богатството на българския език

Богатството на българския език

Годишен преговорІV клас

“О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и mрочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели...”

Паисий Хилендарски

“ Всичко българско и родно любя, тача и милея...”

Видове изречения по цел на изказване

1. Съобщителни – с тях се изказват съобщения.

2. Въпросителни – съдържат въпрос.3. Възклицателни – с тях се изразяват

чувства – радост, болка, възторг, тъга, възхищение, страх и др.

4. Подбудителни – изразяват желание, заповед, забрана, съвет или молба.

Видове изречения по състав

1. Просто изречение. -Изречение, което съдържа едно

сказуемо.2. Сложно изречение.-Изречение, което съдържа две или

повече прости изречения.

Свързване на простите изречения в състава на сложното.

• Със запетая;• Със съюз;• С тире;

Образуване на думите• Непроизводни думи – път, спорт, кон, лен• Производни думи – с помощта на

представки и наставки от непроизводните думи се образуват производни (пътник, спортист, конник, ленен)

• Сложни думимореплавател денонощие българо-

английски

Пряко и преносно значение на думите

• Пряко значение – значението, което носи дадена дума. (златно колие)

• Преносно значение – когато пренасяме значението на дадена дума върху друга (сравняваме предмети или явления).

(златни ръце, златно сърце)

Синоними и антоними• Синоними – различни по звуков

състав, но близки по значение.гука, цвърчи, свирука, писука

• Антоними – думи с противоположно значение

слаб – дебел; висок – нисък;умен – глупав; смел – страхлив.

Съществително име

1. Определение: Части на речта, които назовават предмети и отговарят на въпроса ,, Какво е това?”

Подчертават се с2.Видове същ.имена: съществителни нарицателни - отговарят на

въпроса:Какво е това ?- река, момче..... съществителни собствени –отговарят на

въпроса Кой е?; Коя е ?; Кое е?; Кои са?- Дунав, Митко....

умалителни съществителни– с тях назоваваме малки предмети или изразяваме чувства- ушенце, пиленце 

3.Род на същ.име:Мъжки род – един мъж – м.р.Женски род – една жена – ж.р.                Среден род – едно   пиленце – ср.р.4.Число на съществителното име:Единствено число – един предмет – ед.ч. Множествено число – много предмети –

мн.ч.

5.Членуване на съществителните имена:1.Съществителните имена от женски род

се членуват с определителния член:       ед.ч. – ТА                  мн.ч. – ТЕ      маса – масата              масите      нощ – нощта                 нощите                      пролет - пролетта 2.Съществителните имена от среден род

се членуват с определителния член:     ед.ч – ТО                            мн.ч. - ТА момче – момчето                 момчетатазвънче – звънчето  

             звънчетата        

Когато същ.име от м.р.ед.ч е подлог в изречението, то се членува с пълен член – ЪТ или –ЯТ.

Писателят  написа ново стихотворение.

Когато същ.име от м.р.ед.ч не е подлог в изрече-нието, то се членува с кратък член – А или –Я. 

Той прочете новото стихотворение на писателя.

Членуване на съществителните имена от м.р. според службата им в

изречението

Прилагателни имена

1.ОпределениеЧасти на речта, които означават признаци на

предметите и отговарят на въпросите: Какъв?;Каква?; Какво?

Какви? Подчертават се с вълнообразна линия 2.Род и число на прилагателните имена:По род и число прилагателните имена се съгласуват

със съществителните имена, които поясняват.весел мъж – м.р.;ед.ч.красива природа – ж.р.;ед.ч.сиво зайче – ср.р.;ед.чусмихнати дечица – ср.р.;мн.ч.

          3.Членуване на прилагателните имена

Прилагателните имена се членуват както съществителните, които поясняват:

ж.р.- ТА    ср.р-ТО   м.р.- Я, -ЯТ    мн.ч.-ТЕмалката   малкото  малкия малкият малките

4.Степенуване на прилагателни именаСтепенуване – сравняване на лица или

предмети по техните качества. Използват се частиците ПО и НАЙ.

При писане те се отделят с тирекрасив                     по-красив               

най-красив

5.Правопис на прилагателни имена, които се пишат с двойно Н /-нн-/

Когато прилагателното име в мъжки род завършва на –НЕН, то в ж.р.;ср.р. и мн. ч. се пише с –нн-

        лунен – лунна, лунно, лунни .Когато прилагателното име в мъжки род

завършва на –ЕН, то в ж.р.;ср.р. и мн. ч. се пише с едно -н

              писмен – писмена, писмено, писмени. 

Глагол

1 Определение: Части на речта, които откриваме с въпроса ,,

Какво прави?”. 2. Лице на глагола.            ед.ч.                                                   мн.ч       1л – аз пея                                  1л. - ние пеем     2л. – ти пееш                               2л. –вие пеете     3л той, тя, то – пее                       3л. – те пеят       3.Число на глаголите Единствено число – когато действието се

извършва от един предмет – ед.ч.Множествено число – когато действието се

извършва от много предмети – мн.ч.

