РЕЗЮМЕТА НА НАУЧНИТЕ ТРУДОВЕ ИЗВЪН … _A.T._ 2012.pdfупотребата на живак, бисмут, арсен, кадмий, кобалт, мед

РЕЗЮМЕТА НА НАУЧНИТЕ ТРУДОВЕ ИЗВЪН ДИСЕРТАЦИЯТА ЗА

ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН „ДОКТОР”

представени от гл. ас. Антон Тачев, дм за участие в обявения конкурс за академичната длъжност „доцент” област на висше образование 7. „Здравеопазване и спорт”,

професионално направление 7.1 „Медицина” по шифър 03.01.32 „Хигиена” (Публикуван в ДВ, бр.86 от 07.11.2012г., стр. 155) за нуждите на сектор „Неорганичен анализ”, отдел

„Химичен анализ” към дирекция „Аналитични лабораторни дейности” при НЦОЗА

1. Проучване на съдържанието на UV филтри в слънцезащитни козметични продукти

при оценка на тяхната безопасност и ефективност

(дисертация за присъждане на образователна и научна степен „Доктор” по научна специалност „Хигиена”, шифър 03.01.32)

Анон Колев Тачев

София, 2010

Резюме: В слънцезащитните козметични продукти, предлагани за продължително

излагане на слънце сe използват съставки ултравиолетови (UV) филтри: химични

(органични), които абсорбират UV лъчите и физични (неорганични), които ги отразяват. Съдържанието на UV филтрите в козметичните продукти е строго регламентирано, както в европейското, така и в българското, хармонизирано с европейското законодателство (DIR.

76/768/EEC и наредба № 36 на МЗ от 2005 г. и техните изменения и допълнения). Съгласно

тези нормативни документи, при осъществяане на контрола на пазара се изисква проверка на състава на козметичните продукти по публикувани в законодателните документи

референтни методи. За определянето на UV филтрите, като съставки в козметичните продукти няма референтни методи. Необходимостта от валидирани методи за определяне на UV филтрите, като съставки се налага и във връзка с привеждането на слънцезащитните козметични продукти в съответствие с Препоръката на ЕК от 22.09.2006 „За ефикасността на слънцезащитните козметични продукти и предявяваните претенции по отношение на тяхната ефикасност”, въведена в бългаското законодателство като задължителна от 01.01.2008 г. (с Наредба за изм. и доп. на Наредба № 36 от 2005 г., за изискванията към

козметичните продукти, ДВ бр. 106/14.12.2007г.). Проведено е разработване и валиддиране на 19 химични метода (10 спектрофотометрични, 1 комплексометричен, 1 тегловен и 7

метода с високоефективна течна хроматография) за определяне на UV филтри в козметични продукти и за първи път са проведени изпитвания на седем български

слънцезащитни козметични продукти с валидираните методи и са получени нови данни за фактическото наличие на UV филтрите – като съставки и за техните отклонения от рецептурите, определящи неосигуряването на обявената на етикета защита. Приносът на разработката е и при управлението на здравния риск от UV радиацията на методично ниво.

Всички валидирани методи са включени в „Методология за оценка на слънцезащитните козметични продукти, 2008 г.”и в приложението към „Ръководство по извършване на контрола на пазара от РИОКОЗ за спазване на изискванията към козметичните продукти”,

2007,2008 г., които са предоставени на МЗ и РИОКОЗ за внедряване при контрола на козметичните продукти. Резултатите от изпитванията имат и практически принос за българските производители за коректно прилагане на Добрата производствена практика, включително: провеждане на контрол за недопускане на проблеми с дозирането,

разтварянето и хомогенизирането на UV съставките, с цел осигуряване на обявената

2

защита; предварителни проучвания на съвместимостта на UV съставките, фотоустойчивостта им и защитните им свойства по отношение на UVB и UVA лъчите.

Ключови думи: козметични продукти, UV филтри, химични методи.

2. Определяне на Бутилхидрокситолуол (БХТ) в дезодоранти с нов български

дезодориращ агент чрез тънкослойна хроматография А. Тачев, Й. Йорданова МА-София, Научен институт по хигиена и професионални заболявания Хигиена и здравеопазване 1990,3, 66-69.

Резюме: Новият български дезодориращ агент е смес от триетилцитрат, бутилхидлокситолуол (БХТ) и лимонена киселина. При санитарно хигиенната му оценка е необходимо определянето на БХТ, тъй като неговата употреба в козметични продукти е регламентирана до 0,03 %. Разработен е тънкослойно-хроматографски метод за разделяне на БХТ от триетилцитрата и определянето му в дезодориращия агент. Методът е с висока чувствителност-0,1µg в петно (0,1 mg/cm

3), бърз и удобен за практиката. Приложен е при

санитарно – хигиенната оценка на дезодоранти.

Ключови думи: бутилхидрокситолуол, козметични продукти.

3. Хигиенно-токсикологични изследвания на български натурални суровини за

козметични средства

Й. Йорданова, А. Байнова, А. Тачев, Л. Чипилска МА-София, Научен институт по хигиена и професионални заболявания Хигиена и здравеопазване 1990,4, 55-61.

Резюме: Проведени са хигиенно-токсикологични проучвания на 24 екстракта от български билки и растения и на два животински продукта – белтъчен хидролизат от панкреас и продукт, който съдържа хиалуронова киселина. Със стандартизирани методи са изследвани физико-химичните показатели на екстрактите, определени са биологично-

активните им съставки и микробната чистота. Експериментално е проучено кожно

дразнещо и кожно алергизиращото действие на морски свинчета. Всички растителни

екстракти отговарят на хигиенните изисквания и в концентрации от 2% до 10% не оказват дразнещо действие върху кожата и очите, нямат кожна сенсибилизираща активност и се разрешават за употреба в козметични продукти. Конкретите от хизоп и тагетис са кумулативни иританти и се допускат в концентрации съответно 0,05% и 0,10%. Доказан е антимикробен ефект на конкрет от тагетис. Поради кожно дразнещо действие маслато от авокадо се разрешава в концентрации до 0,3%. Белтъчният хидролизат „Биопан” се разрешава до 1,0%, а „Хиалурин” – поне 20% в козметичните средства.

Ключови думи: биологично-активни съставки, козметични продукти.

4. Миграция на формалдехид от апретирани текстилни материали при хигиенната

им оценка

Й. Йорданова, А. Тачев

МА-София, Научен институт по хигиена и професионални заболявания Хигиена и здравеопазване 1990,5, 48-54.

Резюме: Изследвана е миграцията на формалдехид (HCHO) във водни и въздушни

извлеци от 20 апретирани текстилни материали, произвеждани у нас, с оглед на хигиенната им оценка. За определяне на HCHO е използван спектрофотометричен метод,

който се основава на взаимодействие с фенилхидразинхидрохлорид и образуване в алкална

3

среда на цветно съединение с червен цвят. Методът се отличава с висока чувствителност (0,05 mg/dm

3) и много добри аналитични параметри. Установено е отделяне на значителни

количества HCHO от изследваните платове, като те са най-високи при ленените и при тези,

които съдържат други целулозни влакна до (2340 и 38 mg/dm3). По-високата температура

(37°С) благоприятства отделянето на HCHO от апретираните текстилни материали. Най-

високо е съдържанието му в първите извлеци, което показва, че той се отмива при

изпиране. В установените концентрации HCHO не би предизвикал реакции на кожно

дразнене, но концентрации над 300 mg/kg могат да провокират кожни алергични реакции.

Ключови думи: формалдехид, миграция, апретирани текстилни материали.

5. Определяне на акрилати от текстилни мателиали след висококачествената им

заключителна обработка

А. Тачев, Й. Йорданова МА-София, Научен институт по хигиена и професионални заболявания Хигиена и здравеопазване 1990,6, 57-63.

Резюме: Подбрани са подходящи условия за тънкослойно-хроматографско

разделяне и определяне на етилакрилат (ЕА), бутилакрилат (БА) и метилметакрилат (ММК). За определяне на ЕА и БА хроматографирането се провежда на готови плаки

Силикагел 60 Мерк със система подвижни разтворители: метилетил кетон-пропанол-

етанол-амоняк = 30:5:12:15, а за ММК – на готови плаки Силикагел Г и подвижна фаза бензен-ацетон = 6:3. Проявяването на петната става чрез напръскване с 0,025% разтвор на дитизон в тетрахлорметан и последващо напръскване с 30% воден разтвор на натриев хидроксид. Количествената оценка се осъществява по зависимостта √S/lg C, където S е площта на петното, а C е концентрацията или денситометрично при λ = 500 nm за БА и 510

nm за ЕА и ММК. Чувствителността на метода за ЕА и БА е 0,025 mg/dm3 (0,25 mg/kg), а за ММК е 0,25 mg/dm

3 (2,5 mg/kg ). Определено е отделянето на акрилати от апретирани

памучни платове „Китайски док” и „Михаела” във водни и въздушни извлеци, които до

третото изпиране се отмиват. Намерените концентрации не могат да предизивикат кумулативни иритативни дерматити при носене на облеклото, както и контактен алергичен

дерматит. Ключови думи Акрилати, текстилни материали.

6. Съвременни данни за употребата на дезодориращи средства и биологично-активни

екстракти в козметиката и тяхното въздействие върху организма

Й. Йорданова, А. Байнова, А. Тачев, Л. Чипилска, С. Узунова МА-София, Научен институт по хигиена и професионални заболявания Хигиена и здравеопазване 1991,3, 99-104.

Резюме: Разгледани са механизмът на действие на дезодорантите и изискванията на които трябва да отговарят, като е отделено особено внимание на новия български

дезодориращ агент (комбинация от бутилхидрокситолуен, триетилцитрат и лимонена киселина). Представени са съвременни дани за някои неблагоприятни ефекти при

употребата на дезодоранти и главно за основната активнодействаща съставка в дезодориращия агент-бутилхидрокситолуен. Разгледани са ролята и функциите на хиалуроновата киселина за човешката кожа, които обуславят употребата и като

биологично активна съставка в козметичните средства. Посочена е възможността за развитие на т.нар. протеинов тип контактен дерматит, която е значително по-малка в

4

сравнение с честотата на алергичните реакции спрямо другите компоненти на козметичните средства.

Ключови думи: козметични средства, дезодориращ агент, алергични реакции.

7. Определяне на тежки метали (мед, манган, олово, кобалт, арсен и бисмут) в пасти

за зъби чрез атомноабсорбционна спектрометрия Й. Йорданова, И. Петров, А.Тачев

МЗ-Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене Служебен бюлетин, год. IX, 1-2, 1992, 19-30.

Резюме: Известно е токсичното въздействие на тежките метали върху човешкия организъм поради преминаване на някои техни съединения през кожата и лигавиците и

кумулирането им в организма. Затова нашето санитарно законодателство забранява употребата на живак, бисмут, арсен, кадмий, кобалт, мед и олово в козметичните средства. Допуска се готовите козметични средства да съдържат технически замърсявания не повече от: 50 mg/kg мед, 10 mg/kg олово и 2 mg/kg арсен. Пастите за зъби се замърсяват с тежки

метали главно от недобре пречистени суровини в състава им, които са природни продукти

– калциев карбонат, калциев фосфат, силициев диоксид, луга. За нуждите на производствения и хигиенния контрол на пастите за зъби с цел определяне съдържанието

на тежки метали са необходими чувствителни и специфични аналитични методи.

Извършени бяха изследвания в две насоки: определяне на най-подходящи методи за предварителна подготовка на пробите от пасти за зъби за анализ и избор на най-подходящ

метод за определяне на елементите в подготвените проби. Като такива се оказаха: 1.Сухо

опепеляване със следващо разтваряне на пепелния остатък до определен обем и 2.

Минерализиране с киселинна смес от азотна и перхлорна киселини, изпаряване на основната част от киселините и следващо разтваряне на остатъка от влажни соли до

определен обем. Изследванията се проведоха с три вида пасти за зъби: първите два вида са карбонатни и съдържат съответно урея и поморийска луга. Третият вид е гелна паста. Атомноабсорбционната спектрометрия беше използвана като основен метод при всички

изследвания. Методът се основава на минерализирането на пробата от паста за зъби със смес от азотна и перхлорна киселини и на разтваряне на остатъка в 1М воден разтвор на солна киселина. Атомизирането на оловото, медта, мангана, кобалта и бисмута се извършва в пламък ацетилен-въздух. Арсенът се атомизира в термично устройство на хидридната система. Измерват се специфичните абсорбции на елементите при съответните дължини на вълната за всеки елемент. Чрез предварително подготвени стандартни

разтвори на елементите и тяхното атомизиране се построяват калибрационни криви на зависимостта концентрация на стандартните разтвори в mg/dm

3 по абцисата и специфична

абсорбция по ординатата. Едновременно с пробата от пастата за зъби се разработва и

празна проба с всички реактиви и етапи на минерализиране, чиято специфична абсорбция се изважда от специфичните абсорбции на изследваните проби. Така разработеният атомноабсорбционен метод за определяне на тежки метали (мед, манган, олово, кобалт, арсен и бисмут) в пасти за зъби в два варианта – със сухо и с мокро минерализиране се отличава с висока чувствителност, точност и възпроизводимост и дава възможност за бързо пряко определяне на голям брой елементи в една и съща проба.

Ключови думи: Атомноабсорбционна спектрометрия, тежки метали, пасти за зъби.

8. Гигиеническое исследование содержания тяжелых металлов в зубных пастах

А. Тачев, Й. Йорданова, И. Петров

5

Научный институт гигиены и профзаболеваний, Республика Болгария, София Гигиена и санитария, Москва, «Медицина», 4, 1993, 54-55.

Резюме: Минимальные количества тяжелых металлов регулярно поступает в организм человека разными путями-с пищей, питьевой водой и др. Интенсивное загрязнение воздуха свинцом приводит к резкому усилению его усвоения организмом

человека. Человек поглащает в среднем по 0,3 сырье свинца в сутки, из которых

приблизительно 10% всасывается и накапливается преимущественно в костях и других

органов. Известно токсическое воздействие тяжелых металлов на организм человека. В

литературе имеется ряд данных об отравлениях свинцом, медью, мышьяком и других

тяжелыми металлами. В связи с етим присуствие тяжелых металлов в косметических

средствах и особенно в зубных пастах представляет потенциальную опасность для здоровья человека. Цель настоящей работы-исследование содержания тяжелых металлов (меди, марганца, свинца, кобальта, мышьяка и висмута) в различных видах зубных паст болгарского производства. В качестве основного метода при всех исследованиях

использовали атомно-абсорбционную спектрометрию. Метод характеризуется хорошими

аналитическими параметрами-относительной ошибки от 1,83% до 9,25% и относительным

стандартным отклонением от 2,78% до 22,2% для разных елементов. Для исследования выбрано 8 зубных паст, содержащих основное сырье различных видов, при етом

исследовано и найболее широко употребляемое сырье кальциевый карбонат ( импортный и

болгарского производства). Выводы: Кальциевый карбонат - основное сырье для зубных паст-содержит медь,

свинец, мышьяк, концентрации которых находится в пределах допустимых гиенических

норм. Содержание елементов в карбонатных зубных пастах значительно выше, чем в гелных. Ето свидетельствует, что источником загрязнения паст металлами является кальциевый карбонат. В исследованном сырье и зубных пастах наиболе велико

содержание марганца. С гигиенической точки зрения марганец более безвреден, чем

остальные тяжелые металлы, поетому его содержание в косметических средствах не нормировано. Допускаемая миграция марганцевых соединений из пластмассовых

материалов, имеющих контакт с пищами, составляет 5 mg/kg. Имея в виду способ

применения зубных паст, считаем, что допустимым содержанием марганца в них является концентрация 20 mg/kg. Детская зубная паста (карбонатная) по сравнению с остальными

исследованными зубными пастами имеет самое болшое загрязнение свинцом (4,28 mg/kg).

Гельные пасты значительно чище, чем карбонатные и фосфатные, и поетому могут быть рекомендованы для производства детских зубных паст.

Ключовые думы: тяжелых металлов, зубных пастах.

9. Хигиенни изследвания на нови перилни препарати за интензивно пране

С. Узунова, Й. Йорданова, А. Байнова, А. Тачев, Т. Иванов Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене, към МЗ-София Проблеми на хигиената, том XVIII, 1993, 62-72.

