Троловете онлайн

Троловете онлайн

Елеонора Стайкова

Online TrollsThe following article focuses on online trolls as Internet phenomenon and traces thedifferences between them and the hacktivist group Anonymous. After a short introinto the problems of online subcultures and Internet communities, the paperexplores whether trolls can be described in either of those terms. An attempt is madeto define online trolls and to analyze the tools they use to accomplish their goals.

Възможно ли е теоретизирането на троленето, с което сесблъскваме онлайн? И ако да, бихме ли могли да съотнесемтроловете към понятията за „субкултура” или „общност”? Или можеби троловете и Anоnymous са два онлайн феномена, които почти сеприпокриват? Целта на тази статия е да разберем как можем дадефинираме онлайн троловете. Как се осъществява принадлежносттаим към която и да е от трите групи, има ли флуидност или ставадума по-скоро за непропускливо затворено общество?За да успея да отговоря на поставените въпроси, използвахосновно методите на етнографското наблюдение и дълбочиннотоинтервю с респондент, определящ себе си като трол. Тъй като емалко спорно да се говори за етнографско наблюдение поинтернет, в случая нека понятието се разглежда и в духа наетнографията на въображението на Арджун Ападурай, доколкото винтернет бихме могли да говорим за детериториализирани хора. Напърво място ще разгледаме понятията за субкултура, общности Anonymous, за да проследим доколко троловете се вписват вкоето и да е от тях. След това ще представим концепцията засамите тролове и това, което правят. Посредством изясняване напонятийния апарат ще видим доколко предложените дефиниции саадекватни на ситуацията в мрежата и достатъчни ли са те, за да(не) се причислят троловете към споменатите групи.

Онлайн субкултури

Какво собствено представлява субкултурата? Джеймс и ЛораДауд в “The Center Holds: From Subcultures to Social World”пишат, че понятието означава група от индивиди, които са частот доминиращата култура, но експлицитно се различават от нея поважни аспекти (Dowd and Dowd 2003: 22). Един от първитемаркери, с които може да се афишира принадлежността къмопределена субкултура, е например стилът на обличане. С течениена времето стиловете започват да се възприемат не каторепрезентации на нещо по-дълбоко в културата, а се превръщат взначение сами по себе си. Заемането на елементи от няколкосубкултури също става белег за собствен стил – техният подбор исъчетание прави личността уникална и различна. Такакомбинирането на различни стилове става основен маркер заизграждане на собствен стил, по който човек да бъдеразпознаваем и оригинален. Флуидността, фрагментарността иневъзможността за ясна категоризация на постмодерната личностсе умножава многократно, когато обществото навлиза в ерата наинтернет. Това ирреално пространство, в което човек присъствабез никаква телесност, същевременно давайки знаци за нейнотосъществуване и включвайки я активно в общуването посредствомснимки, аватари и най-вече емотикони, увеличава скоросттанеимоверно много.

Изграждането на идентичност в интернет може да се случи поняколко начина в зависимост от това в кое точно онлайнпространство искаме да я съградим. Характерно за всички онлайнидентичности е постоянното обновяване на обявяването – чрезсмяна на статус, подпис или на лична информация. Понятието наПитър Бъргър за социална роля като „типизирана реакция натипизирано очакване” (Бъргър 1998: 87) би имало нужда отпредефиниране в тези специфични случаи, тъй като в една чат-стая, където всеки присъства единствено с никнейма си и имасвободата да се изгражда в хода на разговора, не може да сеговори за типизирано очакване и следователно не би могло да имаи типизирана реакция. Постоянно превключваме виртуалнитепространства и така участваме в тях по различен начин. Вкомерсиална епоха като сегашната индивидът все по-често седефинира посредством потреблението на пазарните стоки. Същото спълна сила може да се каже относно потреблението на интернет

