Национален план за защита при бедствия

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

СОФИЯ 2010 г.

1

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. ОСНОВАНИЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПЛАНА...........................................................................................3 2.ЦЕЛ НА ПЛАНА ....................................................................................................................................................3 3. ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА ПЛАНА .....................................................................................................................3 4. АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНИТЕ БЕДСТВИЯ И ПРОГНОЗА ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТЯХ...................3 4.1. Възможни бедствия на територията на Република България....................................................................4 4.1.1. Земетресения. ...................................................................................................................................................4 4.1.2. Наводнения .......................................................................................................................................................7 4.1.3. Радиоактивно замърсяване ...........................................................................................................................6 4.1.3.1. Анализ на възможна авария в АЕЦ „Козлодуй”……………………………………………………….7 4.1.3.2. Възможни радиационни последствия от трансграничен пренос на радиоактивни вещества при авария в АЕЦ “Черна вода”……………………………………………………………………………………… 8 4.1.3.3. Инциденти с транспортни средства превозващи радиоактивни материали……………………….8 4.1.4. Промишлени аварии, свързани с отделяне на опасни вещества............................................................9 4.1.5. Биологично заразяване. ...............................................................................................................................11 4.1.6. Свлачища........................................................................................................................................................11 4.1.7. Суша.................................................................................................................................................................13 4.1.8. Заплаха от голям пожар. ..............................................................................................................................13 4.1.9. Силни ветрове и смерч. ................................................................................................................................14 4.1.10. Обилни снеговалежи, снежни бури и заледяване. .................................................................................14 4.1.11. Бедствия вследствие инциденти с плавателни съдове .........................................................................15 4.1.12. Автомобилни, железопътни и авиационни катастрофи.......................................................................15 4.1.13. Терористични актове ...................................................................................................................................15 4.1.14. Невзривени боеприпаси . ...........................................................................................................................17 5. МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ БЕДСТВИЯТА.....................................................................................................................................................................................18 5.1. Мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от бедствия при земетресения ...........18 5.2. Мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от наводнения .......................................19 5.3. Мерки за предотвратяване или намаляване на последствията при радиационна авария ................19 5.4. Мерки за предотвратяване или намаляване на последствията при авария с опасни вещества.......20 5.5. Мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от биологично заразяване ..................21 5.6. Мерки за предотвратяване или намаляване на свлачищния риск и защита от свлачища................21 5.7. Мерки за предотвратяване и намаляване на големи пожари...................................................................21 5.7.1. За обекти от промишлеността и критичната инфраструктура.............................................................21 5.7.2. За горски масиви.............................................................................................................................................21 5.7.3. За земеделски масиви.....................................................................................................................................22 5.8. Мерки за намаляване на последствията при обилни снеговалежи, снежни бури и заледяване........22 5.9. Мерки за предотвратяване или намаляване на последствията при бедствия вследствие инциденти с плавателни съдове. ...............................................................................................................................................23 5.10. Мерки за предотвратяване на терористични актове................................................................................22 6. МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО..................................................................................................23 6.1. Организационни мерки....................................................................................................................................23 6.2. Ред за искане или оказване на международна помощ при бедствия.......................................................23 6.2.1. Нотификационни съобщения.......................................................................................................................24 6.2.2. Ред за искане и оказване на международна помощ..................................................................................24 6.2.3. Ситуационни доклади....................................................................................................................................24 6.2.4. Други източници за искане/предлагане на международна помощ.......................................................25 7. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ОТГОВОРНИТЕ ОРГАНИ И ЛИЦА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО............................................................26 7.1. Министърът на вътрешните работи .............................................................................................................26 7.2. Министърът на външните работи.................................................................................................................26 7.3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството ................................................................27 7.4. Министърът на здравеопазването .................................................................................................................27 7.5. Министърът на отбраната ..............................................................................................................................29 7.6. Министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията ........................................29 7.7. Министърът на икономиката и енергетиката и туризма .........................................................................31 7.8. Министърът на околната среда и водите.....................................................................................................31 7.9. Министърът на труда и социалната политика ...........................................................................................32 7.10 Министърът на земеделието и храните .......................................................................................................33 7.11 . Министърът на културата ...........................................................................................................................34 7.12. Министърът на образованието младежта и науката...............................................................................34

2

7.13. Председателят на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси” ..................................................34 7.14. Председателят на Български червен кръст...............................................................................................35 7.15.Председателят на Агенция за ядрено регулиране (АЯР) .........................................................................36 7.16. Геофизичен институт (ГФИ) на БАН .........................................................................................................36 7.17. Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) на БАН.............................................36 7.18. Председателят на националния статистически институт ......................................................................36 7.19. Областният управител ..................................................................................................................................37 7.20. Кметът на община ..........................................................................................................................................37 7.21. Юридическите лица и едноличните търговци, които осъществяват дейност с рискови вещества и материали, дейност в рискови условия или дейност, която е потенциално опасна за работниците и служителите, населението и околната среда ......................................................................................................38 7. 22. Физическите лица...........................................................................................................................................39 8. СРЕДСТВА И РЕСУРСИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ БЕДСТВИЯ...............................................................................................................................................................41 9. НАЧИН НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ОРГАНИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ И РЕД ЗА НАВРЕМЕННО УВЕДОМЯВАНЕ ПРИ БЕДСТВИЯ ................................................................................42 ПРИЛОЖЕНИЯ ......................................................................................................................................................44 СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ...........................................................................................46

3

1. ОСНОВАНИЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ

Националният план за защита при бедствия се изготвя на основание чл. 6, т. 3 и чл. 9 във връзка с чл. 62, ал. 2, т. 3 от Закона за защита при бедствия.

2. ЦЕЛ НА ПЛАНА Основната цел на Националния план за защита при бедствия е извършването на анализи и оценки за риска от възникване на бедствия на територията на Република България и набелязване на превантивни мерки за намаляване на неблагоприятните последици в резултат от бедствията, организиране и координиране на действията за предотвратяване или намаляване на последиците от бедствия.

3. ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА ПЛАНА Основните задачи на плана са:

• анализиране на възможните бедствия и прогнозиране на последиците от тях;

• планиране на мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от бедствията;

• разпределение на задълженията и отговорностите между органите на изпълнителната власт за изпълнение на планираните мерки;

• осигуряване на средствата и ресурсите, предвидени за ликвидиране на последиците от бедствия;

• определяне на начина на взаимодействие между органите на изпълнителната власт;

• определяне на реда за навременното уведомяване на органите на изпълнителната власт и населението при заплаха или възникване на бедствие.

Въвеждане на плана в действие Националният план за защита при бедствия се въвежда в действие от

министър-председателя при обявяване на бедствено положение на територията на повече от една област или при обявяване на бедствено положение на територията на една област или община, когато силите и средствата, предвидени в областния план за защита при бедствия не са в състояние да се справят с възникналата ситуация.

При обявено бедствено положение са в сила разпоредбите на чл. 5, т. 7 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологичните щети (Обн. ДВ, бр.43/2008 г., изм. ДВ, бр.77/2010 г.).

4. АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНИТЕ БЕДСТВИЯ И ПРОГНОЗА ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТЯХ

Бедствие е събитие или поредица от събития, предизвикани от природни явления, инциденти, аварии или други извънредни обстоятелства, които засягат или застрашават живота или здравето на населението, имуществото или околната среда в размери, които изискват предприемането

4

на мерки или участието на специални сили или използването на специални ресурси.

През последното десетилетие статистиката показва увеличаване броя на бедствията, предизвикани от природни явления, които имат негативни последици за населението, инфраструктурата и икономиката на страната.

4.1. Възможни бедствия на територията на Република България За територията на Република България са възможни: • бедствия, предизвикани от природни явления - земетресения,

наводнения, горски и полски пожари, снежни бури, свлачища и срутища, обледявания, бурни ветрове;

• бедствия, вследствие на епидемии и пандемии по хората, животните и растенията;

• бедствия, вследствие на крупни промишлени аварии и пожари в обекти, работещи с ядрени, взривоопасни и пожароопасни материали, радиоактивни вещества, промишлени отровни вещества и токсични газове;

• бедствия, вследствие на транспортни инциденти - авиационни, железопътни, пътни, морски и речни.

4.1.1.Земетресения Разрушителният ефект от земетресенията се дължи на процесите,

протичащи на земната повърхност в района на епицентъра. Земетресението е комплексна катастрофа. Освен преките поражения - разрушения и изменения в релефа, не по-малко са и вторичните отрицателни ефекти, съпътстващи земния трус или получени като негово следствие. Това са: пожари и взривове, вследствие повреди в електрозахранващи и газозахранващи инсталации; наводнения, вследствие на огромни водни вълни - от разрушаване на язовирни стени и други хидротехнически съоръжения; епидемии, причинени от нарушения във водоснабдяването и канализацията; радиационна опасност при разрушаване в ядрено-енергетични обекти и др. (Приложение № 1)

Територията на България е характерна с висока сеизмична активност и е сред класифицираните като “втори ранг земетръсно-опасни участъци” по Земята. Тази територия попада под въздействието както на вътрешни, така и на външни за страната сеизмогенни райони с очакван магнитуд до 8 по Рихтер (Приложение № 2) и интензивност от 9-та и по-висока степен по скалата на Медведев – Шпонхоер – Карник.

Най-опасни последствия на територията на страната могат да се предизвикат от силни земетресения в един от трите вътрешни сеизмични района:

Североизточен - включва Горнооряховската сеизмична зона (очакван магнитуд по Рихтер до 7.5, интензивност от 9-та и по-висока степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник), Шабленска зона (максимален магнитуд до 8-ма, интензивност поне от 9-та степен по Черноморското

5

крайбрежие), Дуловската зона (максимален магнитуд 7.5, поради относително голямата дълбочина на огнището, максималното въздействие е с интензивност над 8-ма степен);

Средногорски - състои се от Софийска зона (максимален очакван магнитуд 6.5 - 7, интензивност около 9-та степен), Маришка зона (максимален магнитуд 7.5, интензивност до 10-та степен), Тунджанска зона (магнитуд до 6, интензивност в епицентъра до 9-та степен) и Подбалканска зона (магнитуд до 7.5 и епицентрална интензивност между 8-ма и 9-та степен);

Рило-Родопски - включва Струмска зона (максимален очакван магнитуд 8, интензивност над 9-та степен в епицентралната област), Местенска и Западно-Родопска (Велинградска) зони (във всяка от тях максимален магнитуд 6, съответно епицентрална интензивност около 8-ма степен).

Като цяло 98 % от територията на България ще бъде подложена на сеизмично въздействие с интензивност от 7-ма и по-висока степен, от които с интензивност от 7-ма степен – 51 %, с 8-ма степен – 28 %, с 9-та и по-висока степен – 19 %. В тези райони попадат населени места с население около 6 340 000 души, представляващо 80 % от населението на страната и могат да бъдат разрушени частично или напълно 26 % от сградния фонд. В райони с интензивност от 8-ма и 9-та степени по скалата на MSK-64 попадат около 5 900 000 души, което е 74 % от населението на страната. (Фиг. 1 )

Фиг.1

При земетресение от висока степен се очакват значителни разрушения на инфраструктурата на страната, което ще затрудни нормалното функциониране на държавата. Възможни са взривове, пожари и в различна степен разрушения на около 30-35 % от жилищните сгради, промишлените обекти и хидросъоръженията в засегнатите райони.

6

4.1.2. Наводнения Наводнение е временно покриване на част от сушата с вода, която обичайно не е покрита с вода. Обикновено са следствие от разливания на реки, от рязко повишаване на нивото на моретата и океаните, от интензивни валежи и/или интензивно снеготопене, от подприщване на течението в речното легло вследствие от натрупване на отпадъци, скални материали и дървета, което довежда до намаляване пропускателната му способност. Наводненията могат да бъдат: • природни, които са причинени предимно при топене на ледове и снегове, при валежи или при образуване на запори от ледоход или замръзване; • техногенни, които са причинени от други влияния - при повреда на хидротехническо съоръжение, което може да доведе до авария, или при предотвратяване на критични ситуации в хидротехническо съоръжение. Най-сложна обстановка вследствие наводнение може да се очаква в низините и по поречията на реките Дунав, Марица, Тунджа, Места, Искър, Арда, Камчия и др. Значителни наводнения могат да настъпят по поречието на река Дунав при интензивно снеготопене на снеговете в Алпите през м. май, а през февруари и март в резултат на ледоходи, при което са застрашени около 500 000 души и около 73 000 декара земеделски земи. В най-общия случай наводнения може да възникнат от по-бързо или по-бавно повишаване на нивото на водата или от заливна висока вълна. В първия случай наводненията причиняват наноси, повреда на материали и съоръжения, във втория случай към всичко това се добавя и разрушително действие на високата вълна, което довежда до разрушаване на сгради и съоръжения. Най-често у нас стават наводнения от т. нар. дъждовно-речен тип. В много случаи се наблюдава комбинирано въздействие на изброените фактори, от които единият почти винаги е проливен дъжд. Значителна част от територията на България е планинска. На територията на нашата страна близо над 2000 реки образуват водосборите на 17 основни реки, както и водосборите на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница. Оттокът на реките в България е много различен през лятото, когато е минимален, и през пролетта, когато от дъжд и снеготопене рязко се покачва нивото на реките. Поради планинския характер на терена у нас наводненията траят по-кратко време, но са по-трудни за прогнозиране и имат кратко време за реагиране. С катастрофални последици могат да се окажат техногенни наводнения, настъпили вследствие разрушаване на язовирните стени на язовирите Искър, Батак, Тракиец, Огоста и Тополница, в заливните площи на които попадат 910 квадратни километра и около 650 000 души население. Наводненията нанасят огромни щети за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност в наводнените територии.

7

Във всеки район на речен басейн или звено за управление следва да се оценят рискът от природни наводнения и необходимостта от допълнителни действия, като оценка на потенциала за ограничаване на последиците от наводненията.

4.1.3. Радиоактивно замърсяване и други аварийни събития с възможни радиационни последствия за населението и околната среда

Радиоактивно замърсяване би могло да се получи при: • авария в АЕЦ “Козлодуй”, съпроводена с изхвърляне на

радиоактивни вещества в околната среда; • трансграничен пренос на радиоактивни вещества; • инциденти със сухопътни, плавателни и летателни транспортни

средства (автомобили, ж.п. вагони, кораби, самолети), превозващи радиоактивни материали;

• авария в други обекти с ядрени и радиоактивни материали. Радиационната обстановка и степента на радиационния риск за

населението се обуславят от следните фактори: • количеството (активността) и радионуклидния състав на

изхвърлените в околното пространство радиоактивни вещества; • метеорологичните условия по време на аварията; • годишния сезон; • разстоянието до населените места; • характера на застрояването и плътността на заселването на

населените места; • метеорологичните, хидрологичните и почвените характеристики на

територията; • вида на земеделските култури; • водоснабдяването; • начина на изхранване на населението. 4.1.3.1. Анализ на възможна авария в АЕЦ „Козлодуй” При разработването на плана за базова авария е приета такава с

иницииращо събитие гилотинно скъсване на главен циркулационен тръбопровод с двустранно изтичане на топлоносител от първи контур в херметичния обем. Резултиращата големина на скъсването е със сечение на изтичането еквивалентно на Dу850 mm и е между реактора и главна циркулационна помпа (ГЦП), близо до входния щуцер на реактора. В резултат на иницииращото събитие налягането в първи контур и нивото в компенсатора на обема се понижават бързо, като това води до сигнал за аварийна защита (АЗ) на реактора. Допуска се загуба на външно електрозахранване в момента на скъсването, дизел генераторите не се задействат. Хидро-акумулаторите започват да инжектират, когато налягането в първи контур се понижи под тяхното налягане. Определянето на максималните натоварвания от налягането върху стените на хермозоната се

8

използва за анализ на радиоактивните изхвърляния към околната среда. От гледна точка на радиационната защита най-тежката авария е тази, при която има най-голямо изхвърляне на парна маса през мястото на скъсване, тъй като то води до най-голямото превишаване на налягането в хермозоната. Стига се до разтопяване на горивото. Изхвърлянето на маса и енергия от първи контур през мястото на скъсване повишава налягането и температурата в хермозоната, които влияят върху изтичането от хермозоната. През периода на превишаване на налягането в хермозоната радиоактивното съдържание от повредените топлоотделящи елементи се освобождава в херметичния обем на авариралия блок. За целите на сценария се допуска, че изхвърлената активност в херметичния обем се изхвърля изцяло навън в околната среда, като байпас на херметичния обем.

Резултатите от изчисленията са дадени в Приложение № 1от Външния авариен план на АЕЦ “Козлодуй”.

В резултат на изхвърляне на радионуклиди в околната среда при авария в ядрен реактор част от територията на страната може да бъде радиоактивно замърсена и може да се очаква замърсяване на хранителни продукти и фуражи в засегнатите райони.

4.1.3.2. Възможни радиационни последствия от трансграничен пренос на радиоактивни вещества при авария в АЕЦ “Черна вода”

В зависимост от конкретните метеорологични условия в момента на аварията на замърсяване може да се подложи различна част от територията на областите Силистра, Русе, Добрич и Варна. Затова се прилагат защитните мерки в зоната за аварийно планиране (Приложение № 3 - Зони за неотложни защитни мерки на територията на Република България при авария в АЕЦ “Черна вода”, зони на отговорност на областите Силистра, Русе, Добрич и Варна.), описани в Националния план за действие при авария в АЕЦ “Козлодуй”, като се има в предвид и възможното допълнително замърсяване с тритий (Приложения №№ 4 и 5).

Това налага вземането на следните специални мерки за осигуряване на радиационна защита на населението в случай на трансграничен пренос на радиоактивни вещества при авария в АЕЦ “Черна вода”: • оповестява се населението за аварията и се разясняват мерките и

поведението му при трансграничното радиоактивно замърсяване (чрез оперативния дежурен на ГД “Гражданска защита” - МВР, чрез ОКИЦ – Силистра, Русе, Добрич и Варна и чрез медиите (Приложение № 6);

• преминава се в режим на непрекъснато измерване на системите за радиационен контрол;

• привеждат се в готовност силите на ЕСС в областите Силистра, Русе, Добрич и Варна;

• извършва се йодна профилактика; • извършва се анализ на води, хранителни продукти, фуражи и др. в

лабораториите по гамаспектрометричен анализ;

9

• осигурява се жизнената дейност на населението и добиване на практически умения в условията на радиоактивно замърсяване - използване на консервирани храни и фуражи, пиене на минерална вода, спазване на личната хигиена и хигиена на дома и населеното място, преминаване на специален режим на пречиствателните станции, неизползване на открити водоеми и др. 4.1.3.3. Инциденти с транспортни средства (автомобили, ж.п. вагони,

плавателни средства и самолети), превозващи радиоактивни материали В случаите на инциденти с транспортни средства, превозващи

радиоактивни материали, може да се стигне до външно и вътрешно облъчване на лица от населението и персонала, ликвидиращ последствията.

Рискът от облъчване се определя съгласно Приложение № 7. В случаите, когато ядрени материали и радиоактивни вещества са с неизвестен произход, се приема, че рискът е висок и активността на източника е максималната, описана в Приложение № 7. В този случай се работи по отделна процедура съгласно Приложение № 8.

Ситуацията може да се усложни при наличието и на нерадиационни рискови фактори като пожар, експлозия, химически реагенти и други, които следва да се анализират и отчитат при реагирането.

4.1.4. Промишлени аварии, свързани с отделяне на опасни вещества Промишлени аварии с отделяне на опасни вещества могат да възникнат

в над 350 фирми от фармацевтичната, металургичната, химическата, текстилната и нефтопреработвателната промишленост.

През територията на страната преминават продуктопроводи, които заедно с компресорните станции и хранилището за природен газ в с. Чирен са потенциални пожаро- и взривоопасни обекти.

При технологични аварии в обекти, работещи с нефт, нефтени продукти и природен газ биха се създали условия за замърсяване и реална опасност за населението. Пожароопасни са производствата на амоняк, хлор, целулоза и други химически продукти. Към тях се отнасят и складовите бази за течни и газови горива, както в предприятията, така и в националната система за снабдяване.

Условия за замърсяване на околната среда и реална опасност за населението биха се създали и при разпиляването на живак, пестициди и други химикали и при възникване на аварии при тяхното използване, пренасяне и транспортиране.

В големите промишлени обекти съществуват 55 сгуроотвали, хвостохранилища и насипища, в които се извършва утаяване на оборотни промишлени води, съдържащи освен механични примеси и опасни вещества. Пробиви в стените им могат да причинят заливане на населени места и замърсяване на площи и водоизточници.

10

Замърсяване на околната среда с опасност за населението може да се предизвика при разлив на нефтопродукти в териториалните води и при трансграничен пренос по река Дунав, други гранични реки и Черно море.

Потенциална опасност от възникване на големи производствени аварии с образуване на силно токсично замърсяване на околната среда може да се получи при природни бедствия, аварийни спирания и/или ниска технологична дисциплина. Тези причини са предпоставка за възникване на различни по характер и мащаби аварии, част от които съпроводени с разрушения на отделни технологични линии или цели обекти, със замърсяване с опасни вещества на обширни райони и човешки жертви.

Най-сериозни последствия биха възникнали при авария в обектите, работещи с опасни вещества, които при пожари и взривове предизвикват отделяне на токсични газове.

Потенциална опасност от възникване на големи аварии представляват хранилищата за нефтопродукти, втечнени и компресирани въглеводородни газове и компресорните станции за природен газ и други технологични газове, които могат да доведат до възникване на експлозии и пожари.

На територията на страната има (към 1.10.2010 г.) общо 155 обекта, които биха могли да предизвикат голяма авария с опасни вещества в това число: 63 обекта с висок рисков потенциал, от които 15 са обекти съхраняващи и/или използващи взривни вещества и 92 обекта с нисък рисков потенциал, от които 9 са обекти, съхраняващи и/или използващи взривни вещества. Класификацията на тези обекти е извършена въз основа на Директива 96/82/ЕС относно контрола на риска от големи аварии с опасни вещества и въвеждащите я в българското законодателство - Глава седма, Раздел I на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях (ДВ, бр.39/2006г., посл.изм. ДВ, бр.25/.2010 г.).

Списък на предприятията, попадащи в обхвата на Директивата, е даден в Приложение № 9.

При авария със съхраняваните работни количества опасни вещества от замърсяване са застрашени общо 85 населени места с около 4 000 000 души население от които населени места с особенна важност около 2 130 000 души и населени места първа категория около 601 000 души.

При авария с пълно изтичане на съхраняваните опасни вещества с отчитане на преобладаващите приземни ветрове се образуват огнища на химическо замърсяване.

Времето за естествена дегазация в зависимост от метеорологичните условия е от 6–8 часа до 1–2 денонощия и зависи също така от условията за съхранение. Това налага провеждането на голям обем дегазационни мероприятия при воденето на локализационните, спасителните и ликвидационните мероприятия.

За намаляване разпространението на парите на отровните вещества е целесъобразно да се използва "водна завеса" или предварително да се

11

монтира дренчерна инсталация около емкостите на промишлени отровни вещества.

Високата концентрация на парите на отровните вещества в зоните на разлива и смъртоносната концентрация налага населението, работниците и служителите да бъдат снабдени предварително с подходящи индивидуални средства за защита, а спасителните работи да се провеждат с индивидуални средства за защита и изолиращи противогази.

Населението, работниците и служителите следва незабавно да бъдат изведени от зоните на химическо замърсяване.

Най-тежка обстановка може да възникне при авария в обекти на “Лукойл Нефтохим” АД – Бургас, “Полимери” АД, Девня, “Неохим” АД, Димитровград, като за тези обекти има мобилни лаборатории на МОСВ за следене на състоянието на атмосферата (Приложение №10).

В страната съществуват и различни складови стопанства на опасни химически продукти, които са с изтекъл срок на годност и са потенциален риск за замърсяване на околната среда и хората.

4.1.5. Биологично заразяване Съществуващите производствено-икономически условия, структурата

на селското стопанство, географското разположение на страната, влошената международна епизоотична и епифитотична обстановка, търговията, вносът и износа с живи животни, продукти от животински и растителен произход са условия за възникване на огнища на биологично заразяване.

Появата на огнища на зараза може да стане чрез: • вдишване на заразен въздух; • употреба на заразени хранителни продукти и вода; • чрез ухапване от заразени насекоми, кърлежи или гризачи; • при контакт с болни хора, животни или заразени предмети. • био-терористичен акт – чрез заразяване на водоизточници,

складови помещения, фуражи, земеделски площи, храни и др.

4.1.6. Свлачища Свлачищата са едни от основните неблагоприятни явления, които

формират потенциална геодинамична опасност. Досега са регистрирани повече от 900 свлачища в 350 населени места с обща площ 20 хил. хектара. За предварителна оценка на разпространението на свлачищата и свлачищната опасност в Р. България са съставени каталог и карта на свлачищата в М 1:500 000.

На територията на Република България са регистрирани, по данни от поделенията на “Геозащита”, общо 917 бр. свлачища (в населени места, курортни комплекси и вилни зони). От тях 504 бр. са активни; 208 бр. са потенциално активни; 205 бр. са стабилизирани. От общия брой на регистрираните свлачища 242 бр. са достатъчно проучени, 140 бр. са средно проучени и 535 бр. са недостатъчно проучени.

12

По материалите на кадастъра е направен преглед на разпространението на свлачищата и по административни области (Приложение № 11).

От свлачищни процеси в регулационните планове на населените места са засегнати 2368 сгради, 20 826 м пътища и 19 538 дка земеделски земи и горски фондове.

Свлачищните процеси не са равномерно разпределени по цялата територия на страната. Те са концентрирани в отделни области, характерни със специфичен геоложки и тектонски строеж. Могат да се отделят няколко региона от страната с по-висока концентрация на свлачищни явления. Такива са Дунавското крайбрежие, Черноморското крайбрежие, Предбалкана, Софийската и Пернишката котловина и др.

От свлачищни процеси в най-висока степен са засегнати областите, разположени по десния бряг на р. Дунав. В тези области са регистрирани 369 бр. свлачища, което представлява 40 % от общия брой на регистрираните в страната свлачища. Геоложкият строеж на десния Дунавски бряг (предимно плиоценски и кватернерни глинести седименти, залягащи над устойчиви на ерозия скални и полускални кредни седименти) е предпоставка за оформянето на значителни по размер свлачища. Засилената речна ерозия, подземните води и човешката дейност предизвикват тяхното периодично активизиране.

Най-голям брой свлачища са регистрирани в Плевенска област – 156 бр. От тях 112 бр. са активни, а едва 2 свлачища са регистрирани като стабилизирани.

В областите разположени по Черноморското крайбрежие са регистрирани 121 бр. свлачища, което представлява 13 % от общия им брой в страната. Във Варненска и Добричка област 80 % от свлачищата са по крайбрежието. Значителна част от тях се активизират периодично вследствие както на природни фактори така и на антропогенна намеса. Най-висок е процентът на активните свлачища във Варненска област – 31 бр. или 56 % от всички активни свлачища по Черноморското крайбрежието. Броят на стабилизираните свлачища по Черноморското крайбрежието е 38, което е 18 % от всички стабилизирани в страната свлачища.

Областите, обхващащи части от Предбалкана, са засегнати от 256 бр. свлачища. Те са сравнително плитки и със значително по-малък обем от свлачищата по Дунавското и Черноморското крайбрежия. Предизвикани са предимно от речна ерозия и антропогенна дейност (подсичане на стръмни склонове, претоварването им с насипи, повишение на нивата на подземните води). Активните свлачища в тези области са 158 бр., или 62%, стабилизирани са 39 бр., което прави 15 % от регистрираните свлачища. Значително разпространение имат свлачищата в Софийска и Пернишка област. Разпространени са предимно по периферната рамка на котловините. Обхванати от свлачищните процеси са както палеогенските и неогенски седименти, така и кватернерните отложения. Там са регистрирани общо 79 бр. свлачища, което е 9 % от общия брой. Активните свлачища са 13 бр., а стабилизираните – 32 бр. Броят на укрепените свлачища за трите района

13

(София-град, София-област и Перник) е един от най-високите за страната – 40 % от общия брой регистрирани свлачища в тези области. Многобройни и най-големи са свлачищата в Родопската област, но засега те не са достатъчно изучени.

С цел превенция и ограничаване на въздействието на свлачищните процеси, ерозията и абразията, Министерство на регионалното развитие и благоустройството е разработило национална програма за периода 2009 – 2013 г.

Стратегическата цел на програмата е предотвратяване на разрастването на свлачищни и срутищни процеси, на ерозията и абразията на водата и възстановяване на нанесените щети на населените места и техническата инфраструктура.

4.1.7.Суша Сушата е следствие от намаляването на валежите за дълъг период от

време. Често редица метеорологични елементи като високи температури, силни ветрове и ниска относителна влажност се проявяват съвместно със засушаването, което прави това явление много силно изразено. Най-чувствителен на засушаване е сектора на земеделието и първичното производство на храни в страната.

4.1.8. Заплаха от голям пожар Големи пожари могат да възникнат в обекти от промишлеността и

критичната инфраструктура, в горски масиви и земеделските площи (през периода на жътва).

Възникването на пожар в обекти от промишлеността и критичната инфраструктура води до заплаха за живота и здравето на голям брой хора, големи материални щети и замърсяване на околната среда. Голяма част от рисковите обекти са изградени в столицата и големите областни центрове, където живеят около две трети от населението на България.

При наличието на множество малки огнища на пожар и при усложнена пожарна обстановка се създават предпоставки за прерастването им в големи пожари, които обхващат значителна територия. Ескалиране на обстановката, може да се очаква при продължителни засушавания и екстремално високи температури (месец юли, август и септември) или умишлени действия.

Релефните дадености на страната са такива, че част от територията е с преобладаващ планинско - горист характер, като особено критични са планинските масиви Странджа-Сакар, Рило-Родопския масив, Средна гора и южните части на Стара планина, където преобладават горски насаждения от първа и втора степен на пожарна опасност и се създават предпоставки за възникване на големи горски пожари. От пожарна гледна точка проблемните са областите Хасково, Стара Загора, Благоевград, София, Пазарджик, Пловдив, Ямбол и Бургас, където през последните 10 години са възникнали голям брой пожари, прераснали в бедствия, развили се на големи площи и нанесени големи щети.

14

Опитът през последните години показа, че не е възможно същите да бъдат погасени с използването само на жива сила и наземна техника. Доказана беше необходимостта от използване на специализирани въздухоплавателни средства за гасене на големи пожари в горските масиви. Примери за това са използваните през 2000 г. и 2001 г. вертолети Ми-17 и вертолет Ми-26Т; през 2007 г. самолет ИЛ 72; през 2008 г. самолети “Canadair”. Тъй като страната ни към момента не разполага с въздухоплавателни средства, специализирани за борба с големи пожари в горските масиви, в случай на заплаха от възникване на такива пожари е разработена „Процедура за искане и приемане на модул за гасене на горски пожари с използването на въздухоплавателни средства чрез общностния механизъм за Гражданска защита на Европейския съюз и други държави”, рег. № І 25867/12.08.2010 г.(Приложение № 12).

От особена важност при овладяването на такива пожари са: своевременното информиране за възникването и предприемането на ефективни действия за локализирането на малките пожари; анализ на получената информация и прогнозиране развитието на пожара с цел предприемане на своевременни мерки за запазване живота и здравето на хората.

За минимизиране на щетите от бедствия, породени от големи пожари, е необходимо бързо съсредоточаване на сили и средства на Единната спасителна система (съгласно плановете за взаимодействие) за организиране и извършване на евакуация на всички застрашени хора и бързото ограничаване на разпространението на пожара.

4.1.9. Силни ветрове и смерч Силните ветрове на територията на страната могат да доведат до

прекъсване на електроснабдяването, блокиране на пътища, нарушения на инфраструктурата и са заплаха за живота и имуществото на хората.

Ураганният вятър, надхвърлящ значително ветровото натоварване при оразмеряването на сгради и обекти, е рядко явление, но въпреки това се случва. Съществува опасност да се получи такова натоварване върху конструкцията, че то да надхвърли проектното и да се разруши или откъсне част от сградата. Това може да доведе до разрушения, възможни са и човешки жертви.

4.1.10. Обилни снеговалежи, снежни бури и заледяване Спецификата на континенталния климат е в основата на възможни

снегонавявания. Снежните виелици и заледявания са често явление за нашата страна. Характерни са за месеците декември и януари, но могат да се проявят и през останалите зимни месеци. Снежните бури и заледявания водят до нарушаване на въздушните комуникации, блокиране на пътищата и е възможно да поставят в рискова ситуация живота на много хора.

Важен фактор, определящ дали снеговалежът има бедствен характер, е скоростта на натрупване на снега. Понякога натоварванията от падналия

15

сняг са толкова големи, че се разрушават покриви, а в отделни случаи и цели съоръжения. Снеговалежите могат да имат бедствен характер главно в населените места, където възпрепятстват, а често и блокират напълно всички видове транспорт за различни периоди от време и причиняват значителни проблеми в снабдяване на населението с храна, осигуряване на медицинско обслужване, прекъсване на електрозахранването и водоснабдяването.

Ниските температури са причина за обледеняването на електропроводите и други открити комуникационни линии. Годишно около 50 – 60 % от страната е засегната от снегонавявания и заледявания.

4.1.11. Бедствия вследствие инциденти с плавателни съдове Речният и морският трафик в териториалните води на страната, в

прилежащата зона и в открито море, както и превозът на товари, в т. ч. опасни субстанции, са свързани с риск от аварии или инциденти с плавателни съдове в открито море и в крайбрежните обекти.

Най-силно замърсяване може да се получи при аварии или разрушаване на плавателни съдове, превозващи нефтопродукти.

Застрашени от замърсяване ще бъдат и питейните води, чиито сондажи и кладенци са в близост до река Дунав, водите за напояване и тези използвани за промишлени цели.

Големи замърсявания ще се получат и при крупни аварии и разрушаване на съоръженията на терминалите за нефтопродукти, нефтопреработващи рафинерии и крупни бази, съхраняващи нефтопродукти.

При нефтено замърсяване на прилежащата бреговата ивица незабавно трябва да се проведе операция по ликвидиране на разлива.

4.1.12. Автомобилни, железопътни и авиационни катастрофи През територията на страната преминават основни железопътни

пътища, пътища от Европейската пътна мрежа и магистрални пътища, по които се транспортират различни по количества и вид химически, пожароопасни и взривоопасни продукти.

При аварии или катастрофи с железопътни или автоцистерни е възможно да се получат разливи на химически опасни или токсични продукти, свързани със загазоване на различни по мащаби райони, със замърсяване на почви от разливане и на водоеми от просмукване на продуктите.

При самолетни катастрофи е възможно да се получат голям брой жертви сред пътниците, а ако катастрофата е над населено място са възможни разрушения и допълнителни жертви сред населението, намиращо се в района на авиационната катастрофа.

4.1.13. Терористични актове Терористичните действия са предварително обмислени и детайлно

планирани и се извършват от организации с различен конспиративен ред или

16

конспиративна клетъчна структура, която не се идентифицира с конкретна държава.

Обекти на терористични актове са публични личности (както български така и чужди граждани), превозни средства, сгради и прояви с масово събиране на хора като например зали, ритуални домове, транспортни средства, гари, летища, големи магазини, митинги, концерти на открито, спортни прояви и т.н., при което разрушенията са огромни, а човешките жертви – многобройни. Вероятни обекти за извършване на терористични актове са също така и посолства, представителства и културно-информационни центрове на страни-членки на ЕС и НАТО. Не следва да се изключва и възможността да се въздейства върху обекти от критичната инфраструктура на страната, въпреки предприеманите мерки по осигуряване на физическата им защита и сигурността на такива обекти.

С развитието на високите технологии се появиха и т. н. кибертерористи. Техни основни обекти за поразяване са информационните системи, управляващи сложни технологични процеси, както и информационните системи в държавното управление, финансите, отбраната и т.н.

Използваните от терористите средства за поразяване могат да се дефинират в три групи:

• взривни устройства; • средства за физическо и психологическо поразяване на много хора,

причиняващи значителни екологични щети: източници на йонизиращи лъчения, токсични химични и биологични вещества. Веществата, материалите и микроорганизмите, използвани като средство за унищожаване се дефинират като оръжия за масово унищожение (ОМУ);

• високи технологии - персоналните компютри и връзките между тях, компютърните вируси и т.нар. логически бомби, чрез които могат да модифицират или унищожават бази от данни и програмно осигуряване или да блокират нормалната работа на компютрите. Основната опасност от организиране и осъществяване на

терористичен акт на територията на страната остават евентуални действия на отделни лица, групи и организации, български или чужди граждани, или радикални елементи, проникнали по каналите за нелегална миграция.

Съществуват фактори, които създават предпоставки за възникване терористична заплаха срещу Република България:

• обособен контингент от трайно установили се чужди граждани от рискови държави;

17

• наличието на значителен миграционен поток от транзитно преминаващи лица и такива, търсещи закрила у нас;

• дейността на религиозни фондации и други неправителствени организации сред българската мюсюлманска общност, насочена към нейното консолидиране на базата на крайни форми на исляма;

• наличието в страната на отделни симпатизанти на терористични организации и радикални формирования, както на политическа, така и на религиозна основа;

• вътрешният криминален контингент в Р България и по-конкретно организираната престъпност и възможните й връзки с терористични структури.

• приоритетните направления на външната политика и участието на страната в областта на сътрудничеството със ЕС и НАТО срещу тероризма Възможните сценарии за извършване на терористична дейност в

страната могат да бъдат следните: • смъртоносно въздействие върху големи групи от хора с цел

множество жертви; • нарушаване на целостта или разрушаване на знакови сгради или

обекти от критичната инфраструктура с цел последващи поразяващи въздействия или шантаж;

• вземане на заложници с цел шантаж; • проникване в компютърно управлявани мрежи от системи за

управление на ресурси (енергоснабдяване, газоснабдяване, водоснабдяване и др.) с цел нарушаване на нормалния начин на функционирането им и шантажиране на обществото.

Очакваните последствия от извършен терористичен акт са изключително тежки. Най-тежка обстановка може да се очаква при терористични актове с вземане на заложници. При това могат да се очаква кризата да се развие и да добие трансграничен характер.

4.1.14. Невзривени боеприпаси На територията на страната има неустановени по количество и

месторазположение невзривени авиационни, артилерийски, морски и стрелкови боеприпаси. Значителна част са запазили бойните си възможности и представляват смъртоносна опасност при неправилно боравене с тях. При попадането на такива боеприпаси в технологичния процес на металургични предприятия, работещи със скрап са възможни големи производствени аварии, свързани с човешки жертви и значителни материални загуби. През 2007 г. има регистрирани 104 случаи на открити невзривени боеприпаси, през 2008 г. - 108 случаи, през 2009 г. отново - 108, до месец април на 2010 г.

18

случаите са 41. Статистиката показва, че случаите на откриване на невзривени боеприпаси не намаляват с годините, т. е. опасността от инциденти с такива боеприпаси се запазва.

В тази връзка мисията на формированията от Въоръжените сили, определени за оказване на помощ на населението при ликвидиране на невзривени бойни припаси, като единствените оторизирани органи за извършване на тази дейност на територията на цялата страна остава непроменена. Въоръжените сили изпълняват следните задачи: • подготовка и поддържане в готовност на сили и средства,

предназначени за участие в действията за защита на населението при ликвидиране на невзривени бойни припаси на територията на цялата страна;

• извършване на разузнаване на вида и разположението на невзривените бойни припаси;

• транспортиране и унищожаване на невзривените бойни припаси на съответния полигон. Друга заплаха за населението и инфраструктурата на страната е

наличието на голямо количество излишни бойни припаси в складовете на Въоръжените сили. Вследствие на структурните промени във Въоръжените сили се снеха от въоръжение голямо количество бойна техника и боеприпаси. Тяхното съхранение се осъществява в 24 броя складови бази на Въоръжените сили до намиране на тяхната реализация или утилизация. Проблемът с боеприпасите е тяхното стареене дори и при правилно съхранение. При стареенето на взривните вещества се развиват неподлежащи на контрол химически процеси, които биха предизвикали пожар и съответно взривяване на боеприпасите. Наличието в хранилищата на свръхколичества боеприпаси представлява потенциална опасност за населението и инфраструктурата в района на тези складове. Министерство на отбраната планира утилизацията на излишните 16 088 т боеприпаси да приключи до 2013 г., ако предвидените финансови средства в бюджета на министерството бъдат осигурени.

5. МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ НА

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ БЕДСТВИЯТА 5.1. Мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от

бедствия при земетресения За предотвратяване или намаляване на неблагоприятните последици от сеизмично въздействие се предприемат следните превантивни мерки:

• изследване, анализ и оценка на сеизмичния риск за територията на страната;

• актуализация на сеизмичното райониране и провеждане на микросеизмично райониране, където е необходимо;

• приключване на техническата паспортизация на строежите в срок, с акцентиране върху степента на сеизмична осигуреност, вкл. и за недвижимите културни ценности от национално значение и от

19

листата на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство на територията на страната;

• предприемане на геозащитни и брегоукрепителни мероприятия; • упражняване на строг контрол за стриктно спазване на съответната

действаща нормативна уредба при териториално-устройственото планиране, инвестиционното проектиране и изпълнението и експлоатацията на строежите;

• усилване на амортизираните и на неосигурените на сеизмични въздействия сгради и съоръжения;

• разработка на сценарии за последствията от силни земетресения за големи урбанизирани територии, с цел установяване на най-уязвимите места и допълнителни мерки при необходимост;

• обучение и практическа подготовка на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, силите за реагиране и населението.

5.2. Мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от

наводнения (Приложение № 21) За намаляване на последиците от наводнения се извършва

предварителна оценка на риска от наводнения, която има за цел да определи районите с потенциален риск от наводнения или вероятност за значителен потенциален риск от наводнения (Приложение № 21). За определените райони се съставят:

• карти на райони под заплаха от наводнения; • карти на райони в риск от наводнения. За определените райони се разработват планове за управление на

риска, които разглеждат всички аспекти на управлението на риска от наводнение на ниво речен басейн като се съсредоточават върху:

• предотвратяването на наводнението; • защитата от наводнение; • увеличаване на подготвеността за наводнение, включително

прогнозите за наводнение; • изграждането на система за ранно предупреждение.

5.3. Мерки за предотвратяване или намаляване на последствията

при радиационна авария В резултат на изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда при авария в ядрен реактор може да се стигне до радиоактивно замърсяване на част от територията на страната и до облъчване на лица от населението. За да се минимизират последиците от това е необходимо:

• поддържане в непрекъснат режим на работа на системата за радиационен мониторинг в ЗНЗМ.

• поддържане на система за оповестяване при възникване на авария в АЕЦ или на друго място;

20

• разработване на аварийни планове за потенциално опасни обекти, с цел създаване на организация за аварийно реагиране и поддържане на аварийна готовност;

• поддържане на екипи за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи (СНАВР) в зоните за аварийно планиране;

• периодично обучение на екипите за СНАВР чрез проиграване на аварийните планове;

• усвояване на плановете от областните администрации, общините, юридическите лица (еднолични търговци) и населението от ЗНЗМ;

• информиране на населението при радиационна авария. С Решение № 120 от 12 март 2010 г. на Министерския съвет е приет

Външния авариен план на АЕЦ „Козлодуй”, който е съставна част от националния план за защита при бедствия и който разписва подробно мерките за защита, силите и средствата за реагиране при радиационна авария.

5.4. Мерки за предотвратяване или намаляване на последствията при авария с опасни вещества

Основната превантивна дейност на институциите се изразява в информиране на населението за наличието на предприятия и съоръжения, на чиято територия се използват и/или съхраняват опасни вещества в размери, които могат да предизвикат крупна промишлена авария.

Други мероприятия за намаляване на последствията при крупна производствена авария са:

• планиране дейността на органите за управление и на формированията;

• за предприятия, попадащи в обхвата на глава седма, раздел първи на ЗООС - разработване и прилагане на Политика за предотвратяване на големи аварии и Система за управление на мерките за безопасност, чрез които ще се постигне високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда и контрол от страна на органите по чл.157а от ЗООС;

• предварително прогнозиране на последствията от възникване на промишлени аварии, в зависимост от вида, количеството, вредното въздействие и разпространение на отделените промишлени отровни вещества;

• подготовка и поддържане в готовност за действие на силите и средства, предназначени за предотвратяване и ликвидиране на последствията от аварии с отделяне на опасни вещества;

• изграждане и поддържане на локални системи за оповестяване на населението при опасности от възникване на аварии с отделяне на опасни вещества;

• осигуряване на работниците, служителите и населението от застрашените зони на заразяване от промишлени отровни вещества

21

с индивидуални средства за защита съгласно Наредба за реда за създаване, съхраняване, обновяване, поддържане, предоставяне и отчитане на запасите от индивидуални средства за защита”, приета с ПМС № 3 от 10.01.2009 г. (Обн., ДВ, бр. 5 от 2009 г.).

5.5. Мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от биологично заразяване

Мерките по биологична защита са следните: • мониторинг на рисковите територии; • оценка на текущото състояние на наблюдаваните обекти; • прогнозиране на бъдещото състояние на наблюдаваните обекти; • предоставяне на информация за текущото състояние на

наблюдавани обекти; • приемане, обработка, обобщаване и обмен на информацията; • информиране на обществото за възможните рискове и действията

при биологично заразяване; • обучение на екипите от частите на единната спасителна система за

действия при биологично заразяване; • планиране, създаване и съхранение на материални запаси

(лекарства, ваксини, препарати, тестове и др.) за подпомагане при биологично заразяване;

• провеждане на обучение на населението по места, от кметовете на общини, за предприемане на необходимите действия при възникване на биологично заразяване.

5.6. Мерки за предотвратяване или намаляване на свлачищния риск и защита от свлачища • мониторинг на свлачищните райони; • недопускане на висока плътност на застрояване в свлачищни райони; • надеждно отвеждане на дъждовните повърхностни води и задължително изграждане на канализационни системи за отпадните води; • изграждане на дренажни системи с цел понижаване на нивото на подпочвените води; • при необходимост изграждане на подпорни стени (от бетон или от камъни-така наречените „гамбиони”). 5.7. Мерки за предотвратяване и намаляване на големи пожари 5.7.1. За обекти от промишлеността и критичната инфраструктура • изследване, анализ и оценка на риска за възникване на големи

пожари в обекти от промишлеността и критичната инфраструктура на територията на страната;

• изготвяне на списък на потенциално опасните обекти (ПОО);

22

• създаване на организация по осъществяването на държавен противопожарен контрол в ПОО и предприемане на превантивни мерки, целящи намаляване на предпоставките от възникване на пожари в обекти от промишлеността и критичната инфраструктура;

• създаване на условия за провеждане на успешно пожарогасене и евакуация при евентуално възникнали пожари.

5.7.2. За горски масиви • изследване, анализ и оценка на риска за възникване на големи

пожари в горския фонд на територията на страната; • изработване на карти, класифициращи горския фонд по степен на

пожарна опасност; • организиране на взаимодействие с органите на ИАГ при МЗХ за

осъществяване на ефективна дейност по намаляване на предпоставките от възникване на пожари в горския фонд;

• създаване на условия и провеждане на успешно пожарогасене на възникнали пожари.

5.7.3. За земеделски масиви • изследване, анализ и оценка на риска от големи пожари в

земеделските площи, засети със зърнено-житни култури, маслодайни и влакнодайни култури на територията на страната;

• изработване на карти, класифициращи земеделските масиви според степента на пожарна опасност;

• създаване на организация по осъществяването на мероприятия за обезопасяване на земеделските масиви и по взаимодействието с органите на КТИ при МЗХ за предприемане на конкретни мерки целящи намаляване на предпоставките от възникване на пожари.

• създаване на условия за провеждане на успешно пожарогасене на възникнали пожари.

5.8. Мерки за намаляване на последствията при обилни снеговалежи, снежни бури и заледяване • покривните конструкции да бъдат оразмерени да понасят

съответните обилни количества сняг; • инфраструктурата на страната да е готова да работи при тежки

зимни условия; • при необходимост да се спира движението по републиканската

пътна мрежа до нейното почистване и обезопасяване; • поддържане на запаси от материали, необходими за поддържане на

пътната инфраструктура при тежки зимни условия; • непрекъснато следене на метеорологичните бюлетини за

своевременно реагиране при очаквани обилни снеговалежи.

23

5.9. Мерки за предотвратяване или намаляване на последствията при бедствия вследствие инциденти с плавателни съдове

• непрекъснато наблюдение на териториалните води от оторизираните власти;

• прогнозиране и оценка на възможно развитие на инцидента и последствията от него;

• на базата на експертна оценка се преценява дали инцидентът би довел до бедствие и дали да бъде задействана ЕСС.

5.10. Мерки за предотвратяване на терористични актове В Националния план за противодействие на тероризма в Р. България,

приет с Решение № 745 от 26.11.2008 г. на МС се предвиждат комплекс от мерки, фокусирани върху превенцията и защитата на населението и критичната инфраструктура на страната, представителства и контингенти зад граница от терористични заплахи.

6. МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО 6.1. Организационни мерки Органите на изпълнителната власт планират и провеждат мерки за

защита на населението при бедствия като организират и координират: • анализа, оценката и прогнозата за характера и последствията от най-

често проявяващите се бедствия; • разработването и актуализирането на планове за защита при

бедствия; • провеждането на мероприятия за усвояване на плановете; • поддържането на непрекъснато денонощно дежурство; • формирането и поддържането на сили и средства за провеждане на

СНАВР във възникналите огнища на поражения (заразяване) на територията на страната;

• създаването на организация за действие и взаимодействие между органите за управление и силите за провеждане на мероприятия по защитата на населението и извършване на СНАВР;

• поддържането в добро състояние на общинските и местните пътища;

• защитата на водоизточниците, поддържане на готовност при недостиг на питейна вода за осигуряване на допълнителни пунктове за снабдяване с вода и включване във водоснабдителната система на допълнителни водоизточници;

• осигуряването в министерствата, ведомствата и в техните структури на финансови и материални средства за комплектуване, обучение и поддръжка в постоянна готовност на органите за управление и силите за реагиране при бедствия;

24

• дейностите по осигуряване производството и доставката на основни строителни материали за нуждите на неотложните аварийно-възстановителни работи;

• участието на дружества със строително-монтажна и пътностроителна дейност във възстановителните работи и по осигуряването и поддържане на пътища;

• организирането на експертни и проектантски екипи за участие в работата по планиране на защитата и инженерното осигуряване на спасителните и аварийните дейности;

• информирането на населението за възможните бедствия на територията на страната, както и за правилата за действие и поведение при възникването им.

6.2. Ред за искане или оказване на международна помощ при бедствия

Информацията за бедствие, искането и предлагането на международна помощ, както и ситуационен доклад за обстановката се изпращат през Ситуационния център на ГД” Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР (СЦ на ГДПБЗН-МВР), като национална точка за контакт при бедствия с Европейския Съюз, НАТО и други международни организации.

6.2.1. Нотификационни съобщения При бедствена ситуация с национален мащаб се изпращат

информационни съобщения от СЦ на ГДПБЗН-МВР до Центъра за мониторинг и информация към ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита” на ЕК и Евроатлантическия координационен център за реагиране при бедствия в съответствие с приетите стандартни оперативни процедури. В съобщенията на кратко се описва ситуацията и настъпилите поражения от нея. Информацията се изпраща на съответни бланки (Приложения №№ 13 и 14).

При ядрена или радиационна авария АЯР уведомява МААЕ (чрез системата ENAC) и ЕС (чрез системата ECURIE), както и регулиращите органи на страните, с които Република България има подписани двустранни споразумения за уведомяване. Уведомяват се регулиращите органи и на други страни, които могат да бъдат засегнати от аварията.

6.2.2. Ред за искане и оказване на международна помощ Ред, произтичащ от членството на България в Европейския съюз: • СЦ на ГДПБЗН-МВР, като национална точка за контакт по

Общностния механизъм за гражданска защита изпраща искане за оказване на международна помощ до Центъра за мониторинг и информация (MIC) на Европейската Комисия, през мрежата CECIS;

• през мрежата CECIS се депозират предложенията от името на Р България за оказване на международна помощ до Центъра за мониторинг и информация (MIC) на Европейската Комисия и държавата, която я изисква;

25

• исканията и предложенията за оказване на международна помощ се оформят на съответни типови бланки (Приложения №№ 15 и 16).