Резюме: През 1990 г. в нашата страна започнаха да се разработват и внедряват нови

перилни препарати за интензивно пране на текстилни материали от памук, лен и смесите им с химични влакна. В световната практика са известни т.нар. “heavy duty detergents” с предназначение за интензивно пране на текстилни материали. Перилният ефект при тях се постига чрез повишаване на съдържанието на алкални неорганични и органични соли,

което позволява намаляване съдържанието на повърхностноактивни вещества (ПАВ). ПАВ

повишават кожната пропускливост, с което улесняват проникването на всички компоненти

6

(включително и ПАВ) на перилните средства през кожата. Целта на настоящото проучване е да се установят хигиенните свойства на новоразработените прахове за интензивно пране и да се проучи въздействието им върху кожата на човека. Изследвани са пет нови перилни

прахове за интензивно пране на фирма «Верила». Праховете са изпитани по следните показатели: Органолептични показатели (цвят, мирис, консистенция), рН (на 1%-ен воден

разтвор), общо съдържание на ПАВ, съдържание на нейоногенни ПАВ, съдържание на карбамид, съдържание на натриев карбонат, свободни алкалии, пенообразуваща способност, формалдехид, присъствие на амониева селитра (качествени аналитични

реакции). Проведоха се изследвания върху 125 доброволци за установяване на кожнодразнещото и кожноалергизиращото действие с финландски епитест с 0,5% и 2,0%

разтвори от перилните препарати, като положителна проба показа само едно лице. При

тестуване на доброволците след 30-дневно пране с перилните препарати по рецептура на производителя (5 g прах на 1 литър вода при 35-40 °С) не се откриха признаци на кожна алергизация. По време на ползването на всички препарати не се регистрираха субективни

оплаквания за кожно дразнене или за обриви и сърбеж по кожата на ръцете поради

алергия. При повторните епикутанни тестове с 5% и 20% водни разтвори на перилните препарати не се установиха реакции на дразнене или придобита след употребата свръхчувствителност. Доброволците дават много висока 70% и висока 28% оценка на перилния ефект на препаратите. За недопускане на нарушения на хигиенните изисквания производителят следва да дозира точното количество на съставките в разходните норми,

да осигури хомогенизиране и добро смесване и да използва глуха опаковка (предимно

картонена) с ясни надписи върху нея за предназначението и начина на приложение на препарата.

Ключови думи: Перилни препарати, интензивно пране, кожно дразнене.

10. Български растителни екстракти, като биологично-активни съставки на

козметични средства

Й. Йорданова, С. Узунова, А. Байнова, Л. Чипилска, А. Тачев, Т. Иванов Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене, към МЗ-София Проблеми на хигиената, год. XI, 1-2, 1994, 61-66.

Резюме: България е богата на лечебни билки и растения, които са високо ценени

суровини за козметичната промишленост. Тяхното предимство пред синтетичните суровини е по-мекото им действие върху организма. От тях се приготвят екстракти, които

благодарение на биологично-активните химически съединения, оказват противовъзпалително, омекотяващо, адстрингентно, регенериращо, епителизиращо,

стимулиращо и укрепващо действие върху кожата, косата и лигавиците. От козметичните суровини най-чести алергични и фотоалергични дерматити предизвикват ароматичните продукти, като по най-нови данни 30% от контактните дерматити, предизвикани от козметични средства, се дължат на алергия към парфюмните композиции.

Освен реакции на сенсибилизация, някои ароматни растителни масла при употреба във високи концентрации предизвикват и кожно дразнене. Предишни наши хигиенно-

токсикологични проучвания на 51 екстракти от български билки и растения показват, че те отговарят на хигиенните изисквания и в концентрации от 2% до 10% не оказват дразнещо

действие върху кожата и очите и не предизвикват кожна сенсибилизация. Настоящото

проучване обхваща 18 растителни суровини – екстракти, конкрети, абсолю, масла от растения и билки, получени чрез екстракция с различни разтворители (етанол, метанол, пропиленгликол, хексан, петролеев етер). Проведени са химични, токсикологични (очно и

7

кожно-дразнещо действие и кожна сенсибилизация) и микробиологични изследвания на растителните суровини. Физико-химичните и химичните показатели включват: външен

вид, цвят, мирис, консистенция, относителна плътност, коефициент на пречупване, киселинно число, стойност на рН, сух остатък, присъствие на тежки метали (живак, арсен,

олово и кадмий), присъствие на метилов алкохол, доказване на активнине съставки

(флавоноиди, дъбилни вещества, ментол, камфор, етерични масла, катехини,

аминокиселини, слузи, розмаринова киселина, гринделова киселина, метилсалицилат). Всички растителни екстракти, използвани в концентрации от 2% до 10% в козметичните средства не показват микробен растеж при директни посевки върху твърди и течни

хранителни среди. Токсикологичното проучване на продуктите от гринделия (конкрет, абсолю и етерично масло) доказва, че приложението им в концентрации до 2% не представлява опасност от развитие на контактни иритативни и контактни алергични

дерматити. При изследване на антимикробната активност на продуктите от гринделия, розмарин и жен-жен се доказа широкия им антимикробен спектър, което ги прави

подходящи за използване и като антимикробни агенти в концентрации съответно 0,25% -

2,0%.

Ключови думи: Растителни суровини, козметични средства.

11. Regulation of the content of conserving agents on the basis of formaldehyde in

detergents for daily wants

S. Uzunova, J. Jordanova, A. Bainova, L. Chipilska, T. Ivanov, A. Tachev

National Center of Hygiene Medical Ecology and Nutrition - Sofia

Доклади на Българската академия на науките, том 47, №6, 1994, 113-116

Abstract: The absence of conserving agents in detergents for daily wants based on the

anionic and non-ionogenic surface-active substances (SAS) leads to deterioration of their

properties and ineffectiveness for utilization till the expiration date determined according to the

standartized document. Formaldehyde is a wide-spectrum conserving agent. It is an irritant but

skin irritation is obtained by exposure to concentrations higher than 2%. The investigations of

volunteers show an irritative reactions only in 5% of persons subjected to the applying of 1%

formaldehyde for 24 hours under occlusion. In various countries (Germany, France, Bulgaria)

and in the Ordinance 76/768/1993 EEC, formaldehyde is permited as a conserving agent for

cosmetic preparations at concentrations up to 0,2% as at the same time absence of irritative

reaction for the consumers is guaranteed. The aim of this study is to determine the minimum

effective concentration of formaldehyde below the defined level of 0,1% for detergents in daily

wants according to literature data as well as to propose a hygienic norm. The investigations were

conducted with two conserving agents on the basis of formaldehyde: formalin (38%

formaldehyde) and biocide MF (tris-hydroxyethylhexahydrotriazine). The latter is depot of

formaldehyde received at its condensation with monoethanolamine. Acording to the literature

study conducted, it was established that the formaldehyde used up to 0,1% as a conserving agents

in detergents has no risk factors for the population. Thete was no skin-irritant effect of

formaldehyde and biocide MF at a single epicutaneous testing both with concentrations of 0,1%

and 0,5% on the volunteers. The minimum ihibited concentrations (MIC) for formaldehyde –

0,006% was established in the microbiological investigations. The results show that test microbes

of the primary and the secondary contaminations die up to the 48th

hour. In order to provide

formaldehyde in detergents with a conserving agents (without carbamide in the composition) in

the concentrations regulated for formaldehyde 0,02%-0,05%, it is necessary to use biocide MF at

concentrations of 0,2%-0,4%. The epidemiological investigation of 60 volunteers using

8

detergents with a conserving agent of 0,4% biocide MF did not show data for injuries of skin,

nails and hair. There were no subjective complaints.

Conclusion: on the basis of researches conducted, the following regulations couid be suggested:

1. Formalin is permitted as a conserving agents in detergents for daily wants (preparations for

washing the kitchen utensils and curtlery, shampoos and others), which do not contain carbamide

in their composition, at concentrations ranging from 0,02 to 0,05% (calculated as formaldehyde);

2. Biocide MF (tris-hydroxyethylhexahydrotriazine) could not be used as a conserving agent in

detergents for daily wants (preparations for washing the kitchen utensils and curtlery, shampoos

and others), ), which do not contain carbamide in their composition, at concentrations ranging

from 0,2% to 0,4%.

Key words: Conserving agents, detergents, formaldehyde.

12. Автоокисление и стабилност на козметичните средства


Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене, МЗ, София Хигиена и здравеопазване, vol. XXXVII, 3-4,1994, 58-60.

Резюме: Разгледани са причините, на които се дължи автоокислителното гранясване на козметичните средства на липидна основа и промените до които то води. Представени са критериите и методите за оценка на степента на окисление на козметичните продукти чрез определяне на: пероксидното число (ПОЧ), органолептичните промени, концентрацията на вторичните продукти на окислението (карбонилно, р-анизидиново, тиобарбитурово число)

и др. Разгледан е проблемът за стабилизиране на козметичните продукти с подходящи

антиоксиданти и консерванти, като са посочени най-широко използваните у нас. Представени са и някои растителни продукти с изразено бактерицидно действие и широк антимикробен спектър, които могат да се използват в козметиката като антимикробни

агенти в концентрации 0,5% - 3,0%.

Ключови думи: Автоокисление, козметични продукти, консерванти.

13. Изследване на окислителната стабилност на козметични средства на липидна

основа

А. Тачев, Й. Йорданова Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене, МЗ, София Хигиена и здравеопазване, vol. XXXVIII, 4-5,1995, 56-59.

Резюме: Козметичните средства на липидна основа имат ясно изразена склонност към автоокислително гранясване. Проведено е проучване на окислителната стабилност на 23 козметични кремове и червила за устни при съхранението им в продължение на 15

месеца при стайна температура. Изследванията са проведени през три месеца по следните показатели: органолептични свойства, пероксидно число (ПОЧ), пара-анизидиново число.

Резултатите показват, че 11 от изследваните козметични средства имат добра стабилност до края на проучването. Останалите 12 променят органолептичните си свойства, като

придобиват неприятен мирис и се разслояват, и показват завишени стойности за ПОЧ на шестия месец, които след това намаляват. Това се дължи на окислетелното разграждане на пероксидите, свързано с образуване на вторичните продукти на процеса – ниско

молекулни алдехиди, кетони и др., които предизвикват неприятните промени в органолептичните свойства. Най-склонни към окисление са продуктите с високо

съдържание на ненаситени съединения като: растителни масла, хидрогенирани мазнини и

др.

9

Ключови думи: Окислителна стабилност, козметични кремове, пероксидно число.

14. Хигиенно проучване на ефективните концентрации на етанол, натриев бензоат и

натриев хлорид в миещи средства за бита

С.Узунова, Л. Чипилска, Й. Йорданова, Т. Иванов, А. Тачев

Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене, МЗ, София Хигиена и здравеопазване, vol. XXXVIII, 4-5,1995, 34-37.

Резюме: Целта на проучването е да се установят ефективните концентрации на етанол, натриев бензоат и натриев хлорид като консерванти в миещи средства за бита. Проведении са микробиологични изследвания за установяване на минималната подтискаща концентрация на етанола, натриевия бензоат и натриевия хлорид, като са изпитани концентрациите 0,63%, 1,25%, 2,50%, 5,00% и 10,00%. Използван е метод на серийните разреждания в течна хранителна среда. Като тест – бактерии са взети щамове от видовете E.Coli, S. Aureus, P. Aeruginosa. Проучена е ефективността на етанол 2,50%,

3,50% и 5,00% и натриев бензоат 2,50% и 3,50% в миещи средства по метод с натоварване. Проведени са санитарно-химични изследвания за определяне на консерванта етанол в миещи средства в течение на четири месеца, с газ-хроматографски метод. Извършени са епидемиологични проучвания на групи от 60 доброволци. На базата на проучванията е предложена хигиенна норма за етанол 5,00%-10,00% в течни миещи средства за бита, а за натриевия бензоат 2,50-3,00%. Етанолът се доказва неефективен за шампоани, а натриевият хлорид – неподходящ като консервант за миещи средства за бита.

Ключови думи: ефективни концентрации, миещи средства за бита, етанол, натриев бензоат, натриев хлорид.

15. Определяне на консерванти (нипа-естери) в козметични средства чрез

тънкослойна и газова хроматография

А. Тачев, Й. Йорданова, В. Гечев, Т. Златева, Х. Генева Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене, МЗ, София Хигиена и здравеопазване, vol. XXXVIII, 4-5,1995, 60-62.

Резюме: При повишените съвременни изисквания към безопасността на козметичните средства, консервантите са обект на строг надзор по отношение на тяхната безвредност. Нашето законодателство допуска употребата на НИПА-естерите (метилов-, етилов-, пропилов- и бутилов-естер на пара-хидроксибензоената киселина) в козметиката в концентрации до 0,40% поотделно и до 0,80% в смес. Това налага количественото им

определяне при санитартия контрол на козметичните средства. Разработен е газхроматографски метод за директно разделяне и определяне на НИПА-естерите в козметични средства без екстракция чрез капилярна газова хроматография. Методът се отличава с висока чувствителност, бързина и лекота на изпълнение и е приложим за всички козметични средства. Разработен е тънкослойно-хроматографски метод за разделяне, идентифициране и определяне на НИПА-естерите в козметичните средства. Методът е с висока чувствителност – 0,50µg / петно.

Ключови думи: НИПА-естери, козметични средства, консерванти.

16. Хигиенни проучвания на нови български силк-протеини за козметични средства

С. Узунова, А. Байнова, Й. Йорданова, Л. Чипилска, Т. Иванов, А. Тачев

Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене, МЗ, София Интернационална Медицинска Асоциация “България” (ИМАБ), Годишен сборник научни

трудове, том. 1, 1995, 141-143.

10

Резюме: През последните години силк-протеините се наложиха в световен мащаб

като особено ценни биологично-активни съставки в козметични средства за косата и

кожата, с доказано положително въздействие и отсъствие на токсичност. Целта на настоящето проучване е да се проучат новите български силк-протеини: белтъчен

концентрат от естествена коприна, копринен прах “Силк” и спиртен екстракт от какавида на копринена буба. Проведени са токсикологични (кожно-дразнещо действие, кожно-

сенсибилизиращо действие и очно-дразнещо действие), санитарно химични (стойност на рН, съдържание на вода, съдържание на сухо вещество, относителна плътност, коефициент на пречупване, съдържание на метанол, присъствие на тежки метали). Микробиологични

изследвания на новите суровини включват проучване на микробната чистота по

отношение на хетеротрофни мезофилни микроорганизми, микроскопични гъби и условно-

патогенни и патогенни бактерии от сем. Ентеробактериацее и видовете Стафилококус ауреус и Псеудомонас аеругиноза. Установена е ефективността на консерванта 2-бромо-2-

нитро-1,3-пропандиол (бронопол) в концентрации 0,10% и 0,20%, като се доказва неговата белтъчна несъвместимост. На базата на проведените проучвания и данните от литературата за силк-протеините и консервантите за козметични средства, трите изследвани продукта отговарят на хигиенните изисквания за влагане в козметични

средства в предложените от производителя концентрации, както следва: белтъчен

хидролизат от естествена коприна - в шампоани, балсами и бои за коса до 2,0% спрямо

белтъка; копринен прах “Силк” - за шампоан-кондиционери 0,50% спрямо белтъка; спиртен екстракт от какавида на копринена буба – за козметични гелове и кремове – до

6,0%. На базата на изследванията се доказа, като ефективен консервант комбинацията от метилов естер на пара-хидроксибензоената киселина (Нипагин)-0,50% и пропилов естер на парахидроксибензоената киселина (Нипазол)- 0,30%.

Ключови думи: силк-протеини, козметични средства, ефективност.

17. Хигиенно проучване на нова българска суровина “Колагеназа” за козметичната

промишленост


Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене, МЗ, София Сборник доклади от конференциите на СД “Хигитест”, 1996, 170-175.

Резюме: Процесите на стареене на кожата на човека са свързани предимно с превръщането на разтворимия в млада възраст колаген, представляващ 70% от съединителната тъкан на дермата, в неразтворим. Загубената еластичност и влажност на кожата може да се компенсира в известна степен чрез външно приложение на козметични

средства, съдържащи разтворим колаген. Целта на настоящата разработка е да се изследва безвредността на максимално приложимата от токсикологична гледна точка концентрация на новоразработения български ензимен колагенен препарат “колагеназа” и се проучат промените в микробната чистота и санитарно-хигиенните показатели на козметични

средства с прибавена в битови условия “колагеназа”. Колагеназата представлява стабилизиран разтвор на ензима колагеназа, изолирана от Стрептомицес флавус (0,001%

колагеназа по белтъчно съдържание). По изпитвания проведени в БАН, колагеназната активност по Mandi е 214 UI. Предлага се от производителя за козметични средства (нощни кремове за лице) в концентрации до 1,0%. Проведени са токсикологични (кожно и

очно дразнещо действие, кожна сенсибилизация), микробиологични и санитарно химични

изпитвания. Новата суровина за козметичната промишленост “колагеназа” отговаря на хигиенните изисквания за влагане в козметични средства в предложената от

11

производителя концентрация – до 1,0%. В случай че “колагеназата” не се влага в рецептурите на козметичните средства в производствени условия, същата следва да се предлага от производителя в търговската мрежа само в комплект със съответното

козметично средство, за което е предназначена, с известен състав, без консервант с белтъчна несъвместимост и друга колагенова съставка.

