ДОКЛАДНА ЗАПИСКА 293-…  · Web viewСъгласно разпоредбите на Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС)

ОБЩИНСКА ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

НА ОБЩИНА

ПЕЩЕРА

За периода 2009-2013 г.

Разработена съгласно чл.79, ал.1 от Закона за опазване на околната среда

Приета с Решение № 293 от 27.03.2009г.на

Общински съвет Пещера

Гр.Пещера

Март 2009 година

1

Общинската програма за опазване на околната среда бе разработена от екип на консорциум на Дикон груп ЕООД и Сдружение „Природа назаем” по идея и с финансовата подкрепа на проект „Опазване на глобално значимото биологично

разнообразие в ландшафта на Родопите” (2004 – 2009 г.), по-известен като проект „Родопи” - една съвместна инициатива на Програмата на ООН за развитие и Държавната агенция по горите, финансирана от Глобалния

екологичен фонд.

Главната цел на проекта е да помага на хората от Родопите да съхранят местната природа и да работят за икономическото, културното и социалното

развитие на региона.

Разработването на Програмите е инструмент, чрез който проект „Родопи” подпомога интегрирането на целите за опазване на околната среда в местното

планиране и процесите на вземане на решения.

Подробна информация, както и Програмите за други 11 общини, може да бъде намерена в офисите на проекта в Кърджали и Смолян, както и на уеб

страницата на проекта: www.rodope.org

ПРОЕКТ РОДОПИПроект “Подпомагане разработването на ОПООС в

общините Кричим, Брацигово, Пещера, Сатовча, Гърмен,

Ракитово и Батак – 2008”Консорциум

ДИКОН ГРУП – ПРИРОДА НАЗАЕМ

2

СЪДЪРЖАНИЕ

Съкращения ………………………………………………………………………..4

Въведение ………………………………………………………………………….. .6

I.Анализ на средата …………………………………………………..............….. ..8

I.1. Природо-географски и териториално-административни данни .……......8

I.2.Данни за околната среда ………………………………………………..........9I.2.1. Въздух ..………………………………………………………………...9I.2.2. Води………………………………..…………………………………..11I.2.3. Отпадъци …………………..………………………………………….12I.2.4. Почви и нарушени терени ..………………………………………….15I.2.5. Защитени територии и биоразнообразие ..………………………….16I.2.6. Шум……………………………………..……………………………..22I.2.7. Зелени площи в населени места ..…………………………………...24I.2.8. Радиционна обстановка и влияние от нейонизирани лъчения .…. .26I.2.9. Управленски, икономически и финансови данни и информация ...28I.2.10. Демографски и социално-икономически данни и информация....31

II. Анализ на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите(SWOT)………………………………………………………………………….34

III.Визия за околната среда на общината ………………………………… 37

Пещера – община със съхранена природа, качествена среда за живот и бизнес, с осигурен баланс на интересите на настоящите и на бъдещите поколения и гражданска ангажираност при управлението на природните ресурси …………………………………………………………………………..37

IV. Цели……………………………………………………………………………..38

IV.1. Генерални и стратегически цели……………………………………38IV.2. Специфични стратегически цели ..………………………………….39IV.3. Приоритети……………………………………………………………42

V. План за действие ……………………………………………………………….43

VI. Организация за изпълнението на програмата …………………………...56

VII. Приложения към програмата ……………………………………………...57

3

СЪКРАЩЕНИЯ

АВ Атмосферен въздух

ВиК Водоснабдяване и канализация

ГЕФ Глобален екологичен фонд

ГОП Горни оценъчни прагове

ДАГ Държавна агенция по горите

ДГС Държавно горско стопанство

ДДС Държавна дивечовъдна станция

ДЛС Държавно ловно стопанство

ДЛ Държавно лесничейство

ГИС Географска информационна система

ЗЗ Защитена зона

ЗЗТ Закон за защитените територии

ЗЗШОС Закон за защита от шума в околната среда

ЗМ Защитени местности

ЗООС Закон за опазване на околната среда

ЗТ Защитена територия

ЗЧАВ Закон за чистотата на атмосферния въздух

ЗУО Закон за управление на отпадъците

ИАОС Изпълнителна агенция по околна среда

КАВ Качество на атмосферния въздух

КЗ Комисия по земеделие

ЛУП Лесоустройствен проект

МДК Максимално допустима концентрация

МОН Министерство на образованието и науката

МОСВ Министерство на околната среда и водите

МПС Моторно превозно средство

МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МСП Малки и средни предприятия

МТСП Министерство на труда и социалната политика

НПО Неправителствена организация

НСМБР Национална система за мониторинг на биоразнообразието

НСМОС Националната система за мониторинг на околната среда

ОбА Общинска администрация

4

ООН Организация на обединените нации

ООС Опазване на околната среда

ОП Общински план

ОПАК Оперативна програма администравен капацитет

ОПООС Общинска програма за опазване на околната среда

ОПР Общински план за развитие

ОПРР Оперативна програма регионално развитие

ОПУДО Общинска програма за управление на дейностите по отпадъците

ОС Околна среда

ОУП Общ устройствен план

ПД План за действие

ПЗ Природна забележителност

ПРСР Програма за развитие на селските райони

ПСОВ Пречиствателна станция за отпадъчни води

ПУ План за управление

ПУДОО Предприятие за управление на дейности по опазване на околната среда

ПЧП Публично-частно партньорство

РИОСВ Регионална инспекция по околна среда и води

РЛ Регионална лаборатория

ТБО Твърди битови отпадъци

УО Управление на отпадъците

ФЛАГ Фонд за органите на местно самоуправление

ФПЧ Фини прахови частици (с размер под 10 мкм)

5

ВЪВЕДЕНИЕНастоящата програма за опазване на околната среда на община Пещера е

изготвена от екип на „Дикон груп” ЕООД–София, и сдружение „Природа на заем” в рамките на проект „Родопи”, финансиран от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ) на Организацията на обединените нации (ООН). 

Една от задачите на проекта е да се подпомогне участието на общините в процеса на опазване на околната среда и прилагане на изискванията на Конвенцията за биологичното разнообразие, Рамковата конвенция на Обеди-нените нации за измененията в климата, Конвенцията за борба с опустиня-ването, директивите на Европейския съюз, както и действащите норми на евро-пейското и националното законодателство. Проектът има и задача да подпо-могне общините и заинтересованите страни в процеса на създаване на планове и програми на местно ниво.

Общинската програма за опазване на околната среда  се разработва на основание чл. 79 от ЗООС като основен документ за осъществяване на политиката в тази област на местно ниво.

Законът за опазване на околната среда има за цел да създаде базата, об-щите принципи и правила на едно съвременно законодателство за опазване и подобряване на качеството на отделните компоненти на околната среда и управлението и контрола на факторите, които я увреждат. В този смисъл той има значение на рамков, общ закон за останалите специални закони в областта на околната среда. Неговите критерии и изисквания трябва да залегнат в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други, и да се осъществяват от ком-петентните органи на изпълнителната власт. Така ще бъде изпълнено изис-кването за прилагането интегриран подход в опазването на околната среда.

Разпоредбата на чл. 65 от ЗООС предвижда 80% от санкциите за превишаване на допустимите норми на замърсяване на околната среда да постъпват на територията на общината по местонахождението на санкционирания обект. В общинските бюджети постъпват и всички приходи от санкции и глоби, наложени по екологичното законодателство, по които компетентен орган е кметът на общината. Тези приходи, както и приходите от глоби за нарушаване на наредби, приемани от общинските съвети, могат да се изразходват само за екологични дейности по приоритети, определени в ОПООС.

По своите цели, обхват и значение общинската програма за опазване на околната среда има ролята на водещ документ в областта на опазването на околната среда на местно ниво. Нейното предназначение е да съдейства за реализиране на законовите изисквания и управленските задачи в областта на екологията.

Програмата е приета от Общинския съвет и отразява приоритетите и политиката му като орган на местно самоуправление. За по-пълно и ефективно изпълнение на екологичните цели при изготвянето й са отчетени главните приоритети в приетите национални стратегически документи. Това е направено, за да може общинските власти по-успешно да ползват възможностите за финансиране на програмата чрез кандидатстване, както пред ПУДООС, така и по оперативните програми за финансиране от фондовете на Европейския съюз. 

Като основен документ, по силата на който се осъществява местното самоуправление в областта на опазване на околната среда, ОПООС е изготвена

6

в съответствие с намеренията и приоритетите на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и на представители на всички заинтересовани субекти - неправителствени организации, представители на бизнеса и др. Проведени са редица срещи и обсъждания в хода на нейното приемане и резултатите от тях са отчетени при изработването й. Взети са предвид и предходни разработки на общински екологични, стопански, финансови, здравни, архитектурно-строителни и други проучвания.

Програмата обхваща главните цели и задачи в областта на околната среда и включва последователността от конкретни действия, които да бъдат предприети за изпълнение на поставените управленски приоритети.

Програмата е разработена с активното участие на заинтересованите институции, организации и гражданите на общината. За създаването й е сформирана специална работна група, координирана от еколога на общината и с участието на представители на основните институции, отговорни за опазването на различните компоненти на околната среда или заинтересовани от изпълнението на проекти, засягащи околната среда – поземлената комисия, поделенията на Държавната агенция по горите, неправителствени и образо-вателни организации, предприемачи и др.

Проведени са пет срещи на работната група. На тях са идентифицирани източниците за необходимата информация. Представена е и анализирана информацията за факторите, които оказват влияние върху съответните компо-ненти на околната среда. Анализирани са силните и слабите страни на самата община, както и възможностите и заплахите на външната среда. Чрез анализ работната група определи целите, които стоят пред общината до 2013 г. и съз-даде план за действие за постигането на тези цели. Генерирани са идеи за меха-низмите и индикаторите за мониторинг на нейното изпълнение.

Работната група предприе активен процес на съгласуване на програмата с основните заинтересовани страни и проведе обществено представяне на проекта за програма, като отрази в документа предложенията от обсъждания и публични представяния.

Внесеният вариант на програмата пред Общинския съвет за одобрение отразява в много голяма степен интересите и нагласите на всички заинтере-совани страни от общината.

7

I. АНАЛИЗ НА СРЕДАТА

I.1. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ И ТЕРИТОРИАЛНО-АДМИНИСТРАТИВНИ ДАННИ

Община Пещера е разположена в подножието на сравнително ниските северозападни склонове на Западните Родопи, сред живописна котловина, на площ от 135,4 кв. км (виж картата в Приложение VII. 1.).

Град Пещера е център на общината, в която влизат селата Радилово и Капитан Димитриево.

По дефилето на пещерската р. Стара река минава пътят, който свързва общината на изток със селата Бяга, Исперихово, Ново село и с град Пловдив, на югоизток с град Брацигово, а на запад с градовете Батак, Велинград и Доспат, както и с язовирите „Батак", „Беглика", „Широка поляна", и „Доспат".

На 1 км от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината - с. Радилово и с. Капитан Димитриево.

Град Пещера се намира на 20 км от Пазарджик, 40 км от Пловдив и на 125 км от София.

Община Пещера се намира в южната част на Пазарджишка област и попада в Южен централен район за планиране. По територия тя е най-малката в областта, като заема едва 3 % от площта й.

Община Пещера граничи с община Пазарджик, община Батак, община Брацигово, община Ракитово.

На 18 км от Пещера се намира летовище „Св. Константин”, известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият яз. „Батак” - за летен плаж и риболов.

Релефът е хълмисто-планински. Общината обхваща южните склонове на Бесапарските ридове на Западните Родопи, северните склонове от Баташкия дял на Западните Родопи и югоизточните склонове на западнородопския рид Къркария (Снежанка).

Климатът е умереноконтинентален, с черти на планински. Не се наблюдават резки температурни колебания. Средната надморска височина на град Пещера е 461 м. Средната годишна температура е 12,6 оС. Валежите са от 670 до 680 л/кв. м. годишно.

Община Пещера е бедна на полезни изкопаеми - рудни и нерудни.Има установени запаси от нерудни полезни изкопаеми-мрамор, гранит, варовик, но находищата не са напълно проучени.

В землището на с. Капитан Димитриево се експлоатират два броя кариери за трошен камък и за мозайка.

I.2. ДАННИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

8

I.2.1. ВЪЗДУХ

На територията на община Пещера няма пункт за непрекъснат мони-торинг на качеството на атмосферния въздух (КАВ) към Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) или местна система за наблюдение и контрол на КАВ. С писмо № 04-00-78/17.ІV.2008 г. до МОСВ, с искане да се изгради местна система за наблюдение и контрол на КАВ, общината е получила положителен отговор. През 2007 г. на територията на общината са извършвани периодични (индикаторни) измервания на нивата на основните показатели, характеризиращи КАВ в приземния слой, съгласно чл. 4, ал. 1 на ЗЧАВ, с мо-билна автоматична станция (МАС) на РЛ-Пловдив. Данните показват, че няма превишения на нормите за опазване на човешкото здраве за измерваните показатели. Регистрирани са превишения (предимно през зимния отоплителен сезони) на праговата стойност за средната денонощна норма за опазване на човешкото здраве по показател фини прахови частици – ФПЧ10. Броят на регистрираните данни е по-малък от изискванията за минимален времеви обхват (14%) и минимум регистрирани данни (90%) за този вид измервания съгласно действащото в страната екологично законодателство (около 25% по-малко данни за газовите замърсители и 45% за ФПЧ10). Измервания са извършвани и през почивни дни (през юни), но само през летния сезон. Това, че не е спазено изискването за регистриране на минимален брой данни за измерваните газови замърсители, не е от съществено значение за оценката на КАВ, защото при тях нито веднъж не е регистрирано превишение на дадена прагова стойност. Докато за оценката на КАВ по показателят ФПЧ10 е от съществено значе-ние, тъй като от измерените 24 средни денонощни концентрации (при необходими 46), има 5 превишения на праговата стойност (50 мкг/куб. м). Преизчислявайки данните за година, вероятността да бъде превишена средната денонощна норма за опазване на човешкото здраве (т. е. 35 бр. превишения за една календарна година) по показател ФПЧ10 е голяма, т. е. може да се приеме, че нормата е нарушена. Отчитайки тенденциите на законодателството и в случай, че КАВ в района се запази на същото ниво, със сигурност през 2010 г. нормата няма да е спазена, защото позволеният брой за една календарна година е 7. Сигурно е, че в района на община Пещера е превишен горния оценъчен праг (ГОП), тъй като има 13 регистрирани превишения над праговата стойност на ГОП (30 мкг/куб. м), при допустими 7 бр.

Посоченото е в потвърждение на издадената Заповед №580/17.VІІ.2007г. на министъра на околната среда и водите, с която територията на общината попада в Южен/Тракийски район за оценка и управление на КАВ (РОУКАВ), като съгласно табл. № 3 на заповедта, територията на общината попада в списъка на зоните от РОУКАВ-Южен/Тракийски в които нивата на ФПЧ10 и на полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) са над ГОП. Нивата на остана-лите основни показатели (по чл. 4, ал. 1 на ЗЧАВ) за КАВ са под ГОП.

