Отчитане и контрол на ддс. процес на данъчно облагане по закона за ддс в предприятието УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО ДИПЛОМНА РАБОТА на тема Отчитане и контрол на ДДС. Процес на данъчно облагане по закона за ДДС в предприятието Дипломант: Научен ръководител: Съдържание Увод 4 Първа глава Характерни особености на ДДС 6 1. Произход и същност на данъка 6 1.1. Произход на данъка 6 1.2. Същност на данъка 7 2. Механизъм на ДДС 9 2.1. Какво представлява ДДС? 9 2.2. Предимства на ДДС 12 Втора глава Технология на данъчната проверка по ДДС 16 1. Същност и обхват на данъчния контрол 16
This document is posted to help you gain knowledge. Please leave a comment to let me know what you think about it! Share it to your friends and learn new things together.
Transcript
Отчитане и контрол на ддс. процес на данъчно облагане по закона за ддс в предприятието
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ДИПЛОМНА РАБОТА
на тема
Отчитане и контрол на ДДС. Процес на данъчно облагане по закона за ДДС в предприятието
Дипломант: Научен ръководител:
Съдържание
Увод 4
Първа глава
Характерни особености на ДДС 6
1. Произход и същност на данъка 6
1.1. Произход на данъка 6
1.2. Същност на данъка 7
2. Механизъм на ДДС 9
2.1. Какво представлява ДДС? 9
2.2. Предимства на ДДС 12
Втора глава
Технология на данъчната проверка по ДДС 16
1. Същност и обхват на данъчния контрол 16
2. Структура на данъчната администрация 17
3. Правомощия на данъчната администрация 18
4. Подготовка за проверката 19
5. Извършване на данъчната проверка 22
5.1. Проверка на сделките по които регистрираното лице е
получател (купувач) 22
5.2. Проверка на първичните документи 23
5.3. Проверка на сделките, по които регистрираното лице е
изпълнител (продавач) 28
5.3.1. Проверка на първичните документи 28
5.3.2. Счетоводен анализ 34
5.4. Проверка на справката декларация 35
5.5. Основни документи отразяващи резултатите от дан. проверка 36
Глава трета
Административно-наказателна отговорност данъчни
нарушения при облагане с ДДС
39
1. Нарушаване във връзка със закъснението за подаване на
справка - декларация 39
2. Нарушение, допуснато във връзка с регистрацията на фирмата 41
3. Нарушаване на задължението за издаване на данъчната ф-ра 42
4. Неначисляване на данък така както е предвидено в закона. 47
Четвърта глава
Счетоводно отчитане на ДДС и процес на данъчно облагане - особености
51
Заключение 66
Използвана литература 68
УВОД
От 1 април 1994г. у нас стартира Законът за данък върху добавената
стойност. С това на практика в България се поставя началото на нова данъчна
система, съобразена и хармонизирана със съвременните европейски данъчни
структури. По закон за този данък, права и задължения имат стопанските
субекти, които произвеждат стоки, извършват услуги или търговска дейност.
Въведен в повече от седемдесет страни и прилаган успешно в повечето
от тях, той вече е доказал своите предимства. Специално за България той е
една от малкото реални стъпки към напредъка в реформата и към внасянето на
ред и хармония в пазарните отношения.
Въвеждането на данъка не минава навсякъде безконфликтно. Не добре
направената подготовка по внедряването на данъка е довела до силно
завишаване на цените, до промени в структурата на потреблението, до
влошаване на финансовото положение на населението с ниски доходи. В много
страни подготвителния период е траел около десет години. Опитът показва, че
недобре организираното въвеждане на данъка, може да създаде не само
значително социално напрежение, но може да лиши бюджета от значителни
постъпления. Предимствата на данъка се проявяват само при добре
подготвени условия за неговото функциониране.
Ако все пак данъците имат нещо хубаво, то това е че могат да се
планират, анализират, контролират и регулират. В зависимост от това кой
извършва управлението се получават различни резултати. Когато
управлението е успешно за държавата се пълни бюджетът и опразва джоба на
данъкоплатеца и обратното, когато данъците се управляват умело от
данъкоплатците, тогава се постигат икономии, правят се инвестиции и т.н.