Ключови думи: “колагеназа”, концентрация, козметични средства.

18. Хигиенно проучване на нови български суровини “Колагенов разтвор” и

“Микроагрегати от лиофилизиран колаген” за козметичната промишленост


Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене, МЗ, София Хигиена и здравеопазване, vol. XXXIX, 3, 1996, 27-31

Резюме: Проучени са новите български суровини ”колагенов разтвор” и

“микроагрегати от лиофилизиран колаген”. Проведени са токсикологични (кожно и очно

дразнещо действие и кожна сенсибилизация), микробиологични и санитарно-химични

изследвания за установяване на въздействието върху кожата и лигавиците на очите, проследяване на микробната чистота и санитарно химичните показатели на козметични

средства, съдържащи новите съставки. Получените резултати показват отсъствие на кожно-дразнещо и кожно-сенсибилизиращо действие при 5% разтвор на колаген и 1%

разтвор на микроагрегати на лиофилизиран колаген. 1% водни разтвори на същите колагенови препарати не предизвикват очно-дразнещо действие. При имитиране на условията на съхранение в бита козметичните средства (дневен крем с прибавен 4%

кологенов разтвор и маска за лице с прибавени 0,5% микроагрегати от лиофилизиран

колаген) не променят микробната си чистота и не показват данни за окислителна промяна. Доказва се белтъчната несъвместимост на консерванта бронопол. Това показва необходимостта от контролирано влагане на колагеновите препарати в козметични

средства с известен състав, без консерванти с белтъчна несъвместимост и други

колагенови съставки.

Ключови думи: лиофилизиран колаген, козметични средства, консерванти.

19. Определяне на флуор в пасти за зъби чрез тънкослойна и газова хроматография

А. Тачев, Й. Йорданова, В. Гечев, Ст. Златева Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене, МЗ, София Хигиена и здравеопазване, vol. XLI, 2/3, 1998, 49-51

Резюме: Пастите за зъби са едни от най-широко употребяваните средства за хигиена на устната кухина. При повишените съвременни изисквания към безвредността им, съставките на пастите за зъби са обект на строг хигиенен контрол. Флуорните съединения се използват, като активнодействащи антикариесни съставки. Тяхното

съдържание е регламентирано в нашето санитарно законодателство в концентрации до

0,15% (изчислено, като водоразтворим флуор). Това налага количественото му определяне при санитарния контрол на пастите за зъби. Разработен е газхроматографски метод за директно определяне на водоразтворимия флуор в пасти за зъби, който се отличава с висока чувствителност и лекота на изпълнение. Предложен е тънкослойно-хроматографски

метод за идентифициране и количествено определяне на натриев монофлуорфосфат в пасти за зъби. Методът е с висока чувствителност.

Ключови думи: пасти за зъби, флуор, концентрация.

12

20. Определяне на консерванта Бронопол в козметични средства чрез газова и

тънкослойна хроматография

А. Тачев, Й. Йорданова, В. Гечев, Ст. Златева Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене, МЗ, София Хигиена и здравеопазване, vol. XLI, 2/3, 1998, 51-53

Резюме: При повишените съвременни изисквания към безопасността на козметичните средства, консервантите са обект на строг надзор по отношение на тяхната безвредност. Нашето санитарно законодателство допуска употребата на консерванта Бронопол в козметиката в концентрации до 0,05%. Това налага количественото му определяне при санитарния контрол на козметичните средства. Разработен е газхроматографски метод за директно разделяне и определяне на Бронопола в козметични

средства без екстракция. Методът се отличава с висока чувствителност (0,5 µg/cm3),

бързина и лекота на изпълнение и е приложим за всички видове козметични средства. Разрабоотен е тънкослойно-хроматографски метод за разделяне и количественно

определяне на консерванта бронопол в течни козметични средства. Методът е с чувствителност 3,0µg/петно.

Ключови думи: Козметични средства, консерванти, бронопол.

21. Методика за определяне на формалдехид в козметични средства и текстилни

материали


Национален център по хигиена медицинска екология и хранене,МЗ,София Сборник методи за хигиенни изследвания, 1999, том I, раздел «Предмети за бита», 1-3.

Резюме: Методиката се отнася за спектрофотометрично определяне съдържанието

на формалдехид в отмиващи се козметични средства (шампоани, балсами), миещи

средства за бита в концентрации от 0,005 до 0,05% и във водни извлеци от текстилни

материали в концентрации от 0,05 до 1,0 mg/dm3. Формалдехидът (НСНО) е вещество с

общотоксично, сенсибилизиращо и силно дразнещо действие върху лигавиците, очите, горните дихателни пътища и кожата. Поради това е разрешен за употреба, като консервант само в отмиващи се козметични средства в концентрации 0,02-0,05%. За облагородяване на текстилните материали се използват формалдехид, съдържащи апретиращи средства, от които в процеса на съхранение и експлоатация на готовите изделия се освобождава формалдехид. Методиката се основава на взаимодействието на формалдехида с фенилхидразинхидрохлорид, при което се образува фенилхидразон. Последният се окислява от калиев ферицианид и се получава съединение с червен цвят, което се екстрахира с изопропилов алкохол в алкална среда и се измерва оптическата плътност при

дължина на вълната 520 nm. Параметрите на методиката са: линеен диапазон от 1µg до 10

µg в определяемия обем (10 сm3); граница на откриване 0,5 µg в определяемия обем;

граница на определяне 1,0 µg в определяемия обем; стандартно отклонение при условия на повторяемост 0,0288 при концентрации от 1 µg до 5 µg и 0,047 при при концентрации от 5

µg до 10 µg; относително стандартно отклонение (коефициент на вариация) Cv (%)- 2,58

при концентрации от 1 µg до 5 µg и 0,49 при при концентрации от 5 µg до 10 µg.

Аналитичните параметри на методиката са определени чрез разработване на моделни

водни разтвори с прибавени концентрации на формалдехид 0,1 mg/dm3 и 1,0 mg/dm

3 (1,0

µg и 10 µg) и проби от шампоан с прибавени концентрации на формалдехид – 0,005% и

0,05%. Разработени са по осем успоредни проби от всяка концентрация, при едни и същи

13

лабораторни условия, апаратура и аналитици. Получените резултати са обработени

статистически.

Методиката е лесна, бърза да изпълнение, не изисква скъпа и сложна апаратура и е подходяща за определяне на формалдехид в козметични средства, миещи средства за бита и във водни извлеци от апретирани с формалдехидсъдържащи апрети текстилни

материали.

Ключови думи: козметични средства, текстилни материали, формалдехид.

22. Методика за определяне на анионни повърхностноактивни вещества (а-ПАВ) в

козметични, перилни и миещи средства


Национален център по хигиена медицинска екология и хранене, МЗ,София Сборник методи за хигиенни изследвания, 1999, том I, раздел «Предмети за бита», 4-6.


на а-ПАВ в шампоани, перилни и миещи средства, където те са основнта активнодействаща съставка. Анионните ПАВ представляват сулфатирани или

сулфонирани алкохоли, мастни киселини, мастни амиди, ароматни въглеводороди.

Методиката е приложима за определяне на а-ПАВ в концентрации от 1% до 20% (при по-

големи концентрации е необходимо разреждане). Като пречещи вещества се явяват катионните ПАВ. Анионните ПАВ реагират във воден разтвор при рН=2 с индикатора «Ремакрилблау B”, като образуват комплексно съединение със син цвят, разтворимо в хлороформ. Интензитетът на оцветяването е пропорционален на концентрацията на активното вещество. Измерва се оптическата плътност на хлороформения слой при

дължина на вълната 623 nm. Параметрите на методиката са: линеен диапазон от 2 µg до 20

µg в определяемия обем (50 сm3); граница на откриване 1 µg в определяемия обем; граница на определяне 2 µg в определяемия обем; стандартно отклонение при условия на повторяемост 0,0786 при концентрация от 2 µg до 10 µg и 0,0756 при концентрация от 10

µg до 20 µg; относително стандартно отклонение (коефициент на вариация) Cv (%)- 1,54

при концентрации от 2 µg до 10 µg и 0,50 при при концентрации от 10 µg до 20 µg.

Аналитичните параметри на методиката са определени чрез разработване на моделни

водни разтвори с прибавени концентрации на а-ПАВ 5 µg и 15 µg в 50 сm3. Разработени са

по осем успоредни проби от всяка концентрация, при едни и същи лабораторни условия, апаратура и аналитици. Получените резултати са обработени статистически.

Методиката е лесна, бърза за изпълнение, не изисква скъпа и сложна апаратура и е подходяща за определяне на а-ПАВ в козметични средства, миещи и перилни средства за бита.

Ключови думи: анионни повърхностноактивни вещества, козметични средства, перилни средства, миещи средства.

23. Методика за определяне на катионни повърхностноактивни вещества (к-ПАВ) в

козметични средства и препарати на битовата химия


Национален център по хигиена медицинска екология и хранене, МЗ,София Сборник методи за хигиенни изследвания, 1999, том I, раздел «Предмети за бита», 6-8.


на к-ПАВ в козметични средства (балсами за коса, лосиони, дезодоранти и др.), както и в препарати на битовата химия (антистатици, и омекотители за дрехи, дезинфектанти и др.).

14

Катионните ПАВ представляват соли на алифатни амини (предимно четвъртични

амониеви соли), алкилбензенамониеви соли, алкилпиридинови соли. Методиката е приложима за определяне на к-ПАВ в концентрации от 0,2% до 2%. Като пречещи

вещества се явяват анионните ПАВ. Катионните ПАВ реагират в подкислен воден разтвор

с индикатора «бромфенолблау», като образуват комплексно съединение с жълт цвят, разтворимо в хлороформ. Интензитетът на оцветяването е пропорционален на концентрацията на активното вещество. Измерва се оптическата плътност на хлороформения слой при дължина на вълната 416 nm. Параметрите на методиката са: линеен диапазон от 0,05 mg до 0,5 mg в определяемия обем (50 сm3); граница на откриване 0,02 mg в определяемия обем; граница на определяне 0,5 mg в определяемия обем;

стандартно отклонение при условия на повторяемост 0,0122 при концентрация от 0,05 mg

до 0,2 mg и 0,0039 при концентрация от 0,2 mg до 0,5 mg; относително стандартно

отклонение (коефициент на вариация) Cv (%)- 2,54 при концентрации от 0,05 mg до 0,2 mg

и 1,34 при при концентрации от 0,2 mg до 0,5 mg. Аналитичните параметри на методиката са определени чрез разработване на моделни водни разтвори с прибавени концентрации на к-ПАВ 0,1 mg и 0,4 mg в 50 сm3

. Разработени са по осем успоредни проби от всяка концентрация, при едни и същи лабораторни условия, апаратура и аналитици. Получените резултати са обработени статистически.

Методиката е лесна, бърза за изпълнение, не изисква скъпа и сложна апаратура и е подходяща за определяне на к-ПАВ в козметични средства и препарати на битовата химия.

Ключови думи: катионни повърхностноактивни вещества, козметични средства, препарати на битовата химия.

24. Методика за определяне на консерванти (НИПА-естери) в козметични средства

чрез тънкослойна и газова хроматография

Й. Йорданова, А. Тачев, В. Гечев Национален център по хигиена медицинска екология и хранене-София Сборник методи за хигиенни изследвания, 2000, том II, раздел «Предмети за бита», 16-19.

Резюме: НИПА-естерите: Нипагин М (метилов-), Нипагин А (етилов-), Нипазол

(пропилов-) и Нипабутил (бутилов) естери на пара-хидроксибензоената киселина са едни

от най-широко използваните консерванти за козметични средства. Те са разрешени за употреба от санитарното законозателство в концентрации до 0,4% поотделно и до 0,8% в смес. Тънкослойно хроматографският метод се основава на разделяне на НИПА-естерите върху Силикагел 60 F254 с подходяща система от разтворители и проявяване чрез облъчване с УВ-светлина с дължина на вълната 254 nm. Параметрите на методиката са: граница на откриване 0,5µg/петно; граница на определяне 1,0 µg/петно; чувствителност 1,0

mg/g; стандартно отклонение при условия на повторимост за Нипагин М - 0,065 при

концентрация 1,0 µg/петно и 0,408 при концентрация 5,0 µg/петно; относително

стандартно отклонение (коефициент на вариация, Cv,%) за за Нипагин М – 5,80 при

концентрация 1,0 µg/петно и 11,40 при концентрация 5,0 µg/петно. Аналитичните параметри на методиката са определени, като са приготвени моделни смеси със съответните НИПА-естери, от които са нанесени върху хроматографската плака по две концентрации: 1,0 µl/петно и 5,0 µl/петно, по шест успоредни проби от всяка концентрация. Получените резултати са обработени статистически. Газхроматографската методика за определяне на НИПА-естерите в козметични средства се прилага при

концентрации над 0,01%. Методиката се основава на директно разделяне (без екстракция) на различните НИПА-естери посредством капилярна колона и последващото им

15

определяне с пламъчно-йонизационен детектор. Параметрите на методиката са следните: граница на откриване в разтвори за анализ при съотношение сигтал:шум = 3:1 и

инжектиране на 1,0 µl проба: 1,0 µg/cm3; относително стандартно отклонение (коефициент

на вариация Cv, %) при условия на повторимост за Нипагин М – 17,0 при концентрация 1,0

µg/cm3, 4,2 при концентрация 50 µg/cm

3 и 4,0 при концентрация 200 µg/cm

3;

чувствителност 0,01 тегл.%; линеен диапазон от 1 µg/cm3 до 2000 µg/cm

3. Аналитичните

параметри на метода са определени чрез хроматографиране на стандартни разтвори на НИПА-естерите с точно определени концентрации при 6-кратно инжектиране. Получените резултати са обработени статистически.

Методите за определяне на консерванти НИПА-естери в козметични средства чрез тънкослойна и газова хроматография са бързи, точни и лесни за употреба и могат да се използват успешно при контрола на козметичните продукти..

Ключови думи: козметични средства, НИПА-естери, концентрация.

25. Методика за определяне на флуор в пасти за зъби чрез газова хроматография

В. Гечев, Й. Йорданова, А. Тачев

Национален център по хигиена медицинска екология и хранене, МЗ,София Сборник методи за хигиенни изследвания, 2000,том II,раздел «Предмети за бита»,19-21

Резюме: Методиката се прилага за директно определяне на водоразтворим флуор в пасти за зъби при концентрации над 0,01 тегл.%. Флуорните съединения се използват като

активнодействащи антикариесни съставки в пастите за зъби. Тяхното съдържание е регламентирано в санитарното законодателство в концентрации до 0,15% (като

водоразтворим флуор). Методиката се основава на дериватизация на флуорните йони с триметилхлорсилан. Образувалият се тримитилфлуорсилан се определя газхроматографски,

чрез инжектиране на газова фаза. Параметрите на методиката са: граница на откриване в разтвори за анализ при съотношение сигнал:шум – 3:1 и инжектиране на 1µl проба: 0,2

µg/cm3 изразено като флуор; относително стандартно отклонение (коефициент на вариация,

Cv,%) при условия на повторяемост – 4,8 при концентрация 5 µg/cm3, 3,7 при концентрация

10 µg/cm3 и 4,1 при концентрация 20 µg/cm

3, линеен диапазон от 0,2 µg/cm

3 до 2000 µg/cm

3.

Аналитичните параметри на метода са определени чрез хроматографиране на стандартни

разтвори на флуорното съединение с точно определени концентрации при 6-кратно

инжектиране. Получените резултати са обработени статистически. Представената методика се отличава с голяма бързина, точност и може директно да бъде приложена при аанализа на пасти за зъби и води за уста.

Ключови думи: Пасти за зъби, флуор, концентрация.

26. Методика за определяне на консерванта бронопол в козметични продукти чрез

газова хроматография

Й. Йорданова, А. Тачев, В. Гечев Национален център по хигиена медицинска екология и хранене, МЗ,София Сборник методи за хигиенни изследвания, 2002, том IV, раздел «Предмети за бита», 39-40.

Резюме: Методиката се прилага за определяне на консерванта бронопол в козметични продукти при концентрации над 0,005% (М/М). Бронополът (2-бромо-2-нитро-

1,3-пропандиол) е един от най-широко използваните консерванти в козметични продукти.

