно
преди да опита кръвта й, е вампир, който няма да спре само с една жертва.
Някога може и да бих се погрижила първо за живите преди да тръгна след
мъртвите, но научих по трудния начин, че такива действия обикновено водеха до още
смърт – а вече имах достатъчно, които да ми тежат на съвестта досега.
Оставаше ми само да се надявам, че вампирите в тази сграда се страхуваха от
Директората повече, отколкото искаха да опитат кръвта на Иван.
Заслизах надолу по стълбите и минах през счупените стъклени врати. Дори
срещу плътната воня на вампири, която се носеше в нощта, странният мирис на този,
когото преследвах, беше достатъчно лесен за улавяне. Затичах през безплодната земя,
която някога може и да е била детска площадка, и навън към улицата. Вампирът не се
виждаше никъде, но миризмата му ме привлече.
- Сал, вампирът е на свобода. – Светлини от улични лампи светеха в мрака,
разкъсвайки сенките. Вампирът започна леко да се вижда – летеше жилава коса,
краката му бяха почти замъглени, ръцете му пулсираха. – На около половин пряка пред
мен е. Ако Талвин е наблизо, можеш ли да го повикаш като подкрепление?
- Ще го направя.
Кола мина през улицата, светлините ме обляха. Вдигнах ръка, за да предпазя
очите си, и продължих да бягам. Приближавах се. Бавно, но сигурно.
Завъртя се отдясно в една странична уличка. Засилих се още повече, като не
исках да го изпускам от поглед задълго, и усетих пристъпа на протест в насинените ми
и очукани мускули на краката.
Затичах в страничната уличка. Богатата миризма на месо на барбекю изпълни
нощта, карайки ме да точа лиги. Вампирът не се виждаше никъде, но продължаващата
му миризма предполагаше, че е пресякъл улицата и не е чак толкова далеч пред мен.
Превключих на инфрачервено и осъзнах, че силата на миризмата беше подвеждаща.
Тялото му беше разпадаща се мъглявина в далечината пред мен. По дяволите, беше
бърз.
Отново увеличих собствената си скорост и протестите в краката ми направо се
превърнаха в болка. Игнорирах я и продължих да бягам.
Вампирът сви в ляво в още една странична уличка. Почти трийсет секунди по-
късно и аз се пързулнах в ъгъла. Кой да предположи, че вампир в такива тънки крачета
може да поддържа такава скорост?
Под блясъка на инфрачервеното ми зрение улицата беше изпразнена от живот.
Намръщих се, оглеждайки се наляво и надясно, виждах проблясъци на живот по
къщите от двете страни на улицата, но нищо, което да сигнализира, че моят вероятен
убиец вампир е някъде наблизо.
Не можеше да съм го изгубила. Никой вампир не можеше да се движи толкова
бързо.
И ето че миризмата му не само се губеше бързо, а и се разпръскваше във всички
посоки. Сякаш беше спрял и нещо беше разпиляло миризмата му.
Погледнах нагоре. Нямаше вампири в близките дървета, никакви необичайни
форми в небето. Не че вампирите можеха да летят в действителност – при всички
случаи, не и ако не са птици шифтъри.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Макар че с ясния мирис на нещо нередно в него, който заличаваше всичко друго,
беше възможно да бях пропуснала миризмата му на шифтър.
Но ако беше птица шифтър, защо не беше полетял, когато скочи през прозореца?
Щеше да се измъкне много по-лесно и по-чисто.
Освен ако целта му през цялото време не беше да ме разкара възможно по-далеч,
за да може да се върне и да довърши започнатото?
- Сал – казах, като се обърнах и затичах обратно възможно най-бързо, имайки
предвид болките в краката. – Мишената ми излетя от кокошарника и я загубих.
- Е, гадно, Райли, това е застой.
Без съмнение.
- Висок е около метър и седемдесет и осем, мрачно телосложение, кафяви очи и
жилава коса. Можеш ли да направиш бюлетин? Имам да посещавам кървящ в
апартамент с вампири. Изпрати линейка възможно най-бързо.
- Ами Талвин?
- Можеш ли да го помолиш да наглежда територията около сградата? В случай,
че измамникът ни реши да се завърне?
- Ще го направя.
Изпъстрената с графити сгради не ме накара да се чувствам по-сигурно, когато
отидох за втори път. Вампирите още се задържаха, гладът им изпълваше въздуха.
Поне не се усещаше някой да се е хранил. Ароматът на кръв не претоварваше
въздуха.
Закатерих стълбите, чудейки се дали ще съм в състояние да вървя утре след
всичко, през което преминаха горките ми мускули днес.
Вампирите на четвъртия етаж бяха останали настрана, както заповядах. Показах
се, когато приближих отново края на апартамента, дишането ми беше накъсано, остри
задъхвания изпълниха въздуха. Повдигнах ръка, за да избърша потта, която се стичаше
по бузите ми, и влязох в апартамента.