ресурси – от сякаш бездънната база данни всеки избира каквоточно да употреби и именно съчетанието на тези употреби гоправи уникален. Интернет се превръща в новия ни стил.В такъв случай какво се случва със субкултурата като явление?Променя формата си, без съдържанието да е засегнато. Тези,които се определят към определена субкултура офлайн, сепридържат към нея и онлайн. Поради спецификата на мрежатаразлични са начините, по които съответната субкултура присъстваи се „консумира” от членовете си. Пол Ходкинсън пише, че споявата на интернет, границите между субкултурните общности сезадълбочават и те стават още по-ясно отграничими (Hodkinson2003: 285-6). Tова не бива да ни учудва – с появата на форумитепредставителите на определена субкултура биха могли ежедневнода комуникират помежду си, обменяйки идеи и опит. В тези форумичесто се заклеймяват останалите субкултури, като така те сеотделят още повече една от друга. Накратко – начините в мрежатаза афиширане и развиване на дадена субкултура и опит зарепресиране на друга са много – това може да се случва пофоруми, във Facebook групи – някои, от които затворени, за да сеподчертае запечатаността на субкултурата в самата себе си ит.н. Визуално принадлежността към дадена субкултура свободноможе да се демонстрира посредством аватари, цитати от песни илиемблематични за субкултурата личности, начин на писане и пр.Често се оказва, че форумците, поддържащи субкултурата сионлайн, се познават и в реалния живот (Hodkinson 2003: 292). Невсеки обаче може просто така да започне да пише във форум наметъли например. Не се ли спазва определен кодекс на поведение,възприет от субкултурата, социалният актьор ще бъдесанкциониран и няма да бъде допуснат в групата или ще бъдеизхвърлен от нея (чрез блокиране, бан и др.). Следователнотова, че субкултурата се пренася и онлайн, не снема отчленовете й възприетите от нея норми.

Виртуални общности                                 

Дали виртуалните общности се появяват спонатнно,благодарение на интернет, или подобно на виртуалните субкултуриса пренесени в мрежата? Тук е възприета по-скоро втората гледна

точка. Независимо, че ускорява нещата неимоверно и имамевъзможност да меним маските си постоянно, интернет сам по себеси не носи нищо ново в социалното съществуване на индивида.Хората го правят по-специална реалност, не технологията per se.Това, което се променя, е, че във виртуалните общностиучастниците са безплътни. Но затова чрез думи, споделяне наобщи интереси, възгледи и негодувания връзката между отделнитечленове на общността се засилва. Форумите по интереси са добърпример за работеща онлайн общност – там се събират хора,питаещи интереси към общи теми или обединени от някаква общачерта. С течение на времето посредством ежедневно общуване сесъздават силни връзки между отделните участници на даденаинтернет общност. Рейнголд казва, че връзките, създадени вобщността, са силно емоционални (Rheingold 1993). В такъвслучай разликата между субкултура и виртуална общност същосякаш не е толкова ясна, колкото би ни се искало. Важното иобщото е следното: и в двата случая участниците търсят и живконтакт, който не е еднократен и така първоначалната анонимноствече не е убежище, в което могат да се скрият.

Тролове и Anonymous

В такъв случай, какво по-точно е трол и какво общо има спредишните две понятия? В Knowyourmeme ще видим, че това е„потребител, който казва нещо с единствената цел да предизвикаспор. Обикновено казаното от него е толкова абсурдно, че самонай-тъпият от тъпаците ще се обиди и ще отговори”. В UrbanDictionary намираме сходна дефиниция: „някой, който умишленопоства провокативно съобщение във форум или нюзгрупа сединствената цел да предизвика разцепление и смут”. След тованай-гласувано определение следват редица други, част от коитоса натоварени със силен оценъчен характер, определяйкитроловете или като глупаци, които поради липса на социаленживот тормозят мирните форумни потребители, или като неразбранигерои, чиято единствена цел и мисия е да разобличават чрезсарказъм и ирония посредствеността и глупостта на голяма частинтернет потребители. В изследването на Джейн Хичкок “Net

Crimes & Misdemeanors” ще видим още едно, напомнящо нагореспоменатите определения за трол:Троловете са нещо повече от грозни създания, криещи се под мостовете вприказките. Троловете онлайн са хора, които обичат да предизвикватнеприятности. Те ще посетят чат-стая, нюзгрупа или форум и ще напишатпост, имащ за цел да разстрои останалите потребители. След товатроловете се отпускат и се наслаждават на причинените от тяхопустошения и кавги (понякога подсилвайки процеса, като се подиграват нагрупата). Веднъж щом се забавляват достатъчно, напускат и отиват вдруга нюзгрупа, чат-стая или форум и всичко започва отначало (Hitchcock2006: 170).