Употребата му е регламентирана от санитарното законодателство. Методиката се основава на разделяне на бронопола на колона с пълнеж при подходящ температурен режим и

16

последващото му определяне с електронулавящ детектор. Параметрите на методиката са: граница на откриване в разтвора за анализ при съотношение сигнал:шум = 3:1 и

инжектиране на 1 µl проба – 0,1 µg/cm3; граница на определяне 0,5 µg/cm

3; относително

стандартно отклонение (коефициент на вариация, Cv,%) при условия на повторяемост –

при концентрация 0,5 µg/cm3 - 4,2, при концентрация 5 µg/cm

3 - 3,9 и при концентрация 10

µg/cm3

- 3,5. Аналитичните параметри на метода са определени чрез хроматографиране на стандартни разтвори на бронопола с точно определени концентрации при шест кратно

инжектиране. Получените резултати са обработени статистически.

Газхроматографският метод за определяне на консерванта бронопол в козметични

продукти е бърз,точен, лесен за изпълнение и може да се използва при контрола на козметичните продукти.

Ключови думи: козметични продукти, бронопол, концентрация.

27. Методика за определяне на консерванта триклозан в козметични продукти чрез

тънкослойна хроматография


Национален център по хигиена медицинска екология и хранене, МЗ,София Сборник методи за хигиенни изследвания, 2002, том IV, раздел «Предмети за бита», 40-42.

Резюме: Методиката се прилага за определяне на консерванта триклозан в козметични продукти при концентрации над 0,05% (М/М). Триклозанът (2-хидрокси-

2’,4’,4-трихлордифенил етер) е антибактериален агент, който се използва широко в продукти за устната кухина, дезодоранти и други продукти за лична хигиена. Употребата му е регламентирана от санитарното законодателство. Методиката се основава на тънкослойно-хроматографско разделяне на триклозана върху силикагел 60 F254 с подходяща система от разтворители и проявяването му чрез облъчване с УВ-светлина с дължина на вълната 254 nm. Параметрите на методиката са: граница на откриване 0,3

µg/петно; граница на определяне 0,5 µg/петно; стандартно отклонение при условия на повторяемост – при концентрация 1 µg/петно – 0,055, при концентрация 5 µg/петно –

0,460; относително стандартно отклонение (коефициент на вариация, Cv,%) при

концентрация 1 µg/петно – 5,95, при концентрация 5 µg/петно – 11,20. Аналитичните параметри на методиката са определени като са приготвени моделни смеси с триклозан, от които са нанесени върху хроматографската плака по десет успоредни проби от две концентрации: 1 µg/петно и 5 µg/петно. Получените резултати са обработени

статистически. Представената методика с тънкослойна хроматография за определяне на консерванта триклозан, се отличава с добра чувствителност, бързина на изпълнение и

може да бъде използвана за анализ на козметични продукти.

Ключови думи: козметични продукти, триклозан, концентрация.

28. Методика за определяне съдържанието на олово в козметични продукти чрез

атомноабсорбционна пламъкова спектрометрия

Л. Мечкуева, А. Тачев, Й. Йорданова, М. Бакърджиева Национален център по хигиена медицинска екология и хранене, МЗ,София Сборник методи за хигиенни изследвания, 2002, том IV, раздел «Предмети за бита», 43-46.

Резюме: Методиката се отнася за определяне на общото съдържание на олово в козметични продукти. Обхватът на методиката и от 0,05 mg/kg до 50 mg/kg олово.

Методиката се основава на:

17

1. минерализацията на пробата със смес от концентрирани киселини (азотна и перхлорна) и определяне съдържанието на олово в минерализата чрез пламъкова атомноабсорбционна спектрометрия при дължина на вълната 283,3 nm. Обхватът на метода е от 0,15 mg/kg до

50 mg/kg олово. Параметрите на методиката са: линеен диапазон от 0,15 mg/dm3 до 10

mg/dm3; граница на откриване - 0,043 mg/dm

3; характеристична концентрация – 0,45

mg/dm3; аналитичен добив от 92% до 106%; стандартно отклонение в условия на

повторяемост, в mg/kg – при концентрация 0,1 mg/kg – 0,012, при концентрация 0,5 mg/kg

– 0,042, при концентрация 1,0 mg/kg – 0,068 и при концентрация 10 mg/kg – 0,52;

относително стандартно отклонение (коефициент на вариация, Cv,%) - при концентрация 0,1 mg/kg – 11,5, при концентрация 0,5 mg/kg – 8,4, при концентрация 1,0 mg/kg – 6,8 и при

концентрация 10 mg/kg – 5,2.

2. Минерализиране на пробите, получаване на хелатен комплекс на оловото с амониев пиролидиндитиокарбамат и екстрахиране на последния с метилизобутилкетон.

Специфичната абсорбция на оловото се измерва при дължина на вълната 283,3 nm.

Обхватът на метода е от 0,05 mg/kg до 20 mg/kg олово. Параметрите на методиката са: линеен диапазон от 0,05 mg/dm

3 до 5 mg/dm

3; граница на откриване - 0,023 mg/dm

3;

аналитичен добив от 88% до 107%; стандартно отклонение в условия на повторяемост, в mg/kg – при концентрация 0,05 mg/kg – 0,0078, при концентрация 0,1 mg/kg – 0,014, при

концентрация 0,5 mg/kg – 0,052 и при концентрация 1,0 mg/kg – 0,093; относително

стандартно отклонение (коефициент на вариация, Cv,%) - при концентрация 0,05 mg/kg –

15,5, при концентрация 0,1 mg/kg – 13,6, при концентрация 0,5 mg/kg – 10,4 и при

концентрация 1,0 mg/kg – 9,3. И двете методики се отличават с висока чувствителност, добър аналитичен добив и са подходящи за анализа на олово в козметичните продукти.

Ключови думи: козметични продукти, олово, концентрация.

29. Методика за определяне съдържанието на кадмий в козметични продукти чрез

атомноабсорбционна пламъкова спектрометрия

Л. Мечкуева, А. Тачев, Й. Йорданова, М. Бакърджиева Национален център по хигиена медицинска екология и хранене, МЗ,София Сборник методи за хигиенни изследвания, 2002, том IV, раздел «Предмети за бита», 46-49.

Резюме: Методиката се отнася за определяне на общото съдържание на кадмий в козметични продукти. Обхватът на метода е от 0,010 mg/kg до 10 mg/kg кадмий.

Методиката се основава на: 1. минерализация на пробата със смес от концентрирани киселини (азотна и перхлорна) и

определяне съдържанието на кадмий в минерализата чрез пламъкова атомноабсорбционна спектрометрия при дължина на вълната 228,8 nm. Обхватът на метода е от 0,020 mg/kg до

10 mg/kg кадмий. Параметрите на методиката са: линеен диапазон от 0,010 mg/dm3 до 2,0

mg/dm3; граница на откриване - 0,052 mg/dm3; характеристична концентрация – 0,028

mg/dm3; аналитичен добив от 92% до 105%; стандартно отклонение в условия на повторяемост, в mg/kg – при концентрация 0,01 mg/kg – 0,0012, при концентрация 0,1

mg/kg – 0,0081, при концентрация 0,5 mg/kg – 0,031 и при концентрация 1,0 mg/kg – 0,055;

относително стандартно отклонение (коефициент на вариация, Cv,%) - при концентрация 0,01 mg/kg – 12,3, при концентрация 0,1 mg/kg – 8,1, при концентрация 0,5 mg/kg – 6,2 и

при концентрация 1,0 mg/kg – 5,5.

2. Минерализиране на пробите, получаване на хелатен комплекс на кадмия с амониев пиролидиндитиокарбамат и екстрахиране на последния с метилизобутилкетон.

Специфичната абсорбция на кадмий се измерва при дължина на вълната 228,8 nm.

18

Обхватът на метода е от 0,010 mg/kg до 5,0 mg/kg кадмий. Параметрите на методиката са: линеен диапазон от 0,005 mg/dm

3 до 0,5 mg/dm

3; граница на откриване - 0,0038 mg/dm

3;

аналитичен добив от 90% до 108%; стандартно отклонение в условия на повторяемост, в mg/kg – при концентрация 0,01 mg/kg – 0,0014, при концентрация 0,1 mg/kg – 0,0010, при

концентрация 0,5 mg/kg – 0,043 и при концентрация 1,0 mg/kg – 0,065; относително

стандартно отклонение (коефициент на вариация, Cv,%) - при концентрация 0,01 mg/kg –

13,5, при концентрация 0,1 mg/kg – 10,0, при концентрация 0,5 mg/kg – 8,5 и при

концентрация 1,0 mg/kg – 6,5. И двете методики се отличават с висока чувствителност, добър аналитичен добив и са подходящи за анализа на кадмий в козметичните продукти.

Ключови думи: козметични продукти, кадмий, концентрация.

30. Hygienic study of bulgarian antimicrobial soaps for general use

S. Uzunova, L. Chipilska, T.Ivanov, T. Vrabcheva, A. Tachev, S. Lazarova

National Center of Hygiene, Medical Ecology and Nutrition, Sofia, Bulgaria

Journal of Environmental Protection and Ecology, 2004, V5, № 4, 841-846

Abstract: The conditions of intensive contact between people in every day life and the

necessity for one person to perform different household activities – food preperation, cleaning of

living and sanitary premises, care for child and ill persons, procedures for intimate hygiene –

provoked the need of implementation of antimicrobial washing cosmetic products – mainly soap

bars and liquid toilet soaps. The contradictory literature evidence and lack of tests of newly

developed Bulgarian antimicrobial soaps required the study of their actual antimicrobial effect

and the individual data at long-term application. The study was conducted on 5 types of soap bars

and liquid soaps on groups of 15-25 volunteers for each type. The determination of the

antimicrobial component (triclosane) in the soaps was performed in laboratory conditions. The

volunteers´ hands were specially contaminated with E. coly ATCC 11229. The antimicrobial

effect was assessed by the rate of reduction of the vital cells of the test strain. Under natural

coditions of one-month application the volunteers´ individual perceptions for occurrence of

unfavourable effects were monitored. The results were statistically processed with variation,

alternative and pair analysis. The results of the studies reveal content of the antimicrobial

component within the admissible limits for cosmetic products – up to 0,3 %. High reduction of

the test strain was established – 97,89-99, 70 %. The questionnaire study did not reveal individual

complaints of unfavourable effects on volunteers´ skin.

Key words: antimicrobial soaps, hygienic study, triclosan.

31. Съдържание на фталати в козметичните продукти като здравен проблем

С.Узунова, А. Тачев, Т. Ризов Национален център по опазване на общественото здраве, към МЗ, София Етерични масла, парфюмерия и козметика, научноинформационен бюлетин, 2005,бр.23,

януари-март, 8-12.

Резюме: Фталатите са група синтетични вещества, с най-широко приложение при

производството на поливинилхлоридните (PVC) пластични материали, за придаване на гъвкавост и пластичност. Тези материали заемат към 90% от глобалното производство на пластмаси. Козметичните продукти представляват една малка част от приложението на фталатите. Те се влагат в козметичните продукти за да подпомогнат разтварянето и

фиксирането на другите съставки и като денатуранти на етиловия алкохол. През 2004 г. с промени на директива 76/768/ЕЕС, бяха забранени два от фталатите (дибутилфталат-DBP

и диетилхексилфталат-DEHP) за употреба в козметичните продукти, класифицирани като

19

токсични за репродукцията вещества, категория 2, което ще се въведе и в нашето

законодателство. Проведено е изпитване на 10 български козметични продукта за съдържание на фталати. Изпитването е проведено на газов хроматограф с масселективен

детектор, при чувствителност 0,0001%. Изпитванията показват съдържание на фталати при

80% от изпитваните проби, което съвпада с данните от европейско проучване. При 62% от съдържащите фталати козметични продукти се определят два и повече вида. Предстоящите за забрана в българското законодателство и забранените в Европейския съюз DBP и DEHP се съдържат в 20% от изпитаните проби. Максималното съдържание на DEHP достига 0,03%, а на DBP – 0,001%. Най-масово се открива диетилфталат, намерен

във всички съдържащи фталати козметични продукти, в концентрации до 0,6%. Върху

етикета на нито едно от козметичните продукти не е отразено наличие на фталати в списъка на съставките. Действащото законодателство в областта на козметичните продукти и веществата и препаратите, предназначени за продажба на масовия потребител, въпреки взетите мерки за забрана на фталатите DEHP и DBP, не предпазва потребителите от сумарната експозиция на всички видове фталати.

Ключови думи: козметични продукти, фталати, законодателство.

32. Indicators and admissible levels for microbiological and chemical purity cosmetic

products

S. Uzunova, A. Bainova, L. Chipilska, L. Mechkueva, T. Ivanov, A. Tachev

National Center of Hygiene, Medical Ecology and Nutrition, Sofia, Bulgaria

Journal of Environmental Protection and Ecology, 2006, V7, № 1, 186-195.

Abstract: Ordinanse № 26 for the requirements to cosmetic products of the Ministry of

Health (published in 2001) is harmonised with Directive 76/768/EEC. Indicators for microbial

and chemical purity are necessary for facilitating the work of the control bodies and in-plant

control. No such indicators have yet been developed and published as an amendment to Directive

76/768/EEC. The different countries have published different national indicators included in

regulations, guidelines or standars.

On the basis of Bulgaria and international experience the following indicators were developed:

I. Adminissible levels for microbiological purity of cosmetic products:

1. Cosmetic products for children up to 3-year old and for cosmetic products applied in the

eye, oral cavity and lip area:

• total microorganisms count-<102 cfu/g (ml);

• specific microorganisms-not permitted in 0,5 mg (ml) of cosmetic product.

2. For all other cosmetic products:

• total microorganisms-<103 cfu/g (ml);

• specific microorganisms-not permitted in 0,1 mg (ml) of cosmetic product.

II. Admissible levels for chemical purity of cosmetic products

1. Tooth pastes and other products for oral cavity hygiene:

• arsenic content –not more than 1,0 mg/kg;

• cadmium content –not more than 0,1 mg/kg;

• mercury content –not more than 0,2 mg/kg;

• lead content –not more than 1,0 mg/kg.

2. For all cosmetic products:

• arsenic content –not more than 5,0 mg/kg;

• cadmium content –not more than 2,0 mg/kg;

20

• mercury content –not more than 1,0 mg/kg;

• lead content –not more than 20,0 mg/kg.

Key words: cosmetic products, chemical purity, microbiological purity, admissible levels.

33. Нитрозамини в козметичните продукти

С. Узунова1, Д. Обрешкова2

, К. Любомирова1, А. Тачев

1, И. Пенчева2

1 Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ - София

2 Фармацевтичен факултет към Медицински университет - София Етерични масла, парфюмерия и козметика, научноинформационен бюлетин,

2006,бр.28, април-юни, 10-15.

Резюме: Нитрозамините са продукт на реакция на нитрозиращите вещества: амини

с нитрити и амини с азотни оксиди, като при това се образуват два типа органични

нитрозосъединения - с нитрозорадикал, свързан с въглерод (С-нитрозо) и с нитрозо-

радикал, свързан с азот (N-нитрозо). Основно значение имат N-нитрозамините, тъй като С-

нитрозамините са нестабилни и лесно изомеризират и димеризират. Нитрозиращи

вещества (амини, нитрати, нитрити, азотни оксиди) има в хранителните продукти (риба-амини, зърнени храни-амини, колбаси-нитрити, зеленчуци-нитрати), в тютюна (амини), в атмосферата (азотни оксиди). Нитрити са установени и в човешката слюнка. Нитрозамини

се образуват при нормални метаболитни процеси в организма. Потенциалът за образуване на нитрозамини се свързва предимно с наличието на вторични амини, тъй като те имат най-голяма способност да формират стабилни N-нитрозамини. Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира нитрозамините като канцерогени група 2В. В

европейското (Dir. 76/768/EEC) и хармонизираното българско законодателство (Наредба № 36 на МЗ), нитрозамините са в списъка на забранените съставки, както и вторичните алкил- и алканоламини и техните соли. По силата на Наредба № 36 на МЗ се допускат следи, като технически замърсявания от нитрозамини до 50 µg/kg в изходните съставки за козметични продукти. Разработен метод с високоефективна течна хроматография за определяне на N-нитрозодиетаноламин, със следните аналитични параметри:откриваем

минимум 14 µg/kg, стандартно отклонение, SD - 0,233; относително стандартно

отклонение, RSD, в % - ±3,88 (при n=6). Изпитани са изходни суровини: кокамид ДЕА,

бронопол, смес от кокамид ДЕА и бронопол и 7 козметични продукта българско

производство (в това число и два нотифицирани в страна от ЕС шампоани, съдържащи

смес от кокомид ДЕА с бронопол). Получените резултати показват, че изпитваните проби

не показват пик с време на задържане, отговарящ на този на сравнителния стандартен

разтвор на N-нитрозодиетаноламин, което означава отсъствие на N-нитрозодиетаноламин

при посочения откриваем минимум 14 µg/kg. По данни от контролна лаборатория, акредитирана по нитрозамини в страна от ЕС на единия нотифициран шампоан,

съдържанието на N-нитрозодиетаноламин е в количества 12 µg/kg и 9 µg/kg, което може да се оцени като безопасни следи. Проучвания за съдържанието на нитрозамини в козметични продукти се провеждат за първи път у нас. Те следва да продължат съвместно

с производителите, като се насочи вниманието към по-голям асортимент козметични

продукти.

