I Ching Part 1

Тълкуванието на Карл Густав Юнг на

синхронността в “Книгата на

промените” – “И Цзин”

Конференция

“Философия и езотерика”

15-16 април 2008 г, Благоевград

Васил Пенчев

Институт за философски изследвания,

Българска академия на науките,

ст.н.с.IIст., д-р

Васил Пенчев

Блог с публикации:

http://www.esnips.com/web/vasilpenchevsnews

Васил Пенчев

Блог с публикации:

http://vasil7penchev.wordpress.com

Васил Пенчев

Блог с публикации:

http://my.opera.com/vasil%20penchev

Васил Пенчев

Един имейл за връзка:

vasildinev@gmail.com

Книгата на Карл Густав Юнг

• СинхронностАкаузален свързващпринцип

И Цзин I Chang (Yi jing)

•The Book of Change

• Книга на промените

•

Официалното издание от 1910 г.

Официалното издание от 1910 г.

Книгата на промените

• Едно съвременно издание

(на английски език)

Всяка хексаграма се състои от долна и горна триграма

http: //www.iging.com/

• Предговорът на Юнг към английското издание на И Цзин (1949)

[на английски]

Ричард Вилхелм (1873-1930)

• На същия адрес и Въведението на Вилхелм към немското издание

Следващата таблица представлява тълкуванието според Ричард Вилхелм на

триграмите във Въведението към изданието на И Цзин на немски език (тъй като открих само вариант на английски, той е оитавен без

превод, тъй като оригиналът е на китайски, а е преведен от немски)

Symbol Name Attribute Image Family

Ch'ien Creative strong heaven Father

K'un Receptive

devoted earth Mother

Chкn Arousing inciting thunder first son

K'an Abysmal dangerous water II-nd son

Kкn Still resting mountain third son

Sun Gentle penetrating wind,

wood

first

daughter

Li Clinging light-giving fire second daughter

Tui Joyous joyful lake III daughter

www.iging.com/intro/foreword.htm Предговорът към И Цзин

• Определението на синхронност:

• То е противопо-ставено на каузалност

‘СИНХРОННОСТ’Синхронността приема съвпа-

дението на събитията в простран-ството и времето като значещи

нещо повече от просто случайност, а именно особена взаимозави-

симост на обективни събития меж-ду себе си както и със субективни-

те психически състояния на наблюдателя или наблюдателите

‘СИНХРОННОСТ’Как става така, че А, B, C, D се

появяват в един същи момент на едно и също място? Става така на първо място защото физическите

събития А и B са от същото качество както психическите събития C и D и после защото

всички са мостри [exponents] от една и съща моментна ситуация

‘СИНХРОННОСТ’ Шестдесетте и четири хексаграми на И Цзин са инструментът, чрез който

значението на шестдесет и четири раз-лични и при това типични ситуации може да се определи. В И Цзин един-ственият критерий за валидност на

синхронността е мнението на наблю-дателя, че текстът на хексаграмата се равнява на верния превод на неговото

психическо състояние

СИНХРОННОСТТА в И ЦЗИН

Допуска се, че падането на монетите или резултатът от разделянето на куп-

чето стъбълца от бял равнец трябва необходимо да се случи в дадена “си-

туация”, понеже както нещо се случва в този момент принадлежи към него като неразделна част от картината. Ако шепа клечки се хвърли на пода,

те образуват характеристиката на модела на този момент

СИНХРОННОСТТА в И ЦЗИН

Но такава очевидна истина като тази открива своята значима

природа само ако е възможно да се прочете моделът и се удостовери неговото тълкувание отчасти от

