Тялото като механизъм: киборгите на фикцията и действителността

СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА ТЕОРИЯ И ИСТОРИЯ НА КУЛТУРАТА

Д И П Л О М Н А Р А Б О Т А

Тялото като механизъм: киборгите на

фикцията и действителността

Дипломант: Научен ръководител:

Елеонора Стайкова, фак. № 1577 ас. д-р

Велислава Петрова

IV Курс, Културология

София

2013СЪДЪРЖАНИЕ

Увод...........................................................

...............................................................

.............3

І. Тялото като контролирана от човека

еволюция…………………………….....................5

1. Техники на

тялото.........................................................

.....................................................5

2. Трансхуманизъм

H+.............................................................

.............................................8

2.1. Дефиниция и

цели...........................................................

................................................8

2.2. Критики и

следствия......................................................

...............................................13

II. Методология. Идеалният тип на Макс Вебер в контекста на

разбиращата наука.......16

1. За

разбирането....................................................2

...............................................................

..16

2. Идеален

тип............................................................

..........................................................19

3.Практическа приложимост на идеалния тип върху настоящето

изследване................22

ІIІ. Кратко въведение в

кибернетиката..................................................

............................26

1. Дефиниция и поле на

изследване.....................................................

..............................26

2. Приложения на кибернетиката

……………………………………….........................28

3. Начален тласък на идеята за

киборга .......................................................

....................30

IV. Идеален тип на

киборга........................................................

........................................34

1. Произход на понятието

„киборг”.......................................................

...........................34

Поява на термина и първоначално значение………………………………………………34

2. Опит за типизиране на

киборгите......................................................

............................37

3

3. Дефиниране на идеалния тип на

киборга………………………………….....................40

V. Киборгите на фикцията и

действителността…………………………….......................43

1. Киборги от сферата на популярната

култура…………………………….....................43

Терминатор и Робокоп……………………………………………………………………....43

Известни киборги от вселената на Марвел………………………………………………...47

Накратко за други киборги………………………………………………………………....53

2. Реални

киборги…………………………………………………………….......................56

Заключение……………………………………………………………………......................60

Библиография……………………………………………………………….........................62

Увод

Настоящата дипломна работа представлява опит за типологично

изследване на понятието за киборг и реалните хора или фиктивни

персонажи, към които се отнася то. Основният изследователски

въпрос, който ме вълнува, е доколко представата за киборга е

реалистична и къде сме по-близо до истината – във въображението

си или в реалността? Предметът на настоящето изследване са

именно киборгите и техните образи. Реших да се спра и на реални

личности, и на фиктивни персонажи, именно защото чрез

очертаването на границата между фантазия и действителност може

4

да се види реалната ситуация. За обектна среда избрах по

няколко киборга от популярната култура и човекът, определен

като първият киборг в нашата епоха – Кевин Уоруик. По отделно

образите от популярната култура са повече, тъй като при тях се

наблюдава един общ модел на изграждане и съответно прави

класификацията им по-лесна. Това от своя страна би помогнало да

се обхванат по един основен представител на всеки тип и да може

да се види какво представлява като същност и доколко наистина

може да се определи като „киборг”. В действителност обаче

понятието за „киборг” не е толкова лесно отграничимо, при което

за целите на настоящия текст ще бъдат поставени неговите

граници, за да може да се разгледат и по-конкретни групи хора,

които биха се определили по този начин. В изследването ще стане

дума за биохакерите, променящи сами структурата на своето тяло,

като най-често това се случва посредством имплантиране на

някакъв вид технология. За да се види обаче доколко коректно се

възприема понятието за „киборг” в реалността е необходимо да се

разгледа образ на човек, който се определя от самия себе си по

този начин и в допълнение бива признат и от обществото за

такъв. Затова що се отнася до реалните киборги, неговият образ

ще се разглежда като основен.

Методът, чрез който ще се отговори на изследователския

въпрос, поставен в началото, е този на идеалния тип по Макс

Вебер. С цел успешното му имплементиране дипломната работа ще

предложи следната структура: първата глава може да се разглежда

като уводна и своеобразна теоретична рамка, посредством която

да се навлезе по-леко в полето. В Глава I ще се обясни

движението „трансхуманизъм” и свързаните с него идеали,

5

доколкото те са причината за зародилото се движение на

биохакери, водени от идеята сами да подобрят тялото си. В Глава

II ще бъде разгледана методологията, която ще следва настоящия

текст. Ще бъде обяснен принципът на идеалния тип, т.е.

методиката като такава. В Глава III ще бъде предложена кратка

теоретична рамка по отношение на кибернетиката и предмета на

нейното изследване, тъй като това е науката, на която се дължи

създаването на термина „киборг” като цяло. Така преходът към

разглеждане на самото понятие ще бъде и по-плавен. В Глава IV,

след въведение в контекста около възникването на понятието

„киборг” и в първоначалните му значения, ще бъде предложена

една работна дефиниция, идеален тип, по който ще се съизмерят

разглежданите фиктивни и реални киборги. В последната Глава V,

след кратка класификация и обяснение на същността и типовете на

обекта на изследване, ще се приложи методът на практика, като

така ще се види от тези типове кой е най-близо до идеалния.

Разбирайки кой вид киборг е най-близо до идеалния тип, ще

стане ясно какво собствено е киборгът, какви са неговите

характеристики и функции. Възприемането на някаква универсална

дефиниция или поне тип за киборг е важно и актуално, тъй като

покрай набиращия популярност трансхуманизъм това понятие ще се

среща все по-често. Следователно обществото трябва да може да

го разпознава и да знае неговите граници, за да има единодушно

възприятие за него. За да се случи това по-лесно, настоящата

дипломна работа ще се опита да изследва именно границите в

съвременната киборговост. Между тази, изцяло плод на

въображението, от една страна и другата, която е реално

достъпна и желана за съвременния човек. Доколко последната е

6

част от същото въображение или зад нея се крият други идеи,

свързани с възприемането на тялото като машина и постигането на

някакъв нов, съвършен човек? Отговорът на този въпрос би бил от

полза за едно по-цялостно разбиране на социалната реалност

днес, тъй като ще ни помогне да предвидим и какви евентуално

биха били последствията от една по-крайна връзка между човек и

машина.

Глава I. Тялото като контролирана от човека

еволюция

1. Техники на тялото

Представата за човешкото тяло е сред най-флуидните

понятия, подлежащи на постоянни промени през различните епохи и

в зависимост от различните ракурси, посредством които се гледа

на него. Безспорно обаче това е една от централните теми, с

които се занимава културата на човешката история, доколкото е

7

пряко свързана с изграждането на образа и идентичността на

човека. Критериите, по които дадено тяло се определя като

естетически красиво, се менят според епохата, като на моменти

изцяло си противоречат, а в други случаи се допълват. Тръгвайки

от Великата Богиня Майка и прехласването по стеаропигичните

форми и минавайки през античната представа за хармонично

развитото тяло, стигаме до съвременността, където властва

представата за вечно младото слабо тяло и всяка тема, свързана

с неговата тленност и евентуален разпад, е табу.

Външният вид обаче не е единственият корпорален компонент,

който е част от историята на културата и върху който е важно да

се съсредоточим. Тялото притежава и свои специфични техники,

свързани с начина на движение – ходене, тичане, спортуване,

възприетите от културата пози при раждане или сексуални пози и

т.н. Върху техниките на тялото се спира и Марсел Мос,

изказвайки тезата, че те се менят според поколенията1. Макар че

плуването например е спорт, съществуващ от поколения, то

начините, по които се изпълняват различните стилове – чисто

технически подлежи на промяна с течение на времето. Например

техниката на потапяне на главата във водата и издишването там е

доста по-късна2. Както механиката и двигателната култура на

телесността се развиват и променят, същото важи и за самото

тяло като такова и неговият вид в дадена култура.

През различните епохи в съответните култури се наблюдава

едно по-специално обособяване на тялото – посредством бижута,

за която цел се пробиват ушите, татуировки, които могат да имат

1 Mauss, 1934: 4562 Пак там.

8

религиозно значение (преди да имат чисто естетическо такова)

или процес на т.нар скарификация. Всички тези техники са част

от едно по-голямо поле на т.нар. телесна модификация. В Urban

Dictionary, където можем да намерим дефиниция за всяко

съвременно популярно явление, присъства определение и за това

понятие:

„Акта на променяне на тялото с цел то да стане по-красиво или

да се подобри. Това може да се случи чрез широк набор от дейности,

включващи, но не и ограничени до: пиърсинг, татуиране, скарификация,

ампутация, като някои хора биха включили тук дори подстрижката.”3

В статията на същата тематика „Изкуството и историята на

телесната модификация” дефиницията е доста сходна, като се

акцентира на това, че модификацията се състои в целенасочената

промяна на външния вид, като в този смисъл тук се включва всяка

една промяна, която сме нанесли на тялото си: от дупките в

ушите на почти всяка жена до някакви по-тежки практики на

скарификация4 или дори операция5. Татуировките и пиърсингите са

3 Оригинал: The act of changing one's body in order to beautify or betterit. This can be done through a vast number of things, including, but notlimited to: Piercing, tattoos, scarification, amputation, and some peoplemay say, even things like hair cuts. В:http://www.urbandictionary.com/define.php?term=body%20modification(достъпен на 24.06.2013)4 Антична форма по модификация на тялото, включваща целенасоченото създаванена предварително замислени рани с целта да остане белег по естетическипричини. (…) Може да е резултат от горене, порязване или химинали.Източник: http://www.urbandictionary.com/define.php?term=scarification(достъпен на 24.06.2013)5 Leone, L. The Art and History of Body Modification:http://www.lightspeedmagazine.com/nonfiction/the-art-and-history-of-body-

9

практики, съществуващи както сред по-модерните и цивилизовани

култури, така и сред племенните такива. В последния случай е

възможно да имат религиозна стойност, но на практика водят към

едно и също. Причините, поради които даден индивид решава да

модифицира своето тяло могат да варират, но определено може да

се каже, че с промяната на епохата навлизат нови и нови начини

това да се случва. В тази графа може да включим трансполовите

хора6, които доброволно се подлагат на сложни операции, за да

променят биологично отредения им пол. Тук се включват и всички

онези, които решават да си сложат импланти под кожата – било то

поради естетическа причина – като перлените такива или със

спорна практическа употреба – като магнитни чипове.

Темата за телесната модификация е важна дотолкова,

доколкото илюстрира един стремеж към промяна и подобряване на

тялото и начина, по който биологията го е развила до момента.

Повечето популярни начини за модифициране на телесността са по-

скоро с естетическа цел и не при всеки индивид носят някакви

по-дълбоки скрити смисли. Тезата на Маклуън, че медията се

превръща в съобщението може да се отнесе не само към новите

медии и дигитализирането им, но също и спрямо масово

използваните техники за промяна, подчертаващи и дори

подобряващи тялото. Като изключим някои племенни практики на

скарификация и пиърсинг, които е възможно да имат важен

религиозен и социален елемент, в съвременната култура подобни

практики на целенасочена промяна на тялото и начина, по който

modification/ (достъпен на 24.06.2013)6 Термин, рефериращ към ситуация, при която биологичният и социалният пол нададен човек са различни: http://www.urbandictionary.com/define.php?term=transgender (достъпен на 24.06.2013).

10

изглежда, не се характеризират със значение, обвързано по

какъвто и да е начин с по-големи идеологии. Част от причината,

поради която конкретно татуировките и пиърсингите са толкова

разпространени е, че предлагат някакъв вид „ъпгрейд” на тялото,

без обаче да са прекалено драстични и с това да променят

физическите му функции. Промените са козметични, но все пак

перманентни. Разбира се, има и доста по-драстични начини за

модифициране на тялото, включващи (но не и ограничаващи се до)

флешове7 върху кожата на ухото, пиърсинги, които се поставят

под кожата, както и някои по-крайни мерки като операция за

смяна на пола например. Без значение от типа модификация, която

даден член на обществото е избрал – самият факт, че такъв избор

се случва, говори за това, че тялото все повече се превръща в

конструкт на самия индивид, който решава как да го променя и

какъв образ за него да създаде. Всеки решава сам за себе си

доколко да забави или забърза своето физическо развитие, като

това се случва сякаш все по-независимо от природата. Без

значение дали сме генетично предразположени към това да сме

слаби и с бледа кожа например, ако положим определени усилия

бихме могли да се сдобием с впечатляваща и релефна мускулатура,

да се пръскаме с изкуствен тен и ако въпреки това все още не

сме доволни от тялото ни и то е за нас просто бяло платно,

можем да се заемем с неговото изрисуване при най-близкия

татуист. Т.е. тялото принадлежи на човека и може да се използва

за изразяване на идентичност, с него може да се експериментира,

то би могло да се превърне в продукт на неговия мироглед.

Ключовият момент в случая е, че телесността вече не е просто

биологична акциденция, на която всички ние сме подвластни. Може7 Разширяване на дупка за пиърсинг (най-често на ухото) с инструменти.

11

да променяме биохимичните си процеси (а с това и някои аспекти

от личността си), подлагайки се на хормонална терапия, може

дори да премахнем някоя част от тялото си само и единствено при

съществуващ риск от заболяване8. Този

процес по телесна модификация може да намери своя контекст в

едно относително старо течение, получило обаче своята

концептуализация през изминалия век – това на трансхуманизма

(съкращавано като H+ или h+).

2. Трансхуманизъм H+

Трансхуманизмът е културно и интелектуално движение,

набиращо скорост от 60-те години на миналия век. Крайната му

цел е трансформация на човека чрез развитие на технологиите,

така че той да има значително и ускорено подобрение в своя

интелектуален, физически и психологически капацитет – т.е.

създаването на един нов тип човек – т.нар. постчовек.

Движението изследва положителните и негативни влияния от една

такава крайна технологизация. По-долу ще бъдат представени

неговата дефиниция и цели, като това, към което

трансхуманистите се стремят, ще бъде обяснено по-подробно.

2.1. Дефиниция и цели

8 Имам предвид предизвикалото силен отзвук решение на Анджелина Джоли да синаправи двойна мастектомия не поради съществуващо онкологично заболяване, авъз основа на мутирал ген, предразполагащ към такова. Това е перфектнаилюстрация на тезата, която се опитвам да коментирам, а именно – че хоратастават господари на телата си и могат да взимат автономни решения,преодолявайки биологични и природни ограничения. Тази нагласа започва даличи в естетическите промени, случващи се с телата и има изключително широкобхват особено в съвременността – както показва и случая с Анджелина Джоли.За повече информация по този случай може да се ползва следния линк:http://www.nytimes.com/2013/05/14/opinion/my-medical-choice.html?_r=0

12

Най-популярната и всеобщо възприета дефиниция за

трансхуманизма е дело на един от неговите водещи теоретици –

Макс Мор и гласи, че:

„Трансхуманизмът е клас от философии, който търси продължението

и ускоряването на еволюцията на интелигентния живот отвъд настоящата

му човешка форма и ограничения чрез средствата на науката и

технологията, воден от жизнеутвърждаващи принципи и ценности”.9

(превод – мой, Е.С.)

Важно е да се обърне внимание, че една от дефинираните

трансхуманистични цели е именно ускоряването на човешката

еволюция. Това тотално преобръща представата за нея като

продължителен процес, отнемащ безброй поколения и зависещ в

голяма степен от вида и околната му среда. С развитието на

науката и технологиите за човешкия вид става възможно сам да

задава границите на своите физически способности. Крайният

стремеж е към разширяването на потенциала на човека до такава

степен, че процеси като стареенето, неволевите страдания и

пространстветаната ограниченост на човечеството на планетата

Земя да бъдат преодолени. Последното твърдение е първата точка

9 Оригинал: “Transhumanism is a class of philosophies of life that seek thecontinuation and acceleration of the evolution of intelligent life beyondits currently human form and human limitations by means of science andtechnology, guided by life-promoting principles and values.” В: More, M:1990: http://humanityplus.org/philosophy/ (достъпен на 18.06.2013)

13

в една своеобразна декларация на трансхуманизма, изреждаща и

описваща целите и мисиите на движението.10

Сред основните трансхуманистични идеи е представата, че до

този момент при досегашното технологическо развитие истинският

човешки потенциал е по-скоро нереализиран. Постоянно

увеличаващите се технологични възможности и научно познание

обаче създават предпоставки физическите ограничения да бъдат

преодолени, за да може човечеството да достигне нови хоризонти

на познание и да се отърси завинаги от забавящи развитието му,

независещи от него процеси. На първо време движението се

фокусира върху привидно утопичната цел на преодоляване на

болестите и смъртността или поне тяхното драстично редуциране.

