Легенда за койка и поп мартин

Легендаза Койка и поп

Мартин

Представя: Теодора Минчева

В китното селце Чилнов, което се сгушвало сред гористите хълмове по поречието на река Баниски Лом, израснала прекрасната Койка. С бялото си лице и златисти коси, тя се прочула по поречието на Ломовете. Ергените християни мечтаели за усмивката й и търсели погледа й по сенокос и гроздобер, а мюсюлманите се заканвали, че такава прелест може да краси единствено турски харем.

Из селото обаче се носели слухове, че Койка няма да доживее старините си. Хората говорели, че когато се родила, ято врани цял ден се извисявало над селцето., а по-голямата сестра на Койка разказвала, че в полунощ на същия ден, пред огнището, видяла три орисници, които шепнели съдбата на новороденото. Първата промълвила: „Да расне, да порасне, гиздава мома да стане, да се омъжи в друго село и да роди мъжка рожба”. Втората допълнила: „Хубостта й да се прочуе чак до Цариград”, а третата: „Мъжът й да я погуби.”

Мълвата за красотата на Койка се разнесла по поречието на Ломовете и достигнала до батинския ерген Мартин, който дотогава учил за свещеник в Троянския манастир. Той изпратил сватовници, които да намерят прелестната девойка и да я поискат за жена. Вдигнала се голяма сватба. Мартин и новата му съпруга заживели в село Батин. Година след това им се родил син - Асен. След раждането чилновската красавица се разхубавила още повече, а турците от селото ставали все по-несдържани. Поп Мартин бил принуден да се премества със семейството си от село на село.

Изглед от село Батин

Русчушкият първенец - Манук бей, арменец, който приел исляма, също можел да стои настрана от Койка. Той устроил жестока клопка на отец Мартин като го поканил да му гостува с цялото си семейство. Тридневното богато угощение и обещанията на бея замъглили очите на отчето. За жалост дошло време да си ходят, но когато Мартин пожелал да доведат жена му и сина му, които по обичай били въведени още с влизането си в харема, гавазите на османеца го наругали и изгонили: „Тая жена вече не е твоя, а на бея. Тя не иска да дойде с тебе”. Слисан от учудване и болка християнинът бил изхвърлен на улицата, пребит от бой. Дни наред чакал пред портите, да зърне рожбата си или майка му, но за съжаление усилията му били напразни. Седмици след седмици чукал по вратите на кадии и паши, стигнал дори до султана в Цариград, търсейки правда. В душата му покълнало семето на гнева и отмъщението. Разочарован от несправедливостта поп Мартин се принудил да напусне родния си край и да потърси спасение в Еленския балкан.

Манук бей Поп Мартин

След потушаването на селското въстание в Странджанския край, Вълчан войвода преминал с част от своите другари в Стара планина. Започнал отново хайдутство, за да събере пари и с тях да откупи войска, с която да достигне заветната си цел – да освободи родната България. Един ден завели при Вълчан поп Мартин. Отчето споделило мъката си и помолило войводата за помощ. Вълчан се съгласил и изпратил с поп Мартин няколко от своите четници, които да му помогнат да отмъсти за поруганото достойнство . Четата се разраствала и бродила из горите, пещерите и клисурите на Североизточна България. Чрез хитрост един от четниците започнал да работи като коняр при бея.

Вълчан войвода

Койка дълго молила османеца да я пусне да види семейството си на село и той най-после склонил. Конярят известил поп Мартин за деня на пътуването. В богато украсена каляска, придружавана с охрана, Койка напуснала укрепения град със синовете си – Асен и детето й от бея. Пътят минавал през гористата местност Перестица (над село Батишница). Там четниците начело с поп Мартин устроили засадата.

Перестица

Схватката била кратка и кървава. Един от хайдутите отворил врата на каретата и от нея страхливо слезли двете момченца и застанали пред наредените в полукръг четници, които с широко отворени очи чакали да зърнат пътуващите. Те гледали децата без злоба и се чудели защо майка им се бави толкова много. Поп Мартин едва се сдържал да не прегърне първородния си син, но сърцето му се свивало от страха, че може би Асен няма да го познае, че може би образът му е изтрит в детската глава: "Години наред се мъчих да го забравя, а с него и майка му, но не успях да пропъдя образите им от съзнанието си. Вечер, когато лягах върху горската шума, или върху твърдата земя в някоя пещера, увит в расото, мислено ги прегръщах и заспивах с тях. Сутрин, с целувки ги карах да отворят сънени очи. След страшната, позорна случка съм се стремил всеки ден, с всяко мое действие да си върна отнетото и да заживея мирен и щастлив живот."