знанието на наблюдателя за субективната и обективната

ситуация, отчасти от характера на последващите събития

Като най-подробно и щателно изследване, достъпно в

Интернет, на първичните и вторични източници относно концепцията на Карл Густав

Юнг за синхронността от философска гледна точка бих

посочил:

http://www.collectionscanada.ca/obj/s4/f2/dsk3/ftp04/nq21958.pdf

SYNCHRONICITY AND POSTSTRUCTIIRALISM: C. G. JUNG'S SECULARIZATION OF THE SUPRAMUNDANE

by MICAAEL WILLIAM CLARK

UNIVERSITY OF OTTAWADEPARTMENT OF CLASSICS AND RELIGIOUS STUDIES

A THESIS FOR THEDEGREE OF DOCTOR OF

PHILOSOPHY

APRIL 30, 1997

Херман Хесе (1997-1962)

• Познат на Юнг, той описва в своята прочута книга “Игра на стъклени перли” гадаене с “И Цзин”

Мигел Серано. К.Г.Юнг и Херман Хесе. Запис на две пирятелства

К.Г.Юнг. 100 писма. Подбор. Плевен: ЕА, 2006:

До Херман Хесе (03.12.1919): По повод на книгата му “Демиан” (с.

17-18)

До Херман Хесе (19.08.1950) В отговор на поздравленията на Х.

Хесе до К.Г.Юнг по повод на неговата 75 годишнина (с. 112-113)

Херман Хесе и Мигел Серано

К.Г.Юнг. 100 писма. Подбор. Плевен: ЕА, 2006:

31.03.1960. До Мигел Серано (с. 179-180). В отговор на писмо на Мигел Серано: “Бих искал да попитам г-н Тойнби: къде е Вашата култура и

каква е Вашата религия” (с. 179: По повод на разказа на М. Серано за лек-циите на Тойнби в Делхи, където Се-

рано е посланик в този момент, посве-тени на цивилизациите и религиите

“Игра на стъклени перли” (писана 1931-1943)

• Магистър Луди, Йозеф Кнехт изучава “И Цзин” в “Студентски години” при По-ста-рия брат, посветил на Китайското мислене като отшелник в Бамбуковата горичка

Йозеф Кнехт при По-стария брат в “Студентски години”

Особено внимание По-големия брат отделя на “оракулската игра “И Дзин”, на която майсторски

играе с помощта на традици-онните стъбла бял равнец. Наред със старинните коментарии към книгата на оракулите, любимо

четиво му е Чжуан Цзъ

“Докато Кнехт седеше и колкото с го-лямо уважение, толкова и с любопит-ство гледаше, тих като златна рибка, другият извади от една дървена чаша, по-скоро вид колчан, шепа пръчици; това бяха стъбла от бял равнец, той

внимателно ги преброи, върна част от снопчето отново в чашата, остави

една пръчица настрана...

Х. Хесе. Игра на стъклени перли. С., “Народна култура”, 1980, 142-143:

“... раздели другите на две еднак-во големи снопчета, задържа ед-ното в лявата си ръка, с дясната,

с острите си чувствителни пръсти взе няколко съвсем малки

стъбълца от другото, преброи ги, сложи ги настрана, и все така, докато останаха съвсем малко, последните стисна между двата пръста на лявата си ръка.” ...

След като в това ритуално пре-брояване бе свел снопчето до няколко стъбълца, повтори

същата процедура и с другото. Слагаше настрана изброените пръчици, вземайки двете сноп-чета едно подир друго отново, пак ги преброяваше, стискаше малките остатъци от тях между

двата пръста и...

“... и всичко това пръстите му вършеха с пестелива, тиха

пъргавина, всичко изглеждаше като тайно съобразяване със

строги правила и хиляди пъти повтаряно виртуозно движение, някакво умение, превърнато в

игра на сръчност.”...

“След като няколко пъти го беше повторил, останаха три малки снопчета и по броя на

техните стъбълца той разчете знак, който с остра четка нарисува на малък

лист хартия.”...

“Отново започна сложната процедура, пръчиците пак

бяха разделяни на две еднакви снопчета, преброени, слагани

настрана, стискани между пръстите, докато накрая пак остана три малки снопчета, в резултат на което се получи

втори знак.” ...