Ключови думи: Козметични продукти, нитрозамини.

34. Оценка на канцерогенния риск при експозиция на нитрозамини в козметични

продукти

К. Любомирова1, Ст. Узунова1, Д. Обрешкова2, А. Тачев1, И. Пенчева2

21

1 Национален център по опазване на общественото здраве, към МЗ, София

2 Фармацевтичен факултет-Медицински университет, София Военна медицина, 2006, 3, 38-42

Резюме: Нитрозамините са вещества, известни с канцерогенните си свойства. Комбинирането на някои съставки в козметични продукти при определени условия може да доведе до формиране на нитрозамини. Това налага спазване на законодателството за химичните вещества и за козметичните продукти с цел ограничаване на канцерогенния риск. Разработена е методика за идентифициране на нитрозамини и определяне на концентрацията им в крайния козметичен продукт.

Ключови думи: нитрозамини, канцерогенен риск, козметични продукти, методика за идентифициране.

35. Studies on Bulgarian cosmetic products for nitrosamines content

S. Uzunova1, D. Obreshkova

2, I. Pencheva

2, K. Lyubomirova

1, A. Tachev

1

1National Center of Public Health Protection, Sofia, Bulgaria

2Pharmaceutical Faculty, Medical University, Sofia, Bulgaria

European Journal of Drug Metabolism and Pharmacokinetics, Abstracts, 2007, vol.32, 102.

Abstract: Introduction: The relevance of the issue of nitrosamines introduction in the

organism requires to cover cosmetic products as a possible source of the hazard. The

prerequisites are: availability of nitrosing substances in the formula of basic cosmetic stuff

(creams and lotions for skin care, hair shampoos and conditioners etc.) that, combined with

nitrosing systems (agents), can trigger the formation of nitrosamines during the production

process or at storing the ready cosmetic products. Another possible route of nitrosamines

occurrence in cosmetic products in heir introduction with contaminated raw materials. The aim is

to conduct a test of Bulgarian cosmetic products for nitrosamines content studying the possible

routes of formation/introduction of nitrosamines in cosmetic products.

Materials and methods: For the determination of nitrosamines content (N-

nitrosodiethanolamine) were tested: raw materials – cocamide DEA (diethanol amide of coconut

fatty acids), bronopol (2-bromo-2-ntropropane-1,3-diol), mixture of cocamide DEA with

bronopol and 7 rinse-off cosmetic products (shampoos), made in Bulgaria, containing one or both

of those components. The method used was High performance liquid chromatographic (HPLC)

with UV-VIS detector, with limit of detection of N-nitrosodiethanolamine 14µg/kg.

Results: The chromatographic method used by us on the referent solution containing N-

nitrosodiethanolamine showed a peak with retention time (tR) 2,33 min. The results of the tested

samles do not show a peak with retention time corresponding to that of the referent standart

solution of N-nitrosodiethanolamine, which means that there is no presence of N-

nitrosodiethanolamine at the mentioned limit of detection of the method 14µg/kg.

Comclusion: No presence of N-nitrosodiethanolamine within the limits of the sensitivity

of the method is found. In spite the obtained negative results the manufactures have to comply

strictly with the requirements of EU legislstion on Cosmetic products – Directive 76/768/EEC

and Regulation №36/2005 in Bulgaria (harmonized with Directive 76/768/EEC) for content of

secondary amines in the raw materials and finished cosmetic products as well as the ban for using

nitrosamines and secondary alkyl- and alkanolamines as ingredients.

Key words: cosmetic products, nitrosamines.

36. Testing of content of Chlorhexidine in mouth cosmetic products

S.Uzunova1, D. Obreshkova

2, I. Pencheva

2, A. Tachev

1, D. Chohadjieva

1, P. Peneva

3

22


2Pharmaceutical Faculty, Medical University, Sofia, Bulgaria

3Faculty of Pharmacy, Medical University, Plovdiv, Bulgaria

Acta Pharmaceutica Sciencia, IPORSIP, 2007, Abstracts, vol. 49, 75p.

Abstract: Chlorhexidine exerts a marked antimicrobial effect and is used in mouth wash

cosmetic products for specific prophylactics. The chlorhexidine and respectively digluconate,

diacetate and dihydrochloride are allowed by the European and Bulgarian cosmetic legislation in

content up to 0,3% (of chlorhexidine) in conservatives and over 0,3% in active ingredients. The

aim of this study was to determine the real level of chlorhexidine in mouthwash cosmetic

products.

Material and methods: Six cosmetic products were tested, namely 4 mouthwashes (of

which two manufactured in Bulgaria, one in France and one in UK) and 2 toothpastes

(manufactured respectively in Bulgaria and Germany). We used a validated liquid

chrpmatography method with UV detection at 254 nm and mobile phase: ice-cold acetic acid-

water-methanol in proportion of 120:270:730 volumetric units and 2,0 g of sodium octane

sulfonate in addition, detection limit 6,25.10-5

g/ml (0,00625%) and quantitative determination

limit 1,25.10-4

g/ml (0,0125%). The results ranged from 0 to 0,073±0,0042% chlorhexidine in

various cosmetics, being in compliance with the concentration allowed. The measured levels in

two of the products, respectively 0,0032% and 0,07%, were considerably lower than the content

labeled: respectively 0,1% and 0,2%. The study confirms the need of measuring the real content

of chlorhexidine in cosmetic.

Key words: cosmetic products, chlorhexidine.

37. Legislation on cosmetic produkts in regards with nitrosamines

S. V.UZUNOVAa*, A. K. TACHEVa, K. D. LYUBOMIROVAa, D. P. OBRESHKOVAb, I. P.

PENCHEVAb

a Scientific research laboratory on Cosmetics, Consumer Products and Commodities for General

Use, National Center of Public Health Protection, Sofia, Bulgaria

b Pharmaceutical Faculty, Medical University, Sofia, Bulgaria

Journal of Environmental Protection and Ecology, 2008, № 4, 903-913.

Abstract: Niitrosamines are classified by IARC as Group 2B carcinogens. Niitrosamines

might be present in cosmetics either as impurities or as products of reaction between secondary

amines and nitrosation systems. This is the reason that in the European legislation on Cosmetic

products and Regulation № 36/2005 in Bulgaria are set limit values of impurities nitrosamines in

cosmetic produkts. The aim of the study was to test the concentration of nitrosamines in

Bulgarian “rinse-off” products. Raw materials (Bronopol and Diethanolamide of coconut fatty

acid) and 7 rinse-off cosmetic products with and without risk combination of nitrosation systems

were analysed. High performance liguid chromatography with UV detector was used. A standart

solution of N-nitrosodiethanolamine (detection peak with retention time 2,33 min) was used for

comparision of the samples. The limit of detection of the method was determined to 14 x 10-9

g/ml (µg/kg) (0,0000014%). The results of the testing showed that analysed Bulgarian cosmetic

products complied to the requirements of the cosmetic legislation and did not contain

nitrosamines above the limit of detection of the method. The analysis of the data showed that at

the used concetration of substances, even in combination with nitrosation systems, the health risk

for consumers was negligible.

Key words: legislation, cosmetic products, nitrosamines.

23

38. Проучване на фактическото наличие на ултравиолетови (UV) филтри в

български слънцезащитни козметични продукти

Стоянка Узунова, Антон Тачев, Диана Чохаджиева, Надя Василева Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София Българско списание за обществено здраве, 2009, том I, кн.4, 51-60.

Резюме: Защитата от UV лъчи се определя от вложените UV филтри в козметичните продукти.Съдържанието им е строго регламентирано в европейското и в българското законодателство. Необходим е строг контрол за спазване на тези норми. За разделяне и определяне на UV филтри при тяхното съвместно присъствие в слънцезащитни козметични продукти, предимно се използват високочувствителни методи

с високоефективна течна хроматография. Целта на проучването е да се установи реалното съдържание на UV филтрите,

обявени от производителя върху етикетите и в досието на български слънцезащитни

козметични продукти и съответствието с изискванията на законодателството. Проучването е проведено с 18 български слънцезащитни козметични продукти на

четири български производители. За разделянето и определянето на всички, съдържащи се в изпитваните козметични продукти UV филтри са използвани, разработени и валидирани

в НЦООЗ методи с високоефективна течна хроматография (HPLC) и спектрофотометрични

методи.

Всичко са изпитани 56 UV филтри в 18 проби козметични продукти. Получените резултати показват несъвпадение на установеното реално съдържание на UV филтри при

34 (60,7%) от всички изпитвания (общо 56), като при 3 от тях (5,3%) UV филтрите не се откриват, при 22 (39,3%) - са по-ниски от обявените в рецептурата средно с 40,76%, а при

9 (16,1%)- са по-високи средно с 23,5%.

Тези данни доказват отсъствието на контрол от страна на производителите при

влагането на UV филтри в козметичните продукти за стриктно спазване на рецептурата, при хомогенизирането на продуктите, а също така и при следене за стабилността на UV

филтрите в козметичните продукти. Необходимо е провеждането на подобни изследвания от страна на контролните органи за недопускане на подобни несъответствия.

Независимо, че получените концентрации не превишават максимално допустимите по европейското и българското законодателство, всяко намалено влагане, отсъствие или

предозиране спрямо рецептурата води до промяна на обявената върху етикета категория на защита от UV лъчи и до дезинформация на потребителите, с риск от увреждания при

продължителна експозиция на слънце. Ключови думи: UV филтри, слънцезащитни козметични продукти, методи за

изпитване, концентрация.

39. Проучване на здравния риск от ултравиолетовата слънчева радиация за

населението на Плевенска област

С. Узунова1, Н. Василева1, Е. Данчева1, Д. Божилова1, Е. Теолова1, А. Тачев1, И. Джикова2

1 Национален център по опазване на общественото здраве - София

2 РИОКОЗ - гр. Плевен

Сборник доклади том 1. Юбилейна научна конференция с международно участие ”Здравеопазването през 21 век”, 30.09-02.10.2010, 237-240.

Резюме: През последните години слънчевата ултравиолетова (UV) радиация се оценява като рисков фактор за човека. Прекомерната експозиция води до имуносупресивен

ефект, слънчева еластоза, изгаряне и рак на кожата, трайно увреждане на очите. Отсъстват

24

данни за познанията на пълнолетното население за въздействието на UV слънчевата радиация и използването на слънцезащитни средства, които биха позволили определянето

на критерии за застрашени групи и рискови практики сред населението, които дават дългосрочни отражения върху техните деца. Целта е да се проведе проучване, в рамките на национална извадка, на информираността, нагласите и практиките на населението над 18 години на Плевенска област за въздействието на UV радиация и предпазните мерки, на базата на което да се идентифицират рисковите групи и се набележат препоръки за ефективна интервенция.

Методика. Анкетирането е извършено по разработена анкетна карта, включваща 42

въпроса, с 55 отговора, разпределени в шест раздела: социологична карта с определяне на кожния фототип, познания за последствията от UV слънчева радиация, познания за рисковите фактори, познания за начините на предпазване от UV слънчева радиация, нагласи за използване на предпазни средства от UV слънчева радиация, практики за използване на предпазни средства срещу UV слънчева радиация. За обработка на данните от проучването е използван статистически програмен пакет версия SPSS-for Windows

15.0.1. Анкетирани са 152 души, лица на възраст над 18 години, от които 76 мъже и 76

жени.

Резултати и обсъждане: Получени са данни за профила на кожния фототип на населението на Плевенска област. Хората с висок риск от увреждания от UV-I кожен

фототип (които винаги изгарят и почти не образуват тен) и II кожен фототип (които

обикновено изгарят и образуват лек тен) – представляват 37,5%. По отношение на риска от приложението на изкуствени източници на UV лъчение (солариуми и кварцови лампи),

63,2% имат грешно мнение за отсъствие на такъв риск или не знаят нищо по въпроса. Повече от половината от населението (57,9%) не знае за значението на слънцезащитния фактор върху етикета на козметичния продукт, а 73,7% за персоналния слънцезащитен

фактор. 83,6% от хората имат неправилната нагласа, че печенето на слънце е здравословно.

69,2% от хората не ползват предпазна козметика когато са на море, а ежедневно тези които

не ползват козметика са 98,7%.Повечето от половината от изследваните лица (средно

47,8%) нямат практика да носят постоянно шапка и слънчеви очила през лятото и да спазват часовете за безопасно илагане на слънце. Най-голям е процентът (88,2%) на хората, които не ползват информацията от медиите за UV индекс или не знаят за такава.

Заключение: На базата на проучването се установява съществуващия риск за цялата популация от увреждане от UV лъчи, но данните от проучването позволяват да бъдат разграничени и рискови групи, с различни комбинации от поведенчески и познавателни

характеристики.

Ключови думи: Ултравиолетова (UV) слънчева радиация, анкетиране, UV лъчи.

40. Проучване на съответствието на български слънцезащитни козметични продукти

с изискванията на законодателството

С. Узунова, А. Тачев, М. Иванова, Д. Чохаджиева, Н. Василева Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София Етерични масла, парфюмерия и козметика, 2010, бр.43, Януари-Март, 10-22.

Резюме: Изпитването на защитата на козметичните продукти като основно предпазно

средство срещу слънчевата радиация е особено актуално в световен мащаб предвид

задълбочаващия се глобален проблем с намаляването на озона в стратосферата и

положителната тенденция на нарастване на случаите на рак на кожата. Проблемът е актуален и във връзка с масови оплаквания от недействителни стойности на

25

слънцезащитния фактор (SPF), обявен върху опоковките на козметичните продукти, за продължително излагане на слънце и получени увреждания при екпозиция без постигане на очакваната защита.

Целта на настоящата разработка е да се установи съответствието на български

слънцезащитни козметични продукти с изискванията на Наредба №36 и с Препоръката на ЕК за защита от UV слънчева радиация и за безопасност. Проучването е проведено с 37

български козметични продукти на шест български производителя. Защитата от UVB и

UVА лъчи е изпитана с валидиран в НЦООЗ интегрален физичен in vitro метод, който се основава на оценка на пропускането през козметичния продукт (в %) на двата спектрални

диапазона - UVB и UVА. За сравнение са изпитани базисни козметични продукти на шесте производители без съдържание на UV филтри. Установено е съответствието с обявения върху етикета SPF и с обявената категория на защита. Изчислено е съотношението на UVB/UVА защита. Доказано е съответствието на получените резултати in vitro с Наредба №36-Приложение №9а към чл.7а и с Препоръката на ЕК от 2006 г. За определяне на фактическото наличие на UV филтри в изпитваните козметични продукти са използвани

методи с високоефективна течна хроматография (HPLC), спектрофотометрични методи,

комплексометричен и тегловен методи. Резултатите показаха, че 15 от изпитаните продукти не могат да се класифицират като слънцезащитни, 2 продукта са с ниска степен

на защита, 9 продукта са със средна степен на защита, 2 продукта са с висока степен на защита и 9 продукта с много висока степен на защита. От продуктите които не се класифицират като слънцезащитни – 80% от тях не осигуряват UVB и UVА защита, 20% -

не осигуряват UVА защита. При проведените 150 изпитвания на 12-те най-често

използвани UV филтри в 37-те козметични продукти, съвпадение на данните от изпитванията с данните, обявени от производителите има само при 2,7%. При 53,3% от изпитванията концентрациите са под обявените в рецептурите от (-) 0,5% до (-) 100%,

докато при 44% от изпитванията се доказват по-високи концентрации от обявените рецептурата от (+) 0,8% до (+) 132%. Получените данни от всички проведени изпитвания показват необходимостта от строг контрол от страна на производителите при влагането на UV филтри в козметичните продукти за стриктно спазване на рецептурата, при

хомогенизирането на продуктите и при другите етапи на технологията, а също така необходимостта от предварителни проучвания за фактическо наличие на UV филтрите, тяхната стабилност и съвместимост, както еи за реалната защита от UVB и особено от UVА лъчи на козметичните продукти.

Ключови думи: Слънцезащитни козметични продукти, UV филтри, UVB и UVА защита.

41. Разработване и валидиране на спектрофотометричeн метод за определяне на 2-

Phenylbenzimidazole-5-Sulfonic Acid в слънцезащитни козметични продукти при

самостоятелно и при съвместно присъствие с други химични ултравиолетови (UV)

филтри и с физични UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide

Антон Колев Тачев, Стоянка Великова Узунова, Надя Дамянова Василева Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София Български медицински журнал, 2010, год.IV, 2,26-31.

Резюме: В последните десетилетия, предвид нарушената цялост на озоновия слой

около земята, които е основният щит на земята срещу вредното действие на слънчевата радиация, рискът от увреждащото действие на ултравиолетовите (UV) лъчи значително се повишава.