Често понятието за трол се свързва с това за flame war или„флеймване”, при което потребител отговаря на друг потребителчрез обиден коментар на лична основа. Тъй като тролът се стремида предизвика онлайн безредици, подобна връзка би могла да сенаправи. Но какъв е смисълът на троленето, на чии интересислужи и защо е толкова популярно? Отговорът намираме отновов Knowyourmeme, където простичко се казва – “trolling bringslulz” или още лично удоволствие за чужда сметка. Важно тук епонятието lulz, което се среща в множество мемове, както ивъв 4chan и което оправдава тролското поведение изцяло.

Lulz е нарочно изписана погрешно форма на lol, съкращениеот laughing out loud, което означава смея се с глас. Lol e част отт.нар. интернет сленг [1] и  бързо се превръща в нарицателно идори в глагол (често например ще видим из коментарите израза “Ilol’d” като алтернатива на „смях се от сърце”). Катосъществително се среща и в множествено число – lols, катотук Urban Dictionary ни казва, че се използва, когато нещо етвърде смешно, за да получи само едно lol, поради което сепоявява нуждата от множественото  число – lols. Lulz е вариацияна това множествено число и се използва, когато дадено явлениеонлайн е изключително смешно. Постепенно се превръща внарицателно, прераствайки и в мем, като само по себе си ставаоснователна причина да направиш каквото и да е – от тролене доизнасилване. Според модела на поведение, усвоен от троловете,онлайн изразът “I did it for the lulz” (най-общо бихме могли даго преведем „направих го заради смеха”, макар че така се губиспецифичната употреба на lulz) е достатъчен да оправдае каквитои да е нет простъпки и дори престъпления. Употребата на тази

формула снема от вината и оправдава деянието и се използва и внякои постери на Anonymous.

Друга важна характеристика на онлайн трола, за появата накоято отново е „виновен” имидж бордът 4chan, са „Правилата наинтернет”. Кристофър m00t Пуул в интервю за интервю заподкаста TedTalks споделя, че е изготвил правила на сайта 4chan,за да се опита да модерира някак това, което е създал. Неговитеправила не само биват игнорирани, а самите потребителиотговарят, създавайки свои правила. Те са с хумористиченхарактер и нямат каквато и да е кохерентност. На брой са 47 ичетейки ги, бихме могли да добием някаква представа за линиятана разсъждение на троловете.

Именно тук е е важно да се отграничат понятията за троли Anonymous. Сайтът, от който и едните, и другите тръгват,е http://4chan.org – той е безплатен, не изисква регистрация,нито дори употребата на никнейм и не пази никаква база данни засвоите потребители, тъй като се обновява постоянно. По тозиначин голяма част от темите се губят безвъзвратно, тъй като несе пази история на нищо, което се поства. Тази анонимност водии до прекалена разкрепостеност, тъй като, практическинепроследими и чувствайки се сигурни, някои се възползват отвъзможностите на този сайт, за да постват обидни и порнографскиматериали.

В своята есенция 4chan e image board или виртуално табло, вкоето се постват множество изображения и се коментират различнитеми (вж. статията „Imageboard-овете: потребителският хумор”,СеминарБГ, бр. 4). Създателят на сайта Кристофър m00t Пуул се евдъхновил от японски сайт, който е работел на същия принцип –

като форум image board. Пресъздал го е и в английски вариант, зада бъде използван от него и приятелите му. Това се случва предишест години и половина, когато Кристофър Пуул е на петнайсет.Имидж бордът тогава е само един - /b/, който следразразстването на сайта, се превръща в негова емблема. Кактоказва самият основател в същото интервю за Ted Talks, там сеслучва екшънът. От основаването си досега 4chan се развиваекспоненциално, за да достигне днешните си размери – 48 отделнибордове или теми, 700 хиляди постинги на ден и над 7 милионапосетители на месец.