“Те се движеха като че ли в танц, потропваха съвсем леко, удряха се една в друга, сменяха местата си, образуваха снопче, биваха разде-

ляни, отново преброявани ритмич-но, с призрачна увереност. На края на всяко преброяване пръстите за-писваха един знак и най-сетне по-ложителните и отрицателни знаци се подредиха в колонка от шест.”

Карл Густав Юнг

• Юнг описва процедурата по И Цзин така

“Методът се състои в соритирането на 49 стъбълца от

бял равнец случайно на две купчинки, след което от всяка купчина се отброяват по три и

по пет стъбълца или в шесгкратно подхвърляне на

три монети...”

“Експериментът се основава на троичния –

продължава Юнг - принцип (две триграми) и се състои от шестдесет и

четири варианта, всеки от който съответства на

психическата ситуация”

Съществува и твърде древен западен метод, основан на

същия общ принцип, както и “Книгата на промените”

само с тази твърде забеле-жителна разлика, че на

Запад това не е троичен, а четвъртичен принцип...

... и резултатът не е хексаграма, построена

от линиите “ян” и “ин”, а шестнадесет фигури, съставени от четни и

нечетни числа.”

Ето какво е показал Оракулът, нарисувано от четчицата на

По-стария брат:

Ето какво казва По-старият брат:

- Това е знакът Мън. Този знак носи името младежко безраз-съдство. Горе е планината,

долу е водата. Горе е Гън, долу е Кън. В подножието на

планината блика изворът символ на младостта.

Присъдата обаче гласи:

Младежкото безразсъдство преуспява.Не аз търся безразсъдно младия,Младият безразсъдник ме търси.С първото вещание предричам потребното.Пита ли повече, той само ми досажда.Ако ми досажда, не ще възвестя нищо.Постоянството е насърчително.

Хексаграма № 4Мын. НедоразвитостьНедоразвитость. Недоразвитому - развитие. Не я ищу учеников; ученики ищут меня. По первому гаданию - возвещу; повторное и третье - смутит. раз смутит - не возвещу. Благоприятна стойкость(www.astrocentr.ru)

Хексаграма № 4

Hexagram 4 is named (meng2), "Enveloping". Other variations include "youthful folly", "the young shoot", and "discovering"

По-нататък изучаването от младия Йозеф Кнехт на “И

цзин” се споменава в следващата глава “Два

ордена”, както и в главата “В длъжност”

“И Цзин” в главата “Два ордена”

Младият Кнехт получава поръчение: да отиде в бенедтинският манастир Мариафелс, поддържащ дружески отношения с Касталия и особено

благосклонен към Играта на стъклени перли и да прочете уводен курс по

Играта, а също да проведе занятия с няколко напреднали ученика

“И Цзин” в главата “Два ордена”

Преди заминаването той поисква “Книгата на промените”, извършва

церемонията със стъблата бял равнец и получава хексаграмата Лю, озвачаваща “Странник” и на

съждението “От малко към успех” и “За странника е благотоворна

настойчивост”

“И Цзин” в главата “Два ордена”

По нататък обръща внимание на “шестицата” (четно) на втора позиция

и прочита стиховете за нея:

Странникът отива в приют

Цялото му достояние е с него

Млад слуга се домогва до вниманието му 

Странникът намира подслонЦялото му богатство е с негоИ ще постигне усърдието на млад слуга(Х. Хесе. Игра на стъклени перли. С., “Народна култура”, 1980, с. 163)

Хексаграма № 56Hexagram 56 is named (lu3),"Sojourning". Other variations include"the wanderer" and "traveling“(www.answers.com)

Люй. СтранствиеМалому развитие. В странствии стойкость - к счастью (www.astrocentr.ru)