Тялото на приятеля на Бен още висеше от китките, а миризмата на странно
миришещия вампир не се усещаше никъде наблизо. Облекчение премина през мен. За
разнообразие съдбата не ми беше хвърлила крива топка.
- Моля те – изграчи той, - свали ме долу.
- Има ли нож в кухнята?
Той поклати глава, запращайки капки кръв да летят от прореза на бузата му.
- Не са достатъчно силни. Спалнята.
Повдигнах вежда, въпреки че, имайки предвид начина му на живеене,
предполагам, че това не беше чак толкова лоша идея. Аз лично също държах няколко
ръчни колчета на близко разстояние.
Намерих няколко големи ловни ножа в нощното шкафче заедно с няколко по-
малки за хвърляне. Избрах най-големия и се запътих обратно.
За да разбера, че вече не сме сами.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- По дяволите – каза Бен, изражението му беше и ядосано, и шокирано, когато
спря на вратата. – Не очаквах това.
- Не – съгласих се. Помахах ножа в посока към приятеля му. – Искаш ли да
поддържаш теглото му, докато го сваля?
Той се придвижи бързо напред, големите му ръце обгърнаха талията на по-
малкия му приятел и пое тежестта от разкъсаните и кървящи китки на Иван.
Иван простена, въпреки че не бях сигурна дали е от облекчение, или от болка.
Издърпах кухненския стол до тях и се качих.
- Идва линейка. Би трябвало да е тук до няколко минути.
- Добре – промърмори Бен. – Но какво стана с вампира, който направи това?
- Загубих го.
- По дяволите.
- Казвайки го учтиво, да.
Вдигнах ножа и започнах да режа. Острието беше остро като бръснач и преряза
дебелото въже с леко усилие. Иван не каза нищо, а погледът му изглеждаше леко
нефокусиран. Може би шокът беше започнал да се настанява или заради кръвозагубата,
или заради травмата от това, което беше преживял. Тялото му беше настъргано отпред
и отзад, прорезите бяха неравни и назъбени. Със сигурност не бяха причинени от нож.
И последната нишка от въжето се поддаде. Бен понесе приятеля си до мизерно
изглеждащия диван и внимателно го положи там. Иван изсъска, изражението му се
изкриви от болка.
- Съжалявам, друже – каза Бен, като ме погледна. – Мислиш ли, че ще изпадне в
шок?
- Да. – Погледнах часовника си. – Линейката не би трябвало да е далеч, но може
би трябва да му дадем да пийне малко вода. Ако шокът е заради кръвозагубата, трябва
да възстановим част от течностите му.
- Ще донеса. – Той се изправи и мина покрай мен, миришещ на кръв и гняв.
Коленичих пред Иван. Той не реагира, затова докоснах подутите му пръсти. Той
подскочи, а погледът му се плъзна по моя, незабавно изпълнен със страх преди да
разбере кой е и че още е в безопасност.
- Трябва да знам какво се случи –казах меко.
Той облиза устни и преглътна тежко.
- Дойде преди около час. Каза, че трябва да поговорим.
- Значи го познаваш?
Той поклати глава.
- Но ми изглеждаше смътно познат, а Вини го беше изчистил, затова реших, че
всичко е наред.
Намръщих се.
- Кой е Вини?
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Главата на вампирската група, която живее тук – каза Бен, докато влизаше в
стаята. Седна долу зад мен, горещината му се търкаляше около мен, изпълнена с
миризмата на едва контролиран гняв. Изсипа няколко капки вода в устата на Иван,
после ме погледна.
- Иван премина през кръвната церемония, за да стане вампир, затова и живее тук
с Вини и останалите вампири.
Объркване се завъртя в мен.
- Това, че е минал церемонията, не означава, че ще умре веднага. Не и ако не
предприеме самоубийство.
А много силно се съмнявах, че това е намерението му. Нямаше да се обади на
Бен за помощ, ако това беше случаят.
- Има рак. Неизлечим. Дадоха му най-много година да живее.
- А. – Това поне обясняваше мястото, на което живееше. Имаше логика да живее
близо до създателя си, ако тръгнеше да си отива по-скоро от предвиденото. Погледнах
Иван. – Значи Вини може да знае кой беше този вампир?
Той затвори очи, пое си накъсан дъх, после прошепна:
- Не знам. Но нямаше никаква намеса.
А това беше криза.
По-голямата част от вампирите бяха защитнически настроени към по-младите си
– или тези, които скоро щяха да бъдат – поне докато не станеха достатъчно стари, за да
контролират жаждата си, и докато не опознаят номерата на занаята. Трябваше да бъдат,
защото Директоратът ги държеше отговорни за действията на младите. Вампирите бяха
териториални същества и два напълно зрели вампира не можеха да живеят заедно.
