Оценка на водния сектор - government.bg · крайбрежието и 30-40 км навътре от бреговата ивица), и алпийска зона

Република България

Аналитични услуги по Националната стратегия за адаптация към

изменението на климата и План за действие

Оценка на водния сектор

ПРОЕКТ – 20 юли 2017 г.

Адаптация към изменението на климата – Оценка на водния сектор

---------------------------------------- www.eufunds.bg ----------------------------------------

(Проект № P160511)

Ръководител за страната:

Мениджър сектор:

Ръководители на екипа:

Координатор проект:

Антъни Томсън

Валъри Хики

Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова

Робърт Бакс

Настоящият доклад е изготвен от основен екип от експерти, състоящ се от Розалина

Колева, Венцислав Атанасов (от Инфрапроект Консулт ЕООД), Росица Янева и Емил

Цанов (местни консултанти), Орлин Диков, Ивайло Колев и Вилфрид Хундертмарк

(представители на Световната банка). Екипът работи под ръководството на Филип

Амбрози (старши икономист по околна среда, ръководител на екипа по проекта), Еолина

Петрова Милова (старши оперативен ръководител, ръководител на екипа по проекта) и

Робърт Бакс (експерт по адаптиране към изменението на климата и координатор на

проекта), подкрепени от Йени Кацарска (институционален експерт).

ОТГОВОРНОСТ

Този доклад е изготвен от екипа на Световната банка в рамките на предоставената

консултантска помощ за Министерство на околната среда и водите (МОСВ) на

Република България. Констатациите, тълкуванията и заключенията, изразени в

настоящия доклад не отразяват непременно мнението на изпълнителните директори на

Световната банка или на Правителството на Република България, или на

Министерството на околната среда и водите.

БЛАГОДАРНОСТИ

Екипът би искал да благодари на правителството на Република България, и по-конкретно

на г-жа Атанаска Николова (зам.-министър на околната среда), г-жа Боряна Каменова

(директор на дирекция „Политика за изменение на климата“, МОСВ) и г-жа Вероника

Дачева (експерт в дирекция „Политика за изменение на климата“, МОСВ) и други

експерти в държавните институции, както и на участниците във встъпителния семинар,

консултативната среща на заинтересованите страни и секторната консултативна сесия за

отличното им сътрудничество и подкрепа, и да изрази благодарност за коментарите и

предложенията, както и за открития обмен на идеи. Отбелязваме и приноса на Антъни

Томпсън (Ръководител за страната) в подготовката и договарянето на Консултативната

програма.

http://www.eufunds.bg/


---------------------------------------- www.eufunds.bg ----------------------------------------

Съкращения и акроними ИК Изменение на климата

АИК Адаптация към изменение на климата

CO2 Въглероден диоксид

EБВР Европейска банка за възстановяване и развитие

EAОС Европейска агенция за околна среда

EИБ Европейска инвестиционна банка

EС Европейски съюз

ДКЕВР Държавна комисия за енергийно и водно регулиране

ПУРН План за управление на риска от наводнения

БВП Брутен вътрешен продукт

ПГ Парников газ

ВЕЦ Водноелектрическа централа

МАЕ Международна агенция по енергетика

МЕГИК Междуправителствена експертна група по изменението на климата

ME Министерство на енергетиката

МОСВ Министерство на околната среда и водите

НСА Национална стратегия за адаптация

НЕК Национална електрическа компания

НПО Неправителствена организация

АЕЦ Атомна електроцентрала

НСИ Национален статистически институт

ОП Оперативна програма

НИРД Научноизследователска и развойна дейност

ТЕЦ Топлоелектрическа централа

РДВ Европейска рамкова директива за водите 2000/60/EК



---------------------------------------- www.eufunds.bg ----------------------------------------

Съдържание

Глава 1. Анализ и оценка на риска и уязвимостта ............................................................................. 1

1.1 Характеристики и тенденции на сектора ............................................................................. 2

Преглед ............................................................................................................................... 2

Водни ресурси и използване на водите (количествени показатели) ............................ 3

Минерални води ................................................................................................................. 9

Черно море ....................................................................................................................... 10

Преглед на хидрологията на реките .............................................................................. 11

Състояние на водните тела (преглед на качеството) .................................................. 12

Водна инфраструктура – язовири .................................................................................. 15

Отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ ................................................................... 17

Отрасъл „Хидромелиорации“.......................................................................................... 22

Хидроенергетика .......................................................................................................... 28

Промишлена употреба на водните ресурси .............................................................. 31

1.2 Минали и настоящи метеорологични явления, техните последствия и ответни действия в сектора в България ....................................................................................................... 32

История на наводненията в България ........................................................................... 32

Екстремни температури и засушаване .......................................................................... 35

1.3 Рискове и уязвимост за сектора по отношение на измененията в климата ................... 37

Въздействието на изменението в климата върху водните ресурси в България........ 37

Рискове за водния сектор от изменението на климата ................................................ 39

Дискусия ............................................................................................................................ 44

Глава 2. Изходно ниво – контекста на политиките ...................................................................... 46

2.1. Осведоменост, разбиране на бъдещите последици от изменението на климата и пропуски в знанията в сектора ........................................................................................................................ 46

2.1.1. Европейски съюз .......................................................................................................... 46

2.1.2. България ....................................................................................................................... 46

2.2 Опитът на други държави от ЕС с адаптация на сектора към измененията в климата 47

Ирландия .......................................................................................................................... 47

Полша ............................................................................................................................... 49

2.3 Правна рамка на Европейския съюз за адаптация към изменението на климата и политики в сектора ........................................................................................................................... 51

2.4 Правна рамка на България за адаптация към изменението на климата и политики в сектора .............................................................................................................................................. 58

Правна рамка ................................................................................................................... 58

2.4.2 Стратегически документи ................................................................................................ 65

2.5 Институционална рамка и общност на заинтересованите страни в България .............. 67

2.6 Финансови и човешки ресурси в България ....................................................................... 76

Финансови ресурси .......................................................................................................... 76

Човешки ресурси .............................................................................................................. 83

2.7 Участие в специфично международно сътрудничество или обмен на информация по отношение на (адаптацията към) изменението на климата......................................................... 85



---------------------------------------- www.eufunds.bg ----------------------------------------

2.8 Настоящи и планирани секторни действия на България, свързани с (адаптацията към) изменението на климата ................................................................................................................. 88

2.9 Пропуски и пречки, които възпрепятстват адекватния отговор на изменението на климата; взаимодействие със смекчаване на изменението на климата ................................... 89

Глава 3. Възможности за адаптация .................................................................................................. 93

3.1 Идентифицирани възможности за адаптация ................................................................... 93

Последващо развитие на подсекторните политики и планове .................................... 94

Преглед и подобряване на координацията между всички заинтересовани страни във водния сектор ................................................................................................................................ 94

Организиране на база данни и превод на данни за водния сектор ............................ 95

Актуализиране и инкорпориране на проектиране и инженерен дизайн, устойчиви на изменението на климата .............................................................................................................. 96

Обмисляне на мерки за адаптация към изменението на климата в инвестиционните програми и оперативните планове в три основни направления: ............................................. 96

Изграждане на капацитет и мрежи за знания ............................................................... 97

3.2 Опит на другите държави-членки на ЕС с избор на варианти за адаптация на сектора 98

Германия ........................................................................................................................... 98

Франция .......................................................................................................................... 100

3.3 Оценка на опциите за адаптация ..................................................................................... 101

3.4 Пресечни въпроси, компромиси и взаимозависимости на опциите за адаптация ...... 101

3.5 Подход на определяне на приоритетите ......................................................................... 104

Принципи на мулти-критерийния анализ ..................................................................... 104

Приложение 1. Обобщение на ефектите на изменение на климата върху речната хидрология и наличието на повърхностни водни ресурси .................................................................................... 106

Приложение 2: Сериозни наводнения през последните години ................................................... 110

Приложение 3. Въздействие на изменението на климата върху водния сектор ......................... 113



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 1

Глава 1. Анализ и оценка на риска и уязвимостта

Подобно на много страни от югоизточна Европа, управлението на водните

ресурси на България оказва влияние върху почти всички аспекти на обществото и

икономиката, включително производството и сигурността на храните, водоснабдяването

и канализацията, здравеопазването, енергетиката, туризма, индустрията и

функционирането на екосистемите. Осигуряването на доставки на вода за „водната

икономика“ е идентифицирано като ключов стратегически приоритет на Стратегията за

управление и развитие на водния сектор от 2012 г. Стратегията взима под внимание

факта, че водните ресурси на България са неравномерно разпределени и следва да бъдат

управлявани на територията на речни басейни, посредством запазване и разработване на

значителната материална база от активи на хидравлични инфраструктурни и водни

системи. Неравномерното разпределение на водните ресурси, недостатъчният капацитет

на хранилищата, както и разрушената инфраструктура са основните причини за

несигурността на водата в няколко региона в България, което ограничава надеждността

на водоснабдяването на земеделието, домакинствата и производствата.

Характеризираща се с пет различни климатични зони - континентална зона,

преходна зона, континентално-средиземноморска зона, черноморска зона (по

крайбрежието и 30-40 км навътре от бреговата ивица), и алпийска зона (в планините на

надморска височина над 1 000 м)1, България има разнообразен климат с променливи

характеристики, което прави страната особено уязвима по отношение на измененията в

климата. Региона на умерен континентален климат с типичните продължителни студени

зими, обилни снеговалежи и горещи и сухи лета, е преобладаващият климат в страната.

Средиземноморското влияние се наблюдава в най-южните региони по поречието на река

Струма, долината на река Места и в Източните Родопи. (по средното течение на Марица).

Увеличаването на средната температура в световен мащаб оказва влияние както върху

количеството на снеговалежите през зимата, така и върху условията за суша през лятото.

В резултат на това са засегнати модела на валежи, речния отток и цялата речна

хидрология, като по този начин се създава значително напрежение по отношение на

наличието на водни ресурси и водоснабдяване за икономиката, особено в райони, където

водните системи са изложени на чести периоди на липса на валежи, засушаване и риск

от наводнения.

Въпреки че населението на България намалява, броят на чуждестранни

посетители се увеличава непрекъснато. През 2016 г. чуждестранните посетители в

страната са достигнали 10,6 милиона, от които 5,1 милиона са били на ваканция.

Вътрешните туристи са около 3,4 милиона, като тенденцията е да се увеличават в бъдеще

поради по-честите пътувания. Повече от 90% от чуждестранните туристи отсядат в

търговски обекти в курортите на морето или в планината през зимния сезон. Самият брой

почиващи създава големи предизвикателства по отношение на водоснабдяването и

канализацията. В пика на сезона често се съобщава за прекъсвания на водоснабдяването,

а ВиК операторите също са изправени пред сериозни проблеми поради недостиг на вода.

По стечение на обстоятелствата, измененията в климата са най-сериозни на местата,

1 Велев, С. (2002).Раздел 2 (3). География на България, глава 7. стр. 155-157. София – БАН: ForKom



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 2

където са построени курортите – по брега на Черно море и в планинските райони. Това

са симптоми на лошо планирано развитие без отчитане на сигурността на

водоснабдяването за увеличаващия се брой курортисти.

Настоящият доклад прави обща оценка на рисковете и уязвимостта на системите

за управление на водите в България, както и до каква степен системите са подложени на

рискове, произтичащи от изменението на климата. Анализът следва общата логика и

структура, предложени за всички секторни оценки в рамките на програмата за

подпомагане на адаптацията към климата за България. За разлика от други сектори на

услугите, като енергетика, транспорт и информационни технологии, управлението на

водните ресурси е обект на естествени вариации. Водите са основен фактор и

ландшафтен компонент, който определя хидрологичния цикъл и оформя

характеристиките на ландшафта. Наличието на вода се определя от хидроложкия

капацитет на водоизточника (повърхностно водно тяло, подземни водни хранилища,

валежи, речен отток ).

1.1 Характеристики и тенденции на сектора

Преглед

Най-общо казано, водният сектор на България изпълнява три вида функции по

отношение на управлението на водите: (i) управление на самия ресурс, (ii) управление на

водните услуги за водната икономика, и (iii) управление на риска, който възниква от

неустойчивото използване на водите; и възприема интегриран подход по отношение на

управлението на водите в различните сектори, политики и институции.

В съответствие с политическата рамка на ЕС, функциите по управление на водите

в България са съобразени с правото на ЕС, а именно Рамковата директива за водите на

ЕС2 и Директивата на ЕС за наводненията3. Съответно, плановете за управление на

речните басейни са разработени и се прилагат чрез свързаните програми от мерки.

Действията за управление на риска от наводнения са залегнали във формулирането на

плановете за управление на рисковете от наводнения, които се изпълняват чрез мерки за

готовност, предотвратяване и защита.

Законът за водите4 на България определя водните услуги като „всички услуги за

осигуряване на вода за домакинствата, обществените институции и за всяка стопанска

дейност чрез водовземане, акумулиране, събиране в резервоари, пречистване и доставка

на повърхностни или подземни води, както и събирането, отвеждането и третирането с

пречиствателни съоръжения на отпадъчните води, които след това се заустват в

повърхностни водни тела”. В съответствие с това, секторът на водните услуги на

България осигурява вода за три основни сфери на икономическа дейност:

Водоснабдяване и канализация (ВиК) чрез водовземане, акумулиране, събиране в

резервоари, пречистване и доставка на повърхностни или подземни води, както и

2 Директива 2000/60/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за действие на Общността в областта на

политиката за водите, 23 октомври 2000 г. достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/environment/water/water-framework/index_en.html 3 Директива 2007/60/ ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения, 26 ноември 2007 г, достъпна на адрес:

http://ec.europa.eu/environment/water/flood_risk/

4 Закон за водите на Република България (последни изменения, ДВ брой. 17/06.03.2015), МОСВ; достъпен на адрес: http://www5.moew.government.bg/?page_id=54612


http://ec.europa.eu/environment/water/water-framework/index_en.html

http://ec.europa.eu/environment/water/flood_risk/

http://www5.moew.government.bg/?page_id=54612


--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 3

събирането, отвеждането и третирането с пречиствателни съоръжения на

отпадъчните води, които след това се заустват в повърхностни водни тела;

Хидромелиорация (напояване, отводняване и предпазване от вредното

въздействие на водите), и

Хидроенергийни системи и съоръжения (техническа експлоатация и поддръжка

на язовири и водноелектрически централи).

Водни ресурси и използване на водите (количествени показатели)

Анализът и оценката на риска и уязвимостта на секторите в българската

икономика от климатичните промени (2014) идентифицира индикатори за оценка на

състоянието, чувствителността към регионалните прогнози за промени в климата cи

адаптивния капацитет на водните ресурси. Индикаторите за оценка на чувствителността

на водния сектор към измененията в климата са групирани както следва:

• Индикатори за състоянието на водните ресурси: сладководни ресурси,

сладководни ресурси на глава от населението, иззети сладководни води по

ключови икономически дейности, иззети сладководни води на глава от

населението, подземни води, иззети подземни води по ключови икономически

дейности, иззета морска вода по основни икономически дейности, индекс за

експлоатацията на водите;

• Индикатори за въздействието върху водните ресурси и водния сектор: употреба

на вода в различните сектори на икономиката, третиране на отпадни води, дял от

населението с обществени канализационни и общински пречиствателни станции,

дял от населението с водоснабдяване, физико-химично състояние на

повърхностните води, химическо състояние на подземните води;

• Индикатори за чувствителност към измененията в климата: екстремни

температури, екстремни валежи, промени в режима на количеството и потока,

промени в качеството на водата, промени в морското равнище5.

Управлението на водните ресурси в България следва принципите на управление

на речните басейни в Рамковата директива за ЕС за водите. Според Националната

стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, разработена

във връзка с изискванията на чл. 151 от Закона за водите, управлението на водите се

разпределя между съвместното управление на басейновите съвети, басейновите

дирекции и министерствата с функции по управление на водите. Съществуват четири

Басейнови дирекции за управление на водите (БД), които регулират, контролират,

управляват и предоставят информация за състоянието на водните ресурси.

Водните ресурси на България произхождат основно (55.4%) от високопланински,

хълмисти и нископланински райони на страната6. Приблизително 75% от валежите се

изпаряват и следователно не могат да бъдат употребени. Реалният отлив от България

5 Nikolova, M. (2016). Adaptation of the Bulgarian Water Sector to Climate Change Extremes. In W. L. Filho, H. Musa, G. Cavan, P. OHare, J. Seixas, & W. L. Filho (Authors), Climate Change Adaptation, Resilience and Hazards.стр. 241-255, Springer International

Publishing.

6 Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени, юни 2014, рамков документ, МОСВ



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 4

надхвърля външни приток с 21%, главно към съседните страни. Водните потоци и

водните площи представляват по-малко от 2% от територията на страната (2 000 км2).

През летните месеци кумулативното въздействие на минимум по отношение на валежите

и увеличаване на евапотранспирацията води до нисък отток и повишаване на търсенето

на вода. Това е един от основните рискове във водния сектор, който води до недостиг на

вода в много региони в страната.

В сравнение с други европейски страни, България има сравнително значителни

сладководни ресурси, както в абсолютна стойност, така и на глава от населението.7

Водните тела, обаче, са неравномерно разпределени в цялата страна. Например, река

Дунав е значителен воден източник, но изисква значителни инвестиции в

инфраструктура, за да се получи достъп до него. За периода 1981-2014 г. средните

сладководни ресурси на човек в България са около 14 000 м3 на година ако включим

водата от река Дунав и само около 2 232 м3 на година без него. В таблица 1 е представена

информация за оттока за 2014 г., сравнена с няколко относителни периода. Както се

вижда от таблицата, 2014 г. е била сравнително влажна по отношение на оттока в

сравнение с референтните периоди.

Черноморският район е в риск от недостиг на вода. Фигура 1 показва наличните

водни ресурси в четирите речни басейна. Както се вижда, Дунавския и

Източнобеломорският са басейните с най-много водни ресурси. Въпреки това,

Западнобеломорският басейн, въпреки че има сравнително малко количество водни

ресурси, е басейнът с най-голям обем вода на глава от населението - 5730 м3 на година.

Черноморският басейн е басейнът с най-малко количество налични водни ресурси и с

най-малки налични обеми на глава от населението - едва 1489 м3 на година.8 Този обем

ще намалее още повече, когато се включи и броя на туристите по морето по време на

туристическия сезон.

Фигура 1. Налични сладководни ресурси в България без притока от река Дунав, средно за

периода 1981-2014 г. (милиони м3)

Източник: МОСВ, Национален институт по метеорология и хидрология (БАН), Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав (ППРД) към Министерство на транспорта

7 Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда, МОСВ и ЕИП, 2016 8 Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда, МОСВ и ЕИП, 2016

0 2,000 4,000 6,000 8,000 10,000 12,000 14,000 16,000 18,000

България

Дунавски

Черноморски

Източнобеломорски

Западнобеломорски

млн. м3



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 5

България е сред европейските страни с високи нива на иззета вода средно на глава

от населението поради значителните обеми, необходими за охлаждане. Сравнението

между басейновите дирекции показва, че до 2006 г. Дунавският район има водеща

позиция по отношение на среден обем иззета вода заради значителният обем вода,

необходим за охлаждащи процеси. Поради енергийното преструктуриране,

водовземането от Източнобеломорския район се увеличава постепенно и от 2011 г. насам

районът е с най-високо водовземане на глава от населението.9

Общият индекс на експлоатация на водите показва, че от 1990 г. насам не е имало

стрес върху българската водна екосистема. В периода 2007-2015 г. нивото на

водочерпената вода варира в тесен диапазон и средно е 5 900 милиона м3 на година.10

Това обаче се дължи основно на намаляването на населението, застоя на индустрията и

унищожаването на напоителните системи, а не толкова на увеличаването на

ефективността на използване на водата.

Таблица 1 показва, че около 90% от иззетите количества вода идват от

повърхностни водни тела. Както може да се види от таблицата, има постоянно

намаляване на обема на иззетата вода. Обемите от повърхностния поток обаче намаляват

по-бързо в сравнение с тези от подпочвените води. Минимумът е през 2014 г. поради по-

малките обеми, използвани за напояване в резултат на високо ниво на валежите. Общият

обем на отчетения повърхностен отток за страната през 2014 г. е 24 830 млн. m3. В

сравнение със средните дългосрочни норми - за периодите 1961-1990 г., 1971-2000 г. и

1981-2010 - съответно 34.5%, 52.9% и 59.5% повече.11

Таблица 1. Иззета вода от водни източници (милиона m3)

Иззета вода 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015

Повърхностни

води 5 560,02 5 809,64 5 536,46 5 403,39 5 840,35 5 149,44 4 910,18 4 828,72 5 070,75

вкл.: язовири 2 434,73 2 370,30 2 356,80 2 253,24 2 544,49 2 289,54 2 349,21 2 164,48 2 423,17

Подземни води 641,77 615,75 584,27 556,70 544,74 565,61 558,04 546,84 558,35

Възвратна вода 1,86 29,58 5,57 9,10 30,36 20,49 9,11 16,40 1,25

Общо иззета

прясна вода 6 201,78 6 425,39 6 120,73 5 960,09 6 385,10 5 715,05 5 468,22 5 375,56 5 629,11

Източник: НСИ, 2016

Фигура 2 по-долу представя информация за иззетите повърхностни води по

отрасли. Нивото на иззетата вода в страната се определя главно от необходимите

количества вода за процесите на охлаждане в енергетиката (предимно от повърхностни

води), което съставлява значителен дял от използването на водите. След обработката тези

води се връщат във водоизточниците в почти същото количество. Това обаче не важи за

9 Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда, МОСВ и ЕИП, 2016

10 Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда, МОСВ и ЕИП,, 2016 11 Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда, МОСВ и ЕИП,, 2016



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 6

водата, използвана за напояване, при която обикновено една трета от обема на водата се

връща във водните тела. Делът на земеделския сектор е 16%, което съответства на

количеството вода, използвана за напояване. Отраслите строителство, минно дело и

други индустрии използват по-малко от 1% от иззетите повърхностни води (Фигура 2).

Фигура 2. Иззети повърхностни води по отрасли


За периода 2010-2015 г., най-големият дял иззета повърхностна вода е за

енергетиката - 72%, основно за охлаждане (98% от нея), следвана от нуждите на

земеделието и напояването (16%) и за водоснабдяване (8%). Останалите икономически

отрасли имат дял от под 4% (Фигура 3).

Фигура 3. Иззети повърхностни води по отрасли за периода 2010-2015 г.


8.21%

16.20%

0.22%

2.91%

72.01%

0.02% 0.18%

0.24%

Водоснабдяване Селско стопанство

Добивна промишленост Преработваща промишленост

Енергетика, вкл. охлаждане Строителство

Други индустриални дейности Услуги

0.00

1 000.00

2 000.00

3 000.00

4 000.00

5 000.00

6 000.00

2010 2011 2012 2013 2014 2015







--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 7

Използваната в страната вода намалява с количеството на иззетата вода. Данните

от Фигура 3 (общо иззета вода от 5,487 милиарда m3 през 2010 г. срещу 5,164 милиарда

m3 през 2015 г.) показват 6% намаление на иззетата вода през последните 6 години. По-

голям спад се наблюдава при водата, иззета за земеделието - 12%. В абсолютно

изражение, водата за охлаждане е около 3.2 милиарда m3 / год. (2013 г. и 2014 г.) или

годишно средно 71% от общото потребление на вода (1990 г.-2014 г.).

Изключването на водата за охлаждане в енергийния сектор дава възможност да се

разкрият някои тенденции при другите икономически дейности. След 1990 г. се

наблюдава рязък спад и през 1995 г. количеството на използваната вода е 3 пъти по-

малко. Обемите на водата, използвана за напояване, намаляват – 15 пъти, а количеството

на водата за производствата намалява 1.7 пъти. Данните, предоставени от Националния

статистически институт (НСИ) показват, че през 2015 г. водата, използвана за

промишлени цели представлява 33% от общото количество използвана вода (като

изключим охлаждането в енергетиката), за домакинствата - 25% и за напояване - 30%12.

Данните на НСИ13 показват, че през 2015 г., иззетите подземни води са били

558 000 m3 , което показва стабилен дял от 9-10% от общото количество иззета вода,

докато водовземането от язовирите се е увеличило. Количеството на иззетата вода от

водоносни пластове е намаляло, но делът на общото водовземане е относително стабилен

(Фигура 4).

Фигура 4. Иззети подземни води по сектори


12http://www.nsi.bg/bg/content/2604/%D0%B8%D0%B7%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-

%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-

%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-

%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-

%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE 13 НСИ – статистически изследвания на водите

78.67%

1.46%1.71%

15.25%

0.73%0.09%

0.24%

1.83%






http://www.nsi.bg/bg/content/2604/%D0%B8%D0%B7%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE








--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 8

За разлика от повърхностните води, подземните води се използват главно за

водоснабдяване (79%), следвано от потребление на вода за преработвателната

промишленост (15%). Другите икономически сектори имат дял от 6% (Фигура 5). През

последните шест години количествата иззети подземни води за водоснабдяване са

относително стабилни. Наблюдава се увеличение на иззетата вода за преработвателната

промишленост с 15% и намаление за всички останали сектори. Ако тази тенденция се

запази и в бъдеще, това може бъде проблем при времена с недостиг на вода, тъй като, за

разлика от язовирите, при подземните водни тела има много точки за изземане и в

действителност ще бъде много трудно да се ограничи използването, за да се запази за

обществено водоснабдяване.

Фигура 5. Иззети подземни води по отрасли за периода 2010-2015


В периода 2000-2014 г., всеки член на домакинство е използвал средно по около

97 литра вода на ден, като най-високото потребление е било 102 литра/човек/ден в

Дунавски и Западнобеломорски речни басейни, а най-ниското - 85 литра/човек/ден в

Източнобеломорски речен басейн. Ниската средна стойност се дължи на селищата,

където вече има централизирана канализационна система. В големите градове обаче тази

стойност е по-висока. Например, басейнът на река Искър използва средно около 120

литра/човек/ден поради високата употреба на вода в София от около 142 литра/човек/ден

(изчислена въз основа на информация за стойността на количествата фактурирана вода

от бизнес плана на „Софийска вода“ за 2016 г. и информация за населението в София от

НСИ).

Водата, използвана за напояване през периода 2010-2015 г. е със сравнително

стабилен дял от 6%. а Този дял обаче се променя през годините поради валежите.

Например, обемът на водата, използвана за напояване през 2015 г. е с 12% повече в

сравнение с 2014 г. По-подробно разпределение на използваните водни ресурси по

отрасли е представено в Таблица 2. Във втория ПУРБ се отчита увеличение на

използваната за напояване вода с 60% в сравнение с първия цикъл.

0.00

100.00

200.00

300.00

400.00

500.00

600.00

2010 2011 2012 2013 2014 2015







--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 9

Таблица 2. Потребление на вода по икономически дейности за периода 2010-2015 (милиони m3)

Икономически

дейности 2010 2011 2012 2013 2014 2015

Общо потребление на

вода, вкл. ↓ 4821.28 5177.77 4559.42 4477.32 4505.68 4735.50

Земеделие, горско

стопанство и риболов ↑ 308.90 348.43 295.83 296.15 289.25 359.59

• вкл.: за напояване ↑ 283.28 322.46 261.57 269.27 258.32 316.38

Промишленост ↑ 4180.40 4496.80 3926.93 3840.80 3887.18 4036.66

• вкл. за охлаждане

при производство

на енергия

↑ 3507.43 3795.32 3283.96 3181.92 3236.75 3686.38

Домакинства ↓ 264.35 266.33 271.01 260.73 250.71 258.64


Сравнението на развитието на добива на сладка вода от общественото

водоснабдяване между 1990 г. и 2013 г. показва намаляване на водочерпенето в много от

държавите-членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или през 2007 г.

Наблюдаваното намаляване на водочерпенето се дължи на въвеждането на домакински

уреди, които пестят вода и на повишаване на осведомеността относно цената или

стойността на водата и последствията върху околната среда от разхищаването й14.

В таблицата в подраздел 1.3 са представени рисковете по отношение на

изменението на климата, свързани с количеството на водите. Въз основа на

представената информация става ясно, че Черноморският басейн е този, който е

застрашен в най-голяма степен от недостиг на вода. Подземните води са основният

източник за водоснабдяване за обществени нужди поради качеството на водата, но се

наблюдава и увеличение на иззетите количества за промишлеността, което може да се

превърне в проблем в бъдеще. Въпреки че територията разполага със значителни водни

ресурси, ще са необходими значителни инвестиции във водна инфраструктура, за да

получи достъп до тях.

Минерални води

България е една от най-богатите на минерални извори държави в Европа. В

страната са установени и проучени над 200 находища на минерална вода. Ресурсите на

минерална вода имат разнообразен химичен състав (разтворено съдържание на

минерални вещества от 0.150 до 100-150 г/л), физични (температури до 100°C) и лечебни

свойства, и дебит от над 5600 л/с. Минералните извори са неразделна част от водните

ресурси. Обикновено те се характеризират с дълбока циркулация, с дълъг воден цикъл и

ниска степен на уязвимост към антропогенни въздействия. Те могат да бъдат използвани

в областта на лечебната и профилактичната дейност, в бутилиращата индустрия, за

14 Евростат, 2017



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 10

производство на хидрогеотермална енергия и на ценни вещества, за водоснабдяване по

различни проекти за топла вода, за снабдяване с питейна вода при липса на алтернативи,

за отдих, спорт, и за други цели.

Общите одобрени регионални оперативни ресурси от минерални води за цялата

страна са 1979 l/s. (62.441 милиона m3) от 2010 г. Одобрените експлоатационни ресурси

от минерални води – публична общинска собственост, са 288 l/s. (9.07 милиона m3).

Средната национална норма за използване на минералните води е 24%.

Черно море

1.1.4.1 Физико-химична оценка на качеството

Оценката на състоянието на водата по хидро-химичните показатели се базира на

схема за класификация, разработена от Института по океанология през 2007 г. въз основа

на референтни стойности за насищане с кислород (OS%), биохимичен кислород (BOD5),

съдържание на амониев азот (N-NH4), нитритен азот (N-NO2), нитратен азот (N-NO3) и

фосфорен фосфат (P-PO4) през сезоните.

Към 2014 г., състоянието на водните тела е следното:

В добро състояние са седем водни тела: Крапец, Шабла, Русалка, Камчия,

Двойница, Бургас 2 и Велека;

В средно до лошо състояние са три водни тела: Варненски залив – север и

Варненски залив – юг; Несебър, Сарафово и Росенец; и Галата.

Сезонни вариации. Месечният воден статус е по-добър в началото и в края на

периода – всяка година през май и септември. През май всички биогенни елементи са в

концентрации, съответстващи на високо състояние (най-често под границата на

откриване), но кислородният индекс (насищане) в повечето водни тела е в границите за

добро състояние. Само с няколко изключения по отношение на насищането или азот в

северната част на крайбрежната водна среда, през септември като цяло качеството на

морската вода се оценява като високо. Това се дължи до голяма степен на

специфичността на хидрологичните условия и по-добрия обмен с открития шелф.

„Проблемните“ месеци са юни и юли. През юни от една страна има силно кислородно

насищане на повърхностния слой, а от друга – намаляване на насищането в подпочвените

води. В резултат на това и двете не отговарят на стандартите за добро състояние или са

на границата между добро и средно състояние. Това може да се обясни със загряването

на водата (T> 20 ° C). Освен това, по-често се отбелязват високи концентрации на

амониев или нитратен азот в дънната вода. Качеството на водата в междинен план се

определя от това в какъв слой на хидроложката структура попада.

Двата залива - Варна и Галата - са се обособили като райони с влошено качество

на водата, където през месеците юни и юли параметрите са за умерено до лошо и по-

рядко добро състояние на водата. Във Варненския залив е регистриран максимумът на

съдържание на БПК5 и фосфати за целия контролен период през 2014 г., както и

максимално кислородно съдържание в съответствие с високата биомаса на

фитопланктона. Най-много нитратен азот има в Бургаския залив в дънните води, а и в

двата залива се наблюдават ниски концентрации на кислород и насищане в долния слой.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 11

Четири от водните тела са подобрили статуса си от умерен до добър: Крапец,

Шабла, Двойница и Бургас 2. Три водни тела (Русалка, Камчия и Велека) запазват своя

добър статус, а едно водно тяло - Галата – умерения си статус от предходната година.

Варненският залив, Несебър, Сарафово и Росенец са променили статуса си в отрицателна

посока - от добър до умерен.

1.1.4.2 Екологично състояние на морските води

Никое от водните тела не е постигнало целите на Рамковата директива за водите

за добро състояние на повърхностните води. Към 2014 г. състоянието на водните обекти

е следното:

крайбрежните води са преобладаващо категоризирани в умерено състояние - 7

водни тела от 10 тествани, включително Крапец, Русалка, Галата, Двойница,

Несебър, Сарафово и Росенец, Велека.

три водни тела са категоризирани в лошо състояние, включително Шабла,

Варненски залив и Камчия. Водата на Варненския залив, където фитопланктонът,

макрозообентосът и опционалният елемент на зоопланктона са в лошо състояние,

е особено проблематичен, като оценката се подкрепя и от състоянието на

физичното и химичното качество на елементите, което показва отклонения от

стандартите за добро качество. Състоянието на водите в река Камчия и района на

Шабла е лошо по отношение на биологичния показател за качество

макрозообентос.

Рисковете по отношение на изменението на климата, свързани с Черно море, са

представени в таблицата в подраздел 1.3.