В същата глава “Два ордена” се споменава още, че Йозеф Кнехт

преподава Книгата на промените, И Цзин, на

абат Гервазиус

В главата “В длъжност”, той, вече Магистър Луди кани По-стария брат на два пъти чрез пратеници да му помогне в съставяне на на конкретна игра, но последният с изключителна китайска вежли-

вост му отказва и Кнехт си спомня времето прекарано с него и своята

младост

Спорът между отец Якобус и Йозеф Кнехт относно историята

“Да се занимаваш с история, значи да се оставиш на хаоса и въпреки това да съхраниш вярата си в реда и смисъла”

(с. 179)

Коментар: И за И Цзин равновесието между хаос и ред е равновесието

между ИН и ЯН в ДАО и във всяка хексаграма

Отец Якобус: “Вие, математиците и играчите на

стъклени перли ... Така сте си нагласили и пречистили

свтовнта история, сякаш тя се състои само от история на

духа и изкуството, вашата история е без кръв и

действителен живот. ...

Отец Якобус: “Вие третирата световната история както

математик математиката, където има само закони и формули, ни

никаква действителност, ни добро и зло време, ни вчера, ни утре,

само едно вечно плоско, матема-тическо настояще” (с. 178-179)

“Човекът във Високия замък” от Филип Дик (1962)

За тази книга на Филип Дик спокойно може да се твърди, че

главният герой е Оракулътт.е. самата Книга на промените

“И Цзин”, която твори алтернативни реалности.

Авторът е толкова талантлив, че посява съмнение дали нашата е действителната

“Аз написах “човекът във Високия замък” с помощта на “И Цзин” – казва Филип Дик

в радионитервю от 1976 г. (Цит. по: Ю. Стойнов. Пътят към

Високия замък. – Във: Ф. Дик. Човекът във Високия замък. С., ИК

“Бард”, 1993, с. 7.)

Хексаграми в текста на “Човекът във високия замък”

С. 26 № 15 Цзи’йен Смирение

С. 28 № 28 Да Куо

С. 34 № 28 Идва за среща

С. 35 № 46 Шенг

С. 76-77 № 26 Да Чу Мощ на великото

С. 76-77 № ? Ин Помирение

С. 80-81 № 26

С. 117 № 47 Изтощение

С. 256-257 № 42 (43) Нарастване (Пробив)

А какво, ако субективното очакване в тълкуването на хексаграмата не се сбъдне?

“В такъв случай оракулът има предвид по-далечно последствие... Там

е бедата. После, когато неминуемото се случи, ще погледнем назад и ще разберем съвсем ясно какво е имал

предвид мъдрецът. Но сега сме безсилни и слепи...” (с. 148)

Ф. Дик. Човекът във Високия замък. С.: ИК “Бард”, 1993 ( с. 103):

“... ние сме абсурдни за европееца ... защото живеем според една книга, ко-ято е на пет хиляди години. Задаваме й

разни въпроси сякаш е живо същес-тво. Тя действително е жива. Като

християнската библия. На света има много живи книги. Това не е метафора, книгата наистина може да има душа”

Книгата представя една алтернативна реалност, в която Германия и Япония

са спечелили Втората световна война и са си поделили Съединените щати. Замисълът обаче

неявно е по-сложен...

Нашата реалност и алтернативната реалност са като ЯН и ИН и в ДАО те се докосват, така че преходът

между тях е възможен

Артефактите на култура сякаш тъкмо синхронно в

смисъла на Юнг (а значи и с органично вплетените хекса-грами) скрепят целостта на алтернативната реалност, а следователно и на нашата...

Уаби“ Усещането за уаби, което

цареше наоколо, почти доловимото излъчване на

хармонията. Това е – реши той. Пропорцията. Балансът.

Толкова са близо до Дао тези двама млади японци” (с. 153)

Брошката, в която имаше Уо“Ето парче метал, което е било

разтопено, докато загуби форма. В него няма нищо, то не

олицетворява някаква идея, те крие в себе си символ. Просто е

безформено. Иначе казано съдържание, лишено от форма” (с.