Което правеше случващото се тук доста странно. Просто нямаше как всички да са
млади. Никой жив вампир не можеше да контролира толкова много млади.
Или поне така си мислех.
Бен даде на Иван още няколко глътки вода. Изчаках го да преглътне, после
попитах:
- Защо си го поканил през прага, ако не си го искал?
- Защото мина през Вини. Мислех, че е безопасен.
Изглежда Вини имаше да доставя отговори. А може би беше Вини, не баджът
ми, това, което държеше младите вампири настрана. Което имайки предвид броя на
вампирите, живеещи в тази сграда, означаваше, че той трябваше да е много мощен.
Но беше интересно, че избягалият ни вампир знаеше достатъчно за тази сграда и
обитателите й, за да мине през протокола. За разлика от мен, която бях току-що
назначена.
Разбира се, това се предполага, че правим пазителите. Настанявахме се на места,
които мъртвите се страхуваха да заплашват. Щастливците ние.
- Вини има ли си фамилия?
- Кастило.
Да се надяваме, че Сал не се беше отегчила от процедурите и в момента правеше
проверка за това какво имаме за Винсънт Кастило.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Нападателят ти каза ли за какво иска да говори с теб?
- Не, просто започна да напада, казвайки ми, че ще ме накара да си платя, задето
съм го наранил.
Повдигнах вежда.
- Значи го познаваш?
- Не. Беше дяволски побъркан. Кълна се, никога не съм го виждал преди през
живота си.
Не долавях лъжа в думите му, но това не означаваше, че няма. Имам предвид, за
какво му е на вампир да си създава толкова неприятности, за да влезе тук, само за да
нападне напълно непознат?
- Значи ако те е нападнал директно, кога си имал възможност да се обадиш на
Бен?
Той затвори очи.
- Не съм.
Погледнах към Бен, който каза:
- Може би шокът и кръвозагубата влияят на паметта му.
Може би. А може би казваше истината и нещо странно ставаше тук.
Надолу по коридора отекнаха стъпки и като погледнах към вратата, един глас
каза:
- Бърза помощ. Кой има нужда от помощ?
- Тук, долу – извиках.
Стъпките се приближиха, а секунда по-късно се появиха двама мъже,
- Е, това беше неприятно преживяване – каза първият мъж. – Никога не съм бил
на място, където толкова много вампири обитават сенките. – Той погледна Иван и
захапа езика си. – Вампирите ли направиха това?
- Не. Просто не го спряха.
- Вампирите обикновено са такива – каза той философски. – Всичко се върти
около техните нужди, не и тези на останалите.
А това, помислих си, докато се изправях, за да се отместя от пътя му, беше най-
доброто обобщаване на вампирите, което бях чувала от известно време.
Последвах Бен през всекидневната. Той скръсти голите си ръце, синята му
тениска се опъваше по напрегнатите му гърди, когато облегна рамо на стената. Сигурно
беше оставил ръкавиците си за мотора в бързината си да дойде тук, но тениската и
дънките изглеждаха адски добре.
Опитах се да се концентрирам върху работата.
- И Иван ли работи в Нонпарейл?
Бен поклати глава. В светлината на всекидневната сините му очи изглеждаха
почти сапфирени от гнева, който още преобладаваше в миризмата му.
- Той е инвестиционен консултант.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Тогава как сте се запознали двамата?
- Ходим в един и същи фитнес и станахме приятели преди няколко години. – Той
се поколеба. – Защо?
- Защото мисля, че е странно двама души, които познаваш, да са атакувани по
един и същи начин.
Той се намръщи.
- Защо двете нападения да са свързани, още повече да са свързани с мен?
- Е, ти ще трябва да ми кажеш. Защо някой би искал да ти върне, като напада
приятелите ти? Защото ако има нещо, в което съм сигурна, то това е фактът, че са
свързани.
Намръщи се още повече.
- Невъзможно. Имам предвид, че Иван и Дени дори не се познаваха. И защо
мислиш, че убиецът, който е след тях, е един и същи?
- Защото разпознах вампирската миризма. Вампирът, който беше в стаята на
Дени – и този, който най-вероятно го е убил – е същият вампир, отговорен за
завързването на Иван за китките и прорязването им.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Глава четвърта Превод: rescho0o
Редакция: Vampire Lady
Той ме зяпна за момент с неутрално изражение. Но сините му очи бяха дори по-
тъмни от преди, а усещането за гнева му се покачи. Този път беше насочен към мен.
- Сигурна ли си? – каза най-накрая, а усилието, което полагаше, за да се
контролира, си личеше по плътните дебели нотки в гласа му.
- Да.
- Тогава защо, по дяволите, го остави да се измъкне? – Каза го с такава сила, че
издуха потните кичури коса от лицето ми и накара хората от бърза помощ да се
оглеждат остро настрани.
Махнах с ръка, за да ги уверя, че всичко е наред, и посрещнах гнева на Бен.
