Турското злодеяние над българското население в с. Полско Косово, Беленска околия през 1870/1871 година

Турското злодеяние над българското население в

с. Полско Косово, Беленска околия през 1870/1871 година

НЧ „Развитие 1899” при с. Полско Косово, община Бяла, област Русе председател Иванка Стефанова Маринова,

секретар/библиотекар Даринка Петкова Вълчиновска

Дядо Руси Мандажиев имаше 18-20 годишна дъщеря - Пенка, гиздава и напета девойка, една от най-красивите моми в селото.

През първата половина на м. април 1870 или 1871 година, през време, когато се сеят /мисирите/ кукурузите, една ранна сутрин, братът на Пенка – Димитър, впрегнал биволите в приготвената още от вечерта кола с всички принадлежности за сеитба, събужда Пенка и я помолил да отиде с него на нивата и да му пуща кукуруз след ралото. Стигат на нивата и започват работа по хладина: брат й Димитър оре, а Пенка пуща кукуруз след него в браздата.

Като прела на хурката си при колата, Пенка се унесла в дрямка, подпряла главата си до колелото и заспала. Сънувала страшен сън: едри черни кучета разкъсвали месата й и я обливали с кръв. Уплашена от тоя сън, Пенка се събудила цяла трепереща, в каквото положение я сварил брат й Димитър, който се завърнал с биволите.

Дошла голяма икиндия. Димитър прекратил работата, пуснал биволите от ралото и казал на Пенка да си отиде напред в село, понеже буля й е сама и да прекара кравите от чардата и кобилите от кобиларя.

Тръгва Пенка за селото и пристига вкъщи.

- Буле - обърнала се тя към братовата си жена - гладна съм! Няма ли нещо да хапна?

Мъилно Пенке - казала буля й - хлябът е в пещта, а манджата е на огъня. След малко всичко ще бъде готово за вечеря. Притичи се и докарай добитъка от чардата, в това време и бате ти ще си дойде и ще вечеряме всички заедно.

Нещо домъчняло на Пенка. Тя влязла в килера, сменила забрадката си с по-нова, надянала цяла каделя с ново вретено, обула новите си обувки, на които откъснала червените панделки и раздавайки ги на булините си деца, казала на последните: „Вземете, деца, да си играете и да поменувате леля си Пенка!”

Като излязла вън от селото, Пенка посрещнала кравите и ги отправила за дома, но кобилите не могла да намери наблизо. Превалила рида над селото и дочула далеко, някъде към реката, звънецът на техните кобили. Денят вече превалил. Слънцето било вече заседнало. Пенка за момент се подвоумила: дали да се върне в селото без кобилите или да продължи по-нататък. Страх я било да замръкне сама вън от селото, но през тия времена замръкналия по къра добитък ставал плячка на турците. Страхът й за кобилите надделял страха за самата нея. Тя се спуснала към реката, намерила кобилите и ги подкарала към селото.

Като започнала да изкачва стръмнината на селото, ненадейно изскочили из трънаците тримата турци: Осман Хатибеки, Сали Хаджийски и Али Гакчийски, хванали Пенка и я вмъкнали в близката гора. За да заглушат писъците й, тримата похитители й запушили устата с къделята.

От близката воденица /сега хижата/ са задали в това време Тачо Стоянов и Петър Ненов, които видели отвличането на Пенка. Към тях Пенка простирала отчаяно ръце за помощ, но турците заплашили двамата българи да ги изгорят живи, ако кажат някому за виденото и те, уплашени, с наведени глави, заминали към селото и никому нищо не съобщили.

Три дена Пенка била държана в гората и увещавана да се потурчи. Докарали я в къщата на Етим Хасан, където също била увещавана да се потурчи, но Пенка не се съгласявала. В това време диренето на на нещастната българка се засилвало.

Властта и населението обхождали навред селото и полето. Като не могли да надвият духа на нещастната Пенка, и от страх да не би да се намери тя в дома им, похитителите одушили Пенка със забрадката й, залели тялото й с вряла вода, за да изглежда, че е удавница от няколко дни и го хвърлили в реката, като оставили на брега обущата й и хурката с част от къделята.

След три дни трупът на Пенка бил намерен при Беленския мост от един овчар и докаран в селото. Пред селото излязло цялото българско население да посрещне и оплаче нещастната жертва на турската жестокост....

Това е историята, която се превръща в легенда и се носи от уста на уста за храбростта на българката в отказа й да се потурчи.

Песен за Пенка Русева Димитрова(Удушена от турците 1870/71г. Текст: национален)

Голямо чудо станало

във село Полско Косово,

долу в долната махала,

у дяда Руся Димитров.

Той има една дъщеря,

нея я Пенка казваха.

Пустите турци поганци,

Че те се канят заканят

българка мома да откраднат...

че коя беше злочеста,

Пенка Русева е злочеста....

Димитър Пенки думаше: Хайде на нива да идем, да орем, мисир да сеем. И Пенка беше станала, надяна бяла къделя, запреде ново вретено, и пред колата тръгнала.... Като на нива отиват,

Сеяли, мисир пущала,

догде е пладне станало......

Димитър Пенка думаше:

Я хайде, Пенке, да седнем, да седнем, да си починем

и малко хлебец да хапнем......

Пенка Димитру думаше: Мене не ми се пладнува, най ми се дрямка додряма, ще легна да си позаспя... Легнала Пенка, заспала, страшен е сън сънувала: три са я кучета гонили, на три я места ухапали,черни я кърви обливат... Пенка от сън се събуди и на Димитра думаше:

- Байно ле, бате Димитре, Страшен сън сънувала,тоя сън не е на добро: три ме кучета гониха, на три ме места ухапаха, черно ма кърви облея, те мене ще ме убият,

пустите турци поганци....

Димитър Пенки думаше:

- Не бой се, сестро, не бой се

сънят е дяволска работа,

то няма нищо да стане....

Станали пак да си орат,

Пенка мисири пущала,

вечерта кат се мръкнало,

Димитър Пенки думаше:

– Хайде си, иди, сестро ле,

кобили да си прибереш,

буля ти й с дребни дечица,

не мой за коне да иде...

И Пенка си е тръгнала.

Като си у тях отива,

Пенка були си думаше:

- Много съм, буле, огладняла,

сипи ми малко чорбица,

да хапна да си похапна...

Буля на Пенка думаше:

- Чардата ще се разпилей,

не мож кобили намери,

кобили ша си докараш

и бати ти от нива ша дойде,

ще седнем да вечеряме.

И Пенка вече станала,

надяна бяла къделя,

запреде ново вретено

и за кобили отиде............

Чардата сей разпиляла,

не можа коне да види,

че слезна малко надолу

към беглишките хармани...

Пустите турци поганци,

че от трънака излязоха

и си я Пенка хванаха,

Хванаха и повлякоха........

Почнала Пенка да вика,

къделя й в уста тъпчеха,

Да не мож Пенка да вика

Вечерта веч се мръкнало,

Те я във Бюкя завеждат,

завеждат, там я окриват.

Три деня са я мъчили,

мъчили да се потурчи,

ала тя все отказвала....

Най-после са я удушили

и в Янтра са я хвърлили....