Преглед на хидрологията на реките

Съществува отчетлива разлика в модела на оттичане между различните речни

басейни в България. Месечните дебити на реките, които се оттичат в

Източнобеломорския и Черноморския басейни достигат своя пик през март, докато

дебитите на оттичане на реките от Западнобеломорски и Дунавски басейни са най-високи

през май. Забавянето от два месеца се дължи на ефекта на топенето на снеговете от

горните части на планините.

Различия на речните потоци. Фигура а. по-долу показва двойни криви на средно,

минимално и максимално годишно оттичане на река Марица спрямо натрупания

водосбор на реката. Трите криви са с параболична форма. Вертикалното им разстояние

показва широк диапазон между минималните и максималните потоци, вариращи в най-

долното местоположение от 20 кубически метра в секунда (m3/s) до почти 70 m3/s. Освен

това, кривите показват седлова точка, при която скоростите на оттичане се изравняват

преди да се увеличат. Това се тълкува като индикация за регулиране на речния поток

през язовир или резервоар. В случая с река Тунджа ефектът на регулиране на потока през

язовири и резервоари е по-изявен.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 12

Фигура a. Средно месечно разпределение на оттока по райони за басейново управление на

водите 1961 – 1989 (милиона m3)

Фигура б. Хидрология на река Марица 1961 – 1998 (двойна крива – отток vs. водосбор)

Състояние на водните тела (преглед на качеството)

Плановете за управление на речните басейни от второ поколение показват, че

близо една трета от всички повърхностни водни обекти (297 от общо 955, 31%) отговарят

на набелязаната цел "добър екологичен статус на водата". Въпреки това, съществуват

значителни разлики, вариращи между 41% в Дунавски речен басейн и едва 5% в

Черноморски район.

0

200

400

600

800

1,000

1,200

Ян. Фебр. Март Апр. Май Юни Юли Авг. Септ. Окт. Ноем. Дек.

по

токо

раз

пр

едел

ени

е (м

ил

. м3

)

Дунавски район Черноморски район

Източнобеломорски район Западнобеломорски район

0.00

50.00

100.00

150.00

200.00

250.00

0.00 5,000.00 10,000.00 15,000.00 20,000.00

Деб

ит

(куб

.м/с

ек.)

Водосборен район (кв.км)

Минимален Среден Максимален



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 13

Таблица 3. Постигнат “добър статус” за повърхностните водни обекти

Повърхностни водни тела/ речен басейн

Западно беломорски

район

Източно беломорски

район

Дунавски район

Черноморски район

На национално

равнище

Общо 183 311 256 205 955

С постигнати цели (брой) 60 123 104 10 297

С постигнати цели (%) 33% 40% 41% 5% 31%

Източник: Планове за управление на речните басейни 2016-2021г.

Във всички БД най-често срещаните причини за невъзможност за постигане на

добър статус са повишените концентрации на азот и фосфор, както и високите нива на

еутрофикация на водите. Изхвърлянето на необработени или недостатъчно обработени

битови отпадъчни води, изхвърлянето на недостатъчно обработени промишлени

отпадъчни води, както и селскостопанските дейности са често срещани причини за

замърсяването на повърхностните водни тела.

Наблюдава се трайна тенденция на влошаване на качеството на водните ресурси.

Основните замърсители на речните води са индустриалните предприятия (целулоза и

хартия, химикали, консервиране), отпадъчни води от населените места и

животновъдните ферми. Обикновено долното течение на реките са частите с критично

замърсяване. Водите на река Дунав показват замърсяване след Видин, Свищов и Русе, но

реката е замърсена главно от притоците в българския участък. Подземните сладководни

ресурси в Бургаската долина, Варненския регион, Стара Загора, област Разград показват

замърсяване по отношение на съдържанието на хлориди, сулфати, нитрати, обща

минерализация. Замърсяването с нитрати и сулфати е резултат от високата степен на

използване на торове в земеделските земи.

По-големият брой на водните обекти в Черноморски РБ, оценени с "умерен" и

"лош" статус се дължи на увеличения обхват на наблюдаваните показатели в сравнение

с периода на първия ПУРБ: наблюдението на всички биологични и физикохимични

качествени показатели в крайбрежните води по време на първия ПУРБ, както и

проведените хидроморфологични проучвания.

На национално равнище 34% от повърхностните водни тела имат добро

химическо състояние.15

Таблица 4. Химично състояние на повърхностните водни тела

Състояние/ речен басейн


район


район




равнище

# % # % # % # % # %

добро 63 34,4 49 16 165 65 45 22 322 33,72

лошо 3 1,6 7 2 6 2 9 4 25 2,62

няма данни 117 64 255 82 85 33 151 74 608 63,66

Източник: ПУРБ 2016-2021г.

15 Планове за управление на речните басейни 2016-2021 г.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 14

Невъзможността за постигане на "добро химично състояние" на водните обекти е

поради високата концентрация на приоритетни вещества от индустриални източници

и/или стари замърсявания.

По отношение на Черноморския РБ, “добро химично състояние” за

континенталните повърхностни води не беше постигнато поради повишените нива на

живак. За крайбрежните водни тела веществата, които са причина за “лошото химическо

състояние” са диетилхексилфталат (DEHP), кадмиеви и трибутилтинови съединения –

често използвани в корабостроителниците като боя, предпазваща от обрастване. За

Дунавския РБ "добро химично състояние" не може да бъде постигнато поради

замърсяването на определени водни тела с тежки метали: никел, кадмий и трихлорметан.

По отношение на Източнобеломорския РБ, невъзможността за постигне на "добро

химично състояние" се дължи само на замърсяване с метали: кадмий, олово, никел и

живак (едно водно тяло), излъчвани от активни и стари минни и металообработващи

съоръжения. В Западнобеломорския речен басейн веществата, причиняващи лошо

химично състояние, са кадмий, никел и олово. Тези замърсители са в резултат от стари

индустриални дейности в мините и за обогатяване на цветна руда, както и изхвърлянето

на недостатъчно обработени промишлени отпадъчни води.

1.1.6.1 Подземни води

На национално равнище 63% от подземните водни тела (106 от общо 169) са

изпълнили целта „добро състояние“ (описана в чл. 4 на Рамковата директива за водите и

Раздел 5 на ПУРБ).

Таблица 5. Постигнат “добро състояние” за подземните водни тела

Подземни води/речни басейни

Западно беломорск

и район

Източно беломорск

и район



На национално равнище

Общо 38 41 50 40 169

С постигнати цели (брой)

32 23 28 23 106

С постигнати цели (%) 84% 56% 56% 58% 63%


o Химично състояние

Tаблица 6. Химично състояние на подземните водни тела

Състояние/басейнови райони


район


район




равнище

# % # % # % # % # %

добър химически статус 37 97,37 23 56 28 56 23 57,5 111 65,68

лош химически статус 1 2,63 18 44 22 18 17 42,5 58 34,32




--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 15

В Дунавския район за басейново управление на водите замърсителите, за които са

установени концентрации, надвишаващи стандартите за качество, са нитрати, фосфати,

амоний, хром, желязо и манган. Основните източници на замърсяване на подземните

води са селското стопанство, населените места без системи за събиране на отпадъчни

води, общинските сметища, незаконните сметища; старо замърсяване от предишни

дейности. Значителни източници на замърсяване с тежки метали (желязо, хром, манган)

на подземните води са предимно промишлени предприятия, минни съоръжения

/хвостохранилища, сметища.

В Черноморския район за басейново управление на водите 17 водни тела са

класифицирани в "лошо състояние" поради прекомерно високи нива по следните

параметри: нитрати, ортофосфати, амониеви йони, натрий, хлориди, калций, магнезий,

манган, желязо, специфична проводимост.

В Източнобеломорския район за басейново управление на водите 18 подземни

водни тела са класифицирани като имащи лошо химично състояние по следните

показатели: нитрати, амониеви йони, хлориди, сулфати, манган, желязо, калций, натрий,

магнезий, твърдост (обща), перманганатно окисление, фосфати.

В Западнобеломорския район за басейново управление на водите химичното

състояние на едно подземно водно тяло е променено от "добро" към "лошо" в сравнение

с първия ПУРБ. Отчетено е влошаване на състоянието и екологичния статус на

повърхностното водно тяло река Струмешница от българо-македонската граница до р.

Струма вследствие на приток на замърсители (NO3) от "Порови води в Кватернера -

Струмешница ".

Рисковете по отношение на изменението в климата, свързани с качеството на водите, са


Водна инфраструктура – язовири

Основната цел на водохранилищата е да съхраняват вода за напояване, за

производство на електроенергия, питейна вода за населението и вода за промишлено

водоснабдяване, включително охлаждане, транспорт, рибовъдство, отдих и т.н.

Язовирите имат важна функция по отношение на регулирането на дебита и контролиране

на нивата на реките.

Броят на големите язовири в България е 216 16 . От 53 мултифункционални

значителни язовира с общ обем от 6,697.8 милиона m3, 23 се намират в

Източнобеломорския район, което представлява общ обем на съхранение от 3,105.5

милиона m3, което е 46.4% от общия обем на язовирите17. В басейна на река Марица са

построени трите най-големи каскади в България - водна каскада Батак (Баташки

водносилов път, ВКБ), каскада Доспат - Вуча и каскада Белмекен-Сестримо. Те улавят

вода предимно от Рила планина, но също така и от западната и централната част на

Родопите, а освен собствените си водосборни басейни, в тях се прехвърлят и водни

количества от водосборните басейни на реките Места и Струма в Западнобеломорски

16 Според международната класификация на ICOLD и наредбите в България, големи язовири са язовирите, чиято стена е ≥15m или

с обем на резервоарите ≥1 милион m3 или с капацитет на пропускане на предпазните съоръжения ≥ 2000 m3/s. 17 Приложение 1 към чл. 13 на Закона за водите



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 16

регион.

Обемът на мултифункционалните и значителни язовири в Дунавския район е по-

малък: 28.4% oт общия обем за страната (16 язовира с общо 1 902.38 милиона m3).

Черноморският район представлява 16.8% (8 язовира с общо 1 123.02 милиона m3), а

Западнобеломорският район – 8.4% (6 язовира с общо 566.9 милиона m3).

По-малките язовири, които не са изброени в Приложение No. 1 към чл 13, стр. 1

на Закона за водите са следните (по райони за управление на водите):

• Дунавски район – 724 язовира с приблизителен обем на съхранение на вода от 444

милиона m3;

• Черноморски район – 513 язовира с приблизителен обем на съхранение на вода от

424 милиона m3;

• Източнобеломорски район – 1,068 язовира с приблизителен обем на съхранение

на вода от 523 милиона m3;

• Западнобеломорски район – 431 язовира с приблизителен обем на съхранение на

вода от 46 милиона m3.

Важен критерий за регионалното разпределение на язовирите е съотношението

между обемите на съхранение и средното многогодишния отток в даден речен басейн.

Това съотношение дава мярка за нивото на съхранение и за възможностите за изграждане

на нови язовири.

Това съотношение има най-високи стойности при черноморските реки -

включително реките Камчия, Хаджийска, Ахелой и Дяволска, и Доспат в Родопите. На

практика обаче няма възможност за изграждане на нови съоръжения за съхранение при

тези реки, тъй като резервоарите не могат да бъдат запълнени поради недостиг на вода.

Близо до граничните стойности са реките Арчар, Огоста, Провадийска със съотношение

около 75%, при които има висок риск за екологичните изисквания за нисък дебит в

реките. Съотношение от около 50% се изчислява за следните реки: Русокастренска - 57%,

Тунджа - 62%, Арда - 51%, Войнишка - 59%, Тополовец - 42%, Искър - 45%, Вит - 44%.

При повечето от тези реки обаче възможностите за допълнително съхранение са

ограничени, тъй като няма подходящи места за изграждане на язовири. Съществуват

някои възможности в реките Тунджа, Арда и Искър. Съотношението за р. Марица е около

39% и може да се увеличи до 45% чрез изграждане на 200 малки водоеми с общ капацитет

от 1,400 милиона m3. За реките Велека и Нишава съотношението е практически нулево.

То може да бъде увеличено съответно до 11% и 29% чрез изграждане на нови резервоари.

Съществуват и възможности за увеличаване съотношението на следните реки: Струма -

от 6.7% на 11.5%, Осъм - от 9.3% до 24.3%, Русенски Лом - от 33% до 52%, Факийска -

от 0.86% до 10.2% Двойница - от 3% до 10%. Други ниски съотношения се изчисляват за

реките Девня, Лом и Видбол, но те нямат добри речни сечения за изграждане на нови

язовири. Река Места е от голямо значение, тъй като съотношението й е 0.13% в момента

и има значителен потенциал за известно развитие.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 17

1.1.7.1 Язовири за напояване

Данните, предоставени от „Напоителни системи“ ЕАД показват, че следните

държавни язовири са част от напоителните системи:

• 22 комплексни язовира по чл. 13, ал. 1 от Закона за водите;

• 146 язовира за напояване.

Петнадесет е общият брой изградените ретензионни резервоари в страната, с цел

защита от вредните въздействия на водата, които се поддържат от следните клонове на

„Напоителни системи“ ЕАД: Плевен (9), Шумен (2) и по 1 за Велико Търново, Видин,

Враца и София.

1.1.7.2 Язовири за водоснабдяване

Комплексни и значими язовири за водоснабдяване с питейна вода са Искър, Бели

Искър, Среченска Бара, Христо Смирненски, Йовковци, Тича, Камчия, Ясна Поляна,

Асеновец, Боровица, Студена и Дяково. Общият им обем възлиза на 1 499,1 милиона m3

или 22% от общия обем на комплексните язовири. Към тези язовири са изградени

пречиствателни станции, за да се осигури целогодишно питейна вода с добро качество.

Изключение е пречиствателната станция за питейна вода за гр. Сливен на язовир

"Асеновец", която не е завършена.

Промяната на климата по отношение на повишаването на температурите ще

доведе до ранно топене на снеговете и по-дълги периоди на засушаване след това. Това

може да направи съществуващите обеми неостатъчни. Намаляването на съхраняваните

водни обеми ще засегне и близките подземни водни тела. По-кратките периоди на висок

речен поток ще засегнат язовирите, които се захранват чрез деривация, защото няма да

могат да прихванат целия обем на високия поток. Последният няма да бъде проблем за

речните язовири, но може да доведе до проблеми с капацитета на преливниците.

Рисковете по отношение на изменението в климата, свързани със язовирите, са


Отрасъл „Водоснабдяване и канализация“

1.1.8.1 Преглед на отрасъла

Отрасълът ВиК в България се характеризира със своята сложност и с несигурност

по отношение на собствеността и управлението на активите. До 1989 г. нуждите от ВиК

за територията на България се покриват от 28 регионални компании или дружества за

водоснабдяване и канализация (ВиК дружества) и една общинска ВиК компания

(София). Териториалният им обхват съвпада с разделението на страната на 28

административни области. Всички ВиК компании са били 100 % държавна собственост,

с изключение на софийското ВиК, което е било собственост на общината. През 1999 г.

съвместно с International Water (и по-късно самостоятелно с United Utilities) е създадена

концесията „Софийска вода“ с цел подобряване на ВиК услугите за столицата София. От

2010 г. Veolia Water (77.1 процента) и Столична община (22.9 процента), притежават

съвместно концесията. Дълготрайните активи за водоснабдяване и канализация си

остават публична общинска собственост.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 18

Прегледът на публичните разходи, направен през 2014 г. от Световната банка

отбелязва, че при ВиК отрасъла в България има почти универсален достъп до обществено

водоснабдяване, като цяло добро качество на питейната вода, но и много големи загуби

на вода и голям брой повреди. Въпреки, че 66% от населението е присъединено към

канализационни мрежи и 50% към пречиствателни станции за отпадъчни води, това

представлява по-нисък дял в сравнение с останалите държави-членки на ЕС, с

изключение на Румъния.

Общият размер на разходите (капиталови и оперативни) за водоснабдяване и

отвеждане и пречистване на отпадъчни води е малко над 1% от БВП. Това ниво е

сравнимо с много други страни. Капиталовите разходи в отрасъл ВиК представляват

приблизително 1 600 милиона лева през петте години от 2007 г. до 2011 г., приблизително

половината за водоснабдяване и половината за отвеждане и пречистване на отпадъчни

води. Изразходваните суми, обаче, не са достатъчни за достигане на изискванията по

отношение съответствие с националните и европейски стандарти приложими за

отрасъла. Изчисленията на банката показват, че са необходими около 7 000 милиона лева,

за да се спазят разпоредбите на ЕС за отвеждане и пречистване на отпадъчните води.

През 2005 г. беше създаден съвместен регулатор на водите и енергията (Държавна

комисия за енергийно и водно регулиране - ДКЕВР), който изиска от всички предприятия

за водоснабдяване и канализация да представят и приложат одобрени бизнес планове

като предпоставка за продължаване на дейността им. Това беше уредено в Закона за

регулиране на водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги. Понастоящем 66

ВиК компании предоставят ВиК услуги на клиентите. Общо 65 компании са

предоставили и получили одобрение на бизнес плановете си за периода 2009–2013 г.

Последните изменения на Закона за водите предвиждат създаването на една ВиК асоциация

за всеки административен регион и една компания за водоснабдяване и канализация

(ВиК) за ВиК асоциация.

Един от най-значимите проблеми на системите за водоснабдяване е ниската

ефективност. Това включва амортизирана мрежа, която води до висок процент загуби на

вода и висок брой течове по тръбите, неточно измерване, недостатъчни обеми на запас

от вода, липса на санкции за операторите и потребителите.

Рисковете по отношение на изменението в климата, свързани с ВиК, са представени в

таблицата в подраздел 1.3.

1.1.8.2 Съоръжения за водовземане на питейна вода

Съоръженията за водовземане включват речни и планински водохващания,

водочерпения от язовири, каптажи, дренажи и галерии, шахтови и тръбни кладенци.

Според съществуващите данни броят на съоръженията за водовземане в страната е 8 330.

По-голямата част от тях са построени отдавна и състоянието им не е по-добро от това на

водопроводната мрежа.

Фигура 6. Брой и процентна стойност на съоръженията за водоснабдяване по басейнови

дирекции



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 19

Източник: Стратегия за водния сектор, приложение 2

Като цяло, най-голям брой съоръжения за водоснабдяване се намират в

Източнобеломорския район (3 957), следван от Дунавски район (2 728)18. В експлоатация

са 49 пречиствателни станции за питейна вода (ПСПВ), 7 в момента са в процес на

изграждане, 19 ПСПВ са на етап проектиране, 6 са в процес на изчакване за разработване

на проект, а други 10 имат нужда от реконструкция.

Построените в периода 1960-1990 г. ПСПВ се нуждаят от рехабилитация и

модернизация. Необходимо е изграждането на тридесет и пет нови ПСПВ, за да се

гарантира достатъчно водоснабдяване за нуждите на домакинствата и промишлените

предприятия при необходимото качество. Структурата на ПСПВ по райони следва

структурата на съоръженията за водоснабдяване.

Общата дължина на водоснабдителната мрежа в страната е 90.636 милиона км, от

които 60% са вътрешните тръбни мрежи. Водните съоръжения, участващи във

водоснабдителната мрежа, са цистерни под налягане и резервоари, водни кули и колони,

помпени станции и други съоръжения, които влизат в целостта на водоснабдителната

система на страната. Според официалните данни броят на тези съоръжения в страната е

12 655.19

Tаблица 7. Дължина на водоснабдителната мрежа по райони за управление на водите (в км)

Район за управлние на водите Външна мрежа Вътрешна

мрежа Общо

Дунавски 10 237 28 354 38 591

Черноморски 7 394 11 226 18 619

Източнобеломорски 9 670 16 833 26 502

Западнобеломорски 2 804 4 119 6 924

Общо 30 105 60 531 90 636

Източник: Приложение 2 към Стратегията за управление и развитие на водния сектор

18 Приложение 2 към Стратегията за управление и развитие на водния сектор, 2012 19 Приложение 2 към Стратегията за управление и развитие на водния сектор, 2012

2,728: 33%

1,267: 15%

3,957: 47%

378: 5%





--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 20

Фигура 7. Водоснабдителна мрежа по БД

Източник: Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, Приложение 2

Разпределението на водоснабдителната мрежа е както следва: 41% се намира в

Дунавски район; 32% в Източнобеломорски район; 21% в Черноморски район и само 5%

в Западнобеломорски район. Характеристиките на водоснабдителната мрежа са:

1.1.8.3 Текущо състояние на ВиК системата

Оценката на текущото състояние на системата за водоснабдяване и канализация,

извършена от МРР с подкрепата на Световната банка, показва следното::

• Голяма част от водоснабдителната мрежа е изградена от материали с лоши

характеристики; 72% от тръбите са от азбестоцимент. Тези данни, съчетани с

годините на пускане в експлоатация (78% са построени преди 1980 г.), показват

тревожна картина на състоянието на водоснабдителната мрежа в страната20.

• Броят на повредите на километър водопроводна мрежа е средно 1,09, което е

доста над приетия европейски стандарт от 0,15.

• Загубите на вода във водоснабдителната мрежа също дават функционална

характеристика на състоянието й. Тези загуби са далеч от обичайните загуби в

"старите" страни от ЕС, в които този процент варира в диапазона от 20%. В

България загубите на вода са близо 60%, с малка разлика между районите за

басейново управлние на водите - от 66% в Западнобеломорски район до 58% в

Черноморски и Източнобеломорски район. Въпреки че докато ВиК операторите

са тези, които измерват количествата иззетата вода, тези стойности ще бъдат

несигурни.

• През 2015 г. при 1.74% от населението е имало прекъсвания на доставката на

вода.21 Съобщава се, че режимът е породен от повреди в системите, резултат на

20 Приложение 2 към Стратегията за управление и развитие на водния сектор, 2012 21 НСИ, 2016

30,447, 41%

15,454, 21%

23,980, 32%

4,523, 6%





--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 21

сериозна авария или поради сезонното засушаване.

• Много системи и обекти нямат резервоари, които да балансират подаването на

вода при краткосрочни промени. Тези системи са силно уязвими по отношение на

промени във валежите и оттока на реките.

1.1.8.4 Канализационна мрежа

Общата дължината на канализационната мрежа е 12 323 километра. Над 97% са

общинска канализационна мрежа, а по-малко от 3% - колектори.22

Фигура 8. Дължина на канализационната мрежа по РУВ

Източник: Национална стратегия за управление и развитие на водния секторе, Приложение 2

По-голямата част от канализационната мрежа в страната е изградена преди 1980

г. Нейният технически срок на годност е изтекъл, тъй като канализационните тръби са

бетонни или от стоманобетон с различни профили и качества. Следните фактори

допринасят за лошото състояние на канализационната мрежа:

• Периодично преливане и инфилтрация в канализационната мрежа поради

дефекти в материала и лоша конструкция;

• Изключително висок процент на инфилтрирана вода, доведена до

пречиствателните станции за градски отпадъчни води, достигаща до 100% от

водата, подадена на населението и бизнесите в съответното населено място23.

1.1.8.5 Съоръжения на канализационните мрежи

Активите включват всички видове съоръжения, включени в канализационната

мрежа: канализационни помпени станции, преливници, резервоари за дъждовна вода и

др. Според съществуващите данни, броят на канализационните съоръжения в страната е

1 251. Голяма част от канализационните съоръжения са пуснати в експлоатация заедно с

въвеждането на по-голямата част от канализационната мрежа през периода от 1960 до

1990 г., т.е. те са в лошо техническо състояние. Следователно основният приоритет по

22 Приложение 2 към Стратегията за управление и развитие на водния сектор, 2012 23 Приложение 2 към Стратегията за управление и развитие на водния сектор, 2012

5,099, 41%

2,358, 19%

3,051, 25%

1,815, 15%





--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 22

отношение на канализационните съоръжения ще бъде реконструкцията и

рехабилитацията на съществуващите и изграждането на нови съоръжения на местата,

където това е необходимо24.

През последните години делът на населението с достъп до обществена

канализация е нараснал от 70.6% (през 2010 г.) до 75.5% (през 2015 г.). Нараства и броят

на населението, обслужвано от пречиствателните станции за отпадъчни води, което през

2015 г. е било 62.3%25. Делът от населението с достъп до обществена канализация, но

без достъп до съоръжения за пречистване, е спаднал до 13.2% през 2011 г.

1.1.8.6 Пречиствателни станции за отпадъчни води

В периода 2010-2015 г. броят на пречиствателните станции за отпадъчни води

(ПСОВ) се е удвоил - от 79 на 163, от които 105 с капацитет от над 2000 еквивалентни

жители (ЕЖ). 42% или 57 от пречиствателните станции са разположени в

Източнобеломорския район. Повечето новопостроени ПСОВ са финансирани от

фондовете на Европейския съюз.

Фигура 9. Пречиствателни станции за отпадъчни води по БД


Отрасъл „Хидромелиорации“

1.1.9.1 Преглед

Хидромелиоративните системите на България са изградени първоначално през

1904 г., за да се използват по-рационално наличните водни ресурси в страната.

Напояването се развива значително в периода от 1940 до 1960 г., когато площта,

оборудвана за напояване, се увеличава от 35 500 хектара на 900 000 хектара. През 60-те

години на миналия век в северната част на страната са построени първите оросяващи

системи, които покриват около половината от напояваната земя. До 1989 г. площта,

24 Пак там. 25 Посочените данни в параграфа са с източник НСИ, 2015 г., (9.8.1. Население и Водни Услуги общо за

страната)

17%

26%

42%

15%





--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 23

оборудвана с напоителни системи, достига 1,253 милиона хектара, което представлява

29% от общата обработваема земя. Около две трети (71,2%) от напояваната земя е

изградена с държавно финансиране, а останалите (28,8%) - от земеделски кооперативни

фондове. Преди промените в България през 1989 г. около 50% от селскостопанската

продукция в страната е произведена от напоявана земя. Хидромелиорационният отрасъл

се определя като "комплекс от дейности, свързани с инженеринга и внедряването на

съоръжения за:

• Напояване. Напояване на селскостопански култури (чрез създаване на

благоприятен воден режим в почвите, като по този начин се дава възможност за

развитието на устойчиви системи за селскостопанско производство;

• Отводняване. Отводняване на земеделските земи, които са в риск от заблатяване

(чрез създаване на благоприятен режим на почва, води и въздух в почвите, като

по този начин се дава възможност за развитието на устойчиви системи за

селскостопанско производство;

• Защита от наводнения. Защита на земеделските земи от наводнения,

включително чрез насипи (разположени извън населените места).”

През 1993 г. правителството започна да внедрява хидравлична инфраструктура от

значителна големина, която е публична собственост, в две търговски дружества:

акционерно дружество Напоителни системи (“Напоителни системи” ЕАД) - 100%

държавно дружество, регистрирано по Търговския закон на България, и „Земинвест“

ЕАД – търговско дружество 100% държавна собственост с дейност на територията на

област Кърджали. През 1998 г. великотърновският клон на „Напоителни системи“ се

отдели и се регистрира като самостоятелно търговско дружество с държавно участие под

името „Хидромелиорации Севлиево“ ЕАД. През 2011 г. тази компания се присъедини

към „Напоителни системи“. Напоителната инфраструктура на бившите кооперативи

беше прехвърлена на общините.

През 2007 г. оборудваната площ е намаляла повече от наполовина (0.54 милиона

хектара), а през 2014 г. е намалена до 0.39 милиона хектара, което представлява една

трета от стойностите за 1990 г. Най-значително намаление се наблюдава в областите с

помпени системи за водоподаване (около 75% намаление между 1990 г. и 2014 г.). В

сравнение с данните от 2007 г., когато България се присъедини към ЕС, намалението на

общата площ е 27%, тъй като гравитационно захранваната площ беше намалена с 18%, а

деградацията на помпените площи е два пъти по-голяма – 36%.

Таблица 8. Обобщение на доставката и ефективността на напоителните услуги от „Напоителни

системи“

Оператор на напоителни системи

Площ през 2000 г. Площ през 2014 г.

хектара % хектара %

„Напоителни системи “ 743,713 98.9% 394,237 90.9%

„Земинвест“ 1,745 0.2% - 0.0%



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 24

Оператор на напоителни системи

Площ през 2000 г. Площ през 2014 г.

„Хидромелиорации Севлиево“ 6,530 0.9% (включена в „Напоителни

системи “) 0.0%

Междинна стойност 751,988 100.0% 394,237 90.9%

Асоциации за напояване /Общини - - 39,289 9.1%

Общо 751,988 100.0% 433,526 100.0%

Таблица 9. Обобщение на доставката и ефективността на услугите от „Напоителни системи“

1.1.9.2 Напояване в България

Развитието и изграждането на хидромелиоративни системи в момента е сведено

до възможно най-ниското ниво на ефективност. До 2000 г. държавната компания

„Напоителни системи“ (НС) управлява 235 напоителни системи, предназначени да

обслужват повече от 740 000 ха напоявана земя. Хидравличната инфраструктура се

състои от 168 язовира и резервоари с общ капацитет от 3.1 милиарда кубически метра

вода, 168 напоителни помпени станции, 6,435 километра мрежа от отворени канали и

9,269 подземни тръбни мрежи. По това време реално оборудваната земя е била 537,500

хектара, от които по-малко от половината (247,300 хектара) са били обслужвани

гравитационно, а останалите (290,200 хектара) са били обслужвани с помощта на помпи.

Освен това, 157,539 хектара напоителни площи са били оборудвани със земни дренажни

мрежи, както с повърхностни, така и с подземни канали. В случаите, в които няма

естествен дренаж, дренажната вода, събирана от каналите, се е евакуирала чрез

изпомпване (94 помпени станции). Общата дължина на дренажните канали е 2,334 км, а

общата дължина на полевите дренажи възлиза съответно на 11 192 км. В допълнение към

съоръженията за напояване и дренаж, около 81,728 хектара земеделска земя са били

защитени от неблагоприятните въздействия на водата (наводнения) чрез 635 км диги за

защита от наводнения, включващи 268 км само по поречието р. Дунав.

От 1989 г. насам поливното земеделие е намаляло от над 1,2 милиона хектара до

едва 140,000 хектара. Площите в публичните напоителни системи са намалени до около

70,000 хектара, от които около 30,000 хектара са докладвани като напоителна услуга,

Доставка на напояване

Мерна ед.

2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Нетна доставка на напояване

MCM 221.2 252.8 277.1 274.2 313.5 244.1 250.6

Други MCM 6.2 6.3 6.6 6.3 6.2 6.5 5.2

Общо иззета вода MCM 728.9 686.9 742.3 649.7 807.0 689.5 637.5

Загуби на системата

MCM 504.2 430.2 461.3 369.9 489.0 440.7 382.5

Загуби (изземане) % 69% 63% 62% 57% 61% 64% 60%

Ефективност, % % 30% 37% 37% 42% 39% 35% 39%



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 25

предоставяна от „Напоителни системи“. Много напоителни системи се намират извън

командните зони и черпят вода от подземни водни тела или директно от реките.

Ефективността на системите е намаляла рязко. В цялата страна ефективността на

използване на вода от напоителните системи се оценява на 39.5%.

Фигура 10. Карта на системите за напояване, управлявани от „Напоителни системи“ ЕАД

Източник: Световна банка /МЗГ 2016

Всички изградени съоръжения са или напълно унищожени, или в изключително

лошо състояние, вкл. помпените станции. Състоянието на общинските язовири е

обезпокоително. Тоталното пренебрегване на поддръжката и контрола, свързани с

инженерната сигурност, е довело до ситуация, която създава значителни рискове за

населението, населените места, земеделската земя и инфраструктурата.

Фигура 11. Загуба на площи за напояване в България



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 26

Източник: МЗГ / Световна банка 2015

Анализът на изпълнението на напоителните дейности, направен от Световната

банка през 2015 г. потвърждава изключително ниското използване на напоителните

системи за повечето речни басейни. Най-нисък интензитет се наблюдава в Дунавския и

в Черноморския райони за басейново управление на водите, където реално се напоява

по-малко от 5% от оборудваната земя. Факторите, допринасящи за това са техническото

състояние на напоителните системи, социално-икономическите условия и финансови

причини. Техническата ефективност на напоителните системи варира между под 5% и

над 55%. Оперативните загуби вероятно са по-значителни от просмукването от каналите.

Оперативните загуби са в резултат от несъответствието между много малката площ,

която се напоява в действителност и усилието, което се изисква за доставяне на водата

чрез система, която е технически проектирана и изградена за много по-голяма командна

зона, и която следва предварително зададен план. Системите за напояване чрез заливане

на площи с относително високи нива на оттока, като клоновете Тополница и Марица,

показват ефективност на напояването между 40 и 50%, докато ефективността на клона в

Шумен е 2%. И в трите случая напоителните системи са от един и същ тип - с голям

мащаб, с дълги отворени канални мрежи. В резултат на това оперативните загуби от

цялата система превишават значително загубите от просмукване на канали.

Въздействие на сушата. Лошото техническо състояние засяга някои от

резервоарите и ефективните обеми за съхранение. Намаляването на обема на

съхранената вода засяга близките подземни водни тела и намалява нивата на водата в

тях. В някои случаи напоителната мрежа е проектирана да служи като резерв за

обществено водоснабдяване вместо това от подземни източници. Лошото състояние на

напоителната система всъщност прави някои обществени водоснабдителни мрежи

уязвими от сушата.

Въздействие на риска от наводнения. Почти всички публично притежавани

хидромелиоративни системи в България са разработени заедно с основни корекции на

реките и дейности за защита от наводнения. Речните корита са коригирани, бреговете им

са укрепени и преоформени. Където е необходимо са били построени речни диги.