- Защото беше шибан вампир, който скочи през прозореца и вероятно отлетя.
Много неща съм, Бен, но още не съм се научила да летя.
Той ме погледна за момент, после си пое дълбоко дъх и го освободи бавно.
- Съжалявам. Правих ми услуга с присъствието си тук и не трябва да изливам
разочарованието си върху теб.
Усмихнах се и докоснах леко рамото ми. Топлина премина през пръстите ми –
реакция не толкова на топлата му кожа, колкото на самия контакт. Може и да бях
отричала нуждата си през последните няколко месеца – е, колкото един вълк би могъл,
- но гладът винаги щеше да го има.
И започвах да се съмнявам дали щеше да стои мирно още дълго.
- Всичко е наред. Доста добре съм запозната с нуждата да си го излееш, когато
хората, за които ти пука, са ранени. – По дяволите, сама съм го правила достатъчно
често.
Веселие докосна ъглите на очите му.
- Не ми пука за тях по този начин, ако това намекваш. Бяха просто добри
приятели – хора, на които можех да се доверя, - а това е рядкост в този циничен наш
свят.
- Вярно. – Оставих ръката ми да падне от рамото му, но пръстите ми още
трепереха от контакта. Устоях на порива да ги стисна в опит да запазя усещането за
това малко по-дълго. Хормоните ми нямаха нужда от този вид окуражаване. – Мисля,
че следващият ми призив на дълга трябва да е нашият мастер вампир. Ще придружиш
ли Иван до болницата?
- По-добре да го направя, поне докато семейството му не пристигне.
- Тогава ме дръж в течение.
- Ще го направя. – Той докосна бузата ми леко, кратко. – Ще се видим утре.
- Да. – Отстъпих встрани от примамката за близостта му, после се обърнах и
излязох през вратата. Веднъж след като бях отново в тъмнината на коридора, казах
меко:
- Хей, Сал, имаш ли някаква информация за Винсънт Кастило?
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Никакви детайли нито за Вини, нито за Винсънт Кастило. Ако той оглавява
малката кавга там, значи се държи под радара ни.
Което не казваше, че Джак не знае за него, а само че нямаше нищо записано.
- Искаш ли да попиташ шефа, когато го видиш?
- Няма да се върне преди утре, но ще оставя бележка.
- Благодаря, Сал.
- Не ми благодари, вълче момиче. Благодари се на боговете, че сега съм в
настроение да помагам.
Ухилих се. Нямаше съмнение, че утре отново щеше да е острата критикуваща
Сал, която си е по принцип, но нямаше проблем. Не мисля, че щях да издържа много от
супер ефикасната и супер мила Салина.
Докоснах леко ком-лика, изключвайки гласа, но не и следенето. Беше почти
сигурно, че вампирите няма да ни нападнат сега – дори само заради това, че бяха
привлекли прекалено много вниманието на Директората.
Вампирите в другия край на коридора още не бяха помръднали. Закрачих към
тях, отбелязвайки за първи път факта, че всичките петима изглежда бяха превърнати на
една и съща възраст. Всички имаха дългурест, почти неудобен вид, който момчетата
придобиваха в края на тийнейджърството си. Също така всички бяха руси.
Спрях пред тях и се опитах да не дишам прекалено дълбоко.
- Трябва да говоря с Вини Кастило.
Спогледаха се един друг, после единият каза:
- Последният етаж. Очакват ви.
- Супер. – Въпреки че не бях сигурна за това.
Запътих се към стълбите и започнах да се катеря. Неизмитата миризма на
вампирите започна да се разпада колкото по-далеч отивах, затова по времето, когато
достигнах единайсетия етаж, беше изцяло изчезнала. На нейно място се беше появила
смесица от цвят и бор, която ми напомни на пролетта и накара носа ми да се сбърчи от
нужда да кихна.
Спрях на площадката и се огледах. Коридора в ляво беше обитаван от тъмнина,
но десният беше осветяван от серия червени свещи в стилизирани като рози форми.
Треперещата светлина танцуваше топло по графитите по стените и придаваше на
коридора странно чувство на забрана. Имайки предвид, че Иван още имаше сила в
апартамента си, свещите очевидно бяха за ефект, не от необходимост. В далечния край
на коридора чакаше жена. Както вампирите на долните етажи, така и тя беше млада. Но
за разлика от тях, русата й косата беше мита наскоро и блестеше като бяло злато на
премигващата светлина.
Две неща бяха очевидно – Вини ги харесваше руси и млади, като не изглежда да
имаше значение дали да са момчета, или момичета.
Понижих един щит и се пресегнах внимателно, чувствайки физически тези в
стаята отвъд. Можех със същия успех да се опитвам да открия източника на някоя
голяма черна дупка. Не изглежда да имаше намесени някакви психически заглушители,
нито пък се усещаше някакъв вид естествена физическа стена, която някога да съм
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
срещала. Беше просто дупка. Или по-скоро беше като черна звезда, защото изглежда
засмукваше всякакви видове умствен резонанс.