В декларацията дори се казва, че това е спешен приоритет, с

който трябва да се занимаем и финансираме11. Друга важна точка

от своеобразната декларация на трансхуманистите прокламира

уважението и запазването на живота на всички съзнателни

същности – хора, животни и всички бъдещи променени форми на

живот, които биха се появили вследствие на технологичния

напредък, като роботите с изкуствен интелект или друг тип

видове, които биха възникнали12. Накратко декларацията се спира

и на проблема за негативните последици от един такъв

технологичен напредък, изтъквайки, че немалко време ще се

отдели на това да се проучат всички рискове и съответно те да

бъдат намалени. Изрично се казва, че доколкото всеки прогрес е

промяна, то не всяка промяна е прогрес, така че новите

хоризонти пред нас ще се изследват внимателно, за да не се

10 http://humanityplus.org/philosophy/transhumanist-declaration/, точка 1. 11 Пак там, точка 5. 12 Пак там, точка 7.

14

стигне до осъществяване на драстични сценарии, познати ни от

популярни филми като „Матрицата” например13.

Основният принцип на трансхуманизма е този на

нововъзникналото понятие за екстропия – термин, възприет като

антоним на ентропията. Тя е следствие от втория принцип на

термодинамиката, гласящ, че във всяка затворена система хаосът

ще се увеличава с времето14. За разлика от нея обаче,

екстропията, дефинирана от Макс Мор през 1988 г., е „обхватът,

в който се простират интелигентността, функционалният ред,

виталността, енергията, животът, опитът, капацитетът и

желанието на жива или организационна система за подобрение и

израстване” (превод – мой, Е.С.).15 Това въведено конкретно за

целите на трансхуманистичната философия понятие, разкрива

особено много за основните й принципи. Един от тях със

сигурност е стремежът към непрекъснат прогрес и еволюция,

доколкото това е част от дефиницията на екстропията. А това от

своя страна е свързано с постоянната трансформация на Аз-а и

неговото тяло/съзнание16. Следователно, ако ентропията е

основен принцип в макросистемите, то в една микросистема

(каквато е човекът), бихме могли директно да приложим

екстропията, поемайки изцяло контрола над своето тяло и

темповете на неговото развитие. Основният начин, посредством

13 Пак там.14 Hawking, 1998: 15315 Текстът в оригинал: “the extent of a living or organizational system’s intelligence, functional order, vitality, energy, life, experience, and capacity and drive for improvement and growth.” В: Cordeiro, J. The Principles of Extropy: A Quarter Century Later : http://transhumanity.net/articles/entry/the-principles-of-extropy-a-quarter-century-later (достъпен на 18.06.2013)16 More, M. The Extropian Principles. A Transhumanist Declaration, 1998: http://www.maxmore.com/extprn3.htm (достъпен на 18.06.2013)

15

който ще се осъществи промяната, е чрез науката и нейното

имплементиране в развиване на техниката.

По-конкретно, трансхуманизмът се стреми към неразривно

свързване между човека и технологиите, като това свързване би

довело до множество позитивни резултати за човечеството като

цяло. Единият начин да се случи е чрез подобряване на

физическото тяло по технологичен път. Това включва (но не се

ограничава до) мозъчни чипове, които биха увеличили човешката

интелигентност стократно, засилващи когнитивните ни функции до

непредставими на този етап скорости и честоти; от друга страна

трансхуманизмът търси начини за преодоляване и на психическите

разстройства, най-широко срещаното от които е депресията.

Посредством мозъчен имплант, стимулиращ центровете на

удоволствие в мозъка и позволяващ ни през цялото време да имаме

чувство на щастие и блаженство, преодоляването на депресията и

всички останали психически несгоди, произлизащи от нея, би било

напълно възможно17. От друга страна по този начин ще се

прекрати употребата на популярни антидепресанти, влияещи върху

биохимичните процеси в организма.

Друг клон на развитие на движението предполага

възможността за драстично увеличаване на живота и в последна

сметка – преодоляването на смъртта. Това би могло да се случи

по два начина. На първо място посредством развитието на

нанотехнологиите, позволяващи създаването на машини, не по-

големи от молекули. Те биха могли да се размножават на

анатомично ниво и да копират всяка материя, с която имат

17 What is Transhumanism, 15.06.2011: https://www.youtube.com/watch?v=sXR4Bx3qNag (достъпен на 18.06.2013)

16

химическа съвместимост. Наногените биха били от особено

значение за медицината, тъй като чрез тях може да се създадат

по изкуствен начин нови тъкани или дори цели организми. Важно е

да се отбележи в случая, че това не са някакви химерични идеи,

които биха се развили на практика десетилетия напред. Подобни

проучвания се случват тук и сега, в нашата епоха. На 28.08.2012

в newscientist.com се публикува статия, разказваща за успешното

разработване на изкуствени „киборгски” тъкани за неврони,

мускули и кръвоносни съдове на плъхове – Cyborg tissue is half

living cells, half electronics18. Тези тъкани се състоят от 3Д

мрежи, съставени от наножици-проводници, обсипани със

силиконови сензори. Самите жици трябва да са сравнително

гъвкави и малки, за да не пречат на растежа на тъканта.

Скелетът се състои и от традиционно биологични материали като

колаген например19. Цитираният пример показва, че

трансхуманизмът не е предмет единствено на научната фантастика,

а в днешно време все по-усилено се работи по него. Развитието

на процеса по създаване на изкуствени тъкани би имал употреба в

редица случаи: при тестване на лекарства, при животоспасяващи

операции –като тези за трансплантация например, а също и при

козметични такива – позволяващи на кожата да запази млад и

стегнат вид за неопределено продължително време.

Друг трансхуманистичен идеал, който към момента изглежда

по-скоро утопичен, е преодоляването на смъртта. Последователите

на движението виждат вратичка към преодоляването й посредством18 Fergusan, Will. Cyborg tissue is half living cells, half electronics: http://www.newscientist.com/article/dn22217-cyborg-tissue-is-half-living-cells-half-electronics.html?DCMP=OTC-rss&nsref=online-news (достъпен на 18.06.2013)19 Пак там.

17

дигитализирането на технологиите и живота около нас и в

частност потенциалната възможност спомените, усещанията и

цялото ни съзнание да могат да се съхраняват на дигитален

носител, по който начин бихме могли да продължим да живеем дори

след като физическото ни тяло загине20. Т.е. цяло едно човешко

съзнание ще може да съществува във виртуална реалност в чист

вид. Индивидуалното съзнание би могло да се свърже в мрежа с

останалите, които са „качени” в същата виртуална среда, като

заедно създават единно свръхинтелигентно същество с т.нар.

„кошерно съзнание”21.

Не на последно място H+ движението отделя немалко време на

изследване възможностите за развитие на интелигентни машини или

т.нар. изкуствен интелект. Ето защо и в трансхуманистичната

декларация има специално посветена точка, твърдяща, че

движението би запазило правата на един такъв нововъзникнал вид.

Това от своя страна показва, че привържениците на този идеал

нямат съмнение в неговото реализиране, поради което още от този

ранен етап биха искали да спрат всяка възможна дискриминация.

Разбира се, един от често задаваните въпроси в такъв случай е

какъв тип отношения биха имали изкуствено интелигентните роботи

и хората, имплантирали машинни части в себе си.

Независимо дали последният проект някога ще стане реалност

или не, безспорно сред основните стремежи на трансхуманизма е

неразривното свързване на човек и машина и обратното.

Свързване, толкова силно, че тялото ще може да инкорпорира в

20 What is Transhumanism, 15.06.2011: https://www.youtube.com/watch?v=sXR4Bx3qNag (достъпен на 18.06.2013)21 Пак там.

18

себе си технология (чипове, импланти, нанотехнологии и т.н.),

като това ще увеличи човешките сетива, интелигентност и

хоризонти, като същевременно ще помогне на човечеството да се

пребори с най-разпространените болести и ще подобри живота му.

Накратко, ще се появяват все повече и повече киборги, тъй като

машините ще станат наше естествено продължение: „Ако човешката

история е историята на същество, което

се трансформира от маймуна в ангел – или както Ницше твърди –

от звяр в Свръхчовек, тогава някъде по пътя трябва да се

превърнем в машини.”22

Това същество, в което трансхуманисткият човек ще се

прероди в близкото бъдеще и чиято еволюция вече е започнала, се

нарича постчовек в рамките на движението. Постчовекът е

свръхразвиващо се същество, което не чака бавния темп на

природата да се погрижи за неговата еволюция. Вместо това той е

проактивен и вечно търсещ начини да подобри и увеличи своята

съзнателност и телесност. Постчовекът се заема сам със своята

еволюция и използва бързоразвиващите се технологии, за да я

ускори непредставимо много. Той притежава сетива далеч

надхвърлящи петте, с които повечето от нас работят в момента и

има изключителна физическа връзка с технологиите. Той решава

кога и как да забави или увеличи своето развитие и притежава

съзнание с постоянно разширяващи се хоризонти. Предлага съвсем

различна представа за едно подобрено, „ъпгрейднато” тяло.

Постчовекът е крайният продукт и цел на трансхуманизма23.

22 Erik Davis, цитиран в We Are Already Cyborgs, 18.06.2013: https://www.youtube.com/watch?v=cUzFtWNOOOU (достъпен на 18.06.2013)

19

2.2. Критики и следствия

Централната критика срещу трансхуманистичното движение е,

че най-общо казано се съсредоточава единствено върху

положителните страни на високотехнологичния напредък, без да

обръща сериозно внимание на това какво би се случило, ако

контролът над него попадне в погрешните ръце. Ако например

имплантирането на мозъчни чипове стане масова практика,

възприета от повечето общества, то това би означавало, че

правителствата биха имали доста по-непосредствен контрол над

избирателите си24. Това би увеличило до неимоверна степен

начините за следене на хората, за да бъдат напълно

контролирани.

От друга страна, не е ясно дали наистина този тип

технологии биха били достъпни за всички. В днешно време, докато23 „Със сигурност настоящето тяло с тази си форма и функции има ограниченивъзможности, кратка продължителност на живота и не е особено силно или

надеждно. Следователно е постеволюционистки императив да се вземат предвид

алтернативни анатомични архитектури и алтернативни телесни въплъщения (…)”

(превод – мой, Е.С.). Оригинал: „Certainly this body with this form and these

functions has limited capabilities, a brief life-span and is not very

robust nor reliable. So the post-evolutionary imperative is to consider

alternate anatomical architectures, alternate embodiments, and even

experimenting with more chimeric constructs of meat, metal, and code to

better operate in Mixed and Augmented Realities”. В: Hicks, Jesse. Meat,

metal and code: Stelarc’s alternate anatomical architectures,

http://www.theverge.com/2012/9/14/3261078/meat-metal-and-code-stelarcs-

alternate-anatomical-architectures (достъпен на 18.06.2013)

24 What is Transhumanism, 15.06.2011: https://www.youtube.com/watch?v=sXR4Bx3qNag (достъпен на 18.06.2013)

20

те все още навлизат в света, е някак очаквано цените им да са

непосилни за средностатистическия човек. Но няма наистина

гаранция, че с течение на времето, ако трансхуманистите са

прави и развитието на кибернетиката, нанотехнологиите и

изкуствения интелект стане факт, техните продукти ще бъдат

достъпни дори за една четвърт от човешката популация. Тук

прозира притеснението от един технологичен елитизъм, като

болестите и остаряването биха били преодолени от разполагащите

с повече средства членове на обществото. За разлика от тях

обаче останалите биха били лишени от възможността да

направляват собствената си еволюция, тъй като не разполагат със

същия финансов ресурс.

Ако приемем, че горната ситуация е само временна и в

последна сметка високите технологии и дигитализацията на тялото

станат факт за повече от половината човечество, възможните

рискове (и съответно критики на трансхуманизма) не се изчерпват

дотук. Приемайки, че технологичната утопия стане факт, това би

означавало, че накрая човечеството ще преодолее смъртността и

ще живее завинаги във вечно млади тела (може би имплантирани с

постоянно обновяващи се наногени?) или като непрестанно

съществуващо кошерно съзнание в безкрайно разрастващи се

виртуални мрежи. Преекспонираната продължителност на живота или

на практика вечният живот крият сериозни рискове от

пренаселеност на планетата ни25. В съвременността битува

схващането, че Земята е пренаселена, поради което ресурсите й

се изчерпват със силни темпове и някои от тях в следващите

десетилетия ще изчезнат завинаги. Пряко следствие от подобни

25 Пак там. 21

плашещи прогнози е например ограничението в Китай, изискващо

семействата да имат максимум по едно дете. В такъв случай, ако

сега планетата ни е населена с по-голяма човешка популация,

отколкото може да поеме, как би се справила с един преодолял

естествения регулатор, а именно, смъртта вид, който постоянно

се увеличава и разраства? Макар и трансхумантистичните

декларации да твърдят, че взимат предвид възможните негативни

последици от реализирането на идеите си, те биват критикувани

най-вече за това, че не обръщат внимание на основни проблеми

като този и съответно не предлагат подобаващо решение26.

Разбира се, не на последно място особени рискове крие и

развитието на изкуствения интелект и неговите отношения с

естествения такъв на хората. Трансхуманистите се обявяват „за”

всякакви форми на живот, против дискриминацията на съзнания и

телесности, различни от човешката. Естеството на такъв тип

отношения обаче е трудно да бъде предвиден. Сценарии, в които

създадените и развити от хората машини надделяват над човешката

раса и завземат контрола, са драстични и силно в полето на

научната фантастика, но все пак възможни. Друг проблем на

развитието на интелигентна технология е със заетостта на хората

и с какво биха могли да се занимават те, ако машините изземат

основните работни места с цел да облекчат човека. Оттук

възможни следствия са евентуална промяна на икономическата и

социална системи, тотално преосмисляне на парадигмите, с които

се работи в днешната епоха. Би имало нужда и от преформулиране

за понятието „индивид”, „човек”, „човешко

26 Пак там. 22

съзнание”/”кибернетично съзнание” и „технологично съзнание”

или „нечовешко съзнание”.

Глава II. Методология. Идеалният тип на Макс

Вебер в контекста на разбиращата наука

1. За разбирането

Безспорно едно от най-сериозните постижения на социолога

Макс Вебер – както за социалните, така и за останалите науки, е

въвеждането на т.нар. „разбираща социология”. Приносът му е

голям, защото посредством разбиращата наука се въвежда един нов

методологичен подход, позволяващ обективно разбиране на дадени

факти и понятия. Подход, който би могъл да се приложи

практически спрямо всеки един предмет, подлежащ на когнитивна

интерпретация. За да обясня накратко метода и приложението му,23

ще използвам примери от социологическата традиция, тъй като

това е неговият контекст на възникване. По-нататък в главата ще

стане ясно как точно ще се употреби и за целите на настоящата

дипломна работа.

Основополагаща роля за разбирането в социалните науки

играе понятието „смисъл” на социалното действие. В случая то се

третира съвсем открито като субективно, принадлежащо от една

страна на самото смислово натоварено действие и този, който е

вложил неговия смисъл, а от друга – на тълкувателя му. В такъв

случай отликата с метафизичните дисциплини е видима, тъй като

няма определен смисъл, който да е търсен, защото е единствен

или правилен. Според Вебер тясно свързана с разбирането е

очевидността, която може да бъде основно два типа – рационална

и най-общо казано – емоционална. Първата може да се свърже с

точните науки като математиката и логиката, докато втората с

нещо съпреживяно. Едно общовалидно математическо твърдение би

било еднозначно разбираемо по смисъл, докато една емоционална

очевидност би била факт единствено при наличието на усещане на

връзката между действието и чувството, което то е предизвикало.

