Турското злодеяние над българското население в с. Полско Косово, Беленска околия през 1870/1871 година НЧ „Развитие 1899” при с. Полско Косово, община Бяла, област Русе председател Иванка Стефанова Маринова, секретар/библиотекар Даринка Петкова Вълчиновска
17
Embed
Турското злодеяние над българското население в с. Полско Косово, Беленска околия през 1870/1871 година
This document is posted to help you gain knowledge. Please leave a comment to let me know what you think about it! Share it to your friends and learn new things together.
Transcript
Турското злодеяние над българското население в
с. Полско Косово, Беленска околия през 1870/1871 година
НЧ „Развитие 1899” при с. Полско Косово, община Бяла, област Русе председател Иванка Стефанова Маринова,
секретар/библиотекар Даринка Петкова Вълчиновска
Дядо Руси Мандажиев имаше 18-20 годишна дъщеря - Пенка, гиздава и напета девойка, една от най-красивите моми в селото.
През първата половина на м. април 1870 или 1871 година, през време, когато се сеят /мисирите/ кукурузите, една ранна сутрин, братът на Пенка – Димитър, впрегнал биволите в приготвената още от вечерта кола с всички принадлежности за сеитба, събужда Пенка и я помолил да отиде с него на нивата и да му пуща кукуруз след ралото. Стигат на нивата и започват работа по хладина: брат й Димитър оре, а Пенка пуща кукуруз след него в браздата.
Като прела на хурката си при колата, Пенка се унесла в дрямка, подпряла главата си до колелото и заспала. Сънувала страшен сън: едри черни кучета разкъсвали месата й и я обливали с кръв. Уплашена от тоя сън, Пенка се събудила цяла трепереща, в каквото положение я сварил брат й Димитър, който се завърнал с биволите.
Дошла голяма икиндия. Димитър прекратил работата, пуснал биволите от ралото и казал на Пенка да си отиде напред в село, понеже буля й е сама и да прекара кравите от чардата и кобилите от кобиларя.
Тръгва Пенка за селото и пристига вкъщи.
- Буле - обърнала се тя към братовата си жена - гладна съм! Няма ли нещо да хапна?
Мъилно Пенке - казала буля й - хлябът е в пещта, а манджата е на огъня. След малко всичко ще бъде готово за вечеря. Притичи се и докарай добитъка от чардата, в това време и бате ти ще си дойде и ще вечеряме всички заедно.
Нещо домъчняло на Пенка. Тя влязла в килера, сменила забрадката си с по-нова, надянала цяла каделя с ново вретено, обула новите си обувки, на които откъснала червените панделки и раздавайки ги на булините си деца, казала на последните: „Вземете, деца, да си играете и да поменувате леля си Пенка!”
Като излязла вън от селото, Пенка посрещнала кравите и ги отправила за дома, но кобилите не могла да намери наблизо. Превалила рида над селото и дочула далеко, някъде към реката, звънецът на техните кобили. Денят вече превалил. Слънцето било вече заседнало. Пенка за момент се подвоумила: дали да се върне в селото без кобилите или да продължи по-нататък. Страх я било да замръкне сама вън от селото, но през тия времена замръкналия по къра добитък ставал плячка на турците. Страхът й за кобилите надделял страха за самата нея. Тя се спуснала към реката, намерила кобилите и ги подкарала към селото.
Като започнала да изкачва стръмнината на селото, ненадейно изскочили из трънаците тримата турци: Осман Хатибеки, Сали Хаджийски и Али Гакчийски, хванали Пенка и я вмъкнали в близката гора. За да заглушат писъците й, тримата похитители й запушили устата с къделята.
От близката воденица /сега хижата/ са задали в това време Тачо Стоянов и Петър Ненов, които видели отвличането на Пенка. Към тях Пенка простирала отчаяно ръце за помощ, но турците заплашили двамата българи да ги изгорят живи, ако кажат някому за виденото и те, уплашени, с наведени глави, заминали към селото и никому нищо не съобщили.
Три дена Пенка била държана в гората и увещавана да се потурчи. Докарали я в къщата на Етим Хасан, където също била увещавана да се потурчи, но Пенка не се съгласявала. В това време диренето на на нещастната българка се засилвало.
Властта и населението обхождали навред селото и полето. Като не могли да надвият духа на нещастната Пенка, и от страх да не би да се намери тя в дома им, похитителите одушили Пенка със забрадката й, залели тялото й с вряла вода, за да изглежда, че е удавница от няколко дни и го хвърлили в реката, като оставили на брега обущата й и хурката с част от къделята.
След три дни трупът на Пенка бил намерен при Беленския мост от един овчар и докаран в селото. Пред селото излязло цялото българско население да посрещне и оплаче нещастната жертва на турската жестокост....
Това е историята, която се превръща в легенда и се носи от уста на уста за храбростта на българката в отказа й да се потурчи.
Песен за Пенка Русева Димитрова(Удушена от турците 1870/71г. Текст: национален)
Голямо чудо станало
във село Полско Косово,
долу в долната махала,
у дяда Руся Димитров.
Той има една дъщеря,
нея я Пенка казваха.
Пустите турци поганци,
Че те се канят заканят
българка мома да откраднат...
че коя беше злочеста,
Пенка Русева е злочеста....
Димитър Пенки думаше: Хайде на нива да идем, да орем, мисир да сеем. И Пенка беше станала, надяна бяла къделя, запреде ново вретено, и пред колата тръгнала.... Като на нива отиват,
Сеяли, мисир пущала,
догде е пладне станало......
Димитър Пенка думаше:
Я хайде, Пенке, да седнем, да седнем, да си починем
и малко хлебец да хапнем......
Пенка Димитру думаше: Мене не ми се пладнува, най ми се дрямка додряма, ще легна да си позаспя... Легнала Пенка, заспала, страшен е сън сънувала: три са я кучета гонили, на три я места ухапали,черни я кърви обливат... Пенка от сън се събуди и на Димитра думаше:
- Байно ле, бате Димитре, Страшен сън сънувала,тоя сън не е на добро: три ме кучета гониха, на три ме места ухапаха, черно ма кърви облея, те мене ще ме убият,