1990 2000 2007 2014

Pump-Fed 0.71 0.39 0.28 0.18

Gravity-Fed 0.54 0.35 0.26 0.22

0.00

0.20

0.40

0.60

0.80

1.00

1.20

1.40

Напоителни площи (ha x

106)

Площи, оборудвани и управлявани от "НС"

1.25

0.74

0.540.39



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 27

Единствено след изграждането на защитните съоръжения е било възможно да се

обработят терените и да се изградят напоителните и дренажните системи. Нивото на

усилията за предпазване от наводнения и от високи нива на подземните води определя

нивото на уязвимост на напоителните системи. Системите с ниско ниво на защита са по-

предпочитани от икономическа гледна точка от тези с много по-висока степен на защита.

Повишените рискове от наводнения означават, че съществуващите речни диги са

ефективни в по-малка степен по отношение на контролиране на наводненията на реките.

Те се нуждаят от пре-проектиране и преоформяне.

Защитените от наводнения системи стават все по-скъпи за рехабилитация и

експлоатация. Националната стратегия за сектор хидромелиорация, одобрена от

правителството през 2016 г., предвижда програмиране и приоритизиране на

инвестициите за възстановяване на напояваната земя чрез модернизация на напоителната

система. Ключов показател за подбор на инвестиции за модернизация на напоителната

система е гъстотата на инфраструктурата за защита от наводнения. Въпреки че районите

с висока гъстота на инфраструктурата за защита от наводнения показват висока

историческа цена, която трябва да бъде запазена. Разходите за рехабилитация на

защитени от наводнения системи обаче са сравнително по-високи и впоследствие

тяхната относителна икономическа преференция намалява. По този начин увеличените

допълнителни разходи за речни дейности за защита срещу допълнителен риск от

наводнения повишават цената на инвестициите в напояване, но също така и за

експлоатация, поддръжка и управление.

Съществуват компромисни варианти при различните опции за

модернизация на напоителните системи. В различните части на страната следва да се

вземат внимателно обмислени решения след разглеждане на компромисите по

отношение на различните подходи за управление на хидромелиорациите: (i) да се

възприеме подхода на “правене както обикновено”, (ii) “пълно възстановяване”, или (iii)

разработка на алтернативни концепции, като например “живот с наводнения”.

1.1.9.3 Системи за отводняване на терени

„Напоителни системи“ ЕАД има задължението да поддържа всички дренажни

системи в България. Двадесет и осем процента от дренажната територия се отводнява

чрез изпомпване. Подземният дренаж се използва за поне 19,300 хектара, което

представлява 12% от цялата дренажна площ. „Напоителни системи“ ЕАД разполага с

около 80 дренажни помпени станции в баланса си, от които 5 се отчитат като унищожени.

Почти всички помпени станции обаче са в лошо техническо състояние поради възрастта

си. Много от тях са проектирани и построени в края на 40-те и началото на 50-те години

на 20 век в близост до дигите на река Дунав.

Според оценка от 2015 г. на МЗГ и Световната банка обаче, техническото

състояние на дренажните системи се отчита като задоволително. Само 22% е в добро

състояние. 64% от общата оборудвана площ е в задоволително състояние. По-малко от

15% от площта е в незадоволително и лошо състояние. Системите за гравитачно

отводняване са в "задоволително" или по-добро състояние в 91% от площите, а при

помпените системи това е валидно за 71% от площите. Дренажните системи с открити



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 28

канали имат сериозни проблеми по отношение на обрастването. Наличното оборудване

за почистване на „Напоителни системи“ е старо или незадоволително. През годините

напречните профили на каналите са се разрушили, което е оказало влияние върху

хидравличните свойства и правилното функциониране на отводнителната система.

Тръбите за отводняване са запушени с тиня и/или с корени. В много случаи ревизионните

шахти са изчезнали, а на местата, където все още ги има, те са пълни и запушени от

храсти, стара растителност, отпадъци и т.н.

1.1.9.4 Съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите

Съоръженията за предотвратяване на наводняването на прилежащите зони са

защитни диги (по Дунав и вътрешни диги за защита) и речни корекции, посредством

които 140 000 хектара земеделска земя, населени места, обекти на икономическата

дейност, пътища от националната мрежа, железопътни линии и техническа

инфраструктура се предполага, че са защитени от наводнения. Съоръженията за защита

от вредното въздействие на водите покриват площ от около 160,000 хектара влажни зони.

• Корекции на речните корита и диги. Общата дължина на дигите в страната е 497

км, разделена на Дунавски диги с дължина 253 км и защитни диги по вътрешните

реки с дължина 244 км. Корекциите на речните корита достигат до 3,157

километра дължина.

• Ретензионни язовири. Общият брой на изградените ретензионни язовири,

изградени за защита от вредните въздействия на водата е 15. Те се поддържат от

следните клонове на "Напоителни системи" ЕАД: Плевен (9 язовира), Шумен (2

язовира) и Велико Търново (1), Видин (1), Враца (1) и София (1). Възникналите

проблеми при експлоатацията на резервоарите са незначителни, състоящи се в

частично нарушение/пробив на целостта на преливане по време на преминаване

на висока вълна и в случай на злонамерена човешка дейност.

• Отводняване. Дренажните системи в България обхващат оборудвана площ от

160,000 хектара. Дренажните системи се считат за важна част от защитата от

вредното въздействие на водите.

Рисковете по отношение на изменението в климата, свързани с хидромелиоративната

инфраструктура са представени в таблицата в подраздел 1.3.

Хидроенергетика

1.1.10.1 Водноелектрически централи

Почти всички водноелектрически централи в страната са проектирани, изградени

и експлоатирани като комплексни хидротехнически системи, отговарящи на

изискванията на всички потребители на вода и водоползватели извън енергийния сектор

(напояване, питейно и промишлено водоснабдяване, отдих, рибовъдство) в зависимост

от капацитета на всяка система.

Според българската асоциация „Хидроенергия“, инсталираният капацитет на

водноелектрическите централи възлиза на 2350 MW, което представлява 70.8% от цялата

енергия, произведена от възобновяеми източници. В момента в България функционират



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 29

242 водноелектрически централи. През 2015 г. те са генерирали 3 976 030 MWh

електроенергия. Средната възраст на големите ВЕЦ е около 30 години.

Tаблица 10. Основни водноелектрически централи в България (в действие)

Сбор на инсталирания капацитет (MW) Турбини Помпи Резервоари Общо

Дунавски район 375 104 360 839

Каскада BSC 375 104 360 839

Източнобеломорски район 1,024 833 721 2,578

Каскада Батак 231 231

Каскада BSC 864 788 1,652

Долна Арда 270 270

Каскада Въча 160 45 220 425

Общо 1,399 937 1,081 3,417

Големите хидроенергийни системи могат да осигурят над 3 милиарда m³

планинска вода. Водните резервоари посредством общия си обем на съхранение от 3,5

милиарда m³ намаляват сушите и наводненията до 4,4 милиарда m³ отток. Освен това,

водноелектрическите съоръжения доставят над 380 милиона m³ вода от трансграничните

реки до регионите с недостиг на вода.

Средно, водноелектрическите централи (ВЕЦ) обработват между 11 и 22

милиарда m³ вода в зависимост от годината. Производството на електроенергия също

варира в зависимост от годишните количества вода. Най-високите стойности бяха

достигнати през 2005 г. – 4,336 GWh26.

1.1.10.2 Големи ВЕЦ

Общият капацитет на каскадите и големите ВЕЦ е 2,845 MW, като 2,584 MW са

само в Източнобеломорския район.

Таблица 11. Общ капацитет на каскадите и големите ВЕЦ в България

Район Капацитет в MW

Общо 2,844,81

Дунавска БД 124,81

Източнобеломорска БД 2,583,50

Черноморска БД -

Западнобеломорска БД 136,50

26 Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 30

Таблица 12. Общ капацитет на каскадите и големите ВЕЦ в Източнобеломорски район

Каскада/ВЕЦ Капацитет в MW

Общо 2,583,5

Доспат-Въча 481

Каскада Батак 232,8

Белмекен – Сестримо – Чирен 1535

Арда 274,4

Тунджа 44,2

Отделни ВЕЦ 16,1

Каскадата Арда, построена в басейна на река Арда, е единствената система от

големи язовири и централи, построена в България. Състои се от три големи язовира:

язовир Кърджали, язовир Студен кладенец и язовир Ивайловград, разположени един

след друг в долното течение на река Арда.

Водните резервоари на каскадата определено намаляват честотата и мащаба на

щетите, причинени от катастрофалните наводнения по поречията на реките.

Управлението на водноелектрическите резервоари дава възможност за намаляване на

негативното влияние върху потребителите на вода през сухите години и на щетите върху

материалните активи и населението през годините с наводнения.

Проблемите на големите водни резервоари и големите ВЕЦ са свързани с

обработената вода, която се връща в реките, но в различен от естествения поток,

включително и постоянно задържане на реките и липса на практически възможности за

техническо разрешаване на връзката между водата от горното течение и от долното

течение , за да се осигури миграцията на водните организми.

1.1.10.3 Малки ВЕЦ

Тенденцията за изграждане на малки и микро ВЕЦ на малки, средни и големи реки

и каналии т.н. позволява по-ефективно използване на съществуващия

водноелектрически потенциал.

Към 2010 г. броят на малките ВЕЦ, които са построени и функционират в

страната, е около 110. От екологична гледна точка проблемите, свързани с малките ВЕЦ

са свързани с липса на задължителна координация на инструкциите за експлоатация и

плановете за действие при извънредни ситуации на всички собственици на ВЕЦ в дадена

речна долина; липса на съвместен план за провеждане на високи води и отмиване на

утайки за всички ВЕЦ в дадена речна долина под контрола на Басейнова дирекция и т.н.

По отношение на изменението на климата, ВЕЦ, които са силно зависими от

сезонните валежи ще бъдат изправени пред все по-големи трудности при планирането на

речните потоци. Това може да доведе до намалено производство на електроенергия и



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 31

може да причини наводнения и проблеми с напояването27. Допълнителни рискове по

отношение на изменението в климата, свързани с ВЕЦ, са представени в таблицата в

подраздел 1.3.

Повече информация за ВЕЦ може да бъде намерена в Доклада за оценка на енергийния

сектор.

Промишлена употреба на водните ресурси

Най-значимите потребители на непречистени води са индустриалните

предприятия в големите градове и градските агломерации, които използват както

повърхностни, така и подземни води. Води с различно качество се използват от

промишлеността за различни технологични цели:

• Вода за охлаждане, която на практика не е замърсена;

• Вода за транспортиране на прахови частици в пречиствателни станции и ТЕЦ,

където водата е замърсена, но не е загрята;

• Вода за разтваряне на реагенти и/или производство на пара, при което водата се

влага в производствения продукт и само част от нея се изхвърля като отпадъчна

вода;

• Вода за интегрирана употреба като охладител, като средство за транспортиране

на примеси, при което водата се нагрява и замърсява.

Някои отделни промишлени потребители имат огромно потребление, например в

Източнобеломорски район: заводите на „Арсенал“, химическия завод „Неохим“ АД,

„Челопеч Майнинг“ ЕАД, циментови заводи „Вулкан“, ТЕЦ „Марица изток“ 1, 2 и 3,

ТЕЦ „Сливен“, ТЕЦ „Казанлък“ и др. Основните им водоизточници са язовир

„Белмекен“, язовир „Батак“, язовир „Душанци“, язовир „Качулка“, язовир „Копринка“,

язовир „Кърджали“ и множество речни водоизточници по реките Марица, Тополница,

Златишка, Чепинска, Лукинска, Арда и др.

При доставка на технологична вода за промишлен обект, охладителното

съоръжение (охладител) осигурява чрез циркулационно водно охлаждане температура в

съответствие с техническите и икономическите показатели за експлоатация на обекта.

Охлаждането на самата вода се постига чрез трансфер на топлината във въздуха

посредством интензивен въздушен обмен. Изпарителните охладители са или язовири,

или естествени охлаждащи езера, или куполни изпарители. Охладителните кули се

използват за изхвърляне на отпадна топлина в атмосферата от нефтопреработвателни

рафинерии, химически заводи, ТЕЦ, ВЕЦ, както и за охлаждане на сгради.

Топлината се разпръсква и след разширяването в турбината, парата преминава

към кондензатора, където се охлажда от постоянно циркулиращата вода. Охладената,

кондензирана пара се връща в цикъла на парната турбина. Кондензаторът може да се

охлажда и директно – чрез проточна вода от достатъчно голяма река, например от река

Дунав: АЕЦ ‚Козлодуй“, ТЕЦ „Русе Изток“, ТЕЦ „Видин“. В някои случаи се използва

комбинация от охладителна кула и охладително езеро (естествено или в повечето случаи




--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 32

- изкуствено): ТЕЦ „Марица - изток 1“, ТЕЦ „Марица – изток 3“28.

Рисковете по отношение на изменението в климата, свързани охлаждането с вода,

са представени в таблицата в подраздел 1.3.

1.2 Минали и настоящи метеорологични явления, техните последствия и ответни действия в сектора в България

Основните събития, свързани с изменението на климата, спрямо които водният

сектор е уязвим, са: силни валежи и наводненията, причинени от тях; екстремни

температури и причинените от тях засушавания; и горските пожари.

История на наводненията в България

Общо 30% от бедствията в България през периода 1974-2006 г. са наводнения.

Данните от четирите басейнови дирекции в България показват, че наводнения се случват

всяка година на територията на цялата страна със средна честота от 4.8 случая годишно.

Това показва, че опасността от наводнения в България е реална и не бива да бъде

подценявана.

Най-големите рискове се създават от реките в Източнобеломорския район за

басейново управеление на водите - Марица, Тунджа и Арда. Там наводненията са по-

малко в сравнение с притоците на река Дунав, но причиняват най-големи щети.

Причината е, че около тях има повече индустриални предприятия. Наклонът на

притоците на Арда е голям и това води до поройни наводнения. В рамките на 30 години

са докладвани 82 случая, с тенденция за увеличаване. До момента 25 реки в района са

причинили 150 наводнения и щети от над 64 милиона лева. Притоците на Дунав също са

много рискови. В периода от 1990 до 2001 г. 34 от тях са причинили 170 водни

катастрофи с щети до 33,7 милиона лева. 1 786 сгради са засегнати от водата. Една от

причините са непочистените речни корита.




--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 33

Фигура 12. Наводнения за периода 2008-2010 г. по общини

Таблица 13. Наводнения в периода 2010-2015 г. – общо за страната

2010 2011 2012 2013 2014 2015

Наводнения, брой 651 382 692 547 360 266

Регистрирани щети, в хиляди лева 38 882 206 659 20 898 15 285 177 604 171 032


Фигура 13. Наводнения в периода 2010-2015 г. – общо за страната

0

100

200

300

400

500

600

700

800

0

50,000

100,000

150,000

200,000

250,000

Регистрирани щети, в хиляди лева Наводнения, брой



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 34

Наводненията от лятото на 2015 г. бяха най-опустошителното бедствие, което е

засягало България. Първата вълна удари през юли 2015 г., когато 31 души загубиха

живота си и настъпиха щети за около 274 милиона щатски долара. Втора вълна от

наводнения удари през август 2015 г., която причини щети, оценени на 200 милиона

щатски долара. Това е бедствието, което засегна най-голям брой хора в страната - повече

от 60 хиляди души и 70% от територията на страната. Загубите включват и 11 000

добитък и над 3 000 сгради, обявени за неподходящи за обитаване. Някои от най-тежките

наводнения през последните години са изброени в Приложение 2.

При анализа на състоянието на защитата от наводнения бяха направени следните

констатации:

• не във всички градове са изградени канализационни системи, а там, където те

съществуват, не покриват цялата градска зона;

• по-голямата част от селата нямат канализационна система;

• параметрите за оразмеряване на съществуващите канализационни системи в

много от градовете не съответстват на съвременното градско развитие;

• поддържането на съществуващите канализационни системи в редица случаи е

незадоволително и не гарантира оттичането на водата със сигурността на проекта;

• съоръженията в езерата, водните канали и речните корита не се поддържат в

необходимата степен.

Например, наводненията в село Бисер през 2012 г. и в град Mизия през 2014 г.

бяха причинени от големи количества валежи, последвани от скъсване на язовирните

стени, за които преди това беше установено, че са напукани. Таблицата по-долу показва

увредената инфраструктура по видове и количествени показатели за периода 2004-2008

г.

Таблица 14. Повредени инфраструктурни обекти

Инфраструктурни обекти Мерна

единица 2004 2005 2006 2007 2008

Резервоари (язовири) м2 105,0 333,0 0,2

Диги км 40,0 500,0 19,5

Заграждения M 102,0 1,5 0,8 61,0

Подпорни стени м2 0,1 10,0 11,0 2,0 4 680,0

Речни корита (в населени места) км 0,2 73,6 3,9 306,9

Речни корита (извън населени места) км 18,5 12,0 34,8 3 004,0 51,5

Помпи, водосбори, помпени и филтрационни станции

брой 5,3 1 005,7 166,7 8,3

Водопроводи на местните водоснабдителни мрежи

км 27,0 321,4 300,4 500,0 1,8

Тръбопроводи на местните канализационни мрежи

км 2,0 442,3 70,0 0,5

Насипи/Язовирни стени (дължина) м 46,0 1,0

Източник: НСИ, 2016. По-нови статистически данни не са налични за тези секции.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 35

Тези бедствия се характеризират с нанасяне щети на водоснабдителната и

канализационната мрежа, смесване на води, натрупване на отпадъци, утайка, камъни и

трупове, заблатяване на някои места и т.н. Основният проблем е организирането и

изпълнението на строг санитарен и хигиенен контрол на дейностите на населението и на

съответните власти по почистване на сградите и улиците, различните други терени и

околните заблатени части.

Екстремни температури и засушаване

Според Третия национален план за действие по изменение на климата, в България

имам тенденция към затопляне от края на 70-те години: 20 от 23 години в периода 1989-

2001 г. показват положителни аномалии по отношение на средните температурни

стойности в сравнение с базовия период 1961-1990 г. Подобна тенденция се наблюдава

и за периода 2000-2011 г. Все по-честите и по-продължителни засушавания са

последвани от силни бури и тежки наводнения.

Както е показано на Фигура 6, през 20 век България е имала три периода на суша,

които са засегнали сериозно страната: 1902-1913 г.; 1942-1953 г. и 1982-1994 г. По

отношение на последния, ниските нива на валежи започнаха през 1982 г. в източна и

южна България. Средната стойност на валежите спадна до 90% от нормално

наблюдаваното количество, оттокът спада до 75% от средното годишно количество.

Сушата продължи до 1990 г. Нивата на оттока на реките се понижиха, а нивата на водата

в многогодишните язовири спаднаха драстично. Годините 1993, 1994 и 2000 г. са

регистрирани като най-сухите години в историята на България. Оттокът на реките намаля

до 43% през 1994 г. и до 41% през 2000 г. През 2011 г. в южна България също имаше

продължителен сух период, а водните нива на големите реки намаляха с над 75%.

Фигура 14: Аномалии в средногодишното количеството валежи в България в исторически план

Източник: НИМХ 2014. Забележка: стълбовете показват месечните аномалии на валежите, сравнени с периода 1961-1990 г; червената линия представлява изменението на средните стойности.

Топлите и нормални зими са се увеличили с 12% през последните три десетилетия

на 20-ти век за сметка на студените и нормални зими. Тези промени, наблюдавани в



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 36

планините, са пряко свързани с условията за генериране на основната част от водните

ресурси на страната. Увеличаването на температурите засяга силно чувствителните

екосистеми, от които зависи природният потенциал за възстановяване на водните

ресурси. По-топлите зими и повишаването на нивото на надморска височина, над която

се установява постоянна снежна покривка влияят върху количеството и модела на оттока

на реките, захранвани със сняг. По-ранното снеготопене ще промени периода, когато се

наблюдава максималното оттичане на много реки.

Средните температури, както и средната стойност на абсолютните максимални

температури през юли навсякъде са по-високи с 1-2˚С, с изключение на крайбрежната

зона на Черно море, където не се наблюдава промяна. Средната стойност на абсолютните

максимални температури през януари е по-висока с 1-3 ° С навсякъде, а абсолютните

минимални температури са с 5-10°С по-високи от тези в периода 1931 - 1970 г. Подобни

условия благоприятстват изпарението както от водните тела, така и от почвата, а когато

това е съчетано с дълги периоди на засушаване, рискът от суша нараства.

Основни фактори за нарастващото засушаване и сушите са намаляването или

липсата на валежи и повишаването на температурата на въздуха, а според всички

сценарии по отношение на изменението на климата, в България се очаква температурите

да се повишават, а валежите през лятото да намаляват към края на настоящия век. При

тези условия, водните ресурси в много региони на страната ще намалеят, а търсенето на

вода за напояване, гасене на пожари, охладителни системи, водоснабдяване на

домакинствата и на промишлените потребители ще се увеличава.

Въздействие на засушаването. Периодите на засушаване понякога причиняват

недостиг на вода в някои части на страната поради следните причини:

• голяма част от населените места, разположени в планинските райони, се

захранват с вода от планински реки и потоци, така че през периодите на суша,

особено през летните месеци, има недостиг на вода;

• на много места в страната водовземането е част от многофункционални водни

комплекси, изградени с мощни водноелектрически централи, но

водоснабдяването не винаги е безусловен приоритет по отношение на

производството на електроенергия;

• поради напълно унищожените напоителни и дренажни системи, на много места в

страната, особено в софийското поле, през лятото за напояване се използва

питейна вода;

• в редица население места основната причина за загуба на вода са амортизираните

довеждащи водопроводи на вода.

За да могат да се елиминират или поне да се намалят някои от многото причини

за недостиг на вода, е необходимо да се предприемат ефективни мерки, включително

ангажимент на високо равнище на правителството. Една важна стъпка в тази посока беше

направена през 2012 г., когато Народното събрание прие Национална стратегия за

управление и развитие на водния сектор.

Съществува пряка връзка между повишаването на температурата на въздуха и



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 37

повишаването на температурата на водата. Това може да доведе до сериозни промени

във водните екосистеми и влошаване на качеството на прясната вода. На местата, където

водата се използва за охлаждане в енергийния сектор и в други области на икономиката,

е възможно те да се окажат недостатъчно ефективни. Понастоящем в енергийния сектор

има най-високо потребление на вода и вероятно тази тенденция ще продължи и в бъдеще,

но за сектора ще бъде важно не само осигуряването на необходимото количество вода,

но и температурните й характеристики.

Продължителното засушаване, високите температури и топлинните вълни,

както и гръмотевичните бури са сред естествените причини за възникване на

пожари. В България са регистрирани 103 горски пожара, възникнали поради естествени

причини за периода 2001-2011 г., като средният им годишен брой е около 9, а

максималният брой е 18-19 случая за 2000 г., 2001 г. и 2007 г., които имаха

продължителна суша и високи летни температури.

Фигура 15. Брой на пожарите, дължащи се на естествени причини (2000-2011)

Източник: МОСВ, 2014

Повишаването на максималните температури, честотата и продължителността на

топлинните вълни и периодите без дъжд ще увеличи реално риска от пожари в страната.

Факт е, че техният брой е двоен в годините на продължителни засушавания и високи

температури, например през 2000 г. и 2007 г.

Понастоящем няма данни за щети по отношение на инфраструктурата на водния

сектор. Въпреки това, като възможно действие за реакция се предвижда финансиране на

изграждане/подобрение на противопожарни водоизточници по ОП "Програма за

развитие на селските райони 2014-2020".

1.3 Рискове и уязвимост за сектора по отношение на измененията в климата

Въздействието на изменението в климата върху водните ресурси в България

Направената от Българската академия на науките през 2016 г. оценка чрез

моделиране на водните ресурси29, разкри сериозни промени в речната хидрология в

29 Окончателен доклад по изпълнението на договор: “Оценка на натиска и въздействието върху повърхностните и подземните води от изменението на климата и оценка на наличието на вода за икономическите сектори”

0

5

10

15

20

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011

Брой на пожарите



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 38

България. Климатичното моделиране за територията на България беше направено по

райони за басейново управление на водите по два сценария (Representative Concentration

Pathway – RCP 4.5 и RCP 8.5), за да се симулират очакваните промени при средните

температури и при количеството на валежите за три бъдещи периода - 2027 г., 2021-2050

г. и 2071-2100 г. Въз основа на моделирането се получиха следните резултати:

• Сценарий RCP 4.5 предполага увеличение на температурата с 1°C в сравнение с

референтния период. За териториите на басейновите дирекции тези стойности

варират от 1.02°C (за Черноморския район през първия период) до 1.09°C (за

Западнобеломорския район във втория период). При този сценарий най-

значително увеличение може да се очаква към края на века (2071-2100 г.), което

ще бъде в диапазона от 2.49°C (за Западнобеломорския район) до 2.79°C (за

Дунавския район).

Очакваното увеличение на средните дневни валежи е най-силно изразено за

територията на Черноморския район (между +7.5% през първия бъдещ период и

5.07% (за втория бъдещ период). През третия период стойностите на показателите

са най-високи за Западнобеломорския район (с 4.26%) и най-ниски за Дунавския

район (с 1.17%) и Източнобеломорския район (с 1.3%).

• Сценарий RCP 8.5 предполага увеличение на средната дневна температура през

първия период с 1.1°C до 1.2°C, през втория период - с 1.3°C до 1.5°C, и през

третия период - с 3.7°C до 3.9°C в сравнение с базовия период. За всеки от

периодите не се наблюдават значителни разлики между стойностите на

показателите за териториите на басейновите дирекции.

По отношение на валежите, най-голямо относително увеличение на оттока се

очаква през третия период с 5.54 % за страната, като показателят за същия период

е с най-ниска стойност за Западнобеломорския район (2.7%) и с най-висока за

Черноморския район (9.86%). През първия бъдещ период стойностите на

показателите сочат относително намаление на валежите спрямо референтния

период за териториите на Дунавския район (с -0.22%), Източнобеломорския

басейн (с -0.65%) и за Западнобеломорския район (с -0.26%). През втория период

относително намаление по този показател се наблюдава в Западнобеломорския

район (с -0.36%).

Таблица 15 показва прогнозираните промени в разпределението на оттока в

речните системи за периодите 2013-2042 г., 2021-2050 г., и 2071-2100 г., в сравнение с

оттока през референтния период (1976-2005 г.) .

Таблица 15. Обобщение на средните моделирани промени в оттока на реките в резултат на

изменението на климата (RCP 4.5)

Средно на годишния

отток

Средно за пролет RCP

4.5

Средно за лято RCP

4.5

Средно есен RCP 4.5

Средно за зима RCP

4.5

Черноморски -11.1% 27.0% -31.9% -1.2% 38.0%

Дунавски -9.3% 20.0% -29.4% -8.9% 24.2%



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 39

Източнобеломорски -7.9% 9.6% -24.0% -1.5% 16.1%

Западнобеломорски -5.8% 10.8%

-15.8% 20.8%

Общо -9.3% 18.3% -29.0% -8.0% 27.6%

Като цяло могат да се отбележат следните тенденции (в проценти) в сравнение с

референтния период: средните годишни нива на отток на реките се очаква да спаднат с

9.3%, като диапазонът е от 5.8% в Западнобеломорския район до 11.1% в Черноморския

район. По сезон се очакват следните тенденции:

Пролетният сезон става по-влажен. Оттокът през пролетния сезон се увеличава

средно с 18.3%, като диапазонът е от 9.6% в Източнобеломорския район до 27% в

Черноморския район;

Летата стават значително по-сухи. Средно, оттокът през лятото намалява с 29%,

като най-голямо е намалението за Черноморския район. (-31.9%).

Есенното сезонно оттичане намалява леко с 8.0% с едно значително

изключение – Западнобеломорският район, където есенният отток намалява с

20.8%.

Зимният отток се увеличава с 27.8%, достигайки максимални стойности от

38.1% в Черноморския район и 24.2% в Дунавския район.

Рискове за водния сектор от изменението на климата

Очакваните значителни преки въздействия върху водния сектор са: намален отток

в реките, намалени нива на водите в язовирите, намалени нива на подземните води,

сезонни промени в оттока; промени в периодите на снеговалеж, засоляване на

подземните води. Списък на рисковете за водния сектор в България, произтичащи от

изменението на климата, е представен в таблицата по-долу.

Tаблица 16. Рискове от изменението на климата за водните ресурси и водната инфраструктура

Елемент от водния

сектор Рискове от изменението на климата

Количество на

повърхностните и

подземните води

• Недостатъчното количество на валежите, периодите на засушаване и

високите температури са пряко свързани с количеството на водните ресурси,

което води или до намаляване на притока на реките, засоляване и

намаляване на нивото на подземните води, или до наводнения.

• Екстремните валежи, както и спокойните и непрекъснати валежи са

основната причина за наводнения от речен тип. В случай на наводнение,

причинено от екстремни валежи, оттокът бързо се трансформира във

висока вълна и следователно времето за реакция и защита обикновено е

много кратко.

• По-топлите зими и увеличаването на надморската височина, над която се

установява постоянна снежна покривка, оказват влияние върху количеството

и модела на оттока на реките, захранвани от сняг. По-ранното снеготопене

ще промени периода, когато се наблюдава максималното оттичане на много

реки.

• Неравномерното разпределение на водните ресурси в страната, както по

отношение на територия, така и на време, може да се влоши поради



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 40

изменението в климата и да доведе до недостиг на вода и водни кризи в

некои региони на страната, особено в югоизточните части.

• В резултат на високите температури на въздуха, намаляването на влажността

и рисковете от пожари, водните ресурси в много региони на страната ще

намаляват, докато в същото време търсенето на вода за напояване, гасене

на пожари, охладителни системи, водоснабдяване на домакинствата и

промишлеността ще се увеличава.

• Наблюдава се спад в общото количество на иззета вода. Намалението обаче

е по-бързо при изземането на повърхностни води, а това би могло да стане

проблем в бъдеще, тъй като подземните води са основният източник за

водоснабдяване на населението.

• Нарастването на броя на населените места с канализационни системи

неминуемо ще увеличи количеството вода, необходимо за водоснабдяване.

• Намаляването на обема на акумулираната в резервоарите вода поради

подготовка за висока вълна или заради лошото състояние на язовира ще

засегне близките подземни водни тела.

Черно море

• Повишаването на морското равнище и бурите ще доведат до повишена

заплаха от морски наводнения и интензивна ерозия на морския бряг, а в

дългосрочен план – до засоляване на подземните води, земеделските земи

и т.н.

• Повишаването на морското равнище на Черно море ще бъде умерено и ще

засегне около 10 км от крайбрежната ивица с надморска височина под 5 м

над морското равнище. (ЕЕА, 2006). Данните за многогодишните промени в

морското равнище показват възходящи тенденции в югозападната част на

басейна (Михова, 2002). Възможно е засоляване на сондажната вода и

намаляване на сладководните води в резултат на наводнение от морето.

• В периода 2006-2011 г. общият брой регистрирани нови инвазивни видове в

Черно море е 20 (фитопланктон, зоопланктон, макрозообентос, макрофити

и риба) (Тодорова и Мончева, 2013). До известна степен това може да е било

повлияно от повишаването на температурата на морската вода.

• Ерозията е най-значимият проблем за повечето черноморски страни и

особено за българското крайбрежие 30 . Силните дъждове биха могли да

влошат положението.

Река Дунав

• Намаляването на наличието на вода се демонстрира със силен воден стрес.31

• В Дунавския речен басейн, засушаванията и ниския поток, както и ситуациите

с недостиг на вода, вероятно ще станат по-интензивни, по-продължителни и

по-чести. Това би могло да доведе до недостиг на вода главно за напояване

и охлаждане.

• Заради промени във всички зависими от температурите химични и

биологични процеси, както и увеличаващия се брой наводнения и

засушавания, се очаква качеството на водата да се влоши поради

намаляването на концентрацията на кислород в реките, водоносните

пластове и езерата.

• По-честите наводнения и поройни потоци биха могли да причинят по-висока

мобилност на праховото замърсяване, а промените в редукционния баланс

на неорганичните съединения могат да причинят отделянето на органични

колоиди.

• След продължителни суши преференциалните поточни пътища са от

особено значение за защитените зони на подпочвените води, като се има

30 Анализ на риска за крайбрежието на Черно море при повишаване на морското равнище

31 Стратегия за адаптация към изменението на климата на Международната комисия за защита на река Дунав.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 41

предвид фактът, че замърсителите могат бързо да преминат по тях и почти

безпрепятствено да попаднат в подземните води.

Качество на

повърхностните и

подземните води

• Наводненията, както и периодите на значително намаляване на водните

количества, имат много неблагоприятен ефект върху качеството на водата

поради: преливане на канализационните шахти и смесване на замърсена и

чиста вода; увеличаване на отделянето на замърсители от точкови и дифузни

източници; повишена концентрация на замърсители, разтворени в по-малки

количества вода. В речните басейни, на чиято територия се добиват руди и

цветни метали, се намират хвостохранилища и други потенциално опасни

обекти, а наводненията водят до значително увеличение на водите, разливи

и замърсяването на дънните утайки с тежки метали.

• Съществува пряка връзка между повишаването на температурата на въздуха

и повишаването на температурата на водата. Това може да доведе до

сериозни промени във водните екосистеми и до влошаване на качеството на

прясната вода.

• Възможното увеличаване на случаите на екстремен вятър и дъждове

увеличава опасността от ерозия, което може да доведе до навлизането в

подземните и повърхностни води на замърсители, торове и пестициди от

различни зони. Често пъти наводненията могат да влошат качеството на

водата чрез преместване на замърсени утайки.