26

Като следствие от промените в ултравиолетовата (UV) радиация през последните години и практиката на голяма част от популацията за продължителна експозиция на тези

лъчи, е повишаване на риска от увреждане от UV лъчи и отрицателна тенденция за нарастване на случаите на рак на кожата. Това налага използването на различни предпазни

средства, сред които на първо място са козметичните продукти, в които се влагат различни

UV филтри за съчетана защита от UVВ и UVА лъчи - химични и физични (по 2 и повече), чието съдържание е строго регламентирано, както в европейското така и в хармонизираното с него българско законодателство.

За всички разрешени за козметичните продукти UV филтри има посочени

максимално допустими концентрации (Наредба №36 на МЗ/ 2005 г.). При това възниква необходимостта от строг контрол за спазване на тези норми. От друга страна, недостатъчната концентрация на UV филтри за постигане на обявената върху етикета защита, довежда до неблагоприятни ефекти от въздействието на UV лъчи.

Отсъства референтен метод за определяне на UV филтър 2-Phenylbenzimidazole-5-

Sulfonic Acid в слънцезащитни козметични продукти. Целта на проучването е разработване и валидиране на достъпен спектрофотометричен метод за неговото определяне.

Разработен и валидиран е спектрофотометричен метод за определяне на UV филтъра 2-Phenylbenzimidazole-5-Sulfonic Acid в слънцезащитни козметични продукти, който е приложим, както при самостоятелно, така и при съвместно присъствие с други химични

UV филтри и с физични UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide. Методът се основава на способността на разтвори на 2-Phenylbenzimidazole-5-Sulfonic Acid в 0,05 М воден разтвор

на натриев хидроксид да поглъщат ултравиолетови лъчи с дължина на вълната 310 nm.

Стойността на светлинната абсорбция, измерена при тази дължина на вълната, е пропорционална на концентрацията на 2-Phenylbenzimidazole-5-Sulfonic Acid.

Проведени са общо 313 изпитвания, на базата на които са изведени параметрите на метода: селективност – специфична абсорбция при 310 nm; линейност - от 1,25 до 25

µg/cm3 (от 0,625% дo12,5%); устойчивост за 24 h престой на концентрация на 2-

Phenylbenzimidazole-5-Sulfonic Acid 10 µg/cm3 - RSD= 0,13%; повторяемост - при 3% на 2-

Phenylbenzimidazole-5-Sulfonic Acid - стандартно отклонение (SD) – 0,0413 %;

възпроизводимост - при 3% на 2-Phenylbenzimidazole-5-Sulfonic Acid - относително

стандартно отклонение (RSD) в условия на повторяемост - 1,46%; аналитичен добив при

концентрация на 2-Phenylbenzimidazole-5-Sulfonic Acid в козметичния продукт 2% -

91,32% (88,15% - 95,68%), при 4% -94,76% (91,71% - 97,86%).

За различните видове козметични продукти са установени: работен обхват на метода, граница на откриване (LOD) и граница на определяне (LOQ).

За козметичен продукт с хомогенна кремообразна консистенция, с тип на емулсията - вода в масло: работен обхват на метода - 0,09 % - 12,50 % (0,45 µg/cm3 - 25 µg/cm3);

граница на откриване (LOD) - 0,07 %; граница на определяне (LOQ) – 0,09%.

За козметичен продукт с млекоподобна консистенция, с тип на емулсията - вода в масло: работен обхват на метода - 0,11% - 12,5 % (0,22 µg/cm3 - 25 µg/cm3); граница на откриване (LOD) - 0,09 %; граница на определяне (LOQ) - 0,11%.

За козметичен продукт с кремообразна консистенция, с тип на емулсията - масло

във вода: работен обхват на метода - 0,82 % - 12,5 % (1,64 µg/cm3 - 25 µg/cm

3); граница на

откриване (LOD) –0,75%; граница на определяне (LOQ) - 0,82%. Разработеният и

валидиран спектрофотометричен метод за определяне на UV филтър 2-

Phenylbenzimidazole-5-Sulfonic Acid в слънцезащитни козметични продукти е бърз, с добра

27

чувствителност, точност и възпроизводимост, не изисква сложна и скъпа апаратура и може лесно да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.

Ключови думи: Ултравиолетови (UV) филтри, Ултравиолетови А лъчи (UVA),

Ултравиолетови В лъчи (UVВ), слънцезащитни козметични продукти, абсорбция, концентрация.

42. Разработване и валидиране на спектрофотометричeн метод за определяне на Butyl

Methoxydibenzoylmethane в слънцезащитни козметични продукти при самостоятелно

и при съвместно присъствие с физични ултравиолетови (UV) филтри Zinc Oxide и

Titanium Dioxide

Антон Колев Тачев

Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София Обща медицина, 2010, том XII, 4, 13-19.

Резюме: За UV филтър Butyl Methoxydibenzoylmethane, като съставка в козметичните продукти има посочена максимално допустима концентрация в законодателството до 5%. Необходим е контрол за спазване на тази норма. От друга страна, установяването на по-ниско фактическо наличие на UV филтъра от обявеното в рецептурата на козметичния продукт е показателно за неосигуряване на обявената върху етикета защита срещу UV лъчи. Отсъства референтен метод за определяне на UV филтър

Butyl Methoxydibenzoylmethane в слънцезащитни козметични продукти. Целта на проучването е разработване и валидиране на достъпен спектрофотометричен метод за неговото определяне. Разработен и валидиран е спектрофотометричен метод за определяне на UV филтъра Butyl Methoxydibenzoylmethane в слънцезащитни козметични продукти,

който е приложим, както при самостоятелно, така и при съвместно присъствие с физични

UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide. Методът се основава на способността на разтвори на Butyl Methoxydibenzoylmethane в етилов алкохол да поглъщат ултравиолетови

лъчи с дължина на вълната 358 nm. Стойността на светлинната абсорбция, измерена при

тази дължина на вълната, е пропорционална на концентрацията на Butyl

Methoxydibenzoylmethane. Проведени са общо 325 изпитвания, на базата на които са изведени параметрите на метода: селективност – специфична абсорбция при 358 nm;

линейност - от 2,50 до 25,00 µg/cm3 (от 1,25% дo 12,50%); устойчивост за 24 h престой на

концентрация на Butyl Methoxydibenzoylmethane 10 µg/cm3–RSD = 0,13%; повторяемост -

при 3% на Butyl Methoxydibenzoylmethane-SD – 0,0416%; възпроизводимост - при 3% на Butyl Methoxydibenzoylmethane - RSD в условия на повторяемост – 1,44%; аналитичен

добив при концентрация на Butyl Methoxydibenzoylmethane в козметичния продукт 2% -

88,69% (80,85% - 100,78%), при 4% -93,86% (80,56% - 105,34%). За различните видове козметични продукти са установени: работен обхват - от 0,03% до 12,50%, граница на откриване (LOD) - от 0,02%, граница на определяне (LOQ) - от 0,02% до 0,03%.

Разработеният и валидиран спектрофотометричен метод за определяне на UV

филтър Butyl Methoxydibenzoylmethane в слънцезащитни козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и възпроизводимост, не изисква сложна и скъпа апаратура и може лесно да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.

Ключови думи: Ултравиолетови (UV) филтри, слънцезащитни козметични

продукти, валидиране, Butyl Methoxydibenzoylmethane.

28

43. Валидиране на спектрофотометричeн метод за определяне на Octyl Salicylate в

слънцезащитни козметични продукти при самостоятелно и при съвместно

присъствие с физични ултравиолетови (UV) филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide

А. Тачев, С. Узунова, Н. Василева Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София Фармация, 2010, vol. LVII, № 1-4, 15-20.

Резюме: За UV филтър Octyl Salicylate, като съставка в козметичните продукти има посочена максимално допустима концентрация в законодателството до 5%. Необходим е контрол за спазване на тази норма. От друга страна, установяването на по-ниско

фактическо наличие на UV филтъра от обявеното в рецептурата на козметичния продукт е показателно за неосигуряване на обявената върху етикета защита срещу UV лъчи.

Отсъства референтен метод за определяне на UV филтър Octyl Salicylate в слънцезащитни

козметични продукти. Целта на проучването е разработване и валидиране на достъпен

спектрофотометричен метод за неговото определяне. Разработен и валидиран е спектрофотометричен метод за определяне на UV филтъра Octyl Salicylate в слънцезащитни козметични продукти, който е приложим, както при самостоятелно, така и

при съвместно присъствие с физични UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide. Методът се основава на способността на разтвори на Octyl Salicylate в етилов алкохол да поглъщат ултравиолетови лъчи с дължина на вълната 305 nm. Стойността на светлинната абсорбция, измерена при тази дължина на вълната, е пропорционална на концентрацията на Octyl

Salicylate. Проведени са общо 433 изпитвания, на базата на които са изведени параметрите на метода: селективност - специфична абсорбция при 305 nm; линейност - от 1,25 до 100

µg/cm3 (от 0,625% дo 50,0%); устойчивост за 24 h престой на концентрация на Octyl

Salicylate 10 µg/cm3–RSD = 0,55%; повторяемост - при 4% на Octyl Salicylate-SD - 0,0479

%; възпроизводимост - при 4% на Octyl Salicylate - RSD в условия на повторяемост -

1,21%; аналитичен добив при концентрация на Octyl Salicylate в козметичния продукт 2% -

97,62% (95,56% - 102,22%), при 4% -98,26% (96,11% - 101,67%).

За различните видове козметични продукти са установени: работен обхват - от 0,09% до 12,5%, граница на откриване (LOD) - от 0,07% до 0,75%, граница на определяне (LOQ) - от 0,09% до 0,82%.

Разработеният и валидиран спектрофотометричен метод за определяне на UV

филтър Octyl Salicylate в слънцезащитни козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и възпроизводимост, не изисква сложна и скъпа апаратура и може лесно да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.


продукти, валидиране, Octyl Salicylate.

44. Разработване и валидиране на метод с високоефективна течна хроматография

(HPLC) за определяне на UV филтър Butyl Methoxydibenzoylmethanе в козметични

продукти (при самостоятелно и при съвместно присъствие с други химични, както и

с физичните ултравиолетови (UV) филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide)

А.Тачев1, Д.Чохаджиева1

, Н. Василева1, А. Димитрова2

1 Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София

2 Технически университет, Машинно-технологичен факултет, София Медицински преглед „Сестринско дело”, 2011, год. XLIII, №1-2, 28-32.

Резюме: Отсъства референтен метод за определяне на UV филтър Butyl

Methoxydibenzoylmethanе в слънцезащитни козметични продукти. Целта на проучването е

29

разработване и валидиране на метод с високоефективна течна хроматография (HPLC) за определяне на UV филтър Butyl Methoxydibenzoylmethanе в козметични продукти (при

самостоятелно и при съвместно присъствие с други химични, както и с физичните UV

филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide). Разработен и валидиран е HPLC метод за определяне на UV филтъра Butyl Methoxydibenzoylmethanе в слънцезащитни козметични

продукти, който е приложим, както при самостоятелно, така и при съвместно присъствие с други химични, както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide.

Методът се основава на разтваряне на козметичния продукт в абсолютен етилов алкохол, и последващо количествено определяне спрямо калибровка на сертифицирано

сравнително вещество по метода на външния стандарт. Проведени са общо 52 изпитвания, на базата на които са изведени параметрите на

метода: линейност от 1,00 до 50 µg/cm3 (от 0,25 % дo 25 %); граница на откриване (LOD)-

0,15%; граница на определяне (LOQ) - 0,45%; работен обхват от 0,90 µg/cm3 до 50,00

µg/cm3 (0,45% до 25%); повторяемост - при 3 % на Butyl Methoxydibenzoylmethanе -

стандартно отклонение (SD) - 0,0557 %; възпроизводимост - при 3 % на Butyl

Methoxydibenzoylmethanе - относително стандартно отклонение (RSD) - 1,88 %, в условия на повторяемост; аналитичен добив при концентрация на Butyl Methoxydibenzoylmethanе в козметичния продукт 1% - 98,20% (92,00% - 103,00%), при 2% -98,40% (96,00% - 101,00%)

и при 3% - 99,00% (96,70% - 100,70%). Разработеният и валидиран HPLC метод за определяне на UV филтър Butyl Methoxydibenzoylmethanе в слънцезащитни козметични

продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и възпроизводимост и може да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.


продукти, валидиране, концентрация.


(HPLC) за определяне на ултравиолетов (UV) филтър Octyl Triazone в козметични

продукти (при самостоятелно и при съвместно присъствие с други химични, както и

с физичните UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide)

А. Тачев1, Д. Чохаджиева1


1Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София 2Технически университет, Машинно-технологичен факултет, София Медицински преглед „Сестринско дело”, 2011, год. XLIII, №1-2, 33-37.

Резюме: Отсъства референтен метод за определяне на UV филтър Octyl Triazone в слънцезащитни козметични продукти.Той се нормира в законодателството до 5% (Наредба №36 на МЗ/2005г.). Целта на проучването е разработване и валидиране на метод с високоефективна течна хроматография (HPLC) за определяне на UV филтър Octyl Triazone

в козметични продукти (при самостоятелно и при съвместно присъствие с други химични,

както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide). Разработен и валидиран е HPLC метод за определяне на UV филтъра Octyl Triazone в слънцезащитни козметични

продукти, който е приложим, както при самостоятелно, така и при съвместно присъствие с други химични, както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide.

Методът се основава на разтваряне на козметичния продукт в абсолютен етилов алкохол и последващо количествено определяне спрямо калибровка на сертифицирано

сравнително вещество по метода на външния стандарт. Проведени са общо 52 изпитвания, на базата на които са изведени параметрите на

метода: линейност от 1,00 до 50 µg/cm3 (от 0,25% дo 25%); граница на откриване (LOD)-

30

0,05%; граница на определяне (LOQ) - 0,15%; работен обхват от 0,30 µg/cm3 до 50,00

µg/cm3 (0,15% до 25%); повторяемост - при 3% на Octyl Triazone - стандартно отклонение

(SD) - 0,0711 %; възпроизводимост - при 3% на Octyl Triazone - относително стандартно

отклонение (RSD) - 2,43%, в условия на повторяемост; аналитичен добив при

концентрация на Octyl Triazone в козметичния продукт 1% - 98,20% (94,00% - 102,00%),

при 2% -99,00% (97,00% - 101,00%) и при 3% - 98,30% (95,30% - 102,70%).

Разработеният и валидиран HPLC метод за определяне на UV филтър Octyl Triazone в слънцезащитни козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и

възпроизводимост и може да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.



46. Доказване и количествено определяне на алантоин в козметични продукти


Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София Български медицински журнал, 2011, год.V, №2, 56-60.

Резюме: Алантоинът намира широка употреба в разнообразни козметични

продукти - подхранващи и защитни кремове, тоалетни млека и емулсии, шампоани и

балсами за коса, препарати против изпотяване, лосиони и балсами за след бръснене и др. Възстановява необходимия воден баланс на кожата. Способства за естествената регенерация на клетките на кожата след продължително излагане на слънце. Подхранва, омекотява и успокоява кожата. Фиксира тена, прави го по-равномерен и красив. Попива бързо, оставяйки приятно охлаждащо чувство. Осигурява перфектна грижа след слънчеви

бани, свива порите, видимо придава на кожата мек, сияен и младежки вид.

В публикуваните като референтни методи за проверка на състава на козметичните продукти (приложение № 10 на Наредба № 36) не фигурират методи за определяне на алантоин в козметични продукти. Това налага разработването на метод за нуждите на контрола.

Разработен е достъпен спектрофотометричен метод за определяне на алантоин в козметични продукти, основаващ се на взаимодействието на алантоина с фенилхидразинхидрохлорид, при което се образува финилхидразон. Той се окислява от калиев ферицианид и се получава съединение с вишнево-червен цвят, което се спектрофотометрира при дължина на вълната 520 nm.

Проведени са общо 28 изпитвания, на базата на които са изведени параметрите на метода: граница на откриване (LOD) - 0,01%; граница на определяне (LOQ) - 0,02%;

повторяемост - при 0,30 % добавка на алантоин в базисен козметичен продукт с хомогенна вискозна консистенция - SD - 0,0082%; възпроизводимост - при 0,30 % добавка на алантоин в базисен козметичен продукт с хомогенна вискозна консистенция - RSD в условия на повторяемост - 2,86%; аналитичен добив при концентрация на алантоин в козметичния продукт 0,20% - 94,20% (90,00% - 100,00%), при 0,40% - 97,08% (95,00% -

100,00%).

Разработеният спектрофотометричен метод за определяне на алантоин в козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и възпроизводимост, не изисква сложна и скъпа апаратура и може лесно да бъде използван при контрола на козметичните продукти.