След децата си слязла и Койка. Лявата й ръка държала леко, прозрачно фередже. С горди и отмерени крачки, като жена, знаеща цената си и убедена, че може да се измъкне от сложната ситуация с парите на съпруга си, с високо вдигната глава и с презрение в прекрасните си сини очи, Койка погледнала по-силните от нея с мисълта: "Със злато ще ги нахраня". Мартин казал на един левент да свали фереджето, което закривало бялото й лице. Тя се сепнала и хубостта й се разкрила пред въоръжените млади мъже, които били забравили прелестите на женската плът. Смаяни от гледката, която възбуждала притъпената от времето страст, те плъзгали погледите си по летните дрехи, които очертавали прекрасното й стройно тяло, сочни устни и бяла шия.

Койка изгледала с подигравателно злобни очи, замахнала с ръка като при удър, разтворила пръсти и от дланта й олетели няколко златни жълтици и извикала яростно: "Вземете, голтаци. След седмица мъжът ми ще ви избеси". По лицата на слисаните от красотата й млади мъже легнала сянката на обидаата и подигравката. Те раздвижили ръцете си не за да съберат монети, а за да хванат ятаганите си и да измият с кръв нанесената обида. Мартин казал: "Ние не сме разбойници, жадни за злато! Съберем ли пари, даваме ги на бедните. Злато ни трябва единствено, за да прогоним турците от нашите земи." След това се обърнал към другарите си, които гледали с омраза жената, готови да я съсекат, забравили възхищението си от нея. Мартин попитал: "Какво наказание заслужава този, който е забравил дом и семейство, приел е друга вяра и ни заплашва с бесило?". Единодушно всички извикали: "Най-тежкото!“ и тръгнали към бейската съпруга. Цветът на лицето на поп Мартин се променил от напрежение и той извикал: "Спрете, спрете!". След като всички се обърнали към него, бавно продължил: "Тази жена, доброволно приела чуждата вяра и потурчила сина ми, не заслужава такава чест да цапаме ръцете си с кръвта и. Предлагам с второто си дете да легне на дъното на близкото блато."

Чак в този момент Койка се вгледала в мъжа, изрекъл присъдата, в когото познала бащата на Асен. Била смазана от своята постъпка, от алчност и убеждение, че със злато всичко може да се купи. Чак сега осъзнала, че цялата е изцапана с нещо кално, срамно, мръсно. Свила се над рожбите си и заплакала жално. Някои от хайдутите погледнали със съчувствие поп Мартин, но той бил достатъчно коравосърдечен, за да не отмени присъдата.Екзекуторите с треперещи ръце смъкнали наниза жълтици и на негово място завързали тежък камък. В най-дълбокото място на блатото хвърлили майката с малкото й детенце, това на бея. Застоялата, жабурнясала вода погълнала двата живота. След няколко дни синът на поп Мартин, Асен, бил прехвърлен във Влашко. Оттогава легендата за Койка се разказва от уста на уста, предава се от поколение на поколение. В народната памет падината живее с името Койкин гьол, а местността и железопътнта спирка се наричат Койката.

Кроткият иначе и добродушен свещеник от този ден се преобразил. Срамът, злобата и ревността превърнали божия човек в разбойник и жесток мъстител. С дружината на Вълчан войвода ограбвали не само турските кервани, но и българските чорбаджии. Събрали несметно богатство. Заради алчността си поп Мартин и Вълчан решили да убият останалите от четата и да поделят съкровището. Речено сторено. Те намислили да го скрият в някоя от пещерите в Поломието. Но според легендата накрая от пещерата излиза само един човек. Според друга легенда поп Мартин си направил църква в един от коридорите на пещерата Орлова чука, където и до днес може да лежи кървавото попско съкровище.