Fujian Yong Chun White Crane_ Bozhidar Stanchev

1

鹤鹤鹤鹤拳拳拳拳 Хъцюан или Бокс на жерава – същност и връзка с други бойни

изкуства

Бойното изкуство „стил на жерава“ включва няколкостотин стила в Китай и

Тибет, като корените му се търсят в манастира Шаолин/南少林寺 Nán

shàolínsì/.

Често се смята, че има само една разновидност на Жерава, но не е напълно вярно. Стиловите разновидности

са основно три: южните, северните и тибетските жерави. Едно нещо обединява и трите групи стилове на

Жeрава – те са будистки стилове, родени под крилото на обителта, изповядваща тези ценности.

Северните стилове на жерава са с повече ритници и акробатични скокове. Използвайки повече крака,северните стилове ползват и повече дълга дистанция в практиката си. Удрят с рамене, колена и дори с гърди. Южните стилове повече разчитат на стабилните позиции, които са и сравнително по­високи, имат повече

техники с ръце и бой в средна и близка дистанция. Стил от северните жерави е Хуу Чин Пай ??派, Кунфу на Черния жерав.

Голяма популярност и развитие търпят южните стилове на жерава – под общото наименование „Бял жерав“.

Когато се говори за Бял жерав или името на стила съдържа тези термини, със сигурност този стил принадлежи

на южния Бял жерав.

За създаването на Бокса на Белия жерав 白鶴拳 Байхъцюан има основон две легенди. Едната гласи, че

монахът Байюн Фен създал Юмрук на Петте животни и едно от тях било Белия жерав, а другата е, че стилът е

създаден в края на XVII в. от майстор Фан Джан Гуан /Fāng zhǎng guāng/方掌光. Той дошъл от провинцияДжъдзя в окръг Уинчун, провинция Фудзиен като взел със себе си и дъщеря си – Фан Ци Нян Fāng qī niáng方七娘 /седмата млада дама, майка от фамилия Фан/, която обичала да наблюдава жеравите и обединила

техните движения със знанията, които баща й предал. От тогава стилът се разпространява в Южната част на

Китай, Тайван и Югоизточна Азия.

Изворите говорят за различни направления на стила на Белия жерав: ЦзунХеЦюан 宗鹤拳 Zōng hè

quán,МинХъцюан 鸣鹤拳Míng hè quán, ФейХъЦюан飞鹤拳 Fēi hè quán, ШъХъЦюан Shí hè quán 食鹤拳.Във всеки един от тези стилове има обща форма, наричана различно в различните направления: Санджан

/трима войни/, Санджен /три прави, линии/ и Санцян /три стрели/, като в Окинавските стилове на Карате са

познати като Санчин.

На картата вляво са показани четири знакови за бойните изкуства

местности в Китай: Удан, Хънан, Омейшан и Йончун във Фудзиян.

Другите храмове са изникнали от Хънанския манастир Шаолин.

Практикуващи бежанци ще напускат харма за да преподават често в

школи /Пай/ или в други будистки или даоски храмове. Като в редки

случаи ще се издигнат нови такива като във Фудзиен и Гуандун или в

конвертирани съществуващи преди това като този в У­дан и

Омейшан. Бунтът на боксьорите от 1901г . е началото на края за

Шаолинските храмове.

Пет са основните храмове /въпреки, че в различни източници се споменава за повече/

Хънан – първият Шаолин манастир;

2

Фудзиен –Бял жерав, създаден е като Хънан Шаолин, а бива опожарен през боксьорското въстание и през

1980г са открити неговите останки.

Куандун ­ построен през късните 1700г. и е в близост до Фудзиен на 150 мили югозападно.

Удан ­ Храм на Тигъра в близост до град Удан.

Омей шан /Голямата бяла планина/– в провинция Съчуан, този храм е вероятно с даоски корен и е интегриран

след 1500г. в будиските среди. Бил е в близък контакт с Храма на Белия жерав в Тибет. Сградите са

възстановени през 1970г. и днес служат за граждански цели.

Други манастири и манастири под­манастири от тях са:

­Кунсян Kongxiang /бивш Динлин/ по­известен като Сишан манастир в град Санмънся в провинция Хънан,

построен през Източната династия Хан (58­75 г.);

­ Синмъ чаохуа Xinmi Chaohua в гръд Сънмъ, провинция Хънан, построен през 147 г. в периода на император

Хуанди на Източната династия Хан.

­Дженджоу сиашън Zhengzhou Xiansheng – в гръд Дженджоу в провинция Хънан;

­Шанциу Гуанин Shangqiu Guanyin –в гр. Джан с дълга история, който е разрушен през 1930г. и възстановен

през 2007г.

­ Сингуан Донлин Xingyang Donglin – се намира в село Съхъ в град ЦияЮ на 20км югоизточно от гр.Синяншъ;

­ ГунИ Gongyi Ciyun – е подхрам на Шаолин и е построен 64г. през Хан Династия. Намира се в планината

Цинлун, която е на югоизток от гр. ГунИ, провинция Хънан;

­ Гуанду манастири Guandu­ намиращи се в район Гуанду в гр. Кунмин;

3

1. Боксът на Белия жерав 白鶴拳白鶴拳白鶴拳白鶴拳Бял Жерав (白鶴拳) е южнокитайски стил на кунг фу от провинция Фудзиян (福建). Често наричан Стилът на

жерава от Фудзиян (福建) е имитационен боен стил от южен шаолин /南少林寺 Nán shàolínsì/. Стилът се често

се приписва към така наречените стилове създадени от жени Fang Qiniang (方七娘), което един от митовете в

това бойно изкуство. Характерно за този стил е дълбоко вкоренените позиции, боя в предимно близка

дистанция и сложните техники с ръце, сякаш имитират кълване с клюн. Разновидността на стиловете на

Летящият жерав е с повече техники в дълга дистанция в арсенала си, въпреки че предпочитат основно боя в

близка дистанция и симулират движения като пляскането на крилете на жерава. Някои от стиловета на белия

жерав се отдават на практики с традиционни, а другите с древни оръжия.

Други хора казват, че стилът идва от район Уин Чун /Винг Чун/ в провинция Фудзиян (福建) в Китай.

Фудзиенски Юмрук на белият Жерав Кунфу или често за кратко Белият Жерав е комбинация от тигър и жерав

/въпреки че има и петте животни: тигър, жерав, змия, дракон и леопард/. Тази система включва тигъра,

откъдето са стабилните позиции в краката, даващи стабилната основа, и многообразните техники на ръцете,

представящи жерава.

1.2.Белият жерав (白鶴拳), влиянието му върху останалите стилове и неговите модификации.

1.2.1Няколко карате стила, които в основата си са тръгнали от Белия жерав в Китай: 剛柔流 Годжу рю, 糸東流Шито Рю ,上地流 Уейчи Рю и Чито рю Карате.