Ключови думи: козметични продукти, повторяемост, възпроизводимост, алантоин.

31

47. INVESTIGATION OF POLYCHLORINATED BIPHENYLS (PCBs) LEVELS IN

SOIL SAMPLES ANNA DIMITROVA

1, ANTON TACHEV

2

1Technical University, Faculty of Machine Technology, Sofia, Bulgaria


Journal of the Technical University Sofia, branch Plovdiv “Fundamental Sciences and

Applications”, 2011, vol. 16, 2, 69-72.

Abstract: Polychlorinated biphenyls (PCBs) are a a class 209 individual congeners. They

are highly persistent and tend to accumulate in many environmental compartments including

soils. Tke concentracion and distribution of PCBs in the environment have not been well studied

in Bulgaria in spite of their negative effect on the environment and human health. In this

investigation 35 soil samples from five different areas of Sofia city werw analyzed with GC-MS

method for indicator and some dioxin-like PCBs. The concentration of indicator- PCBs were in

the range 11,1-14 µg/kg. These concentrations are below the maximum admissible concentrations

according to the Bulgarian Legislation. Small amounts of dioxin-like PCBs were found (1-3,6

µg/kg) also. Results showed spatial differences in terms of concentrations and congener profiles.

Key words: indicator PCBs, dioxin-like PCBs, soils.


(HPLC) за определяне на UV филтър Octyl Methoxycinnamate в козметични продукти

(при самостоятелно и при съвместно присъствие с 4-Methylbenzylidene Camphor,

Octocrylene и Octyl Salicylate, както и с физичните ултравиолетови (UV) филтри Zinc

Oxide и Titanium Dioxide)

А. Тачев, Д. Чохаджиева, Н. Василева Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София Медицински преглед, 2011, vol. XLVII, №2, 46-51.

Резюме: Отсъства референтен метод за определяне на UV филтър Octyl

Methoxycinnamate (OMC) в слънцезащитни козметични продукти. Целта на проучването е разработване и валидиране на HPLC метод за определяне на UV филтър Octyl

Methoxycinnamate в козметични продукти (при самостоятелно и при съвместно присъствие с 4-Мethylbenzylidene Сamphor, Octocrylene и Octyl Salicylate, както и с физичните UV

филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide). Разработен и валидиран е HPLC метод за определяне на UV филтъра Octyl Methoxycinnamate в слънцезащитни козметични

продукти, който е приложим, както при самостоятелно, така и при съвместно присъствие с 4-Мethylbenzylidene Сamphor, Octocrylene и Octyl Salicylate, както и с физичните UV

филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide). Нормата за OMC според законодателството е 10%

(Наредба №36 на МЗ / 2005 г.). Методът се основава на ефективно разделяне от хроматографската колона на UV филтрите по техните времена на задържане, при

съвместно присъствие в козметичния продукт и последващо количествено определяне на всеки UV филтър спрямо калибровка на сертифицирано сравнително вещество по метода на външния стандарт. Проведени са общо 58 изпитвания, на базата на които са изведени

параметрите на метода: линейност от 0,25 µg/cm3 до 100 µg/cm

3 (от 0,13% дo 50,00%);

граница на откриване (LOD) - 0,05%; граница на определяне (LOQ) - 0,15%; работен

обхват от 0,30 µg/cm3 до 100 µg/cm

3 (0,15% до 50,00%); повторяемост - при 5% на Octyl

Methoxycinnamate - стандартно отклонение (SD) - 0,0377%; възпроизводимост - при 5% на Octyl Methoxycinnamate - относително стандартно отклонение (RSD) - 0,77%, в условия на повторяемост; аналитичен добив при концентрация на Octyl Methoxycinnamate в

32

козметичния продукт 1% - 99,80% (96,00% - 104,00%), при 2% -99,00% (97,00% - 101,00%)

и при 5% - 99,90% (98,00% - 102,00%).

Разработеният и валидиран HPLC метод за определяне на UV филтър Octyl

Methoxycinnamate в слънцезащитни козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и възпроизводимост, не изисква сложна и скъпа апаратура и може лесно да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.




(HPLC) за определяне на UV филтър Octyl Salicylate в козметични продукти (при

самостоятелно и при съвместно присъствие с 4-Methylbenzylidene Camphor,

Octocrylene и Octyl Methoxycinnamate, както и с физичните ултравиолетови (UV)

филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide)

А. Тачев, Д. Чохаджиева, Н. Василева Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София Обща медицина, 2011, том XIII, №1, 12-16.

Резюме: Отсъства референтен метод за определяне на UV филтър Octyl Salicylate в слънцезащитни козметични продукти. Съдържанието му според законодателството е регламентирано до 5% (Наредба № 36 на МЗ / 2005 г.). Целта на проучването е разработване и валидиране на метод с високоефективна течна хроматография (HPLC) за определяне на UV филтър Octyl Salicylate в козметични продукти (при самостоятелно и

при съвместно присъствие с 4-Methylbenzylidene Camphor, Octocrylene и Octyl

Methoxycinnamate, както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide).

Разработен и валидиран е HPLC метод за определяне на UV филтъра Octyl Salicylate

в слънцезащитни козметични продукти, който е приложим, както при самостоятелно, така и при съвместно присъствие с 4-Methylbenzylidene Camphor, Octocrylene и Octyl

Methoxycinnamate, както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide).

Методът се основава на ефективно разделяне от хроматографската колона на UV филтрите по техните времена на задържане, при съвместно присъствие в козметичния продукт и

последващо количествено определяне на всеки UV филтър спрямо калибровка на сертифицирано сравнително вещество по метода на външния стандарт.

Проведени са общо 58 изпитвания, на базата на които са изведени параметрите на метода: линейност от 0,25 µg/cm

3 до 100 µg/cm

3 (от 0,13 % дo 50,00%); граница на

откриване (LOD)-0,05%; граница на определяне (LOQ) - 0,15%; работен обхват от 0,30

µg/cm3 до 100 µg/cm

3 (0,15% до 50,00%); повторяемост - при 5% на Octyl Salicylate -

стандартно отклонение (SD) - 0,0327 %; възпроизводимост - при 5% на Octyl Salicylate -

относително стандартно отклонение (RSD) - 0,66%, в условия на повторяемост; аналитичен добив при концентрация на Octyl Salicylate в козметичния продукт 1% -

98,80% (96,00% - 102,00%), при 2% -98,40% (97,00% - 101,00%) и при 5% - 99,70% (98,00%

- 101,60%).

Разработеният и валидиран HPLC метод за определяне на UV филтър Octyl

Salicylate в слънцезащитни козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и възпроизводимост и може да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.



33


(HPLC) за определяне на UV филтър Octocrylene в козметични продукти (при

самостоятелно и при съвместно присъствие с 4-Methylbenzylidene Camphor, Octyl

Methoxycinnamate и Octyl Salicylate, както и с физичните ултравиолетови (UV)

филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide) А. Тачев, Д. Чохаджиева, Н. Василева Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София Обща медицина, 2011, том XIII, №2, 9-14.

Резюме: Отсъства референтен метод за определяне на UV филтър Octocrylene в слънцезащитни козметични продукти. Целта на проучването е разработване и валидиране на метод с HPLC за определяне на UV филтър Octocrylene в козметични продукти (при

самостоятелно и при съвместно присъствие с 4-Мethylbenzylidene Сamphor, Octyl

Methoxycinnamate и Octyl Salicylate, както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и Titanium

Dioxide). Съдържанието му според законодателството е регламентирано до 10% (Наредба № 36 на МЗ / 2005 г. за изискванията към козметичните продукти).

Разработен и валидиран е HPLC метод за определяне на UV филтъра Octocrylene в слънцезащитни козметични продукти, който е приложим, както при самостоятелно, така и

при съвместно присъствие с 4-Мethylbenzylidene Сamphor, Octyl Methoxycinnamate и Octyl

Salicylate, както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide).

Методът се основава на ефективно разделяне от хроматографската колона на UV

филтрите по техните времена на задържане, при съвместно присъствие в козметичния продукт и последващо количествено определяне на всеки UV филтър спрямо калибровка на сертифицирано сравнително вещество по метода на външния стандарт.


3 до 100 µg/cm

3 (от 0,13% дo 50,00% ); граница на

откриване (LOD) - 0,05%; граница на определяне (LOQ) – 0,15%; работен обхват от 0,30

µg/cm3 до 100 µg/cm

3 (0,15% до 50,00%); повторяемост - при 5% на Octocrylene -

стандартно отклонение (SD) – 0,0418%; възпроизводимост - при 5% на Octocrylene -

относително стандартно отклонение (RSD) – 0,85%, в условия на повторяемост; аналитичен добив при концентрация на Octocrylene в козметичния продукт 1% - 99,00%

(95,00% - 104,00%), при 2% -99,20% (97,00% - 102,00%) и при 5% - 99,40% (96,80% -

102,00%). Разработеният и валидиран HPLC метод за определяне на UV филтър

Octocrylene в слънцезащитни козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и възпроизводимост и може да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.



51. Разработване и валидиране на метод с високоефективна течна хроматография (HPLC)

за определяне на UV филтър 4-Methylbenzylidene Camphor в козметични продукти (при

самостоятелно и при съвместно присъствие с Octocrylene, Octyl Methoxycinnamate и Octyl

Salicylate, както и с физичните ултравиолетови (UV) филтри Zinc Oxide и Titanium

Dioxide)

А. Тачев, Д. Чохаджиева, Н. Василева Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София Български медицински журнал, 2011, год.V, №1, 26-31.

34

Резюме: Отсъства референтен метод за определяне на UV филтър 4-Methylbenzylidene

Camphor в слънцезащитни козметични продукти. Целта на проучването е разработване и

валидиране на HPLC метод за определяне на UV филтър 4-Methylbenzylidene Camphor в козметични продукти (при самостоятелно и при съвместно присъствие с Octocrylene, Octyl

Methoxycinnamate и Octyl Salicylate, както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и Titanium

Dioxide). Съдържанието му според законодателството е регламентирано до 4% (Наредба № 36

на МЗ / 2005 г. за изискванията към козметичните продукти).

Разработен и валидиран е HPLC метод за определяне на UV филтъра 4-Methylbenzylidene

Camphor в слънцезащитни козметични продукти, който е приложим, както при самостоятелно, така и при съвместно присъствие с Octocrylene, Octyl Methoxycinnamate и Octyl Salicylate, както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide).

Методът се основава на ефективно разделяне от хроматографската колона на UV

филтрите по техните времена на задържане, при съвместно присъствие в козметичния продукт и

последващо количествено определяне на всеки UV филтър спрямо калибровка на сертифицирано сравнително вещество по метода на външния стандарт.


3 до 100 µg/cm

3 (от 0,13% дo 50,00%); граница на откриване

(LOD)-0,05%; граница на определяне (LOQ) - 0,15%; работен обхват от 0,30 µg/cm3 до 100

µg/cm3 (0,15% до 50,00%); повторяемост - при 3% на 4-Мethylbenzylidene Сamphor - стандартно

отклонение (SD) – 0,0602%; възпроизводимост - при 3% на 4-Мethylbenzylidene Сamphor -

относително стандартно отклонение (RSD) - 2,10%, в условия на повторяемост; аналитичен

добив при концентрация на 4-Мethylbenzylidene Сamphor в козметичния продукт 1% - 98,20%

(95,00% - 106,00%), при 2% -99,00% (95,00% - 103,00%) и при 3% - 97,90% (95,00% - 103,30%).

Разработеният и валидиран HPLC метод за определяне на UV филтър 4-

Methylbenzylidene Camphor в слънцезащитни козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и възпроизводимост и може да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.



52. Бързи методи за доказване на витамини A, C и Е в козметични продукти


Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София Медицински преглед, 2011,vol. XLVII, №3, 70-72.

Резюме: Поради силно изразеното си антиоксидантно действие витамините (А, С и Е)

гарантират максимална защита на кожата от вредното въздействие на свободните радикали, които се образуват под въздействието на външни фактори, като ултравиолетови

лъчи, прах или замърсен въздух, като предпазват вътрешноклетъчните структури на кожата. Най - ефективно въздействие на витамините върху кожата се постига чрез съчетаването им в специални комплекси, благодарение на което резултатът от прилагането

им се увеличава максимално. Комбинацията от витамини А, С и Е нормализира процеса на отстраняване на мъртвите клетки от повърхността на кожата, стимулира обновяването на епидермиса и възстановява естествения водно-липиден баланс на кожата. Съчетанието на витамини А, С и Е в един препарат гарантира максимална защита от вредното въздействие на свободните радикали.

В публикуваните като референтни методи за проверка на състава на козметичните продукти (приложение № 10 на Наредба № 36) не фигурират методи за доказване на

35

витамини A, C и Е козметични продукти. Това налага разработването на методи за нуждите на контрола.

Разработените качествени методи са лесни и достъпни за бързо доказване на витимините A, C и Е, които могат да се използват при контрола на козметичните продукти.

Ключови думи: козметични продукти, свободни радикали, витамини.

53. Разработване и валидиране на тегловен метод за определяне на физичeн

ултравиолетов (UV) филтър Titanium Dioxide в слънцезащитни козметични продукти

при самостоятелно и при съвместно присъствие с други физични и химични UV

филтри


Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София VIII-ми конгрес по медицинска география с международно участие. Сборник доклади,

2011, 106-110.

Резюме: С цел максимална защита на кожата в слънцезащитните козметични

продукти, предлагани за продължително излагане на слънце и в продуктите за ежедневна масова употреба, се влагат UV филтри за ефективна защита от UVВ и UVА лъчи –

химични (органични), които абсорбират UV лъчите и физични (неорганични), които ги

отразяват. UV филтърът Titanium Dioxide намира широка употреба в разнообразни

слънцезащитни козметични продукти – кремове, лосиони, млека и др. за ефективна защита от UVB и UVA лъчи. В публикуваните като референтни методи за проверка на състава (приложение № 10 на Наредба № 36) не фигурират методи за определяне на UV филтри в козметични продукти, в това число и за Titanium Dioxide. Това налага разработването и

валидирането на метод за нуждите на контрола. Разработен и валидиран е достъпен тегловен метод за определяне на Titanium

Dioxide в слънцезащитни козметични продукти, при самостоятелно и при съвместно

присъствие с други физични и химични UV филтри.

Методът се основава на изгаряне на органичните вещества на козметичния продукт при висока температура (над 550

0С) и последващо тегловно определяне на сухия остатък, който представлява Titanium Dioxide. При съвместно присъствие с Zinc Oxide, сухият остатък представлява сумата от двата оксида. Съдържанието на Titanium Dioxide се получава след приспадане на съдържанието на Zinc Oxide, получено по

комплексометричния метод. Проведени са общо 12 изпитвания, на базата на които са изведени параметрите на

метода: работен обхват - от 0,1% до 99%; повторяемост - при 2 % добавка на Titanium

Dioxide в базисен козметичен продукт с хомогенна кремообразна консистенция - SD -

0,0294%; възпроизводимост - при 2 % добавка а Titanium Dioxide в базисен козметичен

продукт с хомогенна кремообразна консистенция - RSD в условия на повторяемост -

1,53%; аналитичен добив при концентрация на Titanium Dioxide в козметичния продукт 2%

- 96,20% (94,00% - 98,00%), при 6% - 96,83% (95,00% - 98,33%).

Разработеният и валидиран тегловен метод за определяне на физичният UV филтър

Titanium Dioxide в слънцезащитни козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и възпроизводимост, не изисква сложна и скъпа апаратура и може лесно да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.

36


продукти, валидиране, Titanium Dioxide.

54. Разработване и валидиране на комплексометричен метод за определяне на

физичeн ултравиолетов (UV) филтър Zinc Oxide в слънцезащитни козметични

продукти при самостоятелно и при съвместно присъствие с други физични и

химични UV филтри


Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София VIII-ми конгрес по медицинска география с международно участие. Сборник доклади,

2011, 111-115.

Резюме: С цел максимална защита на кожата в слънцезащитните козметични

продукти, предлагани за продължително излагане на слънце и в продуктите за ежедневна масова употреба, се влагат UV филтри за ефективна защита от UVВ и UVА лъчи –

химични (органични), които абсорбират UV лъчите и физични (неорганични), които ги

отразяват. UV филтърът Zinc Oxide намира широка употреба в разнообразни слънцезащитни

козметични продукти – кремове, лосиони, млека и др. за ефективна защита от UVB и UVA

лъчи. В публикуваните като референтни методи за проверка на състава (приложение № 10

на Наредба № 36) не фигурират методи за определяне на UV филтри в козметични

продукти, в това число и за Zinc Oxide. Това налага разработването и валидирането на метод за нуждите на контрола.

