Васил Левски. Животът на един истински патриот

Животът на един истински патриот

Когато тя влезе в поредния час,дъхът й застина. Настръхна.

Остана безмълвна, остана без глас.Товар от гърба й се смъкна…

Децата мълчаха, защото единотпред бе, с портрет във ръцете.

Не беше отличник, не беше и син,но тя го почувства и в двете.

Гласът му трепери, в очите сълза,а пръстите - в Дякона впити.

Един ученик пред класа си стоии само портрета разпитва:

“Апостоле, как се постигат мечти,щом гарвани грачат зловещи,

щом утре от днес на бесило виси,а вчера загаснаха свещите?...”

Разбра тя тогава, че има защода пали любов несломима.

Погали го нежно. Прошепна: “Дано,подобни на тебе да има!”…

Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово, в семейството на бояджията Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова.

Има две сестри и двама братя. Левски учи в Карловското взаимно училище, а след това - в класното училище в Стара Загора.

Класното училище в Стара Загора

Родният дом на Васил Иванов Кунчев

След постепенно загубване на зрението, баща му умира през 1851 г. В същата година почива и най-малкото дете в семейството. Така за прехраната се налага да се грижат Левски, заедно с двамата си братя.

Иван Кунчев Иванов Васил Левски и братята му

От 1855 г. е послушник при вуйчо си хаджи Василий, таксидиот ( пътуващ православен монах, който събира помощи за манастир) на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора.

Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници.

През 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ , а през следващата пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

На следващата година участва в Първата българска легия на Раковски, където получава прозвището Левски, след като прави "лъвски" скок по време на учения.

Четата на Раковски

През 1868 г. Апостолът пътува до Румъния, като се опитва да

създаде независима комитетска мрежа, с помощта както на тамошните българи, така и с тези в поробената родина.

След като получава подкрепа предимно от тукашните българи, той започва първата си обиколка на страната.

През 1873 г. БРЦК и Каравелов изпращат съобщение от Букурещ, в което нареждат на Дякона да обяви бунт.

Левски отказва и решава да замине за Румъния, за да се разбере с имиграцията. Но предателство довежда до залавянето му, преди да стигне отвъд Дунав.

Залавянето на Левски

“ Къкринското ханче ”в град Ловеч-лобното място на Апостола

На 6 февруари 1873 г. (стар стил) Васил Левски е обесен.

Тялото му умира, но духът му е жив и до днес в душата на всеки българин!

При почитта към Левски има разминаване между датата на неговата смърт - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, включително и в родното му Карлово, и почитането на кончината му в по-голямата част от страната - 19 февруари.

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"!

Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля!

Народната работа стои над всичко!

Ако спечеля, печели цял народ - ако загубя, губя само мене си!

Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен.

Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът… за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!

Дела трябват, а не думи.

Днешният век е век на свободата.

И не забравяйте –Времето е в нас и ние сме във Времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Всички сте виждали и тази снимка на Васил Левски, но малцина знаят историята й. Това е последната фотография на Апостола. Направена е в Букурещ към месец юни 1872г. след важното общо събрание на БРЦК. Именно това е снимката, която попада в ръцете на турската полиция и благодарение на която Васил Левски е разпознат след залавянето му. Това е и последната безспорно доказана фотография на Апостола.

Левски е най-малко известен с истинското си име („Васил Кунчев“) и с духовното си име (дякон Игнатий)

Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский , а съратниците му го наричат Васил Дякона или само Дякона.

Други прозвища са Главния книжар, Тропчо, Драгойчо или арменското Ованес.

Има и няколко турски псевдонима, като Аслан Дервишоолу Кърджалъ („аслан“ значи „лъв“) или ефенди Аслан Дервишоолу.

След смъртта му в широка употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.

Тиха ,скромна и организирана личност, обичаща реда, изпълнена с гордост и доброжелателност;

Личност, притежаваща висока интелигентност, проницателност, здрав разум и силна воля;

Личност, умееща да разбира и ръководи хората;

Разсъдлива личност, която преди да пристъпи към решаването на даден проблем е обичала да го анализира най-задълбочено;

С великолепно чувство за адаптация дори и при рискови ситуации;

Личност, обичаща да пести време и пари и не страхуваща се да критикува недостатъците;

Мария Караниколова4 е клас 54.СОУ “Св.Иван Рилски”гр.София