Ред, произтичащ от членството на България в НАТО: • СЦ на ГДПБЗН-МВР изпраща искане за оказване на международна

помощ до Евроатлантическия координационен център за реагиране при бедствия (EADRCC) на НАТО. Това искане може да бъде изпратено по интернет, факс и/или телефон;

• от СЦ на ГДПБЗН-МВР се изпращат предложенията за оказване на международна помощ до Евроатлантическия координационен център за реагиране при бедствия (EADRCC) на НАТО. Предложението може да бъде изпратено по интернет, факс и/или телефон.

• исканията и предложенията за оказване на международна помощ се оформят на съответни типови бланки (Приложения №№ 17 и 18).

При ядрена или радиационна авария искането/оказването на международна помощ се извършва съгласно Външния авариен план на АЕЦ “Козлодуй”.

6.2.3. Ситуационни доклади По време на бедствената обстановка се изпращат регулярно кратки

ситуационни доклади от СЦ на ГДПБЗН-МВР до MIC и EADRCC, на съответни бланки, описващи актуалната ситуация към момента на изпращането им и развитието на обстановката (Приложения №№ 19 и 20).

6.2.4. Други източници за искане/предлагане на международна помощ

За държави, които не са членки на ЕС и/или НАТО искане за оказване на помощ може да постъпи чрез Министерство на външните работи на Р България, чрез вербални ноти през посолствата на Р България в съответните държави, както и през дипломатическите представителства на държавите в нашата страна.

26

7. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ОТГОВОРНИТЕ ОРГАНИ И ЛИЦА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО

7.1. Министърът на вътрешните работи: • провежда държавната политика по защита при бедствия; • осъществява взаимодействието между органите на изпълнителната

власт, юридическите лица и неправителствени организации при бедствия;

• организира събирането, анализирането, оценката на информацията и прогнозира рисковете от бедствия;

• организира разработването на Националния план за защита при бедствия и на Националния план за провеждане на СНАВР;

• поддържа в готовност сили и средства и осигурява участието на подчинените си структури, като съставна част на единната спасителна система, в съответствие с плановете за провеждане на СНАВР;

• организира и контролира извършването на превантивни дейности за недопускане или ограничаване въздействието на рисковите фактори, предизвикващи бедствия;

• организира функционирането и експлоатацията на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия (НСРПОБ);

• организира провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни дейности при бедствия;

• осигурява опазването на обществения ред, пожарната безопасност и извършване на пожарогасителна и аварийно - спасителна дейности при бедствия;

• оказва съдействие на областната и общинска администрация по организацията на движението, безопасността на населението при евакуация, издирване на пострадали и идентификация на починали граждани;

• подпомага дейността на правителствени и неправителствени организации при дейността им по оказване хуманитарна помощ на населението;

• организира обучението на населението за начините на поведение и действие при бедствия и прилагане на необходимите защитни мерки;

• организира информирането на населението чрез средствата за масово осведомяване за възникнали бедствия, предприетите мерки за овладяване на обстановката и за правилата за действие и поведение;

• осигурява и актуализира информацията в електронния вариант на Националния план СНАВР за екипите и средствата на

27

министерството като част от единната спасителна система, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни дейности.

7.2. Министърът на външните работи: • ръководи осигуряването на официална информация и воденето на

кореспонденция с други държави и с международни организации; • координира взаимодействието на компетентните министерства и

ведомства с дипломатическите и консулски представителства на други държави и представителства на международни организации, акредитирани в Република България, и препоръчва мерки за защита на живота и здравето на чужди граждани, пребиваващи в Република България, и мерки за защита на представителствата на други държави и на международни организации със седалище в Република България;

• координира дейността на българската дипломатическа служба във връзка с осигуряване и оказване на международна финансова, материална и експертна помощ за провеждане спасителни и неотложни аварийно — възстановителни работи при бедствия и аварии на територията на Република България;

• внася в Министерския съвет предложения за осигуряване на финансови, материални и експертни ресурси за защита на живота и здравето на български граждани и граждани на други държави - членки на ЕС, както и за защита на задграничните представителства на Република България, при възникване на критични ситуации в чужбина;

• координира действията на българските държавни органи по защита живота и здравето на български граждани и на граждани на други държави - членки на ЕС, и за защита на задграничните представителства на Република България., и за защита на задграничните представителства на Република България,при възникване на критични ситуации в чужбина;

• ръководи осигуряването на официална информация при възникване на бедствия и аварии в съседни държави, които представляват заплаха за или могат да застрашат интересите на Република България;

• координира предоставянето на официална информация за чужди средства за масово осведомяване.

7.3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството: • анализира възможните източници на рискове и извършва

превантивна дейност за отстраняване или ограничаване въздействието на рисковите фактори, които биха могли да предизвикат възникването на бедствие;

28

• участва в разработването на плановете за защита при бедствия и на плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;

• поддържа готовност и създава необходимата организация за действия при бедствия на ДП ”Строителство и възстановяване” и строителите, включени в Централния професионален регистър на строителя;

• осигурява защитата на водоизточниците и водоснабдителните системи, собственост на държавата или с държавно участие;

• планира и организира снабдяването с питейна вода, вода за пожарогасене и за провеждане на деконтаминация в зоните на бедствие, където ВиК дружествата са с държавно участие;

• създава и конролира прилагането на мерки при устройственото планиране на територията, инвестиционното проектиране, изграждането и експлоатацията на строежите за намаляване на риска от бедствия;

• координира участието на дружества със строително-монтажна дейност във възстановителните работи;

• координира дейностите по осигуряване производството и доставката на основни строителни материали за нуждите на неотложните аварийно-възстановителни работи;

• организира експертни и проектантски екипи за участие в работата по планиране на защитата и инженерното осигуряване на спасителните и аварийните дейности;

• организира експертни екипи и координира дейността им при оценка годността за обитаване на сградния фонд след разрушително земетресение;

• поддържа републиканската пътна мрежа, маршрутите за евакуиране на населението и за въвеждане на силите за извършване на СНАВР чрез пътностроителните и пътноподдържащи дружества, сключили договори за поддържане на пътната инфраструктура с Агенция „Пътна инфраструктура”;

• сигурява изпълнението на задачи по националния и областните планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи чрез ДП ”Строителство и възстановяване”;

• за целите на планиране на защитата при силно сеизмично въздействие поддържа, актуализира и предоставя информация, получена при извършената паспортизация на строежите, в сроковете по Наредба № 5 за техническите паспорти на строежите, за устойчивостта на сградния фонд на сеизмично въздействие;

• чрез „Геозащита” ЕООД - Варна; „Геозащита” ЕООД - Перник и „Геозащита” ЕООД - Плевен, подпомага работата на общините и областите при аварийни дейности в свлачищни райони;

• осигурява и актуализира информацията в електронния вариант на

29

Националния план СНАВР за екипите и средствата на министерството, като част от единната спасителна система, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни дейности.

7.4. Министърът на здравеопазването: • извършва прогнозиране и оценка на общата и медицинска

обстановка, възникващи в резултат на различни по вид, характер и комбинираност бедствия;

• подготовя здравните и лечебни заведения и медицинските екипи за действие при бедствия;

• създава организация за медицинското осигуряване на населението на територията на съответната област/община чрез планиране на дейностите от подведомствените структури;

• изгражда и поддържа система за оповестяване на Министерство на здравеопазването и подведомствените структури от областта/общината при възникване на бедствия;

• прогнозира медицинските загуби сред населението и структурите от националната здравна мрежа при възникване на бедствия;

• осигурява и актуализира информацията в електронния вариант на Националния план СНАВР за екипите и средствата на министерството, като част от единната спасителна система, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни дейности;

• оценява облъчването и радиационния риск на населението като цяло или на групи от него;

• поддържа система за медицинско осигуряване на обществото, на отделни групи от него и на лицата, които работят с ИЙЛ, в случай на радиационна авария.

7.5. Министърът на отбраната: • поддържа в готовност формирования за участие в СНАВР при

бедствия и оказване на помощ на населението; • с формированията изпълнява задачи по превантивната и

непосредствената защита на населението и провеждането на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи;

7.6. Министърът на транспорта, информационните технологии и

съобщенията: • анализира възможните източници на рискове и извършва


30

• участва в разработването на плановете за защита при бедствия и на плановете за провеждане на СНАВР;

• създава организация за нормалното функциониране на сухопътния, въздушния и морския транспорт, електронно съобщителните мрежи (ЕСМ), комуникационните и информационни системи в страната и при необходимост внася в Министерския съвет проекти на нормативни актове за поддържане и използване на видовете транспорт, комуникационните мрежи и системи при бедствия;

• създава организация за поддържане на необходимата готовност на държавните предприятия и търговски дружества от отрасъл „Транспорт” и отрасъл „Съобщения” за действия при бедствия;

• организира отстраняването на аварии и възникнали критични ситуации по железопътния транспорт;

• организира дейността по наблюдение на нивото, ледовия режим и състоянието на река Дунав;

• съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството съдейства за осигуряване на реда при използване на транспортните комуникации за осигуряване придвижването на силите за реагиране, евакуация на населението и превозване на товари при бедствия;

• съхранява обобщена информация за наличните транспортни средства по видовете транспорт, области и региони, която да се използва при усложнение на обстановката или бедствено положение;

• улеснява трансграничния жизненоважен цивилен транспорт при бедствия и предоставянето на транспортни средства за извършване на хуманитарни превози и сключва необходимите за тази цел споразумения;

• проучва и анализира услугите от Електронната съобщителна мрежа за национална сигурност (ЕСМНС) на ИА “Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” (ЕСМИС) и свързаността и с други електронни съобщителни мрежи (ЕСМ) във връзка с националната сигурност и сигурността на комуникациите и съобщенията при бедствия;

• провежда контрол по спазване на изискванията за информационна сигурност на ЕСМНС и оперативната и съвместимост с електронни съобщителни мрежи и системи на МВР, МО и др. ЕСМ и системи;

• провежда неотложни аварийно-възстановителни работи по съобщителната инфраструктура при експлоатацията и поддържането на ЕСМ за националната сигурност;

• на основание на Закона за автомобилните превози отправя искане към превозвачите за предоставяне на транспортни средства при провеждане на СНАВР и при евакуация на хора, животни и материални ценности при бедствия;

31

• осигурява изпълнението на задачи по националния и областните планове за СНАВР чрез ДП ”Транспортно строителство и възстановяване” и ДП „Съобщително строителство и възстановяване” в изпълнение на чл. 4, ал. 2, т. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 2 от Закона за преобразуване на строителните войски, войските на Министерство на транспорта и войските на Комитета на пощи и далекосъобщения в държавни предприятия;

• осигурява и актуализира информацията в електронния вариант на Националния план СНАВР за екипите и средствата на министерството, като част от единната спасителна система, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни дейности.

7.7. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма: • извършва идентифициране, анализ и оценка по състоянието и

сигурността на работа на електроенергийната система на страната при бедствия;

• създава необходимата организация, координация и контрол по осигуряване нормалното функциониране на търговските дружества, обектите и административните структури от системата на икономиката, енергетиката и туризма в страната при бедствия;

• упражнява координация и контрол по осигуряване нормалното функциониране на енергийната система на страната при бедствия;

• създава организация и контрол по осигуряване на енергийната система на страната с необходимите ресурси, суровини, материали и резервни части за безаварийното й функциониране и за осигуряване обществените потребности от електроенергия, топлоенергия, природен газ, нефтопродукти и горива.

• предоставя информация на органите по осигуряване населението с необходимите хранителни стоки и продукти от първа необходимост чрез Държавната комисия за стоковите борси и тържища при използване наличните складови запаси на територията на страната;

• въвежда при необходимост на територията на страната ограничителен режим за снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и/или пр. газ, в съответствие с разпоредбите на Закона за енергетиката и създадените след бедствието условия;

• създава организация и контрол на дейностите по планиране, подготовка, превенция и защита на търговските дружества и обектите от системата на икономиката, енергетиката и туризма от бедствия;

• предоставя актуализирана информация в електронния вариант на Националния план СНАВР за екипите и средствата от системата на енергетиката за действия при бедствия.

32

7.8. Министърът на околната среда и водите: • анализира възможните източници на рискове и извършва


• “участва в разработването на Националния план за защита при бедствия;

• чрез директорите на съответната РИОСВ участва в разработването на плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи на общинско и областно ниво;

• поддържа Национална автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в Република България;

• възлага, финансира и контролира изследвания и разработки по защита на обекти от околната среда;

• предоставя данни за състоянието на околната среда в съответствие с подписаните международни договори, по които Република България е страна;

• оценява риска от наводнения, съставя картите на райони под заплаха от наводнения и картите на районите с риск от наводнения

• предлага за приемане план за управление на риска от наводнения; • контролира спазването на плана за управление на риска от

наводнения; • осигурява и актуализира информацията в електронния вариант на

Националния план СНАВР за екипите и средствата на министерството, като част от единната спасителна система, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни дейности.

7.9. Министърът на труда и социалната политика: • анализира възможните източници на рискове и извършва



• предоставя социални помощи на пострадали при бедствия, предвидени в Закона за социално подпомагане и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;

• извършва социални дейности при ликвидиране на последствията от бедствия, определени със закон или акт на Министерския съвет;

• разкрива нови работни места, осигурени по програми за заетост, за отстраняване на щети по инфраструктурата и за сформиране на аварийни групи по предотвратяване и ликвидиране на последствията при възникнали бедствия;

33

• пренасочва допълнително лица по Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост” за работа при преодоляване на последствията при възникнали бедствия.

7.10. Министърът на земеделието и храните: • анализира възможните източници на рискове и извършва



• поддържа в готовност сили и средства и осигурява участието на подчинените си структури като съставна част на единната спасителна система в съответствие с плановете за провеждане на СНАВР;

• организира осигуряването на противоградова защита на селскостопанските култури;

• утвърждава процедури за вземане и анализ на проби от селскостопанска растителност и храни при съмнения за възникване на огнища на радиационно, химично и биологично заразяване и природни бедствия и организира ветеринарно-медицинската и растително-защитна дейност;

• предлага за деблокиране на част от държавния резерв от зърно и хранителни запаси при нужда вследствие на бедствие;

• организира ветеринарномедицинската, и растително-защитната дейност при възникване на бедствие, както и взимането на проби от почви, растения, води и храни от животински и неживотински произход при възникване на повишена радиоактивност и огнища на радиоактивно замърсяване;

• организира и контролира осъществяването граничен инспекционен контрол на растения и храни от животински и не животински произход;

• организира при необходимост евакуация на растителен и животински генофонд от райони, засегнати от бедствие;

• създава организация и определя правила за действие при използване на патогенни микроорганизми от животински и растителен произход при внезапно възникнала биологично заразяване;

• организира изработване на карти, класифициращи горския фонд по степен на пожарна опасност;

• организира дейностите, свързани с опазването на горите от пожари; • създава организация по осъществяването на мероприятия за

обезопасяване на земеделските масиви; • организира мониторинга на язовирите и обектите за питейни нужди,

както и за предпазване от вредното въздействие на водите с цел

34

предотвратяване на неблагоприятни потенциални последици от наводнения;

• осигурява и актуализира информацията в електронния вариант на Националния план за СНАВР за екипите и средствата на министерството, като част от единната спасителна система, техните задачи и възможности за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни дейности;

• утвърждава процедури и създава координационен център (КЦ) към Селскостопанска академия (СА) и регионални по места КЦ за вземане на проби от почви, растения, води и храни от животински и неживотниски произход при възникване на повишена радиоактивност и огнища на радиоактивно замърсяване. 7.11. Министърът на културата:

• анализира възможните източници на рискове и извършва превантивна дейност за отстраняване или ограничаване въздействието на рисковите фактори, които биха могли да предизвикат възникването на бедствие;

• участва в разработването на плановете за защита при бедствия и на плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;

• извършва мониторинг съвместно с Главна дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерството на културата, с общините и музеите във връзка с възможните рискови състояния за частична или пълна загуба на културно наследство;

• дава методически указания и заедно с общините осигурява необходимите разработки за предприемане на превантивни мерки за защита на движимото и недвижимото културно наследство от бедствия и аварии;

• съвместно с органите на управление по места, на общините и на музеите организира защитните действия за културното наследство при бедствия;

• организира система за взаимодействие с регионите на базата на Главна дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерството на културата, общините и музейната мрежа.

7.12. Министърът на образованието, младежта и науката: • анализира възможните източници на рискове и извършва

превантивна дейност за отстраняване или ограничаване въздействието на рисковите фактори, които биха могли да предизвикат възникването на бедствие

• участва в разработването на плановете за защита при бедствия и на плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-

35

възстановителни работи; • организира оказването на методическа помощ на

административните структури на министерството при планирането на дейността им при бедствия;

• организира и контролира извършването на превантивни дейности за недопускане или ограничаване въздействието на рисковите фактори, предизвикващи бедствия;

• координира и контролира дейността по предоставянето на данни за разработване на Националния план за защита при бедствия;

• координира и контролира провеждането на обучението на директори, класни ръководители и учители за действие при бедствия;

• контролира осигуряването в съдържателно и методическо отношение на обучението на учениците за защита при бедствия;

• координира провеждането на извънкласни и извънучилищни дейности, свързани със защитата при бедствия;

• координира участието в тренировки, учения и други форми на обучение за действие в рамките на Единната спасителна система;

• ръководи разработването на процедури за действие на министерството при бедствия и координира дейността на регионалните инспекторати по образование по проблемите на евакуацията и възстановяването;

• при поискване от страна на автономните висши училища координира съставянето на учебни програми, като им предоставя тематични модули и информация по различните видове бедствия;

7.13. Председателят на ДА “Държавен резерв и военновременни

запаси”: • поддържа резерв за оказване на помощ на бедстващото население и

осигуряване на СНАВР при бедствия; • поддържа резерв за осигуряване функционирането на икономиката

на страната при бедствия. 7.14. Българският червен кръст: • създава и поддържа резерв на имущество от първа необходимост за

първоначално подпомагане на пострадалите; • поддържа централна и междуобластни складови бази с резерв от

имущество за бедстващи; • поддържа радио-комуникационна мрежа на КВ и УКВ честоти; • осъществява взаимодействие и координация с правителствени и

неправителствени структури, участващи в провеждане на спасителни работи при възникване на бедствия;

36

• поддържа връзка и координация с МФЧК/ЧП и др. национални дружества за привличане, получаване и разпределяне по установен ред на международна помощ при необходимост;

• събира и разпределя вътрешна и международна помощ за населението в пострадалите райони;

• създава доброволни формирования за оказване на помощ на населението при бедствия;

• осигурява и актуализира информацията в електронния вариант на Националния план СНАВР за екипите и средствата на БЧК като част от единната спасителна система, техните задачи и възможности за участи в провеждане на спасителни и неотложни аварийно-въстановителни дейности.

7.15. Председателят на Агенция за ядрено регулиране (АЯР): • изпълнява функциите на централен орган и пункт за връзка при

ядрена и радиационна авария и предоставя информация на други държави и на международни организации;

• събира и обработва постъпващите данни, които характеризират възникнала авария или трансграничен пренос и радиационна обстановка, прави прогнози за развитието и последиците за населението и ги предоставя на Националния щаб за координация и контрол.

• 7.16. Геофизичен институт (ГФИ) към Българска академия на

науката (БАН): • регистрира и документира възникнали земетресения; • предоставя данни за земетресенията, регистрирани в НОТССИ и

възможните последствия за територията на страната; 7.17. Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ)

към БАН: • прогнозира метеорологична обстановка за районите, засегнати от

бедствие; • информира заинтересованите държавни органи за метеорологичната

обстановка в районите на бедствието и за очакваното му развитие; • поддържа система за анализ и оценка на разпространението на

радиоактивни вещества по атмосферен път при авария в ядрен реактор и трансграничен пренос, предоставя на Щаба за координация и контрол прогнози за развитието на такава аварийна ситуация и последствията от нея;

• предоставя на Аварийния център на АЯР метеорологични данни за България и Европа за прогнозиране на облъчването на населението с програмните продукти RODOS и ESTE и изготвяне на предложения за защитни мерки при авария в ядрено съоръжение.

37

7.18. Председателят на националния статистически институт:

• предоставя наличната информация за нуждите на планирането на защитата при бедствия на национално, областно и общинско ниво.

7.19. Областният управител: • организира и ръководи защитата при бедствия в областта; • организира разработването и утвърждава областния план за защита

при бедствия; • утвърждава областния план за провеждане на СНАВР; • организира и отговаря за обучението на областната администрация

за начините на поведение и действие при бедствия и изпълнение на необходимите защитни мерки;

• координира и контролира подготовката за действие при бедствия, извършвана от областната администрация, териториалните звена на министерствата и ведомствата, юридическите и физическите лица в областта;

• организира и контролира изпълнението на превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия;

• създава организация за оповестяване при бедствия; • представя в Министерство на вътрешните работи ежегоден доклад

за дейността по защитата при бедствия; • на основание Закона за автомобилните превози отправя искане към

превозвачите за предоставяне на транспортни средства при провеждане на СНАВР и при евакуация на хора, животни и материални ценности при бедствия.

7.20. Кметът на община: • организира и ръководи защитата при бедствия на територията на

общината; • организира разработването и внася за утвърждаване от общинския

съвет на общински план за защита при бедствия и предоставя данни за изготвянето на областния план;

• организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия;

• планира в проекта на общинския бюджет финансови средства за осигуряване на дейностите по плана за защита при бедствия в общината, както и резерв за неотложни и непредвидени разходи, свързани със защитата на населението;

• координира СНАВР; • извършва обмен на информация с оперативния комуникационно-

информационен център на Министерство на вътрешните работи в областта при възникнало бедствие;

38

• организира и координира временното извеждане и предоставя неотложна помощ на пострадалите лица;

• на основание Закона за автомобилните превози отправя искане към превозвачите за предоставяне на транспортни средства при провеждане на СНАВР и при евакуация на хора, животни и материални ценности при бедствия.

• планира и организира снабдяването с питейна вода, вода за пожарогасене и за провеждане на деконтаминация в зоните на бедствие, където ВиК дружествата са с общинско участие;

• организира и координира предоставянето на възстановителна помощ на населението при бедствия;

• организира и контролира извършването на неотложни възстановителни работи при бедствия;

• изгражда и поддържа доброволни формирования съгласно ЗЗБ и ЗМВР;

• при пожар и аварийно-спасителни дейности е длъжен при поискване да предостави на органите по пожарна безопасност и спасяване собствени спасителни, гасителни, превозни, съобщителни и други технически средства.

7.21. Юридическите лица и едноличните търговци, които

осъществяват дейност с рискови вещества и материали, дейност в рискови условия или дейност, която е потенциално опасна за работниците и служителите, населението и околната среда:

• планират и осъществяват необходимите мерки за защита на работещите в обектите и прилежащите им площи при възникване на бедствия;

• планират и провеждат мероприятия за повишаване устойчивото функциониране на обектите при възникване на бедствия;

• създават, подготвят и поддържат в готовност за използване средства за предупреждение и сили за провеждане на дейности по защитата на работещите в обектите и прилежащите им площи;

• провеждат обучение на работещите за способите за защита, начините на поведение и действие и за оказване на първа долекарска помощ при възникване на бедствие;

• организират и финансират защитата на работещите в обектите и прилежащите им площи и ликвидирането на последиците от бедствия;

• изграждат и поддържат локални автоматизирани системи за оповестяване;

• осигуряват предупреждение, временно извеждане или евентуално укриване на своите служители;

• разработват вътрешен авариен план;

39

• при авария незабавно започват провеждането на СНАВР, като информират за аварията съгласно аварийния план на обекта -телефон 112, ОКИЦ, кмета на непосредствено застрашената община;

• предоставят информация на частите на ЕСС за взривни вещества, опасни химически вещества, източници на йонизиращо лъчение, както и други опасности за живота и здравето на хората;

• при необходимост оказват съдействие на екипите на ЕСС; • осигуряват безопасно унищожаване на отпадъците, вследствие на

аварията и нейното ликвидиране. • при пожар и аварийно-спасителни дейности са длъжни, при

поискване, да предоставят на органите по пожарна безопасност и спасяване собствени спасителни, гасителни, превозни, съобщителни и други технически средства

7.22. Физическите лица:

• спазват ограниченията във връзка с обявено бедствено положение, произтичащо от мерките, приложени от компетентните служби при провеждане на дейностите по защитата;

• помагат на всяко друго физическо лице, чийто живот или здраве са поставени на риск вследствие на бедствие, при условие че не рискува своя живот или здраве;

• подават информация на телефона за спешни повиквания 112 или по друг начин търсят възможност за предоставяне на помощ, когато са в състояние на предоставят необходимата помощ лично;

• оказват съдействие в съответствие с възможностите си или материална помощ по искане на кмета на община или ръководителя на място;

• допускат при необходимост от провеждане на СНАВР, влизането на спасителни екипи и техника, извършване на теренни преустройства, изграждане на съоръжения за защита от рискови фактори, разчистване на поземлен имот или отстраняване на сгради или техни части, съоръжения и насаждения, когато е собственик, ползвател или управител на недвижимия имот;

• предоставят на ръководителя на спасителния екип информация за опасностите, които биха могли да застрашат живота и здравето на спасителите или на населението;

• допускат разполагането на съоръжения на системите за ранно предупреждение и оповестяване в недвижимите имоти, които са тяхна собственост и осигуряват достъп до тях за срока на бедственото положение;

• при пожар и аварийно-спасителни дейности са длъжни при поискване да предоставят на органите по пожарна безопасност и

40

спасяване собствени спасителни, гасителни, превозни, съобщителни и други технически средства

41

8. СРЕДСТВА И РЕСУРСИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ

НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ БЕДСТВИЯ Източниците за финансиране по Националния план за защита при

бедствия са републиканския бюджет, общинските бюджети, структурните фондове на Европейския съюз и от други международни организации. Когато финансирането е за сметка на републиканския бюджет, съгласно чл. 61, т. 1 и т. 2 на Закона за защита при бедствия, финансовите средства за изпълнение на Националния план за защита при бедствия се осигуряват в рамките на одобрените средства за съответните министерства и ведомства и бюджетни взаимоотношения на общините с републиканския бюджет, утвърден със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

Допълнителни финансови средства за ликвидиране на последици от бедствия би могло да се осигурят от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Резервът се усвоява по решения на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Средствата се предоставят от централния бюджет и се разходват по бюджетите на министерствата, ведомствата и общините чрез корекция на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

Планът е съобразен с наличните сили и ресурси на Единната спасителна система. При необходимост, допълнителни сили и ресурси се осигуряват поетапно от отговорните за превенция и СНАВР ведомства и организации. В извънредни ситуации, при възможност, може да бъдат включени силите и ресурсите и на МО. При бедствия, при които Р България изпитва трудности да се справи само със собствения си технически и ресурсен капацитет, може да се обърне към други държави с молба за помощ.

Органите на изпълнителната власт информират Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет за получените от тях помощи и дарения от български и чуждестранни физически и юридически лица, неправителствени организации, както и за получените застрахователни обезщетения за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, конкретните лица, на които те са разпределени, и обектите на които те са предоставени. Въз основа на постъпилата информация за помощи и дарения, постъпилите искания в комисията и след преценка на размера на нанесените щети от бедствието, председателят на комисията представя в Министерския съвет информация за необходимата допълнителна помощ от държави, международни организации и др.

42

9. НАЧИН НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ОРГАНИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ И РЕД ЗА НАВРЕМЕННО УВЕДОМЯВАНЕ ПРИ БЕДСТВИЯ

За изпълнение на дейностите по този план към компетентния с оглед характера на бедствието министър или ръководител на ведомство със заповед на министър-председателя се създава Щаб за координация и контрол (ЩКК). Ръководителят на щаба, поименният му състав и мястото, където ще заседава се определят със заповедта (Приложение № 22).

ЩКК изпълнява следните основни функции: а. анализира информацията за бедствието; б. предприема мерки за овладяване на възникналото бедствие; в. осъществевява взаимодействие на национално ниво между органите

на изпълнителната власт, г. информира населението и медиите за развитието на бедствието, за

мерките за неговото ограничаване и овладяване и за необходимите предпазни мерки и действия за населението;

Работата на щаба се подпомага от съответното министерство или ведомство от експертна група. За осъществяването на координацията и взаимодействието между органите на централната изпълнителна власт в експертната група се включват, представители на компетентните министерства или ведомства, имащи отношение по ограничаване и ликвидиране на бедствието

Редът за навременното уведомяване на органите на изпълнителната власт и населението при заплаха или възникване на бедствия се определя с Наредбата за ранното предупреждение и оповестяването при бедствия.

Групите за оповестяване на национално ниво са: • президентът, министър-председателят, председателят на

Народното събрание; • министерства, държавни и изпълнителни агенции и комисии.

Групите за оповестяване на областно и общинско ниво са: • областна администрация; • областен щаб за координация; • общинска администрация; • общински щаб за координация; • кметство; • населено място; • съставни части на Единната спасителна система на областно и

общинско ниво. Координацията на действията на съставните части на единната

спасителна система се осъществява чрез оперативните комуникационно-информационни центрове на Министерство на вътрешните работи при спазване изискванията на чл. 29 от Закона за защита при бедствия (Приложение № 23).

43

Взаимодействието между частите на единната спасителна система, участващи в спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в района на бедствието се извършва от ръководителя на място, като ръководител на място е ръководителят на териториалното звено на ГДПБЗН-МВР или оправомощено от него длъжностно лице, освен в случаите на епидемии и епизоотии, когато ръководител на място е ръководителят на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве или на регионалната ветеринарномедицинска служба.

Националният план за защита при бедствия е задължителен за

изпълнение от всички органи на изпълнителната власт, юридическите, физическите лица и едноличните търговци при възникване на бедствия.

Той се актуализира поне веднъж на три години или при нова нормативна уредба на страната или Европейския съюз, отнасяща се до или свързана с изменение регламентацията и организацията на дейностите по защитата от бедствия.

При промени, които не засягат задачите на настоящия план, корекциите ще се извършват съобразно постъпилите искания на съответния компетентен орган.

44

ПРИЛОЖЕНИЯ

1. Характеристика на скалата на МЕДВЕДЕВ-ШПОНХОЙЕР-КАРНИК-64 за определяне интензивността на земетресенията; 2. Възможните огнищни зони (ВОЗ) и земетресения с магнитуд над 3.0, реализирани след 01.01.2004 г; 3. Зона за неотложни защитни мерки на АЕЦ “Черна вода” на територията на Република България; 4. Трансгранично замърсяване вследствие на авария в АЕЦ “Черна вода” Румъния; 5. Технически характеристики на реактори ТИП ВВЕР и CANDU; 6. Схема на оповестяване при авария в АЕЦ “Черна вода” – Румъния; 7. Радиоактивни източници: информация отнасяща се до дейностите и радиоактивните материали; 8. Процедура за действие при възникване на радиационно аварийно събитие с безстопанствен радиоактивен източник; 9. Публичен регистър на издадените ръзрешителни по чл. 104 от ЗООС и Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях; 10. Зони на отговорност на мобилните лаборатории на МОСВ в случай на аварии в националните обекти работещи и съхраняващи промишлени отровни вещества; 11. Разпределение на свлачищата по административни области; 12. Процедура за искане и приемане на модул за гасене на горски пожари с използването на въздухоплавателни средства, чрез общностния механизъм за гражданска защита на европейския съюз и други държави; 13. European Community Civil Protection Mechanism Official notification; 14. European Community Civil Protection Mechanism - Official notification; 15. European Community Civil Protection Mechanism - Request for Assistance; 16. European Community Civil Protection Mechanism - Offer to Request for Assistance 17. Republic of Bulgaria – Ministri of Interior – Civil Protection Directorate-General - Request for Assistance; 18. Republic of Bulgaria – Ministri of Interior – Civil Protection Directorate-General - Offer of Assistance 19. European Community Civil Protection Mechanism Official notification; 20. Republic of Bulgaria – Ministri of Interior – Civil Protection Directorate-General - Situation report; 21. Мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от наводнения; 22. Заповед за Въвеждане в действие Националния план за защита при бедствия и за създаване на щаб за координация и контрол; 23. Схеми за оповестяване и взаимодействие на органите на изпълнителната власт; 24. Съобщение №1 за възникнало земетресение; 25. Съобщение №2 за възникнало земетресение;

45

26. Съобщение №3 за възникнало земетресение; 27. Съобщение №4 за възникнало земетресение; 28. Съобщение №5 за възникнало земетресение; 29. Справка за обозначенията на сеизмологичните станции и център на НОТССИ при ГФИ – БАН 30. Задачи, които изпълняват основните структури на Министерство на вътрешните работи при бедствие в следствие на силно земетресение; 31. Списък на общините, които дублират управлението на защитата при бедствия в общините попадащи в основните сеизмични зони на силни земетресения; 32. Специализирани формирования на Министерство на околната среда и водите при силни земетресения; 33. Екипи за оказване на спешна медицинска помощ и направление за евакуация и лечение на пострадалите при земетресения по райони; 34. Сили и средства на БЧК за работа в бедствена ситуация; 35. Пунктовете за управление на оперативните групи за провеждане на СНАВР при наводнение; 36. Сили и средства на Министерството на околната среда и водите; 37. Сили и средства на Министерството на земеделието и храните; 38. Задачи, които изпълняват основните структурите на Министерство на вътрешните работи при наводнения; 39. Сили и средства в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията; 40. Язовири, стопанисвани от "Напоителни системи" ЕАД с центровете за управление при бедствие ; 41. Аварийни групи и складове с необходимите материали и инструменти за действие в случай на бедствие на "Напоителни системи" ЕАД; 42. Специализирани формирования на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма с телефонни номера за връзка с язовирните райони и ремонтни бази в системата на предприятие "Язовири и каскади" от НЕК-ЕАД към МИЕТ; 43. Списък на потенциално опасните язовири I, II и III категория, стопанисвани от "Напоителни системи" ЕАД София; 44. Специализирани формирования на АЯР при авария; 45. Процедура за действие при нелегален трафик и незаконно преместване на ядрен материал и/или радиоактивни вещества; 46. Процедура за аварийно реагиране при разкриване на незаконен пренос на радиоактивни материали в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове на република България; 47. Анализ на риска от авария в ПХРАО – Нови хан; 48. Схема за определяне на риска за действия при радиационни аварии с източници на йонизиращи лъчения; 49. Графично представяне на оценката на риска;

46

50. Схематично представяне на обособяването на зони за аварийно планиране за рискова категория IV или V и при възникване на авария на произволно предварителни неопределено място; 51. Видове атомни централи в света; 52. Атомни централи близо до България (до 600 km); 53. Описание на иницииращи събития за тежководни реактори тип PHWRs 54. Разчет за необходимите количества калиев йодид, за йодна профилактика на населението на територията на Република България, намиращо се на разстояние 100km от АЕЦ “Черна вода”; 55. Проектни мерки на безопасност на АЕЦ „Черна вода”; 56. Сили и средства (лаборатории) на Министерство на земеделието и храните при ядрена и радиационна авария; 57. Типове бойни отровни вещества, въздействие и антидоти; 58. Специализирани формирования на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма списък на основните аварийни групи от системата на енергетиката включени в плановете за действия при бедствия; 59. Дежурни длъжностни лица в Министерства и ведомства; 60. Разпределение на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки в Националния план за защита при бедствия. 61. Таблица за изграждане на преките телефонни връзки за нуждите на Националния щаб за координация и контрол, ситуиран в СЦ на ГДГЗ-МВР

47

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ АД Акционерно дружество АЕЦ Атомна електроцентрала АЗ Аварийна защита АЯР Агенция за ядрено регулиране БАН Българската академия на науките БЧК Български червен кръст ВиК Водоснабдяване и канализация ВОЗ Възможните огнищни зони ГФИ Геофизичен институт ГЦП Главна циркулационна помпа ДА Държавна агенция ДП Държавно предприятие ЕАД Еднолично акционерно дружество ЕК Европейска комисия ЕООД Еднолично дружество с ограничена отговорност ЕС Европейски съюз ЕСМ електронно съобщителните мрежи ЕСМНС Електронната съобщителна мрежа за национална сигурност ЕСС Единна спасителна система ЗЗБ Закон за защита при бедствия ЗМВР Закон за Министерство на вътрешните работи ЗНЗМ Зона за неотложни защитни мерки ЗООС Закон за опазване на околната среда ИА Изпълнителна агенция ИАГ Изпълнителна агенция по горите ИЙЛ Източник на йонизиращо лъчене КВ Къси вълни МВР Министерство на вътрешните работи МЗХ Министерство на земеделието и храните МОСВ Министерство на околната среда и водите МС Министерски съвет МФЧК/ЧП Международна федерация на Червения кръст и Червения

полумесец НАТО Организация на Североатлантическия договор НИМХ Национален институт по метеорология и хидрология НОТССИ Национална оперативна телеметрична система за сеизмична

информация ОКИЦ Областен комуникационно-информационен център ОМУ Оръжия за масово унищожение ПОО Потенциално опасен обект ПХРАО Постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци РАВ Радиоактивно вещество

48

Р. Република р. река СНАВР Спасителни и неотложни аварийно възстановителни работи УКВ Ултра къси вълни ЮНЕСКО Организацията на Обединените нации за образование, наука и

култура ЯМ Ядрен материал EADRCC Евроатлантическия координационен център за реагиране при

бедствия на НАТО MIC Център за мониторинг и информация на Европейската

Комисия MSK-64 Medvedev-Sponheuer-Karnik МААЕ Международна агенция по атомна енергия ENAC Emergency Notification and Assistance Convention ECURIE European Community Urgent Radiological Information

Exchange Platform

Приложение № 1

ХАРАКТЕРИСТИКА

на скалата на МЕДВЕДЕВ-ШПОНХОЙЕР-КАРНИК-64 за определяне интензивността на земетресенията

Степени Х а р а к т е р и с т и к а

I Незабележимо. Не се усеща от хората

II Едва забележимо. Разтърсването се усеща само от отделни хора, намиращи се в покой в постройки, особено в по-високите етажи.

III Слабо. Усеща се от малцина, намиращи се в здания. Разтърсването е подобно на това, което се усеща при преминаване на лека кола: полюшване или леко треперене. Много слабо разклащане на висящи предмети, по-силно на високи етажи.

IV Усеща се от голяма част от населението: в зданията - от мнозина, а на открито от отделни хора. Някои спящи се пробуждат. Наподобява сътресение от тежко натоварен камион. Не поражда уплаха. Прозорци, врати и съдове трептят и звънтят, мебели треперят, подове и стени скърцат, висящи предмети се люлеят леко.

V Силно. Трусът се усеща от всички в здания и от доста хора на открито. Мнозина спящи се пробуждат. Някои се изплашват и побягват навън. Разтърсване на цялото здание - подобно на удар, предизвикан от падане на тежък предмет. Висящи предмети силно се люлеят, някои леки и неустойчиви предмети се преместват или падат. Недобре затворени врати и прозорци се отварят и затварят с удряне. От напълнени отворени съдове може да се изплиска течност. Рядко се образуват тънки пукнатини в мазилката на паянтови и стари здания.

VI Изплащващо и причиняващо леки повреди на зданията. Усеща се от всички хора в постройки и на открито. Много хора, намиращи се в здания, се уплашват и побягват навън. Отделни хора губят равновесие. Съдове, книги и други малки предмети падат. Възможно е движение на тежка мебел. Домашните животни са силно обезпокоени. Малки камбани звънят. Дървета и стълбове забележимо се клатят. Във всички здания са възможни тънки пукнатини в мазилката и откъсване на малки парчета от нея, както и пукнатини в комини и падане на части от тях. Възможни са промени в дебита на извори, единични свличания по стръмни склонове, образуване на пукнатини във влажни почви.

2


VII Повреди на зданията. Настъпва обща тревога - болшинството са уплашени и побягват навън; много хора трудно се удържат на крака, усеща се и от водачи на автомобили в движение. Мебели се преместват и голям брой предмети падат от полици. Звънят големи камбани. Сградите се повреждат, някои - значително: постройките с подсилена конструкция получават пукнатини в мазилката, обикновените тухлени здания получават умерени повреди, като малки пропуквания на стените и частично срутване на комини. Каменните и кирпичени постройки получават тежки повреди, като големи пропуквания на стените, частични срутвания на стени и покриви. Могат да се нарушат съединителни части на тръбопроводи. Дървета и стълбове се клатят силно. Във водните басейни се образуват вълни и водата се размътва. Дебитът на изворите се променя. Кладенците променят водното си ниво. Отделни случаи на свличания по речни брегове и крайпътни участъци.

VIII Тежки повреди на зданията и паника. Изпитват безпокойство даже хора, управляващи превозни средства. В зданията - премества се и понякога преобръща тежката мебел, част от висящите лампи се повреждат. Постройките с подсилена конструкция получават малки пропуквания на стените, пукнатини в комините и срутване на част от тях. Много от обикновените тухлени здания получават повреди като срутване на комините, големи пукнатини в стените; някои от тях могат да получат частични обрушвания. Много от селските постройки от кирпич и камък получават разцепване на каменните основи, част от зданията се срутват. Нарушаване на връзки в тръбопроводи. Ограничени срутвания край пътищата и реките. В почвата се появяват пукнатини; възможни са и в асфалта. Променят се дебитът и нивото на водоизточниците.

IX Всеобща паника сред хора и животни, всеобщи повреди на зданията и много разрушения. Постройките с подсилена конструкция получават зеещи пукнатини в стените, до разрушаване на конструктивни връзки и срутване на части от зданията. Много от обикновените тухлени здания се обрушват частично, а някои от тях - напълно. Много постройки от кирпич и камък се срутват напълно. Паметници и колони се прекатурват. Появяват се или пресъхват извори. Широки и дълги пукнатини в терена. Разкъсвания в подземни тръбопроводи. Възможни са изкривявания на ж.п. релси и повреди на пътни платна.Чести свличания и сривания на земни маси. Оводнявания в равнинни места.

X Значителни до пълни разрушения на повечето сградите. Разкъсвания и изкривявания на подземни тръбопроводи. Изкривявания на ж.п. релси и тежки повреди на мостовете. Пътните платна добиват вълниста повърхност. Широки пукнатини и разкъсвания на почвата, големи каменопади и движение на свлачища. Сериозни повреди в бентовете, насипите, язовирите. Образуват се нови езера.

3


XI Унищожаващо. Невъзстановими повреди се получават и в най-добре конструираните здания, подземни и наземни съоръжения. Значителни деформации на земната повърхност, разкъсвания и разломявания с метрови амплитуди. Повсеместни обрушвания на земни и скални маси.

XII Променящо земния пейзаж. Всички сгради и съоръжения са унищожени. Повърхността на земята претърпява дълбоки преобразования. Променят се русла и направления на реки, образуват се водопади, изчезват и се появяват водоеми.

ПРАКТИЧЕСКИ ВАЖНИ потенциални ефекти и последствия от земетресение при

различна степен сеизмична интензивност (ефектите и последствията при по-висока интензивност включват всички изредени за предходната степен):

6-та степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник /МШК/: - поява на необходимост от мерки за опазване на обществения ред ("изплашващо"

въздействие) 7-ма степен МШК:

- повишен риск от автопроизшествия по време на труса; - къси съединения по електропреносната мрежа по време на труса; - в планински райони: нарушена проходимост в участъци от пътни платна и ж.п. трасета; - ранени хора (очаквани единични случаи)

8-ма степен МШК: - трудно контролируемо поведение на хора и животни; - висок риск от автопроизшествия, както по време на труса, така и след него; - ранени, възможни и смъртни случаи; - пожари в ограничени размери; - прекъсване на токоподаване, евентуално и на телефонни линии; - активизиране на свлачища; - напълно непроходими участъци на транспортни артерии (свличания и слягания на

почва, срутвания на скални късове и др.); - възможни технологични аварии; - възможни аварии по тръбопроводи

9-та степен МШК: - наличие на пожари, наводнения; - смъртни случаи; - прекъснато електроснабдяване на големи територии; - възможни прекъсвания на водо- и газоподаване; - напълно неизползваеми транспортни артерии; - опасност от епидемии; - наложителна необходимост от медицинско обслужване, от подслони, завивки, храни и

вода, осветителни и отоплителни източници.

Приложение № 2 ВЪЗМОЖНИТЕ ОГНИЩНИ ЗОНИ (ВОЗ) И ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ С МАГНИТУД НАД 3.0, РЕАЛИЗИРАНИ СЛЕД 01.01.2004 Г

4.1-4.5

4.1-4.54.1-4.5

4.1-4.54.1-4.5

4.6-5.04.6-5.0

4.6-5.0

4.6-5.0

4.6-5.0

7.6-8.0 7.1-7.5 6.6-7.0 6.1-6.5 5.6-6.0 5.1-5.5 4.6-5.0 4.1-4.5

4.1-4.54.6-5.0

22 24 26 2841

42

43

44

3.0≤Μ<4.0 4.0≤Μ≤4.5

Приложение № 3.

ЗОНА

за неотложни защитни мерки на АЕЦ “Черна вода” на територията на Република България

(50 километрова зона)

Населено място

Брой население

с. Лозница, общ. Генерал Тошево, област Добрич

50

с. Росица, общ. Генерал Тошево, област Добрич

627

с. Поручик Кърджево, общ. Крушари, област Добрич

84

с. Северняк, общ Крушари, област Добрич

186

ВСИЧКО:

947


ТРАНСГРАНИЧНО ЗАМЪРСЯВАНЕ ВСЛЕДСТВИЕ НА АВАРИЯ В АЕЦ “ЧЕРНА ВОДА” РУМЪНИЯ

1. Кратко описание на АЕЦ ” Черна вода” - Румъния, работеща с реактори тип “Канду” АЕЦ “Черна вода” е разположена н р. Дунав, на около 60 km североизточно от територията на България. През м.юли 1996 г. в Румъния беше въведена в експлоатация АЕЦ “Черна вода” с един реактор от тип “КАНДУ”. Това е канадски реактор и е най-разпространения тип от т.н. “Реактори с тежка вода под налягане” (HWR). Съкращението “КАНДУ”, преведено от английски език, означава “Канадски на деутерий и уран”. Топлоотделящите елементи се състоят от таблетки от необогатен уран. Те са разположени хоризонтално в канали, изработени от циркониеви сплави. Тези канали са разположени в басеин, запълнен с тежка вода с ниски температури и налягане. Характерно за този тип реактори е, че като забавител се използва тежка вода под налягане, а като топлоносител се използва обикновена, или тежка вода под налягане. Топлоотделящите елементи могат да се подменят и при работещ реактор. 2. ВЪЗМОЖНИ АВАРИИ В РЕАКТОР ТИП “КАНДУ”

При ядрена авария в реактор тип “КАНДУ” е възможно: - разхерметезиране на активната зона и изхвърляне на ядрено гориво в околната

среда - изтичане на топлоносителя и/или забавителя. При възникване на ядрена авария с реактор от този тип ще се отделят същите

изотопи, както и при авария с АЕЦ “Козлодуй”. Затова при трансграничен пренос от Румъния на територията на нашата страна се прилагат защитни мерки, описани в Националния план за действие при авария в АЕЦ “Козлодуй”.Поради това, че като забавител и топлоносител се използва тежка вода, при ядрена авария в реактор тип “КАНДУ” е възможно да се получи допълнително изхвърляне на тритий в околната среда под формата на пари. Утежняване на радиационната обстановка и допълнителни замърсявания ще се получат при валежи. В този случай основното замърсяване ще бъде във водни басейни (например р. Дунав), подпочвените води питейните водоизточници. Затова при мониторинга на замърсяванията с радиоактивни вещества е необходимо да се следи за замърсявания с тритий. 3. КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА (3Н) И МОНИТОРИНГ

3.1 Получаване на тритий. Тритият (3Н) е безцветен газ, изкуствено получен изотоп на водорода, чийто ядро се състои от един протон и два неутрона. Тритият е мек бета -лъчител с енергия 18.61 keV и с период на полуразпад 12.3 години. Максималният среден пробег във

въздуха на бета частиците е 0.7mm, а в кожата - 1µm. Той се съединява с кислорода на въздуха и образува оксиди (HTO) тежка вода и T2O (тритиев оксид - свръх тежка вода). 3.2. Постъпване, натрупване и извеждане от организма.

Тритият може да постъпи в организма по дихателен път, през кожата и чрез

стомашно - чревния тракт. Постъпилият в организма на човека тритий съществува в две отделни

съединения - свободен HTO и органически свързан. Ефективният период на полуотделяне от организма на свободния HTO е 9,7 денонощия, а за органически свързаният - на два пъти за 30 и 450 денонощия.

Независимо от начина на постъпване в организма, тритият се натрупва равномерно по органите и тъканите.

Тритият се отделя от организма чрез бъбреците, белите дробове, чрез стомашно - чревният тракт, слюнчените и потните жлези и чрез млякото.

3.3. Здравни ефекти. Високи дози HTO предизвикват остра лъчева болест. При по-продължително постъпване на тритий в организма се наблюдават

незначителни промени в кръвната картина и функциите на бъбреците. Възможно е да възникнат ракови образувания на кожата с различна локализация.

3.4 .Измерване. Поради ниската му енергия детектирането (измерването) на трития е трудна

задача и изисква висока точност и специална методика. За целта се правят анализи на разтвори (проби) с течни сцинтилатори, като разтвора (пробата) се размесва с детектора, който представлява течен сцинтилатор. Това прави анализа много скъп. В България няколко лаборатории, които извършват анализи на съдържанието на тритий във води, растения, почви и др. проби от околната среда - лаборатория по “Радиохимия” на Химически факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, лабораторията на ИЯИЯЕ-БАН, лабораторията на МОСВ. Същите разполагат със съвременна апаратура и методика за анализ на тритий.

При ядрена авария в АЕЦ “Черна вода” проби за анализ за съдържание на тритий (3Н) ще се взимат от хранителни продукти от растителен и животински произход от околната среда. Същите да се изпращат за анализ в лабораториите посочени по-горе.


ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

на ВВЕР и CANDU

№ Характеристика ВВЕР CANDU

1 Гориво U-235 обогатен до 3-5 %

Необогатен уран

2 Забавител Обикновена вода Тежка вода 3 Топлоносител Обикновена вода Тежка вода или

обикновена вода 4 Радиоактивни

отпадъци Малко количество високоактивни отпадъци

Голямо количество средноактивни отпадъци

6 Налягане в раб. контур

15 Mpa 9 – 10 MPa

7 Коефициент на реактивност

- VE + VE

8 Количество гориво 37 тона; 79,5 тона 55 тона 9 Смяна на горивото Спиране за

презареждане на всеки 12 до 18 месеца

Презареждане по време на работа

10 Мощност 440; 1000 мегавата 720 мегавата 11 Разположение Вертикално Хоризонтално 12 Радиотоксичност J-131, Cs-134,

Cs-137, Sr-90, Ce-144, Te-99m

J-131, Cs-134, Cs-137, Sr-90, Ce-144, Te-99m тритий , който е лесно разпространим, не може да се локализира и е силно радиотоксичен


Схема на оповестяване при авария в АЕЦ “Черна вода” – Румъния

МААЕ

АЯР

ОД в ГД „ГЗ”МВР

по двустранно споразумение

Румъния

Министерство на околната среда и водите Министерство на земеделието и храните Министерство на здравеопазването Министерство на вътрешните работи Министерство на икономиката, енергетиката и туризма Министерство на външните работи НИМХ – БАН

Дипломатически представителства

в Република България

ОУ в областите Добрич, Варна и

Силистра

Приложение 7

Радиоактивни източници: информация отнасяща се до дейностите и радиоактивните материали

Уреди за технологичен

контрол

Радио- нуклид

Енергия на разпад

[кеV] Време на живот

Най често срещана активност на източника на

уреда (обхват на

активностите)

Мощност на дозата на 1

ma,b,c,d

[mSv/h]

Време необходимо за достигане доза 1 mSv на 1ma,b,c,d

разстояние

Co-60 γ (1173;1333) β (max.:318) T 1/2 = 5.3 a

50-1000 TBq 3.E+05 < 1s Телетерапия

Cs-137 γ (662) β (max.:512) e (624) T 1/2= 30 a

500 TBq 3.E+04 < 1s

Облъчване на кръвта

Cs-137 γ (662) β (max.:512) e(624) T ½ = 30 a

2-100 TBq 6.E+03 < 1s

Радиофрагия в промишлен-

ността

Ir-192 γ (317) β (max.:675) e (303) T ½ = 74 d

0.1-5 TBq 4.E+02 9s

Co-60 γ (1173; 1333) β (max.:318) T ½ = 5.3 a

0.1-5 TBq 1.E+03 3 s

Cs-137 (рядко)

γ (662) β (max.: 512) e (624) T ½ = 30 a

(Tm-170)

γ (84) β (max.:986) T ½ = 129 d

Стерилизация и съхранение на храна

(облъчватели)

Co-60 γ (1173; 1333) β (max.:318) T ½ = 5.3 a

0.1-400 PBq 1.E+08 < 1s

Cs-137 γ (662) β (max.:512) e (624) T ½ = 30 a

0.1-400 PBq 2.E+07 < 1s

Други облъчватели

Co-60 γ (1173: 1333) β (max.:318) T ½ = 5.3 a

1- 1000 TBq 3.E+05 < 1s

(Cs – γ (662)


контрол








ma,b,c,d

[mSv/h]



137) (рядко)

β (max.:512) e (624) T ½ = 30 a

Co-60 γ (1173;1333) β (max.:318) T 1/2 = 5.3 a

~ 10 GBq 3.E+00 < 20 min

Cs-137 γ (662) β (max.:512) e (624) T 1/2= 30 a

0.03-10 MBq 6.E+04 < 70 d

Устройства с дистанционно управление на посленатоварва

- нето в бранхотерапия

та (висока

мощност на дозата) Ir-192 γ (317)

β (max.:675) e (303) T ½ = 74 d

~ 400 GBq 3.E+01 2 min

Cs-137 γ (662) β (max.: 512) e (624) T ½ = 30 a

30-300 MBq 5.E-02 30 h

Ra-226 γ (186) α (4784) T ½ = 1600 a

30-300 MBq 5.E-02 200 d

Co-60 γ (1173;1333) β (max.:318) T 1/2 = 5.3 a

50-500 MBq 1.E-01 8h

Sr-90 β (max.:196) T 1/2 = 29 a

50-1500 MBq 0 N/A

Ръчна бранхитерапия

(ниска мощност на дозата)

Pd-103 X (20) T 1/2 = 17 d

50-1500 MBq 0 N/A

Cs-137 γ (662) β (max.: 512) e (624) T ½ = 30 a

1-100 GBq 6.E+00 10 s

Am-241/Be

γ (60) α (5486) neutrons T ½ = 432.2 a

1-800 GBq 2.E+00 20s

Уреди за геофизични проучвания

(Cf-252) α (6118) X (15) T ½ = 2.6 a neutrons

50 GBq 1.E+02 0.1 s

Нивомери Cs-137 γ (662) 10 GBq- 1 TBq 6.E+01 1 min

2


контрол








ma,b,c,d

[mSv/h]



β (max.: 512) e (624) T ½ = 30 a

Co-60 γ (1173;1333) β (max.:318) T 1/2 = 5.3 a

1- 10 GBq 3.E+00 20 min

Дебеломери Радиоизотопни теглилки за конвейери

Am-241 γ (60) α (5486) T ½ = 432.2 a

4 GBq 1.E-02 3 d

Am-241/Be

γ (60) α (5486) neutrons T ½ = 432.2 a

0.1-2 GBq 6.E-03 7 d

Cs-137 γ (662) β (max.: 512) e (624) T ½ = 30 a

до 400 МBq 2.E-02 2 d

Ra-226/Be

γ (60) α (5486) neutrons T ½ = 1600 a

~ 1500 MBq 5.E-02 200 d

Влагомер/ детектор за плътност

(преносими устойства)

(Cf-252) α (6118) X (15) T ½ = 2.6 a neutrons

3 GBq 6.E+00 1 s

Cs-137 γ (662) β (max.:512) e (624) T 1/2= 30 a

0.1-40 GBq 2.E+00 20 min Нивомер е

Плътномер е

Co-60 γ (1173;1333) β (max.:318) T 1/2 = 5.3 a

0.1-1 GBq 3.E+00 20 min

Kr-85 β (max.:687) T 1/2 = 10.8 a

0.1-50 GBq 1..E-02 4 d

Am-241 γ (60) α (5486) T ½ = 432.2 a

1-10 GBq 3.E-02 1 d

Дебеломер

Sr-90 β (max.:546) e (303) T ½ = 74 d

0.1-4 GBq 0

3


контрол








ma,b,c,d

[mSv/h]



Tl-204 γ (69) β (max.:763) T 1/2 = 3.8 a

40 GBq 4.E-03 10 d

a – Мощностите на дозата получени от гама-лъчението са били изчислени, приемайки че източникът

е открит (без защита – контейнер) и при максимална стойност на активността. b – Спирачното лъчение не е взето под внимание. c – Изчислените времена са при допускане липса на защита (контейнера) d – Стойностите не са точни (закръглени са до цяло число). Предназначено е за извършване на

относителни сравнения. е - Уреди подобни на тези в категория 2; В общите случай са използвани източници с по ниската

активност.

4

Приложение№ 8

ПРОЦЕДУРА

ЗА ДЕЙСТВИЕ ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА РАДИАЦИОННО

АВАРИЙНО СЪБИТИЕ С БЕЗСТОПАНСТВЕН РАДИОАКТИВЕН ИЗТОЧНИК

C:\DOCUMENTS AND SETTINGS\IS.IVANOV\DESKTOP\1\NEW FOLDER\PRILOJENIE_8_PROCEDURE_BEZSTOPANSTVEN_RAD.IZTOCHNIK.DOC 11/01/2011 11:19:49

2

СЪДЪРЖАНИЕ

I. ЦЕЛ 4

II. ОБХВАТ 5

III. ОТГОВОРНОСТИ 5

IV. РЕД ЗА РЕАГИРАНЕ 5

V. РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЛИКВИДАЦИОННИТЕ ДЕЙСТВИЯ 9

VI. ДОКУМЕНТАЦИЯ НА ПРОЦЕДУРАТА 9

VII. ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ 10

VIII. КОМУНИКАЦИИ И ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ 10

IX. ПРИЛОЖЕНИЯ 10


3

1. ЦЕЛ

1.1. С цел ликвидиране на възникнали радиационни аварийни събития с безстопанствени радиоактивни източници и на последствията от тях, и защита на здравето и живота на населението и опазване на околната среда се създава Авариен екип за действие при радиационно аварийно събитие с безстопанствен радиоактивен източник (за краткост Авариен екип).

1.2. Съставът на Аварийния екип се определя със заповед на Главния секретар на МВР.

1.3. Ръководител на Аварийния екип е директора на Главна дирекция “Гражданска защита” (ГДГЗ), а в негово отсъствие – зам. директора на ГДГЗ.

1.4. В състава на Аварийния екип влизат

1.4.1. Министерство на вътрешните работи;

1.4.2. Агенция за ядрено регулиране;

1.4.3. Министерство на здравеопазването чрез Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) и регионалните инспекции по опазване на общественото здраве (РИОКОЗ)“

1.4.4. БАН - Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика чрез;

1.4.5. Министерство на околната среда и водите чрез Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и Регионалните инспекции по опазване на околната среда и водите (РИОСВ).

1.4.6. ДПРАО чрез СП “ПХРАО – Нови хан”.

1.5. За всеки конкретен случай Аварийният екип се свиква с отделна заповед на ръководителя си, в която се определя състава му, до 24 часа след направен предварителен оглед от ГДГЗ - МВР и АЯР.

1.6. При необходимост съставът на Аварийния екип се допълва и изменя със заповед на директора на Главна дирекция „Гражданска защита”.


4

II. ОБХВАТ

2.1. Процедурата се прилага от компетентните държавни органи, изброени в т.1.4 при възникване на радиационна аварийна ситуация с безстопанствен радиоактивен източник или замърсяване на околната среда

III. ОТГОВОРНОСТИ

3.1. Главна дирекция “Гражданска защита” – МВР (ГДГЗ - МВР)

3.1.1. Уведомява Агенцията за ядрено регулиране за всички случаи на аварийни събития с радиоактивни източници или радиоактивно замърсяване на околната среда.

3.1.2. ГДГЗ - МВР и нейните областните управления “Гражданска защита” осигуряват радиационните измервания за първоначална оценка на радиационната обстановка в мястото на възникване на радиационното аварийно събитие.

3.1.3. ГДГЗ - МВР и областните управления “Гражданска защита” при необходимост осигуряват специалисти, техника и оборудване за извършване на ликвидационни действия в мястото на възникване на радиационното аварийно събитие, включително и такава за извършване на деконтаминация.

3.1.4. ГДГЗ - МВР и областните управления “Гражданска защита”, съгласувано с инспектора на АЯР, при необходимост осигуряват подходящи места за безопасно временно съхраняване на радиоактивните източници до превозването им със специализирано превозно средство и тяхното предаване като радиоактивен отпадък (РАО) на СП “ПХРАО – Нови хан” – ДПРАО.

3.1.5. При необходимост извършва деконтаминация на оборудването, използваната техника и на мястото на възникване на радиационното аварийно събитие.

3.1.6. ГДГЗ - МВР и областните управления “Гражданска защита” участват при извършване на окончателната оценка за ликвидиране на радиационно аварийно събитие.

3.1.7. ГДГЗ - МВР и областните управления “Гражданска защита” съставят оперативен план за действие и отчет за извършената от тях работа.

3.2. Агенцията за ядрено регулиране:

3.2.1. Уведомява:

• ГДГЗ - МВР за всички случаи на аварийни събития с радиоактивни източници;

• Областните управления “Гражданска защита”, на чиято територия или участък са възникнали аварийни събития с радиоактивни източници;


5

• МЗ - НЦРРЗ за всички случаи на аварийни събития с радиоактивни източници;

• МЗ – Отделите РИОКОЗ, на чиято територия са възникнали аварийни събития с радиоактивни източници;;

• Аварийния екип на ИЯИЯЕ-БАН, при необходимост.

3.2.2. При необходимост изпраща инспектор в мястото на възникване на аварийни събития.

3.2.3. Инспекторът на АЯР, самостоятелно или съвместно с компетентните органи по т.1.4:

- определя условията на аварийната ситуация;

- при необходимост отцепва района със съдействието на МВР;

- определя типа на източника и/или опаковката, която го съдържа;

- определя преобладаващата опасност от облъчване от източника;

- определя мерки за прибиране за безопасно съхранение на радиоактивни източници;

- извършва общ дозиметричен контрол в мястото на възникване на аварийни събития и след приключване на ликвидационните действия.

3.2.4. Инспекторът на АЯР:

- контролира спазването на изискванията за безопасност при извършване на ликвидационни действия в мястото на възникване на аварийното събитие;

- изисква необходимите данни, документация, сведения, обяснения, оперативна и друга информация, необходима за изпълнение на служебните му задължения;

- при необходимост издава задължителни писмени предписания за осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита;

- при необходимост съставя актове за административни нарушения.

3.2.5. Инспекторът на АЯР поддържа непрекъсната връзка с Аварийния център на АЯР.

3.2.6. АЯР съставя оперативен план за действие и отчет за извършената от него работа.


6

3.3. Министерство на здравеопазването

3.3.1. На базата на първоначалната оценка на радиационната обстановка изготвя прогноза за дозовото натоварване на екипите, които работят в мястото на възникване на радиационното аварийно събитие.

3.3.2. Изготвя при необходимост в писмен вид препоръки за продължителността на престой в мястото на възникване на радиационното аварийно събитие и инструкции за радиационна защита на участниците.

3.3.3. Привежда в готовност лабораториите за медицинско изследване и биологична дозиметрия на лицата, извършващи действия в мястото на възникване на радиационното аварийно събитие.

3.3.4. Осигурява индивидуалния дозиметричен контрол на участниците в ликвидиране на събитието.

3.3.5. Извършва общ дозиметричен контрол в мястото на възникване на радиационното аварийно събитие.

3.3.6. При необходимост извършва деконтаминация на облеклото и тялото на радиоактивно замърсени лица.

3.3.7. Провежда анкета с лицата, въвлечени в радиационното аварийно събитие, с цел по-точно определяне на получените от тях дози.

3.3.8. След приключване на ликвидационните работи извършва окончателна оценка на вида на облъчването и лъчевото натоварване на всички, свързани с радиационното аварийно събитие.

3.3.9. При необходимост, извършва медицинското и психологическо осигуряване, включително оказването на медицинска помощ на пострадалите лица в мястото на радиационното аварийно събитие.

3.3.10. НЦРРЗ съставя оперативен план за действие и отчет за извършената от него работа.

3.4. Авариен екип на ИЯИЯЕ-БАН

3.4.1. Авариен екип на ИЯИЯЕ-БАН участва в извършването на радиационните измервания за първоначална оценка на радиационната обстановка при поискване от ГДГЗ - МВР или АЯР.


7

3.4.2. При необходимост Аварийния екип на ИЯИЯЕ-БАН изпраща експерти в мястото на възникване на радиационното събитие за откриване на делящи се материали.

3.4.3. При необходимост ИЯИЯЕ-БАН съхранява надеждно като следствен материал радиоактивните източници до приключване на делото.

3.4.4. Аварийния екип на ИЯИЯЕ-БАН съставя оперативен план за действие и отчет за извършената от него работа.

3.5. Авариен екип на СП “ПХРАО – Нови хан” - ДПРАО

3.5.1. При необходимост и преценка на ГДГЗ - МВР или АЯР аварийният екип на СП “ПХРАО – Нови хан” осигурява специалисти, техника и оборудване за извършване на ликвидационни действия в мястото на възникване на радиационното аварийно събитие, включително и такава за извършване на деконтаминация.

3.5.2. При необходимост извършва деконтаминация на оборудването, използваната техника, на радиоактивно замърсени съоръжения, в които са се намирали радиоактивни източници на мястото на възникване на радиационното аварийно събитие.

3.5.3. Аварийният екип на СП “ПХРАО – Нови хан” осигурява транспортирането на радиоактивните източници със специализирано транспортно средство до площадката в Нови хан.

3.5.4. Участва в извършването на окончателните радиационни измервания при приключване на ликвидационните действия.

3.5.5. Аварийният екип съставя оперативен план за действие и отчет за извършената от него работа.

IV. РЕД ЗА РЕАГИРАНЕ

4.1. При постъпване на сигнал за възникнало радиационно аварийно събитие в кое и да е ведомство по т.1.4 задължително се уведомяват АЯР и ГДГЗ - МВР.

4.2. Експерти от ГДГЗ - МВР, МЗ и АЯР извършват оглед и първоначална оценка на мястото на радиационното аварийно събитие. При необходимост за извършване на оглед и първоначална оценка се привличат експерти от Аварийния екип на ИЯИЯЕ-БАН и СП “ПХРАО – Нови хан”.

4.3. Въз основа на първоначалната оценка, Главният директор на ГДГЗ - МВР, а в негово отсъствие зам. главният директор на ГДНСГЗ издава заповед за ликвидиране на радиационно аварийно събитие, в която определя участващите ведомства по т.1.4.


8

4.4. При изключителни случаи на радиационни аварийни събития, когато се налага прилагането на спешни мерки за защита на живота и здравето на населението и опазването на околната среда, председателят на АЯР издава задължителни предписания за задействане на Аварийния екип за ликвидиране на радиационното аварийно събитие.

V. РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЛИКВИДАЦИОННИТЕ ДЕЙСТВИЯ

5.1. Въз основа на огледа и първоначалната оценка се съставя от ГДГЗ - МВР общ оперативен план за действие за ликвидиране на радиационното аварийно събитие.

5.2. Всяко участващо ведомство съставя собствен план за действие, координиран с този по т.5.1.

5.3.При пристигане на мястото на радиационното аварийно събитие ГДГЗ - МВР извършва срещу подпис първоначален инструктаж на участващите, в т.ч. и на външните лица.

5.4. Ликвидационните работи се извършват при спазване на изискванията за радиационна защита и безопасност в съответствие с отделните оперативни планове и общия такъв.

5.5. Намерените радиоактивни източници и/или РАО се опаковат от Аварийния екип на СП “ПХРАО – Нови хан” или ГДГЗ - МВР по подходящ начин за транспортиране.

5.5. Радиоактивни източници и/или РАО се транспортират със специализирани транспортни средства до площадката на ПХРАО – Нови хан или временно се съхраняват на безопасно място до транспортирането им.

5.7. При необходимост се извършва деконтаминационни действия на радиоактивно замърсени съоръжения, повърхности, площи, хора, работно облекло и използвани технически средства.

5.8. Всеки участващ ведомствен авариен екип извършва радиационен контрол на мястото на радиационното аварийно събитие.

VІ. ДОКУМЕНТАЦИЯ НА ПРОЦЕДУРАТА

6.1. Необходимата документация на процедурата е както следва:

Заповед на директора на ГДГЗ - МВР за сформиране на авариен екип;

Заповед на директора на ГДГЗ - МВР за ликвидиране на радиационно аварийно събитие за всеки конкретен случай;

Протокол за първоначална оценка на радиационното аварийно събитие;


9

Инструктаж за радиационна защита, съдържащ дата, тема, инструктиращ и подписи;

Общ оперативен план за действие при ликвидиране на радиационно аварийно събитие;

Оперативен план на всяко ведомство за действие при ликвидиране на радиационно аварийно събитие;

Протокол за окончателна оценка за ликвидиране на радиационно аварийно събитие, подписан от всички участващи;

Съпътстваща документация, в т.ч.: резултати от дозите на лицата; задължителни предписания на инспекторите на компетентните държавни органи; писмени обяснения от длъжностни лица; документи, съпътстващи радиоактивни източници (ако има такива) и др.

Отчети на участващите ведомства и общ отчет за извършената работа, утвърден от ръководителя на Аварийния екип.

VII. ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ

7.1. При установено виновно юридическо или физическо лице, същото възстановява средствата, изразходвани за ликвидиране на радиационното аварийно събитие.

VIII. КОМУНИКАЦИИ И ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

8.1. Информация, свързана с действията на участващите ведомства, се предава в ГДГЗ - МВР и АЯР по установените комуникационни канали.

8.2. Конфиденциалната информация, необходима за извършваните от ведомствата дейности, се предоставя на съответните органи за управление или длъжности лица по компетентност.

8.3. Информация на средствата за масово осведомяване се предоставя по компетентност, съгласно реда установен от съответния ръководител на ведомство в съответствие със задачите, които изпълнява съгласно тази процедура, освен в случаите, когато МВР поиска неразпространение на информацията, поради провеждано разследване.

IX. ПРИЛОЖЕНИЯ


10

9.1. Заповед на директора на Главния секретар на МВР за сформиране на авариен екип;

9.2. Заповед на директора на ГДГЗ - МВР за ликвидиране на радиационно аварийно събитие за всеки конкретен случай.


11

(i) РАЗПРОСТРАНЕНИЕ No Ведомство Дата Подпис

(ii) КОРЕКЦИИ

No Корекция Стр. Нанесъл корекцията Дата Подпис


12

Приложение №1

ЗАПОВЕД

№........................

София, …………20 г.

На основание на чл.118, ал.1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ДВ бр.63/28.06.2002г.),

НАРЕЖДАМ:

1. Въвеждам в действие Процедура за действия на аварийните екипи при аварийни ситуации с радиоактивни източници или радиоактивни замърсявания.

2. Процедурата за действия на аварийните екипи при аварийни ситуации с радиоактивни източници или радиоактивни замърсявания. да се има за изпълнение от:

• Агенция за ядрено регулиране;

• Министерство на здравеопазването;

• Министерство на вътрешните работи;

• БАН – Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика;

• ДПРАО

3. За всяка конкретна аварийна ситуация се издава Заповед (в Приложение) от директора (заместник директора) на Главна дирекция “Гражданска защита”, с която се свиква аварийния екип в необходимия състав. Заповедта се изпраща до членовете на аварийния екип по факс или се предава на ръка.

4. Разходите по участието на специалисти и техника от ПХРАО – Нови Хан към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН, за ликвидиране на аварийната ситуация се възстановяват от установеното виновно юридическо или физическо лице, след представяне на необходимите финансово-отчетни документи.

5. Контрол по изпълнението на заповедта възлагам на директора на ГДГЗ - МВР. ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МВР .................................................................


13


ЗАПОВЕД

№ …………….

София, …………. 20 г.

На основание на чл. 118, ал.1 от Закона за безопасно използване на ядрената

енергия (ДВ бр63/28.06.2002г.),

НАРЕЖДАМ:

1. Определям състав на аварийния екип за ликвидиране на аварийна ситуация с източник на йонизиращо лъчение както следва:

• Главна дирекция “Гражданска защита”.........................;

• Агенция за ядрено регулиране........................................;

• Министерство на здравеопазването................................;

• СП “ПХРАО – Нови Хан” към ДПРАО...........................

2. Аварийният екип да започне работа от ….часа на …….. и извърши необходимите действия за ликвидиране на аварийната ситуация в обект : ……………………………………………………………………………

3. За приключване на ликвидационните дейности да ми бъде представен констативен протокол за утвърждаване.

4. Контрол по изпълнение на Заповедта възлагам на ръководителя на аварийните дейности:………………………………………………………. ДИРЕКТОР НА ГДГЗ - МВР .............................................................


1

ППууббллииччеенн ррееггииссттъърр ззаа ииззддааддееннииттее ррааззрреешшииттееллннии ппоо ЧЧлл..110044,, аалл.. 11 ии ннаа ооттккааззииттее ппоо ччлл.. 111122бб,, аалл..11 ии 22 оотт ЗЗООООСС ии ННааррееддббааттаа ззаа ппррееддооттввррааттяяввааннее ннаа ггооллееммии ааввааррииии сс ооппаассннии ввеещщеессттвваа ии ззаа ооггррааннииччааввааннее ннаа ппооссллееддссттввиияяттаа оотт ттяяхх ((ДДВВ,, ббрр..

3399//1122..0055..22000066 гг..,, ппоосслл.. ииззмм.. ДД..ВВ..,, ббрр.. 2255//3300..0033..22001100 гг..))

№№

ппоо

рреедд

ИИммее ннаа ооппееррааттоорраа ИИммее ии ааддрреесс ннаа ппррееддппрриияяттииееттоо

ККллаассииффииккаацциияя

ннаа

ппррееддппрриияяттииееттоо

((ввииссоокк//ннииссъъкк

ррииссккоовв

ппооттееннццииаалл))

ННооммеерр ннаа

ррааззрреешшииттееллннооттоо ии

ддааттаа ннаа ииззддааввааннее

ДДааттаа ннаа

ппррееррааззггллеежжддааннее ии//ииллии

ааккттууааллииззаацциияя

ннаа

ррааззрреешшииттееллннооттоо

1

“ТРАКИЯ ГЛАС

БЪЛГАРИЯ” ЕАД

ул. “Цар Симеон” № 1,

Комплекс Лора, 7700 гр. Търговище

“ТРАКИЯ ГЛАС БЪЛГАРИЯ”

ЕАД

ЕКАТТЕ: 73626

ЕИК по Булстат: 117 606 893

гр. Търговище, община Търговище, област Търговище

ВВИИССООКК рисков потенциал

№ 01/ 2004 г. от

05.07.2004 г.

Решение № 01-1/

11.07.2005 г.


20.01.2009 г.

2

“ВЕРЕЯ ХИМ” ООД

променен оператор

“КОНТИНВЕСТ” ЕООД

ул. “Майор Юрий Гагарин”, бл.

154 А, ет. 3, ап. 12, 1113 гр.

София

“КОНТИНВЕСТ” ООД

ЕКАТТЕ: 77476


с. Хрищени, гр. Стара Загора, област Стара Загора


№ 02/ 2005 г. от

28.03.2005 г.

02.08.2010 г. /последна актуализация на

регистъра/

2

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


3

“ИНСА ГАЗ” ООД

ул. “Михаил Добромиров”

№ 118, 4150 гр. Раковски

“ИНСА ГАЗ” ООД

ЕКАТТЕ: 03620


с. Белозем, община Раковски,

област Пловдив


№ 03/ 2005 г. от

29.06.2005 г.

Решение № 01 –

3

от 14.06.2010 г.

4

“ГАЗТРЕЙД” АД

бул. “Цариградско шосе”

№ 180, 1000 гр. София


ЕКАТТЕ: 38978


2230 гр. Костинброд,

община Костинброд, област София


№ 04/ 2005 г. от

16.12.2005 г.

5

“ЛЕТИЩЕ СОФИЯ” ЕАД

бул. “Христофор Колумб”

№ 1, 1540 гр. София

“ЛЕТИЩЕ СОФИЯ” ЕАД

ЕКАТТЕ: 68134


“База Гориво-смазочни материали”,

1540 гр. София, община София, област София

ННИИССЪЪКК ррииссккоов потенциал

№ 05/ 2006 г. от

29.05.2006 г.

3

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


6

“ЗАРА – ГАЗ” ООД

кв. “Индустриален”,

ул. “Индустриална” № 1,

6000 гр. Стара Загора

“ЗАРА – ГАЗ” ООД

ЕКАТТЕ: 77476

ЕИК по Булстат: 833093660

с. Хрищени,

община Стара Загора, област Стара Загора


№ 06/ 2006 г. от

29.05.2006 г.

7

“ЛЕТИЩЕ ВАРНА” ЕАД

9000 гр. Варна, п.к. 48

“ЛЕТИЩЕ ВАРНА” ЕАД

ЕКАТТЕ: 10135


9000 гр. Варна, община Варна, област Варна


№ 07/ 2006 г. от

29.09.2006 г.

8

“ОМВ – БЪЛГАРИЯ” ООД

ул. “Софийски герой” № 1,

офис № 7, 1612 гр. София

ПЕТРОЛЕН ТЕРМИНАЛ

“ИЛИЕНЦИ”

ЕКАТТЕ: 68134


ул. “Складова база” № 1,

гр. София, Община Столична, Област София (столица)


№ 08/ 2006 г. от

25.09.2006 г.

4

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


9

“ШЕЛ ГАЗ БЪЛГАРИЯ” ЕАД


№ 17, 1124 гр. София

“ШЕЛ ГАЗ БЪЛГАРИЯ” ЕАД

ЕКАТТЕ: 03839


Газоснабдителна (претоварна) станция за пропан-бутан –

с. Бенковски, Община Марица, Област Пловдив


№ 09/ 2006 г. от

01.11.2006 г.

10

“НЕОХИМ” АД

ул. “Химкомбинатска” № 3,

6403 гр. Димитровград

“НЕОХИМ” АД

ЕКАТТЕ: 21052


ул. “Химкомбинатска” № 3,

6403 гр. Димитровград, община Димитровград, област Хасково


№ 10/ 2006 г. от

01.11.2006 г.

11


ул. “ Софийски герой” № 7,

1612 гр. София


ЕКАТТЕ: 10971


Петролна база “Видин”

гр. Видин, южна промишлена зона, община Видин, област Видин


№ 11/ 2006 г. от

01.11.2006 г.

Решение № 01-

11/

24.04.2009 г.

5

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


12

“НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД

ул. “Братя Миладинови” № 22,

9000 гр. Варна

“ПЕТРОЛНА БАЗА ПИРГОВО”

ЕКАТТЕ: 56397


с. Пиргово, община Русе, област Русе


№ 12/ 2006 г. от

06.11.2006 г.

13




“ПЕТРОЛНА БАЗА КАСПИЧАН”

ЕКАТТЕ: 83510


9700 гр. Шумен, община Шумен,

област Шумен


№ 13/ 2006 г. от

06.11.2006 г.

14




“ПЕТРОЛНА БАЗА ПЛОВДИВ”

ЕКАТТЕ: 56784


4000 гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив


№ 14/ 2006 г. от

06.11.2006 г.

6

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


15




“ПЕТРОЛНА БАЗА ПЛЕВЕН”

ЕКАТТЕ: 56722


5800 гр. Плевен, община Плевен,

област Плевен


№ 15/ 2006 г. от

06.11.2006 г.

16

“ИНСА ОЙЛ” ООД




ЕКАТТЕ: 03620


с. Белозем, община Раковски,

област Пловдив

ВВИИССООКК ррииссккоов потенциал

№ 16/ 2006 г. от

06.11.2006 г.


16

от 20.02.2008 г.


16

от 14.06.2010 г.

17

“СОФИЙСКА ВОДА” АД

ул. “Бизнес парк София” № 1,

сгр. 2 А, 1715 гр. София

ПСПВ “БИСТРИЦА”

ЕКАТТЕ: 04234


с. Бистрица, Община Столична, Област София (столица)


№ 17/ 2006 г. от

22.11.2006 г.

7

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


18

“РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ”

АД

ул. “Баба Тонка” № 9,

7000 гр. Русе

“ТЕРМИНАЛ РОМПЕТРОЛ”

ЕКАТТЕ: 47336


бул. “Тутракан” № 100,

гр. Мартен, община Русе, област Русе


№ 18/ 2006 г. от

22.11.2006 г.

19

“АГРОГАРАНТ” ООД

ул. “Царица Йоана” № 4,

4400 гр. Пазарджик

“АГРОГАРАНТ” ООД

ЕКАТТЕ: 55155


ул. “Царица Йоана” № 4,

4400 гр. Пазарджик, община Пазарджик, област Пазарджик


№ 19/ 2006 г. от

22.11.2006 г.

20

“ИМПРЕГНАЦИЯ 2000” АД

ул. “Неофит Рилски” № 4,


“ИМПРЕГНАЦИЯ 2000” АД

ЕКАТТЕ: 03592


“Индустриална зона”,

4470 гр. Белово, община Белово,

област Пазарджик


№ 20/ 2006 г. от

22.11.2006 г.

8

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


21




“ПЕТРОЛНА БАЗА ДОБРИЧ”

ЕКАТТЕ: 72624


9300 гр. Добрич, Община Добрич

Област Добрич


№ 21/ 2006 г. от

22.11.2006 г.

22

“ТОПЛИВО” АД


„СИНЕРГОН

ПЕТРОЛЕУМ” АД

ул. “Солунска” № 2,


“ТОПЛИВО” АД -

КЛОН РУСЕ

ЕКАТТЕ: 63427


ул. "Потсдам" № 9,

7000 гр. Русе, община Русе, област Русе


№ 22/ 2006 г. от

22.11.2006 г.

9

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


23

“ЛЕТИЩЕ БУРГАС” ЕАД

кв. “Сарафово”,

8007 гр. Бургас

“ЛЕТИЩЕ БУРГАС” ЕАД

ЕКАТТЕ: 07079


кв. “Сарафово”,

8007 гр. Бургас, община Бургас, област Бургас


№ 23/ 2006 г. от

13.12.2006 г.

24

“ОПЕТ АЙГАЗ БЪЛГАРИЯ”

ЕАД

(със сегашно наименование “ХЕЛЕНИК ПЕТРОЛЕУМ

БЪЛГАРИЯ ПРОПЪРТИС”

ЕАД)


“ЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕАД

ул. “Драган Цанков” № 36,

бл. А, ет. 8, офис 800 А,


“ОПЕТ АЙГАЗ БЪЛГАРИЯ” ЕАД -

СКЛАД ЗА ВТЕЧНЕНИ

ВЪГЛЕВОДОРОДНИ ГАЗОВЕ

(със сегашно наименование “ХЕЛЕНИК ПЕТРОЛЕУМ

БЪЛГАРИЯ ПРОПЪРТИС” ЕАД)

ЕКАТТЕ: 61710


7201 гр. Разград, община Разград,

област Разград, находящо се в границите на гарова промишлена

зона – УПИ № I-100, 101, 102, 103 на гр. Разград


№ 24/ 2006 г. от

22.12.2006 г.

10

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


25

“ИНИМПОРТ” ЕООД

ул. “Арчар” № 2,

7000 гр. Русе

“ИНИМПОРТ” ЕООД

БАЗА РУСЕ

ЕКАТТЕ: 63427


ул. “Арчар” № 2,



№ 25/ 2006 г. от

22.12.2006 г.

26

“ТОПЛОФИКАЦИЯ

СОФИЯ” АД

ул. “Ястребец” 23 Б,


ТЕЦ “СОФИЯ – ИЗТОК”

ЕКАТТЕ: 68134


ул. “Димитър Пешев” № 6,

1528 гр. София, Община Столична, Област София (столица)


№ 26/ 2007 г. от

13.03.2007 г.

11

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


27



„СИНЕРГОН




“ТОПЛИВО ГАЗ–БУРГАС”

ЕКАТТЕ: 07079


разположение на територията на “Лукойл Нефтохим” АД,



№ 27/ 2007 г. от

13.03.2007 г.

28



„СИНЕРГОН




“ТОПЛИВО ГАЗ – РУСЕ”

ЕКАТТЕ: 63427


бул. “Потсдам” № 99,



№ 28/ 2007 г. от

13.03.2007 г.

12

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


29

“ХИМСНАБ 7004” АД

ул. “акад. М. Арнаудов” № 3,

Източна складова база, 7000 гр. Русе

“ХИМСНАБ 7004” АД

ЕКАТТЕ: 63427


ул. “акад. М. Арнаудов” № 3,

Източна складова база, 7000 гр. Русе, община Русе, област

Русе


№ 29/ 2007 г. от

13.03.2007 г.

30

“ИНМАТ” ООД

ул. “Тачо Даскалов” № 7,

6200 гр. Раднево

“ИНМАТ” ООД -

СКЛАД ЗА ВЗРИВНИ

МАТЕРИАЛИ

ЕКАТТЕ: 17810


с. Графитово, община Нова Загора, област Сливен


№ 30/ 2007 г. от

13.03.2007 г.

13

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


31


ЕАД

(със сегашно наименование - “ХЕЛЕНИК ПЕТРОЛЕУМ


ЕАД)







СКЛАД ЗА ВТЕЧНЕНИ




ЕКАТТЕ: 68850


6000 гр. Стара Загора, кв. Индустриален, община Стара Загора,

област Стара Загора


№ 31/ 2007 г. от

13.03.2007 г.

32

“БИОВЕТ” АД

ул. “Петър Раков” № 39,

4550 гр. Пещера


ЕКАТТЕ: 56277



4550 гр. Пещера, община Пещера, област Пазарджик


№ 32/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

14

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


33

“СИБИ” ООД

ул. “В. Търновско шосе” № 1,

5400 гр. Севлиево

“СИБИ” ООД

ЕКАТТЕ: 65927


ул. “В. Търновско шосе” № 1,

5400 гр. Севлиево, община Севлиево,

област Габрово


№ 33/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

34

ТД “ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ” -

ГР. СОФИЯ

ДА “ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И

ВОЕННОВРЕМЕННИ

ЗАПАСИ”

ТД - ул. “Алдомировска” № 144,


ДА – ул. “Московска” № 3,


“ПЕТРОЛНА БАЗА АНТОН”

ЕКАТТЕ: 00504

ЕИК по Булстат: 831 913 661 0040

с. Антон, Община Антон, Област София


№ 34/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

15

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


35

ТД “ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ”,

ГР. ПЛОВДИВ



ЗАПАСИ”

ТД – бул. “Марица” № 21,

4000 гр. Пловдив

“ПЕТРОЛНА БАЗА ПЪРВОМАЙ”

ЕКАТТЕ: 59080

ЕИК по Булстат: 831 913 661 0040

ул. “Ал. Стамболийски”,

4270 гр. Първомай, община Първомай, област Пловдив


№ 35/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

36

“БМВ – 2000”

ул. “Георги Попов” № 2,

2 700 гр. Благоевград

“ТОВАРИЩЕ И РАЗТОВАРИЩЕ

НА ПЕТРОЛНИ ДЕРИВАТИ”

ЕКАТТЕ: 04279


ул. “Георги Попов” № 2,

2 700 гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград


№ 36/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

16

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


37



„СИНЕРГОН




“СКЛАДОВА БАЗА ЗА ПРОПАН-

БУТАН” “ТОПЛИВО ГАЗ” –

КРЕМИКОВЦИ

ЕКАТТЕ: 87401


Индустриална зона, кв. "Кремиковци", 1870 гр. София, община Столична, област София

(столица)


№ 37/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

38

“АГРОПОЛИХИМ” АД

Индустриална зона, 9160 гр. Девня

“АГРОПОЛИХИМ” АД

ЕКАТТЕ: 20482


Индустриална зона, 9160 гр. Девня, община Девня, област Варна


№ 38/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

17

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


39

“АГРИЯ” АД

бул. “Асеновградско шосе”,

4009 гр.Пловдив

“АГРИЯ” АД

ЕКАТТЕ: 56784


бул. “Асеновградско шосе”,

4009 гр.Пловдив, община Пловдив, област Пловдив


№ 39/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

40



“ЛУКОЙЛ – БЪЛГАРИЯ”

ЕООД

бул. “Тодор Александров”

№ 42, 1303 гр. София

“ПЕТРОЛНА БАЗА ИЛИЯНЦИ”

ЕКАТТЕ: 68134


1271 гр. София, ул. “Складова база”

№ 1, кв. Илиянци, община Столична, област София-град


№ 40/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

Решение 01–40/

22.04.2010 г.

41




“ПЕТРОЛНА БАЗА ВАРНА”

ЕКАТТЕ: 10135


9000 гр. Варна, община Варна, област Варна


№ 41/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

18

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


42




“ПЕТРОЛНА БАЗА БУРГАС”

ЕКАТТЕ: 07079




№ 42/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

43




“ПЕТРОЛНА БАЗА СОМОВИТ”

ЕКАТТЕ: 68045


с. Сомовит, община Гулянци, област Плевен


№ 43/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

44




“ПЕТРОЛНА БАЗА ВРАЦА”

ЕКАТТЕ: 12259


3000 гр. Враца, община Враца, област Враца


№ 44/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

19

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


45

“ГАЗТРЕЙД ПЛЕВЕН” ООД

ул. “Ресен” № 4,

6200 гр. Плевен

СКЛАДОВА БАЗА ЗА ВТЕЧНЕН

ГАЗ ПРОПАН -БУТАН

ЕКАТТЕ: 87597


с. Ясен, Община Плевен, Област Плевен


№ 45/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

46


ЕООД


№ 42, 1303 гр. София

ПЛАСМЕНТНО

СНАБДИТЕЛСКА БАЗА

“ИХТИМАН”

ЕКАТТЕ: 32901


2050 гр. Ихтиман, община Ихтиман,

област София


№ 46/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

47

ТЕЦ “БОБОВ ДОЛ” ЕАД

2600 гр. Дупница

ТЕЦ “БОБОВ ДОЛ” ЕАД

ЕКАТТЕ: 15535


с. Големо село, 2700 община Бобов дол, област Кюстендил


№ 47/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

20

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


48

“ТОПЛОФИКАЦИЯ –

СЛИВЕН” ЕАД

бул. “Стефан Караджа” № 23,

8800 гр. Сливен

“ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН”

ЕАД

ЕКАТТЕ: 67338


бул. “Стефан Караджа” № 23,

8800 гр. Сливен, община Сливен,

област Сливен


№ 48/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

49


ЕООД


№ 42, 1303 гр. София



“ПЛОВДИВ”

ЕКАТТЕ: 56784


ул. “Васил Левски” № 121,

4003 гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив


№ 49/ 2007 г. от

16.05.2007 г.

21

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


50

“ЕМКА” АД

ул. “Н. Петков” № 30,


“ЕМКА” АД

ЕКАТТЕ: 65927


ул. “Н. Петков” № 30,

5400 гр. Севлиево, Община Севлиево,

Област Габрово


№ 50/ 2007 г. от

02.06.2007 г.

51




“ИНСА ПОРТ” ООД

ЕКАТТЕ: 63427


бул. “Тутракан” № 100, 7000 гр. Русе, община Русе, област Русе


№ 51/ 2007 г. от

08.06.2007 г.

52

“ОРГАНИКА БЪЛГАРИЯ”

ЕООД

ул. “Дунав” № 2а, с. Баташница, 7150 община Две Могили

“ОРГАНИКА БЪЛГАРИЯ” ЕООД

ЕКАТТЕ: 02868


ул. “Дунав” № 2а, с. Баташница, 7150 община Две

Могили, област Русе


№ 52/ 2007 г. от

08.06.2007 г.

22

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


53




“ПЕТРОЛНА БАЗА

БЛАГОЕВГРАД”

ЕКАТТЕ: 04279


2700 гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград


№ 53/ 2007 г. от

08.06.2007 г.

54

“ЛИТЕКС” АД

ул. “Банат” № 10,


“ПЕТРОЛНА БАЗА ЛЕВСКИ”

ЕКАТТЕ: 43236


Промишлена зона, 5900 гр. Левски,

община Левски, област Плевен


№ 54/ 2007 г. от

08.06.2007 г.

55

“ЛИТЕКС” АД

ул. “Банат” № 10,


“ГАЗОХРАНИЛИЩЕ ЛИТЕКС”

ЕКАТТЕ: 43952


Промишлена зона, 5500 гр. Ловеч,

община Ловеч, област Ловеч


№ 55/ 2007 г. от

08.06.2007 г.

23

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


56

“ЕЛОВИЦА” АД


“МАКСАМ БЪЛГАРИЯ” АД

кв. Чарково, 5300 гр. Габрово,

Община Габрово, Област Габрово


ЕКАТТЕ: 14218





№ 56/ 2007 г. от

08.06.2007 г.


07.07.2009 г.

57




“ПЕТРОЛНА БАЗА СТАРА

ЗАГОРА”

ЕКАТТЕ: 68850


6000 гр. Стара Загора, кв. Индустриален, община Стара Загора,



№ 57/ 2007 г. от

08.06.2007 г.

58

“ЕЛОВИЦА” АД






ЕКАТТЕ: 67708


Обособено производство –

“Смядово”, 9820 гр. Смядово,

Община Смядово, Област Шумен


№ 58/ 2007 г. от

26.06.2007 г.


11.06.2009 г.

24

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


59

“АГРОТРЕЙД” ЕООД


“ИНАКЕМ СОЛЮШЪНС”

ООД

ул. “Църковна независимост” №

16, ет. 2, 7000 гр. Русе

“ИНАКЕМ СОЛЮШЪНС” ООД

ЕКАТТЕ: 63427


бул. “България” № 125,



№ 59/ 2007 г. от

03.07.2007 г.

60

“ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2”

ЕАД

6265 с. Ковачево, община Раднево, област Стара Загора

“ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2” ЕАД

ЕКАТТЕ: 61460


6265 с. Ковачево, община Раднево,



№ 60/ 2007 г. от

03.07.2007 г.

61

“АРСЕНАЛ” АД

ул. “Розова долина” № 100,

6100 гр. Казанлък

“АРСЕНАЛ” АД

ЕКАТТЕ: 35167


ул. “Розова долина” № 100,

6100 гр. Казанлък, община Казанлък,



№ 61/ 2007 г. от

03.07.2007 г.

25

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


62

“ЛЕСОПЛАСТ” АД

ул. “Акад. Ангел Балевски”,

п.к. 411, 5600 гр. Троян,

област Ловеч

“ЛЕСОПЛАСТ” АД

ЕКАТТЕ: 73198


ул. “Акад. Ангел Балевски”,

п.к. 411, 5600 гр. Троян, община Троян, област Ловеч


№ 62/ 2007 г. от

03.07.2007 г.

63

“КЪЛВАЧА ГАЗ” АД

с. Пряпорец, п.к. 113,

6000 Ст. Загора

“КЪЛВАЧА ГАЗ” АД

БАЗА ПРЯПОРЕЦ

ЕКАТТЕ: 58743


с. Пряпорец, община Стара Загора, област Стара Загора, п.к. 113,

6000 Ст. Загора


№ 63/ 2007 г. от

03.07.2007 г.

64

“АГРОФАРМ” ООД

ул. “Царица Йоанна” № 6Е,

4410 гр. Пазарджик

“АГРОФАРМ” ООД

ЕКАТТЕ: 55155


ул. “Царица Йоанна” № 6Е,

4410 гр. Пазарджик, община Пазарджик, област Пазарджик


№ 64/ 2007 г. от

03.07.2007 г.

26

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


65


ЕАД



ЕАД)







СКЛАДОВА БАЗА ЗА СВЕТЛИ

ГОРИВА И ВТЕЧНЕНИ




ЕКАТТЕ: 87401


находящо се в УПИ № II-729 на гара Яна, 1715 гр. София, община

Столична, област София (столица)


№ 65/ 2007 г. от

03.07.2007 г.

66

ТД “ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ” -

ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО



ЗАПАСИ”

ул. „Христо Ботев” №86,

5000 гр. Велико Търново

ПЕТРОЛНА БАЗА –

ПОЛИКРАИЩЕ

ЕКАТТЕ: 57217

ЕИК по Булстат: 831 913 661 0040

5138 с. Поликраище, община Горна Оряховица, област Велико Търново


№ 66/ 2007 г. от

26.07.2007 г.

27

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


67

“ВИДЕКС” АД

бул. “Янко Сакъзов” № 88,


ЗАВОД “МИДЖУР”, с. ГОРНИ

ЛОМ

ЕКАТТЕ: 16571


3960 с. Горни Лом , община Чупрене, област Видин


№ 67/ 2007 г. от

26.07.2007 г.

68




СКЛАДОВА БАЗА “ЛИВАДСКИ

ДОЛ”

ЕКАТТЕ: 48489


3400 гр. Монтана, община Монтана, област Монтана


№ 68/ 2007 г. от

31.07.2007 г.

69

“ОЛИМПИЯ” ООД

с


“МЕТАМОДУЛ” ООД

ж.к. Стрелбище, ул. “Мила Родина” № 36, ет. 2,


БЕНЗИНОСТАНЦИЯ И

ГАЗОСТАНЦИЯ “КРИСТАЛ”

ЕКАТТЕ: 55871


кв. Кристал, 2300 гр. Перник,

Община Перник, Област Перник


№ 69/ 2007 г. от

22.08.2007 г.

28

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


70

“ОЛОВНО - ЦИНКОВ

КОМПЛЕКС” АД

бул. “България” № 127,

6600 гр. Кърджали

“ОЛОВНО - ЦИНКОВ

КОМПЛЕКС” АД

ЕКАТТЕ: 40909


6600 гр. Кърджали, Община Кърджали, Област Кърджали


№ 70/ 2007 г. от

23.08.2007 г.

71

“ЛЪКИ - ИНВЕСТ” АД

ул. “Освобождение” № 2,

4241 гр. Лъки

“ОБОГАТИТЕЛНА ФАБРИКА ЗА

ФЛОТАЦИОННО ОБОГАТЯВАНЕ

НА СУЛФИДНИ ОЛОВНО –

ЦИНКОВИ РУДИ” -

гр. Лъки

ЕКАТТЕ: 44478


ул. “Освобождение” № 2,

4241 гр. Лъки, община Лъки, област Пловдив


№ 71/ 2007 г. от

23.08.2007 г.

29

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


72

“НИКАС” ООД

бул. “Цар Борис III” № 126,


“НИКАС” ООД - СКЛАД ЗА

ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ

ЕКАТТЕ: 80861


5980 с. Чернево, община Суворово,

област Варна


№ 72/ 2007 г. от

22.08.2007 г.

73




“ВИДЕКС” АД – СКЛАД ЗА

ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ “ЧОРА”

ЕКАТТЕ: 87401


кв. Сеславци, община Кремиковци,



№ 73/ 2007 г. от

20.09.2007 г.

74

“ИНХОМ” ООД

3500 гр. Белослав, цех № 4,


“ИНХОМ” ООД –

ПРОИЗВОДСТВЕНА БАЗА, ЦЕХ

№ 4, ОБЛАСТ ВАРНА

ЕКАТТЕ: 03719


3500 гр. Белослав, цех № 4, община Белослав, област Варна


№ 74/ 2007 г. от

04.10.2007 г.

30

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


75

“ДЕМЕТРА

АГРОХИМСЕРВИЗ” АД

ул. “Брезовско шосе” № 176 – В,

4000 гр. Пловдив

СКЛАД ЗА ПРЕПАРАТИ ЗА

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

ЕКАТТЕ: 40467


с. Куклен, община Куклен, област Пловдив


№ 75/ 2007 г. от

04.10.2007 г.

76

“Ф + С - АГРО” ООД

ул. “Борисова” № 52, ет. 5,

7012 гр. Русе

“Ф + С - АГРО” ООД - СКЛАДОВА

БАЗА ЗА ПРЕПАРАТИ ЗА


ЕКАТТЕ: 20184


7150 гр. Две Могили, община Две Могили, област Русе


№ 76/ 2007 г. от

05.10.2007 г.

77

“ПОЛИМЕРИ” АД

9160 гр. Девня, Девненска промишлена зона

“ПОЛИМЕРИ” АД

ЕКАТТЕ: 20482


9160 гр. Девня, Девненска промишлена зона, община Девня,



№ 77/ 2007 г. от

05.10.2007 г.

31

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


78

“ЕКОН - 91” ООД

Западна промишлена зона, ул. “Капитан Райчо Николов” №

11, 7000 гр. Русе

“ЕКОН - 91” ООД

ЕКАТТЕ: 63427


Западна промишлена зона, ул.

“Капитан Райчо Николов” № 11, 7000

гр. Русе, община Русе, област Русе


№ 78/ 2007 г. от

09.10.2007 г.

79


ЕООД


№ 42, 1303 гр. София



“КАРНОБАТ”

ЕКАТТЕ: 36525


8400 гр. Карнобат, община Карнобат, област Бургас


№ 79/ 2007 г. от

15.10.2007 г.

80


ЕООД


№ 42, 1303 гр. София


СНАБДИТЕЛСКА БАЗА “СТАРА

ЗАГОРА”

ЕКАТТЕ: 27214


6047 с. Еленино, община Стара Загора, област Стара Загора


№ 80/ 2007 г. от

15.10.2007 г.

32

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


81

“ОРГАХИМ” АД

бул. “Трети март” № 21,

7000 гр. Русе

“ОРГАХИМ” АД

ЕКАТТЕ: 63427


бул. “Трети март” № 21,



№ 81/ 2007 г. от

18.10.2007 г.

82

“ЛИБХЕР – ХАУСГЕРЕТЕ

МАРИЦА” ЕООД

4202 с. Радиново, област Пловдив

“ЛИБХЕР – ХАУСГЕРЕТЕ

МАРИЦА” ЕООД

ЕКАТТЕ: 61412


4202 с. Радиново, община Марица, област Пловдив


№ 82/ 2007 г. от

18.10.2007 г.

83

“АТТД” ООД

пл. “България” НДК № 1,


“ТЕРМИНАЛ ЗА ТЕЧНИ

ПРОДУКТИ - ПРИСТАНИЩЕ

БУРГАС”

ЕКАТТЕ: 07079


Община Бургас, Област Бургас


№ 83/ 2007 г. от

22.10.2007 г.

33

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


84

“МИННА КОМПАНИЯ

ПЕТРОВ” АД

ул. “Ямболен” № 13,

8600 гр. Ямбол

“СКЛАД ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА

ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА”

ЕКАТТЕ: 35794


с. Каменец, община Стралджа, област Ямбол


№ 84/ 2007 г. от

22.10.2007 г.

85

“ТЕРМОСТРЕН” ЕАД

Промишлена зона, 3650 гр. Вълчи дол, област

Варна

“ТЕРМОСТРЕН” ЕАД

ЕКАТТЕ: 12574


Промишлена зона, гр. Вълчи дол, община Вълчи дол,



№ 85/ 2007 г. от

22.10.2007 г.

86

“ЕСКАНА” АД

ул. “арх. Петко Момилов”

№ 26, 9010 гр. Варна

“ЕСКАНА” АД -

ПРОИЗВОДСТВЕНА БАЗА И


МАТЕРИАЛИ “СИНИ ВИР”

ЕКАТТЕ: 78519


9261 с. Цонево, община Дългопол,



№ 86/ 2007 г. от

31.10.2007 г.