Разработен и валидиран е достъпен комплексометричен (титрувален) метод за определяне на Zinc Oxide в слънцезащитни козметични продукти, при самостоятелно и при

съвместно присъствие с други физични и химични UV филтри.

Meтодът се основава на комплексометрично титруване в алкална среда (рН=9-10) с 0,05 М разтвор на Ethylenediaminetetraacetic acid disodium salt dihydrate (Na2-EDTA.2H2O)

на проба от козметичен продукт, съдържащ Zinc Oxide, като физичен UV филтър. За индикатор е използвано ериохром черно Т.

Проведени са общо 24 изпитвания, на базата на които са изведени параметрите на метода: граница на откриване (LOD) и граница на определяне (LOQ) – са съответно 0,04%

и 0,09%; работен обхват – от 0,09% до 99%; повторяемост - при 2 % добавка на Zinc Oxide

в базисен козметичен продукт с хомогенна кремообразна консистенция - SD – 0,0264%;

възпроизводимост - при 2 % добавка на Zinc Oxide в базисен козметичен продукт с хомогенна кремообразна консистенция - RSD в условия на повторяемост – 1,43%;

аналитичен добив при концентрация на Zinc Oxide в козметичния продукт 2% - 92,10%

(90,50% - 94,00%), при 9% - 95,12% (93,70% - 96,90%).

Разработеният и валидиран комплексометричен метод за определяне на физичният UV

филтър ZincOxide в слънцезащитни козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и възпроизводимост, не изисква сложна и скъпа апаратура и може лесно да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.


продукти, валидиране, Zinc Oxide.

55. Витамини използвани, като активни съставки в козметични продукти

А. Тачев1, М. Сиджимов2

1Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София

37

2Лаборекс ЕАД, към МЗ, гр. София Здравна политика и мениджмънт, 2011, том.11, №2, 60-63.

Резюме: Витамините (А, В5, С, Е и F) са едни от най-често използваните биологично-активни съставки в разнообразни козметични продукти - кремове, тоалетни

млека, лосиони, шампоани и балсами за коса, продукти за бръснене и за след бръснене, продукти за нокти и др. Имат подчертано благоприятно действие срещу стареенето на кожата, като я подхранват, освежават, хидратират и омекотяват. Поради силно изразеното

си антиоксидантно действие витамините (А, С и Е) защитават кожата на лицето от свободните радикали, които се образуват под въздействието на външни фактори, като

ултравиолетови лъчи, прах или замърсен въздух, като предпазват вътрешноклетъчните структури на кожата. Най-ефективно въздействие на витамините върху кожата се постига чрез съчетаването им в специални комплекси, благодарение на което резултатът от прилагането им се увеличава максимално. Комбинацията от витамини А, Е и F например

нормализира процеса на отстраняване на мъртвите клетки от повърхността на кожата, стимулира обновяването на епидермиса и възстановява естествения водно-липиден баланс на кожата. Съчетанието на витамини А, Е и С в един препарат гарантира максимална защита от вредното въздействие на свободните радикали.

Ключови думи: витамини, антиоксиданти, свободни радикали, козметични

продукти.

56. Разработване на спектрофотометричен метод за определяне на Pirocton Olamine

(Octopirox) в противопърхотни козметични продукти

А. Тачев, М. Сиджимов Национален център по обществено здраве и анализи, МЗ, София Здравна политика и мениджмънт, 2011, том.11, №5, 30-33.

Резюме: В козметичните продукти (шампоани, лосиони, кремове и др.), с цел

максимална защита на кожата на главата от пърхот, се влага като активна съставка Octopirox, които притежава доказано противопърхотно действие, като се нормира в законодателството до 1% за отмивни и до 0,5% за останалите козметични продукти.

В публикуваните като референтни методи за проверка на състава на козметичните продукти (приложение № 10 на Наредба № 36) не фигурират методи за определяне на Octopirox в козметични продукти. Това налага разработването на метод за нуждите на контрола.

Разработен е достъпен спектрофотометричен метод за определяне на Octopirox в козметични противопърхотни продукти, основаващ се на специфична цветна реакция между Octopirox и разтвор на железен (II) сулфат хептахидрат в оцетнокисела среда и

спектрофотометрирне при дължина на вълната 440 ± 2,00 nm в кювета с дебелина на слоя 1,00 cm.

Проведени са общо 28 изпитвания, на базата на които са изведени параметрите на метода: граница на откриване (LOD) - 0,02 %; граница на определяне (LOQ) - 0,04 %;

повторяемост - при 0,50 % добавка на Octopirox в базисен козметичен продукт с хомогенна вискозна консистенция - SD - 0,0067 %; възпроизводимост - при 0,50 % добавка на Octopirox в базисен козметичен продукт с хомогенна вискозна консистенция - RSD в условия на повторяемост - 1,37 %; аналитичен добив при концентрация на Octopirox в козметичния продукт 0,40 % - 97,33 % (95,40 % - 99,13 %), при 0,80 % - 98,78 % (97,63 % -

99,68 %).

38

Разработеният спектрофотометричен метод за определяне на Octopirox в козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и възпроизводимост, не изисква сложна и скъпа апаратура и може лесно да бъде използван при контрола на козметичните продукти.

Ключови думи: козметични продукти, повторяемост, възпроизводимост, Octopirox.

57. Бързи методи за количествено определяне на флавоноиди и танини в козметични

продукти


Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София Фармация, 2011, том/vol. LVIII, № 1-4, 55-58.

Резюме: Много от растителните екстракти, богати на флавоноиди и танини намират широка употреба в разнообразни козметични продукти – подхранващи и защитни кремове, тоалетни млека и емулсии, шампоани и балсами за коса, лосиони и балсами за след

бръснене и др. Флавоноидите и танините оказват благоприятно действие върху кожата и

косата. В публикуваните като референтни методи за проверка на състава на козметичните продукти (приложение № 10 на Наредба № 36) не фигурират методи за определяне на флавоноиди и танини в козметични продукти. Това налага разработването на методи за нуждите на контрола. Разработен е достъпен спектрофотометричен метод за определяне на флавоноиди (като рутин) в козметични продукти, основаващ се на взаимодействието на рутин с 10%-ен воден разтвор на амониев молибдат, при което се образува цветно

съединение с жълт цвят, което се спектрофотометрира при дължина на вълната 360 nm.

Разработен е достъпен титриметричен метод за определяне на дъбилни вещества (като

танини), основаващ се цветна реакция между танините и индикатор (разтвор на индикокармин) и перманганатометрично титруване с 0,1 n (0,02 m) воден разтвор на калиев перманганат. Методите са бързи, лесни за изпълнение, не изискват сложна и скъпа апаратура и могат да бъде използвани при контрола на козметичните продукти.

Ключови думи: козметични продукти, флавоноиди, танини.

58. Нови данни за проучване на защитата от ултравиолетови (UV) лъчи на български

слънцезащитни козметични продукти за деца и възрастни

Антон Колев Тачев, Михаела Стоилова Иванова, Надя Дамянова Василева, Иванка Петрова Топалова, Момчил Атанасов Сиджимов Национален център по общественото здраве и анализи към МЗ, София Здравна политика и мениджмънт, 2012, №2, 28-34.

Резюме: Проблемът за привеждане на слънцезащитните козметични продукти в съответствие с най-новите изисквания на българското законодателство - Приложение № 9а към чл.7а на Наредба № 36 на МЗ и Препоръката на ЕК от 22 септември 2006г. е особено

актуален. Козметични продукти, които не осигуряват минималните изисквания (UVB

защита-със слънцезащитен фактор (SPF) 6, UVA защита-при осигуряване на UVA защитен

фактор 1/3 от SPF, критична дължина на вълната-със стойност 370 nm), не се класифицират като слънцезащитни. Целта на проучването е да се установи реалната защита от UVB и UVA лъчи на български слънцезащитни козметични продукти и

съответствието с изискванията на законодателството и на обявената върху етикета защита.Проучването е проведено с 30 български козметични продукти на шест български

производители, преди пускането им на пазара, като 21 (70 %) от продуктите са с

39

предварително обявена от производителя UV защита, а 9 продукта (30 %), без обявена UV

защита. Използван е валидиран в НЦООЗ интегрален in vitro метод, който се основава на оценка на пропускането през козметичния продукт Т (%) на двата спектрални диапазона - UVВ и UVА. Получените резултати от in vitro метода показват, че 10 (33,33 %) от изпитваните продукти не могат да бъдат класифицирани като слънцезащитни, а останалите 20 показват при изпитването „висока” защита (със SPF 50 - 19 броя и със SPF 30 - 1 брой)

(фиг.3). Получените резултати от in vitro метода показват, че 10 (33,33 %) от изпитваните продукти не могат да бъдат класифицирани като слънцезащитни, тъй като не осигуряват изискуемата според законозателството UVA защита, а останалите 20 показват при

изпитването „висока” защита (със SPF 50 - 19 броя и със SPF 30 - 1 брой).

От проведеното проучване се доказва се необходимостта от редовна проверка на реалната защита на готовите козметични продукти за продължително излагане на слънце, както и козметичните продукти за ежедневна употреба за недопускане на несъответствие с изискванията на българското законодателство и Препоръкат а на ЕК от 2006г. и

увреждания от UV радиацията. За целта са подходящи бързите и съпоставими in vitro

методи.

Ключови думи: Слънцезащитни козметични продукти, UV филтри, UVB и UVА

защита.

59. Разработване и валидиране на спектрофотометричeн метод за определяне на

Octocrylene в слънцезащитни козметични продукти при самостоятелно и при

съвместно присъствие с физични ултравиолетови (UV) филтри Zinc Oxide и Titanium

Dioxide

А. Тачев1, Н. Василева1, А. Димитрова2

1Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София 2Технически университет, Машинно-технологичен факултет, София Фармация, 2012, кн.1-4, 55-60.

Резюме: За UV филтър Octocrylene, като съставка в козметичните продукти има посочена максимално допустима концентрация в законодателството до 10 %. Необходим е контрол за спазване на тази норма. От друга страна, установяването на по-ниско

фактическо наличие на UV филтъра от обявеното в рецептурата на козметичния продукт е показателно за неосигуряване на обявената върху етикета защита срещу UV лъчи.

Отсъства референтен метод за определяне на UV филтър Octocrylene в слънцезащитни козметични продукти. Целта на проучването е разработване и валидиране на достъпен спектрофотометричен метод за неговото определяне.

Разработен и валидиран е спектрофотометричен метод за определяне на UV филтъра Octocrylene в слънцезащитни козметични продукти, който е приложим, както при

самостоятелно, така и при съвместно присъствие с физични UV филтри Zinc Oxide и

Titanium Dioxide. Методът се основава на способността на разтвори на Octocrylene в етилов алкохол да поглъщат ултравиолетови лъчи с дължина на вълната 303 nm.

Стойността на светлинната абсорбция, измерена при тази дължина на вълната, е пропорционална на концентрацията на Octocrylene.Проведени са общо 278 изпитвания, на базата на които са изведени параметрите на метода: селективност – специфична абсорбция при 303 nm; линейност - от 2,50 до 80 µg/cm

3 (от 1,25 % дo 40,0 %); устойчивост за 24 h

престой на концентрация на Octocrylene 10 µg/cm3-RSD = 0,38 %; повторяемост - при 4 %

на Octocrylene-SD – 0,0356 %; възпроизводимост - при 4 % на Octocrylene - RSD в условия на повторяемост – 0,94 %; аналитичен добив при концентрация на Octocrylene в

40

козметичния продукт 2 % - 96,56 % (94,00 % - 99,25 %), при 4 % -95,71 % (94,13 % - 98,38

%).

За различните видове козметични продукти са установени: работен обхват - от 0,75% до 40%, граница на откриване (LOD) - от 0,60 % до 2,50 %, граница на определяне (LOQ) - от 0,75 % до 2,67 %.

Разработеният и валидиран спектрофотометричен метод за определяне на UV филтър

Octocrylene в слънцезащитни козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и възпроизводимост, не изисква сложна и скъпа апаратура и може лесно да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.


продукти, валидиране, Octocrylene.


(HPLC) за определяне на UV филтър Полиетилен гликол 25-параамино бензоена

киселина (PEG-25 PABA) в козметични продукти (при самостоятелно и при

съвместно присъствие с други химични, както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и

Titanium Dioxide)

А.Тачев1, Д.Чохаджиева1


1Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ, София 2Технически университет, Машинно-технологичен факултет, София Медицински преглед, Сестринско дело, 2013, 1 (под печат)

Резюме: Отсъства референтен метод за определяне на UV филтър PEG-25 PABA в слънцезащитни козметични продукти. Целта на проучването е разработване и валидиране на метод с високоефективна течна хроматография (HPLC) за определяне на UV филтър

PEG-25 PABA в козметични продукти (при самостоятелно и при съвместно присъствие с други химични, както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide).

Разработен и валидиран е HPLC метод за определяне на UV филтъра PEG-25 PABA в слънцезащитни козметични продукти, който е приложим, както при самостоятелно, така и

при съвместно присъствие с други химични, както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и

Titanium Dioxide.

Метод, който се основава на разтваряне на козметичния продукт в абсолютен

етилов алкохол и последващо количествено определяне спрямо калибровка на сертифицирано сравнително вещество по метода на външния стандарт.

Проведени са общо 52 изпитвания, на базата на които са изведени параметрите на метода: линейност от 1,00 до 50,00 µg/cm

3 (от 0,25 % дo 25,00 %); граница на откриване

(LOD)-0,15 %; граница на определяне (LOQ) – 0,45 %; работен обхват от 0,90 µg/cm3 до

50,00 µg/cm3 (0,45 % до 25,00 %); повторяемост - при 5 % на PEG-25 PABA - стандартно

отклонение (SD) – 0,0612 %; възпроизводимост - при 5 % на PEG-25 PABA - относително

стандартно отклонение (RSD) – 0,24 %, в условия на повторяемост; аналитичен добив при

концентрация на PEG-25 PABA в козметичния продукт 1 % - 98,20 % (92,00 % - 103,00 %),

при 2 % -98,60 % (96,00 % - 102,00 %) и при 5 % - 99,00 % (97,80 % - 100,40 %).

Разработеният и валидиран HPLC метод за определяне на UV филтър PEG-25 PABA

в слънцезащитни козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и

възпроизводимост и може да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.



41

61. Rapid spectrophotometric method for determination of hexamethylenetetramine

(urotropine) in foot care products

Anton K. Tachev1, Valentina L. Christova-Bagdassarian

1, Nadya D. Vasileva

1, Anna D.

Dimitrova2, Maria Atanassova

3

1 National Centre of Public Heath and Analysis, Ministry of Health, Sofia

2 Technical University, Faculty of Machine Technology, Sofia, Bulgaria 3METALLOTECHNIKA Ltd Office menager Dr.

Journal of the University of Chemical Technology and Metallurgy, 2013,1 (in press)

Abstract: Hexamethylenetetramine (urotropine) is a compound that is often used in foot care

products. Urotropine (hexamethylenetetramine) has a broad antibacterial effect (due to release of

formaldehyde), which ensures the elimination of already occurring microorganisms and prevent

the recurrence of infections, so commonly is used in cosmetic products for skin care of the feet

(creams, lotions, deodorants, etc.). In cosmetic products are usually dosed at concentrations of

0,05% to 0,15%. Formaldehyde is known for its toxic and allergic effect on skin. There is

evidence for its possible carcinogenic effects. An easily accessible spectrophotometric method

for determination of urotropine in cosmetic products was developed and validated. The method is

based on the interaction of urotropine with chromotropic acid in sulfuric acid medium, forming a

characteristic colored compound with a maximum light absorption at a wavelength of 570 nm.

The LOD is 0,01%. The LOQ is 0,02%. Repeatability (SD) at urotropine concentration 0,10% in

basic foot care product with a homogeneous viscous consistency is 0,0022%. Reproducibility at

urotropine concentration 0,10% in basic skincare product, expressed by RSD, is 1,51%. The

recovery at urotropine concentration 0,10% in a cosmetic product is 97,17% (90,00 % - 110,00%)

and at urotropine concentration 0,15% is 98,33% (95,00% - 100,00%). The developed method

was applied for the analysis of five samples of cosmetic products for the hygiene of the feet,

containing urotropine, as a preservative. The measured concentrations are within concentration

interval permitted by law: from 0,11% to 0,14%.The validated spectrophotometric method for

urotropine determination in foot care products is rapid, with sufficient sensitivity, accuracy and

reproducibility and does not require complicated and expensive equipment. It is easily applied in

control of cosmetic products containing the preservative urotropine.

Keywords: urotropine, foot care products, spectrophotometric method.

РЕЗЮМЕТА НА НАУЧНИТЕ ТРУДОВЕ ИЗВЪН … _A.T._ 2012.pdfупотребата на живак, бисмут, арсен, кадмий, кобалт, мед

Documents