­ Създателят на上地流 Уейчи Рю е Канбун Уейчи (上地完文), който посещава Китай, за да учи Фудзиенско

кунфу през (1897 – 1904). Стилът, който е изучавал е Pangai­noon/Бан И Жуан (半硬軟) в превод „полу меко­

полу твърдо” с идеята за меките блокове и твърдите удари и е основа на上地流 Уейчи Рю. Учителят на Канбу

Уейчи е Shū Shiwa (Китайски: Zhou Zihe周子和 1869­1945), чието житие не е добре описано, поради връзки с

тайните общества, които са искали да съборят династия Цин и да възстановят династия Мин. Малкото, което

се знае е, че е бил учител и се е занимавал с китайска традиционна медицина във Фудзиен(福建) провинция в

Китай.

Уейчи изучава три Пангай­ноон форми, които после залягат в основата на неговия стил: Санчин三戦 /три

битки, войни/, Сейсан十三手 /13 ръце/ и сансейрю三十六手 /36 ръце/.Той не остава достатъчно дълго и не

изучава формата супаринпей壱百零八 /108 ръце/, която присъства в Годжу Рю (剛柔流) Wǔbèi Zhì).

­ Създателят на Шито Рю (糸東流) е Кенва Мабуни (賢和摩文仁) и е роден в (首里) Шури, Окинава. Двамата са

приятели с Чоджун Мияги. Кенва Мабуни е учил при Wu Xianhui ­ китайски учител познат като Go­Kenki,

преподавал Бял Жерав (Януари 20, 1886 ­ Maй 1940). При него са учили майстори, които са създали системи в

Япония по­късно: Юхацу Киода (Tун­рю ), Чоджун Мияги (Годжу­рю), Шинко Матаьоши (Кингай­рю), Кенва

Мабуни (Шито­рю).

­ Цуйоши Читосе (1898­1984) е създателят на Чито рю Карате е роден в гр.Наха, о.Окинава. Островът е познат като

люлка на Карате­До. От 1922­1932г. вече д­р Цуйоши Читосе пребивава в Китай, като военен лекар през войната.

Там се сприятелява с местни хора, които го представят на традиционен китайски учител по Кунфу. През 1946г

д­р Цуйоши Читосе отваря училище по Карате, като през 1948г. наименова стила си Чито­рю. Името Чито­рю

не идва от името на създателя си както често се спекулира, идва от „Чи”­ хиляда и „То” – от китайското „Тан”

или „1000г Китайски /от Династия Тан/ начина или пътища”, показвайки корените на Карате, идващи от Китай

от времето на Династия Тан.

­ Чоджун Мияги (宮城長順) е основателят на Годжу Рю (剛柔流) Wǔbèi Zhì). Чоджун е учил при Канрио Хигаона

(1853–1916) родом от Наха, о.Осинава. Хигаона е започнал с (首里手) шури­те като дете, но през 1867г започва

да тренира Луохан цюан 罗汉拳 /бокс на архатите/ при Аракаки Сейшо преводач от китайски. След 1873г

4

заминава за Фуджоу във Фудзиен(福建), Китай, където учи при различни китайски учители китайски бойни

изкуства: кунфу на викащия/крещящия жерав.

В миналото Карате е наричано Тоте唐手 /”ръката на Тан”­ Тан е китайска династия и е символ на Китай/. По

записки създателя на (那覇手) Наха–Те е Карио Хигаона(1853–1916), а стилът е предтеча на Годжу Рю Карате武備志/Wǔbèi zhì на Китайски, мандарин/, което се създава от ученика му Чоджун Мияги. Карио Хигаона

отива от о.Окинава в г. Фуджоу, провинция Фудзиен, Китай през периода 1867­1881, за да изучава бойни

изкуства. Обучава се при Рю Рю Ко на кунфу, за който се спори относно историческата му личност. Смята се, че

Рю Рю Ко е бил от аристократично семейство обучаван в планините на Манастира Шаолин в южнокитайската

провинция Фудзиен. Карио Хигаона е създател на (那覇手) Наха­Те, като е признат за един от първите

ученици по Бокс на Белия жерав на учителя си Рю Рю Ко, а ученика на Карио Хигаона – Чоджун Мияги по­

късно създава ( 剛柔流 ) Годжу рю Карате.

След завръщането си в Окинава, Карио Хигаона през 1905г отваря доджо и преподава. Неговият ученик

Чоджун Мияги /1888–1953/ го наследява като водещ учител по Наха­Те那覇手. Мияги се връща в Китай през

1915г. в търсене на китайския учител на учителя си, но поради Боксьорското въстание школата му е изчезнала

и той учи около година при различни китайски майстори на кунфу. Скоро след завръщането си в Окинава,

неговия учител Карио Хигаона умира, а той въвежда катата Теншо, която е адаптирана от Бокса на

Фудзиенския бял Жерав.

Няколко от учениците на Карио Хигаона стават известни майстори на това, което днес наричаме Карате:

Чоджун Мияги, Кенва Мабуни (1889 – 1952, създател на Шито­Рю 糸東流), Киода Шигехатсу (създател на Туун

Рю東恩流), Коки Широма, Хига Сейко /Наха­Те и Годжу Рю/, Цуйоши Читозе /създател на Чито Рю/, Широма

Шинпан (Гусукума).

От името на три града на о.Окинава и йероглифа за ръка се образуват така наречените стари местни стилове:

Наха­Те那覇手, Шури –Те首里手, Томари­Те泊手.

От Наха­Те那覇手 произлизат Карате стиловете: Годжу Рю, Уейчи Рю, Рюей Рю и Туун Рю.

От Шури–Те首里手 произлизат стиловете: Шотокан, Шито Рю, Шорин Рю,Шудокан, Шоринджи Рю, Мотобо

Рю и др.

От Томари­Те泊手 призлизат: Мотобо Рю, Мацубаяши Рю, Шоринджи Рю и др.

5

1.2.2.Общи кати/форми/ в карате и южните стилове на кунфу и в частност в бокса на белия жерав.

Санчин или Санджан三戦 (三戰, 三進, 参戦) sānzhàn е форма с произход от южен Китай, провинция Фудзиен

(福建), станала популярна от изпълненията в Годжю Рю и Уече Рю, както и от китайските стилове Бял жерав白鶴拳, Юмрук на петимата древни五祖拳(wǔ zǔ quán), Пангай­ноон半硬軟, Хунгар (洪家), Хунг цюен (洪拳),

Хун гар Цюен (洪家拳).

Преводът на Санджан /санчин/ е „три битки“ или преносно ­ „битка в обединението на мисъл тяло и дух“.

Според Оцука и Кинджо ката Санчин е битка на ума, тялото и дишането, а според други е на тирте нива : горе ,

дору и среда. Според Хигаона трите точки са позицията , дишането и духа.

