Могъщество и културен разцвет на България при цар Симеон

Богдана Иванова-Шишкова ОУ „Проф. Марин Дринов“ Панагюрище

Благодарение на подкрепата и постоянните грижи на княз

Борис I първите славянски книжовници в България

започнали бързо да разпространяват новата писменост и книжина.

Изпратеният в областта Кутмичевица (наименование

на югозападната част на Македония и Албания през

средните векове) Климент се установил в Охрид и създал

книжовна школа, в която обучил 3500 ученици.

Създадена по инициатива на княз Борис I (852-889), за да се даде поле за изява на

пристигналите в България ученици на Кирил и Методий. Първоначално средището и е в

Плиска, но след преместването на столицата на българската държава в Преслав тя също се

премества в този град. В нея работят Наум (до изпращането му в Охрид), Константин

Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър и др.

И в двата книжовни центъра се превеждали, преписвали и създавали нови книги.

БЪЛГАРИЯ СТАВА ДУХОВЕН ВОДАЧ И ТАЗИ РОЛЯ ЗАПАЗВА ПРЕЗ ЦЯЛОТО

СРЕДНОВЕКОВИЕ.

През младостта си Симеон е готвен за глава на българската църква. По тази причина около

878 г. Борис го изпраща в Магнаурската школа в

Константинопол, където получава отлично образование. Той овладява гръцкия до такава

степен, че е наричан във византийските хроники

„полугрък“.

Владимир-Расате наследява Борис, който се оттегля в манастир. Владимир

прави опит да възстанови езичеството в държавата, което принуждава Борис да се върне повторно на трона, само за да свали и накаже Владимир и да посочи Симеон за нов владетел. Това става през 893 г. на събор в Преслав,

който освен това обявява българския за единствен език на държавата и църквата и решава столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав.

Изключителен военачалник и дипломат, Симеон постигнал непознато до онова време

териториално разширение на България.

На 20 август 917 г. близо до река Ахелой българите постигнали велика победа над византийската армия. Погромът бил пълен, от 62 хилядната византийска армия оцелели едва 2000 души. Тази битка оставила траен спомен у византийците (според Лъв Дякон, който живял 50 години след битката, „още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите“).

След победата Симеон се провъзгласил за „цар на всички българи и ромеи“.

Високообразованият Симеон полагал големи грижи за напредъка на българската култура. Той събрал около себе си в Преслав

най-добрите книжовници. Заедно с тях превеждал и съставял нови книги. Книжовниците не само следвали

византийските образци, но и създавали непознати дотогава творби.

В Преслав били изградени красиви храмове и дворци. Със своята красота най-ярко се отличавал Симеоновият дворец. От него

днес е останало твърде малко. Дворецът имал вграден в сте ните водопровод от глинени тръби, кръглите му прозорци са пропускали мека светлина през разноцветни стъкла. За облицовката на подовете и стените бил използван бял, розов, син и червен мрамор, специално доставен от далечни краища. Всичко това превръщало Симеоновия дворец в една от

най-красивите и модерни тогавашни постройки в Европа. Бога та му украса говорела за изящния вкус на българския владетел.

След смъртта на Симеон настъпил мирен период.

Между България и Византия бил сключен 30-годишен мирен договор. С него се

признавала титлата цар на престолонаследника Петър, както и титлата патриарх на

главата на българската църква. Така делото на

Симеон получило признание.

С постоянните грижи за църквата и за

чистотата на християнската вяра

цар Петър си спечелил почитта на

духовенството и бил обявен за светец.

По негово време сред обикновените хора се прочул монахът Иван Рилски. Рoден е, според

житиеписците, в село Скрино край Кюстендил. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва

като послушник в манастира «Св. Димитър», придобива богословско образование, изучава

богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като

се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска

планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва

множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът, обаче, не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

Иван Рилски проповядвал строго спазване на християнската вяра, отказ от богатството, помощ за

бедните. Съветвал хората да се молят на Бога и да почетат царя. Основава най-голямата българска светиня – Рилския

манастир. За тези негови дела църквата го обявява за светец.

• Средновековие – периодът от българската история от заселването на славяни и българи на Балкънския полуостров до падането на България под османска власт.

• Монах – лице, което се е отдало на религиозна служба.

1. Какви дейности се извършвали в книжовните школи?• Там се обучавали ученици, превеждали се,

преписвали се и се създавали нови книги.2. Какви важни решения за бъдещето на България взел съборът в Преслав?• Одобрява Симеон за княз, премества столицата в Преслав,

българският език е обявен за официален държавен, църковен и книжовен.