34

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


87

ТД “ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ” –

ГР. СТАРА ЗАГОРА



ЗАПАСИ”

ТД – ул. “Х. Д. Асенов” № 22,

6000 гр. Стара Загора

“ПЕТРОЛНА БАЗА СЛИВЕН”

ЕКАТТЕ: 67338

ЕИК по Булстат: 831 913 661 0040

ул. “Бургаско шосе” № 20,

8800 гр. Сливен, община Сливен,

област Сливен


№ 87/ 2007 г. от

31.10.2007 г.

88

"РОДОПИ ЕКО

ПРОДЖЕКТС"

ООД

ул. "Ст. Стамболов" № 2,

4980 гр. Златоград

"РОДОПИ ЕКО ПРОДЖЕКТС"

ООД

ЕКАТТЕ: 31111


ул. "Ст. Стамболов" № 2,

4980 гр. Златоград, община Златоград,

област Смолян


№ 88/ 2007 г. от

31.10.2007 г.

89

“БЕТА ИНДЪСТРИС КОРП.”

АД


ет. 2, ап. 11, район Оборище, 1000 гр. София

“БЕТА ИНДЪСТРИС КОРП.” АД -

ИНДУСТРИАЛЕН КОМПЛЕКС

“БЕТА”

ЕКАТТЕ: 63361


Землището на с. Рупци, община Червен бряг, област Плевен


№ 89/ 2007 г. от

31.10.2007 г.

35

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


90

“КОМБИНАТ ЗА ЦВЕТНИ

МЕТАЛИ” АД

Асеновградско шосе, 4009 гр. Пловдив

“КОМБИНАТ ЗА ЦВЕТНИ

МЕТАЛИ” АД

ЕКАТТЕ: 56784


Асеновградско шосе, община Куклен, област Пловдив


№ 90/ 2007 г. от

20.11.2007 г.

Решение № 01-

90/

06.04.2010 г.

91

“БЕНТ ОЙЛ” АД

бул. “България” № 49, бизнес център “Витоша”, ет. 1,


“БЕНТ ОЙЛ” АД

ЕКАТТЕ: 56722


Петролна база на територията на “Нова Плама” АД,

5800 гр. Плевен, Западна индустриална зона, Община Плевен,

Област Плевен


№ 91/ 2007 г. от

07.12.2007 г.

92

“ПАРАЛЕЛ” ЕООД

ул. "Бор" № 15,


“ПАРАЛЕЛ” ЕООД

ЕКАТТЕ: 65927


ул. "Бор" № 15, 5400 гр. Севлиево,

община Севлиево, област Габрово


№ 92/ 2007 г. от

07.12.2007 г.

36

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


93

“АГРОКЕМИКЪЛ” ЕООД

ул. “Коматевско шосе” № 73,

4004 гр. Пловдив, п.к. 127

“АГРОКЕМИКЪЛ” ЕООД

ЕКАТТЕ: 10505


с. Величково, община Пазарджик,

област Пазарджик


№ 93/ 2008 г. от

02.01.2008 г.

94

“ЕР ЛИКИД БЪЛГАРИЯ”

ЕООД

ж.к. Младост 4, ул. “Бизнес парк” 1, Бизнес парк София, сграда 7В, етаж 5, 1766 гр.

София

“ЕР ЛИКИД БЪЛГАРИЯ” ЕООД

ЕКАТТЕ: 55871


ул. "Владайско Въстаниие" № 1,

2304 гр. Перник, община Перник,

област Перник


№ 94/ 2008 г. от

23.01.2008 г.

95

“ИЗТОЧНА ГАЗОВА

КОМПАНИЯ” АД

кв. “Чайка” 60, вх. В, ап. 5,


“ИЗТОЧНА ГАЗОВА

КОМПАНИЯ” АД

ЕКАТТЕ: 70175


гр. Суворово, община Суворово,



№ 95/ 2008 г. от

23.01.2008 г.

37

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


96

“МЕГА ГРУП” ЕАД

ул. “Петко Каравелов” № 2,


“МЕГА ГРУП” ЕАД -

Инсталация за обезводняване на

петролни продукти и производство

на разтворители, промишлен

газьол и котелно гориво

ЕКАТТЕ: 67708


Площадка – 9820 гр. Смядово,

община Смядово, област Шумен


№ 96/ 2008 г. от

29.01.2008 г.

97


ЕООД


№ 42, 1303 гр. София

ТЕРМИНАЛ ЗА МОТОРНИ

ГОРИВА - РУСЕ

ЕКАТТЕ: 63427


ул. “Тутракан” № 100,



№ 97/ 2008 г. от

06.02.2008 г.

38

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


98

“КАМИБО” ЕООД

ж.к. “Надежда”, бл. 155,


“КАМИБО” ЕООД – ТП

“ХИМЕНЕРГО”

ЕКАТТЕ: 12259


Източна индустриална зона, 3000 гр. Враца, община Враца, област

Враца


№ 98/ 2008 г. от

07.02.2008 г.

99

“ИДЕАЛ СТАНДАРТ -

ВИДИМА” АД

ул. “М. Попов” № 53,


“ИДЕАЛ СТАНДАРТ - ВИДИМА”

АД – ПЛОЩАДКА с. ГРЪДНИЦА

ЕКАТТЕ: 17587


5439 с. Градница, община Севлиево,



№ 99/ 2008 г. от

21.02.2008 г.

100

“ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ

БУРГАС” АД


“ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС”

АД – НТ РОСЕНЕЦ

ЕКАТТЕ: 07079


Индустриална зона, 8104 гр. Бургас, община Бургас, област Бургас


№ 100/ 2008 г. от

21.02.2008 г.

39

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


101

“ИДЕАЛ СТАНДАРТ -

ВИДИМА” АД

ул. “М. Попов” № 53,


“ИДЕАЛ СТАНДАРТ - ВИДИМА”

АД – ПЛОЩАДКА СЕВЛИЕВО

ЕКАТТЕ: 65927


5400 гр. Севлиево, община Севлиево,



№ 101/ 2008 г. от

04.03.2008 г.

102

“ЕНЕЛ МАРИЦА ИЗТОК 3”

АД

6294 с. Медникарово, община Гълъбово, област Стара Загора

“ЕНЕЛ МАРИЦА ИЗТОК 3”

АД

ЕКАТТЕ: 47603


6294 с. Медникарово, община Гълъбово, област Стара Загора


№ 102/ 2008 г. от

24.03.2008 г.

103

“БРЕНТАГ БЪЛГАРИЯ” ООД

ж.к. “Дружба 2”,

ул. “Обиколна” № 21,


“БРЕНТАГ БЪЛГАРИЯ” ООД -

СКЛАД ЗА ХИМИЧНИ

ВЕЩЕСТВА

ЕКАТТЕ: 68134


кв. “Илиянци”, ул. “Джерман” № 7,

район “Надежда”, гр. София


№ 103/ 2008 г. от

24.03.2008 г.

40

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


104


ЕООД


№ 42, 1303 гр. София



“АСПАРУХОВО”

ЕКАТТЕ: 00789


9260 с. Аспарухово, община Дългопол, област Варна


№ 104/ 2008 г. от

24.03.2008 г.

105

“ПРЕМИУМ” ООД

ул. “Иван Вазов” № 3,

5100 гр. Горна Оряховица

“ПРЕМИУМ” ООД

ЕКАТТЕ: 16359


ул. “Св. Княз Борис I” № 86,

5100 гр. Горна Оряховица, област Велико Търново


№ 105/ 2008 г. от

24.03.2008 г.

106

“ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ

БУРГАС” АД

Индустриална зона, 8104 гр. Бургас

“ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС”

АД – ОСНОВНА ПЛОЩАДКА

ЕКАТТЕ: 07079


Индустриална зона, 8104 гр. Бургас


№ 106/ 2008 г. от

07.04.2008 г.

Решение № 01–

106/28.06.2010 г.

41

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


107



№ 180, ет. 2, 1000 гр. София

СКЛАДОВА БАЗА ЗА ГОРИВО С

ПРИСТАН И ТЕРМИНАЛ

ЕКАТТЕ: 03719


Местността “Манастира”, община Белослав, област Варна


№ 107/ 2008 г. от

07.05.2008 г.

108

“ТЕКОМ УНИМАТ” АД

бул. “Вл. Вазов” № 402-II,

общ. Подуяне, гр. София

“ТЕКОМ УНИМАТ” АД –

ПРОИЗВОДСТВЕНА БАЗА с. ЧЕРНО МОРЕ

ЕКАТТЕ: 81164


8115 с. Черно Море, община Бургас, област Бургас


№ 108/ 2008 г. от

20.05.2008 г.

109

“СВИЛОЦЕЛ” АД

5253 град Свищов, Община Свищов, Област Велико

Търново, Западна индустриална зона

“СВИЛОЦЕЛ” АД

ЕКАТТЕ: 65766


5253 град Свищов, Община Свищов, Област Велико Търново,

Западна индустриална зона


№ 109/ 2008 г. от

27.06.2008 г.

42

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


110

“ДИНО НИТРО МЕД”

4500 Панагюрище, община Панагюрище, област

Панагюрище, пощенска кутия 103

“ДИНО НИТРО МЕД”

ЕКАТТЕ: 55302


4500 Панагюрище, община Панагюрище, област

Панагюрище, пощенска кутия 103


№ 110/ 2008 г. от

27.06.2008 г.

111




“НИКАС” ООД – СКЛАДОВА И

ПРОИЗВОДСТВЕНА БАЗА ЗА

ВЗРИВНИ МАТЕРИАЛИ

ЕКАТТЕ: 43712


3051 с. Лиляче, община Враца, област Враца


№ 111/ 2008 г. от

27.06.2008 г.

112

“Б - КОНТАКТ” ООД

Ул. “Никола Петков” № 23,

7 100 гр. Бяла, област Русе

“Б - КОНТАКТ” ООД

ЕКАТТЕ: 07603


7100 гр. Бяла,община Бяла, област Русе


№ 112/ 2008 г. от

27.06.2008 г.

43

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


113

“ГОРУБСО – РОФ” АД

с променен оператор

“ГОРУБСО МАДАН” АД

ул. “Явор” № 1, 4900 гр. Мадан,

община Мадан, област Смолян

“ГОРУБСО – РОФ” АД

ЕКАТТЕ: 63207


Промишлена площадка - гр. Рудозем,

община Рудозем, област Смолян


№ 113/ 2008 г. от

07.07.2008 г.

114

“АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД

3320 гр. Козлодуй, община Козлодуй, област Враца

“АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД

ЕКАТТЕ: 37798


3320 гр. Козлодуй, община Козлодуй,

област Враца


№ 114/ 2008 г. от

07.07.2008 г.

115

“ЕУРОСПЕД” ЕООД

кв. “Изток”, бул. “Христофор

Колумб” № 56, 1592 гр. София

“ЕУРОСПЕД” ЕООД -

СКЛАД ЗА ПРЕПАРАТИ ЗА


ЕКАТТЕ: 68134


кв. “Изток” , бул. “Христофор



№ 115/ 2008 г. от

07.07.2008 г.

44

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


116

ЕТ “ТАЛВЕГ – ЦВЕТАН

ЦВЕТКОВ”

ул. “К. Буюклийски” № 8,

вх. Г, ап. 41, 3000 гр. Враца

“СКЛАД ЗА ВЗРИВНИ

ВЕЩЕСТВА И СКЛАД ЗА

ВЗРИВЯВАНЕ”

ЕКАТТЕ: 12259


Местност “Черепиш”, община Враца, област Враца


№ 116/ 2008 г. от

25.07.2008 г.

117

“ПЕТЪР КАРАМИНЧЕВ” АД

бул. “Липник” № 73,

7000 гр. Русе

“СКЛАДОВО СТОПАНСТВО ЗА

ДИЗЕЛОВО ГОРИВО И

ВТЕЧНЕН ГАЗ ПРОПАН-БУТАН”

ЕКАТТЕ: 63427


гр. Русе, местност “Пухлево дере”,

община Русе, област Русе


№ 117/ 2008 г. от

28.07.2008 г.

45

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


118

“ПЕР” ООД

ул. “Иван Сусанин” № 50,

вх. 3, ап. 2, 1618 гр. София.

“ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА

ПРОМИШЛЕНИ ВЗРИВНИ

ВЕЩЕСТВА”

ЕКАТТЕ: 76011


с. Фабрика, община Златоград, област Смолян


№ 118/ 2008 г. от

12.09.2008 г.

119




“СКЛАДОВА БАЗА ЗА

СЪХРАНЕНИЕ НА

ПРОМИШЛЕНИ ВЗРИВНИ

ВЕЩЕСТВА”

ЕКАТТЕ: 03304


с. Белащица, община Родопи, област Пловдив


№ 119/ 2008 г. от

12.09.2008 г.

46

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


120

“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД

пл. “Царица Йоана” № 2,


ПСПВ “КАМЧИЯ”

ЕКАТТЕ: 58325


с. Прилеп, Сунгурларска община, област Бургас


№ 120/ 2008 г. от

21.09.2008 г.

121



154 А, ет. 3, ап. 12, 1113 гр.

София


ЕКАТТЕ: 16359


5100 гр. Горна Оряховица, община Горна Оряховица, област Велико

Търново


№ 121/ 2008 г. от

21.09.2008 г.

122

“БРОСС ХОЛДИНГ” АД

ул. “Перла” № 44,


“ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК” –

гр. СИЛИСТРА

ЕКАТТЕ: 66425


ул. “Индустриална зона” № 22,

7573 гр. Силистра, община Силистра, област Силистра


№ 122/ 2008 г. от

05.10.2008 г.

47

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


123

“БУЛМАРКЕТ ДМ” ООД

бул. “Тутракан” № 100,

7000 гр. Русе

“СКЛАДОВА БАЗА ЗА СВЕТЛИ

ГОРИВА” – гр. БЯЛА

ЕКАТТЕ: 07603


ул. “Васил Априлов” № 43,

7100 гр. Бяла, Община Бяла, Област Русе


№ 123/ 2008 г. от

05.10.2008 г.

124

“БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД

бул. “Панчо Владигеров” № 66,


ПОДЗЕМНО ГАЗОВО

ХРАНИЛИЩЕ “ЧИРЕН”

ЕКАТТЕ: 81400


3050 с. Чирен, община Враца, област Враца


№ 124/ 2008 г. от

19.10.2008 г.

125

”ДУНАВ ОЙЛ” ЕООД

бул. “Драган Цанков” № 172,

гр. София, община Младост, област София

”ДУНАВ ОЙЛ” ЕООД

ЕКАТТЕ: 63427


бул. “Тутракан” №71, 7000 гр. Русе, община Русе, област Русе


№ 125/ 2008 г. от

02.11.2008 г.

48

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


126

“ТЕХНОПАНЕЛ” ЕАД

кв. Бели Брези, ул. "проф. д-р

Димитър Атанасов" № 4-6, 1680

София

“ТЕХНОПАНЕЛ” ЕАД

ЕКАТТЕ: 87401


район Кремиковци, имот за ДИП

"Мургаш", в кв. 46 по плана на с. Яна, община Столична, област София


№ 126/ 2008 г. от

09.11.2008 г.

127

“СВИЛОЗА – ЯРН” ЕООД

Западна индустриална зона, 5253 гр. Свищов, община

Свищов, област Велико Търново

“СВИЛОЗА – ЯРН” ЕООД

ЕКАТТЕ: 65766


Западна индустриална зона, 5253 гр.

Свищов, община Свищов, област Велико Търново


№ 127/ 2008 г. от

16.12.2008 г.

128

“ЛИНДЕ ГАЗ БЪЛГАРИЯ”

ЕООД

бул. “Искърско шосе” № 12,

1592 гр. София, Столична община, област София град


ХИМИКАЛИ”

ЕКАТТЕ: 68850


Новозагорско шосе, 6000 гр. Стара Загора, община Стара Загора, област

Стара Загора


№ 128/ 2008 г. от

20.12.2008 г.

49

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


129

“АНДЕЗИТ” ООД

кв. “Победа”, ул. “Чаталджа” №

3, 8000 гр. Бургас, община Бургас, област Бургас


МАТЕРИАЛИ - “ГОРНО

ЕЗЕРОВО”

ЕКАТТЕ: 07079


кв. “Горно Езерово”, 8000 гр. Бургас, община Бургас, област Бургас


№ 129/ 2008 г. от

20.12.2008 г.

130

“ЕМКО” ЕООД

ул. "Джеймс Баучер" № 76


"ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА

ПРОИЗВОДСТВО НА

ИНДУСТРИАЛНИ ЕКСПЛОЗИВИ

И СРЕДСТВА ЗА ВЗРИВЯВАНЕ"

ЕКАТТЕ: 03513


с. Белица, община Трявна, област Габрово


№ 130/ 2009 г. от

20.01.2009 г.

50

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


131

“ЕМКО” ЕООД

ул. "Джеймс Баучер" № 76


"СКЛАДОВО СТОПАНСТВО ЗА

ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА"

ЕКАТТЕ: 16479


с. Горни Върпища, община Дряново,



№ 131/ 2009 г. от

20.01.2009 г.

132



4550 гр. Пещера, община Пещера, област Пазарджик

“БИОВЕТ” АД – КЛОН РАЗГРАД

ЕКАТТЕ: 61710


бул. “Априлско Въстание” № 68А,

7200 гр. Разград, община Разград,

област Разград


№ 132/ 2009 г. от

26.01.2009 г.

133

“БУТАН ГАЗ” ЕООД

ул. "Владайско въстание" № 1,

2304 гр. Перник, община Перник, област Перник

"СКЛАДОВА БАЗА ЗА ПРОПАН-

БУТАН"

ЕКАТТЕ: 55871


площадката на завод “Стомана Индъстри” АД, 2304 гр. Перник,

община Перник, област Перник


№ 133/ 2009 г. от

30.01.2009 г.

51

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


134

”ДУНАРИТ” АД

7000 гp. Pyсе, oбщинa Pyсе, oблaст Pyсе, п.к. 12

”ДУНАРИТ” АД – ОСНОВНА

ПЛОЩАДКА

ЕКАТТЕ: 51679

ЕИК по Булстат: 129 006 9З1

землището на 7057 с. Николово,

община Русе, област Русе


№ 134/ 2009 г. от

19.02.2009 г.

135

“ФИНТЕХ” ООД

1407 гр. София, кв. “Лозенец”,

ул. “Сребърна” № 3-9


ХИМИЧЕСКИ ПРОДУКТИ”

ЕКАТТЕ: 61248


2129 с. Равно поле, община Елин

Пелин, област София


№ 135/ 2009 г. от

17.03.2009 г.

136

“ПЕТРОЛ ГАЗ” ООД

1407 гр. София, кв. “Лозенец”,

бул. “Черни връх” № 43

“СКЛАД ЗА ВТЕЧНЕНИ

ВЪГЛЕВОДОРОДНИ ГАЗОВЕ”

ЕКАТТЕ: 56784


4000 гр. Пловдив, Южна индустриална зона, УПИ № Х, кв. 3,

община Пловдив, област Пловдив


№ 136/ 2009 г. от

18.07.2009 г.

52

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


137

“ГАЗ ТРЕЙД” АД

гр. София, бул. “Цариградско

шосе” № 180, ет. 2


ПЕТРОЛНИ ПРОДУКТИ, ТЕЧНИ

ГОРИВА И ГАЗ ПРОПАН –

БУТАН”

ЕКАТТЕ: 00702


гр. Асеновград, кв. Горни Воден,

община Асеновград., област Пловдив


№ 137/ 2009 г. от

18.07.2009 г.

138

“ФИБРАН БЪЛГАРИЯ” АД

1616 гр. София, ул.

“Околовръстен път” № 33

“ФИБРАН БЪЛГАРИЯ” АД

ЕКАТТЕ: 00702


бул. “Тутракан” № 100, 7000 гр. Русе, община Русе, област Русе


№ 138/ 2009 г. от

22.07.2009 г.

139

“ГОРУБСО МАДАН” АД

4900 гр. Мадан, ул. “Явор” № 1,

област Смолян

ВЗРИВЕН СКЛАД “ХАДЖИЙСКИ

ДОЛ”

ЕКАТТЕ: 46045


м. “Хаджийски дол”, 4900 гр. Мадан,

община Мадан, област Смолян


№ 139/ 2009 г. от

28.08.2009 г.

53

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


140

“ВЕРЕЯ ХИМ” ЕООД


154 А, ет. 3, ап. 12,

1113 София

“ВЕРЕЯ ХИМ” ЕООД

ЕКАТТЕ: 87374


парцели планоснимачни номера XVI

и III, кв.333 по ТУП на гр. Ямбол,

община Ямбол, област Ямбол


№ 140/ 2009 г. от

07.09.2009 г.

141

"ШАМОТ" АД

ул. “Стара Планина” № 1,

2109 с. Елин Пелин, община Елин Пелин, област София

"ГАЗОВО СТОПАНСТВО И Ж.П.

ИЗЛИВНО СЪОРЪЖЕНИЕ ЗА

ПРОПАН - БУТАН"

ЕКАТТЕ: 18490


Площадката на завод „Шамот”- гара Елин Пелин, община Елин Пелин,



№ 141/ 2009 г. от

10.09.2009 г.

142

“ЕСКАНА” АД

ул. “Арх. Петко Момчилов” №

26, 9000 гр. Варна

“СКЛАД ЗА ВЗРИВНИ

МАТЕРИАЛИ МАРЦИАНА”

ЕКАТТЕ: 20482


гр. Девня, местност “Голям Кайряк”


№ 142/ 2009 г. от

26.09.2009 г.

54

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


143

“СТРОЙПРОЕКТ” ЕООД

гр. София ул. “Будапеща” № 68,


“ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА

ПРОИЗВОДСТВО НА СРЕДСТВА

ЗА МОДИФИКАЦИЯ НА

ВРЕМЕТО”

ЕКАТТЕ: 68850


бивша “Баритна мина”, гр. Стара Загора, община Стара Загора, област

Стара Загора


№ 143/ 2009 г. от

26.09.2009 г.

144

ТЕЦ “ЛУКОЙЛ ЕНЕРГИЯ И

ГАЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД

Индустриална зона “Лукойл

Нефтохим Бургас” АД,


ТЕЦ “ЛУКОЙЛ ЕНЕРГИЯ И ГАЗ

БЪЛГАРИЯ” ЕООД

ЕКАТТЕ: 07079


Индустриална зона “Лукойл

Нефтохим Бургас” АД,



№ 144/ 2009 г. от

08.11.2009 г.

55

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


145

“КОСМОС ЕНЕРДЖИ”

ЕООД

ул. “Петко Каравелов” № 6, 9000

гр. Варна

“БУФЕРЕН СКЛАД ЗА ТЕЧНИ

ГОРИВА”

ЕКАТТЕ: 07079


на територията на “Пристанище Бургас” ЕАД, ул. “Княз Батенберг” №

1, 8000 гр. Бургас, община Бургас, област Бургас


№ 145/ 2009 г. от

27.11.2009 г.

146

"ЧЕЛОПЕЧ МАЙНИНГ"

ЕАД

ул. “Бачо Киро” № 26, ет. 3,


"ЧЕЛОПЕЧ МАЙНИНГ" ЕАД

ЕКАТТЕ: 80323


с. Челопеч, община Челопеч, област София


№ 146/ 2010 г. от

04.01.2010 г.

147



"СКЛАДОВА БАЗА ЗА ВЗРИВНИ

ВЕЩЕСТВА – ДВЕ МОГИЛИ"

ЕКАТТЕ: 02868


землището на гр. Две Могили,

община Две Могили, област Русе


№ 147/ 2010 г. от

04.01.2010 г.

56

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


148



"СКЛАДОВА БАЗА ДОЛНО

АБЛАНОВО"

ЕКАТТЕ: 22558


зем. на с. Долно Абланово, община

Русе, област Русе


№ 148/ 2010 г. от

20.01.2010 г.

149



"СКЛАДОВА БАЗА БАСАРБОВО"

ЕКАТТЕ: 02796


зем. на с. Басарбово, квартал “Средна кула”, община Русе, област Русе


№ 149/ 2010 г. от

20.01.2010 г.

150

“МИНИ ОТКРИТ

ВЪГЛЕДОБИВ” ЕАД

ул. «Свети Иван Рилски» № 1,

2300 гр. Перник

“ЦЕХ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА

ПРОМИШЛЕНИ ЕКСПЛОЗИВИ

ТИП АНФО И

ГРУБОДИСПЕРСЕН АМОНИТ”

ЕКАТТЕ: 55871


територията на Рудник Република, гр.

Перник, община Перник


№ 150/ 2010 г. от

22.04.2010 г.

57

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


151

“МЕТЕКНО БЪЛГАРИЯ” АД

ул. “Гривишко шосе” № 1,

гр. Плевен, област Плевен

“МЕТЕКНО БЪЛГАРИЯ” АД

ЕКАТТЕ: 3068


ул. “Гривишко шосе” № 1,

гр. Плевен, област Плевен


№ 151/ 2010 г. от

14.06.2010 г.

152

„ХАН АСПАРУХ” АД

ул. "Ахинора" № 1

гр. Исперих, община Исперих,

област Разград

„ХАН АСПАРУХ” АД

ЕКАТТЕ: 32874


ул. "Ахинора" № 1

гр. Исперих, община Исперих, област Разград


№ 152/ 2010 г. от

14.06.2010 г.

153




“СКЛАД ЗА ПРЕПАРАТИ ЗА

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА - СТАРА

ЗАГОРА”

ЕКАТТЕ: 68850


местност Голеш, УПИ VІ-542,

община Стара Загора, област Стара Загора


№ 153/ 2010 г. от

13.07.2010 г.

58

№№

ппоо

рреедд



ннаа











ннаа


154




“СКЛАД ЗА ПРЕПАРАТИ ЗА

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА -

ПЛОВДИВ”

ЕКАТТЕ: 56784


ул. “Кукленско шосе” №12, гр.

Пловдив, област Пловдив


№ 154/ 2010 г. от

02.08.2010 г.

155

“САКСА” ООД

кв. Курило, 1280 гр. Нови

Искър, област София - град

ПЕТРОЛНА БАЗА “САКСА”, ГР.

НОВИ ИСКЪР

ЕКАТТЕ: 357


кв. Курило, УПИ IV-531, к.л.Б-15-3-Г,

ПИ пл.№.531, 1280 гр. Нови Искър,

област София - град


№ 155/ 2010 г. от

02.08.2010 г.

Лице за връзка в Министерството на околната среда и водите:

Име: д-р инж. Петя Янкова Костадинова Длъжност: старши експерт в отдел “Опасни химични вещества”, дирекция “Превантивна дейност”

Телефон: + 359 2 940 60 18; Факс: + 359 2 981 33 84; Електронна поща: [email protected]


ЗОНИ НА ОТГОВОРНОСТ

НА МОБИЛНИТЕ ЛАБОРАТОРИИ НА МОСВ в случай на аварии в националните обекти работещи и съхраняващи

промишлени отровни вещества

№ Обект Мобилна лабораториия от

РИОСВ

Подсигуряваща РИОСВ

1. “Лукойл Нефтохим” АД - Бургас

Варна Стара Загора

2. “Комбинат за цветни метали” АД - Пловдив

Пловдив София

3. “ Кумерио Мед” АД - Пирдоп София Пловдив 4. “Свилоза” АД- Свищов Русе Плевен 5. “Полимери” ЕАД - Девня Варна Русе 6. “Агрополихим” ЕАД - Девня Варна 7. Русе 8. “Неохим” АД - Димитровград Стара Загора Пловдив 9. “Оловно-цинков комбинат”

АД - Кърджали Стара Загора Пловдив

ПРИЛОЖЕНИЕ № 11

Разпределение на свлачищата по административни области

Степен на активност на свлачищата Степен на изученост на свлачищата

№ по ред Област

Регистрирани

с

влачищ

а

Засегнат

и

застрашен

сграден

фо

нд

Засегната

инфр

аструктура

и

пътища

Засегнати

земеделски

земи

и

горски

фондове

активни потен-циални

стабили-зирани

недоста-тъчна средна доста-

тъчна

№ Бр. бр. пътища m дка бр. бр.

01 Благоевград 13 13 210 648 3 2 8 3 2 802 Бургас 24 26 200 275 14 5 5 7 2 1503 Варна 60 191 1500 21 31 10 19 27 4 2904 Велико Търново 156 301 3676 451 86 43 27 102 25 2905 Видин 67 42 8355 7846 48 17 2 24 42 106 Враца 74 245 74 6562 38 31 5 50 16 807 Габрово 73 117 1304 2 53 9 11 44 12 1708 Кърджали 17 25 231 227 3 1 13 10 709 Кюстендил 17 46 161 585 3 1 13 6 - 1110 Ловеч 27 103 1407 31 19 7 1 21 1 511 Монтана 42 723 400 - 39 3 - 25 9 812 Пазарджик 13 Перник 40 50 415 1015 5 3 32 14 - 2614 Плевен 156 109 222 - 112 42 2 119 12 2515 Пловдив 15 72 156 86 2 3 10 6 - 916 Разград 17 Русе 17 38 220 - 7 9 1 10 4 318 Силистра 13 14 да да 5 4 4 5 1 719 Сливен 6 9 25 34 6 - - 4 1 120 Смолян 8 21 200 22 6 1 1 4 - 4

Степен на активност на свлачищата Степен на изученост на свлачищата

№ по ред Област

Регистрирани

свлачища

Засегнат

и

застрашен

сграден

фо

нд

Засегната

инфр

аструктура

и

пътища

Засегнати

земеделски

земи

и

горски

фондове

активни потен-циални

стабили-зирани

недоста-тъчна средна доста-

тъчна

21 София-град 28 35 380 333 5 4 19 16 1 1122 София-област 11 52 285 935 3 - 8 9 1 123 Стара Загора 24 Добрич 37 74 1200 - 10 13 14 17 5 1525 Търговище 9 62 200 200 - - 9 7 1 126 Хасково 27 Шумен 7 - 5 265 6 - 1 5 1 128 Ямбол

Забележка:

1. Данните включват само населени места, вилни зони и курортни комплекси.

2. За непопълнените области няма сведения

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Рег.№ І 25867/12.08.2010г.

УТВЪРЖДАВАМ : ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ /п/ Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи

П Р О Ц Е Д У Р А

ЗА ИСКАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА МОДУЛ ЗА ГАСЕНЕ НА ГОРСКИ ПОЖАРИ С ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА, ЧРЕЗ ОБЩНОСТНИЯ МЕХАНИЗЪМ ЗА ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА НА

ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ДРУГИ ДЪРЖАВИ

С О Ф И Я

2010 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Процедура за искане и приемане на модул за гасене на горски пожари с използването на въздухоплавателни средства, чрез Общностния механизъм за Гражданска защита на Европейски съюз и други държави

СЪГЛАСУВАТЕЛЕН ЛИСТ:

Министерство на вътрешните работи: .........................../п/....................................

(подпис, име, печат) дата: ...........................

Министерство на външните работи: .................................../п/.............................


Министерство на околната среда и водите: .............................../п/.................................


Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: .................................../п/...........................


Министерство на отбраната: ................................/п/................................


Министерство на земеделието и храните: ................................/п/...............................


Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: ............................./п/..................................


Министерство на регионалното развитие и благоустройството: ................................/п/..............................


Национален институт по метеорология и хидрология - БАН: ............................./п/.................................


2


СЪДЪРЖАНИЕ 1. Общи положения 4 2. Цели 4 3. Обхват и етапи 4 Етап 1 4 Етап 2 5 Етап 3 6 Етап 4 8 Етап 5 9 Етап 6 10 4. Актуализиране на процедурата 11 5. Ресурсно осигуряване 11 Приложения 12-18

3


1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. Настоящата Процедура за искане и приемане на модул за гасене на горски пожари с използването на въздухоплавателни средства (ВС), чрез Общностния механизъм за Гражданска защита на ЕС и други държави, с които Република България има сключено споразумение, се създава за гарантиране на по-добра защита на хората, околната среда и материалните блага, включително и на културното наследство, в случай на сериозна извънредна ситуация породена от възникване на горски пожар, при която Република България може да използва Механизма за допълване на собствените си ресурси.

1.2. Общностния механизъм за Гражданска защита, наричан по-нататък в текста само Механизма, е създаден с Решение на Съвета 2001/792/ЕО, Евроатом, преработен с Решение на Съвета 2007/779/ЕО, Евроатом, да улесни реагирането при всички видове сериозни извънредни ситуации, в рамките на Общността или извън нея, включително природни и причинени от човека бедствия, терористични актове и технологични, радиологични и екологични аварии.

2. ЦЕЛИ

2.1. Създаване на процедура, регламентираща реда и отговорните институции за искане и приемане на модул за гасене на горски пожари с използването на ВС, чрез Общностния механизъм за Гражданска защита на ЕС и други държави.

2.2. Повишаване възможностите за справяне на Р България при възникване на горски пожари от голям мащаб, които надвишават наличния капацитет.

2.3. Създаване на ефективна организация за координация и управление на органите за реагиране и ведомствата, имащи отношение по гасенето на възникнали горски пожари, с участието на ВС, изпратени чрез Общностния механизъм за Гражданска защита на Европейски съюз или други държави разполагащи със специализирани ВС за гасене на горски пожари.

2.4. Създаване на организация за логистичното осигуряване на ВС за гасене на горски пожари.

3. ОБХВАТ И ЕТАПИ

Настоящата процедура за искане и приемане на модул за гасене на горски пожари с използването на ВС от други държави, създава организация за изпълнение на задачите за справяне с възникнали горски пожари в шест основни етапа, както следва:

3.1. Етап 1

Предварителна подготовка 3.1.1. МВР, със съдействието на МРРБ, МЗХ и МИЕТ създават база данни за

възможните водоизточници на територията на Република България, които да бъдат използвани в случай на гасене с въздухоплавателни средства. Базата данни следва да съдържа:

3.1.1.1. GPS координати (WGS-84) на средна точка на водоизточника (ако има възможност);

4


3.1.1.2. дължина, ширина и дълбочина на водоизточника (по данни на МРРБ, МЗХ и МИЕТ, вземат се осреднени стойности за най-сухия месец в годината – месец юли);

3.1.1.3. условно трибуквено означение (на латиница) за улеснение на чужди екипажи. Данните се нанасят в Приложение 2;

3.1.1.4. по-характерни препятствия около водоизточника (по данни на МВР, МО и МЗХ);

3.1.1.5. топографска карта, съдържаща информация по т. 3.1.1.1 до 3.1.1.4 . 3.1.2. МТИТС и МО осигуряват следните данни за международните летища и

тези от Приложение 3 на територията на Република България: 3.1.2.1. разполагаеми дължини на писта за излитане и кацане (ПИК); 3.1.2.2. технически средства за зареждане с гориво; 3.1.2.3. наличие на стоянки за зареждане с гасителни средства, схема на

летището с разположение на стоянката за гасителни средства; 3.1.2.4. наличие и възможности за техническо обслужване на ВС; 3.1.2.5. правила и ред за действия в аварийна обстановка;

3.1.3. МО поддържа готовност за осигуряване: 3.1.3.1. излитането, кацането, домуването и охраната на

въздухоплавателните средства от активните военни летища след преминаване на процедурите по митнически контрол на гражданско летище в Република България, съгласно Приложение 3 (летища използвани от модула).

3.1.3.2. възможните активни военни летища, на които да се извършва кацане и зареждане на въздухоплавателни средства, отговарящи на условията от Приложение 1;

3.1.3.3. информация относно възможностите за осигуряване от активните летища;

3.1.3.4. ръководители полети (РП) от ВВС в състава на групата за управление действията при гасенето на пожари, които ще разполагат с 2 (две) радиостанции, работещи в диапазона 118.000-136.975МНz.

3.1.4. МВнР Дирекция „Консулски отношения”(ДКО): 3.1.4.1. съгласува с компетентните български органи и издава постоянно

дипломатическо разрешение (блоково) за полети на въздухоплавателните средства, които ще бъдат привличани в рамките на Процедурата.

3.1.4.2. предоставя екземпляри от издаденото постоянно дипломатическо разрешение на изпращащата помощ страна, на МТИТС ДП “Ръководство на въздушното движение”, МО Дирекция “Операции ” и МВР.

3.1.5. МОСВ поддържат база данни с информация за контакти със собствениците на водоизточниците, които отговарят на изискванията за водоснабдяване на ВС.

3.1.6. Между МВР и МТИТС се подписва “Договор” за осигуряване на гориво и начина на разплащане на зареденото гориво към доставчика.

3.1.7. Информацията по “Етап 1” се актуализира ежегодно до 30 март, а дейностите се извършват чрез координацията на МВР след активиране на Процедурата.

3.2 Етап 2

Разрастване на горски пожар и решение за искане на помощ. 3.2.1. При разрастване на възникнал пожар, се информира ръководството на

МВР. Свиква се Областния координационен щаб (ОбКЩ), под ръководството на областния управител и при необходимост, същият обявява „бедствено положение”.

5


3.2.2. Координацията се осъществява чрез оперативните комуникационно-информационни центрове на МВР (ОКИЦ-МВР), съгласно закона за защита при бедствия.

3.2.3. МВР привлича допълнителни сили и средства от други министерства и ведомства (ИАГ-МЗХ, МО, доброволни формирования и др.)

3.2.4. МВР координира дейността за оценка на състоянието и тенденциите за развитие на пожарната обстановка:

3.2.4.1. Центъра за аерокосмическо наблюдение (ЦАН) на МВР в сътрудничество с НИХМ-БАН, извършва мониторинг над района на пожара и подава данни за обхвата, координати, населени места в района, растителна покривка, валежна обстановка и друга налична информация, която се подава във вид на карти или в друг удобен за работа формат.

3.2.4.2. НИХМ-БАН и ИАГ-МЗХ извършват оценка на метеорологичната обстановка и състоянието на засегнатия горски фонд в района на пожара и информират за ситуацията в ОКИЦ-МВР.

3.2.5. При недостатъчни възможности за справяне с обстановката поради мащабността на горския пожар, представители от МВР определят необходимостта и вида на ВС за включване в гасителните действия, информират Областният координационен щаб (ОбКЩ) и министърът на вътрешните работи за обстановката и предлагат решение.

3.2.6. При разрастване на горския пожар, националната точка за контакт по Общностния механизъм за Гражданска защита от МВР с Центъра за мониторинг и информация (MIC) към Европейската комисия, подготвя предварително съобщение на база цялата налична информация, съгласно стандартните оперативни процедури (СОП) за Гражданска защита на ЕС и го изпраща до MIC.

3.2.7. ОбКЩ взема решение и прави предложение пред Министъра на вътрешните работи за изпращане на искане за оказване на помощ от модул за гасене на горски пожари с използването на ВС, чрез Общностният механизъм за Гражданска защита или други държави.

3.2.8. Министърът на вътрешните работи предлага на МС, да се изпрати искане за оказване на помощ от модул за гасене на горски пожари с използването на ВС, чрез Механизма или други държави.

3.3 Етап 3

Активиране на процедурата и ангажименти на министерствата и ведомствата по нейното изпълнение.

3.3.1 След направено предложение от ОбКЩ за изпращане на искане за оказване на помощ с модул за гасене на горски пожари с използването на ВС, чрез активиране на Механизма или искане на помощ от други държави, Министърът на вътрешните работи, с дадените му от закона правомощия, активира Процедурата със своя заповед.

3.3.2 След активиране на Процедурата, МВР извършва следните дейности: 3.3.2.1. предава информацията на министерствата и ведомствата от

Приложение 4, имащи връзка с Процедурата, за нейното активиране. 3.3.2.2. националната точка за контакт по Механизма от МВР с MIC, чрез

Общата информационна и комуникационна мрежа на ЕК при извънредни ситуации (CECIS), отправят искане за помощ, съгласно СОП за Гражданска защита на ЕС. Информацията, необходима за изготвянето на искането се осигурява на база на получените данни от останалите ведомства, като след съгласуване с МТИТС и МО се посочва, че НЯМА НАЛИЧЕН AVGAS 100LL.

6


3.3.2.3. за изпратеното искане за помощ, се информира Министерството на външните работи.

3.3.2.4. при искане на помощ от други страни, комуникацията се осъществява чрез Министерството на външните работи.

3.3.2.5. уточнява имената и координатите за връзка на приемащия служител и ги предава на летищния оператор от договореното за първоначално кацане летище и на ръководителя на модула на ВС и MIC.

3.3.2.6. при необходимост от използване на активно военно летище, предоставя на МО информация за лицата, типа летателни апарати и друга техника с цел получаване на разрешение за допускане на същите до територията на военното летище.

3.3.3 След активиране на Процедурата, МТИТС извършва следните дейности: 3.3.3.1.съвместно с МВР координира избора на най-удобното международно

летище, на което да кацнат първоначално ВС от модула, като изисква актуална информация от съответното летище относно възможността да приеме модула;

3.3.3.2.уведомява ръководството на съответното летище за първоначално кацане на ВС от модула.

3.3.3.3.на база на договор с МВР, в който ясно е посочен начинът на разплащане с доставчикът на гориво, разпорежда летищния оператор (при използване на международните летища) да осигури зареждането на ВС с гориво;

3.3.3.4.уточнява дали на съответното летище има стоянки за зареждане с гасителни средства и предава тази информация на МВР;

3.3.3.5.уточнява дали има други ВС в района на пожара и предава информация за тях на МВР;

3.3.3.6. Координатора от МТИТС уведомява координаторите на министерствата и ведомствата, включително и на летището за времето за първоначално планираното кацане на модула, на основание на данните, съдържащи се в представените от командирите на съответните въздухоплавателните средства летателен план (FPL) и възникналите корекции на същите.

3.3.4 На база на получените от ЦАН-МВР координати, ДП „РВД” определя параметри на временно отделена зона (ВОЗ) във въздушното пространство, изготвя и излъчва съобщение за екипажите (NOTAM) за зоната и уведомява МО за параметрите на зоната, забранена за полети.

3.3.5 След активиране на Процедурата МО извършва следните дейности: 3.3.5.1. снема координатите на други летателни средства на място и ги предава на

МВР. 3.3.5.2. извършва необходимите предварителни действия за насочване и

приемане на ВС изпратени за гасене на горския пожар, ако се използва активно военно летище.

3.3.5.3. Осигурява зареждането на ВС с гориво и гасителни средства по утвърден с МВР план.

3.3.6 Националната точка за контакт по Общностния механизъм за Гражданска защита от МВР с MIC, информира Министъра на вътрешните работи, за получените предложения за помощ от страните участнички в Механизма.

3.3.7 Министърът на вътрешните работи взема решение кои от предложенията за помощ, да бъдат приети.

3.3.8 Министъра на вътрешните работи, дава разпореждане на националната точка за контакт по Общностния механизъм за Гражданска защита от МВР с MIC, за стартиране на процедурата по приемане на избрания модул или модули.

3.3.9 При искане на помощ от трети страни, чрез МВнР се изпраща уведомление до третата страна за приемане на помощта.

3.3.10 МВР чрез националната точка за контакт по Общностния механизъм за Гражданска защита от МВР, обменя информация с MIC по мрежата CECIS, съгласно СОП за Гражданска защита на ЕС, за приемането на помощта, като:

7


3.3.10.1 дава необходимата информация за отговорния служител за връзка от МВР на държавата изпращаща модул по мрежата CECIS, съгласно СОП за Гражданска защита на ЕС;

3.3.10.2 съгласувано с МТИТС посочва летището за първоначално кацане на модула;

3.3.10.3 уточнява часа за пристигане на модула; 3.3.10.4 указва зоната, където ще се използват ВС с координатите и указание за

вида на терена; 3.3.10.5 координира логистичното осигуряване на модула;

3.4 Етап 4

Осигуряване на въздушен коридор и необходимата информация за пристигане на модула за гасене на горски пожари с използване на ВС.

3.4.1. След уточняване на приетата оферта за оказване на помощ, МО съвместно с ДП „РВД” извършва следните дейности:

3.4.1.1. осигуряват полета по маршрут и до зоната на действие; 3.4.1.2. има готовност за подаване на информацията от Етап 3; 3.4.1.3. поддържа връзка с екипите по Процедурата.

3.4.2. След уточняване на приетата оферта за оказване на помощ, МОСВ обобщава информацията за състоянието на определените водоизточници около района на пожара и възможностите за използването им от ВС за зареждане с вода за гасене на горски пожари и ги предава на МВР.

3.4.3. След уточняване на приетата оферта за оказване на помощ, МВР извършва следните дейности:

3.4.3.1. осъществява и поддържа постоянен контакт с координатора на екипа, който ще бъде изпратен като помощ, както и с MIC по мрежата CECIS, съгласно СОП за Гражданска защита на ЕС, събира и подава информация за района на пожара, дава номера на блоковото разрешително за полет в българско въздушно пространство, което екипажите на ВС трябва да упоменат в плана за полет до летището на първоначално кацане на територията на Р България, и друга допълнителна информация, необходима за предоставяне.

3.4.3.2. уточнява общия брой на участващия персонал – летателен, технически, логистичен и друга информация;

3.4.3.3. събира информация за ВС и други сили и средства участващи в гасенето на пожара;

3.4.3.4. поддържа постоянен контакт с екипите от другите министерства и ведомства, имащи отношения по Процедурата, с цел добра координация на международната помощ;

3.4.3.5. осигурява граничния пропускателен режим за членовете на екипа и техниката;

3.4.3.6. на база информацията от МОСВ, организира охраната около местата за черпене на вода от определените язовири.

3.4.3.7. ежедневно до 16:00 часа изпраща ситуационен доклад за обстановката през изминалото денонощие до координатора на екипа и до MIC по мрежата CECIS, съгласно СОП за Гражданска защита на ЕС.

3.4.3.8. организират осигуряването на логистичната подкрепа на модула. 3.4.4. Подпомагащата страна представя на координатора от приемащата страна,

изискващите се задължителни застраховки на ВС: 3.4.4.1. застраховка към трета страна; 3.4.4.2. застраховка против терористичен акт.

8


3.5 Етап 5

Логистично осигуряване на модула от ВС. 3.5.1. МВР осигурява:

3.5.1.1. служител за връзка (Liaison officer) с ръководителя на международния екип;

3.5.1.2. логистично екипажа на летателната техника с храна, вода, място за почивка и транспорт, който да е на постоянно разположение на летателния и техническия състав;

3.5.1.3. зареждане летателната техника с гориво на активните военни летища по предварителен план.

3.5.1.4. комплект мобилен телефон и СИМ карта от български мобилен оператор (по един за: служителя за връзка на екипа, ръководителите на ВС и ръководителя на техническата група);

3.5.1.5. координати (карта) на горските пожари и места за водоснабдяване на ВС; застрашени населени места и обекти; наличие на други летателни средства работещи на място;

3.5.1.6. охраната на временните летателни площадки и водоизточници, които ще се използват във връзка с извършването на пожарогасителни дейности;

3.5.1.7. връзка с държавата изпращаща помощ от националната точка за контакт по Механизма и чрез MIC по мрежата CECIS, съгласно СОП за Гражданска защита на ЕС;

3.5.1.8. координацията на участващите в гасенето на пожара сили и средства. 3.5.2. МВР, съвместно с МТИТС и МО определя начина, по който въздушното

командване ще оказва задачите на мисията към екипажа. 3.5.3. МО и МВР осигуряват средства за връзка и работни VHF/AM

радиочестоти на наземните координатори и пилотите, на които ще се комуникира във ВОЗ и зоната за действие.

3.5.4. ДП „РВД”-МТИТС отговаря за: 3.5.4.1. определяне параметрите на ВОЗ във въздушното пространство, чрез

NOTAM и предава координатите на Щаба на ВВС; 3.5.4.2. отлитането от/до международното летище за първоначално кацане до

ВОЗ чрез управлението на органите на ДП „РВД” („ЦПИ”,„Кула”, „Подход”, Контрол”); 3.5.5. МО отговаря за:

3.5.5.1. управлението на модула във ВОЗ и на мястото на гасене на пожара; 3.5.5.2. провеждане на брифинг преди началото на всеки летателен ден за

екипажите на ВС. На брифинга присъства офицер от щаба по подготовката на ВВС, отговорния служител за връзка от МВР, служител от ГДПБС-МВР, служител от ГДГЗ-МВР, офицера за свръзка от страна на екипите от ЕС, представител от РВД, екипажа на въздухоплавателните средства и представител от НИМХ-БАН. На брифинга се уточняват и:

3.5.5.2.1. метеорологична обстановка в района на летището осигурена от ВВС;

3.5.5.2.2. метеорологична обстановка в района на пожара осигурена от НИМХ-БАН;

3.5.5.2.3. вид и особености на терена, препятствия (с карти на района на пожара с уточнение на височините);

3.5.5.2.4. позивни (FIRE1, FIRE2......) на ВС и ръководителя на полета от страна на ВРВД-ВВС;

3.5.5.2.5. основна и резервна радиочестота на която ще се лети във ВОЗ;

9


3.5.5.2.6. мобилни телефонни номера на екипажите на ВС, ръководителя на полетите от ВРВД-ВВС, офицера за връзка от страна на ВС;

3.5.5.2.7. посока на изпълнение на заходи за пускане на вода; 3.5.5.2.8. най-подходящи водоизточници в района на пожара, като на

екипажите се предоставят данни за GPS координати на средната точка на водоизточника, дължина, ширина, дълбочина и препятствия в района на водоизточниците;

3.5.5.2.9. застрашени населени места, стратегически обекти и др. 3.5.5.2.10. наличие и позивни на други ВС, извършващи пожарогасене в

района и ред за взаимодействие и управление; 3.5.5.2.11. възможности за аварийно кацане в случай на аварийна

ситуация на борда на ВС; 3.5.5.2.12. възможности за търсене и спасяване в случай на

произшествие; 3.5.5.3. провеждане на следполетен брифинг за екипажа на модула. На

следполетния брифинг присъстват същите длъжностни лица, които присъстват и на предполетния брифинг;

3.5.5.4. РП от ВВС поддържа оперативна връзка с: 3.5.5.4.1. ОКИЦ на МВР; 3.5.5.4.2. екипажите на ВС; 3.5.5.4.3. органите за управление на ДП „РВД” за предаване на

управление при полети от/до ВОЗ; 3.5.5.4.4. органите за ВРВД и Щаба по подготовката на ВВС; 3.5.5.4.5. ръководителя на пожарогасителната операция.

3.5.6. МОСВ, отговарят за: 3.5.6.1. подаване на актуална информация на ОКИЦ-МВР за състоянието на

водоизточниците от Приложение 2, за зареждане с вода; 3.5.6.2. постоянното наблюдение на дълбочината на използваните

водоизточници и незабавното уведомяване на МВР при достигане на критичната дълбочина от 3 m.

3.5.7. МЗХ отговарят за подаване на актуализирана информация на ОКИЦ-МВР за характеристиката на горските територии, височината и характера на дървесната растителност и друга специфична информация в района на пожара;

3.5.8. НИМХ-БАН отговарят за подаване на информация на ОКИЦ-МВР за цялостната метеорологична обстановка, сила и посока на вятъра;

3.5.9. Помещения за предполетен и следполетен брифинг, с екипа на летателната техника и екипи по т. 3.5.5.2 и 3.5.5.3. от този Етап, на международните летища се осигурява чрез ДП „РВД” и/или летищната администрация, а извън тези летища от Щаба по подготовката на ВВС.

3.6 Етап 6

Ред за оттегляне на модула. 3.6.1. Представители от МВР преценява кога модула изпратен чрез Механизма

и/или от друга държава е изпълнил задачата си по оказване на необходимата помощ, информират ОбКЩ и предлагат на Министъра на вътрешните работи неговото освобождаване.

3.6.2. Министъра на вътрешните разпорежда на националната точка за контакт по Общностния механизъм за Гражданска защита от МВР с MIC, да информира MIC по мрежата CECIS съгласно СОП за Гражданска защита на ЕС и/или чрез МВнР се изпраща уведомление до третата страна за освобождаването на модула.

3.6.3. МВР чрез служителя за връзка информира екипа на модула за взетото решение и съгласуват действията по подготовката за отпътуване.

10


3.6.4. МТИТС и МО осигуряват коридор за завръщане на модула. 3.6.5. Летищният оператор на база на договор между МТИТС и МВР зарежда

летателната техника с гориво. 3.6.6. Екипажът пуска полетен план за отлитане. 3.6.7. МВР чрез ОКИЦ-МВР информира министерствата и ведомствата,

активирани с Процедурата, за край на дейностите по нея.

4. АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

4.1. Процедурата се подържа в актуално състояние от МВР във взаимодействие с други компетентни звена, служби и оперативни структури на изпълнителната власт.

4.2. Данните се актуализират при настъпили промени, както и при изводи от анализ на опита от проведени операции, учения и тренировки, свързани с използването на въздухоплавателни средства при пожарогасене на масивни горски пожари.

5. РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ

5.1. С тригодишната бюджетна прогноза и проекта на бюджет, МВР ежегодно

планира средства по бюджета на МВР за подготовка и провеждане на дейностите по искане и приемане на модул за гасене на горски пожари с използването на въздухоплавателни средства.

5.2. Изразходваните финансови средства по време на гасенето на пожари с ВС по линия на Механизма и/или подпомагане от други държави се заявяват за възстановяване по ред установен от Министерски съвет.

5.3. Намесата на модула е освободена от заплащане на такси по чл.3, ал.1 и 2 и ал.2 съгласно Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, с акт на Министерския съвет, по предложение на Министъра на вътрешните работи.

ПРИЛОЖЕНИЯ: 1. Характеристики на летищата, приемащи модула (Приложение 1); 2. Списъци на водоизточници, които могат да се използват от пожарогасителните самолети (Приложение 2).; 3. Списъци на летищата, които да се използват от модула и техните особености (Приложение 3). 4. Списък на лицата за контакт по въпросите на процедурата за приемане на модул за гасене на горски пожари с използването на самолети, чрез Общностния механизъм за Гражданска защита на ЕС, (Приложение 4); 5. Приложение със съкращенията (Приложение 5);.

ПРЕДЛАГА:

Ръководител на работна група назначена със заповед № Iз-1641/10.09.2009 г. на Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи : .................../п/...................

(Ст. Комисар К. Вучков)

11


ПРИЛОЖЕНИЕ 1 Към т. 3.1.3.2

Характеристики на летищата, приемащи модула

Освен задълженията, свързани с пистите за излитане, пистите за захождане към пистите за излитане и зоните за паркинг, летищата трябва да имат дължина на пистата за излитане най-малко 1 400 метра.

Други задължения към самолетите :

- В зависимост от въздухоплавателната средство се посочва тип Гориво и тип масло

12


ПРИЛОЖЕНИЕ 2 Към т. 3.1.1.3 и т. 3.5.6.1

Списък на водоизточници, които могат да се използват от въздухоплавателни средства за гасене на горски пожари

Параметри на язовира в

м. Район Язовир

Означение

Фирма/ Предприятие стопанисващо съоръженията

Принципал Дъл-

жина Ширина

Дъл-бочина

Огоста OGO “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 7670 2580 41 Сопот SPT “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 3250 650 20

Северозападен район

Рабиша RAB “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 2100 1400 7 Бели Лом LOM “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 2000 500 4 Горни Дъбник GDB “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 2000 1700 25

Северен централен район

Георги Трайков GTR “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 16000 1470 31 Ястребино YAS “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 3900 400 17

Североизточен район

Съединение SDN “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 3400 350 4 Жребчево ZRB “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 10000 1400 21 Порой POR “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 6500 550 15

Югоизточен район

Малко Шарково MLK “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 2000 750 29 Тополница TPO “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 7450 950 42 Тракиец TRC “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 7400 1400 34

Южен централен район

Пясъчник PYA “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 2800 4200 19 Панчарево PRV “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 2690 300 14 Пчелина PTS “Напоителни системи” ЕАД МЗХ 6000 3000 20

Югозападен район

Забележки:

1. Използването на затворени водни повърхности (езеро, канал, река, пристанище), изисква следните минимални размери (за пожарогасителни самолети тип CL 215 и тип CL 415):

Дължина - 2 000 m широчина - 100 m дълбочина - 2 m

2. дадените райони са съгласно Закона за регионалното развитие; 3. дадената дълбочина е височината на водния стълб при язовирната стена; 4. дадената широчина е в най – широката част на водното огледало; 5. дадените данни са осреднени стойности за м. юли, 2009 г.

13


ПРИЛОЖЕНИЕ 3 Към т. 3.1.2 и 3.1.3.1

Списъци на летищата, които да се използват от модула и техните особености

ДАННИ ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ ЛЕТИЩА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ОТ ВС ПРИ

АКТИВИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА Име на летището

Индикатор за местопложение на летището

Координати и

местоположение

на контролната

точка на

летището

Размери на пистата за излитане и кацане

Тип на покритието на пистата за излитане и кацане

Позивна на кулата и честота

Летище София

LBSF 42˚ 41′ 42" N 023˚ 24′ 30'' E

3600х 45 m Полимер-модифициран Асфалт

Sofia Tower 118.100 MHz 120.400 MHz 121.500 MHz

Летище Пловдив

LBPD 42˚ 04′ 04" N 024˚ 51′ 03'' E

2500х45 m Бетон Plovdiv Tower 133.600 MHz 125.500 MHz 121.500 MHz

Летище Варна

LBWN 43˚ 13′ 55" N 027˚ 49′ 31'' E

2500 x 45 m Бетон Varna Tower 119.500 MHz 118.900 MHz 121.500 MHz

Летище Бургас

LBBG 42˚ 34′ 13" N 027˚ 30′ 55'' E

3200 х 45 m Бетон Burgas Tower 118.000 MHz 120.000 MHz 121.500 MHz

Летище Г. Оряховица

LBGО 43˚ 09′ 06" N 025˚ 42′ 43'' E

2450 х 45 m Бетон Gorna Tower 133.500 MHz 124.500 MHz 121.500 MHz

ДАННИ ЗА ВОЕННИТЕ ЛЕТИЩА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ОТ ВС ПРИ АКТИВИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

Име на военното летище

Индикатор за местопложение на военното летище

Координати и

местоположение

на контролната

точка на

летището

Размери на пистата за излитане и кацане

Тип на покритието на пистата за излитане и кацане

Позивна на кулата и честота

Граф Игнатиево

LBPG 42˚ 17′ 27" N 024˚ 42′ 50'' E

2536 х 60 m Асфалт Граф - Кула 124.000 MHz 123.250 MHz

14


Долна Митрополия

LBPL 43° 27′ 06" N 024° 30′ 10" E

2200 х 60 m Асфалт Долна Митрополия - Кула 124.000 MHz 123.850 MHz

Безмер LBIA 42˚ 27′ 17" N 026˚ 21′ 09" E

2560 x 80 m Бетон Безмер - Кула 124.000 MHz 125.800 MHz

Балчик* LBWB 43° 25′ 28'' N 028° 10′ 51'' E

2500х 60 m Бетон Балчик – Кула 124.000 MHz 120.350 MHz /Активира се по предварителна заявка на Щаба по подготовката на ВВС/

Забележка 1: Допълнителна информация за гражданските летища на територията на Република България може да бъде намерена в АИП (AIP) на Република България. Забележка 2: Допълнителна информация за военните летища може да се получи при необходимост след активиране на процедурата и запитване към Щаба по подготовката на ВВС.

* Активирането на летище „Балчик” е до 48-часа след постъпване на искане за използване в Щаба по подготовката на ВВС

15


ПРИЛОЖЕНИЕ 4 Към т. 3.3.2.1

Списък на лицата за контакт Организация

Лице за контакт Тел.: Моб:

Координати за връзка с дежурни дл. лица

ДКИАД - МВР

Венцислав Димитров Тел.: 02 9822628 Моб: 0888953395 [email protected]

Тел.: 02 9822628 Факс: 029885440 e-mail: [email protected]

ГДПБС-МВР

Димитър Димитров Тел.: 02 9821291 Моб: 0884592990

Тел.: 02 9821160 Факс: 02 9885076 e-mail: [email protected]

ГДГЗ-МВР

Петър Бонев Тел.: 02 96010333 Моб: 0884009369 e-mail: [email protected]

Тел.: 02 8626075, 0296010262, 02 960 10333 Факс: . 02 8626024 e-mail: [email protected]

ДУССД -МВР Георги Василев Тел.: 02 9822044 Моб: 0888576597

Тел.: 02 9822666 Факс: e-mail:

ДУКОМП-МВР Георги Василев Тел.: 02 9822937 Моб: 0898714552 e-mail:

Тел.: 02 9822794 Факс: 029823382 e-mail: [email protected]

ДКИС - МВР Димитър Пенев Тел.: 02 9822223 Моб: 08858323006

Тел.:02 9822256 Факс: 9885050 e-mail:

Дирекция „КО” на МВнР

Илия Язаров Тел.: 02 9482003 Моб: 0887563946

Тел.: Факс: 02 8734262 e-mail: [email protected]

Отдел „ПИВ”-ВВС-МО

Полк. Красимир Кръстев Тел.: 02 9224520 Моб: 0889277062

Авиационен Оперативен център на ВВС - Бояна Тел.: 02 9229705 Факс: 029229799 e-mail:

ГД „ГВА” на МТИТС

Владислав Мангъров Тел.: 9878019 Моб: 0888813774 e-mail: [email protected]

Тел.: 02 9409482, 02 9876213 Факс:02 9872722, 02 9884266 e-mail: [email protected]

МОСВ

Асен Личев Тел.: 02 9406550 Моб: 0889522052

Тел.: Факс: 02 9811254 e-mail: [email protected]

ИАГ- МЗХ

Камен Димитров – Тел. 02 9875144; Моб: 0889 912082 e-mail: [email protected] Владимир Константинов Тел. 02 9875144; Моб: 0888 386732 Факс. 02 9813736 e-mail:

Тел.:02 98511117 Факс: e-mail:

16


[email protected] НИМХ-БАН

Георги Корчев Тел.: 02 9753996 Факс. 02 9880380

02 9884494 Моб: 0889 750137 e-mail: [email protected] Орлин Лазаров Тел.: 02 9744409 Факс. 02 9744409 Моб: 0899 360644 e-mail: [email protected]

Тел.: 02 9744409 Факс: 02 9744409 e-mail: [email protected]

17


ПРИЛОЖЕНИЕ 5

Списък със съкращения АИП - Аеронавигационна информация и публикация; ВАИП - Военна аеронавигационна информация и публикация; ВОЗ - Временно отделена зона; ВРВД - Военно ръководство на въздушното движение; ВС - Въздухоплавателни средства; ГВА - Гражданска въздухоплавателна администрация; ГДПБС - Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване”; ДКО - Дирекция „Консулски отношения” на МВнР; ДП „РВД” - Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”; ИАГ - Изпълнителна агенция по горите; МВР - Министерство на вътрешните работи; МВнР - Министерство на външните работи; МИЕТ - Министерство на икономиката, енергетиката и туризма; МС - Министерски съвет; МТИТС - Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията; МЗХ - Министерство на земеделието и храните; МО - Министерство на отбраната; МОСВ - Министерство на околната среда и водите; МРРБ - Министерство на регионалното развитие и благоустройството; НИМХ - Национален институт по метеорология и хидрология; ОКИЦ - Оперативен комуникационно-информационен център на МВР; ОбКЩ - Областен координационен щаб; ПБС - Пожарна безопасност и спасяване; РВД - Ръководство но въздушното движение; РП - Ръководител полети; РУПБС - Районни управления за ПБС; ЦАН - Център за аерокосмическо наблюдение; ЦПИ - Център за полетна информация на ДП „РВД”; CECIS - Общата информационна и комуникационна система на ЕК при извънредни ситуации; EU-FFTR - Европейски тактически резерв за горските пожари; FPL - Flight plan (летателен план); ICAO - Международна организация за гражданска авиация; MIC - Център за мониторинг и информация ; NOTAM - Notice to Airmen (Съобщение за екипажите); WGS 84 - Географска координатна система.

18


Message no. 1 European Community Civil Protection Mechanism Date/time: yyyy/mm/dd

hh:mm local time hh:mm UTC

From Civil Protection To: MIC Type of communication Official notification

Emergency Location BULGARIA Type of emergency

BG contact

Minsitry of Interior DG Civil Protection Situation Center Duty officer 24/7

Telephone: +359 2 960 10 333 Fax: +359 2 862 60 24 Mobile : +359 884 009 369 E-mail: [email protected]

Situation (Text)

- 1 -






BG contact



Situation (Text)

- 1 -




From Civil Protection To: MIC Type of communication Request for Assistance


BG contact



Situation

Details on assistance requested / offered:

1. Resource type:

team/equipment expert facility

2. Resource mission – code (s):

3. Technical details – as far as applicable:

- quantity needed:

- voltage and power:

- capacity (ex. m3/h, etc.):

- dimension:

- weight:

- form (ex. powder, tablets, etc.):

- accessories:

- others (specify):

If available, please attach data sheet of the team / equipment, etc.

- 1 -




From Civil Protection To: MIC Type of communication Offer to Request for Assistance


BG contact



Situation

Details on assistance offered:

1. Resource type:

team/equipment expert facility

2. Resource mission – code (s):

3. Technical details – as far as applicable:

- quantity needed:

- voltage and power:

- capacity (ex. m3/h, etc.):

- dimension:

- weight:

- form (ex. powder, tablets, etc.):

- accessories:

- others (specify):

If available, please attach data sheet of the team / equipment, etc.

- 1 -


REPUBLIC OF BULGARIA MINISTRY OF INTERIOR

CIVIL PROTECTION DIRECTORATE-GENERAL

To: EADRCC Fax: +32-2-707.2677 Number of Pages [ ] Date/Time (DTG) [Date and Time of the Message in GMT] Subject Request for Assistance to: [ Name of stricken EAPC Country] From Name : Peter BONEV Organization: Ministry of Interior, DG Civil Protection Phone: +359 2 960 10 333 Fax:

Mobile: +359 2 862 60 24 +359 884 009 369

Operating Hours: 24/7 1. [Type of the Disaster] [Date and time the Disaster occurred in GMT] [Location of the Disaster (also provide coordinates in Longitude and Latitude] [Size of the area affected] [Estimated number of persons affected] [Others affected (structures, crops, animals, etc.] 2. [Initial assessment of the damage and description of the situation] 3. [prognosis for the coming 24, 48 and 72 hours] 4. [Indicate own resources available for disaster response] 5. Assistance required in order listed (1 being highest priority) 5.1 [Description] [Effective date] [Quantity] 5.2. [Description] [Effective date] [Quantity] 5.3 [Description] [Effective date] [Quantity] 5.4 [Description] [Effective date] [Quantity] Etc. 6. [Point of Entry] 7. [Point of Delivery] 8. Services of experts (indicate speciality and for how long) 8.1 [Type of speciality] [For how long] 8.2 [Type of speciality] [For how long] 8.3 [Type of speciality] [For how long] 8.4 [Type of speciality] [For how long] Etc. 9. [Any other relevant information that will assist in expediting the request] 10. Operational Point of Contact in the affected area Name : Duty officer Organization: Ministry of Interior, DG Civil Protection Phone: +359 2 960 10 333 Fax: Mobile:

+359 2 862 60 24 +359 884 009 369

E-mail: [email protected] Operating Hours: 24/7 Note: If there is a need to amplify on any of the above, use other page(s) and key to each

corresponding item.




To: EADRCC Fax: +32-2-707.2677 Number of Pages [ ] Date/Time (DTG) [Date and Time of the Message in GMT] Subject Offer of Assistance to: [ Name of stricken EAPC Country] From Name : Peter BONEV Organization: Ministry of Interior, DG Civil Protection Phone: +359 2 960 10 333 Fax:

Mobile: +359 2 862 60 24 +359 884 009 369

Operating Hours: 24/7 5. Assistance required in order listed (1 being highest priority) 5.1 [Description] [Effective date] [Quantity] 5.2. [Description] [Effective date] [Quantity] 5.3 [Description] [Effective date] [Quantity] 5.4 [Description] [Effective date] [Quantity] Etc. 6. [Point of Entry] 8. Services of experts (indicate speciality and for how long) 8.1 [Type of speciality] [For how long] 8.2 [Type of speciality] [For how long] 8.3 [Type of speciality] [For how long] 8.4 [Type of speciality] [For how long] Etc. 9. [Any other relevant information that will assist in expediting the offer] 10. Operational Point of Contact of the offering country Name : Duty officer Organization: Ministry of Interior, DG Civil Protection Phone: +359 2 960 10 333 Fax: Mobile:

+359 2 862 60 24 +359 884 009 369


corresponding item.






BG contact



Situation

1. SITUATION Area affected, Impact, Secondary threats Anticipated evolution

2. LOCAL RESPONSE Organisation: National and local authorities, Administrative measures Operations, Constraints

3. EU & INTERNATIONAL RESPONSE Resources arrived on site, Coordination, Constraints

4. REQUIREMENTS Priority response needs (teams or means), Logistics and distribution system

5. OTHER INFORMATION

- 1 -




To: EADRCC Fax: +32-2-707.2677 Number of Pages [ ] Date/Time (DTG) [Date and Time of the Message in GMT] Subject Situation report [ Name of stricken EAPC Country] From Name : Duty officer Organization: Ministry of Interior, DG Civil Protection Phone: +359 2 960 10 333 Fax:

Mobile: +359 2 862 60 24 +359 884 009 369

Operating Hours: 24/7 1. Update on the Situation in the Stricken Country 2. Deployment of National Elements 2.1 The following national elements participating in the Euro-Atlantic Disaster Response Unit (EADRU) have been or will be deployed: 2.1.1 [Description National Element] [Providing Nation] [Available to LEMA on] 2.1.2 [Description National Element] [Providing Nation] [Available to LEMA on] 2.1.3 [Description National Element] [Providing Nation] [Available to LEMA on] 2.1.4 Etc.

3. Outstanding requirements for assistance 3.1 The following requirements for assistance are still outstanding: 3.1.1. [Description] [Effective Date] [Quantity] 3.1.2 [Description] [Effective Date] [Quantity] 3.1.3 [Description] [Effective Date] [Quantity] 3.1.4 Etc. [Point of Entry] [Point of Delivery]

3.2 The following services of experts are still outstanding: 3.2.1 [Type of speciality] [Period] 3.2.2 [Type of speciality] [Period] 3.2.3 [Type of speciality] [Period] 3.2.4 Etc.

4. Assistance provided 4.1 The following assistance has been or will be offered to the stricken country: 4.1.1 [Description] [Delivered on] [Quantity] 4.1.2 [Description] [Delivered on] [Quantity] 4.1.3 [Description] [Delivered on] [Quantity] 4.1.4 Etc.

4.2 The following services of experts have been or will be offered to the stricken country: 4.2.1 [Type of speciality] [By Country] [Period] 4.2.2 [Type of speciality] [By Country] [Period] 4.2.3 [Type of speciality] [By Country] [Period] 4.2.4 Etc.

5. Operational Point of Contact in the affected area Name : Duty officer Organization: Ministry of Interior, DG Civil Protection Phone: +359 2 960 10 333 Fax: Mobile:

+359 2 862 60 24 +359 884 009 369


corresponding item.


МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НАВОДНЕНИЯ

Мерките включват: 1. Предварителна оценка на риска от наводнения Предварителна оценка на риска от наводнения включва:

1.1. карти на районите за басейново управление на водите указващи топографията и предназначението на земята, включително границите на:

а) речните басейни и подбасейни б) крайбрежни райони - където съществуват такива;

1.2. описание на възникнали в миналото наводнения със значителни неблагоприятни последици върху човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност и за които може да се очаква да се повторят в бъдеще

1.3. мащаба на наводненията, пътя им на разпространение и оценка на неблагоприятните последици от тях;

1.4. оценка на евентуалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност, като се отчитат, доколкото е възможно:

а) топографията, разположението на водните течения и техните общи хидроложки и гео-морфологични характеристики, включително ретензионните низини, като естествени водозадържащи повърхности;

б) ефективността на създадени инфраструктури (системи и съоръжения) за защита от наводнения, разположението на населените места, районите на стопанска дейност и дългосрочното благоустройство;

в) влиянието на промяната на климата върху появата на наводнения. Въз основа на предварителната оценка на риска от наводнения,

се определят тези райони, за които се счита, че съществува значителен потенциален риск от наводнения или вероятност за значителен потенциален риск от наводнения.

2. За определените райони въз основа на предварителната оценка на риска от наводнения се съставят:

2.1. карти на райони под заплаха от наводнения и 2.2. карти на райони в риск от наводнения. 2.2.1. Картите на райони под заплаха от наводнения обхващат

зони, които могат да бъдат наводнени при:

2.2.1.1. наводнения с малка вероятност за настъпване, при които вероятния период за повторно настъпване по-голям или равен на 1000 години, както и при непредвидими събития;

2.2.1.2. наводнения със средна вероятност за настъпване, при които вероятния период за повторно настъпване по-голям или равен на 100 години;

2.2.1.3. наводнения с висока вероятност за настъпване, при която вероятния период за повторно настъпване по-голям или равен на 20 години, където е целесъобразно.

Върху картите за всеки от вероятностните периода се показват: а/. разпространението на наводнението; б/. дълбочина или ниво на водата; в/. когато е целесъобразно, скорост на течението или съответно

водно количество. 2.2.2. Картите на районите с риск от наводнения показват

неблагоприятните последици от наводнения за всеки от вероятностните периода, изразени чрез следните показатели:

2.2.2.1. приблизителен брой на евентуално засегнати жители; 2.2.2.2. вид стопанска дейност в евентуално засегнатия район; 2.2.2.3. инсталациите по приложение 4 към чл. 117 от Закона за

опазване на околната среда, които могат да предизвикат допълнително замърсяване поради авария в случай на наводнение, и защитени зони по чл. 6 от Закона за биологичното разнообразие, за които съществува възможност да бъдат засегнати.

2.2.2.4. други значителни източници на замърсяване, не посочени в т.2.2.2.3.

3. Планове за управление на риска от наводнения

3.1. Заключенията на предварителната оценка за риска от наводнения съгласно изискванията на под формата на обобщена карта на района за басейново управление, очертаваща районите, за които се счита, че съществува значителен потенциален риск от наводнения или вероятност за значителен потенциален риск от наводнения, които са предмет на този план за управление на риска от наводнения;

3.2. Картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риска от наводнения и заключенията, които могат да бъдат направени от тези карти;

3.3. Описание на целите на управлението на риска от наводнения, 3.4. Кратко представяне на мерките и техния приоритет, целящи

постигане на целите на управлението на риска от наводнения, включително мерките, предприети в съответствие други нормативни актове в областта на околната среда,

3.5. Цели за: а) намаляването на потенциалните неблагоприятни последици от

наводненията за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност;

б) намаляването на вероятността от наводнения. 3.6. Мерки за постигане на целите по т.3.5; 3.7. Описание на изпълнението на плана. Плановете за управление на риска от наводнения разглеждат

всички аспекти на управлението на риска от наводнение на ниво речен басейн като се съсредоточат върху:

1.предотвратяването на наводнението; 2.защитата от наводнение; 3.увеличаване на подготвеността за наводнение, включително

прогнозите за наводнение; 4. изграждането на система за ранно предупреждение.

Мерките за постигане на поставените цел в плановете за управление

на риска от наводнения ще са разпределени на териториално-административни единици и ще включват сроковете и необходимите средства за изпълнение на мерките.


Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т

______________________________________________________________________________________________________________

З А П О В Е Д

№............. София................ 20…. г.

На основание на чл. 62, ал. 2, т. 1 и чл. 63, ал. 2 от Закона за защита при бедствия във връзка с чл. 10, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация поради възникване на бедствие - ............................ в ………..

З А П О В Я Д В А М:

1. Въвеждам в действие Националния план за защита при бедствия – част ....................., считано от ………часа на …......20... г. 2. Органите на централната и местната изпълнителна власт да започнат незабавното провеждане на планираните дейности за защита живота и здравето на населението и опазването на околната среда. 3. За изпълнение на дейностите създавам Национален щаб за координация и контрол (НЩКК) в състав:

Ръководител: ............................................... Членове: ....................................................... - министър на...............; ....................................................... - министър на...............; ....................................................... - министър на...............; ....................................................... - министър на...............; ....................................................... - министър на...............; ....................................................... - министър на...............; ....................................................... - министър на...............; ....................................................... - главен секретар на Министерския съвет; ....................................................... - главен секретар на Министерство на вътрешните работи; ....................................................... - директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване”;

2

....................................................... - директор на ГД „Охранителна полиция”; ........................................................ - директор на ГД „Гражданска защита”- МВР, секретар на щаба. Привлича за участие ….. (председателя на БЧК и други). 4. Щабът по т. 3 да изпълнява дейността си при възникване на бедствие в

ситуационния център на ГД “Гражданска защита”-МВР в гр. София, ул. “Никола Габровски” № 30, да създаде необходимата организация и да започне работа за осъществяване на следните дейности:

- анализ и оценка на обстановката, на състава и състоянието на съставните части от единната спасителна система за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;

- организиране и координация на действията на министрите и компетентните органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, областните управители, кметовете на общини, юридическите лица и едноличните търговци, на които с оглед на тяхната дейност на територията на страната са възложени функции по планиране, подготовка и провеждане на дейности при бедствие;

- контрол по изпълнението на задачите и мерките за овладяване на бедствието;

- информиране на населението и медиите за развитието на бедствието, за мерките за неговото ограничаване и овладяване и за необходимите предпазни мерки и действия на населението; - информиране на министър-председателя на Република България, президента на Република България и Председателя на Народното събрание на Република България за хода на провежданите защитни мероприятия.

5. Създавам работна група от експерти за подпомагане на работата на щаба, чийто поименен състав да се определи със заповед на ръководителя на щаба по предложение на членовете му.

6. Създавам междуведомствена информационна група за подпомагане на работата на щаба и за извършване на информационна дейност. Поименният състав да се определи със заповед на ръководителя на щаба по предложение на членовете му.

7. Създавам щабове за координация и контрол към: министъра на ...............................; министъра на ...............................; .......................................................;

3

8. Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на ..............................................................................

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вярно, ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРАВИТЕЛСТВЕНА КАНЦИЛАРИЯ”:

Приложение 23 Постоянно взаимодействие между органите на изпълнителната власт преди бедствия-Схема №1

32

ОПЕРАТИВЕН ДЕЖУРЕН

МВР

МИНИСТЕРСТВА И ВЕДОМСТВА

РЪКОВОДИТЕЛИ

ОПЕРАТИВНИ ДЕЖУРНИ

МИНИСТЕРСТВА И ВЕДОМСТВА МИНИСТРИ


СЪВЕТИ ЗА СИГУРНОСТ

ЕСС

ПОЖАРНА БЕЗОПАСТНОСТ И СПАСЯВАНЕ

ЦЕНТРОВЕ ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА

СИСТЕМИ ЗА МОНИТОРИНГ И НАБЛЮДЕНИЕ

ОБЛАСТНИ УПРАВИТЕЛИ

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ

НЩКК


КМЕТОВЕ



Начин на оперативно взаимодействие между органите на изпълнителната власт при възникване на бедствия - Схема №2

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

ОПЕРАТИ-ВДЕЖУРН

НИ И

ЩАБОВЕ ЗА ЦИЯ И КООРДИНА

КОНТРОЛ


ОПЕРАТИВЕН ДЕЖУРЕН

МВР

МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЕСС

ПОЖАРНА БЕЗОПАСТНОСТ И СПАСЯВАНЕ

ЦЕНТРОВЕ ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА

СИСТЕМИ ЗА МОНИТОРИНГ И НАБЛЮДЕНИЕ МИНИСТЕРСТВА И

ВЕДОМСТВА РЪКОВОДИТЕЛИ

КМЕТОВЕ РЪКОВОДИТЕЛ

НА МЯСТО

ЩАБ НА РЪКОВОДИТЕЛ

НА МЯСТО

ИЗВЪНРЕДНА СИТУАЦИЯ

НЩКК

ОБЛАСТЕН ЩАБ ЗА КООРДИНАЦИЯ

ЩАБ ЗА КООРДИНАЦИЯ

ОБЛАСТЕН ЩАБ ЗА КООРДИНАЦИЯ


МИНИСТЕРСТВА И ВЕДОМСТВА МИНИСТРИ

ЩАБОВЕ ЗА

КООРДИНАЦИЯ И КОНТРОЛ


КМЕТОВЕ

ЩАБ ЗА КООРДИНИРАНЕ НА

СНАВР

АКВ/ОКИЦ - Бургас

МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - НЩКК

ДИРЕКТОР на ГД”ГЗ”

ОКВ В ОКИЦ

Групи за оповестяване на НАЦИОНАЛНО

ниво

Групи за оповестяване на ОБЛАСТНО ниво

Групи за оповестяване на ОБЩИНСКО ниво

НАЧАЛНИК НА ОУ “ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА”

СЦ на ГДГЗ - НКВ

оповестяване

оповестяване

компетентен с оглед характера на

бедствието министър

областен управител

кмет на засегната община

ръководител на съставна част на Единната спасителна система

ръководител на мястото на намесата

ЦАН на ГД”ГЗ”

НЩКК към Министъра на

вътрешните работи

РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ОРГАНИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ И НА

СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА - СХЕМА №3


ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВЪЗНИКНАЛО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ ПО ДАННИ НА СЕИЗМОЛОГИЧНИЯ ЦЕНТЪР КЪМ

ГЕОФИЗИЧЕН ИНСТИТУТ НА БАН

София 1172, ул. “Никола Габровски” № 30 тел. 962 04 39; факс (02) 868 81 15

e-mail: [email protected]

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА”

С Ъ О Б Щ Е Н И Е № 1

ЗА ВЪЗНИКНАЛО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ КЪМ ............ч. на ...............200... г.

получава се (първите 5 минути)

от Сеизмологичния център към Геофизичен институт на БАН

В Сеизмологичния център към Геофизичен институт на БАН на

................200....г. в …… часа и …… минути българско време е регистрирано земетресение с възможност за усещане на територията на страната. Данните се обработват. Дата: ………………………. час на предаване…………. предал: ……………………

(деж. сеизмолог)

получил: ………………… (деж. в ГДГЗ)

Предадено на: Министъра на вътрешните работи в ................ ч. Гл. секретар на МВР в ................ ч. Директор на ГДГЗ-МВР в ................ ч.


ОПОВЕСТЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ЗА ВЪЗНИКНАЛО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ




С Ъ О БЩ Е Н И Е№ 2 ЗА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ КЪМ ............ч. на ....................200... г.

получава се (до първите 10 минути)

от Националния Сеизмологичен Център към Геофизичен институт на БАН

В Националния Сеизмологичен Център към Геофизичен институт на БАН на ...................... в …… часа и …… минути българско време е регистрирано земетресение. Обработката на информацията изисква стандартно технологично време.

Умолява се населението да изчака официално съобщение с уточнена информация от МВР и Геофизичен Институт-БАН. Дата: ………………………. час на предаване…………. предал: ……………………


получил: ………………… (ОД на ГДГЗ)

Предадено на: Министър на вътрешните работи в ................ ч. Гл. Секретар на МВР в ................ ч. Директор на ГДГЗ в ................ ч.








ЗА ВЪЗНИКНАЛОТО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ ОТ ...........ч. на ....................200… г.

получава се (първите 15 – 30 минути) от Сеизмологичния център към Геофизичен институт на БАН

По данни на Сеизмологичния център към Геофизичен институт

на БАН на ……….. 200.. г. в ….. часа и ….. минути българско време е регистрирано земетресение с епицентър на окoло ….. км. в ……… посока от град София, (извън) територията на страната. По предварителни данни земетресението е с магнитуд около ….. по скалата на Рихтер и e (не e) усетено на територията на страната.

Има (няма) данни за жертви и нанесени материални щети Дата:…………………………….….

Час на предаване: ………………… предал:…………………………. (деж. сеизмолог)

получил:……………………….

(деж. вГДГЗ)

Проверено в: .......................................... е (не) усетено ................................... е (не) усетено .......................................... е (не) усетено ................................... е (не) усетено .......................................... е (не) усетено ................................... е (не) усетено


ОПОВЕСТЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ЗА ВЪЗНИКНАЛО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ




С Ъ О БЩ Е Н И Е№ 4 ЗА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ ОТ ...........ч. на ....................200... г.

получава се (до първите 30 минути)

от Националния Сеизмологичен Център към Геофизичен институт на БАН

По данни на Националния Сеизмологичен Център към Геофизичен институт на БАН земетресението от …… часа и …… минути българско време е с интензивност в епицентралната зона от ….. по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник, а в районите на : …………………………... е от …... степен. …………………………... е от …... степен. …………………………... е от …... степен. …………………………... е от …... степен. Дата:…………………………….…. Час на предаване: ………………… предал:………………………….

(деж. сеизмолог) получил:……………………….

(ОД в ГДГЗ)

Предадено на: Министър на вътрешните работи в ................ ч. Гл. секретар на МВР в ................ ч. Директор на ГДГЗ-МВР в ................ ч. Проверено в: .......................................... е (не) усетено .......................................... е (не) усетено .......................................... е (не) усетено .......................................... е (не) усетено .......................................... е (не) усетено .......................................... е (не) усетено .......................................... е (не) усетено .......................................... е (не)








ЗА ВЪЗНИКНАЛОТО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ ОТ ...........ч. на ....................200… г.

получава се (до 60-та минута) от Сеизмологичния център към Геофизичен институт на БАН

По данни на Сеизмологичния център към Геофизичен институт на БАН

интензивността на земетресението на ......... 200...г. от …… часа и …… минути българско време в епицентралната зона е от ….. по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник, а в районите на : …………………………... е от …... степен. …………………………... е от …... степен. …………………………... е от …... степен. …………………………... е от …... степен. Има (няма) данни за нанесени щети и жертви. Дата: ………………………. час на предаване…………. предал: ……………………


получил: ………………… (ОД в ГДГЗ)

Предадено на: Министъра на вътрешните работи в ................ ч. Гл. секретар на МВР в ................ ч. Директор на ГДГЗ-МВР в ................ ч.


СПРАВКА

за обозначенията на сеизмологичните станции и център на НОТССИ при ГФИ – БАН

1 ККК Крупник

2 ММВ Мусомище

3 VTS Витоша

4 SOF София

5 PGB Панагюрище

6 PLD Пловдив

7 RZN Рожен

8 KDZ Кърджали

9 DIM Димитровград

10 JMB Ямбол

11 PVL Павликени

12 PRV Провадия

13 PSN Преселци

14 STZ Стражица


ЗАДАЧИ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВАТ ОСНОВНИТЕ СТРУКТУРИ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ПРИ БЕДСТВИЕ В

СЛЕДСТВИЕ НА СИЛНО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ: Главна Дирекция”Гражданска защита”(ГД„ГЗ“) и териториалните й

звена поддържат постоянна готовност за осъществяване на спасителни и аварийно възстановителни работи при възникване на силно земетресение.

В зоната на поражение от земетресение СНАВР се провеждат във взаимодействие с основните съставни части на единната спасителна система.

Първоначално се извършва разузнаване за определяне на: • маршрути за предвижване до зоната на поражение; • местата за устройване на странични и магистрални проходи; • местата на сградите с масово пребиваване на хора и тези, в които

незабавно трябва да започнат издирвателни и спасителни работи; • степента на разрушение на елементите от комунално-енергийните

мрежи (КЕМ) и вторичните поражения, които са предизвикали; • огнищата на пожари; • наличието на замърсяване с радиоактивни източници, ПОВ,

причинители на биологично заразяване; • сградите, застрашени от разрушаване, които не подлежат на

укрепване; • наличието на концентрации на взривоопасни и запалими газове във

въздуха над допустимите стойности; • състоянието на пътища и пътни съоръжения; • състоянието на хидротехнически съоръжения; • състоянието на хвостохранилища; • състоянието на жп мрежа, летища и пристанища; • местата, удобни за развръщане на временни пунктове за спешна

помощ; • подходящи места за съхранение телата на загиналите; • местата на вертолетните площадки; • местата за устройване на палаткови лагери; • местата за развръщане на походни кухни; • пунктовете за раздаване на храна, вода, медикаменти и други; • местата за развръщане на полеви болници; • степента и характера на разрушенията; • наличието на живи хора под разрушенията; • възможността за използване на различните видове средства за

комуникация; • местата, удобни за развръщане на пунктове за управление (ПУ); • откриването на проекти, схеми, чертежи или друга подобна

информация за разрушените сгради; • оцелелите, които могат да дадат полезна информация; • състоянието на епидемиологичната обстановка;

• удобните места за развръщане на пропускателни пунктове от и към зоната на поражение;

• наличието на социални заведения, които биха могли да функционират и изпълняват задачи по ликвидиране на последствията;

• наличието на обекти, на които незабавно трябва да се осигури охрана; • състоянието на посолства и сгради, в които пребивават чужденци; • състоянието на обекти, които биха могли да предизвикат екологично

замърсяване на околната среда; • състоянието на социални заведения за пребиваване на хора с

психични увреждания, възрастни, деца, лишени от родителски грижи, места за лишаване от свобода;

• състоянието на обекти от национално значение

Провежданите СНАВР в зоната на бедствието включват: • разузнаване и оценка на обстановката;

• спасяване на пострадали и оказване на долекарска помощ;

• извеждане на пострадали от труднопроходими, опасни и недостъпни места;

• осигуряване въздух на затрупани хора;

• спасяване на хора в разрушени сгради и съоръжения;

• спасяване на хора в замърсени, обгазени и наводнени райони;

• извършване обеззаразяване на хора, техника и материално-техническо оборудване;

• спасяване на пострадали при катастрофи;

• извършване на водолазно-издирвателни и аварийно-спасителни дейности;

• извличане на аварирала техника;

• осветяване на зоната за извършване на спасителни дейности;

• прокарване на пътища и проходи за преминаване през разрушения и непроходими участъци.

• самостоятелно или съвместно с други екипи от единната спасителна система извършват издирване на пострадали;

• извършване на първична сортировка на пострадалите; • оказване на долекарска помощ на пострадалите; • извеждане на пострадалите.

Главна Дирекция”Охранителна полиция”(ГДОП) и Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване”(ГДПБС) осъществяват ръководство помощ и контрол и създават организация за формиране на резерви от сили и средства за подпомагане, на силите на териториалните структурни звена по изпълнение на поставените им задачи.

Дирекция „Специализирани полицейски сили” към ГДОП подпомага силите на териториалните структурни звена при:

• Изолиране зоната на бедствието посредством изграждане на КПП. • Опазването на обществения ред в районите за настаняване на

евакуираните граждани. • Борба с разпространителите на деструктивни слухове, мародерите,

овладяване на масови безредици и обезвреждане на престъпни групи, действащи извън територията на населените места.

• Осигуряване спазването на въведените режимни мерки в зоната на бедствието.

• Осигуряване на сили и средства за провеждане на спасителни дейности, доставяне на жизненоважни медикаменти и продукти в труднодостъпни райони.

Териториалните структури на Главна дирекция “Гранична полиция” изпълнява задачи в граничната зона по:

• Добиване и предаване на информация за разрушенията и по възможност за броя на пострадалите в най-тежко засегнатите райони.

• Оказване съдействие при извършване на аварийно-спасителни дейности, локализиране и гасене на възникнали пожари.

• Усилване охраната на държавната граница в близост до зоната на бедствието и контролно пропускателната дейност.

• Подпомагане дейността на правителствени и неправителствени организации при дейността им по оказване хуманитарна помощ на населението.

• Временно ограничаване или забраняване движението на лица и транспортни средства в граничните зони и обекти, ако съществува опасност за здравето и живота на хората;

• Оказване на съдействие на силите на СДВР и ОДМВР при охраната на обществения ред в зоната на бедствието.

Задачи на СДВР и ОДМВР изпълнявани в района на бедствието: • Добиване и предаване на информация за разрушенията и по възможност

за броя на пострадалите в най-тежко засегнатите райони. • Извършване на аварийно-спасителни дейности, локализиране и гасене на

възникнали пожари. • Организиране и осигуряване пропускателната способност на маршрути за

въвеждане на сили, извършващи аварийно-спасителни действия и временна евакуация на гражданите от застрашените райони.

• Изолиране района на бедствието, посредством изграждане на КПП за недопускане навлизането на хора и автомобили, нямащи отношение към дейността по оказване помощ на пострадалото население.

• Осигуряване на обществения ред в зоната, посредством борба с мародери, разпространители на слухове, подстрекатели към обществени безредици и групи с престъпни намерения.

• Усилване охраната на важни за управлението на областта и икономиката обекти.

• Оказване съдействие на областните и общински администрации при евакуация на граждани от застрашени райони и изграждат информационна система за издирване на пострадали граждани.



СПИСЪК

НА ОБЩИНИТЕ, КОИТО ДУБЛИРАТ УПРАВЛЕНИЕТО НА ЗАЩИТАТА ПРИ БЕДСТВИЯ В ОБЩИНИТЕ ПОПАДАЩИ В

ОСНОВНИТЕ СЕИЗМИЧНИ ЗОНИ НА СИЛНИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ

О Б Щ И Н И Nо ПОРАЗЕНИ ДУБЛИРАЩИ 1 2 3

1 ДРЯНОВО ТРЯВНА 2 ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПАВЛИКЕНИ 3 ВЕЛИКА ТЪРНОВО ЛОВЕЧ 4 СТРАЖИЦА ПОЛСКИ ТРЪМБЕЖ 5 ЛЯСКОВЕЦ ЕЛЕНА 6 ПОПОВО РАЗГРАД 7 БАЛЧИК ВАРНА 8 КАВАРНА ДОБРИЧ 9 ШАБЛА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО 10 СЛИВЕН КОТЕЛ 11 НОВА ЗАГОРА ТВЪРДИЦА 12 ЯМБОЛ БУРГАС 13 ТУНДЖА СТРАЛДЖА 14 ЕЛХОВО ГРУДОВО 15 ЧИРПАН СТАРА ЗАГОРА 16 ГЪЛЪБОВО РАДНЕВО 17 ДИМИТРОВГРАД ХАСКОВО 18 СИМЕОНОВГРАД ХАРМАНЛИ 19 ОПАН КАЗАНЛЪК

20 ПЪРВОМАЙ АСЕНОВГРАД 21 ПЛОВДИВ СОФИЯ

22 СЪЕДИНЕНИЕ ПАЗАРДЖИК 23 РОДОПИ СМОЛЯН 24 АСЕНОВГРАД ЧЕПЕЛАРЕ

25 САДОВО ЛЪКИ

2

О Б Щ И Н И Nо ПОРАЗЕНИ ДУБЛИРАЩИ 26 МАРИЦА ПЪРВОМАЙ 27 РАКОВСКИ БРЕЗОВО 28 КАЛОЯНОВО ХИСАРЯ 29 ТРЪН ТРЕКЛЯНO 30 БРЕЗНИК РАДОМИР 31 КОВАЧЕВЦИ ЗЕМЕН 32 СОФИЯ ПЛОВДИВ 33 СЛИВНИЦА ГОДЕЧ 34 КОСТИНБРОД СВОГЕ 35 ЕЛИН ПЕЛИН САМОКОВ 36 ГОРНА МАЛИНА ПИРДОП И ЗЛАТИЦА 37 БОЖУРИЩЕ ДРАГОМАН 38 БОБОШЕВО БОБОВ ДОЛ 39 РИЛА ДУПНИЦА 40 КОЧЕРИНОВО САПАРЕВА БАНЯ 41 БЛАГОЕВГРАД КЮСТЕНДИЛ 42 СИМИТЛИ РАЗЛОГ 43 КРЕСНА БАНСКО 44 СТРУМА ПЕТРИЧ 45 САНДАНСКИ Г. ДЕЛЧЕВ


Специализирани формирования на Министерство на околната среда и водите

при силни земетресения

1. Сили

- дирекция „Политика за околната среда”, отдел „Координация на контролната дейност” към Министерството на околната среда и водите /МОСВ/;

- дирекция „Управление на водите” към МОСВ; - 16 бр. Регионални инспекции по околната среда и водите /РИОСВ/; - 15 бр. Регионални лаборатории /РЛ/; - 4 бр. Басейнови дирекции /БД/; - 3 бр. дирекции на Национални паркове /ДНП/.

2. Средства

- всички стационарни имисионни станции за контрол качествата на

атмосферния въздух; - 6 бр. мобилни имисионни станции за контрол качеството на

атмосферния въздух; - автоматични станции за контрол качеството на течащите

повърхностни води.


ЕКИПИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ И НАПРАВЛЕНИЕ ЗА ЕВАКУАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА ПОСТРАДАЛИТЕ

ПРИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ ПО РАЙОНИ № по ред

РЕГИОН

ЕКИПИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА СПЕШНА ПОМОЩ/ БРОЙ/

НАПРАВЛЕНИЕ ЗА ЕВАКУАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА ПОСТРАДАЛИТЕ В ЛЕЧЕБНИ

ЗАВЕДЕНИЯ

1 2 3 4 1. Североизточна

България 55

- Варна 22 МБАЛ ,,Св. Анна” гр. Варна, МБАЛ ,,Св. ,,Марина” гр. Варна, МБАЛ гр.Провадия, болница на М-во на транспорта

-Шумен 11 МБАЛ гр. Шумен, МБАЛ гр. Преслав, МБАЛ гр. Нови пазар, ”, МБАЛ ,,Св. ,,Марина” гр. Варна, МБАЛ ,,Св. Анна” гр. Варна

-Добрич 11 МБАЛ гр. Добрич, МБАЛ гр. Балчик, МБАЛ гр. Каварна, ОДПЗС гр. Добрич, МБАЛ ,,Св. ,,Марина” гр. Варна, МБАЛ ,,Св. Анна” гр. Варна

- Силистра 11 МБАЛ-гр. Силистра, МБАЛ гр. Тутракан, МБАЛ-гр. Дулово, МБАЛ ,,Св. Анна” гр. Варна

2. Централна Северна България

82

-Русе 11 МБАЛ гр. Русе, МБАЛ гр. Бяла, ДПБ гр. Бяла, МБАЛ ,,Св. Анна” гр. Варна -Велико Търново 14 МБАЛ гр. В. Търново, МБАЛ гр. Г. Оряховица, МБАЛ гр. Елена , МБАЛ

гр. Павликени, МБАЛ гр. Свищов, МБАЛСМ ,, Н.И. Пирогов”

1

1 2 3 4 -Габрово 10 МБАЛ гр.Габрово, МБАЛ гр. Севлиево, МБАЛ, гр.Трявна ДПБ гр. Севлиево

МБАЛСМ ,, Н.И. Пирогов” -Разград 8 МБАЛ гр. Разград, МБАЛ гр.Исперих, МБАЛ гр.Кубрат, МБАЛ ,,Св. Анна”

гр. Варна -Търговище 9 МБАЛ гр.Търговище, МБАЛ гр. Попово МБАЛ гр. Омуртаг, МБАЛ ,,Св.

Анна” гр. Варна -Плевен 17 УМБАЛ гр.Плевен, МБАЛ гр.Левски, МБАЛ гр.Никопол, МБАЛ гр.Червен

Бряг, МБАЛ гр. Кнежа -Ловеч 13 МБАЛ гр. Ловеч, МБАЛ гр. Луковит, МБАЛ гр. Троян, МБАЛ гр.Тетевенг,

МБАЛ гр. Кнежа, психиатрична болница гр. Ловеч, УМБАЛ гр. Плевен 3. Софийски район 63 -София град 32 МБАЛСМ ”Н.И.Пирогов”, ,, УМБАЛ”Александровска”, УСБАЛ по

ортопедия, МБАЛ ”Царица Йоанна”, СБАЛИПБ„Проф.Ив.Киров”, СБАЛНП ”Св.Наум”, ДПБ ”Св.Ив.Рилски”- Нови Искър, I-ва МБАЛ; II-ра МБАЛ; IV-та МБАЛ; V-та МБАЛ, МБАЛ „Райна княгиня”, ВМА, Болница „Лозенец”, Медицински институт – МВР.

-София област 22 УМБАЛ ”Св.Анна”-гр. София, МБАЛ гр.Ботевград, МБАЛ гр.Етрополе, МБАЛ гр. Ихтиман, МБАЛ гр. Пирдоп, МБАЛ гр.Своге, ОДПЗС – София, МБАЛСМ ”Н.И.Пирогов”.

-Перник 9 МБАЛ гр. Перник, МБАЛ гр. Радомир 4. Пловдивско –

Пазардж. район 93

- Пазарджик 14 МБАЛ”Св.Екатерина” гр.Пазрджик, МБАЛ гр.Велинград, МБАЛ гр. Панагюрище, МБАЛ гр. Пещера, СБПП – Паталеница.

- Пловдив 30 МБАЛ гр. Пловдив, УМБАЛ”Св.Георги” гр. Пловдив, МБАЛ”Св.Пателеймон” гр.Пловдив, МБАЛ гр. Асеновград, МБАЛ гр.

2

Карлово, МБАЛ гр. Раковски, МБАЛ гр.Първомай. 1 2 3 4 - Смолян 13 МБАЛ гр. Смолян, МБАЛ гр. Златоград, МБАЛ гр. Девин, МБАЛ гр. Мадан,

МБАЛ гр. Рудозем, УМБАЛ ”Св.Георги” гр. Пловдив. - Стара Загора 16 МБАЛ ”проф.Стоян Киркович” гр. Стара Загора, МБАЛ гр. Стара

Загора, МБАЛ гр. Казанлък , МБАЛ гр. Чирпан, МБАЛ гр. Раднево МБАЛ гр.Гълъбово, ДПБ – Раднево, МДОЗС - Стара Загора

- Ямбол 11 МБАЛ гр. Ямбол, МБАЛ гр. Елхово - Сливен 9 МБАЛ ”д-р Ив.Селимински” Сливен, МБАЛ гр. Нова Загора, МБАЛ

”Царица Йоанна” гр .Сливен , СХБАЛ „А. Паре” гр. Сливен, УМБАЛ ”Св.Георги”- Пловдив

5. Благоевградски район

27

-Благоевград 16 МБАЛ гр. Благоевград, МБАЛ гр. Сандански, МБАЛ гр. Петрич, МБАЛ гр. Разлог, МБАЛ гр. Гоце Делчев, ОДПЗС Благоевград ,МБАЛСМ ”Н.И.Пирогов”.

- Кюстендил 11

МБАЛ гр. Кюстендил, МБАЛ гр. Дупница, МБАЛ гр. Бобов дол.

3


СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ФОРМИРОВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ

СИЛИ И СРЕДСТВА НА БЧК ЗА РАБОТА В БЕДСТВЕНА СИТУАЦИЯ

Доброволни екипи на БЧК, които се водят на отчет, обучават и привличат за участие при възникване на БАК.

- на национално ниво: екип - състав - 20 човека; - на областно ниво: 8 екипа – състав - 8-10 човека;

- на национално ниво - екип от спасители за работа при водни инциденти – 10 човека;

- екип от планински спасители за издирване на пострадали под развалини и спасяване по алпийски способи - 31 човека и 14 спасителни кучета; - екипи от професионални психолози на национално и областно ниво за оказване на първа психологична помощ и психосоциална подкрепа на населението при бедствен стрес.

Времето за включването на силите на БЧК в спасителните дейности е до

12 часа. БЧК сформира при необходимост допълнително доброволци за участие в

акциите по набиране на помощи и подпомагане на пострадало население.

БЧК планира участието на своите структури в условия на бедствия, аварии и катастрофи, военен конфликт, социално подпомагане и др. Планирането се осъществява на национално и местно нива. БЧК разполага с Централна складова база – Лозен (София) и между областни складови бази в Русе, Добрич и Бургас.

Складовите бази разполагат с резерв от имущество от първа необходимост за подпомагане на бедстващо население – за 5 000 човека.

БЧК не разполага с инсталации за пречистване на вода, но може в кратки срокове да осигури такива по линия на МФЧК/ЧП с капацитет 100 000 л. дневно. Разполага с 6 души, подготвени за работа с австрийски инсталации за пречистване на вода. БЧК има изградена и ползва при бедствие радиомрежа на КВ и УКВ честоти със складовите бази и с МФЧК/ЧП.

БЧК ползва международен механизъм за привличане на помощи в случай на бедствие от страната и чужбина.