­ Сейсан 十三十三十三十三 ката

Сейсан十三 означава 13. Преподавва се в (首里手) Шури Те и Наха те направлението, като не е ясно според

окинавската традиция какво е 13. Някои твърдят , че е са 13 техники, други твърдят че е вид сила или

конкретни атаки. Според Кинджо Акио катата Сейсан е била от тринадесет техники, но в процесът на

еволюция са добавени още допълнителни и катата е станала по­дълга. / Кинджо Акио е уважаван окинавски

карате изследовател бил в китай над 100 пъти за да търси и изследва корените на окинавски Бойни изкуства/

Според Кинджо Акио катата Сейсан произлиза от Йонг Чун бял жерав бокс/ Бокс на белия жерав от Йонг

Чун/от южен Китай от провинция Фудзиен. Не е сигурно кога тази ката попада в окинава, но през 1869г.

Арагаки Сейшо, който е майстор по базирана на китайското боксиране система То­те демонстрира тази и

други кати пред последния претеник/наместник на Китайския император/ Sappushi, Zhao Xin е китайски

представител на императора при коронясването на васалните крале едно от които е било и Кралство Рюкю –

Окинава, повреме на династиите Мин и Цин/

­ Сейенчин 青鷹戦 ката

В превод означава „битката на синия ястреб/орел” . Подобна ката съществува в Тайван „Юмрукът на златния

Ястреб”. Твърди се, Сейенчин е донесена от Карио Хигаона, който я изучил от китаеца Рюрю Ко в провинция

Фудзиен, Китай.

Тадахио Отсука/9 дан годжу Рю карате, роден 1940г и майстор по Ян тайдзи цюан прекарал доставреме в

китай и Тайван за изследване на корените на неговата система./Българския майстор на китайските бойни

изкуства Красимир Анастасов Димитров – Китаеца е учил при Тадахио Отсука, обменяйки опит в областта на

карате и тайдзи цюан.

Според Тадахио Отсука катата Сейенчин може да означава и се преведе като „Следвай­Движи­силата” и на

мандарински звучи като Суй Юн Дзин.

Според Кинджо Акио неговото изледване открива, че катата Сейенчин може да е взета от едни от стиловете

на ястреба/орела в Китай, означавайки в превод „Синия Ястреб/орел се бие”, който се произнасял на

мандарин като: Цин Ин Джан /Qīng yīng zhàn/青鷹戦.

Вторият йероглиф 鹰 Ин означава орел, ястреб или сокол. Третият йероглиф е японски вариант 戦 джан на

китайския 戰 старопис или 战 новописа джан който означава : бия се, бой, война или битка.

Тази ката е запазена в много от съвремените стилове на карате: Годжу Рю, Шито ­Рю, Ишин Рю , Шорей Рю,

Киокошин, Шимабуку Ейзо линията Шорин Рю, Рюей Рю и др.

­ Уаншу ката(ワンシュー, също 腕秀 и 汪輯?)

6

Уаншу腕秀 означава „превъзходни китки” отнасяйки се до типични техники от формата. Друг начин за

изписване е (汪輯) „Компилацията на Уан” или формата­ и се отнася до името дипломата Уан(1621 – 1689),

който бил началник на посланическата мисията от Китай, Цин династия изпратен през 1683г. в село Томари.

Той Бил дипломат, поет, калиграф и майстор на Фудзиенски Бял жерав. Той често обучавал дворяните в

Томари на цюан Фа. Не се знае дали тази ката е негово творение или на учениците му в негова чест, но много

традиции на карате носят ката с това име, като я превеждат по моного разбични вариати.

Има два основни варианта на катата на Матсумура и на Итосу. Итосу е научил катата от учителя си Гусукума в

томари. Догато в други стилове Уаншу щата та се преименува в Емпи , като се случва при 松濤館 Шотокан

карате на Гичин Фунакоши.

Тази ката достига и се практикува в стилове като: Танг Су до, Субак идр.

Други карате училища твърдят, че Усиян, Wu Xianhui (Яп. Го Кенки 1886­1940г.) и Тан ,Tang Daiji (Яп. То Дайки,

1888­1937г.) двама китайски майстри на бойните изкуства емигрирали в Окинава в началото на 20 век са

отговорни за разпространението на Уаншу катата. У бил майстор по бокс на крещящия жерав, а Тан бил

майстор на стилът на тигъра, като двамата били от Фудзиен, Китай.

­ Чинто ката

Чинто ката е с произход китай и едно от твърденията е, че е наречена катата на името на корабокрушенец

който се разбил на Окинавския остров и на мандарин Чен Тоу означава „потапяне на главата” и формата била

позната в стиловете на Томари Те и (首里手) Шури Те. Когато Гичин фунакоши донесъл карате в Япония, той

преименувал чинто от „боеца на изтока „ на ганкаку岩鶴„жерав на скалата”. Днес в модерните окинавски

стилове има три направления на катата които съществуват.

1.2.3. Карате – „пътят на китайската“ или „пътят на празната ръка“?!

Около 30­те години на 20 в. в Япония бойното изкуство, което се практикува на о.Риукиу /днешна Окинава,

Япония/ е т.нар. „Те“ или в превод ръка (手), под влияние на Китайските бойно изкуства – Фудзиенски бял

жерав. След 1932г. Гичин Фунакоши с подкрепата на Министерството на образованието на Япония въвеждат

Карате като практика към университетите. След 1934г. в ерата на Японския милитаризъм Гичин Фунакоши

променя изписването на първия йероглиф от Карате 唐手 /Китайска или Тан ръка/ на 空手 /празна ръка/,

като и двата термина се произнасят Карате – за да покажат, че японците искат да развиват бойна система в

японски стил. След втората световна война на о.Окинава остават военни, които правят популярни това

изкуство на Запад.

На о.Окинава Карате е било известно като Те/ръка/. След 1372г, когато са установени търговски отношения с

Династия Мин, някои бойни изкуства са представени на островите Риукиу от посетителите от провинция

Фудзиен(福建), Китай. Големи групи китайски семейства се преместват да живеят на Окинава след 1392г за

целите на културния обмен като формират общност Кумемура, споделяйки и разпространявайки нашироко

култура, изкуства и наука. През 1477г забраната за носене на хладно оръжие на Окинава и по­късно през

1609г нахлуването на Клана Шимазу са фактори за развитието на невъоръжена практика за самозащита в

Окинава.

Ранните стилове на Карате в Окинава се наричат общо „Те“ от китайски и е добавяно селището или областта, в

която се практикуват: (首里手) Шури­Те, Наха­Те и Томари­Те, кръстени на трите града, в които се

практикували.

7

Членове на висшите касти, управляващи Окинава били пращани в Китай редовно да изучават различни

политически или други практически дисциплини, а майсторите в различните системи посещавали континента

преди и след като станели майстори, за да открият корените си и да отидат на един вид „хаджийство“.

Друга причина за промяна на термина е и това, че започва

втората Китайско­Японска война (юли 1937 – септември

1945), при която Япония окупира части от Китай: Фунакоши

знае, че изкуство с име „път на китайската/тан ръка“ няма да

е приемливо и го преименува на „път на празната ръка”.