ГЛАВА ПЪРВА
Характерни особености на ДДС
1. Произход и същност на данъка
1.1. Произход на данъка
Данъкът трудно може да се приеме за нечие творение.
Неразривната връзка между данъците и държавата е дала основание на
някои автори да твърдят, че както парите така и данъкът са творение на
държавата. Той спонтанно е възниквал и исторически се е наложил като главен
метод за акумулиране и осигуряване необходимите на държавата финансови
средства или материални ресурси.
Данъка като главен метод за акумулиране на финансови средства
поражда два въпроса:
а) Кое е основанието на държавата да изземва чрез данъка част от
материалните блага и доходите на своите граждани, респ. на юридическите
лица
б) Какво представлява по своето социално-икономическо съдържание
феноменът данък
Основанието на държавата да изземва под формата на данък част от
материалните блага и доходите на физическите и юридическите лица през
отделните епохи се е мотивирало по различен начин. Без да се спирам на
различните теории през епохите, ще отбележа само, че в по-ново време
основанието и първото на държавата да налага данък се извежда от нейната
публична власт или империума. В миналото такъв суверенитет е притежавал (и
все още в някои страни притежава) и една друга институция - Църквата.
1.2. Същност на данъка
Облагането с данъци е прерогатив на законодателната власт, т.е. може
да стане само въз основа на закон.
Данъкът е сложна финансово-икономическа категория. Той има
различни страни и характеристики, а именно; правно-техническа, военно-
политическа, социално-икономическа
От икономическа гладна точка данъкът е част от доходите на
физическите и юридическите лица, от покупателната им сила, която
безвъзмездно се изземва и предоставя на разположение на държавата.
Данъкоплатците и преди всичко физическите лица не са обаче еднородна
социална маса. Те са обособени в различни социални групи и класи: данъкът
осъществява преразпределението на доходите и на социална основа. В този
смисъл, наред с чисто икономическата, той има и социална основа, страна и
характеристика. От правна гледна точка той е едно законосъобразно,
задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физическите и
юридическите лица в полза на фиска, на държавата. При установяване на това
плащане се прилагат различни данъчни техники.
Данъците имат и военно-политически аспект и характер, тъй като
отделните класи и социални групи се обособяват в партии, които защитават
техните интереси, включително в данъчно-финансовата област. Данъците са
свързани пряко и непосредствено с военното дело, доколкото именно и главно
чрез тях то се финансира. В миналото финансите са се считали като
неразделна част от него, неговата финансова основа.
Правната, икономическата, социалната страна и характеристики на
данъка не изчерпват съдържанието или същността му. Тя е още по-широка,
защото данъчната система и политиката винаги са били в центъра на
вниманието на политическите партии и движения, доколкото последните имат
различни виждания за данъчната система и политика, адекватни на техните
политически и социално-икономически програми.
Следователно данъкът е една сложна и важна финансово-икономическа
категория с подчертан политически отенък. Впрочем в литературата данък
обикновено се класифицира именно като финансово-икономическа категория и
в известна степен се пренебрегва извъникономическия, респ. политическия му
компонент и характер. Нека поставим въпроса така: може ли данъкът да се
приеме само като икономическа или финансово-икономическа категория и да се
класифицира като икономически лост и регулатор? Третирането на данъка
само или изключително като финансово-икономическа категиря не отговаря
изцяло на неговата същност. Вярно е, че той непосредствено и активно
въдействува върху икономическите резултати като намалява
трудоспособността и икономическата мощ на субектите (платците му, респ. на
отделните икономически субектии). С други думи той коригира и регулира
икономическите отношения, процеси и резултати, постигнати въ основа на
действието на икономическите закони.
Или ако трябва да изразим с едно изречение същността на данъка, то
можем да кажем, че той е едно съчетание на икономическото и
извъникономическото (политическото) начало.
2. Механизъм на ДДС
1. Какво преставлява ДДС
Въведен за първи път във Франция през 1968 г. под наименованието
“такс вальор аусуте” или данък върху добавената (прибавената) стойност. Това
наименование се е запазило и до днес, но то не е точно. Данъкът се понася от
потребителите, той се заплаща от тях чрез цената. Той е косвен данък, който е
само пропорционален на добавената стойност, създадена от конкретната
стопанска дейност.