Приложение № 35 Т А Б Л И Ц А

на Пунктовете за управление на оперативните групи за провеждане на СНАВР при наводнение

№ по ред

Вид стихийно бедствие Сеизмични зони, обекти, язовири,

заливни зони

ПУ на ОГ на щабовете за координация

1 2 3 Язовири

1. Язовир “Жребчево” Нова Загора 2. Язовир “Бебреш” Ботевград 3. Язовир “Ястребино” Антоново 4. Язовир “Овчарица” Раднево 5. Язовир “Белмекен” Белово 6. Язовир “Копринка” Мъглиш 7. Язовир “Чаира” Белово 8. Язовир “Стамболийски” Сухиндол 9. Язовир “Въча” Родопи 10. Язовир “Ивайловград” Йвайловград 11. Язовир “Камчия” Сунгунларе 12. Язовир “Студена” Перник 13. Язовир “Йовковци” Елена 14. Язовир “Асеновец” Сливен 15. Язовир “Христо Смирненски” Габрово

ПРИ НАВОДНЕНИЯ ОТ ПОКАЧВАНЕ НИВОТО НА р. ДУНАВ

1. Район Видин – Лом Димово

2. Район на р. Цибрица Вълчедръм

3. Район Лясковец Оряхово

4. Район Гиген-Гулянци Комарево

5. Район Никопол-Белене Деков

6. Район Вардим-Кривина Ценово

7. Район Сливо поле-Бръшлен-Тутракан Юпер

8. Район Пиргово Пиргово

9. Район Попина Гарван

10. Район Сребърна Сребърна


СИЛИ И СРЕДСТВА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

1. СПИСЪК НА РЕГИОНАЛНИТЕ ИНСПЕКЦИИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ( РИОСВ).

РИОСВ

ДИРЕКТОР, ТЕЛЕФОН; МОБИФОН

АДРЕС

ДЕЖУРЕН ТЕЛЕФОН

ФАКС, Е-mail Address

Благоевград Ангел Георгиев 073 / 885-161; 0888/199-196

ул. “Трайчо Китанчев" № 1, п.к.163

Зелен телефон 073/ 885-160

073/ 885-158 [email protected]

Бургас Симеон Симеонов 056/ 813 205; 0887/939-397

к-с “Лазур” ул. “Перущица” № 67, ет.3, пк. 219

056/ 813 213;

056/ 813 200 [email protected]

Враца Валери Андреев 092/ 62 47 61; 0887/682-681

3000-Враца, ул “Екзарх Йосиф” 81

092/ 629-211 092/ 62 47 61 [email protected]

Варна Синан Мехмед 052/ 63 45 81; 0886/899-389

Ул. “Ян Палах” №4 052/ 63 45 82 052/ 63 45 93 [email protected]

Велико Търново

Илка Каркорова 062/ 62 03 51; 0885/322-969

Ул. “Никола Габровски” №68, п.к.11

062/ 62 03 58 062/ 62 37 84 [email protected]

Монтана Боян Цолов 096/ 300-960; 0887/718-071

Ул. “Юлиус Ирасек” №4 096/300-961 096/ 300-960 [email protected]

Пазар- Джик

Гергана Шишиньова 034/ 44 43 89; 0886/000-744

ул. “Ген.Гурко” 3, ет.4, п.к.220

034/ 44 18 75 034/ 44 55 85 [email protected]

Перник Людмила Аначкова 076/60-56-83 0886/840-166

пл.„Свети Иван Рилски” №1Б, ет.13

076/60-51-43 076/60-56-83 [email protected]

Плевен Валентин Кашев 064/ 80 17 68 0886/399-144; 0878/968-200

ул. “Ал.Стамболийски" №1

064/ 806-950

064/ 800-711; 064/806-951 [email protected]

Пловдив Ивайло Йотков 032/ 650-190 0886/099-959

бул. “Марица” 122 032/ 643-245 032/ 62 89 94 [email protected]

Русе Даут Ибрям 082/ 82 07 71; 0888/705-041

ул."Придунавски булевард" № 20, п.к. №26

082/ 809-281 082/820-779 [email protected]

2

РИОСВ

ДИРЕКТОР, ТЕЛЕФОН; МОБИФОН

АДРЕС

ДЕЖУРЕН ТЕЛЕФОН

ФАКС, Е-mail Address

София Гергана Благиева 02/940-64-21 0887/787-500

Бул.”Цар Борис III” № 136, ет.10

02/ 856-51-52 02/955 93 62 [email protected]

Ст. Загора Нанчо Видев 042/ 692-200; 0885/002-777

ул. “Стара планина” 2, п.к. 143

042/692-200 042/ 602-447 [email protected]

Смолян Илия Спилков 0301/ 60-113; 0888/809-184

ул. “Дичо Петров” 16 0301/ 60-100 0301/ 60-121 [email protected]

Хасково Димитър Илиев 038/ 664 608; 0888/927-292

ул. “Добруджа”14, ет.2 038/ 601-628 038/ 601-611 [email protected]

Шумен Теофан Димитров 054/ 877-460; 0886/737-608

ул. “Съединение” 71, ет.4

054/ 874-913

054/ 876-840 [email protected]

ДНП Рила Красимир Кацарски 073/881-871 0887/997-770

Гр.Благоевград Ул.”Бистрица”, 12 В

073/880-537 073/881-023 [email protected]

ДНП Централен Балкан

Нела Рачевиц 066/801-277 0885/202-540

Гр.Габрово, ул.”Бодра смяна” 3

066/801-277 066/801-277 [email protected]

ДНП Пирин Георги Грънчаров 048/862-087

Гр.Банско Ул.”България” № 4

0749/88-204 0749/88-202 [email protected]

2. БАСЕЙНОВИ ДИРЕКЦИИ

БД ДИРЕКТОР ТЕЛЕФОН

ТЕЛЕФОН ФАКС ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС

БД БЛАГОЕВГРАД 2700 Благоевград, ул. „Митрополит Борис” №18, п.к. 441

РАДОСЛАВ ГЕОРГИЕВ 073/ 889 47 101 0886671666

Сигнали се приемат на тел. – 0889 288 807

073/ 88 947 102, 103 [email protected]

БД ПЛОВДИВ 4000, гр. Пловдив, ул. “Булаир” №26, ет.5, п.к. 307

АТАНАСКА ТУНТОВА 032/ 621 552 0889378167

Син телефон – 032/ 621 552, 0885 166 044


БД ПЛЕВЕН гр. Плевен, ул. “В. Левски” №1, ет.16, п.к.1237, офис1608

РУМЕН ПЕТКОВ 064/ 803 279 064/ 885 115 0886330347

Син телефон – 064/ 885 100


БД ВАРНА 9000 гр. Варна, ул. „Ал. Дякович” №33

Венцислав Николов 052/ 631 447 0889 228 163

Син телефон – 0886 406 816



СИЛИ И СРЕДСТВА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

1. Националната ветеринарно медицинска служба (НВМС) 02/ 91598 20; 02/ 915 98 30 1.1 Регионални структури:

Регионална ветеринарномедицинска Отдел Отдел „Държавен Отдел „Лабораторно- служба „Здравеопазване ветеринарно- диагностичен контрол” на животните” санитарен контрол” (за

сигнали)

РВМС -Благоевград 073/ 83 02 78 073/ 82 88 26 073/ 88 20 73 073/ 88 10 76 073/ 88 50 97 073/ 83 54 84 РВМС – Бургас 056/ 81 32 84 056/ 81 32 76 056/ 81 37 51 056/ 81 26 50 056/ 81 32 80 056/ 82 00 83 056/ 81 36 02 056/ 82 00 87 РВМС – Варна 052/ 65 58 10 052/ 61 08 51 052/ 65 58 10 052/ 61 08 51-факс 052/ 22 28 48 РВМС – Видин 094/ 60 15 97 094/ 60 15 91 094/ 60 15 89 094/ 60 15 88 РВМС – Велико Търново 062/ 60 31 58 062/ 64 48 35 062/ 60 31 60 062/ 60 31 62 062/ 60 31 54

РВМС – Враца 092/ 66 51 54 092/ 66 06 89 092/ 66 39 46 092/ 66 40 75 092/ 66 06 85 092/ 66 58 14 РВМС – Габрово 066/ 80 31 38 066/ 80 17 81 066/ 80 35 33 066/ 80 50 71

РВМС – Добрич 058/ 60 31 18 058/ 60 21 16 058/ 60 32 94 058/ 60 22 37 РВМС – Кърджали 0361/ 6 25 28 0361/ 6 25 30 0361/ 6 25 34 0361/ 6 25 33 0361/ 6 25 27 -факс 0361/ 6 25 27-факс РВМС – Кюстендил 078/ 55 06 31 078/ 55 06 32 078/ 55 06 35 078/ 55 06 31-факс 078/ 55 06 38-факс РВМС – Ловеч 068/ 60 07 53 068/ 60 07 52-факс 068/ 2 30 14 068/ 60 07 49 РВМС – Монтана 096/ 30 02 04 096/ 30 10 38 096/ 30 02 08 РВМС -Пазарджик 034/ 44 48 04 034/ 44

48 01 034/ 44 48 92 034/ 44 42 12 034/ 44 45 26 034/ 44 47 78

РВМС – Перник 076/ 60 29 78 076/ 60 29 78 076/ 60 21 33

РВМС – Плевен 064/ 82 33 93 064/ 80 31 45

064/ 83 40 28 064/ 85 07 73

РВМС – Пловдив 032/ 62 37 91 032/ 62 62 55 032/ 62 51 88 032/ 26 86 03

РВМС – Разград 084/ 66 13 06 084/ 66 13 01 084/ 66 28 14 084/ 66 13 01

РВМС – Русе 082/ 84 59 56 082/ 84 15 43 082/ 84 15 44 082/ 84 58 63 082/ 45 86 56

082/ 48 51 75

РВМС – Силистра 086/ 6 38 59 086/ 82 36 11 086/ 2 37 11

РВМС – Сливен 044/ 62 49 41 044/ 62 26 32

044/ 66 30 95 044/ 62 49 41 044/ 62 49 41

РВМС – Смолян 0301/ 6 26 28 0301/ 6 25 02 0301/ 6 28 08 0301/ 4 65 75

РВМС – София град 02/ 931 59 33 02/ 832

30 98 02/ 944 24 62 02/ 832 21 98 02/ 967 10 32 02/ 957 60 49

РВМС – София област 0721/ 6 01 92 0721/ 6 60 91

0721/ 6 60 95 0721/ 6 60 96

РВМС – Стара Загора

042/ 64 20 58 042/ 62 67 92 042/ 63 91 96 042/ 3 41 81

РВМС – Търговище 0601/ 6 26 55 0601/ 6 26 55

0601/ 6 26 50 0601/ 6 30 80 0601/ 6 26 52 0601/ 6 26 51

РВМС – Хасково 038/ 66 10 47 038/ 66 10 48 038/ 62 27 66

РВМС – Шумен 054 / 88 71 28 054/ 86 01 14

054/ 80 14 32 054/ 5 65 12

РВМС – Ямбол 046/ 66 36 21 046/ 66 36 26 046/ 66 12 74 046/ 66 36 18 046/ 66 36 20 Столичен ветеринарно-санитарен - 02/ 944 17 06 - контрол (СВСК) 02/ 944 46 36 2. „Напоителни Системи” ЕАД- Аварийни групи N Клонове в страната АДРЕС ФАКС УПРАВИТЕЛ 1. София п.к.1618 бул.”Цар Борис III” 136 02 8558779 и 8564842

п.к.345 Изпълнителен Директор 02 8561177

2. Бургас п.к.8000 ул.”Фердинандова”3 56 840 879 056 842884 и 088 450942

3. Варна п.к.9000 бул.”Хр.Ботев” 10 52 613 248 052 613273 и 613282 4. Велико Търново п.к.5000 бул.”България” 25 62 633 953 62 637 963 5. Видин п.к.3700 ул.”Цар Александър II” 13 94 600 867 94 600 860

6. Враца п.к.3000 бул.”Хр.Ботев” 78 92 653 257 092 653354 и 653044

7. Гоце Делчев п.к.2700 ул.”Г. Делчев” 27 75 160 019 75 160 020 8. Дупница п.к.2600 ул.”Св.Ив.Рилски”20 70 151 387 70 151 387 9. Монтана п.к.3400 бул.”Ген.Столетов”1 96 305 336 096 306942 и 305336

10. Пазарджик п.к.4400 ул.”Пловдивс-ка”3 34 404 041 034 4040201 и 404040

11. Перник п.к.2300 кв.”Бели брег”3 76 602 440 76602440 12. Плевен п.к.5800 ул.”Дойран” 136 64 822 128 064 805352 и 824044 13. Пловдив п.к.4000 бул.”Марица” 122 32 625 776 32 654 521

14. Русе п.к.7000 бул.”Борисова” 52 82 825 751 82 825 748 15. Сандански п.к.2800 ул.”К.Честименски”1 74 630 396 74 630 396 16. Сливен п.к.8800 ул.”Д.Пехлива-нов”2 44 622 812 44 622 414 17. София п.к.1528 гара Искър ул.”5006” 4 29 732 850 29 732 849 18. Стара Загора п.к.6000 бул”.Митр.М.Кусев”2 42 641 646 42 621 072 N СТРУКТУРИ

Местонахож-дение АДРЕС ФАКС УПРАВИТЕЛ

19. Търговище п.к.77 ул.”Гладстон” 10 60 163 676 0601 63676 и 65573 20. Хасково п.к.6300 ул.”Раковски”1 38 664 942 038 588963 и 622045

21. Шумен п.к.9700 ул.”Петра”1 54 800 514 054 800513 и 800507 22. Ямбол п.к.8600 ул.”Жорж Папазов”9 46 661 801 046 661810 и 661812


ЗАДАЧИ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВАТ ОСНОВНИТЕ СТРУКТУРИТЕ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ПРИ НАВОДНЕНИЯ

Главна дирекция ”Гражданска защита”(ГДГЗ) и териториалните й звена

поддържат постоянна готовност за провеждане на оперативни дейности по защита при възникване на наводнения.

Оперативната защита при наводнения има три основни фази: 1. Непосредствено преди (при опасност от наводнение) наводнението, която

включва: • организиране наблюдението на водното ниво и състоянието на

хидротехнически съоръжения, като събира информация за целта в ОКИЦ;

• извършване аварийни дейности по елементи на хидротехнически съоръжения:

а) отваряне или затваряне на изпускатели, саваци и др.; б) удълбочаване на преливниците; в) отпушване на подприщвания пред мостове, водостоци, пасарелки

и др.; • участие в надграждане на диги и изграждане на временни диги чрез:

а) използване на модулни елементи; б) нареждане на чували с инертни материали; в) натрупване на инертни материали;

• участие в евакуирането на промишлено отровни вещества (ПОВ), радиоактивни източници и др., попадащи в заливните зони, които биха предизвикали поражения върху хората и замърсяване на околната среда;

• устройване на лагери за временно настаняване на застрашеното население съвместно с териториалните си звена;

• предупреждение чрез ОКИЦ на териториалните управления"Гражданска защита" и местните власти на база прогностични данни и информация от НИМХ, Агенцията за поддържане и проучване на р. Дунав и др..

2. По време на наводнението, която включва : • разузнаване в района на заливане и местата, където е възможно да са

блокирани от водата хора, животни или материални ценности; • извеждане на хора или животни, както и изнасяне на материални

ценности от залетите зони; • огледи на състоянието на пътищата и подстъпите към наводнения район

и за населени места без достъп вследствие на наводнени пътища; • при данни за наличие на промишлено отровни вещества (ПОВ) или други

вещества в залятата зона, които има опасност да нанесат щети или да предизвикат екологично замърсяване, извършва разузнаване на местата за съхраняване и при възможност взема мерки за предотвратяване на замърсяването.

3. След наводнението - след оттеглянето на водата, която включва:

• издирване на изчезнали хора, както и издирване и изваждане на удавени хора или животни;

• отводняване на обществени сгради, болници, училища, жилищни сгради и др.

ГДОП и Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване” осъществяват ръководство, помощ и контрол и създават организация за формиране на резерви от сили и средства за подпомагане, на силите на териториалните структурни звена по изпълнение на поставените им задачи.

Дирекция „Специализирани полицейски сили” към Главна дирекция „Охранителна полиция” /ГДОП/ подпомага силите на териториалните структурни звена при:

• Изолиране зоната на наводнението посредством изграждане на КПП. • Издирването и задържането на извършители на умишлени действия, свързани

с ескалиране на обстановката • Охрана на водоеми и отводнителни съоръжения. • Борба с разпространителите на деструктивни слухове, мародерите,

овладяване на масови безредици и обезвреждане на престъпни групи, действащи извън територията на населените места.

• Осигуряване спазването на въведените режимни мерки в зоната на наводнението.

• Осигуряване на сили и средства за провеждане на спасителни дейности, доставяне на жизненоважни медикаменти и продукти в труднодостъпни райони.

Териториалните структури на Главна дирекция “Гранична полиция” изпълнява задачи в граничната зона по:

• Добиване и предаване на информация за параметрите на наводнението и за застрашени от стихията населени места и обекти.

• Оказване съдействие при извършване на спасителни дейности. • Усилване охраната и контролно пропускателната дейност на държавната

граница в близост до зоната на наводнението. • Предприемане на мерки за запазване живота и здравето на служителите и

евакуация на задържани лица, животни, документи, оръжие, боеприпаси и материални средства.


• Временно ограничаване или забраняване движението на лица и транспортни средства в граничните зони и обекти, ако съществува опасност за здравето и живота на хората;

• Съдейства на силите на ОДМВР/СДВР при охраната на обществения ред и при издирване и задържане на извършители на палежи.

• Информира компетентните органи на съседни страни за опасност от наводнения в граничната зона, а при необходимост осигурява пропускането на сили и средства за осъществяване на спасителни и хуманитарни дейности.

• При необходимост осъществяват наблюдение и разузнаване на зоната на наводнението с летателна техника.

Задачи на ОДМВР/СДВР изпълнявани в района на наводнението.

• Добиване и предаване на информация за размерите на бедствието и по възможност за застрашените от наводнение населени места и обекти.

• Провеждане на спасителни дейности, разчистване на преливници и корита на реки и извършване отводнителни действия в частни и обществени сгради.

• Организиране и осигуряване пропускателната способност на маршрути за въвеждане на сили и средства за извършване на спасителна дейност, осигуряване на пожарната безопасност и временна евакуация на гражданите от застрашените райони.

• Изолиране района на наводнението, посредством изграждане на КПП за недопускане навлизането на хора и автомобили, нямащи отношение към спасителната дейност.

• Извършване на оперативно-издирвателна дейност за установяване и задържане на извършителите на умишлени действия, свързани с предизвикване на наводнения.

• Осигуряване на обществения ред в зоната на наводнението, борба с мародери, разпространители на слухове, подстрекатели към обществени безредици и групи с престъпни намерения.

• Усилване наблюдението за умишлени или неумишлени действия, които биха ескалирали обстановката и завишаване контрола върху безопасността на водоеми, канали и технически съоръжения за намаляване на критичните обеми.

• Предприемат мерки за запазване живота и здравето на служителите и евакуация на задържани лица, документи, оръжие, боеприпаси и материални средства.

• Оказване съдействие на областните и общински администрации при евакуация на граждани от застрашени райони и изграждат информационна система за издирване на пострадали граждани



СИЛИ И СРЕДСТВА В СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И

СЪОБЩЕНИЯТА

I. СИЛИ И СРЕДСТВА ТРАНСПОРТ 1. Железопътен транспорт 1.1. Държавно предприятие “Национална компания Железопътна инфраструктура”;

1.2. “Български държавни железници” ЕАД; 1.3. Държавно предприятие “Транспортно строителство и възстановяване”. 2. Въздушен транспорт 2.1. В рамките на летището и в зоната на отговорност на летището - район с радиус 5 км от контролната точка на летището – ликвидирането на произшествията се извършва от летищния персонал съгласно НАРЕДБА № 3 от 25.05.2009 г. за аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища. Извън обсега по т. 2.1. при произшествие се действа съгласно НАРЕДБА № 12 от 29.12.2005 г. за условията, реда и изискванията към системата за търсене и спасяване при авиационно произшествие. 3. Морски транспорт и пристанища 3.1.Екологично замърсяване Противодейства се съгласно Националния авариен план за борба с нефтените разливи от месец декември 2009 г. Средствата и силите са съсредоточени в състава на Морските аварийно-спасителни отряди (МАСО) във Варна и Бургас; 3.2. Търсене и спасяване при морски катастрофи Се извършва съгласно Плана на операцията по търсене и спасяване от 2004 г. Средствата и силите са включени в състава на Морските аварийно-спасителни отряди (МАСО) във Варна и Бургас; 3.3. Произшествия в рамките на морските пристанища Варна и Бургас

Собствени сили и средства под ръководството на Щаб за координация на дейностите при защита; 4. Речен транспорт и пристанища 4.1. ИА “Проучване и поддържане на река Дунав” – организира дейността по наблюдение и прогнозиране на водното ниво и ледовите явления по река Дунав; 4.2. Произшествия в рамките на речните пристанища Русе и Лом Собствени сили и средства под ръководството на Щаб за координация на дейностите при защита;

II. СЪОБЩЕНИЯ 1. Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”; 2. „Български пощи” ЕАД; 3. Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване”. Забележка: При възникване на бедствия, за ивършване на СНАВР, министерът на МТИТС, взима решение за използване на следните структури: Държавно предприятие “Национална компания Железопътна инфраструктура”, “Български държавни железници” ЕАД, Държавно предприятие “Транспортно строителство и възстановяване”, Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” и Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване”.

1 Крушево 22.80 11200 р. Калмушка III Бургас

2 Скала 1 9,02;13,85;8,2 10340 Камчия, вхв. Бъчвен ІІІ Бургас

3 Трояново 20.06 5900 р. Чакърлийка ІV Бургас

4 Церковски 6.00 5750 Дермен дере ІV Бургас

5 Скала 2 13,26;2,34 960 дере, Сазлъ дере, помпено ІІІ Бургас

6 Детелина 19.25 800 Барганско дере IV Бургас

7 Барган 9.50 560 Барганско дере ІV Бургас

8 Тръстиково 34.73 23780 Сандър дере II Варна

9 Елешница 25.00 10466 р. Елешница III Варна

10 Генерал Киселово 10.30 3100 Пашилийско дере IV Варна

11 Абрит 12.30 2975 извори, 2 броя сондажи III Варна

12 Снежина 23.00 2340 Боаз дере IV Варна

13 Малка Смолница 8.00 944 извори, 2 броя сондажи III Варна

14 Комарево Храброво 4.50 440 дере, вхв. Ана дере IV Варна

15 Златия 7.00 430 р. Ботевска IV Варна

16 Одринци 25.00 24100 дере, сондажи III Варна

17 Карайсен 19.20 10250 яз. пАл. Стамболийски III Вел. Търново

18 Негованка 23.77 2800 р. Негованка III Вел. Търново

19 Паисий 2 10.00 950 дере IV Вел. Търново

20 Овча могила 6.55 827 дере Драгомирско III Вел. Търново

21 Полетковци 34.30 17500 р. Селска бара II Видин

22 Дреновец 27.50 12000 р. Медовнишка II Видин

23 Божурица 17.00 1430 р. Милчинска III Видин

24 Ошане 22.45 609 р. Ошане III Видин

25 Бяла Рада 11.30 340 р. Белорадса IV Видин

26 Неговановци 9.00 450 Неговановско дере ІV Видин

27 Аспарухов вал 22.30 8100 р. Бередже, помпено II Враца

28 Върбешница 25.00 2570 р. Върбешка бара III Враца

ВИДИН, ул. Цар Александър № 13

Здравко Младенов 0885 649 850

Язовири, стопанисвани от "Напоителни системи" ЕАД Приложение № 40

№ Язовир Нст (м) Wобщ (х.м3) водоизточник

клас

БУРГАС, ул. Фердинандова № 3 Евгени Братанов 0888 450 942

Клон градцентър за управление и координация при кризи,

адресуправител, GSM

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, бул. България № 25

Красимир Калчев 0888 111 081

ВАРНА, бул. Христо Ботев № 10

Ивайло Комитов 0894 474 939


клас Клон град

център за управление и координация при кризи,


29 Девец 37.40 11220 р. Габърска, помпено II Враца

30 Селановско дере 12.70 434 Селановско дере IV Враца

31 Дъбника 23.60 13450 р. Дъбника III Враца

32 Острог 15.50 212 р. Малък Бебреш IV Враца

35 Хр.Смирненски 28.00 8500 р. Нечинска бара ІV Монтана

36 Ковачица 25.50 8020 р. Липница, помпено І Монтана

37 Клисурица 20.00 1800 р. Рикушка бара ІV Монтана

38 Липница 11.65 955 р. Липница ІV Монтана

39 Малка Мътница 24.00 1100 р. М. Мътница III Пазарджик

40 Виноградец 10.30 260 р. Кавак дере IV Пазарджик

41 Извор 28.60 7300 р. Оролачка II Перник

42 Долна Диканя 24.00 7224 р. Диканска II Перник

43 Ярловци 23.00 5910 р. Ерма II Перник

44 Бегуновци-СН 13.00 1550 р. Изворщица III Перник

45 Осломе 19.50 1360 дере ІV Перник

46 Темелково 23.05 1125 р. Лясковец III Перник

47 Берсин 33.80 4600 р. Берсински дол III Перник

48 Дренов дол 22.50 3500 р. Банска III Перник

49 Багренци 22.50 2200 р. Берсински дол III Перник

50 Горна Гращица 9.56 200 дере Горно Гращичко III Перник

51 Седлото 14.80 150 ПС Драговищица III Перник

Богомил Борисов 0888 799 921

ДупницаДУПНИЦА, ул. Св. Иван Рилски

№ 20Санде Костадинов 0889

437 373

МОНТАНА, ул. Ген. Столетов №1

Красимир Петков 0887 301 897

ПАЗАРДЖИК, ул. Пловдивска № 3

Ангел Даскалов 0886 665 664

ПЕРНИК, ул. Бели брег № 3

деривация II

33 Кринец 17.60 105

34 Стойковци 43.60 13220

ВРАЦА, ул. Христо Ботев № 78 Георги Захариев 0887 476 528

Гоце ДелчевГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, бул. Гоце

Делчев № 27дере ІV

Димитър Попов 0887 210 142





52 Телиш 39.40 17215 Горнодъбнишка бара и р. Вит II Плевен

53 Каменец 16.25 11300 р. Шаварна, р. Осъм II Плевен

54 Малчика 21.60 11200 Лъдженска бара, помпено II Плевен

55 Александрово 17.00 8300 р. Берница II Плевен

56 Вълчовец 22.00 4300 дере и р. Вит III Плевен

57 Долни Дъбник 15.50 2347 Дъбнишки дол, р. Вит III Плевен

58 Пустия 27.00 2210 р. Ломя III Плевен

59 Крушовица 3 13.80 1800 Крушовско дере IV Плевен

60 Табакова чешма 20.00 1424 дере, вхв. Тотлебенов вал III Плевен

61 Мишковец 17.00 1250 дере Славянско IV Плевен

62 Кайлъка 17.50 1059 Тученишка река III Плевен

63 Света 14.00 1054 дере IV Плевен

64 Пелик дере 15.45 600 Пелик дере IV Плевен

65 Морун-СН 20.40 2193 р. Каменица IV Плевен

66 Татари 13.50 828 Татарско дере III Плевен

67 Драгаш 16.00 808 Драгашко дере III Плевен

68 Бобевото 13.50 800 Тученишка река IV Плевен

69 Божурлук 11.30 744 Стежеровско дере III Плевен

70 Кулина вода 11.00 639 Кулиновоско дере IV Плевен

71 Гривица 6.30 340 Гривишка бара III Плевен

72 Мъртва долина 1 14.00 338 дере, вхв. Тотлебенов вал III Плевен

73 Д.Митрополия 9.00 300 Барата III Плевен

74 Тотлебенов вал 9.00 300 Тученишко дере III Плевен

75 Радишево 14.00 290 Радишевска бара IV Плевен


77 Чаира 8.45 210 дере Чаира IV Плевен

78 Телиш 2 6.00 180 Горнодъбнишка бара IV Плевен

79 Марков дол 14.00 150 дере IV Плевен80 Хаджи Димитър 6.64 16 дере III Плевен

ПЛЕВЕН, ул. Дойран № 136 Цанко Цолов 0889 003 223





81 Климент 31.45 3300 р. Климентска III Пловдив

82 Чернозем 16.00 3300 дере Сайте, ГНК III Пловдив

83 Синята река 12.30 2350 р. Каварджийска III Пловдив

84 Дондуково 23.50 2314 Гарров дол III Пловдив

85 Правище 14.00 1400 р. Кюпрюдере, ГНК III Пловдив

86 Дуванли 10.00 700 Кулак дере, ГНК III Пловдив

87 Васил Левски 10.00 600 Р. Ватьов дол, вхв III Пловдив

88 Брягово 25.00 9425 р. Каялийка II Пловдив

89 Мечка 32.30 6885 р. Мечка II Пловдив

90 Леново 29.00 6100 р. Чинар дере III Пловдив

91 Сушица 37.75 4600 р. Сушица III Пловдив

92 40-те извора 29.00 3800 Ана дере, 40 извора III Пловдив

93 Пампорово 17.50 314 р. Куртовски Лом II Пловдив94 Златовръх 23.30 1680 дере Сайте ІV Пловдив

95 Антимово 31.75 10960 р. Дунав, помпено III Русе

96 Баниска 20.00 10500 р. Шипа II Русе

97 Бойка 15.90 4960 Каяджик дере III Русе

98 Тетово 12.84 844 р. Дунав ІV Русе99 Звънарци 11.00 450 дере ІV Русе

100 Бели брег 29.40 940 р. Бистрица III Сандански101 Валтата 30.50 900 деривации III Сандански

102 Бебреш 47.60 14175 р. Бебреш II София

103 Бакър дере 23.00 11100 р. Баба III София

104 Правец 14.00 1650 Р. Скарнава III София

105 Мали лаг 11.90 830 Стара рекя IV София

106 Филиповци 15.14 750 р. Ланденица II София

107 Алино 20.00 635 р. Селска бара IV София

108 Пролеша 15.00 230 р. Хераковска IV София

109 Етрополе 22.00 105 р. Ябланица IV София110 Белопопци 9.50 145 р. Байловска IV София

Димитър Методиев 0888 493 194

РУСЕ, ул. Борисовска № 52 Михаил Милчев 0886 989 716

САНДАНСКИ, бул. Кочо Чистеменски № 1

Красимир Митрев 0887 211 650

СОФИЯ, гара Искър ул. 5006 № 4

ПЛОВДИВ, бул. Марица № 122 Иван Иванов 0887 527 551





111 Добри дол 17.50 3465 Чомлек дере, помпено III Стара Загора

112 Долно ново село 26.00 1200 Кузгун дере IV Стара Загора

113 Найденово 18.00 516 р. Суха III Стара Загора

114 Поляница 23.50 6400 р. Врана II Търговище

115 Ломци 15.80 3330 р. Малък Лом III Търговище

116 Красноселци 33.60 3160 р. Гюрля III Търговище

117 Овчарово 29.00 3039 р. Отеки дере III Търговище

118 Дъбрава 10.10 1800 дере IV Търговище

119 Желязковец 15.50 1400 р. Лешникова III Търговище

120 Каменна чешма 17.30 1185 дере Лознишко III Търговище

121 Тръбач 11.40 520 р. Главница III Търговище

122 Трапище 10.50 340 извори III Търговище

СТАРА ЗАГОРА, ул. Митрополит Методи Кусев № 2

Филип Шукаров 0886 432 381

ТЪРГОВИЩЕ, ул. Гладстон № 10

Виолета Стоянова 0888 851 784





123 Гарваново 41.00 25000 р. Читашка, помпено ІІ Хасково

124 Доситеево 30.00 9000 р. Доситеевска II Хасково

125 Бенковски 32.15 8000 Ахрян дере ІІІ Хасково

126 Троян 30.00 6000 Соват дере II Хасково

127 Езерово 18.30 5776 р. Кайлийска III Хасково

128 Клокотница 28.65 4170 Гидикли дере ІV Хасково

129 Изворово 29.40 3800 Голяма река ІІІ Хасково

130 Криво поле 17.70 2850 р. Безименна III Хасково

131 Книжовник 11.40 2520 Караман дере ІІІ Хасково

132 Гледка 22.85 2320 Еле дере ІІІ Хасково

133 Сираково 22.00 2200 р. Хасковска II Хасково

134 Мандра 21.20 1500 р. Бекчовска ІІІ Хасково

135 Сивата вода 16.00 1260 дере Сивата вода III Хасково

136 Звиница 20.75 1230 Асфалт дере ІV Хасково

137 Нановица 1 14.50 165 приток на Буюк дере ІV Хасково

138 Нановица 2 21.00 860 приток на Буюк дере ІV Хасково

139 Петелово 23.70 600 Манда дере ІІІ Хасково

140 Карамфил 22.00 575 Каярдъ ІІІ Хасково

141 Даскалово 1 20.50 371 Даръ дере ІV Хасково

142 Даскалово 2 30.00 544 Даръ дере ІV Хасково

143 Ястреб 1 20.00 655 дере ІV Хасково

144 Ястреб 2 (Минзухар) 20.00 560 дере ІV Хасково

145 Пчеларово 1 12.90 105 дере Безименно ІV Хасково

146 Пчеларово 2 12.90 105 дере Безименно ІV Хасково

147 Момина сълза 10.60 175 река Безименна ІV Хасково

148 Лале 17.00 350 Буюк дере, помпено ІV Хасково

149 Болярци 21.00 260 дере ІV Хасково

150 Бунарча 19.80 2336 р. Каламица ІV Хасково

ХАСКОВО, бул. Георги С. Раковски № 1

Петър Кемалов 0896 601 597





151 Фисек 19.00 8925 р. Пакуша III Шумен

152 Шумен 15.30 6400 яз. Тича III Шумен

153 Нови пазар 1 16.40 1983 р. Крива река III Шумен

154 Нови пазар 2 12.90 998 яз. Нови пазар 1 III Шумен

155 Кълново 11.00 850 Суха река IV Шумен

156 Енево 11.00 558 р. Еневска IV Шумен

157 Каменица 26.00 9060 р. Каменица III Шумен

158 Васил Коларов 15.00 628 дере III Шумен

159 Велино р. Крива река III Шумен

160 Кирилово 18.50 12600 р. Куюн бунар II Ямбол

161 Двата чучура 22.00 2770 р. Двата чучура, помпено ІІІ Ямбол

162 Овчи кладенец 14.70 855 дере Лиляк III Ямбол

ЯМБОЛ, ул. Жорж Папазов № 9 Стоян Стоянов 0887 928 895

ШУМЕН, ул. Петра № 1

Юлиян Вълчев 0888 311 454


N Клонове в страната

АДРЕС ФАКС УПРАВИТЕЛ

1. София п.к.1618 бул.”Цар БорисIII” 136

02/8558779 и8564842 п.к.345

Изпълнителен Директор 028561177

2. Бургас п.к.8000 ул.”Фердинандова”3

056/840879 056/842884 и 088450942

3. Варна п.к.9000 бул.”Хр.Ботев”10

052/613248 052/613273 и613282

4. Велико Търново

п.к.5000 бул.”България”25

062/633953 062/637963

5. Видин п.к.3700 ул.”ЦарАлександър II” 13

094/600867 094/600860

6. Враца п.к.3000 бул.”Хр.Ботев”78

092/653257 092/653354 и653044

7. Гоце Делчев п.к.2700 ул.”Г. Делчев” 27 0751/60019 0751/60020

8. Дупница п.к.2600 ул.”Св.Ив.Рилски”20

0701/51387 0701/51387

9. Монтана п.к.3400 бул.”Ген.Столетов”1

096/305336 096/306942 и305336

10. Пазарджик п.к.4400 ул.”Пловдивс-ка”3

034/404041 034/4040201 и404040

НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ “ЕАД”

Има аварийни групи и се поддържат складове с необходимите материали и инструменти за действие в случай на извънредна ситуация.

11. Перник п.к.2300 кв.”Бели брег”3 076/602440 076/602440

12. Плевен п.к.5800 ул.”Дойран” 136 064/822128 064/805352 и824044

13. Пловдив п.к.4000 бул.”Марица”122

032/625776 32 654 521

14. Русе п.к.7000 бул.”Борисова”52

082/825751 82 825 748

15. Сандански п.к.2800 ул.”К.Честименски”1

074/630396 74 630 396

16. Сливен п.к.8800 ул.”Д.Пехлива-нов”2

044/622812 44 622 414

17. София п.к.1528 гара Искърул.”5006” 4

02/9732850 29 732 849

18. Стара Загора п.к.6000 бул”.Митр.М.Кусев”2

042/641646 42 621 072

N СТРУКТУРИ

Местонахож-

АДРЕС ФАКС УПРАВИТЕЛ

19. Търговище п.к.77 ул.”Гладстон” 10 0601/63676 0601/63676 и65573

20. Хасково п.к.6300 ул.”Раковски”1 038/664942 038/588963 и622045

21. Шумен п.к.9700 ул.”Петра”1 054/800514 054/800513 и800507

22. Ямбол п.к.8600 ул.”ЖоржПапазов”9

046/661801 046/661810 и661812


СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ФОРМИРОВАНИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА,

ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА

СПИСЪК

С ТЕЛЕФОННИ НОМЕРА ЗА ВРЪЗКА С ЯЗОВИРНИТЕ РАЙОНИ И РЕМОНТНИ БАЗИ В СИСТЕМАТА НА ПРЕДПРИЯТИЕ "ЯЗОВИРИ И

КАСКАДИ" ОТ НЕК-ЕАД КЪМ МИЕТ

1. Яз. район "Арда": Ръководител участък - язовирен район - 03642 2427; GSM 0888 140 030, домашен 02 9341096 Зам. р-л - 03661 60 62,0888 228 129; домашен 03661 63 10 яз. "Ст. Кладенец": дежурен 03642 2429 ; пост МВР 03642 2466 яз. "Ивайловгад": дежурен 03661-60 62; пост МВР 03661-6111 (вътр.ЗП) 2. Яз. район "Ал. Стамболийски: Ръководител участък-язовирен район-061393-223;0888222270;дом.06136-2318. Зам.р-л-0889 285 255 Дежурен - 061393-227, 322 Комендант на охраната - 061393-324 Директор "Балкан секюрити" -02 / 963 00 99 3. Яз. район "Батак" Ръководител участък - язовирен район -0888 222 260 Зам.р-л - 0886 358770 Дежурен - 0350-64089; 03553-2105 Охранителна фирма "ИПК-Н. Климентов" - гр. Батак Управител GSМ 0889 201 754 Охрана - Централен офис 03553-32-18; 33-67 4. Яз. район "Белмекен" Ръководител участък - язовирен район - 0888 222 264 Зам.р-л- 0888 228 120 Дежурен - По график за месечни домашни дежурства Охранителна фирма "Балкан секюрити" - 02- 865 04 76 Отговорник охрана - 0887 960 439, дом. 0359 5 30 74 Дежурен "Складова база и гаражи" - 0359-5 26 57 ; 5 13 45 5. Яз. район "Благоевград" Ръководител участък - язовирен район - 0888 222 254 Зам.р-л 0885 091 185 Дежурен-073-88 48 81 Факс -073-88 12 56 Охранителна фирма "Балкан секюрити" - 02- 865 04 76

1

Охрана на място - работилници и гаражи - фирма "Пиринкон" АД - постови - 073-88 49 75 6. Яз. район "Голям Беглик" Ръководител участьк - язовирен район - 0889 199-97 Зам.р-л 0888 228 279 Дежурен и охрана - 03553-23 62, факс 03553-20 61 Охрана - фирма "НПК - Николай Югаментов" - гр. Батак Управител СSМ 0889 201 754 Комендант 0889 438 982 Охрана -Централен офис 03553-32-18; 33-67 7. Яз. район "Въча" Ръководител участък - язовирен район - 03145/24-71; 0885/909-044 Зам. р-л - 03145/24-70; 0888/303-634 Язовир „Въча" и дежурен - 03145/24-40; 03145/24-70; 0886/119-983 Язовир „Кричим" - 03145/24-60; 03145/24-72; 0886/122-884 Охрана яз. стена „Въча" - 03145/24-55 Охрана яз. стена „Кричим" - 03145/21-17 8. Яз. район "Искър" Ръководител участък – язовирен район – 0889 431 254 Зам. Р-л – 0888 228 175 Дежурен -992 40 14,992 40 34,0889 788 288 Охрана - 992 42 47 Началник сектор 05 сектор ООО ОП СДВР - 0888 719 226, 982 45 05 Зам. Н-к - 0889 252 060 Р- л звено Искър - 0887 750 060 9. Яз. район "Копринка" Ръководител участък - язовирен район -0888 222-274 Зам.р-л 0884511085 Дежурен-0431-63 137 Охрана-0431-63 460 10. Яз. район "Кърджали" Ръководител участък - язовирен район - 0888 222 268 Зам.р-л -0887 243 666 Дежурен кота водно ниво 0361-67 286 (07:30 - 16:30 часа) Охрана - 0361-67 288 (16:30 - 07:30 часа) 11. Яз. район "Овчарица" Ръководител участък - язовирен район - GSM 0888 222-242; и тел.042 66 20 37 Зам.р-л - GSM 0889 258 255 и тел. 042 66 21 96 Дежурен - тел. 042 66 20 97 Охрана-фирма "Кремък": Управител- GSM 0887 397 340 Комендант - GSM 0887 387 933 Яз. район с радиовръзка с язовирите "Овчи кладенец", "Скалица" и "Ковачево" - тел. 042 66 20 98 12. Яз. район "Петрохан" Ръководител участък - язовирен район - 0888 222-292 Зам.р-л -0888 883 544 Охрана административна сграда: 0886 502 229

2

Охрана изравнител Петрохан - 0886 502 228 Охрана изравнител Остра чука - 0886 502 219 Охрана изравнител Клисура -0886 502 224 Комендант 0886 502 220; 0887 505 673 13. Яз. район "Родопи" Ръководител участък - язовирен район - 0888 222 284 Зам.р-л - 0889 902 703 Дежурен - яз. "Доспат" : 03045-20 23 - из. "Тешел"; 03041-54 63 Охрана - фирма "НПК - Николай Климентов" GSM 0889 201 754 - Зам.управител 0889 438 982 Охрана -Централен офис 03553-32-18; 33-67 14. Яз. район "Розов кладенец" Ръководител участък - язовирен район -0888 444 002; 0418 6-33-07 Зам. р-л - 0889 132 328; 0418 6-22-87 Дежурен - 0418-6-22-87 Охрана - 0884 020 079 15. Яз. район "Чаира" Ръководител участък - язовирен район - 0886 495 235 Зам. р-л - 0888 284 646 Отговорник щаб опесъчаване - 0889 589 858 Дежурни и охрана: - "Чаира" - 03581-29 17 Адм. Сграда "Чаира" - 03581 - 28 15, 29 17 и 0885 518 482 Язовир "Бслмсксн"адм сграда - 03581-28 82, 0889 209 021 Складова база - 03581 -29 16 Адм. сграда Костенец - 07142-3049 Охрана - Централен офис - 03553-32-18; 33-67 16. Ремонтна база "Батак"- 0886 206 935 Ръководител участък - ремонтна база - 0886 276 225 Зам.р-л -0887 333 396 Охрана-03553-21 38,03553-21 33 Охрана - фирма "НПК - Николай Климентов" - GSM 0889 201 754 -Зам. управител СSМ 0889 438 982 Охрана – Централен офис 03553-32-18; 33-67 17. Ремонтна база "София"- 892-71-10 Ръководител участък - ремонтна база - 0887 936 788 Зам.р-л -0888 228 039 Директор охранителна фирма "Балкан секюрити"- СSМ 0886 507 700;

0886 502 231 Охрана - GSМ 0886 502 231

3

СПИСЪК НА ЯЗОВИРИ И ИЗРАВНИТЕЛИ В СИСТЕМАТА НА НЕК ЕАД „ЯЗОВИРИ И КАСКАДИ"

ГОЛЕМИ ПОТЕНЦИАЛНО ОПАСНИ ЯЗОВИРИ Каскада „ Белмекен Сестрино Чаира ": яз. „Белмекен"

яз. „Чаира" яз. „Стайкови Бараки" Каскада „Баташки водносилов път": яз. „Голям Беглик" яз. „Батак" Каскада „Арда": яз. „Кърджали" яз. „Студен кладенец" яз. „Ивайловград" Каскада „Доспат- Въча: яз. „Доспат" яз. „Тешел" яз. „Въча" яз. „Кричим" Каскада „Рила": яз. „Калин" яз.„Карагьол" яз. „Искър" яз. „Копринка" яз.„Ал. Стамболийски"

ЯЗОВИРИ И ИЗРАВНИТЕЛИ, КОИТО ПРИ РАЗРУШАВАНЕ, МОГАТ ДА ПРИЧИНЯТ СЕРИОЗНИ МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ И ЧОВЕШКИ ЖЕРТВИ:

• яз. „Калин" • яз.„Карагьол" • яз. „Кокаляне" • яз. „Беглика • яз. Розов кладенец" • Система за отвеждане водите на р. Овчарица извън целика на рудник „Трояново север" • изравнител „Алеко" • изравнител „Момина клисура" • изравнител „Петрохан"

4

Приложение № 43СПИСЪК на потенциално опасните язовири I, II и III ,стопанисвани от "Напоителни системи" ЕАД София

Забележка : в този списък липсват яз.Стражица и яз.Правец - предадени на общините и яз.Чирпан - на Институт по памука


№ Язовир Нст Wобщ водоизточник


(м) (х.м3)1 Ковачица 25.50 8020 р. Липница, помпено І Монтана

2 Тръстиково 34.73 23780 Сандър дере II Варна

3 Полетковци 34.30 17500 р. Селска бара II Видин

4 Дреновец 27.50 12000 р. Медовнишка II Видин

5 Аспарухов вал 22.30 8100 р. Бередже, помпено II Враца

6 Девец 37.40 11220 р. Габърска, помпено II Враца

7 Стойковци 43.60 13220 деривация II Дупница

8 Извор 28.60 7300 р. Оролачка II Перник

9 Долна Диканя 24.00 7224 р. Диканска II Перник

10 Ярловци 23.00 5910 р. Ерма II Перник

11 Телиш 39.40 17215 Горнодъбнишка бара и р. Вит II Плевен

12 Каменец 16.25 11300 р. Шаварна, р. Осъм II Плевен

13 Малчика 21.60 11200 Лъдженска бара, помпено II Плевен

14 Александрово 17.00 8300 р. Берница II Плевен

15 Брягово 25.00 9425 р. Каялийка II Пловдив

16 Мечка 32.30 6885 р. Мечка II Пловдив

17 Пампорово 17.50 314 р. Куртовски Лом II Пловдив

18 Баниска 20.00 10500 р. Шипа II Русе

19 Бебреш 47.60 14175 р. Бебреш II София

20 Филиповци 15.14 750 р. Ланденица II София

21 Поляница 23.50 6400 р. Врана II Търговище

22 Гарваново 41.00 25000 р. Читашка, помпено ІІ Хасково

23 Доситеево 30.00 9000 р. Доситеевска II Хасково

24 Троян 30.00 6000 Соват дере II Хасково

25 Сираково 22.00 2200 р. Хасковска II Хасково

26 Кирилово 18.50 12600 р. Куюн бунар II Ямбол

27 Крушево 22.80 11200 р. Калмушка III Бургас

28 Скала 1 9,02;13,85;8,2 10340 Камчия, вхв. Бъчвен ІІІ Бургас

29 Скала 2 13,26;2,34 960 дере, Сазлъ дере, помпено ІІІ Бургас

30 Елешница 25.00 10466 р. Елешница III Варна

31 Абрит 12.30 2975 извори, 2 броя сондажи III Варна

32 Малка Смолница 8.00 944 извори, 2 броя сондажи III Варна

33 Одринци 25.00 24100 дере, сондажи III Варна

34 Карайсен 19.20 10250 яз. пАл. Стамболийски III Вел. Търново

35 Негованка 23.77 2800 р. Негованка III Вел. Търново

36 Овча могила 6.55 827 дере Драгомирско III Вел. Търново

37 Божурица 17.00 1430 р. Милчинска III Видин

38 Ошане 22.45 609 р. Ошане III Видин

39 Върбешница 25.00 2570 р. Върбешка бара III Враца

40 Дъбника 23.60 13450 р. Дъбника III Враца

41 Малка Мътница 24.00 1100 р. М. Мътница III Пазарджик

42 Бегуновци-СН 13.00 1550 р. Изворщица III Перник

43 Темелково 23.05 1125 р. Лясковец III Перник

44 Берсин 33.80 4600 р. Берсински дол III Перник

45 Дренов дол 22.50 3500 р. Банска III Перник

46 Багренци 22.50 2200 р. Берсински дол III Перник

47 Горна Гращица 9.56 200 дере Горно Гращичко III Перник

48 Седлото 14.80 150 ПС Драговищица III Перник

49 Вълчовец 22.00 4300 дере и р. Вит III Плевен

50 Долни Дъбник 15.50 2347 Дъбнишки дол, р. Вит III Плевен

51 Пустия 27.00 2210 р. Ломя III Плевен

52 Табакова чешма 20.00 1424 дере, вхв. Тотлебенов вал III Плевен

53 Кайлъка 17.50 1059 Тученишка река III Плевен

54 Татари 13.50 828 Татарско дере III Плевен

55 Драгаш 16.00 808 Драгашко дере III Плевен

56 Божурлук 11.30 744 Стежеровско дере III Плевен

57 Гривица 6.30 340 Гривишка бара III Плевен


59 Д.Митрополия 9.00 300 Барата III Плевен

60 Тотлебенов вал 9.00 300 Тученишко дере III Плевен


62 Хаджи Димитър 6.64 16 дере III Плевен

63 Климент 31.45 3300 р. Климентска III Пловдив

64 Чернозем 16.00 3300 дере Сайте, ГНК III Пловдив

65 Синята река 12.30 2350 р. Каварджийска III Пловдив

66 Дондуково 23.50 2314 Гарров дол III Пловдив

67 Правище 14.00 1400 р. Кюпрюдере, ГНК III Пловдив

68 Дуванли 10.00 700 Кулак дере, ГНК III Пловдив

69 Васил Левски 10.00 600 Р. Ватьов дол, вхв III Пловдив

70 Леново 29.00 6100 р. Чинар дере III Пловдив

71 Сушица 37.75 4600 р. Сушица III Пловдив

72 40-те извора 29.00 3800 Ана дере, 40 извора III Пловдив

73 Антимово 31.75 10960 р. Дунав, помпено III Русе

74 Бойка 15.90 4960 Каяджик дере III Русе

75 Бели брег 29.40 940 р. Бистрица III Сандански

76 Валтата 30.50 900 деривации III Сандански

77 Бакър дере 23.00 11100 р. Баба III София

78 Добри дол 17.50 3465 Чомлек дере, помпено III Стара Загора

79 Найденово 18.00 516 р. Суха III Стара Загора

80 Ломци 15.80 3330 р. Малък Лом III Търговище

81 Красноселци 33.60 3160 р. Гюрля III Търговище

82 Овчарово 29.00 3039 р. Отеки дере III Търговище

83 Желязковец 15.50 1400 р. Лешникова III Търговище

84 Каменна чешма 17.30 1185 дере Лознишко III Търговище

85 Тръбач 11.40 520 р. Главница III Търговище

86 Трапище 10.50 340 извори III Търговище

87 Бенковски 32.15 8000 Ахрян дере ІІІ Хасково

88 Езерово 18.30 5776 р. Кайлийска III Хасково

89 Изворово 29.40 3800 Голяма река ІІІ Хасково

90 Криво поле 17.70 2850 р. Безименна III Хасково

91 Книжовник 11.40 2520 Караман дере ІІІ Хасково

92 Гледка 22.85 2320 Еле дере ІІІ Хасково

93 Мандра 21.20 1500 р. Бекчовска ІІІ Хасково

94 Сивата вода 16.00 1260 дере Сивата вода III Хасково

95 Петелово 23.70 600 Манда дере ІІІ Хасково

96 Карамфил 22.00 575 Каярдъ ІІІ Хасково

97 Фисек 19.00 8925 р. Пакуша III Шумен

98 Шумен 15.30 6400 яз. Тича III Шумен

99 Нови пазар 1 16.40 1983 р. Крива река III Шумен

100 Нови пазар 2 12.90 998 яз. Нови пазар 1 III Шумен

101 Каменица 26.00 9060 р. Каменица III Шумен

102 Васил Коларов 15.00 628 дере III Шумен

103 Велино р. Крива река III Шумен

104 Двата чучура 22.00 2770 р. Двата чучура, помпено ІІІ Ямбол

105 Овчи кладенец 14.70 855 дере Лиляк III Ямбол


СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ФОРМИРОВАНИЯ НА АЯР ПРИ АВАРИЯ

1.1. Общи положения 1.1.1. За целите на аварийното планиране, поддържането на аварийна готовност и

реагирането АЯР сформира Авариен екип.