Дори хлапето на вратата не се показваше на физическия ми радар, въпреки че не
изглеждаше достатъчно стар вампир, че да блокира дори слаб телепат.
Странно.
Закрачих към пазача. Лека емоция се появи по бледото й лице или в тъмните й
очи, но предпазливостта й изпълни въздуха. Беше облечена обикновено – дънки, кецове
и бледо розова блузка, но от дясната й страна имаше издутина, която изглеждаше
подозрително. Чудех се дали куршумите бяха обикновени, или просто се е случило да
имат няколко сребърни.
- Аз съм Райли Дженсън. – Спрях точно пред нея и извадих баджа си. – Бих
желала да говоря с Вини Кастило, ако обичате.
Нещо проблесна през погледа й. Вероятно веселие.
- Очакват ви.
Тя отвори вратата, разкривайки плюшена стая, която нямаше нищо общо с
останалите стаи в сградата. Не се виждаха графити. Вместо това стените бяха покрити с
дебело кадифе в тъмно драматично червено. Килимът беше дебел и пищен, а цветът
беше богат пясък. И, за Бога, имаше полилеи – два големи, които изпращаха пръски
оцветена в цветовете на дъгата светлина, която се разпръскваше из сенките. Останалата
част от бандата му може и да живееше в мизерия, но старият Вини живееше като цар.
Пристъпих вътре. Видях дебелите изпълнени черни кожени столове и
изглеждащите чувствено разтегателни дивани, преди погледът ми да бъде привлечен от
малкия кръг хора в далечния край на стаята.
Половин дузина облечени с римски тоги момчета и момичета – отказах да ги
нарека по какъвто и да било друг начин, защото никой от тях не изглеждаше на повече
от седемнайсет години – стояха около махагонов шезлонг, покрит с кожа.
Отдолу беше жена.
Жена, която вонеше на сила и чувственост.
Спрях. Не можах да устоя. Силата на тази жена не беше нещо, което се беше
изпречвало на пътя ми. Познавах вампири, които бяха или близо до хилядагодишни,
или по-стари, и нито един от тях нямаше незабавното въздействие, което притежаваше
тази жена. И въпреки това се съмнявах, че тя е някъде близо до техните години.
По дяволите, можех да заложа пари на факта, че тя дори още не беше достигнала
троен размер – дори само защото вампирите с някакво количество години зад тях със
сигурност биха били способни да си позволят по-добро настаняване за себе си и за тези,
които са с тях.
Тя не беше нещо зашеметяващо. Мисля, че можеше да се класифицира като
нещо средно – нито красива, нито грозна, просто нормална. Среден ръст, средно
телосложение, жена с тъмна коса и шоколадови очи.
Но в нейния случай видът нямаше значение. Силата й лежеше в есенцията й. В
самата й природа.
Върколаците имаха аури, които бяха абсолютно способни да съблазнят някого,
без значение дали иска, или не. Не ни беше позволено да ги използваме за други раси
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
освен нашата, разбира се, но това не означаваше, че не се случваше от време на време.
Енергията, която излъчваше тя, беше подобна на аурата на върколак. Всичко беше
горещо, изпълнено с нужда и желание, и се завъртя около мен чувствително, карайки
пулса ми да препуска. Тялото ми загладня.
Желанието да затичам към нея и да милвам бледата й кожа, както я милваха
останалите – леко, благоговейно – ме удари като разрушителна топка. Пот започна да
избива по кожата ми, а жаждата да я докосна, да я целуна, да правя любов с нея, беше
толкова сила, че пристъпих крачка напред.
Но не беше моето желание, не беше истинско и аз нямаше да стана играчката на
някакъв млад вампир. Особено на играчката на млад женски вампир. Затова стиснах
юмруци, забивайки ноктите си в кожата, използвах болката, за да надделее над
желанието. Във всяка друга ситуация, бих хвърлила собствената си аура да се бори
срещу нейната – но стоях на средата на бордей от вампири, а това можеше да причини
много повече проблеми.
- Спри – казах остро – или ще кажа на Директората да омете и да почисти това
проклето място.
Тя се изсмя, звукът беше толкова богат и топъл, колкото бе и стаята, и
кръжащата горещина на желанието намаля. Не напълно, но достатъчно, че да бъде
игнорирано.
- Нямам желание да се боря срещу Директората. Моля те, пристъпи напред, за да
мога да виждам по-добре.
Исках да кажа, че като вампир, тя би трябвало да може да ме види перфектно и
от тук, но това щеше да се възприеме като грубост. Каквато със сигурност можех да
използвам в повечето случаи, но имах усещането, че този път щеше да е по-добре да
играя по свирката.