Не всички обекти обаче могат да бъдат усетени в еднаква степен

от субекта, който се опитва да ги разбере, тъй като те влияят

на емоционална основа. Следователно за част от обектите е

възможно само интелектуално разбиране, без това да включва

каквито и да е съпреживени емоции. Т.е. последните биха се

смятали по-скоро като пълнеж или дори отклонение спрямо

същността на начина, по който трябва да се интерпретира

действието. Но така или иначе вече е започнал някакъв

когнитивен процес, който позволява постигане на разбиране и

24

познание на проблема в съответната степен. По този начин, за да

се постигне по-цялостно разбиране, би следвало отклоненията да

се отстранят и проблемът да се разглежда в идеални условия, в

които няма каквито и да е променливи или сътресения. Така се

получава едно своеобразно типологизиране (курсив – мой, Е.С.)

на обектите на разбирането. Изчистени от всякакви вероятности,

емоционални и психологически натоварености, те започват да

водят едно съществуване в чист вид.

Но нека за кратко отново се върна на социологията, за да

стане ясно какво се случва с действието, което трябва да бъде

обяснено. Както споменах по-горе основно се отличават

рационално и емоционално, т.е. ирационално такова. Тъй като

обаче за разбирането на ирационалното действие трябва да се

включи категорията на вчувстване, което не е в еднакъв

капацитет за всекиго, за да се постигне истинско разбиране, би

следвало неподлежащите на рационалистично категоризиране

фактори да се премахнат. По-горе ги определих като

„отклонения”. Премахвайки ги, на преден план остава само

рационалното действие. Впоследствие, за да се постигне цялостно

разбиране, нарушенията ще бъдат съотнесени към причините

(ирационалностите) за тях.

По този начин конструирането на рационалното действие

служи директно на разбиращата социология, демонстрирайки, че

избраният подход е напълно рационалистичен, еднозначен и

типизиращ (курсив – мой, Е.С.). Важно е да се отбележи, че

целесъобразността на действието и смисъла не са обективни и

предзададени характеристики, присъщи на който и да е обект.

25

Всичко това са специфики, произтичащи от субекта, т.е. човека,

който се опитва да осъществи процеса на разбиране. Следователно

без напълно субективното влагане на смисъл и цел на

действието/обекта, за които се прави опит да бъдат разбрани, би

било невъзможно да започне този процес. Т.е. единствено

отнасянето на човешкото действие към обекта, действието би

могло да даде тласък на цикъла по разбиране. В този смисъл

всеки предмет, в който не е вложено смислово съдържание (или то

е крайно малко и недостатъчно) остава в голяма степен

неразбираем за наблюдателя. Самият смисъл зависи и от важността

на обекта, който подлежи на тълкуване. Така например за някакви

общовалидни човешки въпроси и дори притеснения ще има множество

вложени смисли, тъй като различни поколения през различните

епохи са се опитвали да ги разберат. Подобни теми включват (но

не се ограничават до) както философските, така и чисто

биологично-физиологичните процеси по стареенето, смъртта,

евентуалното съществуване на човешката душа и това какво се

случва с нея и/или с тялото при редица обстоятелства. Така или

иначе посредством описания по-горе начин за социологията става

възможно да изпълни една от основните си цели, а именно –

тълкуващо да разбира ориентирани по смисъл действия. Самото

присъствие на думата „тълкуващо” означава, че това е процес,

който в голямата си степен е субективен и пряко свързан с това

кой е тълкуващият и какви смисли влага в това, което тълкува.

Така или иначе в случая не се претендира за еднозначност на

тълкуването, а на действието като такова дотолкова, доколкото

то временно бива лишено от отклоненията, до които биха могли да

доведат едни вътрешноприсъщи му ирационалности.

26

Според Вебер основно могат да се отклонят два типа

разбиране – навременно и пряко от една страна и обясняващо от

друга. В първия случай действието се разбира на момента и то

еднозначно, без да има нужда от допълнителни уточняващи

въпроси. Пример за подобна ситуация е което и да е

математическо уравнение или аксиома или която и да е

непосредствена емоционална реакция. Виждайки нещо, което е

общоприет факт и няма нужда да се доказва допълнително, веднага

става ясно какъв е смисълът на използвания факт. От друга

страна, виждайки плачещ човек, отново веднага става ясно какво

означава това и емоции от какъв калибър носи. Т.е. може да се

каже, че тук разбирането е следствие от някакъв тип фоново

знание, с което разполагат всички членове на обществото.

Въпреки че смисълът на извършеното действие е в голяма степен

еднозначен, непосредствен и е лесно да се идентифицира (и

евентуално типизира), простото разбиране на същността на

действието не се равнява на цялостно разбиране. Защото остава

да се тълкуват мотивите за него. Само когато мотивацията бъде

изяснена, тогава ще се постигне задълбочено и обхващащо

проблема от всички страни разбиране. Т.е. зад общовалидната

математическа аксиома се крие някаква цел, поради която е била

артикулирана в конкретния момент и при именно тези конкретни

обстоятелства. Аналогично, зад дадена емоционална реакция стоят

някакви причинно-следствени връзки, мотивации, които са я

предизвикали. Без да са ясни причините за нея, макар и

действието само по себе си да има (лесноразбираем) смисъл, му

липсва контекст. Знаейки за причините обаче се постига

изключително пълно разбиране, което е както пряко, така и

27

способно да обясни мотивите. Неделим компонент от него е именно

образуващата се по този начин смислова връзка. По този начин

двата типа разбиране са взаимосвързани и зависими един от друг.

Открояването на смисловите връзки означава, че се търси и в

крайна сметка – постига обяснение на протичащото действие. Като

последното е фактически целта на всяка наука и като цяло

започнал когнитивен процес. Следователно смисловите връзки ще

могат да бъдат обяснени веднъж щом като са схванати като

същност и като корелации спрямо основното действие. Ето защо то

има цел, поради което може да се определи като

целеворационално.

От гореизложените разсъждения може да се заключи, че

разбирането означава на първо място схващане на смисъла чрез

тълкувателен процес. Самият смисъл може да е еднозначен и чисто

фактологичен или да представлява някаква средностатистическа

единица (дотолкова, доколкото се работи в контекста на

социалните науки), като и в двата случая трябва да се вземат

предвид и прилежащите връзки. На последно място може да се

наложи допълнително да се конструира смислова такава, за да се

схване чистият (курсив – мой, Е.С.) тип на дадено разглеждано

явления.

2. Идеален тип

За да илюстрира какво по-точно има предвид под идеален

тип, Вебер използва аналогия с икономиката и процесите там. В

настоящия текст ще направя същото, защото икономическият пример

28

вече се е превърнал в парадигматичен, а и чрез него успешно се

обяснява логиката на идеалния тип.

Като пример за идеалнотипични конструкции Вебер дава

законите в абстрактната икономика. Синтезите, обозначавани там

като „идеи”, предлагат идеална картина на стоковия пазар,

където няма никакви сътресения, а в обществото конкуренцията е

свободна и се работи с разменно стопанство. Той определя

подобна ситуация като утопична, тъй като е „постигната чрез

мисловно преакцентиране на определени елементи от

действителността”27. Под това се има предвид, че смисловите

връзки, които евентуално биха възникнали в зависимите от

„пазара” процеси в действителността – тъй като се пропускат в

идеалната картина – в последствие могат да бъдат онагледени на

практическо ниво, като бъдат съотнесени към даден идеален тип.

Аналогично, когато идеалният тип се прилага върху изследване,

той ни „учи да формулираме приписващи съждения: (…) не е

„хипотеза”, но се стреми да покаже посоката за изграждане на

хипотези”28. Вебер продължава разсъжденията си, говорейки за

изграждането на понятието „градско стопанство” като генетично

стопанство. В този случай дефиницията не се получава вследствие

на усредняване на характеристиките, които реално съществуващите

градски стопанства имат, а точно посредством идеалния тип. Той

се получава посредством „еднозначно преакцентиране на една или

няколко гледни точки и чрез съчетаване в цялостна мисловна

картина на множество дискретни, в един случай по-добре, в друг

случай по-слабо изразени, а някъде дори и изцяло отсъстващи,

27 Вебер, 1998: 62. 28 Вебер, 1998:63.

29

отделни феномени, съотнесени с въпросните еднозначно изтъкнати

гледни точки”29 (курсив – автор). По този начин се създава една

идеална картина или утопия, както самият Вебер често реферира

към подобни ситуации. Реално познание за предмета на изследване

се получава, когато той бъде съизмерен с утопията и в

зависимост от това в каква степен се получават разминавания и

отклонения с утопичната представа може да се види къде реално

може да се позиционира спрямо нея. По този начин получената

дефиниция действително няма общо с някакъв средностатистически

резултат или усредняване на много възможни определения, а е

извлечена спрямо адекватен именно за този обект идеален образ.

Следователно идеалният тип предлага средство за разбиране на

различни по своя характер смислови връзки, но е относително

безпредметно да бъде цел на какъвто и да е тип научна работа.

На първо време откриването на мотивации и смислови връзки е

плод на индивидуални усилия, което ги прави в някакъв смисъл

субективни, доколкото не може да има обективна предначертаност

на идеалния тип.

От друга страна Вебер е изключително прецизен в

дефинирането на своя идеален тип, за да се избегнат каквито и

да е обърквания и погрешни употреби на това средство. Подобно

на него и аз ще поставя акцент на това, че идеалният тип не

представлява истинска картина. Както бе споменато по-горе, това

е идеализирана представа, неслучайно думата утопия често се

среща, когато се говори за него. Не само че мисловните образи,

които идеалният тип ни предоставя, не са реални, но те никога

не биха могли да съществуват наистина, тъй като в

29 Пак там.30

действителността не би било възможно да се създадат такива

идеалистични условия. Следователно – тъй като de facto е

непостижим, идеалният тип не бива да се взима предвид и като

парадигма, под която реалността да се поставя и към която да се

стреми. Правейки тези уточнения още веднъж имплицитно се

набляга на факта, че това е изключително средство, метод, един

възможен подход. Правилният начин, по който се имплементира е

като „гранично понятие, спрямо което се съизмерва

действителността за проясняване на определени значими нейни

съставни части от нейното емпирично съдържание; той

представлява гранично понятие, с което действителността се

сравнява”30 (курсив – автор). Т.е. в същността си идеалният тип

представлява един сравнителен метод, подходящ за задълбочено

анализиране на фактически всяка една ситуация, която би могла

да попадне в ролята на изследователски обект. Тъй като

основната функция на идеалния тип е основно тази действителност

да бъде съизмерена с него, то той освен чисто логическа, може

да придобие и практическа функция. Тя се изразява в

превръщането на идеалния тип в стремеж и идеал. Както бе

обяснено по-горе това не е изначалната предназначеност на

идеалния тип и той не се прави, за да бъде парадигматичен за

някаква сфера. Някакъв тип оценяващо съждение обаче е напълно

възможно да се съотнесе към него – в зависимост от този, който

подхожда към него. Ако това се случи, то идеалният тип вече не

е просто средство и съизмерител на реална и идеална ситуация с

емпирична цел. Превръща се в някаква форма оценяващо тълкувание

на реалността и придобива свой собствен живот, подобен на този

на идеала. Важно е тези две форми на съществуване да се30 Вебер, 1998: 66.

31

отграничат и да не се бъркат (макар и да са флуидни в известна

степен), тъй като в първия случай идеалния тип е годен да се

използва с научна цел, докато допусне ли се втория – то

неговата научна валидност се губи. Вебер нарича това

„елементарен дълг на научния самоконтрол”31 (курсив – автор) и

действително е въпрос на самоконтрол изследователят да успее да

се придържа към зададените рамки на изследването и да устои на

подтика да възприеме утопичната ситуация, вписана в рамките на

идеалния тип, като възможна такава и като реалистичен стремеж.

За правилна академична употреба обаче е важно да се подчертае,

че идеалният тип няма отношение към оценяващите съждения и/или

тълкувания, нито пропагандира реални идеали, към които който и

да е трябва да се стреми. Неговото съществуване е чисто

логическо, а функцията му – изцяло методологическа с цел

разбиране на даден феномен и възможност да му се даде адекватна

дефиниция.

Тъй като идеалният тип е възможно да се използва спрямо

широки полета на изследване, понякога елементите, които го

изграждат, също са формирани като идеалнотипични конструкции.

Така може да се реши, че идеалният тип се използва за

изграждане на генетични и парадигматични понятия, спомагайки за

типизиране „на едро” на обекта, който се изследва. Истината

обаче е точно обратната – посредством идеалния тип се

подчертава уникалността и самобитността на смисловите връзки,

изграждащи субекта на изследване.

31 Вебер, 1998: 71.32

Следователно методът на идеалния тип може да се определи

като целесъобразен, тъй като позволява да се провидят

зависимости и връзки, които изначално не са очевидни и

същевременно – макар че е в известна степен субективен,

позволява достигане до някакъв вид еднозначно и общовалидно

познание. Това е така, защото макар и идеалният тип да е

логическа конструкция, плод изключително на конструиращия я, то

сама по себе си тя е еднозначна и в известна степен

парадигматична, тъй като позволява спрямо нея да се съотнесе

реалността, да се сравнят действителните типологии и така да се

стигне до адекватна спрямо тази конструкция дефиниция. Тя обаче

би била адекватна не само спрямо идеалния тип, но и по

отношение на реалността, към която се отнася. Единственият

проблематичен момент с употребата на този метод е, както бе

споменато и по-горе – възприемането му като идеал, към който

реалността трябва да се стреми, като някакъв вид схема или

мяра. Този метод е изключително с емпирична насоченост, което

означава, че са му чужди всякакви ценностни измерения. Именно

последното му качество го прави изключително подходящ за

приложение в социологическата наука, поради тази причина бе

избран и за настоящата дипломна работа.

3. Практическа приложимост на идеалния тип върху

настоящето изследване

След като по-горе бяха обяснени контекста и

характеристиките на избраната методология остана единствено да

се оправдае нейния избор за настоящия текст и да се обясни как

33

точно ще се употреби. Централният въпрос, върху който работата

се фокусира, е какво собствено е киборга, а като съпътстващи

подвъпроси ме интересува доколко творците в сферата на научната

фантастика са близо до същността на този нов тип човек или

последният е вече факт, тъй като съвременните трансхуманисти и

технологичени ентусиасти са постигнали стремежа си. За да

намеря отговор на този въпрос ще се наложи да работя с

идеалнотипично понятие за киборг. Както стана ясно и по-горе

при обясненията относно същността на идеалния тип – той би

могъл да зададе утопична рамка, в която да се вмести идеалната

представа за киборг. Това означава, че на първо място ще бъде

предложена идеализирана дефиниция на това понятие, която на по-

късен етап ще бъде съизмерена със съществуващите фигури на

киборга както във фикционалния свят, така и в реалния.

На първо време е важно да се очертаят границите на

полетата, в които ще се разглеждат киборгите, тъй като в

противен случай има опасност от объркване и неясно дефиниране

на материала, с който ще се работи. Когато казвам киборги във

фикционалния свят имам предвид изключително тези, които се

срещат като герои в популярната култура и в частност –

пълнометражни филми, сериали и комикси. Докато под киборги в

реалността имам предвид тези, които сами се определят като

такива. Тъй като обаче те са част от трансхуманистичното

движение доколкото вярват в развитието на тялото посредством

техниката, те ще бъдат разделени на няколко групи в зависимост

от напредъка си.

34

Избрала съм именно популярната култура като извор на

информация и вдъхновение по отношение на фикционалните киборги,

защото поради своята специфика тя достига до масите и до

увеличаващия се с всеки изминал ден брой свои потребители.

Друга мотивация на този избор може да се търси и във факта, че

в тази среда герои-киборги се срещат изключително често, което

прави полето широко и предлагащо възможност за избор.