Язовири

• Eкстремните количества валежи могат да причинят ерозия, течове, загуба на

стабилитет, пукнатини или скъсване на язовирната стена. Това е проблем

особено за малките язовири.

• Интензивният отток може да доведе до увеличаване на самоизлива и риск

от преливане и наводняване на заобикалящата среда.

• Поради повишената ерозия и преместването на седименти в резултат на

изменението на климата, съществува риск от натрупване на седимент в

резервоарите, което от своя страна би могло да доведе до намаляване на

обема на резервоара и на водата за водоснабдяване и напояване.

• Повишаването на атмосферната температура, свързано с намаляване на

валежите ще доведе до повишено търсене на вода, което от своя страна ще

доведе до повишаване на необходимостта от инфраструктура за съхранение

на вода.

• Запазването на празни обеми в подготовка за висока вълна може да доведе

до по-малки обеми съхранена вода.

Водоснабдяване и

канализация

• Наводненията увреждат директно инфраструктурата и могат да засегнат

съоръженията за пречистване на водата.

• Наводненията могат да доведат до претоварване на канализацията.

• Промените в моделите на валежите ще доведат до понижено снабдяване от

резервоарите и речните потоци, а повишаването на температурите ще

доведе до повишено потребление от страна на ползвателите.

• Високата неефективност ще доведе до по-бързото изразходване на водните

ресурси и по този начин ще се намали устойчивостта в случай на

продължителни периоди на засушаване.

• Увеличаването на броя населени места с канализационна система ще

доведе до увеличаване на количеството вода за водоснабдяване, което би

могло да постави под стрес водоизточниците.

• Увеличеното използване на подземните води от промишлеността може да

попречи на запазването на водоизточника за обществено водоснабдяване в

случай на периоди на засушаване, поради многобройни точки на изземане.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 42

Хидромелиоративни

съоръжения

• Увеличаването на периодите с интензивни валежи ще постави дренажните

системи под стрес, което ще доведе до по-чести и по-тежки наводнения, с

по-често прииждане на поройни води.

• Силните дъждове и калните потоци могат да доведат до прекъсване

функционирането на помпените станции, които са част от системите за

напояване.

• Продължителните периоди на засушаване и свиването на почвата могат да

причинят формирането на процепи в земната повърхност и да доведат до

деформация на хидромелиорационните канали.

• По-горещите и по-сухи лета ще доведат до промени в потреблението,

включително и повишена необходимост от напояване.

Водноелектрически

централи

• Променените модели и вариациите във валежите биха могли да създадат

по-голяма несигурност при инвестициите във водноелектрически

съоръжения и биха могли да променят производството. Сухите периоди биха

могли да доведат до намалени количества вода и до намаляване на

произведената водна енергия.

• ВЕЦ, които са силно зависими от сезонните валежи, ще бъдат изправени

пред все по-големи трудности при прогнозиране на речните потоци. Това

може да доведе до намалено производство на електроенергия и в случай на

намаляване на валежите и сух летен сезон.

• Промени, свързани с характера на потока поради промени във времето за

топене на снеговете.

Охлаждане на

атомната и

топлоелектрическите

централи

• В енергийния сектор, където водата се използва за охлаждане, е възможно

тези централи да се окажат недостатъчно ефективни. Понастоящем

енергийният сектор е с най-висока консумация на вода, като е вероятно тази

тенденция да се запази и в бъдеще. За сектора е важно също не само да

получава достатъчни количества вода, но и те да бъдат с подходящите

температурни характеристики. Кризи по отношение на охлаждането на

атомната и топлоелектрическите централи, дължащи се на намаления

приток на реките (в резултат на периоди на засушаване) и намалените

равнища на езерата и водните резервоари, в съчетание с повишаването на

температурите на въздуха и водата, могат да наложат спиране или

намаляване на капацитета на централата.

• Ефективността и производителността на топлоелектрическите централи

могат да бъдат неблагоприятно повлияни от повишаването на

температурите или от намаляването на наличностите на вода за охлаждане

(ниски потоци в резултат от засушаване).

• Наводненията могат да засегнат електроцентралите, особено тези в близост

до реките, в случай на повишаване на нивото на реките и увеличаване на

силните дъждове.

Промените на климата и крайностите при метеорологичните условия ще окажат

както положително, така и отрицателно въздействие върху водния сектор, въпреки че

отрицателните въздействия преобладават. В таблицата по-долу е представен обобщен

списък по климатични променливи на потенциалните преки рискове и възможности за

водния сектор в България.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 43

Tаблица 17. Адаптация към изменението на климата – потенциални преки рискове и

възможности за водния сектор

ВОДЕН СЕКТОР Рискове Възможности

По-високи температури (вкл.

горещини и периоди на горещи вълни)

• Намаляване на водните ресурси

• Промени във водните екосистеми

• Влошаване на качеството на прясната вода

• Промяна на максималния период на оттичане

• Повишаване на морското равнище

• Промени в моделите на ежедневно потребление и потенциално повишено пиково търсене както на питейна вода, така и за напояване

По-ниски температури (вкл. студове и периоди на студени вълни)

• Повреда на системите поради заскрежаване

По-голямо количество валежи

и влага

• Повреда на системите за водоснабдяване и за отпадъчни води

• Развитието на зони с по-голяма влажност може да е от полза за екологичното разнообразие

• Повреда на язовири, водохващания и резервоари

• Разширяване на използването на водата като възобновяем енергиен ресурс

• Увеличаване на водните ресурси

Засушаване

• Намаляване на нивото на реките

• Засоляване

• Намалени нива на подземните води

• Намаляване на влагата в почвите

По-силни ветрове и повече бури

• Опасност от ерозия, която води до навлизането на замърсители, торове и пестициди в подземните води и повърхностните води

Обобщена таблица на потенциалното въздействие за водния сектор е представена в

Приложение 3.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 44

Дискусия

1.3.3.1 Демографско развитие

За периода 2014–2020 г. се очаква БВП на България да нарасне средно с 3.4

процента в реално изражение. Според British economist реалното нарастване с 3.4% на

БВП за периода януари – март 2017 г. е непроменено от периода октомври – декември

2016 г. и също така е идентично с темпа на растеж за цялата 2016 г. През 2016 г. обаче

държавните разходи за инвестиции се сринаха с 44%, което беше отражение на бавния

старт по проектите, съфинансирани от ЕС по цикъла за финансиране за периода 2014-

2020 г. През периода януари - март 2017 г. държавните разходи за инвестиции намаляха

още - с 5.8% на годишна база, тъй като служебното правителство забави или отмени

инвестиционни проекти. Изключително студеното време през първите два месеца на

годината допринесе за забавяне на частните инвестиции.32

Енергийният сектор изпитва финансови затруднения след години на лошо

управление. Енергийният сектор на България е силно зависим от сигурността на

доставките на вода за охлаждане. Много от съоръженията за производство на

електроенергия са с високо потребление и консумация на вода. Хидроенергетиката е

единственият най-важен потребител, който не консумира вода.

От 2008 г. насам близо 100,000 българи4, най-вече млади хора, са напуснали

страната в търсене на по-добри възможности. Емиграцията и ниската раждаемост в

миналото са причината за бързо застаряващо население и ще доведат до рязък спад на

населението в трудоспособна възраст в България при липса на промяна в политиката.

Това ще създаде предизвикателства за растежа, фискалната политика, предоставянето на

обществени услуги и намаляването на бедността. Като цяло се очаква населението да се

свие от сегашните 7,15 млн. до 5,8 млн. през 2050 г.

o Кои са основните области, в които водният сектор е изложен в най-голяма степен на изменението на климата?

• Черноморски крайбрежен пояс

• Планинските райони

• БД Западнобеломорски район, речен басейн на долното течение на Струма

• БД Западен Дунавски район

o Кои фактори определят уязвимостта на системите в България?

• Капацитет на съхранение

• Промени в търсенето

• Риск от замърсяване

• Недостатъци на инфраструктурата

o Кои фактори определят настоящето ниво на адаптивния капацитет по отношение на климата?

• Интензивност на съхранение

• Свързаност

• Разнообразие по отношение на собствеността и отговорността за

управление

32 The Economist. Intelligence unit 2017 г.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 45

• Липса на координация

• Разрушаване на ВиК инфраструктурата

• Разрушаване и ниво на воден контрол на напоителната инфраструктура

• Ниво на безопасност на системите за защита от наводнения

• Регулаторен риск, произтичащ от плановете на речните басейни



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 46

Глава 2. Изходно ниво – контекста на политиките

2.1. Осведоменост, разбиране на бъдещите последици от изменението на климата и пропуски в знанията в сектора

2.1.1. Европейски съюз

Както е посочено в раздел 2.3, основното законодателство на ниво ЕС в областта

на изменението в климата (ИК) по отношение на водите влезе в сила през годините след

2000 г., отбелязвайки решителна промяна на общественото внимание за политиците и за

обществото като цяло. Тази промяна се дължи на увеличаващите се доказателства, че

климатичните промени през последните десетилетия вече са засегнали световния

хидрологичен цикъл чрез промени в сезонните речни потоци и нарастващата тежест и

честота както на наводненията, така и на засушаванията в някои региони. Екстремните

явления, а не променящите се тенденции при средните стойности, вероятно ще бъдат

най-голямото предизвикателство за адаптацията33 и вероятно ще бъдат двигателите за

нарастващите разходи за адаптиране на инфраструктурата34. Националните стратегии за

адаптация, разработени от държавите-членки изследват водния сектор и показват добро

разбиране по отношение на бъдещите последствия от ИК за сектора, както и за

нарастващото значение на събирането на точни данни и набирането на средства за

прилагането на мерките за адаптация във всички сектори.

2.1.2. България

Приемането на законодателните актове за транспониране на законодателството на

ЕС в областта на изменението на климата по отношение на водите: Закона за водите;

Водоснабдяване и канализация; Закон за регулиране на водоснабдителните и

канализационни услуги; Закон за устройство на територията; Закон за асоциациите за

напояване и прилежащите му наредби, и на стратегическите документи: Планове за

управление на речните басейни (ПУРБ); Планове за управление на риска от наводнения

(ПУРН); Шесто национално комюнике за изменението на климата; Национална

екологична стратегия за периода 2009-2018 г.; Национална стратегия за управление и

развитие на водния сектор в България (всички описани в раздел 2.4) повишават нивото

на информираност на обществото. Както вече беше отбелязано в Глава 1, раздел 1.2,

наводненията са една от най-големите природни опасности за страната. Освен това,

наводненията са и най-опустошителното бедствие, което засегна България в последните

години. Човешките жертви и високата стойност на щетите доведоха до широк обществен

консенсус по отношение на належащата необходимост от дефиниране и прилагане на

мерки за управление на риска от природни бедствия, които се отнасят най-вече за водния

сектор. По принцип, стратегиите за управление на риска от природни бедствия,

разработени в контекста на измененията на климата, изискват мерки, които са

специфични за местните условия, включително устойчиво управление на земите и

устройство на територията (IPCC, 2012). Подходът на речните басейни избягва

предаването на негативни последствия надолу по системата, а при международните

33 EЕА, 2012 г.; IPCC, 2012 г. 34 OECD, 2013 г.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 47

речни басейни следва да се гарантира, че се обменя съответната информация и че

плановете са координирани между страните.

По гореспоменатите условия бяха проведени процедури за участие на

обществеността при подготовката на плановете за управление на речните басейни

(ПУРБ) на България, изисквани от Рамковата директива за водите на ЕС и на плановете

за управление на риска от наводнения (ПУРН), изисквани от Директивата на ЕС за

наводненията. Всички изготвени оценки, карти и планове са обществено достъпни.

Планът за управление на речните басейни обръща внимание на прякото и непрякото

въздействие на климатичните промени, на сушите и наводненията на повърхностни и

подпочвени води.

ПУРБ са насочени към широк кръг заинтересовани страни - обществото,

бизнесите (индустриите и други потребители на вода) и общините. По отношение на

обществените консултации и участието на заинтересованите страни, основните стъпки,

предприети от Басейновите дирекции (БД) могат да бъдат разделени на пасивни

(информиране) и активни (консултации и активно участие).

2.2 Опитът на други държави от ЕС с адаптация на сектора към измененията в климата

Други държави-членки на ЕС са

въвели ефективни рамки за адаптация

към измененията в климата. За целите

на настоящия доклад като пример

служат две държави – Ирландия и

Полша.

Ирландия

В Ирландия, Министерството

на околната среда, общността и

местното самоуправление публикува

Национална рамка за адаптация към

измененията на климата (НРАИК) през

декември 2012 г. Тази ненормативна,

но одобрена от правителството рамка

налага разработването и прилагането

на секторни планове за адаптация и на

стратегии за адаптация на ниво местно

самоуправление, които взети заедно са

част от националния отговор на

въздействието на измененията на

климата. Прилагането на рамката се

координира от Департамента за

комуникации, изменение на климата и

околна среда чрез Национален координационен комитет за адаптация. Комитетът се

1. Договорени в началото на 2015 г. 2. Мерките за адаптиране включват оценка на уязвимостта

на активите спрямо въздействието на изменението на климата и разработването и прилагането на мерки за намаляване на въздействието и гарантиране на устойчивостта на климата в бъдеще.

3. Приоритети за адаптиране: ▪ Оценка на непосредствените рискове, произтичащи от

наводненията и други инциденти, свързани с метеорологичните условия, като например засушаване, за активите и дейностите и прилагане на подходящи мерки за намаляване на този риск по структуриран начин.

▪ Развиване на разбиране за механизмите, по които изменението на климата ще окаже влияние върху наличността на вода, процесите на третиране, мрежите за водоснабдяване и за отпадъчни води, за да се разработят и приложат информирано мерки за подобряване на устойчивостта на услугите.

▪ Гарантиране, че бъдещите проекти за капиталови инвестиции са съобразени с климатичните изменения.

4. В момента в процес на разработка е Стратегия за адаптация към изменението на климата и смекчаване на последиците от него. Изпълнението на стратегията ще включва сътрудничество с бизнеса и с външни страни, за да се гарантира ефективното изпълнение.

Политиките на Ирландия за изменението на климата и водния сектор накратко



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 48

председателства от Департамента и в него участват съответните сектори, както и

Агенцията за опазване на околната среда, Департамента за държавни разходи и реформи,

а секторът на местното самоуправление е представен от Асоциацията за окръжно и

градско управление и регионалните съвети.

Националната стратегия на Ирландия за изменението на климата за периода 2007-

2012 г. определя редица мерки, които се основават на вече съществуващите в рамките на

първата Национална стратегия за изменението на климата (2000 г.), за да се гарантира,

че Ирландия постига целите си съгласно Протокола от Киото. Стратегията е

съсредоточена основно върху действията за намаляване на емисиите на парникови газове

в Ирландия, но съдържа и раздел за адаптация, който е фокусиран главно върху

рисковете, свързани с водния сектор.

През 2013 г. започна работата по секторния план за адаптация за управление на

риска от наводнения към Националната рамка за адаптация към изменението в климата.

Той задава подхода към адаптацията към изменението на климата на Службата за

благоустройство (СБ) – водещата агенция за управление на риска от наводнения в

Ирландия, въз основа на настоящето разбиране на потенциалните последици от

изменението на климата за наводненията и риска от тях в Ирландия и дейностите за

адаптация, които следва да бъдат изпълнени от СБ и останалите отговорни департаменти

и агенции в сектора за управление на риска от наводнения. Окончателният план беше

одобрен през декември 2015 г. Планът е на високо равнище и определя подхода и рамката

за адаптация, както и по-нататъшни действие за проучване и оценка и не определя

конкретни физически интервенции. Подробна оценка на адаптацията за мерките за

управление на риска от наводнения ще бъде изложена в плановете за управление на риска

от наводнения (ПУРН).

Основното въздействие на изменението на климата върху водите в Ирландия

вероятно ще включва:

1) увеличаване на количеството на валежите и интензивността на бурите, което води

до:

наводнения от дъждовни, речни и морски води, които нанасят щети на

активите и оказват въздействие върху качеството на водите.

наводняване на канализацията и повишено комбинирано преливане на

отходни канали, което води до наводняване на имущество и причинява

отрицателно екологично въздействие върху приемащите води.

заплаха за сигурността на водоснабдяването и събирането на отпадъчни води

поради негативното въздействие на наводненията върху тези дейности.

2) намаляване на количеството на валежите и засушаване, което води до:

по-ниски речни потоци, което намалява наличието на вода за водочерпене и

капацитета за разреждане за пречистването на отпадъчни води

намален капацитет за снабдяване с третирана вода и повишено търсене на вода

промени в класификацията на качеството на водите

въздействие върху цената на водата и разходите за пречистване на отпадъчни

води



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 49

повишаване на температурата на водата, което оказва влияние на

възможностите за обработка и асимилационния капацитет на водите.

Приемането на Закона за действие в областта на климата и за намаляване на

въглеродните емисии на 10 декември 2015 г. беше важна стъпка за създаването на

законова "национална цел за преход" и, с цел да се улесни този преход, Законът

предвижда разработването и представянето пред правителството на национални планове

за смекчаване на последиците и рамки за адаптиране към измененията на климата.

До декември 2017 г. следва да бъде представена за одобрение от правителството

първата законова НРА, която след това следва да бъде преразглеждана не по-рядко от

веднъж на всеки пет години. Основна цел на НРА ще бъде ясният и силен фокус както

върху предизвикателствата, така и върху възможностите за преминаване към устойчиво

на климата бъдеще и важността на положителна и рентабилна национална програма за

преход. В интерес на всеобхватен, информиран и прозрачен процес, в момента се търсят

мненията на обществеността във връзка с разработването на НРА. Проектът за НРА ще

бъде обект на отделен по-късен процес на консултации преди да бъде представен за

одобрение от правителството.

Полша

Полша прие своята Национална стратегия за адаптация (НСА 2020) през октомври

2013 г. Въпросите относно адаптацията се споменават в други документи, разработени в

Полша, в интегрираните стратегии, в Средносрочната стратегия за развитие до 2020 г. и

в Дългосрочната стратегия за развитие до 2030 г. Тъй като не всички въпроси, свързани

с адаптацията са включени в тези документи, Министерство на околната среда стартира

проекта KLIMADA35, а резултатът от този проект – НСА 2020 покрива въпросите, които

не са споменати в гореспоменатите стратегии. НСА 2020 посочва целите и насоките за

действие за адаптация в най-уязвимите сектори и райони в периода до 2020 г., като

приоритетните области за адаптация са градските райони, земеделието, водите и

крайбрежните райони. По отношение на водите беше идентифицирано портфолио от

мерки за адаптация, чието изпълнение стартира на всички нива на управление.

Уязвимостта на тези сектори беше определена въз основа на сценарии за климатичните

промени в Полша до 2030 г., които показаха, че за този период най-голямата заплаха за

икономиката и обществото ще бъдат екстремните метеорологични събития (поройни

валежи, наводнения, свлачища, топлинни вълни, суши, урагани и т.н.), които са резултат

от изменението на климата. Тези явления ще се случват с нарастваща честота и

интензивност и във все по-голям мащаб36.

35 http://climate-adapt.eea.europa.eu/metadata/portals/klimada-polish-national-adaptation-platform 36 Министерство на околната среда, Национална стратегия на Полша за адаптация към изменението на климата до 2020 г., с перспектива до 2030 г.


http://climate-adapt.eea.europa.eu/metadata/portals/klimada-polish-national-adaptation-platform


--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 50

Адаптацията на сектора

за управление на водите към

изменението на климата се

стреми да подобри

функционирането на сектора в

условията както на излишък,

така и на недостиг на вода.

Предложените действия ще

укрепят системата за

управление на водите в Полша,

ще улеснят достъпа до вода с

добро качество, ще намалят

негативните последствия от

сушите и наводненията, ще

подобрят и поддържат доброто

състояние на водите и

зависимите от водите

екосистеми (включително

прилагане на действия за защита на вътрешните води от еутрофикация) и ще подобрят

безопасността и икономическата ефективност на управлението на водите. Обхватът на

предложените действия покрива цялата страна. Важно е действията за защита от

наводнения да използват на първо място решения, които са в най-малка степен инвазивни

по отношение на околната среда, по-специално нетехнически методи за защита от

наводнения. При прилагането на тези мерки трябва да се обърне специално внимание

както на районите, изложени на риск от наводнения (речни долини, планински и

подпланински райони), така и на районите с по-големи нужди от вода37 и такива с

недостиг на вода38.

Адаптацията на крайбрежната зона към изменението на климата се отнася за

зоните, разположени по крайбрежието на Балтийско море. Основна цел ще бъде

засилването на мониторинга на системата за защита от наводнения и предотвратяването

на деградацията на бреговите линии, както и развитието на контрола на крайбрежните

зони.

Една от целите на НСА 2020 е възприемането на социално поведение, което да

допринесе за адаптиране към изменението на климата. НСА 2020 подчертава, че

ефективното приспособяване към изменението на климата не е възможно без адекватно

ниво на информираност сред институциите, участващи в процеса на адаптация и сред

обществото относно опасностите и предизвикателствата. Поради това е необходимо да

се осъществят образователни дейности както в рамките на формалното образование, така

и широко неформално образование, които да допринесат за повишаване на обществената

осведоменост. Основна цел ще бъде също така да се повиши разбирането за

въздействието на климатичните процеси върху социалния и икономическия живот.

37 Wielkopolskie, Opolskie, Łódzkie 38 Mazowieckie and Świętokrzyskie

1. Разработване и прилагане на методи за оценка на наводненията и на риска от наводнения.

2. Управление на риска от наводнения, включително предоставяне на критично важна инфраструктура; увеличаване на капацитета за задържане и възстановяване на водните пътища.

3. Възстановяване и поддържане на доброто състояние на водите, водните екосистеми и водно-зависимите екосистеми.

4. Отчитане на настоящето и потенциалното повишение на морското равнище и риска от наводнения в инвестиционните планове за крайбрежната зона и крайбрежните води.

5. Обучение и повишаване на осведомеността в областта на: изменението на климата и методите за свеждане до минимум на въздействието му, въздействието на инвазивните външни видове и значението и необходимостта от спестяване на ресурси, особено на вода.

Полша: приоритетни дейности във водния сектор според НСА 2020



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 51

Следните хоризонтални действия ще допринесат за постигането на целите на НСА

2020:

• Законодателни действие:

Приемане на новия Закон за водите, включително: правно регулиране на

икономическата рентабилност на използването на водите и създаване на

стимули за намаляване на потреблението на вода в икономиката,

въвеждане на задължителни планове за териториално развитие на регионално

и местно равнище, особено за райони с наводнения, райони, застрашени от

наводнения и свлачища, урбанизирани територии, природно ценни зони и

крайбрежни зони и крайбрежни водни зони, като се вземат под внимание

трансграничните райони,

адаптиране на правните актове и техническите регламенти за документиране

на промените в геоложките условия и природните ресурси, за проектиране,

изграждане и адаптиране на транспортната инфраструктура към изменението

на климата, особено в районите, изложени на риск от наводнения, разливи и

свлачища.

Проучвания и създаване на научноизследователски програми - подкрепата за

научни изследвания по темата за адаптацията към измененията на климата следва

да бъде засилена, например чрез създаване на програми и финансиране на научни

изследвания в следните области: енергетика, строителство, геология, транспорт,

земеделие и управление на горите, управление на водите и морските води.

Изпълнението на дейностите, залегнали в НСА 2020 ще бъде процес, който ще

изисква участието на много лица и институции на национално, регионално и местно

ниво, т.е. на централната администрация, воеводството, местното самоуправление,

бизнесите. Контролът по изпълнението на НСА 2020 ще се осъществява от

Министерство на околната среда въз основа на показателите, обвързани с целите на

стратегията. Показателите, свързани с водния сектор, включват наличието на планове за

управление на риска от наводнения и потреблението на вода [m3/година] от

домакинствата в градовете на глава от населението.

2.3 Правна рамка на Европейския съюз за адаптация към изменението на климата и политики в сектора

Основните документи в областта на политиките, прилагани в Европейския съюз

по отношение на водния сектор и разгледани в този раздел, са следните:

Рамкова директива на ЕС за водите;

Директива на ЕС за наводненията;

Съобщение на ЕК “Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на

вода и сушитев Европейския съюз", 200739;

Съобщение на ЕК “План за опазване на водните ресурси на Европа”40

Бяла книга на ЕС за Адаптиране спрямо изменението на климата: към европейска

39 http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52007DC0414 40 http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52012DC0673


http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52007DC0414

http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52012DC0673


--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 52

рамка за действие, 2009 41;

Стратегия на ЕС за адаптиране спрямо изменението на климата

Обща стратегия за изпълнение на Рамковата директива за водите (2000/60/EC).

o Рамкова директива за водите на ЕС

Прилагането на Рамковата директива за водите (РДВ), приета през 2000 г., разчита

на държавите-членки да предприемат нов подход в управлението на водните ресурси.

Въпреки че основният фокус на Рамковата директива за водите е насочен към

запазването на качеството на водните екосистеми, тя също така изисква в плановете за

управление на речните басейни да се включат най-ефективните мерки (включени в

техните "програми от мерки") за използване на водите. Цикличният подход дава

възможност за редовен преглед на напредъка и адаптация на мерките. По този начин се

подобрява устойчивостта на водната екосистема спрямо измененията в климата.

През 2012 г., Комисията публикува оценката си на първите ПУРБ. Резултатите

показват, че информацията за количеството на водите е непълна и недостигът на вода

често пъти не се различава от сушите и обратното. Само 35% от плановете имат

разработени сценарии за използване на водите, а по-малко от 25% - за наличната вода.

80% от плановете не са взели под внимание качеството а данните, а повече от 90% не

докладват за източниците на финансиране.42

Много важна стъпка е мониторинга, необходим за оценка на състоянието на

водните тела. Въпреки че не е предназначен да засича климатичните влияния, всеки

дългосрочен мониторинг допринася за по-доброто разбиране и оценка. Очакванията за

втория и третия цикъл на ПУРБ са да се покаже как програмите за мониторинг са

съгласувани за долавяне на измененията в климата, как прогнозите за изменение на

климата влияят върху програмите от мерки и колко устойчиви са тези мерки спрямо

бъдещите промени в климата.

Не се очаква да бъде открито прякото въздействие на изменението на климата

върху водните тела, а по-скоро ефектът от човешката дейност в отговор на изменението

на климата, като например увеличаване на изземаната вода за напояване поради

повишение на температурите. Поради тази причина дългосрочният мониторинг,

включващ метеорологична информацияза качеството на водата, водните количества и

биологичнитепоказатели, ще бъде от решаващо значение.43

От друга страна, следвайки този подход, първо следва да се засече ефекта върху

водните тела, а след това да се изберат и приложат редица мерки. По този начин

управлението на водите върви след последствията, вместо да предотвратява

отрицателното въздействие.

Следователно е важно управлението на водите да се извършва в сътрудничество

с научноизследователските институти, за да се разбере потенциалното въздействие на

изменението на климата и кои са най-уязвимитетеритории, в които следва да се насочат

41 https://ec.europa.eu/health/archive/ph_threats/climate/docs/com_2009_147_en.pdf 42 Доклад относно прегледа на Европейската политика относно недостига на вода и сушите – 672 окончателен вариант, 2012 г.,

Европейска комисия 43 Обща стратегия за прилагане на Рамковата директива за водите (2000/60/EC), 2009 г., Европейска комисия


https://ec.europa.eu/health/archive/ph_threats/climate/docs/com_2009_147_en.pdf


--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 53

повече усилия, например мониторинг и прилагане на мерки за опазване и т.н.44,45

Рамковата директива за водите се допълва от Директивата за наводненията (ДН,

приета през 2007 г.) и Политиката относно недостига на вода и сушите. Tе осигуряват

по-конкретна рамка за адаптиране към основните въздействия върху водите на

изменението на климата.

o Директива на ЕС за наводненията

Пълното прилагане на тази директива от държавите-членки на ЕС ще спомогне за

увеличаване на устойчивостта и улесняване на усилията за адаптация. Целта й е да

намали и управлява рисковете, които наводненията представляват за човешкото здраве,

околната среда, културното наследство и стопанската дейност.

Основните цели на Директивата за наводненията са намаляване и управление на

неблагоприятните последици от наводненията за човешкото здраве, околната среда,

културното наследство и стопанската дейност. Разработването на ПУРН се базира на три

стъпки: 1. Предварителна оценка на риска от наводнения; 2. Изготвяне на карти на

заплахата и на риска от наводнения; и 3. Планове за управление на риска от наводнения.

Много от коментарите, отправени към РДВ са валидни и за ДН. Цикличният

подход дава възможност за периодична преоценка на избраните мерки и преразглеждане

на тяхнотоприлагане. Много е трудно да се направи разграничение между наводнения

поради изменение на климата или в резултат от човешка дейност и вариации на

хидроложки параметри. Такива са промени в използването на земята, управление на

водите, дългосрочна или значителна годишна цикличност на хидроложки параметри.46

Изпълнението и на двете директиви разчита на сериозен мониторинг, който да

помогне за откриване на тенденции и въздействието от изменението на климата. Друга

стъпка е подбор и мониторинг на референтни зони за сравнение, където човешката

дейност не е променила водния цикъл. Обменът на информация и координираното

изпълнение на двете директиви ще допринесе за откриване на пропуски по отношение

на информацията.

o Съобщение на ЕК “Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз"

Освен повишения риск от наводнения, изменението на климата ще направи

недостига на вода и сушите все по-често срещани явления. През юли 2007 г. Комисията

прие Съобщение за “Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и

сушите” в Европейския съюз, което определя множество възможности за политики за

преодоляване на предизвикателството за недостиг на вода.

Мерките, които са разгледани в Съобщението представляват важен

инструментариум за отговор на повишената вероятност от подобни събития поради

изменението на климата. По-специално, Съобщението изтъква значението на

44 Myers, N., Mittermeier, R.A., Mittermeier, C.G., da Fonseca, G.A.B. and Kent, J. 2000. Biodiversity hotspots for conservation priorities. Nature, 403, 853-858. 45 Scholze, M., Knorr, W., Arnell, N.W. and Prentice, I.C. 2006. A climate change risk analysis for world ecosystems. Proceedings of the

National Academy of Sciences of the United States of America, 103, 13116 13120. 46 Обща стратегия за прилагане на Рамковата директива за водите (2000/60/EC), 2009 г., Европейска комисия



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 54

преминаване към икономика с повишена ефективност на водоползване и намаляване на

използваната вода, както и важната роля на ценообразуването на водата и планирането

на използването на земята за стимулиране на ефективното използване на водите.

В Съобщението се призовава за промяна на статуквото от кризисно ориентирано

към планиран подход за управление на риска от суша и посочва необходимостта да се

проучат всички възможности за подобряване на ефективността по отношение на водите

преди да се мисли за увеличаване на изземанта водаот природата. В съобщението се

подчертава и неизползвания потенциал на мерки за ефективно използване на водите в

секторите, използващи вода като земеделието, промишлеността, водпроводните мрежи,

сградите и производството на енергия. Също така се посочва, че ясната йерархия по

отношение на използване на водите, създадена чрез широко участие, следва да

информира изработването на политиките. По-конкретно, в Съобщението се предлагат

доброволни мерки за справяне с недостига на вода и сушите, препоръчва се

разработването на планове за управление на сушите и създаването на всеобхватна

Европейска стратегия по отношение на сушите, като се обсъжда и идеята за Европейска

обсерватория за сушите.

o Съобщение на ЕК “План за опазване на водните ресурси на Европа”

Планът идентифицира някои трдуности , които се нуждаят от адресиране. В

Съобщението се подчертава все по-голямото взаимодействие между водния и

земеделския сектор за справяне с проблемите относно недостига на вода и сушите.

Планът призовава за по-добро прилагане и по-голяма интеграция на целите на

политиките във водния сектор в области като Общата селскостопанска политика,

Кохезионния фонд и структурните фондове на ЕС, както и енергетика, транспорт и

интегрирано управление на бедствия. Планът разглежда разработването на насоки в

Общата стратегия за изпълнение по отношение на мерките за възстановяване и

поддържане на водните екосистеми като съществена предпоставка за улесняване на

прилагането на подобен интегриран подход.

По отношение на измененията в климата, документът се фокусира върху няколко

аспекта: необходимостта от предотвратяване на незаконнотоводовземане; значението на

политиките за ценообразуване като инструмент за повишаване на осведомеността и

стимулиране на повишаването на ефективността; прекаления обем иззета вода е също

сериозен проблем, поради което следва да се въведе екологичен отток т.е. "количеството

вода, необходимо за да може водната екосистема да продължи да просперира и да може

да предоставя услугите, на които разчитаме".

Измерването на иззетата и използвана вода е начин за нейното контролиране и

заплащане . През първия цикъл на ПУРБ само 49% от плановете са планирали промяна в

ценообразуването и само 40% - подобрения в измерването.

Подобряването на ефективността по отношение на потреблението на вода

преминава през повишаване на ефективността на всички нива. Това включва системите

за напояване и водоснабдяване , сградните водоснабдителни мрежи, водочерпни

прибори с по-висока ефективност на използване на на водата и повторно използване на

водата за напояване или за промишлени цели.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 55

През 2015 г. Европейската комисия публикува „Екологични потоци при

прилагането на Рамковата директива за водите“. Тя дава информация за методологиите,

мониторинга, оценките и мерките по отношение на екологичните потоци. Но не е

наръчник, поради което разработването на такъв, съобразен с националното

законодателство, е оставено на държавите-членки.