От една страна, тъй като Anonymous са изцяло анонимнагрупа, е трудно да бъдат проследени и изследвани. Порадипостоянното обновяване и увеличаване на информацията във 4chan,бихме могли да заключим, че сред потребителите има някаквопостоянно текучество, без определен център или организация.Това обаче може да е и напълно погрешен извод, тъй като напрактика не може да се докаже дали наистина всеки ден хилядиразлични хора постват различна информация или всеки ден едни исъщи хора постват хиляди различни съобщения. Важно е даотбележим, че абсолютно всеки потребител, който пише, поствакартинки или коментира такива в някой от бордовете на 4chan,e Anonymous и това е така поради специфичната организация насайта.

Когато се говори за дейностите на Anonymous обаче, се имапредвид не това, с което се занимава всеки, писал някогавъв 4chan. Визира се група хора, занимаващи се с онлайн

активизъм или т.нар. хактивизъм (hacktivism). Полето им на изявасъвсем не се ограничава единствено с интернет пространството.Организират както протести, така и флашмобове, на които всичкиприсъстващи се появават в маски, наподобяващи тази, носена отглавния герой във филма „В като вендета”– всичко това е част отуговорката за анонимност, която всеки е приел и никой ненарушава при никакви обстоятелства. За разлика от субкултурнитеобщества или онлайн общностите, които в живия контакт търсятнякакво сближаване и скрепяване на връзката, в този случай занещо подобно не би могло да се говори, тъй като хората не сепознават помежду си и което е по-важното – не искат да сепознават. Основната идея е в тази група да няма йерархия, тукне се създават приятелства. Освен за lulz, Anonymous се борят иза справедливост, изживявайки се, както потвърди иинтервюираният респондент, като бели рицари. Всички действия,които са предприели при хакването на сайтовете на Visa и PayPal,както и на различни правителствени сайтове, са се случилипоради възникнало в общността недоволство спрямо усетенанесправедливост. Такива онлайн атаки се случват сравнителночесто и се уговарят не във 4chan (тъй като там информацията неби се запазила), а по определен IRC канал, предприемат се меркиза сигурност, за да може всички участници да бъдат скрити(Anonymous препоръчват определени проксита и програми, които дасе използват при подобни масови дейности и осигуряватанонимността на всички тях онлайн) и което е най-важното – несе изискват абсолютно никакви по-специални технически илихакерски умения, за да може който и да е да участва в тях.Единици са тези сред Anonymous, които наистина са хакери. Това,което става в такива случаи, е, че хиляди, а може би доримилиони отделни хора по света се включват, като се съгласяваткомпютрите им да бъдат използвани за съответната цел [2].Сравнително скорошен пример за хактивизъм от странана Anonymous е хакването на около 40 сайта за детскапорнография и извеждането в онлайн публичното пространство наимената на повече от 1500 потребителски акаунта на тезисайтове. В същото време обаче могат да се обединят и за кауза,която изглежда съвсем несериозна и не е обвързана политическипо никакъв начин. Следователно – тъй като нямат център и неподдържат крепки връзки помежду си, а в същото време извън

анонимния IRC канал и 4chan няма начин, по който да се познаятедин друг, не биха могли да се определят катосубкултура.             

От друга страна, част от Anonymous, които пишат във 4chan,са тролове, които постват свои добри тролвания или мемове,които са направили. Почти всеки нов мем се ражда първовъв 4chan. Имидж бордът се явява като нефилтрирана база данниза тролове и мемове и любители на тролвания и мемове.Самите Anonymousсе тролят един друг отвреме-навреме, но това сеслучва в някой от бордовете на сайта, не по време наорганизирана атака. Поради анонимността на всичко това нямапричина да не смятаме, че в някои масови хаквания не саучаствали и тролове. Следователно не бихме могли наистина даочертаем съвсем ясно границата между троловете и Anonymous –тъй като поради естеството на сайта-майка 4chan и едните, идругите са флуидни и се смесват. Би могло да се каже, че 4chan eкато компас и изходна точка и за двете – сред неговите бордовеможем да видим както зараждащи се мемове, така и референции къмминали и/или предстоящи атаки на Anonymous. Определено запоследните това не е единствента онлайн платформа – мнозинаизползват и мрежата TOR – програма, позволяваща анонимнобраузване в интернет.