Йероглифът за път Дао /道 на Японски До/ е добавен като

израз на пътя към самопознанието и не единствено

съдържащо бойна техника. Както повечето бойни стилове

през 20­те години на 20 век Карате заменя традиционната си

форма – джуцу /техника/ с До /Дао, път/, като вместо Карате­

джуцу се превръща в 空手道 Карате­до, а с Джуджицу

Джигоро Кано прави Джу­До, същото става с Кен­джуцу и

Кен­До

Това е пътят и причините корените на традиционното Карате

да са на континента, но да не им се дава популярност поради

политически и исторически причини.

1.2.4. История на Карате и връзката с корените му в Китай

Окинава е най­големият и важен остров от островите Рюкю в източно Китайско море. Той се намира на 550 км

южно от Япония, 550 км от Тайван и 750км. на изток от континентален Китай. Дълъг е 108км и варира в

ширина между 5 и 24км. Смята се, че е заселен от Япония след 300 г. пр. Христа.

Бойните практики датират от 7 век. след Христа като биват обогатявани с опита на търговците и посетителите,

пристигащи на острова, защото той е кръстопът и връзка между Корея, Китай и Япония. Тези примитивни

методи са наричани „Ти“ на окинавски или „Те“ на японски, което се превежда като „ръка“. След 11 век се

преселват много воини­бежанци от Япония от клана Тайра, особено след войната Тайра­Минамото, които

пренасят методите си на Окинава, бягайки от Япония.

Връзки с Китай

През 1372г едно от трите кралства в Окинава прави контакт с Китай и започва културна и социална промяна,

като това повлиява и на бойните им изкуства –„Те“.

През 1429г. Окинава се обединява под командването на един крал Шо­хаши, като са в подчинени

взимоотношения с Китай. Окинава навлиза в златна ера, защото става междинен пункт за търговия в региона,

а лодките му изграждат мрежа от търговски връзки, които обхващат не само Япония и Китай, но и Тайван,

Индокитай, Тайланд, Малайзия, Индонезия и Филипините. Много традиции са пренесени тогава в Окинава от

този интензивен обмен.

Най­важни обаче, са връзките и близостта на Окинава с Фуджоу, провинция Фудзиен от южен Китай. Това е

една общност с богата традиция в бойните умения: Монашески бокс, Бокс на Предците, Бокс на Белия жерав и

др. Това е дало най­голям принос и тласък в развитието на бойните изкуства на Окинава.

Забрана на оръжията

8

Около 1477г. новият крал Шо­Шин налага забрана за носене на оръжие, за да наложи волята си над

бунтовническите князе и разбойници. Това се разглежда като акт на подтискане и стимулира развитието на

невъоръжените техники на бой от другите азиатски държави и Китай, защото населението търпи нападения от

пирати и разбойници, тероризиращи градовете по брега на Южен Китай и островите Рюкю.

Японска инвазия

Златната ера на Окинава отшумява и през 1609г. кланът Сатцума от южния остров на Япония Киушу нахлува с

флотилия от 100 кораба и три хиляди войни срещу невъоръженото население на Окинава. Въпреки храбрата

си съпротива окинавците са победени, а японците запазват забраната за носене на оръжие и облагат

населението със сериозни данъци. Търговията с Китай е насърчена и жителите на Рюкю се възползват от това

предимство, което ги стимулира да черпят информация при обмена си с континента. Японската окупация кара

островитяните да смесват техните техники с китайските, за да придобият предимство – „Окинава­Те“ както се

нарича бойното изкуство по­късно и „Буши Но Те“ /воински ръце, техники на воините с ръце/.

Период на оформяне на Наха­те, Шури­те и Toмари­Te

През 1669г. към забраната за носене на оръжие се прибавя и такава за практика на бойни изкуства, което

превръща практиката в езотерична и тайна практика. Практикувани вечер на скрито или сутрин рано при

зазоряване. През следващите два века техниките на голата ръта Те и кобуджуцу/техниката с оръжия/ била

систематизирана. Три основни центъра на преподаване на Те е имало в трите села, на които е кръстено и

изкуството: Наха –Те, Шури­Те и Томари­Те. Било е въпрос на чест да практикуват Те под носа на японските

господари­окупатори, въпрос на национална гордост.

Те се превръща в То­Те

През 1761г. е първата документирана демонстрация в Окинава на китайски бойни изкуства То­Те, направена

от Ку Шанку, който прекарва в Окинава 6 години. Изкуството, демонстрирано и взело вниманието и мислите

на островитяните е с богата ударна и хватова част.

До средата на 19в. стиловета на различните Те, преподавани в Окинава са размити, защото името на стила е

било името на учителя/ите, а не мястото, където е родено бойното изкуство или се е практикувало.

Преминаването от единия термин към другия не е станало веднага, но след постепенното интегриране на

китайския бокс То­те с местните традиции – това е станало плавно, заради популярността и имиджа на

китайския бокс. Основна роля в постепенното преминаване от термина Те към То­те/то­де/ играят

емигрантите.

От То­Те към Кара­те

През 1879г. с обединяването на Япония от Мейджи правителството и падането на клана Сацуми, Окинава

става провинция на Япония и забраната за практикуването на бойните изкуства отпада. Въпреки това започва

японизиране на културата и бита на Окинава, което среща съпротива. Чрез системата на обучение са налага

японското звучене на думите и се заменя звученето от Окинава и Китай. Това заменяне на Окинавските и

китайските думи и термини с японски произношения дава усещането в неуките хора, гледащи привидното

звучене на термините, че изкуствата са с японски корени.

Гичин Фунакоши с правителствена подкрепа налага и заменя термина То­Те с Кара­те и от „пътя на китайската

ръка /от династията Тан /“ се превръща в „пътя на празната ръка“.

Естествено двата термина продължават де се употребяват успоредно, но след появата на Карате като термин

се дава тласък и тенденция за използване на японското произношение. Така то постепенно измества

традиционното, не без помощта и на японското правителство, работещо неуморно за японизиране на

културата и обединение на нацията особено около двете световни войни. Точно този процес на промяна е в

9

основата на това То­те да се използва само до края на Втората световна война до към 1960г. и сега е само

фонд от историческото минало. Все пак вече се чувства и полъх на много новатори и връщащи се към

миналото и корените на бойните изкуства хора.

Шорин Рю и Сокун Матсумура

До края на 19 в. Томари–те и Шури­те са били малко или повече обединени, главно като метод на

преподаване и учебна програма.

Това се дължи на Сокун Мацумура (1809­1901), който систематизира техниките на Окинава­Те.

Томари–те и Шури­те са с корен от Шаолин (на японски „Шорин“) и затова тези училица могат да се наричат

Шорин Рю школи.