Поне докато не добия някаква представа за нещата.
Пристъпих напред. Ароматът на цвят и пролет стана по-силен, примесен с
топлия и тежък аромат на желание, който още изостряше въздуха. Облечените с римски
тоги тийнейджъри ме гледаха с почти замечтани погледи, но зениците им бяха
изумително разширени. Бих предположила, че са дрогирани с нещо, с изключение на
факта, че бяха изключително неподвижни и спокойни.
Погледът ми отиде към жената. Може би единствената дрога, която им
трябваше, беше близостта на създателя им. Може би докосването до нея беше сходно
със сексуално или наркотично опиянение. Само защото не бях чувала за вампир,
способен да накара някого да изключи от обикновен контакт, не означаваше, че такива
не се намираха някъде там. И, по дяволите, тази жена беше накарала мен да я пожелая.
Ако допирът до кожата й беше толкова силен, колкото аурата й, тогава израженията им
бяха разбираеми.
Спрях, когато между нас имаше десет крачки. От толкова близо кожата й
изглеждаше почти заслепяваща, сякаш самото великолепие на луната блестеше от
дълбините й... Мигнах. Отново впих нокти в дланта си. Видях, че бледата й кожа беше
само това. Бледа кожа. Абсолютно нищо заслепяващо и красиво.
Гняв се заизви в мен. Като върколак, съм учена на въздържание почти от
началото. О, не сексуално въздържание, защото за върколака сексът е живот. Аурата
беше друг въпрос. От времето, когато съм била кученце, много преди аурата ми да
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
започне да се оформя, сме учени, че е грешно да принуждаваш друг – и морално, и
законно. Фактът, че аурата на върколака може да направи несклонния склонен не го
правеше наред, защото в края резултатът беше един – принуждаваш някого да направи
нещо, което иначе той може да не желае.
Разбира се, аз го бях правила, като пазител, само за да добия предимство над
някой враг. Но никога не го бях правила, за да принудя някого да прави секс.
Тази жена не беше научена на такова въздържание.
- Предупредих те да спреш. – Обърнах се на тока си и се запътих към вратата.
Тя отново се изсмя, звук, който затрепери топло по гръбнака ми.
- Моля те, ще се държа прилично. Имаш въпроси за Иван Ланг, така ли?
Обърнах се отново.
- Да.
- Тогава ще им отговоря. Но, моля те, приближи се. Имах дегенеративна очна
болест преди да ме превърнат и като резултат зрението ми не е добро.
Изучавах я за момент, не виждах лъжа в кафявите й очи, но и не бях сигурна
дали щях, дори и да лъжеше.
- Какво е истинското ти име?
- Винсента Кастило. Моля те, уверявам те, че няма да си играя игри с теб повече.
Приближи се.
Поколебах се, после се приближих. Беше странно като си помислих, че тази
жена ме беше накара да искам да побягна, а ето че виждах нещата хиляда пъти по-
добре и по-опасно. По дяволите, имах си постоянен напомня за една такава среща на
лявата си ръка, на която сега й липсваше кутрето, благодарение на глада на бог на
смъртта.
Тя се усмихна. Беше най-обикновена усмивка, което означаваше, че държеше на
думата си. Най-малкото, за момента.
- Ако Иван е приел церемонията да стане вампир, защо не го защитаваш?
- Защото ми беше платено да не се намесвам по какъвто и да било начин.
Изненада премина през мен.
- Избираш парите пред това да защитаваш собствените си?
- Защо не? Огледай се, пазителко. Тези помещения са по-подходящи за улична
измет, отколкото за нарастваща мобилна група вампири. Но съм млада по вампирските
правила, и затова още не съм натрупала сумата, която желая.
Което значеше, че печели парите си легално? Някак си се съмнявах. Вампир с
такива прелъстяващи умения като нейните, можеше да припечели каквото иска от
партньорите в леглото си.
- Значи щеше просто да си стоиш и да оставиш груб вампир да убие Иван?
Тя изръмжа с неподобен на дамски глас. Най-близкото до рамото й облечено с
тога хлапе прокара пръсти по врата и по бузата й с нещо, което предположих, че беше
успокоителен жест.
- Той не е мъртъв, нали?
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Което се свежда до късмет толкова, колкото и навременна намеса от моя
страна.
Тя се усмихна. Едновременно се забавляваше с мен и ме преценяваше, бях
предупредена, че зад цялата тази сексуална игривост се крие вампир с остър ум.
- А, но навременната ти намеса нямаше да се случи, ако не се бяхме обадили.
Повдигнах вежда.
- Мислех, че ви е било платено да не се намесвате?
- Ключовата дума е „аз”. Докато той ме помоли да държа ново излюпените си
настрани и да контролирам глада им, не спомена нищо за тяхната намеса по-нататък по
други начини. Затова един се обади.
- Някой, който е звучал като самия Иван?