232)

“... не различавам никакви очерта-ния, никаква форма. Единстве-

ното, което долавям, е полъха на Дао ... В нея има хармония”.

Силите, които са крият в нея са уравновесени. В състояние на

покой. Така да се каже, този обект е сключил мир с вселената. Отде-лил се е от нея и е постигнал своя

вътрешна хомеостаза” (с. 245)

“... да нямаш в себе си историчност, а значи и

художествена и историческа стойност и същевременно да притежава някаква дълбока

вътрешна хармония [уо] – това е просто чудо” (с. 246)

“С други думи, този предмет открива вратата към един съвършено нов свят. Неговото име не е изкуство –

защото няма форма – нито пък това е религия. Какво е тогава? Дълги

часове непрестанно мислех над тази брошка, но напразно. Очевидно не

разполагаме с необходимата дума за този предмет. Това е нещо

автентично, ново и непознато досега на земята” (с. 247)

Така брошката с Уо сякаш е ключът между двете реалности:

Един от героите на книгата, Тагоми, прекосява границатамежду двете реалности, съзер-цавайки брошката (с. 310-318) “Ярък слънчев лъч блесна върху

сребристия триъгълник и Тагоми примижа с очи. Известно време виждаше само играта на огъня” (с.313)

Идеята за борба на две реалности можем да открием и

в по-ранна книга на Филип Дик, но в този случай това е

войната на Ормузд и Ариман в зороастризма за разлика от

помирението на Ин и Ян в Дао

“Война на реалности” от Филип Дик (1957)

“... символно опосредяване е идентично с опосредявания

обект. Ако символът е точен, той може да бъде считан за

самия обект” (Ф. Дик. Война на ралности. С., ИК “Бард”, 1994, с.

176) Да си спомним брошката с Уо от по-късното произведение

Карл Густав Юнг

• Развитието

на идеята за

синхронност

в по-късните

му работи

Характеристики на синхронността :

1. Непричинност2. Тенденция на синхронните

събития да се събират в ациклични групи

3. Квазисубективна, смислова връзка между синхронните събития вместо причинните

Характеристики на синхронността :

4. Смисловата връзка е смислово

съвпадение между пространствено

или времево отдалечени събития

5. Без връзка с енергията, тъй като

тя имплицитно предполага

причиннност

Характеристики на синхронността :

6. Синхронността е психически обусловена относителност на пространство и време

7. Свързаност с архетипите

8. Паралелност на психическото състояние с едно или няколко външни събития

Характеристики на синхронността :

9. Основаност върху едновременното съществуване на две психически състояния – нормално и “критично въприятие”

10. Потвърждава се впоследствие

Характеристики на синхронността :

11. Обективната ситуация, въплътена в образ прониква от несъзнаваното

12. Холизъм (оценка на ситуация-та като цяло)

13. Разглеждане на детайла като част от цяло

Характеристики на синхронността :

14. Принципна случайност

15. Изразяване на случайността чрез числов метод

16. Съществени са изключенията

17. Смисловост и смислова връзка и извън психичното и психоид-ност на природата

Характеристики на синхронността :

18. Фракталност на смисловостта и чрез нея всепроникване на смисъла

19. Координацията на психическите и физическите процеси в живи организъм е синхронистичен феномен

Характеристики на синхронността :

20. “Непричинен порядък” или смислова подреденост

21. Свързаност със симпатичната нервна система и трансцеребрална природа

22. Синхронистичността е четвърти фактор наред

Характеристики на синхронността :

22. Синхронистичността е четвър-ти фактор:

Пространство

Причинност + Синхронност

Време

Характеристики на синхронността :

23. За разлика от постоянна връз-ка посредством причинността, синхронността е непостоянна връзка посредством случайност-та, еквивалентността или сми-съла

Характеристики на синхронността :

24. Хаотично състояние, което се премества във времето по напълно закономерен начин

25. Синхронността е основопола-гаща като неизменна случай-ност “сама по себе си”

Характеристики на синхронността :

26. Непричинна модалност или аказуална подреденост

27. В нейните рамки попадат всички “актове на творение”, фактори “а приори”, дискретността в съвременната физика и пр.