Последната му характеристика обаче може да се разглежда и като

негов минус дотолкова, доколкото е невъзможно да се обхванат

всички представени герои и да се впишат в рамките на настоящето

изследване. Ето защо ще се спра на няколко популярни героя,

както и популярни типове герои, които ще разгледам и ще

съотнеса към идеалнотипичното понятие за киборг. От традицията

на пълнометражните филми задължително ще обърна внимание на

ключови и емблематични образи като Терминатор и Робокоп, докато

от комиксовите герои ще се спра по-скоро на персонажи в

традицията на „Марвел комикс” като Железния човек, капитан

Америка и Кабел. Що се отнася до сериалите, там ще имам малко

по-общ поглед над киборгите, като ще се съсредоточа по-скоро

върху конкретни сериали и начинът, по който в тях те присъстват

като цяло, отколкото върху определени персонажи. Два основни

сериала, върху които ще се спра, включват „Доктор Кой” и „Стар

трек”. Избрах ги, тъй като съществуват от десетилетия и това би

помогнало да се види доколко има промяна в представата за

киборга в по-ранните серии и в тези, възникнали десетилетия по-

късно. Също така и двата са емблематични за групи хора от

различни поколения, което ги прави изключително известни и едва

ли не самата дефиниция на масово разпространен продукт на

35

популярната култура. За целите на изследването е възможно да

включа и други, неспоменати в случая образи на киборги,

единствено ако са подходящи, за да подкрепят мой моментен

аргумент. Ще бъде предложена класификация както и

дефиниция/дефиниции на фикционалните киборги, тъй като това ще

даде базисната основа на сравнение спрямо идеалнотипичния

киборг. Основен източник за тези дефиниции ще бъде антологията

“The Cyborg Handbook” предлагаща различни и многообразни

подходи към киборга, което я прави подходящ извор за дефиниции

по този проблем. Те ще ми помогнат да предложа цялостна

дефиниция на фикционален киборг, която при невъзможност да бъде

еднозначна и кохерентна най-малкото би предложила някакви

негови общи характеристики. Въз основа на тези открития бих

могла да съотнеса представата за фикционален киборг към

идеалния тип за такъв и в разминаванията да видя доколко

кибернетичната утопия е близо/далече от света на популярната

култура и научната фантастика.

Втората част на изследването ще включва хора от

действителността, които определят себе си или биват определяни

като киборги. Това понятие е относително широко, поради което в

началото ще направя разделение между високотехнологични и

нискотехнологични киборги. Това ще бъде и основната разлика

между хора, получили някакъв вид институционална подкрепа в

своето съществуване като киборги, за разлика от тези, които са

напълно сами в това си начинание и правят експерименти сами със

себе си, без някакво външно наблюдение или контрол. Наборът от

дефиниции, с който ще работя в този случай, отново ще включва

такива, артикулирани в “The Cyborg Handbook”, но ще се включват

36

и определенията на киборгите за самите тях – защо се смятат за

такива и евентуално как биха разширили/концептуализирали

дефиницията си. Аналогично на описаното по-горе, това ще ми

позволи да представя цялостно определение за киборгите на

съвременността, което ще ми бъде лесно да съизмеря с идеалния

тип и така да видя доколкото то е адекватно спрямо

идеалнотипичната дефиниция. Самата тя ще бъде представена

накрая на разсъжденията дотолкова, доколкото все пак е свързана

с тях и смисловите връзки, които ще открия в хода на

изследването.

В началото ще бъде даден контекст на възникването за пръв

път на понятието за киборг, за да може теоретичната рамка да

бъде удължена там, където кибернетиката спря в Глава II. Ще

предложа изходно понятие за киборг, което de facto е първото,

породило се от традициите на кибернетиката. От тази отправна

точка ще бъде възможно да се изведе и идеалния тип на киборга,

с който да се съизмерят съществуващите (образи на) киборги

днес. На следващо място ще се разгледат както фиктивните, така

и реалните такива, за да се види кои в по-голяма степен се

доближават до идеалния тип.

37

Глава III. Кратко въведение в кибернетиката

1. Дефиниция и поле на изследване

В настоящата глава ще се опитам да очертая границите на

кибернетичната наука, за да стане ясно по какъв начин киборгите

са свързани с нея. Кибернетиката е наука, която се занимава с

изучаването и изследването на кибернетичните системи. Тя си

поставя за цел разработването на алгоритми и методи за

управление на системите32. Кибернетиката обхваща „цялото поле

на теорията за контрол и комуникация както в машината, така и

при живите същества” (превод – мой, Е.С.)33. Включва в себе си

32 Бушев, 1992: 1533 Оригинал: „the entire field of control and communication theory, whether in the machine or in the animal”, Wiener, 1948: 19.

38

елементи от инженерството, изучаването на нервната система и

статичната механика (т.е. ентропия). Кибернетиката произлиза от

аналогията между поведението на организми и електрични и

механични системи. Т.е. както пише и Роналд Клайн в “Where are

the Cyborgs in Cybernetics”, това ново поле в науката има за

свой предмет не изучаването на сливането между човек и машина,

а аналогията (курсив – мой, Е.С.) между двете. Повечето ранни

изследователи на това поле се занимават по-скоро със създаване

на модели на човешко поведение, отколкото да увеличават

човешките способности посредством инженерство на кибернетични

системи34.

В дефиницията на Норбърт Винер – един от бащите на

кибернетиката, прави впечатление, че наравно са поставени две

нейни характеристики: комуникация и контрол. В своя труд „Human

Use of Human Beigns” той твърди, че и двете понятия са

необходима и неделима част от едно правилно разбиране на

кибернетиката. Когато се извършва комуникация с друг човек

например и когато той отвръща на нея със съобщение, релевантно

на вече изпратеното му, давайки информация изначално достъпна

до него и не до изпратилия първото съобщение. Контролирайки

действията на друг индивид, то към него се комуникира съобщение

и макар и това да се случва по императивен начин, самата

техника на комуникация не се различава съществено от тази,

използвана, за да се комуникира новина или факт. Освен това, за

да има сигурност, че се прилага ефективен контрол, трябва да се

34 Kline, 2009: 33439

обърне внимание на съобщенията на получателя, за да се знае

дали заповедта е разбрана и изпълнена35.

Ако обърнем внимание на чисто етимологическото значение на

„кибернетика”, ще видим, че контролът е действително водещата й

характеристика. Терминът произлиза от старогръцката дума

κυβερνήτης (kybernetes), която означава „кормчия”, но също и

„управител”, „ръководител”. Следователно кибернетичните системи

са системи, чиято основна функция е упражняването на контрол

върху други системи посредством комуникация и обратна връзка.

Така разтълкуваната дефиниция показва, че кибернетиката би

могла да се отнася не само към затворени механични системи, но

също и към биологични такива, както и социални. Друг пример,

показващ аналогията между органични и неорганични системи в

кибернетиката, е заимстваното понятие за „обратна връзка” и

постигането на т.нар. „хомеостаза”.

Хомеостазата е състояние, произтичащо от принципа на

ентропията, характеризиращ всички макросистеми и считан за

присъщ и на всички микро- такива (преди да се въведе термина

„екстропия” по отношение на постчовека, вж. Глава I, 2, 2.1).

Ако естественото състояние на системите е стремежът към хаос и

разпад, то в органичните такива се наблюдава едно естествено

съпротивление на деструктивните сили. То би могло да се

характеризира с моменти на увеличаване на реда и организацията.

Това естествено съпротивление се нарича „хомеостаза”36. Тя е

част от цикъла на органичните системи и се получава в следствие

на обратна връзка, която системата е дала в резултат на

35 Wiener, 1954: 1636 Wiener, 1954: 95.

40

заплашително увеличаващата се ентропия. В кибернетиката – с цел

по-успешен контрол над механичните системи, това понятие се

взима и се прилага директно и спрямо машините. Т.е. тази

своеобразно негативна обратна връзка от страна на машината би

могла да покаже на този, който я управлява, ако има някаква

неизправност. По този начин – знаейки за проблема, той би могъл

да предприеме необходимите действия, за да се противопостави на

започналия деструктивен процес и евентуално да го преодолее,

т.е. машината да постигне хомеостатично състояние на

равновесие.

Следователно кибернетиката е поле, което действително се

занимава с анализи на аналогиите между хора и сложни машини.

Т.е. ако може да се каже, че тя има за предмет някои от темите

и идеалите на трансхуманизма, то това по-скоро би бил

изкуственият интелект, за разлика от киборгите. В ранните

кибернетични изследвания последният термин не се среща.

Единствено се борави с понятието „кибернетичен организъм”. То

обаче е изключително широко и на практика може да се отнесе към

всеки един жив организъм, а също и към неорганични системи

дотолкова, доколкото всички те боравят с методи на комуникация

и контрол37.

2. Приложения на кибернетиката

Важността на обхващането и направляването на последните

две теми е централно за кибернетиката поради самия контекст на

нейното възникване, а именно годините около Втората световна

война. Макар и Норбърт Винер да критикува остро употребата на

37 Kline, 2009: 332.41

математическите науки и открития за военни цели, безспорно след

ужасите на войната се заражда нагласата за създаването на по-

усъвършенствани машини, които да наклонят везните значително в

полза на страната, която ги използва. Въпреки недоволството си

обаче самият Винер е разработвал системи за защита срещу

вражески самолети. Той никога не е имал илюзии за това, че

човешкото познание ще се използва само за добро и няма да

намери и военна употреба. Това е основната разлика между него и

ментора му Г.Х. Харди, твърдо убеден, че сферата на

математиката и откритията в това поле са напълно безопасни и

невинни и не биха могли да имат каквото и да е значение в

развитието на оръжия за която и да е от основните войни на

изминалия век38. Подобно твърдение, разбира се, не обяснява как

ако това е така математици и физици, в това число и Алберт

Айнщайн, разработват силни оръжия за масово унищожение,

прилагайки на практика своите познания в сферата на

математиката, физиката, комуникацията и контрола. Норбърт Винер

осъжда това отношение на ментора си като ескейпистко и самият

той не таи илюзии по отношение на полето на кибернетиката и

неговото прилагане на практика във военни времена. Някои

изследователи от поствоенния период третират кибернетиката като

универсален и непроменлив дискурс. Според някои кибернетиката е

механизмът, който задвижва и популяризира информационния

дискурс в следвоенната молекулярна биология, докато според

други, това е всеобхватна дисциплина, метанаука, обединяваща в

себе си всички дисциплини39.

38 Heims, 1989: xi39 Kline, 2009: 333

42

Метанаука или не, кибернетиката действително навлиза в

научното поле като чисто аналогични методи, прилагани както

върху органични, така и върху неорганични системи. Ако

постигането на хомеостаза е първата кибернетична вълна, то като

втора и трета могат да се определят процесите на

самоорганизация и виртуалността. Терминът самоорганизация се

използва за пръв път именно от кибернетици. Уилям Рош Ешби я

дефинира като „поддържане на определено равнище на организация

( по принципа на обратната връзка) или самоусъвършенстване на

системи, които са способни да натрупват и използват минал

опит”40. Посредством типът на организация обаче започват да се

отграничават синергетични и кибернетични системи. Както бе

споменато по-горе, кибернетичните системи се занимават с

разработването на механизми и алгоритми за контрол и

управление, докато основен принцип в синергетичните системи е

именно самоорганизацията. Норбърт Винер също има своя принос

спрямо очертаването на тези граници, доколкото изучавайки

мозъчните вълни открива, че „нелинейното взаимодействие,

създаващо привличане на честотите, може да породи

самоорганизираща се система”41. Концептуализирайки понятието за

самоорганизираща се система, Винер се доближава до идеята за

морфогенетичното поле и морфогенезата42 – понятие, също

въведено от кибернетик – Алън Тюринг. Третата кибернетична

вълна – виртуалността – се занимава с оформянето на

дисциплината на „изкуствения живот”, като от последната ще се

40 Бушев, 1992: 15.41 Винер, 1968: 281.42 „(…)реакционно-дифузионна система, в която възниква пространственипериодично разпределение на концентрацията или формиране на органите примногоклетъчните организми”, в: Бушев, 1992:15

43

обособят и дефинират впоследствие киборгите, за които ще стане

дума по-подробно в следващите глави.

Описаните по-горе примери показват от колко далеч тръгва

кибернетиката, за да се срещне с киборгите на един доста по-

късен етап. Както бе споменато и по-горе, тя се използва като

аналогия между човека и машината. Т.е. един кибернетик би могъл

да предложи електронен или математически модел, за да обясни

физиологичен тремор43. Въпреки това обаче именно от аналогиите

между органичните и неорганичните системи започва да се заражда

и идеята за тяхното евентуално сливане. Самият Норбърт Винер

започва да работи по създаването на протези. Неговата работа

може да се опише като комбиниране на хора и машини в

интегрирани информационни системи44 – подобно определение

маркира зараждането на киборгите, които ще бъдат по-ясно

дефинирани след няколко десетилетия. За да илюстрирам типът

пред-киборг проекти, с които Винер се е занимавал, ще дам за

пример участието му в проект с кодово име „Феликс” по развиване

на помощно средство за хора с частична или цялостна загуба на

слуха. Устройството има за цел да преобразува изговорените

звуци във вибрации, които човекът, който го използва, може да

усеща с върховете на пръстите си. В този механизъм

преобразуващият агент е микрофон, който конвертира звуковите

вълни в електрически сигнали, които са раздробени на по-малки

сигнали, обхващащи пет октави. Те от своя страна се усилват и

се превръщат в механични вибрации, стигащи до всеки пръст. На

теория – това води до генерирането на уникална парадигматична

43 Kline, 2009:334. 44 Kline, 2009: 336.

44

схема за всяка фонема. Крайната цел на проекта е това

устройство да се разработи до размерите на портативна ръкавица.

Тя би подобрила и речта на използващите я, тъй като те биха

могли да сравняват вибрационните парадигми, които създават, с

тези на напълно здрави хора45. Проектът „Феликс” остава

незавършен, но е определен от един от своите съвременници като

„първото конструктивно приложение на кибернетиката спрямо

човешките същества”46.

3. Начален тласък на идеята за киборга

Дали наистина проектът „Феликс” бива завършен и

имплементиран няма реално значение спрямо това, което се

опитвам да илюстрирам с настоящата глава. А именно:

кибернетиката започва да се развива като наука в едно съвсем

различно поле, нямащо общо с киборгите, нито целящо да постигне

неразривно свързване между хора и машини. Т.е. кибернетиката е

относително далеч от трансхуманистичните възгледи, описани в

предишната глава. В контекста на своето създаване кибернетиката

е пряк наследник на забързващите развитието си физика и

математика. Двете основни цели, които могат да се откроят в

началното развитие на тази наука, поемат по две линии – военна

и медицинска. Подобно разделение показва и опитът на един от

бащите на тази наука – Норбърт Винер. Той от една страна работи

по разработването на системи, борещи се срещу евентуално

авионападание, но от друга – участва в проект, имащ за цел да

подобри живота на хора, притежаващи в определена степен

инвалидност.

45 Kline, 2009: 338. 46 Пак там.

45

Зараждането на кибернетиката бележи един нов курс, по

който поема науката. Постепенно започват да навлизат

нововъведения като синергетиката и системната теория, които

позволяват да се прави разграничение между кибернетични (с

управление и контрол отвън) и синергетични (самоорганизиращи и

саморегулиращи се) системи. Хомеостатичното състояние се

наблюдава вече и при машини, не само при живи организми, поради

което понятия като „комуникация” и „обратна връзка” придобиват

нов смисъл в контекста на специфичната система, към която се

отнасят. Така кибернетиката позволява да се оформи и затвърди

двуизмерната комуникационна система. Тук от една страна е

информационната структура, а от друга – физическата й

репрезентация. Като най-съществената дихотомия в тази

репрезентация е тази между аналогова и дигитална такава47.