Отчитайки сезона, през който са регистрирани превишенията на ПС за ФПЧ10, може да се заключи, че замърсяването е само в урбанизираните части на територията на общината и че главният източник на емисии на ФПЧ10 е отопле-нието на битовите сгради (както и тези от административните и от стопанските сгради), които все още не са преминали към използване на природен газ. Други източници на емисии на ФПЧ10, които допринасят значително за общото замърсяване на АВ в общината, са откритите кариери, транспорта и „Биовет” АД. Съгласно протоколи за мониторинг на вредните вещества, изпускани в АВ

9

от точковите източници на „Биовет” АД, са констатирани превишения на пределно-допустимите норми (ПДН) за отделни производства по показател прахови частици. В по-малка степен замърсители с фини прахови частици са дървопреработващите предприятия, добивът на инертни материали, строител-ната, селскостопанската и други дейности.

Други вероятни източници на емисии на територията на общината, които биха довели до генериране на вредни вещества в АВ са горските пожари, необоснованото изгаряне на отпадъци (без оползотворяването на отделената енергия) от растителен произход от дървопреработващата и селскостопанската дейност, както и нерегламентираното изхвърляне и запалване на битови отпадъци.

Превишения на ПДН за ФПЧ10, на територията на общината биха се регистрирали и през останалата част от годината, в случаи на неблагоприятни метеорологични условия или в близост до промишлената зона на гр. Пещера.

Многократно са постъпвали жалби и сигнали от граждани на гр. Пещера за наличието на неприятни миризми от производствената дейност на „Биовет” АД. Тези емисии са с променлив интензитет и разпространението им силно за- виси от метеорологичните условия и от натовареността на мощностите на дру-жеството. Независимо, че емисиите на вредните вещества, предизвикващи не-приятните миризми, може да са в допустимите норми, е възможно да се усетят и да предизвикат неприятен и дразнещ ефект върху хората. Неприятни миризми има около ПСОВ към „Биовет” АД, която се намира на 2,5 км от града, но не се усещат от населението (няма данни за сигнали и жалби от граждани от дейно-стта на ПСОВ).

Вероятно неприятни миризми има около местата за отглеждане на по-голям брой животни и временното съхранение/депониране на отпадъците от тази дейност.

Най-вероятно през 2010 г. нормата за опазване на човешкото здраве по показател ФПЧ10 няма да бъде спазена. Ето защо е необходимо програмата по по този показател да се разработи подробно съгласно нормативните изисквания (чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, чл. 31, ал. 4 на Наредба №7/1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45/99 г.) и инструкцията за разработване на програми за намаляване на еми-сиите и достигане на установените норми за вредни вещества в РОУКАВ, в които е налице превишаване на установените норми). Целта на това предло-жение е да бъдат установени неоспоримо източниците, водещи до превиша-ване на ПС за ФПЧ10, и техния дял към общото замърсяване в района, както и да бъдат набелязани мерки спрямо тях, тъй като и досега изпълнените мерки (залегнали в предишната програма на общината) не биха довели до спазване на нормата за ФПЧ10 в средносрочен и дългосрочен период.

В общината е приета програма за управление на качеството на атмо- сферния въздух за периода 2003-2010 г.

I.2.2. ВОДИ

Реки и езера на територията на общината - проектна категория, замърсяване над ПДК по видове замърсяващи вещества и показатели. Об-

10

щина Пещера попада в Източнобеломорския район и по-точно във водосбора на притока на река Марица, река Стара река. Има данни, че е регистрирано до 3 пъти превишение на нормите на замърсяване вследствие на изхвърляне на канални води в р. Стара река.

Минерални води - местонахождение, характеристики, дебит, изпол-зване, потенциал. Няма информация за наличие на минерални води на терито-рията на общината.

Водоснабдяване на населените места в община Пещера, количестве- ни и качествени показатели. Водоснабдяването на населението на общината е от местни водоизточници (речни водохващания и каптажи) и водоснабдителна група „Пазарджик-Кап. Димитриево”. Населението е водоснабдено 100%, но в отделни райони на общината има хроничен недостиг на питейна вода, особено в летните месеци. Наблюдава се нерегламентирана употреба на питейни води за стопански цели. Вътрешната водопроводна мрежа в населените места е изпълнена прео- бладаващо от азбесто-циментови тръби, морално остаряла и е в много лошо техническо състояние. Има проекти за реконструкция на вътрешната водопро-водна мрежа, които се изпълняват поетапно. Осигурени са средства и предстои изпълнението на проект за допълнително водоснабдяване на кв. „Луковица” от каптаж „Киево-1”. Голяма част от питейните води се пречистват.

Състояние на канализационната система, степен на изграденост, степен на ползваемост в населените места на общината. Селищната канали- зация в гр. Пещера е изградена 100%, в с. Радилово - 90%, в с. Капитан Димит- риево -70%. Летовището „Св. Константин” няма изградена канализация.

Влияние на изпускани отпадъчни води върху питейни водоизточ-ници. Няма информация за влиянието на изпусканите отпадъчни води върху източниците на питейна вода за населените места на територията на община Пещера. Има съобщения, че употребявания от спелеолози при проучвания в пещерите флуоресцин замърсява подпочвени води.

Източници на замърсяване на територията на общината и извън територията на общината. Основните източници на замърсяване на повърх-ностните и на подземните води са директно заустените непречистени отпа-дъчни води от населените места в общината. Смята се, че е възможно подпоч-вените води да се замърсяват от общинското сметище.

Причини за замърсяването от източниците на територията на общи-ната (липса или лошо техническо състояние на пречиствателните съоръ-жения, само механично стъпало за пречистване, неспазване на техноло-гичния режим). Причината за замърсяване на водите на територията на общи-ната е липсата на изградени съоръжения за пречистване на отпадъчните води от населените места.

Наличие и състояние на пречиствателни станции за отпадъчни води от населените места на територията на община Пещера. Отпадъчните води от населените места се заустват в река Стара река непречистени, а тези от лето-вището в септична яма. Няма информация за това дали има отредени площадки и проектна готовност за изграждане на ПСОВ на населените места в общината (има само идеен проект), както и за това общината да е сред тези с висок прио-ритет. Подаден е общински проект по ОПОС, ос 1, за модернизация на воден цикъл – извършени са предпроектни проучвания и финансов анализ. Към „Биовет”АД функционира собствена ПСОВ на предприятието.

11

I.2.3. ОТПАДЪЦИ Общи коментари

1. Анализът и оценката на съществуващото положение по управление на отпадъците в община Пещера са направени на основата на: а) актуализирана „Програма за управление на дейностите по отпадъ-ците 2005-2008 г.” Актуализацията е извършена през август 2008 г. В настояща-та програма не е направен отчет и анализ на изпълнението на предишната про-грама; б) наредба за обществения ред, чистотата и специализирана закрила на деца на обществени места. 2. Повечето данни от ОПУДО са за 2001,2002 и 2003 г., въпреки че про-грамата е актуализирана през август 2008 г. 3. Данните са по информация, предоставена от общината (ОПУДО), а не от Националния статистически институт. 4. Национална политиката на България по УДО: общината попада в об-хвата на Регионално депо Пазарджик. В ОПУДО има ясна информация за на-гласата и готовността на община Пещера да пренасочи системата си за управ-ление на отпадъците на регионален принцип. 5. Общината отчита важността и е включила в плана за действие дейности за информиране и повишаване на обществената ангажираност.

I.2.3.1. Генерирани видове отпадъци

Битови отпадъци. В ОПУДО са посочени количествата на събраните и депонирани битови отпадъци (12 335 т за 2001 г., 11 245 т за 2002 г. и 11 580 т за 2003 г.). Не е отчетена сезонността и влиянието на туристическия поток в генерирането на битови отпадъци. Строителни отпадъци. В ОПУДО са посочени количествата на събра-ните и депонирани строителни отпадъци (100 т за 2001 г., 300 т за 2002 г. и 500 т за 2003 г.).

Данните за строителни отпадъци са от обслужващата фирма и от инфор- мационните карти, изготвени от общинската администрация.

Определен е терен за депониране на строителни отпадъци. Депото за СО се намира в м. Чукарата, на входа на с. Радилово в посока Пещера–Пазарджик. Строителни отпадъци се депонират и на депото за ТБО в гр. Пещера, които се използват за запръстяване.

Необходимо е въвеждане на контрол, измерване и отчетност на строи-телните и на другите видове отпадъци, които постъпват на общинското депо.

Производствени отпадъци. В ОПУДО са посочени количествата на съ-браните и депонирани производствени отпадъци (1280 т за 2001 г., 1345 т за 2002 г. и 1500 т за 2003 г.). Опасни отпадъци. На територията на общината се генерират масово разпространени опасни отпадъци от домакинствата и от производствената дейност. Такива са акумулаторни батерии, отработени масла, луминисцентни

12

лампи, опаковки от бои и разтворители. Посочени са количества, които са общо генерирани и са депонирани:

а) генерирани 2187т за 2001 г., 2109 т за 2002 г., 709 т за 2003 г.; б) депонирани 1000 т за 2001 г., 760 т за 2002 г., 250 т за 2003 г.Общината разполага с информация (отново за периода 2001-2003 г.) за

опасните отпадъци, формирани от отделните фирми на територията на община Пещера и за начина на тяхното съхранение или третиране

Данните за производствените и опасните отпадъци не биха могли да да-дат напълно реалното положение, тъй като същите са непълни. Няма изградена практика, фирмите, работещи на територията на общината, да предоставят екземпляр от попълваните от тях отчетни информационни карти за производ-ствени или опасни отпадъци, които те изготвят годишно и предоставят на РИОСВ и на МОСВ. Липсват информационни кампании за опасните отпадъци. Голяма част от малките фирми, предимно в сферата на обувното и шивашкото производство, се обслужват от фирмата, която извършва дейностите по смето-събиране, сметоизвозване, обезвреждане на ТБО на територията на общината, без да има сключени договори за обслужване на производствените им отпадъ-ци. Същите се обслужват смесено с ТБО, което е за сметка на такса „Битови отпадъци”.

I.2.3.2. Система за събиране и извозване на битовите отпадъци

Отпадъците се депонират на общинското депо без да се измерват; данните за събраните, извозените и депонираните отпадъци от администрацията, се подават от обслужващата фирма. Отчетността на фирмата е по брой курсове на сметоиз- возната техника и по на вместимостта й. Тези данни не биха могли да се прие-мат за точни.

I.2.3.3. Начини на третиране

На територията на община Пещера няма съоръжения за предварително третиране на отпадъците. Отпадъците се обезвреждат чрез депониране на де-пото за ТБО в гр. Пещера, което не отговаря на изискванията за опазване на околната среда, и съгласно действащото законодателство, е вече незаконно. Предвидено е закриването му до 2010 г., в зависимост от навременното отва-ряне на регионално депо Пазарджик.

Депото с площ 10 дка се намира в м. Грамадите и е предвидено да фун- кционира до изграждане на регионалното депо в гр. Пазарджик. Проектният капацитет на депото е 760 000 куб. м и има остатъчен капацитет 105 000 куб. м. Експлоатира се от 1980 г. Депото не е оградено и не е обезопасено по отноше-ние на подземните води.

В общината е въведена система за разделно събиране на отпадъци. Броят на контейнерите е 141 (съответно по 47 за жълт, зелен и за син цвят). Има определени места за разполагане на съдове за събиране на него-дни за употреба батерии, но системата още не е въведена.

13

Има определени места за разделно събиране на излезли от употреба луминисцентни и други видове лампи, съдържащи живак. Общинският съвет е определил стационарен събирателен пункт, но системата също не е въведена. Има определени места за смяна на отработени масла; информирана е обществеността; дейностите се извършват от лицензирани фирми. Има два центъра за разкомплектуване на излезли от употреба МПС, със съответните разрешения по реда на ЗУО, собственост на частни лица. Отреден е терен за изграждане на контейнерна станция (площадка) в с. Радилово, за събиране на рециклируеми и органични отпадъци.

I.2.3.4. Стари замърсявания с битови и други отпадъци на територията на общината, извън площадките на предприятията

Старите селски депа са почистени, отпадъците са извозени на депото в гр. Пещера; подравнени са и подготвени за рекултивация (но не са рекул- тивирани). Не представляват риск за околната среда и захората.

I.2.3.5. Предприятия за събиране на вторични суровини

Има изградени пунктове за събиране на вторични суровини. В общината е въведена система за разделно събиране на отпадъците.

I .2.3.6. Риск от замърсяване (водоизточници за питейно водоснабдяване, за водопой на животни, на водни обекти, за замърсяване на чувствителни екосистеми, за замърсяване на почви)

Няма риск от замърсяване на основния водоизточник – р. Стара река, вследствие на нераглементирани сметища и замърсявания. Не са установени замърсени почви поради нерегламентирано складиране на отпадъци.

I.2.3.7. Чистота на територията

ОПУДО не съдържа информация за чистотата на територията на общи- ната,за начина и честота на почистването. Не става ясно какво е състоянието (от гледна точка на чистота) на територията на общината. В плана за действие към програмата са заложени редица мерки за: повишаване на стандарта на почистване на улиците и на обществените места; внедряване на директна услуга за поддържане на чистотата в междублоковите пространства и ползваните под наем обществени територии, които не се поддържат регулярно от услугите по почистването; закупуване на улични кошчета, кошове за листа и съвременни инструменти за почистване на улиците и на обществените места, с цел подо-бряване на услугите; оптимизиране на маршрутите на транспортните средства за механизирани операции по почистване; информиране на населението за мер-

14

ките, които общината е предприела за реализация на програмата и др. Всички тези мерки са приети от ОбС през 2005 г., но в актуализираната програма не става каква част от тях са изпълени и резултатите от тях.

От „Наредбата за обществения ред, чистотата и специализирана закрила на деца на обществени места” става ясно, че поддържането на чистотата на територията на общината се осъществява от ЕООД „Инфрастройпродукт” чрез метене, миене, снегопочистване, отстраняване на ледени висулки, сметосъби-ране и сметоизвозване от улиците, площадите и зелените площи, дворовете, вътрешнокварталните пространства, общинските гробища, местата край водни площи, спортните и детските площадки, общинския пазар, стълбовете, пътните знаци и др.

I.2.4. Почви и нарушени терени

Почвите в района на общината са чисти. Няма данни за замърсени земеделски земи от промишлени дейности. Причини за доброто екологично състояние на почвите е липсата на активна промишлена дейност, както и интензивна селскостопанска дейност. На територията на общината няма складове за съхраняване на негодни и забранени за употреба продукти за расти-телна защита. Почвите на територията на общината се замърсяват най-вече от промишлеността, транспорта, РЗД (растителнозащитна дейност), сметищата.