Мацумура е изучавал местните Те традиции от млад и се e обучавал на тояга от Сатунуши Сакагава, който е

учил това изкуство в Китай и после се премества в Шури, о.Окинава. Мацумура е работил като бодигард и

инструктор по бойни изкуства за последните три кралства на Окинава. Той е можел да пътува по държавни

дела и посещава 2 пъти Фудзиен в Китай. Обучавал се е в различни училища и в повторно построения

манастир Шаолин във Фудзиен. Учи бой със саби в клана Сатцума в Кюшу. След като се пенсионира преподава

на открито в с. Шури и сред неговите ученици са: Анко Итосу и Анко Асато, които са учители на гичин

Фунакоши – бащата на модерното Карате.

Ясатсуне/Анко/Итосу

След Мацумура Анко Итосу(1832­1916) най­важният учител на Шорин Рю Карате. Анко Итосу е предшественик

и основополжник на модерното Карате, което познаваме. Анко Итосу е учил То­те от китаец, който е живял в

с.Томари и при Сокон Мацумура. От Сокон Мацумура произлизат няколко модерни стилове: Шоринджи­Рю,

Исшин­Рю, Ишимине­Рю, Мацубаяши Рю, Окинава кенпо, Вадо­Рю, Шуко кай, Шото кай ­ отцепило се от

Шотокан и Таекуон До.

Гичин Фунакоши

Гичин Фунакоши (1868 ­1957) представя Карате на Япония и създава Шотокан карате, а синът му Йошитака

модифицира Карате като въвежда високите крака – така известни и днес в този стил. Дава му мощен тласък и

го превръща в спорт с широка популярност по света.

Друг ученик на Итосу е Кенва Мабуни (1889 ­1952), който комбинира Шорин­Рю с Шорей­Рю и създава Шито­

Рю. Шито­Рю остава по същество по­скоро Шорин­Рю на Итосу, отколкото Шотокан на Гичин Фунакоши, което

от своя страна има голямо влияние от традициите на Японските самураи.

„Китайската ръка” се превръща в „Празна ръка“

През 1936г. група Окинавски майстори решават да променят първия йероглиф за Карате. Тази промяна е

предложена за първи път от Гичин Фунакоши, за да може да бъде прието Карате в японската култура. В този

период в Япония се надигат силни националистични вълни за война срещу Китай. Това е и времето за

промяна на йероглифа, свързващ корените на японското Карате с Китай. Така значението му от „китайска/Тан

династия/ ръка“ се променя на „празна ръка” и Карате си сменя значението поради политически причини. В

същото време се решава поставянето на йероглифа До за път /Дао на китайски/ след думата Карате, за да

стане Карате–До. Това позволява на него да се гледа като на изкуство, да бъде регистрирано като японска

културна икона и за първи път да получи официално признание. Така Карате­до става признато като път и

изкуство за самоусъвършенстване, а не само като самоотбрана.

Шорей Рю

10

Шорей­Рю е един от стиловете То­Те претендиращи, че са изцяло китайски системи заедно с: Джукундо, РюУе­

Рю, Уейчи­Рю, Коджо­Рю, които спадат към Наха­Те. Шорей­Рю е система, донесена от Провинция Фудзиен,

Китай от Карио Хигаона (1853 ­ 1917).

1.3.Бял жерав и Уинчун куен

Според Чайна Дейли /Fujian's green jewel от 2010­11­11 09:34/ град Йонг Чун е люлка на Уин Чун Кунфу

(станало известно от хитовия филм за Ип Ман), което се корени в местна разновидност на стила на Белия

Жерав. Южният манастир Шаолин, в който се е тренирал стилът на Белия жерав се намира в град Гуанджоу е

само на 2 часа път с кола от Ниумулин. Южният манастир е по­малък от северния си събрат в провинция Хънан

и по­малко комерсиализиран.

1.3.1. Уинчун куен

Уинчун кунфу или Уинчун куен става известен с хонконгското си направление след филмите на Брус Лий, а по

късно популяризирано от проф. д­р Люн Тинг. Не на последно място, но хронологически последна е

известността на ГМ Ип Ман ­ учител и на двамата преджде споменати и патриарх на Уин Чун, която става

особено голяма след първия филм за неговата личност през 2008г, последван след това от още два.

Според една от архивните историите за произхода на Уинчун преди около 330г. имало монахиня в Китай,

наричана Нг Муй (Китайски:五枚五枚五枚五枚 или 吳梅, пинин: Wú Méi; кантонски: Ng5 Mui4). Тя била майстор по УинЧун

Бак Хок Пай 永春白鶴家 или Йонг Чун Бай Нъ цюан 永春白鶴拳 или казано кратко Бак хок Куен на кантонски

или Бай Хъ Цюан на мандарин, но се изписва по един начин 白鶴家. Белият Жерав според тази история се е развивал в район Уин Чун на провинция Фукиен/Фудзиен. Нг Муй и будисткият монах Джий Син至善, който също като нея бил майстор по Фудзиенско Кунфу от Южния манастир Шаолин(南少林), били членове от висшите звена на тайното общество Хунг Муун. Те се водят двама от петимата негови старейшини少林五祖

/Shàolín wǔ zǔ.

На юг в Китай на тези старейшини се приписват много бойни системи, произлезли от петте направления:

­ Хун Гар (洪家), Хун Куен (洪拳), или Хун Гар Куен (洪家拳);­Лау Гар;

­Чой Гар 蔡家 или 蔡家拳 Чой Дзя Цюан – боксът на семейство Чой;

­Мо Гар;

­Ли Гар

Това са и стиловите направления, които са в основата на създаването на Уинчун какъвто го знаем днес. В

основата си стил на Белия жерав с примеси от останалите събратя като влияние, за което говоят чисто

визуалните прилики, освен историческите такива: с Хун Гар и със стилове на Белия жерав. Това прави Уинчун

братовчед на модерното Карате, което също идва от стила на Белия жерав, по­точно от т.н. Крещящ Бял

жерав, както ще видим в главата за Белия жерав, който на свой ред е корен на окинавските стилове на Карате.

Нг Муй и Джи Син, заради това че са били висши членове на тайното общество Хунг Муун са гонени от

правителството и бягат от Фудзиен/Фукиен в други провинции. Джий Син бяга в Кантон/Гуандун и се скрива

като готвач сред членовете на „червената Джонка”. Докато Нг Муй бяга близо до границата между провинция

Съчуан 四川省 /Sìchuān Shěng/ и провинция Юнан 云南省 /Yúnnán shěng/ в планината Далиян 大涼山/Dàliángshān/ и се укрива в манастира на белия жерав БайХъ Гуан 白鶴觀 /Báihè guān/.

11

Нг Муй започва да преподава на тесен кръг ученици, между които и девойката Им Уин Чун 嚴詠春Yányǒngchūn. Историята разказва, че Им Уин Чун по­късно се омъжва за Леунг Бок Чау, който в нейна чест

нарича бойното изкуство, което до тогава е Бял Жерав, на името на жена си Уин Чун.