Косвените данъци от гледище на държавата, на фиска имат определени
предимства пред преките данъци, а именно:
включват се в цените на малки части и се плащат от
населението под формата на повишени цени на стоките и услугите, без
понякога дори да се подозира за тяхното съществуване, т.е. те са
“анонимни” и по-лесно поносими;
постъпленията от тях са по-сигурни за бюджета, защото не
се влияят от рентабилността или доходността;
те са по-рентабилни, защото обхващането на обектите за
облагане с косвени данъци е по-ефикасно от установяването на
доходите;
контролът върху платците на косвени данъци е по-лек и
ефикасен, както и контролът върху платците на косвени данъци.
ДДС е усъвършенствана форма на данъка върху оборота, негова
разновидност. Косвено чрез цените на стоките и услугите, той се плаща от
потребителите или по-точно данъчната тежест се носи от потребителите, а
внасянето (плащането на данъка се извършва от лицата и фирмите, които
продават стоки и извършват услуги). Неслучайно в някои страни данъкът носи
други наименования, които по-точно изразяват неговата икономическа същност
- данък върху потреблението, данък върху консумацията, данък върху
реализацията (продажбите), данък върху стоките и услугите, всеобщ данък
оборот и др.
Добавената стойност не е източник за плащане на данъка. Техниката на
данъка е такава, че при всички случаи негоивия обем, неговата сума, която се
внася в бюджета, е пропорционална на добавената стойност съобразно на
размера на възприетата данъчна ставка. Този основен принцип на данъка
поставя стопанските субекти в равностойни икономически условия, а това е
важна предпоставка за разгръщане на стопанската инициатива и
конкуренцията.
Друг основен принцип на ДДС е пълната еднократност на облагането,
което се постига чрез т. нар. “метод на приспадането”: За илюстрация ще
използвам следния опростен пример:
Текстилна фабрика “Х”
1. Купени материални ресурси за
производството - 5 000
ДДС 20% 1 000
заплатено 6 000
2. Прозиведена готова продукция - 20 000
ДДС 20% 4 000
получено 24 000
Фабриката ще внесе в бюджета ДДС в размер в размер на 3000лв. /4000
- 1000/ или разликата между начисления на готовата продукция данък на
платения данък на доставените за дейността материални ресурси. Стойността
на материалните ресурси представлява пазарната, договорената цена между
продавача и купувача. Към нея отделно се начилява данъкт с процент “от сто”,
а не с процент “под сто”, както е при данъка върху оборота. Затова някъде
използват термините “нето-цена” - цената без данъка, и “бруто цена” - цената с
данъка. В счетоводството стоките се отразяват по техните договорени и
записани във фактурните цени, а данъкът се осчетоводява отделно, без да
увеличава стойността на доставките и продажбите.
Друг характерен принцип на данъка е, че се плаща от всички стопански
субекти при всички продажби на стоки и услуги. Тази универсалност на данъка
създава за всички стопански субекти еднаква структурна ценова база, еднакви
ценови условия, което е гаранция за техните еднакви финансови и конкуренти
възможности. В посочения пример това намира израз в еднаквия
пропорционален размер на данъка, който се плаща. За всички стопански
субекти сумата на данъка за внасяне в бюджета е равна на създадената от тях
добавена стойност, умножена по прилаганата данъчна ставка. В примера
добавената стойност се получава, като от стойността на продажбите (20 000)
приспаднем стойността на вложените материални ресурси (5 000) или 15 000
добавена стойност. Тя, умножена по 20% дава данъка за внасяне в бюджета . 3
000 лв. При всички случаи вноската в бюджета е пропорционална на
добавената стойност, което е едно от най-големите достойнства на данъка,
свързано с неговата всеобхватност, единност и неутралност.
И така ДДС е универсален косвен данък, при който чрез метода на
приспадането се осигурява еднократност на облагането. Крайните потребители
(населението) носят данъчната тежест защото данъкът увеличава крайните
цени на консумацията, осигурява равностойни икономически условия, единност
и неутралност. Той поставя всички данъкоплатци при еднакви условия и
задължения, което е най - важното условие за ефективното действие на
данъчните регулатори.