Състоянието на почвите ежегодно се следи от пункт, разположен на територията на общината (гр. Пещера, община Пещера - ливада). Измерените в пункта показатели за 2004 и 2005 г. са дадени в табл. 1. Всички измерени количества на тежки метали и металоиди са под МДК, които са гранични стойности за оценка на замърсяване.

Таблица 1. Тежки метали

и pHМДК1, мг/кг почва 2004 г. 2005 г.

Мед 140 18 2,35Цинк 390 36,7 70,5Кадмий 2,5 0,13 0,23Олово 130 17,6 23Арсен 30 2 6,9Никел 80 - 20Хром 250 - 24,5Живак 1,5 - -рH 6,29 6,04

Няма данни за вкислени и засолени почви. Всички измерени количества на устойчиви органични замърсители са

под границите на определяне.

1 Наредба № 3/1.VІІІ.2008 г. за норми за допустимо съдържание на вредни вещества в почви.

15

Ерозията не представлява съществен проблем за почвите на общината (виж Приложение VII. 2.). В резултат на повлияване на почвите от водна и ветрова ерозия, в последните години се извършват залесителни мероприятия от ДЛ - Пещера за борба с ерозията на почвите.

Увеличава се делът на пустеещите земеделски земи, изоставени поради спрени и окрадени напоителни помпи.

В землището на с. Капитан Димитриево се експлоатират два броя карие-ри - за трошен камък и за мозайка. Площта им е 300 дка; в момента се стопа-нисват от „Пътища” АД-гр. Пазарджик.

При сегашната структура и принос на основните икономически дейности не се очаква негативно въздействие върху състоянието на почвите. Въпреки това, при планиране на икономическото развитие на общината – развитие на земеделско и горско стопанство, добив на подземни богатства, трябва да се отчита възможността за проявяване на подобни процеси.

I.2.5. Защитени територии и биоразнообразие2

I.2.5.1. Гори – състояние, видово разнообразие, собственост, използване за рекреационни цели, за дърводобив, за други цели

Горският фонд в община Пещера възлиза на 7309,7 ха. Управлението на дейностите, свързани с горите и техните ресурси, се осъществяват от Държавно горско стопанство (ДГС–Пещера, гр. Пещера). Функциите му обхващат орга- низацията, координацията и контрола на дейностите по възпроизводството, ползване и опазване на горския фонд и дивеча.

Общият запас на пещерски горскостопански участък е 1 129 875 куб. м.По състав горите имат следното разпределение: иглолистни – 34,4 % от

залесената площ (след мероприятия площта ще се увеличи още с 3,4 %) и ши-роколистни – 65,6 % от площта.

По-голяма част от горите на територията на община Пещера са общин-ска собственост – 6292,3 ха (7309,7 ха общ горски фонд).

От общата площ, горите със специално предназначение са следните: за-щитни гори и територии – 2446,8 ха; рекреационни гори и територии – 2305,1 ха; защитени и природни територии – 1040,6 ха; други – 821,9 ха.

Годишно ползване на дървесина – 28 000 куб. м. Ползването се осъще-ствява от главни сечи – 48,6 %; отгледни сечи – 41,3 %; реконструкции – 5,4 %; санитарни сечи – 4,3 % и др. Предвидено е ползване от недостъпни гори, в които до ревизионния период не е извършвана сеч – общо 51 740 куб. м или 13,3 %. Проблем е бракониерската сеч.

На територията на ДГС-Пещера са обособени два разсадника, които задоволяват изцяло нуждите от фиданки, като предоставят и на други горско-стопански единици. През десетилетието е предвидено да се залесят 645,6 ха или 2 Приложение VII. 3. Към настоящата ОПООС има списък на приложения (допълнителни данни, препоръки, таблици, справки, инвентаризации, извлечения от нормативни актове), касаещи защитените територии и биоразнообразието в община Пещера. Поради значителния си обем и разнообразни формати, някои от които неподлежащи на разпечатване, тези приложения са налични единствено в електронен вид (на CD-ROM, приложен към ОПООС).

16

средногодишно 64,6 ха. Необходими фиданки за залесяване – 5 061 300 броя. Пещерският технически участък се залесява по 172 дни годишно. За периода 1997-2004 г. в пещерския горскостопански участък са залесени 710 дка. По раз-пределение на дървесни видове най-много са иглолистните – 83,8 % и широ-колистните – 16,2 %. Белият бор заема 42,4%, черният бор – 30,3 %, зимният дъб – 8,9 %, букът – 2,7 %, сребролистната липа – 2,8 % и др.

Има твърде значителни пропуски в проучеността и в база данните за гор-ския фонд на територията на община Пещера. В плана за действие към настоя-щата ОПООС и в Приложение VII. 3. (Pril. 1; Pril. 7) се съдържат конкретни насоки и препоръки за необходимите бъдещи дейности по отстраняване на тези пропуски.

I.2.5.2. Защитени видове растения и животни

Предмет на опазване в защитена зона „Родопи–Западни” са 5 растителни вида – червено усойниче (Echium russicum), Buxbaumia viridis, Drepanocladus vernicosus, блатно петльово перо (Gladiolus palustris) и карпатска тоция (Tozzia carpathica), а в защитена зона „Бесапарски ридове”, предмет на опазване е видът обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Предмет на опазване в защитена зона „Бесапарски ридове” са 34 вида птици. В защитена зона Бесапарски възвишения предмет на опазване са 11 вида бозайници, 6 вида земноводни и влечуги, 1 вид риби и 8 вида безгръбначни жи-вотни, а в защитена зона „Родопи–Западни” предмет на опазване са 18 вида бо-зайници, 5 вида земноводни и влечуги, 2 вида риби и 15 вида безгръбначни животни.

Няма информация за защитени животински видове с местообитания на територията на община Пещера, които са общинска собственост. Липсва такава информация за територията на ДГС-Пещера и за територията на общината.

I.2.5.3. Видове, обект на ловен туризъм

Няма данни

I.2.5.4. Билки с търговско значение, находища, използване

Община Пещера е разработила предварителен проект на раздел „Лечебни растения” към общинската програма за опазване на околната среда. С него са изпълнени част от изискванията на чл. 55 от Закона за лечебните растения (ЗЛР). Описани са лечебните растения, които се срещат на територията на общината. За всяко землище на населено място в общината са посочени видовете лечебни растения, които се срещат. Въз основа на Наредба 2 от 20.І.2004 г. за правилата и изискванията за събиране на билки и генетичен материал от лечебни растения са описани максимално допустимите стойности на количествата билки за събиране, с оглед опазването, природосъобразно и устойчиво ползване на находищата на лечебните растения. Определени са количествата билки, които може да събере едно лице за лични нужди. Описан е редът за издаване на позволително за ползване на лечебни растения.

17

Раздел „Лечебни растения” трябва да се допълни, като в него се включат още: анализ на дейностите за опазване на екосистемите, включващи лечебни растения, за осигуряване на устойчивото им ползване и опазване на ресурсите; приоритетни мерки за опазване на ресурсите и разнообразието на лечебните растения, включително на редки или застрашени от изчезване видове; избор и регламент на територии, които не са защитени, но изискват подходящо управление с цел устойчиво ползване на лечебните растения в тях.

Описаните естествените находища на лечебни растения, трябва да се допълнят с няколко задължителни данни – местност, имотен № или отдел и подотдел от горския фонд; площ; условията в местообитанията; състоянието на ресурсите; количествено изражение на ресурса (запаса) в находището. Общата характеристика на района трябва да се направи от гледна точка на това, дали условията в района благоприятстват или не многообразието от лечебни расте- ния и растежа им.

Събраната до този момент информация е добра основа за разработване на един качествен и действен раздел за лечебните растения, който да е гарант за тяхното устойчиво управление и ползване на територията на община Пещера.

В предварителния проект на раздел „Лечебни растения” за територията на Община Пещера са описани 45 вида лечебни растения. От тях два вида са поставени под специален режим на опазване и ползване – иглика (Primula veris L.) и риган (Origanum vulgare L.).

НаходищаГрад Пещера. Местности: Чепински вриз, Св. Спас, Широките ливади,

Агово, Ширинта, Манда гьол, Студен дол, Дъбовик, Войника, Бялча, Св. Марена, Курията, Църнево, Голяма страна, Дъбравата, Черниката, Пирина, Крушовица, Икочево и др.

Видове: жълт кантарион, глухарче, червен глог, овчарска торбичка, еньовче, живовляк, змийско мляко, къпина, коприва, лайка, пелин, шипка, бял равнец, магарешки бодил, татул, подбел, риган, дрян, трънка, лопен, бреза, липа и др. видове.

Летовище „Св. Константин”. На територията на летовището се срещат следните видове лечебни растения: червен и жълт кантарион, риган, мащерка, черна боровинка, пелин, малина, къпина, шипка, змийско мляко, мъжка папрат, подбел, маточина, трънка, магарешки бодил, липа, люляк, дъб, божур, дрян, лайка, коприва, бял равнец, жълт равнец, иглика, черен бъз, бъзак, зайча сянка, живовляк, хвощ, горска ягода, бръшлян, лопен, леска, смрадлика и др. видове.

Село Радилово. В землището на селото, край ниви, слогове и пътища, по полето се срещат лайка, бял равнец, къпина, кантарион, овчарска торбичка, глухарче, маточина, магарешки бодил, дъб, дрян, люляк, коприва, липа, мента, мащерка, иглика, подбел, бъзак и др. видове.

Село Капитан Димитриево. В околностите на селото, растат пелин, глухарче, овчарска торбичка, кантарион, бял равнец, коприва, къпина, бъзак, змийско мляко, шипка, подбел, глог, лопен, великденче, лайка, дрян, липа, дъб, трънка, живовляк, татул и др. видове.

18

Съществуват значителни пропуски в проучеността на защитените видове растения и животни, ловните видове, лечебните растения и гъбите на тери-торията на община Пещера. В плана за действие към настоящата ОПООС и в Приложение VII. 3. (Pril. 7) се съдържат конкретни насоки и препоръки за необходимите бъдещи дейности по отстраняване на тези пропуски.

I.2.5.5. Защитени територии

На територията на община Пещера се разполагат изцяло или от части 3 защитени територии, разпределени по категории, както следва:

Резервати (Р)Резерват „Купена” е обявен през 1961 г. Създаден е за опазване на

ландшафта, красивите пейзажи и интересните и ценни флора, фауна и биоценози. Тук са запазени вековни смърчово-бялоборови, бялоборови и буко- ви гори.

Резерватът се намира на северните склонове на Родопите на около 3 км югоизточно от Пещера. Обхваща територии с надморска височина от 600 до 1400 м. През резервата преминава голямото вододелно било, което започва от в. Баташки снежник и се спуска на североизток между реките Въча и Стара река. Склоновете му са стръмни и трудно достъпни. В Купена има и интересни и красиви скални образувания. Белите, варовикови стени на Стенето са отвесни и високи по 80-100 м, връх Купена, също с отвесни стени, е със заоблено било, живописно обрасло с черен бор. През резервата протичат две реки – Пиздица и Новомахленска. В резервата са разпространени три типа почви: кафяви горски, канелени и хумусно-карбонатни.

Специални ботанични и зоологични изследвания на резервата не са провеждани. Но със сигурност може да се очаква, че при обстойни проучвания може да се установят много нови редки и интересни растения и животни.

Досега са установени следните дървесни видове: бял бор (Pinus sylvestris L.), черен бор (Pinus nigra), обикновена ела (Abies alba), червена хвойна (Juniperus communis), бук (Fagus sylvatica), зимен дъб (Quercus sessiliflora), едролистна липа (Tilia grandifolia), клен (Acer campestre), шестил (Acer platanoides), явор (Acer pseudoplatanus), мъждрян (Fraxinus ornus), обикновен габър (Carpinus betulus), келяв габър (Carpinus orientalis), дива череша (Prurnus avium), бреза (Betula alba), трепетлика (Populus tremula), бряст (Ulmus foliacea), черна елша (Alnus glutinosa), кукуч (Pistacia terebintus), воден габър (Ostrya carpinifolia).

Основният вид в ниските части е зимният дъб, разпространен от 400 м докъм 1000 м. Средната възраст на горите, които съставя, е около 60-70 години. Много интересни са съобществата, които образува зимният дъб с други видове – зимен дъб и бял бор, зимен дъб и бук, зимен дъб и габър и др., някои, от които са много рядко срещани на други места в страната. В най-голяма степен това важи за смесените съобщества от зимен дъб и бял бор.

Във високите части на резервата големи съобщества образува букът. Горите му започват от 900 до почти 1400 м. Средната възраст на горите му е около 80-140 години, но се срещат и дървета на 160-170 години. Буковите гори рядко са чисти. Най-често той образува смесени гори с други видове. Най-раз-

19

пространените смесени гори са на бука с белия бор. Други смесени съобщества букът образува с елата, зимния дъб, габъра и др.

На второ място по разпространение в резервата са съобществата от бял бор - между 1100 и 1400 м. Интересна особеност на резервата са съобществата на елата, които заемат трето място по големина и са разположени между 1100 и 1400 м н. в. Съобщества образува и черният бор в ниските и скалисти части.

От интересните животински видове на първо място трябва да се спомене дивата коза (Rupicarpa rupicarpa), една от причините за обявяване на резервата. Числеността й и през 80-те години на ХХ в. е достигала около 100 индивида, но поради бракониерския лов в началото на 90-те години е поставена пред прага на пълно унищожение. Сега е останало малко стадо.

Във високите части навлиза и мечката (Ursus arctos). Срещат се дива свиня (Sus scrofa), сърна (Capreolus capreolus) и др. Скалните тераси на Стенето предлагат много места за гнездене на различни грабливи птици, но още не са проучвани. В горите могат да се видят обичайни видове, срещащи се в такива местообитания. От защитените земноводни е установен дъждовникът (Sala-mandra salamandra).

Резерватът е изключителна държавна собственост. Той се разполага на територията на две общини. Част от него се намира в община Пещера, а оста-налата част - на територията на община Брацигово. Охранява се от РИОСВ– гр. Пазарджик. В него е забранена всякаква човешка дейност. Има ограничен тури-стически потенциал. Посещения в него са разрешени само по маркирани пъте-ки, определени съгласно чл. 17, ал. 3 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). Резерватът може да служи като притегателен център за туристи, желаещи да се насладят на естествена съхранена природа.

Природни забележителности (ПЗ) Природна забележителност „Снежанка”. Пещерата Снежанка е

обявена за природна забележителност през 1961 г. Намира се в м. Лилови дуп-ки, землище на гр. Пещера. Пещерата има дължина 200 м и се състои от 4 зали: „малката зала”; „залата на китайските фенери”, „голямата зала”, „залата на вка-менената гора”. Пещера Снежанка е напълно запазена и по своята чистота и кристален блясък, разнообразие на форми и богатство на сталактити и сталаг-мити е една от най-красивите пещери в нашата страна. Намерените в нея части от глинени съдове и кости от животни сочат, че тя е била обитавана през ми-налите исторически епохи (тракийското племе беси). Със съдействието на Министерство на околната среда и водите през 2002 г. пред пещерата е по-строен информационен център, разполагащ с екскурзовод. Природната забе-лежителност се разполага изцяло на територията на община Пещера.

