ПОДОВО ОТОПЛЕНИЕ (ХИПОКАУСТ) Подовото отопление е познато по нашите земи от времето на Римската империя, където то се появява 100 г. пр. н. ера. Първоначално хипокауст е приложен при затопляне на резервоари за отглеждане на стриди и риба. Скоро след това започва отопляването на цели сгради чрез различни системи от рода на хипокауста. Най-масово се налага така наречения колонен тип. Подът на сградата се опирал на колони от керамични плочи, високи до един метър. В образуваната под пода кухина преминавал топъл въздух, идващ от горяща наблизо пещ. Топлият въздух излизал на покрива през канали в стените. Така подът и стените се нагрявали равномерно и отдавали своята топлина за дълго време в сградата. Освен колони, за конструкцията на хипокауста са използвани кухи керамични тела или арки и сводове. Съвременното подово отопление се състои от серпентини, през които преминава топла вода. Въведено е от известният архитект Франк Лойд Райт, който е бил вдъхновен от ефективността и комфорта на корейския ондол. Експонация на хипокауст от колонен тип, Ротонда “Св. Георги”, София.