Троловете също организират флашмобове, макар техните да сасамо и единствено за забавление, пък било то и на чуждгръб [3]. И в двата случая се забелязва често рефериране към„Правилата на интернет”, които, отново бих искала да подчертая,са изключително с хумористичен характер и както биха сеизразили самите тролове – там са, за да предизвикват lulz (а иза да покажат какво ги предизвиква). Особено цитирано е правило34 – „Ако нещо съществува, то има порно с него”. Безизключения. Но както при всяка сатира и тук се казват някоиистини за интернет, които биха ни помогнали в последствие да готеоретизираме [4]. Правило 14 е особено важно за настоящатаработа – в него се казва, че споренето с тролове означава, чете печелят.  Интернет емпирията показва, че колкото повече седин трол бива спорено и колкото повече жертвата се обижда иядосва, толкова по-могъщ става той. Това е т.нар. „хранене натрола” – всички, които не са го усетили и участват в спора, мудават още енергия да продължава да ги троли и да не иска да си

отиде. Когато спре да му се обръща внимание и да му сеотговаря, тогава той сам ще загуби интерес и ще си тръгне.Друго популярно интернет „правило”, което е доста показателноза мрежата е номер 21, в което се казва, че оригиналнотосъдържание е оригинално само за няколко секунди, преди вече дае остаряло, а в номер 24 [5] четем: “Every post is a repost ofa repost of a repost”. В този шеговит и все пак частичносериозен правилник се поставя проблемът за оригиналносттаонлайн и за скоростта, с която нещо ново се разпространява.Всичко в мрежата се случва с толкова ускорени темпове, че самосекунди трябват на даден мем или просто новина да серазпространи до толкова много хора по толкова много места, чевече да се счита за стара информация,  по която впоследствие щеима толкова препратки, че първоизточникът е почти невъзможно дабъде открит. В този смисъл и настоящата статия вече е остаряла,тъй като вече са се появили нови онлайн активистки атаки, новимемове и нови техни герои – има постоянно непрекъснатообновяване на нет ситуациите. От друга страна никой мем не енапълно оригинален, тъй като в момента, в който бъде постнатнякъде (особено, ако това е 4chan), започва да живее свойсобствен живот и всеки ще променя нещо по него, добавяйки ощезначения. Това може да се отнесе към всяка популярна тема,циркулираща из мрежата, и има изключително общо с фолклора,където също се получава продукт на колективно творчество, прикойто изначалният автор (ако има такъв) е неизвестен и всеки биможе частично да променя фолклора в процеса на непрестанното мупрепредаване.                                                

Мемове и тролвания

Тъй като 4chan е преди всичко сайт за изображения, токакви картинки се качват там? Сред най-качваните картинкибезспорно са т.нар. memes или мемове, както е прието да секазва на български. Етимологически думата произлиза от гръцкотоμίμησις, което означава „подражание” в най-общ смисъл. Най-гласуваната дефиниция на Urban Dictionary за „мем” казва, че товае „идея, вярване или система от вярвания или модел наповедение, която се разпространява посредством културата или

вертикално чрез културно наследство (родители-деца), илихоризонтално чрез културно овладяване (от пиъри, информационнимедии или развлекателните медии” (превод мой). И все пак другадефиниция от същия източник цитира по-точно това, което се имапредвид в настоящия контекст: „Единна културна информация,която представлява основна идея и може да се пренася от едининдивид към друг и да бъде подлагана на промяна, размяна иадаптация” (превод мой). В интернет мемовете могат да се появяткато картинки, комикси или видеоклипове (вж. статията„Възгледите на Фегелайн за народното творчество” в същия брой).Основното, което ги обединява, както потвърди и интервюираниятреспондент, е, че те се появяват във връзка с недоволство къмсъбитие, личност, предаване, песен... de facto това недоволствоможе да е към всичко. Всички мемове са неоригинални иобикновено пародират нещо вече съществуващо. Има няколкокатегории, в които те се вписват и всяко в съответнатакатегория се изготвя по точни правила. За да се ускори процесав правенето на мемове, дори се появява сайт– http://www.quickmeme.com/, където се качват готови шаблони иотделният потребител само трябва да добави собствен текст: несе изискват никакви технически познания или употреба на какватои да е специализирана програма. Основно мемовете могат да са:демотивиращи плакати (т.нар.demotivational posters), фотобомби,графики (LOLgraphs), анимирани картинки във формат .gif, известнипросто като Gifs, комикси и Дърп (Derp) [6].