Защитени местности (ЗМ) Защитената местност „Грамадите” е разположена на територията на

две общини. Част от нея се намира на територията на община Пещера, а останалата част е на територията на община Брацигово.

Всички защитени територии попадат в териториалния обхват на РИОСВ – гр. Пазарджик.

Има значителни пропуски в проучеността на защитените територии в община Пещера. В плана за действие към настоящата ОПООС и в Приложение VII. 3 (Pril. 7) се съдържат конкретни насоки и препоръки за необходимите дейности по отстраняване на тези пропуски.

20

I.2.5.6. Защитени зони

На територията на община Пещера са разположени част от защитена зона „Бесапарски ридове,” код BG0002057 – по директивата за птиците, и части от защитените зони по директивата за хабитатите – „Родопи-Западни”, код BG0001030 и „Бесапарски ридове”, код BG0000254.

Защитена зона „Родопи-Западни” включва слабо населен район с об-ширни иглолистни и смесени гори. Зоната е ключово място за опазване на меч-ката – без опазване на тази зона срещу фрагментация и засилване на човешкото влияние, бъдещото на цялата Рило-Родопска популация, включително и гръц-ката й част, ще бъде застрашено.

Защитена зона „Бесапарски възвишения” е разположена в юго-западната част на Тракийската низина в подножието на Родопите. Мястото обхваща ниски варовити безлесни хълмове и съседните открити пространства на запад до пътя за Пещера, на изток до река Въча. Северна граница е река Ма-рица, а южната преминава през землищата на селата Радилово, Бяга и Козарско и достига град Кричим. В територията попадат и рибарниците до село Триво-дици. Бесапарските ридове са с надморска височина между 350 и 536 м. Около 90% от територията им е заета от калцифилни и топлолюбиви тревни съоб-щества и обработваемите площи. Има отделни петна широколистни и смесени гори. Най-разпространените тревни съобщества са доминирани от белизмата (Dichantium ischaemum), поради факта че видът е много издръжлив на паша, отъпкване и особено на ерозия. Малък процент от територията е заета от храсти и ниски дървета. Варовитите хълмове се характеризират със специфична расти-телност, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. На хълмовете расте един локален ендемичен растителен вид – текирската мишорка (Gypsophila tekirae). От бозайниците, лалугерът (Spеr-mophilus citellus) заслужава особено внимание, тъй като представлява основен хранителен ресурс за хранещите се тук дневни грабливи птици, някои от които много редки и застрашени.

В защитена зона „Бесапарски ридове” са установени 86 гнездящи ви-дове птици, от които 15 са включени в „Червената книга на Р. България” (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени са включени 2 вида. Зоната осигурява подходящи место-обитания за 25 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното раз-нообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са впи-сани в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Бесапарските ридове са от световно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата царски орел (Aquila heliaca) и е едно от най-важните места в България от зна-чение за Европейския съюз за гнездящите тук полска бъбрица (Anthus cam-pestris), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), ловен сокол (Falco cherrug) и дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra). Тъй като мястото предоставя богата хранителна база, то поддържа значителни гнездови популации и на дру-ги видове грабливи птици като малкия креслив орел (Aquila pomarina), орела змияр (Circaetus gallicus), скалния орел (Aquila chrysaetos), сокола скитник (Falco peregrinus) и др. Видове, характерни за откритите тревни местобитания, като совоокия дъждосвирец (Burchinus oedicnemus), къопръстата чучулига (Calandrella brachydatyla) и други, също гнездят в района в голяма численост.

21

Има големи пропуски в проучеността на защитените зони на територията на община Пещера. В плана за действие към настоящата ОПООС и в Приложение VII. 2. (Pril. 7) се съдържат конкретни насоки и препоръки за необходимите бъдещи дейности по отстраняване на тези пропуски.

I.2.6. Шум

I.2.6.1. Източници на шум

Един от нарастващите екологични проблеми в населените места е шумът в околната среда, причинен от автомобилния и железопътния транспорт, от промишлени дейности и от локални източници. Автомобилен транспорт. Интензивният автомобилен трафик е основ- ният фактор, който влияе върху акустичната среда на населените места. Авто-транспортният шум е в пряка зависимост от интензивността на движението, от скоростта и структурата на транспортния поток, от пропускателната способност на пътните артерии, от възрастта на автомобилния парк, от вида и качеството на пътната настилка.

През община Пещера преминават републиканските пътища:а) Етрополе–Панагюрище–Пазарджик–Пещера–Батак–Доспат - път 37 от

II клас;б) Пещера–Брацигово-Равногор-Нова Махала - път 337 от III клас.Дължината на общинските пътища е 37,4 км, а на републиканските пъ-

тища - 3,5 км.Общинската пътна мрежа е в сравнително добро състояние. През пос-

ледните години са извършени основни ремонти на някои участъци, вклю- чително цялостна рехабилитация на настилката. Уличната мрежа в общината е с трайна настилка и в добро състояние.

Сравнително доброто състояние на пътищата благоприятства акустич-ната среда в общината. Като слабост може да се отчете липсата на обходни пъ-тища, поради което автомобилният трафик преминава през населените места. По ОПРР вече е внесен проект за изграждане на обходен път. Железопътен транспорт. Железопътният транспорт не оказва влияние върху акустичната среда на общината, тъй като единствената изградена железо-пътна линия е Пловдив - Пещера. Промишлени източници на шум. Съгласно разпоредбите на Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) (обн., ДВ, бр. 74 от 13.ІХ.2005 г., в сила от 2006 г.), РИОСВ–Пазарджик е компетентният орган за оценка, управ-ление и контрол на шума, излъчван в околната среда от промишлени инста-лации и съоръжения. През 2006 г. в изготвения списък на промишлените източ-ници на шум, извършващи дейности на територията на община Пещера, са включени четири предприятия, като три от тях са разположени в жилищни зони и представляват потенциален източник на шум за населението. Източник на шум са и откритите кариери.

При проведения мониторинг на шума през 2007 г., включващ част от тези предприятия, съгласно графика за измервания, не са констатирани наднор-мени нива на шум. Данните от измерванията са дадени в табл. 2.

22

Таблица 2. Характеристика на промишлените обекти - източници на шум

№ Наименова- ние на обекта

Предмет на дейност

Местоположение на източника

Гранична стойност вмястото на въздействие dB(A)

Въздействие на източника

Съгласно Наредба № 6/2006 г.

Разстояние до най-близката жилищна сграда, м

Работно време, ч

Ниво на шу-ма по грани- цата на източника, dB(A)

Ниво на шу-ма в място-то на въздей- ствие, dB(A)

1 2 3 4 5 6 7 8 91 „Биовет”АД Производст-

во на ветери- нарно-меди-цнски продукти

Жилищна зона до главна артерия 15

През деня: 55 dB(A)През нощта:45 dB(A)

24 72 59

2 „Гидо”ООД Производст-во на обувки

Промиш-лена зона

600 8 66

Локални източници на шум и шум от битов характер. Важен по значение фактор, който влияе върху акустичната среда на населените места, е шумът излъчван от заведенията за обществено хранене, увеселителните заведе-ния, различни сервизи и авторемонтни работилници, разположени в непосред-ствена близост до жилищните сгради. В община Пещера няма постъпили оп-лаквания от този тип шум от населението.

I.2.6.2. Население, подложено на въздействие

Подложеното на шумово натоварване население се определя чрез разра-ботване на стратегическа карта за шума. Град Пещера е най-голямото населено място в общината с около 19 411 жители. Съгласно ЗЗШОС агломерациите с население под 100 000 жители не са задължени да разработят шумова карта, но може да го направят при необходимост. Към настоящия момент това не се на-лага, тъй като шумът не може да бъде причислен към основните екологични проблеми на общината.

I.2.7. Зелени площи в населените места

I.2.7.1. Устройство на озеленени територииУстройството на озеленени и залесени площи се регламентира със Зако-

на за устройството на територията. В териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на насе-лението. Озеленените площи за широко обществено ползване и площите със специфично предназначение, собственост на държавата и общините, са пу-блична собственост. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините, като се спазват правилата и нормативите в Наредба № 7 от 22.ХІІ. 2003 г. за „Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони”. Озеленените територии в населените места, в селищните

23

образувания и извън тях се определят с общите и подробните устройствени пла-нове. Зелената система включва обществените озеленени площи, включително всички паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и горски паркове, гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни на-саждения и разсадници.

Нормативите за площта на обществените озеленени площи за широко и специфично ползване в градовете в зависимост от тяхната големина са:

а) за големи градове - 20 кв. м/жител; б) за средни градове - 18 кв. м/жител; в) за малки градове - 12 кв. м/жител; г) за много малки градове - 8 кв. м/жител; д) за всички села - 4 кв. м/жител.Площта на терена за гробища за населените места се определя при

спазване на следните нормативи: а) за големи градове - 2,70 кв. м/жител; б) за средни градове - 2,25 кв. м/жител; в) за малки градове - 2,05 кв. м/жител; г) за много малки градове - 1,30 кв. м/жител; д) за много големи села - 1,30 кв. м/жител; е) за големи села - 1,40 кв. м/жител; ж) за средни села - 2,90 кв. м/жител; з) за малки села - 4,00 кв. м/жител; е) за много малки села - 4,00 кв. м/жител.

I.2.7.2. Норматив за площта на обществените озеленени площи за широко и специфично ползване

Таблица 3.

№ Населено място Жители, бр. Норматив, кв. м / жител1. гр. Пещера 21835 6.22. с. Радилово 1475 43. с. Капитан Димитриево 757 4

I.2.7.3. Озеленени площи за широко обществено ползване

Основа на зелената система са озеленените площи за широко общест- вено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потреб- ности от национално или общинско значение. Това са паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове, лесопаркове. В гр. Пещера има централен градски парк и няколко квартални градинки. Единствено половината от цен- тралния градски парк се поддържа. Останалите зелени площи не са в добро състояние. Няма по-подробни данни за наличността, площите и състоянието им на територията на община Пещера.

24

I.2.7.4. Oзеленени площи със специфично предназначение

Озеленените площи със специфично предназначение включват гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. В община Пещера няма ботанически градини и зоопаркове. Няма данни за наличност, площ и състояние на гробищни паркове и защитни съоръ-жения (залесявания).

I.2.7.5. Oзеленени площи за ограничено обществено ползване

Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, произ-водствени, курортни и спортни сгради и комплекси. Няма данни за налич-ността, площите и състоянието им на територията на община Пещера.

I.2.7.6. Паметници на градинското и парковото изкуство

Според разпоредбите на Закона за устройството на територията паркове и градини с историческо значение и с характерно композиционно и естетическо изграждане се регистрират и се обявяват за паметници на градинското и пар-ковото изкуство, които се устройват и опазват при спазване на нормативите и на Закона за паметниците на културата и музеите.

В община Пещера няма паметници на градинското и парковото изкуство.

I.2.7.7. Oбщинска наредба за изграждане и опазване на зелената система

Според разпоредбите на Закона за устройството на територията Общин- ският съвет приема наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината. Община Пещера няма приета такава наредба.

I.2.7.8. Публичен регистър на зелените площи

Според разпоредбите на Закона за устройството на територията кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на зелените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината.

Община Пещера няма публичен регистър на зелените площи, което е сред главните причини за липсата на данни за видовете зелени площи, дадени по-горе. Чрез комисия и наредба вече е постановено да се направи такъв ре-гистър. Разработен е и проект по ОПРР за зелените площи в общината.

В Приложение VII. 4. са дадени таблици, които трябва да се попълнят при наличие на данни с оглед на инвентаризация на зелените площи за целите на ОПООС, подготовка на регистър и изготвяне на наредба.

.

I.2.8. Радиационна обстановка и влияние от нейонизиращи лъчения

25

Естественият радиационен гама-фон е конкретна физична характери-стика на околната среда, характерна за всеки пункт, област, регион. Той се фор-мира главно от космичното лъчение, от естествените радионуклиди, намиращи се в почвообразуващите скали, в атмосферата и във водните басейни.

От периодичните наблюдения на радиационните параметри на основ-ните компоненти на околната среда в община Пещера е установено, че стойнос-тите на радиационния гама-фон варират от 0,19 до 0,24 µSv/h., който е харак-терния естествен гама-фон за този регион.

Специфичната активност на естествените радионуклиди в почви се срав- няват с фонови стойности, определени в резултат от дългогодишни наблюдения и характеризират почвите в отделните области от страната, незасегнати на стопанска дейност.

За почвите в района на общината са установени следните активности на естествените радионуклиди:

Уран-238 - от 34,61 до 102 Bq/kg;Радий-226 - от 50,46 до 92 Bq/kg;Торий-232 - от 62,75 до 94 Bq/kg;Калий-40 - от 699,39до 1145 Bq/kg; (стойността 1145 Bq/kg е

измерена в с. Радилово)Олово-210 - от 35,77 до 150 Bq/kg; (стойността 150 Bq/kg е

измерена в с. Радилово)При оценката на получените данни не са констатирани надфонови

стойности на специфичната активност на естествените радионуклиди и варират в границите на характерните стойности за почвите в региона.

Широкият трансграничен ефект от радиоактивното замърсяване по вре- ме на ядрената авария в Чернобил се наблюдава и в нашата страна, като най-засегната е почвата в Южна България.

Специфичната активност и динамика на техногенния радионуклид це-зий-137, отложен в почвения слой в резултат от аварията, се контролира еже-годно и за необработваемите почви на територията на общината варира от 64 до 372 Bq/kg (максималната стойност от 372 Bq/kg е измерена в с. Радилово през 2004 г, както и минималната - 64 Bq/kg, измерена също в Радилово през 2007 г.). Сравненията с данни от годините, непосредствено след аварията, по-казват общо снижаване на специфичната активност на техногенния цезий-137, което се обяснява с глобалното му преразпределение при естествените мигра-ционни процеси.

Не са наблюдавани радиационни параметри, различни от естествените, характерни за посочения район.

На територията на община Пещера няма изградени обекти и други антропогенни източници, които са доказани замърсители, допринасящи за про-мяна в радиационната обстановка.

Необходимо е обаче да се извършва редовен контрол на нивото на високочестотни радиоизлъчвания от базовите станции на мобилните оператори за съответствие с препоръчителните стойности на специфичния коефициент на поглъщане SAR (Specific Absorption Rate) съгласно нормите на Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения ICNIRP (International Commission of Non-ionizing radiation Protection).

26

ICNIRP е оторизирана да определя пределно-допустимите стойности на SAR за високочестотни радиоизлъчвания от мобилни приемно-предавателни устройства и наземни базови станции. За ЕС, както и за Япония, Бразилия и Нова Зеландия, пределно-допустимата стойност на SAR е 2 W/kg, усреднено към 10 гр жива тъкан.