Друга истори гласи, че името Уинчун идва от града на бойното изкуство на Белия жерав – град Уинчун, който

и досега съществува в Китай и там има старинна школа на Белия жерав, пазеща традициите му. Днес там на

стилът на Белия жерав се нарича Уинчун Бай Хъ Цюан или Боксът на белия жерав от Уинчун.

Според друга легенда името Уин Чун е взето от зала в Южния манастир Шаолин /наречена Белия Жерав/,

където се е обучавала охраната на манастира и революционните дейци на бойните изкуства, където в надпис

на стената два лозунга са започвали с и свършвали 2­та йероглифа „Вечна“ и „Пролет“. Придобило е

популярност двата лозунга да се цитират, използвайки това съкращение – хем като кратък начин за изписване,

хем за да не се забравя революционното му начало, което довежда до приемането им като име на цялата

залата, а оттам и като име на стила.

1.3.2.Континентален Уинчункуен

Според книги от 1930­1980 в традицията на континенталния стил на Сум Нунг Уинчункуен, писаната легенда за

стила гласи, че е живяла монахиня от провинция Съчуан на име Нг Муй. Тя е живяла в ранната династия Цин(清朝 Qīngcháo) в Китай в Пещерата на Белия Жерав. Тя била съученичка на известния с името „Белите вежди”,

за който се знаело че е виновен за 99% от убийствата на майстори от Шаолин. Това е времето преди ерата на

огнестрелните оръжия, когато бойните умения са били въпрос на живот и смърт. Нг Муй била гений на

бойните изкуства, посветила живота си, за да усъвършенства уменията си. Нг Муй искала да съхрани

изкуството и културата на династия Мин (明朝 Míng cháo). Тя е създала много стилове на кунг фу /или поне на

нея се приписват/, включително и Бокса на Белия жерав. Нейният стил бил смятан за най­смъртоносно умение

по това време. Той бил толкова смъртоносен, че генералите на династия Цин – манчу са го използвали, за да

убиват майсторите по бойни изкуства от бунтовническите тайни общества. Новият стил на Белия жерав

притежавал сила, скорост и перфектен контрол. Нг Муй не била известна само като учител, но и с това, че

убила Фон Сей Юк, непобедим боксьор от Шаолин на половина на възрастта й, който претендирал че владее

специалните умения на „желязната ризница”.

НгМуй имала ученик ­ монахът Миу Шан. Той организира по­добре изкуството й го предава на своя побратим

Им Ии. Им предава знанията си на прекрасната си дъщеря Уин чун, която с лекота побеждава бъдещия си

съпруг и впоследствие неин ученик ­ Леунг Бок Чоу 梁博儔/Liáng bó chóu/­ майстор в Шаолинското боксиране. След като изучава техниката на жена си, Леунг Бок Чоу след нейната смърт иска името й да продължи да

съществува и кръщава стила в нейна чест – Уин Чун Куен.

Това е и основната причина за преименуване на системата от Бял Жерав в Уин чун, която не я променя в

нейната същност, а сменяйки името си си спечелва нова слава във времето.

12

Стилът Пао Фалин Уин Чун съдържа 10 форми и е създаден на база на Хунг гар кунфу и Уин Чун куен, от Оу

Хон, който първо е бил майстор по Хунг гар и после добавя в стила си Уинчун.

Други стилове като Гу ло Уин чун /Гу лао/ се състоят от Сил Ним Тао и много насипни техники.

Трети стилове приличат по звучене на Уин чун, като Уен чун например, който се различава само по изписване

на йероглифите. Други подобни стилове са Фонг уин чун и Бял Жерав Уин Чун, които са създадени и се

развиват в провинция Фудзиен (福建) в село Уин Чун. Бял Жерав Уин Чун е изключително близък до Уин Чун

Куен, но е близък и със северните Уин Чун стилове, защото има доста техники с крака и високи ритници и

прилича на стара кантонска версия на стила, която е измислена от експерта по Бял Жерав ­ Фон Чат Юнг.

Стилът Фонг Уин Чун е създаден от жена, която е научила изкуството от баща си. По­късно тя напуска мъжа си

и става монахиня и след време измисля стила на Белия жерав. Тя обучава само 28 ученика, между които и

втория и съпруг. Името на стила идва от селото Уин Чун.

Джийт Кун До е система с концепция за бойните изкуства, изградена от принципи от Брус Лий на база на

ядрото на Уин Чун Куен. Бойното изкуство, което се нарича на него се казва Джун Фан Кунфу.

Следващите 4 стила на Белия жерав са негови разновидности: Летящ, Викащ, Хранещ се и Спящ жерав.

Съществуват и други разновидности, но корените им са същите, а разликата в практиките и имената е поради

индивидуалността на учителите и естественото развитие на стиловете.

ЦзунХеЦюан宗鹤拳ЦзунХеЦюан宗鹤拳 Zōng hè quán – Училище, секта и древен бокс на жерава

Един от другите начини за наименоване на този стил е Су Хъ Цюан 宿宿宿宿鹤鹤鹤鹤拳拳拳拳 Sù hè quán – бокс на нощния жерав

– изразяващ характера на стила, предпочитащ контраатаки.

В стила на Цзун Хе Цюан често тялото наподобява куче, което се изтръсква от вода, като в ръцете се използват

взаимовръзката на петте елемента: метал, дърво, вода, огън и земя. Изполват се длан – нокти на жерав и

юмрук­глава на жерав, а формите са: санджан /трима воини/, съмън /4 врати/, сяндан /три точки/, умейхуа /5­

те венчелистчета на сливата – крачките във формата описват сливов цвят/, хъчи /жеравът разперва крила/, убу

/пет стъпки/.

МинХъцюан  鸣鹤拳鸣鹤拳鸣鹤拳鸣鹤拳МинХъцюан 鸣鹤拳Míng hè quán – Юмрук на Крещящия, ридаещия жерав

Методът на изхвърляне на силата е подобен на ЦзунХеЦюан宗鹤拳 чрез разклащане

на тялото и когато силата достигне точката на шок следва ударен импулс. Така гласи и

древна поговорка за „Усилие в един цун” или за пускане на сила на кратко

разстояние. В това време на импулсно пускане на силата се произвежда и звук,

помагащ да се изпусне усилието, от където идва и името на стила.

В този стил се предпочитат ударите с длан. Използват се техники като: плоска длан

/длан с разперени пръсти/, висяща длан /ползвана за кука/, пръсти ножица /длан с

два прави пръста/, нокти на жерава, юмрук, око на феникс /удар с фаланга на пръст на юмрука/. Формите,

играни в стила на МиХъЦюан са: санджан /три войни/, да съмън /удари по 4­те врати/, ър шиба бу /28

стъпки/.

В този стил използват диафрагмата, за да извличат звуци – да вокализират звука на жерава, като писък.

Използват в практиката си тежести, шанги от камък , каменни гири, торби за удари и др. подобни на тези в

Годжу Рю.