Чрез развитието на кибернетиката безспорно се дава тласък

на математическите и информационни системи, което е важен

контекст за развитието на концепцията за киборг. Защото, за да

се стигне до идеята за имплементиране на машина или част от нея

в жив организъм или дори за да се стигне до схващането на

машините като продължения на човешкото тяло, първоначално

трябва да е известно, че подобен аналог е възможен и преди

всичко естествен (курсив – мой, Е.С.). Всъщност аналогията

между човек и машина не е нова идея, продукт единствено на един

свят пост индустриалната революция. Подобно сравнение става

възможно в момента, в който човекът става homo faber и започва

да си служи с различни инструменти, за да улесни битуването си

в света. Чрез развитието на човешкия ум и продуцираните от него

47 Eglash, 1995: 17. In: Gray C. (ed), The Cyborg Handbook, Routledge 1995. 46

технологии обаче, машините стават все по-голяма част от живота

ни, поради което започват да се възприемат и като естествени

наши продължения. Грубата механика от своя страна оказва

влияние и върху визуалните човешки репрезентации, спомагайки за

това тялото да се възприема като механичен конструкт. Подобни

възгледи за тялото като механизъм и за човека като машина се

срещат още в 18 век. Съчинението на Ламетри „Човекът-машина”

потвърждава именно тази теза.

Следователно кибернетиката не въвежда нищо революционно,

правейки аналог между човек и машина. Важният й принос се

корени в концептуализирането на този аналог, неговото

теоретизиране и по-нататъшно изследване. Защото без зададената

от кибернетиката теоретична рамка не би било възможно да се

развие идеята за апроприиране на машината като телесна част,

което от своя страна не би дало тласък на трансхуманистичното

течение. Без трансхуманистично течение не би се развила

представата за постчовека, управител на и отговорен за

собствената си еволюция. Което от своя страна не би довело до

идеята, че индивидът би могъл да ускори развитието си и да

подобри тялото си посредством научния и технологичен напредък

на съвременното общество. Пряко следствие от тази идея са

киборгите, както ги познаваме днес във фикционалните творби и в

реалността и за които ще се говори по-подробно в следващите

глави.

Описаните по-горе причинно-следствени връзки имаха за цел

да покажат, че макар и основният предмет на кибернетиката

(така, както се заражда в едно стресирано от войни общество) да

47

не е киборгът, то без нейните теми и занимания, не би било

възможно въобще да се стигне до него в днешно време. Идеята за

„управление” на системите (заложена и в самото име на

дисциплината) имплицитно подсказва, че самите системи ще

започнат да се разглеждат като външно продължение на индивида.

Подобно на проекта „Феликс” машините биха могли да станат наш

екзоскелет. Самият той може да се състои от много части и

продължения, които да са контролирани от един човек, от едно

съзнание. В случая под „екзоскелет” нямам предвид само и

единствено механика, прикачена по някакъв начин за част от

човешкото тяло и направлявана от него. В това понятие се

включват дори и леките автомобили например, които докато са в

употреба, са наш временен екзоскелет. Те са кибернетични

системи, могат да се подложат на контрол и дават обратна

връзка, ако имат някакъв проблем, което означава, че е налице и

комуникативен процес. Това, което ги прави кибернетични е

именно фактът, че не се самоорганизират, нито имат вътрешно

зададена система на управление – трябва да бъдат контролирани и

да бъдат управлявани.

Следователно едва след приемането и уталожването на

представата за машината като екзоскелет би било възможно да се

гледа на нея като потенциален ендоскелет или поне като система,

за която да се разработи някакъв вид аналогов/дигитализиран

алгоритъм, който в последствие да даде тласъка на изследвания,

свързани с изкуствения интелект.

48

Глава IV. Идеален тип на киборга

1. Произход на понятието „киборг”49

Поява на термина и първоначално значение

За да стане ясен произхода на киборгите като цяло, на

първо място трябва да бъде обяснена етимологията на термина,

която говори за това в каква посока ще поеме впоследствие

самото понятие. За пръв път терминът „киборг” се появява през

60-те години на миналия век и е разработен от Манфред Клайнс,

докато представя своя разработка по време на военна конференция

по повод космическата медицина заедно със съавтор Нейтън С.

Клайн48:

„За изкуствено разширената хомеостатична контролна система,

работеща несъзнателно, един от нас (Манфед Клайнс) съчини термина

„киборг”. Киборгът целенасочено инкорпорира екзогенни компоненти,

удължавайки саморегулиращата се контролна функция на организма с цел

да го адаптира към нови среди”49 (превод – мой, Е.С.)

Или накратко тази дефиниция може да се сведе до следното:

„подобрен човек, който би могъл да оцелее в извънземна среда”50

(превод – мой, Е.С.). Самият термин е замислен от авторите си като

абревиатура на „кибернетичен организъм”51 – киб. орг. –киборг.

Освен със създаването на термина, Клайнс и Клайн допринасят и

за създаването на първия кибернетичен организъм като такъв.

Това се случва като имплантират осмотична помпа на лабораторна

48 Kline, 2009: 332.49Оригинал: „For the artificially extended homeostatic control systemfunctioning unconsciously, one of us (Manfred Clynes) has coined the termCyborg. The Cyborg deliberately incorporates exogenous components extendingthe self-regulatory control function of the organism in order to adapt itto new environments”, в: Kline & Clynes, 1961: 347-48 50 Оригинал: „(…) enhanced man who could survive in extra-terrestrialenvironments”, в: Haraway, 1995: xv. In Gray C. (ed), The Cyborg Handbook,Routledge 1995. 51 Kline, 2009: 332.

50

мишка. В нея се инжектират лекарства с биологически темпове,

контролирани от обратна връзка. Така изследователят има

възможността да наблюдава и да определя скоростта на помпата.

По този начин мишката и имплантираната в нея помпа

представляват кибернетично развит организъм – или киборг52. На

изображението по-долу се вижда как е била свързана с помпата:

Първият кибернетичен организъм, създаден от Манфред и Клайнс

Първоначалната идея за киборга като човек, чието тяло е

външно подобрено посредством технология, за да може да оцелее в

космически или друг тип извънземни условия, не е забравена от

науката. Тя все пак намира своето развитие и извън полето на

теорията чрез започналия през 1963 г. проект на НАСА –

„Проучването на киборгите” (“The Cyborg Study”)53. Самата

програма се очаква да бъде дългосрочна и да включва в себе си

както наблюдения, така и експериментални изследвания.

Последните би следвало да развият както математически, така и

52 Пак там. 53 Gray, Mentor S., Figueroa-Sarriera, 1995: 8, In: Gray C. (ed), The CyborgHandbook, Routledge 1995.

51

физическо-динамични модели на важни човешки системи, като тук

се включват най-вече: сърдечно-съдова, ендокринна, белодробна

системи, както и модели на стомашно-чревния тракт и кожата.

След редица експерименти и създаване на нови математически

формули, крайната цел е моделите да бъдат тествани в

космическите крайности на средата. Според резултатите от тези

тестове ще може да се създаде оптимизирана физиологична система

за мониторинг, ще разберат и изискванията за дизайна на

животоподдържаща система с контрол над средата. След подобаващо

развитие тези системи ще могат да се използват за създаването

на единна цялост, обединение от човек-машина, като човекът ще

бъде контролиращата сила, задвижваща всички функции. Друго, с

което проектът трябва да се занимава, е очертаването на

изискванията за дизайна на космически капсули и ограниченията

на експериментите по лишаване от сетивност и механизмите за

увеличаване на телесните човешки способности.

Вследствие осъществяването на този проект и неговите

експерименти ще се научат много нови факти за човешките системи

и подсистеми. По този начин ще бъдат разбрани и естествените

ограничения на човешкото тяло, което би помогнало по-

ефективното развитие на дизайна на единна цялост човек-машина.

Сред по-амбициозните цели на проекта е развиването на модел на

централната нервна система. Независимо от това дали тя ще се

осъществи обаче, при всички положения този проект ще даде по-

обширно разбиране на биологичните системи на човека, което

52

впоследствие би спомогнало за развитието на съвместим с тях

хардуеър54.

От описаното по-горе става ясно, че едва ли не веднага

след като се появява понятието „киборг” като легитимна дума, по

него започват да се разработват научни проекти, чиято цел е да

се приложат на практика върху човека. Дадената дефиниция

обяснява първоначалната и може би класическа функция на

киборга. Тя от една страна е близо до трансхуманизма дотолкова,

доколкото включва увеличаване способностите и подобряване на

човешкото тяло посредством свързването му в единна цялост с

машина. Там, където тази идея обаче се отдалечава от

трансхуманистичната, е в целта, заради която това се прави.

Аугментацията на човешкото тяло в гореописания случай се

прави изключително с научна и експериментална цел. Все още не

се говори за преодоляване на физическите ограничения, заради

повишаване качеството на живота или за създаването на

постчовека. Несъмнено подобна идея е имплицитно заложена в

представата за човешко същество, което има способността да

оцелее в космическа среда, поради факта, че е имплементирало

като част от своя организъм (независимо дали като екзо- или

ендоскелет) подходящият технологичен механизъм. Защото подобна

човешка способност би могла да доведе впоследствие до успешно

заселване в среди извън нашата планета. От друга страна, при

успешното разработване на изкуствен модел на централна нервна

система – каквато е една от амбициите на проекта на НАСА – би

могло да доведе до евентуалната му употреба в полето на

54 Driscoll, 1963, Gray C. (ed), The Cyborg Handbook, Routledge 1995, 80-81pp.

53

изкуствения интелект, както и за медицински цели. Тези

възможности обаче не са експлицитно заявени в проекта, поради

което на този етап могат да бъдат единствено спекулация и

предусетени, предвид факта, че паралелно с това философията на

трансхуманизма набира скорост и открито заявява споменатите по-

горе идеали и стремежи. От друга страна самият Клайнс в

работата, в която въвежда термина „киборг”, говори и за

„участваща еволюция”, което също загатва за започващата да се

променя нагласа спрямо развитието на човешкото тяло и

темповете, с които това може да се случва55.

2. Опит за типизиране на киборгите

В тази подглава ще се опитам да дам по-цялостно обяснение

на това какво е киборг и какво (кой) може да се смята за такъв.

Това е необходимо, за да може впоследствие разграничението,

което планирам да направя между фикционални и действителни

киборги, да се случи по-естествено, след като ще има налична

такава солидна основа.

Терминът, въведен от Клайнс през 60-те години на миналия

век, претърпява невероятно развитие и за няколко десетилетия

бива натоварен с мноогобразни значения, които правят полето, в

което може да се дефинира, изключително широко. Напоследък

например върлува схващането, че далеч не е необходимо да има

буквална връзка на физическо/симбиотично ниво между човек и

машина, за да говорим за киборги. Мнозина смятат, че в

настоящата епоха голяма част от населението на света, която има

достъп до модерните технологии, са фактически киборги. Подобна

55 Gray, 1995: 4754

идея се развива от представата, че технологията е естествен

продължител на човешкото тяло. Което реално погледнато може да

датира наличието на киборги от момента, в който в света навлиза

някаква, дори най-примитивен тип технология56. Моментът в

историята, в който човекът започва да си служи с инструменти,

бележи идеята, че съюзът между човек и техника е нещо

естествено. Следователно е само в реда на нещата с развитието

на човешкия разум и техниката да се развива и задълбочава

връзката между двете.

В така зададената обща рамка излиза, че всеки, който

притежава мобилен телефон, е киборг. Телефонът, особено ако е

смартфон, е естествено продължение на тялото, тъй като

позволява на човека да увеличи сетивата си по непосредствен

начин, като например да вижда пътя пред себе си отвъд

способностите на своето зрение (google maps). По тази линия на

разсъждение излиза и че всеки, свързан към интернет, също е

киборг и т.н. Това по-свободно схващане на понятието за киборг

е пряко свързано с все по-голямата част от човешкия живот,

заемана от технологията. От друга страна самото то е

относително трудно да бъде строго диференцирано вътре в себе

си, тъй като е комплексно. В днешно време не може да се говори

за един-единствен вид киборг. Много от тях вече се срещат и в

обществото: „Всеки с изкуствен орган, крайник или допълнение

(като пейсмейкър), всеки, репрограмиран да се съпротивлява

срещу дадена болест (имунизиран) или дрогиран да мисли/да се

държи/да се чувства по-добре (психофармакология) е технически

56 We Are Already Cyborgs, https://www.youtube.com/watch?v=cUzFtWNOOOU(достъпен на 20.06.2013).

55

киборг”57 (превод – мой, Е.С.). Така предложеният поглед показва, че

киборгите в днешно време са наистина навсякъде и малко от нас

не могат да се причислят към тази група, дотолкова, доколкото

масово сме били имунизирани или сме имали временно имплантирана

механична част в себе си – каквато е абоката, поставящ се по

време на продължителен болничен престой. Машините са едва ли не

интимно свързани с хората на практика във всяка развита

държава, където по-голямата част от населението има достъп до

интернет. Започвайки от двата основни клона на употребата на

кибернетичните системи и произлезлите от тях идеи за киборги –

а именно : милитаристичния и медицинския, стигаме до актуалната

ситуация, при която си задавам не на шега въпроса дали

контактните лещи също не ни правят киборги.

Освен милитаристичната и медицинската сфера, други

области, в които е възможно понятието да се среща в голяма

степен, са от една страна развлекателната индустрия

(книги/комикси, филми, игри, фигурки) и работната сфера

(компютърната индустрия, но също и кибернетизацията на

останалите). Оттук могат да се очертаят няколко типа киборги:

„Технологиите, включващи киборги, могат да са възстановителни,в смисъл, че възстановяват загубени функции и заместват липсващи

крайници и органи; могат да са нормализиращи, тъй като възстановяват

някакво същество до неразграничима нормалност; могат да са

двуизмерно реконфигуриращи, създавайки постчовешки създания, равни

на, но различни от хората, какъвто например е човек сега докато си57Оригинал: “Anyone with an artificial organ, limb or supplement (likepacemaker), anyone reprogrammed to resist disease (immunized) or drugged tothink/behave/feel better (psychopharmacology) is technically a cyborg”, в:Gray, Mentor S., Figueroa-Sarriera, 1995: 2. In: Gray C. (ed), The CyborgHandbook, Routledge 1995.

56

взаимодейства с други същности в киберпространството или в бъдеще

видът модификации, на които ще се подлагат прото-хора, за да живеят

в космоса или под вода в морето (…); могат да са и подобряващи,

целта на голяма част от военното и индустриално проучване и това, за

което тези, притежаващи завист към киборга или дори киборгофилите

фантазират. Последната категория се стреми към това да конструира

всичко от фабрики, контролирани от шепа „пилоти на работническата

сила” и пехотинци в мисловно контролирани екзоскелети до мечтата на

много специалисти по компютърни науки – да „свалят” съзнанието си

върху безсмъртни компютри”58 (превод – мой, Е.С.)

Гореописаната класификация предлага добър начин за

типологизиране на различните по своя вид и функция киборги – на

места класификацията предлага модели, релевантни на

действителността в момента, докато на други е близо по-скоро

до утопичните трансхуманистични идеали. Тя, разбира се, не е

напълно цялостна и не обхваща абсолютно всеки тип киборг, който

би могъл да се схваща в момента. Но въпреки това предлага една

обща посока на разсъждение, която би била от полза при опити за

по-нататъшното разграничение на типовете киборги.

58 Оригинал: “Cyborg technologies can be restorative, in that they restorelost functions and replace lost organs and limbs; they can be normalizing,in that they restore some creature to indistinguishable normality; they canbe ambiguously reconfiguring, creating posthuman creatures equal butdifferent from humans, like what is one is now when interacting with othercreatures in cyberspace or, in the future, the type of modificationsproto-humans will undergo to live in space or under the sea (…); and theycan be enhancing, the aim of most military and industrial research, andwhat those with cyborg envy or even cyborgphilia fantasize. The lattercategory seeks to construct everything from factories controlled by ahandful of “worker-pilots” and infantrymen in mind-controlled exoskeletonsto the dream many computer scientists have – downloading theirconsciousness into immortal computers ”, в: Gray, Mentor S., Figueroa-Sarriera, 1995: 3. In: Gray C. (ed), The Cyborg Handbook, Routledge 1995.