Мощността на излъчване на антените на базовите станции е най-висока в порядъка между 30 и 70 м в посока фронтално срещу антената, в конус от 65º в хоризонтално направление и около 7º във вертикално направление. При сами-те мобилни телефони стойността на SAR за по-новите модели обикновено не превишава 1,3-1,5 W/kg, което е под разрешения от ICNIRP лимит. В законо-дателството на ЕС по отношение на мобилните комуникации са приложими и трябва да се спазват директивите RE&TTE 99/5/EC, EMC 89/336/EC и LVD 73/23/EEC.

I.2.9. Управленски, икономически и финансови данни и информация

I.2.9.1. Финансов анализ

Финансовото състояние на дадена община е функция на икономическата база, факторите на средата и качеството на управлението на съответната тери-тория във всички негови аспекти. За целите на настоящата програма е от съ-ществено значение възможността и способността на местната власт да осигури финансови ресурси, които да обезпечат изпълнението на планираните проекти и дейности в областта на опазване на околната среда. Известно е, че от 2003 г., когато стартира фискалната децентрализация в страната, независимостта на общините от държавното субсидиране и трансфери все повече нараства, с което се увеличават и нормативните и оперативните възможности за генериране на собствени приходи (сбор от данъчни и неданъчни приходи). Съотношението на собствените приходи към държавните трансфери на община Пещера рязко нараства от 49% през 2006 г. на 114% през 2007 г. Регистрираното темпо на увеличение надминава средните стойности за страната: 86% през 2006 г. и 114% през 2007 г. Причината за 114% дял на собствените приходи към държав-ните през 2007 г. се дължи на взетия банков заем в размер на 1 446 307 лв., но е необходимо да се отбележи, че и без него отново би се регистрирал ръст от 23% на собствените приходи към държавните. По този начин община Пещера отчита увеличение на собствените приходи на един жител по настоящ адрес за 2007 г. в размер на 106 лв. Колебливото поведение на собствените приходи спрямо държавните е показател за краткосрочна финансова независимост, но при община Пещера и със сценарий без банков заем има увеличение на собствените приходи към държавните, с което би могло да се констатира относителна финансова автономност.

Това твърдение се подкрепя и от друг съществен показател за нивото на финансовото състояние на общините и възможността им за генериране на собствени приходи - интегралната оценка на техния кредитен потенциал. Кредитният потенциал е и основен критерий за допустимост на общините до финансово подпомагане от Фонда за органите на местно самоуправление (ФЛАГ). Детайлна методология за неговото изчисление е публикувана на ин-тернет страницата на МРРБ. В зависимост от своята интегрална оценка на кре-дитния потенциал общините в страната формират три групи. Община Пещера попада в първата група общини, като се нарежда на 36 място, от 264, с инте-

27

грална оценка за кредитен потенциал 22,40%. Стойността на оценката е над средната за страната и показва, че общината разполага със свободен паричен ресурс, с който да поеме текущи задължения за обслужване на кредит. В съ-щото време, интегралната оценка от 22,40% е и показател за добро текущо финансово състояние и наличен капацитет за генериране на собствени приходи.

В подкрепа на анализа дотук, би могла да се илюстрира тенденцията, характерна и за страната като цяло, делът на неданъчните приходи да е с най-голяма тежест в собствените приходи. През 2006 г. неданъчните приходи в об-щина Пещера формират 74% от собствените приходи, а през 2007 г. – 85%. Тези данни са сравнително близки до средната стойност за страната - 73% за 2006 г. и дори надвишават (74%) тази за 2007 г. Въпреки това високият дял на неданъчни приходи буди известно притеснение за финансовата стабилност и автономност на общината. Това се дължи на факта, че част от неданъчните приходи са с твърде променлива и непредсказуема стойност (тук попадат приходите от продажба на финансови и нефинансови активи) и често те са временни и нетрайни. Изключение правят таксите, които за 2006 г. представляват 62% от неданъчните приходи на община Пещера при средна стойност за страната 43%. През 2007 г. делът на таксите в неданъчните приходи на общи-ната спада рязко до 28%, макар в абсолютни стойности да бележи ръст от 201 609 лв., докато средната стойност за страната се запазва по-висока – 39%, макар че и при нея се бележи лек спад. Традиционно за страната, таксата „битови от-падъци” в община Пещера продължава да е с най-голям принос за общите при-ходи от такси. През 2006 г. такса „битови отпадъци” формира 58% от прихо-дите от такси, като средната стойност за страната възлиза на 64%. През 2007 г. се забелязва ръст от 3% при приходите, генерирани от такса „битови отпадъци” за община Пещера, докато на национално ниво се регистрира спад от 3%. Средният размер на такса „битови отпадъци” за един жител в община Пещера през 2006 г. възлиза на 19 лв., а за 2007 г. – 26 лв. Ръстът не произтича от уве-личение на размера на таксата, а от увеличение на абсолютната стойност на приходите от тази такса, което от своя страна се дължи на преразпределение на икономическите субекти, които я заплащат. Аналогично средните стойности за страната са 35 лв. (2006) и 44 лв. (2007)

Вижда се, че приходните данни, оказващи влияние върху финансовото състояние на община Пещера, се доближават до средните за страната. Наблю-дават се обаче известни разминавания на разходната част на бюджета на общи-ната за 2006 и 2007 г. със средните стойности за страната. Обект на анализ представляват разходите, свързани с околната среда, които са сбор от разходи за водоснабдяване и канализация, озеленяване, чистота и други дейности по опазване на околната среда, съгласно параграфи на Единната бюджетна класификация. За 2006 г. тези разходи възлизат на 9% от всички разходи при 17% средна стойност за страната. За 2007 г. разходите за околна среда на общи-на Пещера като дял от всички разходите се увеличават с 18% при среден спад от 3% за страната.

В заключение би могло още веднъж да се подчертае относително стабилното финансово състояние на община Пещера, което се характеризира с данни, близки до средните за страната и с кредитен потенциал над средния за страната, който от своя страна показва наличие на свободен паричен ресурс за осигуряване на кредитни задължения и капацитет за генериране на собствени приходи.

28

I.2.9.2. Икономически анализ

Икономиката на общината е с промишлено-аграрна структура. Структуроопределящите отрасли са химическата, хранително-вкусовата, в частност винарската, обувната, шивашката, дървообработващата и металообра- ботващата промишленост.

Селскостопанският фонд на общината е 51 359 дка. Обработваемата земя в oбщина Пещера е 31 000 дка. Към настоящия момент можем да кажем, че земята е върната на 80 %. В незадоволително състояние е овощарството в общината. На сравнително добро равнище са лозарството, зеленчукопроиз-водството и частното животновъдство. Различен е процентът за землищата на трите населени места: гр. Пещера – 36%, с. Капитан Димитриево – 27 % и с. Радилово, в което има създадени и успешно работят две кооперации на собственици – 55 %. Изградената вътрешна канална мрежа за напояване на селскостопанските земи е приблизително 24 км и е добре поддържана.

В общината има добри условия за развитие на животновъдството. То е съсредоточено в малки животновъдни ферми, но има и две големи ферми за отглеждане на свине и птици. Ниските изкупни цени на животинската продук-ция демотивират земеделските стопани да се занимават със животновъдство, за да печелят. Процесите, които протичат в този сектор, са много динамични.

Горският фонд възлиза на 7309,7 ха от територията на общината. От тях 6292,3 ха са общинска собственост. Стопанисването на горите е възложено на ДЛ–Пещера. Годишното ползване на дървесина е в размер на 28 000 куб. м. На територията на лесничейството са обособени два разсадника, които задоволяват изцяло нуждите от фиданки, които предоставят на други лесничейства. Пещерският технически участък се залесява по 172 дни годишно.

Туризмът е отрасъл на икономиката и трябва да се разглежда като ком-плексна дейност, включваща допълнителни производства, услуги, транспорт и съответна квалификация. Например производството на електроенергия е съсре-доточено във ВЕЦ „Пещера” – второто стъпало на каскада „Баташки водно-силов път”. Централата, която е една от най-големите в страната, е единстве-ната подземна и допълнително служи като туристическа атракция. Определя-нето на туризма като един от приоритетите на община Пещера ще даде възмож-ност за разкриване на работни места, както и до съответно благоприятно въз-действие върху другите отрасли и дейности от общинската икономика.

I.2.9.3. Анализ на управлението

В управлението на дейностите по опазване на околната среда участват редица институции, чиито отговорности и правомощия са разписани в отделни закони, нормативни актове и правилници в зависимост от вида дейност.

Кметът на община има немалко отговорности по управление на дейнос-тите по опазване на околната среда. На местно ниво е създадена постоянна ко-мисия „Опазване на околната среда, селско и горско стопанство, земеделски и горски фондове” към Общинския съвет. В общинската администрация има от-дел „Околна среда и хуманитарни дейности”, като общо трима служители са

29

назначени по въпросите на околната среда: н-к отдел, един главен и един младши експерт по екология.

Община Пещера предоставя традиционния обхват от местни услуги, свързани с околната среда: третиране на отпадъци, ВиК и пречистване на отпа-дъчните води, озеленяване и чистота в населените места. Предоставянето им се извършва на базата на наредби, приети от Общинския съвет. Общинската администрация е сертифицирана по ISO 9001-2000. По отношение на ТБО има утвърдена програма за управление на дейностите с отпадъци. Една търговска фирма изпълнява дейностите на събиране и транспортиране на отпадъци на територията на общината, а тяхното обезвреждане се извършва от общината. Община Пещера е първата в региона, която закри селските депа за битови отпадъци – в селата Радилово и Капитан Димитриево. Закрито беше и нере-гламентираното сметище в ДГФ, обслужващо години наред летовището „Св. Константин”.

Управлението на дейностите, свързани с компонентите на околната среда – въздух, води и почви, се извършва под превантивния, текущия и оперативния контрол на РИОСВ–Пазарджик.

Водните ресурси на общината, които са публична държавна собственост, попадат в Източнобеломорския район и тяхното управление се поема от Басей-нова дирекция Пловдив и регионалното й бюро в гр. Пазарджик.

Управлението на дейностите, свързани с горския фонд, се осъществява от Регионално управление на горите – гр. Пазарджик, което обхваща ДЛ– Пещера.

В община Пещера няма стационарен пункт за мониторинг на атмо-сферния въздух от Националната система за наблюдение, контрол и инфор-мация върху състоянието на околната среда. Това води до липсата на обстойна статистическа информация за състоянието на въздуха по месеци и по години. Въпреки това общината има приета програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух, с което демонстрира институционална ангажираност по проблемите на околната среда в условия на недостиг на необходими средства за контрол и наблюдение.

Общината членува в Асоциацията на общини от южен централен район „Хебър”. Асоциацията е изпълнила десетки проекти, които допринасят за усъ-вършенстването на местното самоуправление, развитието на икономическия потенциал на района и междуобщинското сътрудничество.

Община Пещера е една от трите общини от област Пазарджик, в която има назначен обществен посредник, който допринася за информираността на гражданите по въпроси от техен интерес, включително такива с екологично значение.

I.2.10. Демографски и социално-икономически данни и информация

I.2.10.1. Демографски фактори

Територия и население. Територията е 135 428 дка, като най-голям е делът на горските земи – 73 239 дка, следван от земеделските земи – 45 898 дка и земи за добив на полезни изкопаеми – 7962 дка. Има възможност за устойчи-во управление и ползване на горите, по-голямата част от които са общински. Наблюдава се замърсяване на водите на р. Стара река (основен водоприемник)

30

над пределно-допустимите концентрации по показателите ХПК, БПК, а в ня-кои случаи и по разтворени вещества, екстрахируеми вещества, амоняк, нитра-тен азот и фосфати, отделяни в отпадъчните води от промишлените предприя-тия, така и от непречистените битово-фекални води от града. В атмосферния въздух са установени неприятни и специфични миризми, отделяни главно от процесите на ферментация и разделяне на мицела от нативния разтвор. Липсват точни данни за производствените и опасните отпадъци, за смесването на тези отпадъци с ТБО. Акцентира се към управление на отпадъците за обезопа-сяване преди предаването им за обезвреждане. Необходимо е намаляване на от-глеждането на добитък в населените места. Има нужда от устойчиво развитие на територията – баланс между лека промишленост (икономически ползи, но и замърсявания), опазване на защитени територии (наличие на определени огра-ничения, но и здраве за хората), и възможност за развитие на алтернативен и умерен туристически поток/дейности.

Таблица 4.

Територия,дка

Общо Земеделска Горска

Населени места и други урбанизирани територии

Водни течения и водни площи

За добив на полезни изкопаеми

За транспорт и инфраструктура

Пещера 135 428 45 898 73 239 6151 1124 7962 1054

Населението на община Пещера е 21 675 души, разположено на тери-торията на 1 град и 2 села. Преобладаващо градско население. През последната година има леко увеличение в резултат на миграция към общинския център. Гъстотата е 160,0 човека/ кв. км, т. е. 2,31 пъти по-голяма в сравнение със средната за страната, която е 69,2 човека/ кв. км. Миграция и естествен прираст. Общината има положителен естествен прираст на населението (16) и положителен механичен прираст (114). Заболеваемост. Липса на целенасочено събирана информация за заболеваемостта (епидемиологични изследвания). Възрастова структура. Съотношение на хората на 65-годишна възраст спрямо 0-14-годишните е 75,4 %, т. е. по-нисък в сравнение със средния за страната – 128,4 %. Съотношението между 0-14-годишните и 15-64-годишните, а именно хората в трудоспособна възраст е 25,3%, т. е. по-висок от средния за страната - 19,4 %.

Населението под трудоспособна възраст е 19,02%, 63,11% са в трудо-способна възраст, а 17,85% са в над трудоспособна възраст. Сезонни посетители в територията. Има посетители в общината по-ради наличие на туристически обекти и летовище. В съчетание с демографските тенденции това може да доведе до претоварване на територията. Като цяло ту-ристопотокът в общината е най-вече през пещера Снежанка. Посещенията са предимно от групи ученици и от семейства, почиващи на яз. „Батак”, в лето-вище. „Св. Константин” или на друго място в съседните общини. Наблюдава се увеличение на туристите през летовище „Св. Константин”. Подаден е проект за развитие на културно-историческата местност „Света Петка”. Големият брой малки вилни постройки, концентрирани главно в две летовища/вилни зони, нямат съоръжения за пречистване на отпадъчните води. Необходимо е пре-цизно управление на туристическия поток – има предпоставки, но при налич-

31

ната гъстота на населението това може да се превърне в проблем при евен-туално бързо нарастване на потока или увеличение на продължителността на престоя. Има нагласа да се разработи стратегия за развитие на туризма в общината (табл. 5) .

Таблица 5.