13

Твърди се, че манастирът люлка на Белия жерав е построен през династия Тан във Фуджоу.

Викащият жерав е смес от Бокс на Белия Жерав и Монашеско юмручно боксиране /Луохан Цюан/, като

например упражнението „28 съзвездия“ или „28 звезди отсъзвездие в Плачещия Жерав“ и същата ката

/форма/ в Шито­Рю известна като „28 стъпки”, както също Бабулиен в Крещящия Жерав е същата, като „Сан

чин” в Годжу Рю Карате.

От този стил произлиза и Карате ГоДжу­Рю. Тази връзка меджу стиловете може да се види и на паметната

плоча на майстор Карио Хигаона във Фуджоу в Китай, който е бил там през 1877г., за да учи бойни изкуства.

Тази мономент се намира в двора на гимназията във Фуджоу.

ФейХъЦюан飞鹤拳飞鹤拳飞鹤拳飞鹤拳ФейХъЦюан飞鹤拳 Fēi hè quán – Бокс на Летящия жеравВ този стил на жерава в най­голяма степен се имитират движенията и характера на животното жерав за

разлика от другите стилове. Наподобяват се ударите с клюна, пляскането на крилете стъпките с краката и

скоковете на жерава, като се изпълнява в по­големи пространства.

Използваните форми са: санджан /три войни/, да съмън /удари по 4­те врати/, бабулян /8 постоянни стъпки/,

ършиба сю /28 съзвездия/.

ШъХъЦюан食食食食鹤拳鹤拳鹤拳鹤拳ШъХъЦюан Shí hè quán 食鹤拳 – Бокс на Хранещия се жерав.Името му идва от честото използване в стила на техника, наподобяваща хранене на жерав с човката, късащ

храна (движенията се правят с пръстите на ръката).

Йонг Чун Бай Нъ цюан 永春白鶴拳永春白鶴拳永春白鶴拳永春白鶴拳Уинчун Байхъ цюан – „БайХъ“ е бял жерав, „Уинчун“ е вечна пролет, а „Цюан“ е юмрук и често се нарича

Уинчун Байхъ Кунфу. Бива наричан също Фудзиен Уинчун Байхъ Кунфу 福建永春白鹤拳 /Fújiàn yǒngchūn báihè

quán/.

В този стил, който всъщност има доста разклонения с различни имена, в които всеки учител си оставя

собствения почерк, съществува форма 永春白鶴永春白鶴永春白鶴永春白鶴 三戰拳三戰拳三戰拳三戰拳////Yǒngchūn báihè sān zhàn quán/, която е Сан Джан или както се нарича в Карате стиловете ­ Санчин. Ето още едно доказателство за връзката и корените на Карате със

стиловете на Белия жерав. Санджан или Санчин 三戰三戰三戰三戰 ////sān zhàn/ се превежда като три войни, три битки, но не и трима воина както грешно бива често преведена.

14

Пример за такъв стил, запазен и в днешни дни е Бай Хъ цюан Фа 白鶴拳法白鶴拳法白鶴拳法白鶴拳法 /бокс на белия жерав или

юмручното изкуство на белия жерав/, който с времето в наши дни го наричат 永春永春永春永春白鶴拳白鶴拳白鶴拳白鶴拳 Йонг Чун Бай Хъ

Цюан или Прекрасна пролет бял жерав бокс/б.а.Бокс на Белия жерав от гр.Прекрасна пролет/.

Този стил е наречен така, защото е се практикувал и сега се развива в град ((((永春永春永春永春)))) Йонг Чун, който е столица на окръга със същото име. В него има няколко основни форми, но една е позната и в карате средите三戰 (San

Zhan) Три Битки.

Както се вижда永春永春永春永春 Йонг Чун и 咏春咏春咏春咏春 Уин чун са два начина на изговаряне на еднакви йероглифи, което

показва връзката на Уинчун куен и неговите корени на континента. От друга страна формата 三戰三戰三戰三戰 (San Zhan)

„Три Битки“ е така известната форма в много от окинавските Карате стилове, наричана Сан чин (на японски е Сан Джан, изписвана със същите йероглифи като на китайски). Това е и връзката на окинавските стилове с континенталното кунфу.

Йон Чун永春永春永春永春县县县县 е окръг на провинция Фудзиен от КНР, разположен по горното течение на река Дзин. Йон Чун

е под управление на град Гуанджоу.

Фудзиен Йонгчун Шаолин Удзу Байхъ мън 福建永春少林五祖白鶴門福建永春少林五祖白鶴門福建永春少林五祖白鶴門福建永春少林五祖白鶴門福建永春少林五祖白鶴門 /Fújiàn yǒngchūn shàolín wǔ zǔ báihè mén/ е друг стил от същото семейство, наричан

често Уинчун кунфу, нямащ пряка обща линия с Хонконгските и Континенталните линии на Уинчун куен.

Fujian 福建福建福建福建 – Фудзиенски Yong Chun 永春 – Вечна Пролет, Шаолин少林 ­ млада гора, Петимата древни五祖,

Бял жерав Кунфу /на третия йероглиф пише врата, имайки предвид семейство, секта или училище, не кунфу/白鶴門

15

Шъхъ Йонг чун 蛇鶴詠春蛇鶴詠春蛇鶴詠春蛇鶴詠春Шъхъ Йонг чун 蛇鶴詠春蛇鶴詠春蛇鶴詠春蛇鶴詠春/Shé hè yǒng chūn/ се превежда като „Змия и Жерав Прекрасна Пролет”. Съдържа

много имитационни движения на змията и жерава. Този стил според традициите на стила е измислен в

УинЧун ­ една от стаите /залите/ на манастира Шаолин. Там е тренирала охраната на манастира и на стените й

са били изписани два лозунга / 『永行忠義堪歌永行忠義堪歌永行忠義堪歌永行忠義堪歌詠詠詠詠 言出九鼎志更言出九鼎志更言出九鼎志更言出九鼎志更春春春春』/ Yǒng xíng zhōngyì kān gēyǒng yán chū jiǔdǐng zhì gèng chūn/ Обещанието не може да се наруши, лоялността

винаги да е в мисълта ни или Вечната лоялност е достойна за възпяване, ....

Друга теория за името името Уинчун(詠春詠春詠春詠春))))гласи, че е съставено от последните йероглифи в дветефрази на

лозунга висящ на стената на тренировъчната зала в манастира Шаолин.

Според легендата Змия и Жерав УинЧун е създаден от монаха Чи Син и Монахинята Нг Муй, както и други опитни монаси от манастира. Чи Син бил добър в стила на змията, а Нг Муй била съвършена в стила на жерава, като и двамата наблюдавали и изучавали движенията на тези животни в природата. Поради наличие на техники от двата стила (на змията и жерава), това, че се практикувал в залата Уинчун и вземайки предвид казаното за лозунга с революционно съдържание са го нарекли бойното изкуство на Змията и Жерава Уинчун, като в последствие е останало само Змия­Жерав Уинчун. След изгарянето на манастира Чи Син и Нг Муй бягат на юг в Китай и този стил се скрива в провинция Гуадун.