57

От друга страна в “Envisioning Cyborg Bodies” Дженифър

Гонзалес предлага една по-обща типологизация на видовете

киборги, разделяйки ги най-общо на органични и механични59.

Подобна дистинкция става възможна посредством приемането на

една относително обща работна дефиниция на кибернетичното тяло,

определяща като такова всяко тяло, което е както собствен

агент, така се влияе и от други, външни деятели60. В този

смисъл органичният киборг ще бъде такъв, тъй като е комбинация

от няколко вида, докато за разлика от него механичният е вид

смесица или както го начина авторката – „амалгама” между човек

и машина61. Дона Харауей също се занимава с флуидността на

границата между човек/животно и човек/машина. Именно тази

флуидност и разминаване между понятията дава база за

съществуване на създание като киборга:

„Киборг съществува, когато два типа граници са едновременно

проблематични: 1) тази между животни (или други живи организми) и

хора и 2) тази между самоконтролиращи се, самоуправляващи се машини

(автомати) и организми, най-вече хора (модели на автономност).

Киборгът е фигурата, родена от интерфейса на автомата и

автономността”62.

59 Gonzales, 1995: 268. In: Gray C. (ed), The Cyborg Handbook, Routledge1995.

60 Пак там. 61 Пак там. 62 Оригинал: “A cyborg exists when two kinds of boundaries aresimultaneously problematic: 1) that between animals (or other organisms)and humans, and 2) that between self-controlled, self-governing machines(automatons) and organisms especially humans (models of autonomy). Thecyborg is the figure born of the interface of automaton and autonomy” в:Gray, Mentor S., Figueroa-Sarriera, 1995: 1. In: Gray C. (ed), The CyborgHandbook, Routledge 1995.

58

3. Дефиниране на идеалния тип на киборга

Гореописаните дефиниции, отнасящи се до същността на

киборга, неговите подтипове, а също и условията, които са

причина за неговата поява безспорно са разнородни, поставящи

акценти на различни места. Всички те обаче имат една обща база,

от която тръгват, за да може впоследствие да се разклонят в

спецификите. Тази обща база е граничността (курсив – мой,

Е.С.), присъстваща в понятието. При свързването на човек и

машина, при подобряването или своеобразното лекуване на тялото

посредством някакъв тип технологичен механизъм тя винаги ще

бъде открита и впоследствие преодоляна, за да доведе до

създаването на нещо ново. Именно поради това, че самото понятие

за граничност е флуидно и неособено кохерентно само в себе си,

ясна и дистинктивна класификация на типовете киборги не може да

бъде представена. От една страна под киборг може да се разбира

нещо толкова общо, че да предизвика въпроси тип „Киборг ли съм

докато гледам телевизия?”, тъй като в този момент човек е

свързан към екрана, докато от друга, ако сме били участници в

проекта на НАСА бихме имали една съвсем различна и доста по-

специфична представа. Т.е. излиза, че „киборговостта” е нещо

безкрайно широко, обхващащо както обикновения интернет

потребител например, така и човека с инкорпорирана в себе си

технология. В такъв случай възможно ли е да се очертае някаква

граница, за да се придобие по-ясна представа какво е киборг и

какво не? Подобно широко поле, получило се вследствие на бързия

технологичен напредък, включва в себе си много компоненти и

предлага понятие, с което е трудно да се борави.

59

Това, което би помогнало за стесняване на обхвата и по-

ясно формулиране на една дефиниция, би било връщане към

изначалното, оригинално значение на киб. орг., както и

контекста на възникване на понятието. Манфред и Клайнс неведнъж

говорят за изкуствено разширена саморегулираща се

(хомеостатична) контролна система. Самото понятие за

кибернетичен организъм има за своя майка кибернетиката,

използваща човеко-машиннната аналогия, като киборгът отнася

тази аналогия една стъпка отвъд, за да стигне до фактическото

свързване (курсив – мой, Е.С.) на физическо ниво между двете.

Струва ми се именно тук е ключовият момент, който би помогнал в

по-ясното формулиране на това кога говорим за киборг и кога не.

Колкото и красива да изглежда метафората, че смартфонът е

естествено продължение на човешките сетива, то не става ли дума

за човек, който оперативно е прикачил смартфона за ръката си

например, не може да се говори за киборг. Защото подобна

ситуация не може да се причисли към някои от типовете за

киборг, разграничени по-горе, тъй като притежанието и честата

употреба на някаква технология не прави човека възстановителен,

подобряващ или „пилот” на някакъв тип човеко-машинна

организация. Същността на понятието би следвало да се търси

някъде между космонавта, имащ по тялото си нещо повече от

скафандър, с което да оцелее в космоса и пациента с изкуствен

механичен крайник. Ако се приеме последната линия на

разсъждение, то тогава киборгът действително е нещо, имащо общо

с подобряването на човешкото тяло. Това подобряване може да се

разглежда на две нива в зависимост от здравословното състояние

на тялото. При наличие на заболяване подобряването може да се

60

използва, за да помогне на конкретния човек да води близък до

нормалния начин на живот, възстановявайки някаква физическа

функция, която е била загубена. При медицински здраво тяло от

друга страна подобряването носи нещо повече като сетива и

физически възможности, нещо отвъд способността на останалите

нормални човешки тела. Ето защо това може да се свърже с

трансхуманистичния възглед за постчовека дотолкова, доколкото

тук се говори за неразривно свързване между тип висока

технология и физиология. Като последното се вписва и в линията

на разсъждение на Дона Харауей, че киборгът е наличен тогава,

когато има преодоляване на граница между човек и машина или –

автономен организъм и автомат.

Това, на което искам да наблегна в случая е, че тази

граница се преодолява на чисто физическо ниво, в телесността,

което носи респективно и по-различна психологическа нагласа.

Друга важна характеристика на киборга е това, че човешката

същност в комбинацията е водещата и има контрол както над

органичната, така и над механичната част. Доколкото обаче

връзката е симбиотична и с постоянен характер не е от особено

значение, тъй като някои технологии, подпомагащи тялото, са

отстраними (като протезите например), докато други, които са

въведени оперативно не биха могли да се махнат от тялото

толкова лесно или тяхното премахване би довело до смърт

(пейсмейкър).

Следователно като резултат от разсъжденията по-горе може

да се заключи, че киборгът е същество, комбиниращо в себе си

както технологични, така и органични части, като и двете са

61

подчинени на човека; технологичният придатък със сигурност има

подобряваща функция спрямо тялото, върху което е – като

степента, в която го подобрява и усилва естествените му

възможности може да варира (в зависимост от самото тяло и

неговото състояние); и на последно място правя уточнението, че

за киборг може да се приеме както някой с отстраняеми

технологични „усилватели”, така и с перманентни такива.

Причините, поради които това се случва, могат да са най-общо с

военна или медицинска цел или по желание на самия индивид с цел

ускоряване развитието му или придобиване на нови възможности

(сетива). Това е идеалният тип киборг (курсив – мой, Е.С.) -

вследствие на контекста и функциите си на възникване в най-

близка степен се доближава до това от една страна, и до

трансхуманистичния идеал от друга, защото в крайна сметка

човекът има пълен контрол над него. Това е, което ще се разбира

под „киборг” оттук насетне, това е граничното понятие, с което

ще се работи, за да се види как се съизмеряват с него

останалите персонажи или реални лица, наричащи се киборги.

62

Глава V. Киборгите на фикцията и действителността

1. Киборги от сферата на популярната култура

Терминатор и Робокоп

Образът на киборга е сред популярните персонажи, които

срещаме както във филми и сериали, така и в комикси, анимации и

научнофантастични романи. Според някои изследователи първият

киборг във фикцията е чудовището на д-р Виктор Франкенщайн в

едноименния роман на Мери Шели. Съществуват обаче и други

мнения, поставящи появата на първия киборг в литературата още с

юдейската традиция, че това е кабалистическият голем –

същество, създадено от глина от еврейските мистици.

Единственият момент, в който големът е жив, е, когато под езика

му е парченцето пергамент, поставено там от равина. На него има

само една дума – „истина”, която определя неговото поведение.

Невъзможно е за голема да изрече лъжа, докато пергаментът е

там, също както той не е в активно състояние при липсата му63.

Големът е далеч като образ от идеалния тип на киборга,

който бе изяснен в предишната глава, но определено е

вдъхновение за по-нататъшни фиктивни персонажи, които ще бъдат

определяни като такива. Сред един от най-емблематичните образи

в киното, а може би и за киборгите, е Терминаторът, изигран от

Арнолд Шварценегер в едноименната трилогия съответно през 1984

63 Kreps, 2003:139.63

г.64, 1991 г.65 и 2003 г.66 Терминаторът е киборг дотолкова,

доколкото сам се определя като такъв: „Аз съм кибернетичен

организъм: жива тъкан върху метален ендоскелет”67:

Терминаторът в изпълнение на Арнолд Шварценегер. Снимката показва

металния ендоскелет, скрит в последствие от кожата върху него.

Макар и да може действително да се определи по този начин

дотолкова, доколкото работи със системи за обратна връзка и

контрол (една от основните характеристики на кибернетичните

системи и съответно – организми), може ли да се каже, че

Терминаторът е действително киборг?

64The Terminator, 1984: http://www.imdb.com/title/tt0088247/?ref_=fn_al_tt_1(достъпен на 24.06.2013)65 Terminator 2: Judgement Day, 1991: http://www.imdb.com/title/tt0103064/?ref_=fn_al_tt_4 (достъпен на 24.06.2013)66 Terminator 3: Rise of the Machines, 2003: http://www.imdb.com/title/tt0181852/?ref_=fn_al_tt_5 (достъпен на 24.06.2013)67 Оригинал: “I’m a cybernetic organism: living tissue over a metal endoskeleton.”, в: Terminator 2: Judgement Day, 1991 г.

64

По-скоро е някаква модерна представа на кабалистичния

голем, отколкото киборг, който дори малко да се доближава до

идеалния тип, описан в предходната глава. Терминаторът е

конструиран от компанията „Скайнет” в бъдещето, транспортиран

назад във времето със задача да „терминира” назначения му

обект. Той обаче не се е родил човешко същество, а е машинна

конструкция, състояща се от метален скелет, на практика –

робот. Тъй като обаче през времето и пространството може да се

транспортира само жива тъкан, такава е трансплантирана върху

металния конструкт, който впоследствие става ендоскелет на

системата. В главната си операционна система, наподобяваща

централна нервна такава, е вложен чип, съдържащ цялата

информация за него и поставената му задача. Докато чипът

съдържа настройки с мисията му, Терминаторът няма как да не я

следва, същевременно без чипа машината не е активна и е напълно

безопасна. Аналогията с голема и пергамента, диктуващ му да

говори само истината, е повече от очевидна.

Въпреки че при Терминатора отново има връзка между

органично и неорганично, която се осъществява на чисто

физическо ниво, то при него човешкото не е водещо – а и няма

как да бъде, тъй като той не е човек изначално. Вместо

механизиран човек, той е по-скоро очовечен робот, като

човешкостта му се изразява изключително във външния му вид и

във факта, че живата човешка тъкан е комбинирана, свързана с

металния (ендо)скелет. Компютърният чип в главата му съдържа

цялата информация за него самия, за мисията му и обработва

данните за света около него. Когато чипът е неактивен,

65

Терминаторът „заспива” или „умира”, точно както компютърът няма

как да работи без процесор.

Друг емблематичен кибернетичен образ в киното от същия

период е Робокоп68. Първият филм с него излиза в 1987 г. и

отново предлага една доста повърхностна представа за киборг.

Алекс Мърфи е полицай, който тъкмо си е сменил участъка в град,

в който престъпността е заела драстични размери. Поради това се

разработват алтернативни методи за борба с престъпността в

лицето на машини-роботи, които биха могли да патрулират

денонощно и да понасят безпроблемно вражеския огън. Мърфи обаче

попада в престрелка, която го осакатява и води до мозъчна

смърт. Тъй като това се случва точно в момента, когато роботите

се оказват неособено ефективни и добре разработени, в това

събитие се вижда възможност да се развие един нов проект, за

т.нар. „Робокоп” – частично човек, частично робот, който ще се

бори неуморно с престъпниците. Подобна идея за образа му се

чете и в слогана на филма – „Получовек, полумашина, изцяло

ченге”69:

68 RoboCop, 1987: http://www.imdb.com/title/tt0093870/?ref_=fn_al_tt_2 (достъпен на 24.06.2013)69 Оринигал: Part man, part machine, all cop, в: http://www.imdb.com/media/rm2791750144/tt0093870?ref_=tt_ov_i (достъпен на 22.06..2013).

66

Робокоп, 1987 г. В ролята : Питър

Уелър

Докато Алекс Мърфи е на практика мъртъв, липсващите му

крайници и други поражения биват заменени от механизиран

костюм, техническа обвивка, която обхваща тялото му. Мозъкът му

също е заменен от вид високо технологичен компютър, който бива

програмиран с основните му мисии, задължения и ограничения. По

подобие на Терминатора и Робокоп не може да преодолее

предзададените му параметри по програма като мисия и основни

правила на поведение. Т.е. тук също технологичният елемент

надделява над човешкия. Самият полицай Мърфи е мъртъв, макар че

на някаквo ниво все още съществуват бледи спомени, усещания,

рефлекси за миналата му личност. Лицето му например е просто

кожата, закрепена за робота. Следователно и при Робокоп

вдъхновението за киборга може да се проследи към голема и

представлява по-скоро антропоморфизирана машина, отколкото

подобрен човек.

67

Два от най-иконичните примери за киборги, представени от

популярната култура, трудно биха могли да се нарекат такива

наистина, дотолкова, доколкото са относително далеч от идеалния

тип. И Робокоп, и Терминатор нямат просто допълнителен

технологичен придатък, нещо, което да замества загубена функция

или да им дава нова. Също така механичната част в тях е тази,

която диктува тяхното поведение. Единствената плоскост, по

която могат да имат малко общо с понятието и функцията на

киборга, коментирани в предишната глава е това, че и двамата са

плод на тип милитаристични експерименти и се използват с военна

цел (друга възможна линия, свързана с ранната кибернетика е

медицинската такава).

Известни киборги от вселената на Марвел

Други персонажи, представени ни от популярната култура

може би биха били по-близо до идеалния тип. Комиксите са

изключително разпространен продукт, съществуващ от десетилетия,

богат източник на различен тип образи. Киборгите присъстват

там, както в „ДиСи комикс”, така и в „Марвел комикс”, като тук

ще разгледаме персонажи от последната комиксова компания, тъй

като вселената на Марвел70 е значително по-голяма и е изградена

от много повече и по-различни като тип герои.

70 Марвел е американска компания, известна най-вече със своите комикси, катов последните две десетилетия важен източник на приходи са големитефранчайзи / пълнометражните филми. Едни от най-известните герои, свързани сМарвел, са Спайдър-мен, Железният човек, Хълк, Капитан Америка и други.Основана през 1939 г. като Таймли Комикс, компанията е позната като АтласКомикс през 50-те години, за да затвърди настоящото Марвел през '60-те.Смяната на имена отразява динамичния характер на бизнес сегмента, койтоизисква непрекъснат поток от креативност, за да се запази идентичността наМарвел.

68

Видът комиксови киборги са разделени основно на три типа:

просто регулатори (simple controllers), био-технически

интегратори (bio-tech integrators) и генетични киборги (genetic

cyborgs). Подобно тристепенно разделение е предложено от Крис

Грей, като той предлага следната обосновка:

1) С информационни интерфейси, включващи компютърни мрежи,

комуникации човек-компютър, ваксинации и техническата

манипулация на генетична информация. 2) С опростена човеко-

механична връзка подобна на тази с медицински протези,

превозно средство или човеко-оръжейните машинни системи и

по-обща комбинация между човек и инструмент. 3) С директна

връзка човек-машина, подобно на плана на армията да свърже

чрез жици пилоти за компютрите (…). Планове да се „свали”

човешко съзнание върху компютърен носител също са част от

този дискурс” (превод – мой, Е.С.)71

За целите на настоящата дипломна работа ще се използват

трите разграничения по-горе, за да се обхванат именно три типа

комикс персонажи от Марвел, вписващи се в съответните

категории.