1.1.2. Структурата на Аварийния екип на АЯР е гъвкава, т.е. даваща възможност при необходимост по време на аварийна обстановка или учения членовете да бъдат взаимозаменяеми или към Аварийния екип да бъдат привличани други служители на АЯР.

1.1.3. Председателят на АЯР е член на НЩКК към МС. Неговото работно място в случай ядрена или радиационна авария е, където заседава НЩКК.

1.1.4. Зам. Председателя на АЯР е член на НЩКК. Неговото работно място в случай ядрена или радиационна авария е, където заседава НЩКК.

1.1.5. Експерт от отдел “Аварийно планиране и готовност” се изпраща в “Ситуационния център” в ГД”ГЗ”- МВР където работи към НЩКК и поддържа оперативна връзка с аварийните екипи на АЯР за координиране на действията в процеса на ликвидиране и ограничаване на последствията от ядрена или радиационна авария.

1.2. Структурата и съставът на аварийния екип са посочени във вътрешния авариен план на АЯР.

1.3. Технически средства и оборудване за аварийно реагиране.

No Артикул Брой 1 2 3 1. Дигитален гама-спектрометър fieldSPEC 5 2. Радиометър RK-21-1-C с бета-гама сонда + удължител (4 части) +

слушалка 1

3. Радиометър ДПС-PM 1401 1 4. Ръчен дозиметър Polimaster СИГ-PM 1207 + калъф и книжка 18 5. Ръчен дозиметър Polimaster PM 1603 + калъф и книжка 5 6. Микропроцесорен дозиметър ДКГ-РМ 1203М 13 7. FAG FH – 40F2 3 8. Сонди за радиометър FAG FH-40F2 със сонди:

- FHZ 173; - сонда FHZ 131; - сонда FHZ 140; - сонда FHZ 120A; - теле-гама-сонда FH-40 FE

По 3

No Артикул Брой 1 2 3 9. Contamat FHT 111M и сонди 2 10. Рентген-гама дозиметър 27015 1 11. Рентген-гама дозиметър 27040 1 12. Сцинтилационен гама-радиометър СРП 1608 2 13. Оловни тухли 60 14. Дозиметър Merlin Gerin 5 15. Портативен радиометър 1402 – 5 бр. комплекти 5 16. Дозиметър за рентгеново лъчение ДКР – 1103 (комплект куфар) 1 17. Персонален дозиметър за рентгеново лъчение ДКР – 04 1 18. Персонален дозиметър РМ 1203–04 28 19. Дозиметър СРП-68-01 2 20. ДКС-04 – със зарядни устройства 6 21. Измерител на мощността на дозата (рентгенометър) ДП – 5B 1 22. Писалкови дозиметри ИД 02 15 23. Четящо устройство ЗД-6 за ИД 02 1 24. ORTEC digiDART 525 F 1 25. NaI сонда за digiDART ORTEC 2BY2 1 26. CANBERRA DOZICARD E (раздадени на инспекторите) 50 27. Мобилна лаборатория базирана в лекотоварен автомобил марка

“Mercedes-Sprinter”: Кратък опис: спектрометрични анализатори, за определяне на вида на радиоактивните изотопи и оценка на съдържанието им (активността) в околната среда при авария, както и анализ на неизвестни ядрени вещества и радиоактивни материали; специална радиометрична и дозиметрична апаратура, за откриване на ИЙЛ и за локализиране на радиоактивно замърсени места; индивидуални средства за защита, резервно ел. захранване, радио-комуникационни средства и средства за определяне на местоположението (GPS – система за глобално позициониране), метеорологична станция

1

28. Комуникации: - телефони; - факсове; - мобилни телефони; - сателитни телефони; - компютри

10 2 20 2 20

29. Програми за извършване на пресмятания 2 30. Дизел-генератор 1


ПРОЦЕДУРА

ЗА ДЕЙСТВИЕ ПРИ НЕЛЕГАЛЕН ТРАФИК

И НЕЗАКОННО ПРЕМЕСТВАНЕ НА ЯДРЕН МАТЕРИАЛ И/ИЛИ РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА

гр. София

Февруари 2007 г.

1



ПРОЦЕДУРА ЗА

АВАРИЙНО РЕАГИРАНЕ ПРИ РАЗКРИВАНЕ НА НЕЗАКОНЕН ПРЕНОС НА РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ В ЗОНИТЕ НА ГРАНИЧНИТЕ КОНТРОЛНО-ПРОПУСКАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

гр. София Февруари 2007 г.

2


C:\DOCUMENTS AND SETTINGS\IS.IVANOV\DESKTOP\1\NEW FOLDER\PRILOJENIE_46_PROCEDURE_TRAFIK_RAD.GKPP.DOC 11.01.2011 14:36:00

3

СЪДЪРЖАНИЕ

Стр.

(i) РАЗПРОСТРАНЕНИЕ 4

(ii) КОРЕКЦИИ 4

(iii) СЪКРАЩЕНИЯ 5

(iv) ДЕФИНИЦИИ 5

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 6

II. РЕД ЗА АВАРИЙНО РЕАГИРАНЕ ПРИ НЕЗАКОНЕН ПРЕНОС НА РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ В ГКПП

7

ДЕЙСТВИЕ 1: Неотложни мерки за безопасност в ГКПП 7

ДЕЙСТВИЕ 2: Уведомяване 7

ДЕЙСТВИЕ 3: Намеса на компетентните органи 8 ДЕЙСТВИЕ 4: Прекратяване на аварийното реагиране 8

ПРИЛОЖЕНИЯ – 3 БРОЯ 9, 10 11


4(i) РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

No Ведомство Дата Подпис

(ii) КОРЕКЦИИ

No Корекция Стр. Нанесъл корекцията Дата Подпис


5 (III) СЪКРАЩЕНИЯ АЯР - Агенция за ядрено регулиране ; ГД - Главна дирекция ГКПП - Граничен контролно –пропускателен пункт; ИЙЛ - Източник на йонизиращо лъчение (източник); МААЕ - Международната агенция по атомна енергия; РАВ - Радиоактивни вещества; ЯМ - Ядрен материал;

(IV) ДЕФИНИЦИИ

Деконтаминация (дезактивация): е отстраняване или намаляване на нивото на радиоактивно замърсяване с физични или химични средства.

Изходен ядрен материал: е: уран, съдържащ смес от изотопи в съотношения, срещащи се в природата; обеднен уран; всяко от горепосочените вещества във формата на метал, сплав, химическо съединение или концентрат; материал, съдържащ едно или няколко от изброените вещества с концентрация и в количества, превишаващи установените в нормативен акт стойности.

Източник на йонизиращо лъчение (източник): е вещество или устройство, което може да причини облъчване с йонизиращи лъчения, включително чрез отделяне на радиоактивни вещества.

Йонизиращо лъчение (лъчение): е пренос на енергия под формата на частици или на електромагнитни вълни с дължина на вълната по-малка или равна на 100 nm (с честота равна или по-голяма от 3.1015 Hz), които могат директно или индиректно да образуват йонни двойки. Ултравиолетовото и инфрачервеното лъчения, видимата светлина и радиовълните, включително СВЧ и УВЧ, не са йонизиращи лъчения.

Компетентен орган: са национални органи, определени със закон с пълномощия за контрол на физическата защита, радиационната защита на хората и на околната среда и на безопасността на източниците на йонизиращи лъчения.

Нелегален трафик: Всяко преднамерено пренасяне (или преместване) на радиоактивни материали, в това число и ядрени материали, основно през международните граници без необходимите разрешения от компетентните органи, с цел последваща нелегална продажба, използване, съхранение или по-нататъшно транспортиране.

Незаконно преместване: Всяко непреднамерено не лицензирано получаване, притежаване, използване или пренасяне (преместване) на радиоактивни материали, в това число и ядрени материали.

Радиоактивно вещество: е вещество (материал), съдържащо нестабилни атомни ядра, които при превръщането си излъчват йонизиращо лъчение;

Специален ядрен материал: е плутоний-239, уран -233, уран, обогатен с изотопите U-235 или U-233, и всякакъв друг материал, съдържащ един или няколко от изброените радионуклиди.

Ядрен материал: е изходен материал, специален ядрен материал и други материали, определени с акт на Министерския съвет .


6І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 1.1. Настоящата процедура разпорежда състав и ред на неотложни мерки и действия за

реагиране при разкриване на незаконен пренос на радиоактивни материали в зоните на Граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).

1.2. Незаконен пренос/транспорт (за краткост пренос) през граница на радиоактивен материал се осъществява, когато:

• се пренася в нарушение на международен договор, по който Република България е страна;

• без надлежно издадени разрешения от АЯР.

1.3. Радиоактивен материал представлява:

• специален ядрен материал,

• ядрено гориво, включително свежо или отработено,

• радиоактивен източник, включително радиоактивен отпадък.

1.4. Целта на аварийното реагиране е да бъде ограничена радиационната опасност при незаконен пренос на радиоактивен материал:

• за длъжностните лица в ГКПП,

• за преминаващите през ГКПП пътници и транспортни средства;

• за инфраструктурата на ГКПП.

1.5. Процедурата за аварийно реагиране се изпълнява от държавни органи, съответно на възложените им функции, задачи и правомощия по закон, както следва:

• гранично-полицейските органи в ГКПП;

• на регионално ниво от служителите на териториалните структурни звена на МВР, регионалната дирекция на НС “Гражданска защита” и от Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ);

• на национално ниво от служители от основните структурни звена на МВР – НС “Полиция”, НС “Сигурност” и НС “Пожарна безопасност и защита на населението”, ГД “Национална служба Гражданска защита” на МДПБА, Национален център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) - МЗ и АЯР.

1.6. Процедурата за аварийно реагиране се задейства в ГКПП при осъществяване на някой от следните критерии (признаци):

1.6.1. Когато отговорното за преноса на радиоактивен материал лице не представи пред органите за граничен контрол необходими и достатъчни документи, легализиращи преноса през граница.

1.6.2. Когато измерената в ГКПП радиоактивност на материала е различна по стойност от вписаната в документите, легализиращи преноса.

1.6.3. Когато преноса се осъществява в отклонение от условията, определени в разрешителните актове – отклонение от разрешен маршрут (ГКПП), промяна на отговорното лице, смяна на транспортното средство, извън разрешения срок.

1.6.4. Когато от рутинен радиометричен контрол в ГКПП се установи пренос на радиоактивен товар, при това:


7- измерената в ГКПП мощност на дозата около източник или транспортно средство

превишава 3 пъти естествения радиационен гама-фон за района на ГКПП при контактно измерване (близко до товара или до транспортното средство), например, при естествен радиационен гама-фон 0,15 µSv/h или 15 µR/h, показанието на прибора е около и повече от 0,45 µSv/h или 45 µR/h;

- приборът отчита наличие на неутронно лъчение.

1.6.5. Когато от служебен оглед или преглед на багажи и товари в ГКПП се установят опаковки, обозначени със знаци и надписи за радиоактивност, чийто пренос не се придружава от надлежни разрешителни документи.

1.7. Процедурата за аварийно реагиране се задейства от Началник на гранично-полицейска дежурна смяна в ГКПП (Началник смяна ГКПП), съответно на доклад от длъжностно лице – граничен полицай или митнически инспектор, констатирало проява на някой от горните признаци, при това, след като провери и се увери в истинността на докладваните обстоятелства.

ІІ. РЕД ЗА АВАРИЙНО РЕАГИРАНЕ ПРИ НЕЗАКОНЕН ПРЕНОС НА РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ В ГКПП

ДЕЙСТВИЕ 1: Неотложни мерки за безопасност в ГКПП ⇒ 1. Началник смяна ГКПП разпорежда неотложни мерки за безопасност в ГКПП, както

следва:

• извеждане от основното трасе за движение през ГКПП на транспортното средство, използвано за пренос на РМ, разделено от свързаните с него лица (свързани с транспортно средство лица - пътници, водачи, екипаж, охрана и др. подобни),

• обозначаване с полицейски знаци на зона за безопасност и за контрол на достъпа до транспортното средство (за граница на зоната да се приемат позиции, където се отчита мощност на дозата, равна на мощността на естествения гама фон),

• поставяне под разделен гранично-полицейски надзор на свързаните с транспорта лица.

2. Началник смяна ГКПП уведомява териториалните звена на ГД “Национална служба Гражданска защита” и РИОКОЗ, които предприемат допълнителни мерки в ГКПП по изследване на ЯМ и/или РМ и за осигуряване на безопасността на служителите и преминаващите през пункта.

ДЕЙСТВИЕ 2: Уведомяване ⇒ 1. След изпълнение на ДЕЙСТВИЕ 1, Началник смяна ГКПП уведомява прекия си

началник и докладва по установения ред на Оперативния дежурен център на Регионален граничен сектор (ОДЦ-РГС) и Оперативния дежурен център на Главна дирекция “Гранична полиция” (ОДЦ-ГДГП ), като доклада включва:

• проявения и потвърден признак за въвеждане на аварийната процедура, съгласно І.1.6,

• лични (установъчни) данни за транспорта и свързаните с него лица,

• разпоредените неотложни мерки по ДЕЙСТВИЕ 1 и до каква степен са изпълнени към момента на уведомяването.

2. ОДЦ - ГДГП уведомява АЯР и други основни структурни звена на МВР по установения ред.


8ДЕЙСТВИЕ 3: Намеса на компетентните държавни органи ⇒

1. Регионалните органи на ГД “НС Гражданска защита” и РИОКОЗ, след уведомяване от Началник смяна ГКПП, в кратки срокове изпращат експертни екипи в ГКПП за:

• радиологично обследване и оценка на обстановката с оглед предписване и съвместно реализиране на допълнителни мерки за радиационна безопасност;

• преодоляване замърсяване зоната на ГКПП и последиците от въздействие на РМ върху свързаните с транспорта лица, както и длъжностните лица разкрили и осъществили неотложните мерки;

• съгласуване на горните мерките и резултатите от тях с централните администрации на ГДНСГрЗ и НЦРРЗ;

• издаване на констативни документи (протокол от дозиметрични измервания, констативен протокол за извършена проверка на обект ИЙЛ) и предписания за радиационна защита, екземпляр от които се предоставят на органите на Гранична полиция и на АЯР.

2. Събраните документи се изпращат по най-бързия начин на факс номер (02) 8707069 или (02) 9406889 с цел изясняване на ситуацията и предприемане на мерки по компетентност.

3. АЯР извършва проверка по документи за установяване на произхода, предназначението и радиационните характеристики на товара, оценява степента на радиационна опасност и информира заинтересованите по случая държавни институции. АЯР установява контакти с международни институции и регулиращи органи в страните, от където произхожда и през които е превозен радиоактивния материал, за изясняване на случая.

4. Постановление за експертиза по досъдебно наказателно производство за престъпления с ЯМ и/или РМ – за определяне на качествения и количествения състав на материала и/или за определяне на произхода и предназначението му се възлагат от МВР на съответните специализирани лаборатории, а за случаите на административни нарушения по ЗБИЯЕ- поръчките се възлагат от АЯР.

5. При образувано досъдебно производство, ядрените и/или радиоактивните материали се превозват и предават за временно съхранение в ИЯИЯЕ-БАН, съгласно предписанията на АЯР.

6. Радиоактивните материали, които не са предмет на досъдебно производство се превозват и предават на ДПРАО, съгласно предписанията на АЯР.

ДЕЙСТВИЕ 4: Прекратяване на аварийното реагиране ⇒ 1. В ГКПП аварийното реагиране приключва когато ядрения и/или радиоактивният

материал е изнесен от зоната му и са изпълнени предписанията на органите по компетентност (Действие 3), за което се изготвя протокол.

2. За край на аварийното реагиране се счита момента на приемане на радиоактивния материал в мястото за временно или постоянно съхранение (Действие 3).



9

Логична схема за действие

Въвежда се процедурата

Не

Не

Достигнати ли са критериите за свикване на

КДО?

Да

Не

Лъжлив сигнал

Да

Действа се като при нормална ситуация, но с повишено внимание

Реагиране на спец. службите на МВР Реагиране на

компетентните органи по процедурата

Край Ликвидиран ли е случая?

Да

Уведомяване на КДО

Уведомяване на органите на МВР

Адекватна ли е

процедурата?

Да

Преработване на процедурата

Не

Проверка и потвърждаване на информацията

Постъпване на информация за повишена радиоактивност



Зоната на ГКПП службите, осъществяващи

граничен контрол

Началник на ГКПП

Дежурни на МВР

АЯР

Аварийния център

Територията на страната Служби на МВР –

предполагаем трафик

ГДНСГрЗ - МДПБА МЗ - НЦРРЗ ИЯИЯЕ-БАН

Специализирана лаборатория

Териториални структури

МИЕ МФ – “Митници”

МААЕ

СМО

Други страни мобилна група

Искане за оказване на помощ от друга

страна

МОСВ

Ядрено съоръжение

Обект с ИЙЛ

ДПРАО ПКЗНБАК

Ред за информиране


Схематично представяне на обособяването на зони за аварийно планиране за рискова категория IV или V и при възникване на авария на произволно предварителни

неопределено място

Критерии за обособяване на зоните:

Зоните за аварийно планиране за рискова категория IV и при възникване на авария на произволно или предварително неопределено място са:

1. зона за сигурност - територията около мястото на възникване на аварията, която се обозначава с ленти и надписи или по друг подходящ начин и се намира под непосредствения контрол на лицензианта или титуляря на разрешение до пристигане на органите на МВР;

2. зона с контролиран достъп около зоната за сигурност.

Външната граница на зоната за сигурност се обособява при: а) мощност на дозата по-малка или равна на 100 µSv/h; в тази зона се изисква

радиационен контрол при напускането й; б) повърхностното замърсяване не надвишава 1000 part./cm2.min за бета-радионуклиди и

нискотоксични алфа-радионуклиди и 100 part./cm2.min за всички останали групи на радиотоксичност на алфа-радионуклиди;

Външната граница на зоната с контролиран достъп се обособява при мощност на дозата по-малка или равна на 1,0 µSv/h; в тази зона не се допускат хора и животни.


Анализ на риска от авария в ПХРАО – Нови хан

Анализът и оценката на сценариите с отклонение от нормалната експлоатация Анализът и оценката на сценариите с отклонение от нормалната експлоатация

показват, че:

• Характеристиките на площадката /разположение, климатични условия/, както и на приеманите за съхранение ниско и средно-активни РАО са достатъчни да гарантират, че при разсипване на РАО или разрушаване на инженерни бариери, дозите за персонала и населението са пренебрежими (Фиг. 1.3.1, Фиг.1.3.2 и Фиг.1.3.3.)

Фигура 1.3.1

SLAP1 - персонал

1.00E-12

1.00E-111.00E-10

1.00E-09

1.00E-08

1.00E-07

1.00E-06

1.00E-05

1.00E-04

C-14

Ce-144

Co-60

Cs-134

Cs-137

F-55

H-3

Mn-54

Pu-239

Ru-106

Sr-90

Tl-204

Zn-65

нуклиди

дози,Sv/a

Фигура 1.3.2

SLAS1 - персонал

1.00E-131.00E-111.00E-091.00E-071.00E-051.00E-031.00E-011.00E+01

C-1

4

Ce-

144

Co-

60

Cs-

134

Cs-

137

F-55 H-3

Mn-

54

Pu-2

39

Ru-

106

Sr-9

0

Tl-2

04

Zn-6

5

сума

нуклиди

дози

,Sv/

a

ХТО ХБО Траншея

Фигура 1.3.3.

SLAS1-население

1.00E-07

1.00E-06

1.00E-05

1.00E-04

1km 4km 6km

дистанция

дози

, Sv/

a


• При разсипване на отработени източници, дози над 0.1 mSv персоналът може да получи при доставка на ПИД с Am-241, поради приемането им в голямо количество и насипен вид Фигура 1.3.4. Такива събития не водят до радиологични последствия за населението Фигура 1.3.5.

Фигура 1.3.4

SHAP1 - персонал

9.33E-03

5.15E-061.79E-07

7.23E-09

1.14E-07 2.08E-072.34E-06

1.00E-18

1.00E-15

1.00E-12

1.00E-09

1.00E-06

1.00E-03

1.00E+00

Am-2

41Ba

-133

C-1

4C

d-10

9C

e-14

1C

e-14

4C

f-252

Cl-3

6C

o-60

Cr-5

1C

s-13

4C

s-13

7Eu

-152

F-55 H-3

Ir-19

2K

r-85

Na-

22Pb

-210

Pm

147

Pu-2

38Pu

-239

Ra-

226

Ru-

106

Sb-1

25S

e-75

Sr-9

0Th

-232

Tl-2

04U

-235

U-2

38Am

-Be

Pu-

Be

Ra-

Be

нуклиди

дози

, Sv/

a

Фигура 1.3.5.

SHAP1 - население

1.00E-13

1.00E-11

1.00E-09

1.00E-07

1.00E-05

Am-241 Co-60 Cs-137 Ir-192 Se-75 Pu-Be

нуклид

доза

, Sv/

a

1km 4km 6km

• При събития с механично разрушаване на инженерните съоръжения за временно

съхранение и разпрашаване на съдържащия се в тях инвентар, максимално опасни са Участъци 1 и 1а (фигура 1.3.6 и Фигура 1.3.7), които фактически не са предназначени за целта, а в тях се съхранява разнообразен инвентар в различно състояние и частично – в не специфицирани опаковки. Основен принос към последствията имат ПИД с Am-241, които са в голямо количество.

Фигура 1.3.6.

SHAS1 - персонал

1.00E-19

1.00E-16

1.00E-13

1.00E-10

1.00E-07

1.00E-04

1.00E-01

1.00E+02

Am-2

41

Ba-

133

C-1

4

Cd-

109

Ce-

141

Ce-

144

Cf-2

52

Cl-3

6

Co-

60

Cr-

51

Cs-

134

Cs-

137

Eu-

152

F-55 H-3

Ir-19

2

Kr-8

5

Na-

22

Pb-

210

Pm

147

Pu-

238

Pu-

239

Ra-

226

Ru-

106

Sb-

125

Se-7

5

Sr-9

0

Th-2

32

Tl-2

04

U-2

35

U-2

38

Am-B

e

Pu-B

e

sum

нуклиди

дози

,Sv/

a

Участък 1а Участък 1 Участък2 Участък 3 Участък4

Фигура 1.3.7.

SHAS1 - население

1.00E-091.00E-081.00E-071.00E-061.00E-051.00E-041.00E-031.00E-021.00E-011.00E+00

Участък 1a Участък 1 Участък 2 Участък 3 Участък 4

съоръжение

дози

, Sv/

a

1km 4km 6km

• При събития с пожар на площадката, приет консервативно с максимална продължителност, последствията за персонала и населението (Фигура 1.3.8, Фигура 1.3.9, Фигура 1.3.10 и Фигура 1.3.11) са в границите на приемливостта- под контролната граница за персонала и под границата за нормална експлоатация - за населението. В този смисъл, характеристиките на площадката са достатъчни да гарантират безопасността на населението.

Фигура 1.3.8.

SLAP2 -

1 00

1 00

1 001 00

1 00

1 00

e- o s- s- n u- u- l

нук

ози,

Фигура 1.3.9.

SLAP2 - население

1.00E-07

1.00E-06

1.00E-05

1 4 6

дистанция, km

дози

, Sv/

a

Фигура 1.3.10.

SHAP2 - персонал

1.00E-141.00E-121.00E-101.00E-081.00E-061.00E-041.00E-021.00E+00

Am

-241

C-1

4

Co-

60

Cs-

137

Ir-19

2

Na-

22

Pb-

210

Pu-

238

Sr-

90

Th-2

32

Tl-2

04

Ra-

Be

нуклиди

дози

, Sv/

a


SHAP2- население

1.00E-181.00E-161.00E-141.00E-121.00E-101.00E-081.00E-061.00E-04

Am-241 Co-60 Cs-137 Ir-192 Pu-Beнуклиди

дози

,Sv/

a

1 km 1.6 km - max 4 km 6 km

• При експлозия на площадката, радиационните последствия за персонала са незначителни в сравнение с последствията от ударната вълна. Последствията за населението са под допустимите граници Фигура 1.3.12, Фигура 1.3.13 и Фигура 1.3.14.


SLAP3 - население

0.00E+00

2.00E-074.00E-07

6.00E-078.00E-07

1.00E-061.20E-06

1.40E-06

1 4 6

дистанция, km

дози

, Sv/

a


SLAP3 - персонал, дистанция 10 m

0.00E+001.00E-062.00E-063.00E-064.00E-065.00E-066.00E-067.00E-068.00E-06


РАО за съхранение в

дози

, Sv/

a


SLAS3 - персонал/население

1.00E-08

1.00E-07

1.00E-06

1.00E-05

1.00E-04

10 m 1km 4km 6kmдистанция

дози

, Sv/

a


• Последствията от експлозия, в която участва единична опаковка с източник при приетите стойности на активността на една доставка не водят до недопустими радиологични последствия за персонала и населението (Фигура 1.3.15).


SHAP3 - персонал/население

4.46E-09

1.00E-16

1.00E-14

1.00E-12

1.00E-10

1.00E-08

1.00E-06

Am-241 Co-60 Cs-137 Kr-85 C-14нуклиди

дози

, Sv/

a

0.01km 1km 4km 6 km

• Най-голям риск представляват събитията с експлозия на ЖПК, съхранявани на Участъци 1 и 1а, при които се превишават значително границите на дозите за персонала и населението – Фигура 1.3.16.


SHAS3 - персонал/население

1.00E-09

1.00E-07

1.00E-05

1.00E-03

1.00E-01

1.00E+01

Участък 1 Участък 1а Участък 2 Участък 3 Участък 4

съоръжение

дози

, Sv/

a

10 m 1km 4km 6km

Обобщение

Всички разгледани сценарии са оценени при максимално-консервативни допускания, като всяко събитие се развива неконтролируемо. Получените стойности са за 1 събитие на година.

При тези условия, характеристиките на площадката за напълно адекватни и достатъчни да осигурят изолацията на РАО, съхранявани в съоръженията за дълговременно съхранение и съхраняваните в бетонни контейнери източници.

Сценариите, които водят до недопустими последствия за персонала и населението са свързани със:

- съхранението на ИЙЛ в неспецифични съоръжения като ЖПК и

- приемане и съхранение на ПИД в непреработено състояние

Събитията,които могат да предизвикат тези състояния са малко вероятни, предвид съществуващите мерки за безопасност, които не допускат използването на неизправни съоръжения, които могат да предизвикат експлозия, както и многостепенните мерки за осигуряване на физическата защита правят вероятността от терористични действия незначителна.

ПРИЛОЖЕНИЕ 48 СХЕМА за определяне на риска за действия при радиационни аварии с източници на йонизиращи лъчения

1 kBq 1 MBq 1 GBq 1 TBq 1 PBq

Потребителски продукти

Калибровъчни източници1

Радиофармацефтични източници

Терапевтични източници (йод)

Уреди за технологичен контрол

Гама-облъчватели Изследователски Промишлени

Брахитерапия Промишлена дефектоскопия Телегаматерапия

Активност на източника към момента на използване

Много ниска активност Ниска активност Средна активност Висока активност Много висока активност

Калибровъчни източници в гама-линии

Висок риск2

Среден риск2

Нисък риск2

Забележки: 1. Използвани в научните лаборатории и към уредите за дозиметричен контрол и за спектрометрични измервания. 2. Проблемите в една и съща рискова област в общи линии са еднакви. На място, източникът може да предизвика летални (смъртоносни) дози за персонала, докато

населението е безопасен.


2

Графично представяне на оценката на риска

2


Схематично представяне на обособяването на зони за аварийно планиране за рискова категория IV или V и при възникване на авария на произволно предварително

неопределено място

Критерии за обособяване на зоните: Зоните за аварийно планиране за рискова категория IV и при възникване на авария

на произволно или предварително неопределено място са:

1. зона за сигурност - територията около мястото на възникване на аварията, която се обозначава с ленти и надписи или по друг подходящ начин и се намира под непосредствения контрол на лицензианта или титуляря на разрешение до пристигане на органите на МВР;

2. зона с контролиран достъп около зоната за сигурност.

Външната граница на зоната за сигурност се обособява при:

а) мощност на дозата по-малка или равна на 100 µSv/h; в тази зона се изисква радиационен контрол при напускането й;

б) повърхностното замърсяване не надвишава 1000 part./cm2.min за бета-радионуклиди и нискотоксични алфа-радионуклиди и 100 part./cm2.min за всички останали групи на радиотоксичност на алфа-радионуклиди;

Външната граница на зоната с контролиран достъп се обособява при мощност на дозата по-малка или равна на 1,0 µSv/h; в тази зона не се допускат хора и животни.


АТОМНИ ЦЕНТРАЛИ

№ С т р а н а Брой

реактори Мощност,

MV 1 Аржентина 2 935 2 Белгия 7 5570 3 Бразилия 1 626 4 България 6 3538 5 Великобритания 34 11340 6 Германия 21 22810 7 Индия 9 1800 8 Испания 9 7048 9 Китай 3 2092 10 Канада 22 15446 11 Казахстан 1 135 12 Литва 2 2500 13 Мексико 2 1308 14 Пакистан 1 125 15 Русия 29 20246 16 САЩ 109 99850 17 Словакия 4 1592 18 Словения 1 632 19 Тайван 6 4918 20 Украйна 14 12264 21 Унгария 4 1640 22 Финландия 4 2310 23 Франция 56 58283 24 Холандия 2 508 25 Швеция 12 9999 26 Швейцария 5 3050 27 Чехия 4 1552 28 Южна Африка 2 1840 29 Южна Корея 10 8205 30 Румъния 2 1340 31 Япония 5 Всичко 438 342 580


АТОМНИ ЦЕНТРАЛИ

Близо до България (до 600 km)

№ Страна Брой Мощност MV

Местоположение Вид Реактор

1 Румъния 2 1440 Черна вода CANDU 2 Словения 1 632 Кршко PWR 3 Украйна 9 953

953 950 953 953 953 953 953 953

Южна Украйна -1 Южна Украйна -2 Южна Украйна - 3 Запорожие –1 Запорожие –2 Запорожие –3 Запорожие –4 Запорожие –5 Хмелницки -1

WWER- 1000 WWER-

1000 WWER-

1000 4 Унгария 4 х 410 Пакш-1,2,3,4 WWER-

440 Всичко 16 13472


Описание на иницииращи събития за тежководни реактори тип PHWRs

- Голяма загуба на топлоносител

Голямата загуба на топлоносител “LBLOCA” в PHWR може да бъде определена като такава, когато областта на разкъсване е по-голяма от два пъти умноженото проходното сечение на най-голямата по размер тръба от подхранващата система. Поради това, че има две подхранващи тръби, свързани с всеки канал и има много малки тръбопроводи в CANDU, вероятността за разкъсване на тръбопровод се понижава два-три пъти за областите на разкъсване, превишаващи два пъти проходното сечение на най-голямата подхранваща тръба. Следователно, “голяма загуба на топлоносител” може да възникне от голям тръбопровод, разположен над активната зона на реактора и се анализира отделно от случая на “малка загуба на топлоносител”. Ограничаващите размери на разкъсването, както обикновено се предполага, се получават в три представителни местоположения: при входния колектор на реактора, изходния колектор на реактора и всмукателната линия на помпите. Другите местоположения се намират на линиите, свързващи компенсатора на обема и на линиите на връзка с колектора.

- Малка загуба на топлоносител

Малка загуба на топлоносител е разкъсване в която и да е тръба до размер два пъти по- голям от проходното сечение на най-голямата тръба на подхранване. Лъжливото отваряне на клапана за еднофазно изхвърляне (течна фаза) е включено в тази група. Събитията, отнасящи се до самостоятелен горивен реакторен канал или една и повече тръбички на парогенератора, също спадат към малките разкъсвания, но поради тяхното специфично феномологично развитие се разглеждат отделно.

- Събития на един реакторен канал

Събитията на един реакторен канал са специфичното подмножество на събитията, свързани с малка загуба на топлоносител. Те включват:

- Непосредствено разкъсване на тръбите под налягане, прието с цел анализиране на резултата от разкъсване на тръба на каландера;

- Разкъсване на индивидуална тръба от подхранването. Специален случай е скъсване на тръбопровод от подхранващата система с размер, причиняващ стагнация на разхода. Това може да предизвика прегряване на горивния канал, съпроводен с отказ на канал;

- Отказ на накрайника, свързан с тръбата под налягане и допуснато изхвърляне на горивото.

- Блокиране на разхода в един канал, допуснато така, че да бъде напълно достатъчно да причини прегряване на канала и неговия отказ.

Разкъсване на една тръбичка в парогенератор

Приема се разкъсване на една тръбичка в парогенератор. По този начин се нарушава една от защитните бариери на първи контур и радиоактивния топлоносител от първи контур попада в парогенерератора, като впоследствие се изхвърля в атмосферата през предпазните клапани на парогенераторите. Това събитие се

ограничава с предприемането на адекватни операторски действия, напр. намаляване на разликата в налягането между парогенератора и първи контур с цел преустановяване на изтичането на радиоактивен топлоносител от първи контур.

- Разкъсване на голям брой тръбички на парогенератора

Приема се, че голям брой тръбички в парогенератора се разкъсват едновременно. Аналогично на разкъсването на една тръбичка, тук също се нарушава една от защитните бариери на първи контур и радиоактивния топлоносител от първи контур попада в парогенератора, като впоследствие се изхвърля в атмосферата през предпазните клапани на парогенераторите. Това събитие се ограничава с предприемането на адекватни операторски действия, напр. намаляване на разликата в налягането между парогенератора и първи контур с цел преустановяване на изтичането на радиоактивен топлоносител от първи контур.

- Загуба на принудителна циркулация

Загубата на електрозахранване на циркулационните помпи причинява начало на техния пробег и евентуално спиране. Специфични случаи на частична загуба на принудителна циркулация е частична загуба на нормално електрозахранване, късането на ротор на циркулационна помпа и спирането на една циркулационна помпа.

Намаляването на разхода предизвиква нарушаването на баланса между енергията, генерирана в реактора и разхода на топлоносителя, предизвиквайки по този начин разгряване на горивото и повишаване на налягането в първи контур. Този дисбаланс създава условия за формирането на обезпарени зони в каналите на реактора, водещи от своя страна до нарастване на мощността на реактора.

Нормалното действие регулиращата система на реактора може да забави спирането на реактора или да я направи ненужна. Ефективността на изключващите системи трябва да бъде демонстрирана дали регулиращата система на реактора действа нормално или отказва да се задейства.

- Загуба на контрол на реактивността

Приема се, че неработоспособността на регулиращата система на реактора предизвика изсушаване на зоната на регулаторите и/или изваждането на поглъщащите елементи. Два типа аварии се взимат предвид при анализа на загубата на контрол на реактивността: продължава нарастването на реактивността до максимални възможни стойности и до максималната степен, допускани от физическата конфигурация на оборудването, и бавно нарастване на мощността при нормални и изкривени полета на потока, което се преустановява точно преди достигане на блокировките за превишаване на мощността.

- Загуба на контрол на налягането и масата

Събитията с превишаване на налягането могат да бъдат предизвикани от:

- Клапаните на подхранване отказват да отворят / клапаните на продувката на водата отказват да затворят.

- Електрическите нагреватели на компенсатора на обема отказват да се включат / клапаните на продувката на парата отказват да затворят.

Събития с понижаване на налягането могат да бъдат предизвикани от:

- Клапаните на подхранване отказват да затворят / клапаните на продувката на водата отказват да отворят.

- Електрическите нагреватели на компенсатора на обема отказват да се изключат / клапаните на продувката на парата отказват да отворят.

Събитията с повишаване на налягането демонстрират способността на клапаните за изхвърляне на течна фаза да се справят с преходни процеси, съпроводени с повишаване на налягането. Събитията с понижаване на налягането са подобни на тези от групата на “малки загуби на топлоносител”. Поради това, че при събитията с понижаване на налягането изхвърлянето не настъпва веднага, е необходимо идентифицирането адекватни сигнали за спиране на реактора и/или предупреждаване на оператора и ако е необходимо също и за аварийното охлаждане на активната зона.

- Разкъсване на главните парни линии

Този клас събития включва разкъсване на парните линии в или извън сградата на реактора и гилотинно разкъсване на парния балансов колектор.

Първият аспект на безопасност за всички разкъсвания на главните парни линии е потенциалната загуба на охлаждане на реактора, тъй като масата на втори контур се изхвърля през разкъсването. За разкъсванията на главните парни линии извън защитната обвивка, а именно в турбинна зала, е необходимо да се демонстрира, че оборудването което се изисква и се допуска да предотврати събитието, не се разрушава от енергията на разкъсването и няма повреждане на структурите на турбинната зала. За разкъсванията на главните парни линии в херметичния обем, налягането нараства бързо и главния аспект на безопасността е целостта на вътрешните стени на реакторната сграда. Намаляването на налягането по втори контур причинява съответно намаляване на налягането и разхлаждане (първоначално) на първи контур, причинявайки по този начин отрицателна реактивност и понижаване на мощността на реактора и съответно няма отношение към безопасността. Симетрични разкъсвания, засягащи всички парни линии и асиметричните разкъсвания не трябва да се вземат в предвид.

Големите разкъсвания на парни линии се ограничават от условията на ранно нарастване на налягането в херметичната обвивка и времето необходимо за намиране и задействане на алтернативно охлаждане. Малкото разкъсване демонстрира покритието на спиране и може да доведе до дълговременно повишаване на налягането в защитната обвивка, след като водата необходима за сплинкерната спрей-системата е употребена.

- Отказ на подхранващата система

Загубата на подхранваща вода може да се получи в резултат на разкъсване на линията на подхранване, загуба на подхранващите помпи или лъжливо затваряне на един или повече клапани на подхранващата система.

Аспектите на безопасност за този случай са подобни с тези за разкъсвания на главните парни линии: първият аспект на безопасността за всички откази на системата за подхранваща вода е потенциалната загуба на охлаждане на реактора, тъй като масата по втори контур е изчерпана. При разкъсвания на линиите на подхранващата вода в защитната обвивка, налягането се увеличава и аспекта на безопасност е цялостност на сградата, включвайки цялостност на вътрешните стени на реакторната сграда. Симетричните разкъсвания, засягащи всички линии на подхранващата вода (например вертикално ориентираното разкъсване на клапаните на подхранващата вода) и асиметричните разкъсвания (засягащи единия парогенератор повече от другите, например разкъсвания ориентирани вертикално на контролните клапаните) трябва да се разглеждат при анализа.

Големите разкъсвания на парните линиите са по-ограничаващи (в периода на ранните пикови налягания в защитната обвивка и в периода на диференциалното

налягане в пределите на реакторната сграда) в сравнение с големите разкъсвания на линията на подхранващата вода.

Тъй като системата за охлаждане при спряно състояние може да действа при съответно налягане на системата, не е необходимо оператора да понижава налягането на инсталацията, преди достигането на това алтернативно аварийно охлаждане.

- Загуба на контрол на налягането по втори контур

Разхерметизацията на вторичния контур би могла да последва от непредвиденото отваряне на изпускателните парни клапани към атмосферата, на изпускателните клапани на парата на кондензатора или на главните предпазни клапани, или от отказа на разтоварването на турбината след спирането на реактора.

Тъй като границата на първи контур е съхранена, аспектът на безопасността е изпускане на част от каквато и да е радиоактивност, съдържаща се във втори контур. Изобщо поведението се ограничава от отказите на парните линии и линиите на подхранване. Контрола на масата по втори контур е моделирана до определена степен на детайлност, за да бъде осигурено, че дори функционирането и липсата на реакция, не нарушава действията на системите за безопасност.

- Загуба на охлаждане при спрян реактор

Системите на охлаждане на CANDU при спряно състояние, включват спомагателната подхранваща вода, системите при спряно състояние и аварийното охлаждане на зоната. Загубата на охлаждане при спрян реактор обикновено се анализира посредством ръчно пресмятане на относителното разгряване, за да се демонстрира, че оператора разполага с достатъчно време да диагностицира събитието и да отвори клапана към една от връщащите линии на охлаждането.

- Откази на системата на забавителя

Отказите на системата на забавителя включва:

- Разкъсване на тръба на топлоносителя;

- Загуба на принудителна циркулация;

- Загуба на отвеждане на топлината.

В резултат се получава:

- Изхвърляне на тритиева тежка вода след разкъсването на тръбата или по време на кипването на топлоносителя, след загуба на охлаждане;

- Деформиране на полето на потока след като топлоносителя престане да кипи, което води до потенциално нарастване на мощността в някои от каналите на реактора;

- Изхвърляне на газ деутерии.

- Отказ на охлаждането на обвивката

Загубата на охлаждане на обвивката може да се инициира, чрез разкъсване на тръбопроводи, загуба на принудителна циркулация или загуба на охлаждаща вода по втори контур.

Аспектите на безопасността са прекомерната деформация на резервоара, ако аварията не се прекрати. Изобщо изследванията са фокусирани за определяне на времето преди да се изисква действие от оператора. Няма никакви съществени емисии на енергия или радионуклиди към хермообвивката.

- Тежки аварии

Надпроектните аварии са много малко вероятни аварии, но с по-тежки последствия от тези, отчетени в проекта. За овладяване и управление на надпроектни аварии се използват допълнителни средства и мерки (специфично оборудване и съответни процедури). Главната цел на тези средства е да се осигури ефективно охлаждане на реактора, дълговременно поддържане на реакторната система в безопасно състояние и ликвидиране на последствията от аварията. Нещо повече, вероятността от неприемливи последствия трябва да бъде в областта на определен потенциално възможен риск.

Критерии за оценка на иницииращите събития

За класификация на иницииращите събития се използват пет класа събития в зависимост от вероятността за появяване и последствията за населението, определени с граници за ефективната доза и еквивалентната доза за щитовидна жлеза, както е представено в Таблица 0.1.

Таблица 0.1 Критерии за оценка на иницииращи събития Дозов лимит (mSv) Клас

събитие

Вероятност f (събитие х реактор-1 х

година-1) Ефективна

доза Еквивалентна доза на щитовидна жлеза

1 10-2 ≤ f < 1 0.5 5 2 10-3 ≤ f < 10-2 5 50 3 10-4 ≤ f < 10-3 30 300 4 10-5 ≤ f < 10-4 100 1000 5 f < 10-5 250 2500


РАЗЧЕТ за необходимите количества калиев йодид, за йодна профилактика на населението на територията на Република България, намиращо се на разстояние 100km от

АЕЦ “Черна вода”

Община и населено място Количество опаковки калиев йодид

ОБЛАСТ СИЛИСТРА

Община Силистра Гр. Силистра 42153Ветрен 381Сребърна 866Айдемир 7713Калипетрово 5406Полковник Ламбриново 139Сърпово 62Смилец 523Йорданово 561Ценович 74Срацимир 434Казимир 163Професор Иширково 1393Бабук 722Българка 227Богорово 100Брадвари 1165Попкралево 142Главан 126

Общо за община Силистра: 62350 Община Ситово: Попина 992Поляна 237Ситово 1091Слатина 174Ястребна 24

Общо за община Ситово: 2518


Община Алфатар: Гр. Алфатар 2152Цар Асен 223Черковна 522Кутловица 130

Чуковец 330Козяк 402Алеково 669Върбино 141Полковник Таслаково 424Васил Левски 151Бистра 391

Общо за община Алфатар: 5535 Община Дулово: Водно 996

Общо за община Дулово: 996 Община Кайнарджа: Кайнарджа 1043Войново 212Стрелково 49Зарник 441Светослав 124Краново 218Добруджанка 115Полковник Чолаково 222Господиново 58Поп Русаново 47Давидово 161Голеш 1212Средище 1418Посев 173Каменци 47

Общо за община Кайнарджа: 5540


ОБЩО ЗА ОБЛАСТ СИЛИСТРА: 76939

ОБЛАСТ ДОБРИЧ

Община Крушари: Северняк 186Поручик Кърджиево 84Капитан Димитрово 148Габер 204Коритен 387Александрия 106Абрит 296Телериг 612Ефрейтор Бакалово 364Бистрец 129Добрин 201

Полковник Дяково 391Крушари 1769Северци 267Загорци 154Лозенец 679

Общо за община Крушари: 5977 Община Генерал Тошево: Лозница 50Росица 627Красен 461Краище 40Росен 160Житен 327Сноп 198Изворово 439Градини 84Узово 46


Зограф 159Пчеларово 688Дъбовник 266Равнец 296Гр. Генерал Тошево 8159Снягово 216Огражден 11Йовково 347Кардам 1405Присад 342Пленимир 115Писарево 135Чернооково 336Люляково 611Малина 278Вичево 74Рогозина 196Преселенци 459Спасово 1053Сираково 116Великово 82Средина 94Калина 121Василево 423Балканци 144Конаре 83Сърнино 106Александър Стамболийски 67Бежаново 136

Общо за община Генерал Тошево: 18950 Община Тервел: Гуслар 51Безмер 1175Честименско 473Професор Златарски 385


Каблешково 247Ангеларий 160Брестница 35Коларци 789Сърнец 215Мали извор 71Бонево 99Полковник Савово 216Гр. Тервел 7328Божан 583Оногур 52Балик 255Попгруево 704Кочмар 407Жегларци 1031

Общо за община Тервел: 14276 Община Добрич: Алцек 381Хитово 199Фелдфебел Денково 636Воднянци 349Пчелник 116Крагулево 78Черна 607Житница 551Тянево 213Дряновец 53Подслон 445Гешаново 191Енево 212Лясково 386Камен 217Карапелит 1325Медово 142Свобода 276


Добрево 135Божурово 1039

Смолница 557Ловчанци 919Миладиновци 216Овчарово 685Ломница 380Росеново 355Паскалево 873Козлодуйци 484Златия 172Малка Смолница 162Врачанци 111Стефан Караджа 389Царевец 407Генерал Колево 130Методиево 315Котленци 298Приморци 89Плачидол 603Полковник Свещарово 163

Общо за община Добрич: 14859 Община Добрич-град: Гр. Добрич 100379

Общо за община Добрич-град: 100379 Община Балчик: Змеево 447Дропла 405Пряспа 260Сенокос 765Кремена 144Дъбрава 246

Общо за община Балчик: 2267

Община и населено място Количество опаковки

калиев йодид Община Каварна: Белгун 472Травник 73Крупен 49Било 64Нейково 115Септемврийци 547Челопечене 133Видно 275

Общо за община Каварна: 1728 Община Шабла: Захари Стояново 148

Граничар 212Дуранкулак 576Черноморци 104Смин 105Твърдица 12Божаново 27Ваклино 237Крапец 330

Общо за община Шабла: 1751

ОБЩО ЗА ОБЛАСТ ДОБРИЧ:160187


ПРОЕКТНИ МЕРКИ НА БЕЗОПАСНОСТ

Проектът на АЕЦ “Черна вода” съдържа различни мерки, които отговаря на изискванията на регулаторните документи относно риска от авария.

Възможностите предвидени в проекта са два вида технически и административни мерки. Техническите мерки включват проектни възможности, свързани с вероятността за повреда или неработоспособност на системите. Проектантския опит се базира на философията за сигурност на CANDU 6, защита в дълбочина и автономност на системите за безопасност.

Тези проектни мерки за безопасност са разработени с цел да се изпълнят три основни функции на безопасността при авария:

1. Спиране на реактора 2. Охлаждане на ядреното гориво

3. Мониторинг на състоянието на централата по време и след авария.

За осигуряване на защита срещу събития от общ характер, са изпълнени изискванията на проекта за физическо разделяне на системите за безопасност.

Проектираните системи за безопасност образуват две групи, като всяка от групите е в състояние да осигури и трите функции на безопасността, описани по-горе. Системите от двете групи, са представени в Таблица 0.4.

Заедно с предвидените в проекта на АЕЦ технически възможности, са създадени и административните мерки за осигуряване на безопасната работа на централата.

Оперативните процедури за нормални и анормални условия, оперативни процедури, аварийни планове и химически процедури са разработени за да гарантират, че работата на централата остава в регулаторните границите и в съответствие с нормите и ограниченията за радиационна защита и опазване на околната среда.

За обезпечаване на защита на населението при проектна авария, като предпазна мярка е прието използването на зони с особен режим: 1km ненаселена зона (зона с особен режим) около всеки реактор, където са разрешени само дейности свързани с работата на АЕЦ.

Слабо населена зона извън тази зона с особен режим, в която се спазват изискванията на Републиканските норми за ядрена защита (издадени от CNCAN през 1975г.).

В случай на тежка авария, се прилага авариен план, който съдържа мерки за намаляване или недопускане радиационно въздействие върху населението. Защитните мерки, които трябва да бъда предприети при такава авария, са представени в Таблица 0.5, като функция на пътищата на облъчване и времето.

Нивата на намеса са представени в

Таблица 0.6. “Ниско ниво” от таблицата означава, че когато предвижданата доза е под това ниво на намеса, не са необходими съответстващи защитни действия. Когато предвижданата доза е по-голяма от “високото ниво”, защитните мерки трябва да бъдат приложени.

Ако предвижданата доза е между “ниско” и “високо” ниво, за да бъдат избегнати детерминираните прагови радиологични последствия върху здравето на населението, защитни мерки трябва да бъдат приложени, така че индивидуалните дози да бъдат под праговете, при които тези последствия могат да се появят.

Техническите и административни проектни мерки на АЕЦ гарантират, че в случай на авария, риска няма да бъде по-голям от максималния допустим риск съгласно регулаторните документи.

За нормалното функциониране на АЕЦ съгласно проекта са създадени специални програми, осигуряващи безопасната експлоатация на централата. Тези програми допринасят за свеждане на риска от авария под нивото, допустимо от регулаторните документи и са свързани с аварийното планиране и управлението на тежки аварии, мониторинга на околната среда, мониторинг на надеждността на системи важни за безопасността, периодичен преглед и постоянна поддръжка на технологичните системи на централата, контрол на осигуряване на качеството и конфигуриране на управлението, анализ на аварийните събития, периодична оценка на безопасността и мониторинг на риска.

Развитието и надграждането на тези програми допринася за повишаване на безопасността на АЕЦ и гарантира, че при евентуална ядрена авария ще бъдат предприети адекватни действия в съответствие с проекта и регулаторните изисквания.

При тежки аварии използването на аварийния план и аварийните процедури способства за намаляване на последствията от тези аварии. Ролята на техническите и административните проектни мерки заедно с гореописаните програми е поддържането на риска от авария под зададения в регулаторните документи и осигуряването на безопасна работа на централата.