Други две свързани с този стил имена са Гуа Дзя цюан 歸家拳 Guī jiā quán или Домашен бокс, защото винаги се

е практикувал в домашни условия и никога на открито, и Ман Цюан 盲拳 Máng quán или Сляп бокс, защото

понякога се е практикувал със затворени очи, за да се развиват рефлексите, като се изолират очите, които подават подвеждаща информация.

1.4.Бял жерав и влиянието му върху филипинските бойни изкуства.拳道 Кун­Тао е хокин термин за бойните изкуства на китайската общност от Югоизточна Азия и особено на

Малайския архипелаг. Практиката му се асоциира с Индонезия, Малайзия, Сингапур, Филипините. /Хокин е

диалект от Южен Китай ­ Фудзиен/

Кун тао и силата взаимно се повлияват и преплитат, като понякога точката на преплитане се замъглява до

степен да се размие разликата между двете. Пример за това е изкуството Буах Пухул, което класифицира като

Силат, въпреки своя произход от провинция Юнан, докато Явайския Кунтао Харимау запазва своя статут на

Кунтао, въпреки че е повлияно от местните традиции на о.Ява. Някои традиционни стилове включват и двете

думи в името си, като Кедахското 500 годишно Кунтао Силат Текпи, което се категоризира като Силат.

Идвете направления на северните и на южните стилове от китайското кунфу или ушу са представени в Кунтао

стиловете, но предимно влиянието е от южните провинции: Фудзиен, Гуандун, Шандун и др. Някои стилове и

системи са пренесени пряко, а други с изменения: тайкек /тайдзи/, пакуа /багуа/ и пех­хо /бял жерав и бай

хъ/.

Кун Тао/тагалок, Quándào拳道 – път на юмрука/ като термин е разпространен в Малайския архипелаг и като

практика се асоциира с Малайзия, Сингапур, Филипините и Индонезия.

Влияние върху филипинските бойни стилове и конкретно върху Кунтао оказват редица китайски стилове, както

и пех­хо /бокс на белия жерав или бай хъ цюан/. Това се вижда и защото формата Сан Джан (на япfнски Сан

чин) е важна форма за всички основни Кунтао стилове във Филипините.

1.5.Бял жерав и влиянието му върху Тибетския жерав ­ Бак Хок Пай.

Според историята за произхода на тибетския бял Жерав Бак Хок Пай白鶴派, Нг Муй е китайско име на монах,

чрез който през 1865г. стилът отново се връща в Гуандун, Китай. Това е завършена бойна система, съдържаща

16

Съ Дзъ фа (四擊法) или 4 бойни техники/умения: ритници – ти (踢), удряне ­ да (打), борба и

хвърляния/граплинг ­ шуай (摔), ключове ­ на (拿).

Това дава светлина за връзката между УинЧун и Белия жерав, който е и корена на Тибетския Бял Жерав.

Допълнително потвърждение за това е фактът,че в някои от стиловете на Белия Жерав се намират техниките

за анти­граплинг и Чинна.

Стиловете Тибетски жерав白鶴派 (Бак хок Пай), 獅子吼 Shīzi Hǒu (Лъвски рев) и 喇嘛派 Lǎma Pài стилът на

Ламата, 俠家 Xiá Jiā (или Хоп Гар – семейство/бойно изкуство, герой/рицар) са били с общо начало въпреки,

че са се разделили и сега съществуват като отделни линии. Според легендата тези стилове произлизат от една

историческа личност ­ Синг Лун聖龍 Shèng lóng (Светия дракон), който е бил китайски монах ­ майстор на

бойните изкуства. То пътувал през 1865г. на юг към манастира Дин У Сан, в провинция Гуандун, където се

приютил и се сприятелил с монасите. Той остава в манастира до смъртта си и преподава стила 獅子吼 Shīzi

Hǒu Лъвски рев до 1893г. Това е времето преди стила на Лъвския рев да се почна да се нарича и с други

имена: Лама Пай или стил на Тибетския монах.

Много спорове има по въпроса дали стилът на Лъвския рев и неговите деривати са чисто тибетски бойни

изкуства или са с китайски произход. Аргументите на противниците на идеята за китайския произход са с

насоката, че тибетския стил не прилича чак толкова по външен вид на запазените в Китай и че дългите

движения на размахване са по­скоро свързани с индийските бойни изкуства. Но разминаванията във формите

са нормални, защото последните 100 години тибетските изкуства са се влияли изключително много от

китайските бойни системи, особено от южните.

Други пък настояват, че стилът на Лъвския рев прилича повече на северните китайски стилове, което е

нормално, защото Синг Лун聖龍 Shèng lóng, бил по произход от двете етнически групи ­ Хан и живеещите в

провинция Цихай – в северозападната част на Китай, където сега е Тибет.

Стилът на Лъвския рев, сега често наричан Лама стил, е страдал през републиканския период на Китай като

чуждестранен стил, практикуван от гвардията на династия Цин, поради което Вонг Хон Уинг се налага да

преименува системата в Китай на Хоп Гар, базирайки името на псевдонима на учителя си. Много от

съучениците му отказват да приемат новото име и съученикът му Нг Сиу Чун създава стила на Белия Жерав

Бак Хок Пай. Тези истории, разказвани в линията и на двата стила ­ на Лъвския рев и Хоп Гар ­ и самият факт,

че се свързва стилът на Белия жерав с тибетските системи (макар и не съвсем доказано и спорно), показва, че

връзка между тях наистина съществува.

автор: Божидар Станчев

Кунфу център “Сюангуей”

www.xuangui.com

2015г.

17

Библиография:

Проф. д­р Люн Тинг, Roots & Branches, of Wing Tsun, 2000, Leung`s Publications, Hong Kong

Robert Chu, Rene Ritchie,Y.Wu­ Complete Wing Chun,1998г.

Робърт У. Смит, Китайски бокс майстори и методи, Шамбала, 1995г.

http://nanquan.narod.ru/styles/hequan.html

http://www.canberrakarate.com.au/About.html

http://www.wingchunkuen.com/sumnung/articles/article_eller01.html

http://scwc.com.hk/SCWC/History­En.htm

http://www.chinadaily.com.cn/life/2010­11/11/content_11617133.htm

https://en.wikipedia.org/wiki/Fujian_White_Crane

http://www.hallamdojo.co.uk/history/history_2/

http://www.traditionalfightingarts.com/history_karate.htm

http://www.shaolin.com/historycontent.aspx

http://www.chito­ryu.com/history01.html

http://www.traditionalfightingarts.com/history_karate.htm

http://www.wingchunkuen.com/sumnung/articles/article_eller01.html

http://www.yongchunbaihechuen.com/main.html

http://www.damo.ru/index.php?category=36

http://www.karateblogger.com/stari/articles/Aishirnryu.htm