2. Предимства на ДДС
Бързото въвеждане на ДДС от все по-голям брой държави несъмнено е
резултат от неговите безспорни предимства пред различните системи на
класически и видоизменен данък оборот:
Основните предимства са:
а) създава неутралност към всички данъкоплатци. Това се постига най-
пълно при прилагането на една данъчна ставка. Почти всички страни, които в
последните години въвеждат данъка възприемат една ставка. Отбягва се и
нулевата ставка, която се прилага в първите години на внедряването. Единните
принципи на облагане и единната ставка поставят отделните
стокопроизводители в икономически равностойни условия. Те ще имат еднаква
структурна ценова база, на която ще определят цените си при пазарно
договаряне. Вече няма стопански субекти, които да не включват данък в цените
си. Начисляването на еднакъв размер данък в договорните цени от всички
стокопроизводители поставя последните в еднакви икономически и финансови
условия. Това безспорно е предпоставка за разгръщане на конкуренцията в
пазарното стопанство, за пълно задействане на неговите механизми.
Б) Осигурява взаимен контрол между продавачи и купувачи чрез
издаването на фактура, отговаряща на данъчните изисквания, чрез която може
да се ползва данъчен кредит, т.е. да може да се прихване платения данък при
доставката от началния данък на продажбата. Участниците в стопанския оборот
при ДДС взаимно се контролират при издаване на фактурите, тъй като без тях
не може да се прихване платения данък, т.е. да се ползва данъчен кредит. При
условията на ДДС значително ще намалеят разпращаният без фактури, която
практика понастоящем деформира финансовите резултати.
В) Въздейства икономически за оптимизиране на производствените
запаси. Плащането на данък за всички стоки и услуги засилва преценката на
стопанските ръководители относно необходимостта от едни или други запаси.
Платеният данък за материалните ресурси, използвани в производството, може
да се прихване само от продадената готова продукция, от включения в нея
данък. Затова освен оптимизиране или по-скоро минимизиране на запасите,
данъкът въздейства и за ускоряване на стопанския оборот, за ускоряване на
цикъла “материални доставки - готова продукция”.
Г) Осигурява сравнително стабилни данътъни постъпления. Това се
постига от широк обхват на данъчното поле, изоставянето на данъчните
облекчения и непосредтвеното свързване на постъплемнията с реализацията
на стоки и услуги за населението, които по принцип увеличават своя обем с по-
голям темп от ръста на населението. Не е така обаче с другите данъци.
Данъкът върху печалбата може да бъде сигурен източник на бюджетни
постъпления при условие, че се реализира определена печалба и че тази
печалба не се укрива от данъчните органи. Данъчната практика показва че
както печалбата, така и личните доходи много често се укриват и то доста
успешно. Не е сигурен и планираният им размер - те се влияет от много
фактори. Реализараните обороти от потребителски стоки и услуги имат
сравнително стабилно възходящо развитие, което гарантира и предвидените
бюджетни приходи от ДДС.
Д) Осигурява ефективност на облагането. Това се постига чрез
сравнително простата данъчна техника на базата на издадениете фактури и
чрез отпдането на денъчно облагане на платци с облагаем оборот до 7.5
милиона лева годишно. Данъчно задължените лица с годишен оборот под тази
сума имат право да избират - да се регистрират ли на общо основание като
платци или да бъдат данъчно незадължени лица, което означава, че няма да
начисляват и внасят данък, няма да ползват и данъчен кредит. От бюджетна и
данъчна гледна точка упоменатият праг е определен с оглед разходите по
администрирането и контрола на данъка да не надвишават неговте суми, тъй
като по-дребните стопански субекти реализират и малки суми ДДС, а разходите
по администрирането и контрола не са в зависимост от сумите, а главно в
зависимост от броя на данъчните субекти и тяхната отдалеченост. Това ще
позволи да се увеличи ефективността на данъчниия контрол. Той ще може да
обхване по-големите обекти и да изостави малките. Това е особено важно за
настоящия етап у нас поради наличието на голям брой малки частни фирми.