Киборгът тип регулатор притежава технически подобрени

способности, благодарение на някаква инсталация по тялото си,

която обаче е отстраняема или най-малкото може да бъде

регулирана от него кога да се проявява и кога не, така че да не71 Оригинал: “1) With informational interfaces including computer networks,human-computer communications, vaccinations and the technical manipulationof genetic information. 2) With simple mechanical-human relationships aswith medical prosthetics, vehicle or weapon man-machine systems, and moregeneral human-tool integration. 3) With direct machine-human connectionssuch as the military’s state-of-the-arms attempts to hard-wire pilots tocomputers (…). Plans to “download” human consciousness into a computer arepart of this nexus as well.”, в: Gray, 2002: 2

69

е активна постоянно. Чудесен пример за това е Върколакът72 от

„Х-мен”, притежаващ мутация, позволяваща му да изкарва дълги и

смъртоносни нокти между кокалчетата на пръстите си, като

същевременно притежава способността да се възстановява от

травми за секунди и темповете, с които остарява са изключително

забавени (на практика незабележими):

Върколакът от вселената на Марвел в бойна позиция, разкриваща

металните му нокти.

72 Върколакът е популярното име на Джеймс Хаулет или просто Логан - измисленгерой-мутант от комиксите на Марвел. Той притежава развити животинскисетива, физическа свръхсила и възможността да се възстановява от раниизключително бързо. Тази възможност влияе върху стареенето му като разтягаживота му далеч отвъд този на нормалния човек. Върколакът (ХЪХЪ) е създаденпрез 1974 г. и е важна част от поредицата антивластови герои, появили сеслед Виетнамската война. Характерни за него са избухливият му нрав,използването на груба сила и следвоенният усет за справедливост към частнияиндивид за сметка на властовата фигура - правителство, военен комплекс,компания.

70

Това, което го прави киборг, е следствие от военен

експеримент, правен с него, състоящ се в спояване между скелета

му и метала „адамантиум”73. Така на практика металът става част

от неговия ендоскелет, бива напълно инкорпориран от него и се

поддава на контрола на мисълта му, тъй като Върколакът

контролира дейността на ноктите си.

Друг популярен киборг-регулатор в Марвел е Железният

човек74, известен още и като Тони Старк. Той е по-сложен

технологично, тъй като притежава екзо-костюм, който може да

контролира с мисълта си и някакъв тип кибернетична връзка75,

своеобразна броня. Има реактивни двигатели на стъпалата, които

му позволяват да лети, а ръцете са оръжия:

73 Нереално съществуващ тип метал, който обаче във вселената на Марвел еневъзможно да бъде разрушен.74 Железният човек е популярното име на Тони Старк, измислен герой откомиксите на Марвел. Тони е преуспял американски инженер, индустриалец иплейбой-милиардер. Историята на героя се върти около неговия железен, почтинеуязвим летящ костюм, даващ му суперсили. Важна част от него са ипубличните му притежания, сред които изпъква контрола върху R&D(Research&Development) индустрията, свързана с американския воененкомплекс. За първи път образът му се появява през 1963 г., изследващ теми,свързани с борбата против комунизма. В последвалите десетилетия фокусът сепремества върху корпоративните престъпления и тероризма. 75 Oehlert, 1995: 223. In: Gray C. (ed), The Cyborg Handbook, Routledge1995.

71

Железният човек по време на полет. Виждат се и огнестрелните

механизми, инсталирани в ръцете на костюма.

Тони Старк обаче е киборг дори когато не носи костюма си,

тъй като имплантира микрочип в сърцето си, който да му помогне

със здравословните проблеми, които има с него. Той не е просто

регулатор, а е перманентно свързан с машинна част в тялото му,

без която не би могъл да живее продължително време. Така че той

съчетава както медицински, така и чисто подобрителни и с нотка

на милитаристичност причини, за да се нарича „киборг”.

И Върколакът, и Железният човек са по-близо до идеалния

тип от Робокоп и Терминатор, тъй като човешкото в тях е водещо

(или мутантското за Върколака) над техническото. То е изцяло

под техен контрол, а самите те са далечни и отдавна забравени

братовчеди на юдейския голем. Тъй като обаче Тони Старк

съчетава в себе си два типа киборговост той не е изцяло

72

регулатор, тъй като животът му зависи от чипа в сърцето му.

Чипът обаче има изцяло подобряваща здравето функция и не може

да контролира мисълта му по никакъв начин. Следователно и двата

описани героя съчетават органично и механично в себе си, то

подобрява телата им, тъй като Върколака става по-смъртоносен, а

Железният човек може да лети и да обстрелва враговете си. Тук

промяната и при двамата по-скоро е свързана с военни

експерименти и желанието да се създаде ултимативния войник.

Единствено по линията на Тони Старк се срещат и медицинските

причини, тъй като технологията му позволява да възстанови една

закърняваща функция на сърцето му.

Пример за био-технически интегратор е Кабел76, отново

срещащ се в „Х-мен”, като основна характеристика за този тип

киборги е, че техническите части са неразривно свързани с

телата им, не могат да се отстранят, а често и да се обяснят

напълно77. Самият герой Кабел е интересен, тъй като в ранна

възраст е инфектиран с техно-органичен вирус и е пратен напред

в бъдещето с надеждата да се намери лечение за него. Развитието

на вируса се спира, но Кабел остава с изменена молекулярна

структура, като това му позволява да конвертира части от тялото

76 Истинското име на героя е Нейтън Кристъфър Чарлз Съмърс, измислен геройот „Марвел комикс”. За пръв път се появява като бебе през януари 1986 г.,като първата му поява като възрастен герой се случва през 1990 г. в брой87 от „Новите мутанти”. Син на друг известен мутант – Скот Съмърс Циклопът,той се ражда в настоящето, но бива отглеждан в далечното бъдеще. Роден стелекинетични и телепатични способности, тяхната сила варира през комикситедрастично, тъй като първоначално героят е съсредоточен по-скоро вовладяването на техно-органичния вирус. След като успява да се справи стова обаче, изначалните му суперсили значително нарастват. 77 Пак там, 224.

73

си или в машина, или отново в органична структура в зависимост

от желанието си78:

Кабел, разкриващ частично органичния и частично механичния си състав.

Тази снимка е корица на първото издание на комикса за март 2008 г.

Разликата между този тип персонаж и регулаторите, които

вече е описах, е, че Кабел не може да премахне машинната част

от себе си, връзката между технологията и организма е на доста

по-дълбоко, симбиотично ниво.

Последната група комиксови киборги са генетичните такива,

при които се наблюдава целенасочена промяна на генетичния код79

за подобряване на тялото или лекуване на някоя негова слабост.

Емблематичен герой, илюстриращ именно тази дефиниция е Капитан

Америка80. Редник Стийв Роджърс иска да се включи във войната

(става дума за Втората световна война), но е негоден физически78 Пак там. 79 Пак там.

74

поради прекалената си слабост и дребен ръст. Един

експериментиращ медик го инжектира със специална ваксина,

„серума на свръх-войника”, който му дава суперсили и го

превръща именно в Капитан Америка:

Стийв Роджърс след като бива инжектиран със серума и вече се нарича

Капитан Америка.

Последните два типа киборги, срещащи се в комиксите са по-

скоро свързани със сферата на фантазията, тъй като и Кабел, и

Капитан Америка имат сили, невъзможни за съвременния човек. При

тях обаче е по-скоро важен моделът на превръщане на слабостта в80 Капитан Америка е измислен супергерой от „Марвел Комикс”. Първата мупоява е през март 1941, издаден от предшественика на Марвел – „ТаймлиКомикс”. Неговото алтер его е Стив Роджърс - хилав младеж, който епреобразен в перфектно човешко същество след експеримент на американскатаармия по време на Втората световна война. Капитан Америка носи костюм,който напомня американското знаме и е въоръжен с почти непробиваем щит.Щитът може да бъде хвърлян като бумеранг и е направен от неразрушимия металвибраниум, който напълно абсорбира вибрации. След края на войната популярността на персонажа замира и той изчезва през50-те години. Популяризиран е отново през Сребърния век на комиксите,когато отбора на Отмъстителите го събужда от летаргичен сън (март 1964).Оттогава Капитан Америка често е начело на отбора, като участва исамостоятелно в свои сериали.

75

сила, на ефекта в дефект. Особено при Кабел съвсем ясно се

вижда, че дадена болест и полученото от нея осакатяване могат

да бъдат преодолени чрез напредъка на техниката и силата на

медицината. Капитан Америка от друга страна съчетава в себе си

милитаристичния и медицинския модел, тъй като едновременно е

продукт на експериментиране с войници и преодоляване на

физическа недъгавост. Тя може да се преустанови единствено с

помощ отвън и отново благодарение на напредък в медицината,

макар че в този случай не се помага за лекуване на болести, а

именно за подобряване и увеличаване способностите на тялото.

По отношение на идеалния тип връзката между био-техническите

и генетичните киборги е малко по-ефимерна, тъй като те

действително са в голяма степен плод на човешката фантазия, но

все пак спазват линията на това, че човешкият разум надделява и

контролира машинното в себе си. Просто в случая видът киборг е

по-сложен, поради което технологията не може да се отстранява

по желание – тя само може да се контролира, но е перманентна

част от тялото (Кабел). Капитан Америка представя напълно

различен тип киборг, по-скоро свързан с ваксинацията и промяна

на генетичния състав, но той нито може да контролира своите

сили (веднъж дадени му – те са факт), нито притежава някаква

неорганична част от себе си, която да спомага за тях по някакъв

начин. Единствената линия, по която може да се съотнесе към

идеалния тип е тази, че е резултат на военен експеримент, който

по-скоро подобрява значително тялото (тъй като липсата на сила

и мускули не се свързва при него с конкретно заболяване).

Накратко за други киборги

76

Бих искала съвсем накратко и общо да опиша образа на киборга

въобще, срещаш се в телевизионните сериали, най-вече „Стар

трек”81 и „Доктор Кой”82. Избрах тези две продукции, тъй като се

снимат от десетилетия и биха представили една доста пълна

картина. В „Стар трек” основната такава фигура са т.нар.

борги83, които са колективно съзнание, простиращо се над много

тела. Самите тела са асимилирани човешки такива (или на други

видове от други планети) и машини:

81 “Стар трек” е американски научно-фантастичен франчайз, разказващ засъбитията, развиващи се във вселената Стар трек, създадена през 60-тегодини на миналия век, като те са обхванати от шест телевизионни сериала иединадесет пълнометражни филма. Действието се развива след каточовечеството преживява пост-апокалиптични събития от 21. век, като развиватехнология, позволяваща му да пътува по-бързо от скоростта на светлината.Чрез обединението и намесата на науката и други извънсемни същества през23. век слабостите и недостатъците на мнозина от хората биват преодолени.„Стар трек” се смята и за вдъхновение за развиване на някои от съвременнитетехнологии, като например мобилните телефони.82 „Доктор Кой” е британски научно-фантастичен сериал, който започва да сеизлъчва по BBC за пръв път през 1963 г., като се излъчват серии и до днес.Главен е героят на Доктора – човекоподобен извънземен, от расата на т.нар.времеви лордове, който пътува през времето и пространството със своякосмически кораб ТАРДИС, приличащ на синя кабина. Първоначално се излъчва впериода 1963г.-1989., като през 2005 г. бива съживен. 83 Боргите са фантастична раса в поредица от филми за Стар Трек. Тяхнотопърво появяване е в сериала „Стар Трек: Следващото поколение“ (StarTrek:The Next generation). Те са враждебно настроени и са съставени отразлични раси, подчинени и асимилирани към Колектива – общ разум, ръководенот Кралицата на Борг. Те представляват кибернетични същества, постоянноусъвършенстващи се чрез асимилиране на нови и нови раси и технологии.

77

Боргите, така, както ги виждаме във филма „Стар трек: първи

контакт” в 1996г. (Star Trek: First Contact)

Боргите се виждат като най-висшата раса, защото са перфектно

съчетание между жива тъкан и технология и поради абсолютната си

липса на индивидуалност. Те обаче са изключително милитаризиран

вид, тъй като се стремят да конвертират всеки, който не е борг

в такъв, правейки го насила, но вярвайки, че все пак е за

ултимативното добро. Напомнят кибермен84 в „Доктор Кой”, група

киборги, представляващи хора, облечени в метален костюм (който

е перманентна част от тях, не може да се маха), създадени с

идеята да преодолеят човешките слабости като болест и едно

остаряващо и предаващо се тяло:

84 Фантастична раса, съставена от киборги, сред вечните врагове на Доктора всериала „Доктор Кой”. Изначалното кибермен са изцяло органичен хуманоиденвид от планетата-близнак на Земята – Мондас. Започват да имплантират втелата си и да добавят към тях все повече изкуствени части с цел да сепредпазят. В последствие се превръщат в студена и пресметлива раса, катовсяка емоция бива напълно премахната.

78

Кибермен, така, както изглеждат в новите серии на „Доктор Кой” от 2005

г. насам.

Емоционалността също се счита за слабост, поради което

кибермен имат чип в мозъка, блокиращ емоциите им. Те също като

боргите вярват, че са висша раса и се стремят към това да

направят всички хора като тях, да ги „ъпгрейднат”.

И двата образа от сериалите са далеч от идеята, че хората

могат сами да контролират машинната част в себе си, тъй като

превръщането в борг или кибер-мен напълно лишава човека от

неговата индивидуалност, чувства и емоции. От една страна

боргите са постигнали посредством общото съзнание някакъв вид

на съществуване на кошерно съзнание – един от идеалите на

трансхуманизма, а от друга – кибермен са перфектните войници,

тъй като са дисциплинирани, лишени от емоции и кохерентни в

изпълняването на заповеди. Но тези киборги, освен че показват

как се гледа на подобен тип герои в сериалите, не са особено

79

близо до идеалния тип. Показват единствено, че в този тип медия

те рядко притежават индивидуалност, разглеждат се като едно

цяло и обикновено са враждебни и милитаризирани. В „Доктор Kой”

срещаме на няколко пъти и друг тип киборги, като цялостното

отношение към тях е негативно, защото са или резултат от военни

експерименти и съответно са ходещи оръжия, поради което внасят

страх или тяхната връзка с машината е резултат на сериозна

физическа инвалидност, поради което обществото страни от тях.

2. Реални киборги

Концептуализирането на действителните киборги в днешно

време ще бъде с една идея по-трудно, тъй като въпреки

трансхуманистичния идеал и развиващите се технологии, те все

пак не са на такова високо ниво, каквото се среща в света на

фикцията. Искаше ми се първоначално да разделя действителните

киборги на високотехнологични и нискотехнологични, както и на

такива, подлагащи се на операции и на други, които сами работят

по себе си. Подобно разделение би предполагало, че днес можем

да различим чисти типове киборги, но реално това не е толкова

лесно, особено при все по-набиращата популярност идея, че

съвременният човек вече е киборг, поради голямата си

обвързаност с технологията (дори в тялото му да отсъства

такава).