Райони за планиране,области и общини

Средства за

подслонЛегла Легла -

денонощия

Реализирани нощувки Пренощували лица Приходи от нощувки

ОбщоВключи- телно от чужденци

ОбщоВключително от чужденци

ОбщоВключите-лно от чужденци

брой лева

Пещера 2 108 39 420 7527 57 2491 43 58 942 1930

I.2.10.2. Социално-икономически фактори

Относителен дял на разходите за такси за третиране на отпадъци и ВиК спрямо средногодишните доходи. Липсва публично достъпна стати-стическа информация на ниво община. При икономическите изчисления е добре да се разгледат два аспекта: а) с оглед на оптимизиране на планирането, необходимо е да се знае средният минимален разход на глава от населението за територията за предоставяне на услугите по управление на отпадъци и водо-снабдяване; б) разходите като дял от средногодишния доход на човек или дома-кинство с цел приемливост на цените на услугите по извозване на отпадъци и водоснабдяване, т. е. максимално допутимото, което може да се извлече от так-си. Ако съществува разминаване, необходимо е съответно да се търсят допъл-нителни ресурси. Тази информация може да бъде предоставена най-вече от общините/ВиК, а такава в момента няма, и ако някъде се предлага, е частична и в различен вид. Заетост. Безработицата в община Пещера е 6,59 %, което е 1,38 пъти по-ниска от средната за страната (9,12 %). За професионалната структура на безра-ботните лица в общината е характерно преобладаването на лица без квали-фикация.

В общината има подчертан индустриален профил на икономиката, представен предимно от развиващи се отрасли на леката промишленост, но и от химическата, което обяснява равнището на безработицата под средната за стра-ната и тенденция на устойчиво нарастване на доходите.

Структуроопределящите отрасли са химическата, винарската, обувната, шивашката и дървообработващата промишленост. Производството на електро-енергия е съсредоточено във ВЕЦ „Пещера”.

В тревожно състояние е овощарството в общината. На сравнително до-бро равнище са лозарството, зеленчукопроизводството и частното животновъд-ство. Има трайни насаждения, предимно лозарски.

32

II. АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ (SWOT)

Анализът на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите е извършен в сътрудничество с широк кръг заинтересовани представители на местната общност в процес, организиран от изпълнителя и реализиран на тери-торията на общината. Знанията и опита на отделните секторни експерти, във-лечени в разработването на програмата, са били важни и са осигурявали вън-шния безпристрастен поглед при оценката на отделните фактори на средата. В тази част са описани силните страни (конкурентните предимства) на общината, като потенциал за бъдещо развитие, слабите страни, като негативни процеси, дефицити и тенденции, възможностите на външната среда, от които общината може да се възползва в бъдеще и заплахите, които могат да бъдат пречка за раз-витието или да се превърнат в риск за реализация на програмата. На тази осно-ва са идентифицирани и изведени посочените по-долу фактори на развитието в общината.

Силни страни Осигурено сметосъбиране и смето-извозване във всички населени места на общината Селските депа са почистени, отпа-дъците са извозени на депото в гр. Пещера, подравнени са и подготвени за рекултивация Определено е място за строителни отпадъци Изграждаща се газоразпределителна мрежа в гр. Пещера Висок процент на изграденост на въ-трешната канализационна мрежа в гр. Пещера Добре съхранена природа Богато биологично разнообразие, 3 защитени територии и 3 защитени зони от НАТУРА 2000 Сертификат на общинската адми-нистрация по ISO 9001; 2000

Слаби страни Периодично замърсяване на водите на р. Стара река (основен водоприем-ник) – до 3 пъти над ПДК по пока-зателите ХПК и БПК, както от отпа-дъчните води от промишлените предприятия, така и от непречистени-те битово-фекални води на града Наличие на голям брой малки вилни постройки, които нямат съоръжения за пречистване на отпадъчни води Отглеждане на добитък във вътреш-ността на населените места Наличие на замърсител на атмо- сферния въздух при отделянето на не-приятни и специфични миризми Регистрират се превишения на пределно-допустимите емисионни норми по показател фини прахови частици с размер до 10 микрона от някои производства Липса на контрол, на измерване и отчетност на строителните и на дру- гите видове отпадъци, които постъп- ват на общинското депо Не е отчетена сезонността и влия-нието на туристическия поток при генерирането на битови отпадъци Няма отчетност за честотата на сме-

33

тосъбиране Няма контрол върху опасните от-падъци Депото за битови отпадъци в гр. Пе-щера не отговаря на изискванията за екологосъобразно обезвреждане на отпадъците Няма система за предварително тре-тиране на отпадъците Лошо техническо състояние на вътрешната водоснабдителна мрежа Голям процент на загубите по мре-жата, на фона на хроничен недостиг на вода в някои райони на общината Липса на изградени пречиствателни станции за отпадъчни води и довеж-дащи колектори Слабости в координацията и връзка- та между институциите, отговорни за опазване на защитените територии и за биологичното разнообразие

Възможности Финансов ресурс на секторните опе-ративни програми в периода 2007– 2013 г. и ПРСР Наличие на няколко общински проекта в сектор водни ресурси и ПСОВ Внесен проект по ОПРР за около- връстен път Наличие на общинско решение за създаване на регистър на зелените площи. Внесен проект по ОПРР за зелените площи Разработване на стратегия за разви- тие на туризма Внесен проект за развитие на култур- но-историческата мест. „Света Петка” Достъп до нови технологии, ноу-хау и други ресурси Сдружаване с другите общини от ре- гион Пазарджик - регионализиране на управлението на отпадъците съгласно Националната програма за управление на дейностите по отпадъците

Заплахи Забавяне на икономическия растеж вследствие на глобалната финансова криза Забавяне на процеса на децентрали- зация на управлението в страната Спиране на финансирането по опе-ративните програми Забавяне на изграждането на регио- налната система, респективно регио- налното депо

34

Прилагане на европейските/национал- ните политики по опазването на окол-ната среда на местно ниво

35

III. ВИЗИЯ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА НА ОБЩИНАТА Пещера – община със съхранена природа, качествена среда за живот и бизнес, с осигурен баланс на интересите на настоящите и на бъдещите поко-ления и гражданска ангажираност при управлението на природните ресурси.

36

IV. ЦЕЛИ

На основата на тенденциите, очертани при анализа на средата и резулта-тите от SWOT анализа, са форулирани две генерални стратегически цели на об-щинската програма. Тези цели са резултат и на желаното състояние, което жи-телите на общината определят във визията за бъдещето. На основата на гене-ралните стратегически цели са формулирани девет специфични стратегически цели (шест по цел 1 и три по цел 2), които са основата на плана за дейстие към програмата.

IV.1. ГЕНЕРАЛНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ

1. Запазване и подобряване на качеството на компонентите на окол- ната среда в община Пещера. Община Пещера притежава качествена природ- дна среда, съхранена във относително висока степен. Стратегическа цел в периода на реализация на програмата ще бъде запазването на компонентите на околната среда в състояние, което да гарантира стойности на показателите, близки до настоящите, осигуряващи добро качество на средата за обитаване. Специално внимание в рамките на тази стратегическа цел ще бъде отредено на подобряването на показателите за качеството на атмосферния въздух и намаля- ване на замърсеността му с ФПЧ. Постигането й ще се осигури, чрез реализа-цията на поредица от специфични цели, които да осигурят устойчивото пол-зване на ресурсите в бъдеще, подобряване на качеството на инженерната инфраструктура в областта на околната среда ( водопроводи, канализации, депа за отпадъци) и минимизиране на рисковете от аварии и бедствия. 2. Подобряване на институционалния капацитет на местно ниво за ефективно управление на околната среда, подобряване на информирано-стта на местните общности и въвличането им в нейното опазване и възста-новяване. Интегриране на политиката по опазването на околната среда в сек-торните политики, чрез отчитане на екологичните изисквания при планирането на общинските инициативи, свързани с развитието на икономиката и средата за обитаване, е разбиране от ключова важност, което трябва да се осигури от овластените субекти на местно ниво. За реализацията на подобна политика е необходим местен институционален капацитет, воля и широко въвличане на местните общности, както във етапа на формулиране на политики, така и при тяхната реализация.

Опазването и подобряването на състоянието на околната среда не е грижа на една отделна институция. Опазването и възстановяването на компо-нентите на околната среда зависи от дейността и активността на всички субекти в обществото – овластени, или не. Интегрираното управление на околната сре-да е подход, който се прилага не само на национално, но и на местно ниво. Реализацията на тази стратегическа цел е стъпка в тази посока.

IV.2. СПЕЦИФИЧНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ

37

Специфични стратегически цели към първа генерална стратегическа цел Запазване и подобряване на качеството на компонентите на околната сре-да в община Пещера.

1.1. Подобряване на качеството на атмосферния въздух

Регистрираните превишения на праговата стойност (ПС) за средно- денонощната норма за опазване на човешкото здраве по показател ФПЧ, макар базирани на недостатъчен брой измервания, класифицират общината като зона с нива над ГОП, налага необходимостта от залагането на цели за намаляване нивата на ФПЧ. При системни превишавания на ПС съгласно чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и чл. 31, ал. 4 на Наредба № 7/1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45/99 г.), като мярка трябва да се разработи общинска програма за намаляване на нивата на ФПЧ. Отчитайки изискванията и тенденциите на европейското законо-дателство по отношение на КАВ за опазване на човешкото здраве и природните екосистеми, в дългосрочен аспект (след 2012 г.), емисиите на фини прахови частици и на полициклични ароматни въглеводороди, характерни за битовото отопление на твърди горива, може и да се окажат проблемни в урбанизираните територии на общината. Този проблем ще се разрешава, чрез изграждащата се газоразпределителна мрежа в гр. Пещера и поетапното преминаване на про-мишлените предприятия, на стопанските обекти, на административните сгради и на битовите абонати към използването на газ вместо използваните досега твърди и течни горива.

1.2. Устойчиво ползване на водните ресурси, чрез рехабилитация на съществуващата инфраструктура и изграждане на нова, с цел намаляване на загубите от вода, разумно ползване и опазване на водите

Остарялата и намираща се в лошо техническо състояние вътрешна водо-преносна мрежа води до големи загуби на вода и неефективното й ползване. Липсата на пречиставателни станции за отпадъчни води и довеждащи колек-тори в някои от урбанизираните територии, води до замърсявания на р. Стара река с вещества над пределно-допустими концентрации. От съществена важ-ност за осигуряването в бъдеще на добро качество за живот на местните обита-тели е осигуряването на достатъчно по количество и качество вода за питейни и технологични нужди. Изграждането на канализационни мрежи, рехабилитация на съществуващите и изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води ще доведе до намаляване на замърсяването на повърхностните и на подпочвените води, на почвите и ще намали вредните емисии. Постигането на тази специфична цел, налага предприемането на комплекс от мерки и дейности, насочени към осигуряването на проектна готовност, организация за тяхното изпълнение и осигуряването на финансиране.

1.3. Подобрено управление на отпадъците, редуциране на коли- чествата за депониране, чрез въвеждане на нови технологии за обработка и вторично използване

38

Ефективното управление на отпадъците спестява разходването на огра-ничени публични ресурси, подобрява на облика на населените места и щади здравето на хората. Поради тази причина, общественият интерес от съвременно управление на отпадъците включително и ТБО е много висок. Факторът „отпадъци” не представлява особен проблем за община Пещера. Въпреки това, подобряване на управлението на отпадъците може да се постигне чрез мерки насочени към:

оптимизиране на системата за организирано сметосъбиране и смето-извозване; намаляване на количествата отпадъци за депониране чрез предва-рително третиране; недопускане на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.Очакванията в тази насока са особено високи в територии с богато при-

родно наследство, и сравнително ограничени алтернативи за развитие.

1.4. Опазване на богатото биологично разнообразие на района, чрез разумно и щадящо използване

Богатото биологично разнообразие е един от значимите активи на тери-торията, чието разумно ползване, трябва да бъде обект на целенасочена местна политика. Извличането на стопанска изгода в краткосрочен план трябва да се осуети, чрез поредица от мерки и дейности, гарантиращи неговото опазване и предаване на следващите поколения. Без запазена природа и съхранено биоло-гично разнообразие (не само в защитените територии), не е възможно да бъде постигнато оптималното състояние на околната среда в община Пещера. Устойчиво ползване на този ресурс е важен фактор за бъдещия просперитет на местната общност в дългосрочен план.

1.5. Устойчиво ползване на почвите

При сегашната структура на местната икономика не се очаква негативно въздействие върху състоянието на почвите. Въпреки това, при по-интензивен стопански растеж в бъдеще - развитие на земеделие, горското стопанство, добивна промишленост, трябва да се отчита възможността за проявление на дегенеративни процеси. Мерките и дейностите по тази специфична цел са насо-чени основно към изграждане на знания и умения за превенция на пожари, на наводнения и на ерозия на почвената покривка.

Специфични стратегически цели към втора генерална стратегическа цел Подобряване на институционалния капацитет на местно ниво за ефек-тивно управление на околната среда, подобряване на информираността на местните общности и въвличането им в нейното опазване и възста-новяване.

39

2.1. Повишаване на знанията и уменията за планиране, реализация на дейности и инициативи по контрол на екологичната обстановка на местната администрация и на териториалните звена на централната власт

Капацитетът на администрацията от различните нива на управление е ключов фактор за прилагането на успешни политики за опазването на околната среда. Разработването и прилагането на годишни програми за обучение на служителите в публичната администрация ще осигурят информираност и нови компетенции, обмен на знания и опит, за по-добро управление на процесите по опазване на околната среда. Осигуряването и използването на нова и модерна апаратура за измерване и контрол на показателите на отделните фактори ще повишат качеството на работата и ще създадат предпоставки за прецизен мониторинг.

2.2. Подобряване на устройственото планиране за чувствителни в екологично отношение територии

Изработването на устройствени планове на такива територии е важно условие за разумното им застрояване и недопускане на претоварване с функции, които биха ги увредили или унищожили. Това е особено важно за територии, към които се проявява инвестиционен интерес и натискът би довел до взема-нето на решения, които не са в дългосрочен интерес на природата и обще-ството.

2.3. Информираност и въвличане на местната общност в реализацията на мерки, насочени към опазване на природната среда и биоразнообразието

Широкото участие на обществеността и на местните заинтересовани страни в процеса на опазване и възстановяване на компонентите на околната среда е важно условия за постигане на целите на програмата. От една страна, хората, живеещи в общината и институциите и организациите, са заинтере-совани и са ползватели на ресурсите на природата, но от друга страна, те са основният източник на заплахи за състоянието на околната среда. Затова тях-ната информираност, образованост, разбиране за причините и начините на опазване и мотивирането им за участие са от изключително значение за пости-гане на целите на програмата. Предприемането на планирани и целенасочени дейности за осигуряване на това разбиране и участие е необходимо при прила-гане на програмата.

Дейностите в тази насока, трябва да включат както информационни кампании, така и обучение за НПО и активни граждански групи, които да бъдат въвличани чрез различни форми на участие.