При възприемането на посочения данъчен праг голям брой от тези фирми ще
бъдат данъчно незадължени лица.
Посочените предимства на ДДС недвусмислено подчертават
необходимостта от този данък за всяка икономика организираща се на пазарни
принципи.
ГЛАВА ВТОРА
Технология на данъчната проверка по ДДС
1. Същност и обхват на данъчния контрол
Обикновено под проверка се разбира нещо което е част от цяло а под
контрол проверка на нещо завършено, на нещо цяло. Понятието “контрол”
произлиза от френската дума “controle”, която означава проверка. По време и
обхват контролът има неограничено действие, докато проверката е
сравнително стеснена и ограничена. Разгледан като отношение в най-общия му
вид, контролът се осъществява при наличието на две страни - субект и обект.
Той се изразява в критично отношение на субекта към всяка дейност на субекта
- слабости, грешки, неуспехи, положителни прояви и постижения. Субекти на
данъчния контрол са оторизирани органи в държавата. Те използват контрола
не само като средство за проверка на изпълненията на едни или други
стопански решения, но и за оценка ефективността на тяхното реализиране.
Срещат се редица случаи в практиката на контрола, когато информацията,
използвана от данъчния контрольор се подава с недостоверно съдържание с
цел да се подвеждат контролните органи. Доказателствеността на
информацията се постига чрез използване на обективно съществуващите
информационни данни в или извън обекта на контрола. Обектите на данъчния
контрол са: български и чуждестранни фирми, българските граждани и фирми
на граждани, чуждестранни лица, подлежащи на данъчно облагане по
българското законодателство. Обект на проверка е и навременното,
достоверното и законосъобразното отразяване на стопанската дейност и
резултатите от нея. Контролната система може да се определи и като
информационна система, чрез която държавата следи функционирането на
пазарното стопанство като цяло. Получената информация от една страна
характеризира състоянието на обекта, а от друга - задоволява потребностите
на държавното управление. На базата на агрегатната информация става
възможно отстраняване на отрицателно действащи условия и фактори, преди
да настъпи вредното им въздействие. Става възможно изучаването на
явленията в икономиката и насочване на вниманието към основните проблеми
на стопанското развитие, към разкриване на диспропорции и противоречия в
политиката на изпълнителната власт.
2. Структура на данъчната администрация.
Контрол върху облагането с данъци, които следи за стриктното им
прилагане като по този начин осъществява определена данъчна политика и се
формират приходите за държавния бюджет е данъчната администрация. У нас
е изградена организационна система на данъчна администрация на три звена.
Главно управление “Данъци“ е първото звено на тази система. То няма право
да извършва оперативно - контролна дейност, т.е. да извършва данъчни
проверки и ревизии. Неговите функции се изразяват в осъществяване
ръководство и контрол върху второто звено на данъчната система,
териториално данъчно упавление, анализиране, обобщаване и организиране
на прохидите за държавния бюджет, да осигуряват квалификации на данъчните
служители, да водят данъчна статистика, да подготвят спогодби за избягване
на двойно данъчно облагане.Второ звено е Териториално данъчно управление.
Неговите задачи са същите, като на Главно данъчно уплравление, но насочени
към данъчните служби, които са третата част на стистемата. Основните
функции на териториалното данъчно управление са контрола върху
определянето, събирането и отчитането на данъците. Третото звено са
данъчните служби, чиято основна задача е определяне и събиране на
приходите за бюджета. Те реализират данъчна регистрация, изготвят
данъчните досиета, отчитат събраните данъчни задължения. Това те правят
чрез данъчни проверки и ревизии или осъществяват оперативно - контролната
дейност. При извършването на приодични и нарочни проверки, данъчния орган
следи за реда на извършване на данъчните процедури.
3. Правомощия на данъчната администрация.
Правомощията на данъчния орган се състоят в това да:
- има свободен достъп до проверяваните обекти
- изискват документи, справки и др. информация за дейността на
фирмата
- изискват от проверяваното лице банковите сметки в страната и
чужбина
- правят запор на имущество и банкова сметка на лицето, неплатило