Някои конкретни мерки, като възстановяване и поддържане на водните

екосистеми , са представени в съобщението на ЕК, както и възстановяване на заливните

тераси и влажните зони като начин за смекчаване на последствията както от наводнения,

така и от засушаване.

o Бяла книга на ЕС за Адаптиране спрямо изменението на климата: към европейска рамка за действие

Публикуван през 2009 г., този документ определя редица мерки, много от които

са изпълнени.47 Едно от основните постижения е уеб-базираната Европейска платформа

за адаптация към климата (Climate-ADAPT 48 ). Платформата предоставя обществено

достъпна база данни, която включва информация за адаптацията към изменението на

климата, включително и сценарии и секторни политики на ЕС.

o Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата

Основната цел на стратегията е да допринесе за по-устойчива към климатичните

промени Европа. В документа се посочва, че интегрирането на мерките за адаптация е в

ранен етап. Някои държави са изготвили планове за справяне със засушаванията и

горещините. Само няколко държави-членки обаче са направили проучвания на

уязвимостта, които да подпомогнат избора на мерки. Стратегията акцентира върху

трудността за оценка поради ранния етап на разработване на показателите и

методологиите за мониторинг. Някои от основните дейности, заложени в стратегията са

запълване на пропуските в знанията, осигуряване на по-устойчива инфраструктура и

улесняване на подобряването на Общата селскостопанска политика, Кохезионната

политика и Общата политика в областта на рибарството по отношение на устойчивостта

спрямо измененията в климата.

Оценката на ефекта от мерките за смекчаване на потенциалния риск от промяна

на климата, оценка на риска на регионално и местно ниво, както и липсата на

информация относно щетите, риска и ползите от адаптацията са въпроси, които все още

не са решение. Инструменти за подпомагане вземането на решения, като например

цифрови модели, могат да бъдат важен фактор в процеса на избор на мерки.

Моделирането позволява разработване на сценарии, както и тестването и оценката на

различни комбинации от мерки. Предишни усилия за адаптация също трябва ад бъдат

оценени.

Стратегията акцентира върху важността на добрата координация и съгласуваност

на всички нива на планиране и управление в процеса на подбор на икономически

ефективни мерки за адаптиране. Поради тази причина се насърчава обмена на добри

47 COM(2009) 147 Окончателен вариант. Виж оценката на въздействието за пълен преглед на изпълнението. 48 http://climate-adapt.eea.europa.eu/ се фокусира върху информация на ниво ЕС, с препратки към национални дейности. Няколко държави-членки са изградили национални информационни платформи.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 56

практики между заинтересованите страни.

o Обща стратегия за изпълнение на Рамковата директива за водите (2000/60/EC)

Публикуван през 2009 г., този документ се фокусира върху това как изменението

на климата може да бъде интегрирано във втори и трети цикъл на управлението на

речните басейни на Рамковата директива за водите, като се разшири обхвата и до

наводненията и сушите. Това ръководство на ЕС се посочва като приоритетно действие

в Бялата книга на Европейската комисия “Адаптиране спрямо изменението на климата:

към европейска рамка за действие”.

Очаква се изменението на климата да бъде напълно интегрирано във втори и трети

цикъл на процес на управление на речните басейни към Рамковата директива за водите.

Поради това, основните стълбове на подхода към адаптация чрез управление на речните

басейни по РДВ следва да бъдат:

1) ефективен дългосрочен мониторинг (за да могат сигналите за изменение на

климата да бъдат идентифицирани и да се реагира своевременно),

2) оценка на възможното допълнително въздействие на изменението в климата

върху съществуващия антропогенен натиск, и

3) включването на тази информация при изработване на мерките (особено по

отношение на дългосрочните мерки).

Следователно като минимум се очаква, държавите-членки да демонстрират ясно

как прогнозите за изменението на климата са взети под внимание при оценката на

натиска и въздействието, при програмите за мониторинг и при избора на мерки.

Инструментите, посочени в Таблица 1 задават рамката, в която се разработват

политиките на държавите-членки на ЕС.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 57

Таблица 18. Политики и инструменти, ръководство на ИКЕ на ООН за водите и адаптиране към

климатичните промени

Области

Политики

Регулаторни инструменти

Икономически инструменти

Информация и други инструменти

Количество на водата

• Рамкова директива за водите (РДВ) Количествен статус на подземните води и повърхностни екологични потоци, необходими за осигуряване на добро екологично състояние

• Ценообразуване на водата РДВ изисква цената, която се плаща от потребителите на вода да покрива адекватно разходите, включително екологичните и ресурсните разходи, като по този начин се взима под внимание уязвимостта по отношение на недостига на вода и сушите

• Процедури за участие на обществеността в изготвянето на плановете за управление на речните басейни, които се изискват от РДВ, и планове за управление на риска от наводнения, които се изискват от Директивата за наводненията. Всички оценки, карти и планове следва да бъдат обществено достъпни.

• Планове за управление на сушите

• Ръководство за мерки за възстановяване и поддържане на водните екосистеми , които да увеличават устойчивостта на суши и намаляване на риска от наводнения, което следва да бъде изготвено до 2013 като продължение на плана от 2012 за защита на водите в Европа, в подкрепа на следващите планове за управление на речните басейни, както и планове за управление на рисковете от наводнения, които следва да се представят от страните-членки през 2015.

Качество на водата

• Рамкова директива за водите

• Директива за градските отпадъчни води

• Директива за нитратите

• Ценообразуване на водата според РДВ

Водоснабдяване и

канализация

• Директива за градските отпадъчни води

• Директива за питейната вода

• Ценообразуване на водата според РДВ

Екстремни метеорологични събития

• Директивата за наводненията изисква изготвянето на карти за рисковете от наводнения до 2013 за речните басейни и прилежащите крайбрежните зони, застрашени от наводнения. До 2015 следва да се разработят планове за управление на риска от наводнения

• Потенциално въвеждане на плащания за екосистемни услуги, свързани с мерките за възстановяване и поддържане на водните екосистеми, насочени към превенция на наводненията и сушите.

Източник: http://ec.europa.eu/environment/water/flood_risk/index.htm

Следвайки действията, посочени в Бялата книга за адаптиране към изменението

на климата, басейновите дирекции на всички държави-членки на ЕС приеха Ръководство

за водите и адаптирането към изменението на климата, за да гарантират, че ПУРБ са

актуализирани и са изменени, взимайки предвид въздействията от изменението на

климата. Оценката на въздействието на Плана за опазване на европейските водни

ресурси (2012 г.) дава оценка на уязвимостта на водните и екологичните ресурси както

към изменението на климата, така и към въздействието на човека върху околната среда.

Планът включва гаранции, че изменението на климата е взето предвид при прилагането


http://ec.europa.eu/environment/water/flood_risk/index.htm


--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 58

на Директивата на ЕС за наводненията, и също така подчертава необходимостта от по-

нататъшно разработване и обмисляне на мерки за повишаване на водната ефективност в

технологичен аспект - в земеделието, домакинствата и сградите.

2.4 Правна рамка на България за адаптация към изменението на климата и политики в сектора

А Правната рамка на България за водния сектор е сложна система, включваща множество

актове на първичното и вторичното законодателство.

Правна рамка

Правната рамка на водния сектор е единна система от различни по вид и ранг

нормативни актове – закони, постановления, правилници, наредби, решения и други.

Тази система от норми има за цел да даде правна уредба на обществените отношения,

които възникват, реализират се и се прекратяват във връзка с водите на територията на

Република БългарияПо своето съдържание, нормативната уредба се разделя на обща и

специална. Основният правен акт на общата нормативна уредба е Законът за водите,

който урежда отношенията във връзка със собствеността и управлението на водите като

национален природен ресурс и собствеността върху водностопанските системи и

съоръжения, и въз основа на който е развита богата подзаконовата нормативна база, с

цел неговото прилагане. Специалната нормативна уредба се съдържа в останалите

законови и подзаконови нормативни актове към тях, които развиват правната рамка в

отраслово или специфично функционално направление..

o Закон за водите

Чрез Закона за водите (ЗВ) се осигурява интегрирано управление на водите в

интерес на обществото и опазване здравето на населението, като се създават условия за

осигуряване достатъчно количество и добро качество на водите; намаляване

замърсяването на водите; опазване повърхностните и подземните води и тези на Черно

море; прекратяване на замърсяването на морската среда с естествени или синтетични

вещества; намаляване и/или прекратяване заустванията, емисиите и изпусканията на

приоритетни вещества.Сред основните цели на Закона са:

Управлението на водите – управление на национално и басейново ниво; органите

на управление; плановете за управление на речните басейни; мониторингът на

водите и на зоните за защита на водите Опазването на водите и водните обекти,

което включва комплекс от разнородни дейности и по тази причина предвидените

в закона мерки за опазване на количеството води и тяхното качество намира

уредба на подзаконово ниво чрез множество наредби Защита от вредното

въздействие на водите, включително и от наводнения.

Даден е приоритет на програмите от мерки към плановете за управление на

речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения при

провеждането на държавната и общинската политика във водния сектор,

предвидени са формите на защита от вредното въздействие на водите, видовете

защита като оперативна и постоянна и са определени отговорните институции за

контрола или осъществяването на всяка от тях, както и различни задължения за



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 59

собствениците и ползвателите на хидротехнически съоръжения, които са

насочени към превенцията и защитата от вредното въздействие на водите.

Забранени са редица дейности, свързани с коритата на реките, режима на дигите

като защитни съоръжения и изграждането на постройки в заливаемите тераси на

реките. Все още липса обаче национална методология за оценка на минималния

речен отток, която взима под внимание специфичните изисквания на речните

системи. С измененията на ЗВ от 2010 г., свързани с транспонирането на

Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения,

се цели определянето на рамка за оценка и управление на риска от наводнения и

намаляване на неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда,

културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията в

България. С това изменение се осигурява нормативно уреждане на принципите на

тази директива и подхода на дългосрочно планиране за намаляване на риска от

наводнения, който е предвиден в три основни етапа Предварителна оценка на

риска от наводнения – за речните басейни и прилежащите им брегови зони;

Изготвяне на карти за опасност от наводнения и карти за риск от наводнения – за

местата, където съществува реален риск от наводнения или може да се предвиди

такъв;

Разработване на планове за управление на риска от наводнения – за районите с

установен реален или предполагаем риск от наводнения.

По отношение на отделните подсектори във водния сектор основната нормативна база е

следната:

Водоснабдяване и канализация (ВиК)

Правната уредба на сектора на водоснабдяването и канализацията има

характеристиките на правната уредба на целия воден сектор - тя се основава на няколко

закона и множество подзаконови нормативни актове. Основните закони, свързани с

първичното регулиране на сектора са Законът за водите, Законът за регулиране на

водоснабдителните и канализационните услуги, Законът за устройство на територията и

други.

Законът за водите е основополагащ нормативен акт както за правната уредба на

водния сектор като цяло, така и по отношение на ВиК отрасъла. Особено важна за

сектора е Глава 2 от закона, която регламентира собствеността на държавата, общините

и частните лица върху водите, водните тела и водно-стопанските системи и съоръжения.

Основен принцип е, че водоснабдителните и канализационните системи, които

задоволяват за обществените нужди следва да бъдат публична държавна или публична

общинска собственост, а частната собственост на такива системи е ограничена до

няколко хипотези.

В новата Глава 11А „Управление, планиране и изграждане на ВиК системи.

Предоставяне на ВиК услуги. Единна информационна система за ВиК услуги.

Регистриране на асоциации по ВиК и на ВиК оператори”, приета с измененията на закона

от 2009 г., се дава уредба на: планирането и изграждането на ВиК системи; генералните



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 60

планове; изграждането на ВиК системите; обособените територии; асоциациите по ВиК;

ВиК операторите и формите на възлагане на дейността по предоставяне на ВиК услугите;

статутът на ВиК операторите; регистъра на асоциациите и ВиК операторите.

o Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

Този закон се явява специален по отношение ЗВ, но не е синхронизиран с Глава

11А от него, защото е приет 4 години по-рано, и урежда регулирането на цените,

достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги,

извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни

услуги (ВиК операторите) и контрола върху тях.Закон за устройство на територията

(ЗУТ)

Глава 4 “ Мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура ” (и набор от

наредби, издадени на базата на ЗУТ) се отнася до дейностите по предоставяне на ВиК

услугите и регулира инвестиционния процес и изискванията за изграждане на ВиК

системи и съоръжения.

Хидроенергетика

В областта на хидроенергетиката правната рамка се съдържа в няколко различни

по степен нормативни актове. В Закона за енергетиката е съществено за отбелязване, че

никъде не се споменават понятията „хидроенергетика или хидроенергийни съоръжения”,

и в същия липсват конкретни разпоредби в тази насока. В него не е доразвита отрасловата

компетентност на министъра на енергетиката, който според Закона за водите

осъществява държавната политика в областта на хидроенергийни системи и обекти.

Въпреки че дава правната основа (чл. 3) за изготвянето и приемането на Националната

енергийна стратегия от Народното събрание, в качеството й на основен програмен и

управленски документ за развитието на цялата енергийна система, в тези текстове липсва

и някаква връзка с основните актове, регулиращи управлението и използването на

водите, и с Националната стратегия за управление на водния сектор по чл. 151 от ЗВ.

Подходът, който е следван в развитието на нормативната уредба в областта на

енергетиката, е специализираните и изрично насочените текстове, които се отнасят към

частта „хидроенергетика” и други дейности в енергетиката, свързани с използването на

водите и/или изграждането и експлоатацията на всякакъв вид хидротехнически

съоръжения, да използват общи законови основания в ЗЕ и да бъдат развивани в

подзаконовите нормативни актове, предимно наредбиВ системата на подзаконовите

актове към ЗЕ е развита подробна и детайлна подзаконова уредба, посветена в голямата

си част на хидроенергийните системи и съоръжения. Измежду подзаконовите

нормативни актове, като най-значими следва да се отбележат Наредба №9 от 2004 г. за

техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и Наредба №13 от 2004 г.

за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени

и съоръженията към тях. Тези актове третират режима на хидротехническите

съоръжения, правилата относно техническата експлоатация на централите за

производство на енергия и хидротехническите съоръжения към тях, както и контрола на

техническото им състояниеВ изменението на Закона за водите от 2010 г. вече се

съдържат конкретни разпоредби, насочени към опазването на водите и водните обекти,



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 61

постигано чрез частично ограничаване на използването на повърхностни води за

производство на електроенергия. Развита е и специална група разпоредби, които са

насочени към собствениците и ползвателите на водностопански системи и

хидротехнически съоръжения, включително хвостохранилища и шламохранилища,

относно техните задължения да ги поддържат в техническа изправност, както и да ги

осигуряват с необходимата измервателна и контролна апаратура за мониторинг на

тяхната дейност (Глава девета „Защита от вредното въздействие на водите” от ЗВ).В

подзаконовата уредба са развити основно правилата за проектиране, техническа

поддръжка и експлоатация на водноелектрическите централи и хидротехническите

съоръжения. Към тази група подзаконови нормативни актове със сериозно приложение

в системата на хидроенергетиката, макар и не от системата на подзаконовите актове към

ЗЕ, а от тази към ЗВ, следва да се посочи издадената на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ

цитираната вече Наредба №13, с която са определени условията, редът и изискванията

за организация и осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и

съоръженията към тях (облекчителни съоръжения и енергогасители; водовземни

съоръжения). В Глава шеста „Организационна структура на експлоатацията на язовирни

стени и съоръженията към тях” на наредбата се съдържат разпоредби, които са пример

за определяне на отговорностите на различните нива на управление на техническата

инфраструктура

Хидромелиорации

Основен нормативен акт е Законът за сдруженията за напояване (ЗСН), който

урежда устройството и дейността на сдруженията за напояване. Сдруженията извършват

експлоатация и поддръжка на предадената им хидромелиоративна инфраструктура,

изграждат нови напоителни и отводнителни системи и съоръжения, доставят и

разпределят водата за напояване, отвеждане излишни води от земеделските земи и др.

Сдруженията се подпомагат от държавата и извършват дейността си под надзора на

Министъра на земеделието, храните и горите.Въпросът за обхвата и смисъла на

понятието „хидромелиорации” не е правно дефиниран на законово ниво. Практически

дейностите по хидромелиорациите и съответните хидротехнически системи и

съоръжения, които могат да се квалифицират като хидромелиоративни системи и

съоръжения (ХМСС), са насочени съвместно или поотделно към различни мероприятия

по напояване, отводняване или защита от вредното въздействие на водите.Чрез

Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от

хидромелиоративната инфраструктура, издаден въз основа на ЗСН, се прави опит за

правна уредба на основни моменти и дейности, свързани с експлоатацията на

хидромелиоративната инфраструктура. По отношение на язовирите и водоемите с

височина на стената над 15 м обаче се прилага гореспоменатата Наредба

№13Стратегически документи

o Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в България

Дългосрочната стратегическа цел на страната в областта на водния сектор,

формулирана в Стратегията, е: Устойчиво ползване на водните ресурси, осигуряващо в



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 62

оптимална степен сегашните и бъдещите нужди на населението и икономиката на

страната, както и на водните екосистеми. Специфичните цели са четири, две от които са

свързани с климатичните промени:

• Цел 1: Гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на

промени на климата, водещи до засушаване

• Цел 4. Намаляване на риска от щети при наводнения.

В рамките на стратегията е изготвен анализ на водопотреблението до 2035 г. в три

сценария, отчитащи промените в климата, и по-конкретно промяната на валежите:

оптимистичен, реалистичен и песимистичен. Изводът от този анализ е, че бъдещите

водни ресурси в България, при прогнозираното ниво на потребление на вода от

различните водоползватели, са достатъчни да покрият нуждите при бъдещи климатични

промени и по трите сценария за очакваните валежи, както и в случай на екстремно

засушаване. Като цяло страната не е застрашена от воден стрес – натискът от общо

иззетите води спрямо повърхностните (вкл. притокът от р. Дунав) и подземните водни

ресурси е под 10%. По речни басейни, спрямо вътрешния речен отток няма воден стрес

за Западнобеломорския район, а се очаква нисък воден стрес в Дунавския район и среден

воден стрес за Черноморския и Източнобеломорския район.

Фигура 16. Воден стрес по райони

Законодателството на България е синхронизирано с политиките на ЕС и следва

рамката от мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и намаляване

на емисиите. Насоките за интеграция на политиката по околна среда и политиката

по изменение на климата във фондовете за КП, ОСП и ОПР за периода 2014 – 202049

49 Насоки за интеграция на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата във фондовете за КП, ОСП и ОПР за

периода 2014 – 2020: http://www.ope.moew.government.bg/files/useruploads/files/Programirane/2013_02__22_guidelines_mainstreaming_en_t_ms.pdf

Без воден стрес

Нисък воден стрес

Среден воден стрес

Среден воден стрес

Воден стрес по райони

Западнобеломорски район



Източнобеломорски район


http://www.ope.moew.government.bg/files/useruploads/files/Programirane/2013_02__22_guidelines_mainstreaming_en_t_ms.pdf


--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 63

признават необходимостта и подчертават реалните изисквания на Европейската комисия

за интегрирана политика по околната среда и политика по изменение на климата в

европейските фондове за следващия програмен период на финансиране. Този

стратегически документ предоставя съгласуван набор от мерки, свързани с околната

среда и изменението на климата, и има за цел прилагането на тези мерки на национално

равнище от институциите, отговарящи за оперативните програми.

o Национална стратегия за околната среда 2009-2018

В Стратегията са формулирани шест основни стратегически цели. Целта, касаеща

адаптацията към климатичните проблеми на водния сектор, е Стратегическа цел II:

Осигуряване на достатъчно по количество и с добро качество вода. Предизвикателството

в държавната политика в дългосрочен аспект е ориентирането й към максимално

използване на повърхностните води за всички цели. Подземните води е необходимо да

се опазват и съхраняват като стратегически ресурсСпецифичните цели на Стратегическа

цел II са:

осигуряване на добро състояние на повърхностните и подземните води, на добър

екологичен потенциал на изкуствените и силно модифицирани водни тела;

осигуряване на вода в необходимото количество и с качество за населението,

водните екосистеми и икономиката на страната и намаляване на последствията от

наводнения и засушавания в условията на глобални промени в климата;

възприемане на водата като елемент на националната сигурност, с цел устойчиво

развитие на страната.

Изпълнението на специфичните цели ще доведе до обезпечаването на

населението и икономиката с необходимото в дългосрочен аспект количество и качество

вода, при същевременно осигуряване на условия за възпроизводство и развитие на

водните екосистеми.

o Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 – 2023 г.

Одобрена през 2014 г., Стратегията за ВиК актуализира и определя основните

цели и приоритети за сектора на ВиК в България, както и предложенията за прилагане и

финансиране на политиките за постигане на тези цели за десетгодишен хоризонт.

Визията относно сектора на ВиК е за финансово, технически и екологично устойчив

сектор за водоснабдяване и канализация, осигуряващ най-доброто съотношение между

качество и цена и достъпни услуги за клиентите. Основните проблеми на сектора,

посочени в стратегията, включват:

Водоснабдителните услуги отговарят до голяма степен на стандартите, но

загубите на вода са високи, а инвестициите във водоснабдяването са далеч под

нивото, необходимо за поддържане на добро качество и непрекъсната услуга в

дългосрочен план.

Услугите по отношение на отпадъчните води не отговарят на стандартите.

При очакваните потребности от 11.7–12.2 милиарда лева, средствата от ЕС ще

могат да финансират 30% до 40% от необходимите капиталови инвестиции на



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 64

ВиК сектора за програмния период 2014 – 2020 г. Останалите 60% до 70% ще

трябва да дойдат от източници на централното управление и собствено

финансиране от страна на компаниите за комунални услуги.

Стратегията отчита промяната в климата в Югоизточна Европа. В отговор на тези

климатични рискове, стратегията за ВиК поставя акцент върху приспособимостта. Това

включва свързване на изолирани в момента водоизточници, както и преглед на

строителните стандарти за сградите и за системите на ВиК.

o Обща Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите

Стратегията за сектор хидромелиорации, одобрена от правителството през 2016

г., идентифицира като приоритет възстановяването на инфраструктурата за напояване и

дренаж чрез инвестиции в модернизацията и анализира сектора в контекста на

променящите се климатични условия в средносрочен и дългосрочен план. Стратегията

посочва, че ако бъде рехабилитирана и модернизирана, съществуващата напоителна

инфраструктура би могла да бъде елемент от основно значение за намаляване на

рисковете от изменението на климата по отношение на производителността, устойчивото

земеделие и управлението на земята. Очакваните дългосрочни засушавания, съчетани с

все по-чести и по-тежки наводнения, ще доведат до нарастваща несигурност в

земеделския сектор в България. При тези условия, напоителната инфраструктура ще бъде

използвана за посрещане на растящите нужди от вода на реколтата, докато

инфраструктурата за отводняване и защита от наводнения, както и речните корекции, ще

осигурят защита на обработваемата земя от вредни въздействия, свързани с

климатичните рискове. По този начин секторът на напояването ще генерира значителни

ползи както за земеделската общност, така и за обществото като цяло.

В национален мащаб, капиталовите разходи за инвестиции в рехабилитация и

модернизация на основната инфраструктура възлизат на над един милиард евро (виж по-

долу). Идентифицирани са основните инфраструктурни инвестиционни нужди за три

основни категории напоителни системи:

Категория I: гравитачни напоителни системи, които отклоняват води от

повърхностни водни тела посредством открити канали и доставят водата чрез

транспортно-разпределителна мрежа (ТРМ) до водовземанията на напоителните

полета (НП), които представляват вътрешноканалната напоителна мрежа, което е

израз за напоителен блок от трето ниво;

Категория II: напоителни системи с помпено захранване, които черпят вода от

повърхностни водни тела и я повдигат на необходимата кота в открити канали

(тип II и

Категория III: напорни системи, обикновено са подсистеми на системите от

категория I и II, които черпят вода от река или канал и я подават под налягане в

тръбна водоразпределителна мрежа до напоителната система „в земеделските

стопанства“..

Предложените инженерни интервенции за възстановяване и модернизация на



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 65

каналната мрежа представляват най-голямата инвестиция от близо 605 мил. евро, от

които 411 мил. евро са необходими за категория I, а 187 мил. евро – за категория II.

Таблица 19. Обща необходимост от инвестиции (Capex) в рехабилитацията и модернизацията на напоителната инфраструктура

Категория I

(гравитационни системи)

Категория II (помпени системи)

Категория III (помпени и системи под

налягане)

Общо

Оборудвана площ (хектари)

231,874 190,663 119,757 542, 294

Общо инвестиции (млн. евро)

473.9 376.72 129.12 979.78

48% 38% 13% 100%

От които:

Безопасност на язовирите 10.7 0.0 0.0 10.7

Водоприемници 4.5 1.9 0.5 6.9

Модернизация на каналите

410.9 187.9 5.4 604.2

Тръбопроводи 30.1 53.9 39.7 123.7

Регулатори 11.8 14.6 2.4 28.8

Помпени станции 0.0 118.4 81.1 199.6

2.4.2 Стратегически документи

o Планове за управление на речните басейни (ПУРБ)

Плановете за управление на речните басейни се изготвят за всяка от Басейновите

дирекции (БД), които отговарят за управлението на речните басейни в страната.

Съгласно чл. 157, ал. 1 и чл. 159 на Закона за водите, и чл. 13 на Рамковата директива за

водите (РДВ), Басейновите дирекции в България са следните: БД Дунавски район, БД

Черноморски район, БД Източнобеломорски район и БД Западнобеломорски район.

Плановете за управление на речните басейни са стратегически документи, които

регулират управлението на водите в районите на управление на речните басейни и са

разработени успоредно с Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН) за

същия период, с цел осигуряване ма съгласуваност между тези два стратегически

документа като елементи на интегрираното управление на речните басейни.

Някои от разделите на плановете са следните:

кратък преглед на значимите видове натиск и въздействие в резултат от

човешката дейност върху състоянието на повърхностните и подземните води;

списък на целите за опазване на околната среда;

кратък преглед на програмите от мерки за постигане на целите за опазване на

околната среда.

Към настоящия момент са в действие ПУРБ за втория програмен период на ЕС

2016-2021 г. Тези ПУРБ не се ограничават само до актуализиране на информацията на

ПУРБ от 2010 г. Актуализирани са основни характеристики на всеки район за басейново

управление, приложени са по-обхватни и задълбочени подходи за анализ и оценка, вкл.

нова концепция за планиране на мерките. В този смисъл, вторият ПУРБ следва да се



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 66

разглежда не само като актуализация на ПУРБ от 2010 г., но и като качествено нов

документ, който да гарантира прилагането на Рамковата директива за водите.

Програмите от мерки в ПУРБ включват мерки за ограничаване и намаляване на

въздействието върху водата и върху екосистемите на различни човешки дейности,

свързани с движещите сили, които ги пораждат, включително изменението на климата и

защитата от наводнения. Всяка мярка предвижда конкретни действия за постигане на

съответните екологични цели в отговор на специфичен натиск. Основните мерки за

адаптиране към климата, които са приети в ПУРБ, са свързани с разработването и

изпълнението на план за управление на засушаването и с проучването на възможността

за изграждане на съоръжения за улавяне и използване на биогаз в пречиствателни

станции за отпадъчни води.

Мерките за защита от наводнения се отнасят до действия, свързани с подобряване

на надлъжната непрекъснатост; мерки за естествено задържане на води; научно-

изследователска дейност; подобряване на базата от знания с цел намаляване на

несигурността; подобряване на хидроморфологичните условия на водните тела и други.

o Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН)

Липсата на задълбочено изследване и оценка на опасността от наводнения в

страната постепенно се преодолява в процеса на прилагане на Директива 60/2007/ЕО.

Напредъкът в това отношение е постигнат в изготвените през 2016 г. ПУРН за 4-те

района на речни басейни в страната. Плановете за управление на риска от наводнения се

изготвят в съответствие с чл. 7 от Директивата за наводненията и на основание чл. 146и

от Закона за водите.

Съгласно чл. 146о, ал. 3 от Закона за водите, първите планове за управление на

риска от наводнения се разработват съгласувано с актуализацията на плановете за

управление на речните басейни и са включени в тях. При разработването на ПУРБ се

използва информация и данни за разработването на планове за управление на речните

басейни. ПУРН определят рамката за управлението на риска от наводнения на

територията на съответната зона, както и отговорните институции за прилагането му

през следващите 6 години.

Целта на ПУРН е създаването на условия за намаляване на неблагоприятните

въздействия върху човешкото здраве, околната среда, културното наследство и бизнеса

от наводненията в съответния речен басейнов район и по-специално на местата,

определени като зони със значителен потенциален риск от наводнения.

ПУРН взимат под внимание всички аспекти на управлението на риска от

наводнения, като отчитат характеристиките на конкретния речен басейн и интегрират

екологичните аспекти, като същевременно гарантират високо ниво на опазване.

Програмите от мерки, включени в плановете, са насочени към предотвратяване, защита,

подобряване на готовността и осведомеността по отношение на наводненията.

ПУРН обхващат цялата територия на четирите района на басейновите дирекции.

Предвидените мерки са съсредоточени главно върху районите със значителен

потенциален риск от наводнения (РЗПРН) които са определени и одобрени от министъра



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 67

на околната среда и водите, но плановете включват и мерки, които са приложими за

целия речен басейнов район.

ПУРН предоставят информация за всички етапи на процеса на управление на

риска от наводнения, както се изисква от Директивата за наводненията, като се

съсредоточават върху определянето на цели и приоритети за управление на риска от

наводнения и на програма от мерки за постигане на поставените цели. ПУРН подчертават

заплахата и риска от наводнения, произтичащи от повърхностните води, като показват

как органите за управление на риска ще работят с обществеността и заинтересованите

страни за управление на този риск.

o Шесто национално съобщение за изменението в климата

Мерки за адаптация към изменението в климата са предвидени за най-уязвимите

области: земеделие и горско стопанство, почви. Мерките за адаптиране по отношение на

водите в условията на настоящия и бъдещия климат в България са разделени на следните

групи:

Мерки за увеличаване на площите за напояване;

Мерки за подобряване на управлението, използването и опазването на водните

ресурси в поливното земеделие;

Мерки за подобряване на ефективността на управлението и използването на

съществуващите напоителни системи и за разработването на нови технологични

и технически средства за напояване;

Определяне на уязвимостта на земеделските култури към изменението на

климата, дълготрайните засушавания и дефицита на вода в основните агро-

климатични райони на страната, съответно влиянието върху количеството и

качеството на добива от тях.

2.5 Институционална рамка и общност на заинтересованите страни в България

Функциите по управление на водните ресурси са разделени между няколко

институции на национално и на басейново ниво. Министерството на околната среда и

водите отговаря за цялостната национална политика в областта на околната среда в

България, включително и по проблемите, свързани с изменението на климата. То

отговаря за прилагането на законодателството в национален мащаб и за предлагане на

ново законодателство. Опазването на околната среда е хоризонтален въпрос и поради

това МОСВ работи съвместно с почти всички други секторни министерства. МОСВ има

следните помощни органи:

Изпълнителна агенция по околна среда;

Четири басейнови дирекции;

Шестнадесет регионални инспектората по околната среда и водите.

o Министерство на околната среда и водите

Министерството на околната реда и водите (МОСВ) отговаря за подготовката и



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 68

отчитането на годишните инвентаризации на емисиите на ПГ, както и за формулирането

и изпълнението на политиките и мерките за смекчаване и адаптиране към изменението

на климата. С цел подпомагане на дейността е създаден Висш консултативен съвет по

водите към министъра на околната среда и водите. Този съвет включва представители на

министерства с функции и отговорности в управлението и опазването на водите,

Българска академия на науките, общини, юридически лица с нестопанска цел, които са

пряко свързани с водите и други.

Специфичните функции на МОСВ по отношение на водния сектор са подробно

описани в Закона за водите. Министърът на околната среда и водите осъществява

управлението на водите на национално ниво и изпълнява следните основни функции:

Изпълнява държавната политика за управление на водите;

Разработва и предлага за приемане от Министерски съвет "Национална стратегия

за управление и развитие на водния сектор";

Предлага за приемане от Министерски съвет на:

o Плановете за управление на речните басейни;

o Плановете за управление на риска от наводнения;

Разработва национални програми за опазване и устойчиво развитие на водите;

Издава разрешителни за водовземане и/или водозползване в случаите,

предвидени в Закона за водите;

Организира и управлява мониторинга на водите и зоните за защита на водите;

Определя санитарно-охранителни зони.

Специализираната администрация на МОСВ се състои от 9 дирекции. Дирекция

"Управление на водите" има директни функции по отношение на водите и водеща роля

за изпълнението на програмата "Оценка, управление и опазване на водните ресурси на

Република България" от програмния бюджет на МОСВ. Някои от отговорностите на

дирекцията са свързани, но не се ограничават до:

Изпълнение на управлението на водите на национално равнище;

Координация, методическо управление, анализ и контрол на дейностите на

басейновите дирекции в оперативното управление на водите;

Взаимодействие с други централни ведомства и с техните регионални структури

при осъществяване на управлението на водите.

Дирекцията участва и в разработването на държавната политика за двустранно и

многостранно сътрудничество в областта на използването и опазването на водите, в

разработването на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор и

на национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водния

сектор.

Другите дирекции в министерството също изпълняват функции и задачи по

управлението и опазването на водите. Главна дирекция "Оперативна програма околна

среда" (ОПОС) участва в изпълнението на бюджетната програма "Оценка, управление и

опазване на водите на Република България "и изпълнява функциите на управляващ орган

по Оперативна програма "Околна среда 2014-2020". Дирекция "Координация по



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 69

въпросите на ЕС и международното сътрудничество" осъществява подготовката,

изпълнението, наблюдението и контрола на международни и европейски проекти

различни от тези по ОПОС.

