Васил Левски

Йордания Огнянова Димитроваспециалност:История,II група.

Факултетен номер : 24882

“Ще имаме едно знаме, на което ще

пише: "Свята и чиста

република."

Роден в град Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Има двама братя- Христо и Петър и две сестри- Ана и Марийка.

Отрано осиротял. Послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово.

Левски става монах, но скоро хвърля расото и заминава за Белград.

Така започва неговия революционен път.

Тук,в легията, спечелил и прозвището си Левски.

Един ден Раковски наблюдавал как момчетата прескачат препятствия и ровове. Васил направил удивителен скок. Народният войвода не се стърпял и го похвалил:

-Отлично, юнак!Това беше лъвски скок!

Посвещава живота си на идеята за.. ”чиста и свята република”.

В Букурещ създава таен революционен комитет. Пътува из цяла България, без да знае що е почивка, кога е ден и кога нощ.

И навсякъде той събирал по будните българи, говорел, убеждавал ги, после ги заклевал върху пистолет и евангелие във вярност на делото.

Ловешкият касиер поп Кръстю, присвоил пари на комитета и си построил къща. Левски чул за това и го повикал на отчет в Къкренското ханче.

Поп Кръстю знаел за какво го вика Левски и пратил на уговорената среща турските заптиeта.

Апостолът разбрал за предателството, тръгнал да бяга , но навоят му се закачил и той паднал.

Отвсякъде се нахвърлили заптиета. Оковали Апостола и го отвели в София.

Изправили го пред съда. Левски не издал никого и нищо.

Осъдили го на смърт. Било мразовито утро на 19 февруари 1874

година.

Плачи! Там близо край София

стърчи, аз видях черно бесило,

и твой един син Българийо,

виси на него със страшна сила!

"Ако спечеля - печели цял народ – ако изгубя, губя само мене си!"

"Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили.„

“Кажи ти мойте и аз твойте кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“