Видове мемове

Демотивиращите плакати представляват снимка, която може дае плашеща, смешна или смущаваща, поставена в дебела чернарамка. В нея, под снимката, с големи букви е написанозаглавието, следвано от уточняващо подзаглавие със значителнопо-малък шрифт.

Фотобомбата се получава, когато някой се включи неочакванов дадена снимка, обикновено без знанието на фотографиращите сеи на заден план точно преди заснемането й.

Графиките представляват своеобразна пародия насоциологическите графики, като изглеждат по същия начин, но се

отнасят до елементи на ежедневната или популярна култура и са схумористичен характер.

Gifs, навлезли като гифове у нас, представляват снимковифайлове, състоящи се от фреймове, т.е. – анимация, но без звук.В този контекст те отново са с хумористичен характер иизползват елементи от популярната култура и развлекателнатаиндустрия.Комиксите също се правят по определени правила и това ясно личипо начина на изработка на различните видове такива. Имакомикси, които пародират популярен филм, телевизионен герой,актьор или публична личност. В този случай комиксът се състоиот няколко снимки, разположени една под друга, които не саоригинални, а са взети наготово. Самите снимки не се променят вупотребата им от различните потребители, т.е. ползват се едни исъщи такива, единственото, което се мени, е съдържанието накомикса, това, което георите казват. Другият тип комикси същоизползват регламентирани картинки и герои, но те нямат общо среално съществуащ готов продукт като филм или песен. По-скороима утвърдени герои, наричани rage faces, с които троловете иостаналите потребители на мемове се идентифицират до някаквастепен и се забавляват с тях.Най-емблематичният от тях е Trollface или още Coolface, койтостава онлайн изображението на трола.

Urban Dictionary казва, че това деформирано лице представлявавсъщност тролското лице, докато ядосва останалите потребители вмрежата. Произходът на този феномен може да се търси във 4chan,поради опити за „безсмислено тролене” и опит за изрисуване нанов комиксов герой. Заражда се на 19.09.2008 г. и оттогавастава емблемата на троловете по света. Изрязва се и се поставяна изключително много готови снимки, правят се и самостоятелнокомикси и други видове мемове с него. Както четем и всайта Knowyourmeme, когато в някоя дискусия във 4chan или вдруг подобен форум изведнъж се появи Trollface/Coolface,

потребителят иска да (по)каже на опонента си: тролих те презцялото време. Тези комикси също имат вариации, като сред най-експлоатираните са т.нар. rage comics или гневни комикси, къдетонай-популярен е един и същи персонаж, който накрая винаги ебесен [7]. Други лица от гневните комиски или т.нар. rage faces.В гневните комикси, както и в тези, в които участва Trollfaceвпечатление правят разкривените линии, както и съвсемсхематичните рисунки.

За мемовете също може да се каже, че възникват вследствиена всеобщо недоволство спрямо черти от човешкия характер, коитоповечето тролове намират за дразнещи. Те са саркастична реакцияспрямо някои човешки слабости, но също се използват и заизразяване не всеобщо недоволство към политическа ситуация.Пример за това могат да са стотиците мемове, възникналиоколо неправомерното използване на сълзотворен газ от страна наполицията срещу участващите в протестите „Окупирай Уолстрийт”.

Мемовете са нещо като регламентирани онлайн рамки, в които еудобно да се впише всеобщото настроение. Еднакво ефективни сакакто в компилирането на международни шеги, така и всистематизирането на международни бунтове. Задават общи модели,по които троловете биха могли да извършват своетосанкциониране.

Заключение

Въпросите, поставени в началото, са големи по обем,противоречиви и дават богат материал за дискусия. Невъзможно еда бъдат разгледани в максимална дълбочина и изчерпателност,поне що се отнася до интернет, където постоянно се случват новифеномени без прецедент, невписващи се в досегашната парадигма.Троловете сами по себе си не са такива явления, тъй като –както бе споменато и от интервюирания трол – изобличаването нанечий недостатък чрез сарказъм и ирония е похват, използван отчовечеството далеч преди появата на виртуалното пространство.