По отношение на прилагането на политиката за управление на водите, МОСВ

взаимодейства главно със следните институции:

Министерство на регионалното развитие и благоустройството - като орган,

изпълняващ държавната политика в областта на експлоатацията, изграждането,

ремонта и реконструкцията на водоснабдителните и канализационните системи

на населените места, на системите и съоръженията за защита от вредното

въздействие на водите в границите на населените места и като принципал на ВиК

дружества с повече от 50% държавна собственост, както и по отношение

устройството и развитието на териториите и осигуряването на организирано и

ефикасно водоснабдяване за урбанизираните територии;

Министерство на земеделието, храните и горите - за опазване на водите от

замърсяване с нитрати от селскостопански източници, с вредни и опасни

вещества, използвани за растителна защита; и по отношение на рационално и

ефективно използване на водата при развитието на поливно земеделие;

Министерство на вътрешните работи - Главна дирекция "Гражданска защита" -

осъществяване на съгласувани действия за защита от вредните въздействия на

водите, осигуряване на оценки, планове за развитие и прилагане на мерки за

предотвратяване или смекчаване на последиците от вредните въздействия на

водата при наводнения и засушавания;

Областните управители - за поддържане на проводимостта на речните легла и

защита от вредните въздействия на водата;

Кметовете на общините - по отношение на ползването и опазването на водите -

общинска собственост, включително водата от язовири и микроязовири публична

общинска собственост както и минералните води, изключителна държавна

собственост предоставени за управление и ползване от съответните общини и

управление на водостопанските системи и съоръжения общинска собственост,

включително ВиК дружества - общинска собственост, координация на дейностите

за защита от вредните въздействия на водите, включително поддържане на

проводимостта на речните легла в границите на населените места;

Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН – по

отношение на метеорологични и хидроложки прогнози и наблюдение на

количеството валежи, повърхностните и подземните води.

Анализът на институционалния капацитет на Националната стратегия за развитие

и управление на водния сектор в Република България прави заключението, че липсва

добра междуведомствена координация. Част от проблемите на координацията

произтичат от действащата нормативна уредба, съгласно която функциите във връзка с

управление и развитие на водния сектор са разпределени между твърде голям брой

институции, което води до недостатъчно координирано управление на водния сектор



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 70

като цяло.

o Изпълнителна агенция по околна среда

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е ключова институция, която

изпълнява изискванията на законодателството и нормативнат уредба в областта на

околната среда. Основните функции на ИАОС в областта на водите включват:

Провеждане на лабораторни и полеви изследвания за определяне на състоянието

на водите;

Извършване на мониторинг на национално ниво на: а) химичното и биологичното

състояние на повърхностните водни тела и свързаните с това измервания на

количеството; и б) химичното и количественото състояние на подземните водни

тела, когато това е предвидено в пунктове от мрежата за мониторинг на

химическото състояние на подземните води;

Поддържане на географска информационна система (ГИС) за водата на

национално ниво;

Изготвяне на годишник за състоянието на водите;

Издаване на периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси на

Република България въз основа на данните от мониторинга на екологичното и

химичното състояние на водите и данните за количеството вода, подадени от

Националния институт по метеорология и хидрология при Българска академия на

науките;

Създаване и поддръжка на специализирани бази данни, карти, регистри и

информационна система за водите.

o Басейнови дирекции

Управлението на водите в Република България се извършва на национално ниво

и на басейново ниво. Съгласно чл. 152, ал. 1 от Закона за водите и в съответствие с

Рамковата директива за водите, територията на България е разделена на четири района

за басейново управление на водите и в съответствие с тях са учредени четири басейнови

дирекции:

Дунавска басейнова дирекция (ДБД);

Черноморска басейнова дирекция (ЧБД);

Източнобеломорска басейнова дирекция (ИББД);

Западнобеломорска басейнова дирекция (ЗББД).

Дирекциите за управление на речните басейни (Басейнови дирекции - БД) са

юридически лица, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МОСВ. Тяхната

дейност е координирана и контролирана от дирекция "Управление на водите" в МОСВ.

В работата си басейновите дирекции се подпомагат от басейнови съвети. Функциите на

БД могат да бъдат структурирани в четири основни групи:

Управленски функции - състоят се главно в разработването на ПУРБ,

управлението на водите - изключителна държавна собственост, които не са



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 71

предоставени на концесия, управлението на съоръженията за подземните води -

публична държавна собственост.

Регулаторни функции - свързани са с разрешителния режим за водовземане и

ползване на водните обекти, който се въвежда от Закона за водите като средство

за регулиране на нуждите на обществото и на лицата от водни ресурси с

определено количество и качество.

Информационни функции – състоят се в предоставяне на информация на

обществеността за състоянието на водата.

Контролни функции - свързани са с осъществяването на дейности, във връзка с

недопускането и предотвратяването на последствията от вредното въздействие

върху водите, съхраняването и опазването на водните екосистеми и свързаните с

тях екосистеми.

Басейновите дирекции са отговорни за прилагането на държавната политика за

управление и опазване на водите на на басейново ниво в съответния район, както и за

постигането на европейските стандарти за управление на водите.

o Регионални инспектции по околната среда и водите

Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) са

административни структури в МОСВ, които осигуряват изпълнението на държавната

политика за опазване на околната среда на регионално ниво. Общият им брой за страната

е 16, като дейността на една РИОСВ обхваща територията на една или няколко

административни области. Дейността на РИОСВ се координира от дирекция "Политики

на околната среда" в МОСВ. Работата на РИОСВ се подпомага от Експертни екологични

съвети (ЕЕС).

В областта на опазването на водите от замърсяване, РИОСВ осъществяват

превантивен, текущ и последващ контрол. Превантивният контрол включва:

Участие в процедури за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води

в повърхностни водни обекти;

Ежегодна актуализация на списъците на обектите формиращи отпадъчни води,

подлежащи на задължителен контрол на емисиите.

Текущият и последващият контрол по опазването на водите се осъществява по

отношение на:

Количеството и качеството на изпусканите отпадъчни води от източници на

замърсяване;

Замърсяване на водните обекти при аварийни ситуации и залпови изпускания;

Състояние и правилно функциониране на мрежите за собствен мониторинг на

отпадъчни води;

Състояние и правилно функциониране на канализационните мрежи на обектите,

генериращи отпадъчни води и на пречиствателните станции и съоръженията към

тях;



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 72

Състояние и правилна експлоатация на хвостохранилищата, шламохранилищата

и насипищата и системите за следене на сигурността им;

Изпълнението на условията и изискванията на издадените по реда на Закона за

водите разрешителни за заустване на отпадъчни води, както и изпълнението на

плановете за намаляване на замърсяването на изпусканите отпадъчни води и

комплексните разрешителни.

o Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Една от основните области на дейност на Министерството на регионалното

развитие и благоустройството (МРРБ) е изграждането и поддръжката на техническата

инфраструктура, свързана с интегрираното управление на водните ресурси.

Основните функции и компетенции на МРРБ по отношение на водите включват:

Разработване на Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и

канализацията и координация и контрол на изпълнението й;

Разработване на проекти на нормативни актове, свързани с управлението и

развитието на водоснабдяването и канализацията, и издаване на подзаконови

нормативни актове, в случаите когато това е предвидено със закон;

Координиране на управлението на ВиК системите на национално ниво;

Изпълнява функциите на принципал на търговските дружества – ВиК оператори,

в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските

дружества – ВиК оператори с държавно участие в капитала;

Създаване и поддържане на единна информационна система и регистър на

асоциациите по ВиК и ВиК операторите;

Одобряване на краткосрочни и средносрочни програми запроучване, проектиране

и изграждане на водоснабдителни и канализационни системи – публична

държавна собственост, в съответствие с Плановете за управление на речните

басейни.

Дирекция "Инвестиционни дейности" е с основна дейност в областта на

водоснабдяването и канализацията Функциите на дирекцията в областта на

водоснабдяването и канализацията са свързани главно с:

подпомагане на министъра при провеждането на държавната политика по

експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водоснабдителните

и канализационните системи и съоръжения на населените места;

координация и контрол на проектирането и изграждането на санитарно-

охранителни зони около източниците на питейна вода и съоръженията за

питейно-битово водоснабдяване на населените места;

разработване и координация на реализацията на инвестиционни програми за

реконструкция и изграждане на обекти за водоснабдяване, канализация и

пречистване на водите, предназначени за питейно водоснабдяване;

съдействие и контрол на дейностите на ВиК операторите по изпълнение на



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 73

проекти за водоснабдяване и канализация, финансирани по Оперативна програма

"Околна среда" и Програмата за развитие на селските райони;

мероприятия за предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни

бедствия, аварии и катастрофи и осигуряване на водоснабдяването на населението

при такива случаи;

Създаване и поддържане на информационна система за водоснабдяване и

канализация.

o Министерство на земеделието, храните и горите

Както е предвидено в Закона за водите, Министерството на земеделието, храните

и горите (МЗХГ) изпълнява държавната политика, свързана с експлоатацията,

изграждането, реконструкцията и модернизацията на хидромелиоративни системи и

съоръжения, и защита от вредните въздействия на водите извън границите на селищата.

Министърът приема Правилник за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на

съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура, в който са описани

специфичните изисквания за експлоатацията на малките язовири.

Законът за сдруженията за напояване възлага на министъра допълнителни

функции във връзка с управлението на хидромелиоративните системи и съоръжения.

Съгласно този закон министърът упражняваправен, финансов и технически надзор върху

дейностите на сдруженията за напояване, одобрява ежегодно със заповед цените на

услугата "водоподаване" за следващата година; утвърждава общите условия на

договорите за доставка на вода за напояване на сдруженията и на ползватели на вода,

които не са членове на сдруженията.

В рамките на МЗХГ с преки функции в управлението на водите е Дирекция

"Хидромелиорации“ . Основните задължения на дирекцията са да подпомага министъра

при упражняване на функциите му по Закона за водите и Закона за сдруженията за

напояване. Дирекцията организира, ръководи и контролира изпълнението на следните

дейности:

Напояване на земеделски земи;

Развитие на хидромелиорациите, включително проектиране, изграждане, ремонт,

реконструкция и поддръжка на хидромелиоративния фонд, разработване на

инвестиционни проекти и инвеститорски контрол върху обектите на

хидромелиоратвната инфраструктура с цел ефективното използване на водите за

напояване;

Разработване на националния водно-стопански план и съставяне на водниите и

водностопнакси баланси на страната в частта, свързана с напояването и

отводняването;

Поддържане на регистър на хидромелиоративния фонд.

o Министерство на енергетиката

Законът за водите определя функциите на Министерството на енергетиката (МЕ)

във връзка с управлението на водните ресурси. Министърът на енергетиката:



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 74

Осъществява държавната политика, свързана с дейностите по експлоатацията,

изграждането, реконструкцията и модернизацията на хидроенергийните системи

и обекти;

Контролира състоянието на водните обекти и водно-стопанските системи и

съоръжения в рамките на своята компетентност;

участва в сътрудничество с другите компетентни министри в приемането на

Наредба за проучване, ползване и опазване на подземните води; Наредба за

емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в

отпадъчните води, зауствани във водни обекти; Наредба за условията и реда за

осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията

към тях.

предоставя информация на министъра на околната среда и водите за всички

хидроенергийни обекти за съставяне на водностопанския кадастър.

Функциите, свързани с осъществяването на правомощията на министъра на

енергетиката са възложени на Предприятие "Язовири и каскади", което е в

организационната структура на "НЕК" ЕАД50, която от своя страна е дъщерно дружество

на държавната " Български Енергиен Холдинг" (БЕХ)" ЕАД. Министърът на

енергетиката е принципалът и упражнява правата на държавата в тези дружества.

o Комисия за енергийно и водно регулиране

Функцията на Комисията за енергийно и водно регулиране е да регулира

дейностите в енергийния и водния сектор. Някои от правомощията на Комисията са да:

Издава, променя, допълва, прекъсва, прекратява и отнема лицензии за определени

дейности;

Регламентира качеството на ВиК услугите;

Прилага регулиране на цените на ВиК услугите;

Одобрява предложенията за бизнес планове на ВиК операторите.

Съгласно Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги бизнес

плановете се изготвят за срок от 5 години.

o Национален институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките

Функциите на НИМХ към БАН са подробно и ясно описани в чл. 171 от Закона за

водите и се отнасят към мониторинга на количеството на водните ресурси. На НИМХ е

възложено следното:

Мониторинг на количеството на валежите, подземните води и повърхностните

води, включително наносния отток ;

Провеждане на научни и приложни изследвания, оперативни дейности и развитие

на технологиите в областта на мониторинга на количеството на водите и наносния

отток;

50 „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК ЕАД): http://www.nek.bg/index.php/en/


http://www.nek.bg/index.php/en/


--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 75

Публикуване на данните от мониторинга на интернет страницата си ;

Предоставяне на МОСВ на данни и информация за количеството на водите.

Функциите, свързани с водите, се извършват от Департамент „Хидрология“,

Департамент „Управление и използване на водите“ и от 4-те подразделения на НИМХ в

Пловдив, Плевен, Варна и Кюстендил. Институтът извършва оперативни научно-

приложни и научно-изследователски задачи в областта на оперативното производство на

хидрологична информация ипродукти.

o Държавна агенция за метрологичен и технически надзор

Генерална дирекция "Надзор на язовирните стени и свързаните с тях съоръжения"

към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор има следните функции:

Контрол на изпълнение на мерките за поддържане на язовирните стени и

съоръженията към в изправно техническо състояние и осигуряване на тяхната

безопасна експлоатация;

Контрол на изпълнението на дейностите за незабавно извеждане от експлоатация

на язовирни стени и/или съоръжения към тях, които са в предаварийно състояние,

до възстановяване на тяхната технологична и конструктивна сигурност или

ликвидация на такива язовирни стени и/или съоръжения в случай, че тяхното

възстановяване или реконструкция са нецелесъобразни;

Контрол върху изпълнението на предписанията на комисиите по чл. 138а, ал. 3 и

чл. 190а. ал. 1, т. 3 от Закона за водите;

Контрол върху изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо

състояние на язовирните стени и свързаните съоръженията към тях, и тяхната

безопасна експлоатация;

Контрол на изпълнението на дейностите по извеждане от експлоатация и/или

ликвидация на язовирни стени съоръженията към тях;

Дава задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или

съоръженията към тях в съответствие с предоставените й правомощия от Закона

за водите, включително за прилагане на мерки и дейности за изясняване на

техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните

обекти, като и също определя и срок за тяхното изпълнение;

Прилага принудителни административни мерки, като разпорежда със заповед:

забрана за ползване и достъп до язовир, който се експлоатира при неспазване на

изискванията на наредбата по чл. 141, ал. 2 от Закона за водите; извежда от

експлоатация язовирни стени и съоръженията към тях; временно извежда от

експлоатация язовирни стени и съоръженията към тах, с цел предотвратяване на

опасността от авария на съоръженията, до привеждането им в състояние,

отговарящо на техническитенорми.

Контролиране на изпълнението на дейностите по чл. 145, ал. 2 от Закона за

водите;

Съдействие за навременно събиране на вземанията на Агенцията.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 76

o Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към Министерството на вътрешните работи

Функциите на Министерството на вътрешните работи във връзка с управлението

на водите се отнасят до защитата от вредните въздействия на водите съгласно Закона за

водите. В съответствие със закона, защитата от вредните въздействия на водите е

разделена на оперативна и постоянна защита. По отношение на постоянната защита,

функциите на Дирекцията включват:

Участие в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към

Министерския съвет, която финансира дейностите по поддържане на

проводимостта на речнителегла,

Участие, чрез областните си управления, в междуведомствените комисии за

почистване на речните легла към кмета на общината (когато почистването е в

границите на урбанизирана територия) и към областния управител (извън

границите на урбанизираните територии).

Оперативната защита в случаи на наводнения, ледови явления и природни

бедствия, причинени от води, се управлява от органите на МВР - по-специално от ГД

ПБЗН. Оперативната защита се осъществява с с авариен плано за действие. Аварийните

планове се разработват от собствениците или ползвателите на водностопанските системи

и хидротехнически съоръжения и се съгласуват с органите на МВР. ГД ПБЗН контролира

подготовката на аварийните планове, прави предписания за актуализирането им и

осъществява контрол върху изпълнението на предписанията по тях.

Краткият анализ в този подраздел показва, че в България не съществува

една институционална структура, на която да е възложена отговорността за

цялостната координация и управление на програмата за приспособяване към

изменението на климата във водния сектор.

2.6 Финансови и човешки ресурси в България

Финансови ресурси

Разработването и изпълнението на мерките за адаптация към изменението на

климата във водния сектор е тясно свързано с правилното поддържане и управление на

водната инфраструктура и водните ресурси. Източниците на финансиране могат да бъдат

разделени в следните основни категории:

финансови ресурси на бизнес сектора;

публично финансиране;

заеми;

безвъзмездни заеми.

Финансови ресурси на бизнес сектора

Финансовите ресурси на бизнес сектора включват средствата, заделени за

инвестиции и поддръжка, извършвани от водните оператори, НЕК ЕАД, "Напоителни

системи" ЕАД, "Земинвест" ЕАД и частни сдружения за напояване, други фирми

(включително промишлено ориентирани и експлоатиращи пречиствателни станции,



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 77

както и тези, използващи циркулиращи водоснабдителни системи и интегрирани водни

технологии), частни оператори на водни тела и малки ВЕЦ. Приходите в сектора се

натрупват от предоставянето на услуги като водоснабдяване, канализация и пречистване

на отпадъчни води, напояване, продажба на енергия.

Публично финансиране

Публичното финансиране на водния сектор се формира от субсидията от

републиканския бюджет за общински водни проекти и собствените средства, които

общините заделят в рамките на своите бюджети за такива проекти, трансферите за

национално публично съфинансиране на проекти на ЕС, държавния бюджет за публични

хидромелиоративни услуги, държавни субсидии за дейности по защита от наводнения и

републиканския бюджет за администрация (МОСВ, МРРБ, други институции).

Държавни субсидии от републиканския бюджет за общински водни проекти

Всяка година в Закона за държавния бюджет на Република България държавата

определя размера на целевите субсидии за инвестиции за общините. Целта на целевата

субсидия за екологични проекти е финансирането на екологични обекти от национално

значение (включително в сферата на управлението на водите), свързани с прилагането

на секторните екологични политики. Данните показват, че субсидията за водните тела

има доминиращ дял в общата сума на целевата субсидия за инвестиции в екологични

обекти51.

Национално публично съфинансиране на европейски проекти

Размерът на средствата, които държавата отделя за съфинансиране на проекти на

ЕС се определя от степента на съфинансиране на съответния фонд на ЕС (Структурни

фондове и Кохезионен фонд). Оперативните програми за периода 2014-2020 г. са

анализирани по-долу.

Държавен бюджет за обществени хидромелиоративни услуги

Защитата от вредни въздействия на водите ще продължи да се предоставя под

формата на обществена услуга от общ икономически интерес. Доставчиците на такива

услуги ще бъдат компенсирани въз основа на общите условия, установени със заповед

на Министерския съвет. Размерът на компенсацията за съответната година следва да

покрива нетните разходи на доставчика на услуги за предоставянето на обществена

услуга, размера на направените инвестиции и маржа на печалбата до пет процента от

нетните разходи. Максималната годишна сума на компенсацията, която ще бъде

изплатена на "Напоителни системи" ЕАД, е фиксирана на 15 млн. евро. Средствата се

предоставят и отчитат чрез бюджета на Министерството на земеделието, храните и

горите52.

Дейности по защита от наводнения

Тези средства се планират ежегодно със Закона за държавния бюджет на

51 Приложение 7 към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, 2012 г. 52 Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите , 2016 г.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 78

Република България под формата на:

Субсидия за защита на населението в случай на пожари, бедствия и аварии.

Средствата са планирани под формата на отделна програма в рамките на

бюджета на Министерство на вътрешните работи.

Резерв за предотвратяване, смекчаване и преодоляване на последиците от

бедствия. Тези средства са планирани като резерв за непредвидени и/или

спешни разходи в рамките на централния бюджет.

Тези средства се администрират от Междуведомствената комисия за

възстановяване и подпомагане, която е орган на Министерски съвет. Средствата в

рамките на субсидията и резервът обикновено са предназначени за бедствия и аварии

(включително пожари, свлачища, наводнения и други бедствия) и не са насочени

единствено към защита от наводнения. При планирането и отчитането на средствата не

се прави разлика между средства, предназначени за трайна защита, и средства,

предназначени за оперативна защита, т.е. това са общи финансови ресурси за

предотвратяване, смекчаване и преодоляване на последствията от бедствия.53

• Общини

Собствените средства на общините включват приходи от местни данъци,

продажба на активи и приходи, свързани с управлението на общинска собственост

(наеми, дивиденти и др.), които общините инвестират в инфраструктура. Делът на

общинските фондове в общия размер на общинските инвестиции е около 70%.54

В рамките на своите бюджети общините финансират редица дейности, попадащи

в обхвата на плановете за управление на риска от наводнения. Те са свързани с

обществени и комунални дейности - почистване и укрепване на речни брегове,

включително корекции на речните корита, противоерозионни дейности и др. За голяма

част от тези мерки общините имат възможност да кандидатстват за финансиране по

новите програми за трансгранично сътрудничество.55

Заеми и други национални средства

• Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда

(ПУДООС)

ПУДООС е държавно предприятие, чийто основен предмет на дейност е

реализирането на екологични проекти и дейности за изпълнение на национални и

общински стратегии и програми в областта на околната среда. За тази цел,

предприятието:

предоставя безвъзмездно финансиране на екологични проекти на общините;

предоставя безлихвени или нисколихвени заеми за финансиране на

екологични проекти на общини, физически или юридически лица, предоставя

субсидии за покриване на част или на пълния размер на дължимите лихви по

53 План за управление на риска от наводнения за Източнобеломорски район 54 Стратегия за водния сектор, Приложение 7 55 План за управление на риска от наводнения за Западнобеломорски район



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 79

банкови заеми за реализацията на екологични проекти.

Финансиране се предоставя за:

инвестиционни проекти в областта на околната среда;

инвестиционни проекти и дейности за опазване и възстановяване на околната

среда;

проекти на МОСВ за разработване и поддръжка на Националната система за

мониторинг и контрол на околната среда и водите.

Проектите във водния сектор имат най-голям относителен дял (вариращ между

80% и 90%) в общия размер на безвъзмездните средства за инвестиционни проекти.56

Постъпленията на ПУДООС идват от таксите по Закона за водите и трансфери от

републиканския бюджет.

• Фонд ФЛАГ (Фонд за органите на местното самоуправление)

Фондът ФЛАГ е създаден през март 2007 г. от Министерския съвет с

финансиране, осигурено от българския национален бюджет. Той е структуриран като

револвиращ механизъм за финансиране на разработването и реализацията на

икономически и финансово жизнеспособни проекти в областта на общинската

инфраструктура и за подпомагане на административния капацитет на общините с цел

усвояване на средства от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. Фондът е

създаден като финансов механизъм за преодоляване на проблема с осигуряването на

парични средства на общините в процеса на разработка на проектни предложения или

при финансиране на одобрени проекти по оперативните програми, съфинансирани от

фондовете на ЕС. ФЛАГ предоставя заеми само на бенефициенти, които са допустими за

финансиране от фондовете на ЕС и които са: "общини или група общини в България" (за

разработване на проектни предложения или за изпълнение на инвестиционни проекти,

одобрени от управляващия орган на оперативната програма ) или "публични юридически

лица с дейност на територията на България, притежавани или контролирани от общини,

местни власти или местни правителствени агенции в Република България" (само за

изпълнение на инвестиционни проекти, одобрени от управляващия орган на

оперативната програма).57

• Финансови инструменти

Предстои да бъде подписано Споразумение за финансиране между управляващия

орган по оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г." и "Фонд мениджър на

финансови инструменти в България" ЕАД (ФМФИБ) за предоставяне на подкрепа на

сектора на водните ресурси чрез финансови инструменти с бюджет от 234 млн. лв. 58

Фондът ще предостави заеми за реализиране на инвестиционни проекти за изграждане,

рехабилитация и модернизация на водоснабдителната и канализационната

инфраструктура, като се вземат предвид регионалните генерални планове и плановете за

управление на речни басейни и гаранциите за тяхното финансиране, предоставени от

56 Приложение 7 към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, 2012 г. 57 http://www.flag-bg.com/?l=2 58 http://www.fmfib.bg/en/fi/26-environment-20142020


http://www.flag-bg.com/?l=2

http://www.fmfib.bg/en/fi/26-environment-20142020


--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 80

търговските банки, в случай че са достатъчно ликвидни и могат да осигурят паралелно

финансиране в подходящ размер. 59

• Банки

Финансирането може да бъде осигурено от български и международни

финансови институции. Делът на тези средства спрямо общия размер на финансирането

е незначителен.60

Безвъзмездни средства

• Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 (ОПОС 2014-2020)

ОПОС 2014-2020 има 6 приоритетни оси. Приоритетна ос 4 "Предотвратяване и

управление на риска от наводнения и свлачища" е пряко фокусирана върху

предотвратяването на риска от наводнения. Финансират се две групи мерки:

o мерки за повишаване на защитата и готовността за адекватна реакция на

населението на наводнения;

o мерки за повишаване на защитата на населението от свлачищни процеси.

Първата група мерки попада в обхвата на ПУРБ и е насочена към изпълнение на

ангажиментите, произтичащи от Директива 2007/60/ЕО. Втората група мерки не попада

директно в обхвата на ПУРБ, но обикновено мерките, насочени към предотвратяване на

свлачища влияят и върху намаляването на отрицателните въздействия от наводненията.

Инвестиционната стратегия по Приоритетна ос 4 показва, че средствата, които могат да

бъдат отпуснати за финансиране на дейности в обхвата на целите на ПУРБ възлизат на

около 153.6 млн. лева.61

• Програма "Развитие на селските райони" 2014-2020 (РСР 2014-2020)

Поради разграничителния подход на дейностите, подкрепяни по оперативните

програми за периода 2014-2020 г., програма РСР 2014-2020 няма да финансира мерки за

повишаване на защитата и готовността за адекватна реакция на населението при

наводнения, което ще попадне в обхвата на ОП "Околна среда 2014-2020 г.". ПРСР за

периода 2014-2020 г. предоставя непреки възможности за финансиране на проекти,

свързани с ПУРБ.

По мярка 4 "Инвестиции в материални активи" заедно с инвестиции в

земеделските стопанства, инвестиции в производство/маркетинг на селскостопански

продукти и др., следните мерки в обхвата на ПУРБ могат да бъдат подкрепени:

o мерки в подкрепа на реконструкцията и модернизацията на съществуващата

или изграждане на нова инфраструктура за напояване и отводняване на

земеделски земи, подобряване на конкурентоспособността на земеделските

стопанства с цел успешно приспособяване на земеделието към климатичните

промени в страната чрез въвеждане на съвременни хидромелиоративни

практики. Сдруженията за напояване са допустим бенефициент по тази мярка.

59 Предварителна оценка на финансовите инструменти по ОПОС OPE 2014 - 2020 60 Приложение 7 към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, 2012 г. 61 План за управление на риска от наводнения за Източнобеломорски район



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 81

o мерки за възстановяване на влажните зони (включително възстановяване на

растителността, укрепване на бреговете, поддържане и изграждане на малки

езера в тревни площи и др.). Такива малки езера и влажни зони съответстват

на мерките в плановете за управление на риска от наводнения, които се

отнасят до създаването на управляеми полдери и буферни басейни, както и до

създаването и възстановяването на влажните зони. Допустимите

бенефициенти са регистрирани земеделски стопани.62

В рамките на ПРСР 2014-2020 г. мярката за инвестиции в земеделски стопанства

(М 4.1) не предвижда специфично финансиране в хидромелиоратвната инфраструктура

"в стопанствата", докато мярката за подпомагане на напояването "извън стопанствата"

(M4.3) е на стойност до 99,96 млн. евро до 2020 г.

• Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и

Норвежки финансов механизъм

През декември 2016 г. България подписа меморандум за разбирателство за

изпълнението на споразуменията в Европейското икономическо пространство (ЕИП) и

Норвежките грантове за периода 2014-2021 г. През новия период на финансиране на

България общо ще бъдат предоставени 210,1 млн. евро. за намаляване на социалните и

икономически различия и за укрепване на двустранните отношения с трите донорски

страни (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) 63 . Една от приоритетните области за

периода 2014-2021 г. е “Околна среда, енергетика, изменение на климата и икономика с

ниски въглеродни емисии”, чиито предложения включват:

разработване и прилагане на национални, регионални и местни стратегии и

планове за действие за мерки за адаптиране и смекчаване на последиците

интегриране на екосистемни решения в планове за действие за адаптиране и

смекчаване на последиците

защита на инфраструктурата от климатичните условия

превенция на наводненията и засушаването

картографиране и оценка на специфични рискове от изменението на климата

и интегриране в съответните политики, стратегии и планове

разработване на планове за действие при извънредни ситуации, свързани с

изменението на климата

интегриране на въпросите, свързани с изменението на климата в общи планове

при бедствия и аварии

дейности за повишаване на осведомеността.64

• Програми за трансгранично сътрудничество

Европейското териториално сътрудничество, финансирано от Европейския фонд

за регионално развитие (ЕФРР), има за цел да подпомогне балансираното интегриране

62 План за управление на риска от наводнения за Източнобеломорски район 63 https://www.eufunds.bg/novini/item/16200-s-210-mln-evro-islandiya-lihtenshtain-i-norvegiya-podkrepyat-prioritetni-proekti-v-balgariya 64 Приоритетни сектори и програмни области на ЕИП и норвежките грантове 2014 – 2021 г. (http://www.eeagrants.bg/bg/assets/files/2014-2021/FMOBlueBook.pdf)


https://www.eufunds.bg/novini/item/16200-s-210-mln-evro-islandiya-lihtenshtain-i-norvegiya-podkrepyat-prioritetni-proekti-v-balgariya

http://www.eeagrants.bg/bg/assets/files/2014-2021/FMOBlueBook.pdf


--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 82

на територията на ЕС чрез насърчаване на сътрудничество на трансгранично,

транснационално и междурегионално равнище. Програмите за териториално

сътрудничество включват:

програми за трансгранично сътрудничество във вътрешните граници на ЕС:

България – Гърция и България - Румъния с финансиране от ЕФРР;

програми за трансгранично сътрудничество на външните граници на ЕС:

България - Турция, България – Република Македония, България - Сърбия.

Тези три програми се финансират както от ЕФРР, така и от Инструмента за

предприсъединителна помощ на ЕС;

програма за трансгранично сътрудничество в Черноморския басейн,

финансирана от ЕФРР и Европейския инструмент за съседство и

партньорство;

програма за транснационално сътрудничество в югоизточна Европа;

INTERREG (програма за междурегионално сътрудничество);

програма за транснационално сътрудничество "Балкани – Средиземноморие

2014-2020"

транснационална програма Дунав 2014 - 202065.

• Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз

Фондът „Солидарност“ е създаден, за реакция на големи природни бедствия и

изразява европейската солидарност за засегнатите от бедствия региони в Европа. Фондът

е създаден като реакция на тежките наводнения в Централна Европа през лятото на 2002

г.66 В България фондът е покривал щети от снеговалеж, наводнения и свлачища.

Заключения

Водните оператори извършват голяма част от инвестициите със собствени

средства, докато в областта на канализацията и пречистването на отпадъчни води

основните източници на финансиране на инвестициите в момента са от

европейските фондове, целеви субсидии от държавата чрез общинските бюджети

и средства от ПУДООС.

А Оперативна програма "Околна среда“ 2014-2020 г., общинските бюджети и

"Напоителни системи" ЕАД са най-големите потенциални източници за

финансиране за мерки, попадащи в обхвата на плановете за управление на риска

от наводнения. Те осигуряват съответно 24.1%, 23.5% и 18.8% от прогнозираните

общи финансови ресурси за страната за периода 2016-2021 г.67

НЕК ЕАД, "Напоителни системи" ЕАД и частните оператори осъществяват

поддръжката и рехабилитацията на водната инфраструктура основно със

собствени средства.

Възможно е да бъдат осигурени допълнителни финансови средства в резултат на

увеличение на цените за водовземане, използване на вода и замърсяване на

65 План за управление на риска от наводнения за Източнобеломорски район 66 http://ec.europa.eu/regional_policy/en/funding/solidarity-fund/ 67 План за управление на риска от наводнения за Западнобеломорски район


http://ec.europa.eu/regional_policy/en/funding/solidarity-fund/


--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 83

водните тела, както и увеличаване на цените на водоснабдителните и

канализационни услуги и на напояването. Ефектът от такова увеличение обаче е

трудно да бъде прогнозиран.68

Човешки ресурси

o Министерство на околната среда и водите

По данни на МОСВ персоналът, свързан с водите в структурите на

министерството, е около 18% от общия брой персонал. Все пак, поради тясната

взаимосвързаност и преплитане на дейности е трудно да се определи точният брой на

служителите, изпълняващи функции само в областта на водите в самото министерство.

В количествено отношение, наличният щатен персонал може да се оцени като

достатъчен, при положение, че служителите притежават необходимата професионална

подготовка и квалификация за изпълнение на функциите и задачите. Основна причина за

затрудненията при набиране на квалифицирани кадри е неатрактивното ниво на

възнагражденията, което не стимулира кандидатстването на специалисти с подходяща

квалификация и опит.