4.Време на глагола    Когато действието се извършва в момента на

говорене и пред глагола може да се постави думата СЕГА, казваме, че глагола е в СЕГАШНО ВРЕМЕ

                              Момчил сега чете книга. Когато действието се извършва преди момента

на говорене и пред глагола може да се постави думата ПРЕДИ, казваме, че глагола е в МИНАЛО ВРЕМЕ .То бива два вида:

 - МИНАЛО СВЪРШЕНО – изразява действието в минало-

то, което е свършило преди момента на говорене.

               Той вече поля цветята.  

- МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО – изразява действието в миналото, което е продължавало в момента на говорене.

                     Тогава той още поливаше цветята.  Когато действието ще се извърши след момента

на говорене и пред глагола може да се постави думата ЩЕ, казваме, че глагола е в БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ

                     Мая ще свири на пиано.

5. Правопис на глаголите 1.Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание – А ,в

3л.мн.ч. се пишат с –АТ, когато окончанието е –Я се пишат с – ЯТ

         аз плета          те плетат         аз вървя          те вървят2. Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание – М ,в

3л.мн.ч. се пишат с –АТ или - ЯТ,          аз давам               те дават          аз стрелям            те стрелят3. . Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание –

М ,в 1л.мн.ч. се пишат с – МЕ, когато в 1л.ед.ч. имат окончание – А или –Я ,в 1л.мн.ч. се пишат с – М

           аз рисувам           ние рисуваме           аз вървя                ние вървим           аз пиша                ние пишем

Числително име1.Определение – думите, с

които се назовават числа, се наричат числителни имена.

2. Видове числителни имена: а) числителни бройни –

показват количеството, отговарят на въпроса “Колко?”

б) числителни редни – показват поредно място, отговарят на въпроса “Кой по ред?”

Членуване на числителните имена

• Когато числителното име в мъжки род, единствено число е подлог в изречението, то се членува с пълен член, а когато не е подлог – с кратък член.

Първият подава топката на втория.

Наречие

1. Определение – дума, която пояснява сказуемото.

2. Видове наречия:а) за място – излизам навън (Къде?)б) за време – танцува вечер (Кога?)в) за начин – спя сладко (Как?)г) за количество – чисти много

(Колко?)

3. Степенуване на наречията – използват се частиците по и най.

4. Правопис на наречията. Пишат се слято – наляво, завинаги,

помежду, презглава, недобре, невинаги, вдругиден, настрани, напосоки, отначало, наесен, назаем, набързо, наведнъж, накриво, навсякъде и др.

Местоимения

Местоимението е самостойна, изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително). Някои местоимения имат форми за лице, число, падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват.

• Лични местоимения - назовават участниците в общуването(аз, ние, ти, вие) и лицата или предметите,за които се говори(той, тя, то, те). Характеризират с най-много граматични форми - за лице, число, за род.

Гласни звукове 1.Видове гласни звуковеГласните звукове са тесни и широки. Широките

гласни се изговарят с широк отвор на устата, а тесните гласни – с тесен отвор.

Образуват се двойки гласни: а – ъ; о – у; е – и.2.Правописни правила.     Гласният звук в неударена сричка проверяваме

чрез сродна дума, в която е под ударение / ръка – ръчен/. Ако няма дума за проверка, правим справка с правописния речник.

  Когато се съмняваме дали да пишем А или Ъ в последната сричка на думата, проверяваме чрез формата за множествено число. Пишем Ъ, ако гласният звук изпада / рекъл – рекли/, и А, ако се запазва / казал – казали/

           театър – театри     бляскав - бляскави

Съгласни звукове

1.Видове съгласни звукове:    Съгласните звукове са: сонорни, звучни и

беззвучни. Сонорни - тези който изграждат думата-

ламарина / л, м, р, н,/ Звучни са първите 7 от българската

азбука - б, в, г, д, ж, з, й + дз, дж   Беззвучни –к, п, с, т, ф, х, ц, ч, ш.     Звучните и беззвучните образуват

двойки:Б-П; В-Ф; Г-К; Д-Т; Ж-Ш; З-С; ДЖ-Ч; ДЗ-Ц

Правописни правилаПравописа на съгласните звукове проверяваме чрез

сродни думи или други форми на думата, в които след съгласния има гласен звук.

        ориз – ориза        зъб – зъби       кубче – кубовеКакто и да се изговарят и чуват, представките винаги се

пишат по един и същи начин.Например: подсказва, разтягам; отбива; сбира; изскочи

Правописа на звучните съгласни В, С в началото на думата, пред съгласна проверяваме в правописния речник:

                всякога, второкласник, вход.                            сбор, сгъват , сдружение, сграда Правопис на беззвучната съгласна Т пред звучна

съгласна в средата на думата проверяваме в правописния речник

гонитба , сватба, отговор, отгризвам, отгоре

Почитайте своя род и език!

Пишете грамотно!

Гордейте се с българското творчество!

Йорданка Първанова, СОУ “Л.Каравелов”-Димитровград