Това, което те носят със себе си, е поредица от ситуации вмрежата, на които се слага етикет, систематизират се и сеизготвят правила за тяхното ползване. Желанието занеобезпокоявано тролене води до създаването на кутията наПандора 4chan, където се появява един съвсем нов онлайн феномен– този на Anonymous, които показват, че освен да споделяткартинки и шеги могат масово да атакуват правителственисайтове, да се бунтуват срещу сциентологията и успешно даизобличат хора, проявяващи жестокост към животните [8]. Товаявление няма прецедент и не би могло да се обхване напълно отинструментариума понятия, с които боравим в момента. Втроленето има по малко от всички тях, но в същото време те саабсолютно неприложими.

Като заключение бих могла да кажа, че троловете не сасубкултура – те не продължават онлайн общностна груповатрадиция, не са външноразпознаваеми като принадлежащи къмопределено течение. Не са и общност, не и в смисъла, койтоРейнголд влага – имидж бордовете и анонимните чатове, където сетролват непознати, не създават топла емоционална връзка.Троловете дори не са част от Anonymous, тъй като четенето идори постването във 4chan не правят никого част отсвръхсекретна групировка, която съществува само, за да пречи направителствата. Дори ако някой, участвал в масовката похакването на сайта на PayPal, да обича в свободното си време ида троли по различните чат-стаи, форуми или нюзгрупи,  той/тяне е непременно и завинаги „член” на Anonymous, нито пък е самои единствено трол. Текучеството е огромно, всичко се променя засекунди, тези социални актьори са изключително флуидни.Идентичностите тук еманират една в друга, а анонимността гиправи трудно проследими. Да, обединени са от общ модел наповедение в мрежата, имат усещане за справедливост – доколкотоизобличаването на глупостта и човешките пороци и нездравословниотклонения са неща, които троловете отвреме-навреме правят. Нов последна сметка... they just do it for the lulz.

[1] Използва предимно по сайтове, състоящи се от интернетобщности или в IRC канали. Често се състои само от три букви.Примери: lol, omg, wtf, brb и др.<http://www.urbandictionary.com/define.php?term=internet+slang>[посетен на 7.01.2012].[2] Yes, You Should Join Anonymous.<http://www.dailykos.com/story/2011/05/03/972830/-Yes,-you-should-join-Anonymous> [посетен на 7.01.2012].[3] Например е случилото се на 13.05.2011, когато всички сапризовани да си направят женски профил в някой от големитеамерикански сайтове за запознанства и общувайки си с някой отпотребителите там, да му уредят среща в точно определен час ина точно определено място, което е едно и също за всички. Целтана това начинание е младежите, подлъгали се да отидат насрещата и изнервени от дългото чакане, да се превърнат в самияфлашмоб. През това време троловете (а и всички заинтересовани)ще имат възможност да се наслаждават на резултата посредствомпряка интернет връзка, тъй като младежите ще бъдат снимани скамера. Инструкции за това „покушение”, както и крайниярезултат, можете да видите на следния адрес:<http://knowyourmeme.com/memes/forever-alone#.Tc_Z7Fu1GbM>[посетен на 7.01.2012].[4] Правило 34 обръща внимание на притеснителната тенденция,при която за всеки малък детайл може да се измисли съответенпорнографски материал, който се разпространява безгранично ипроцъфтява в мрежата.[5] Всички правила са взети от<http://s159.photobucket.com/albums/t132/legendmike/?action=view¤t=rulesofinternet.jpg > [посетен на 7.01.2012].

[6] Последното произлиза от име на еднократен герой отанимацията “Southpark” – Mr. Derp, който се удря с тиган поглавата, викайки “Derp!”.[7] За множество примери вж.<http://www.reddit.com/r/fffffffuuuuuuuuuuuu/> [посетен на7.01.2012].[8] За повече информация вж.<http://www.ted.com/talks/christopher_m00t_poole_the_case_for_anonymity_online.html>  [посетен на 7.01.2012].

Eleonora Staykovais a BA student in Cultural Studies at Sofia University “St. Kliment Ohridski”. Her main research interests include dating websites, online sharing, online trolling, Anonymous and hacktivist acts in general.