Основен проблем представлява недостигът на специализирано обучение (по

мониторинг на водите, по прилагане на специализиран софтуер/модели за управление на

водите, по прилагането на най-новите директиви на ЕК в областта на водите, в т.ч.

Директивата за оценка и управление на риска от наводнения и Рамковата директива за

морската стратегия и др.).Същите, но в по-голяма степен на задълбоченост проблеми се

наблюдават и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, подчинени на

МОСВ – Изпълнителна агенция по околна среда, Регионални инспекции по околната

среда и водите, Басейнови дирекции..

ИАОС не е обезпечена в количествено отношение с достатъчно на брой щатни

служители. Специална необходимост има от повишаване на числеността на експертния

състав в териториалните структури (регионални лаборатории) с оглед пълноценно

осъществяване на дейностите, вменени с нормативната уредба. За сектор „Води”,

необходимото увеличение на изпълнителския персонал се оценява на около 15% от

сегашния състав.69

И в четирите Басейнови дирекции наличният щатен персонал не е достатъчен за

изпълнение на функциите и задачите, които са възложени на ведомствата.

Потребностите от допълнителен персонал се оценяват между 30% и 50% от сега

утвърдените щатни бройки.70 Отговорностите, свързани с изпълнението на мерките в

ПУРБ, не са обезпечени с необходимите специалисти – като брой и квалификация.

Допълнителни натоварвания за персонала ще възникнат и във връзка с прилагането на

Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за оценка и управление на

риска от наводнения.

Във всички РИОСВ в страната служителите в отдел „Опазване на водите“ са 2-3

68 Приложение 7 към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, 2012 г. 69 Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор – Приложение 6. Анализ на капацитета на институциите с

отговорности за управление на водите. 70 Пак там.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 84

души, като този брой се смята за достатъчен.

o Министерство на регионалното развитие и благоустройството

С основни функции в областта на водоснабдяването и канализацията е персоналът

на Дирекция "Водоснабдяване и канализация". Функциите във ВиК отрасъла се

извършват и от служители на дирекция "Концесии и търговски дружества" и Главна

Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" (поддържане на контакти с

регионалните ВиК дружества по въпроси, свързани с участието в подготовката,

изпълнението, мониторинга и контрола на проектите, финансирани от ЕС и

международните финансови институции).

Поради взаимосвързаността и преплитането на дейностите между различните

структурни звена е трудно да се определи точният брой служители, които изпълняват

функциите само в сектор водоснабдяване и канализация. Като цяло може да се направи

извод, че служителите на МРРБ във водния сектор са достатъчни по брой и притежават

необходимата квалификация.

o Министерство на земеделието, храните и горите

В Министерство на земеделието с преки функции в управлението на водите е

дирекция „Хидромелиорации“. В нея работят 3% от общия брой специализирани

администрации в МЗХГ. Този персонал се счита за недостатъчен71. Квалификацията на

служителите на дирекцията е висока и съответства на специализираните функции, които

те извършват.

В по-голямата част от 28 областни дирекции „Земеделие“ също има специалисти

по управление на хидромелиорации. Тяхната квалификация е много добра – те имат

дългогодишен опит и са запознати с местните особености.

o Предприятие „Язовири и каскади“ в Министерство на енергетиката

Наличният персонал е достатъчен за изпълнение на функциите и в краткосрочен

план не е необходим допълнителен персонал. Оценката е подобна по отношение на

квалификацията - персоналът е много добре квалифициран. В същото време, в

предприятието оценяват като риск за бъдещото развитие липсата на специалисти

хидроинженери на пазара на труда (хидротехническо строителство, хидротехнически

съоръжения). За техническите звена са необходими именно такива специалисти.

o „Напоителни системи“ ЕАД

„Напоителни системи“ ЕАД управлява почти целия хидромелиоративен фонд в

страната. Съществува трайна тенденция на намаляване на броя на служителите в

компанията – след 1991 г. той е намалял повече от 2,5 пъти. Силно намалява числеността

на хидромелиораторите и общо на специалистите по води. Дружеството изпитва

сериозна потребност от квалифициран персонал, както в централното управление, така

и в клоновете в страната. Има незаети щатни длъжности, поради липса на кандидати с

подходяща квалификация и ниско възнаграждение

71 Пак там.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 85

o Национален институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките

Около една трета от персонала работи в областта на водните ресурси.

Допълнително за института работят 500 доброволни наблюдатели в страната.. В

количественоотношение, с оглед на новите задължения, регулирани от приетите

изменения на Закона за водите през 2010 г. и големия брой експерти в предпенсионна

възраст, има нужда от допълнителни служители - хидролози, хидрогеолози и ИТ

специалисти. Квалификацията на служителите отговаря на изискванията за изпълнение

на техните задължения.

o Генерална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи

Функциите по Закона за водите се изпълняват от отдел "Мониторинг и управление

на риска" към Главната дирекция и от областните органи за територията на съответната

област. Наличният персонал е достатъчен за изпълняване на функциите.

Квалификацията на служителите е на добро ниво и е адекватна на изпълняваните задачи.

o Общини

Общините не разполагат със специализирано звено или със собствени експерти в

административните си структури и не използват външни консултанти, които да са

ангажирани изключително с организацията и управлението на ВиК инфраструктурата –

общинска собственост. Капацитетът на повечето общини в страната е по-скоро

недостатъчен за ефективното управление на ВиК сектора.

Краткият анализ в настоящия подраздел показва, че във всички

гореспоменати органи няма персонал, който да специално или преобладаващо да

отговаря за адаптацията към изменението на климата.

2.7 Участие в специфично международно сътрудничество или обмен на информация по отношение на (адаптацията към) изменението на климата

Сътрудничество на национално ниво и на басейново ниво72

В България има шест речни басейна, които са част от трансграничните речни

басейни. Това са речните басейни на река Дунав, Струма, Места, Марица, Велека и

Резовска. Съгласно Рамковата директива за водите и Директивата на ЕС за наводненията,

ПУРБ и ПУРН се разработват въз основа на международно сътрудничество и обмен на

информация.

България е и една от страните, които са подписали Конвенцията за опазване на Черно

море от замърсяване.

Сътрудничество в трансграничния басейн на река Дунав

Територията на Басейнова дирекция „Дунавски район“ е част от международния

речен басейн на река Дунав. Плановете за управление на международния речен басейн

72 Въз основа на информация от плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 86

на река Дунав се разработват от Международната комисия за опазване на река Дунав. Те

са:

План за управление на риска от наводнения на река Дунав

План за управление на басейна на река Дунав

Една от основните цели на плана за управление на басейна на река Дунав е да

помогне за преодоляване на пропуските в мерките на национално ниво и да хармонизира

координацията на басейново ниво. Постигането на тази цел ще допринесе за

осъществяването на общите цели, определени в Рамковата директива за водите. Двата

плана - Националния план за управление на речните басейни на река Дунав и

Международния план, са разработени въз основа на една и съща информация по

отношение на територията на България.

Мярката “Сътрудничество с компетентното управление на речни басейни и

управление на риска на други държави” е предвидена в Националния план за управление

на риска от наводнение за река Дунав. Мярката е насочена пряко към осигуряване на

координация с плана за управление на басейна на река Дунав. Обменът на информация

на всички етапи на разработка на плана се прави чрез съвместната база данни DanubeGIS,

с която се създава техническа възможност за достъп и ползване на обща информация от

страните.

Международно сътрудничество за Черно море

Като страна, която е подписала Конвенцията за опазване на Черно море от

замърсяване, България обменя информация с Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна.

Конвенцията е основно рамково споразумение, което цели опазването на Черно море

като ценна природна екосистема. Специфичните протоколи са три:

контрол на наземните източници на замърсяване;

изхвърляне на отпадъци; и

съвместни действия в случай на аварии (например, петролни разливи).

Изпълнението на Конвенцията се управлява от Комисията за опазване на Черно

море от замърсяване.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 87

Двустранно сътрудничество

България работи по обмен на информация и сътрудничество със съседните си

държави.

Трансграничната координация с Румъния по отношение на река Дунав се

осъществява чрез Съвместна комисия за управление на водите България - Румъния.

Комисията е създадена въз основа на двустранно споразумение за сътрудничество в

областта на управлението на водите, подписано през 2004 г. В Комисията са създадени

работни групи и са установени правила за работата им.

България споделя речните басейни на реките Струма, Места и Марица с Гърция.

С цел успешно сътрудничество е подписана обща декларация, която се разглежда от

българската страна като двустранно споразумение. Двете страни координират

действията си чрез:

координация и обмен на информация в работни групи от експерти;

допълнителен обмен на информация според постигнатите споразумения;

участие в съвместни проекти, свързани с управлението на водите.

Част от басейна на река Струма покрива и някои от териториите на Република

Македония и Сърбия. В Република Македония това са водосборните басейни на реките

Струмешница и Лебница, а в Сърбия - водосборния басейн на река Драговищица, всички

притоци на река Струма.

През последните години сътрудничеството с Република Македония е ограничено.

България търси начини да засили взаимоотношенията между двете страни във водния

сектор и обмена на опит по отношение на изпълнението на целите, поставени от

Рамковата директива за водите.

С Република Сърбия са проведени работни семинари по отношение на река Дунав,

река Драговищица и общи подземни водни тела. На тези семинари двете страни

предоставят информация относно прилагането на РДВ и Директивата за наводненията.

В момента се водят консултации и преговори за обхвата и параметрите на двустранно

споразумение.

Трансграничните речни басейни с Република Турция са басейните на реките

Марица (също и с Гърция), Велека и Резовска. Подписана е съвместна декларация между

министъра на околната среда и водите на България и министъра на горите и водите на

Турция, която съдържа член относно сътрудничеството във водния сектор и водните

ресурси. До момента има обмен на информация относно законодателството в областта

на водите, органите, прилагането на РДВ и перспективите за трансгранична координация

на този процес. България е предложила пътна карта за прилагането на РДВ и Директивата

за наводненията за периода 2016-2021 г., която ще бъде в центъра на координацията на

дейностите по прилагане на РДВ в България и в Турция.

Сътрудничество на ниво заинтересовани страни

Програмата за водите на река Дунав предоставя възможност на ВиК операторите



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 88

от Дунавския район да участват в инициативи за сравнителен анализ. Като част от

дейностите по проекта, ВиК дружествата имат възможността да сравняват своите

резултати с други компании за комунални услуги в отделните държави. В България

дейностите по бенчмаркинг започнаха като сътрудничество между Българската

асоциация по водите и Международната асоциация на водоснабдителните компании в

басейна на река Дунав с подкрепата на Световната банка. Проектът започна в началото

на 2014 г. с 12 ВиК дружества. През 2015 г. броят на участниците се е увеличил до 16,

като всички са получили доклади, въз основа на които могат да сравняват показателите

си с другите участници в България и в западните страни. Програмата за водите на река

Дунав също използва различни механизми, включително конференции, семинари,

учебни обиколки и средства за онлайн комуникация, за да подпомогне компаниите за

комунални услуги в усилията им за осигуряване на ефективни и устойчиви услуги.

2.8 Настоящи и планирани секторни действия на България, свързани с (адаптацията към) изменението на климата

Министерството на околната среда и водите стартира дейности, които са

специално насочени към адаптиране към изменението на климата в хода на текущия

проект и подготовката на Националната стратегия за адаптиране към изменението на

климата. Освен това всички дейности, описани в предходните раздели, вече

представляват действия по отношение на адаптирането към изменението на климата.

Основните действия, които се изпълняват към момента са в рамките на програмите от

мерки по плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) и плановете за управление

на риска от наводнения (ПУРН) през втория и първия им цикъл респективно.

Интегрираната програма за мониторинг и оценка на Черно море ще бъде

включена като част от дейностите по Конвенцията за опазване на Черно море от

замърсяване. Има актуализация на задължителните и избираемите параметри за

мониторинг, нов формат на докладите и предложения за допустим начин за сравняване

на данните.

ВиК операторите ще продължат да участват в проекта за бенчмаркинг, както е

описано по-горе. На национално ниво има един задължителен проект, в който са

включени всички водни дружества и един доброволен, който дава възможност на ВиК

операториет да сравняват своите показатели с оператори от други страни от ЕС. Въпреки

че дейностите по бенчмаркинг не са пряко насочени към адаптация към изменението на

климата, те предоставят възможност на ВиК операторите да повишат ефективността си.

Това е и начинът да се повиши тяхната устойчивост, особено по отношение на

подобряване на ефективността на водоснабдителните системи, намаляване на течовете и

нефактурираната консумация.

Прединвестиционните проучвания на Ви системи са в процес на реализация.

Важна част от проектните предложения и заявления по европейските структурни и

инвестиционни фондове е да са съобразени с изменението на климата. Това означава, че

трябва да бъдат взети под внимание всички опасности и рискове, свързани с водите и

екстремните климатични условия и трябва да бъдат подбрани подходящи мерки, за да се

гарантира устойчивостта по отношение на настоящата климатична вариабилност и



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 89

бъдещото изменение на климата. 73 Едно от предизвикателствата ще бъде да се

прогнозира бъдещото изменение на климата. Това излиза от обхвата на проекта и ще

изисква информация от басейновите дирекции. Например, необходимо е да се вземат под

внимание териториите, които са предразположени към наводнения и водните тела, които

са предразположени към недостиг на вода. Понастоящем подобна информация не

съществува, което ще накара специалистите да разработят индивидуални сценарии за

всеки инвестиционен обект, което ще изисква много усилия, тъй като единствената

налична в момента информация е за минали събития..

2.9 Пропуски и пречки, които възпрепятстват адекватния отговор на изменението на климата; взаимодействие със смекчаване на изменението на климата

Приспособяването към изменението на климата е изправено пред редица бариери.

Основните проблеми са финансови, технологични и поведенчески, изискващи

инженерен и социално-икономически анализ и решения. Строгите регулаторни системи

биха могли също да представляват пречка за адаптирането. Съществуват редица начини,

по които регулациите биха могли да бъдат пречка за адаптацията, а регулаторният режим

трябва да стане по-гъвкав и по-приспособим, за да отговори на изискванията на

променящия се климат.

В България могат да бъдат посочени следните пречки за действията за адаптация

към изменението на климата:

Във водния сектор участват голям брой управленски органи и заинтересовани страни:

• МОСВ трябва да работи с почти всички други министерства, като всяко от тях

има различни приоритети. Анализът на институционалния капацитет в

Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор стига до

заключението, че липсва достатъчна междуведомствена координация;

• За наблюдението и съхраняването на съответните данни отговарят различни

органи. Информацията се събира и съхранява по различен начин. Това изисква

много време за реорганизация и е предпоставка за грешки, водещи до неправилни

заключения;

• Експлоатацията, поддръжката и мониторинга на язовирите също са отговорност

на различни органи и компании;

• Липсва добра координация между институциите на различните нива на

управление по отношение на различните аспекти, свързани с управлението на

водите.

Регламенти и законодателство:

• "Динамичната" регулаторна рамка и липсата на синхронизация между различните

нормативни актове, наличието на противоречащи си разпоредби и забавянето при

приемането на вторичното законодателство (наредби и т.н.).

73 Изменение на климата и значими проекти, Европейска комисия



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 90

• Необходимостта от количествено управление на водите, идентифицирано в

проекта, изисква да се разгледа концепцията за минимален (екологичен) отток.

Поради тази причина е необходима национална методология;

• Различни времеви рамки. ВиК компаниите трябва да изготвят бизнес планове за

период от пет години, докато ПУРБ и ПУРН имат период на планиране от шест

години. Това създава проблеми при координирането и изпълнението на избраните

мерки;

• Режимът за разрешаване на водовземането и водозползването, въведен от Закона

за водите, не се фокусира специално върху климатичните промени;

• Стандартите за проектиране на съоръженията за защита от наводнения са

остарели;

• Няма законодателство относно събирането на дъждовна вода и употребата на

регенерирана вода, посочена като "област с най-висок приоритет" в

Стратегическия план за изпълнение на Европейското партньорство за иновации в

областта на водата и като "конкретна цел" в Проекта;

• Плановете за действие при извънредни ситуации, разработени от Министерство

на вътрешните работи трябва да се актуализират редовно на всяко ниво на

управление - местно, регионално и национално.

• Политиките в земеделския сектор не стимулират централизираното

водоснабдяване от повърхностни водоизточници, за сметка на подземните води.

• В българското законодателство няма заложени критерии за разграничаване между

язовири и водоеми. Ликвидацията на малките язовири, които биха могли да

представляват риск, се прави по много утежнена процедура.

Мрежа за мониторинг, модели и модели за прогнозиране:

Както е посочено в Доклада за прегледа на европейската политика за недостига на вода

и за засушаванията, 80% от първите ПУРБ в ЕС не отчитат качеството на данните.

Пропуските по тези въпроси са:.

• Басейновите дирекции не контролират всички водоизточници и разчитат на

други органи (често на ВиК операторите) за данни. Разработването на собствена

мрежа за наблюдение ще позволи ефективен дългосрочен мониторинг и контрол,

което стимулира ефективното използване на водата.

• Има много неавтоматични хидрометрични станции, които трябва да бъдат

модернизирани.

• Събитията от миналото показват, че много от малките язовири не се наблюдават

и поддържат правилно от частните оператори и/или общините, както и че има

пропуски в системата за мониторинг и контрол. Ситуацията е подобна и с

напоителните системи в България, които са били изградени преди няколко

десетилетия и чиято схема на финансиране се нуждае от оптимизация.

• Важно е да се подобри точността на моделите на регионалното въздействие и

общественото оповестяване на научните резултати. Освен това, наличието на

ретроспективни статистически данни и на научно обосновани проучвания за



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 91

природните опасности може значително да подобри знанията и да повиши

осведомеността по отношение на изменението на климата.

• Липсва разработване на модели от Басейновите дирекции като начин за запълване

на пропуските от неефективната мрежа за мониторинг, като начин за наблюдение

и оценка на застрашените водни обекти или като начин за оценка на ефекта и

избор на мерки.

• В Басейновите дирекции няма модели за воден баланс, които да могат да бъдат

използвани за разработване на различни сценарии, отчитащи промените в

климата, използването на водата от различните сектори и т.н. за справяне с

несигурността по отношение на изменението на климата, управлението

напоземленат собственост, населението и т.н.

• Като резултат от ПУРН не са изготвени карти за прогнозиране на риска от

наводнения. Тази информация би била много полезна при оценката на риска за

бъдещи инвестиционни проекти, които трябва да вземат под внимание

изменението на климата. Съществува необходимост от пространствено намалени

прогнози за климата, насочени към времето и величината на въздействията на

климата за период от 20-30 години, които да съответстват на планираните времеви

хоризонти. Други приоритетни области за проучвания включват въздействието на

климата върху хидроложките параметри и подземните води, както и анализ на

разходите и ползите от стратегиите за адаптация.

Финансов и технически аспект:

• На базата на анализа на разходите и източниците на финансиране, Националната

стратегия за управление и развитие на водния сектор посочва, че размерът на

необходимите инвестиции във водната инфраструктура, както и годишният

размер на оперативните разходи изискват преглед на настоящия механизъм за

финансиране на водния сектор с цел осигуряване на повече финансови ресурси.74

Това има пряко въздействие върху прилагането на мерките за адаптация към

климатичните промени, тъй като капацитът за адаптация е свързан с правилното

управление на водната инфраструктура и нейната поддръжка, рехабилитация или

модернизация спрямо съществуващите или ревизирани стандарти.

• През първите три години има огромно натрупване на разходи за изпълнение на

мерките на ПУРН. Опитът показва, че отделянето на големи количества

финансови ресурси за кратък период от време затруднява прилагането на мерките

от страна на централните и местните власти и изисква разумен подход за

разпределяне на тежестта през 6-те години в периода 2016-2021 г.75

• Въпреки че ПУРБ и ПУРН предоставят оценка на мерките, не всички финансови

източници са гарантирани. Освен това, след анализ на данните в Плана за

управление на риска от наводнения на Западнобеломорски район беше

идентифициран финансов дефицит.

• Не съществува изчерпателна база данни, съдържаща разходи и финансиране на

74 Приложение 7 към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектори, 2012 г. 75 План а управление на риска от наводнения на Западнобеломорски район



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 92

водния сектор в България, а липсата на систематична и последователна

информация е проблем при изготвянето на точни анализи на финансовите потоци

в този сектор. НСИ събира и обобщава информация само по отношение на част от

разходите и източниците на финансиране за опазване и възстановяване на водните

ресурси. Създаването на единна информационна система, която отчита всички

разходи и всички източници на финансиране ще улесни адекватното управление

на водния сектор и по-специално разработването на инвестиционни проекти при

кандидатстване за финансиране от ЕС76.

• Следва да се модернизира и подобри капацитета на инфраструктурата за защита

от наводнения, както и на ВиК инфраструктурата в градските райони, за да се

намалят загубите и да се създаде база данни за състоянието на самата

инфраструктура.

• Оценката на инфраструктурата за напояване и отводняване показва, че разходите

за реконструкция ще са десет пъти по-големи от наличните публични средства77.

Институционален капацитет:

По отношение на капацитета на човешкия ресурс – налице е недостиг на персонал,

което се наблюдава като проблем при много заинтересовани страни. В резултат

на неатрактивното възнаграждение в сектора липсва квалифициран персонал.

Негатвино влияние оказваат и натрупаните през годините пропуски за

професионална подготовка и развитие на експерти на национално ниво и

подценяване на нуждите на специалисти в управлението на водния сектор.

76 Приложение 7 към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектори, 2012 г. 77 Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, 2016 г.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 93

Глава 3. Възможности за адаптация

Принципно, възможностите за адаптация допринасят или за изграждането на

капацитет за адаптация, или за изпълнението на дейности за адаптация.78 Изграждането

на капацитет за адаптация се подпомага чрез повече налична информация, изграждане

на необходимата законова и регулаторна база и разширяване на институционалния

капацитет на заинтересованите страни. Изпълнението на действия за адаптация има за

цел да намали пряко уязвимостта към изменението на климата.

Какво би могло да се счита за „добра адаптация“ получава значително внимание

в литературата. 79 За да се постигне добра адаптация, възможностите за адаптиране

трябва да отговарят на редица принципи и да бъдат80:

• Устойчиви – вариантите за адаптация трябва не само да смекчават заплахите, но

и да отчитат наличните възможности;

• Пропорционални и интегрирани – компетентността за реакция спрямо

изменението на климата трябва да бъде трайно интегрирана в системата за

вземане на решения на заинтересованите страни;

• Съвместни и открити – често пъти се изискват съвместни действия на множество

заинтересовани страни. Важно е да се обърне внимание на факта, че

заинтересованите страни трябва да бъдат информирани и мотивирани да

осъществяват съвместни усилия и да ангажират външни страни;

• Ефективни – действията трябва да бъдат конкретни, приложими и специфични по

отношение на дадения контекст;

• Ефикасни – основен фактор, който трябва да се вземе под внимание е да се опита

да се претеглят разходите и ползите от опциите;

• Справедливи – разходите и допълнителните рискове, свързани с възможностите

за адаптация трябва да бъдат разпределени в обществото по справедлив и

пропорционален начин, особено като се вземе под внимание въздействието върху

уязвимите групи.

3.1 Идентифицирани възможности за адаптация

Подходът, възприет в настоящия документ е да се идентифицира дълъг списък с

възможности за адаптация въз основа на констатациите от предходните раздели на

доклада. Силната страна на водния сектор е, че той е един от секторите на икономиката,

които са относително напреднали по отношение на адаптация към изменението на

климата. Предизвикателството е, че в обхвата на водния сектор попадат изключително

широк кръг подсектори.

Списъкът на вариантите за адаптация спрямо климатичните промени в този

раздел беше представен на заинтересованите страни във водния сектор и беше обсъден с

тях на Секторната консултативна сесия на 15 юни 2017 г. Целта на дискусията беше да

се получи обратна информация относно уместността и приоритета на различните

78 UKCIP (без дата). 79 Виж например UKCIP (без дата), Prutsch et al. (2010), Defra (2010) 80 Defra (2010).



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 94

възможности за адаптация.

Вариантите са адаптация са групирани според целесъобразността им към водния сектор

на България.

Последващо развитие на подсекторните политики и планове

Правната рамка на водния сектор е широкообхватна, но все още съществуват

някои пропуски. Действията по тази опция могат да включват:

Разработване на стратегия за засушаването с планове за действие и планове за

управление на засушаването и определяне на мерки и приоритети по отношение

на времето, разходите и ползите.

Разработване на интегрирани планове за управление на водната инфраструктура

на регионално или местно ниво.

Актуализиране на Националния каталог от мерки в ПУРБ и ПУРН с

допълнителни мерки, свързани с адаптация към изменението на климата

Преглед и подобряване на координацията между всички заинтересовани страни във водния сектор

Все още съществуват известни пропуски, най-вече свързани с областите на

споделени отговорности между заинтересованите страни:

• Между държавните институции - в управлението на водите участват много

министерства и държавни органи. Трябва да се постигне разбирателство, че

политиката за управление на водните ресурси е с приоритет над всички други

секторни политики. Секторните политики трябва да интегрират всички

изисквания и ограничения, заложени в политиката за водите, като същевременно

разработват своите стратегии, планове и т.н.;

• Между Басейновите дирекции и водните оператори - в процеса на планиране на

използването на водния ресурс и по отношение на ефективната и надеждна

експлоатация и поддръжка на инфраструктурата. Различната времева рамка на

изготвяне на плановете за управление на Басейновите дирекции и бизнес

плановете на ВиК дружествата създава трудности в процеса на подбор и на

изпълнение на избраните мерки;

• Между ВиК операторите в процеса на експлоатация и поддръжка на общи или

свързани водни инфраструктури.

Действията по тази опция биха могли да включват:

• Подобряване на ефективността на Координационния съвет по водите към

Министерски съвет по отношение на политиката и координацията на действията

по адаптацията към изменението климата.

• Преглед и предложения за правни и институционални мерки за подобряване на

механизма за изпълнение на отрасловите стратегии (ВиК, хидромелиорации,

енергетика) и планове (ПУРБ, ПУРН) по отношение на координацията на

отговорностите и дейностите на различните институции, собствениците на



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 95

инфраструктура и операторите, както и свързване на плановете с

инвестиционните програми на собствениците/операторите на инфраструктурата.

• Преглед и предлагане на правни и институционални мерки за подобряване на

координацията между всички заинтересовани страни в процеса на управление,

експлоатация, наблюдение и контрол на водните ресурси и водната

инфраструктура по отношение на използването на водните ресурси и ефективната

и надеждна експлоатация и поддръжка на инфраструктурата.

Организиране на база данни и превод на данни за водния сектор

Отчита се, че съществуват известни пропуски в наличието на данни относно

водната инфраструктура. Активите се управляват от различни субекти и не съществува

унифицирана и съгласувана информация на ниво държава. Това прави проблематично

правилното планиране, функциониране и поддръжка на активите и следователно е

необходимо да се търси подобрение в тази насока.

• Създаване и редовна актуализация на публично достъпна ГИС база данни. Не

цялата информация е обществено достъпна, особено по отношение на валежите и

речните оттоци. Това се превръща в сериозна пречка за разработването на научни

проекти. Друг проблем е, че информацията се събира и съхранява от различни

органи с различна честота и при различна пространствена ориентация.

Реорганизирането на данните отнема много време и процесът предразполага към

допускане на грешки. Системата трябва да включва информация в реално време,

както и информация за минали периоди относно, но не единствено за:

o Метеорологичното време – информация за времето, включително и за

температурите и валежите;

o водните ресурси – речен отток, минимален отток след водовземания,

подземни водни тела, язовируи , качество на водата;

o инфраструктурата – язовирни стени, водовземания, канали за напояване и

отводняване с инвентарна информация и технически параметри;

o събития и щети, свързани с изменението на климата.

• Подсигуряване на експлоатацията с мониторинг. Също така, разработване на

прогнози и осигуряването на данни за метеорологичното време конкретно за

водния сектор по време на всички етапи - проектиране, поддръжка, управление,

мониторинг и контрол. Трябва да бъдат разработени и публикувани ГИС карти за

риска. Карти на текущото състояние и/или карти по сценарий. Тези данни могат

да се използват като входна информация в оценката на риска и уязвимостта на

етапите на проектиране. Съществуват карти за риска от наводнения като база за

прилагането на ПУРН, но не са изготвени карти, които да визуализират целите на

плановете. Липсата на такива карти означава, че няма единен национален подход

при оценката на риска и в резултат на това вероятно ще възникнат грешки в

етапите на проектиране.

• Продължаване на разработването на системи за ранно предупреждение.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 96

Актуализиране и инкорпориране на проектиране и инженерен дизайн, устойчиви на изменението на климата

След предоставяне на информация за инфраструктурата, следващата стъпка би

била да се направи системна оценка на критичността на инфраструктурата и рисковете,

свързани с различните инфраструктурни компоненти. Това би позволило да се подредят

по приоритети по-нататъшните интервенции и да се планират правилно

инвестиционните програми за подобряване на сектора.

Проблем, който е пряко свързан с оценката на рисковете за инфраструктурата, е

необходимостта от преоценка на проектните параметри на съществуващата критично

важна водна инфраструктура и дали те са адекватни на очакваните климатични условия.

Действията биха могли да включват:

• Актуализиране на нормативната уредба за проектиране, технологиите и

материалите на водната инфраструктура, за да могат да издържат на текущите или

очакваните въздействия на климата;

• Разработване на методология за оценка на рисковете за водната инфраструктура

по отношение на събития, свързани с изменение на климата - понастоящем

налични само за ВиК;

• Определяне и приоритизиране на критично важната водна инфраструктура от

гледна точка на рисковете от събитията, свързани с изменение на климата;

• Преоценка на проектните параметри на съществуващата водна инфраструктура, с

оглед на подготовката и за очакваното изменение на климата, като например

съоръженията за защита от наводнения и малките язовири;

• Промяна на законодателството в посока разумно използване на земята

(ограничение на строителството, други ограничения) и планиране на

строителството (адаптирано към наводнения);

• Актуализиране на законодателството за синхронизиране на периодите на

планиране на различните заинтересовани страни и за насърчаване на доброто

сътрудничество;

• Създаване на законодателство относно събирането на дъждовна вода и повторно

използвана на водата; разработване на национална методология за определяне на

минимален (екологичен) речен отток.

Обмисляне на мерки за адаптация към изменението на климата в инвестиционните програми и оперативните планове в три основни направления:

• Намаляване наизлагането на въздействие – излагането на въздействие е основно

в резултат от местоположението . Например, някои населени места в планинските

района страдат от недостиг на вода поради повърхностно подхранване на

водоизточника. Подходяща мярка би могла да бъде изграждането на нов язовир в

случай, че възникне и опасност от наводняване или резервно водочерпене от



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 97

подземни води, събиране на дъждовна вода и подобряване на ефективността на

водопроводнат мрежа за опазване на водоизточника.

• Намаляване на чувствителността - чувствителността е степента, до която

системата е засегната от климатични въздействия. Например, при ограничен обем

на съхранение на язовира или ограничено намаление на водното ниво. Това може

да се осъществи чрез мерки за повишаване на ефективността на

водоснабдителната система, въвеждане на събирането на дъждовна вода и

експлоатация на допълнителен водоизточник или прехвърляне на вода като

последна мярка. Също така, в случай, че капацитетът на оттока на речното корито

след язовира се увеличи, това ще позволи по-ефективно използване на обема на

съхранение. Тъй като ще са необходими по малко свободни обеми за поемане на

високи вълни

• Увеличаване на капацитета за адаптация - капацитетът за адаптация се определя

като способността на системата да се приспособява към изменението на климата

(включително променливостта на климата и климатичните крайности), за да

намали потенциалните щети, да се възползва от възможностите или да се справи

с последствията. 81 Това изисква ясна йерархична структура и утвърдени

институционални роли, наличието на централизиран орган, който има ясни

управленски цели и може да синхронизира действията в случай на извънредна

ситуация. Разработени са планове, които са съсредоточени основно върху

защитата от наводнения, но не и върху изменението на климата и особено - в

случай на засушаване.

Изграждане на капацитет и мрежи за знания

Заинтересованите страни следва да бъдат адекватно подкрепени в усилията си да

се справят с изменението на климата. В съответствие със заключенията от прегледа на

институционалната рамка се предлагат следните варианти за адаптация:

• Изграждане на институционален капацитет и мрежи за знания, по-специално в

областните администрации, общините, Държавната агенция за метрологичен и

технически надзор, „Напоителни системи“, ВиК операторите

• Разработване на законови рамки, модели и инструменти за подпомагане на

вземането на решения, както и за анализи на местно ниво и оценки на риска

• Организиране на действия за повишаване на осведомеността на национално и

местно равнище по отношение на събитията, свързани с изменението на климата,

щетите и адаптацията във водния сектор

Един ценен пример е опитът на Обединеното кралство в създаването на мрежата

ARCC (адаптиране и устойчивост в контекста на промяната), която обединява

изследователи и заинтересовани страни в инфраструктурните сектори. Членовете на

проекта "Форум за адаптиране на операторите на инфраструктурните оператори"

(IOAF) 82 са оператори на инфраструктури, регулаторни органи, правителствени

81 http://www.careclimatechange.org/tk/cba/en/cba_basics/key_concepts.html 82 IOAF: http://www.arcc-network.org.uk/infrastructure/ioaf/


http://www.careclimatechange.org/tk/cba/en/cba_basics/key_concepts.html

http://www.arcc-network.org.uk/infrastructure/ioaf/


--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 98

представители, търговски асоциации, професионални организации и представители на

академичните среди, които са насочени към обмен на опит и сътрудничество в усилията

за намаляване на уязвимостта по отношение на изменението на климата и различните

възможности за адаптация чрез представяне на точки на зависимост между

инфраструктурните системи.