От друга страна трансхуманистичният идеал е вдъхновение за

мнозина, като не всички от тях имат необходимите ресурси да

последват мечтата за постчовека. Поради което започват да

80

правят експерименти със себе си с подръчни материали,

превръщайки се в т.нар грайндъри и биохакери85 - направи-си-сам

кибернетични ентусиасти, работещи по подобряването на човешкия

първичен код86. Сред тях има както такива, разработващи

относително сложни системи като мозъчни интерфейси,

контролиращи видео игри чрез мисълта, така и други,

имплантиращи си сами магнитни чипове под върховете на пръстите,

за да могат да усещат магнитните полета около себе си. И

едните, и другите могат да се причислят към групата на направи-

си-сам киборгите, част (осъзнато или не) от трансхуманистичното

движение. Те вярват, че човешките сетива и способности за

ограничени, поради което трябва да се развият и подобрят, както

в компютърните системи има възможност да се поправи хардуера

или да се ъпгрейдне софтуера. Дори има подобно понятие,

навлязло по отношение на човешкия организъм - уетуер87:

„Компютрите са хардуер. Апликациите са софтуер. Хората са

85 В случая двете понятие ще бъдат използвани синонимно, тъй като в най-обшилинии и двете групи се занимават с експерименти (най-често със собственитеси тела), целящо човешко подобряване – било то чрез имплантиране на някакъвтип технология или чрез модели, които имат за цел да променят самиябиологичен и генетичен състав на човека. Последното обаче е по-скоро всферата на медицинските проучвания, изследващи трансплантацията на стволовиклетки не само на болни,но и на здрави хора. Докато тук се имат предвидизключително хората, които се отдават на някакво свое хоби и проучване,необвързано с институции и/или официално финансиране, а извършващо сезаради самата идея и цел за човешко подобряване и увеличаване наспособностите.86 В: Ungerleider, N., “Biohackers and DIY Cyborgs Clone Silicon ValleyInnovation” - http://www.fastcompany.com/3001309/biohackers-and-diy-cyborgs-clone-silicon-valley-innovation 87 Понятие, създадено по аналогия на хардуер (hardware) и софтуер(software), но съдържащо в себе си прилагателното wet – мокър, реферирайкикъм това, че човешкото тяло е в голяма степен състоящо се от вода. Тозитермин неслучайно наподобява компютърните такива, тъй като съдържаимплицитно намека, че и човешкото тяло подлежи на ъпгрейдване, точно кактовсяка компютърна програма.

81

уетуер”88 (превод – мой, Е.С.). Подобно на компютърна програма и

човешкият организъм подлежи на подобрение и разширяване на

своите функции и сетива. Най-масовият начин това да се постигне

и за нямащия специфично технологично/медицинско/биологично

образование човек, е чрез имплантиране на чипове под кожата на

върховете на пръстите. Тези чипове са магнитни и позволяват на

носителя си да усеща магнитните полета около себе си.

Англичанката с псевдноним Лефт Аноним – вдъхновение за много

трансхуманисти днес, твърди, че така постепенно развива ново

сетиво за машините, работещи с магнитни полета като ядрено

магнитния резонанс (ЯМР). Тя успява да усети физическото

местоположение на ЯМР около 50 метра преди да е стигнала

сградата89. Лефт Аноним е интересна личност, която прави сама

„ъпгрейдите” по тялото си и с напълно подръчни материали, като

най-честият анестетик, който ползва, е бутилка водка90.

Лекцията й „Кибернетика за масите” разказва за нейните

опитности и също може да се използва за вдъхновение от страна

на младите трансхуманисти, които също искат да развият едно

ново и интересно сетиво.

Освен на такова работно ниво обаче „хакването” на тялото

може да се окаже изключително полезно и при различни болестни

състояния. От една страна развитието на магнитните чипове и

една евентуална институционална подкрепа на това би помогнала

88 Оригинал: „Computers are hardware. Apps are software. Humans arewetware.” в: Popper B., Cyborg America: inside the strange new world ofbasement body hackers - http://www.theverge.com/2012/8/8/3177438/cyborg-america-biohackers-grinders-body-hackers (достъпен на 23.06.2013)89 В: Cybernetic for the masses, 2010: http://media.ccc.de/browse/congress/2010/27c3-4003-en-cybernetics_for_the_masses.html (достъпен на 23.06.2013)90 Пак там.

82

изключително на хората, страдащи от слабо зрение или загубили

го напълно, тъй като посредством такъв тип технология (дори да

се намери начин да не се имплантира директно в тялото) биха

имали възможност да се ориентират доста по-успешно в

пространството91. Друг позитивен резултат от подобно проучване

би било свързването между хора и машини на чисто сетивно ниво,

като грайндърите биха могли да усещат чисто физически както

някакъв тип машина, така и евентуално някаква нейна

нефункционалност. Единственият проблем, който съществува с

направи-си-сам киборгите е, че никоя институция не подкрепя

техните решения и съответно им се отказва достъп до официални

обезболяващи или средства за операция. Самите лекари отказват

да изпълняват процедури по подобряване на тялото, което прави

едно такова хоби в известна степен опасно.

Оставяйки биохакерите и грайндърите настрана, все пак

съществува в днешно време човек, определян както от себе си,

така и от тези около него като първия киборг. Това е професорът

по кибернетика Кевин Уоруик, който е бил подложен на две

процедури, правещи го киборг. Първата се състои през 1998г.,

когато в предмишницата му е имплантиран чип-транспондер. След

операцията става възможно компютър да следи професор Уоруик

докато се движи по коридорите и залите на университета в Рединг

посредством уникален идентифициращ сигнал, който се излъчва от

чипа. Това му позволява да управлява врати, светлини, радиатори

91 Актуален пример за развитието на такъв тип технологии е случилото се сНийл Харбисън родил с вродено заболяване, поради което вижда света околосебе си единствено в черно и бяло. Започва да се интересува от кибернетикаи в последна сметка започва да носи т.нар. очеборг (Eyeborg), поставяща сена главата камера, която предава цветовете като вибрации, които Харбисънможе да чува.

83

и т.н. без да помръдва пръста си92. Втората процедура се случва

през 2002 и включва по-сериозна оперативна намеса, тъй като в

ръката му бива имплантирана система много фини електроди,

свързани с медиалния нерв на лявата му ръка. Това му позволява

да контролира електрическа инвалидна количка и интелигентна

изкуствена ръка. Имплантът може и да създава изкуствени

усещания чрез индивидуално стимулиране на електродите в

мрежата. Тази двупосочна функционалност се демонстрира и с

участието на съпругата на професор Уоруик, която има

имплантиран в себе си не толкова сложен имплант, който се

свързва с нервната й система93. По този начин когато тя

извършва дейности с ръката си, Кевин Уоруик може да ги усети,

като сетивото се развива постепенно. Това е най-близката форма

на телепатия, постигната в сферата на кибернетиката.

Спрямо идеалния тип на киборга, сякаш Кевин Уоруик се

доближава в най-голяма степен, тъй като: 1) притежава механични

импланти в тялото си; 2) те са под негов контрол; 3) дават му

нов тип сетива, спомагайки за подобряването на тялото му.

Въпреки че в момента той не се определя като киборг, тъй като и

чипът, и електродите са отстранени от тялото му, то докато са

били там, той се вписва в идеалния тип на киборга сякаш изцяло.

Тъй като в него са включени и хора, способни да местят или

премахват изцяло техническите си части, то това, че в момента

няма импланти, не го прави по-малко киборг. Устройствата, с

които тялото му се свързва, безспорно увеличават човешките

92 What happens when a man is merged with a computer? -http://www.kevinwarwick.com/Cyborg1.htm (достъпен на 23.06.2013)93 The next step towards the true Cyborgs? -http://www.kevinwarwick.com/Cyborg2.htm (достъпен на 23.06.2013)

84

сетива и възможности, но се отличават и с медицинска полза, тъй

като показват, че на някакъв бъдещ етап хора в инвалидни

колички биха могли да ги контролират с мисълта си, което ще

улесни живота им в голяма степен.

Технически биохакерите и грайндърите също се вписват в

идеалния тип на киборга, но при тях е проблематична по-голямата

картина, в която се поставят действията им. Масовостта на

магнитните чипове макар и с потенциално немалка медицинска

полза, всъщност се дължи на факта, че предлага ново сетиво,

ново усещане, което е любопитно за съвременния технологичен

човек. Тя обаче показва и засилването на стремежа да сме повече

от хора, да избягаме от ограниченията на собствените ни тела и

сетива (без значение дали налице е някакъв физически дефект или

не), стремежът да се забърза еволюцията под наш контрол, за да

навлезем в една нова ера на постхора.

85

Заключение

Настоящата дипломна работа бе опит да се обясни понятието

киборг: какво собствено представлява то и може ли да се

съотнесе към каквито и да е личности – били те реални хора или

фиктивни персонажи. За постигане на тази цел бе използван

методът на разбиращата социология на Макс Вебер – този на

идеалния тип. След като такъв бе изготвен за понятието

„киборг”, то този идеален тип бе използван като шаблон, с който

да се съизмерят двата основни вида киборги, присъстващи в

обществото – тези, продукт на популярната култура и изцяло на

въображението и тези, плод на желанието за една органично-

технологична еволюция, случваща се тук и сега с реални хора.

Трансхуманистичното движение и идеи дават голяма сила на

реалните киборги, както показват и техните опити. Независимо

дали става дума за киборги, имплантирали в себе си по-висок тип

технологии посредством по-сложни процедури и с повече

институционална подкрепа или за човека, имплантиращ си магнитен

чип в мазето – и двете дейности говорят много. И двете

показват, че съвременните киборги или бъдещи такива не се

задоволяват с това да бъдат просто хора с пет сетива и на

86

безопасно разстояние от машините. Те искат нещо повече – по-

сетивна свързаност с технологичния свят, който да стане част от

вътрешния им, човешки свят. Начинът това да стане е посредством

инкорпорирането на фини и високотехнологични устройства в

телата, които ще улесняват ежедневието и ще предлагат нови

сетива и нови начини за възприемане на познати усещания.

Може би именно поради тези причини не е изненадващо, че

реалните киборги са доста по-близо до идеалния тип за разлика

от фикционалните такива. За идеален тип бе възприета

представата за това, че киборг е някой, който има имплантирана

технология или разполага с външна такава, която е част от

тялото и неговите процеси и функции (като тя може да бъде

отстраняема или не) и предполага възстановяване/преформулиране

на сетивата или придобиването на нови такива. Какъвто и да е

случаят – технологията подобрява една или няколко функции на

тялото, като е възможно да му създава и нови такива. Степента,

в която тялото ще се „ъпгрейдне”, зависи от неговото

здравословно състояние и съответно дали подобрението се прави с

цел преодоляване на някакъв дефект. Като в тези два случая може

да се говори за наложителна медицинска причина или за желание

на самия индивид да отиде една стъпка отвъд настоящето си

телесно съществуване. Третата линия на причинността за

киборгите е свързана с армията и създаването на киборги с

военна цел.

Последното обаче е явление, срещащо се изключително сред

киборгите на популярната култура. То е валидно в голяма степен

за Върколака, Терминатор, Робокоп и дори Железния човек. Сред

87

разгледаните персонажи се срещнаха немалко разминавания с

идеалния тип. Първите киборги, навлизащи в популярната култура

като Терминатор и Робокоп, по-скоро са роботи с човешки облик,

отколкото киборги, както са дефинирани те в глава IV. Макар и

при Робокоп машината да подобрява тялото му и да го запазва

дори след мозъчна смърт, то човекът е много малка част от

комбинацията и не я контролира. Най-близо до идеалния тип от

фикционалните герои се оказва Железния човек и то по две

направления, тъй като той е киборг както по медицински, така и

по чисто подобрителни причини, които от своя страна му дават и

сериозно бойно предимство. Същевременно технологията се свързва

с тялото му, без обаче да го контролира.

Следователно спрямо съизмерността си с идеалния тип може

да се каже, че от реалните киборги най-близо е Кевин Уоруик,

докато сред представените персонажи това е Железният човек.

Сега след като вече има идеален тип, с който да се работи, би

било изключително лесно той да се използва като гранично

средство, посредством което да се определи дали даден

технологичен ентусиаст може да се определи като киборг. Това от

своя страна може да се използва за развитието на бъдещи

изследвания на подобна тема, тъй като е доста вероятно тя да

набира все по-голяма популярност. Което е естествено, тъй като

с постоянното развитие на технологиите и връзката човек-машина

ще се задълбочава, а това би било още по-голямо вдъхновение за

все по-нестандартни решения от страна на грайндъри, биохакери и

като цяло – трансхуманисти. Фактът, че реален човек е толкова

близо до идеалния киборгов тип говори за това, че някои хора

вече са тръгнали по избрана от тях еволюционна пътека, като

88

тяхното пътуване поставя много въпроси, свързани с границите,

които се прекрачват. Поле, върху което си струва да се

замислим, за да намерим нужните отговори.

Библиография

1. Бушев, М. Синергетика. Хаос, ред , самоорганизация София,

1992 г.

2. Вебер, М. Смисъл и Ценност, София, 1998 г.

3. Винер, Н. Кибернетика, Сов. радио, 1968 г.

4. Cordeiro, J. The Principles of Extropy: A Quarter Century

Later : http://transhumanity.net/articles/entry/the-

principles-of-extropy-a-quarter-century-later (достъпен на

24.06.2013).

5. Fergusan, Will. Cyborg tissue is half living cells, half

electronics: http://www.newscientist.com/article/dn22217-

cyborg-tissue-is-half-living-cells-half-electronics.html?

DCMP=OTC-rss&nsref=online-news (достъпен на 24.06.2013).

6. Gray, C (ed.). The Cyborg Handbook, Routledge, 1995.

7. Hawking, S. A Brief History of Time, Bantam, 1989.

8. Heims, S. The Cybernetics Group, Cambridge, 1991 .

9. Hicks, Jesse. Meat, metal and code: Stelarc’s alternate

anatomical architectures,

http://www.theverge.com/2012/9/14/3261078/meat-metal-and-

code-stelarcs-alternate-anatomical-architectures (достъпен

на 24.06.2013).

89

10. Kline, R. Where are the Cyborgs in Cybernetics. In:

Social Studies of Science, Vol. 39, No. 3 (June 2009), pp.

331-362.

11. Kreps, D. Cyborgs. Cyborgism, Performance and

Society, PhD Thesis, University of Salford, 2003.

12. Kline, Nathan S. & Manfred Clynes. Drugs, Space, and

Cybernetics: Evolution to Cyborgs, 1961. In: Bernard E.

Flaherty (ed.), Psychophysiological Aspects of Space

Flight, New York, pp. 345-71.

13. Leone, L. The Art and History of Body Modification:

http://www.lightspeedmagazine.com/nonfiction/the-art-and-

history-of-body-modification/ (достъпен на 24.06.2013)

14. Mauss, M. Techniques of the Body, New York, 1934.

15. More, M. The Extropian Principles. A Transhumanist

Declaration, 1998: http://www.maxmore.com/extprn3.htm

(достъпен на 18.06.2013)

16. Popper B., Cyborg America: inside the strange new

world of basement body hackers -

http://www.theverge.com/2012/8/8/3177438/cyborg-america-

biohackers-grinders-body-hackers (достъпен на 24.06.2013)

17. Wiener, N. Wiener, Cybernetics: Or Control and

Communication in the Animal and the Machine, Cambridge,

MA, & New York, 1948.

18. Wiener N. The Human Use of Human Beings, London,

1954.

Линкове:

90

1. What is Transhumanism: https://www.youtube.com/watch?

v=sXR4Bx3qNag (достъпен на 24.06.2013).

2. We Are Already Cyborgs: https://www.youtube.com/watch?

v=cUzFtWNOOOU (достъпен на 24.06.2013).

3. Cybernetics for the Masses, 2010:

http://media.ccc.de/browse/congress/2010/27c3-4003-en-

cybernetics_for_the_masses.html (достъпен на 24.06.2013).

4. Transhumanist philosophy:

http://humanityplus.org/philosophy/ (достъпен на

24.06.2013).

5. Transhumanist declaration:

http://humanityplus.org/philosophy/transhumanist-

declaration/ (достъпен на 24.06.2013).

6. My Medical Choice:

http://www.nytimes.com/2013/05/14/opinion/my-medical-

choice.html?_r=1& (достъпен на 24.06.2013).

7. Body modification:

http://www.urbandictionary.com/define.php?

term=body+modification (достъпен на 24.06.2013).

8. Scarification: http://www.urbandictionary.com/define.php?

term=scarification (достъпен на 24.06.2013).

9. Transgender: http://www.urbandictionary.com/define.php?

term=transgender (достъпен на 24.06.2013).

91