Тя кимна.
- Знаехме за стриптизьора. Той беше тук няколко пъти, за да посети Иван. Голям
мъж, силен мъж е. Присъствието му може би щеше да е достатъчно, за да изплаши
измамника.
Също така можеше и да не е. Докато Бен беше голям върколак, мошеникът беше
вампир, а вампирите щяха да победят нормален вълк по всяко време. Не беше просто
сила, а скорост.
- Е, каза ли натрапникът защо иска да разреже Иван?
Тя сви рамене.
- Вкусих нуждата му за отмъщение. Не знам повече от това.
- Значи не си попитала?
- Беше голяма сума пари. Да не задавам въпроси беше част от сделката.
Значи не предлагаше на Иван каквато и да е помощ, но беше преминала около
тази клауза много лесно.
- Защо извърши церемонията с Иван? – Погледът ми се плъзна леко по
тийнейджърите зад нея. – Той не прилича на останалите, които превръщаш?
- Колкото и да обичам играчките си, вампирите не могат да съществуват сами.
Иван е много добър инвестиционен консултант. Това би било полезно за в бъдеще.
- Ако е толкова добър инвестиционен консултант, защо живее тук?
Тя отново се усмихна. Дълбоко в кафявите й очи проблесна глад. Не глад за
кръв, а по-скоро за пари. Или власт, която често вървеше ръка за ръка с парите в този
наш ориентиран материално свят. Във вампирския свят може още да не беше сила, но
със сигурност възнамеряваше да бъде. А имах усещането, че не й пука особено как
щеше да я постигне.
Но не можеше ли това да се каже за всички вампири? Повечето от тях не можеха
да се класифицират като загрижени, споделящи типове.
- Просто – отговори тя. – Той ми даде апартамента си в Брайтън като заплащане
за церемонията. Нямаше достатъчно пари, за да живее другаде, разбира се, но остана
наблизо, защото смъртта му е надвиснала над главата. Изборът беше негов, не мой.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Е, ако мразиш това място толкова много, защо не се преместиш в апартамента
му?
Тя повдигна тъмните си вежди.
- Проста логика. Тук сме четиридесет, а това число няма да се побере в двустаен
апартамент, без значение колко е луксозен.
- Това не е ли голяма бройка вампири, които живеят заедно? А и какво стана с
цялото тази реплика, че „вампирите са териториални същества и не споделят”, която
чувам постоянно?
Тя отново се усмихна.
- Кръвните вампири са териториални. Ние не сме кръвна линия. За нас колкото
по-голяма е общността, толкова по-добре. Общността ни подхранва.
- Значи тези, които са на долните етажи, се хранят от случващото се тук?
- Нещо такова.
- Значи не кръвта засилва глада им, а емоциите, които излъчвате?
- Да.
Тя се размърда, поставяйки крака си на пода и изправяйки се. Тийнейджърите
зад нея се събраха вкупом, така че телата им бяха притиснати едно в друго. Контактът
изпрати странен вид тананикащо вълнение из въздуха. Не се усещаше да е от аурата на
господарката им и въпреки това притежаваше подобна сила. Макар че може би не се
усещаше по същия начин, защото не беше насочено към мен. Може би щеше да има
подобно усещане, ако беше.
И в двата случая тръпки ме побиха. Имах усещането, че не бих искала да
присъствам, когато се състоят храненията.
Но колкото и да ми се искаше просто да се махна от това проклето място, все
още имаше въпрос, който трябваше да задам.
- Вампирът случайно спомена ли името си?
Тя отново се усмихна.
- Чудех се кога ще попиташ.
- Което означава, че го е направил?
- Разбира се. Никой не прекрачва прага ми преди да разбера имената им.
- Тогава ще имаш ли нещо против да ми го кажеш?
Веселие се заигра по устните й.
- Какво ще предложиш в замяна?
Погледнах я за момент, после казах:
- Какво ще кажеш да не те докладвам на Директората?
- Вече докладва присъствието ни. Има друг пазител, който охранява отвън,
нали?
- Той е тук, за да хване нападателя на Иван, ако реши да се върне.
Тя помаха с ръка.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Но Директоратът ще дойде да ни разследва без значение.
- Да. Но разследването не е прочистване.
- Няма да искаш да отидат толкова далеч. Не си такъв тип.
Повдигнах вежда.
- Госпожо, нямаш представа какъв тип съм аз.
- Мога да го помириша във въздуха, малко вълче. – Тя ме обмисли за момент,
после се усмихна. – Почтена си, по твой си начин. А в момента си много предпазлива
относно това, което усещаш в стаята.
Най-вече защото това, което усещах в стаята, не беше нищо, което да бях
усещала преди.
- Мога да ти платя.
- Не искам пари.
- Тогава какво искаш?
- Целувка. Проста целувка.
Нямаше нищо просто в това. Не и когато включваше този вампир.