Чрез фокусирането върху уязвимостта и устойчивостта на водния сектор към

изменението на климата, мултидисциплинарното и ефективно ангажиране на

заинтересованите страни по отношение на подхода на адаптация се очаква да има

адекватен ефект върху цялостните усилия за адаптирането към изменението на климата,

предотвратяването и управлението на риска. В резултат на това, основните насоки, които

изискват дългосрочен ангажимент и индикативна подкрепа по отношение на адаптацията

към изменението на климата могат да бъдат обобщени в мерки за укрепване и включване

на научните изследвания, включително техническо развитие и иновации, и мерки за

намаляване на административната тежест, включително хармонизирането в рамките на

институционалната мрежа на всяко ниво на управление и насърчаване на свободното

предоставяне на данни.

3.2 Опит на другите държави-членки на ЕС с избор на варианти за адаптация на сектора

На ниво Европейски съюз, Германия и Франция са страни със сравнително дълга

история на разработване на политики за адаптация към изменението на климата и

техният опит може да се окаже ценен принос по редица въпроси в тази област. И двете

страни бяха разработили стратегиите си за адаптация преди Европейската комисия да

започне да изпълнява своята Бяла книга "Адаптиране спрямо изменението на климата"

през 2009 г.

Германия

През 2008 г. Федералното правителство прие Стратегията на Германия за адаптиране към

изменението на климата (DAS). Тя представлява основата за прогресивен, средносрочен

процес, в който следва да се идентифицират последиците от глобалното изменение на

климата, да се оценят рисковете, да се специфицират изискваните действия, да се

разработят и приложат мерки за адаптация съвместно с провинциите (Länder) и други

социални групи. Предвид големия брой области, засегнати от въздействията от

изменението на климата, DAS приема интегриран подход. Той има за цел да гарантира,

че последиците от изменението на климата в различните сфери на действие и сектори,

както и възможните взаимодействия между мерките за адаптиране, са взети под

внимание, че се насърчават общите ползи, и че конфликтите и компромисите между

използването на ресурсите и целите са идентифицирани и предотвратени на ранен етап.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 99

Изучаване на най-добрите международни практики: мерки за адаптация на Германия за режима на водите, защита на крайбрежието и морската среда83

• управление на речните басейни: възстановяване на влажните зони/определящи райони за ретензиране на високи вълни , гарантиране на минимален отток на реки и потоци, водещ до временни ограничения на водочерпенето.

• адаптиране на инфраструктурата: дъждовната вода трябва да попива на местно ниво, да се използва за напояване или да се излива във водно тяло чрез канали, които са отделно от канализацията за отпадъчни води, язовирите и ретензионните басейни могат да бъдат използвани за регулиране на нивото на водата надолу по веригата, язовирите трябва да се експлоатират в съответствие с необходимите времеви и пространствени изисквания.

• предпазни мерки срещу наводнения: предварително уточняване на най-добрия начин за действие, който хората трябва да предприемат в случай на внезапно наводнение; монтаж на възвратни клапи за сградните канализационни отклонения, модифициране на канализационните системи за предотвратяване на наводнения.

• защита на моретата на международно ниво: всички мерки, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове са в интерес и на защитата на морските екосистеми.

С приемането на Плана за действие за адаптация през 2011 г. федералното

правителство изпълва DAS с конкретни дейности като средство за по-нататъшно

развитие на стратегията. Планът за действие определя главно дейности на национално

равнище и дейности, предприети от федералното правителство, които са съвместно

инициирани с провинциите (Länder). Всички дейности по плана за действие ще бъдат

финансирани – ако бюджетните ресурси са налични - от бюджетите на съответните

правителствени отдели в рамките на настоящото финансово планиране. Следователно,

всички дейности са в отговорността на министерствата. Подготовката на плана за

действие бе придружена от междусекторна, многостранна дискусия и различни формати

за участие като част от текущия диалог и процес на участие, свързани с DAS.

Изучаване на най-добрите международни практики: данни за водите и климата в Германия

• Федералният институт по хидрология (BfG), Федералната агенция за морска и

хидрографска дейност (BSH) и Федералният институт по хидротехническо строителство (BAW)

работят в тясно сътрудничество с Deutscher Wetterdienst - германската национална

метеорологична служба (DWD, федерален орган, подразделение на Федералното министерство

на транспорта, строителството и градското развитие (BMVBS). Те притежават фундаменталната

информация за водите в Германия, действат като консорциум под юрисдикцията на BMVBS и

работят по възможните последици от изменението на климата за вътрешните води и

крайбрежните райони.

• DWD предоставя данните за климата, необходими за всички сфери на действие, като

основа за оценка на въздействието върху климата. Като част от дейностите си в областта на

политиките и консултациите по климата, DWD оперира няколко мрежи за наблюдение и събира

удобни за наблюдение данни, данни за климата и климатични прогнози за различни

климатични услуги. Тези услуги се използват от много федерални и провинциални власти за

подпомагане на управлението на бедствията и гражданската защита и се използват също за

разработването на мерки за насърчаване на адаптацията към въздействието на изменението на

климата.84

83 Стратегия на Германия за адаптация към изменението на климата, 2008 г. 84 План за действие по отношение към Стратегия на Германия за адаптация към изменението на климата, 2011 г.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 100

През 2015 г. е публикуван първият доклад за напредъка по изпълнението на

Стратегията DAS, съдържащ мониторингов доклад, който описва, въз основа на

показатели, въздействието на климата и адаптацията в отделните сектори, с оглед както

на минали събития, така и на настоящата ситуация.

Поуки, извлечени от Германия85:

• Бъдещето е несигурно итеративен политически процес;

• Адаптацията изисква управление на много нива местното и регионалното ниво

са най-важни за изпълнението на мерките;

• Инегрирането е основен въпрос интеграция в различни секторни политики;

• Адаптацията изисква широка подкрепа/ангажираност ангажиране на различни

правителствени и неправителствени участници, които са от съществено значение

за успеха и прилагането на стратегията.

Франция

Във Франция Националната стратегия за адаптация (НСА) е приета през 2006 г.

Националният план за адаптация (НПА) е приет през 2011 г. В него се приоритизират

240 конкретни мерки, обхващащи 20 тематични области на плана. Във Франция

адаптацията се насърчава и непряко чрез ролята на държавата на застрахователните

пазари. Държавата играе ролята на презастраховател от последна инстанция. Освен това,

застрахователите участват пряко във финансирането на политиките за предотвратяване

на рискове. Секторите земеделие, човешко здраве, води и крайбрежни зони са използвали

финансови инструменти за адаптация.86

Изучаване на най-добрите международни практики: националният план за адаптация на Франция към въздействията от изменението на климата

Мерки по отношение на водните ресурси:

• установяване на уязвимостта на подземните водни тела към изменението на климата

• придобиване на нови знания за мащаба на основните хидрографски басейни, по-специално чрез моделиране на хидросистемите с интеграция на въздействието от изменението на климата

• проследяване на промените в търсенето на вода чрез създаване на национална база данни за иззета вода

• подкрепа за използването на пречистени отпадъчни води за напояване на земеделски култури и зелени площи, особено в региони, които изпитват недостиг на вода.

• подобряване на ефективността в енергийния сектор по отношение на изземането и използването на вода за съществуващите и бъдещите електроцентрали в енергийния сектор

• оптимизиране на съществуващите водохранилища в земеделския сектор и създаване на изкуствени резервоари

• интегриране на очакваните въздействия от изменението на климата и приемането на необходимите мерки за адаптация в инструментите за интервенция на водните агенции и в инструментите за планиране на управлението на водите на ниво големи хидрографски басейни.

Мерки по отношение на крайбрежните зони:

• създаване на национална морска и брегова обсерватория и развиване на мрежа за наблюдение на крайбрежието

85 Опит и извлечени поуки по отношение на интеграцията от Стратегията за адаптация на Германия, Федерална агенция по

околната среда, 2014 г. 86 http://climate-adapt.eea.europa.eu/countries-regions/countries/france


http://climate-adapt.eea.europa.eu/countries-regions/countries/france


--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 101

• получаване на данни за промяна в бреговата линия чрез въздушна фотография при отлив

• въвеждане на интегрирано управление на морето и крайбрежието чрез интегриране на изменението в климата в програмите за подобряване на морето87.

3.3 Оценка на опциите за адаптация

Този раздел описва подробно подхода за определяне на характеристиките на

вариантите за адаптиране по отношение на:

• време за планиране и изпълнение;

• разходи и ползи;

• усилия за изпълнение и ниво на трудност;

• показатели за измерване на изпълнението/успеха;

• необходими институционални мерки; и

• последиците от липсата на действие.

Целта на обсъждането в настоящия раздел е да се информира процеса на вземане

на решения относно характеристиките на вариантите за адаптация, така че те да могат да

бъдат правилно приоритизирани.

3.4 Пресечни въпроси, компромиси и взаимозависимости на опциите за адаптация

Взаимозависимостта между различните сектори, както и вътре във всеки сектор,

следва да бъде взета под внимание и адекватно управлявана88. Взаимозависимостите

може понякога да доведат до "каскаден провал", когато сривът на един вид

инфраструктура води до срив и на другата.

Като имат предвид този факт, някои проучвания анализират транспортната,

енергийната и водната инфраструктура като едно цяло и се опитват да се справят с

взаимозависимостите по най-добрия начин.89

Много от последиците от изменението на климата в други сектори могат да

засегнат и водния сектор. Обобщение на въздействието на изменението на климата в

други сектори, което оказва положително или отрицателно въздействие върху водния

сектор, е представено в Таблица 20.

87 Национален план на Франция за адаптация към изменението на климата 2011 – 2015 г. 88 Кралска инженерна академия (2011). 89 Подходът, използван в Обединеното кралство при оценка на риска от изменението на климата (The approach employed in the UK Climate Change Risk Assessment, Dawson et al., 2016).



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 102

Таблица 20. Матрица на взаимозависимостите

Въздействие ВОДЕН СЕКТОР

Въздействие на изменението на климата по отношение на …… (виж по-долу)

Положително Отрицателно

Земеделие •

• Повишеното търсене на вода за напояване поради по-честите суши би довело до увеличаване на потреблението на вода и конкуренция между секторите по отношение на водните ресурси

Биоразнообразие и екосистеми

•

• Повишаването на температурата на въздуха и на водата, съчетано с промени във валежите, може да доведе до увеличаване на инвазивните видове, които причиняват щети на инфраструктурата на водния сектор и до влошаване на качеството на водите

• Повишените температури могат да доведат до еутрофикация, която оказва негативно влияние върху качеството на водата

Енергетика •

• По-високите температури и по-честите суши ще окажат влияние върху наличието на вода за генериране на енергия (т.е. вода за охлаждане и за водна енергетика), като по този начин ще се създаде напрежение между различните потребители (например земеделие,обществено водоснабдяване, екосистеми).

Гори •

• Влошеното състояние на горите, дължащо се на бури и на тежки засушавания, ще окаже отрицателно въздействие върху качеството на водосбора и качеството на повърхностните води

Човешко здраве • • Увеличаване на свързаните с топлината

рискове за здравето и безопасността на работниците по поддръжката

Туризъм •

• Увеличаването на продължителността на летния сезон и по-високите летни температури ще доведат до увеличаване на броя на туристите по морското крайбрежие, което ще увеличи търсенето на вода и ще постави под натиск пречистването на отпадъчните води.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 103

Транспорт •

• Повреждането на транспортната инфраструктура поради екстремни метеорологични явления (ерозия, свлачища и т.н.) може да възпрепятства достъпа до водна инфраструктура, особено в случай на извънредни ситуации

Градска среда • • По-високите температури/периодите на

суша ще доведат до повишена консумация на вода в градските райони.

Забележка: Тази матрица на секторните взаимозависимости показва как въздействията на изменението на климата в един сектор имат положителен или отрицателен ефект върху сектора на водите.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 104

3.5 Подход на определяне на приоритетите

Биха могли да се използват много подходи за подпомагане на процеса на вземане

на решения и за приоритизиране на политиките. Някои от най-популярните подходи са

анализ на ефективността на разходите, анализ на разходите и ползите и мулти-критериен

анализ. Анализът на ефективността на разходите е метод, при който различните

резултати от алтернативните опции са субективно сравнени с разходите, свързани с тях90.

Анализът на разходите и ползите превежда всички ефекти на алтернативите в парично

изражение и претегля нетните настоящи разходи и ползите, за да се разбере как дадената

опция би се отразила на обществото.

Процесът на даване на парична стойност на многобройни ползи и резултати често

е научно и практически проблематичен, а в някои случаи е и невъзможно да бъде

направен с необходимата точност. Това се отнася в особена степен за оценката на

екологичните разходи и ползи, произтичащи от прилагането на мярката. . Тези ефекти

обикновено се развиват за дълги периоди от време и по своята същност са обект на

високи нива на несигурност.

Прилагането на мулти-критериен анализ обикновено се счита за подходящо в

случаите, когато е трудно обективно да се определят количествено ефектите от

алтернативите и когато има многобройни противоречащи си цели. Като се има предвид

това, мулти-критерийният подход е предпочитан за приоритизиране на опциите за

адаптация.

Принципи на мулти-критерийния анализ

Разработването на типичен мулти-критериен анализ се състои от няколко стъпки:

• Идентифициране на алтернативи – идентифицирането на опциите разчита на

експертна преценка и едва ли може да се направи без интуиция (до известна

степен). На възможно най-ранен етап трябва да се гарантира, че опциите

отговарят на законовите и други ограничения (неофициална предварителна

проверка). В резултат на този процес трябва да бъде определен ясен набор от

опции, които да бъдат разгледани.

• Избор на критерии – критериите са индикаторите за изпълнение, по които трябва

да се оценят алтернативите. Критериите са от ключово значение за добавената

стойност чрез този вид анализ. Следва да избягва прекомерно големия брой

критерии, тъй като те правят процеса ненадежден, а резултатите от анализа - по-

трудни за комуникиране. В идеалния случай критериите трябва да бъдат

количествени, но могат да бъдат и качествени - доколкото могат да бъдат оценени

обективно.

• Оценяване – на критериите може да бъде дадена конкретна тежест (т.е. различна

за всеки критерий), която да отразява тяхното относително значение. Анализът

приключва с присъждането на оценки за критериите на алтернативите и

класирането им в съответствие с получените общи оценки.

90 DCLG (2009).



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 105

За целите на анализа може да се помисли за широк набор от критерии, например91:

• неотложност по отношение на вече съществуващи заплахи;

• ранно подготвително действие, с цел избягване на бъдещи щети;

• обхват на ефекта – което предполага, че опциите, покриващи множество рискове

са за предпочитане;

• съотношение разходи - ползи;

• ефективност по отношение на времето;

• устойчивост при широк кръг от вероятни бъдещи въздействия;

• гъвкавост за корекции или обратимост в случай на различно развитие;

• политическа и културна приемливост;

• надграждане на знанията и автономен адаптивен капацитет, и т.н.

Рамката за оценка за определяне на приоритетите по отношение на опциите за

адаптация е разработена като се взимат предвид посочените по-горе съображения.

91 SWD (2013) 134.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 106

Приложение 1. Обобщение на ефектите на изменение на климата върху речната хидрология и наличието на повърхностни водни ресурси

Западнобеломорски район. Западнобеломорският район обхваща три основни

речни системи: Струма, Места и Доспат. Във връзка с районите на изменение на климата

Струма е разделена на три участъка - горна, средна и долна, а по отношение на

хидроложките характеристики, анализирани за реките Места и Доспат, реките са

свързани и с района на река Долна Струма. Резултатът от анализа на високите стойности

на прогнозите е спад с -14.60% в средногодишния отток на горната част на река Струма

при сценариите RCP4.5 и с -11.48% при сценария RCP8.5.

Вътрешно-годишното разпределение на оттока за зимата по сценарий RCP8.5

отбелязва значителна разлика в средния сезонен отток за горна и средна Струма,

съответно с увеличение от 4,77% и 20,03%. Средното разпределение на пролетните

оттоци за Западнобеломорски район не се характеризира с никаква съществена промяна

при двата сценария, с изключение на горна Струма, където по прогнозите на RCP4.5 се

наблюдава увеличение от 10,8%.

Високото ниво на водата при сценарий RCP4.5 се отнася до събития с висока

водна структура с 20-годишни периоди на повторение, а най-голямото намаление се

отнася до горна Струма (с -6.40%) и при сценарий RCP8.5, отнасящ се до събития с

висока водна структура с 1000-годишни периоди на повторение, най-голямото

намаление е от -15,70% за средна Струма.

Резултатите за ниски нива на водата съгласно сценарий RCP4.5 са хомогенни, с

изключение на река средна Струма, където се проявява намаление от -12%.

Основните констатации и изводи, показват, че регионът на средна Струма има

най-големите промени в оттока и в резултатите и е най-чувствителната зона сред

основните речни системи от Западнобеломорски район.

Дунавски район. Дунавският район включва речните системи или реките (от

запад на изток) Искър, Ерма, Нишава, Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и речната

система Дунавска Добруджа. В посока изток, средният годишен отток спада значително

при сценарий RCP4.5 и варира между -14.13% (река Осъм) и -23.50% (Дунавска

Добруджа).

По отношение на вътрешно-годишните прогнози за разпределение на оттока по

сценарии RCP4.5 и RCP8.5 се наблюдава същата тенденция, а реките от западната част

на речния басейн се характеризират с подобно увеличение на пролетното оттичане. При

сценарии RCP4.5 и RCP8.5 обаче, реките Вит и Осъм (северна централна България)

показват най-голямо сезонно увеличение от 42.33% (RCP4.5) и 50.07% (RCP8.5) за река

Вит и от 33.12 % (RCP4.5) и 43.15% (RCP8.5) за река Осъм. Променливостта на летния

отток е сравнително последователна, с изключение на реките Янтра и Русенски Лом и

речната система Дунавска Добруджа, където най-значимите промени се наблюдават при

сценарий RCP8.5. За река Горна Янтра намалението е -48.03%, а за Долен Русенски Лом



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 107

и Дунавска Добруджа то е -53.90%. Зимният отток за реките Осъм и Янтра също се

характеризира с голямо увеличение при сценарий RCP8.5 и се повишава до 45,47% за

река Осъм и до 65,67% за река Янтра.

Що се отнася до високите нива на водата, речните басейни в западната част се

различават с огромни вариации. Прогнозите за Долна Янтра са с най-голямо увеличение

от 59,1% при сценарий RCP8.5, свързани с високи водни събития с 1000-годишни

периоди на рецидив. Река Русенски Лом и Дунав Добруджа се характеризират с

намаление между -41.60% и -66.70% при същия сценарий. Прогнозите за ниски водни

нива показват най-голямо намаление за RCP4.5 и RCP8.5 за речните системи Русенски

Лом и Дунав Добруджа.

Въз основа на анализа за Дунавския район цялостната уязвимост на речния басейн

следва възходяща тенденция, както се вижда от най-значителните промени в средния и

годишния отток и от колебанието във високите и ниските нива на водата.

Източнобеломорски район. Източнобеломорският район обхваща основните

речни системи на реките Марица, Тунджа и Арда. Всяко от водните тела е разделено на

участъци, в зависимост от районите, които са обхванати от климатичните промени.

Средният годишен отток на река Тунджа по сценарий RCP8.5 регистрира най-

голямата промяна от -20,52% за средната и долната част. Годишният отток на средните

и долните сектори на река Тунджа, както и за река Марица, намалява с повече от 1/3 през

летния сезон при сценарий RCP8.5. Летният отток на река Марица варира от -29.45% до

-37.18%, а за река Тунджа - от -35.97% до -37.70%. По отношение на есенния отток,

секторът на р. Марица от Пазарджик до Първомай е намалява с -31.10% при сценарий

RCP4.5, докато намалението по същия сценарии за река Арда е с -16.37%. Останалите

речни системи показват увеличение както за сценарий RCP4.5, така и за RCP8.5. През

зимния сезон обаче не се наблюдават съществени промени при нито един от

наблюдаваните сценарии.

Високите нива на водата подчертават известна непоследователност за цялото

поречие на Арда при сценарий RCP4.5, където увеличението е от 62,70% за горната и

38,64% за долната част на река Арда. Високите водни нива за реките Марица и Тунджа

спадат съответно до -33.0% (река Марица от Първомай до Харманли) и до -29.0% (долна

Тунджа). При сценарий RCP8.5 има значително увеличение на високите нива на водата

за двете реки, което се очаква да се увеличи почти два пъти в горните участъци в

сравнение със средните и долните участъци - до 42,20% за двете водни тела горна Тунджа

и горна Марица (до Пазарджик).

Хидроложкият режим на речните системи в Източнобеломорския район е свързан

и пряко повлиян от промените в суб-средиземноморската климатична зона в

югоизточната част на България. Тези промени се проявяват предимно в средния и

сезонния отток на долните участъци на всички реки в речния басейн.

Черноморски район. Черноморският район обхваща речните системи на реките

Бяла, Черноморска Добруджа, Ровадийска, Камчия, речната система Северен Бургас,

реките Мандренски, Южен Бургас, река Велека и река Резовска.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 108

По отношение на средния годишен отток, всички реки изпитват подобно

намаление, вариращо от -15,76% до -19,11% за сценариите RCP4.5 и RCP8.5.

Единственото изключение е река Бяла, където намалението е съответно от -3.52% и -

5.08%.

Прогнозите за пролетния отток не показват значителна промяна, с изключение за

реките от северната част на района - Черноморска Добруджа, Ровадийска, Камчия, речна

система Северен Бургас, където по сценарий RCP4.5 има увеличение на оттока от 27%.

Всички реки, с изключение на река Бяла, показват най-голямото процентно намаление

при летния отток, който намалява до повече от 30% за двата сценария. При есенния отток

по сценарий RCP8.5 има най-голяма промяна. Резултатите за речните системи Северен

Бургас, реките Мандренски и Южен Бургас и реките Велека и Резовска подчертават

увеличение на средния сезонен отток от 115.00%, което ги отличава сред речните

системи във всичките четири речни басейна.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 109

Таблица 21. Обобщение на моделираните промени в оттоците на реките по район и речни

басейни

Средна стойност

на средния годишен

отток


за пролетта RCP 4.5


за лятото RCP 4.5

Средна стойност за есента RCP 4.5

Средна стойност за зимата

RCP 4.5

Черноморски район -11.1% 27.0% -31.9% -1.2% 38.0%

Черноморска Добруджа -16.3% 27.0% -35.1%

Бяла -3.5%

-14.2% -1.2% 16.1%

Река Камчия -16.3% 27.0% -35.1%

Реки Мандренски -16.0%

-32.9%

42.3%

Северен Бургас -16.0% 27.0% -34.0%

42.3%

Река Правадийска 16.3% 27.0% -35.1%

Река Резовска -16.0%

-32.9%

42.3%

Южен Бургас -16.0%

-32.9%

42.3%

Река Велека -16.0%

-32.9%

42.3%

Дунавски район -9.3% 20.0% -29.4% -8.9% 24.2%

Дунавска Добруджа -23.5% 18.6% -43.9% -31.1%

Река Дунав

Река Ерма -8.6% 10.8%

-17.2%

Река Искър 8.7% 10.8% -14.9% -18.2% 25.2%

Река Нишава

10.8%

-17.2%

Река Огоста -5.3%

-21.6% -21.9% 23.0%

Река Осъм -14.1% 33.1% -20.3%

24.9%

Русенски Лом -21.2% 17.6% -40.4%

Река Вит -4.9% 42.3% -26.5%

14.8%

Река Янтра -5.4%

-32.9% 26.2% 33.4%

Източнобеломорски район -7.9% 9.6% -24.0% -1.5% 16.1%

Река Арда -3.5%

-14.2% -1.2% 16.1%

Река Марица

9.8% -23.3% -1.6%

Река Тунджа -9.3% 9.5% -28.0%

Западнобеломорски район -5.8% 10.8%

-15.8% 20.8%

Река Доспат -1.4%

-14.0% 22.0%

Река Места -1.4%

-14.0% 22.0%

Река Струма -14.6% 10.8%

-17.0% 19.6%



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 110

Общо -9.3% 18.3% -29.0% -8.0% 27.6%

Източник: Българска академия на науките, 2016 г.

Приложение 2: Сериозни наводнения през последните години

май 2005 Силните дъждове в северна България причиняват първите сериозни наводнения. Придошлите реки Скат, Искър и Вит отнемат първите жертви.

юни 2005 По време на второто голямо наводнение е залята западната част на България. Според Постоянната комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи, това са най-силните валежи от 50 години насам. Коригиращите диги на реките Бебреш, Боговина и Рударка в община Ботевград са унищожени.

юли 2005 Третата вълна от големи наводнения засяга почти цялата страна. Водата отнема живота на 11 души. Нанесени са няколко щети на инфраструктурата, включително унищожаването на коригиращата дига на река Калница в област Сливен. Дигите на река Mативир край Ихтиман са напукани; язовир "Тополница" прелива. Само от третата вълна щетите за водоснабдителната и канализационната инфраструктура се оценяват на около 3,5 млн. лв., а възстановяването на съоръженията на напоителната система се оценява на 25 млн. лв.

август 2005 Западна България отново е под вода. Отново има жертви. Обявено е извънредно положение в 23 общини. Дигата на река Лесновска край с. Долни Богров, София е унищожена.

септември 2005

В цялата страна проливните дъждове и придошлите реки заливат индустриални и жилищни сгради, инфраструктура и земеделски земи. Десетки семейства са евакуирани. Има жертви. Унищожени са съоръжения на река Луда Яна (Пазарджик); един от инверторните сифони на главния канал за напояване "Алеко - Потока" е унищожен.

март 2006 Над цяла България се изсипват проливни дъждове. Наводнени са 15 града. На някои места е обявено извънредно положение.

април – май 2006

Дунав приижда в българската част. Правителството въвежда кризисна ситуация в 21 дунавски общини. Нивото на реката достига рекордни в историята нива.

юли 2006 Поройни валежи и силни ветрове наводняват южното Черноморие. За около 20 часа пада 200-250 литра дъжд на квадратен метър, а в Малко Търново е поставен абсолютен рекорд - 300 литра на квадратен метър. Три общини обявяват извънредно положение.

март 2007 Ураганен вятър оставя 46 населени места в Смолян без електричество, а 40 къщи в село Таран остават без покриви. Прекъснато е електричеството, цялата община Чепеларе е без ток. В района на Кърджали има пометени тротоари, повредени



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 111

мостове, подпорни стени и водостоци. В Кирково се измерват валежи от 84 литра / м2, а скоростта на вятъра достига 120 км / ч.

май 2007 След продължителна суша и необичайно високи сезонни температури в областите Враца и Монтана пада проливен дъжд, придружен от градушка, който унищожава земеделската земя. Проливните дъждове наводняват почти цялата България. Дни наред в София има проливни дъждове, които засягат десетки опасни строителни обекти и ги превръщат в свлачища. На 20 май река Владайска излиза от коритото си и наводнява софийския квартал Владая.

юни 2007 Ботевградското село Трудовец преживява опустошителни наводнения. В продължение на час и половина вали проливен дъжд, смесен с градушка, което води до вълна с височина 1,5 м., която запива улици и дворове. В цяла община Пазарджик, Съединение, Асеновград и Ботевград е обявено извънредно положение. Северното платно на магистрала "Тракия" е наводнено. Точиларци, Правище и язовирите Леново започват да преливат.

август 2007 Град Цар Калоян, област Разград, е наводнен от двуметрова вълна, причинена от рекордни валежи - 291 литра на квадратен метър за по-малко от 1 ден. Шест души умират, четирима са изчезнали. Десетки улици в града са напълно отнесени от водата, стотици къщи са унищожени. Водата взима две други жертви в село Нисово в Русе и Монтана. Наводненията, които следват рекордните жеги и опустошителната суша, причиняват тежки поражения в Пазарджик, Монтана, Плевен, Пловдив, Бургас, София.

март 2008 Нивото на река Дунав се покачва при Лом и надвишава 6 метра. Всички плажове са залети, а водата се опира в дигите.

май 2008 Силен дъжд в Шумен,Плевен и Русе. Зеленчуците са унищожени, улиците в някои от селата – също.

юни 2008 Градушка причинява щети в някои части на България. След проливни дъждове в Плевен 15 къщи и дворове са наводнени в долната част на селата Комарево, община Долна Митрополия. На 6 юни 2008 г. проливен дъжд, смесен с градушка блокира движението по улиците и булевардите на София.

септември 2008

Проливните дъждове в страната причиняват наводнения и щети, но няма човешки жертви

юли 2009 Силен дъжд се изсипва над Варна. Наводнени са мазета и приземни етажи на къщи и обществени сгради. През същата година наводнение в югозападна България предизвика скъсване на дигите на река Бистрица край Кюстендил.

юни 2010 Силни валежи в централна и южна България. Язовирите и реките значително повишават нивото си. Само за един ден количеството валежи в определени райони на страната достига 116 до 270 литра на квадратен метър.

юли 2010 Силни валежи в много райони на страната. Големи площи от земеделски земи са наводнени и са нанесени огромни щети на реколтата. Областите Добрич, Силистра, Търговище, Шумен, Варна, Русе, Пловдив, Пазарджик, Смолян и Благоевград са най-засегнати.

май 2012 След силен дъжд резервоарът Иваново прелива и стената му се скъсва. Вълна, широка няколко метра помита село Бисер, Харманли. Освен материални щети, има и 10 жертви. Има и скъсани диги по поречието на река Марица близо до Свиленград и Капитан Андреево.

юни 2014 Проливни дъждове в североизточна България, където падат над 100 л / м2 - два до три пъти над нормата за месеца, които причиняват наводнения в район Аспарухово във Варна и в Добрич и отнемат 13 човешки живота. Корекцията на река Добрич е повредена, има разкъсани мостове и облицовки.

В резултат на проливните дъждове язовир "Ново Паничарево" край Приморско прелива и разрушава мостове и залива пътя Бургас - Царево. Има и жертви.

През същата година имаше наводнения във Велико Търново, Бургас, Мизия, Монтана, Кюстендил, Пловдив, Хасково и София. Пораженията от наводненията през тази година се оценяват на 400 млн. евро според Министерството на вътрешните работи, а общият брой на смъртните случаи е 26. Наводненията разрушават стените на язовирите в Бяла Слатина и Мизия (Видин).

2015 Според данни на НСИ, през 2015 г. в страната са станали 266 наводнения със щети за 171 милиона. Най-засегнатите райони са Варна, Плевен, Сливен и Смолян.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 112

Информацията, публикувана от средствата за масова информация, потвърждава, че от

началото на 2014 г. наводненията в различни части на страната са отнели 18 човешки

живота и са причинили щети за стотици милиони лева. През първите 10 месеца на 2014

г. аварийните и спасителните служби са реагирали на 600 кризи, причинени от

природни бедствия, докато за цялата 2013 г. техният брой е бил 70. Между юни и

октомври всяка година България преживява няколко сериозни наводнения. Щетите от

последните наводнения в бургаския регион в югоизточна България през октомври 2014

г. са надхвърлили 13 милиона лева (6,6 милиона евро). Щетите от наводнения на

пътната инфраструктура в региона възлизат на 5,4 милиона лева. Преди това, през

пролетта, наводненията, причинени от рекордни валежи в северна и североизточна

България през лятото отнеха най-малко 16 живота и предизвикаха масова евакуация в

засегнатата зона.



--------------------------------------- www.eufunds.bg --------------------------------------- 113

Приложение 3. Въздействие на изменението на климата върху водния сектор

Засегнати аспекти на водния сектор

Високи температури

Ниски температури

Продължителни

дъждове

Суша Покачване на водната маса

Повишаване на

морското равнище

Специфични въздействия от ИК, свързани с водите

Екстремни метеорологични явления

Недостиг на вода

Гръмотевични

бури

Мъгла Навод-нения

Лавини Свлачища Бури

D P D P D P D P D P D P D P D P D P D P D P D P D P D P D P

ВОДНИ РЕСУРСИ

Качество на повърхностните води H H L L M M H M L M L L H M H M L L

Количество на повърхностните води

H M L L H M H M H M L L H M

H M L L

Качество на подземните води L L L L L L M M L L L L L L

Количество на подземните води L L L L L L L L L L M M L L

Минерална вода L L L L L L L L L L L L L L

Черно море H M L L L L L L L M L M

Река Дунав M M L L L L M M L L L L L L

ИНФРАСТРУКТУРА

Язовири, резервоари L M M M M M L M M M L U

ВиК тръбни мрежи L M M L H M L M H M M M H M L U

Канализационни тръбни мрежи L M M M H M L M H M M M H M L U

Съоръжения за напояване L M M L H M L M H M M M H M L U

Пречиствателни станции за питейна вода

M M L L M M L M L M M M

H M L U

Пречиствателни станции за отпадни води

L L L L M M L L M M L M

H M L U

Диги L L L L H M L L H M H M L U

Водноелектрически централи L L L L M L M M M L L L L U

Легенда: D = щети; P = вероятност за възникване най-късно до 2050 г.; U = неизвестна; H = висока; M = средна; L = ниска

в червено = отрицателно въздействие; в зелено = положително въздействие; без цвят = неутрално въздействие


Оценка на водния сектор - government.bg · крайбрежието и 30-40 км навътре от бреговата ивица), и алпийска зона

Documents