Таблица 0.1 Описание на аварийните сценарии

Авариен

сценарий Описание

1. Авария с голяма загуба на топлоносител (Large Loss of Coolant Accident LOCA)

2. Авария с малка загуба на топлоносител (Small LOCA)

3. Запушване на канал

4. Повреда във вторичните прибори (end fitting failure)

5. Авария с голяма загуба на топлоносител (Large LOCA) с частично нарушаване на системата за аварийно разхлаждане на активната зона (Emergency Core Cooling System ECCS)

6. Авария с малка загуба на топлоносител (Small LOCA) с частично нарушаване на системата за аварийно разхлаждане на активната зона (ECCS)

7. Авария с голяма загуба на топлоносител (Large LOCA) с частично

нарушаване на системата за аварийно разхлаждане на активната зона (задържане от containment)

8. Авария с малка загуба на топлоносител (Small LOCA) с частично заглушаване

9. Запушване на канал с частично заглушаване

10. Повреда във вторичните прибори (end fitting failure) с частично заглушаване

Таблица 0.2 Емисии на тритий в атмосферата при аварийните сценарии

Изхвърляне Н-3, (TBq) Авариен сценарий от - до

1 2.91 E+03 1.47 E+042 2.50 E+03 1.26 E+043 5.56 E+03 2.81 E+044 2.54 E+03 1.28 E+045 1.12 E+05 5.67 E+056 4.59 E+04 2.31 E+057 5.19 E+05 2.62 E+068 9.75 E+05 4.92 E+069 2.64 E+04 1.33 E+05

10 7.04 E+05 3.55 E+06

Таблица 0.3 Аварийни сценарии на АЕЦ ‘Черна вода”

Клас събитие

Индивидуална ефективна доза

(µSv) Максимална граница на дозата при отказ на една система

5 000

Авария с голяма загуба на топлоносител (Large Loss of Coolant Accident LLOCA)

1 451

Авария с малка загуба на топлоносител (Small LOCA) 1 387 Запушване на канал 2 861 Повреда във вторичните прибори (end fitting failure) 1 393 Максимална граница на дозата при отказ на две системи

250 000

Авария с голяма загуба на топлоносител (Large LOCA) с частично нарушаване на системата за аварийно разхлаждане на активната зона (Emergency Core Cooling System ECCS)

3 17 400

Авария с малка загуба на топлоносител (Small LOCA) с частично нарушаване на системата за аварийно

3 7 100

разхлаждане на активната зона (ECCS) Авария с голяма загуба на топлоносител (Large LOCA) с частично заглушаване

4 80 300

Авария с малка загуба на топлоносител (Small LOCA) с частично заглушаване

5 151 000

Запушване на канал със частично заглушаване 2 4 080 Повреда във вторичните прибори (end fitting failure) със частично заглушаване

5 109 000

Таблица 0.4 Резервирани системи за безопасност (концепция на двете групи) на АЕЦ CANDU 6

Три функции на безопасността

Група 1 Група 2

Спиране на реактора Изключване на система №1 Изключване на система №2Охлаждане на ядреното гориво

Нормално ел. захранване и захранване с вода

Аварийно ел. захранване и захранване с вода

Мониторинг по време и след авария

Централен щит за управление

Вторичен щит за управление

Таблица 0.5 Защитни мерки при аварии в АЕЦ с CANDU 6

Пътища на облъчване Време на облъчване Защитни мерки ранна фаза средна фаза късна фаза Директно външно облъчване

х х х

укриване оценка контрол на достъпа

Външно облъчване от дрехи

х х х

прикритие оценка контрол на достъпа

Инхалация х х х х

укриване профилактика със стабилен йод оценка контрол на достъпа

Замърсяване на кожа и дрехи

х х х

х х х

укриване оценка лична дезактивация

Облъчване от натрупани в почвата материали

х х х

х х х

х х х

прикритие евакуация контрол на достъпа

Облъчване от радиоактивни материали

х х

х х

преместване дезактивация

Поглъщане на замърсена храна и вода

х х х

х х х

преместване дезактивация контрол на храната и водата

Таблица 0.6 Нива на намеса и защитни мерки при аварии в АЕЦ с CANDU 6

Ниво на намеса (mSv)

Защитни мерки за населението

Прогнозирана доза спрямо

нивото на намеса Ефективна доза

Еквивалентна доза за отделни органи

(щитовидна жлеза, бели дробове, кожа и др.)

ниско високо ниско високо Укриване Обща доза от

първите 24 часа 3 30 30 300

Профилактика със стабилен йод

Доза през първите 24 часа - - 30 300

Евакуация Обща доза през първите 24 часа 30 300 300 3000

Приложение № 56 Сили и средства (лаборатории) на Министерство на земеделието

и храните при ядрена и радиационна авария

Лаборатории за радиационен и химически контрол при аварийни ситуации:

- НЦАН разполага с 2 специализирани лаборатории. Те ще поеме част от радиационното окачествяване на поразени растителни и животински суровини и хранителни продукти и методичното ръководство на радиационната защита в отрасъла. Звената, които ще извършват тази дейност са в структурата на Института по криобиологи и лиофилизация като секция “Радиационна защита и йонизиращи лъчения”разполага с две лаборатории:

1.Лаборатория ”Планета” на ул.”Шосе Банкя”№7 за радиоекология и радиоизотопни изследвания на почвите, плозовете и зеленчуците; 2.Лаборатория “ Вихър” на ул.” Шосе Банкя “ №3 по радиационна защита на фуражите и месото Налична апаратура: 2 бр. гама-спектрометри – по 1 бр. в лаб.; 2 бр. нискофон. бета-измер. система – по 1 бр. в лаб.; 2 бр. течно-сцинтилационни спектрометри – по 1бр.; 1 бр. алфаспектрометър само в първата лаборатория. Аналитични възможности: - гама-спектрометрични анализи; - Радиохимични определяния; - Определяне на тритий;

- Определяне на алфа емитери. Налични кадри квалифицирани в тази област: общо 14 души НВМС – разполага с Централна лаборатория по санитарна експертиза и екология (ЦЛСЕЕ) бул.”Искърско шосе”№5 която прави анализи и изследвания на мляко, месо и животински продукти от внос и износ;

НСРЗ – има 2 лаборатории

Централна лаборатория по карантина на растенията: 1. извършва фитосанитарна лабораторна експертиза диагностицира и

индентифицира вредители; 2. контролира фитосанитарните прегледи и анализи, локализирането и

ликвидацията на огнища от карантинни вредители; 3. Контролира дейността по здравната експертиза на семенния материал и

извършват анализи и арбитражни проби от семена “” и “елит”. Централна лаборатория за химически изледвания и контрол :

1. извършва контрол на растителната продукция, местно производство за вътрешния пазар и за износ за съдържание на нитрати, тежки метали пестициди, микотоксични и др. замърсители;

2

2. извършва контрол на продукти за астителна защита, минерални торове и др. органични и неорганични продукти за земеделието от внос, за износ, и за вътрешния пазар;

Забележка: Състоянието на апаратурата в лабораториите е незадоволително (морално и физически остаряло), а кадрите и консумативите са недостатъчно. Необходими са средства за закупуване на нови гама-спектрометри.


Типове бойни отровни вещества, въздействие и антидоти

1. Нервно-паралитични отровни вещества – табун, зоман, зарин, vx - механизъм на действие: екстремно токсични, с много бърз ефект,

поемат се чрез кожата или чрез вдишване; - симптоми: миоза, силно изпотяване, стягане в гръдния кош, главоболие

и болки в очите, гадене и загуба на апетит, безпокойство, емоционална лабилност, а преди леталния край – нечленоразделна реч, загуба на рефлекси, общи конвулсии, кома, спиране на дишането и смърт;

- антидоти: авто-инжектиране на атропин, диазепам (авто-инжектиране и таблетки), pyridostigmine;

2. Кожно-обривни отровни вещества – иприт, азотен иприт, люизит

- механизъм на действие: атакуват кожата, очите, дробовете и гастро-ентералния тракт, като предизвикват сериозни поражения;

- симптоми: мехури по кожата, течение от носа, дразнене на гърлото и гърдите, суха кашлица, загуба на глас, като често се развива бронхопневмония, завършваща със смърт; дразнене и зачервяване, сълзене и подуване на очите, водещо до слепота;

- антидоти: антидоти няма; третират се симптомите, като се премахват дрехите, плакнат се очите, контролира се инфекцията и се облекчава болката чрез локална анестезия;

3. Общо-отровни вещества – синилна киселина, хлор циан

- механизъм на действие: отравянето става чрез вдишване или през кожата, като при него се прекратяват окислителните процеси в клетките;

- симптоми: дразнене в гърлото, метален вкус в устата, мускулна слабост и главоболие, а при по-високи концентрации - гърчове, безпокойство, засилване на задуха, загуба на съзнание, конвулсии, пълна безчувственост и спиране на дишането; хлор циана при по-високи концентрации предизвиква белодробен отток;

- антидоти: амил нитрит- 1,2 ампули за дишане; натриев нитрит (10-20 мл.), литиленово синьо (50 мл.), натриев тиосулфат (40-50 мл. венозно), разтвори на глюкоза и захар – вътрешно;

4. Задушливи-отровни вещества – фосген, дифосген

- механизъм на действие: поема се чрез дихателните органи; - симптоми: остро дразнене на дихателните органи, кашлица, главоболие,

остър задух, белодробен отток с появата на кървава пяна около устата; - антидоти: кодеин, калциеви препарати, стероидни хормони,

антибиотици, кръвопускане;

5. Временно-извеждащи от строя отровни вещества ( психо-химически вещества) – би-зет

- механизъм на действие: поразяват централната нервна система, като предизвикват психически разстройства, попадат в организма през

дихателните или храносмилателни органи, или непосредствено в кръвта. Не се резорбират през кожата;

- симптоми: сухота и зачервяване на кожата, ускорено сърцебиене, отпуснатост, забавяне на умствената и физическа дейност, сънливост, главоболие и виене на свят, халюцинации, възбуждане на психиката, повишаване на температурата, шизофрения;

- антидоти: няма антидоти;

6. Раздразнителни отровни вещества – хлорацетофенон, адамсит, си-ес, си-ар - механизъм на действие: обикновено не са смъртоносни, поразяват чрез

вдишване и контакт със слизестите мембрани и кожата, могат да причинят белодробно увреждане;

- симптоми: болки в очите, течене на сълзи, спазъм на клепачите, сърбеж по кожата, възпаление на белите дробове, разстройване на нервната система, стягане в гърдите, шум в ушите, нарушаване координацията на движенията;

- антидоти: няма антидоти; препоръчва се извеждане от заразената атмосфера, диша се амоняк или противодимна ампула то ИПП, промивка на лигавиците с 2% разтвор на натриев бикарбонат или борова вода, забранено е триенето и превързването на очите;


СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ФОРМИРОВАНИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА,

ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА

СПИСЪК

НА ОСНОВНИТЕ АВАРИЙНИ ГРУПИ ОТ СИСТЕМАТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА ВКЛЮЧЕНИ В ПЛАНОВЕТЕ ЗА ДЕЙСТВИЯ ПРИ БЕДСТВИЯ

ЕОН

1 Е.ОН България Мрежи АД

1.1 Центрове за управление на мрежата (ЦУМ) с денонощно дежурство

ЦУМ – Варна

052/667 278, 052/667 412

ЦУМ – Добрич

058/601 517

ЦУМ – Шумен

054/830 294

ЦУМ – Г. Оряховица

0618/6 14 64

ЦУМ – Габрово 0618/6 14 63

ЦУМ – Търговище

0618/6 14 62

ЦУМ – Русе

082/817 252

ЦУМ – Разград

084/660 840

ЦУМ – Силистра 086/820 542

1.2. Постоянни регионални щабове (ПРЩ) при бедствия и аварии

1.2.1 Разпределителен обслужващ център - Варна

1 Председател ПРЩ 0887 317 257

Аварийно възстановителни екипи - 86

Брой на служителите - 198 Брой на техника - 97

1.2.2 Разпределителен обслужващ център – Русе и Разград – област Русе




1

1.2.3 Разпределителен обслужващ център – Русе и Разград – област Разград




1.2.4 Разпределителен обслужващ център – Добрич и Силистра – област Добрич




1.2.5 Разпределителен обслужващ център – Добрич и Силистра – област Силистра




1.2.6 Разпределителен обслужващ център – Шумен и Търговище – област Шумен




1.2.7 Разпределителен обслужващ център – Шумен и Търговище – област Търговище




1.2.8 Разпределителен обслужващ център – Г. Оряховица и Габрово – област В. Търново




1.2.9 Разпределителен обслужващ център – Г. Оряховица и Габрово – област Габрово




ЧЕЗ

2 ЧЕЗ „Разпределение България” АД

2.1 Центрове за управление на мрежата (ЦУМ) с денонощно дежурство

2.2. Обособено регионално звено „София област” при бедствия и аварии

2.2.1 Регионално звено „Драгоман и Костинброд”

1 Ръководител 0889 231 207



2

2.2.2 Регионално звено „Своге”




2.2.3 Регионално звено „Ботевград” (подържа и Правец и Етрополе)




2.2.4 Регионално звено „Самоков и к.к. Боровец”




2.2.5 Регионално звено „Ихтиман и Костенец” (обслужва и Долна баня)




2.2.6

Регионално звено „Пирдоп” (обслужва и Копривщица, Антон, Челопеч, Златица, Чавдар, Мирково, Елин Пелин, Горна малина)




2.3. Обособено регионално звено „Перник” при бедствия и аварии

2.3.1 Регионално звено „Перник”




2.3.2 Регионално звено „Брезник и Трън”




2.3.3 Регионално звено „Радомир и Земен” ( обслужва и Ковачевци)




2.3.4 Регионално звено „Кюстендил” (обслужва и Трекляно и Невестино)




3

2.3.5 Регионално звено „Дупница” (обслужва и Кочериново, Бобов дол, Рила и Сапарева баня)




2.4. Обособено регионално звено „Благоевград” при бедствия и аварии

2.4.1 Регионално звено „Благоевград и Симитли”




2.4.2 Регионално звено „Сандански, Кресна и Катунци”




2.4.3 Регионално звено „Разлог” ( обслужва и Банско, Якоруда и Белица)




2.4.4 Регионално звено „Гоце Делчев” (обслужва и Сатовча, Гърмен и Хаджидимово)




2.4.5 Регионално звено „Петрич”




2.5. Обособено регионално звено „Плевен” при бедствия и аварии

2.5.1 Регионално звено „Левски”




2.5.2 Регионално звено „Червен бряг”




4

2.5.3 Регионално звено „Гулянци”




2.5.4 Регионално звено „Плевен”




2.5.5 Регионално звено „Ловеч”




2.5.6 Регионално звено „Троян”




2.5.7 Регионално звено „Тетевен”




2.6. Обособено регионално звено „Монтана” при бедствия и аварии

2.6.1 Регионално звено „Монтана”




2.6.2 Регионално звено „Лом”




2.6.3 Регионално звено „Берковица”




2.6.4 Регионално звено „Видин”




5

2.6.5 Регионално звено „Белоградчик”




2.7. Обособено регионално звено „Враца” при бедствия и аварии

2.7.1 Регионално звено „Враца”




2.7.2 Регионално звено „Мездра”




2.7.3 Регионално звено „Бяла Слатина”




2.7.4 Регионално звено „Козлодуй”




ЕВН

3 ЕВН „България Електроразпределение” АД

3.1 Специализирани диспечерски звена (СДЗ) с денонощно дежурство

3.1.1

Специализирано диспечерско звено Пловдив (Области: Пловдив, Смолян и Пазарджик) при бедствия и аварии

1 Диспечер 032/ 682 313; 032/305 773 0882 834 010

2 Старши диспечер 032/ 302 900 0882 832 900

3 Факс 032/ 627 826

3.1.2

Специализирано диспечерско звено Стара Загора (Области: Стара Загора, Сливен и Ямбол) при бедствия и аварии

1 Диспечер 042/630 085; 032/304 872 0882 832 204

2 Старши диспечер 032/303 600 0882 833 600

3 Факс 042/630 095

6

3.1.3 Специализирано диспечерско звено Бургас (област Бургас)

1 Диспечер 056/813 111; 032/304 873 0882 832 086

2 Старши диспечер 056/ 813 107 0882 831 025

3 Факс 056/ 813 613

3.1.4 Специализирано диспечерско звено Хасково (област Хасково и Кърджали)

1 Диспечер 038/ 661 105; 032/ 304 874 0882 832 584

2 Старши диспечер 038/ 661 106 0882 834 476

3 Факс 038/ 661 107

3.2 Постоянен щаб на ЕВН България – ЕР – АД при бедствия и аварии

1 Председател на щаба 0882 834 958



ЕВН България поддържа национален телефонен номер за аварии 24 часа в денонощието 0 7001 0007

ЕНЕРГОПРОИЗВОДСТВО

№ Направление Т. Дружества

/клон, предприятие/

Наименование на групите бр. л.с.

бр. авт. тех.

Телефон /служебен/

Телефон /мобилен/

1 2 3 4 5 6 7 8

1 ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО

1.1 ТЕЦ "Марица Изток 2"-ЕАД

А. гр. 14 566 113 042/662 255 042/662 055

0885 510 033

1.2 “Енел Оперейшънс България” АД

А. гр. 2 37 5 042/663 202 0888 572 293

1.3 ТЕЦ "Варна" А. гр. 6 75 6 052/665 6300 0888 423 226

1.4 ТЕЦ "Марица 3”- АД гр. Димитровград Ен. въз. гр. 2 15 3

0391/64 346 0391/61 252 0391/64 333

1.5 ТЕЦ „Бобов дол” А. гр. 3 51 3 0701/50078

1.6 “БРИКЕЛ” ЕАД А. гр. 17 164 32 0418/62128 0887 706 831 0887 778 646

1.7 АЕЦ „Козлодуй” по отделен график съгласно аварийния план за действие на площадката на централата

ОБЩО 44 908 162

7

8

Точки за контакт при бедствия и аварии от Националната електрическа компания

(НЕК-ЕАД)

1. Председател на постоянно действаща комисия за управление при бедствия и аварии - тел. 9263 597, GSM – 0887 93 43 31, e-mail:[email protected] 2. Секретар на постоянно действаща комисия за управление при бедствия и аварии - тел. 9263 589, GSM – 0888 22 23 50, e-mail:[email protected]

2. ЕЛЕКТРОПРЕНОС – Точки за контакт при бедствия и аварии

Електроенергиен системен оператор (ЕСО-ЕАД) Изп. Директор – тел. 96 96 800; GSM-0888 950 873; Faks-962 61 29

Централно диспечерско управление (ЦДУ)

Директор – тел. 981 09 17, 9213 701; GSM-0888 803 923; Faks-981 01 02

Териториално диспечерско управление (ТДУ) „Юг” Ръководител – тел. 032/686 303, 032/686 323, 032/686 393, 032/62 62 11;

GSM-0889 801 677; Faks-032/601 300

Териториално диспечерско управление (ТДУ) „Изток” Ръководител – тел. 052/74 01 51; GSM-0888 907 088; Faks-052/74 62 68, 052/72 53 40

Териториално диспечерско управление (ТДУ) „Север”

Ръководител – тел. 064/680 438; GSM-0888 912 502; Faks-064/850 798

Мрежов експлоатационен район (МЕР) София град Ръководител – тел. 970 9011; GSM-0888 950 877; Faks-872 22 27

Мрежов експлоатационен район (МЕР) София област

Ръководител – тел. 812 18 00; GSM-0888 950 868; Faks-812 18 40

Мрежов експлоатационен район (МЕР) Благоевград Ръководител – тел. 073/88 96 11, 073/88 19 11; GSM-0888 950 840; Faks-073/881 035

Мрежов експлоатационен район (МЕР) Монтана


Мрежов експлоатационен район (МЕР) Плевен Ръководител – тел. 064/880 900; GSM-0888 950 874; Faks-064/680 432

Мрежов експлоатационен район (МЕР) Г. Оряховица

Ръководител – тел. 0618/61 303; GSM-0888 950 871

Мрежов експлоатационен район (МЕР) Русе Ръководител – тел. 082/813 50; GSM-0888 950 864; Faks-082/823 728

Мрежов експлоатационен район (МЕР) Шумен


Мрежов експлоатационен район (МЕР) Варна Ръководител – тел. 052/684 150; GSM-0888 627 715; Faks-052/609 992

Мрежов експлоатационен район (МЕР) Бургас


Мрежов експлоатационен район (МЕР) Стара Загора Ръководител – тел. 042/600 424; GSM-0888 950 842; Faks-042/602 957

Мрежов експлоатационен район (МЕР) Хасково


Мрежов експлоатационен район (МЕР) Пловдив Ръководител – тел. 032/606 712; GSM-0887 548 711; Faks-032/632493

3 ГАЗОПРЕНОС И ГАЗОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – „БУЛГАРТРАНСГАЗ”ЕАД

3.1 ЦДУ А. гр. 1 10 2 925 0400 939 6511

0885 002 808

3.2 р-н Вълчи дол А. гр. 3 30 12 0513/12371 052/614335

0886 909 411

3.3 р-н Ихтиман А. гр. 2 18 6 0724/85469 0885 002 811

3.4 р-н Ботевград А. гр. 2 18 7 0723/66610 064/12869

0886 909 414

3.5 р-н Ст. Загора А. гр. 3 27 11 042/615701 042/606528

0886 900 409

3.6 р-н Чирен А. гр. 2 15 5 0926/24484 0889 547 727

3.7 Рем. База Ботевград А. гр. 1 10 6 0723/66489 0886 909 413

ОБЩО 14 128 49

4 ТОПЛОФИКАЦИОННИ

4.1 Топлофикация - Русе А. гр. 1 4 1 082/845592 0889 203 811

4.2 Топлофикация - Плевен А. гр. 8 38 1 064/895222 064/895212

0889 319 989

4.3 Топлофикация - Бургас А. гр. 14 58 3 056/871105 056/871 213

0897 948 015

4.4 „ЕВН България Топлофикация” ЕАД Пловдив

А. гр. 10 109 15 032/957 018 0894 331 085

4.5 „Далкия" ЕАД Варна А. гр. 8 65 6 052/500661 052/510 574

0887 524 391

ОБЩО 41 274 26

5 ВЪГЛЕДОБИВ

5.1 Мини “Марица изток”-ЕАД гр. Раднево

А. гр. 71 1139 262 0417/82577 0417/83304

0887 993 826

5.2 Мини “Открит въгледобив” гр. Перник

А. гр. 2 40 20 076/604868 0888 826 313

ОБЩО 73 1179 282

Общо по направления

ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО 44 908 162

ГАЗОПРЕНОС И ГАЗОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

14 128 49

ТОПЛОФИКАЦИОННИ 41 274 26

ВЪГЛЕДОБИВ 73 1179 282

ЕЛЕКТРОПРЕНОС 916 12459 3777

ЕНЕРГОРЕМОНТ 5 24 7

ВСИЧКО ЗА

ЕНЕРГЕТИКАТА 1088 14948 4296

9


ДЕЖУРНИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА

№

МИНИСТЕРСТВО

(ВЕДОМСТВО)

ДЕЖУРНИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА

КОНТАКТИ

1. 1.1 1.2. 1.3

Министерство на вътрешните работи: ГД “Охранителна полиция” ГД „Гражданска защита” ГД „ Пожарна безопасност и спасяване”

оперативен дежурен в Оперативен дежурен център (ОДЦ ) оперативен дежурен в ОДЦ оперативен дежурен в Ситуационен център (СЦ ) оперативен дежурен в ОДЦ

тел. 02/ 982 74 45 982 74 46 тел 02/ 982 79 80 тел. 02/ 960 10 262 862 60 75 Факс 868 81 15 GSM 0884 009 355 e-mail: [email protected] 02/ 982-11-60; 02/ 98 21 254 98-21-161; 98 21 252 988 50 76 Факс 98-21-181

2.

Министерство на образованието, младежта и науката

старши специалисти – дежурни по оповестяване

тел. 02/9217 750

02/988 08 47 факс 02/9217 409 GSM 0889 311 998

[email protected] 3. Министерство на земеделието и

храните оперативен дежурен в МЗХ Тел. 02/98511 117

Факс:02/9817157 Мобилен телефон: 0888569637 e-mail: [email protected]

4. Министерство на културата дежурен в министерство 02/987955102/9400800

5. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

оперативен дежурен в Център за управление при кризисни ситуации (ЦУКС)

тел. 02/ 9263 294 Факс 02/ 987 93 23 e-mail: [email protected]

6. Министерство на отбраната

оперативен дежурен във Военен команден център (ВКЦ)

Тел. 02/ 9223914 GSM 0885911515 Факс 9223913

7. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията

оперативен дежурен 029876213 – телефон; 029409482 – телефон; 029884266 – факс e-mail: [email protected]

8. Министерство на околната среда и водите

Отдел “Координация на контролната дейност” отдел „Използване на водите”

тел. 02/980 09 09 02/94 06 232 GSM 0889 220 170 GSM 0889522 052 GSM 0889228 376 e-mail: [email protected]

9. Министерство на финансите старши специалисти Тел.:02/9883201 02/98592526 02/98592528

10. Агенция за ядрено регулиране Авариен телефон и факсове: Тел. : 02/9406888 (в работно време) в извън работно време –ОД на ГДГрЗ-МВР Факс: 02/9406889 (24 часа) 02/8707069 (24 часа) моб: 0887277434 (24 часа) 0885860086 (24 часа) e-mail: [email protected] (24 часа)

11. ДА„Държавен резерв и военновременни запаси“

оперативен дежурен Тел.: 02/9210353; 02/9881646 Моб.: 0884259396

12. Национален институт по геофизика, геодезия и география към БАН

Оперативен дежурен в Националната оперативна телеметрична система за сеизмологична информация (НОТССИ)

02/971 30 06 (24 часа)

13. Национален институт по метеорология и хидрология към БАН

Ореративен дежурен в Информационния център на НИМХ-БАН

02/462 46 10 (24 часа) 0887-507 404 (24 часа)

14. Министерство на външните работи Дежурен по министерство Тел.: 02/948 2404 02/948 2707 Факс: 02/971 9275

15. Български червен кръст Оперативен дежурен на БЧК /Денонощно в Планинска спасителна служба на БЧК/ Доц.д-р Красимир Гигов – Главен

Тел: 02/963 2000; 81 64 860 Моб.: 088 14 70 e-mail: [email protected] Тел.: 02/81 64 710; 95 88 323

секретар на БЧК Ясен Сливенски – директор на дирекция „Мениджмънт на бедствия”

Моб.: 0887 315 515 e-mail: [email protected] Тел.: 02/81 64 898; 85 75 991 Моб.: 0889 606 605 e-mail: [email protected]

16. Министерство на труда и социалната политика

Дежурен по оповестяване Тел. 02/8119403, GSM 0882825449

17. Министерство на здравеопазването оперативен дежурен оперативен дежурен в ситуационния център

93-01-154, факс 981-33-54, 0888/66-54-45; 80-50-300, факс 80-50-306, 0888/334-545

ПРИЛОЖЕНИЕ 60

Разпределение на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки. (по раздел 7 от структурата на Националния план за защита при бедствия)

№ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОТГОВОРНОСТИ ПРИ ЗАЩИТА ОТ БЕДСТВИЯ ОТГОВОРНИ ОРГАНИ

И ЛИЦА І ПРИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ Информация за мястото и силата на труса, както и за последващи нови трусове ГФИ при БАН 1 Оповестяване Привеждане в готовност на силите и средствата на ЕСС МВР, МЗ Оповестяване на областните управители и на щабовете за координиране на СНАВР МВР 2 Неотложни мерки за намаляване на въздействието Спиране на електроподаването, водоснабдяването и газоподаването в района поразен от

земетресението МИЕТ, МРРБ, общини

Спиране на движението по застрашени пътни и ж.п. участъци (със сили и средства на Национална компания „Железопътна инфраструктура” и БДЖ- ЕАД )

МВР, МТИТС

3 Спасителни операции Издирване и изваждане на пострадали под развалини(извеждане на пострадали от трудно

проходими, опасни и недостъпни места, осигуряване на въздух на затрупани хора, осветяване зоната за извършване на спасителни дейности)

МВР, БЧК, МЗ

Гасене на пожари МВР Устройване на проходи МВР, МРРБ Оказване на първа помощ на място на пострадали и транспортирането им в лечебни заведения МЗ, МВР Осигуряване на обществения ред, регулиране на движението, отцепване на мястото за намеса МВР 4 Временно извеждане и настаняване на население останало без подслон Настаняване на население остананало без подслон в резервен сграден фонд Общини, МО Осигуряване на палаткови лагери за останалите без жилище МВР, БЧК, общини Осигуряване на сграден фонд за държавни структури вкл. за щабове за координиране на СНАВР МРРБ Осигуряване на продукти от първа необходимост и подвозване на питейна вода с водоноски МВР, МЗ, БЧК, МРРБ, МО,

МТСП, МЗХ

5 РХБЗ при инциденти и аварии с опасни вещества и материали Разузнаване, спасяване на пострадали, локализиране на разливи, вземане на проби, извършване на

анализи и ликвидиране на аварии, МОСВ, МВР, МЗ

Извършване обеззаразяване на хора техника и оборудване ( на хората и техниката от структурите с които участва МТИТС)

МВР, МТИТС

Оценка на обстановката и осигуряване на сапьорни групи при необходимост в складове за взривни вещества

МВР, МО

6 Извършване на неотложни аварийно възстановителни работи Осигуряване на резервно водоползване МРРБ, МВР Отстраняване на аварии по преноса и снабдяването с ток, газ и въглища МИЕТ Отстраняване на аварии по комунално-битовите мрежи МРРБ, МТИТС Определяне степента на разрушения на сградите и съоръженията и укрепване или разрушаване на

повредени сгради (сгради и разрушения по инфраструктурата на дружествата и държавните предприятия от системата на транспорта)

МВР, МРРБ, МТИТС

Възстановяване на разрушени жп участъци (със сили и средства на ДП „Транспортно строителство и възстановяване”)

МТИТС

Възстановяване на републиканската пътната мрежа МРРБ, Разчистване на пътища и извличане на аварирала техника МВР, МРРБ Временно възстановяване на повредени мостове ( на жп мостове със сили и средства на ДП

„Транспортно строителство и възстановяване”) МТИТС, МРРБ

7 Ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести

Изолиране на района на епидемията /пандемията МВР Вземане и анализ на проби от РИОКОЗ и от РВМС МЗ, МЗХ Локализиране и ликвидиране на заразите със съдействие на органите на МЗ и РВМС МЗ, МЗХ 8 Други операции, свързани със защитата Опознаване, отчет и организиране погребението на загиналите МВР, МЗ, Общини Раздаване на помощи на пострадалото население МВР, БЧК, МТСП

II ПРИ НАВОДНЕНИЯ 1 Предупреждение Получава информация за метеорологични явления, свързани с интензивни валежи и я предоставяне

на областни и общински администрации от НИМХ при БАН МВР, НИМХ – БАН, МОСВ

Оповестяват дежурните в ОКИЦ и кметовете на общини намиращи се в застрашената зона за опасност от наводнение

МВР

2 Изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието Разузнаване в районите на заливните зони МВР Следене на нивото на язовирите и при нужда аварийно изпускане на водоемите и изпълнение на

аварийни дейности по съоръженията МОСВ, МВР, МРРБ, МЗХ, МИЕТ

Направа н временни защитни диги. Вземане на мерки за повишаване на проводимостта на речните корита, отводнителните канали и канализационни шахти. При опасност от наводнения извеждане на населението от заливните зони

Общини, БД (МОСВ), МВР

Следене на нивото на река Дунав и състоянието на защитните диги през 2 часа (със сили и средства на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав”)

МТИТС, БДДР-Плевен (МОСВ), МВР

Отпушвания, на подприщвания пред мостове, водостоци и други МВР 3 Оповестяване Оповестяване на областните управители и щабовете за координиране на СНАВР, Оповестяване на

кметовете на общини, застрашени от наводнение, 3. Оповестяване на силите от ЕСС МВР

Привеждане в готовност на силите и средствата на ЕСС МВР, МЗ Оповестяване застрашеното население и обектите намиращи се в заливните зони МВР 4 Спасителни операции Спасяване на пострадали МВР, БЧК Издирване на изчезнали лица. Търсене и изваждане на удавници МВР Осигуряване на обществения ред, регулиране на движението, отцепване на мястото за намеса МВР Оказване на първа помощ на място на пострадали и транспортирането им в лечебни заведения МВР, БЧК, МЗ 5 Временно извеждане и настаняване на население останало без подслон Извеждане на населението от заливните зони МВР Настаняване на пострадало население в общински и/или държавен сграден фонд МВР, общини Организиране на палаткови лагери за нуждаещите се МВР, БЧК, общини 6 Овладяване и ликвидиране на екологични инциденти Локализиране на разливи, вземане на проби, извършване на анализи и ликвидиране на аварии МОСВ, МВР, МЗ

7 Извършване на неотложни аварийно възстановителни работи Отстраняване на аварии по комунално-битовите мрежи МИЕТ, МРРБ Отстраняване на аварии по националната съобщителна мрежа (със сили и средства на ДП

„Съобщително строителство и възстановяване”) МТИТС

Възстановяване на републиканската пътната мрежа МРРБ Отводняване на наводнени сгради МВР 8 Други операции, свързани със защитата Осигуряване на продукти от първа необходимост и питейна вода с водоноски МВР, БЧК Отводняване на залети територии МЗХ, МВР Ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии

и епизоотии от заразни и паразитни болести МЗ, МЗХ

Опознаване, отчет и организиране погребението на загиналите МВР, МЗ, Общини Раздаване на помощи на пострадалото население МВР, БЧК, МТСП III ДЕЙНОСТИ ПО ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО В СЛУЧАЙ НА ВЪЗНИКВАНЕ НА

РАДИАЦИОННА АВАРИЯ В АЕЦ НА И ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА

1 Предупреждение Получаване на информация за аварията от Главния дежурен инженер на смяна в АЕЦ и от ОД в

СЦ-МИС, както и мерките за защита на населението предвидени в утвърдения Външен авариен план на АЕЦ „Козлодуй” и посоката на движение на радиоактивния облак

МВР, МИЕТ

2 Оповестяване Оповестяване на областните управители и щабовете за координиране на СНАВР на области

Монтана,Видин, Враца и Плевен и кметовете на общините от горните области МВР

Оповестява съставните части на ЕСС МВР Привеждане в готовност на силите и средствата на ЕСС, съгласно утвърдения Външен авариен план

на АЕЦ „Козлодуй” МВР, МЗ

Оповестява населението в 30 км зона на АЕЦ МВР общини Дублиране оповестяването на населението от ЗНЗМ /30 км./ Зона на АЕЦ МВР, общини 3 Изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието Засилено следене на радиационния фон - система РАМО МОСВ Осигуряване на апаратура и развръщане на допълнителни постове за радиационно наблюдение и

разузнаване по маршрути МВР,

Спиране на водоснабдяването от открити водоизточници. Херметизация на водоеми. Организиране засилен радиационен контрол на водата

МРРБ, МВР

Херметизиране на складове и магазини с хранителни продукти, фуражи и др. МЗ, МЗХ, МВР 4 Спасителни операции Участие в спасителни операции на площадката на АЕЦ „Козлодуй и гасене на пожари МВР, МЗ, Развръщане на обединен контролно-пропускателен пункт /ОКПП/ МВР, МЗ Оказване на първа помощ на място на пострадали и транспортирането им в лечебни заведения МЗ Осигуряване на обществения ред в населените места и в ОКПП, регулиране на движението по

маршрутите за евакуация и в местата за приемане на евакуирано население МВР

Извършване на пробонабиране и предаване на пробите за изследване и анализ в лабораториите на РИОКОЗ и централна лаборатория към МЗ

МВРС, МЗ

Раздаване на таблетки калиев йодид, укриване на населението, раздаване на ИСЗ на неосигуреното население, подготовка за евакуация на населението в 30 километровата зона съгласно утвърдения Външен авариен план на АЕЦ „Козлодуй”

МЗ, МВР, общини

Подготовка за приемане на евакуирано население (при авария в АЕЦ “Козлодуй”) МВР, общини Раздаване на индивидуални средства за защита на населението, на таблетки калиев йодид и

информиране на населението извън 30 км зона на АЕЦ и предприемане мерки за защита съгласно утвърдения Външен авариен план АЕЦ „Козлодуй”.

МВР, МЗ, общини

5 Евакуиране на население и животни Евакуиране на населението в места съгласно утвърдения Външен авариен план АЕЦ „Козлодуй” МВР, МТИТС, Общини Евакуация на животните съгласно утвърдения Външен авариен план АЕЦ „Козлодуй” МЗХ, МВР, МТИТС,

Общини 6 Извършване на неотложни аварийно възстановителни работи Осигуряване на питейна вода от херметизирани водоизточници МВР Провеждане на растително - защитни и ветеринарно-санитарни мероприятия МЗХ Дезактивация на пътища, местности и транспортни средство МВР, МО 7 Други операции, свързани със защитата Осигуряване на храна и питейна вода с водоноски на ОКПП МВР, МРРБ, МО Раздаване на ИСЗ и таблетки калиев йодид за защита на собствените работници и служители МВР, МЗ, общини Ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове. МЗ, МЗХ Опознаване, отчет и организиране погребението на загиналите МВР, МЗ, Общини Раздаване на помощи на пострадалото население МВР, БЧК, МТСП

ІV ПРИ КРУПНИ ПРОМИШЛЕНИ АВАРИИ С ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА 1 Предупреждение Получаване на информация за аварията от ОД в СЦ-ГД”ГЗ”-МВР, както и мерките за защита на

населението и посоката на движение на облака с опасни вещества МВР, МИЕТ

2 Оповестяване Оповестяване на съответния областен управител и щаба за координиране на СНАВР и кмета на

съответната община МВР

Оповестява съставните части на ЕСС МВР Привеждане в готовност на силите и средствата на ЕСС, съгласно утвърдения областен план

СНАВР МВР

При необходимост оповестява кметовете на общини и населени места, намиращи се в застрашената зона

МВР

3 Изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието Засилено следене на атмосферната циркулация МВР, НИМХ-БАН Информиране на кметовете на населените места, попадащи в облака на замърсяване и при

необходимост указване посоките за извеждане на населението МВР

Спиране на електрозахранването в района на аварията при наличие на взривоопасни смеси МИЕТ Извършване на химическо разузнаване, издирване и спасяване на пострадали, локализиране и

ликвидиране отделянето на опасни вещества. МВР

Изваждане на пострадали при аварията, оказване на първа помощ на място на пострадали и транспортирането им в лечебни заведения и гасене на пожари.

МВР, МЗ, БЧК

Направа на водни завеси за ограничаване разпространението на опасния облак. МВР 4 Извършване на неотложни аварийно възстановителни работи Разузнаване, локализиране на разливи, вземане на проби, извършване на анализи и ликвидиране на

аварии от разливи на токсични вещества и петролни продукти МОСВ, МВР, МЗ

Оценка на обстановката и осигурявне на сапьорни групи при необходимост в складове за взривни вещества

МВР, МО

Възстановяване на ВиК системите и осигуряване на водоподаването МРРБ, общини Възстановяване на електрозахранването МИЕТ Възстановяване на комуникациите МТИТС Провеждане на дегазация на замърсения район МВР

5 Други операции, свързани със защитата Осигуряване на продукти от първа необходимост и питейна вода с водоноски МВР, МРРБ, МО, БЧК Ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове. МЗ, МЗХ Опознаване, отчет и организиране погребението на загиналите МВР, МЗ Раздаване на помощи на пострадалото население МИС, БЧК, МТСП V ПРИ ГОЛЕМИ ПОЖАРИ 1 Предупреждение Получава информация за метеорологичната обстановка от НИМХ при БАН, свързана с повишаване

на температурите и предстоящи валежи и я предоставя на областни и общински администрации МВР, НИМХ - БАН

Оповестяват дежурните в ОДЦ на звената за ПБС при СД и ОДМВР и кметовете на общини намиращи се в застрашената зона за опасността от пожари

МВР

2 Изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието Разузнаване в районите на пожар МВР, МЗХ Направа на минерализовани ивици и просеки. При опасност извеждане на населението от

застрашените зони МВР, МЗХ

3 Оповестяване Оповестяване на областните управители; Оповестяване на кметовете на общини, застрашени от

големи пожари; Оповестяване на силите от ЕСС МВР

Привеждане в готовност на силите и средствата на ЕСС МВР, МЗ Оповестяване застрашеното население и обектите намиращи се в рисковите зони МВР 4 Спасителни операции Спасяване на пострадали и издирване на изчезнали лица в зоните на пожар МВР, МЗХ, БЧК Осигуряване на обществения ред, регулиране на движението, отцепване на мястото за намеса МВР Оказване на първа помощ на място на пострадали и транспортирането им в лечебни заведения МВР, БЧК, МЗ 5 Временно извеждане и настаняване на население останало без подслон Настаняване на население останало без подслон в резервен сграден фонд общини Осигуряване на палаткови лагери за останалите без жилище МВР, БЧК, общини Осигуряване на сграден фонд за държавни структури вкл. за щабове за координиране на СНАВР МРРБ Осигуряване на продукти от първа необходимост и подвозване на питейна вода с водоноски МВР, МЗ, МТИТС, БЧК,

МРРБ, МО, МТСП, МЗХ

6 Овладяване и ликвидиране на екологични инциденти Локализиране на пожари, вземане на проби, извършване на анализи и ликвидиране на пожари МВР, МОСВ, МЗХ, МЗ 7 Извършване на неотложни аварийно възстановителни работи Отстраняване на аварии по комунално-битовите мрежи МИЕТ, МРРБ, МТИТС Възстановяване на републиканската пътната мрежа и електропреносната мрежа МТИТС, МРРБ, МИЕТ 8 Други операции, свързани със защитата при големи пожари Осигуряване на продукти от първа необходимост и питейна вода с водоноски МВР, БЧК, МО, общини

Приложение № 61 ТАБЛИЦА

за изграждане на преките телефонни връзки за нуждите на Националния щаб за координация и контрол, ситуиран в СЦ на ГДГЗ-МВР

№ Направление на връзката Локация на крайна точка А Състав на връзката Локация на крайна

точка Б 1 2 3 4 51 НЩКК/МС – ОД на ИА

„ЕСМИС” към МТИТС София, ул.”Н. Габров-

ски” № 30, ет. 2 София, ул. ”Гурко” № 4

2 НЩКК/МС – ГД на АЕЦ „Козлодуй

София, ул.”Н. Габров-ски” № 30, ет. 2

гр. Козлодуй, АЕЦ ”Козлодуй”

3 НЩКК/МС – ЩКК/МИЕТ София, ул.”Н. Габров-ски” № 30, ет. 2

София, ул. “Славянска” № 8

4 НЩКК/МС – ЩКК/МО София, ул.”Н. Габров-ски” № 30, ет. 2

София, ул. „Дякон Игнатий № 3

5 НЩКК/МС – ЩКК/МВР София, ул.”Н. Габров-ски” № 30, ет. 2

София, ул. „6-ти септември” № 29

6 НЩКК/МС – ЩКК/МВнР София, ул.”Н. Габров-ски” № 30, ет. 2

София, ул. „Александър Жендов” № 2

7 НЩКК/МС – ЩКК/МТИТС София, ул.”Н. Габров-ски” № 30, ет. 2

София, ул. „Дякон Игнатий” № 9-11

8 НЩКК/МС – ЩКК/МОСВ София, ул.”Н. Габров-ски” № 30, ет. 2

София, ул. „Уилям Гладстон” № 67

9 НЩКК/МС – ЩКК/МЗХ София, ул.”Н. Габров-ски” № 30, ет. 2

София, бул. “Христо Ботев” № 55

10 НЩКК/МС – ЩКК/МРРБ София, ул.”Н. Габров-ски” № 30, ет. 2

София, ул. “Св. Кирил и Методий” № 17-19

11 НЩКК/МС – ЩКК/МФ София, ул.”Н. Габров-ски” № 30, ет. 2

София, бул. “Георги С. Раковски” № 102

1 2 3 4 512 НЩКК/МС – АЦ на АЯР София, ул.”Н. Габров-

ски” № 30, ет. 2 София, бул. „Шипченс-

ки проход” № 6913 НЩКК/МС – ГФИ София, ул.”Н. Габров-

ски” № 30, ет. 2 София, ул. „Акад. Г.

Бончев”, бл. 3 14 НЩКК/МС – НИМХ София, ул.”Н. Габров-

ски” № 30, ет. 2 София, бул. „Цариград-

ско шосе” № 66 15 НЩКК/МС – БЧК София, ул.”Н. Габров-

ски” № 30, ет. 2 София, бул. „Джеймс

Баучър” № 76 16 НЩКК/МС – ЩК/

обл. Благоевград София, ул.”Н. Габров-

ски” № 30, ет. 2 Сф - Бл 30N062/7к + кОбл/31” гр. Благоевград, пл.

„Георги Измирлиев” № 9, ет. 4

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Бургас


Сф - Бс 30N014/15к + к220/6” гр. Бургас, ул. „Цар Петър” № 1, ет. 1

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Варна


Сф - Вн 30N076/14 + к213/614” гр. Варна, ул. „Преслав” № 26, ет. 2

НЩКК/МС – ЩК/ обл. В. Търново


Сф – ВТ 30N032/18к + к210/321” гр. В. Търново, пл. "Център" № 2, ет. 3

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Видин


Сф - Вд 30N005/2к + к312/16” гр. Видин, ул. "Дунавска" № 6, ет. 2

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Враца


Сф – Вр 30N014/9к+ к230/106” гр. Враца, бул. „Демо- крация” № 1, ет. 1

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Габрово


Сф – ВТ 30N032/4 + ВТ – ВТ/2 3001/6 + ВТ/2 – Габрово 30N01/9 + к 206/327”

гр. Габрово, пл. "Възраждане" № 5, ет. 1

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Добрич


Сф - Дч 30N001/10 + кОКО/296” гр. Добрич, ул. „Неза- висимост” № 5, ет. 2

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Кърджали


Сф - Кж 30N002/2к + к108/37” гр. Кърджали, бул. „България” № 41, ет. 3

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Кюстендил


Сф - Кн 30N004/7к + к139/30” гр. Кюстендил, ул. „Де- мокрация” № 44, ет. 2

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Ловеч


Сф - Лч 30N001/19к + к745/2” гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 43, ет. 1

2

1 2 3 4 5 НЩКК/МС – ЩК/

обл. Монтана София, ул.”Н. Габров-

ски” № 30, ет. 2 Сф - Мн 30N004/2к + к414/72” гр. Монтана, пл.

„Жеравица” № 1, ет. 2 НЩКК/МС – ЩК/

обл. Пазарджик София, ул.”Н. Габров-

ски” № 30, ет. 2 Сф - Пз 1205/11к + к309/275” гр. Пазарджик, Ул.

”Екзарх Йосиф” № 2 НЩКК/МС – ЩК/

обл. Перник София, ул.”Н. Габров-

ски” № 30, ет. 2 Сф - Пк 30N018/8к + к110/42” гр. Перник, пл. "Св.

Иван Рилски" № 1Б

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Плевен


Сф - Пл 30N014/13к + к531/16”+ к148/2”-ГЗ гр. Плевен, пл. ”Възраждане” № 1, ет.4

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Пловдив


Сф - Пд 30N097/7к + к207/1” гр. Пловдив, пл. "Нико- ла Мушанов" № 1, ет. 3

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Разград


Сф - Рс 30N019/1к + Рс - Рз 30N001/1 + к306(300)/7” гр. Разград, бул. "Бели лом" 37а, ет. 7

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Русе


Сф - Рс 30N018/16к регл.ОУК 1”ef+213k/224” ПОбК -NTP обл.Русе

гр. Русе, пл. „Свобода” № 6, ет. 5

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Силистра


Сф - Рс 30N019/22к + Рс - Сс 30N028/7к + к302/50”в областн. NTP правителствена. в/ка

гр. Силистра, ул. "Добруджа" № 27, ет. 2

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Сливен


Сф – Ст.З 30N022/10к + Ст.З – Сл 30N014/10к + к302/291” (отнема се тел.66 32 10)

гр. Сливен, ул. „Дим. Добрович” № 3, ет. 1

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Смолян


Сф - См 30N005/8к + к207/68” гр. Смолян, бул. "България" № 14, ет. 1

НЩКК/МС – ЩК/ обл. София


к.415/143” +к031/170” гр. София, ул. "Алабин" № 22, ет. 6

НЩКК/МС – ЩК/ Софийска област


к.424/36” +к031/80” гр. София, бул. "Витоша" № 6, ет. 5

НЩКК/МС – ЩК/ обл. Ст. Загора


Сф - Ст.З 30N025/14к + к Д035/50”

гр. Ст. Загора, бул. „Цар Симеон Велики”

№ 108, ет. 2 НЩКК/МС – ЩК/

обл. Търговище София, ул.”Н. Габров-

ски” № 30, ет. 2 Сф – ВТ 30N045/16к + ВТ-Тщ 30N002/3к + к118/61” гр. Търговище, ул.

„Стефан Караджа” № 2 НЩКК/МС – ЩК/

обл. Хасково София, ул.”Н. Габров-

ски” № 30, ет. 2 Сф - Хс 30N017/2к + к215/74” гр. Хасково, пл.

"Свобода" № 5, ет. 4

3

1 2 3 4 5 НЩКК/МС – ЩК/

обл. Шумен София, ул.”Н. Габров-

ски” № 30, ет. 2 Сф – Вн 30N077/1 + Вн-Шн 30N065/11 + к.216/172” гр. Шумен, бул.

"Славянски" № 30, ет. 2 НЩКК/МС – ЩК/

обл. Ямбол София, ул.”Н. Габров-

ски” № 30, ет. 2 Сф – Яб 30N012/3к + к107/144” гр. Ямбол, ул. „Жорж

Папазов” № 18

4


Организационни и практически дейности за защита от свлачища

Превантивна дейност• - Прогнозиране възможните последствия и произтичащите от там

задачи на ОУГЗ по организацията и изпълнението защитата на населението и националното богатство;

• - Изграждане на оповестителна система в свлачищните райони; • - Своевременно информиране на населението и средствата за масово

осведомяване; • - Поддържане на готовност за провеждане на спасителни аварийно –

възстановителни и евакуационни мероприятия при необходимост; • - Обучение и информираност на населението • От натрупаният в практиката до сега опит по отношение на тази

подготвителна фаза е необходимо: • 1.Утвърждаване на превантивната дейност като приоритет в борбата

със свлачищата; • 2.Разработване на аварийно планиране и поддържане висока

готовност за реагиране в застрашените райони.

Аварийните мерки при свлачищни процеси• І – ва група на неотложност • 1. Означаване и сигнализиране на опасния участък • 2. Забрана достъпа на хора в района и осигуряване надеждна охрана • 3. Недопускане движение на МПС по улиците и пътищата, намиращи

се в близост до активизираните свлачища • 4. Изключване на електрозахранването и водоснабдителната мрежа в

района, която би могла да доведе до засилване на процеса в резултат на течове от нея

• 5. Спешно отстраняване на причините за възбуждане на свлачищния процес, ако има такъв например:

• - скъсания водопровод се изключва; • - масовия изкоп спешно се зарива; • - прекратяват се всякакви действия създаващи вибрации в почвата; • - при необходимост се отбиват речните течения и др. подобни. • 7.Спешна оценка на инфраструктурата и последните извършени

техногенни дейности с цел локализиране на евентуален провокатор – причина за възбуждане на свлачищния процес (скъсан водопровод, масов изкоп, взривни работи, наводнение и др.)

• ІІ – ра група неотложности • Организиране непрекъснато наблюдение на активирания свлачищен

масив и предаване информацията на органите на местното самоуправление и на структурите на ,,Геозащита” ЕООД по места

• Съвместно със структурите на ,,Геозащита” ЕООД и местните служби по териториално устройствен и строителен контрол, Агенция ,,Пътна инфраструктура” и други органи на местното самоуправление – изготвяне на предписание и организиране незабавното им изпълнение относно: – Отвеждане на повърхностни и други скатни води от тялото на

свлачищния масив посредством: • Изграждане, изкопаване отводнителни канали и канавки; • Спешно ремонтиране на компроментирани участъци от

съществуващи канализационни системи – канали, колектори;

• Почистване съществуващите канавки и водостоци при необходимост, спешно изграждане на нови;

• Цялостна ревизия на съществуващите ВиК мрежи; • Източване на съществуващите водоеми в тялото на

свлачищния масив, както и такива намиращи се в близост.

• Изпълнение вертикална планировка, оформяне скатове, откоси и др.

• Изпълнение на някои видове най-неотложни укрепителни работи – ремонтиране подпорни стени, заскаляване на някои участъци, подреждане на бетонови блокове и др.

• Организиране изместването на силови и съобщителни кабели в района.

• Организиране изнасянето на имуществени ценности от района и забрана за пребиваване на хора в него.

• Изграждане на дренажни системи с цел понижаване нивото на подпочвените води в тялото на свлачището (улавяне и отвеждане на скатни води).

• В определени случай механично отнемане на почвени слоеве с цел облекчаване товара върху свличащите се земни маси.

• Само в определени случай понижаване нивото на подпочвените води чрез аварийно водочерпене през съществуващите или ново изградени сондажни кладенци.

Национален план за защита при бедствия

Documents