2.4. Подобряване на координацията между местните власти и кон-тролните органи, отчитащи екологичните параметри на околната среда, намиращи се на различно подчинение, използвайки ГИС

40

Прилагането на общинската програма за опазване на околната среда не може да се осъществи изолирано, без координация и партньорство с централ-ните и регионалните институции и съседните общини. Поради това е необхо-димо да се предвидят конкретни мерки за поддържането на контакти, общи планове за действие в кризисни ситуации, механизми за информираност и сътрудничество. В подкрепа на такава координация ще бъде и използването на новите технологии и дигитализирането на информацията за средата. Изпол-зването на цифровите технологии ще осигури навременна и качествена информация за компонентите на околната среда, възможност за непрекъснато наблюдение и по-добра координация между отговорните институции.

IV.3. ПРИОРИТЕТИ

За определяне на приоритетите на програмата са идентифицирани три основни критерия, които имат пряка връзка с аспектите на устойчивото развитие: 1. Висока степен на застрашеност или риск за компонентите на околната среда. Този критерий се прилага, когато има риск, че невземането на мерки мо-же да доведе до безвъзвратна загуба на определени качества или елементи на природната среда.

2. Висока степен на застаршеност или риск за здравето на населението. Този критерий се отнася до въздействия върху водата или въздуха, които пряко или косвено в краткосрочен или дългосрочен план могат да застрашават здравето или живота на населението от общината.

3. Осигуряване на икономически ползи за местните хора. Този критерий е свързан с възможността планираните дейности да допринесат за подобряване на икономическото пложение на местните хора. Като приоритетни се избират такива дейности в плана, които могат да осигурят и допълнителни ползи за местната икономика.

Към тези три основни критерия се добавя и четвърти - ресурсна осигу-реност на дейностите. Когато се планират като приоритетни определени дей-ности, необходимо е да се вземе в предвид и тяхната реалистичност. Ако общината няма собствени ресурси и не могат да бъдат идентифицирани реали-стични източници на финансиране, дейностите не могат да попаднат сред прио-ритетните. Това се отнася не само за финансовите, но и за човешките и инсти-туционалните ресурси, необходими за изпълнението на определените дейности.

41

V. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

ОБЩИНА ПЕЩЕРА

ДЕЙНОСТ ЗАДАЧА ОТГОВОРНИК СРОК

ФИНАНСИРАНЕВъзможни източници

СИСТЕМА ЗА ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

ИНДИКАТОР ЕФЕКТГенерална стратаегическа цел 1

Запазване и подобряване на качеството на компонентите на околната среда в община Пещера1.1 Подобряване на качеството на атмосферния въздух

1.1.1. Анализ на финансовите възмож-ности и нуждите по от-ношение на КАВ и шума

Избор на мерки по КАВ на база “разход-полза”

Община Средата на 2009

Общински бюджет

Извършен и публикуван анализ

Възможност за изпълнение на предвидените по-надолу мерки

1.1.2. Установяване на основните източници на замърсяване, масовите им потоци, и вида на замърсителите

Разполагане на мобилна станция за контрол на КАВ

РИОСВ Пазарджик, ИАОС,Община

2009 Държавен бюджет

Разположена и действаща мобилна станция за контрол на КАВ и шумовото замърсяване

Установени основните източници на замърсяване, масовите им потоци, и вида на замърсителите

1.1.3. Подготовка за 1. Дефиниране на Общината като Средата Общински Проведени поне Извършено реално

42

разширяване на газоразпределителна мрежа в гр. Пещера и присъединяване на всички големи потребители на топ-линна енергия към нея

нуждите на потребителите

посредник на 2010 бюджетСредства от проектиКорпоративно финансиране

три срещи между потребители и доставчици на услугата

проучване

1.1.4.Саниране на публични сгади за повишаване на енергийната им ефективност и намаляване на количеството на вредните емисии в атмосферата.

Дефиниране на нуждите от саниране на публични сгради

Община 2009-2011

ОПРР Брой санирани сгради

Подобрена енергийна ефективност

1.1.5. Използване на енергия от възобновяеми енергийни източници (слънчеви колектори) за подгряване на вода в публични сгради.

1. Проучване на възможностите за изграждане

Община 2010 Общински бюджетОП и други програми

Брой сгради използващи възобновяеми източници

Подобряване качествата на околната среда

1.1.6. Ограничаване замърсяването на атмосферния въздух в общината.

1.Актуализация на съществуващата програма за КАВ

1.Община 2009 Общински бюджет

1.Актуализирана и предложена за обсъждане програма;

1. Актуализирана програма;

43

2. Договор за доставка на филтри относно неприятната миризма - БИОВЕТ;

2.БИОВЕТ Август 2009

Общински бюджет 2. Сключен

договор2. Подобрено качество на атмосферния въздух в общината

1.2.Устойчиво ползване на водните ресурси, чрез рехабилитация на съществуващата инфраструктура и изграждане на нова, с цел намаляване на загубите от вода, разумно ползване и опазване на водите

1.2.1. Подобряване нивото на базова информация, вкл. и ресурсно осигуряване, в част “Води” на ОПООС

1. Допълване на анализа в част “Води” на ОПООС;2. Използване на данни от НАСЕМ;3. Идентификация на източниците на замърсяване

Общината чрез ВиК

2009 Общински бюджет

Проведени необходимите проучвания

Подобрено нивото на базова информация в част “Води” на ОПООС, което ще позволи ефективното провеждане на набелязаните по-долу мерки

1.2.2.Подмяна на вътрешноселищната водопроводна мрежа, където е амортизирана и изпълнена с азбестови тръби.

1. Проучване и установяване на количествата и местата на сериозни загуби на вода;2. Отстраняване на проблема3. Проучване на количеството дренажни и др. води, постъпващи към

Общината чрез ВиК

Общината чрез ВиК

2009

2009-2013

2009

Общински бюджет

ОПРР, ОПОС, ПРСР

Общински бюджет

1.Проведени необходимите проучвания;

2. Дейности по отстраняване

3. Проведени

Установени количества и местата на сериозни загуби на вода;

2. Отстранен проблем

3.установявени количествата;

44

градската канализация4. Заустване на дренажните води към напоителните канали5. Проучване на възможностите и набелязване на мерки за докарване на вода на л. св. Константин от язовир Голям Беглик, която да е подходяща за пиене

Общини Пещера и Батак

2009 - 2013

2010

ОПРР, ОПОС, ПРСР

Общински бюджет

необходимите проучвания

4. Сключване на договор за изпълнение;

5. Сформирана експертна група за проучване

4. Заустване;

5. Качествена вода за пиене на л. св. Константин

45

1.2.3.Доизграждане на вътрешната канализационна мрежа в с. Радилово и с. Кап. Димитриево, както и цялостно и изграждане на вътрешна мрежа в л. „Св. Константин”;

1. Изграждане на една пречиствателна станция за селата Капитан Димитриево и Радилово и една за града 2. Да започне 1-ви етап за изграждане на канализация и ПС на летовище св. Константин

Община

Община

2009 - 2011 ;

2009-2011

ОПОС, ОПРР, ПРСР

ОПОС, ОПРР, ПРСР

1.Изградена канализационна мрежа в км

2. Изградена канализационна мрежа в км

1.Опазване на околната среда

2.Опазване на летовището от свлачшща, запазване на околната среда

1.3. Подобрено управление на отпадъците, редуциране на количествата за депониране, чрез въвеждане на нови технологии за обработка и вторично използване

1.3.1. Разделно събиране на отпадъците

1. Постепенно въвеждане на схеми за разделно събиране

Община 2009 – 2010

Общински бюджет

Въведени поне 2-3 схеми

Разделно събиране по въведените схеми

46

1.3.2.Увеличаване на видовете отпадъци, събирани с цел рециклиране и повторна употреба.

1. Повишаване на информираността на гражданите

Общината и фирмите за разделно събиране

2009 – 2013

Общински бюджет

инфо кампания на тримесечие

Информирани граждани и подобрено качество на разделно събиране

1.3.4.Включване в системата за събиране на отработените масла, акумулатори и автомобилни гуми.

Повишаване на информираността на гражданите

Общината и фирмите за разделно събиране

2009 - 2010

Корпоративно финансиране

инфо кампания на тримесечие

Информирани граждани и подобрено качество на разделно събиране

1.3.5.Въвеждане поетапно на домашно компостиране на биоразградими отпадъ-ци в селата на общината;

Повишаване на информираността на гражданите

Общината и кметствата

2009 – 2013

Общински бюджет

инфо кампания на тримесечие

Информирани граждани и подобрено качество на разделно събиране

1.3.6. Намаляване на отпадъците от селското стопанство и дървопре-работвателните пред-приятия чрез изгаряне на отпадъците и добиване на биоенергия

Повишаване на информираността на фирмите

Общината и фирмите

2009 – 2013

Корпоративно финансиране

инфо кампания на тримесечие

Информирани граждани и подобрено качество на разделно събиране

1.3.7. Закриване на нерегламентираните сметища (селски депа) съгласно Наредба №8/2004

Актуализация на ОПУДО и закриване на сметищата

Община Съгласо нормативните изисквания

Общински бюджет ОП

Закриване на сметищата в срок

Изпълнени законовите изисквания

1.3.8. Привеждане на Актуализация на Община 2009 Общински Актуализирана Пълно съответствие

47

ОПУДО в пълно съответствие с изисква-нията на чл.16 и 31, ЗУО

ОПУДО бюджет ОПУДО на ОПУДО с изиск-ванията на ЗУО

1.4. Опазване на богатото биологично разнообразие на района, чрез разумно и щадящо използване 1.4.1. Управление на защитените територии, влизащи в границата на общината, както и други приоритетни обек-ти от мрежата на защи-тените територии, уста-новяване на типовете местообитания

1. Разработване и приемане на съвме-стни планове за управление

1. Заинтересовани институции

2009– 2013 г.

ОПОС 1. Разработен план

2. Взети мерки

1. Действащ план

2. Подобрени ключови екосистеми

1.4.2. Насърчаване на развитието на туризма в общината

1. Предлагане на раз-лични форми на туризъм

Туристически дружества, общи- ната и заинтере- совани страни

2009-2013 г.

ОПРР, ПРСР, ОПОС

Разработени идеи за форми на туризъм

Реално функцио- ниращи различни форми на туризъм

1.4.3. Осигуряване на местни структури –информационни центрове и/или други за администриране и интегрирано управление на туристическите услуги

1. Изготвяне на об- щинската програма за развитие на туризма

Общината 2009 г. Общински бюджет

Разработване на програма

Общинска про- грама за развитие на туризма

1.5. Устойчиво ползване на почвите

48

1.5.1. Превенция на пожари, наводнения и на ерозия на почвената покривка

1. Усъвършенстване и подобряване на работата на създаде- дени чрез общинско решение към Граж- данска защита добро- волни групи към държавните струк- тури. Провеждане на обучения на добро- волни групи2. Разработване на проекти за превенция на ерозия

Община (прието решение от среда- та на 2008 г.)

Община

2009 г.

2011

Общински бюджет Държавен бюджет

Общински бюджет

1. Обучени до- броволци, бр.

2. Разработени проекти

1. Добре работещи доброволни групи

2. Изпълнение на проекти

1.5.2.Оптимално устрой- ствено планиране на територията за опазване на плодородните земи

1. Създаване на реги- стър на пустеещите земи с цел подходя- щото им използване

1. Община 2009-1011 г.

Общински бюджет

Дейности по изготвяне

Изготвен регистър

1.5.3. Стимулиране на биологичното земеделие

1. Повишаване на информираността на гражданите

1. Община 2009- 2013г.

Общински бюджет, ПРСР

Информацио- нна кампания на тримесечие

Информирани граждани

1.5.4. Подобряване на базовата информация по отношение на устойчивото ползване на почвите

Съставяне на регистър на местата и складовете, съдържащи негодни препарати за растителна защита,

Община 2010 Общински бюджет,ПРСР

Наличен регистър и анализ

Подобрено състояние на базовата информация по отношение на устойчивото

49

потенциалните рискови обекти, производствени дейности, и анализ на състоянието им

ползване на почвите

Генерална стратегическа цел 2. Подобряване на институционалния капацитет на местно ниво за ефективно управление на околната среда, подобряване на

информираността на местните общности и въвличането им в нейното опазване и възстановяване2.1. Повишаване на знанията и уменията за планиране, реализация на дейности и инициативи по контрол на екологичната обстановка

на местната администрация и териториалните звена на централната власт2.1.1. Обучение на местната администра-ция и екипи по въпро-сите, свързани с упра-влението и опазването на околната среда, с многофункционалното управление на горите и горските ресурси, и с развитието на еколо-госъобразни земеделски производства и услуги

Въвеждане на ГИС Община 2009 г. Провеждане на обучение

Обучени специа- листи

2.1.2. Подобряване контролната дейност на общината за спазване на екологичното

1. Контролиране работата на екопътрулите от вещи лица и отговорни

Община и заин- тересовани страни (туристически дружества, граж- даните)

2009 – 2013 г.

Общински бюджет

1. Контролира- щи вещи лица и отговорни институции

1. Подобрена кон- тролна дейност

50

законодателство в три аспекта: превантивен контрол /планиране, информиране и профи-лактика/; текущ контрол /постоянно или перио-дично наблюдение на състоянието на компо-нентите на околната среда, вкл. и на отпадъ-ците по чл.92 от ЗУО, на разходите за реализира-не на програмата, както и на потенциалните из-точници на замърсяване и увреждане на околната среда/; последващ конт-рол /за спазване изпълне-нието на издадените разрешителни, предписания, решения по ОВОС, мерки от различни планове за управление и т.н./.

институции, лаборатории и др.;2. Насърчаване подаването на сигнали и гражданска ангажираност за осигуряване на контрол;3. Определяне на конкретни служители, отговарящи за изпълнение на всяка отделна мярка от ОПООС

ОПАК, общин- ски бюджет

2. Подадени сигнали

3.Административен акт

2. Гражданска ангажираност

3.Изготвени отчети

2.2. Подобряване на устройственото планиране за чувствителни в екологично отношение територии2.2.1. Максимално из- ползване на възможнос-

Стимулиране на публично-частното

Община и НПО сектора

2009-2011 г.

ОПАК, общин- ски бюджет

Срещи за об-съждане на съв-

Съвместни проек- ти с общината

51

тите на НПО да участ- ват и да подпомагат кон- тролната дейност на об- щината и реализацията на планираните дейности

партньорство чрез участие в съвместни проекти с общината

местни проекти с общината

2.3. Информираност и въвличане на местната общност в реализацията на мерки, насочени към опазване на природната среда и биоразнообразието

2.3.1. Подобряване и раз- ширяване на условията за участие на НПО в процеса на вземане на решения за опазване на околната среда съгласно изискванията на нормативната уредба

1. Стимулиране на публично-частното партньорство чрез участие в съвместни проекти с общината

Община и НПО сектора

2009-2011 г.