Характеристики на синхронността :

28. Синхронността в тесен смисъл са индивидуални случаи, експе-риментално невъзпроизводими

29. В тесен смисъл тя е опознаване на “tertium comparationis”

30. Групата от съвпадения може да се състои от произволен брой

Три типа синхронни феномени :

31. Смислова връзка между външ-ното физическо и вътрешното психическо

32. Смислова връзка между прос-транствено отдалечени събития

32. Смислова връзка между време-во отделени събития

Чертите на синхронноста:

33. Синхронността посочва и изисква обща основа на

психе и материя

Карл Густав Юнг:

• За общата основа на психе и материя, изисквана от синхронноста

“Понеже психе и материя се съдържат в один и същи свят

и освен това се намират в неперкъснат контакт

помежду си и в края на краищата се основават на

непредставими трансцендентни фактори, ...”

“... то не само е възможно, но дори е твърде вероятно, че психе и материя са два различни аспекта на едно

и също нещо”

“Както ми се струва, към това насочват явленията на синхрон-ност, доколкото показват, че не-психичното може да се държи по подобие на психичното и обрат-

ното без съществуването на някак-ва каузална връзка между тях”

“Съвременните ни знания ни позволяват не повече от това да

сравним отношението на психич-ния материалния свят с два

конуса, чиито върхове се съединя-ват в една точка – по същество

нулевата точка – докосвайки се и без да се докосват помежду си”

Дали е случайно съвпадението с представата, наложена от Айн-

щайновата теория на относител-ността за двата четиримерни псев-доевклидови конуса на миналото и бъдещето, докосващи се и недокос-ващи се с върховете в настоящето?

Отговорът е: “Не е случайно!”

Така както конусите на миналото и бъдещето, допрени с върховете

си в настоящето, се обединяват от времето, така и конусите на “пси-хе” и “материя”, допрени с върхо-вете си във възприятието, се обе-диняват от информацията. Време и информация са отново два ас-

пекта на една и също

Карл Густав Юнг

• Аналогична идея откриваме и в работата му “За природата на психе”

... връзката между mundus archetypus [Архетипът на

вселената, мирозданието] на несъзнаваното и "феноменът“ на

Времето — или с, други думи, насочва към синхроннноста на

архетиповите събития

Карл Густав Юнг

• За термина и определението на “синхронност”

Избрах този термин, защото главното представляваше едновременното

възникване на две събития не причинно, а по смисъл

“...синхронност означава едно-временното протичане на опре-делено психическо състояние с

едно или няколко външни съби-тия, които изглеждат смислови аналози на моментното субек-

тивно състояние – а и, в опреде-лени случаи, обратното”

“Затова използвам общата концепция за синхронност

в особения смисъл на съвпадане във времето на две или повече причинно не свързани помежду си

събития, които имат едно и също или сходно значение”

Тази концепция не бива да се бърка със “синхро-

нията”, която просто озна-чава едновременност на

протичането на две събития

Карл Густав Юнг

• Един въпрос и едно недоумение

на Юнг:

“Синхронността се състои от два фактора: а) намиращият в

несъзнаваното образ прониква в съзнанието или непосредствено

(тоест буквално), или косвено, под формата на съновидение, мисъл,

предчувствие или символ,

б) обективната ситуация съвпада с това съдържание”

Както първият, така и вторият фактор

предизвикват недоумение. По какъв начин възниква образът в несъзнаваното и по какъв начин възниква

съвпадението?

Това е въпросът на който ще се опитам да отговоря във втората

част, а засега:

Край на I част

Благодаря Ви за вниманието!