- Защо?
- Защото искам да те вкуся.
- Мислех, че не си кървав вампир.
Тя се изправи от дивана, дългата й пола падаше на талази около нея в подобни
на облак струи от кървавочервена органза. Изненадващо, тя беше на моя ръст и
височина. Изглеждаше толкова по-малка в шезлонга – без съмнение още една добре
изиграна илюзия.
- Аз не съм кръвен вампир – каза тя меко. – И не давам нищо безплатно. Ако
искаш името, пазителко, ще платиш с целувка.
Зяпнах я, желаейки да можех да прочета мислите й. Желаейки да знаех мотивите
й. Желаейки да разбера защо цялата работа с целувката ме изпълваше с такава
нерешителност. По дяволите, ако мъж искаше да платя тази цена, щях да го направя на
секундата.
Просто мисълта да целуна жена ли беше това, което ме караше да се колебая?
Или беше по-скоро заради факта, че не знаех какво точно е тя, нито какво може да
прави?
Бих искала да кажа, че е последното, а не първото, но истината беше, че не
можех.
Не исках да целувам друга жена. Беше толкова просто.
Но бях пазител, а понякога пазителите трябваше да правят неща, които не искат.
Особено ако бяха заложени животи.
Поех си дълбоко дъх и го издишах бавно.
- Без хранене, без аура – или каквото там е сексуалното ти нещо. Ако усетя нещо
от това, ще избия всички ви.
Тя се усмихна.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Мисля, че си сериозна.
Аз също така мислех. Стиснах пръсти и усетих влагата по дланите си, което не
ми хареса.
- И никакви езици – добавих. – Ще ухапя, ако го усетя.
Тя се изсмя с топъл и весел звук, който извърта устни. Моите включително. А
това само накара предпазливостта и нежеланието ми да го направя по-големи.
- Човек ще рече, че досега не си целувала жена.
- Не съм.
Тя повдигна елегантната си вежда.
- Какво, не дори и като приятелски жест за „здравей”?
Можех да посоча, че не съм социален приятелски тип, но нямах намерение да й
давам толкова информация.
- Нека просто да приключваме.
- Както желаеш.
Тя се приближи. Ноздрите ми се разшириха, поглъщайки аромата й, вкусвайки
цветята и пролетта, и нещо друго, което не можех точно да определя. Нещо, което
чувствах едновременно опасно и вълнуващо.
Тя спря толкова близо, че роклята й се уви около краката ми, обгръщайки ги в
море от червено. Стиснах пръсти, борейки се с желанието си да отстъпя назад, да
избягам от горещината и чувството за нея, и да погледна лицето й. Да гледам как
кафявите й очи се разширяват в очакване, докато тя се приближаваше.
После устните й докоснаха моите. Колебливо, нежно. Бяха изненадващо хладни
и меки и колкото и да ми се искаше, не бяха неприятни. Не реагирах, придържах се
спокойна, защото не исках да удължавам контакта.
Тя отвори очи и ме зяпна дълбоко.
- Целувката изисква двама души, пазителко. Реагирай или плащането ти няма да
бъде прието.
Устните й отново докоснаха моите и след секунда колебание се приближих към
тях, целувайки я нежно, но старателно. Беше странна целувка, безстрастна и въпреки
това беше целувка, която накара нервите ми да треперят, а пулса ми да се ускори. Не
беше желание. А страх от непознатото.
Имах лошото, лошото усещане, че нещо повече от просто докосване на устни се
случваше.
Отдръпнах се, усетих хладнината на стаята да милва кожата ми, измивайки
топлината й. Тя се усмихна и отдръпна полите си от краката ми.
- Нямаш вкус на вълк, пазителко.
- Получи си целувката, вампирке. Искам името.
Тя ме огледа за момент, после каза:
- Арън Йънг.
- Ясно – каза Сал в ухото ми. – Започвам търсене.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Благодаря – казах повече на Сал, отколкото на Вини. Отстъпих отново назад,
наслаждавайки се на разстоянието, което ми осигуряваше всяка стъпка. – Ако случайно
се върне, Винсента, моля те, обади се направо на Директората.
- Ще го направя. Няма да ми се хареса ако силата на Директората ме погне. –
Гласът й нежно се подиграваше. – Ще те видя отново, пазителко.
Не, по дяволите, няма, помислих си и се измъкнах оттам.
Когато се събудих на следващата сутрин, Роан още не беше пристигнал у дома.
Събрах бурята от дрехи, които бяха разпръснати навсякъде, и ги зарязах по различните
им кошове, после си направих кафе и закуска и включих телевизора, за да видя дали
няма да ги хвана с Лиандър по развлекателните канали.
Не ги видях, но минаха през вратата около десет минути по-късно, ръце един
около друг, и двамата наполовина необлечени, изглеждайки малко по-зле от дрехите.