Общински бюджет

Срещи за об-съждане на съв-местни проекти с общаната

Съвместни проек- ти с общината

2.3.2.Провеждане на ин- формационни кампа- нии и издаване на под- ходящи печатни мате- риали (предимно на следните теми: нере- гламентирана сеч, изга- ряне на отпадъци, управ- ление на опасни отпадъ- ци, въздействие на отпа- дъците и химикалите върху подпочвените во- ди, палене на стърнища, замърсяване на питейни-

1. Ползване на медии

2. Разработване на информационни ма- териали и брошури

3. Въвеждане на ин- формация за зелена- та система на Пещера в електронната стра- ница на общината

1. Община и НПО сектора

2009 – 2013 г.

Общински бюджет

1. Ежемесечни съобщения по различни медии2. Определяне на изпълнител3. Рубрика за зелената сис- тема

4. Рубрика за зелената сис-

1. Информирани граждани

2. Издадени мате- риали3. Въведена инфор- мация

4. Въведена инфор- мация

52

те води, ползване на пи- тейни води за напояване, пустеещи земи, ерозия, опазване на биоразно- образието, зелени пло- щи, екотуризъм, шумово замърсяване)

4. Оповестяването на всички възникнали екологични пробле- ми и взетите решения за тяхното решаване на електронната стра- ница на общината

тема

2.3.3. Издаване на спе- циализирани информа- ционни материали, бю- летини и ръководства

1. Установяване на основни теми, за които е необходима специализирана ин- формация2. Идентифициране на необходимите спе-циалисти

Община и заинте-ресовани страни

2009- 2013 г.

1. Общински бюджет

1. Провеждане на проучвания

2. Подбор

1. Установяване на основни теми

2. Необходимите специалисти

2.4. Подобряване на координацията между местните власти и контролните органи, отчитащи екологичните параметри на околната среда, намиращи се на различно подчинение, използвайки ГИС

2.4.1.Подобряване на съ- трудничеството и из- граждане на устойчиви партньорски връзки с компетентните власти на съседните общини с оглед на координация и обединяване на усилията за мониторинг и контрол

1. Обмяна на опит със съседни община

2. Набелязване на съвместни теми за решаване и органи- зиране на кръгли ма- си за решаването им

Община и заинте-ресовани страни

2009 г. Общински бюджет

Брой срещи 1. Установено реал- но сътрудничество

2. Определени теми

53

VI. ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА  Програмата за опазване на околната среда на община Пещера има про-

дължителност пет години.Началото на реализацията на програмата е април 2009 г., а краят е декември

2013 г.Програмата за опазване на околната среда в община Пещера има отворен

характер. Тя може да бъде допълвана и актуализирана, когато това е необходимо.Програмата за опазване на околната среда на община Пещера е съгласувана с

РИОСВ Пазарджик за необходимостта от подлагането й на екологична оценка. Тя е приета с Решение293  /27.03.2009г. на Общинския съвет.

 За изпълнението на програмата се сформира комисия, чиято основна функция е да отговаря за организацията и мониторинг на изпълнението на ОПООС. Членовете на комисията са предствители на заинтересованите страни, участвали в работната група по разработване на програмата, като броят на чле-новете и начинът на назначаване и оттегляне на членство, ще бъдат отразени във вътрешния правилник за дейността на комисията.

Комисията заседава поне три пъти годишно – в началото на годината за определянето на годишния план за действие, в средата на годината за междинен отчет на изпълнението, и в края на годината за финален годишен отчет.

Кметът на община Пещера ежегодно внася в Общинския съвет отчет за изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост и предло-жения за нейното допълване и актуализиране.

Отчетите за изпълнението на Програмата за опазване на околната среда се представят за информация в РИОСВ.

Ежегодно се информира обществеността за изпълнението на програмата.При изготвянето на дългосрочната бюджетна прогноза на общината се вземат

предвид целите и дейностите, заложени в програмата и в плана за дейст-вие. По предложение на кмета на общината ежегодно с приемането на общин-ския бюджет се определят средствата за изпълнение на приоритетните еколо-гични проекти и дейности, включени в общинската програма за околна среда.

Координатор по изпълнението на програмата е ст. експерт „Екология“ в община Пещера.

54

VII. ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ ПРОГРАМАТА

Приложение VII.1. Карта на община Пещера

55

Приложение VII.2. Риск от водоплощна ерозия на територията на община Пещера

Клас на действителен риск от площна водна ерозия

Степен на действителна

ерозия (индекс)

Площ, ха Общо, т/ха/г. действителна ерозия

Населени места, води и земи с н. в. над 1200 м 0 1865 0Много слаб действителен риск 1 7490 35Слаб действителен риск 2 3039 298Слаб до умерен действителен риск 3 976 355Умерен действителен риск 4 158 215Умерен до висок действителен риск 5 19 161Висок действителен риск 6 3 112

Сума 13 550 1176

Общо почвени загуби, т 17 131

56

Приложение VII.3. Списък на приложенията, налични в електронен вид (на CD-ROM) към глава I.2.5. Защитени територии и биоразнообразие:

Приложение 1 (Pril_1/WinRAR): Електронни таблици за разпределение запаса по дървесни видове и класове на възраст в метри кубични и разпре-деление на залесената площ по дървесни видове и класове на възраст в хектари и информация за ДГС-Пещера, ЛУП 1997 г., ревизионен период 1985-1996 г.

Приложение 2 (Pril_2/WinRAR): Списък с видовете животни и растения, предмет на опазване в защитените зони «Бесапарски ридове», код BG0002057, «Родопи-Западни», код BG0001030 и «Бесапарски възвишения», BG0000254 и списък на едри бозайници с техния природозащитен статус.

Приложение 3 (Pril_3/WinRAR): Закон за биологичното разнообразие, Приложение N3 към член37, Приложение N4 към чл.41 ал.1, Приложение N5 към чл.44, ал.1, Приложение N1 към чл.5, ал.2, т.1 и ал.5 от Зaкона за опазване на дивеча

Приложение 4 (Pril_4/WinRAR): Списък на лечебните растения, приложение към чл. 1, ал. 2 от Закона за лечебните растения и списък на лечебните растения, срещащи се на територията на община Пещера.

Приложение 5 (Pril_5/WinRAR): Кратка информация за всяка защитена територия.

Приложение 6 (Pril_6/WinRAR): Карти на защитените зони; предмет и цели на опазване и стандартен Натура 2000 формуляр за зоните.

Приложение 7 (Pril_7/Word): Разширен доклад „Община Пещера – защитени територии и биоразнообразие: състояние и конкретни препоръки за целите на ОПООС 2009-2013”

57

Приложение VII.4. Зелени площи на територията на община Пещера – таблици за попълване на данни

Озеленени площи за широко обществено ползване

НАСЕЛЕНИ МЕСТАПАРКОВЕГРАДИНИ

УЛИЧНО ОЗЕЛЕНЯВАНЕ

ИЗВЪНСЕЛИЩНИ ПАРКОВЕ

ЛЕСОПАРКОВЕ

Налични площи – кв. м.

Налични площи– кв. м.

Налични площи– кв. м.

Налични площи– кв. м.

гр. Пещера 240000 59000 Няма 1910000с. Радилово 48000 5000 65 200000 с. Капитан Димитриево 28300 3000 Няма 500000ОБЩО ЗА ОБЩИНАТА 316300 67000 65 2610000Състояние: Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Преобладаващи видове растителност:

Едродървесна растителносттревнахрастовидна

Едродървесна растителносттревнахрастовидна…

Дървеснахрастовидна

Едродървесна

Oзеленени площи със специфично предназначение

НАСЕЛЕНИ МЕСТАГРОБИЩНИ ПАРКОВЕ

БОТАНИЧЕСКИ ГРАДИНИ

ЗООПАРКОВЕ ЗАЩИТНИ НАСАЖДЕНИЯ

Налични площи – кв. м.

Налични площи– кв. м.

Налични площи– кв. м.

Налични площи– кв. м.

гр. Пещера 2000 Няма Няма Нямас. Радилово 5000 Няма Няма Нямас. Капитан Димитриево 3000 Няма Няма НямаОБЩО ЗА ОБЩИНАТА 10000 Няма Няма НямаСъстояние: Поддържано

Неподдържано - - -

Преобладаващи видове растителност:

Тревни площиХрастовидниДървесни

- - -

58

Oзеленени площи за ограничено обществено ползване

НАСЕЛЕНИ МЕСТАЖИЛИЩНИ

ЗОНИВИЛНИ ЗОНИ ПРОИЗВОДСТВЕ

НИЗОНИ

КУРОРТНИ ИСПОРТНИ

КОМПЛЕКСИНалични площи – кв. м.

Налични площи– кв. м.

Налични площи– кв. м.

Налични площи– кв. м.

гр. Пещера 50000 Няма 20000 2000с. Радилово 4000 Няма Няма Нямас. Капитан Димитриево 4000 Няма Няма НямаОБЩО ЗА ОБЩИНАТА 58000 Няма 20000 2000Състояние: Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Поддържано

Неподдържано Преобладаващи видове растителност:

Тревни площиХрастовидни

Тревни площиХрастовидни

Тревни площиХрастовидни

Тревни площиХрастовидни Дървесни

59

Приложение VII.5. Списък на представителите на заинтересованите страни, участвали при съставянето на програмата

Nr. Участник Организация1. Красимира Стоименова Секретар на общ. Пещера2. Дафинка Самарджиева Н-к отдел «ООС и хуманитарни дейности»ст. 3. Маряна Анева ст. Експерт “ГСС”4. Лиляна Доганова ст. Експерт ”Екология5. Златка Гемиева ” експерт “НМП”6. арх. Н. Грудева- гл. Архитект на общ. Пещера7. Маряна Гюрджеклиева н-к ОС “Земеделие”8. Юксел Яшаров общински съветник; предс. на ПК по ООС9. Георги Киев предс. ТД”Купена”10. Петър Кирякев предс. ТД “Планински свят”11. Стайко Стайков еколог “Биовет” АД 12. Иван Златинов кмет с. К. Димитриево 13. Александър Иванчев предс. ТД “Пътешественик”14. Георги Гагов Директор Горско стопанство15. Йордан Коев кмет с. Радилово 16. Йордан Младенов Управител на Бизнес център – Пещера17. Петър Чилов мл.експерт “спорт и туризъм” ОА18. Иван Милков еколог - “Винпром Пещера”

60

Приложение VII.6. Писмени становища на заинтересованите страни

61

Приложение VII.7. Протокол от обществено представяне

За проведена работна среща в Заседателната зала на Общински съвет

62

град Пещера

1.Относно: Представяне на Проект на Общинска програма за опазване на околната среда2. Участници в срещата

1. Дафинка Самарджиева – началник отдел “ООС и хуманитарни дейности”2. Лиляна Доганова – ст. Експерт ”Екология” 3. Маряна Анева – ст. Експерт “ГСС”4. Златка Гемиева – експерт “НМП”5. Цвета Герджиова – гл. инж. 6. арх. Н. Грудева- гл. арх.7. Емин Мустафов –ОС “Земеделие”8. Георги Гагов- директор “Горско стопанство”9. Йордан Младенов- Управител на Бизнесцентър 10. Георги Киев- предс. ТД”Купена”11. Александър Иванчев-предс. ТД”Пътешественик”12. Петър Кирякев – предс. ТД “Планински свят”13. Мария-Магделена Ташкова-предс. На сдр. На обувните фирми 14. Стайко Стайков - “Биовет” АД – еколог 15. Иван Милков ‘Винпром-Пещера” – еколог 16. Иван Златинов-кмет с. К. Димитриево 17. Йордан Коев – кмет с. Радилово 18. Петър Пиринчиев-общ. съветник 19. Юксел Яшаров – предс. На ПК по ООС 20. Петър Чилов – мл.експерт “спорт и туризъм” 21. Рожди Мехмедов-общ. Съветник22. Атанас Стоилов-зам.кмет23. Елена Куцева-общ. съветник

2.Резюме на срещата:

1) Работната среща откри г-жа Красимира Стоименова-координатор по проекта с представяне на присъстващите и гостите-г-жа Мария Стоицева-представител на Проект Родопи и г-жа Камелия Георгиева-р-л проект.

2) Г-жа М. Стоицева запозна присъстващите с идеята на Проект Родопи да изготви проект за подпомагане на 12 общини от региона да изготвят или актуализират своите общински програми за опазване на околната среда.Проектът е финансиран от Глобалния екологичен фонд.

3) Г-жа Камелия Георгиева запозна присъстващите с технологията на изготвяне на Програмата, с екипа, участвал в оформянето на Програмата на база информацията, подавана от местната работна група.Г-жа Георгиева подчерта необходимостта от наличието на ОПООС, която да обедини, координира действията на различните институции, имащи отношение към ООС.Разработената Програма е съобразена с международните конвенции, Европейските директиви и националното законодателство.

4) Г-жа Дафинка Самарджиева – н-к отдел “Екология”, представи Проекта на ОПООС, като по-подробно се спря на плана за действие. Г-жа Самарджиева уточни, че разработената ОПООС ще бъде внесена за разглеждане и приемане от Общинския съвет в сесията –месец март 2009г. След приемането й Кметът ще отчита ежегодно нейното изпълнение, а Местната работна група ще упражнява гражданския контрол.

63

5) Красимира Стоименова поясни състава на местната група, подготвяла материалите , възможността Програмата да бъде допълвана . Програмата ще бъде качена в сайта на общината още днес, след представянето. Прочете Положителните становища за Проекта на РУГ-Пз и РИОКОЗ-Пз. 6) Постъпиха следните предложения и въпроси, които присъстващите се обединиха около становището да намерят място в Плана за действие: 6.1) Юксел Яшаров-Какво правим с местното сметище, след като срока му изтича на 30.06.2009г.? Трябва да се предприемат мерки и да отразим това в Плана за действие. 6.2) Петър Кирякев- Как да се справим с незаконната сеч? Това е сериозен проблем! 6.3) Емин Мустафов- Да се запишат действия за възстановяване на гората. 6.4) Лиляна Доганова- За да се опази Резервата, да направим екопътеки в него, да има повече присъствие. В заключение Красимира Стоименова благодари на г-жа М. Стоицева като представител на Проект Родопи за възможността да се случи този проект, с който Община Пещера бе подпомогната напълно в изготвянето на Програмата, на г-жа К.Георгиева- за подкрепата и съдействието при оформяне на Програмата , както и на всички участници в работната група и присъстващите за активната им позиция и участие в изготвянето на Програмата.

Изготвил протокола: Красимира Стоименова

Приложение VII.8. Общинска програма за управление на отпадъците Приложен файл: Приложение 8: Общинска програма за управление на отпадъците

64

Приложение VII.9. Експертен екип, работил по съставянето на програмата

Консорциум ДИКОН Груп ЕООД и НПО Природа на заемУправител на проекта: Светлана ПапукчиеваРъководител на екипа: Камелия Георгиева

Членове на основния екип: Стоян ЙотовЗдравко СечковКрасимира ТагареваДаниела Тодорова Местен координатор: Красимира Стоименова

Експерти:Белин МолловБорислав МурджевВасил ПетровИванка ТодороваМариета СтоименоваМария КостоваРосен ХинковХристина Халачлийска

65